Аби Глайнс – Морски бриз – Заради Лоу – книга 2 – част 5

Глава 5

Уилоу

Нощният въздух беше все още хладен. Макар че суперкратката пролет почти беше отминала, нощите ни все още не бяха започнали да се затоплят. Поех дълбоко пречистващ дъх на океанския въздух и стъпих на белия пясък, като съжалих, че съм си обула ботуши. Можех лесно да се измъкна от токчетата и да усетя пясъка между пръстите си.
Телефонът ми иззвъня в чантата и аз го извадих. Беше Кейдж.
– Здравей, ти – казах аз, държейки телефона, притиснат между ухото и рамото ми, докато вървях по плажа към апартамента ни.
– Къде си?
Предполагах, че това ще бъде неговият въпрос. Познавайки Кейдж, той беше по средата на секс осъзнал е, че не знае къде съм тази вечер, и е грабнал телефона, за да ми се обади между напъните. Гадно, лош мисловен образ.
– В момента съм извън Живият залив на плажа, за да подишам малко свеж въздух. Джакдаун свирят тази вечер.
– Кой е с теб?
– Ами, бях с Престън, но той си тръгна с едно момиче, а Маркъс каза, че ще ме закара до вкъщи.
– Къде е Маркъс?
– Вътре танцува с едно момиче.
Настъпи пауза.
– Готова ли си да си тръгваш?
Бях, но ако кажа това на Кейдж, той щеше да остави срещата си и да се втурне към мен. Той имаше комплекс на герой, когато ставаше дума за мен. Често се чудех дали не е заради това, че никой не ни е спасявал като деца. Никой не спаси майка му, когато доведеният му баща я преби. Той беше само дете, но знаех, че обвинява себе си, че не го е спрял.
– Добре съм.
– Не, не си. Чувам го в гласа ти. Нещо не е наред. Ще бъда там след пет минути.
– Кейдж, не…
Но той вече беше затворил слушалката. О, добре. Без съмнение момичето ще му позволи да се върне веднага. Те винаги го правеха, което ме озадачаваше. Ако някое момче ми избяга, за да отиде да помогне на някое друго момиче, докато сме на среща, не бих му позволила просто да избяга веднага обратно и да скочи в леглото ми по-късно. Но тогава и аз не бих правила случаен секс с непознат мъж. Така че това беше спорен въпрос.
Излизайки обратно на улицата, погледнах светлините на Живият залив и реших, че просто ще се обадя и ще съобщя на Маркъс, че си тръгвам, вместо да се връщам вътре. Освен това, от вида на русата бомба в ръцете му, той вероятно нямаше да разбере, че съм изчезнала за известно време.

