Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 36

КСАВИЕ

Тръгнах към Земната територия за урока си за подобряване на ордена, развълнуван да летя със стадото си. Днес бях в шибано страхотно настроение. Откакто бях преминал Разплатата, нещата сякаш ставаха все по-добри и по-добри. Дариус и останалите бяха открили Имперската звезда, майка ми беше избягала от баща ми, а рогът ми беше пораснал с два сантиметра през последната седмица. Животът беше сладък. И за капак на всичко, вчера вечерта бях прекарал в окичване на боклука си с блестящи кристали от топаз и голям диамант, който сега украсяваше основата на члена ми.
Не бях сигурен, че съм го направил точно както трябва, но го бях разбрал от една статия в седмичника „Зодиак“. И нямах търпение да го покажа. Разсъбличането вече беше нещо като втора природа и всички останали жребци постоянно показваха блестящите си части, за да привлекат вниманието на женските. Така че беше време и аз да се съблека и да го направя. Не го чувствах съвсем добре върху мен, но бях сигурен, че с времето ще свикна.
Забързах нагоре по хълма, където всички останали пегаси се бяха събрали за занятията. Професор Клип-Клоп – чието име всъщност беше Клипърд, но той изглежда харесваше малкия прякор на учениците си за него – беше там с виолетовата си коса, квадратна брадичка и тесни рамене, вече съблечен, докато се готвеше за смяна.
– Добро утро, Ксавие! – Извика той весело. – Готов ли си да се качиш в небето?
– Да, сър. – Усмихнах се и тръгнах да се присъединя към моето стадо, но настроението ми се развали, когато погледът ми попадна на Тайлър, който шепнеше в ухото на София и я целуваше по врата. Тя беше с бельо в цветовете на дъгата, което накара члена ми да потрепне щастливо, но начинът, по който я докосваше, накара устните ми да се стегнат. Беше толкова притежателен задник, с неговите мускули и косата му, която винаги изглеждаше небрежно разрошена, сякаш току-що е прелетял през най-свежия и пухкав облак. Искаше ми се да го ударя в лицето.
София ми махна с ръка и аз свалих ризата си, разкривайки широките си гърди, върху които работех ежедневно във фитнеса на „Лунната зала“.
Преди да стигна до София, на пътя ми изскочи Лизел, сребристата и коса се спускаше по гръбнака, а големите и очи бяха обрамчени със сини блясъци, които подхождаха на променената и форма.
– Хей, Ксавие, искаш ли да летиш до мен днес? – Тя примигна с мигли и аз погледнах над главата и към София.
– Да, разбира се – промълвих, докато тя прокарваше пръст нагоре между коремните ми мускули.
София изхриптя възмутено и сърцето ми се развалнува, когато тя погледна Лизел. Тя… ревнуваше ли?
Лизел се изправи на пръсти, за да привлече вниманието ми към нея. Наистина беше красива, с пълни устни, тъмна кожа и аромат, който ми напомняше за бонбони. Но имаше само едно момиче, което желаех, и планирах да си го присвоя и това стадо веднага щом успея.
Лизел прокара пръсти в косата ми и наклони глава на една страна.
– Ще изглеждаш добре с дълга грива, мислил ли си някога да я отгледаш напълно?
Изведнъж тя се откъсна от мен и аз видях София да я дърпа за косата, като я повали на земята и се обърна, за да ритне пръст по нея. Светая светих.
– Брутално, бейби – засмя се Тайлър и извади атласа си, за да го запише.
– Ти бездарна кошута! – Изкрещя Лизел, гмуркайки се към София, но моето момиче беше готово, ритна я силно в корема и я прати обратно на земята. София направи победен тръс около нея и погледът ми проследи задника и, докато още от мъжете се приближаваха.
Ръката на Хюбърт се допря до моята, когато той застана до мен. Беше с една глава по-нисък от мен, с восъчни гърди и цветна татуировка на фея над дясната си гърда. Беше гол, а малкият му искрящ член гордо се показваше. Който беше шибано твърд, докато се взираше в София.
Изхърках гневно и го бутнах на земята, като го накарах да ме изхърка в ярост. Той обаче не се изправи, докато аз се подпирах над него, обръщайки покорно глава надолу.
– Да се издигнем в небето, банда! – Обади се професор Клип-Клоп и аз разбрах, че сега или никога няма да мога да покажа новия си блясък. Човече, никога не съм си мислил, че ще се наслаждавам на украсяването на пишката си заради играта на Пегасите, но нещата се бяха променили.
Нервите се бореха в мен, докато събувах обувките си и свалях панталоните и боксерките си, като излизах от тях и притисках раменете си назад, докато гледах към София. Тя се беше върнала на страната на Тайлър, но очите и бяха вперени в мен и се разшириха, когато попаднаха на блестящия ми член.
Няколко от по-малките жени изръмжаха, но аз нямах очи за тях. Исках само одобрението на София и когато тя прехапа устни и се приближи към мен, сърцето ми се разтуптя.
– Изглеждаш добре, Ксавие – промърмори тя и аз се опитах да не се втвърдя, но, по дяволите, бях гладен за това момиче.
Тайлър тропна с крак, докато останалите жени започнаха да се тълпят около мен, а Лизел дори посегна да се опита да го докосне, преди да отблъсна ръката и.
Главата ми беше на път да експлодира от гордост, когато усетих, че един от скъпоценните камъни се разхлаби и падна в тревата. О, не.
След него падна още един, после още един, докато каскада от кристали не падна между краката ми, а всички наоколо ме гледаха шокирано. Не, не, не! Прекъсване, прекъсване!
Извиках от тревога, когато последните от тях паднаха и накрая диамантът се откъсна и това беше всичко. Настъпи тишина и се кълна, че край мен се събираше отвратителна присмехулна група.
Тайлър пръв избухна в смях, а звукът накара яростта да залее всеки сантиметър от тялото ми.
– Какво безполезно заклинание за залепване си използвал, приятелю?
По бузите ми избухна топлина, докато се опитвах да запазя достойнството си, но сега и другите се смееха, а аз се изкушавах да отворя дупка в земята със земната си магия и да я оставя да ме погълне.
– Просто използвах лепило Беглуец – промърморих, а после ми се прииска да не го бях направил, защото Тайлър се разсмя още по-силно.
– Това нещо е като захарна вода – засмя се той, а аз тропнах с крак в знак на гняв, когато още хора се присъединиха към смеха.
Тайлър вдигна атласа си, на път да документира това и да ме направи за смях на цялото училище. Но майната му. Изпуснах яростно ръмжене и го нападнах с пълна сила. Той не беше достатъчно бърз, за да се измъкне от пътя ми, и аз го повалих на земята, като го ударих силно по главата.
Нахвърлих се върху него с юмруци, а той отвърна на удара с гневно хленчене, като се опитваше да ни преобърне. Кокалчетата му се блъснаха в челюстта ми и аз извърнах глава, захапвайки ръката му, а той изхриптя силно, принуждавайки ни най-сетне да се претърколим. Позволих на смяната да премине през мен, отказвайки да му позволя да вземе надмощие, докато тялото ми се извиваше в моята люлякова форма на Пегас. Отблъснах го с копита и той също се премести, разкъсвайки панталоните си и приземявайки се на четири мощни сребърни крака.
Приближи се към мен с ниско наведена глава, а рогът му рязко блестеше. Завъртях глава към него и роговете ни се сблъскаха с остър звънлив звук. Исках да счупя рогата на този задник и да го пребия, докато не ми се подчини. Този път нищо нямаше да ме спре.
Надигнах се, опитвайки се да го ритна, но той също се надигна и копитата му се удариха в моите.
София запищя развълнувано наблизо и запляска, докато подскачаше на пръстите на краката си. Копитата на Тайлър се удариха в рамото ми и аз изревах яростно, отвръщайки със силен ритник в гърдите му.
– Добре, а сега в небето! – Обади се Клип-Клоп, изтича напред и ме плесна по хълбока.
Отново се надигнах от гняв, но той ме изгледа с поглед, който говореше, че ще ни вкара в задържане, ако не се подчиним. Понечи да плесне по задника и на Тайлър, но той се отдалечи в галоп, като изръмжа, за да накара останалите от стадото да го последват. Аз тръгнах в галоп след него и София скоро ме настигна в искрящо розовия си вид, а носът и се изравни с моя, докато гонехме Тайлър.
Трябваше да го пусна, мразех, че тази битка е приключила. Но войната тепърва започваше.
София хленчеше и за миг притисна лицето си до моето, преди да се втурне напред, за да тича покрай Тайлър. Смесените послания определено бяха второто и име. Но очевидно искрящият дъжд от скъпоценни камъни, който бе паднал от боклука ми, не означаваше, че играта за нас все още е приключила. Така че трябваше да го приема като победа.

