Категория: Мира Лин Кели

Глава 4

– Не мога да повярвам, че е тук – изръмжа Маги, тръгнала по коридора към кухнята на Форд, и окото ѝ се присви от звука на смеха от апартамент три, който оскверняваше пространството зад нея. – Първо имам Сам, който ми дава цялата тази работа с „той не е толкова лош“, смее се, когато е казал това или онова. После изведнъж Форд излиза да тича с него. И тъкмо когато си мисля, че не може да стане по-лошо – тя блъсна кутията си с бисквити върху месарския блок и се завъртя на пета, за да се изправи пред отегчено изглеждащата Ава – влизам във Форд за обичайното ни прекарване на деня на играта и какво намирам? Този задник седи в любимия ми ъгъл на дивана, а моята най-добра приятелка му подава бира! Ет ти, Бруте? И ти ли?
Ава провери телефона си.
– Знаеш, че звучиш като луда, нали?
Маги скръсти ръце.
– Това е той. Той ме кара да бъда такава. Нарочно. Противопоставя ми се, умишлено. Чухте го – „Ей, Две“ – когато влязох. Какво, по дяволите, е „Ей“?
– Мисля, че е нещо като „Здравей, ти“, нали?
– Ей. Ти. Много хубаво.
Добре де, когато го каза така, то не изглеждаше чак като призив за сваляне, какъвто беше в началото. Но както и да е, тя знаеше, че е права. Момчето злорадстваше, че е в нейното пространство.
И най-лошото е, че присъствието му там я хвана толкова неподготвена, че дори не беше подготвила отговора си. Просто зяпаше като глупачка през първите няколко възмутени вдишвания и после се обърна към кухнята.
Като махна капака на бисквитите си, тя се замисли. Беше оставила този кретен да има предимство.
– О, Боже мой, това ли е, което мисля, че е? – Изведнъж Ава се притисна до страната ѝ, докато я гледаше с нескрита похот. – Взимам си думите обратно. Не мога да повярвам на наглостта му да се появи по този начин. А начинът, по който говореше с теб? Какъв задник! Мога ли да си взема едина?
Успокоена, Маги вдигна подноса и предложи на Ава да избере първа.
Разбира се, че приятелките ѝ можеха да си вземат бисквитка.
Върнала се в хола, Маги спря до телевизора и изчака да привлече вниманието на всички.
Устата на Тайлър се наклони на една страна, а твърдите му очи се втренчиха в нея с онази специална смесица от осъждане, раздразнение и забавление, която влезе под кожата ѝ като нищо, което беше срещала досега. Едва тогава той забеляза бисквитите. Очите му потъмняха, ноздрите му се разшириха и… Господи, дали това беше потрепване?
Здравей, властова позиция.
– Така че, момчета, знам колко много обичате шоколадовите, но когато вчера бях на малкия пазар за деликатеси, видях, че отново имат на склад онези големи, пухкави стафиди – каза тя, предлагайки съблазнителен поглед към своите дарове. – Затова се надявам, че нямате нищо против вместо това, че направих рецептата за овесени бисквити със стафиди на леля Нора.
Около нея се надигна хор от нуждаещи се от помощ мъжки стонове, докато Маги обикаляше из стаята, като се правеше, че посочва най-големите бисквити, най-дебелите. Тези с най-хубав златист загар по краищата. Безсрамно, тя се стараеше да направи всеки комплимент докрай, докато съзнаваше, че Апартамент 3 следи движенията ѝ с бдителността на изгладнял мъж.
Когато само един гост остана необслужен, а останалите в стаята бяха разпределили вниманието си между играта и бисквитите, дори на момчетата им отне минута или повече, Маги направи бавно, обмислено минаване пред Тай, като внимателно се пазеше от него, докато минаваше.
Премина до бюфета пред прозореца и постави подноса. Нареди останалите бисквити, докато по гръбнака ѝ се носеше бодливо съзнание, предупреждаващо я за близостта на нежелания. Инфилтраторът.
– Тези бисквити изглеждат доста добре, Апартамент две.
Точно така.
– Мхм.
Тя се обърна там, където стоеше, използвайки тялото си като щит, докато се изправяше срещу антагонистичния кретен, който беше най-добрият ѝ съсед от деня, в който се нанесе, през юни. С ръце, пъхнати в предните джобове на избледнелите си сини дрехи, с широки рамене, прегърбени напред по начин, който някак ги правеше да изглеждат още по-големи, отколкото когато стоеше прав, той сведе глава и я стрелна с поглед изпод доста гъсти мигли, като и се усмихна, което със съжаление трябваше да признае, че е доста ефектна усмивка. И, разбира се, тя дори беше придружена от трапчинка.
Обзалагаше се, че тази усмивка бе накарала Апартамент Три да се замисли за много неща, които не трябваше да прави.
Нейните бисквити нямаше да са едно от тях.
– Дори не си го помисляй.
– Хайде, Две. Ти не си от тези, които обиждат. – Той се приближи, като снижи гласа си до среднощен шепот. – Дай ми една.
Маги изучаваше ноктите на дясната си ръка.
– Така се получи, Три, че аз съм притежателка на обиди. Но също така съм и счетоводител. И злорада, безпощадна победителка. За да няма недоразумения.
Той потърка с отворена ръка устата и челюстта си, а тези пресметливи очи се местеха между нея и бисквитите.
– Преценяваш стафидите ми? Опитваш се да решиш дали си заслужават труда?
– По дяволите, беше като саундтрак на порно тук, когато всички тези момчета стенеха и стенеха над тях. Струват си. Погледът към наградата е всичко.
Той можеше да отхапе наградата ѝ.
– Не бих се надявала, на твое място.
Още един оценяващ поглед, този задържан достатъчно дълго, за да предизвика някакво нервно раздвижване в корема ѝ. Това изобщо не помогна на положението му с бисквитките.
– Не мислиш ли, че е време да сключим примирие, Маги? Ние сме съседи. – Още една крачка и той вече работеше на голия ръб на личното ѝ пространство. Притискаше я с очите си, с думите си и с тялото си, което наистина би трябвало да има още осемнадесет сантиметра разстояние между него и нея. Само че вместо да се отдръпне, Тайлър задълбочи нарушението. Подпрял едната си ръка на масата до нея, той се наведе по-близо, така че нямаше друг избор, освен да погледне нагоре, нагоре – о, Боже – в тази чакаща, имам причина да бъда кретен усмивка, насочена надолу към нея. Очите им се срещнаха и мислите ѝ се разпръснаха, защото толкова близо… с този пикантен, мъжки аромат, който се носеше от него…
Той си пое дълбоко дъх и го изпусна в бавна струя въздух, която разроши свободните къдрици около ухото ѝ и предизвика вълна от настръхване по повърхността на кожата ѝ. Накара пръстите ѝ да се стегнат около ръба на бюфета зад нея.
– Трябва да бъдем по-съседски настроени, Маги.
Някъде дълбоко в кътчетата на едва работещото си съзнание тя разпозна… че това е ход. Измислена, преднамерена игра.
И Апартамент 3 го беше изиграл заради нея.
– Хайде, една бисквитка.
Добре, за нейната бисквитка. Няма шанс.
Маги докосна с длан центъра на гърдите му, готова да го бутне, когато спря. Примигна. Очите ѝ се насочиха към онази точка на контакт между тях, където под върховете на пръстите ѝ сякаш бръмчеше ниско ниво на заряд, излъчващ се нагоре по ръката ѝ.
Какво беше това?
Тя погледна към Тайлър. Откри сивите му очи, които се взираха в нея, фокусът му падна върху устата ѝ, привличайки вниманието ѝ към устните ѝ и въздуха, който се движеше между тях.
Нуждата ѝ да ги намокри с език.
Веждите на Тайлър се спуснаха и той направи крачка назад, прекъсвайки връзката и връщайки мозъка ѝ в режим на работа.
Измъкна се от пространството между масата и мъжа, който изобщо не би трябвало да я обърква, и махна към подноса.
– Продължавай. Вземи си. Останалото. Не ме интересува.
Той поклати глава, оставяйки бисквитите недокоснати, докато тя се връщаше към кухнята.

