Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 25

* ИНЕС *

Някои хора казват, че времето минава бързо, когато чакаш някой най-накрая да се прибере у дома.
Бих казала, че тези хора говорят пълни глупости.
Защото пет години без съпруга ми бяха ад. Джаксънови правеха всичко възможно да ме занимават, но нищо не можеше да ме спре да се чудя как е съпругът ми.
Страдаше ли? Добре ли беше? Животът му все още ли беше в опасност?
Пет години бях държана в неведение за него. По негова молба не трябваше да знам нищо за него, освен факта, че е жив. Не знаех дали е пострадал. Не знаех кога е имал съдебни заседания.
Не знаех нищо.
Знаех само, че е жив.
Това беше всичко.
Нищо друго.
И аз, по дяволите, мразех това.
И след това, за да стане още по-лошо, точно преди да изляза от първия триместър с нашето бебе, направих спонтанен аборт.
Онази вечер, когато разбрах какво се е случило, крещях и плаках. Крещях на Джеймс, като се кълнях, че го мразя. Крещях на Дарен, че не е отишъл с Джаксън, за да го защити по-добре. Крещях на Ейдриън, че е позволил да се случи това на Джаксън.
Емалин беше останала с мен в продължение на дни, опитвайки се да ме накара да ям, принуждавайки ме да стана от леглото. Дори Джулиана се намеси, за да помогне, а тя не беше много склонна да се замесва в чужди проблеми.
Загубата на бебето ни беше убила част от мен, която не бях сигурна, че някога ще си върна.
Лекарят каза, че PCOS все още е твърде тежък за деца и че ако забременея отново, може просто да направя нов спонтанен аборт.
PCOS беше истинска кучка. Заради него загубих единствената частица, която имах от съпруга си.
И ме накара да се намразя още повече, защото не можех да задържа дори това единствено, малко нещо.
Когато загубих бебето си, семейството ми спря да ми говори и се съсредоточи върху това да омъжи сестра ми. Семейството ми се нуждаеше от бебе, а аз бях шибано безполезна в тази област. Не само че имах PCOS, но и съпругът ми беше в затвора.
За семейството ми бях добра само за това, което тялото ми можеше да предложи, а то беше абсолютно нищо.
Сега бях просто една озлобена съпруга на затворник, която беше обвивка на жената, в която я беше превърнал съпругът ѝ.
Сега?
Сега бях шибано нищо.

* * *

По време на вечерята в трапезарията изведнъж настъпи тишина. Намръщих се и се огледах, чудейки се какво, по дяволите, се случва. Никога нищо не е карало всички тук да замълчат толкова изведнъж. Говоренето винаги изпълваше тази стая, дори ако някой беше убит, както когато Джексън беше прерязал гърлото на онзи мъж, който говореше глупости за мен.
Наистина започвах да си мисля, че всички са загубили разсъдъка си. Нямах представа какво караше всички да мълчат толкова много.
Тогава очите ми срещнаха неговите.
Вилицата ми изхвърча от ръката върху плочките в краката ми със силно цъкане.
– Джаксън? – Прошепнах, без да мога да повярвам на очите си.
Той наистина ли беше тук?
Беше станал много по-едър, докато беше вътре. Блузата му вече почти не му ставаше и това ми харесваше. Яйчниците ми сякаш щяха да експлодират.
Съпругът ми не каза нито дума. Просто се приближи до масата, преметна ме през рамо и отново излезе от стаята.
– Джаксън, какво става? – Попитах. Ударих го по гърба. – Пусни ме! Какво правиш?! Ти не си пещерен човек!
Какво, по дяволите, беше станало с мъжа ми?! Не ме разбирайте погрешно; бях в екстаз, че той отново е у дома с мен, но какво, по дяволите, правеше?
Той не спря да се движи, докато не влязохме в стаята ни и не ме сложи на леглото. Устните му се срещнаха гладно с моите и това беше всичко.
Бях изгубена. Борбата вътре в мен умря. Онази част от мен, която му принадлежеше, се възроди, огън премина през шибаните ми вени при усещането, че съпругът ми ме докосва отново.
– Ти си у дома – прошепнах, когато устните ни се разделиха.
Той започна да ми сваля дрехите.
– Аз съм си у дома, зайче, и никога повече няма да те напусна – закле се той.
С това приключихме със събличането един на друг. Той се вмъкна в мен и съедини телата ни заедно, правейки любов с мен, извинявайки се отново и отново, че ме е напуснал и че ме е държал в неведение за него в продължение на пет години.
И когато свърших за четвърти път, той ме обърна по корем и ме взе, както винаги е правил Джаксън.
Силно.
Брутално.
Чукаше ме, като се впиваше в путката ми отново и отново, вземайки от мен каквото си поиска.
Но наистина ли ми го взимаше, когато аз свободно му давах всичко?

Назад към част 24                                                                 Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!