Маркъс

Най-накрая успях да се отскубна от Джес. Исках да танцувам с Уилоу. Бях я гледал за кратко, когато пристигнах тази вечер, и единственото, за което мислех, беше да съм близо до нея и да я докосвам, докато се движи така. Джес се беше появила и ме беше забавила. Дуейн седеше на масата с Рок и Триша. Те се смееха и говореха, но Уилоу я нямаше. Погледнах към бара, но не я видях в тълпата от хора.
– Къде е Уилоу?
– Какво? Няма ли първо целувка за мен? – Подиграваше се Рок, докато се усмихваше нагоре към мен.
Обърнах се към Дуейн. Той се беше облегнал на стола си с бира с дълго гърло в ръце, докато ме наблюдаваше.
– Къде е Уилоу? – Този път го попитах конкретно.
Той щракна металния пръстен в долната си устна и наклони глава към вратата:
– Отиде да си поеме въздух преди малко.
О, не.
– Преди колко време?
Дуейн сякаш се наслаждаваше на разочарованието ми. Той поднесе глупавата цигара към устните си и дръпна дълго, след което сви рамене:
– Откакто избяга с Джес.
Обърнах се да изляза навън, когато телефонът ми иззвъня. Надявах се да не е Аманда с поредната криза, свързана с мама точно сега. Това беше последното нещо, от което имах нужда. Бях постигнала известен напредък с Уилоу. Докато Джес не ме изведе на дансинга.
– Здравей – казах аз, притискайки телефона до ухото си, докато излизах навън.
– Имам моето момиче. Завеждам я вкъщи. В случай че си спомниш, че си и обещал да я закараш и не можеш да я намериш по-късно, искам да знаеш.
Кейдж беше дошъл да вземе Уилоу. ПО ДЯВОЛИТЕ!
– Защо, какво става? Тя добре ли е?
Беше се обадила на Кейдж да дойде да я вземе и той беше дошъл да я спаси. Къде бях аз? Танцувах. Перфектно. Просто перфектно.
– Тя просто беше уморена и готова да си легне. Не искаше да притеснява теб и момичето ти. Взех я. Всичко е наред. До скоро, човече. – Телефонният разговор приключи.
Моето момиче? Джес не беше моето момиче. Искам да кажа, че в миналото съм се забърквал с нея. Тя беше секси братовчедка на Рок, но никога не е била нещо сериозно.
Стоях на паркинга и гледах към колите. Вече се бях провалил. Уилоу беше изградила всякакви стени около себе си. Исках да ги преодолея. Исках да ми се довери и да ме допусне до себе си. Но аз я подведох и тя избяга при Кейдж. Тази вечер в очите и имаше интерес. Бях го видял. Искаше ми се да изкрещя триумфално за него. Но тогава се появи Джес и аз мразех да и отказвам. Рок каза, че в момента преживява много лош период. Всичко, за което ставаше дума, беше опит да развеселя една стара приятелка. Нищо повече. Но за Уилоу… това изглеждаше като нещо повече. Бях я оставил. Кейдж беше дошъл за нея. Кой би си помислил, че да се съревноваваш с Кейдж за най-надежден човек ще е трудно?
– Намери ли я? – Попита ме Триша, когато се върнах на масата. Имах нужда от още едно питие. Този път да прецакам колата. Просто имах нужда от уиски.
– Кейдж я прибра.
Дуейн се ухили, а аз му хвърлих предупредителен поглед. Нямаше нужда да го чувам от него точно сега. Не ми беше нужно да го чувам от него точно сега. Той винаги виждаше твърде много. Тази вечер исках той да запази мнението си за себе си.
– Ауууууу. Крит искаше да дойде да я види след този сет.
Преместих ядосания си поглед към Триша, която ми се усмихваше, сякаш знаеше забавна тайна.
– Ей, Харди, не гледай така на моята жена. Запази гневните си хрумвания за някой друг – предупреждението на Рок не беше на шега. Той имаше сериозни намерения. Прокарах ръка през косата си и изръмжах, като погледнах назад към вратата, искайки отчаяно да си тръгна.
– Тя те е вързала на възел. Крайно време е да го направиш. Сейди Уайт ти направи номер. Хубаво е да те видя как се разгорещяваш заради друго момиче. – Нямаше причина да отричам наблюдението на Дуейн. Това бяха най-добрите ми приятели. Те ме познаваха по-добре от всеки друг. Да ги лъжа беше безсмислено.
– Защо, по дяволите, тя бяга при него през цялото време? Не го разбирам!
Триша остави питието си и се наведе напред, като се взираше директно в мен.
– Защото той е нейното убежище. Колкото и да е прецакано, като се има предвид за кого става дума. Кейдж се интересува от едно единствено нещо на този свят и това е Лоу. Той води битките ѝ и решава проблемите и, откакто са били деца. Всички живеехме на една и съща улица. Спомням си как ги наблюдавах. Винаги ме е очаровало как лошото момче Кейдж Йорк се държи като болно от любов кученце, когато става дума за нея. Тя падаше, той се притичваше. Искаш ли я, тогава късмет. Защото всеки път, когато не си там, за да я вземеш, мога да те уверя, че Кейдж ще бъде там. Тя знае, че може да му се обади. Тя знае, че независимо от всичко той ще я обича. Безусловната любов трудно може да се конкурираш с нея.
Протегнах ръка и отпих дълга глътка от бирата на Дуейн. Триша беше права. Как можех да се конкурирам с нея? И дали изобщо исках да го направя?

 

Уилоу

Кейдж затвори вратата зад нас и хвърли ключовете си на масата.
– Днес взех още от твоите „Джаритос“. Иди да си вземеш едно, докато си взема душ.
Бях накарала Кейдж да изпадне в параноя заради миризмата на парфюм, секс и уиски, която винаги се лепваше от него след срещите му. Исках да му кажа да не се притеснява за това. Бях добре, но исках да остана сама. Затова кимнах и се насочих към хладилника.
Кейдж целуна върха на главата ми на път към банята.
– Ще се изчистя добре. Обещавам – извика той, докато затваряше вратата.
Засмях се тихо на себе си и започнах да отивам към спалнята му, когато диванът привлече вниманието ми. Спомените за това как съм се свила до Маркъс и съм се събудила в скута му ме накараха да отида и да седна на него. Харесваше ми тук. Той седеше тук с часове и ме оставяше да спя в скута му. Никой друг освен Кейдж не беше правил подобно нещо за мен. Усмихвайки се, отпих глътка от питието си. Той беше добър човек. Секси човек. Забавно момче, за което да си фантазирам.
Бузите ми се зачервиха при мисълта, че Дуейн може да е казал на Маркъс това, което подозира. Той подозира правилно. Бях ревнива. Харесвах Маркъс много повече, отколкото би трябвало. Но това, че Маркъс знаеше, беше просто смущаващо. Телефонът ми иззвъня, предупреждавайки ме за текстово съобщение.
Беше от Триша:
Бързо написах

„Да. Благодаря ти“

„Липсваш ни“ – отговори тя.