***

Седях в „Таро“ с Хадли отдясно и Грейсън отляво. Това беше един от малкото класове, в които не бяхме разделени на ордени, а професор Нокс удобно беше предсказал смъртта на който и да било от звездите, ако един-единствен K.О.Р.Г. вдигнеше някакъв шум по въпроса.
Най-накрая бях овладял балона за заглушаване благодарение на Дариус, който ме наставляваше, така че аз и момчетата можехме да говорим необезпокоявани в него, докато четяхме картите един за друг. Атина седеше с Елис в другия край на стаята и изглеждаше адски отегчена от всичко, което казваше сестрата на Макс, като от време на време ни хвърляше замечтани погледи. Напоследък четиримата бяхме станали наистина сплотени, срещахме се в пещерите всеки обед и вечер, а скривалището ни вече беше пълно с всевъзможни неща, които бяхме откраднали от кампуса. Грейсън и Атина дори бяха успели да се сдобият с няколко легла там, като ги измъкваха през нощта от кулата „Въздух“ с помощта на въздушната си магия и ги криеха в пещерата.
Въпреки опитите ми с нея, Елис никога не изглеждаше склонна да се среща с нас и ние почти бяхме приели, че тя не се интересува от това да бъде наша приятелка. А може би просто твърде много се страхуваше от Орденския закон на Лайънъл, за да му се противопостави. От време на време тя се опитваше да ме въвлече в разговор за това колко велик е баща ми и аз я хранех с няколко глупави лъжи, които предполагаха, че съм съгласен, преди да си тръгна набързо. Вероятно някой ден щеше да се присъедини към K.О.Р.Г.
Грейсън ме удари с лакът в ребрата, докато вадеше атласа си.
– Тази вещица е забранила Хелоуин, знаех си го – изръмжа той, показвайки ми съобщението на екрана, а аз осъзнах, че повечето хора в класа проверяват атласите си. Дори Гейбриъл Нокс гледаше своя с гримаса, която можеше да счупи стъкло.

Напомняме на всички ученици, че социалните събития са ограничени до Ордените, а партитата са забранени за не повече от трима ученици едновременно. Хелоуин е свещено събитие, предназначено за възпоменание на света на мъртвите. Уверете се, че прекарвате вечерта си с уважение към загиналите. Костюмите са строго забранени. Всеки ученик, който бъде видян да се облича или преструва на нещо друго, освен на своя кръвно роден орден, ще понесе тежки последствия.

Приятно изкарване.
Слава на Царя, избран от звездите.

Директор Илейн Нова.

