Категория: Аби Глайнс

Глава 2

КЕЙДЖ

Нещо не беше наред тази вечер. Не бях сигурен какво, но нещо не беше наред. Маркъс изглеждаше нервен. Лоу изглеждаше притеснена, а аз не можех да се концентрирам върху нито един от тях, защото Ева изглеждаше отдръпната. Отпих още една дълга глътка от бирата си, докато седях на дивана и слушах как Престън дрънка за мача следващата седмица. Борех се с желанието да отида да грабна Ева от кухнята и да я завлека в друга стая, за да разбера какво не е наред.
Откакто се събудих от дрямката ни по-рано днес и открих, че я няма, нещо не беше наред. Ева беше усмихната и ми разказваше за посещението на Лоу и поканата за тази вечер, но се тревожеше за нещо. Исках да знам за какво. Трябваше да оправя тази гадост. Не исках тя да се притеснява.
– Кейдж? – Гласът на Престън нахлу в мислите ми. Откъснах поглед от вратата на кухнята и погледнах към Престън. Той беше различен сега, когато беше със сестрата на Маркъс, Аманда. Преди беше плейбой, за когото се знаеше, че спи с повече от едно момиче на нощ. Но пък точно заради това се бяхме сближили. Някога и аз бях такъв.
– Какво? – Попитах с повече острота в гласа, отколкото възнамерявах.
– Видя ли онзи мач на треньора на „Бъкейнърс“ от миналата седмица? Техният питчер е безумно добър. – Следващата седмица щяхме да играем с „Бъкейнърс“. Престън се стресираше от това, че за първи път този сезон губим от тях. Аз имах по-големи проблеми.
– Да, гледах го – информирах го, след което поставих бирата си и се изправих. Трябваше да говоря с Ева. Това щеше да ме подлуди.
– Къде отиваш? – Обади се Престън. Не отговорих. Чух Маркъс да казва нещо, но пренебрегнах и двамата и се отправих към кухнята.
Когато бутнах вратата, очите ми сканираха стаята, докато не открих Ева да стои до мивката и да си мие ръцете, докато Аманда бълбукаше щастливо за нещо, което им беше казала.
Ева се усмихна, но видях, че усмивката и не е истинска. Умът и беше някъде другаде.
– Здравей, Кейдж. – Поздрави ме Аманда, а Ева вдигна глава и очите и се втренчиха в моите.
– Мога ли да открадна Ева за минута? – Попитах, без да откъсвам поглед от нея.
Ева изсуши ръцете си върху кърпата до мивката и погледна назад към Лоу и Аманда.
– Ще се върна да проверя бисквитите след минута – каза им тя, след което дойде при мен. Протегнах ръка, докато тя не вмъкна своята в моята, и я изведох през задната врата на кухнята. Не исках да се връщам през дневната. Престън задаваше твърде много проклети въпроси.
– Добре ли си? – Попита Ева, когато затворих вратата зад нас. Обърнах се, за да я погледна.
– Ти ми кажи, защото не ми се струва, че си добре. Нещо не е наред, бейби, и аз трябва да знам какво е – казах, без да пускам ръката ѝ.
Ева започна да казва нещо, после спря. Тя затвори плътно очи и изпусна разочарована въздишка. Бях прав, че нещо не е наред с нея. Приближих се до нея, готов да я защитя от всичко, което я притесняваше. Мразех да не знам кога тя има нужда от нещо.
– Какво не е наред, скъпа? Кажи ми, за да мога да оправя тази гадост – прошепнах, пуснах ръката и, хванах я за кръста и я придърпах още по-близо до себе си.
Тя отвори очи и ме погледна тъжно.
– Не исках да те тревожа. Не исках да ти казвам нищо за това. Но ти ме четеш твърде добре или аз не умея да запазвам чувствата си за себе си.
Не ми хареса това, което чувах.
– В четвъртък ще говоря с татко за плащането на обучението ми догодина. Не съм сигурна какво ще каже той. Тенеси е далеч оттук и не съм сигурна, че той ще ти се довери достатъчно, за да ме остави доброволно да отида толкова далеч от него. Знам, че мога просто да отида без неговата благословия и ще го направя. … но ми трябват пари. Трябва той да плати за това. – От устата и се изтръгна леко хлипане и тя я затвори, като промълви проклятие. Беше толкова мило, че щях да се усмихна, ако не бях толкова разстроен от това, че се притеснява.
– Ако той не плати за това, тогава аз, по дяволите, ще го направя. Не се притеснявай за това. Мога да продам апартамента и да използвам парите за обучението ти. Всичко е наред. Не искам да се притесняваш за това. Няма да те изоставя, Ева.
В очите и се появиха големи сълзи.
– Точно така, Кейдж. Трябва да тръгнеш. Това е твоето бъдеще. Това е твоята мечта. Също така отказвам да ти позволя да продадеш наследството си, за да платиш обучението ми в колежа. Този апартамент е твоята сигурност. Няма да го направя. Просто няма да го направя.
Сложих лицето и в ръцете си и отмахнах сълзите с палците си.
– Тогава няма да продам апартамента, ако не искаш, и ще го направя, защото това е нашето бъдеще. Мечтата ми е живот с теб, Ева. Тази стипендия само подсигурява това бъдеще. Нищо повече. И двамата ще отидем със или без парите на баща ти. Обещавам ти го. А сега спри да се тревожиш. Аз ще го направя.
– Добре – прошепна тя.
– Повярвай ми – помолих аз. Трябваше да я накарам да се откаже от това притеснение.
– Вярвам. С живота си – отвърна тя.
В моменти като този останах в страхопочитание, че тази жена ме обича толкова много. Никога не съм си представял, че в живота ми ще се появи някой като нея. Фактът, че тя беше там, че ме обичаше и че не трябваше да се страхувам, че ще ме напусне, правеше всичко в живота ми наред. Тя оправи всичко.
Спуснах устата си към нейната и захапах меката и долна устна, преди да плъзна езика си в устата и, за да я опитам. Светът ми винаги беше в центъра, когато я държах в ръцете си.
Ева се отдръпна веднага щом ръцете ми се плъзнаха под ризата и. Усмивката на лицето и беше истинска.
– Кейдж, ние трябва да сме вътре с нашите приятели. А не да се целуваме тук – каза тя.
– Защо, по дяволите, не? Да се целуваш е адски забавно, отколкото да говориш с тези шегаджии – отвърнах, преди да целуна ъгълчето на устата ѝ и да стисна едната и гърда в ръката си.
– Кейдж, спри – каза тя с дрезгав глас, който ми подсказваше, че я възбуждам. По дяволите, сега исках да си тръгна. – Трябва да отидем да хапнем с тях. Мисля, че Лоу иска да ни каже нещо. Тя е много развълнувана.
Лоу и Маркъс също се бяха държали странно. Сега си спомних за това. Неохотно позволих на ръката ми да се измъкне обратно от ризата на Ева, посегнах надолу и преплетох пръстите си през нейните.
– Добре, ще се върнем там, но през цялата вечеря ще си мисля за тази твоя малка стегната вагина – отвърнах с намигване.

ЕВА

Беше ми трудно да се храня. Кейдж продължаваше да плъзга ръката си между бедрата ми и започвах да си мисля, че тази пола е лоша идея. Всеки път, когато отблъсквах ръката му, той ми намигаше с тази злобна усмивка, която беше толкова нелепо секси, че беше цяло чудо, че успях да му откажа.
– Знаеш, че искаш да се отвориш за мен – прошепна Кейдж в ухото ми, карайки ме да потреперя. Проклет да е.
Един пръст се спусна по крака ми и се плъзна под полата ми. Той наистина беше лошо момче. Не мислех, че тази част от него някога ще се промени.
– Пусни ме вътре в тези мокри гащи. – От тихия му шепот гащите ми наистина бяха мокри. В крайна сметка щях да му позволя да ме вкара в банята, преди тази вечеря да е приключила.
– Какво правиш с нея, човече? По дяволите, цялата е червена – каза Престън от другата страна на масата. Главата на Кейдж се извърна в посока на Престън, а аз се разкъсвах между унижението от факта, че сега всички знаеха какво се случва, и страха, че Кейдж ще го нарани.
– Не знам за какво, по дяволите, говориш, но знам, че не смущаваш моето момиче. Защото, ако го правиш, ще ти сритам задника.
Престън само се ухили, но аз видях паническия поглед в очите на Аманда.
– Добре, вие двамата. Това е достатъчно. Престън, замълчи, а Кейдж, успокой се. Проклети психопати – каза Маркъс от началото на масата.
Поне вече не бях готова да грабна Кейдж и да отида да го чукам в банята.
– Преди Кейдж и Престън да се сбият над масата, искам да кажа нещо – каза Лоу и се усмихна на Маркъс. Този поглед на обожание издаде какво щеше да каже, преди да успее да го каже. Вече знаех за какво става въпрос. Протегнах ръка и стиснах ръката на Кейдж.
– Вчера отидох на лекар. Ще имаме бебе – каза Уилоу с най-голямата усмивка на лицето си, която някога бях виждала.
Престън издаде едно хриптене.
– По дяволите, вие двамата. Това е страхотно.
Аманда скочи от стола си и изтича да прегърне Лоу, след което се хвърли в прегръдките на брат си. Гледах как Маркъс се усмихваше на сестра си и се смееше на сълзите и от щастие. Когато беше разбрал, че тя се среща с най-добрия му приятел, беше бесен. Сега всички се разбираха. Помогна и фактът, че Престън се покланяше на земята, по която тя стъпваше. Маркъс харесваше това.
Лоу погледна Кейдж за първи път. Чудеше се как ли ще приеме това. Знаех, че ме обича, но обичаше и нея. Също толкова силно, но по различен начин. Той стисна ръката ми, после я пусна, преди да се изправи и да заобиколи масата, за да издърпа Лоу в прегръдките си и да я прегърне. Видях как той прошепна нещо в ухото ѝ и тя се засмя. Отначало не бях разбрала връзката им. Беше трудно да се схване. С течение на времето разбрах, че макар и да не бяха роднини, сърцата им бяха такива. Това беше нещо, което можех да разбера. Чувствах същото към Джереми. Бях израснала с Джереми и Джош Бийзли. Въпреки че сърцето ми винаги е принадлежало на Джош, обичах Джереми, сякаш беше мое семейство. Когато Джош умря, аз скърбях заедно с Джереми. Имахме тази връзка. Така че Уилоу и Кейдж бяха напълно логични. Те не бяха обичали един и същи човек и не го бяха загубили, но се бяха борили да живеят и оцеляват заедно. Пренебрегването от страна на семействата им, когато са израснали, е било по-лесно, защото са имали един друг. Загубата на Джош ме беше сломила, но беше сломила и Джереми. Джош беше негов брат близнак. Другата му половина. Бяхме се държали един за друг, за да оцелеем.
Сърцето ми беше пълно. Кейдж имаше толкова прекрасни приятели. Всеки един от тях ме беше приел с отворени обятия като част от групата си.
Като ги гледах как се радват за Лоу и Маркъс, сърцето ми се разтуптя.
Изправих се и отидох да поздравя Маркъс, после се обърнах към Лоу, когато Кейдж я пусна.
– Поздравления – казах ѝ и я прегърнах. – Ще бъдеш прекрасна майка. – Тя вече беше прекрасна леля. Бях я виждала с Лариса, нейната племенница.
– Благодаря ви. Много се радвам, че Кейдж вече те има – прошепна тя.
Ето защо тя се тревожеше за нас. Знаеше, че животът и е на път да се промени драстично и тя вече не може да бъде рамото на Кейдж, на което да се опре. Той се нуждаеше от мен.
Ръцете на Кейдж се плъзнаха около кръста ми и той ме придърпа към себе си. Притиснах се до него, докато Престън плесна Маркъс по гърба и го нарече татко. Аманда вече разпитваше Лоу за имената на бебето, а на мен ми беше приятно да наблюдавам всичко това. Това беше щастие. Да бъда част от него беше невероятно преживяване.
– Щастлив ли си? – Попитах Кейдж, като се взирах в лицето му.
Той погледна надолу към мен.
– Напълно. Когато бяхме деца, винаги съм си мислел, че единственото, което някога ще имаме, е един друг. Но имахме късмет. Лоу намери Маркъс, а аз намерих теб.
Притиснах целувка в гърдите му и погледнах назад към останалите в стаята. Дори и баща ми да не ми помогне да стигна до Тенеси, щяхме да намерим начин. Маркъс и Лоу бяха преодолели нещо много по-трудно от парите и местоположението, а вижте ги сега.

Назад към част 3

Глава 1

Преди осем месеца. . .

