Глава 6
„Поне веднъж на ден излизам навън и си казвам: „Компютър, прекрати програмата.“
За всеки случай.“
Meм
Когато Майкъл за пръв път спря на мястото на инцидента, Изи видя пожарните коли и дима и премина в пълен панически режим. Тя притискаше с ръце устата си, докато погледа ѝ трескаво се стрелкаше от един минувач на друг, а дишането ѝ идваше на бързи, плитки вдишвания.
Майкъл гледаше безпомощно как тя изскача от колата, преди да спре и да изтича към линейката. Натисна спирачките, все още на няколко метра от мястото на инцидента, пусна колата на паркинг и последва Изи в центъра на събитията.
Един полицай се опита да я спре, но тя се измъкна покрай него и си проби път през тълпата от хора, за да стигне до дъщеря си. Бяха им съобщили, че тя е в линейката.
Когато Майкъл стигна до лентата на местопрестъплението, полицая, който стоеше на стража, се беше поучил от грешката си. Той вдигна ръка – такава, каквато явно искаше да загуби – и избута Майкъл назад, когато той се приближи твърде много. Или поне се опита.
Майкъл се подчини, като спря достатъчно дълго, за да излъже през зъби.
– Дъщеря ми е в тази линейка.
– Детето в болничната престилка?
– Да. Тя беше отвлечена. Не знам как се е озовала тук. – Тук е пожар в къща в западната част на града. Рос ли запали пожара? Дали се е опитал да убие и двамата в някакъв вид убийство/самоубийство? Само от тази мисъл коленете на Майкъл отслабнаха.
След като отдели достатъчно време на полицая, той се промъкна под лентата и потърси тъмната коса на Изи. Полицаят се опита да го спре отново, докато не чу женски глас. – Той е с мен, офицере – каза Карсън на гърба му. За разлика от агента Майкъл нямаше никакви притеснения, че ще наруши законите за движение, за да стигне дотук. Така че, естествено, той я беше изпреварил.
Той остави Карсън да се справи с полицая и се втурна напред. Намери Изи да седи в линейката до Ема и да разтрива гърба ѝ.
Ема седеше и гледаше право пред себе си.
– Ема, скъпа, чуваш ли ме?
По лицето и ръцете ѝ имаше следи от кръв.
– Ема – каза Майкъл и се качи да седне срещу тях. – Добре ли си, Пикъл?
Изи сложи ухото си на гърдите на Ема.
– Изглежда, че диша добре.
– Това е добре.
– Майкъл? – Ема примигна и погледна нагоре, първо към него, а после към майка си, сякаш изненадана, че ги вижда. – Мамо? Какво правиш в линейката?
Изи се засмя през ридание и нежно взе Ема в прегръдките си.
– Скъпа, какво се е случило? Ранена ли си?
Приближи се по-възрастен офицер, на чието лице личеше опита му чрез бръчките и несъвършенствата на стареенето.
– Явно е изскочила от движещ се автомобил и се е затичала към една от жените, които наблюдават пожара.
– Какво? – Изи каза, като се втренчи в Ема.
– Според спешния лекар тази кръв не е нейна. Имаш ли някакви предположения чия може да е? – Попита той.
На Майкъл му хрумна добра идея. На медицинската сестра. Това щеше да травмира Ема до края на живота ѝ. Бедното дете.
Но Изи беше по-загрижена за това как Ема е попаднала там.
– Ти скочи?
Все още леко изненадана, тя се обърна към майка си.
– Сели ми каза да отворя вратата и да скоча, когато той обърне глава, така и направих. – Тя погледна дланите на ръцете си и една дебела сълза се плъзна по бузата ѝ. – Но паднах и си одрасках ръцете на камъните.
– Сели е шофирала автомобила? – Попита полицая.
– Аз ще поема нещата оттук нататък, офицере – каза Карсън и отново се притече на помощ. Тя размаха значката си и за разлика от филмите, на него сякаш не му пукаше.
Само кимна и тръгна да говори с един от пожарникарите.
Появи се още един агент – младо момче, което изглеждаше така, сякаш току-що е завършило с отличие гимназията в Санта Фе. Карсън го изпрати да разпита жената, която беше помогнала на Ема, и да получи описание на мъжа, ако го е видяла.
– Значи пожара няма нищо общо с отвличането на Ема? – Попита Изи Карсън.
– От това, което разбрах, този пожар е горял почти два часа. На този етап те просто се опитват да го предпазят от разрастване. Това е пълна загуба. Но тази невероятна млада жена – каза Карсън, като се вторачи в Ема – е използвала отвличането на вниманието, за да се измъкне.
