„Това е най-добрата пица, която съм ял някога“
ГЛАВА 36
БРЕЙДИ
Не исках да говоря много в пикапа и Райли изглежда разбра това. Тя не ме притискаше и не ми задаваше въпроси. След като влязох вътре, за да взема пицата, ни закарах до полето. Никой нямаше да е там във вторник вечер. Беше далеч от всичко и беше място, където можехме да отидем незабелязано.
– Отдавна не бях ходила на това поле – каза тя, когато паркирах на поляната.
Това не беше съвсем вярно.
– Помниш ли, видях те през август. Ти дойде тук.
Тя сведе глава и се загледа в ръцете си.
– Да, но след като видях приветливото ти лице, си тръгнах бързо. Така и не стигнах до същинското парти. Което беше добре. Не съм сигурна какво съм си мислела.
Протегнах ръка и покрих ръката ѝ с моята.
– Съжалявам за това. Бях гадняр.
Тя сви рамене.
– Реагирал си така, както би реагирало всяко от момчетата. Ти си приятел на Гънър. Нямаше защо да се опитвам да дойда тук.
Мразех да се чувства така.
– Бях копеле – повторих аз.
Тя се засмя и кимна.
– Да, беше.
– Радвам се, че можем да се съгласим с това – казах аз. След това посегнах към задната седалка, за да вземе одеялото, което държах там за спешни случаи. Или други неща.
– Ето, вземи това. Тази вечер е студено. Аз ще донеса пицата и колата.
– Имаш одеяло в пикапа? – Попита тя, като звучеше развеселено.
Усмихнах се.
– Недей да се вглеждаш прекалено много в това.
Тогава тя наистина се разсмя.
– Добре. Ще го имам предвид.
Насочихме се към осветената от луната трева и тя избра дънер до едно от местата за палене на огън. Нямаше да го запалим тази вечер. Но там беше най-доброто място за сядане.
Тя уви одеялото около себе си и седна.
– Ще споделя, ако имаш нужда – каза тя.
Може би ще приема след пицата. Идеята да легна с нея под одеялото насаме тук беше приятна. Повече от приятна. Помагаше ми да изтрия от главата си прецаканите семейни проблеми.
Отворих една кола и ѝ я подадох, след това отворих кутията и сложих парче пица върху хартиената чиния, която ми бяха дали с поръчката.
– Ето ти я.
Тя го взе.
– Така е по-хубава. Няма сервитьори, които да ни прекъсват. Миризмата на есента и мазната пица, която върви с нея. Това е моят тип вечеря.
Да бъда насаме с нея беше моят тип вечеря.
– Радвам се, че мислиш така. Много по-евтино е – казах, за да я разсмея, както исках.
Няколко минути ядохме мълчаливо и ми харесваше да я гледам как дъвче. Беше мило. Когато тя свърши първото си парче, започнах да слагам своето и да и дам още, но тя ме изпревари.
– Значи, ако Уила и Гънър са нещо, тя знае за мен. Защо беше толкова мила?
– Защото е Уила. Освен това има много ниско мнение за Рет и е по-умна от всички нас. Срещнала те е и веднага е разбрала, че не си това, което всички предполагахме.
Райли се усмихна и отхапа една хапка.
– Готова ли си да чуеш за драмата на Лоутън? – Попитах я, като имах нужда да отвлека мислите си от онази жена в ресторанта.
Тя кимна.
– Рет се върна и поиска наследството си или част от него преди малко повече от месец. Баща му смяташе да му го даде, защото Рет е наследник на богатството на Лоутън. Но се оказа, че майката на Гънър се е изказала и Рет не е наследник. Нито пък е баща им. Гънър е. Бащата на Гънър не е баща на Рет. Той е… неговият дядо. Когато дядо му починал, оставил всичко на Гънър, въпреки че тогава бил млад. Баща му просто трябвало да го поддържа, докато Гънър стане пълнолетен. Майка му обаче издуха всичко това. Сега Гънър контролира всичко.
Пицата беше забравена в скута ѝ.
– Какво? – Попита тя, като звучеше също толкова учудена, колкото и аз. – Искаш да кажеш, че дядото на Гънър е негов баща, така че майка му…
– Майка му е спала със свекъра си.
– Да.
– Уау.
Кимнах.
– Да. Рет е бил възпитан да мисли, че всичко е негово, и е избягал, когато е чул истината. На Гънър му е било трудно да се справи с всичко това. Баща му си събра багажа и подаде молба за развод. Майката на Гънър сега е във Франция, живее при приятел, защото има нужда от дистанция. Така че Гънър живее сам вкъщи с изключение на госпожа Еймс, която е там, за да го храни и да се грижи за къщата.
Райли поклати глава невярващо.
– Бях чувала малко. Най-вече, че е наследил всичко и че баща му е напуснал града. Не много. Защо целият град не знае всичко това?
Повдигнах рамене, защото и аз бях изненадана от това.
– Гънър е запазил мълчание. Родителите му не говорят, както и Рет.
– Господи, това трябва да му е тежко – каза тя, като звучеше наистина притеснена за Гънър. Човекът, който беше помогнал да превърне живота ѝ в ад. Тя не държеше на злобата и имаше способността да не наранява другите. Дори тези, които са я наранили. Ако вече не бях напълно завладян от нея, този прост факт щеше да е достатъчен, за да ме изпрати на ръба.
– Не беше лесно, но той имаше Уила. Тя му е помогнала да оцелее.
– Сега я харесвам още повече.
Това беше нещото, което ме беше привлякло към Райли. Осъзнах го в този момент. Нейното сърце. Тя имаше наистина голямо сърце. Беше честна и добра. Не беше озлобена и отмъстителна, когато много хора биха били такива. В деня, в който я бях закарал в бурята и я видях с Брайъни, единствената ѝ тревога беше за дъщеря ѝ. Не можеш да скриеш добротата. Нейната беше там, сияеше ярко. Тя ме развълнува. Тя стигна до мен.
– Вие бихте били добри приятелки, ако ви се даде възможност.
– Може би ще седна с нея на мача. Ако тя не се притеснява за Гънър, тогава не предполагам, че ние трябва да се притесняваме.
Идеята Райли да седне с Уила ме накара да се разсмея. Реакцията на Гънър на това щеше да е безценна, но също така го познавах достатъчно добре, за да знам, че няма да разстрои Уила. Той я обичаше повече, отколкото обичаше Рет.
– Мислиш, че това е смешно? – Попита тя.
– Не, мисля, че е страхотно – уверих я аз.
Тя отхапа още една хапка от пицата, след което постави чинията си.
– Това е най-добрата пица, която съм яла.
Тя имаше предвид повече от това. Можех да го видя в очите ѝ. Това, че беше тук с мен, я направи най-добрата пица. Напълно се съгласих с нея.