Зоуи
– Ах, по дяволите. Тя изглежда по-зле, отколкото очаквах. – Каза Афродита.
– Да, изглежда. – Гласът ми звучеше разтреперан, докато с приятелите ми гледахме през големия прозорец в кабината на интензивното отделение на нашия лазарет. Шоуни беше събрала Старк, мен, Афродита и Дарий. По пътя към лазарета тя набързо ни беше запознала с това, което Далас беше направил. Бях си казала, че няма да плача – че ще бъда силна, зряла Върховна жрица и ще дам добър пример, но един поглед към Стиви Рей напълно ме изплаши и ме накара да избухна в сълзи. Беше облякла огромната си концертна тениска на Кени Чесни, но навсякъде, където тениската не я предпазваше – лицето, ръцете и краката ѝ – бяха яркочервени и покрити с грозно изглеждащи мехури, от които течеше кръв. Маргарета, вампирът, който отговаряше за лазарета, каза, че все още не е дошла напълно в съзнание, а това не беше добре, защото Стиви Рей трябваше да пие кръв, иначе нямаше дори да започне да се лекува.
– Не могат ли да и направят кръвопреливане или нещо подобно? – Каза Афродита.
– Вече попитах за това – каза Шоуни, докато аз избърсвах очите си и подсмърчах. Старк ми подаде една кърпичка. – Вампирите не са като хората. Вливането няма да свърши работа. Трябва да поглъщаме кръв през устата, гърлото и, нали знаете, през всичко, за да ни излекува.
– Надявам се, че знаеш колко гадно звучи това – каза Афродита.
– Афродита, бих сдъвкала какавида и бих я изплюл в гърлото на Стиви Рей, ако това ще я оправи – казах аз.
– Това няма да е необходимо. – Гласът на Танатос ни накара да се обърнем към входа на лазарета. Тя беше отворила вратата. Калона влезе вътре. Репхайм беше по петите му. Бос и с разкопчана риза, той профуча покрай баща си.
Отиде право при Стиви Рей. Ние се струпахме около вратата, наблюдавайки и чакайки.
– Стиви Рей, вече е време да се събудиш. – Репхайм седна до нея на болничното легло. По бузите му капеха сълзи, но гласът му не трепереше. Звучеше спокоен и уверен в себе си. – Дойдох тук веднага щом можах. Съжалявам, че трябваше да бъдеш сама толкова дълго, но ти знаеш какъв проблем имам по време на слънчева светлина. Не съм съвсем на себе си. – Той се опита да се засмее, но вместо това излезе като ридание. Прочисти гърлото си и избърса очите си, като каза: – Все пак не е толкова лошо, колкото твоя проблем със слънцето. – Протегна ръка, сякаш искаше да докосне бузата ѝ, но се стресна от суровостта и мехурите. Вместо това опря ръка на гърдите ѝ, над сърцето ѝ. – Ей сега трябва да се събудиш – повтори той, а сълзите му падаха все по-бързо и по-бързо.
Калона се промъкна покрай нас, за да застане до сина си.
– Репхайм, трябва да я накараш да пие от теб. Ти си свързан с нея и във вените ти пулсира силата на безсмъртните. Само ти можеш да я излекуваш.
Репхайм погледна към баща си.
– Тя не е в съзнание. Неиска да се събуди.
– Тогава трябва да я принудиш да пие.
Репхайм кимна. Той вдигна ръката, която беше притиснал върху сърцето на Стиви Рей, и се захапа. Силно. Точно в китката си.
Нямаше нужда да виждам кръвта, която се процеждаше през ухапването. Можех да я усетя. Беше супер странно. Донякъде миришеше на мухъл или на току-що изкопана пръст, но имаше и нещо друго, което ми напомняше за черен шоколад, подправки и хладен, лунен бриз посред знойна лятна нощ.
– Уау, това е странна миризма – промърмори Старк.
Не казах нищо, защото не можех да спра устата си да се пълни със слюнка. Единственото, което можех да направя, беше да гледам със завист как Репхайм се наведе напред и нежно притисна главата на Стиви Рей, докато притискаше окървавената си китка към отпуснатите ѝ устни.
– Пий, Стиви Рей. Трябва да пиеш – помоли Репхайм.
Стиви Рей изобщо не реагира. Кръвта на Репхайм се стичаше от ъгълчетата на устата ѝ и се трупаше в алено на фона на белите болнични чаршафи, изглеждайки вкусно… неустоимо…
– Зоуи! Помогнете и.
