ДЖАНИН ФРОСТ – Нагоре от гроба ЧАСТ 25

Глава 23

Вътрешността на силоза за зърно ми напомни за височинната платформа на Мадиган. И двете бяха високи, кръгли пространства с гладки, невъзможни за изкачване стени. Основната разлика беше, че през горната част на силоза проникваше светлина, а стоте му метра височина бяха далеч по-малко от километричната тайна асансьорна площадка на Мадиган.
Празната вътрешност ме устройваше. Двамата с Боунс нямаше върху какво друго да се съсредоточим, освен един върху друг, въпреки че стоях толкова далеч от него, колкото позволяваше тясното пространство. От своя страна, Боунс беше затворил аурата си, докато не усетих нищо от него, освен лек оттенък във въздуха. Изражението му беше също толкова неразгадаемо. Само петна от кръв изпъстряха изваяните му черти, като цветът им ярко контрастираше с кремавата му, кристална кожа.
– Саботиране на машината на Данте, изтръгване на врати, извеждане от строя на цели системи за сигурност и мятане на войници като парцалени кукли… телекинетичните ти сили са нараснали неимоверно – започнах аз. – Ти скри това от мен. Защо?
Устата му се изкриви, сякаш беше погълнал нещо неприятно.
– Първоначално мислех да те изненадам с това как са се развили. След това не казах нищо, защото се страхувах, че един ден ще ми трябват, за да те спра да направиш нещо необмислено.
– Планираше да ме ограничиш с тях? – Не можах да сдържа гневното си подсмърчане. – Какъв беше планът ти, когато ме пуснеш? Да бягам като дявол?
– Не ме интересуваше много какво ще се случи след това, ако някога се наложи да приложа такива драстични мерки – отвърна той. После тонът му се втвърди. – Най-опасният враг, с когото някога си се сблъсквала, си ти самата, Котенце. Знаеш това, дори и да не искаш да го признаеш.
Това съвсем не беше начинът, по който си представях, че ще протече този разговор. Очаквах Боунс да поиска прошка за ужасната си измама. Вместо това изглеждаше така, сякаш той поставя действията ми на съд.
– Аз съм опасна за себе си? На кея ти използва наследствена сила, която е действала само веднъж досега по случайност – отвърнах аз.
Тъмнокафявият му поглед не се поколеба.
– Не, любима. Уверих се, че съм овладял дарбата, която наследих от Тенох, преди да я използвам на кея.
Той. Беше. Практикувал. За няколко секунди бях толкова зашеметена, че нямах думи. Тогава изрекох думите, които горяха в мен, откакто разбрах, че превръщането му в труп е било трик.
– Позволи ми да те гледам как умираш.
Гласът ми беше суров, а споменът, че го видях да изсъхва, ме прониза като бръснач, заменил емоциите ми. Искаше ми се свръхестествената ни връзка да е в обратна посока, за да мога да вкарам тези чувства обратно в него и да го гледам как се огъва под тежестта им.
– Знаеше, че ще си помисля, че е истинско, но въпреки това го направи!
Той ме хвана за раменете, но аз отблъснах ръцете му с несвързано съскане. Боунс не се опита да ме докосне отново. Само погледът му ме задържаше, докато говореше.
– Ти сама го каза: Ти си боец и аз не мога да очаквам да се промениш. Без значение от възраженията ми или от опасността, ти щеше да се използваш като примамка, за да хванеш Мадиган, защото той беше зъл гад, който трябваше да бъде свален. Такава си ти, Котенце. Винаги си била такава.
След това устата му се изкриви в безпощадна усмивка.
– Но си забравила кой съм аз – безмилостен гадняр, който ще направи всичко, за да те опази. Така че, да, престорих се, че един от войниците е изстрелял сребърни куршуми, за да можеш ти и всички останали да повярвате, че съм умрял. Това беше единственият начин да те защитя, когато Мадиган те отведе в комплекса, а и не се съмнявах, че ще те залови, ако отидеш да се срещнеш с него. Той чакаше твърде дълго, за да не се нахвърли върху теб с всичко, което имаше, и ако ти бях казал за плана си предварително, реакцията ти нямаше да е искрена, а Мадиган щеше да усети капана.
Той отново протегна ръка, но погледът ми го спря. Това, което беше направил, ме болеше твърде много, за да се справя с усещането, че ръцете му са върху мен.
