Глава 11
Загубих бройката на опитите да се откажа от завръщането си в имението Стоун. Напомнях си, че се нуждаем от парите и че няма да се държа като Джесика. Не бягах от живота. Изправях се пред проблемите си и се справях с тях. Можех да бъда по-силна от едно разбито сърце. Глупаво, отдадох сърцето си на някой, който не се нуждаеше от него, нито го очакваше. Това беше моя грешка и само моя грешка. Въпреки това нямаше да продължа да го правя. Научен урок. Отдавна се научих да не правя същата грешка два пъти. Отворих вратата на кухнята и госпожа Мери се обърна да ме погледне. По лицето и се разля облекчение. Сигурно се е притеснявала, че няма да се върна. Изразът ѝ и фактът, че щях да липсвам, накараха връщането ми да си струва.
– Добро утро, госпожо Мери. – Погледнах към масата, очаквайки тя да е празна, и замръзнах на място при вида на Джакс, седнал на обичайното си място. Загрижена бръчка изписваше челото му.
Кимнах с мълчаливо „здравей“ и се принудих да се изправя пред госпожа Мери.
– Ако всичко е наред, бих искала да започна по-рано градината тази сутрин. Мога ли да се върна по-късно, за да ви помогна с приготвянето на храната?
Г-жа Мери прочисти гърлото си. Тя изглеждаше малко несигурна и накрая успя да кимне.
– Господин Грег ще се радва да те види толкова рано.
Отидох направо в пералнята и се преоблякох. Не можех да се занимавам с него тази сутрин. Трябваше ми време. Освен това трябваше да работя и нямах време за разговори. Униформата ми щеше да бъде почистена и изгладена, окачена в гардероба с всички останали. Пресях ги, докато не намерих моята. Вчера, когато правех абсолютно същото, сърцето ми бясно се разтуптя, знаейки, че Джакс ще ме чака. Толкова много неща можеха да се случат за един ден. Сърцето ми се разби още малко и поклатих глава, за да прочистя мислите си. Не можех да продължавам така. Трябваше да намеря някаква форма на контрол над емоциите си. Защо, когато най-накрая се влюбих, трябваше да избера тийн идол. Не можех ли да бъда като нормалните момичета и да се влюбя в някое момче от училище? Или в някой от работата? Да вземем например Маркъс. Защо сърцето ми трябваше да танцува танго за Джакс, а за Маркъс дори да не прескочи ритъм? Изръмжах от неудовлетворение от собствената си глупост. Щях да намеря начин да преодолея това. Закопчах копчетата на ризата си и си поех още един дълбок успокояващ дъх, в случай че Джакс все още седеше в кухнята.
Когато отворих вратата на пералното помещение и излязох, Джакс ми препречи пътя. Трябваше да очаквам, че ще ме последва. Джакс Стоун не беше изоставян от едно момиче. Това не можеше да е нещо, с което той знаеше как да се справи. Въздъхнах, знаейки, че няма да мога да мина, без да ме пропусне, затова се отдръпнах, за да поставя малко разстояние между нас.
– Сейди, моля те, ела да поговориш с мен.
– Трябва да отида на работа.
Той посегна към ръката ми, а аз веднага я отдръпнах и прибрах и двете си ръце в джобовите.
– Сейди, моля те.
Ненавиждах несигурното, малко момче, което виждах в очите му, и факта, че това ми допадаше. Проклятие.
– Няма за какво да говорим, Джакс. Работя тук, предполагам, че сме приятели, а ти прекара малко повече време с мен. Приятелката ти е тук. Няма нищо страшно. А сега, ако може да се преместиш.
Той ме хвана за ръцете и нежно, но твърдо, ме избута обратно в пералното помещение и затвори вратата след себе си.
– Какво правиш? – Попитах, когато осъзнах, че ни е заключил.
– Трябва да изясним някои неща и не мога да те пусна на работа, докато не знам, че си разбрала.
Мразех начина, по който се държеше, сякаш имах нужда да ми напомня за реалността. Спрях се и се обърнах, за да погледна през прозореца.
– Спомняш ли си, когато ти казах, че трябва да се снимам с всяка тийн звезда в околността заради рекламата?