Одрасканите длани бяха почти забравени, Ема се усмихна.
– Сели ми каза да го направя. Тя каза, че с всички полицаи наоколо той няма да може да ме хване отново. А ако се опита, трябва да крещя колкото се може по-силно. Но той дори не се опита, мамо. Просто ме гледаше като за последно и после тръгна по улицата.
Карсън се обърна към Майкъл.
– Сели също ли е специална?
– Много специална. И много стара.
– Лицето ти е старо – каза Ема. Когато всички я зяпнаха, тя обясни. – О, това беше от Сели. Не от мен. Не мисля, че лицето ти е толкова старо.
– Добре тогава – каза Карсън, борейки се с усмивката си. – Какво ще кажеш да ме запознаеш с всичко, което се случи днес, докато медика преглежда… Дъщеря ти, нали?
Майкъл вдигна безропотно рамо.
– Помислих, че така ще мина по-бързо покрай кадифените въжета.
– Това е един от начините да опишеш лентата на местопрестъплението.
Той последва Карсън на няколко метра и прекара следващите двайсет минути в обяснения на всичко – ама почти всичко – което се беше случило през този ден, включително и на тежката алергична реакция на Ема.
– Мислиш ли, че е било планирано да ги закараш в болницата?
– Не знам. Няма ли по-лесни начини да отвлечеш дете? Изглежда, че това е много работа.
– Мислиш ли, че той наистина е искал да ѝ навреди?
– Не знам и това. Изи е убедена, че зад това стои бившия ѝ, но се предполага, че той дори не знае за Ема.
– Тя негова ли е?
– Да.
Тя кимна и записа цялата информация, която можеше.
– Ще ми трябват име и последен известен адрес. Притеснявам се обаче за реакцията, като се има предвид колко внимателна е госпожа Уолш. Ще изпратя екип в апартамента ѝ.
– Ще се срещнем там.
Карсън наведе глава в знак на въпрос.
– Не би ли трябвало да отведете детето обратно в болницата?
– Ще видя какво иска да направи Изи. – Той погледна към Изи, която говореше с жената, която взе Ема на ръце и я занесе до дежурната линейка. Тя беше по-ниска от Изи, по-закръглена, с кичури тъмни къдрици и достатъчно очна линия, за да боядиса Астродома. Изи се хвърли в обятията на жената и Майкъл видя благодарността на лицето ѝ, докато се прегръщаха много дълго.
Той се отпусна по-близо.
– Просто се радвам, че е добре – каза жената, когато се върнаха в линейката. – Не мога да повярвам, че е била… Искам да кажа, че не мога да си представя през какво сте преминали. Видях я как изпадна от този джип, а после мъжа просто потегли. Помислих, че я е изоставил.
– Не мога да ти благодаря достатъчно, че се погрижи за нея – каза Изи.
– И аз – добави Ема. – Благодаря ви, че се погрижихте за мен, госпожо Дуарте. Баща ви, ви поздравява.
Жената се ухили и заговори тихо на Изи.
– Сигурно ме бърка с някой друг. Баща ми почина преди повече от двадесет години.
– О – продължи Ема – и той каза да погледнеш под кутията в гардероба. Не в нея.
Жената се засмя и се обърна, за да отиде да вземе децата си от училище.
– Ден на ранното освобождаване – каза тя, докато махаше с ръка. Тогава се появи осъзнаване. Тя спря и се обърна към Ема. – Под кутията?
Ема кимна, а на лицето ѝ се появи ярка усмивка.
Жената стисна устни в размисъл и си тръгна.
Другият агент изтича след нея, за да вземе данните ѝ за контакт, докато Ема се кикотеше.
– Тя ще бъде толкова развълнувана, когато намери токвеното семе на баба си. Тя го търси от месеци. Но няма ли да е гадно сега? Цялото смачкано и гниещо под една кутия в гардероба?
– Това е, което е под кутията? – Попита Изи.
– Да. Баща ѝ я е видял там. – Тя примигна към отдалечаващия се гръб на жената. – Сигурно наистина обича зеленчуци.
Майкъл поклати глава. Колко точно надарена беше тя? Той познаваше няколко души, които можеха да общуват с починалите. Тя беше ли една от тях?
– Ема, можеш ли да говориш с духове?
Тя поклати глава, а къдриците ѝ се разпиляха по лицето.
– Не, но Сели може. Тя ми каза, че бащата на госпожа Дуарте е много мил за американец.