***

Глупаво, глупаво, глупаво. Глупости.
За какво, по дяволите, си беше помислил, като беше дал на Маги да го натиска с всички сили заради някакъв феномен с овесени стафиди?
И да, вярно, точно за това ставаше дума.
За нейната бисквитка. А не той да се възбужда от тази чудовищно секси, хаплива и режеща милувка, която тя сякаш запазваше единствено за него. Играта за надмощие, от която си беше казал, че трябва да се откаже, защото прекарваше твърде много време в мисли за добре отработените обиди, които се търкаляха от езика на Маги, за огъня в очите ѝ, когато я заслепяваше, и за това как лицето ѝ се нагорещяваше, когато беше наистина добре ядосана. И всичко това го накара да мисли за езика и очите ѝ и за това колко адски гореща е тя.
Така че това не беше част от плана и толкова много за добрите му намерения.
Само един поглед към тези пресметливи свити очи, категоричното предизвикателство, когато тя влезе, и той беше готов да направи няколко рунда… за всичко. Тя можеше да му се подиграва с шестмесечен брой на „По-добри къщи и градини“ и той щеше да се нахвърли върху нея, подмамвайки я да се бие.
Само че този път някак си частта от него, която искаше да и влезе под кожата, се пресече с онази, която искаше да се доближи до нея. Онази част, която продължаваше да си мисли колко мека би била тя под докосването на палеца му… Ад. За минута той се бе насочил към място, където нямаше право да ходи.
И да, чуваше майка си от разговора им за Деня на благодарността преди два дни, която го подтикваше точно към този начин на действие. Отново намекна, че трябва да се върне в Ню Йорк. Да започне да се среща с някой. Да започне отначало.
Тя искаше най-доброто за него. Той разбра това. Но не можеше да разбере как от всички хора тя не разбираше защо да започне отначало – да се откаже – не е вариант. Затова и беше дал каквото можеше. Увереността, че е започнал да излиза от апартамента. Че се е запознал с няколко момчета от квартала и с още няколко от службата си.
Майка му не беше следяла социалния му живот от шестнайсетгодишна възраст. И се чувстваше странно да се опитва да я успокои за това сега, но след всичко, което се случи с Джина и Чарли… по дяволите, не искаше тя да се тревожи.
Поне не за приятелите си. Но що се отнася до среща – погледът му потърси коридора, по който Маги беше изчезнала – това не се случваше. Не можеше да си позволи да се забърка и не искаше да накара никого да повярва, че може. Всичко, което някога можеше да предложи, вече не беше негово.
И ако започваше да гледа на момичето долу като на нещо повече от апартамент две… трябваше да стои по дяволите далеч от нея.

Назад към част 4                                                          Напред към част 6