Не се обърнах и не потвърдих думите му.
Той въздъхна.
– Знам, че си спомняш. Както и да е, Стар и аз сме хвърлени заедно, откакто бяхме на петнайсет. Тя е женското аз в света на тийнейджърите и хората обичат да си измислят романси между нас. Тъй като и двамата сме прекарали тийнейджърските си години пред камерата, станахме приятели.
В мен закипя гадене. Нямах нужда от напомняне, че Стар би била много по-добра партия за него.
– Но приятели е всичко, което някога сме били. Няма да лъжа, защото в началото опитахме да имаме връзка. Изглеждаше естествено за нас, но се провали с гръм и трясък. Успяхме да се откажем и да останем приятели. Не знаех, че тя ще дойде вчера. От години е влюбена в едно момче от родния си град. Опитвали са се да направят нещо, но заради начина и на живот никога не са имали достатъчно време заедно. Току-що разбра, че той ще се жени следващата седмица. Той е забременил момиче и Стар е разстроена от това. Затова тя дойде тук, за да ме види. Имаше нужда от приятел.
Той спря да говори и аз знаех, че трябва да се обърна и да отговоря. Просто не бях сигурна как, без да се държа като безнадеждно влюбен идиот, в какъвто се бях превърнала. Поех си дълбоко дъх и издишах, надявайки се да успокоя емоциите си, и се обърнах.
– Не беше нужно да ми обясняваш нищо. През цялото време знаех, че живееш в свят, за който не знам нищо и никога няма да знам нищо. Дори да е твоя приятелка, единственото нещо, за което би бил виновен е, че си целунал някоя друга. Не ми дължиш обяснение. Аз съм просто човек, с когото си прекарал време за няколко седмици едно лято. – Принудих се да се усмихна и кимнах с глава към вратата. – Сега, когато всичко това е изяснено, трябва да се заема с работа.
Пристъпих към изхода, а ръката на Джакс се стрелна и ме хвана за ръката. Затворих очи и го изчаках да заговори.
– Мислиш, че си просто някоя, с която съм прекарал известно време?
Преглътнах буцата в гърлото си. Той ме погледна недоверчиво, а аз не бях сигурна какво да кажа. Отвърнах на погледа му. Изглеждаше ядосан и наранен. Мразех да знам, че съм го наранила.
– Тогава какво съм аз, Джакс? – Чух се да шепна. – Как мога да бъда нещо повече от това?
Той ме придърпа към себе си.
– Ти си повече от това от нощта, когато те видях у дома. Искаш ли да знаеш какво си? – Той взе ръката ми и я постави върху сърцето си. – Ти си човекът, на когото това принадлежи.
Сълзите се забиха в очите ми.
– Не искам да те обичам – изтръгнах през гъстотата в гърлото си.
– Боже, надявам се, че искаш, защото ти ме притежаваш напълно – прошепна той, а после се наведе и ме целуна с такава емоция, че сълзите се откъснаха и се плъзнаха по лицето ми. Той държеше лицето ми, докато ме целуваше, докато коленете ми не отслабнаха и аз се хванах за ръцете му, за да не падна. Когато прекъсна целувката, той не ме пусна, за щастие, защото без неговата подкрепа нямаше да имам сили да се изправя.
– Трябваше да дойда и да ти кажа, но тя продължаваше да плаче и да разказва за всичко, през което са преминали. Имаше нужда от ухо и аз и го дадох. Знаех, че когато дойдох да те взема снощи и теб те нямаше, съм се прецакал. Обещай ми, че никога повече няма да се прибираш сама вкъщи. Снощи седях на алеята, след като се уверих, че колелото ти е там, и дълго гледах прозорците, чудейки се кой е твоят. Ако знаех, щях да дойда при теб още тогава, но не исках да будя майка ти. – Той прибра една къдрица зад ухото ми и аз потръпнах от докосването му. – Опитвам се да се накарам да те пусна, преди госпожа Мери да дойде да те вземе, но ти плачеш и трепериш при докосването ми и отслабваш решимостта ми да спра да те държа.
Той положи главата ми на гърдите си и аз се усмихнах. Той ме обичаше. Знаех, че мъката ще бъде неизбежна, когато си тръгне, но знаех, че ме обича.