Осъзнах, че съм се взирала омагьосана в кръвта на Репхайм, когато гласът на Калона ме върна към себе си.
– Как? – Заекнах.
Танатос отговори вместо него.
– Извикай духа. Нека той я укрепи и изпълни. Тялото ѝ ще оздравее, ако духът ѝ се събуди, за да може да пие от своя приятел.
– Разбира се – разбирам, съжалявам. – Прочистих гърлото си и си поех дълбоко дъх, пренебрегвайки новия прилив на аромат на кръв, който изпълни дробовете ми. – Дух, ела при мен! – Почувствах се по-добре, когато любимата ми стихия откликна – повече себе си – повече контрол. Отново заземена, заповядах: – Иди при Стиви Рей. Изпълни я и я укрепи, за да се върне при нас! – Косата ми се вдигна, когато духът ме напусна и се вля в Стиви Рей. Тя веднага пое дълбоко въздух и се закашля, докато кръвта я задушаваше. А после очите и се отвориха и тя стисна ръце около ръката на Репхайм, като смучеше от китката му – пиеше дълбоко.
– Не толкова, че да не те отслаби. – Калона сложи ръка на рамото на сина си. – Тя ще трябва да пие от теб отново, и то често, докато не се излекува напълно, а ти трябва да си достатъчно силен, за да може да го направи.
Репхайм кимна и нежно постави ръката си върху тази на Стиви Рей.
– Стиви Рей, трябва да спреш. Можеш да получиш още по-късно.
Видях очите и, когато го погледна. Бяха зачервени. Изражението ѝ беше диво.
– О-о-о – каза Старк. Двамата с Калона се напрегнаха едновременно, но гласът на Танатос беше като балсам, успокояващ напрежението в стаята.
– Оставете я да се пребори. Стиви Рей е вампир – върховна жрица. Доверете и се. Тя ще намери себе си.
И, разбира се, Стиви Рей примигна няколко пъти и очите ѝ се върнаха към нормалното си състояние. Тя избута китката на Репхайм от устата си, избърса кръвта от устните си и изглеждаше така, сякаш ще се разплаче.
– Нараних ли те? Много съжалявам, Репхайм!
– Шшшш – успокои я той и я придърпа в прегръдките си. – Никога не би ме наранила.
Изведнъж тя седна назад и се загледа в Репхайм. С изумление видях, че кожата ѝ вече не изглеждаше толкова сварена.
– Ти ме спаси! Когато беше гарван!
– Ти се нуждаеше от мен. Усещах болката ти. Дойдох при теб.
Шоуни вече ни беше разказала своята версия за случилото се, но да я чуеш от Репхайм беше нереално. Искам да кажа, че детето беше птица през деня. Не се предполагаше, че е нещо друго освен птица. И все пак той беше спасил живота на Стиви Рей.
– Ти си най-прекрасното момче във вселената! – Усмихна му се с любов и радост Стиви Рей. – Помниш ли го?
Репхайм избърса сълзите от очите си и ѝ се усмихна в отговор. Този път успя леко да докосне червената ѝ буза. – Спомням си само това, че ти се нуждаеше от мен, а след това и гарвановия гняв.
– Е, това е достатъчно за мен – каза тя. След това насочи вниманието си към Танатос. – Далас се опита да убие мен и Шоуни.
– О, Богиньо! – Каза Шоуни. – Знаех, че е ядосан, когато се върна край кладата на Ерин, но не знаех, че е луд.
– Той не е луд – каза Стиви Рей. – Той е психопат.
– И е силен – добави Танатос. – Заловете го – нареди тя на Калона. – Доведете го при мен. Върховният съвет може и да се е отвърнал от нас, но Смъртта все още може да съди и все още може да въздава справедливост.
Калона сви ръка на сърцето си в знак на съгласие с нейната заповед. Когато излезе от стаята, Старк каза:
– Аз отивам с него.
– Направи го и бъди сигурен, че няма да позволиш на безсмъртния да убие Далас. Искам той да ми бъде върнат съвсем жив – каза Танатос.
– Да, върховна жрице. – Старк се поклони бързо на нея, а после и на мен, преди да побърза след Калона.
– Моите червени новаци – каза Стиви Рей. – Всички ли са добре?
Танатос кимна.