Изи се засмя, звука беше задъхан като гласа ѝ, и отново се качи във линейката, за да издърпа Ема в прегръдките си.
– Толкова се страхувах, Тикво.
– Пикъл – поправи я Ема.
– Толкова съжалявам, Пикъл. Трябваше да съм с теб.
– Всичко е наред. Аз също съжалявам.
Изи я постави на една ръка разстояние.
– За какво?
– Не знаех какво да правя, когато онзи мъж ме взе. Сели ми каза да бъда много спокойна и да правя това, което ми каже, защото е наранил онази медицинска сестра и не се знае какво ще ми направи, ако вдигна шум. Тя добре ли е? Медицинската сестра?
– Тя ще се оправи – каза Майкъл и посегна да изглади една къдрица над ухото ѝ.
Ема се изправи и скочи от линейката в ръцете му.
– Ема! – Изи слезе и му предложи извинителен поглед.
Изведнъж шлюзовете се отвориха. Страхът, който Ема беше сдържала, избухна в нея и тя се разплака в скута на врата на Майкъл.
– Знаех си, че ще дойдеш – каза Ема между тъжните хълцания.
Той я придърпа по-силно, като сега искаше да я защити повече от всякога. Това бяха сълзите. Той беше такъв любител на сълзите. Никога нямаше да успее в сферата на психичното здраве.
– Откъде знаеше, че ще дойда? – Попита той и я потупа по гърба, докато Изи заглаждаше косата ѝ.
Тя се изправи и го погали по лицето, очите ѝ бяха подпухнали, а бузите ѝ – мокри.
– Ето защо не се страхувах. Или, ами, не бях чак толкова уплашена. Сели ми каза. Тя каза, че макар да те мрази с огнената страст на хиляди слънца, ти все пак си добър и ти и приятелите ти няма да се спрете пред нищо, за да ме върнете.
– Моите приятели?
Тя отново хълцаше и кимна.
– Тя каза, че имаш много приятели със специални дарби, които могат да ти помогнат, ако имаш нужда.
Тази Сели започваше сериозно да му влиза под кожата. Колко ли знаеше тя за него и за неговото ненормално семейство? Ако беше демон, нямаше да го остави да се изплъзне. Щеше да повика подкрепления, което нямаше да свърши добре за свръхестественото същество. Освен ако не искаше да бъде разкъсано от починал ротвайлер на име Артемис. – Беше много близко и аз също бях доста уплашен. Твоята смелост спаси положението, Пикъл.
Тя се усмихна и отново обви ръце около врата му. Той долови, че по лицето на Изи проблясва и най-малкият намек за обожание, но за кого? За Ема? За Майкъл? За санитаря, която все още се опитваше да превърже ръцете на Ема?
Майкъл погледна мъжа за всеки случай. Той не разполагаше с много възможности. Не се нуждаеше от някакво зубарско хлапе, което да открадне обичта на Изи.
Санитарят не забеляза това. Вероятно така беше по-добре.
* * *
Час по-късно Майкъл седеше до леглото на Ема, докато Изи прилагаше дихателна терапия. Беше и дала и още един удар от „Бенадрил“, така че Ема лежеше и се мъчеше да задържи клепачите си, за да не се затворят върху красивите сиви ириси.
– Извиках подкрепление – каза той на Изи.
Изи се стресна, но се престори, че не го прави.
– Приятелите ти? Тук ли идват?
– Само няколко. И, да, те идват.
– Те също ли са членове на Бандитите?
– Бивши членове. Единият от тях беше президент на местния клон за доста време.
Мускулите на челюстта ѝ се свиха, докато в нея се натрупваше напрежение.
– Ще се върна в този район, за да потърся джипа. Той трябва да се крие някъде наблизо.
– О, добре. Никога не съм канила хора на гости. Трябва ли да направя закуски?
Той се засмя.
– Могат да се погрижат за себе си. А и Карсън вече има екип, който претърсва кухнята. Не мисля, че ще успееш да свършиш много работа там.
– Вярно.
– Идва ли момичето? – Попита Ема.
Майкъл се намръщи.
– Какво момиче?
– Сели иска да знае. Тя току-що каза момичето.
Ах.
– Не. Ако тя знае какво е добро за нея, Алвин е в училище.
– Просто ще обикаляш наоколо? – Попита Изи, заобикаляйки обратно към признатия си неубедителен план. – И ще се надяваш, че съучастника на Рос е бил достатъчно глупав, за да остави автомобила си на алеята?
След бърз смях той каза:
– Може да се надяваме.
– Това е ужасен план.
Той не можеше да оспори това.