След работа чаках Джакс в беседката. Бях обещала на Аманда, че ще отида на партито с нея тази вечер. Тя изпрати съобщение чрез Маркъс къде да се срещнем и в колко часа. Бях забравила, докато той не ми напомни. Трябваше да поговоря с Джакс за това, защото ако той искаше да направи нещо с мен, трябваше да отменя предварителните си планове. Сега ми се искаше да не бях приела поканата на Аманда, но тя изглеждаше толкова развълнувана от това, че ще ме запознае с хората.
– Защо се мръщиш, красавице? – Джакс влезе в беседката и седна до мен.
– Не разбрах, че се мръщя. Просто си мисля.
– За какво?
Въздъхнах.
– Поканиха ме на парти в къщата на едно момче, от училище. По-малката сестра на Маркъс, Аманда, е в моя клас и тя ме покани да отида с нея. Казах и „да“, но това беше снощи, когато си тръгнах по-рано заради Стар.
Той се облегна назад и постави ръката си зад мен.
– Е, ще имаш ли нещо против да отидеш на партито с приятел?
Спрях се.
– С приятел?
Той се усмихна.
– Да, освен ако не се срамуваш да се видиш с мен на публично място.
Не знаех какво има предвид. Със сигурност не можеше да има предвид, че ще отиде като себе си.
– Искаш да кажеш, че искаш да отидем на парти?
Той кимна.
– Да, мисля, че искам.
Намръщих се и реших да изтъкна очевидното.
– Наясно ли си, че тези хора ще се побъркат заради теб?
Той сви рамене.
– Вероятно в началото, но смятам, че ще преодолеят първоначалния шок и ще ни оставят на мира.
– Мога да го отменя.
Той поклати глава, седна и се обърна към мен.
– Отивам по егоистична причина. Искам да знаят, че си моя.
– Добре, но каква цел има това, освен да ме направи обект на завист от страна на всички жени в града?
Той се усмихна.
– Това ще позволи на мъжкото население да разбере, че не си на разположение и да стои настрана.
Засмях се.
– Добре тогава, „господин Гореща рок звезда“ – да отидем на партито, за да можеш да сплашиш всички мъже в радиус от петдесет мили.
* * *
Спряхме пред къщата ми, за да мога да изтичам вътре и да се преоблека. Очевидно дрес кодът беше бански костюми. Нахлузих черно прозрачно покривало върху бикините си, обух чифт черни сандали на токчета на краката си и пуснах косата си до дивата, естествена, къдрава бъркотия. За първи път в живота си можех да бъда обвинена в суета и го знаех, но исках да изглеждам достойно за Джакс тази вечер. Сложих си червено червило и спирала, след което се отдръпнах и се прецених. Отражението ми ме изненада. Черната спирала наистина накара и без това тъмните мигли да изпъкнат. Отидох в хола, за да кажа на Джесика „довиждане“. Тя спря да гледа риалити шоуто си, погледна ме нагоре-надолу, а после се усмихна.
– Можеш да ми благодариш за тези добри гени, които си решила да демонстрираш тази вечер.
Извъртях очи.
– Ще закъснея.
Тя ми махна с ръка.
– Бъди внимателна и всички тези неща.
Въздъхнах и тръгнах към вратата. Тя дори не ме беше попитала за кого съм се облякла. Повечето момичета на моята възраст искаха майките им да ги оставят на мира, а аз исках моята просто да се погрижи. Взех чантата си и се върнах към Джакс и неговия Хамър. Бях го оставила отвън, защото се страхувах, че Джесика ще дефилира по бельо. Той се отдалечи от Хамъра и погледът му ме завладя. Радвам се, че сложих токчетата, защото знаех, че това помага дългите ми крака да не изглеждат толкова мършави.
Той изпусна ниско свиркане.
– Уау, невероятна си.
Усмихнах се и се изчервих.
– Благодаря ти – отвърнах аз.
Той се намръщи.
– А сега, можеш ли да се върнеш вътре и да се направиш на по-малко секси?
– Какво?
Той въздъхна.