– Мадиган никога нямаше да ме залови, ако ти не беше направил този мръсен трик – казах през зъби. – Можехме да го хванем и да си тръгнем. Успях да отлетя съвсем добре, когато екипът му се спусна. Върнах се едва когато видях, че ти не си с мен.
– Имаше безпилотни самолети, които стояха настрана, и лазерни мишени, нарисувани върху теб от момента, в който пристигна – каза рязко Боунс. – Попитай Денис, тя ги е видяла. Никой от нас не напускаше района, освен под негов контрол. Моят „мръсен трик“ гарантираше, че Мадиган няма да натисне тези спусъци. Той знаеше, както и аз, че ти никога няма да ме оставиш зад гърба си.
Новината за безпилотните самолети и лазерното насочване ме стресна, но готовността на Мадиган да се взриви заедно с нас, ако се стигне дотам, не ме стресна. Беше доказал доста категорично, че предпочита да умре, отколкото да бъде наш пленник, както свидетелстваше тялото му отвън. Изглежда, че Боунс беше помислил за всичко, преди да приложи хитростта си с троянския кон, за да накара Мадиган да ни заведе в свръхсекретното си, свръхохранявано съоръжение.
Е, почти всичко.
– През цялото време на планиране не ти ли е хрумвало, че няма да искам да живея, ако мисля, че си мъртъв? Почти се събуди с чакаща те голяма изненада, защото възнамерявах да се убия веднага след като убия Мадиган.
В чертите му се появи ужас и той ме сграбчи твърде бързо, за да блокирам.
– Обеща ми, че никога няма да го направиш, Котенце!
– Цитирам Иън: Промених си мнението, Криспин! – Отвърнах аз. След това се промъкнах под него и го избутах, когато той се опита да ме сграбчи отново.
Той остана на мястото си, ръцете му все още бяха протегнати, сякаш стискаха призрачна плът. После ги пусна и този път щитовете му паднаха заедно с тях.
Емоциите ме връхлетяха с такава сила, че отстъпих назад, докато не ме спря стената. Тогава нямаше накъде да отстъпвам, тъй като ме заля гейзер от мъчителна мъка, който удави гнева ми под дълбините си. Той се превърна в ледници от безмилостна решителност, които охлаждаха чувството ми за предателство, докато не изкристализира и не се разби. Накрая адът на любовта обхвана останките, изгаряйки цялата ми болка с изгарящите си, мъчително красиви пламъци.
Без да искам, се плъзнах по стената. Мислех си, че емоциите ми ще сковат Боунс, ако можеше да ги усети, но аз бях тази, която беше твърде разтърсена, за да издържи под напора на неговите. Това не отменяше онова, което той беше направил. Напротив, потвърди го. Това, което изпитвахме един към друг, не можеше да бъде аргументирано, контролирано или укротено и с водовъртежа, който все още се въртеше в мен, знаех, че Боунс щеше да направи същото отново, въпреки че това нанесе съкрушителен удар и на двама ни.
– Обичам те, котенце.
Колко нищожни изглеждаха тези думи в сравнение с чувствата, които обстрелваха моите, но гласът му вибрираше, докато ги произнасяше. После приседна до мен.
– Никога не бих те наранил по този начин, освен по една причина: за да те предпазя. Мога да живея с твоя гняв, с твоето възмездие – по дяволите, презирай ме, ако трябва, но не очаквай от мен да се държа така, сякаш ти не си най-важното нещо в живота ми. Ти си и аз няма да позволя на никого, включително и на теб, да ти навреди.
Не му казах, че това е невъзможно. Той знаеше, че животът ни е опасен дори в добър ден. Беше господар на огромен вампирски род; по всяко време можеше да бъде призован да рискува живота си за някой от своите хора. Тази вечер можеше да се случи нещо с Тейт или Иън, при което да се наложи да рискувам и моя, но сега знаех, че няма граници за това какво би направил Боунс, за да предотврати това. Беше прав – той беше такъв, какъвто беше, и не можех да очаквам той да се промени, когато и аз не можех да променя това, което бях.
Това означаваше, че ни предстоят още битки и мъки, но това беше цената, която щях да платя, за да бъда с мъжа, когото обичах повече от самия живот.
Можех да му го кажа, но и двамата вече го знаехме. Освен това той винаги е бил по-скоро човек на действието, отколкото на думите. Така че не казах нищо, докато дърпах главата му надолу, притисках устни към неговите и потапях ръце под дрехите му, внезапно отчаяна да усетя плътта му под пръстите си.
