* ИНЕС *
На следващата сутрин тялото ми беше приятно възпалено, особено между краката ми, където Джаксън беше отнел девствеността ми предишната вечер.
Той беше внимателен любовник. Не бях очаквала това от грубиян като него, особено с оглед на начина, по който се беше отнесъл с мен в коридора. Но той беше нежен, внимаваше да не ме нарани твърде много, докато аз практически не го бях помолила да го направи.
А аз го бях помолила.
Не можех да повярвам, че му бях позволила да ме докосне толкова лесно. В момента, в който започна да се съблича, аз го пожелах. Исках да докосна всяка вдлъбнатина на коремната му преса, да оближа това възхитително V, да погаля твърдия му, дебел член. Боже, и гърдите му. Беше толкова голям и широк, а ръцете му бяха още по-хубави, мускулите по тях се огъваха при всяко негово движение.
Никога досега не бях жадувала за мъжко докосване. Най-вече се страхувах от мъж, който да ме докосва по какъвто и да е начин или форма, като се има предвид, че твърде много пъти бях излизала извън строя и бях поваляна от собствения си баща.
След известно време научаваш, че на света има много малко добри мъже. Нима Джаксън не беше доказал, че не е по-добър, когато снощи обви ръка около гърлото ми и ме метна през рамо като чувал с шибани картофи?
Да, но и хватката му не болеше, а и те сложи на земята нежно – напомни ми вътрешният глас.
Въздъхнах, защото той го беше направил. Той изобщо не ме беше наранил. Въпреки че ми напомняше за мястото ми, той беше нежен с докосването си.
Не беше пожелал да ми причини и капка билка.
Вратата на спалнята внезапно се отвори. Отворих очи и видях как Джаксън влиза в стаята, държейки поднос с храна. Седнах и придърпах одеялото към гърдите си, за да се прикрия. Той постави храната на нощното шкафче. Затегнах одеялото, когато той ме проследи с поглед.
Със звук на неудовлетвореност той се приближи до вратата на банята и свали черния халат, след което го хвърли към мен.
– Облечи го – изръмжа той, докато се обръщаше, за да ми обърне гръб.
Преглъщайки нервно при очевидния гняв, който изпитваше, аз бързо навлякох халата, мразейки, че действията му ме нараняват. Защо ми беше ядосан? Снощи му бях дала това, което искаше, нали?
Прочистих гърлото си, когато завързах халата, скривайки тялото си от погледа му. Той се обърна към мен и след като забеляза, че съм покрита, грабна подноса и го настани върху краката ми.
– Трябва да ядеш.
Мръщенето ми се задълбочи.
– Ти няма да ядеш – обвиних го аз.
Той ме стрелна с мъртвешки поглед, който ме накара да се почувствам като порицано малко дете.
– Десет сутринта е, Инес. – Изтръпнах от язвителния му тон. – Всяка сутрин ставам към пет сутринта. Имам неща, които трябва да свърша. Не всички можем да се излежаваме в леглото по цял ден.
Почувствах се като дете, което баща ми за пореден път ругае за това, че е дръзнало да рисува, когато вместо това е трябвало да помага на майка ми в кухнята, научавайки се на съпружески задължения още като дете.
– Яж – заповяда ми Джаксън. Той извади нещо от джоба си и го хвърли на леглото до мен.- Можеш да се свържеш с приятелите си и да им съобщиш как си. Контактът със семейството ти в момента е забранен. – Нямах никакви угризения за това, но определено бях изненадана от свободата, която ми даваше телефонът. Той ме хвана за брадичката и дръпна лицето ми към себе си. Преглътнах нервно. – Всяко телефонно обаждане и текстово съобщение на този телефон може да бъде проследено, Инес. Не се опитвай да ме измамиш, чуваш ли? Сега това е твоят живот. Ти си моя съпруга. Колкото по-бързо приемеш това, толкова по-добре.
Той отпусна брадичката ми и аз кимнах. Той изръмжа тихо от досада. Какво продължавах да правя погрешно?
– Думи, Инес. Знам, че гласните ти струни работят. Вчера ти беше твърде готова да ги използваш, за да ме наречеш чудовище и да ми кажеш, че никога няма да те докосна.
Облизах внезапно пресъхналите си устни. Апетитът ми беше изчезнал.
– Разбирам – прошепнах аз.
Без да каже нито дума повече, той излезе от стаята. Преглътнах сълзите си. Не знаех как да се чувствам. Джаксън се държеше като гадняр, но пак повтарям, че хватката му върху брадичката ми не ми беше причинила болка, а и ми беше дал телефон.
Никога досега не бях имала телефон. Дори когато живеех с родителите ми или баба ми и дядо ми, винаги когато се обаждах по домашната линия, някой авторитетен човек стоеше над мен и подслушваше разговора ми.
Свободата беше чужда за мен. Не знаех какво да правя с нея.
Спомняйки си заповедта на Джаксън да ям, изядох това, което можех да поема, а след това оставих подноса настрана, като реших да отида да си взема душ. Не знаех какво да облека, но имах нужда да се изкъпя.
Телефонът ми изведнъж се включи до мен, което ме накара да изпищя уплашено от силния звън. Вдигнах го и след като разбрах как да го отключа, прочетох съобщението на Джаксън до мен.