КЕЙДЖ

Това наистина се случваше. Щях да завърша колеж. Имах пълна стипендия благодарение на бейзбола. Не беше от SEC, но все пак беше колеж от NCAA. Единственият проблем беше, че трябваше да се преместя в Тенеси. Ева щеше да замине с мен. Щях да направя това. Баща и не беше най-големият ми фен, но щеше да я изпрати в колеж в Тенеси, ако го помолеше. Тръгнах нагоре по стъпалата към апартамента ни, като ги изкачвах по две наведнъж. Нямах търпение да я видя. Трябваше да и кажа. Щях да получа диплома. Един ден щях да мога да имам истинска работа. Не бях неудачникът, за когото ме смяташе баща и.
Отворих вратата на апартамента. Ева седеше на пианото си, когато очите ми я откриха. Тя спря да свири и ми се усмихна. В този момент животът беше съвършен. Всичко беше наред. Имах своето момиче и щях да успея да осигуря бъдеще и на двама ни.
Тя ме изучаваше за момент, след което се изправи и се затича към мен.
– Получи я – каза тя и ме погледна нагоре, докато обвиваше ръце около кръста ми.
– Да, разбрах – отвърнах аз, придърпах я към гърдите си, след което притиснах устата си до нейната. Тя се гордееше с мен. По дяволите, чувствах се добре.
Насладих се на вкуса и, преди да се отдръпна и да се вгледам в очите и. Обичах очите и. Начинът, по който светеха, когато беше възбудена. Знаех, че съм вложил този поглед в тях, което го правеше още по-хубав.
– Къде? – Попита тя.
– До Хил Стейт – отговорих аз. Усмивката и не помръдна. Малката частица страх, че няма да е щастлива или че няма да дойде с мен, изчезна с усмивката ѝ.
– О, Кейдж! Толкова съм щастлива за теб. Това е всичко, което си искал! Ти го направи! – Плъзнах ръцете си в косата ѝ и обгърнах главата и.
– Не, Ева. Ти си всичко, което искам. Това е само застраховката, че мога да ти осигуря това, което заслужаваш.
Тя плъзна ръцете си нагоре по гърдите ми и сключи длани зад врата ми.
– Колкото и да е сладко, искам да направиш това и за теб. Не само за мен. Това е, което си искал. Искаше го още преди да те срещна. Не забравяй, че си работил за това много преди аз да се появя в живота ти.
Все още имаше моменти, в които ме изненадваше, че тя не го разбира. В момента, в който тя влезе в живота ми, нищо не остана същото. Причините да правя нещата се промениха. Животът ми придоби много по-голям смисъл.
– Ти си центърът на моя свят, момиче. Не забравяй това.
Тя прокара пръст по гърдите ми и се спря на пробитото ми зърно, като си играеше с него през ризата ми.
– Хм, ако с тази реплика си се опитвала да ме изкараш от гащичките ми, то тогава те поздравявам, защото току-що го направи.
Засмях се, когато тя хвана блузата ми и я дръпна нагоре. Вдигнах ръцете си, за да и помогна да се измъкне. Тя захвърли блузата ми на земята и след това ми се усмихна злобно.
– Това никога няма да ми омръзне. Знаеш това, нали? Да виждам това перфектно изваяно тяло, украсено с пиърсинги, е горещо, Кейдж Йорк.
Когато си бях направил първия пиърсинг на зърната, той беше единствено за удоволствие. Никога не съм си представял, че правилната малка Ева ще се възбуди толкова много от това. С удоволствие си бях направил и другия пиърсинг за нея. Каквото и да я възбуждаше, бях готов да го направя.
– Никога няма да ти омръзне да говориш палаво, докато ме събличаш – изръмжах, вдигнах я и я занесох обратно в спалнята ни, докато тя се кикотеше. Езикът и докосна зърното ми и аз изстенах. Трябваше да я съблека.
– Хареса ми на бара онази вечер – каза тя, като погледна назад към кухнята.
Спрях да вървя към стаята, вместо това се обърнах и се насочих към бара. Ако искаше на бара, тогава барът беше мястото, където щеше да го получи.
– Какво най-много ти хареса в бара, хм? Да облизвам тази гореща малка вагина или да поставям краката ти върху раменете ми, когато се вмъкна в теб?
Ева се разтрепери в ръцете ми и се изви.
– И двете. Винаги и двете.
– Добре. И на мен – отвърнах, застанах на пода в кухнята, след което свалих късите и панталони, за да се спуснат по краката ѝ, а после издърпах тениската ѝ. Тя не носеше сутиен. Това беше правило: Когато бяхме вкъщи, нямаше сутиен или бикини. Усмихнах се и целунах едно от твърдите и зърна, преди да плъзна ръка зад врата ѝ и да поискам отново устата и.
Това щеше да се получи. Щях да бъда достоен за любовта на Ева. Баща и беше сгрешил. Аз нямаше да бъда най-голямата грешка на Ева.

ЕВА

Лежах, увита в прегръдките на Кейдж, и го гледах как спи. След като бяхме правили палав забавен секс на бара, се бяхме преместили в спалнята, където той беше станал сладък и нежен. Беше толкова възбуден. Бях горда с него. За това беше работил. Знаех, че ще го направи, но той не беше толкова сигурен.
Без стабилния му поглед, който ме наблюдаваше, можех да позволя на притеснението да се промъкне. Не бях сигурна, че баща ми щеше да плати, за да се прехвърля чак в Тенеси с Кейдж. Дори и да си намерех работа, нямаше да мога да замина и аз, ако баща ми не ми помогне финансово. Баща ми прие с неохота избора ми да бъда с Кейдж, но това беше всичко. Той не го одобри. Беше сигурен, че Кейдж щеше да разбие сърцето ми.
Трябваше да отида да поговоря с него без Кейдж. Беше безсмислено да казвам на Кейдж за притесненията си, преди да съм говорила с баща си. Не исках Кейдж да се тревожи как да ме заведе там, докато е толкова високо в постиженията си. Той беше направил така, че тази стипендия да се случи. Не се нуждаеше от натиска, че и аз трябва да стигна дотам. Това беше мой проблем.
Целунах го по рамото, преди да се освободя от ръцете му. Трябваше да се обадя на баща ми и да видя дали иска да обядва с мен утре. Тогава щях да говоря с него. Той искаше да съм в колежа. Може би тази идея ще му хареса.
Затворих тихо вратата на спалнята след себе си и излязох навън, преди да се обадя на баща ми. Исках да съм достатъчно далеч от Кейдж, за да не може да се събуди и да ме чуе. Бях нервна, докато стоях под издигнатите апартаменти, в които живеехме и които се намираха директно на плажа. Опитах се да се съсредоточа върху вълните и красотата на залива пред мен.
– Крайно време беше да се обадиш на татко си – поздрави ме баща ми грубо. Бях му се обадила преди два дни и бях говорила с него. Не беше като да не се обаждам често. Той просто обичаше да се суети за това.
– Здравей, татко. Как са нещата? – Винаги питах първа. Сега, когато живеех в Морски Бриз с Кейдж, се чувствах откъсната от живота във фермата.
Притеснявах се за татко, без да има Джереми или мен, които да го гледат. Той не беше съвсем стар, но не беше и млад. Мразех да мисля за него, че е сам.
– Добре. Голямото момче най-накрая умря. Трябваше да се справя с това вчера. Сега, след като приключих с грижите за него, трябва да се върна на търга за добитък и да попълня запасите. Време е да продам тази партида. – Биг Бой беше бик. Много стар бик. Беше болен от няколко месеца. Беше бик, който Джош и аз бяхме избрали преди години, когато ходехме с татко на търга. Татко знаеше, че съм привързана към всичко, което ме свързваше с Джош, затова не беше продал бика. След като Джош беше убит, бикът стана още по-важен. Изпитах съжаление, че не бях там, когато Биг Бой е починал.
– Той живя дълго – казах на татко, но по-скоро ми се струваше, че го казвам на себе си. Успокоявах се, че е имал пълноценен живот. Темата за смъртта все още беше една от темите, с които се борех. Преследваше ме страхът да не загубя някой друг, когото съм обичала.
Единственият отговор на татко беше:
– Да, така е. Как вървят нещата при теб, момиченце? Това момче все още се отнася добре с теб?
Татко ме остави да си тръгна с Кейдж, беше трудно. Той не вярваше, че Кейдж е завинаги мой. Не вярваше на Кейдж и това ме нарани. Исках той да обича Кейдж толкова, колкото и аз. Но татко каза, че не е от тези, които остават.
– Нещата са прекрасни. Скоро са финалите и с нетърпение очаквам лятото – отвърнах честно. Татко беше толкова щастлив, когато напуснах малкия общински колеж у дома, за да отида тази година в Южна Алабама. Все още не бях решила каква да е специалността ми. Някога бях планирала живота си. Но след смъртта на Джош всичко се беше променило.
– Джереми ще се върне у дома след две седмици. Миналата седмица, когато си беше у дома, дойде на гости и ме попита за работа за лятото.
Искаше ми се да въздъхна с облекчение при идеята Джереми да бъде с баща ми това лято. Той се нуждаеше от помощ и знаейки, че Джереми ще бъде с него, беше много по-лесно. – Това е добре! Тази година няма да се налага да търсиш помощ.
– Момчето е добър работник. Добър млад мъж – каза татко. Това не беше просто констатация. Разбрах какво искаше да каже. Просто го игнорирах. Никога нямаше да се влюбя в Джереми така, както бях обичала неговия брат близнак Джош. Джош Бийзли беше моят свят. Джереми беше просто добър приятел.
– Надявах се, че ще мога да ти приготвя обяд някой ден тази седмица и да се видим – казах аз, като исках да премина към същността на въпроса и да променя темата едновременно.
– Чудех се дали някога ще поискаш. Липсват ми бисквитите, които правиш – отговори татко.
Усмихнах се и сърцето ми се сви. Обичах татко си. Понякога толкова много ми липсваше, въпреки че беше само на около час път с кола.
– Какво ще кажете за четвъртък? – Попитах, като исках да стигнем до него по-скоро рано, отколкото късно. Не можех да скрия притеснението си от Кейдж за дълго. Щеше да се наложи скоро да обсъдя това с татко.
– Звучи добре. Джереми ще бъде тук в четвъртък. След сряда той няма занятия и се прибира у дома за дългия уикенд. Иска да отиде с мен на търга за добитък в петък. – Добре. Да имам Джереми с мен ще е полезно. Той щеше да е на моя страна в това.
– Добре тогава. Ще се видим в четвъртък, татко. Обичам те – отвърнах аз.
– И аз те обичам, момиченце – каза той, преди да затвори слушалката.
Прибрах телефона в джоба си и застанах там, наблюдавайки вълните. Това щеше да е добре. Джереми щеше да ми помогне да убедя татко, че това е, което трябва да направя… това, което исках да направя. Татко щеше да ми липсва – толкова много, но не можех да бъда отделена от Кейдж. Исках да бъда с него. Това надделяваше над липсата на татко.
– Добре ли си? – Гласът на Лоу ме стресна и аз се обърнах, за да я видя да стои зад мен със загрижено намръщено лице. Уилоу беше най-добрата приятелка на Кейдж; той я наричаше Лоу и така правеха и всички останали. Да и кажа какво не е наред не беше добра идея. Вярвах и, но първата и лоялност беше към Кейдж. Знаех това.
– Да, просто се наслаждавам на водата – отвърнах аз.
Лоу не изглеждаше убедена, но се усмихна. Дългата и червена коса танцуваше на вятъра и аз отново си припомних факта, че щях напълно да ревнувам, ако не беше фактът, че тя беше щастливо омъжена за Маркъс Харди, бившия съквартирант на Кейдж. Не бях наблизо, когато Маркъс и Уилоу се бяха запознали, но очевидно това беше нещо като любов от пръв поглед. Кейдж се беше борил с Лоу, но в крайна сметка тя беше обикнала Маркъс.
– Мислех да се отбия и да видя дали ти и Кейдж не искате да вечеряте в нашата къща тази вечер. Престън и Аманда също ще дойдат. Маркъс и Престън отидоха на дълбоководен риболов този уикенд и донесоха много риба. Ще ги изпържим и ще се радваме да дойдете и вие. – Знаех, че Кейдж ще се радва да посети всичките си приятели. Беше толкова зает с бейзбола, че нямаше време да се вижда с никого, освен с Престън Дрейк, който играеше в неговия отбор. Престън беше причината Кейдж да влезе в този приятелски кръг. Това беше кръгът на Престън и когато двамата с Кейдж се бяха запознали, той беше уредил Маркъс да се премести при него.
– Да. С удоволствие. Какво мога да донеса?
– Кейдж продължава да говори за бисквитите ти. Можеш ли да направиш някои от тях и онзи шоколадов пай, който направи преди няколко месеца, когато дойдохме?
Усмихнах се и кимнах.
– Разбира се, че мога.
Лоу погледна назад към стълбите, които водеха към апартамента.
– А ти си сигурна, че всичко е наред? Знам, че Кейдж понякога може да бъде труден, но той има добро сърце и те обича.
Поклатих глава и я спрях да продължи. Нищо от това безпокойство, което изпитваше от мен, не беше свързано с Кейдж. Той беше съвършен.
– Кейдж е прекрасен. Аз съм добре. Току-що говорих по телефона с баща ми. Трябва да говоря с него за обучението в колежа догодина. Такива неща.
Лоу сякаш се отпусна малко.
– Добре, добре. Аз просто… Не мисля, че това момче би могло да се справи без теб. Откакто ти влезе в живота му, той се преобрази. Той боготвори земята, по която ходиш, и аз просто не искам да обърка това. Понякога може да взема глупави решения, но има добри намерения.
Именно в такива моменти си припомнях, че Лоу е неговото семейство. Тя беше всичко, което той имаше, наистина. Може и да не беше по-възрастна от Кейдж, но го защитаваше като по-голяма сестра. Това ме привърза към нея още повече.
– Обичам го. Винаги ще го обичам – уверих я аз.
Лоу се усмихна.
– Добре. Съжалявам, ако съм изглеждала малко защитна – каза тя.
– Не бих очаквала нищо по-малко. Радвам се, че той те има.

