* ДЖАКСЪН *
– Сигурен ли си, че това е, което искаш да направиш? – Попита ме Джеймс, а Емалин беше до него.
Повдигнах рамене и го погледнах. Това, което исках, никога не е имало значение. Бях възпитан да знам и да разбирам, че всяко действие и всяко решение, което някога ще взема, трябва да бъде съсредоточено около това семейство.
Тяхната защита беше най-важна. Нищо друго нямаше значение и със сигурност не това, което исках.
– Твърде късно е да се оттегля сега – напомних му. – Ако го направя, това е незабавна война и който ни насъсква един срещу друг, ще получи точно това, което иска. Чувствата ми вече нямат значение, Джеймс. Трябва да изпълня обещанието си, а това означава да се оженя.
Джеймс поклати глава.
– Има неща, които поставят семейството на първо място, Джаксън, и има неща, които продават душата ти за тази глупост. Не искам да продаваш душата си.
Усмихнах му се.
– Малко късно за това, не мислиш ли? – Попитах го.
Той само извъртя очи към мен. Знаеше също толкова добре, колкото и аз, че всички ние отдавна сме продали душите си на дявола. Нямаше как да си я върнем.
Емалин нежно хвана сакото ми. Погледнах надолу към нея.
– Не искаме до края на живота си да си затънал в брак без любов – каза тя тихо.
Въздъхнах. Тази жена беше твърде добра за нашия свят. Понякога се чудех как е успяла да обикне мъж като Джеймс, но после ги виждах заедно и всичко отново придобиваше смисъл.
– Емалин, това семейство е всичко, което има значение за мен. Всичко останало в живота ми е на второ място – винаги.
С това се отдръпнах от тях. Джеймс прочисти гърлото си, спирайки ме.
– Ако сериозно искаш да направиш това, ще те заведа да се запознаеш с булката си.
Вървях от другата страна на Емалин, докато Джеймс ме водеше към бъдещата ми съпруга. Тя стоеше заедно с Адрик в дълга, златиста рокля. По начина, по който стоеше, можех да кажа, че е на токчета, но въпреки това стигаше само до рамото ми. Тъмната ѝ коса падаше на меки пръстени около раменете ѝ. Очите ѝ бяха подсилени от златен блясък, който караше зеленото в тях да се откроява повече от кафявото.
Беше прекрасна, това и го признавах. Талията ѝ се впиваше, преди да се издуе до по-широки бедра, а гърдите ѝ бяха повдигнати от роклята, кръглите кълба бяха с идеален размер за ръцете ми.
Може би да се омъжа за нея нямаше да е наистина ужасяващо събитие.
– Джаксън – поздрави ме Адрик, протягайки ръка към мен. Стиснах я, като и двамата се стискахме здраво, а в ръкостискането ни пролича, че никой от нас няма да се въздържи от каквото и да се случи.
– Адрик – промълвих аз, като наклоних глава към него в знак на уважение. Чудех се защо родителите ѝ не ми я представят, но това не беше моя работа. Тя щеше да бъде моя съпруга; това беше всичко, което трябваше да знам.
Адрик постави ръка върху горната част на гърба на красавицата, като леко я избута към мен.
– Инес, запознай се с годеника си, Джаксън. Джаксън, Инес.
Тя вдигна ръката си към мен и аз я хванах в своята. Кожата ѝ беше мека и хладна, прилягаше идеално към моята. Когато погледите ни се свързаха, в очите ѝ се забелязваше лека болка и гняв.
Игнорирайки чувствата ѝ, притиснах устни към гърба на ръката ѝ.
– За мен е удоволствие да се запозная с вас.
Тя се усмихна мило, но аз я прозрях. Зад тази усмивка проблясваше злоба.
– Удоволствието е изцяло мое.
Извих една вежда към нея, без да се впечатлявам, докато пусках ръката ѝ. Тя се изчерви, изведнъж изглеждаше порицана, макар че не бях казал и дума. Джеймс и Адрик започнаха да разговарят, а аз този път протегнах ръка към Инес.
– Искаш ли да танцуваме?
Без да каже и дума, тя постави меката си ръка в моята и аз я прегърнах, водейки я в плавен танц по пода. Тя мълчеше, вперила поглед в гърдите ми, без да смее да ме погледне нагоре.
– Знам, че си недоволна от това споразумение – казах тихо, така че само тя да ме чуе, – но ще се научиш да криеш горчивината си.
Тя се размърда в ръцете ми.
– И кой си ти, че да ми казваш какво да правя? – Изсъска тя.
Придърпах я по-плътно към себе си, като присвих очи към нея. Бузите ѝ почервеняха, а червенината се разпространи чак до гърдите ѝ, изчезвайки вътре в роклята ѝ.