Няколко ученици ме погледнаха, някои от израженията им бяха изпълнени с омраза, други със страх, трети с обожание. Презирах да бъда малкият принц на Лайънъл. Искаше ми се да мога да се изкажа и да кажа на света, че не искам да имам нищо общо с него и публично да отхвърля всичко, което той представляваше. Но това щеше да е същото като да сложа примка на врата си и да скоча от мост. Не исках да умра. И поне имах София и другите резервни, на които да се доверя. Но никога не можех да бъда прекалено внимателен за това пред кого изказвам мнението си.
Класът избухна в разговори и аз разтворих балона на мълчанието около приятелите си.
Професор Нокс прибра своя атлас в задния си джоб и скръсти ръце.
– Тихо – каза той със заповеднически тон и всички се подчиниха. – Чухте правилата. Цялата радост е отменена тази вечер. Класът се прекратява.
Всички станаха от столовете си, а аз споделих намръщена физиономия с Хейдли, която изглеждаше готова да се впусне в убийствена атака.
– Това е шибаната ни първа година и буквално не сме се забавлявали – измърмори Грейсън.
– Близнаците Капела, господин Алтаир и господин Акрукс, останете тук, моля – каза строго професор Нокс, а аз погледнах надолу към наполовина попълнения си работен лист за Таро на бюрото. По дяволите.
Всички се отправиха към изхода, стенейки за гигантската дупка, която току-що беше погълнала целия Хелоуин.
– Тази година е гадна. – Грейсън ритна един стол. Нокс повдигна вежди към него и той заскимтя като куче.
– Изкарвай гнева си върху чужди мебели, Грейсън – предупреди го Нокс и сгъна ръце с въздишка.
– Понякога си такова кученце, Грей – подразни го Атина.
– Да се обадя ли на майка ти за да и кажа, че искаш да се прибереш вкъщи и да смучеш от нейните зърна? – Пошегува се Хадли и Грейсън се хвърли към него с оголени зъби. Хадли се изстреля спокойно от пътя му с вампирските си дарби и се появи зад Атина, която седеше на бюрото си. Той се хвърли напред с оголени зъби, с вълнение в очите, но се блъсна в плътния въздушен щит, който тя беше издигнала, и отново се разби в него с проклятие.
– Не става, Хадли – каза тя леко и той изръмжа.
Професор Нокс се пресегна да затвори вратата и хвърли около нас балон за заглушаване, което ме накара да се намръщя.
– Какво става? – Попитах объркано.
– Звездите ме дариха с видение за вас четиримата – каза той с усмивка.
Дариус ми беше казал, че този пич заслужава доверие, а аз знаех, че е приятел на Ланс, така че се чувствах доста сигурен, че е на наша страна. Но все пак беше странно един учител да се държи приятелски и прочие.
– Какво видяхте? – Задъхваше се Атина, като размахваше развълнувано крака.
– Че всички вие все пак ще присъствате на едно парти тази вечер. – Усмихна се заговорнически Нокс.
– Ебаси, къде? – Попита Грейсън, като се запъти към него, без да има никакви проблеми с доверието.
– Познаваш ли Джералдин Грус? – Попита Нокс.
– Лудата задница? – Олюля се Хейдли и аз му тропнах с крак.
– Не я наричай така – изисках аз и той изненадано повдигна вежди към мен.
Не бях успял да им кажа, че майка ми всъщност не е мъртва и е намерила убежище при бащата на Джералдин. Беше твърде рисковано да съобщя на някого за това, но бях сигурен, че няма да търпя някой да злослови за някого от Грус. Те бяха приели майка ми и нито веднъж не бяха поставили под въпрос нейната лоялност. За това им дължах всичко. Освен това знаех, че ако някой е луд това не бяха те. Беше чичо ми Бенджамин, който се беше побъркал, когато баща ми го беше изгонил от Гилдията на драконите, след като очевидно беше загубил над двеста златни кюлчета и триста торбички звезден прах в игра на Миноджак. През годините този човек се беше появявал на вратата ни няколко пъти, молеше за прошка, дрогиран с някакви наркотици, и обещаваше, че може да спечели света, ако баща ми му даде няколко аури.
– Уау, спокойно, човече – каза Грейсън с усмивка.
– Джералдин търси новобранци за една добра кауза – обясни Нокс.
– Няма да ставам част от нейното лудо роялистко общество – хладно каза Хадли.
– Не е нужно. Нейната кауза е много по-дълбока – обясни Нокс, след което понижи тона си до шепот. – Бунт.
Сърдечният ми ритъм се ускори от вълнение, докато споделях поглед с приятелите си.
– Като например срещу баща ми?
– Точно така – каза Нокс, а очите му блестяха палаво. – И като преподавател нямам право да участвам. Така че, разбира се, съм се включил до шия и работя усилено, за да видя кои могат да бъдат подходящи новобранци.
– Нашите братя в това ли са? – Попита Атина.
– Да – каза Нокс и аз стиснах устни, че не съм се включил по-рано. – Те имат парти тази вечер. Отиди до северната врата на стадиона за питбол в седем часа и кажи на Джералдин, че агент Фокси те е изпратил. Той въздъхна, докато ние се смеехме. – Не съм го избрал аз, а Джералдин. Опитах се да променя съдбата, преди тя да реши, но тя е много упорито момиче.
– Ебаси да – изръмжа Грейсън, а Атина изрева развълнувано.
Хадли я гледаше с гладен поглед, докато се стрелкаше към мен, а аз му се усмихвах подигравателно. Излязохме от класа и се наложи да се разделим, докато се връщахме към домовете си. Тази вечер K.О.Р.Г.-ите бяха в пълен състав, но това само ме накара да се вълнувам още повече, че по-късно ще се промъкна покрай тях. Наистина исках да се почувствам така, сякаш се противопоставям на баща си, и това изглеждаше като най-добрата възможност досега.
В шест и половина се изкъпах, опаковах пегобага си с дрехи за партито и легнах на леглото си с кърпа, увита около кръста ми, нетърпелив да тръгна. Бях оформил косата си назад и бях прокарал през нея някакъв восък, който я караше да блести.
Губех си времето да нанасям дизайни върху Атласа си, все още ужасно натъжена от случилото се вчера. Но нямаше да се откажа. Щях да имам най-хубавия член в стадото, просто трябваше да измисля как да го направя…
Натиснах линка за десетте най-горещи пениса на годината и веждите ми се вдигнаха, когато превъртях на номер осем. Вместо със скъпоценни камъни, човекът си беше пробил члена с кристали и изглеждаше адски сладко.
В горната част на екрана изскочи съобщение и сърцето ми се разтуптя по-силно.

София:

Малко съм пияна.
Хелоуин е любимият ми празник.
В момента съм гола.

Седнах с глупава усмивка, изчуквайки отговора си. Две истини и една лъжа беше нашата игра и колкото и да ми се искаше вариант номер три да е верен, не смятах, че съм такъв късметлия.

Ксавие:

Третият вариант е лъжата…

София:

Прав си. Разочарован ли си?