Назад към част 2                                                           Напред към част 4

Пролог

Стоях пред църквата и гледах към тържествените лица на семейството и приятелите. Да стоя тук, за да могат всички да ме гледат, не беше това, което исках да направя. Исках да се свия на кълбо до ковчега пред мен и да плача като бебе. Всичко това изглеждаше толкова несправедливо. Бях правила това и преди: да стоя пред тълпа от облени в сълзи лица и да говоря за мъжа, когото бях обичала, но който ми беше отнет.
Сега отново стоях тук. От мен се очакваше да говоря. Да кажа нещо за мъжа пред мен. За този, на когото бях поверила живота си. Този, към когото се бях вкопчила и разплакала, когато разбрах, че ще бъда самотна майка. Този, за когото знаех, че никога няма да ме изостави. Сега той си беше отишъл.
Погледнах към Джереми, който стоеше с костюм и вратовръзка и ме наблюдаваше внимателно. Той все още беше тук. Нямаше да ме остави. Все още го имах. Той ми кимна мълчаливо и знаех, че ако поискам, ще дойде тук и ще ме държи за ръка, докато правя това. Държах погледа си върху него, докато отварях уста, за да говоря. Виждайки го там, щях да получа силата, от която се нуждаех, за да продължа.
– В живота човек никога не очаква да загуби тези, които обича. Не планираме да застанем пред приятелите и семейството си и да говорим за някого, който е означавал света за нас. Но това се случва. Боли. Никога не става по-лесно. – Спрях и преглътнах буцата в гърлото си. Джереми направи крачка към мен, а аз поклатих глава. Щях да се справя и без него. Трябваше да го направя.
– Не ни е обещано утре. Баща ми ме научи на това, когато бях малка и не разбирах защо мама не се прибира вкъщи. После, когато изгубих момчето, с което мислех, че ще остарея, този факт ми беше напомнен още веднъж. Животът е кратък. – Свалих поглед от Джереми. Не можех да го гледам, докато говорех за Джош. Виждайки болката в очите му, само накарах сълзите, които изгаряха очите ми, да парят по-силно.
– Имах късмета да разбера какво е безусловна любов. Имала съм я два пъти в живота си от двама различни мъже. Те ме обичаха до деня на смъртта си. Ще ги държа близо до себе си до края на живота си. Само се надявам останалата част от света да има същия късмет като мен. – Задните врати на църквата се отвориха и аз спрях да говоря. Светът около мен сякаш се движеше на забавен ход.
Сините очи на Кейдж се втренчиха в моите, докато стоеше в задната част на църквата. Не бях очаквала да го видя днес. Не очаквах да го видя отново. Не бях готова да се изправя срещу него. Особено не днес.
Ръката на Джереми ме обгърна и го чух да ми шепне нещо, но не успях да се съсредоточа върху думите му. Смесицата от емоции в очите на Кейдж ме държеше замръзнала. Бяха минали шест месеца, откакто бях виждала болезнено красивото му лице. И още по-дълго, откакто бях обгърната от ръцете му. Той беше най-голямата лъжа в живота ми. Мислех, че той е единственият. Грешах. Сега знаех, че в живота се дава само един такъв човек, а когато Джош умря, умря и шансът ми да бъда обичана напълно.
– Хайде да седнем. – Думите на Джереми най-накрая се чуха. Той се притесняваше за мен. Аз обаче щях да довърша това. Появата на Кейдж Йорк нямаше да ми попречи да завърша това. Той вече ме беше спрял от толкова много неща. Нямаше да му позволя да контролира и това.
– Няма да мине ден, в който да не мисля за баща ми. Споменът за него ще остане прибран близо до сърцето ми. Един ден ще мога да разкажа на дъщеря си всичко за нейния дядо. Какъв добър човек е бил той. Колко много щеше да я обича. Никога няма да си лягам вечер с чувството, че не съм обичана, защото съм била обичана от един от най-великите мъже, които съм познавала. – Ръката на Джереми се стегна на кръста ми. Погледнах надолу към диамантения пръстен на лявата си ръка и гърдите ми се стегнаха. Татко беше изпитал такова облекчение в деня, в който Джереми беше сложил този пръстен на пръста ми. Беше се притеснил, че ще остана сама, когато той си отиде. Джереми го беше избавил от този страх.
– Обичам те, татко. Благодаря ти за всичко – прошепнах в микрофона.

Назад към част 1                                                      Напред към част 3

Глава 27

Престън

Не бях сигурен дали сватбата беше толкова красива, колкото всички казваха. Бях успял да видя само Аманда. Мога да потвърдя, че тя беше прекрасна. Беше трудно да видя някой друг около нея. Тя владееше цялото ми внимание.
Сватбената вечеря обаче беше друго нещо. За пореден път тя беше седнала до Джейсън, тъй като той беше нейният плюс едно, а аз бях от другата страна на масата и станах свидетел на това.
През цялото време на храненето тя ми се усмихваше успокоително. Знаех, че се опитва да ме накара да спра да гледам Джейсън, но не можех да си помогна. Бях ядосан и исках той да си тръгне.
Когато най-дългото ядене, на което някога съм седял, приключи, Джейсън се изправи и поздрави Маркъс и Лоу, след което обясни, че го чака самолет. Аманда каза, че ще го изпроводи. Не исках да са сами. Вярвах ѝ, но не можех да кажа същото за Джейсън. Щом излязоха от трапезарията, започнах да ставам и да ги следвам. Ръката на Маркъс хвана здраво ръката ми.
– Недей – прошепна той.
– Пусни ме – предупредих аз.
– Слушай ме. Тя не го иска. Тя се държи учтиво. Той е неин гост. Не прави сцени. Тя ще се върне веднага. – Маркъс говореше под носа си, така че никой освен мен не го чуваше. Знаех, че е прав, но не ми харесваше да седя тук и да чакам.
– Ами ако той се опита да я целуне?
– Тя ще го спре. Вярвай ѝ.
Вярвах ѝ, по дяволите.
Аманда се върна в стаята и веднага погледна към мен. Тя изрече без глас: „Хайде да вървим.“ После се обърна, за да се сбогува с майка си и някои гости.
– Надявам се, че вие двамата ще намерите време да ни изпратите по-късно – каза Маркъс, преди още да успея да се изправя. Той също беше прочел по устните и.
Кимнах.
– Няма да пропусна и ти благодаря, че ми я повери.
Маркъс се усмихна.
– Ти си моят шафер. На кого по-добър да я поверя?
Усмихнах се и тръгнах към вратата. Аманда вече беше някъде тук и ме чакаше, а аз бях повече от нетърпелив да я имам насаме.
Две ръце се протегнаха от сенките и се увиха около ръката ми, дърпайки ме в тъмнината.
– Не беше много мил там – изруга Аманда, преди да целуне врата ми и да прокара ръце по гърдите ми.
– Държах се добре – отвърнах аз, хванах долната част на това нелепо извинение за рокля и я издърпах нагоре, за да мога отново да прокарам ръце по дупето и. Тя носеше шибани стрингове. Бях направил това откритие на плажа по-рано и то ме подлудяваше всеки път, когато погледнех задника и в тази рокля.
– Не, ти беше лошо момче. Изненадана съм, че Джейсън е издържал толкова дълго. – Тя захапа ушната ми мида и вдигна голия си крак нагоре към страната ми. Хванах я под коляното и я издърпах по-високо.
– Той беше твърде близо до теб, а ти нямаш сутиен. Манда, трябва да започнеш да носиш сутиен, бебе. Ще ме арестуват, ако не го направиш.
Тя се захили и посегна да дръпне презрамките на роклята си надолу, докато гърдите и се оголиха.
– Майната му, бебе. Трябва да те заведа в апартамента ми. Сега. Много бързо. – Наведох се, за да прокарам език по изправените и зърна.
– Мммм, не мога да чакам толкова дълго, а и трябва да сме тук, за да ги изпратя – изстена тя, притискайки главата ми по-близо до зърното си, докато не го придърпах в устата си и не засмуках.
С това темпо и аз нямаше да мога да чакам толкова дълго. Беше минало твърде много време, откакто я бях докосвал. Бях готов да бъда заровен в нея и този път може би никога нямаше да изляза.
– Престън – изпъшка тя.
– Да, бебе?
– Върви по плажа натам. Няма къщи, тъмно е и пусто. Имам нужда от теб точно сега. – Тя сочеше надалеч в тъмнината.
Тя искаше да правим секс на плажа? По дяволите, да.
Плъзнах презрамките на роклята и нагоре по ръцете ѝ и покрих циците и обратно, след което я хванах за ръка и я изведох по-навътре в тъмнината. Вървяхме, докато музиката и смехът от къщата не заглъхнаха и не се чуваше нищо друго освен вълните.
Аманда се бутна в гърдите ми, когато се опитах да я придърпам към себе си, и посегна към копчето на панталона ми. В очите и имаше злокобен блясък, когато ме погледна нагоре. Тя разкопча копчето и свали ципа, след което свали панталоните и боксерките ми. Свалих обувките си и слязох от тях. Моето момиче искаше да бъда гол, така че щях да и угодя.
Тя постави и двете си ръце на бедрата ми, изплези език и замахна към члена ми. Боже мой.
– Манда, бейби… О, Боже. – Тя обгърна с ръка основата на члена ми, след което го покри с уста.
– Бебе, АХ, ти . . . О, Манда, Боже, това е невероятно усещане. – Отказах се да се опитвам да я спра. Не можех да формулирам думи. Стигнах долу, зарових ръце в косата ѝ и гледах с делириумно удоволствие как тя плъзга члена ми в устата си, сякаш беше проклет сладолед и не можеше да му се насити.
– Свято … ебаси. УХ, да. Това е. Толкова хубаво. – Тя засмука по-силно, когато я похвалих. Ако не бях на път да избухна, щях да продължа да говоря, но трябваше да махна сладката и, гореща малка уста от члена си и да вляза в нея.
Протегнах ръка надолу и я издърпах нагоре. Звукът, който издаде устата и, когато пенисът ми се освободи, може би ще остане в историята като един от най-горещите звуци в историята.
– Не искам да спирам – каза тя с надуване и се опита да се върне на колене.
– Щях да го пусна точно там, в твоята адски секси уста, а не искам да го правя. Искам да го освободя в теб.
Аманда направи сладко малко О с устата си, а аз посегнах под роклята и, за да я отърва от бикините. Захвърлих ги настрани, а тя се засмя на поредния скъсан чифт от малкото си секси бельо. Утре щях да отида да и купя още. Щяха да ни трябват.
Плъзнах пръст в нея, мислейки, че трябва да я подготвя, когато ръката ми срещна влажна топлина.
– Харесваше ти да ми даваш уста си, нали? – Попитах учудено, докато тя трепереше срещу ръката ми, повече от достатъчно мокра за мен. – Това е толкова адски горещо – прошепнах, като спуснах устата си, за да уловя нейната. Тя беше възбудена и готова за мен само с това, че смучеше проклетия ми пенис. По дяволите. Тази жена ме притежаваше. Щях да бъда неин роб за цял живот. Просто не можех да я загубя отново.