Глава 3
НОЕМВРИ

– Боже, мразя този човек. – Маги стоеше до прозореца и гледаше надолу към Апартамент Три, а Адидас беше стъпил на каменната подложка на портата, докато се навеждаше в разтягането си след бягане. Все още тичаше по шорти, а единствената му отстъпка пред смяната на сезоните беше блуза с дълъг ръкав.
Ава се приближи до нея с отворена торбичка „Пиратска плячка“ в ръка. Погледна надолу към нарастващия мрак и кимна.
– И аз.
– Знаеш ли какво ме дразни най-много? Постоянно се сблъсквам с него.
– Определено е досадно.
– В магазина за хранителни стоки. В коридора. Взимам в ресторант Lou Malnati’s. Казах ли ти, че изтичах да взема кутия тампони в 7 вечерта и се обърнах на касата… той е зад мен на опашката. Той е навсякъде.
– Като чумата. Но искам да кажа, че той все пак живее в сградата и всички тези неща са, знаеш ли, на една крачка разстояние. – После, уловила себе си или може би предателския поглед на Маги, тя завърши със съскащото: – Преследвач.
Благодаря ти.
– Да. И с това бягане го виждам всеки ден. Вървя си към вкъщи от галерията, стигам някъде между Норт Хонор и Уест Евъргрийн и той завива зад ъгъла, целият в арогантност и отвратителен поглед към всичко останало.
– Всеки ден? Това е гадно. И какво правите, просто се игнорирате?
– Иска ми се. От минутата, в която той се сблъска с Милуоки, това е контакт с очите.
Ава хвърли въпросителен поглед към Маги, но намръщената ѝ физиономия остана твърда, докато тя отново се съсредоточаваше върху апартамент три.
– И после в последната минута, когато минава, ми подарява тази самодоволна усмивка, сякаш знае точно колко дълбоко е влязъл под кожата ми. Той е като някакъв токсичен разлив, който заема недвижима собственост в съзнанието ми. Не го харесвам. Не искам да мисля за него. Да знам за него. Трябва да говоря с него…
– Или да го гледам как се протяга след тренировка.
Маги стрелна Ава с още един предупредителен поглед, посягайки към парче Бути.
– Това е моят прозорец. Няма да му позволя да ми попречи да стоя до него.
– Няма как. – Ава подхвърли още една хапка в устата си и дъвчеше замислено. – Забавно е обаче. Наистина не си спомням да сме се взирали толкова много в прозореца, преди той да се премести и да започне да замърсява гледката. Харесва ми, когато свива рамене по този начин.
Кимна Маги.
– Аз също. Но той е такъв задник. Знаеш ли, че миналата седмица отново ме накара да се смея в коридора.
Ава фалшиво се задъха, но после наистина се задави с хапка, която не беше довършила. След пристъп на кашлица и сълзене на очите, тя посочи към прозореца и изхриптя:
– Гадняр. Той ми направи това.
Маги я погледна с очи, изпълнени с искрена благодарност. Ава отиде в кухнята за малко вода, а Маги се облегна на рамката на прозореца, изучавайки заразата върху алеята. Неоспоримо сложен блян, който се разхлабваше, като размахваше ръце на нивото на гърдите, напред и назад. Напред и назад с движение, което издърпваше напоения с пот плат на бялата му, влагоотвеждаща, достатъчно стегната блуза, опъната по мускулите на гърба му, така че тя можеше да види огъването и сгъването на всеки един от тях, двойните канали, минаващи покрай гръбнака му.
Пълно състезание за мокра тениска. И напълно дразнещо.
Ава се върна, носейки наполовина изпита чаша вода.
– И така, някакви перспективи за този месец?
По правило темата дали Маги си е намерила среща се посрещаше с неохотно нежелание и примирено отношение. Срещите бяха единствено в полза на Ава и Маги се опитваше да мисли за тях колкото се може по-малко. Но днес беше различно. Днес темата беше посрещната с усмивка. Голяма.
– В интерес на истината, да. Спомняш ли си, когато си счупи китката преди две години и ние…
– О, Боже мой! Горещия Доктор? – Ава попита, подскачайки толкова силно, че водата ѝ едва не се разля. – Той беше толкова влюбен в теб. Моля те, кажи ми, че това е Горещия Доктор.
Маги кимна.
– Ава, той сериозно е съвършен. Като всичко, което търся.
Ава прехапа устна, притискайки чашата към гърдите си с две ръце.
– Кажи.
– Очевидно е, че преминава обичайните процедури. Няма котки. Работи. Препоръка в лицето на сестра му, на която всъщност даваше съвети за запознанства, когато се сблъсках с него. Засмя се няколко пъти. А графикът му в Бърза помощ е толкова налудничав, че най-скоро успяхме да запишем нещо на тридесетия ден!
Усмивката на Ава беше станала малко невзрачна и Маги се намести неспокойно на краката си.
– Какво?
– Предполагам, че когато каза, че е перфектен, си помислих, че може би си някак развълнувана от възможността да излезеш с него. – Тя въздъхна. – Наистина.
Така че може би това не беше подходящият момент да сподели онова, което Маги смяташе за най-хубавата част. Човекът трябваше да замине на някакъв двумесечен медицински обмен само три дни по-късно. Вместо това тя обеща:
– Отворена съм за възможностите.
Това трябваше да е достатъчно, защото беше всичко, с което разполагаше.
Въздъхвайки, Ава се обърна обратно към прозореца.
– Това е, за което се договорихме.
– И така, с кого имаш среща? – Попита Маги, поглеждайки към Апартамент 3, който изглеждаше, че приключва с охлаждането си, докато се обръщаше, предоставяйки ѝ незасенчена гледка към предната част на тялото си. Влажните кичури на косата му висяха ниско над веждите, а твърдите му очи и уста, а и, по дяволите, всичко останало в него ѝ напомняше какъв пълен задник е и колко много не го харесва.
– Полицай. Срещнах го в съда. Твърда осмица по скалата на сексапила. Познава доста хора във фирмата.
– Вълнуваш ли се?
– Ех. Отворена съм.
Да.
Тайлър спря на мястото си и погледна към прозореца ѝ. Очите им се срещнаха и всичко горещо, твърдо и враждебно се изгуби в криворазбраната усмивка, която избухна на лицето му, а дясната му вежда се изви, добре де, докато я гледаше как го гледа…
Внимателно поддържайки презрителния си поглед, Маги хвана едно парче плячка между показалеца и средния си пръст и го вдигна с щракване на китката към прозореца.
Ава се изсмя.
– Какво, това е някакъв вид залъгалка за закуска? Откъде да знае, че трябва да се обиди?
О, той знаеше. Онази усмивка от световна класа, която работеше в устата му, и кимването в знак на разбиране го потвърждаваха.
– Хей, Сам и Форд се върнаха с бира за филма си – отбеляза Ава, когато момчетата се приближиха до портата и спряха до Тайлър.
– Това е филмова вечер ли? – Попита Маги, а веждите ѝ се изтеглиха нагоре, докато наблюдаваше разговора, който се водеше долу на нивото на улицата. Размяната на кокалчета… смеха.
Какво, по дяволите, беше това?
– Не за нас. Имат един от онези филми за Пила, а знаеш, че само от рекламите сънувам кошмари. Така че няма как.
Сам и Форд тръгнаха към сградата и почувствала се по-добре, Маги пъхна хапката в устата си. Едва тогава Сам се спря и каза нещо, което тя не можа да разбере. Тайлър кимна, обърна се обратно към прозореца и като изпъна брадичка към нея, двойно удари с пръстите на юмруците си, в стил Рос от стар епизод на „Приятели“.
По дяволите, тя се опита да не се разсмее. Не искаше да се предава. Да му даде удовлетворение.
Но в крайна сметка абсурдността на подхвърлянето на Тройката беше твърде голяма, за да устои, и тя не само аспирира хапка „Бути“ и се задави, задушавайки се… но, разбира се, и той го видя.
Ава бутна чашата пред себе си и въздъхна:
– Мисля, че обичам този човек.
Гадняр.

