П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 19

Шоуни

– Не е нужно да оставаш – каза Шоуни на Танатос. Тя не погледна върховната жрица. Вниманието ѝ беше насочено към горящата клада. – Аз ще бдя. Мисля, че трябва, а и това е нещо, което наистина искам да направя.
– Ти беше добър приятел за нея – каза Танатос.
– Надявам се, че съм била. Опитах се да бъда, но нещата наистина се объркаха и нищо не се получи така, както очаквах.
– Дъще, това е животът: объркан, объркващ, сърцераздирателен, но прекрасен. Всичко, което всеки от нас може да направи, е да се опита да бъде най-добрият и да се учи от грешките, както и от победите си.
– Е, точно сега най-доброто, което мога да направя, е да остана тук, с Ерин, и да бдя над нея до зори.
– Древна традиция е тези, които най-много са обичали мъртвите, да остават до кладата на любимия си от първия ѝ пламък до след първия пламък на зората. Ще те оставя да бдиш, като ти пожелавам да бъдеш благословена, Шоуни.
Шоуни сложи ръка на сърцето си и се поклони почтително на Танатос, след което се обърна назад, за да гледа как пламти огнището.
– Не е нужно и ти да оставаш – заговори Шоуни на безсмъртния, за когото знаеше, че наблюдава от сенките. – Стиви Рей и Зоуи ще имат нужда от теб. Аз ще се справя.
– Не ми хареса как изглеждаше Далас тази вечер. Той иска възмездие за тази смърт, което е невъзможно – каза Калона.
– Изглеждаше тъжен, когато запали кладата. Може би това е всичко – тя е била негова приятелка – каза Шоуни, като искаше да повярва в това.
– Ако наистина я обичаше, щеше да бди, както и ти. – Каза Калона това, за което Шоуни не искаше да мисли.
– Всеки скърби по различен начин – каза тя.
– Аз разпознавам неговия начин на скърбене и знам, че той ще се превърне в гняв. Той ще избухне, опитвайки се да заличи болката си с насилие и отмъщение.
– Това ли направи ти? – Шоуни погледна от огнището към Калона. Красотата на крилатия безсмъртен беше почти толкова ярка, колкото и пламъците, макар че блясъкът му притежаваше приятна сребриста светлина.
– Да – призна той бавно. – Да, това е, което направих. Ето защо го разпознах в Далас. Затова и разбирам колко опасен би могъл да стане той.
– Ето какво не разбирам – каза Шоуни. – Как може загубата на любов да те накара да искаш да унищожаваш хора? Когато Ерин и аз вече не бяхме близнаци, бях тъжна и самотна. Но не съм си и помисляла да направя нещо лошо нито на нея, нито на Далас, въпреки че не смятах, че той е достатъчно добър за нея. – Когато безсмъртният не отговори, Шоуни се обърна с лице към него, макар да държеше едната си ръка вдигната, насочена с длан напред, към огнището, контролирайки стихията си и позволявайки на познатата му топлина да успокои тъгата в нея.
– Вярвам, че на въпроса ти може да отговори само всеки отделен човек.
– Значи няма да ми отговориш?
Калона се поколеба и Шоуни видя няколко емоции да преминават през красивото му лице: тъга, съмнение и дори раздразнение. Крилете му се повдигнаха неспокойно, но накрая той все пак ѝ отговори.
– Когато загубих Никс, единственият начин да го понеса беше да заменя цялата любов, която изпитвах към нея, с гняв. Докато изгарях от гняв, си внушавах, че любовта към богинята е била лъжа. – Калона срещна погледа на Шоуни и на нея ѝ се стори, че вижда в кехлибарените му очи векове на страдание. – Поддържането на този гняв си имаше цена, а тя беше насилие и разрушение, смърт и мрак.
– Но нямаше ли да е по-разумно, ако просто отидеш при Никс и признаеш, че не искаш да живееш без нея?
Усмивката на Калона беше безкрайно тъжна.
– Гордостта ми ми пречеше да видя какъвто и да е начин да се върна при нея.
– Все още ли е така?
– Не. Сега самата Никс е тази, която ме държи далеч от нея – каза Калона.
– Не мисля, че винаги ще е така – каза Шоуни.
– Ти си млада – каза той. – Не си живяла достатъчно дълго, за да може животът да убие способността ти да се надяваш.
– Е, аз не познавам Никс толкова добре, колкото ти, но абсолютно вярвам, че тя е справедлива, прощаваща богиня. Доказвала е това неведнъж. Виждала съм го, а съм само на осемнайсет. – Шоуни направи пауза. – Може би не става въпрос за това колко дълго си живял или за способността да се надяваш, дори когато нещата изглеждат безнадеждни. Може би става дума просто за това колко вяра имаш.
– Аз имам вяра, момиче. Вярвам, че Никс прощава на онези, които заслужават нейната прошка – каза той.
– Не мислиш, че заслужаваш нейната прошка, нали?
– Знам, че не я заслужавам. – Той леко наведе глава към нея. – Пази приятелката си. Няма да те безпокоя повече. – После изчезна в мрака.