Аманда

Престън разкопча роклята ми и я остави да падне на пясъка под нас, а аз я отхвърлих настрани. Посегна към панталоните си и извади портфейла си и малък пакет от фолио. Гледах как го разкъсва със зъби, след което плъзва презерватива върху себе си. Белите му зъби захапаха долната му устна, докато се опитваше да постави защитата на мястото и.
– Ще легна и искам да се качиш отгоре ми. Точно както ме яздише на дивана. – Той свали ризата си, после легна на пясъка, а аз стъпих над него и се спуснах върху него.
– Ах, по дяволите, няма да издържа – издиша той, докато поставях ръце на гърдите му и му позволявах да насочи ерекцията си в мен. Бях повече от готова за него. Веднага щом го постави на мястото си, аз потънах върху него и двамата извикахме от удоволствие. Толкова много ми липсваше. Този път знаех, че ме обича. Това промени всичко.
Избърсахме пясъка, както можахме, и си оправихме косите, преди да се върнем в къщата. Когато се приближихме, видяхме, че от входните врати се изсипват хора. Бяхме се върнали точно навреме.
– Искаш ли да влезеш първа, за да не ни види майка ти?
Не, не исках. Исках да вляза там, държейки ръката на Престън Дрейк, и да се осмеля да и кажа нещо за това. Наистина ли тя щеше да разкаже на всички за миналото му? Защото нямаше да го оставя, така че всички щяха да знаят, че дъщеря и се среща с бившо жиголо. Не бях сигурна, че майка ми е толкова саморазрушителна. Социалното и обкръжение щеше да погълне тази информация. Освен това щеше да и се наложи да издаде жената на кмета, а това щеше да предизвика всякаква драма.
– Искам да вляза там, държейки те за ръка. Омръзна ми да крия нещата, защото се страхувам от реакцията на майка ми. Тя ще е против това, но на мен не ми пука. Тя ще се научи да живее с това. А щом веднъж е около теб за известно време, ще бъде очарована. Имаш този начин на поведение. Невъзможно е една жена да не те харесва.
Престън ме придърпа към гърдите си и притисна лицето ми в ръцете си.
– Обичам те. Обичам те толкова силно, че ме поглъща. Не те заслужавам, но ще стана мъжът, който те заслужава. Обещавам ти. Ще те накарам да се гордееш с мен.
Повдигнах ръка и прокарах палец по устните му.
– Аз се гордея и винаги ще се гордея с теб. Искам светът да знае, че си мой.

Назад към част 28

Глава 26

Престън

Харди бяха настанили сватбеното тържество и гостите извън града в един хотел през улицата от къщата на плажа, където се провеждаше сватбата. Тази сутрин слязох долу за закуска тъкмо навреме, за да видя Аманда да излиза през входната врата под ръка с Джейсън Стоун. Брат му, рок звездата, и Сейди Уайт бяха с нея. Изгубих апетит.
Нямаше да успея да преживея днешния ден, ако не се овладеех. Трябваше да контролирам емоциите си. Бях ги държал под контрол, докато не видях Аманда отново снощи. Беше се опитала да говори с мен и аз се държах грубо. Бях се защитил. Това ми беше донесло много полза.
Ще отида да поговоря с Маркъс. Той щеше да ме накара да се почувствам по-добре. Тръгнах към асансьора, когато той се отвори и Маркъс излезе. Очите му изглеждаха паникьосани.
– Виждал ли си Лоу? – Попита той, гледайки покрай мен към фоайето.
– Не, не съм. Защо?
Маркъс прокле и стисна зъби.
– Защото е изчезнала. Имахме спор, но той приключи. Мислех, че сме добре. После отидох да я взема, а тя не беше в стаята си. Обадих се на мама, а тя не е в къщата на плажа. Не мога да я намеря никъде.
Вероятно е отишла някъде, за да си отдъхне.
– Успокой се, пич. Момичето не отива никъде. Тя е някъде тук. Ти просто имаш предсватбени нерви.
Маркъс си пое дълбоко дъх и кимна.
– Да, прав си. Ще я намеря.
Той тръгна към входната врата. Аз не го последвах. Вместо това се върнах с асансьора в стаята си.
Спрях пред вратата, през която видях Кейдж да влиза снощи. Можех да поговоря с Кейдж. Имах нужда да говоря с някого. Почуках на вратата.
Тя се отвори и там стоеше Ева по халат, която изглеждаше така, сякаш току-що е станала от леглото.
– Здравей, Ева, съжалявам, ако съм те събудил – казах и влязох в стаята, преди тя да успее да ми отвърне. Бяха ми свършили приятелите, с които да говоря. Кейдж беше последната възможност.
– Престън? – Отговори тя. Звучеше по-скоро като въпрос.
– Тя е тук. Искам да кажа, знаех, че ще бъде, но да ме ебеш, не бях подготвена да я видя с него. Какво, по дяволите, вижда тя в него? Той е копеле. – Пресегнах се към един стол и се хванах здраво за облегалката. Исках да ударя нещо. Всичко.
– Коя е тя? – Попита Ева.
– Къде е Кейдж? – Попитах я вместо това. Не бях тук, за да говоря с нея. Имах нужда от човек, с когото да разговарям.
– Не знам – каза тя тъжно.
Какво, по дяволите, означаваше това?
– Той просто си е тръгнал?
– Беше си тръгнал, когато се събудих – отвърна тя.
Лоу беше изчезнала. Кейдж беше изчезнал.
– Майната му. Маркъс също не може да намери Лоу – казах и. Не исках да предполагам нищо, но това беше истината.
Вратата се отвори и Кейдж влезе вътре. Очите му се преместиха от разстроената му приятелка към мен и яростта, която ги озари, ми подсказа, че има грешна представа.
– Какво, по дяволите, правиш с моето момиче в хотелската ми стая? – Попита със студен, равен глас Кейдж.
– Дойдох да те потърся. Изтрий тази глупава алфа гримаса от лицето си. Не съм тук, за да се заяждам с Ева – отвърнах аз, раздразнен, че той се държи по същия начин, по който и аз.
Кейдж се приближи до Ева, която се отдръпна от него.
– Ще говоря с теб по-късно. Имаш си свои собствени проблеми – казах аз и тръгнах да излизам през вратата.

Аманда

Закуската със Сейди беше приятна. Тя ми липсваше. Да я видя отново щеше да направи този ден перфектен, ако не беше фактът, че сърцето ми беше разбито и всеки път, когато видех лицето на Престън и той погледнеше покрай мен, то се разбиваше отново. Сватбените снимки щяха да започнат скоро. Трябваше да облека роклята си на шаферка и да оправя косата си.
Започнах да вървя към стълбите, където знаех, че Уилоу обсъжда нещата със сватбения директор, когато видях русата коса на Престън на плажа. Той беше сам. Ръцете му бяха прибрани в джобовете и той наблюдаваше вълните, които се разбиваха в брега.
Измъкнах се от обувкие с токчета и тръгнах към него.
Благодарение на вятъра и вълните той не можеше да ме чуе как се приближавам.
– Криеш се тук ли? – Попитах, когато бях достатъчно близо, за да ме чуе.
Раменете му се напрегнаха. Това беше единствената следа, която имах, че ме е чул.
– Така ли винаги ще бъде между нас? Не можем дори да се върнем към приятелството ли?
Раменете на Престън се повдигнаха и паднаха, докато той въздишаше.
– Никога няма да мога да ти бъда приятел, Манда.
– Защо? Не съм направила нищо лошо. Ти го направи. Ако аз мога да ти простя, защо тогава ти не можеш да ми простиш? Защо трябва да ме мразиш толкова много, че да не можеш да издържиш да бъдеш около мен?
Престън извърна глава, за да ме погледне.
– Да те мразя? Мислиш, че те мразя?
Повдигнах рамене. Да, точно това си мислех. Той със сигурност се държеше така.
– Не те мразя, Манда. Никога не бих могъл да те мразя.
– Тогава защо се държиш с мен по този начин? Защо не можеш поне да ме погледнеш? Да ми говориш? Аз не искам…
Престън ме сграбчи и силно притисна устата си към моята. Езикът му навлезе в устата ми и се уви около моя, а ръцете му хванаха дупето ми и ме придърпаха силно към тялото му. Едва успях да отговоря, когато той внезапно изчезна. Отворих очи, а той стоеше пред мен и дишаше тежко.
– Ето защо се държа по начина, по който се държа. Защото всеки път, когато се доближиш до мен, искам да те сграбча и да те държа толкова здраво, че да не можеш да отидеш никъде повече. Искам да те целувам, докато не забравиш какъв жалък гадняр съм. Но не мога. Ти искаш да продължиш напред и аз се опитвам да ти позволя да го направиш.
Той не беше приключил с мен. Искаше ме. Но не ме обичаше. Можех ли да живея без любов? Исках това, което имаха Маркъс и Уилоу. Но исках и Престън. Трябваше ли да се откажа от мечтата за приказен романс, за да мога да имам мечтата си за Престън?
– Ти се появи тук с него – изръмжа той. – Как, по дяволите, да се справя с това? Единственото, за което мога да мисля, е дали те е докоснал? Това ме убива. Буквално ме разяжда отвътре. Да знам, че може да те докосва на места, на които само аз съм те докосвал. Места, които бяха мои. Моите! И аз го прецаках и го загубих.
Направих две крачки, като скъсих разстоянието между нас, за да мога да го докосна. Бях взела решението си. Престън не беше възпитан като брат ми. Не му беше дадена любов. Как очаквах да знае как да обича, ако никой никога не му беше показвал? Маркъс можеше да обича лесно. Той е бил обичан през целия си живот.
Аз щях да покажа на Престън как да обича. Може би един ден и той ще ме обикне. Просто му трябваше някой, който да го научи как действа любовта. Как се чувства. Че тя не се гради на лъжи. Обичах го повече от фантазията си за това, което мислех, че е романтиката. Никога нямаше да бъда щастлива с друг, освен с него.
Протегнах ръка и поставих ръката си върху сърцето му. Мускулите на гръдния му кош подскочиха под ръката ми.
– Не се срещам с Джейсън. Ние сме приятели. Само приятели. Дори не съм го целувала. Той знае, че сърцето ми е недостъпно. Обясних му го и той е съгласен с това. Той не търси нищо повече с мен. Този уикенд знаеше, че ще ми е трудно, затова долетя, за да ме подкрепи. Нищо повече.
Престън дишаше тежко.
– Никъде не те е докосвал? Защото със сигурност те прегръща прекалено силно.
Усмихнах се и поклатих глава.
– Прегръщал ме е два пъти. Това е всичко.
– Той има пари. Той има слава. Има този проклет самолет. Защо не го искаш?
Потрих палеца си по сърцето му.
– Защото те обичам.
Твърдата маска на лицето му падна и очите му заплуваха от емоции.
– Как? Защо? – Попита той, протягайки се, за да покрие ръката ми със своята. – Не го заслужавам.
– Не съм съгласна. Ти си специален, Престън Дрейк. Мисля, че съм влюбена в теб още от шестнадесетия ми рожден ден, когато ти дойде на партито ми с огъня на плажа заедно с Маркъс. Намигна ми и ме нарече красива. От този момент нататък те наблюдавах. Бях очарована от теб. После, когато пораснах, те исках. Щом те получих, разбрах, че съм влюбена в теб.
Престън плъзна другата си ръка около кръста ми и я опря в долната част на гърба ми.
– В нощта, в която ме напусна и ти разбра истината, между нас вече не стояха лъжи и аз осъзнах, че това лудо, диво, силно чувство, което изпитвах към теб, беше любов. Никога преди това не бях изпитвал това. Разбира се, обичах братята и сестра си, но нищо подобно на тази неконтролируема емоция, която не можех да назова. Страхувах се да ти кажа, че те обичам, защото не можех да повярвам, че това, което изпитвам, е любов, ако не ти казвах истината за себе си беше от страх. Лъжех те, защото знаех, че ще ме напуснеш, ако разбереш. Не исках да те загубя.
Дишането ми спря. Повече от сигурна съм, че и сърцето ми спря.
– Ти ме обичаш?
Той се усмихна и сведе глава, докато устните му не се спряха върху моите.
– Обичам те със страшна, луда, дива, невероятна любов. Винаги ще те обичам. Никой друг не би могъл да ме накара да се чувствам по този начин.
Притиснах устни към неговите и обгърнах шията му с ръце. Двете му ръце се сключиха на кръста ми и той ме вдигна. Обвих краката си около него, докато го целувах с цялата емоция, която ме заливаше. Ръцете му се плъзнаха под роклята ми и обхванаха дупето ми, за да може да ме задържи.
– Хайде, вие двамата. Наистина ли? Това е сватбеният ми ден. Можете ли да си спестите тези глупости, докато не свърши? – Гласът на Маркъс се носеше над вятъра и ние се разделихме, за да го видим как ни се усмихва на няколко метра от нас.
– Трудно и се устоява – обади се Престън в отговор.
– Е, опитай. Моля. Всички се приготвят вътре. Имаме нужда от шафер и шаферка. Ако можете да се опитате да не се целувате по време на сватбените снимки, ще съм ви благодарен.
Престън се засмя и ме постави обратно на пясъка.
– Да разбирам ли, че този път няма да ми разбиеш лицето?
Маркъс поклати глава.
– Не, но ако вие двамата продължавахте да се гледате и да се дуете като бебета, щях да ти разбия лицето за това, че си идиот.
– Предполагам, че си намерил булката – каза Престън.
Какво означаваше това? Дали я беше загубил?
Маркъс сви рамене.
– Да. Отишла е да яде пържени картофи.
– Пържени картофи? – Попитахме и двамата в един глас.
Маркъс извъртя очи.
– Да, пържени картофи. Това е едно от онези неща, свързани с Кейдж и Лоу, с които все още се уча да се справям.
Престън стисна дупето ми и след това го потупа.
– Ти продължавай напред с брат си. Аз ще те следвам отзад. Тази вечер не е време да се занимаваме с реакцията на майка ти.
Бях забравила за нея. Мамка му.