Членът ми изтръпна при думите ѝ и аз засмуках долната си устна, готвейки се да отговоря, когато срещу прозореца ми се чу удар, последван от стон.
– Какво става? – Скочих и открих, че Хадли се държи за рамката отвън.
– Дойдох твърде силно. Пусни ме да вляза – обади се той, потривайки носа си, а аз избухнах в смях, докато му отварях.
Той падна в стаята ми, облечен в свежа бяла риза и панталон, а тъмната му коса беше отпусната назад. Тази вечер приличаше на брат си Кейлъб, от всичко в него лъхаше на самонадеяност.
– Защо си гол, човече? Облечи се.
– Ще летя до там. – Посочих към чантата си Пегабаг, а Хадли се намръщи и я подхвана.
– Не. Трябва да изглеждаш секси тази вечер. – Той изтръска дрехите ми от вътрешността и, които се състояха от чифт дънки и тениска, после цъкна с език и мина покрай мен към гардероба ми.
– Е, защо? – Попитах объркано, докато той претърсваше нещата ми, изваждайки черна риза и елегантен панталон, след което ги хвърли към мен.
– Защото трябва да ти се отвори парашута – каза той с усмивка, а аз се намръщих.
– Кой казва, че не съм…
– Всички – отвърна той. – Буквално всички казват, че не си го направил, така че може би трябва да поправиш това. Например сега.
Не отговорих, докато топлината се изкачваше по шията ми, навличайки дрехите, които ми беше избрал.
– Да, това ще го направи. – Той ме потупа по рамото. – А сега се качи на гърба ми, аз съм твоята кола за тази нощ, скъпа.
Извиках със смях.
– Ти си задник.
– Да, но задниците се чукат – посочи той, обърна се и се потупа по рамото. – Хайде, качвай се.
– Има само едно момиче, което искам, човече – промълвих аз и той въздъхна.
– Знам, знам, но София е заета. А ако искаш да я откраднеш, значи искаш да я впечатлиш и в леглото, нали?
– Ами да, но…
– Няма но, трябва да чукаш колкото се може повече момичета като практика – каза той небрежно и аз се намръщих. – После можеш да и придадеш чар, да и покажеш вълшебния си член и бам, тя ще бъде твоя, докато я искаш.
– Не искам просто да я чукам. Искам да е моя – изръмжах аз и той ме погледна с насмешка.
– Сериозно? Искаш да се уредиш с това момиче, когато дори не си чукал никоя друга фея? – Попита той.
– Започваш да звучиш като Грейсън – казах аз.
– Глутницата от фенки на Грейсън не ми допада – издекламира той. – Харесвам момичета, които са предизвикателство. Но щом веднъж съм я имал, значи е време да си намеря нова плячка. Може би и ти си такъв? След като си имал София и тя те е прецакала, докато се наакаш до блясък, ще я забравиш.
– С нея не е така – казах аз, а в тона ми се долавяше ръмжене, което беше почти достойно за Дракон.
– Откъде знаеш? – Свъси вежди той и, по дяволите, нямах шибан отговор на този въпрос. – Виждаш ли? Ти си алфа, това е в кръвта ти, както е в моята. Но в спалнята ще бъдеш Омега, ако не си легнеш няколко пъти. И за предпочитане преди да го пробваш с момиче, което всъщност харесваш.
Може би той имаше право. Но също така не можех да си представя, че искам някое друго момиче. Просто имаше нещо в София. И всеки път, когато я виждах в прегръдките на Тайлър, ми се искаше да го принудя да бъде под мен и да му я отнема. Да я накарам да иска мен вместо нея. Но какво, ако Хадли беше прав? Ами ако успеех да я взема, а после нямах никаква шибана представа какво да правя с тялото и? По дяволите, можех да объркам всичко. Ами ако случайно го вкарам в задника и?
– Хайде просто да тръгваме – промълвих аз, като се прдвижих да се кача на гърба му.
– Ще тичам с максималната си скорост – предупреди Хадли, докато се изкачваше през прозореца и заставаше на малкия перваз отвъд него. Падането на три етажа отдолу накара червата ми да се свият, но досега бях повече от свикнал с височините. – Готов ли си?
– Готов – казах аз с усмивка, след което той скочи напред и се свлече във въздуха, преди земята да омекне, за да прекъсне падането му, и се отправи към кампуса.
Светът около мен се размаза и аз се засмях на прилива, който се разнесе в кръвта ми. Това беше лудост.
Тръпка бръмчеше във всяка частица от плътта ми, преди той да се дръпне и да спре от северната страна на Питбол стадиона, да се спъне в камък и да се сгромолясаме в калта. Извиках от смях, докато той се търкаляше, изтласкваше се на крака и с ужас се гледаше надолу.
– Майната му – изсъска той.
– Всичко е наред, имам те. – Скочих и се приближих към него. – Тази седмица научих едно заклинание за почистване. – Протегнах ръка, като започнах да свалям кал от дрехите му, а очите му се разшириха с надежда. – Кого изобщо се опитваш да впечатлиш? – Подигравах се, докато той оправяше косата си, а мускулите му се сгърчваха.
– Аз никого. Но няма да си легнем с момиче, ако изглеждаме като клошари – изръмжа той язвително.
Горещия му темперамент избухваше повече пъти на ден, отколкото можех да преброя, но аз бях живял целия си живот под покрива на най-злобния дракон в Солария, така че не беше нищо, с което да не мога да се справя.
– Точно така, затова изглеждаш готов да счупиш нечий врат – коментирах със странична усмивка, а той сви рамене, като намръщената му физиономия си остана на мястото.
Приключих с отстраняването на калта от нас и се насочихме към металната врата във високата стена на стадиона. Блъснах кокалчетата на пръстите си по нея, а сърцето ми се разтуптя в гърдите, докато чакахме отговор.
В средата на вратата се отвори процеп и от него се показаха две светли очи.
– Кажете имената си! – Извика Джералдин.
– Ксавие Акрукс – казах аз.
– Хадли Алтаир.
– Не сте в списъка, махайте се, езичници – изсъска тя.
– Агент Фокси ни изпрати – казах бързо и очите и се свиха.
Накрая тя отстъпи назад и прокара пръсти през процепа. Едно заклинание ме удари в гърдите по същото време, когато удари Хадли, и от силата му бяхме принудени да се върнем крачка назад. По кожата ми премина хлад и аз се разтреперих.
– Какво беше това? – Попитах.
– Разкрива всяка илюзия, с която сте се прикривали – обясни Джералдин. – Преминахте теста. Елате тук! – Вратата се отвори и Джералдин стоеше там с дантелена маска, която покриваше горната половина на лицето ѝ, и с развяваща се рокля в цвят дъвка, която прилепваше плътно към фигурата и. – О, скъпи ми Ксавие. – Тя ме придърпа в бърза прегръдка, стискайки ме силно. – Радвам се, че най-накрая се присъедини към нас.
– Благодаря – казах, когато тя ме пусна, а аз и се усмихнах. Когато имах възможност по-късно, щях да я извикам насаме, за да я попитам за майка ми, но не можех да рискувам да кажа нищо точно сега.