Назад към част 3                                                                  Напред към част 5

Глава 2
ОКТОМВРИ

– Сериозно, Маги, можем просто да кажем, че сме го направили, и никой няма да разбере.
Маги се взираше в умоляващото лице на половинката си, като мълчаливо проклинаше и Ава и нейното глупаво споразумение.
След пет месеца тя все още се опитваше да се спаси в единайсет часа. Беше се опитала да бъде активна. Да флиртува. Да прави намеци. И направо да пита сама, но с набор от потенциални кандидати, ограничен до момчета, които идват с „препоръки“, по-малко от две степени на раздяла и доказателство за настояща работа, които не са съмнителни, одобрени са за алергени, знаят как да се смеят и са честни – изборът беше малък.
Така тя се оказа, че излиза с Форд Майерс. Отново.
Ех.
– Това е системата на честта, Форд. Чест. А ти говориш за това, че си излъгал сестра си.
– Ами. – Форд прокара ръка по тила си и се втренчи в свежата октомврийска нощ. – Да, въпросът е, че съм лъгал Ава през по-голямата част от живота си. Така че всъщност съм добър в това. И повярвай ми, тя не би очаквала нищо по-малко.
– От теб може би! – Маги се засмя, вече добре запозната с фрапиращата братска и сестринска динамика на приятелите си. – Но не и от мен. Имаме споразумение…
– Знам за споразумението. Очевидно – изпъшка той, подчертавайки неудобството от предстоящото стискане на устни, което потенциално надминаваше дори нейното.
– Виж, аз не съм по-щастлива от теб. Но стигнахме дотук и ако тази среща ще се брои, трябва да приключи с целувка. – Тя си пое дълбоко дъх и сплете пръстите си с неговите, преглъщайки отвращението, което напираше в гърлото ѝ. – Истинска.
– Да, да, разбрах. – След това, затваряйки очи, той предупреди: – И за да сме наясно, това е последният път, в който те спасявам. Ако „повишените залози“ на втората среща се равняват на отворена уста, с език… дори не искам да обмислям какво включва третата.
Маги леко стисна твърдите пръсти, преплетени с нейните.
– Ой, ей!
– Знаеш за какво си се подписал, така че стига мрънкане. Просто… не знам, приеми го като мъж. От вас се очаква да сте като кучета, които се опитват да се качат на всичко. – След това, защото наистина знаеше каква изключително монументална услуга и прави Форд, нежно добави: – Освен това вероятно няма да е и наполовина толкова лошо, колкото си представяме.
Как би могло?
– Добре. Нека приключим с това. Искаш ли да се облегнеш на стената или нещо друго?
Маги погледна през рамо към входа от сив камък и си помисли за котките, които понякога обикаляха квартала.
– Добре съм.
– Добре, тогава. – Като направи крачка назад, той раздвижи главата си на двете страни, сви рамене и започна да подскача на краката си.
– Да. – Маги кимна, а собственият ѝ адреналин започна да се покачва. – Нека да го направим.
Разклащайки пръстите си, тя се опита да си наложи отворено съзнание. Форд беше симпатичен мъж. Висок и слаб, с тъмна, права коса като тази на сестра му, само че подстригана консервативно. Безспорно беше приятен за гледане…
Но той беше Форд.
Приятел, близък като семейството. Което означаваше, че целувката с брата на Ава щеше да е като целувка с нейния собствен. Грозно.
Не мисли за това.
– Чакай. – Веждите на Форд се смъкнаха. – Трябва ли да те докосна или мога да се наведа?
Трябваше да поеме последствията от пропускането на квотата си и да отскочи за двудневната спа процедура на Ава. Колко важно беше наистина да имаш гуми с истински протектор преди зимата?
Или пък пари за галерията, макар че с оглед на неотдавнашното състояние на избухливост и блъфиране на шефа ѝ това не беше разговор, който тя очакваше да се проведе скоро. Поне не преди следващото отстъпление на Хеда. Все пак бяха стигнали дотук, а Форд стоеше там с ръце, застопорени по средата на пътя между тях, и чакаше да разбере дали трябва да ги сложи върху нея.
– Каквото правиш обикновено.
Тогава те бяха само на сантиметри един от друг. Лявата му ръка се опираше неловко на бедрото ѝ по начин, който я оставяше несигурна дали иска да я задържи на място, или да я отблъсне. Дясната му ръка се плъзна под падащата ѝ коса и през нея премина тръпка, изпълнена със страховити нотки.
Беше отворена за възможностите.
Както повеляваха правилата на този забравен от Бога пакт, тя трябваше да бъде.
И ето го, контакт.
Студеният натиск на неохотната им целувка, разминаването на твърдите, неприветливи устни и хлъзгавият, влажен удар на езика на Форд в устата ѝ, два пъти. Защото той беше такъв добър приятел. Едва бе успяла да се замисли дали всичко е свършило, когато се отдръпна назад, зяпнала от ужас.
– Ти да не се задуши? В устата ми, Форд?
Вината в очите му казваше всичко и, уау, единствената ѝ утеха беше, че знаеше, че това трябва да е дъното. Нощта не можеше да стане по-лоша.
Само че тихият ръмжящ смях, подигравателен и безспорно за нейна сметка, бързо я освободи от тази заблуда.
Свидетелите определено бяха по-лоши. И съдейки по предупредителната решетка, която се случваше с последния ѝ нерв, тя знаеше точно кой стои в края на алеята.
Апартамент три.