– Притесняваше се, че привличам внимание, а ти си влязла там и си разгърнала всичките си смъртоносни оръжия. Погледът му отново се плъзна по краката ми.
– По дяволите, Сейди, тази вечер ще ми е трудно да се самоконтролирам и се кълна, че ако хвана един мъж да те зяпа, той ще може да каже на света, че е получил ритник от Джакс Стоун.
Засмях се на глас и извъртях очи.
– Малко си пристрастен.
Той повдигна вежди.
– Имаш ли огледала в апартамента си?
Кимнах.
– Използвала ли си някое от тях, или си успяла да се превърнеш във фантазията на всяко момче без никаква визуална помощ?
Заобиколих го.
– Прекаляваш, а сега ела и да вървим.
Ръцете му се плъзнаха около талията ми, докато ме придърпваше към гърдите си. Той зарови лицето си във врата ми и изстена.
– Миришеш прекрасно.
Усмихнах се и се облегнах на гърдите му.
– Благодаря ти.
Той целуна шията ми и захапа ухото ми. Коленете ми отслабнаха, а по тялото ми се появиха студени тръпки.
– Джакс – прошепнах, – ако продължаваш така, ще трябва да ме качиш в Хамъра. Аз не съм толкова силна.
Той се ухили срещу врата ми, отвори вратата и ме настани на седалката. Подари ми една последна усмивка, от която по тялото ми преминаха тръпки, и след това затвори вратата. Никога досега не съм се чувствала секси, но тази вечер го направих. Знаех, че е заради него. Може би това, че сме заедно, щеше да бъде правдоподобно. Но се съмнявах в това, сериозно.
Влязохме в алеята и веднага забелязах Аманда, която гледаше за мен и колелото ми.
Обърнах се към Джакс.
– Когато Аманда ме види да слизам от този автомобил с теб, ще се побърка. Така че се подготви.
Той се засмя.
– Държиш се така, сякаш не съм свикнал да ме третират като знаменитост. – Той стисна ръката ми. – Всичко е наред. Престани да се тревожиш. Аз съм свикнал с това. Обикновено не живея в скривалище, както тук. Знам как да се справя с това.
Поех си дълбоко дъх и издишах.
– Хайде да вървим.
Джакс сложи ръка на крака ми.
– Ще те измъкна, така че стой на място.
Той държеше ръката ми, докато си проправяхме път към Аманда, която стоеше замръзнала на място с отворена уста.
– Хей, аз, хм, доведох гост. Надявам се, че всичко е наред.
Звучеше глупаво, но не знаех какво друго да кажа. Тя покри зейналата си уста с трепереща ръка
– Да, всичко е наред – каза тя през ръката си, гледайки Джакс с недоверие, а аз се усмихнах, защото напълно разбирах недоверието и.
– Аманда, това е Джакс, Джакс, това е Аманда, моя приятелка от училище.
Джакс протегна ръка и разгърна смъртоносната си усмивка върху нея, а аз се страхувах, че тя може да припадне. Тя стисна ръката му и го зяпна, но сякаш не беше в състояние да говори.
– Приятно ми е да се запознаем, Аманда.
Аманда се провикна.
Джакс най-сетне прекъсна ръкостискането и се отдръпна.
Тя се събра отново в себе си.
– Добре, чудесно, ама вие, двамата, елате оттук. Дилън ще иска да се запознае с вас.
Обърнах се към Джакс и той се усмихна, за да ме успокои. Последвахме Аманда, която на всеки няколко секунди поглеждаше назад към нас, за да се увери, че не сме изчезнали. Къщата изглеждаше хубава, но не приличаше на тази, в която живееше Джакс. Двуетажна, жълта къща в плажен стил, хората заемаха всяка врата и няколко прозореца. Минахме покрай къщата към звуците на жива музика. В центъра на задния двор стоеше голяма сцена. Хората танцуваха пред сцената и по целия мост, който свързваше къщата с пясъчния, бял плаж.
Последвахме Аманда по няколко стъпала нагоре и влязохме в голямата зона за партита. Долу на плажа пламтеше огън, а навън имаше още хора. Започнах да забелязвам, че хората ни гледат, опитвайки се да решат дали това всъщност е Джакс Стоун. Аманда ни поведе към група момчета, които седяха около джакузи и пиеха с няколко момичета по малки бикини. Тя прочисти гърлото си и един висок, слаб мъж с бръсната глава се обърна към нея.