Хадли затвори вратата зад нас и аз се загледах в дългия коридор, а в ушите ми не звучеше нищо друго освен тишина. Къде, по дяволите, бяха всички?
– Вие сте последните, които влизат – каза Джералдин, пристъпи напред и направи заклинание върху вратата, което, както предположих, трябваше да я заключи. – Ще ви трябват тези. – Тя измъкна няколко маски измежду гърдите си и ни подаде по една. – Крайно съм огорчена, че не можем всички да се облечем в най-скандалните си костюми, но комисията по В.С.О. се съгласи, че не си струва риска да ни хванат из кампуса в нашите костюми тази вечер. – Тя въздъхна тежко. – Все пак самоличността на всички ни трябва да остане скрита, за да се предпазим взаимно. Така че ще си сложим маските и ще се изправим срещу големия мъж, докато сме тук.
– Да, да майната му на баща ми – казах с усмивка, докато си слагах маската.
– Цялото това непокорство кара мократа ми Уанда да работи – възкликна Джералдин, докато ни водеше по тъмни коридори, преди да бутне една врата в стълбището и да ни поведе няколко етажа надолу.
– Как попадна в отбора по питбол, Джералдин? – Попита Хадли. – Искам да се пробвам през следващия срок.
– Трябва да имаш сърце на лъв и топки на бик, млади Алтаир – каза тя сериозно, повдигайки брадичката си, а в очите и блестеше гордост.
– Имам и имам – каза той с усмивка и аз му извъртях очи.
Насочихме се към една врата и сърцето ми подскочи, когато Джералдин ни пусна в заглушаващ балон и в ушите ми избухна звукът на тълпата. Намирахме се в огромно подземно пространство с размерите на питболното игрище. Сигурно се намираше точно под него. Цялото място беше украсено със земна магия, така че приличаше на джунгла, мъх и лози покриваха покрива и пода, дърветата бяха разпръснати наоколо, а около тях имаше богато украсени дървени столчета. Пред дансинга свиреше оркестър, а от едната му страна имаше дълъг бар, отрупан с алкохол.
– Уау – въздъхнах аз.
– Ще се видим скоро, момчета, отивам да се поразтъпча на дансинга. – Джералдин тръгна нанякъде, скоро се присъедини към Макс Ригел и замахна с бедра, за да отблъсне едно момиче, което танцуваше близо до него. Другите наследници и тази, когято предположих, че е Дарси, бяха отвъд тях, всички пиеха шотове и подскачаха лудо в такт. Разпознах Наследниците само защото ги познавах добре, но всички те бяха сменили косите си и бяха сложили илюзии върху външния си вид, за да се слеят с тълпата.
– Това е шибано – изръмжа Хадли.
Погледът ми изведнъж се спря на София в пастелно синя рокля, а русата и коса блестеше с блясък. Знаех, че е тя, от дълбоката връзка, която усетих в гърдите си в момента, в който я погледнах. Тя беше на бара с група момичета и поне веднъж нямаше и следа от шибания Тайлър. Тя е тук. И изглежда като проклета мечта.
– Ще отида да поздравя София – казах аз, обърнах се към Хадли и открих, че погледът му е втренчен в някого, а веждите му са смъкнати ниско.
Разпознах Атина, която седеше на една от табуретките около най-близкото дърво, облечена в черна рокля, която се разделяше на едното бедро. Приятелят на Хадли Трент седеше до нея без маска, с ръка на коляното и, а Грейсън беше отвъд тях и говореше оживено, докато групата му от жени въздишаше или се смееше на всяка негова дума.
– Добре ли си? – Побутнах Хадли и той изохка.
– Ще се видим след малко – промърмори той, след което се изстреля пред мен, сядайки на седалката до Атина, а раменете му бяха свити в Трент. Ако не бях напълно луд, изглеждаше, че ревнува. Или може би това беше просто кръвна връзка. Той отчаяно искаше да впие зъби в Атина, а Трент вероятно също. Никога нямаше да разбера вампирите. От идеята да пият кръв ми се искаше да повърна. Дай ми искрящо облаче дъга всеки ден от седмицата.
Започнах да вървя през джунглата към София, а пулсът ми туптеше в тъпанчетата, докато вървях. Съветът на Хадли ме преследваше, докато вървях. Че трябва да се свържа с няколко случайни момичета, само за да не бъда напълно неопитен джентълмен, когато става дума за София. Но докато се приближавах към нея, дори не виждах никоя друга. Как щях да прецакам друго момиче, когато имах чувството, че тази вече притежава всяка частица от мен? Знаех, че това е шибана лудост. Но просто не можех да я изхвърля от главата си. Тя беше моята щастлива звезда. И може би щеше да забрави факта, че не съм като другите момчета, с които е била, когато открадна титлата Дом и смачкам останалата част от стадото под копитата си.
Вървях право към нея, преди да успея да се усъмня в себе си, поставих ръка на бара и я погледнах, докато другите момичета се отдръпнаха около мен.
– Здравей – казах аз, а очите ми паднаха до устните и, които се разтвориха от изненада.
– Ксавие – изпъшка тя. – Ти си тук.
– Предполагам, че вече съм част от клуба – казах с усмивка, достойна за Хадли. Напълно можех да се правя на готин пич. Макар че едно-две питиета можеха да ми помогнат.
– Предполагам, че си. – Усмихна се тя.
Другите момичета започнаха да се кикотят, а аз разпознах Лизел, която потропваше с крак в знак на раздразнение, опитвайки се да привлече вниманието ми.
– Искаш ли да пийнеш? – Попитах София, пренебрегвайки останалите, целият ми свят беше погълнат от тази красавица пред мен.
Тя раздвижи миглите си под маската, които бяха обсипани с розов блясък, и кимна.
Взех бутилка текила и две дървени чаши за шотове от купчината в задната част на бара. Изглеждаше като сделка „помогни си сам“, така че щях да си помогна с толкова алкохол, колкото беше необходимо, за да спра нервите си да ме издават.
Налях ни по една и очите ни останаха заключени, докато ги чукахме. Изпих още две, преди да усетя, че започвам да се отпускам, и се потопих в рок музиката на групата, докато правех крачка по-близо до София.
– Тайлър не е ли част от клуба? – Попитах, опирайки ръката си на бедрото ѝ, и тя веднага се премести в дъгата на тялото ми. Ебаси да.
– Да, част е, но по-рано тръгна с Хюбърт и Брут – каза тя с предизвикателна усмивка.
Кимнах бавно, борейки се с желанието да се огледам за него. Ако Тайлър се ядоса, че отново правя крачка към момичето му, щеше да се наложи да се бори с мен. Защото инстинктите ми горяха и нямаше да пренебрегна начина, по който ме тласкаха към нея. Като бъдещ Дом тя трябваше да приеме интереса ми сериозно; това беше начинът на кобилите. Но технически все още не бях отправил официално предизвикателство към Тайлър. Исках първо да се установя в стадото и да се уверя, че не се самозалъгвам. Но не ми се струваше, че има смисъл да чакам сега. Бих направил всичко, за да я взема. И повече от това, исках да водя стадото. Това беше в кръвта ми.