На кого липсвам? На Маркъс? Или само на нея? Със сигурност Дуейн не беше обсъдил с всички тези неизречени думи, преди да си тръгна. Боже, надявах се да не е така.
Прибрах телефона обратно в джоба си и се изправих. Душът беше спрял, а аз исках да взема един. Цигареният дим на Дуейн полепна по косата и дрехите ми. Бях изтощена и готова да оставя тази нощ зад гърба си.

* * *

Събудих се преди всички останали, събрах мръсното бельо на Кейдж и моето и се отправих към пералнята на долния етаж, за да започна с него. Снощи Кейдж беше пропълзял в леглото до мен и бяхме заспали без много думи. Той не стана и не си тръгна през цялата нощ, което означаваше, че си е почивал по някаква причина. Днес трябваше да е ден за игра. А униформата му беше мръсна, както и всичките ми дрехи и повечето от дънките му. Добавих белина към водата и хвърлих мръсната му униформа, изцапана с мръсотия, сама. За щастие тук долу имаше три перални и сушилни и трите бяха празни. Много от апартаментите си имаха собствени, така че рядко слизах тук и намирах някой друг да ги използва. Така времето за пране минаваше много по-бързо. След като пуснах и трите машини, телефонът ми иззвъня. Извадих го от джоба си, погледнах надолу и видях, че е Тауни. Тя никога не ми се обаждаше, а когато го правеше, никога не беше добре.
– Здравей.
– Къде си?
– При Кейдж.
– Разбира се. Слушай, имам нужда от детегледачка за тази вечер. Имам среща. Лариса те търси. Ако я гледаш, можеш да останеш през нощта. Вероятно няма да се прибера до сутринта.
– Имам работа, Тауни.
– По дяволите. Добре. Ако трябва да платя на детегледачка, тогава не се връщай тук тази седмица.
– Не съм го планирала.
– Какво най-накрая си се събрала с Кейдж? Точно като нашата майка.
– Не, Тауни, ТИ си точно като нашата мама. Аз все още съм девствена, а ти имаш дете и нямаш съпруг. Направи си сметката, сестро.
– Както и да е. Довиждане.
Разговорът приключи. Почувствах се зле в стомаха си при мисълта, че Лариса е оставена за една нощ при някоя детегледачка. Не се знаеше кого щеше да вземе Тауни. Набрах отново номера и.
– Какво?
– След работа ще дойда и ще я гледам за една нощ. Недей да търсиш детегледачка за цялата нощ.
Настъпи кратка пауза.
– Добре, добре. В колко часа да кажа на детегледачката, че ще дойдеш?
– Работя на две смяни, но ще помоля някой да се смени с мен, за да мога да си тръгна към единайсет. Така че и кажи единайсет и трийсет. Може да ми се наложи да ходя пеша.
– Добре.
Тя отново затвори слушалката.
Ако не беше племенницата ми, се съмнявам, че изобщо щях да говоря със сестра си. Между нас нямаше любов и не бях сигурна защо. Когато бяхме малки, толкова много се опитвах да спечеля одобрението и, но нищо от това, което правех, не и харесваше. Сякаш това, че съм се родил, беше съсипало живота и. С кого се шегувах. Майка ми се държеше по същия начин. Раждането ми не беше повод за празнуване за никого в семейството ми. Понякога си представях как се качвам на автобус и напускам този град. Спомените не бяха добри. Поне повечето от тях не бяха. Можех да побера живота си в един куфар. Единственият човек, на когото щях да липсвам, беше Кейдж. Е, и Лариса, докато не забрави, че съществувам. Да започнеш отначало някъде другаде беше толкова примамливо. В крайна сметка Кейдж щеше да види мъдростта на моето заминаване. Щеше да се освободи от нуждата да ме защитава. Щях да намеря нови приятели. Може би щях да си намеря прилична работа и да завърша образованието си.
– Дълбоки мисли? – Гласът на Маркъс ме стресна и аз вдигнах поглед от циментовия под, за да се вгледам в сънливите зелени очи.
– Ей, какво правиш тук толкова рано?
Той вдигна рамене и сложи на земята до себе си кошница с пране.
– Ами мислех да пусна малко пране, преди да приготвя закуската. Но изглежда, че всички машини са в употреба – тонът му беше подигравателен.
– Упс. Съжалявам за това. Не мислех, че някой ще има нужда от тях толкова рано.
– И аз така мислех.