Назад към част 27                                                        Напред към част 29

Глава 25

Престън

Не бях пил от седмици. Но точно сега имах нужда от поне четири шота текила. Цяла седмица се притеснявах за тази вечер. Да бъда шафер на сватбата на Маркъс беше нещо, което винаги съм очаквал. Но сега, когато това означаваше да вървя до олтара с шаферката, която се оказа и единственото момиче, в което бях влюбен и което никога нямаше да мога да имам, това щеше да бъде истински ад.
Цяла седмица бях зает да помагам на Рок и Триша да подготвят къщата си за инспекция. Бяхме боядисали стаята на момчетата в синьо и им купихме двуетажни легла, както и телевизор и Xbox. След това боядисахме стаята на Дейзи в бледожълто, а Триша настояваше тя да има легло с балдахин. Дейзи наричаше тази стая „стаята на принцесата“. В ъгъла имаше малка розово-лилава масичка с два стола, а върху нея – малък сервиз за чай. След това имаше къща за кукли, която имаше повече стаи, отколкото биха могли да бъдат нужни на някоя кукла, и в която имаше всичко – от столче за хранене до работещи вентилатори на тавана.
Бях изморен, но също така бях убеден, че проверката ще бъде успешна. Сега, тази вечер, вместо да работя, аз бях тук и се опитвах да не погледна към Аманда. Бях я зърнал, когато влезе в къщата на плажа, която Харди бяха наели за приема. Беше облечена в някаква тънка розова рокля и подходящи обувки с токчета, които правеха краката и да изглеждат още по-дълги. Бързо отклоних погледа си от нея. Намерението ми беше да се преструвам, че не е тук. Това беше единственият начин да се справя.
– Престън. – Мекият и глас извика името ми и аз се обърнах, за да видя, че тя е тръгнала към мен. Косата и беше оставена спусната, а не вдигната като на другите момичета. Тя висеше на перфектни копринени златисти къдрици по гърба и. Съвсем голия и гръб. Към роклята, която носеше, нямаше почти нищо. Откъснах очи от роклята и, преди да се предам и да проверя дали носи сутиен, и срещнах погледа и.
– Манда – отвърнах аз. Искаше ми се барът вече да е отворен. Имах нужда от него за репетицията, а не след репетицията.
– Чух, че Триша и Рок са взели децата. Исках да ти кажа колко съм щастлива за всички вас.
По дяволите. Тя щеше да се държи мило и дружелюбно. Нима не разбираше, че ме е вързала на възел? Опитвах се да намеря начин да живея без нея. Това щеше да прецака всичко. Бях постигнал малък напредък. Сега всичко беше изстреляно по дяволите.
– Благодаря. Децата са много щастливи от това – отвърнах и отвърнах поглед от нея. Накъдето и да е, но не и към онези зелени очи, които бях виждал да потъмняват по време на оргазъм и да блестят от смях, когато бях казал нещо смешно.
– Добре ли си? – Попита тя.
Какъв въпрос беше това? Изглеждаше ли, че се справям добре?
– Винаги съм добре, Манда.
Чух бързото и поемане на дъх. Какво очакваше да кажа? Истината? Тя не можеше да се справи с истината.
– Това е добре. Радвам се да го чуя. Ще се видим по-късно – заекна тя и аз я погледнах, докато си тръгваше. Задната част на роклята и се спускаше чак до долната част на гърба и. Още малко и перфектното и дупе щеше да се покаже. По дяволите, нима брат и не изискваше от нея да носи повече дрехи от това?
Тя спря да върви и аз откъснах поглед от дупето и, за да видя с кого е спряла да говори. Джейсън Стоун. Ръцете му я обгърнаха в прегръдка, а кръвта в главата ми започна да се блъска яростно в слепоочието ми. Той докосваше голия и гръб. Беше ли я докосвал и на други места? Дали я беше докосвал на места, където само аз я бях докосвал?
Майната му.
Тръгнах към вратите, водещи навън към плажа. Имах нужда от свеж въздух и от пространство. Защо го беше довела тук? Мислех, че историята, че се е виждала с него, е лъжа, за да прикрие истината. Но може би това не беше лъжа. Може би тя бе избягала направо при него и неговия шибан самолет. Ударих двете си ръце с длани надолу върху дървения парапет отвън и изпуснах поток от ругатни. Знаех, че този ден ще дойде. Да я видя с някой друг. Само че не знаех, че ще е толкова скоро.
– Добре ли си тук? Този парапет ни трябва за сватбата. Ако можеш да се въздържиш да не го разрушиш, ще ти бъда много благодарен.
Обърнах глава, за да погледна Маркъс. Той беше дошъл до мен.
– Случайно този случаен акт на насилие заради факта, че сестра ми е тук с Джейсън Стоун ли е?
Няма смисъл да отричам.
– Не бях готов да я видя с някой друг толкова скоро.
Маркъс се облегна на парапета с лакти.
– Аз също бях малко изненадан. Искам да кажа, че един ден тя ми казва, че те обича, а след това следващото нещо, което знам, е, че вие двамата сте се разделили и тя се среща с Джейсън. Просто не ми се струва правилно. Аманда не е непостоянна.
Защо не му беше казала? Защитаваше ли ме, или защитаваше гордостта си? Искаше ми се да вярвам, че тя защитаваше мен. Тя беше единственият човек, който някога ме е защитавал. Който иска да ме защити.
– Тя поумня. Не бях достатъчно добър за нея. Ти сам го каза.
Маркъс въздъхна тежко.
– Не трябваше да го казвам. Ти си най-добрият ми приятел. Обичам те като брат. Просто бях видял как през годините преминаваш през момичетата по-бързо, отколкото през бельото, и не исках малката ми сестра да бъде едно от тези момичета. Не исках да я наранявам. Ти не си лош човек. Ти си страхотно момче. Лоялен си до крайност. Можеш да развеселиш цяла проклета стая. Винаги си ме подкрепял. Ако си влюбен в някое момиче, то тя ще бъде една щастливка. – Той направи пауза и извърна глава, за да ме погледне.
– Но ти никога не си казвал, че обичаш Аманда. Знаех, че за да бъдеш верен, трябваше да си влюбен в нея. Дори след като тя заяви, че те обича, ти никога не каза, че я обичаш.
Не бях казвал на никого какво изпитвам към нея. Беше ми омръзнало да го пазя за себе си. Аманда не искаше да го чуе сега. Тя така или иначе никога нямаше да ми повярва. Но можех да кажа на Маркъс.
– Обичам я. Ще я обичам до деня, в който умра. Никой друг никога няма да заеме нейното място. Това е невъзможно. Не искам дори да опитвам. Седмиците, които прекарах с нея, бяха най-хубавите в живота ми. Да я обичам беше невероятно. Но аз се провалих. Винаги съм се прецаквал. Това е, в което съм най-добър.
Маркъс се изправи и сложи ръка на гърба ми.
– Не, не е това, в което си добър. Добър си в много неща, но това, което прецакваш, не е едно от тях. Всички ние правим грешки. Бог знае, че аз направих с Лоу, когато разбрах за сестра ѝ и баща ми. Но когато намерим онзи човек, който ни допълва, не се отказваме. Без значение колко много сме се объркали. Поправяме всичко.
Стоях там и гледах към водата, докато стъпките на Маркъс изчезваха. Той нямаше представа какво е казал. Ако знаеше, че съм чукал жени за пари, докато съм бил със сестра му, щеше да ме убие. Когато си помисли, че Уилоу го е предала, беше реагирал така, както би реагирал всеки мъж. Аманда не беше направила нищо друго, освен да ме обича и да ми се доверява. Това, което бях направил с нея, беше много по-лошо.

Аманда

– Трябва ли да се притеснявам, че животът ми е в опасност? – Прошепна Джейсън, докато го водех към стаята, където можеше да изчака, докато репетираме. Мама беше пуснала футбол на огромния плосък екран и беше приготвила мезета и напитки.
– Не. Защо? – Попитах.
Джейсън се засмя.
– Или си напълно сляпа, или просто си много добра в игнорирането на нещата. Но Престън току-що излезе от тази къща, след като ме стрелна със смъртоносен поглед.
Спрях да вървя и погледнах назад към двойните врати, които стояха отворени и водеха към плажа.
– Престън е излязал навън?
– Да. Когато се прегърнахме. Той ни видя и нещо, което можеше да се опише само като ярост, озари лицето му, преди да се изниже оттук като преследван човек.
Наистина? Той изглеждаше толкова незаинтересован да говори с мен. Все още се опитвах да се справя с факта, че сега го дразнех. Присъствието ми беше нещо, което той наистина презираше.
– Не мисля, че си е тръгнал заради теб. Той не може да понася да е близо до мен. Вероятно си е тръгнал, защото се е страхувал, че ще се опитам да говоря с него отново. Този уикенд ще бъде толкова забавен. Трябва да се разходя до олтара с него. Да седя до него на приема и двамата да вдигаме тостове.
Джейсън се протегна, взе ръката ми и я стисна.
– Аманда, този човек те харесва. Не знам какво ти е казал, но мога да ти обещая, че това, което току-що видях, не беше незаинтересованост или раздразнение. Беше готов да ме разкъса за това, че съм те докоснал. Познавам момчетата. Аз съм такъв. Повярвай ми.
Исках да му повярвам. Наистина исках, но ми беше трудно. Познавах Престън добре и виждах празната, пуста емоция в очите му, когато ме гледаше. За него аз бях мъртва. Не можех да си позволя да се надявам на нещо повече. Вече твърде много ме болеше. Нямаше нужда да усилвам болката. Не и ако исках да намеря начин да продължа напред и да живея отново.
– Бих искала, но не мога. Познавам го твърде добре. – Отидох до масата. – Тук можеш да си вземеш всичко, което искаш да пиеш, или пък закуските са там. Надявам се, че харесваш футбола на SEC, защото тук гледаме само него. Другите отбори не са особено важни в голямата схема на нещата.
Джейсън се засмя.
– Значи вие, хората от SEC, наистина сте толкова неприятни, колкото съм чувал.
– Не сме неприятни. Просто сме честни. Фактите са си факти – отвърнах аз и му намигнах.
– Фактите, а?
– Можем да разгледаме последните десет победители в националните шампионати на NCAA, ако искаш да изчистим някакво объркване – изрече Рок, когато влезе в стаята.
– Пример за това е. Ако искаш да се сприятелиш, не се противопоставяй на SEC – казах аз и кимнах към Рок.
– Разбрах – отговори Джейсън.
– Здравей, Аманда – каза Брент, следвайки Рок в стаята.
– Здравей! Не знаех, че ще те видя тази вечер – казах аз и отидох да го прегърна.
Той ме обгърна с ръце, след което кимна към Рок.
– Аз съм тук с Рок и Триша. Те ще ни позволят да отидем да живеем с тях. Джими и аз дори получихме двуетажни легла и Xbox. Престън обаче продължава да ни побеждава на футболната игра, която ни купи. Аз се упражнявам. Следващия път ще го извадя от играта.
Нямаше да се разплача заради това. Просто бях толкова щастлива за тях. Да чуя радостта в малкия му глас беше прекрасно.
– Не се съмнявам, че ще победиш брат си за нула време. Имам пълна вяра в теб.
Брент кимна и любопитно погледна към масата с храна.
– Искаш ли нещо за ядене? Почерпи се. Трябва да отида да видя кой е човека за цветя. Скоро ще започнем.
Брент се втурна към масата.
– Донеси ми една от тези бисквитки – каза Рок на Брент, докато излизаше от стаята

Престън

Репетицията беше трудна по причини, много по-различни от тези, от които бях дошъл тук със страх. Да съм близо до нея беше трудно, но да я видя с него беше още по-трудно. Трябваше да се контролирам, докато вървях по пътеката до Аманда. Тя не носеше сутиен. Трябваше да носи сутиен, по дяволите.
На репетиционната вечеря имаше разпределени места и това на Аманда беше до Джейсън. Моето беше точно срещу тях, тъй като аз бях шаферът. Станах свидетел на техните шеги и флиртове. Дори не се преструвах, че това не ме притеснява. Цялото хранене прекарах в гледане към него. Следващият път, когато я нарече „Манд“, щях да се приближа до масата и да му разбия лицето. Той нямаше право да и дава прякори. Тя не беше негова. Или беше?
Успях да изкарам вечерята, без да причиня телесна повреда на никого. В момента, в който тя приключи, се запътих към вратата. Утре трябваше да правя всичко това отново. Никога нямаше да се справя.