После усетих тежестта му, когато тялото му се сплеска с моето. Изстенах срещу устата му от силата на целувката му. Езикът ми го обхождаше, докато привкусът на кръвта не изчезна и не остана нищо друго освен вкуса му. Отблъснах го само за да вдишам, докато ароматът му не се настани дълбоко в мен, а когато той отново наклони устата си към моята, го изпих, сякаш се опитвах да се удавя.
Едно силно дръпване свали бронежилетката ми и отвори лабораторната ми престилка, разкривайки голотата ми под нея. Унищожените му дрехи бяха лесно разкъсани и след това между нас нямаше нищо. Усещането за триенето на твърдото му, гладко тяло почти ме доведе до оргазъм и аз се извих срещу него с безсловесен вик за още. Той ме придърпа по-близо, докосвайки ме, сякаш трябваше да усети всеки сантиметър от мен сега, иначе никога повече нямаше да има възможност. Когато се плъзна надолу и сграбчи бедрата ми, аз се надигнах към него в явна нужда.
Устата му беше хладна, за разлика от горещината, която ме пронизваше при всяко жадно движение на езика му. Стенанията се превърнаха във викове, които отекнаха около нас и се присъединиха към гърления звук, който той издаде, когато придърпа бедрата ми към раменете си и се впи в плътта ми. Ръцете ми трескаво се прокарваха през косата му, но дали се опитвах да го издърпам нагоре, или да го притисна по-близо, не знаех. Исках да спре, за да мога да го усетя вътре в мен, и никога не исках да спре, защото удоволствието беше непреодолимо.
Той взе това решение миг по-късно, когато се плъзна нагоре, дължината на тялото му представляваше мъчително триене, докато ханшът му се настани между краката ми. След това не знаех нищо друго освен завладяващото блаженство от твърдата му плът, която се впиваше в мен. Устата му погълна вика, който издадох, а големите му ръце притиснаха главата ми, докато той се движеше по-надълбоко, докато не се заби в клитора ми, предизвиквайки буря от усещания.
Нервните окончания се разпалваха с всеки нов тласък, усукваха се и се стягаха, карайки ме да се задъхвам, а после да стена от нарастващия екстаз. Мускулите на гърба му пулсираха, докато той се движеше по-бързо и по-силно, а аз забих нокти в него, само и само да се задържа. Движенията му бяха силни до грубост, но сълзите, които се плъзнаха от очите ми, не бяха от болка. Нуждаех се от още от това, от него. Всичко. Ръцете му бяха като стоманени около мен, тласъците толкова дълбоки, че едва издържах, но все още не беше достатъчно. В отчаянието си обвих краката си около кръста му и забих кътници в гърлото му.
В устата ми вибрира груб звук. Кръвта му, все още топла от скорошното му хранене, имаше остър и сладък вкус. Като солен карамел. Преглътнах, потръпвайки от мигновения тласък, който предизвика в организма ми. Всяко чувство изведнъж се изостри, изкристализирайки усещанията, които ме накараха да се гърча срещу него и да откъсна устата си, за да извикам нещо, което звучеше като писък. После всичко се стисна толкова здраво, че почти ме заболя, преди възторгът да ме залее, пулсирайки на вълни, които усетих два пъти, когато клонингът на Боунс нахлу в подсъзнанието ми със свирепо удоволствие.
Той не се отпусна, след като последната тръпка накара мускулите му да се свият по най-вкусния начин. Вместо това ни претърколи настрани, като използва ръката си като възглавница за главата ми. Другата му ръка се свлече по тялото ми по начин, който щях да нарека мързелив, ако не беше погледът в очите му. Нищо лениво не се криеше в тези дълбини. Те пламтяха с една-единствена интензивност, карайки ме да настръхна. За секунда разбрах какво е усещането на плячката точно преди да бъде погълната. Ако не изгарях от също толкова непреодолимо желание да бъда погълната, може би щях да се уплаша.
– Криспин.
Единствената дума отекна в силоза, като ненужно привличаше вниманието от звънтенето на метала по външната стена.
Боунс не спря да ме гали.
– Махай се, Чарлс – извика той с глас, който никога не го бях чувал да използва с най-добрия си приятел.
– Не мога – дойде също толкова лаконичният отговор на Спейд. – Новото ти потомство току-що се е събудило.
Ръката на Боунс се успокои и той въздъхна.
– Съжалявам, мила, не можем да рискуваме с нов вампир около Денис. Ако Купър изпие капка нейна кръв…
– Не Купър – прекъсна го мрачно Спейд. – Мадиган е буден.

Назад към част 24                                                                    Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!