ДЖАНИН ФРОСТ – Нагоре от гроба ЧАСТ 14

Глава 12

По време на дългия полет обратно към Щатите имахме турбуленция. Аз нямах нищо против, но Боунс, който мразеше да лети дори при добри условия, беше в не особено добро настроение, докато кацнем в Сейнт Луис. За негов лош късмет Спейд и Денис не бяха отседнали в имението си в Англия. Това щеше да е сравнително кратко пътуване от Румъния.
Разбира се, лошото му настроение можеше да се дължи на това, че ненавиждаше моя план. И все пак, както му бях казал неведнъж по време на неравния обратен път, ако имаше по-добра идея, бях готова да я чуя. Мълчанието му по този въпрос говореше много, но аз познавах Боунс. Той още не беше приключил с борбата.
От друга страна, и аз не бях. Освен това, макар да се чувствах сигурна в отговора на Денис, трябваше да убедим и Спейд да се съгласи с това. Ако той не го направи, Боунс нямаше за какво да се притеснява.
Когато спряхме до къщата на Спейд и Денис, слънцето вече залязваше, макар че заради турболентното закъснение и преминаването през няколко часови зони през последните два дни имах чувството, че е на разсъмване. Спейд вече чакаше на входната врата, което ме накара да се запитам кое първо го е предупредило за пристигането ни: дали е усети присъствието на други вампири, или да чуе как колата ни спира на пътя.
– Криспин – каза Спейд, наричайки Боунс с истинското му име, тъй като, подобно на Иън, го познаваше още от когато всички са били хора. – Кат. Добре дошли.
Думите бяха любезни, но тонът на Спейд беше по-скоро предпазлив, отколкото сърдечен. Подарих на високия, чернокос вампир най-печелившата си усмивка, която ми спечели мигновена гримаса.
– Сега знам, че посещението ти носи неприятности, сякаш това, че ми каза да разчистя персонала ни, преди да пристигнеш, не беше достатъчно предупреждение.
– Не грешиш, Чарлз – каза Боунс, като също използва рожденото име на Пик. След това го потупа по гърба. – Но въпреки това трябва да чуеш това.
Последвах ги вътре, като се радвах да видя едно по-дружелюбно лице, което идваше по коридора.
– Денис!
Тя се усмихна и ме прегърна, когато стигна до мен. Отвърнах на прегръдкта, без да се притеснявам, че ще я нараня със силата си. В много отношения демоничната същност, с която беше белязана Денис, я беше направила по-силна от мен.
Когато се отдръпна, усмивката и беше изчезнала.
– Какво става? Майка ти добре ли е?
– Добре е – казах аз и си отбелязах да и се обадя скоро. – Тук сме заради нещо, което чичо ми е започнал преди много време.
Запознахме ги с подробностите, докато отпивахме кафе в дневната им. Красивите черти на Спейд бяха оформени в твърди линии, когато приключихме.
– Ако успее, ще предизвика война – заяви той. След това погледна Боунс преценяващо. – Отговорът е „да“, Криспин. Ще се боря заедно с теб, за да предотвратя междувидовото заразяване, което никога няма да се случи.
Боунс изхърка.
– Никога не съм се съмнявал в това, приятелю, но не затова сме тук.
С това прочистих гърлото си.
– Не можем да щурмуваме базата, в която смятаме, че Мадиган провежда експериментите си и държи приятелите ни, докато не разберем кой е неговият правителствен поддръжник. А не можем да разберем това, без да влезем в базата, така че досега това беше неуспешен опит.
Погледнах към Денис, преди да насоча вниманието си отново към съпруга и.
– Само Мадиган може да влезе в това съоръжение и да получи информацията, от която се нуждаем, без да предизвика подозрения. Или някой, който изглежда точно като него.
Винаги съм си мислела, че очите на Пик приличат на тигрови. Точно сега, когато ги виждах да се взират в мен по начин, който караше всеки инстинкт за оцеляване да крещи „Червена тревога!“ Бях сигурна в това.