Назад към част 26                                                   Напред към част 28

Глава 24

Престън

През изминалия уикенд Триша беше спасител. Тя дойде в апартамента и остана с децата, докато аз работех. Рок дори беше дошъл през последните две нощи. Беше приготвила бисквити за децата и им беше позволила да си направят сами домашни пици. Сякаш се забавляваше толкова, колкото и те. И отказваше да и платя за това, че ги гледа.
Дори се беше появила в шест сутринта в понеделник, за да ми помогне да ги подготвя за училище, и беше донесла на всички по една кутия с храна за обяд. Всички те бяха погледнали кутиите с обяд, сякаш не знаеха какво да правят с тях. Знаех със сигурност, че от първия ден на детската градина са се хранили безплатно в столовата и нито веднъж майка ми не им е опаковала обяд.
Джими ме беше погледнал, когато Триша му подаде плътната черна кутия за обяд Igloo, и се усмихна.
– Тя ми е опаковала обяда – беше казал той с учуден глас. Ако не се притеснявах, че Рок ще ме срита по задника, щях да я хвана за лицето и да я целуна. Тя нямаше представа колко много означаваше за тях нейната грижовност.
Бях ги качил благополучно в училищния автобус и сега бях буден. Дните ми на заспиване бяха приключили. Докато стигна до часовете в десет, вече щях да съм замаян от кофеина.
Бях си налял първата чаша кафе, когато на вратата се почука. Кой, по дяволите, беше сега? Поставих чашата и отидох да отворя вратата. Триша стоеше отвън, а зад нея беше Рок. Изглеждаше разтревожена.
– Здравейте, всички. Забравихте ли нещо? – Попитах, като се отдръпнах, за да ги пусна да влязат.
Триша влезе, последвана от Рок, който затвори вратата след себе си.
– Не. Искаме да поговорим с теб за нещо – каза Триша, като погледна към Рок.
– Добре, искате ли кафе? – Попитах.
– Не, благодаря. Можем ли да седнем? – Попита Триша.
Обикновено не бих бил толкова търпелив толкова рано сутрин, но след всичко, което бяха направили за мен през последните няколко дни, щях да отворя вена и да им дам литър кръв, ако искаха това.
– Разбира се. Седнете. – Махнах им към дивана.
Седнах на креслото срещу тях и отпих от кафето си, докато ги чаках да кажат каквото бяха дошли да кажат.
Триша си пое дълбоко дъх.
– Не знам дали сте забелязали, че напоследък не се появяваме толкова често. Както например в „Лайв Бей“, не сме там толкова често и не сме излизали много от къщата.
Бях твърде погълната от света си с Аманда, за да забележа някой друг. Просто кимнах, вместо да обясня колко не съм бил наясно.
– Е, с Рок се опитваме да забременеем повече от шест месеца. Миналия месец отидохме при специалист и ми казаха, че има един процент шанс някога да зачена. Той каза, че можем да опитаме различни процедури, които имат, но това ще струва хиляди долари отгоре. – Тя направи пауза и отново погледна към Рок. Той беше обгърнал раменете и с ръка и я беше прибрал до себе си.
Не знаех дали тя иска да коментирам това или как, по дяволите, това има нещо общо с мен. Затова зачаках още.
– Проверихме дали има възможност за осиновяване, но осиновяването на бебе струва хиляди долари и те записват в списъци на чакащите. Не е лесно, а ние не разполагаме с хиляди долари. Ще трябва да вземем заем, а дори и тогава може да не ни одобрят за кредит. Той ще бъде необезпечен. Както и да е, започнахме да говорим за осиновяване на по-голямо дете. Такова, което е в държавната система и се нуждае от дом. Искам малко момиченце. – Тя се просълзи, докато произнасяше думите „момиченце“.
– Майка ми беше много подобна на твоята. Тя не искаше да има много общо с мен. После избяга с едно от гаджетата си, когато бях на осем години, и никога повече не я видях. Спомням си, че нощем си лежах в леглото и се преструвах, че някъде там има майка, която ме иска. Тя щеше да дойде да ме вземе един ден и щеше да ме обича. – Триша спря и посегна да избърше една сълза, която се търкулна по бузата и.
– Видях Дейзи и веднага я поисках. Тя беше точно това, което исках. Малко момиченце, което бих могла да обичам и да отгледам като свое. Знаех, че никога няма да разделиш децата. Разбирах това. Затова този уикенд предложих да остана с тях, защото исках да прекарам време с тях.
Тя си пое дълбоко дъх и примигна, за да прогони сълзите, които отново напълниха очите и.
– Искам ги всичките. Джими и неговата мила, грижовна натура – той толкова много ми напомня за теб. А Брент е толкова забавен и очарователен, когато се отвори. Те не очакват нищо и това разбива сърцето ми. Искам да им дам всичко. Искам да ги обичам и да ги уверя, че имат дом. Помолих Рок да дойде с мен в събота вечерта, за да остане при тях. Исках той да ги опознае. Той се влюби. – Тя подсмръкна и му се усмихна.
– Дейзи го омота около малкия си пръст за минути, а той е съгласен, че Джими е преобразеният ти, така че, разбира се, го обикна. След това Брент просто стига до теб. Не можеш да му помогнеш. Знам, че току-що си изгубил майка си и нещата за всички вас са неспокойни. Не искам да се появявам в живота ти и да нарушавам всичко. Искам само да знам дали има някакъв шанс да обмислиш възможността да оставиш децата на мен и Рок. Ние имаме стая. Виждали сте новата къща, която наехме. Ще им приготвям обяди и ще ходим на екскурзии. Бихме пекли сладкиши и бихме ходили всяка година да режем собствена коледна елха. Никога нямаше да останат сами. Ще ги обичаме. И двамата.
Когато вдигнах очи от обнадежденото, обляно в сълзи лице на Триша, за да видя неизплаканите сълзи в очите на Рок, знаех отговора си. Те искаха да им дам това, което аз нямаше да мога да направя. Аз щях да бъда големият брат, който нямаше да се сети да им опакова обяда. Постоянно щях да ходя на училище, на игри и на работа. Те щяха да знаят, че ги обичам, но през повечето време щяха да се грижат сами за себе си.
С Рок и Триша те ще имат родители. Такива, каквито аз никога не съм имал. Такива, които са им осигурили щастлив и сигурен живот. Това не беше възможност, която повечето деца в тяхното положение получаваха. Имаше дори реален шанс съдията да не даде децата на мен. Щеше да ми ги отнеме и да ги разпредели в приемни семейства.
– Те биха били най-щастливите деца, които познавам, да имат вас двамата за родители – отвърнах аз.
Триша изпусна ридание и закри устата си с ръка.
– Ще се обадя на социалния им работник и ще продължим оттам нататък.

Аманда

Беше последната семейна вечеря преди сватбата. Мислех си, че мама е в такава суматоха от планиране, че ще я отмени, но не го направи. Вместо това поръча луксозна торта от пекарната в града и запали свещи на масата. Очевидно се стараехме да си направим сметка за последно.
Маркъс и Уилоу влязоха в кухнята, държейки се за ръце. Маркъс шепнеше в ухото и, а тя се кикотеше. Искаше ми се да повърна, толкова бяха сладки. Романтиката в днешно време просто ме ядосваше. Не бях чувала за Дейзи или момчетата от деня в парка. Надявах се Дейзи да ми се обади, но знаех, че те се настаняват при Престън и се справят с нещата.
– Уау, мамо. Ти си се постарала – каза Маркъс, докато разглеждаше изисканата торта и свещите, които украсяваха масата.
– Това е последната семейна вечеря, преди това семейство да стане от трима на четирима, и исках да отпразнуваме прекрасните нови промени, които предстоят – каза тя с усмивка.
Беше пропуснала таткото в това преброяване. Преструваше се, че той не съществува. Маркъс уважаваше това. До такава степен, че татко дори не беше поканен на сватбата. Не беше поканена и сестрата на Уилоу, Тауни. Щеше да дойде само Лариса. Тя щеше да бъде момиче за цветя.
– Не трябваше да правиш всичко това – каза Уилоу на майка ми. – Ти работиш по сватбата без прекъсване от седмици. Но ти благодаря. Това означава толкова много.
Уилоу умееше да се държи с хората. Майка ми беше твърд орех и обожаваше Уилоу, откакто я срещна за първи път на семейна вечеря. Аз също бях очарована от нея веднага, така че разбирах въздействието и върху хората.
От друга страна, Уилоу печелеше много точки само за това, че правеше Маркъс толкова щастлив. Всеки, който караше брат ми да се усмихва така, както тя, трябваше да е съвършен във всяко отношение.
– Искам всичко да е специално за вас двамата – отвърна мама и ни махна към масата. – Всички седнете. Аз ще донеса храната на масата.
– Ще ти помогна, мамо – каза Маркъс, издърпа стола на Уилоу за нея, след което се обърна, за да последва мама в кухнята.
Уилоу ме погледна през масата.
– Можеш ли да повярваш, че в събота вечер по това време ще бъда госпожа Маркъс Харди?
Усмихнах се и кимнах.
– Да, мога. Очаквах го, след като видях брат ми с теб за първи път. Той беше втрещен. Беше по цялото му лице.
– Аз съм най-щастливата жена на света – отвърна тя.
Болката в гърдите ми беше нещо, с което бях свикнала. Да виждаш други влюбени и щастливи двойки ме болеше, защото исках това. И то не с всеки. Исках го с човек, който не го искаше с мен в замяна. Като виждах как брат ми гледаше Уилоу, копнеех и аз да бъда гледана по този начин. От човек, който никога не ми е казвал, че ме обича. Който ме беше излъгал и предал. И все пак аз продължавах да го искам. Дали сърцето ми някога щеше да спре да го желае?
– Добре ли си? Изглеждаш отпаднала. – Загрижеността в гласа на Уилоу беше очевидна.
Знаех, че Маркъс не и е казал за мен и Престън. Тя дори не знаеше, че сме се срещали. Не можех да и кажа точно това, че сърцето ми е повредено непоправимо и че умирам отвътре. Тя си мислеше, че се интересувам от Джейсън Стоун.
– Просто съм уморена. Съжалявам. Ще се опитам да не бъда толкова унила.
Тя се намръщи и започна да казва нещо друго, когато Маркъс и мама се върнаха в стаята, носейки подноси с храна, която беше поднесена. Мама не беше имала време да готви тази седмица. Беше прекалено заета да се тревожи за неща като това на кой стол каква панделка да завърже.
– Това ухае невероятно – каза Маркъс, докато поставяше на масата тигана, пълен с пържени рачешки щипки и скариди.
– Мислех, че тази вечер ще си направим морски дарове. Тъй като сватбата е на плажна тематика.
В това нямаше никакъв смисъл, но майка ми беше обсебваща, така че го пренебрегнах.
Маркъс посегна към храната и започна да я слага в чинията на Уилоу. Той винаги правеше такива неща за нея. Сутрин и правеше закуска и ѝ носеше кафе. Брат ми беше възпитан като южняшки джентълмен. Майка ми беше постигнала това и още нещо.
– Познай какво разбрах днес – каза Маркъс, като започна да оправя собствената си чиния.
– Какво? – Попита мама.
Маркъс ме погледна.
– Изглежда, че Триша и Рок ще осиновят братята и сестрата на Престън.
– Какво? – Не можех да се държа така, сякаш не ми пука. Защото ми пукаше.
Маркъс повдигна вежди и кимна.
– Да. Преди време Триша разбра, че не може да забременее. Те искаха да осиновят. После се запозна с децата и двамата с Рок ги искат. Престън вече е задвижил топката. Социалният работник на децата не вижда, това да е проблем. Съдът ще го намери за перфектно решение. Престън нямаше да може да задържи тези деца. Той си има работа като изхвърляч четири вечери в седмицата, а след това има училище и бейзбол. Не му остава време да отглежда деца.
Триша и Рок биха били невероятни родители. А децата все още щяха да са в града, близо до Престън. Той би могъл да ги вземе, когато пожелае. Триша щеше да обича Дейзи. Тя щеше да бъде майката, която Дейзи заслужаваше.
Чакай. . . Работата на Престън като изхвърляч в клуб? Дали това е нещо, което е измислил, за да прикрие истината, или наистина си е намерил нова работа?
– Те ще бъдат прекрасни родители. Толкова съм щастлива за тях и за тези деца – отвърнах, като се опитвах да не изпускам емоциите от лицето си. Майка ми ме наблюдаваше. Усещах как очите и изучават всяко мое движение. Не можех да я оставя да види някаква слабост.
– Да. Престън е доста развълнуван от това. Притесняваше се, че ще загуби децата, защото е толкова млад. Не искаше да ги раздели и да ги вкара в системата за приемна грижа. Това премахва тази възможност.
Кимнах и взех една рачешка щипка.
– Кога Престън е започнал да работи като изхвърляч? – Попитах, като се опитах да звуча непринудено. Сложих рачешката щипка в устата си и откъснах месото със зъби, докато чаках Маркъс да отговори. Не погледнах към майка си.
– Преди няколко седмици. Рок го уреди в един страхотен клуб. Работи четири нощи в седмицата и му плащат сериозни пари. През уикенда обаче спи през по-голямата част от деня. Затова и никой не можеше да го намери на телефона в деня, в който майка му умря.
Маркъс също внимаваше. Усещаше напрежението, което идваше от мама. Не му бях казала, че тя знае за Престън, но бях почти сигурна, че той е успял да го разбере по основните вибрации, които тя излъчваше.
– Има смисъл. Е, радвам се, че нещата се развиват добре за него – отвърнах аз.
Маркъс се премести на мястото си, а въпросите в очите му, докато ме гледаше, бяха ясни. Той искаше да знае дали мама знае. Също така се питаше за нейното участие във внезапната ни раздяла. Не можех да го накарам да я пита каквото и да било. Тя щеше да му каже за Престън. Не исках Маркъс да знае. Трябваше да си мисли, че това е мой избор и че съм продължила напред.
– И така, сменям темата, но Джейсън лети утре. Искаше да дойде по-рано, за да можем да прекараме известно време заедно. Ако имаш нужда от мен за нещо, уведоми ме предварително, защото аз имам планове с него – казах на майка ми.
Напрежението на мама спадна и тя се усмихна.
– О, това е добре да се чуе. Сигурна съм, че ще имам нужда от теб, но винаги можеш да вземеш Джейсън със себе си. Можем да намерим някакво приложение на мускулите му.
– Той няма мускули, мамо. Налага се хората да вдигат всичко – от багажа му до проклетата му вилица. Момчето никога не е вършило никакъв вид ръчен труд. – Маркъс звучеше раздразнено.
– Той има фитнес зала в дома си, където тренира ежедневно. Мога да те уверя, че има много хубави мускули – казах мило, като срещнах погледа на брат ми от другата страна на масата.
– Ако това е, което искаш, Манда. Тогава заповядай.
Не беше това, което исках. Но нещата не бяха това, което искам. Рядко беше така.