– Дилън, това е моята приятелка Сейди, за която ти разказах.
Той ме погледна и ми се усмихна бавно.
– Аманда каза, че си била в училището миналата година. Как съм те пропуснал? – Попита той, а усмивката му се превърна в нахална гримаса.
Преди да успея да измисля нещо, което да кажа, Аманда отново прочисти гърлото си и каза:
– А това е нейната половинка тази вечер, Джакс Стоун.
Дилън не ме гледаше, а се насочи към Джакс, който обгърна кръста ми с ръка. Джакс се държеше толкова спокойно и удобно, сякаш познаваше всички тук и нямаше намерение да се нахвърли върху луди фенове.
– Джакс Стоун. – Дилън се изправи и се загледа невярващо.
Джакс отново, все така учтиво, протегна ръка.
– Съжалявам, че развалих партито ти.
Поклащайки глава, Дилън се съвзе малко и пое ръката на Джакс.
– В никакъв случай! По дяволите, ти няма да ми развалиш партито. Ти си Джакс, по дяволите, Стоун. Нямаш нужда от покана никъде, човече. Особено тук!
Момичетата в джакузито се размърдаха от първоначалния си шок и излязоха от водата, за да се приближат до мястото, където стояхме.
– О, Боже мой! Аз съм ти толкова голям фен! Името ми е Габи Монтес. Имам най-новия ти диск в колата, ще ми го подпишете ли?
Джакс се усмихна учтиво и кимна.
– Ще се радвам, Габи.
Габи хвана все още безмълвната си приятелка за ръка и те изпищяха заедно, докато тичаха за диска и химикалката. Другите, осъзнали какво се случва, ни заобиколиха за секунди. Момичетата, които викаха името на Джакс, бутаха към него хартия и химикалки, както и ризи, обувки, чанти и дори чифт гащи. Джакс беше принуден да ме освободи, за да раздава автографи, затова реших да се измъкна от хаоса. Отстъпих назад, а едно момиче, което стоеше зад мен, ме избута настрани. Потънах още по-назад из тълпата, като ме блъскаха с лакти, и си проправих път към свободата. Щом един човек изгуби контрол, всичко се превръща в лудост.
Групата спря да свири. Заслушах се в писъците и прокламациите на тълпата, която казваше, че сигурно сънува. Момичетата се бутаха и бутаха и крещяха името му. Момчетата дори се бореха, за да се доближат до него. Чух някакво момче да казва, че е написал песен, която иска да чуе от Джакс. Това беше лудост, а аз го бях оставила да влезе във всичко това. Въздъхнах и се обърнах, когато чух едно момиче да пита някого, който стоеше до нея:
– Чудя се дали ще ми даде автограф върху корема?
Осъзнах колко много не ми харесваше другите момичета да се хвърлят към него. Имах го само за себе си и беше лесно да си мисля, че сме нормални, но той никога нямаше да бъде обикновен. Той винаги щеше да бъде някой, когото не можех да задържа. Загледах се във водата и реших да избягам в спокойствието на вече безлюдния плаж.
– Извинете ме! Извинете ме! Слушайте, моля! – Гласът на Дилън Маккоуви прозвуча от звуковата система. Обърнах се и го видях да стои на сцената. Изглеждаше много доволен от себе си. – Осъзнавам, че тази вечер имаме специален гост, но ако искате да останете на това парти, ще трябва да ви помоля да се държите така, сякаш той е просто един от нас, и да дадете на Джакс малко пространство за дишане. Ако не можете да го направите, ще поискам да ви изведат от имота.
Погледнах назад към тълпата около Джакс и няколко момичета протестираха и се оплакваха след речта на Дилън, но го слушаха. Дори през разредената тълпа не видях Джакс и си помислих, че все пак ще трябва да се справи с още няколко фена, преди да успее да се освободи. Обърнах се към брега и се зачудих дали ще успее да ме открие, ако сляза на плажа.
Ръцете се плъзнаха около кръста ми.