– Калона и Аурокс ги пазеха, докато те спяха спокойно през деня.
– А Дарий отиде директно в мазето, за да се присъедини към Аурокс, веднага щом Шоуни ни каза какво се е случило – каза Афродита.
Изненадах се да чуя името на Аурокс. Сега определено не беше моментът да го споменавам, но не беше ли супер пиян и след това не беше ли припаднал през целия ден?
– Значи целите му са били само Шоуни и Стиви Рей? – Попитах.
– Не знам – каза Шоуни. – Изглеждаше ядосан на всички ни. Е, имам предвид всички от кръга на Зоуи. Мисля, че ни обвинява за това, че Ерин е отхвърлила Промяната.
– Да, каза ми, че тъкмо е започнал отмъщението си, като убие Шоуни и мен – каза Стиви Рей, облегнала се на Репхайм, сякаш попиваше сила от докосването му.
– Това е нелепо – каза Афродита. – Ако някой е виновен, това е Неферет.
– Ние се превърнахме в по-удобни мишени – каза Шоуни.
– Никой няма да бъде мишена отново – не и докато Смъртта царува като върховна жрица тук – каза Танатос. – Но докато Калона и Старк не намерят Далас, всички ще бъдем нащрек. Тя се обърна към мен. – Зоуи, знам, че всички имахме притеснения относно това, че младежите ще спят на едно място заедно, но ще заповядам ти и твоят кръг – заедно с пророчиците ти – да почивате при червените младежи. Това ни дава две линии на защита. Първата ще бъде Дарий и воините на Синовете на Еребус. Втората ще бъде самият ти кръг.
– Имаш предвид само червените новаци на Стиви Рей, нали? – Отговорих. – Далас си има цяла онази друга група, която го следва.
– И са също толкова омразни – добави Стиви Рей. – Точно снощи онова малко червено хлапе, Никол, нали знаеш онази, която помогна на Ленобия да спаси конете, когато конюшнята се запали? – Танатос кимна и Стиви Рей продължи. – Е, тя официално напусна групата на Далас и се закле в мен – основно заради това колко омразни са Далас и неговата група.
Отворих уста, за да се съглася със Стиви Рей – в никакъв случай не исках да остана в мазето с тези боклуци, които Далас наричаше приятели, но Танатос заговори първа.
– Когато моята присъда над Далас приключи, няма да има новаци, които да го следват. – Гласът ѝ беше като лед.
Чудех се как Танатос си мисли, че ще накара червените новаци да бъдат мили, но тя имаше милион години опит и беше супер силна. Кой знаеше какви магически вампирски неща можеше да има в ръкава си? Надявах се да е нещо изключително злобно. Истината беше, че след случилото се тази вечер вече нямах търпение към никого, който искаше да нарани приятелите ми или мен – и ако това означаваше, че Танатос щеше да използва вампирския еквивалент на телесното наказание от старата школа, то нека бъде така. Далас и приятелите му заслужаваха каквото и да получат.
– Зоуи, ще отидеш ли да провериш децата ми? Да им кажеш, че ще се оправя? Знаеш, че Крамиша и Шейлин ще се изплашат, когато чуят какво се е случило. – Гласът на Стиви Рей ставаше все по-слаб и въпреки че ми се усмихваше и държеше ръката на Рефаим, тя се беше облегнала на възглавницата си, изглеждаше изтощена и изпечена.
– Няма проблем – уверих я аз. – Не искам да се тревожиш за нищо друго, освен за оздравяването си. Афродита, Шауни и аз всички ще отидем да видим децата и ще се уверим, че те знаят, че ще се справиш.
– Добре. Докато говориш с червените новаци, можеш да им кажеш, че макар да е събота, реших, че Домът на нощта се нуждае от допълнителен учебен ден, за да наваксаме цялото пропуснато време в училище. Вече съм уведомила професорите. След малко ще направя съобщение в цялото училище. Очаквам всички да са в класните си стаи в първия час точно в осем вечерта. Закъснението е неприемливо. Насилието и омразата няма да хвърлят моята Къща на нощта в хаос – каза Танатос.
– О, по дяволите – училище – уф – промърмори Афродита под носа си.
– Мисля, че това е страхотна идея – каза Стиви Рей. – Записвай ми уроците, Зи.
– Оки доки – казах аз, като си мислех, че ще накарам Деймиън да и води бележки. – Ще дойда да те видя след часовете.
