Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 11

* ДЖАКСЪН *

Последните две седмици с Инес бяха блажени.
Тя винаги беше готова да опита нещо ново в спалнята, което ми позволяваше да я въвеждам все повече в моя начин на живот. Беше мила и послушна, а напоследък сякаш живееше, за да ми угажда. И Боже, обичах да виждам как очите ѝ светват, когато я хвалех.
Все още не ми се беше налагало да я наказвам нито веднъж.
И така, за доброто ѝ поведение я възнаграждавах, като ѝ позволих да се види със семейството си. Мислех си, че ще се радва да види отново родителите си и братята и сестрите си, но вместо това изглеждаше малко притеснена от това.
Не настоявах за информация. Просто стоях и наблюдавах. Ако искаше да разбера защо се притеснява, щеше да ми го каже. Но бях достатъчно наблюдателен, за да знам, че днес ще получа отговорите си.
Инес изглеждаше щастлива, докато прегръщаше сестра си, а в красивите очи на съпругата ми блестяха сълзи, докато се прегръщаха. Държах ръката си на долната част на гърба ѝ, малко напомняне, че тя не е сама, независимо какво ще се случи днес, и че аз винаги съм тук като неин защитник. Тя беше станала моя собственост, когато се съгласих да се оженя за нея, а сега, когато беше моя съпруга, имаше не само моята защита, но и защитата на цялото семейство Джаксън.
Понякога се чувствах странно, че името ми е просто различно изписване на фамилията на Джеймс и Дарен, но в повечето случаи вече бях свикнал с това.
Наблюдавайки Инес, можех да кажа, че тя е благодарна за това, особено когато се разделиха от прегръдката си и Инес ме стрелна с поглед, който казваше всичко.
Стиснах ръката на баща ѝ и целунах бузата на майка ѝ. След това натиснах целувка на гърба на ръката на по-малката ѝ сестра, забелязвайки, че тя носи торбести дрехи, точно както беше Инес.
Не пропуснах и неприязнения поглед, който бащата на Инес хвърли към облеклото на Инес. Съпругата ми носеше чифт дънки, които бяха плътно прилепнали по дупето и бедрата ѝ, показвайки ги перфектно. Беше облякла свободен, раздвижен бял топ, който малко прозираше, но под него беше сложила стилен черен потник. По дяволите, бях виждала Емалин да се разхожда само по дънки и сутиен, така че според мен Инес все още беше консервативна.
Запазвайки лицето си безстрастно, поведох семейството на Инес към голямата всекидневна. Джеймс се приближи до мен от задния коридор и ме извика при себе си. Погледнах надолу към Инес. Не исках да я напускам, но когато Джеймс ме повика, отивах.
– Ще се върна веднага – казах ѝ тихо.
В погледа ѝ пролича нервност. Наведох се и притиснах устните си върху нейните, преди да докосна с пръст диамантената яка на гърлото ѝ, която я бележеше като моя. – Дишай, зайче – прошепнах само за нейните уши.
Преместих се в другия край на стаята при Джеймс, като не изпусках от очи Инес и семейството ѝ. Не им се доверявах, въпреки че се предполагаше, че сватбата ни щеше да създаде някакъв постоянен съюз между семействата ни. Просто имах интуитивно усещане, че не това са искали родителите ѝ, колкото и да го искаше донът на семейството им.
– Имам някои новини – тихо ми каза той, като запази гласа си тих, за да можем все пак да чуем каквито и думи да се разменят между Инес и семейството ѝ.
– Какви?
– Може би имам някаква представа кой стои зад цялата тази гавра – информира ме той.
Сега това привлече вниманието ми.
– Пред какво сме изправени? – Попитах, като вече пресмятах броя на мъжете, които можех да отделя, за да изпратя по това предчувствие на Джеймс.
– Мисля, че картелът се опитва да се възстанови и търси отмъщение.
Очите ми се спряха на неговите за миг, преди бързо да ги върна върху напрегнатата си съпруга.
– Майната му – проклех аз. – Наистина ли мислиш, че това се случва?
Джеймс измърмори и кимна.
– Имам вътрешно усещане. Гадното нещо ме споходи посред нощ. Чувството няма да изчезне. Все още не съм го съобщил на Дарен. Знаеш какъв е той по отношение на тези глупости.
Да, знаех. Ако мислех, че Джеймс се грижи за Емалин, то Дарен беше проклето чудовище, когато ставаше дума за Джулиана. Беше я намерил напълно разбита. И бавно я бе изградил отново. Знаех, че е пораснала много оттогава, но също така знаех, че все още не обича да говори с другите.
Баща ѝ, старият лидер на картела, я беше прецакал добре.
И това, което Джеймс каза, имаше смисъл. Нашето семейство беше придобило контрол над всичко, когато всичко беше паднало върху Джулиана. Тя преписа всичко на Джаксънови, без да иска да има нищо общо с това. Ако картелът се възстановяваше, имаше голяма вероятност да иска да си върне всичко, което е загубил.
– По-късно ще събера няколко човека, за да проучим по-задълбочено въпроса – Казах му тихо.
Джеймс кимна и плесна с ръка по рамото ми, преди да изчезне от стаята. Налях си чаша уиски, сега вече на сто процента се бях върнал към слушането на разговора, който Инес водеше със семейството си.
– Ти си предателска кучка, че се съгласи на този фиктивен брак – изсъска баща ѝ. – И като си помисля, че вече си го пуснала между шибаните си крака.
Тихо се приближих, като забелязах как баща и бързо промени изражението си в мило, бащинско. Но аз го чух ясно. Да не говорим, че лицето на Инес все още беше бледо от язвителните му думи, все още нямаше възможност да се съвземе.
Хванах китката на стареца и доближих лицето си до неговото, като затегнах хватката си до такава степен, че костите му се забиха една в друга. Той стисна челюстта си, а лицето му почервеня от болка.
– Ако цениш това, че имаш дъх в дробовете си, няма да проявяваш повече неуважение към жена ми – изсъсках аз.
С това го пуснах и седнах до Инес. Придърпах я към себе си и с очи, вперени в тези на баща ѝ, притиснах устни към слепоочието ѝ. Докато лицето му оставаше безучастно, може би дори приятно, очите му блестяха от ярост и мрак, издавайки го.
Но Инес беше моя и всеки, на когото това не се харесваше, по-добре да се измъкне от борда.
А шибаняци като бащата на Инес по-добре да си мерят приказките с жена ми.