– Танцувай с мен – почти заповядах, хванах ръката и, когато тя кимна, и я повлякох към дансинга.
Преминахме през тълпата и тя обви ръце около врата ми, а аз я придърпах към себе си, като телата ни се притиснаха едно към друго. Това много се хареса на пениса ми и се усмихнах мрачно, когато започнахме да се движим в такт. Предположих, че грацията винаги е била в природата ми, а и годините, в които съм посещавал скучни балове със семейството си, означаваха, че знам как да танцувам. А София също го правеше страхотно.
Ноктите и загребаха по най-примамливия начин по тила ми, а челото ми падна до нейното, когато извивките и се стопиха върху мускулите ми. Чувствах се толкова дяволски добре, че ми се искаше да го изкрещя на всички в тази стая и да я обявя за моя. Но знаех, че не мога да го направя, без първо да пребия Тайлър.
– Не отговори на въпроса ми по-рано, Филип – подразни ме тя, използвайки името, което Дариус ми беше дал, когато ми беше писала през всичките тези месеци.
Тя беше моето спасително въже в самотата ми. Единственият проблясък на надежда в морето от мрак. Не знаех нищо за моя орден, не можех да се променям, освен ако не бях сам някъде достатъчно дълго, но никога не можех да летя. Тя ми разказа всичко за пегасите, накара ме да заобичам да бъда такъв, накара ме да се чувствам силен да хвърля оковите си и да дойда да се присъединя към нея в небето. Желанието ми най-накрая се беше сбъднало. И то беше по-хубаво, отколкото някога съм си мечтал да бъде.
– Какъв въпрос? – Попитах, а умът ми се беше затворил, докато проследявах чертите и – от извивката на устните до големите и сини очи. Тя беше с размерите на пиксел и беше шибано перфектна.
Миглите и се спуснаха наполовина, обрамчвайки погледа и в блясък, докато устата и се извиваше в ъгъла. Тя се повдигна на пръсти, за да прошепне в ухото ми, а дъхът и върху кожата ми предизвика трепет в мен.
– Разочарова ли се, че не бях гола, когато ти писах?
Гърлото ми се размърда, докато обръщах глава, допирайки устни до ухаещата и на захарен памук кожа.
– Не – признах. – Защото си помислих, че може да си с него.
Пръстите и се впиха в задната част на косата ми, тялото и се изви към мен, така че гърдите и се притиснаха към гърдите ми, като ме накараха да се втвърдя за нея просто така. О, по дяволите.
– Ами ако исках да съм гола с теб? – Прошепна тя.
Бях се изправил. Членът ми даваше да се разбере и тя се облегна назад с леко задъхване от вълнение, а очите и се впиха в моите.
– Искаш ли да отидем на някое по-тихо място? – Попита тя и аз кимнах, защото, по дяволите, исках. Но, о, дявол да го вземе, звезди, не знам какво правя.
Тя ме хвана за ръката и ме повлече от дансинга, а погледът ми падна върху дупето И в тази тясна рокля, от което ми се прииска да захапя кокалчетата на пръстите си. Изглеждаше толкова годна за консумация, може би все пак можех да разбера нуждите на Хадли, защото точно сега единственото, което исках, беше да впия зъби в това момиче и да я вкуся.
Промъкнахме се през една странична врата към стълбището и София притисна гръб към стената, като ме държеше за ръка. Наблюдавах я с неистово желание, като не бързах за да запомня всеки сантиметър от начина, по който изглеждаше тази вечер, а тя прехапа устни в очакване.
Притиснах едната си ръка към стената над главата и, а с другата прокарах пръсти по челюстта и, докато насочвах устните и към моите. Може и да не бях чукал момиче преди, но знаех как да го целувам. Бях се целувал с момичета в старото си училище, преди баща ми да ме задържи вкъщи след появата на моя орден.
Дъхът и секна и въздухът сякаш заискри, сякаш между нас висеше жица.
– Ти си най-красивото създание, което някога съм виждал – изръмжах аз и тя протегна ръка, за да я забие в ризата ми. – И ти ми даде нещо, на което да се радвам, когато си мислех, че нямам нищо пред себе си. Всяка вечер си мечтаех да те срещна, София. И това не се доближаваше до реалността. Ти си моето слънце в мрака.
Тя ме дръпна по-близо, но не и се наложи, аз вече се движех, притисках я до стената и притисках устните си към нейните. Устата и се разтвори за мен и аз плъзнах езика си, за да я опитам, а езикът и срещаше моя с гладни движения, докато се поглъщахме взаимно.
Твърдото ми бедро се заби в бедрото и, а тя се протегна между нас, прокарвайки длан нагоре-надолу по него и карайки ме да стена от нужда. Исках и аз да я докосна, но не исках и да се прецакам и да я накарам да разбере колко девствен съм. Но ако не я докоснех, какво щеше да си помисли тя?
Съсредоточих се върху целувките и, докато тя се задъхваше, и се кълна, че щях да се излея в панталоните си от начина, по който пръстите и сграбчиха и погалиха члена ми. Главата ми се въртеше и не можех да се наситя.
Стигнах долу, за да закача бедрото и за бедрото си, и тя въздъхна името ми, а звукът беше най-хубавото нещо, което някога бях чувал.
– Харесва ли ти това, бебе? – Гласът на Тайлър проряза мъглата в мозъка ми и аз се стреснах от изненада, а устните ми се отделиха от тези на София, докато се въртях около нея, предпазвайки я от него и тропайки с крак в знак на гняв.
– При звездите, Тайлър, от колко време стоиш там? – Попита София, без да изглежда притеснена, че той току-що я е хванал с език в устата на друго момче.
Тя се премести на страни заставайки до мен, оправи полата на роклята си и сгъна ръце, напълно невъзмутима.
– Достатъчно дълго, за да разбере, че Ксавие тук е девствен – каза Тайлър с лукава усмивка и аз изръмжах яростно. – От известно време имах подозрения, но сега вече съм сигурен.
– Майната ти – изръмжах аз.
– Не е страшно – каза Тайлър успокоително. – Нямаш нищо против, нали, бейби? – Той погледна към София и топлина ме обходи по тила. Не можех да се изправя пред нея, да отрека или да направя каквото и да било друго, освен да стоя там като глупава статуя.
– Защо да имам нещо против? – Отвърна тя и сърцето ми се разтуптя мощно от убедеността в думите и.
Тайлър се изпъна напред като големия мъж и закачи София към себе си за кръста.
– Предполагам, че това означава, че трябва да те спечеля отново, а?
Тя кимна, а по устните и заигра усмивка.