Назад към част 25                                                         Напред към част 27

Глава 23

Престън

Силен звук от блъскане прекъсна съня ми. Опитах се да го блокирам. Не бях готов този сън да свърши. Аманда се смееше и тичаше по плажа, а аз я гонех. Тя не ме мразеше. Тя все още ме обичаше. Към блъскането се присъединиха звънене и някакви викове. Отворих очи и погледнах към часовника. Беше четири следобед. Бях спал цял ден. Бях се прибрал от работа едва в четири сутринта. След това бях прекалено надрусан с кафе, за да заспя. Беше минало почти седем часа, преди да заспя. Тази вечер трябваше да се върна на работа в осем.
Тропането ми напомни защо съм буден. Препънах се от леглото и се запътих към вратата, преди който и да беше от другата страна, да я разбие.
Отворих я с трясък и видях Маркъс да стои от другата страна.
– По дяволите, човече, тъкмо се готвех да разбия вратата. Обаждах ти се, а после удрях по тази врата повече от десет минути, когато това не помогна.
– Аз спях. Сега работя през нощта, знаеш ли.
– Точно така. Забравих, че си работил миналата нощ. Слушай, трябва да ти кажа нещо и не знам как ще го приемеш, така че може би ще искаш да седнеш.
Това не беше нещо, с което искаш да се събудиш.
– За какво става дума? – Поисках. Нямаше нужда да сядам, просто исках да знам.
– Това е за майка ти. Тя е взела свръхдоза. – Той направи пауза и зачака реакция от моя страна.
– Този път уби ли я? – Това не беше първото и предозиране.
Маркъс постави ръка на рамото ми и изпусна тежка въздишка.
– Да, човече. Мъртва е.
Обърнах се и тръгнах към стаята си, за да се облека. Децата щяха да имат нужда от мен. Нахлузих едни дънки и се опитах да измисля как да побера и трите деца тук и да се грижа за тях, когато работя нощем. Без наема и комуналните услуги на майка ми щях да имам малко повече, за да наема детегледачка.
– Добре ли си? – Попита ме от вратата на стаята ми Маркъс.
– Тя беше наркоманка, Маркъс. Това трябваше да се случи. Просто трябва да стигна до децата. Те сигурно са уплашени.
Стягането в гърдите ми ме изненада. Нямаше да скърбя за тази жена. Тя не беше направила нищо за мен в живота си. Преглътнах слабата емоция от малкото момче дълбоко в себе си, което искаше майка му да го обича. Дори и малко. Отдавна бях разбрал, че тя никога няма да го направи. Сега нямаше да пророня и една сълза за нея.
– Децата са добре. Аманда ги взе и трите. Ще си вземат сладолед, после ще отидат в парка. Тя ме изпрати да те намеря. Има проблеми с попечителството, с които трябва да се справиш.
Аманда е взела децата? Как? Защо? Без значение колко я харесват, щяха да се обадят първо на мен.
– Откъде Аманда знаеше да вземе децата?
– По-малкият ти брат и се обадил. Казал ѝ, че майка ти не се е събуждала от два дни, и Аманда напуснала училище и се втурнала натам. Освен това го е накарала да се обади на 911, докато я е чакала да пристигне. Те не са могли да се свържат с теб, затова са се обадили на нея.
Брент се беше обадил на Аманда. Гърдите ме заболяха. И трите деца се бяха разстроили, когато трябваше да им кажа, че повече няма да водя Аманда. Дейзи дори се беше разплакала. Но те знаеха, че могат да разчитат на нея, когато не можеха да се свържат с мен по телефона. В гърлото ми се образува буца, грабнах ключовете си и тръгнах към вратата.
– Знам, че те е оставила заради Стоун, и съжалявам за това, човече.
Значи това му беше казала. Че ме е оставила заради Джейсън Стоун. Дали изобщо се е срещала с него, или това е било просто начин да прикрие истината?
– Ти беше прав. Не бях достатъчно добър за нея. Тя най-накрая го поумня и също го видя. – Отворих вратата и тръгнах надолу по стълбите. Не можех да говоря за това с Маркъс. Не и точно сега.
– Заради това, което си заслужава, тя все още се грижи за теб. Беше наистина разстроена от това и се притесняваше ужасно за тези деца.
– Децата я обичат – беше единственият отговор, който имах.
– Но ти не?
Спрях и го погледнах назад. Бях казала достатъчно лъжи. Нямаше да продължавам да ги казвам, само за да накарам всички да се почувстват по-добре.
– Винаги ще я обичам. Винаги. – Дръпнах вратата на джипа и скочих вътре. – Къде отивам? – Попитах.
– DHR те чака в караваната.
Превключих на задвижване и потеглих.
Сега нямаше да се налага да се боря с мама за децата. Тя беше направила това лесно. Не бях точно най-добрият вариант за родител, но всичко беше по-добре от нея. А и не исках да ги разделям. Не можех да ги пусна да си отидат. Щях да се справя с това по някакъв начин.

Аманда

Аз държах сладоледа с памучен бонбон на Дейзи, докато тя тичаше към пързалката, за да се спусне по нея още веднъж. Тя редуваше да облизва сладоледа и да се пързаля. Сладоледът нямаше да издържи още дълго. Слънцето се бе погрижило за него.
– Престън обади ли ти се вече? – Попита Джими, като зае мястото до мен.
– Не, но брат ми го намери и той е в караваната и говори с хората, които определят къде да отидете. Той е пълнолетен и твой най-близък роднина, така че не би трябвало да има проблем да получи попечителство – уверих го аз. Брент и Дейзи бяха твърде млади, за да мислят за правните въпроси. Но това притесняваше Джими. Той разбираше, че в съдилищата има правила.
– Ами ако той не ни иска на пълен работен ден? – Попита Джими.
– Ще ви иска.
– Никога не се е опитвал да ни отнеме от мама.
– Защото тя щеше да се бори с него и той щеше да загуби. Освен това се страхуваше, че ще привлече внимание към ситуацията и ще ви отнемат всички от него и един от друг.
Джими кимна.
– Да, той ми обясни това. Просто се притеснявам, че ще го направят и сега.
Баща ми беше приятел с двама от тримата съдии, които евентуално можеха да разглеждат това дело. Играеха голф всяка събота сутрин и го правеха още от времето, когато бях малко момиче. Ако трябваше да отида при баща ми и да го моля и умолявам за помощта им, щях да го направя.
– Обещавам ти, че всичко ще бъде наред.
Джими въздъхна.
– Надявам се да е така. Знаеш ли, на Дейзи наистина и липсваш.
– Тя също ми липсва. И тримата ми липсвате.
Дейзи се върна при мен с широка усмивка на лицето, за да вземе още няколко облизвания от топящия се сладолед.
– По-добре спри да го изядеш, Дейзи, преди да се е разтопил – каза и Джими.
– От него ме боли глава, ако го ям плекалено бързо – отвърна тя.
Джими само се усмихна и ритна един камък до краката си.
– Аманда, майка ми в лая ли е? – Попита Дейзи.
Погледнах надолу към малкото и личице. Тя беше първата, която каза нещо за смъртта на майка си. Момчетата се държаха така, сякаш нищо важно не се е случило. Брент се люлееше сам, а аз му давах пространство. Но той не беше повдигнал въпроса за това, че майка му е мъртва.
– Не знам много за небето, Дейзи. Иска ми се да мисля, че понеже е довела такива невероятни деца на този свят, има някое хубаво място, където да отиде, след като животът и приключи.
Бях почти сигурна, че жената гние в ада, но нямах намерение да казвам това на седемгодишната и дъщеря.
– Не снам много за рая. Само наколко пъти съм ходила на неделно училище с моята съседка.
Бях израснала в църквата и все още не знаех много за небето.
– Църквата не разполага с всички отговори, Дейзи. Понякога отговорът, от който се нуждаем, е в сърцето ни. Просто трябва да се вслушаме в него.
Дейзи погледна надолу към гърдите си и се намръщи, след което погледна обратно към мен.
– Никога не съм цувала моето ястребче пледи това.
Джими се ухили до мен и аз му се усмихнах.
– Слушай много внимателно и един ден най-накрая ще чуеш нещо – казах и.
Тя кимна, после се завъртя и побягна обратно към пързалката.
Щом се отдалечи достатъчно, Джими ме погледна.
– Благодаря, че не и каза истината.
Усетих, че сълзите напират в очите ми. Той беше толкова млад, а знаеше толкова много.
– Мисля, че това беше истината.
Джими поклати глава.
– Не, това не е истина. Вярвам, че за добрите има рай, а за лошите – ад. И двамата знаем, че майка ми не беше добра.
Как да споря с него? Той знаеше повече от мен за това колко жестока е била майка му. Не можех да седя тук и да му казвам, че майка му е в рая, когато знаех, че не е така. Той беше прав. Вероятно тя е разцепила ада.
– Джими. – Гласът на Престън прекъсна мислите ми и аз вдигнах очи, за да го видя да върви към нас. Очите му бяха пълни със загриженост, докато гледаше брат си.
Джими се изправи и тръгна да го посрещне по средата на пътя. Престън го придърпа в силна прегръдка и прошепна нещо в ухото му. Джими кимна и ме погледна назад.
– Благодаря, Аманда. За всичко – каза Джими.
Буцата в гърлото ми беше болезнена. Кимнах. Не бях сигурна, че мога да говоря. Това беше първият път, в който виждах Престън, откакто бях излязла от апартамента му. Знанието, че току-що е станал настойник на три деца, че светът е на плещите му и колко самотен трябва да се чувства, ме убиваше. По дяволите, защо трябваше да го обичам толкова много?
– Пюстън! – Изтича от пързалката Дейзи, когато забеляза големия си брат. Престън се наведе и разтвори широко ръце, позволявайки и да се затича в тях.
– Здравей, моя Дейзи Мей. Забавляваш ли се?
Дейзи кимна и посочи назад към мен, като все още държах сладоледа и.
– Аманда дойде и ни отфеде далеч от сички тези хора. Тя ми донесе сладолед и ни посволи да си иглаем.
Престън не ме погледна. Той продължаваше да гледа Дейзи.
– Звучи, сякаш е спасила деня. Готова ли си да дойдеш при мен сега?
Дейзи кимна ентусиазирано, след което се освободи от Престън, за да изтича обратно към мен.
Тя обви ръце около кръста ми и ме притисна силно.
– Благодаля ти, че ни докала и за ледения сладолед.
Наведох се и я целунах по върха на главата.
– Винаги си добре дошла.
– Ще дойдеш ли да ме видис? – Попита тя, отдръпна се и ме погледна умолително.
– Да. Ще говоря с брат ти за това. Ще си направим още една среща със сладолед, добре?
Дейзи ме погледна с усмивка.
– Добре. Ще се видим сколо – извика тя, докато тичаше обратно към Престън, който стоеше на голямо разстояние от мен с ръце, прибрани в джобовете си.
– Отивам да взема Брент, а вие вървете към джипа – каза той на Джими, след което се обърна и ме погледна.
Изправих се и се приближих, за да изхвърля сладоледа и да скъся част от разстоянието, което той беше оставил между нас.
– Благодаря ти, че им помогна, когато ти се обадиха днес. И изпрати брат си да ме събуди. Това означава много. – Равнодушният тон на гласа му беше толкова непривичен за него. Сякаш всички емоции бяха изчезнали. Звучеше кухо. Искаше ми се да го прегърна и да му кажа, че всичко ще бъде наред. Че ще му помогна, че го обичам. Но не можех. Той никога не ме е обичал. Беше ме излъгал. Колкото и да ми се искаше да облекча болката му точно сега, не бях аз човекът, който да го направи.
– Ако някога имат нужда от мен, трябва само да се обадят. Ще помогна с каквото мога.
Престън кимна и отмести поглед от мен. Да задържи погледа ми очевидно не беше нещо, което искаше да прави. Мразех това. Толкова много ми липсваше.
– Благодаря – отвърна той.
Започна да се обръща, за да си тръгне. Не исках още да си тръгва. Не бях приключила с гледането му. Да бъда близо до него. Исках да кажа още. Той да каже още. Това беше толкова погрешно.
– Чакай, Престън – извиках, преди да успея да се спра.
Той направи пауза и ме погледна. Трябваше да кажа нещо. Не знаех какво да кажа. Не можех да му кажа, че съжалявам за майка му, защото знаех, че не е така. Не можех да му кажа, че ми липсва, защото каква полза от това?
– Недей да правиш това, Манда. Направила си правилния избор. Вече си имаш вечери в Ню Йорк и пътувания със самолет. Това е, което заслужаваш. А аз станах настойник на три деца. Обичам ги. Това напълно ще промени света ми. И това е, което заслужавам. – Той не ме изчака да обработя думите му. Той просто си тръгна. И аз го оставих.