* * *

След като се срещнах с хората си и събрах малка група, за да получа някаква информация, се върнах в стаята ни, където великолепната ми съпруга се беше излегнала на леглото в една от тениските ми, под която се показваше дантелено бельо. Беше се оттеглила тук за остатъка от деня, след като се беше видяла със семейството си, и най-накрая разбрах страха ѝ от хората.
По-специално баща ѝ беше причината да се страхува от мъжете.
След като те си тръгнаха, тя ме помоли просто да ли може да си почине. Така че я вдигнах на ръце, занесох я в стаята ни, преоблякох я в удобни дрехи и я държах, докато не заспа.
– Готова ли си за сеанс? – Попитах я, докато затварях вратата на спалнята ни.
Тя се претърколи по гръб и ме погледна, а очите ѝ светнаха при перспективата за нов сеанс.
– Разбира се – промърмори тя и седна.
Наведох се над леглото и притиснах устните си към нейните.
– Тогава се облечи, зайче.
Отидох до гардероба и свалих костюма си, като навлякох чифт тъмни дънки, черна блуза с дълъг ръкав и ботушите си. Инес бързо облече черен клин, като остави фанелката ми. Придърпах я към себе си и притиснах устата си към нейната, като разтворих пухкавите ѝ устни, за да могат езиците ни да танцуват заедно.
Тя изстена и се вкопчи в блузата ми. Със слаб стон вкарах ръка в клина ѝ, давайки на сексапилното ѝ тяло това, за което копнееше малко по-рано. Обгърнах с ръка кръста ѝ, придържайки я, докато я чуках с пръсти, бързо довеждайки я до оргазъм.
Устните ѝ намериха моите и тя ме целуна гладно, като отчаяна жена. Притиснах я до стената, обикаляйки клитора ѝ с палеца си. Тя извика името ми, когато свърши отново върху пръстите ми, съсипвайки бикините си.
– Ето го моето добро момиче – изръмжах, като я целунах отново. Облизах пръстите си докрай, като я стрелнах с лукава усмивка, когато бузите ѝ се разгорещиха. Надявах се, че никога няма да загуби тази красива руменина. Целунах я, оставяйки я да опита вкуса си върху езика ми. Тя изстена.
– Да вървим, бейби. Трябва да си вързана и да молиш за члена ми.
Дъхът ѝ се задъжа в гърлото, докато зениците ѝ се разширяваха.
Боже, обичах реакциите ѝ към мен.

Назад към част 10                                                                 Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!