П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 18

Зоуи

Аурокс беше Хийт. Досаден, глупав, напоен с бира Хийт. Вампирска кучка – кой, по дяволите, изобщо казва подобно нещо? Знаех отговора на този нелеп въпрос: пияни тийнейджъри.
– Е, изглеждат уютни като бълхи върху старо куче – каза Стиви Рей, като се вряза във вътрешния ми диалог и за щастие откъсна вниманието ми от пияния Аурокс/Хийт и от факта, че нито той, нито Старк все още не се бяха върнали в мазето.
– Колко време остава до разсъмване? – Попитах я.
– Малко по-малко от час – каза Репхайм.
– Ей, Старк върна ли се вече? – Попита Афродита, когато тя, Дарий и Шейлин се присъединиха към нас.
– Не. Все още не – казах аз. – Но Аурокс беше доста объркан. Може би ще се върне след известно време. – Крамиша беше казала на всички, че Аурокс е бил пиян. Бях казала, че Старк го отрезвява, което предполагах, че прави, след като е объркал съзнанието на децата, които са напили Аурокс. Но не бях споменала тази част на никого. Бяха имали достатъчно стрес за един ден – по дяволите, за една година – и не исках да плаша никого без причина. А и Старк обикновено беше прав – той можеше да се справи с почти всичко, така че го оставих да се справи.
Разбира се, че щях да искам да чуя всяка дребна подробност, когато той си върне задника при мен. Бях подготвила и няколко думи за Аурокс/Хийт, след като изтрезнее. Идиот.
– Трябва да се съглася с Крамиша. Пиенето на Аурокс вероятно не е нещо добро – казваше Стиви Рей.
– Типично момчешко поведение – промълви Афродита.
– Е, Хийт беше пияница. Помниш ли как се появи пиян на онова…- Стиви Рей започна, но прекъсна, когато Афродита я бутна с лакът. – О, хм. Точно така. – После съвсем очевидно смени темата. – Хей, всички вие свършихте много добра работа тук долу! – Тя прегърна Репхайм и се усмихна на Дарий.
– Да – подхванах аз, доволна, че е сменила темата. – Всичко изглежда наистина добре – уютно и приятно. – Старк, Дарий и Репхайм бяха свършили по-голямата част от тежката работа – след това червените новаци на Стиви Рей бързо и тихо бяха пренесли спалните чували, възглавниците и други подобни неща в мазето след погребението (и докато Далас и приятелите му се бяха оттеглили само Бог знае къде).
– Благодаря. – Усмихна се Репхайм.
– Добре се получи – каза Дарий и кимна в знак на благодарност.
– Това е като голямо парти по пижами! – Каза Стиви Рей.
– Точно затова Дарий и аз не оставаме – каза Афродита. – Всъщност – тя направи голяма демонстрация на прозяване, – вярвам, че съм готова да си легна. Какво ще кажеш ти, красавецо?
– Желанието ти е заповед, красавице моя – каза Дарий и я целуна.
– Вероятно е добра идея за всички нас, които все още сме в общежитието, да се приберем в стаите си вече – казах аз.
– Някой виждал ли е Далас и неговите приятели идиоти? – Попита Афродита.
– Не, но те трябва да са някъде в кампуса – казах аз.
– Аз казвам, че трябва просто да се радваме, че не са се мотаели тук – каза Стиви Рей. – Може би Далас се е прибрал в стаята си, защото му е тъжно за Ерин. Тя беше негова приятелка.
– Последния път, когато го видях, той се чувстваше ядосан, а не тъжен – каза Афродита.
– Какво имаш предвид? – Попитах я.
– След погребението го хванах да гледа Стиви Рей и Репхайм – каза Афродита.
– Цветовете му са лоши – каза Шейлин. – Вихри на гняв. Съгласна съм с Афродита. Той е ядосан, а не тъжен. Неприятно ми е да го кажа, но ако той и ужасните му приятели се крият в стаята му, то не е защото се опитват да го накарат да се почувства по-добре. Бих се обзаложила, че той ще иска да си отмъсти, а не да се излекува.
– Тогава той трябва да потърси Неферет. Ако някой е виновен за смъртта на Ерин, то това е тя – казах аз.
– Цветовете му говорят, че не мисли така – каза Шейлин. – Той е ядосан. Точка. И ще иска да удари някого, който е пред очите му.
– Трябва да го наблюдаваме – добави Афродита. – Особено ти, Шейлин. Ако видиш, че цветовете му правят някакви необичайно луди вихрушки, непременно уведоми някой от нашите воини – бързо. А след това намери Танатос или Зи.