– Извинявай, бейби, Ксавие просто е толкова…- Тя ме погледна по начин, който накара вътрешностите ми да се свият и се почувствах толкова шибано добре. – А ние имаме връзка.
– Знам – мърмореше той, отмяташе косата и зад ухото и ме поглеждаше над главата и. – О, добре, преди ми харесваше да побеждавам по-малките жребци. – Той пусна устата си към нейната, целувайки я яростно, а в гърлото ми се надигна яростно хленчене, което не допуснах да излезе навън.
Тя изстена, докато се извиваше в него, точно както беше с мен, и членът ми стана още по-твърд. Не знаех защо, но като ги гледах заедно, се възбуждах толкова, колкото и ядосвах. Отблъснах Тайлър от нея, когато не можех да издържа и секунда повече, завъртях София с лице към себе си и я привлякох за още една страстна целувка. Можех да усетя вкуса на Тайлър в устата ѝ и ядосано изръмжах, като я целунах по-силно, посинявайки устните и. Тайлър се притисна плътно зад нея, дръпна я рязко за косата, за да откъсне устните ни, след което наклони главата и, за да го целуне отново, а очите му останаха върху мен със смелост в тях. И аз бях повече от готов да се съглася.
Ръката му се плъзна надолу по роклята и, стискайки гърдите и, а гърлото ми се сгъсти, когато тя изстена. София посегна към мен, взе ръката ми и я постави върху другата си гърда, а сърцето ми заби като лудо. Бях далеч от комфорта си, но нямаше да си тръгна. Никаква сила на света не можеше да ме накара да го направя. Просто не прецаквай това.
Трябваше да го направя по-добре от Тайлър, това беше единственото нещо, за което можех да мисля. Затова дръпнах роклята и надолу, освобождавайки гърдите и от блестящия сутиен, и спуснах глава, улавяйки зърното и между устните си и смучейки. Тя извика, пръстите и се вкопчиха в косата ми и се заплетоха здраво, докато ме държеше там, а възбудата ме връхлетя. Не се бях прецакал. Харесваше и. Всъщност много и харесваше!
Тайлър изведнъж отблъсна главата ми и аз се изправих с ридание на ярост. София се облегна назад на гърдите му, докато той я обгръщаше с ръка.
– Това официално предизвикателство ли е, Ксавие? – Присви очи той и аз вдигнах брадичка.
– Да – казах без никакво съмнение в гласа си. – Това е.
Погледът му потъмня и той кимна, а изражението му се изпълни с приемане.
– Добре…- Той се впи във врата на София, прокарвайки зъби по плътта ѝ и карайки я да потръпне в ръцете му. – Чудя се дали девственицата може да направи това с теб, бебе. – Той отново плъзна ръка надолу по тялото и, повдигна полата и, за да разкрие искрящо розовите и бикини, след което плъзна пръсти в тях. Преглътнах острата като бръснач буца в гърлото си, докато гледах, несигурен какво, по дяволите, да направя, когато той започна да движи ръката си и София въздъхна от удоволствие, отпуснала глава назад към рамото му.
Тайлър ме погледна подигравателно и аз се преборих с желанието да стисна члена си през панталоните, за да облекча част от налягането, което се натрупваше в мен. Това беше толкова горещо и толкова вбесяващо едновременно. А може и да бях девствен, но също така и бързо учех, така че майната му, ако щях просто да стоя тук.
Очите на София се разшириха с надежда, когато скъсих разстоянието между нас и допрях челото си до това на Тайлър през рамото и. Плъзнах ръката си в бикините и, следвайки линията на пръстите му и срещайки влажния и център. Свещени шибани звезди.
Пръстите ми се плъзнаха между неговите и вкарах два вътре в нея, за да се присъединят към тези на Тайлър, карайки я да хленчи за мен. Усмихнах се, учейки се от движенията на ръката на Тайлър и съвпадайки с неговия ритъм, докато тя издишаше и се задъхваше между нас. Той притисна челото си силно към моето, но аз не отстъпих и сантиметър, като го принудих да отвърне също толкова силно, така че очите ни се втренчиха.
Дишането ми се учести от собствената ми нужда за освобождаване, а звукът от стенанията на София ме накара да поискам да я задържа.
– Ела за мен, бейби – поиска Тайлър, бутайки главата ми със своята, а аз го бутнах в отговор, като накарах всички да се спънем с няколко крачки в неговата посока.
– Ела за мен, София – изръмжах аз, а тя с едната си ръка се вкопчи в гърдите ми, докато с другата галеше врата на Тайлър.
– О, мои звезди – изпъшка тя.
Тя се стегна около пръстите ни и изстена силно, когато свърши, а погледът ми падна върху лицето и. Впих се в блаженното и изражение и осъзнах, че кожата и всъщност блести. Майната и, беше красива.
Целунах я, вкусвайки топлината и, плътта ѝ и извадих ръката си от бикините и точно преди Тайлър да го направи. Тя се задъхваше между нас, държейки ни и двамата близо, а аз държах вниманието си върху нея, вместо върху задника зад нея.
– Започна се, Ксавие – предупреди Тайлър, отдръпвайки я от мен, и тя дръпна полата си с задъхан смях.
– Чакай. – Тя издърпа ръката си от неговата, изтича обратно към мен и притисна устата си към моята. Усмихнах се срещу устните и, целунах я бавно и се опитах да я изтегля.
Тайлър отново я отдръпна и тя се нацупи тъжно, като държеше ръката си за моята, преди да я обърне и да я поведе към изхода.
– Ще се видим скоро – извика ми тя, хапейки устните си, и Тайлър я измъкна през вратата, преди да успея да я последвам.
Погледнах твърдия си член с въздишка и се преместих да седна на стълбите, като реших, че трябва да си помисля за нещо нещастно, за да го накарам да изчезне, преди да се върна на партито.
Косматият гръб на Милдред, косматият гръб на Милдред, косматият гръб на Милдред.
Седях в сенките с вълнение, което ме обземаше, и осъзнах, че дори не съм толкова ядосан на Тайлър, колкото трябваше да бъда. Нещо в това предизвикателство ми се струваше правилно, естествено. И се наслаждавах на идеята да му набия задника и да я направя моя официално пред цялото стадо.
Ерекцията ми беше адски упорита, най-вече защото ми беше невъзможно да не възпроизвеждам отново и отново това, което току-що бяхме направили. Чувствах се като един процент по-малко девствен, което беше напълно тъжно и в същото време сериозен коз.
Вратата изведнъж се отвори и Атина влезе през нея, преди Хадли да се изстреля след нея и да я хване за китката, завъртайки я.
– Какъв ти е проблемът? – Поиска тя, издърпа китката си и го погледна.
– Той беше с ръце върху теб – отвърна Хадли.
– И? Какво общо има това с теб? – Попита тя невярващо.
– Той е вампир. Опитва се да те обяви за свой Източник – изръмжа той. – А аз не съм съгласен. Ако ти ще бъдеш нечий Източник, то ти си моят.
