КЕЙЛЪБ
Изстрелях се по балкона за стотен път, а магията ми започна да отслабва, докато я хвърлях към Лайънъл отново и отново.
Но Тори по-често заставаше между нас, а дори когато не го правеше, щитът му отклоняваше ударите ми, докато се съсредоточаваше върху поддържането му. Всеки път, когато Тори беше изложена на огън, магията и набъбваше, но тази на Лайънъл имаше срок на годност, точно както моята. И макар златната корона на главата му да му предлагаше някаква сила, знаех, че драконите не могат да спечелят много бързо от едно такова бижу.
Просто трябваше да го изтощя и да го надживея. Тогава щях да му докажа, че Акруксите не са по-могъщи от Алтаирите.
Очите на Тори бяха пълни с болка, тъй като беше принудена да се бори с мен отново и отново, а аз безмълвно и се извиних, тъй като просто продължавах да пристъпвам. Това беше мястото, където трябваше да бъда в тази битка, и дори да исках да я пощадя от необходимостта да се изправи срещу мен, не можех да се върна назад, след като вече бях тук.
Лайънъл изръмжа и хвърли огнена топка към мен с такава сила, че предпочетох да се стрелна, вместо да се опитам да я отклоня, като едва в последния момент разбрах, че тя се насочва право към безсъзнателния Ксавие.
Изстрелях се пред него, изхвърлих стена от пръст, за да заобиколя двама ни, и го прехвърлих през рамо, докато пламъците се сгромолясваха над главата ми.
В момента, в който те утихнаха, побягнах, като скочих от балкона и хвърлих няколко дървени копия през рамо, за да задържа Лайънъл, докато бягам.
Изстрелях се нагоре по стълбите на амфитеатъра и произнесох заклинание за прикриване, за да ни скрия от драконите и нимфите, които се биеха на страната на Лайънъл в тази битка. Сложих Ксавие на една от каменните пейки и притиснах пръсти към главата му, за да излекувам кървящата рана там, като силата ми намаляваше, тъй като наближаваше края и. Имах нужда от кръв, точно сега.
Експлозия от огън и мълнии се разнесе над главите ми, когато един от лилавите дракони на Лайънъл се изправи срещу Буреносния дракон, и аз не можах да се сдържа да не вдигна глава назад към небето, докато те се сблъскваха в яростна плетеница от нокти и зъби.
Данте изръмжа свирепо, впивайки зъби във врата на другия дракон точно в момента, в който той пусна от челюстите си светкавица, която се заби в противника му, изпепелявайки го отвътре навън.
Ксавие изкрещя от тревога, когато се опомни и забеляза лилавия Дракон, който падаше от небето право към нас, и аз отново го изтръгнах от земята, преди да се изстрелям от пътя на зоната на сблъсъка.
Мъртвият Дракон се блъсна в трибуната с достатъчна сила, за да накара цялата конструкция да се разтресе, а аз спрях, като се обърнах да огледам тялото, което в смъртта си се премести обратно във формата на феи, а на негово място остана гол мъж.
Сега навсякъде имаше бунтовници и братовчедка ми се стрелна покрай мен, тичайки в противоположната посока с триумфален вик за Буреносния дракон, докато той ревеше победата си в небето. Данте се гмурна ниско, когато я чу да го вика, и тя използва изстрел на въздушна магия, за да се издигне в небето, така че да може да се приземи на гърба му, като двамата отново се втурнаха в битката.
Тръгнах нататък, все още държейки Ксавие, след което спрях на ръба на арената, като за миг погледнах надолу към бушуващата долу битка, преди да му обърна цялото си внимание.
– Трябва да се върна при Тори – казах му.
– Хайде тогава да…
– Не. Трябва да слезеш там и да покажеш на тези гадове защо не бива да подценяват един пегас. Но първо – ще ми трябва едно питие. – Втурнах се към него и той изруга, когато кътниците ми се впиха във врата му, а богатата комбинация от силата на кръвта му се плъзна по езика ми, докато преглъщах жадно.
– Козел – промълви той, когато се предаде. – Чувал съм, че си възбуден от рогата, но досега не знаех, че е вярно.
Почти изтръгнах зъбите си от шията му, когато изхвръкнах от смях, преди да изръмжа, за да го прикрия. Мразех този шибан слух – но в този единствен случай можеше да е забавен.
Ксавие Акрукс имаше адски добър вкус. Но той не беше Алфа вълк и аз се отдръпнах възможно най-бързо, тъй като трябваше да се върна към битката с Лайънъл.
– Хайде тогава, смени се – заповядах и Ксавие кимна твърдо.
– Успех, Кейлъб – каза той сериозно, издърпвайки ризата си през главата, когато кожата му започна да блести с люлякови отблясъци.
– Нямам нужда от късмет – подиграх се аз. – Аз съм непобедим.
Ксавие смръщи вежди, сякаш искаше да ми се скара, че изкушавам съдбата по този начин, но аз само се засмях и се изстрелях, за да се справя с баща му.
В крайна сметка той беше просто зъл владетел на дракони, който контролираше магията на тъмните сенки и двама могъщи пазители работеха заедно с него.
Напълно можех да му набия задника.
Може би.
Назад към част 58 Напред към част 60