– Чарлз – каза Боунс.
Макар че единствената дума беше мека, трясъкът на силата, който мигновено заля стаята, беше всичко друго.
Пик издаде звук; наполовина ръмжене, наполовина съскане. – Не ме заплашвай, Криспин.
– Тогава не поглеждай жена ми по този начин – беше мигновеният му отговор.
– Хей. – Денис се изправи и махна с ръка, за да прекъсне състезанието им по гледане. – Помниш ли ме, човекът, за когото става дума?
Спейд я погледна и изражението му веднага се смекчи.
– Спомням си, скъпа, но не можеш да влезеш сама в този обект. Твърде опасно е.
– Съгласна съм – казах спокойно.
Това стресна Спейд и той ме погледна без предишния си смъртоносен поглед.
– Какво?
– Съгласна съм – повторих. – Дори Денис да влезе, тя няма да има представа как да хакне компютъра на Мадиган, за да получи информацията, която ни е необходима. Макар да не съм толкова добра, колкото хакерската група „Анонимните“, знам достатъчно, за да възстановя това, което търсим. Ето защо ще отида с нея. Мадиган ме преследва от години, така че неговите учени ще ме видят да се преструвам на негов пленник и просто ще предположат, че най-накрая е постигнал целта си да ме затвори за пълноценни експерименти.
А щом влезем в комплекса и аз открия кой подкрепя Мадиган, плюс какво се е случило с Тейт, Хуан, Купър и Дейв… истинската битка щеше да започне.
Погледът на Пик се насочи към Боунс.
– Готов ли си да я оставиш да направи това?
Отговорът му бе предшестван от лай на смях.
– Готов ли съм? Не. Примирен, да, но и тя няма да влезе сама. Аз ще отида с тях.
– Боунс – казах аз с въздишка, – говорихме за това. Един вампир за заложник, служителите му биха повярвали, но двама? Това е прекалено.
– Обикновено да – каза той с мек тон. – Но всеки, който ме види, ще се закълне, че съм напълно безобиден.
Разбира се. Защото един двуметров, мускулест майстор-вампир, за когото се знаеше, че е вековен зевзек, беше картина на безпомощност.
– Ще трябва да използваш масов хипнотизъм, за да убедиш някого в това, а охраната му носи шлемове, за да не бъде хипнотизирана.
Усмивката на Боунс беше опасно пищна, като отрова, скрита в най-хубавото вино.
– Ще видите, но преди да стигнем до това, трябва да намерим начин да заловим Джейсън Мадиган. Денис не може да се справи с представянето му в Западна Вирджиния, ако всички знаят, че той все още е в Тенеси.
Фабиан падна през тавана на кухнята на апартамента ни под наем, а полупрозрачните му черти разказаха историята, преди да проговори.
– Той все още не е напуснал комплекса, нали? – Попитах с примирение.
Призракът поклати глава.
– Съжалявам, Кат.
Лицето на Денис отрази собственото ми разочарование, но Спейд се обърна, преди да успея да уловя изражението му. Вероятно беше усмивка. Той би рискувал собствения си живот без никакви угризения, но когато ставаше въпрос за безопасността на жена му, успяваше да накара дори Боунс да изглежда недостатъчно защитен.
– Това не работи – каза Денис, изказвайки мнението, до което бях стигнала преди няколко дни. – Мадиган може и да е напускал комплекса на всеки няколко седмици преди, но сега явно се е вкопчил като кърлеж. Ами ако минат месеци, докато излезе сам?
– Най-късото разстояние между две точки е права линия – казах аз, свивайки рамене. – Ще се обадя на Мадиган и ще му кажа, че искам да се срещнем. Вече знаем колко силно иска да ме залови, така че това ще го изкара от комплекса.
– Абсолютно не – изпъшка Боунс.