***

По стандартите на Тайлър Уелс нямаше по-хубаво от това. Собственикът на жилището, Форд, беше целунал Маги… и това беше лошо. Като че ли беше лошо, като че ли беше лошо. Което означаваше, че Тай току-що е забил любимата си малка руса харпия в нещо, което трябваше да е на първо място в класацията за най-унизителни моменти, някога.
И като си помисля, че почти беше останал вкъщи тази вечер.
– Гледаш, а? – С юмрук, притиснат към едно изстреляно бедро, Маги му се озъби. – Ново хоби или любимо занимание?
Пренебрегвайки подигравката – най-вече защото щеше да я изнерви още повече, отколкото вече беше – той завъртя желязната порта зад себе си и тръгна нагоре по стълбите към покрития вход.
– Опитах се да те изчакам. Сериозно се опитах. Но цялата тази комбинация с френското отвръщане… – Изпрати на Форд съжалителен поглед – който удобно се удвои като още едно сладко подмятане по адрес на печещия бисквитки крекер – и сви рамене. – Беше прекалено.
– Да, ама… – Форд прокара длан по тила си. – Не беше това, на което приличаше.
– Разбира се. – Само че Тай беше готов да заложи левия си орех, че е точно това, което изглежда. Нещо като кошмари. Нечестиво преплитане на усти, породено от отчаяние, което никога няма да се повтори.
Определено повече действие, отколкото получаваше, и достатъчно стимул, за да остане така.
Потърси ключовете в джоба си и кимна.
– Каквото и да е…
Маги изсумтя:
– Не е твоя работа. – Форд се увери: – Всичко приключи.
Тайлър отключи вратата, като правеше всичко възможно да не обръща внимание на скованата размяна на тихи благодарности и промълвени обещания, че никога повече няма да се повтори, която се случваше зад него. След това застана настрана и зачака да влязат. Форд направи крачка по коридора на първия етаж, като се промъкна в апартамента си, а Маги тръгна към стълбите, докато Тай провери ключалката на охранителната врата, за да си даде няколко допълнителни секунди, преди да я последва.
Но не достатъчно дълго. Защото изведнъж се оказа, че е забелязал отдалечаващата се Маги. И, по дяволите, ако това не беше последното нещо, от което се нуждаеше.
Достатъчно лош беше начинът, по който той се възползваше от спречкването им. Започна още първия ден, когато я проследи, с намерението да се извини, че се е държал като задник, когато тя се бе появила на вратата му, и да я увери, че това няма да се повтори. Само че преди да успее да изрече първата дума, Маги развърза язвителния си език в атака, каквато никога не беше чувал.
Тя беше жестока. Кратка. Нанасяше удар след удар и през цялото време го правеше с усмивката на съседката и демоничния блясък в зелените си очи.
След това той беше пристрастен. И кой би могъл да го вини, наистина?
Но докато искрената размяна на реплики беше едно, да наблюдаваш нежното поклащане на бедрата ѝ и разливането на копринени вълни, падащи до средата на гърба ѝ, беше нещо съвсем друго. Не беше готино. И напълно неприемливо, като се има предвид, че единственото нещо, което той искаше от Апартамент две, беше винтидж киселината и злобата, които тя му поднасяше направо всеки път, когато пътищата им се пресичаха.
На стълбищната площадка Маги хвърли през рамо онова, което несъмнено бе замислила като отегчен поглед. Но нещо в очите ѝ подсказваше, че чака… очаква следващия залп от боклуци, също като него.
Вместо да се откаже от нея още при първия поглед, той мина покрай нея, вперил поглед в бежово-ръждивия килим по коридора и стълбите. Едва когато до ушите му достигна тънкото стържене на ключа, който се плъзгаше вкъщи, той се обърна назад.
– Трябва да кажа, че през цялото време те смятах за старица, но Форд е истинска находка. Хубаво върви.
Не мина и миг и тя отвърна на удара.
– Ооо, благодаря. И какво чувам за теб и Роузи Палмс? – Попита тя с остро кимване към ръката му, а захаросаната сладост почти капеше от кътниците ѝ. – Избираш ли вече пръстени?
Хубаво. Класика, която се хареса на неумиращия юноша в него. И всичките ѝ присвити очи, кръстосани ръце говореха, че е готова за още. Сигурно би могла да се кара цяла нощ, ако той ѝ даде възможност.
Изкушаващо. Но тъй като беше изправен човек, изцяло отдаден на напредъка на Маги, имаше само едно нещо, което можеше да направи…
– Да, ама от известно време сме изключителни – каза той, вдигна „Роузи“, дясната си ръка, и се поддаде на усмивка, докато тръгваше нагоре по стълбите. – Време е да я направя честно момиче.
…Открадни гръмотевицата ѝ и я остави да виси.
Бум.
Маги се опита да прикрие с кашлица, но смехът ѝ – твърде бърз – се изплъзна изпод него, рикошира по стълбището след него и го последва по петите като подигравка. Това беше точно реакцията, към която се стремеше – знаеше, че последното нещо, което тя би искала, е да му достави удовлетворение – само че сега, след като го беше заслужила, това меко, пълноценно веселие, подплатено с твърде много намеци за жена, която не искаше да познава повече, отколкото вече познаваше, изведнъж се почувства не толкова като победа, колкото като загуба.
Това беше обрат в очакванията, които се бяха превърнали в стандарт в живота му. С което Тай би трябвало вече да е свикнал, но което някак си продължаваше да го заслепява.
Момиче от съседния дом… лесна усмивка… страхотен смях… остър език… меки извивки… мила за всички, освен за него.
Да, и без това знаеше твърде много за Маги Лоусън. Като например факта, че тя беше точно такава, каквато той винаги си беше представял. Жената, за която смяташе, че ще се ожени някой ден… и може би щеше да се ожени, ако не беше…
По дяволите. Стига толкова.
Вътре в апартамента му тишината и редът задушаваха последните отгласи от неохотния смях на Маги, потискайки онези нежелани подробности, за които нямаше място в пространството, което и без това беше прекалено пълно с всичко, което не можеше да има.

***

Ключовете дори не бяха завършили първото си завъртане около широко отворената кутия до входната врата, преди Маги да чуе осъдителното:
– Чувствам се мръсна.
Ава. Поклати глава от мястото си на дивана, където несъмнено бе наблюдавала закритата охранителна емисия от предната стълба.
Трябваше да знае. Защото тази нощ ставаше все по-добра и по-добра.
Не беше достатъчно да се окаже на косъм от това да вкуси физическото проявление на отвращението на Форд. Или че най-малко любимият ѝ жребец от „Апартамент 3“ беше отишъл и беше насъскал цялата ѝ тежка обида, като я беше разсмял. Като че ли беше човек или нещо подобно. А той не беше.
Пришълец.
Не. Това, от което се нуждаеше, беше друг свидетел.
Свали чантата от рамото си, прибра я на ниския рафт на секретарката и се обърна с лице към обвинителя.
– Така че може би не трябваше да нахлуваш в апартамента ми, за да шпионираш, а?
Макар че при по-внимателно разглеждане тя всъщност нямаше нищо против Ава да види тази целувка в действие. Ако Маги и Форд бяха принудени да я изтърпят, Ава заслужаваше също да сподели посттравматичното страдание. Пактът беше нейна идея.
Ава поклати глава.
– Аз не съм влизала.
От задната част на апартамента Сам извика:
– Не беше с взлом. Използвах ключа си.
О, добре тогава. Само че…
– Какво прави в спалнята ми?
– Проверяваше дали трите пакета презервативи, които ти купих, са все още в нощното ти шкафче. Помислихме, че може да си… нали знаеш, обнадеждена или нещо такова.
Наистина трябваше да се почувства като нарушение, но в сравнение с това, че имаше езика на Форд в устата си, тази нищожна част от убийството едва се класираше.
Наведе се крачка назад и се обади в коридора:
– Гумите все още са там.
– Да, вече ги намерих – прозвуча ентусиазираният отговор. – Преминах към чекмеджето с чорапогащи. И какво ще кажете за едно адски голямо „да“ за пикантните неща на дъното.
Като въздъхна дълбоко, тя се запъти към всекидневната и се сгуши в любимото си меко кресло.
– И така, колко лошо беше? Изглеждахме ли поне малко секси?
– Дори не и близо, не. – Сам се разхождаше по коридора, облечен в изтъркан чифт избледнели дънки в същия цвят като очите му и обикновена бяла блуза с дълъг ръкав, която разказваше за кариера, вкоренена в ръчния труд, без да се хвали с нея. Косата му беше обичайната разрошена каша от пясъчно русо, а лицето му имаше току-що завърналата се от плажа топлина, която беше дар от естествения му тен.
– Беше лошо, Маги – каза той. След това уточни, както само той можеше, и добави: – Като тъпа травма на очните ябълки – белезникава, изтъркана за мозъка, лоша. Сериозно, не разбирам защо продължаваш да го правиш. Изсмукала си лицето на Форд, човек, към когото нямаш никакъв романтичен интерес, в името на някакъв глупав договор. Защо, момичета, не спрете да се опитвате да насилвате нещо, което не е готово да дойде, и не изчаквате момче, което наистина да го направи за вас? Искам да кажа, че ако ви се налагаше да си чешете сърбежа от време на време, предполагам, че щеше да е различно. Но с правилата…
Изведнъж той прекъсна, с любопитен поглед, вперен в лицето ми. Той се обърна към Ава.
– Къде си чешеш сърбежа?
Ава замръзна, а големите ѝ кафяви очи се разшириха като чинии.
Аха! Някой друг на горещия стол тази вечер.
Но преди Маги да успее да се развълнува твърде много от предстоящото извиване, входната врата се отвори и Форд влезе, изглеждайки подозрително… чист.
И напълно забравен.
– Кой има сърбеж?
– Взе си… душ ли? – Попита Маги, а егото ѝ беше повече от накърнено.
Форд поне имаше благоразумието да изглежда извинително, когато прокара ръка през все още влажните кичури на тъмната си коса.
– Съжалявам. Чувствах се мръсен. – След това се опита да отвлече вниманието: – Ава, имаш обрив или нещо подобно?
В очите на Сам имаше нечестив блясък и очевидно не желаейки да рискува, Ава се намеси с възторжена усмивка.
– Маги мислеше да позволи на Апартамент Три да я почеше вместо нея.