– Не ми казвай, че щеше да ме оставиш на тълпата и да слезеш там съвсем сама – прошепна Джакс в ухото ми.
Облегнах се на него и се наслаждавах на комфорта на ръцете му. Мразех колко изгубена бях, когато той беше на всички останали, вместо на мен.
– Дилън не е лош домакин. Достатъчно беше да му кажа, че искам свобода тази вечер с теб, и той пое управлението.
Усмихнах се.
– Е, ти превръщаш партито му в най-горещото събитие, което този град е виждал някога.
Джакс ме целуна по главата.
– Добре ли си? – Попита той тихо.
Кимнах.
– Добре съм.
Той отпусна прегръдката си и дойде да застане до мен, като все още ме държеше отстрани.
– Искаш ли да избягаме сами там долу, или искаш да присъстваме на това парти, на което дойдохме? За да знаеш, аз съм съгласен с всичко, което избереш.
Исках да избягам и да запазя Джакс за себе си. Но също така дойдох тук тази вечер, защото Аманда ме покани, а аз исках да прекарам известно време с нея и да се запозная с някои от останалите. Тълпата бавно се връщаше към партито. Мнозина все още наблюдаваха Джакс. Не можех да ги виня. На мен самата ми се искаше да го гледам.
– Предполагам, че трябва да отида да намеря Аманда и да се смесим – казах неохотно.
Джакс ме хвана за ръцете и ме придърпа към себе си.
– Когато това свърши, ще можем да прекараме известно време насаме. – Той ми се усмихна лукаво. – Времето насаме с теб е любимото ми занимание.
Изчервих се и се обърнах обратно към центъра на партито. Когато минавахме покрай хората, те се представяха, а Джакс никога не пропускаше да бъде мил и учтив. Той стисна ръка, а някои от по-смелите гости го помолиха да им даде автограф.
Аманда се приближи до мен.
– Здравей, съжалявам за случилото се по-рано. Надявам се, че Дилън е направил това по-лесно.
– Да, така е. Очаквахме го или нещо подобно, така че не беше голяма изненада.
Аманда се усмихна.
– Ами той е най-горещият тийн идол в Америка.
Джакс и се усмихна, а тя изглеждаше така, сякаш ще припадне, и аз го ударих с лакът в ребрата. Трябваше да поработи върху това да не поразява момичетата с усмивката си. Аманда се овладя.
– Добре, искам да те запозная с някои приятели. Но – каза тя – те вероятно ще се интересуват повече от срещата с твоя приятел.
– Няма страшно, знам.
Тя ни поведе към група момичета, които ми се сториха познати. Помнех няколко от тях от училище.
– Здравейте, момичета, искам да ви представя Сейди. Тя беше в училище през последните няколко седмици. Тази година тя също ще бъде в последен клас. Сейди, това е Джеси – дребна блондинка с пикси коса – Мери Ан – дребна червенокоска, с вълнообразна коса и изненадващо загоряла кожа – и Пейтън – висока брюнетка. Всички момичета ми се усмихнаха, но очите им се насочиха към Джакс.
– Помня те от испанския – каза Пейтън, като погледна от мен към Джакс.
Когато погледнах към него, вниманието на Джакс сякаш беше насочено единствено към мен. Той се усмихна успокоително.
– И така, откъде се познавате? – Попита Мери Ан и трите погледа се насочиха към Джакс. Само Аманда сякаш си спомняше за моето присъствие.
Джакс стисна ръката ми.
– Запознах се с нея чрез общ приятел. После попаднах под нейното очарование и изглежда не мога да и се наситя.
Изчервих се, а на лицата и на четирите момичета се появиха сополиви усмивки, а една от тях дори въздъхна.
– Уау, не мога да повярвам, че приятелката на Джакс Стоун живее в „Морски бриз“.
Започнах да я поправям. Аз не бях приятелката на Джакс и той скоро щеше да си тръгне.
– Ами…
– Тя се притеснява за личния ми живот. Но пък на мен ми харесва фактът, че иска да ме задържи само за себе си. – Ръката му стисна моята и аз прехапах смях.
Аманда въздъхна.
– Брат ми знае ли за Джакс?
Погледнах към Джакс и той кимна.
– Да, знае.
Аманда поклати глава.