Погледнах от едната пророчица към другата.
– Харесва ми, че вие двете работите заедно.
– На мен също – каза Стиви Рей.
– Ние просто си вършим работата – каза Афродита. – Не е нужно да се прегръщате и целувате. И като говорим за работа – някой провери ли какво става с Шоуни?
Въздъхнах.
– Сигурно още е до огнището. Защо не отидем всички нагоре и не я вземем. Тя ще има нужда от душ и малко сън.
– Оки доки – каза Стиви Рей. – Радвам се, че съм в една стая с нея. Ще се погрижа да получи нещо за ядене, преди да си легне.
– Добре, трябва да попитам – как, по дяволите, Репхайм се връща в стаята ти? Просто оставяш прозореца отворен или как? – Каза Афродита.
– Питаш, за да злобееш?
– Не, дърдорко. Не и този път. Питам, защото ми е любопитно.
Не казах нищо. Истината беше, че и аз бях любопитна. Шейлин и Дарий също останаха мълчаливи. Добре, защото е странно, че Репхайм се превръща в птица всеки ден и умирахме от нетърпение да узнаем подробностите.
– Тя оставя прозореца отворен, но само за малко – отвърна Репхайм вместо нея.
– Хах – каза Афродита. – Значи влизаш и излизаш?
– Обикновено само влизам – каза Репхайм. – Излизам навън точно преди зазоряване. Връщам се, когато слънцето залязва.
– А какво става с дрехите ти? – Зададе въпроса Шейлин, който исках да задам, но не го направих, защото не можех да измисля високопарен начин да го формулирам.
– Той ги сваля точно преди изгрев слънце – каза Стиви Рей. – И аз ги нося в стаята ни. После ги слага обратно, когато отново е на себе си.
– Обзалагам се, че ще е гадно, ако сбъркаш времето – каза Шейлин.
Репхайм се усмихна.
– Права си. Не бих искал да ми се налага да вися от прозореца на третия етаж и да крещя, докато някой ме чуе и ми помогне да вляза.
Стиви Рей се захили.
– Щеше да си гол.
– Щеше да е като един от моите кошмари, в които се сънувам гола в училище по средата на урок – казах аз.
– И аз имам такива! – Каза Шейлин. – Те са ужасни. И никога не мога да си намеря обувките. Като че ли ще ми пука за обувките ми, ако съм гола в училище?
– Радвам се, че си просто един висок, красив, мускулест воин – каза Афродита на Дарий, стъпи на пръсти и го целуна. – Това с голата птица би ме стреснало.
– Той не е гол, когато е птица – каза Стиви Рей. – Той има пера.
– Хайде да вървим – казах аз, преди двамата да ми докарат главоболие.
Махнахме за довиждане на групата деца, които се бяха сгушили върху купчини спални чували, одеяла и възглавници, всички струпани около най-големия плосък екран, който можеше да се побере по тесните стълби в мазето. След нас по стълбите се носеше безумната начална песен на „Джанго без окови“.
– Не мога да разбера дали този филм ми харесва, или не – казах аз.
– Зи, Куентин Тарантино е гений. Очевидно е луд, но все пак е гений – казваше Афродита, докато затваряхме вратата към мазето.
– За разлика от теб. Ти си просто луда – каза и Шейлин.
Стиви Рей се хилеше на Шейлин, когато Никол излезе от полевата къща в коридора и прекъсна хихикането ѝ, сякаш беше натиснала ключ. С шумолене на крила Калона се появи зад нея.
– Тя какво прави тук? – Стиви Рей пренебрегна Никол и се обърна към Калона.
– Тя ме намери и ми каза, че те търси – каза Калона.
– По-скоро шпионира – каза Стиви Рей.
– Шпиониране? Сериозно? Това е по-глупаво от това да наречеш Тарантино гений – каза Никол.
Афродита издаде звук като съскаща котка.
Пристъпих напред, усещайки как Дарий се придвижва до мен. – Какво искаш, Никол?
Червената новачка срещна погледа ми непоколебимо.
– Имам да кажа нещо на Стиви Рей.
– Така че го кажи – казах аз. – Тя е тук.
Никол си пое дълбоко дъх и се приближи до Стиви Рей. Репхайм я наблюдаваше внимателно, а Калона беше точно зад нея. Напрегнах се, готов за всичко лудо, което можеше да направи, но усетих докосване по ръката си.