Всичките ти дрехи и други лични вещи бяха донесени рано тази сутрин, докато ти спеше. Прибрах всичко в гардероба.
Влязох в гардероба, изненадана да видя, че едната страна на гардероба е отделена само за мен. Всичко беше окачено, а двата скрина бяха пълни с моите дрехи. Всичко останало, което не беше облекло, като книгите и дневниците ми, все още беше в съответните кутии.
Взех необходимото и си взех най-бързия душ в историята, преди да облека широки дънки и тениска. Нито една от дрехите ми не обгръщаше фигурата ми. Всъщност балната ми рокля за годежа и сватбената ми рокля бяха най-тесните неща, които някога бях носила през живота си.
Разкриването на фигурата ми се смяташе за грях в дома, в който бях израснала. Ако баща ми можеше да се наложи, бях сигурна, че щеше да ме облече като монахиня. Но дядо ми щеше да получи инфаркт.
Когато излязох от банята, след като бях измила косата си, бях шокирана да открия Емалин и Джулиана в стаята си. Емалин ми се усмихна.
– Надявах се да си облечена – каза тя. – Ела. Искаме да ти покажем всичко и да се запознаем с новата ни снаха.
– Хм – преглътнах – Джаксън няма ли да има нещо против това?
Джулиана се намръщи и погледна към Емалин. Усмивката на Емалин не помръдна нито за миг, макар че в очите ѝ видях загриженост за мен.
– Мъжете не са толкова контролиращи, Инес. Хайде. Сигурна съм, че Джаксън би искал да опознаеш дома си.
Нахлузих на краката си чифт балетни обувки, преди да я последвам от стаята. Слушах разговора между нея и Джулиана, макар че Джулиана беше много по-тиха от Емалин. Но Емалин водеше разговора без усилие и дори говореше на всеки охранител, покрай когото минавахме, като ги наричаше с истинските им имена.
Тя беше много по-различна кралица от майка ми, това беше сигурно. Всички, освен най-близките роднини, бяха под нивото на майка ми, но въпреки това Емалин се отнасяше с всички тук равноправно, обсипвайки всички с щастието си.
Съпругата на Джеймс умееше да озарява всяка стая, в която влезе, без дори да знае, че го прави.
Докато майка ми беше чудесна кралица, защото беше твърда и безпощадна, виждах, че Емалин е много по-добра. Тя беше тази, която смекчи грубите ръбове на Джеймс.
Бях чувала достатъчно ужасяващи истории за съпруга ѝ, за да знам, че той можеше да бъде много по-лош от баща ми и дядо ми, когато искаше да бъде такъв. А съпругата му имаше толкова власт, колкото и той. Точно както Джеймс, Емалин умееше да привлича вниманието на цялата стая още с влизането си.
След като разгледахме имението, тя ни изведе навън в градината. Храната вече беше приготвена на едно одеяло и всички се настанихме да се храним. Емалин говореше за сина си Картър и как се справя с изучаването на азбуката и цифрите.
Погледнах нагоре, когато чух как едно дете изпищя, как бълбукащият му смях се приближи, когато се втурна към Емалин, а зад него вървяха Джаксън, Дарен и Джеймс.
Напрегнах се, но Джаксън просто седна зад мен и ме придърпа между мускулестите си бедра, преди да вземе една кошница отстрани.
– Помислих си, че след цялото това ходене, което току-що направи, може би си гладна – тихо заговори той.
Бях и стомахът ми изръмжа в отговор.
Той ми подаде купа с грозде и ягоди.
– Изяж ги, а после ще видим дали ще можеш да хапнеш сандвич – заповяда той. Подаде ми и бутилка сок от червена боровинка. – И трябва да се уверя, че си го изпила.
Изпълних нарежданията му. Не исках да го ядосвам повече, отколкото вече бях направила тази сутрин. Опитвах се да се науча. Никога не се бях научила истински, живеейки със собственото си семейство, тъй като беше почти невъзможно някога да им угодя, но бях обвързана с този човек до края на живота си – докато смъртта ни раздели.
Не исках това време да бъде нещастно.
Джаксън не ядеше. Вместо това ръцете му бяха заключени около мен и той казваше някои неща на Джеймс и Дарен, когато те го включваха в разговорите. В повечето случаи той просто прекарваше времето в даването на инструкции по телефона си до множество различни хора. Гледането му ме караше да се замислям. Не знаех как успява да се справи с всичко това, но някак си успяваше.
Наистина беше малко величествено. Живеейки със семейството си, никога не съм виждал ежедневните операции, но въпреки това Джаксън беше толкова открит за това, което правеше.
Когато приключих с яденето и храната ми беше свършила, включително и сандвичът, съпругът ми изведнъж се изправи.
– Трябва да отида да проверя обучението – обяви Джаксън. – Емалин, увери се, че двете с Инес ще пазарувате онлайн, моля те. Тя се нуждае от дрехи, които наистина и стават.
Хвърлих поглед надолу към коленете си. Дали сега той беше недоволен от дрехите ми? Дори не бях решила аз да ги нося! Това просто беше всичко, което имах – буквално.
С тези думи той се отдалечи, оставяйки ме да се срамувам, че отново съпруга ми е недоволен от мен.
Никога нямаше да успея да се справя с това.
Назад към част 4 Напред към част 6