– Кълна се, той знае нещо такова и дори не смята, че е достатъчно важно, за да го сподели с мен.
– Не бъди толкова строга към него. По моя молба не е казвал на никого – уверих я аз.
Аманда не се успокои, но сви рамене.
– Е, не мисля, че някога ще забравя шока си, когато ти излезе от колата му, държейки ръката му. Кълна се, че си помислих, че имам халюцинации.
Засмях се, а Джакс се ухили до мен.
– Ще те запозная с някои други хора – каза Аманда на приятелите си. – И съм сигурна, че сте гладни. Ще се видим по-късно, момичета.
През следващия час ни запознаха с толкова много хора, които познавах, че не мога да си спомня всички. Но не се съмнявах, че те ще ме запомнят. По някакъв начин изглеждах известна в техните очи. Случваше се да не обичам да съм център на вниманието. Притесняваше ме, че няма да мога да се справя с начина, по който това промени живота ми. Седнахме край огъня и слушахме как момчетата говорят за предстоящия футболен сезон. Всички изглеждаха развълнувани и готови за началото му. Опитваха се да впечатлят Джакс с историите си, а няколко дори се пречупиха и попитаха Джакс за турнето му и за свиренето му на китара по слух. Той отговори на въпросите им, сякаш ги познаваше от цяла вечност. Умението му да се държи комфортно във всяка ситуация ме изуми. Привлякохме малка тълпа, когато другите започнаха да осъзнават, че той отговаря на въпроси и говори. Тази тълпа не изглеждаше толкова луда, колкото предишната, а просто любопитна. Изядох един хотдог, който Джакс опече за мен, докато той говореше. Беше го приготвил за мен, докато отговаряше на въпроси за Стар. Всички момчета изглежда имаха въпроси за поп принцесата.
Когато приключихме с яденето, той се изправи и ме хвана за ръка.
– Ако може да ни извините, искам да отида да танцувам със Сейди.
Лицата им засияха от разочарование и мисля, че дори чух някой да въздиша. Приближихме се достатъчно, за да чуем музиката. Той посегна надолу, смъкна токчетата ми и ги постави до своите захвърлени обувки. Измъкна ме от светлината и ме издърпа на осветения от луната плаж. Кимна на диджея, който беше поел групата, и после на мен. Песента започна и аз веднага разпознах гласа, който се чуваше от високоговорителите. Джакс ме придърпа по-близо, докато кадифеният му, гладък глас пееше нежно с думите на песента.
„Позволи ми да те държа близо само за тази нощ. Когато не си в прегръдките ми, нищо не изглежда правилно. Само да видя усмивката ти озарява и най-тъмната ми нощ. Така че, бейби, моля те, танцувай с мен на лунната светлина.“
Джакс се облегна назад и наклони лицето ми към своето.
„Твоето докосване е единствената ми зависимост. Сърцебиенето ти спира дъха ми. Ще разбиеш сърцето ми, ако не останеш. Шепотът ти ми пее всяка нощ, а смехът ти е единственото ми слънце.“
„Прегърни ме и ми прошепни, че ме обичаш. Дръж ме и ми кажи, че няма свят за теб без мен. Дръж ме, имам нужда от теб, за да ме водиш. Не мога да живея без теб. Дръж ме и ми прошепни, че ме обичаш. Дръж ме и ми кажи, че няма свят за теб без мен. Дръж ме, имам нужда от теб, за да ме водиш.“
Песента свърши, а аз стоях в прегръдките на Джакс, без да мога да откъсна поглед от стоманеносините му очи, потъмнели от емоции.
– Никога не съм разбирала тези думи до тази вечер. Аз ги изпях, но не аз ги написах. Не исках да записвам песента, но загубих битката. Сега, когато изпея тези думи, ще имам лице, което да застане зад тях. – Той направи пауза и проследи линия от ухото ми до брадичката ми. – Само се надявам, че ще успея да се справя с тези думи, когато си на хиляди километри от мен.
Преглътнах буцата в гърлото си. Не исках да мисля за това, че той е на хиляди километри от мен. Облегнах глава на гърдите му, а той ме придърпа по-близо.
Назад към част 12 Напред към част 14