– Куките работят най-добре, когато са с примамка – отвърнах аз, като му върнах думите от онзи ден. – Аз съм това, което Мадиган иска. Той ще излезе, ако си помисли, че може да ме хване.
– Да, с най-силната армия, която може да събере, за да те залови – каза Боунс, а емоциите му проблясваха в моите с интензивността на светкавици. – Нужно ли е да ти напомням, че последния път, когато срещна противник при неговите условия, беше застреляна и почти изгорена до смърт.
По рефлекс прокарах ръка през косата си. Дори с вампирските лечебни способности тя все още не беше пораснала до дължината, която имаше в нощта, когато Крамер ме подпали.
– Но кой е тук и кой е затворен в призрачен капан? – Отвърнах. – Ако най-могъщият призрак в историята не е могъл да ме убие, тогава най-големият шибаняк на човечеството няма шанс.
Спейд се облегна назад, настанявайки се по-удобно, докато доволно изражение кръстосваше чертите му. Без съмнение си мислеше, че отмъщението е кучка, докато слушаше как Боунс и аз спорим за допустимите рискове за безопасност.
Тогава човекът, от когото най-малко очаквах да застане на моя страна, влезе в кухнята, облечен само в чаршаф, увит около бедрата му.
– Защо си правиш труда, Криспин? Оженил си се за боец, така че престани да се опитваш да я убеждаваш, че страничните пространства и подхождат повече.
– Денят, в който обичаш някого, освен себе си, е денят, в който ще приема брачните ти съвети, Иън – отвърна с леден тон Боунс.
– Тогава днес е този ден – рязко отвърна Иън, – защото аз обичам, теб, нещастнико, свинска глава. Обичам и онзи арогантен, свръхпривилегирован денди, който ни се усмихва – махна с ръка на Пик, чиято гореспомената усмивка изчезна – както и емоционално счупения, неработещ медиум, който ме е родил. А ти, Криспин, обичаш една кръвожадна адска красавица, която за трийсетте си години вероятно е убила повече хора, отколкото аз за повече от два века живот, така че пак казвам, не си прави труда да я убеждаваш, че не е това, което е.
Устата на Денис остана отворена – или от не особено ласкавите описания на Иън за нас, или от мисълта, че съм убила повече хора от него. Изражението на Спейд вече беше каменно, но в челюстта на Боунс тиктакаше мускул – единственият признак за чувствата му, откакто беше забулил аурата си под непроницаем облак.
Що се отнася до мен, не знаех дали да ударя Иън за това, че нарече Боунс свинска глава, или да му благодаря, че е казал очевидното. Може и да бях уморена от всички битки и от постоянното разпъване на границата между живота и смъртта, но това не означаваше, че не съм добра в това.
Някои хора са родени да бъдат майки, бащи, изобретатели, художници, оратори, проповедници… и тогава бях аз.
– Той е прав – казах аз с тих тон. – Истинското ми умение е да убивам. Занимавам се с него още от шестнайсетгодишна, когато се справих с първия си вампир, без да знам нищо за тях.
След това отидох при Боунс, като хванах лицето му в ръцете си.
– Именно ти ме научи да съдя за хората по действията им, а не по вида им. Ти ме спаси от живот, изпълнен с нещастие, съжаление и заслужени упреци. Сега е време да ме оставиш да си върша работата, Боунс – усмихнах се криво, – и да вярваш, че си ме научил да бъда най-добрият проклет убиец, който мога да бъда.
Той покри ръцете ми със своите, а плътта му вибрираше от силата, която държеше толкова здраво под контрол. После ме целуна, нежно, но изпълнено с изгаряща страст.
Ето защо, когато се отдръпна и заговори, не можех да повярвам на думите му.
– Права си, любима. Но аз все още отказвам да участвам в това.
Тогава наистина не повярвах, когато той излезе от апартамента.

Назад към част 13                                                                 Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!