Назад към част 2                                                      Напред към част 4

Глава 1
ЮНИ

В защита на Маги Лоусън, вратата на апартамента беше отворена. Широко отворена. И тя се беше опитала да го предупреди. Но тъй като от високоговорителите вътре се чуваше хард рокът на Queens of the Stone Age, новият ѝ съсед от горния етаж не беше чул. Така че той не знаеше, че тя стои там, когато мина покрай него… нахлузила шапката си над главата, докато се спираше пред купчина картонени кутии за опаковане с надпис „Офис“.
Трябваше да каже нещо. Започна да го прави, но извинението или предупреждението, което се канеше да изрече, умря на върха на езика ѝ, докато стоеше запленена от хипнотичната промяна и гъвкавост на полуоблеченото тяло на този мъж.
Защото, уау. Просто, уау. Говорим за скъсани дънки, показващи кожата.
Добре, не беше като да не е виждала мъж без риза преди. Те бяха навсякъде, затрупали списания, билбордове и телевизия. Чикаго не страдаше от недостиг, когато ставаше дума за качествени хубавици. Но от толкова близо, а той не беше просто едно от момчетата, това я изненада. Достатъчно, за да спре мозъчните ѝ функции, преди да реши дали да донесе по-късно чинията си с бисквити с думите „Добре дошли в сградата“, или да се опита отново да обяви присъствието си зад него.
А сега виждаше само кожа.
Изобилие от нея.
Тъмна и зачервена от часовете на усилие. Блестяща от потта, която се стичаше дори докато я гледаше, докато една дебела капка не се плъзна по твърдо изрязания терен от стегната плът и мускули, преди да се впие в ниско спускащия се деним на бедрата му.
Изящни бедра. На тяло, което беше високо и широко и я разсейваше по начин, по който тя не беше свикнала да бъде разсейвана.
Вероятно трябва да се махне.
Но тогава той използваше парцала, който беше направил от ризата си, за лицето, изричайки проклятие, което накара устата ѝ да се затвори и брадичката ѝ да се отдръпне назад. Не заради това, което беше казал – моля те, тя чуваше и по-лоши неща почти всеки час, а заради начина, по който го беше казал. В тази дума имаше нещо твърде откровено. Нещо счупено, уморено и сурово, и да, тя определено трябваше да си тръгне. Щеше да запази бисквитите.
Главата му се завъртя и очите му, крехко сиви, твърди и обвинителни, се впиха в нейните.
– Какво…?
– Извинявай – изпусна нервен смях тя, опитвайки се да се съвземе пред този човек, който току-що я беше заварил така наконтена и щеше да живее над нея за неопределен период от време. – Аз… аз дойдох и тогава… ти беше там… и не очаквах…
Това беше нещо, на което можеха да се посмеят, ако той се съобрази с програмата и опита.
Само че очевидно не беше така. Натъпкал ръцете си обратно в ризата, той се запъти към вратата, превръщайки голямото си тяло в толкова внушителен знак „не влизай“, колкото тя някога е срещала.
– Какво искаш?
Ами, тя имаше бисквити. Още топли от фурната. И литър мляко.
Беше прекарал часове в преместване в апартамента точно над нейния. Той беше новият ѝ съсед.
Какво си мислех, че иска?
Нямаше значение. Един миг, прекаран в безсмисления блясък на този човек, беше достатъчен, за да разбере, че той няма да бъде поредното чудесно попълнение в групата ѝ от приятели.
Не е проблем. Но в името на любезността и защото наистина стоеше там, с изпечена награда в ръка, тя направи имитацията на усмивката, която беше искрена, когато започна, и опита отново.
– Съжалявам, че те прекъсвам. Спрях се, за да кажа: „Здравей, съседе“ – подхвърли тя, като добави едно от онези кичозни махвания в полукръг, които миришеха на класическа восъчна постановка на „Карате кид“. – Тайлър, нали? Да, добре. И така. Приятелка съм с Форд… нашия хазяин… и той ме помоли да се отбия. Живея долу в апартамент две.
– Момичето от съседния апартамент – измърмори той, а очите му се присвиха в нещо, което подозрително приличаше на молба за търпение.
Макар че не можеше да мине и цяла минута, откакто тя за пръв път бе прекрачила прага му, така че, сериозно, какво беше това отношение? Разбира се, тя нахълта. Но вратата беше отворена. И той беше този, който се събличаше пред нея.
– Ммм-хмм… добре, или… хм… момичето долу, технически. Но така или иначе…
Челюстта му потрепери.
– Господи, нямам нужда от това.
Широко отвореният поглед на Маги се премести от над метър и осемдесет високия, късо подстриган, груб и откровено враждебен мъж, подпрян на рамката на вратата, надолу към привидно доброкачествената чиния с бисквити и обратно.
Дали беше пропуснала нещо?
Едва тогава мъжът загреба с ръка през влажната бъркотия на косата си и изпусна напрегнат дъх.
– Виж, апартамент две. Каквото и да предлагаш, не ме интересува.
Не.
– Каквото и да предлагам?
Твърдият наклон на устата му и заострената му брадичка бяха всичко, което можеше да каже по въпроса. Повече от достатъчно, за да стане ясно какво иска да каже.
Устните ѝ се разтвориха, когато неверието и възмущението започнаха война за територия дълбоко в гърдите ѝ.
Дали този измамник наистина си мисли, че…?
И още по-лошо, предполагаше ли, че тя…?
Не и в този живот, скъпи.
Добре, човекът не беше отвратителен. Имаше изградено здраво тяло, с цялата твърдост и висока оценка. Но толкова специален? Толкова неустоим, че Маги реши, че най-добрият и шанс да изпревари конкуренцията е да направи крачка… с бисквити в девет часа в неделя сутрин?
И да си помислим, че ще му привлече вниманието, че се чувства зле заради него, когато сам се изкачваше по трите етажа с всичкия си багаж. Но да, сега това не беше ли напълно логично.
Какъв кретен.
– За да сме наясно, единственото нещо, което се предлага тук, апартамент три… – Маги прибра млякото в свивката на лакътя си и прибра найлоновата опаковка, която беше върху чинията, като напълни въздуха около тях с чистата есенция на разтопен шоколад, препечени овесени ядки и богат, маслен аромат на семейна рецепта, толкова свещена, че само трима души на света я знаеха.
Безпомощен от ароматната атака, погледът му за кратко се разфокусира, преди да се спусне към бисквитите.
Избра най-голямата, Маги я вдигна към устата си и я захапа, дъвчейки с преднамерена наслада, преди да отвори млякото и да преглътне дълга глътка, бавно.
Удовлетворена, когато мускулите на гърлото на мъжа заработиха нагоре-надолу, тя отново покри чинията.
– …е предложението ми е да прегледате договора за наем относно шумовото замърсяване и да намалите музиката. Или поне да затвориш…
Вратата се затвори в лицето ѝ.
Невероятно. Но поне не ѝ се налагаше да губи още един дъх за този кретен.