– Каква е нейната история? – Попита той и с кимване направи жест към съществото в леглото.
– Тя си мисли, че е британка – прошепна Изи.
Внезапно събудена, Ема отвори очи точно преди да ги присвие.
– Аз не съм британка. Сели е. Но не се притеснявай. Аз също съм още тук.
– Това е добре да се знае.
– Сели го нарича съжителство – продължи тя. – Тя живее в една малка част от мен, например в ъгъла на спалнята ми.
Мисълта все още го тревожеше. Беше виждал обладаване от първа ръка. Не беше негов почитател.
– Странно е, защото всички нейни спомени са смесени с моите. Понякога ги бъркам.
Приемайки дебел британски акцент, тя добави:
– И тя мрази, когато говоря така. Това е самонадеяно, разбираш ли…
– Кокни – поправи я Изи.
– …и това побърква Сели, наистина. Не че ми пука много. Научих го, като гледах старата „Мери Попинз“, наистина. – Тя отметна глава назад, смеейки се толкова силно, че се наложи да вдигне колене и да придържа корема си.
Майкъл и Изи се засмяха заедно с нея, звука беше абсолютно скъпоценен, особено след всичко, което се беше случило днес.
– Тя е толкова луда – каза Ема, а безвкусния ѝ американски акцент отново си дойде на мястото.
Майкъл избърса очите си и попита:
– И така, как се прави съжителство?
Тя се спря и му хвърли многозначителна усмивка.
– Ами, първо трябва да умреш.
Той замълча за стотен път през този ден, ужасен от нещо, което една от тези двете беше казала за пореден път. Отдели миг, за да остави думите ѝ да се усетят, след което попита:
– Как умряхте?
– Елой Джонсън ме бутна от маймунската скала. Да кажем, че не успях да се приземя. Дойде линейка и всичко останало. Шофьорът каза, че в продължение на две минути не съм имала пулс, но после влезе Сели и аз оживях.
– Тя те върна към живота? – Попита Майкъл.
– Не, глупако. Това беше шофьора на линейката. Сели само ме насърчи да не влизам в светлината. Но това дори не е най-лошото нещо, което някога ми се е случвало.
– Сериозно? – Попита той, малко притеснен накъде отива това.
Както и Изи, ако изражението ѝ беше някакъв показател.
Ема ѝ се усмихна и каза на Майкъл: – Мама случайно ме удари с ток веднъж.
– Ема – изруга тя тихо.
Постави мъничка ръчичка на устата си, наведе се по-близо и му прошепна:
– Беше пила вино.
Изи я погледна.
– Емалин Айседора Уолш, не можеш да си спомниш това. Ти беше на две години.
– Ти си ударила с електрошок двегодишно дете? – Попита Майкъл, ужасен.
– Не нарочно.
– Чакай – каза той, когато му хрумна една мисъл. – Можеш ли да използваш способността си върху нея?
Тя извъртя очи.
– Да не би да ми се иска.
– Мамо!
– Времето за лягане ще бъде много по-лесно.
– Ти не искаш да кажеш това. Никога няма да го направиш.
– Може би не никога.
Ема скръсти ръце и присви долната си устна.
– Помниш ли партито за шестия рожден ден на Тео Луис?
– О – каза тя, разкръстоса ръцете си и изглади одеялото върху корема си. – Това не беше по моя вина.
– Какво се случи на шестия рожден ден на Тео Луис? – Попита Майкъл.
– Майко – каза Ема сякаш за предупреждение. – Не забравяй, че това, което се е случило на шестия рожден ден на Тео Луис, си остава на шестия рожден ден на Тео Луис. Обеща. – Тя вдигна пръстчето си като доказателство.
Майкъл се съмняваше, че това ще издържи в съда.
Изи сведе глава от срам и му предложи извинително свиване на рамене.
– Наистина обещах.
– Можеш ли да ми кажеш по-късно? – Прошепна той. – Ще ти подхвърля една петица.
– Пет долара, за да предам единствената си дъщеря? – Тя смръщи нос и погледна замислено нагоре, преди да отскочи обратно към него. – Направи ги десет и ще се разберем.
– Десет е.
Тя му намигна.
Ема гледаше ужасено, а устата ѝ образуваше малко О.
– Количеството студено, пресметливо предателство в тази стая е изумително.
Майкъл изхърка.
– Имаш невероятен речник за петгодишно дете.
– Това е така, защото само част от мен е на пет години – каза тя и гордостта озари лицето ѝ. – Останалата част е сто шестдесет и две.
– Е, и това е така.