– Бъдещият ти съпруг – напомних и аз. Тя стисна челюстта си. – В момента, в който се съгласих на това и ти стана моя годеница, ти стана моя собственост. – В лешниковите ѝ очи блеснаха с гняв и предизвикателство. – Така функционира нашият свят и да се опитваш да се преструваш, че е иначе, е просто детинско.
В красивите ѝ очи блеснаха сълзи, но тя ги задържа.
– Ти си такъв кретен – изригна тя, а руският ѝ акцент сега беше много по-отчетлив.
– Внимавай – предупредих я аз. – Разкриването на неприязънта и гнева ти може да ме накара да си помисля, че те засягам.
Тя се изсмя.
– Как ли пък не.
Аз само се усмихнах и продължих да я движа по дансинга, стъпките ни бяха в синхрон, телата ни се сливаха. Хората ни поздравяваха за годежа, докато минавахме покрай тях, а ние и двамата се усмихвахме. В крайна сметка усмивката и лицето ѝ загубиха горчивината си, тъй като тя стана по-добра в прикриването ѝ.
Тялото ѝ беше меко в ръцете ми, тази вдлъбнатина в талията ѝ беше възбуждаща. Беше топла срещу мен, гърдите ѝ бяха притиснати към гърдите ми, а мекият ѝ дъх се разнасяше по гърдите и долната част на врата ми, докато се движехме.
Накрая я заведох обратно при дядо ѝ и я целунах по бузата. – Очаквам с нетърпение да те видя в деня на сватбата ни, Инес.
С това стиснах ръката на дядо ѝ и се отдалечих, а мислите ми за това, че ще имам под себе си нейното прелестно тяло, че гърбът ѝ ще се извие в докосването ми, замъглиха мислите ми.
* * *
Двете седмици изминаха за нула време. С Дарен бяхме потънали в работа и се опитвахме да разберем кой, по дяволите, ни настройва един срещу друг, но досега не бяхме попаднали на нищо.
Който и да планираше това, си беше направил добре сметката и беше изключително внимателен да запази самоличността си скрита.
Дарен изпъшка, докато закопчаваше якето си.
– Майната ти на това, че се жениш – измърмори той.
Въздъхнах, силно развеселен от неудобството му.
– Не всички от нас имат възможността да влачат булката си до съда – напомних му аз. Точно това беше направил със съпругата си Джулиана. Тя не можеше да се справи с големи тълпи и да бъде център на внимание, но искаше да бъде негова съпруга. Щастливецът не трябваше да минава през цялата тази гадост.
Той изпъшка.
– Може би трябва да го направиш, за да не ми се налага да нося един от тези шибани стягащи маймунски костюми.
Засмях се. Джулиана се наведе и го целуна по бузата, успокоявайки го. Той въздъхна и я обгърна с ръце, като се наведе да я целуне по бузата. Гърдите ме заболяха при вида им. Бяха щастливи. Те завинаги щяха да се имат един друг и да имат щастлив, любящ брак.
Аз бях хванат в капана на шибан брак по договор. Разбира се, бях се съгласил заради семейството, но това не правеше тази гадост по-малко гадна. Но никога нямаше да изкажа това на глас. Знаех, че ако го направя, Дарън и Джеймс ще спрат тази сватба, а това ще доведе до повече проблеми, отколкото ни е необходимо.
Джеймс се появи на вратата.
– Време е да слезеш – каза ми той. – Сватбата започва скоро.
Дарен плесна с ръка по гърба ми и излезе от стаята след брат си. Поклащайки глава, ги последвах надолу и заех мястото си пред олтара.
Тук свободата ми свърши.
Днес щях да бъда окован от съпруга.
Гледах как шаферките на Инес се спуснаха по пътеката и накрая тя се появи на ръката на дядо си, а родителите ѝ отново мистериозно липсваха. Беше облечена в бяла рокля в същия стил, в който беше и балната ѝ рокля. Воал покриваше лицето ѝ, което не ми позволяваше да видя реакцията ѝ на това, че се омъжва, че е обвързана с мен.
Дядо ѝ постави ръката ѝ в моята, като ми кимна веднъж в знак на уважение. Аз направих същото, когато Инес застана до мен. Тя подсмърчаше, едва се чуваше през звука на говора на пастора.
– Ти си чудовище – прошепна тя и гласът ѝ се пречупи.
Повдигнах и рамене, без да ми пука как се чувства тя от всичко това. Щях да направя каквото мога, за да защитя семейството си. Нищо друго нямаше значение.
– Не ми пука как някой ме вижда – прошепнах ѝ аз. Тя отново подсмръкна. Свещеникът обяви, че мога да целуна булката си, и аз повдигнах воала ѝ, като забелязах сълзите в очите ѝ, които тя никога не остави да се разлеят. Погалих врата ѝ и с палец наклоних главата ѝ назад. С устните си, които докосваха нейните, добавих с тих глас: – и няма да започна с договорната си съпруга.
След това я целунах, с което официално скрепих сделката и направих Инес своя съпруга.
Назад към част 2 Напред към част 4