***

– Той наистина те нарече „Апартамент 2“? – Ава Мейърс, най-добрата приятелка на Маги и друга въздържателка във всичко, свързано с „отношенията“, поклати глава, а махагоновата ѝ коса се улови от лекия вятър и се развя около лицето ѝ. Бяха се настанили на любимата си пейка с обичайния неделен асортимент от натрупана поща, списания, електронни устройства и това, което беше останало от бисквитите. – Сякаш не заслужаваш идентичност извън женската, заемаща пространството под него.
Маги прелистваше заглавията, твърде задълбочена в раздразнението си, за да се посвети на някоя новина.
– Форд казва, че се занимава с маркетинг. На свободна практика. И е от Ню Йорк, мисля, че е под наем от месец за месец, така че може би ще имаме късмет и той ще си тръгне до септември.
– От месец на месец? Странно. Защо?
– Момиче и питаш.
Ава изпусна нетактично смях. Форд беше… разсеян. Това, че изобщо бяха получили толкова много информация, беше малко чудо.
Като прерови бисквитките, тя добави:
– Харесва ми, че той си помисли, че ти се опитваш да му посегнеш.
– Знам. Защото това съм аз – изсумтя Маги. – Двадесет и четири пъти месечно оглеждам пазара за месо.
Говорим за главоболие, от което тя нямаше нужда. Не и когато на двайсет и седем години животът ѝ беше доста перфектен точно такъв, какъвто беше. Стабилен. Сигурен. На прав път. Изграден върху солидна основа от приоритети, по които всеки педагогически съветник би се възхитил. Маги беше завършила образованието си, имаше спестявания и финансов план, солидна работа като управител на галерия „Шрон“ и космическата благословия на шефа ѝ да влезе в бизнеса като партньор, надяваме се през следващата година, и евентуално да го откупи. Като добавим и приятелствата, които я „допълваха“ по начин, по който никой романс не можеше… и тя беше добре.
По-добре от добре.
Цялата тази работа с целия живот? Тя нямаше време за това.
Поправка. Тя е имала много време. Липсваше и само желание.
Маги обърна лице към небето, наслаждавайки се на топлината на юнското слънце и на задоволството си от съдбата, която животът ѝ бе отредил. Разбира се, трябваше да плаща такси. Винаги е имало такива. Но именно благодарение на тези трудни моменти тя можеше да оцени напълно това спокойно кътче от Платония, което си беше извоювала. Където кръгът от нейни приятели царуваше и прогнозата винаги вещаеше хубави моменти. Постоянство, подкрепа и надеждност.
Възможност за романтична разправия или горчиво предателство, което да им попречи на парада? Нула.
Да, Маги беше доволна от живота си точно такъв, какъвто беше. Точка.
– И така, здравей – промърмори Ава до нея. – Очевидно е, че „Апартамент 3“ беше пълен задник, и не говоря за него. Но случвало ли ти се е да се оглеждаш и… знаеш ли… да се чудиш?
– Хм… За какво? – Как да намали въглеродния си отпечатък? Дали новото италианско заведение е толкова добро, колкото казват всички? Дали купувачът и за маслото на Стовиц е имал сериозни намерения за втора бройка? Дали ще успее да накара Хеда да седне спокойно – а не в медитативно състояние – достатъчно дълго, за да обсъдят графика на плановете си? Дали родителите ѝ най-сетне ще се успокоят и ще повярват, че тя е способна да се грижи за себе си?
Ава примижа, а устата ѝ се присви от неприязън.
– Това.
Маги проследи погледа на приятелката си към червеното клише в действие, сгушено в сенчестия ъгъл на Уикър Парк. И примигна. Два пъти.
– Двойката? – Просъска тя. – Да не говориш сериозно?
После, след като се замисли, пусна смях, защото, няма как.
Ава не се срещаше с повече от Маги – което означаваше само при най-тежки обстоятелства. И освен ако Маги не беше пропуснала значително повече, отколкото осъзнаваше тази сутрин, това не бяха те.
– Да, почти сигурна съм, че съм. Мисля, че може би е време да спра да отхвърлям всеки мъж, който ме покани на среща, и да започна, не знам, да се отварям за възможностите.
Очите ѝ се завъртяха на един дъх пред главата ѝ. Маги се задъха.
– Какво…?
Това не се случваше. Не можеше да се случи. Само че киселото изражение на отвратително примирение върху лицето на Ава, която се намръщи към комплекта за пикник за двама, каза на Маги… че се случва.
– Какво се случва? Откъде идва това?
Бъркайки в трохите на полуизядената бисквита, Ава се свлече по-дълбоко на пейката в парка, като в този момент приличаше повече на мрачен тийнейджър, отколкото на хладнокръвно уверения адвокат, който играеше в реалния живот. Тя поклати глава.
– Сега всичко е толкова перфектно, разбираш ли?
Да, Маги знаеше. Оттук и объркването.
– Но какво ще бъде след десет или петнайсет години? – Тя изпусна още една тежка въздишка. – Момчетата, Сам и Форд – те са идиоти.
– Разбира се. – Най-добрият вид. Форд беше по-големият брат на Ава, техният хазяин и чудакът, който стоеше зад приложение номер едно на пазара за телефони и таблети – „Хибачи катапулт“. А Сам Фароу, общият мъж-безделник и ходещ източник на информация за всичко, което може да се поправи, беше най-старият им приятел. Маги ги обичаше като семейство. Заедно Сам, Форд и Ава бяха нейната основна група от приятели. Всички те бяха романтично увредени, със свои собствени индивидуални марки дисфункции в отношенията.