– Всички ще дойдем – каза Шоуни.
Афродита измърмори.
Значи Стиви Рей беше напълно права. Червените и новаци бяха изплашени. Крамиша се спусна към нас в момента, в който влязохме в мазето.
– Ако тя не е добре, ще изтърбуша Далас сама.
– Стиви Рей ще се оправи – уверих нея и другите деца, които се бяха струпали наоколо.
– Той наистина се опита да я убие, нали? – Всички се обърнаха към Никол, която стоеше встрани от групата, а до нея беше само Шейлин.
– Далас се опита да убие Стиви Рей и Шоуни – казах аз, като срещнах погледа ѝ и потърсих някаква улика, че тя е знаела какво е планирал.
Изражението на Никол не издаваше нищо друго освен отвращение. Тя поклати глава.
– Ставаше все по-зле и по-зле, но не мислех, че ще опита нещо точно тук, в „Къщата на нощта“.
– Ти беше като него – казах аз.
– Права си. Била съм такава. Но вече не е така. Не и от известно време насам.
– Откъде да знаем, че казваш истината? – Попита Шоуни.
– Вярвам и. – Заговори без никакво колебание Шейлин. – Наблюдавала съм как цветовете ѝ се променят.
Погледнах към Афродита.
– Все още ли си сигурна в нея?
– Коя е тя? Шейлин или Никол?
– И двете – казах аз.
Погледът на Афродита се стрелна към Шейлин, преди да се върне към мен.
– Доверявам се на преценката на Шейлин. Ако тя казва, че момичето се е променило, тогава казвам, че и вярвам.
– Тя беше приятелка на Далас, а Далас току-що се опита да убие Стиви Рей и мен! – Избухна Шоуни. – Не се държа като кучка – просто казвам каквото е.
Чух няколко от децата да мърморят в знак на съгласие с нея. Лицето на Никол беше пребледняло, но тя вдигна брадичката си и се изправи пред Шоуни.
– Ерин беше приятелка на Далас, а ти все още се грижеше достатъчно за нея, за да стоиш до кладата ѝ до след зазоряване.
– Познавам Ерин от много време – каза Шоуни. – А теб познавам от две секунди.
– Беше ли Ерин перфектна през това дълго време, в което я познаваше? – Попита Никол.
Шоуни отвърна поглед от червеното момиче.
– Не. Не, не беше.
– Аз също не бях съвършена в миналото си, но моля за втори шанс.
Бях чула достатъчно. Пророчиците и интуицията ми ме бяха убедили.
– Това е достатъчно добре за мен – казах на висок глас. – И това трябва да е достатъчно и за останалите. Ако пазехме миналото срещу всички, тогава Калона нямаше да е Воинът на нашата Върховна жрица, а Старк нямаше да е моят Воин. По дяволите, Стиви Рей дори нямаше да е моята най-добра приятелка.
– Щях да бъда отхвърлен и изгонен от Дома на нощта заедно с Неферет – каза Аурокс. Не го бях забелязала преди. Той стоеше зад нас, точно до входа на мазето.
Не го погледнах, но кимнах в знак на съгласие.
– И ако на Аурокс не беше даден още един шанс, баба ми щеше да е мъртва. Шоуни, трябва да сме на едно мнение за това. Случиха се твърде много глупости, за да започнем да си нямаме доверие един на друг.
Шоуни погледна Никол за кратко, а после погледът ѝ срещна моя.
– Добре, ти си моята върховна жрица. Доверявам ти се.
– Благодаря ти – казах аз. Огледах групата. – Някой има ли още нещо да каже?
– Ще се оправи ли Стиви Рей? – Попита Крамиша.
– Напълно – казах аз.
– Наистина ли Репхайм я е спасил, докъто е бил птица? – Попита Шейлин.
Усмихнах се на Шоуни.
– Разкажи им историята, но побързай. Не забравяй, че Танатос каза, че иска днешният ден да е компенсиращ и всички трябва да са в класа си за първия час, когато звънецът бие в осем.
При тази новина се чуха куп стенания, но те бяха прекъснати от разказа на Шоуни за случилото се по-рано. Възползвах се от възможността да изляза при Дарий, който стоеше до горния вход на мазето. Афродита, разбира се, дойде с мен.