Изпуснах лек смях и се заиграх с палците си, докато ръцете ми се свиваха нервно в скута ми. Знаеше ли той, че снощи бях избягала като ревнив идиот?
– И така, ти ме изостави снощи. – Тонът му не издаваше нищо.
Прибрах косата, действаща като стена между нас, зад ухото си.
– Е, да. Съжалявам. Бях уморена и имах нужда от въздух.
Той не отговори веднага и аз се молех дишането ми да е нормално, защото сърцето ми правеше странни трептения.
– Щях да те заведа вкъщи, ако знаех, че искаш да си тръгнеш.
Защото той беше едно от добрите момчета.
– Ти се забавляваше. На приятелите ти очевидно им липсваш. Не исках да развалям нощта ти. Кейдж идваше по моя път, така че се получи добре.
Малка бръчка докосна устните му и аз върнах погледа си към циментовата пукнатина в пода, в която се бях загледала, преди той да дойде.
– Аз също се наслаждавах на компанията ти. Очаквах с нетърпение да те заведа вкъщи.
Сега трептенето, което правеше сърцето ми, се превърна в пълноценно блъскане.
Нима Маркъс Харди току-що намекна, че е разстроен, защото не е успял да ме заведе у дома?
– О – отвърнах аз. Какво друго можех да кажа на това?
Първата пералня спря, а аз скочих и се заех с поставянето на прането в сушилнята.
– Пералнята е свободна – обявих му с усмивка в отговор.
Той се изправи и вместо да ме изчака да се махна от пътя, ме притисна обратно към пералнята и седна с кошницата си върху затворената пералня до нея. Вдигнах очи към него, за да кажа „извинявай“, но разгорещеният поглед в зелените му очи ме спря. От устата ми се изтръгна лек дъх.
– Не мисля, че се изразявам много ясно, Лоу – той беше снишил глас и ефектът накара леки тръпки да пробягат по тялото ми. – Снощи в онзи бар се интересувах само от един човек. Дойдох да се видя само с един човек. – Той прибра кичур коса зад ухото ми и нежно погали ушната ми мида, преди да проследи линията на челюстта ми. – Бях там заради теб.
Мъчителният шепот в гласа му ме затрудни да си поема дълбоко дъх. Вместо това правех малки пристъпи.
– О – прошепнах аз.
Той се ухили и сведе глава, докато устните му не надвиснаха над моите.
– О! А, хм, аз, хм… – изненаданият женски глас прекъсна заклинанието, а Маркъс затвори здраво очи и изруга. Изправяйки се, той се обърна с лице към този, който беше влязъл в стаята. Не можех да виждам през гърба му и по начина, по който ме държеше в ъгъла с тялото си, разбрах, че не иска и натрапникът да ме види. Поне не лицето ми.
– Сейди? – Чух изненаданото объркване в гласа му.
– Е, Маркъс, много съжалявам. Бях тръгнала към апартамента ти, видях тила ти през прозореца и влязох. Не видях никой друг.
– Не, всичко е наред. Какво правиш тук? – Тялото на Маркъс беше опънато като лък. Нещо не беше наред в тази ситуация. Коя беше Сейди?
– Това е заради Аманда. Тя остана при мен снощи. Заведох я вкъщи тази сутрин, а майка ти беше добре… Както и да е… е, тя е отвън в „Хамър“-а и е разстроена. Не знаех какво друго да направя. – Звукът на музикалния глас на момичето не помагаше на въображението ми. Тя имаше странно въздействие върху Маркъс.
– Не, ти си постъпила правилно. Аз ей сега идвам.
Чух как вратата се затвори и Маркъс изпусна победена въздишка.
– Трябва да отида да я проверя.
– Разбира се, че трябва. – Този път се измъкнах от обкръжението му и отидох до другата пералня, която беше спряла, за да я разтоваря.
Той ме погледна, сякаш искаше да каже още нещо, но вместо това поклати глава и напусна стаята, а мръсното пране остана забравено.
Вкарах другите си две пратки в сушилнята, след което сложих да се изпере една пратка от тъмните му дрехи.
Стоях в пералнята без Маркъс и изведнъж се почувствах студена и самотна. Той почти ме беше целунал. Беше дошъл да ме види снощи. Но после се появи Сейди. Тя го засегна. Защо? Джес, Сейди… имаше много момичета в живота му. Също като Кейдж. Поклатих глава и прочистих мислите си. Трябваше да приключа и да се приготвя за работа.

Назад към част 4                                                        Напред към част 6

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!