Назад към част 24                                                           Напред към част 26

Глава 22

Престън

Рок се беше облегнал на джипа ми, когато излязох от залата. Ръцете му бяха кръстосани на гърдите, а той носеше черни авиаторски очила. Не го бях виждал повече от седмица. Освен да ходя на уроци, на тренировки и при майка ми, за да проверя децата, не бях виждал никого. Не работех и почти нямах пари, но никога нямаше да мога да се върна към това, което правех.
– Ти издирваш ли ме? – Попитах, като хвърлих спортната си чанта на задната седалка на джипа.
– Като видях, че се криеш, трябваше да дойда да те намеря.
Дръпнах вратата.
– Е, намери ме.
Рок отвори вратата откъм страната на пътника и седна. Нямаше намерение да ме остави да си тръгна. Какво знаеше той? Цяла седмица очаквах Маркъс да нахлуе в апартамента ми и да ме пребие. Но освен един SMS от него, в който пишеше, че следващия четвъртък ще ми бъде избран смокинг, това беше всичко, което бях чул от него.
– Чух, че Манда е скъсала с теб – каза той и ме проучи, за да види реакцията ми.
– Правилно си чул.
– Работата е там, че не вярвам на причината за това. Няма смисъл за мен. Маркъс вярва и вероятно е добре, че го прави, но аз не го вярвам.
Не бях сигурен каква е причината, която тя беше посочила на Маркъс. Очевидно беше, че не е истината.
– Не мога да помогна на това, в което вярваш.
– Просто ми се струва, че човекът, когото видях толкова яростно решен да се изправи срещу най-добрия си приятел заради едно момиче, не би стоял така нехайно, докато тя се вдига и се мести при друг.
Стиснах здраво волана. Това не беше това, което очаквах. Манда вече се срещаше с друг? Това не звучеше като нея.
– Очаквах да отидеш да издириш Джейсън Стоун и да му избиеш задника, както искаше да направиш на Маркъс. Наистина ми е трудно да повярвам, че нямаш нищо против просто да му я оставиш без бой.
Джейсън Стоун? Майната му.
– Предполагам, че е искала неща, които не съм могъл да и дам – измъкнах се аз и запалих джипа. Не исках да слушам повече това.
– Или може би не това се случва в действителност. Може би е разбрала за работата ти и не е могла да се справи с нея.
Откъде знаеше?
– Какво имаш предвид?
Рок сви рамене.
– Знаеш, работата, която ти позволяваше да се грижиш за братята и сестра си и да плащаш и сметките си. Онази, която си пазил в тайна. Тази, за която трябваше да свърша сериозна детективска работа, за да разбера.
Той ме беше проследил. Гадняр.
– Защо не каза това на Маркъс?
– Маркъс не е единственият ми приятел. Нямам фаворити.
Оставих главата си да падне върху облегалката и въздъхнах. – Откога знаеш?
– От петъка след годежа. Бях сигурен, че търгуваш с наркотици, и те проследих.
– Значи си знаел, преди да започна да се срещам с Манда?
Рок кимна.
– Да.
– Тогава защо, по дяволите, ме остави да се измъкна? Не можех да стоя далеч от нея. Някой трябваше да ме спре.
– Защото бях дяволски сигурен, че си влюбен в нея. Никога не съм те виждал влюбен. А Манда е сладко момиче. Помислих си, че ако някой може да те накара да вървиш по правия път, то това е тя. Но ти не спря да работиш. Не можах да разбера това.
– Имам гърла за хранене.
– Има и друга работа, която не изисква незаконна дейност.
Изпуснах тежък смях.
– Нищо не ми плаща достатъчно. А за тези, за които се плаща, не съм квалифициран.
– Това е, защото търсиш на грешното място.
Обърнах глава, за да го погледна.
– Къде предлагаш да търся?
– Сега търсиш на правилното място. – Той се усмихна. – Карай до Пенсакола. Има едно момче, с което искам да те запозная.
– В Пенсакола?
– Да. Той е собственик на клуб. Работил съм за него. На изхвърлящите се плаща много добре. Късно работно време и добри пари.
Изхвърляч?
– Колко добри са парите?
Рок затвори вратата и закопча предпазния колан.
– Колкото по-хубав е клубът, толкова по-добро е заплащането. Мястото, на което ще те заведа, плаща повече от повечето – петдесет долара на час, а ще работиш по шест часа на вечер. Толкова нощи, колкото можеш да издържиш.
Триста долара на вечер. Можех да работя от четвъртък до неделя вечер и да изкарвам по 1200 долара на седмица.
– Мислиш ли, че можеш да ми осигуриш тази работа?
Рок се засмя.
– Вече ти осигурих тази работа. Просто те водя да се срещнеш с новия си шеф и да си оправиш документите. Започваш този уикенд.

Аманда

След като две седмици се страхувах от математиката, защото трябваше да видя Престън, а после пристигнах и той не беше там, бях стигнала до заключението, че той е напуснал класа. Това беше добре. Не исках да го виждам. Все още не бях сигурна как ще реагирам, когато го видя.
Телефонът ми започна да свири мелодията ми и аз посегнах към раницата си и го извадих, докато вървях през кампуса към кафенето. Имах нужда от кофеин, ако исках да се справя с учебната група, към която се бях насочила след това.
– Здравей.
– Добро утро – поздрави ме гласът на Джейсън.
– Добро утро и на теб – отвърнах аз.
– Тази седмица звучиш по-добре.
Джейсън беше направил грешката да ми се обади в деня след раздялата ми с Престън. Когато ме беше попитал как съм, бях започнала да плача и да му разказвам за раздялата си. Разбира се, пропуснах истинската причина за раздялата ни. Престън не заслужаваше моята защита, но не можех да се спра. Обичах го. Той беше разбил сърцето ми, но аз все още го обичах.
– Мисля, че това работи по този начин. Всяка седмица ставаш малко по-добре. Може би до следващия месец ще излизам да танцувам по клубове.
Джейсън се засмя.
– Да. Е, нека не се увличаме. Клубовете не са много безопасни за едно самотно момиче. Аз, разбира се, бих могъл да те придружа.
Изобщо не бях подвеждала Джейсън. Бях болезнено честна с него. Все още бях влюбена в Престън. Вероятно винаги щях да бъда. Но ако Джейсън искаше да бъдем приятели, това щеше да ми хареса. Имах нужда от приятели точно сега.
– Ще имам предвид това предложение.
– Как върви планирането на сватбата в дома на Харди? Само още две седмици.
Сватбата беше превзела живота ни. Навсякъде имаше цветя, свещи и няколко различни модела порцелан, които покриваха масата в трапезарията. Беше лудост. Уилоу беше най-спокойната булка, която някога бях срещала. Тя просто се усмихваше и се съгласяваше с всичко. Майка ми, от друга страна, беше ужасно стресирана, а беше само майка на младоженеца.
– Мисля, че мога да взема назаем онзи твой самолет и да летя до Кис, докато всичко приключи. Това или да убия майка ми.
Джейсън се засмя.
– Ще ти позволя да вземеш назаем самолета, но не мисля, че Джакс има достатъчно влияние, за да те измъкне от отговорност за убийство. Да избягаш звучи като по-безопасен план.
– Вероятно си прав. Ще се придържам към план А.
– Все още планирам да ти набия задника на пистата за картинг. След сватбата състезанието започва.
Бяхме се впуснали в разговор за пистата за картинг в града и за това, че знам коя е най-бързата и не мога да бъда победена. Той не беше съгласен, че не може да ме победи. Направихме планове да се състезаваме след сватбата.
– Не съм забравила. В момента съм на тренировка, Холивуд. Ти си извън твоята лига.
Телефонът ми изпиука и го дръпнах назад, за да видя как номерът на Джими проблясва на екрана. Защо малкият брат на Престън ми се обажда?
– Хм, Джейсън, трябва да затварям. Имам обаждане на другата линия, което трябва да приема.
– Добре, Манда. Ще поговорим по-късно.
– Довиждане – отвърнах, преди да щракна върху телефона.
– Джими?
– Брент.
– Брент, добре ли си?
– Добре съм, но мама спи от много дълго време и не можем да я събудим. Обадих се на Престън, но той не отговори. Джими още не се е прибрал от училище и не знам дали да се обадя на 911.
Тръгнах обратно към паркинга за колата си.
– Колко време е спала? – Попитах.
– От вчера сутринта.
О, не.
– Не беше ли на училище вчера и днес? Възможно ли е тя да е станала, докато ти си бил на училище?
Това трябваше да е то.
– Не, не е мръднала. Изобщо.
– Добре, Брент. Тръгвам точно сега. Искам да се обадиш на 911, когато приключим разговора, и да им кажеш точно същото нещо, добре? След това ти и Дейзи седнете заедно във всекидневната. Аз ще дойда след около пет минути. Чакай ме.
– Тя е мъртва, нали?
Как се казва на едно момче, че майка му най-вероятно е мъртва? Това или в кома.
– Не знаем това. Възможно е просто да е спала дълго време. Обажди се на 911. Аз съм на път. Дейзи добре ли е?
– Да, тя седи тук до мен.
– Добре. Дръж я до себе си. Ще се видим след малко.
– Добре, довиждане.
Той прекъсна връзката и аз набрах номера на Престън. Той иззвъня три пъти, след което отиде на гласова поща.
– Това е Престън. Знаеш какво да правиш.
– Престън, това е Аманда. Брент току-що ми се обади. Майка ти не се е събуждала от два дни. Те са притеснени. Накарах го да се обади на 911 и съм на път за там. Обади ми се веднага щом получиш това.
Приключих разговора и запалих двигателя.

Назад към част 23                                                         Напред към част 25