Докато минавах покрай Аурокс, го погледнах бързо. Момчето изглеждаше зле. Очите му бяха кървясали и подпухнали, а съвършената му кожа изглеждаше някак тебеширена и влажна. – Махмурлукът е гаден, а? – Не можах да се спра да не промълвя, макар че не изчаках да чуя дали ще ми отговори. Афродита се подсмихваше по целия път нагоре по стълбите.
– Калона и Старк търсят ли Далас? – Попита Дарий, когато се присъединихме към него.
– Да – казах аз. – Танатос иска да го върне обратно, за да го съди. Каза, че е приключила и с червените му хлапета.
– Ще бъде наистина интересно да видим какво ще направи с всички тях – каза Афродита. – Е, ако успеят да намерят Далас. Той трябва сериозно да не иска да бъде намерен.
– Безсмъртният ще го намери, не се съмнявай в това – каза Дарий.
– Някой направи ли поименна проверка и видя ли дали някой от приятелите му е тръгнал с него? – Попитах.
– Направих бърза проверка, след като се уверих, че новаците ни са в безопасност. Далас определено го няма, но не вярвам някой да е тръгнал с него – каза Дарий.
– Надявам се, че каквото и да направи Танатос, ще го накара да ни остави на мира завинаги – каза Афродита.
Въздъхнах.
– Не знам как изобщо ще започнеш да затваряш вампир, който може да контролира електричеството. Потискащо е да започнеш да мислиш по колко много начини би могъл да избяга.
– Танатос е мъдра. Тя ще произнесе справедлива присъда – каза Дарий.
– Притеснявам се, че справедливо и изпълнимо са две напълно различни неща – казах аз.
– Тъй като твоят Воин не присъства, за да каже това, аз ще застана вместо него и ще ти кажа да не се тревожиш толкова много – каза Дарий.
– Тя е твърдоглава. Няма да те послуша – каза Афродита и го целуна по бузата. – Но благодаря, че се опита.
Той ѝ се усмихна.
– Свикнал съм да се занимавам с твърдоглави жени.
– Изневеряваш ли ми с някоя упорита скитница? – Престори се на вбесена Афродита. – Не ме карай да изтръгвам нокти от очите на някое бедно, по-малко привлекателно момиче.
Дарий се засмя и я придърпа в прегръдките си. Извърнах очи.
– Ще видя дали ще мога да имам късмет два дни подред и да получа спагети за закуска. Довиждане, ДариЙ. Афродита, ще се видим в първия час.
Тъкмо бях решила да се отбия до стаята си в общежитието и наистина да се опитам да си среша косата и да си оправя лицето, преди да отида в кафенето, когато гласът му извика името ми. В интерес на истината, не исках да спирам. Исках да се преструвам, че не съм го чула, да се запътя към стаята си и да го избягвам колкото се може по-дълго. Но бях видяла момчето да бяга. Не е като да не би могъл да ме настигне. Поех си дълбоко дъх и се спрях, изчаквайки го.
– Зоуи, мога ли да поговоря с теб за момент? – Попита Аурокс, когато ме настигна.
Звучеше толкова несвойствено и официално, че се отпуснах малко.
– Да, разбира се.
– Мисля, че ти дължа извинение.
– За какво?
Гладкото му чело се набръчка.
– Мисля, че снощи ти казах нещо нелюбезно.
– Мислиш?
– Паметта ми изглежда нарушена. Спомням си само части от това, което казах.
– Аурокс, пиянството не само влошава паметта ти. То може да те разболее и да те накара да правиш и говориш глупости. Не е нужно да ми се извиняваш, просто не се напивай повече.
Той въздъхна и потърка челото си, сякаш имаше главоболие, за което бях сигурен, че е така.
– Но, Зо, бирата е наистина добра.
Чувствах се така, сякаш ме беше ударил по корема.
– Как го правиш?
Ръката му се свлече от челото и той ме погледна напълно объркано.
– Харесва ли ти вкусът на бирата?
– Не! – Вдигнах ръце нагоре в знак на неудовлетвореност. – Звучиш точно като Хийт.
– А аз?
– През повечето време не, но точно тогава, когато ме нарече Зо, го направи.
Аурокс примигна няколко пъти, после каза:
– Съжалявам, че те обиждам.
– Не ме обиждаш. Ти ме объркваш – казах аз.
– Ти също ме объркваш – каза той.
– Защо?
– Защото чувствам към теб неща, които знам, че не са правилни.