И това работеше. Само че Ава очевидно не мислеше така.
– Някоя сутрин в недалечното бъдеще някой от тях ще забележи няколко косъма по възглавницата си и допълнителен четвърт сантиметър на челото, където преди не е имало – и ще реши, че е време да спре да проспива пътя си през Чикаголенд и да се настани при някое хубаво момиче. И тъй като и двамата не са тролове и двамата имат почти нулеви стандарти, който и да е от тях, ще се ожени след по-малко от година. Най-много шест месеца, преди другият да се превърне в леминг и да последва примера му. Ще имат деца и кучета и тренировки по хокей в ранни зори в събота сутрин и глинени модели на слънчевата система, които трябва да се довършат на научния панаир във вторник вечер. И – Ава преглътна и си пое дъх, поклащайки глава, – ще водят съпругите си на сватби вместо нас.
Маги се закашля, задавяйки се от мисълта за последната сватба, на която е отишла без Форд. Скованите разговори и ухиленото очакване, което проблясваше в очите на нейния партньор. Бог да и помогне, тя никога повече не искаше да отиде там.
Но сериозно…
– Ава, момчетата няма да се женят.
– Не днес, но знаеш ли момичето, с което Сам се среща – Бетани? Тя ми каза, че мисли, че стават сериозни.
Малко вероятно.
– Бетани е заблудена.
– Да, съгласна съм. Но някой ден… някое от тези момичета… – Минаха две вдишвания, преди тя да продължи. – Виж, Маги, не говоря за нищо драстично. Просто да рискуваш от време на време. Да дадеш шанс на някой друг за промяна. Кой знае, може би да разбера какво е чувството да ме гледа момче по начина, по който тези двамата се гледат. Искам да кажа, че изглеждат щастливи – предложи Ава, но звучеше не толкова ентусиазирано, колкото примирено. – Влюбени.
– Сляпо – съгласи се Маги. И това беше същината на проблема. Маги вече знаеше какво е да имаш човек, който да я гледа така, сякаш би направил всичко, за да остане с нея завинаги. И да, това беше нещо опияняващо. Но имаше и рискове, присъщи на този вид пламенност. Веднъж хората да го изпитат, нямаше много неща, които не биха направили, за да го защитят. Като например да изневерят. На партньора си. На себе си.
Скръстила ръце на гърдите си, Маги обстойно огледа пикника.
Разбира се, той изглеждаше някак безобиден с цялата си глуповата усмивка и очите, с които я изпива. Но той можеше да бъде всеки. Можеше да е инвеститор или топ готвач в „Метрополитен“. О, да, вероятно е планирал да се преквалифицира. Да обърне нова страница. Да бъде мъжът, който момичето му заслужава. Но дали някога щеше да ѝ каже с какво се занимава? Не и ако това означаваше, че има шанс да загуби…
Спри.
Уф. Тя не искаше да бъде този човек. Момичето с полупразна чаша, което не позволяваше на никого да повярва, че тя е наполовина пълна.
Тя не искаше да бъде такъв човек.
Приближи се на пейката и се наведе рамо до рамо с Ава.
– Мисля, че е чудесно, че се отваряш за възможностите, и ще те подкрепям на сто процента. Но просто се чудя – и не искам това да прозвучи така, сякаш смятам, че това ще бъде проблем или нещо подобно, – но ти всъщност не харесваш никого. Никога. Поне не по начин, който да е повече от приятелски.
– Точно така.
– И така, как смяташ да заобиколиш това?
Ава очерта грубия план, който беше измислила: една-единствена задължителна среща всеки месец, на която даваше шанс на момчетата, които отговаряха на критериите ѝ – независимо дали я привличаха или не. И ако пропуснеше един месец, щеше да понесе последствията. Достатъчно строга санкция, за да се увери, че няма да се откаже.
– Хубаво. Трябва обаче да го направиш така, че наистина да боли, за да не можеш да се отпускаш. И да затвориш всички малки вратички, през които ще се опитваш да се промъкнеш. – Хей, това беше доста забавно. – Създай правила за това какво представлява законна среща и да не излизаш с един и същи човек отново и отново, когато знаеш, че няма да се стигне до никъде. Трудна любов и всичко останало. – Маги се ухили, може би се наслаждаваше твърде много на идеята Ава да не изпълни месечната си квота.
Ава довърши сладкиша си и след това избърса ръцете си, почиствайки трохите.
– Съгласна съм. Значи смяташ, че това е солиден план?
Блех, но както и да е. Ако Ава искаше да си уреди среща, коя беше Маги, за да я спре? Така че, като се погрижи за ентусиазма на капитана на отбора на веселите, тя каза.
– Напълно. Това е фантастична идея!
Честно казано, нямаше извинение да не види какво ще последва. Но разчитането на написаното на стената никога не е било силната страна на Маги. Особено що се отнася до най-близките ѝ хора.
– Радвам се, че мислиш така. – Ава се усмихна в отговор, а стоманеният блясък в очите ѝ беше безпогрешен. – Защото сключваме договор и ти правиш това с мен.
О, по дяволите.

Назад към част 1                                                                Напред към част 3