Шоуни се обърна обратно към огнището и вдигна другата си ръка. Направи крачка още по-близо, затвори очи и остави стихията да я залее, а докато го правеше, изрече молитва, която се издигна заедно с дима към Никс.
– Богиньо, това е моето сбогуване с Ерин. Знам, че тя е с теб и най-накрая е в мир. Благодаря ти, че я обичаше и се грижеше за нея. Също така ти благодаря, че обичаш Калона и се грижиш и за него, защото независимо от всичко, знам, че ти не обръщаш гръб на хората, които обичаш.
– Мислиш си, че си толкова много по-добър от мен, нали? –
Гласът на Далас я разтърси и Шоуни не можа да каже нищо в продължение на няколко мига, докато контролираше стихията си. Пламтящият огън отрази шока ѝ и ако Шоуни не се беше съсредоточила и не го беше овладяла, естественият му ход щеше да бъде да погълне Далас.
Когато отново овладя стихията си и успя да насочи вниманието си към Далас, глупавото момче просто стоеше там, усмихваше и се и изглеждаше като мръсник, какъвто си беше, напълно забравил факта, че тя току-що беше спасила живота му на идиот.
– Не, Далас, не смятам, че съм по-добра от теб. Истината е, че изобщо не мисля много за теб – каза тя.
– Ерин те мислеше за припряна кучка – каза той.
Шоуни прехапа устна, вместо да му се нахвърли. Можеше да го изпържи с огъня си или с думите си. Но не искаше да прави нито едното, нито другото, особено над огнището на Ерин. Затова помисли за това за един дълъг, неудобен момент, а после каза най-хубавото нещо, което и хрумна.
– Сигурен ли си, че знаеше какво наистина мислише Ерин за всичко?
– Аз я чуках! Разбира се, че знаех какво мисли тя. – Той направи няколко крачки от сянката към Шоуни и усмивката му се превърна в подигравка. – Освен ако не искаш да ми кажеш, че и ти си я чукала.
Шоуни се взираше в него, твърде шокирана от подлото невежество в думите му, за да знае какво да каже.
– Шииииииии! Знаех, че двете сте ненормално близки. Ти си я чукала! А тя дори не ми каза. Това е проклет срам. Ние тримата можехме да си прекараме добре.
Пламъкът, който се беше надигнал в Шоуни, се разгоря до бяло. Умът ѝ се проясни. Тя хвана Далас в капан с един поглед.
– Не те харесвах, когато беше със Стиви Рей. Винаги ми се струваше, че не си наред. Освен това си твърде нисък – не можа да се сдържи да не добави тя. След това се съсредоточи отново и се накара да каже истината, без назоваване и злобни коментари. Тя насочи огъня, но вместо да го изгори, Шоуни го опари с истината. – През целия си живот най-голямото желание на Ерин беше да намери някой, нещо, което да я накара да почувства нещо. Ти беше просто последният в дългия списък от всички. Разбирах колко уязвима и объркана е тя и наистина ме беше грижа за нея, дори след като вече не беше най-добрата ми приятелка. Ако наистина те е грижа за нея, ще го покажеш, като останеш тук с мен до изгрев слънце и уважиш паметта ѝ, въпреки че вече я няма.
Далас сякаш не можеше да откъсне поглед от нея. Очите му се напълниха със сълзи, а после преляха. Шоуни си помисли, че за секунда е зърнала истинското момче – момчето, което може би наистина е било способно да обича Ерин. След това той примигна и избърса бузите с ръкава си. Устните му се свиха.
– Ти си толкова глупава, колкото Ерин казваше, че си. Не мога да остана тук до изгрев слънце. Аз съм червен вампир. Слънцето ще ме изгори.
Стихията на Шоуни я изпълни и успокои. Тя нямаше да отвърне на омразните му думи с още отрова.
– Ти винаги знаеш кога е зазоряване. Можеш да останеш, докато изгрее слънцето, и тогава да си тръгнеш. Аз ще изчакам останалото време с нея. Ерин би го оценила.
– Мислех, че ти каза, че съм само последният в дълъг списък от всякакви – каза той.
– Не трябваше да казвам това – беше подло от моя страна, а и не е редно да се караме за гаджетата на Ерин. Далас, съжалявам.
Смехът му беше саркастичен.
– Не съжаляваш, а си слаба. Ерин знаеше това, когато те остави. Точно както аз го знаех, когато напуснах Стиви Рей.
– Ти не си напуснал Стиви Рей. Стиви Рей се влюби в Репхайм. Тя те остави, а ти не можа да се справиш с това. Тогава се обърна към Мрака и все още се обръщаш натам.
– Майната и на Стиви Рей! Майната ви на всички! Приятелите ти са причината Ерин да е мъртва! – Изкрещя Далас, като направи заплашителна крачка към нея.
Шоуни вдигна една ръка. Стена от топлина премина през нея, като се пропука между тях. Закривайки лицето си с ръка, Далас се отдръпна.
– Ще си платиш за това, което си направила! Всички ще си платите за това, което сте направили!

Назад към част 18                                                       Напред към част 20

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!