– Неправилни чувства? Какви? – Затаих дъх, докато той ми отговори.
– Привлича ме към теб. Грижа ме е за теб. Мисля за теб. Често – каза той бавно. – И знам, че тези чувства са погрешни, защото ти ме мразиш.
Отворих уста, за да му кажа, че не го мразя, по дяволите, дори не го харесвам, но той вдигна ръка, спирайки думите ми.
– Не, аз разбирам защо ме мразиш. Не защото си лош човек. Ти си наистина добър човек – специален човек. Не е твоя вина, че се чувстваш така. – Аурокс започна да се отдръпва от мен. – Просто исках да се извиня за всичко неприлично, което казах снощи. Сега ще те оставя на мира.
– Аурокс, почакай. Не тръгвай никъде. Трябва да ти кажа нещо. – Направих му знак да ме последва до една от многото каменни пейки, които бяха разположени под огромните дъбове на територията на училището. – Добре, седни с мен за секунда и ме остави да разбера как да го кажа правилно.
Той седна до мен. Е, не съвсем до мен. Предимно седеше на самия край на пейката, колкото се може по-далеч от мен. Въздъхнах.
– Добре. Започваме. – Поех си дълго дъх и изригнах: – Чувствам се привлечен от теб, както и ти от мен. Мисля за теб. Чакай, не, това не е правилно. Принуждавам се да не мисля за теб, защото аз мисля за теб. – Въздъхнах отново. – Сякаш това не е объркващо. Както и да е, нещата стоят така – аз съм на седемнайсет, а в теб е душата на момчето, което обичах почти половината си живот. Но ти не си това дете – това си казвам постоянно и в повечето случаи мога да му повярвам. После ще направиш нещо като да изпееш песента за психарите или ще ме наречеш Зо с онзи единствен тон на гласа, който имаше само Хийт, или ще се напиеш глупаво и ще кажеш нещо, което е напълно като Хийт, и аз се страхувам, че вече не мога да се накарам да повярвам в това – завърших набързо.
– Това?
Намръщих се към него.
– Виж, точно това би казал Хийт. Използвах едно сложно изречение и те изгубих.
– Съжалявам, Зо.
– Току-що го направи отново! И това, от което се страхувам, е, че не мога да се накарам да повярвам, че ти и Хийт не се превръщате в едно и също момче.
– О. – Той направи пауза и на практика можех да видя как колелата в главата му се завъртат. – Ти все още обичаш Хийт?
Срещнах погледа му и му казах абсолютната истина.
– Винаги ще обичам Хийт.
Той не откъсна поглед от мен, така че когато усмивката му започна да се появява, видях началото ѝ и как тя накара очите му да заблестят с познатата Хийт пакост.
– Това е добре – каза той.
– Не, това е объркващо, особено защото Старк е моят воин, както и гаджето ми – казах аз.
– Но не си ли обичала Хийт и Старк заедно преди?
– Е, да, но беше доста сложно. И стресиращо. И за трима ни.
– И въпреки това продължаваше да ги обичаш.
Той не го беше формулирал като въпрос, но аз все пак отговорих.
– Да, и това, което се опитвам да те накарам да разбереш, е, че според мен е твърде трудно да обичаш повече от един човек едновременно. Мога да ти кажа със сигурност какво би казал Старк за това, че ще опитам отново.
– Старк беше любезен с мен снощи.
– Е, Старк и Хийт в крайна сметка станаха приятели. В известен смисъл.
– Тогава може би всички можем да бъдем приятели отново – каза той.
Приятели звучеше сигурно. Кой не се нуждае от повече приятели?
– Можем да опитаме.
– Ако искаш, можеш да смучеш кръвта ми.
– Аурокс! Не. Не, не искам да смуча кръвта ти – излъгах, като си спомних колко крайно, зашеметяващо страхотно беше да смуча кръвта на Хийт и колко много Хийт харесваше, когато го правех. Свих очи към момчето. – Аурокс, ти нямаш спомените на Хийт, нали?
Той поклати глава.
– Не мисля така. Понякога казвам или правя неща, които ме изненадват, защото не мога да си спомня откъде ги знам. Има само едно нещо, за което съм сигурен, че имам от Хийт.
Знаех, че не бива да питам, но чух как устата ми казва:
– Какво е това единствено нещо?
– Любовта му към теб, Зо.
Назад към част 22 Напред към част 24