– Не – каза тихо Шейлин. – Не е нищо лошо.
И Шейлин беше права. Никол спря пред Стиви Рей, сви ръка на сърцето си и се поклони почтително.
– Това, което искам да кажа, е, че съжалявам за гадостите, които причиних преди. Съжалявам, че се опитах да те нараня. Нямам никакво извинение за това, което направих. Беше грешно. Промених се и искам да променя и страната си. Искам ти да бъдеш моята върховна жрица.
Мога да кажа, че Стиви Рей беше шокирана – мисля, че всички бяхме шокирани. Е, може би не Шейлин, но останалите определено бяхме. Стиви Рей ме погледна. Аз свих рамене. Тя погледна към Никол и я попита:
– Защо трябва да ти вярвам?
– Ами, мислех си за това, преди да дойда да говоря с теб, и не можах да измисля някакъв сигурен отговор, затова реших, че просто ще рискувам, че ти наистина ще ми повярваш, защото мисля, че върховните жрици просто знаят нещата. Ако това е вярно, тогава ще знаеш, че можеш да ми вярваш.
– Посъветвайте се с вашите пророчици – каза Калона.
– Хей, аз нямам нищо. Никакво видение. Никакво вуду чувство така или иначе. Нищо – каза Афродита. – Попитай Шейлин.
Стиви Рей погледна другата си пророчица.
– Какво виждаш?
– Цветовете и са хубави. Тя вече изобщо не е червена. Тя е розова, като цвете. Тя не крие нищо, освен че е много по-нервна, отколкото изглежда. – Шейлин направи пауза и се усмихна на Никол. – Съжалявам за последната част, но трябва да кажа на Стиви Рей истината.
Устата на Никол беше притисната в права линия. Тя кимна, а след това заговори бързо:
– Разбирам. И си права. Изнервена съм.
– Къде е Далас? – Попита я Стиви Рей.
– Последния път, когато го видях, бях на път към стаята си. Каза, че отива в общежитието на момчетата за маратон по Resident Evil в неговата стая. Казах му, че не мога да дойда. Достатъчно кръв и смърт видях за известно време – каза тя.
– Значи няма да се срещаш с него отново? – Попита я Афродита.
Никол се обърна с лице към нея.
– Не искам да имам нищо общо с него.
– Защото все още си ядосана, че ти е изневерил с Ерин? – Подкани я Афродита.
– Защото не искам да бъда с някой, който е подъл. Далас е подъл – каза тя.
– Тя казва истината – каза Шейлин.
– Ти си длъжна да и дадеш шанс – каза Калона.
Отначало си помислих, че е странно да го каже, но после наистина се замислих. Ако някой знаеше за втория шанс, то това беше Калона.
– Мисля, че е прав – казах аз. – Ти си единствената червена върховна жрица, която има, и ако тя се кълне във вярност към теб, тогава трябва да я приемеш и да и дадеш шанс да докаже, че клетвата и наистина струва нещо.
– Това ли правиш? Ще се закълнеш ли във вярност към мен?
– Да.
– Е, тогава ще ти дам шанс – каза Стиви Рей.
Наблюдавах как по лицето на Никол се появи червенина и тя примигна силно с очи, сякаш можеше да се разплаче. Стиви Рей явно също забеляза това, защото когато отново заговори на Никол, гласът ѝ омекна.
– Трябва да съм сигурна, че Шоуни е добре, затова ще помоля Шейлин да те заведе при останалите деца.
– В общежитието? – Попита Никол.
– Не, моите червени новаци са се свили в мазето – каза Стиви Рей.
– В мазето? Наистина? – Никол се усмихна. – Това е страхотно!
Почувствах, че затаената ми предпазливост към Никол се отпуска. Тя честно казано изглеждаше така, сякаш нямаше представа за мазето.
– Шейлин, имаш ли нищо против да я заведеш там и да ѝ помогнем да се настани? – Попита Стиви Рей.
– Абсолютно! Аз така или иначе ще остана там долу. Хайде, Никол, да отидем да изгледаме остатъка от „Джанго без окови“. В него също има кръв и вътрешности, но поне има щастлив край.
Преди Никол да си тръгне, усмихната, с Шейлин, тя сви ръка на сърцето си и отново се поклони на Стиви Рей.
– Благодаря ви, върховна жрице.
В отговор Стиви Рей наклони грациозно глава и, звучейки точно като пълнолетна, страхотна Върховна жрица, каза:
– Бъди благословена, Никол.

Назад към част 17                                                          Напред към част 19

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!