Тя присви очи към него, смъртно замълча по онзи начин, по който го правеше, когато беше на път да стане страшно, и аз реших, че да остана тук, в сенките, е добър план.
– Не съм ничий Източник – каза тя с равен тон. – Не съм торба с кръв, по която да се слюноотделяш. Аз трябва да съм ти приятелка.
Хадли прехвърли тежестта си от единия на другия крак, като изглеждаше развълнуван.
– Не разбираш – изръмжа той.
– Ами обясни ми го, Хад, защото си на секунда от това да те отрежа завинаги. Омръзна ми от това – каза тя спокойно, а в погледа и имаше смъртоносен блясък.
– Имам нужда от вкус. Само един вкус, Атина. Тогава ще мога да те изхвърля от главата си. Моля те. Ще направя всичко, което искаш в замяна – каза той, звучейки напълно непривично на себе си, докато я молеше.
Тя го изгледа с присвити очи.
– Ще направиш всичко, което искам? – Попита тя с интрига.
– Всичко – закле се той и се приближи до нея, сякаш вече беше спечелил, но тя притисна ръка към гърдите му, за да го задържи, обмисляйки следващите си думи.
– Ще ми бъдеш кучка за седмицата – реши тя с игрива усмивка. – Ще правиш всичко, което поискам, ще ми носиш нещата и ще ми носиш всичко, което си пожелая.
Хадли замълча с ниско ръмжене в гърлото си, след което се хвърли към нея, отскачайки от плътния въздушен щит около тялото и. Тишината сгъсти въздуха и тя изглеждаше така, сякаш се канеше да си тръгне и да приключи с него завинаги. Мисълта за това не ми хареса. Обичах групата, която бяхме сформирали.
– Добре – изплю Хадли накрая. – Аз ще го направя. Но трябва да ми позволиш да те хапя, където си поискам, колкото си поискам. Точно тук, точно сега. Ти си моя Атина.
– За пет минути – въздъхна тя.
– Десет – изпъшка той.
– Четири – контрира тя с усмивка.
– Тогава пет – изръмжа той, крачейки наляво-надясно с ръце, свити встрани. – Свали щита си.
Тя изглеждаше нервна за миг, пое си дъх, след което щракна с пръсти, докато освобождаваше магията. Той скочи срещу нея, хвана я за тъмната и, прошарена с лилави петна коса и издърпа главата и настрани, като заби кътници в гърлото и. Тя се задъха, а той изстена, сякаш беше на върха на най-хубавия наркотик в живота си, държейки я в ръцете си на своя милост.
Той изръмжа като звяр, докато се хранеше от нея, а очите и се затвориха. За момент си помислих, че може би ще припадне, и почти се изтласках на крака, но тогава тя издаде задъхан стон, който напълно промени играта.
Хадли се засмя безрадостно, притисна я по-близо, докато измъкна кътниците си от гърлото и, след което пусна устата си към гърдите ѝ и започна да се храни отново. Тя стисна косата му, докато той я притискаше към стената, а когато приключи, падна на колене, преметна крака и през рамо и заби кътниците си във вътрешната част на бедрото и. Не знаех какво, по дяволите, да правя в този момент, така че просто седях там, надявайки се Хадли да не реши да обърне внимание и да засече сърдечния ми ритъм, но прецених, че фактът, че в момента беше на облак девет, означава, че е твърде разсеян, за да забележи.
– Ебаси, Хадли – изръмжа Атина и отметна глава назад към стената. За момиче, което мразеше да храни така наречените паразити, изглеждаше, че адски се забавлява.
Хадли най-сетне се изправи, избърса една линия кръв от ъгълчето на устата си и смукна пръстите си. Той се изправи пред нея и тя вдигна предизвикателно брадичката си, прикривайки блаженството на лицето си, което бях видял преди няколко секунди.
– Свърши ли? – Попита тя ледено и той поклати глава, проверявайки часовника си.
– Имам те за още цяла минута.
Човече, наистина трябваше да си тръгна.
– Имаш вкус на летен ден – каза той задъхано.
– Ами аз си представям, че имаш вкус на мъртва зима – каза тя с вдигане на рамене.
– Искаш ли да разбереш? – Промърмори той, след което сведе глава, за да я погледне в очите, притискайки ръцете си от двете и страни на стената, докато я затваряше в клетка. – Можеш да ме опиташ, ако искаш, Атина. Няма да кажа на никого.
– Добре съм си – каза тя леко. – И ти остават около десет секунди, преди да се превърнеш в малката ми кучка, така че свърши ли да бъдеш пиявица?
Той изръмжа, после се хвърли напред и хвана долната и устна със зъби, като и пусна кръв и я накара да се размърда. Тя преглътна видимо, когато той освободи устните и. Устните им се допираха, а тялото му се притискаше до нейното. Очите им се втренчиха и за момент видях намек за нещо повече в очите на Атина, когато го гледаше.
– Времето изтече – каза тя с победоносна усмивка.
– Струваше си – каза той тежко.
– Отнеси ме обратно на партито, малка кучко – заповяда тя с усмивка и той извъртя очи, преди да я изтръгне от краката и да се изстреля през вратата с нея.
Ерекцията ми беше официално мъртва, затова се изправих на крака, изчаках няколко секунди, преди да ги последвам, като планирах да запазя видяното за себе си. Не бях доносник, а и не обичах драмите.
Погледът ми отново падна върху София, която танцуваше с Тайлър до Дарси, Джералдин и наследниците в маските си. Брат ми улови погледа ми, дръпна глава, за да ме подкани, и аз се усмихнах, докато тичах към него.
– Хубава коса – подиграх се аз, оглеждайки дългите златисти кичури, които висяха около раменете му.
– Хубаво червило – подхвърли той и аз бързо изтрих устата си с яростно хленчене.
– Присъедини се към нас, Ксавие! – Обади се Дарси и аз осъзнах, че Джералдин учи нея, Сет, Кейлъб и Макс на някакъв луд танц, включващ много странни движения с ръце.
– Това е Крокънбери джайв – обяви Джералдин, сякаш това можеше да ме привлече към него. Донякъде го направи, ако трябва да съм честен.
София се отдръпна от Тайлър, за да го научи и тя, а аз се впуснах в борбата с усмивка, копирайки въртеливите движения на ръцете, които Джералдин правеше, докато обикаляше с бедрата си.
Дариус пиеше бирата си, клатейки глава към нас, но в ъгълчето на устата му се криеше призрак на усмивка.
Бедрото на София се удари в моето и аз и се усмихнах.
– Сигурен ли си, че можеш да се справиш, Ксавие? – Попита тя, а очите и блестяха от веселие.
– Да, малка кобилке – подиграх се аз. – Мога да се справя. – И не само с този танц, но и с Тайлър. Съвсем скоро щях да управлявам стадото ни, а той щеше да ми се кланя с моето момиче до мен. А щом я спечелех, никога нямаше да я пусна.

Назад към част 35                                                                     Напред към част 37

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!