Категория: Преведени книги
Еротика 18
Любовни романи
Даринда Джоунс
Даринда Джоунс – Чарли-Дейвидсън
По-яркa от слънцето – Новела 8,5
ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18 /ЧАСТ 19
САМО ЗА ОНЛАЙН ЧЕТЕНЕ
Даринда Джоунс – Чарли Дейвидсън
Много Чарли Коледа – новела 10,5
САМО ЗА ОНЛАЙН ЧЕТЕНЕ
Даринда Джоунс – Смяна на измеренията:
Новела на Чарли Дейвидсън – 13,5
ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14
САМО ЗА ОНЛАЙН ЧЕТЕНЕ
Аби Глайнс
Леиа Стоун
Академия на Падналите
Леиа Стоун
Академия на Падналите: Първа година
ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18 / ЧАСТ 19 / ЧАСТ 20 / ЧАСТ 21 / ЧАСТ 22 / ЧАСТ 23 / ЧАСТ 24 / ЧАСТ 25
Леиа Стоун – Втора година
ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18 / ЧАСТ 19 / ЧАСТ 20 / ЧАСТ 21 / ЧАСТ 22 / ЧАСТ 23 / ЧАСТ 24 / ЧАСТ 25
Леиа Стоун – Трета година
Книга 3 от поредицата „Академия на падналите“
ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18 / ЧАСТ 19 / ЧАСТ 20 / ЧАСТ 21 / ЧАСТ 22 / ЧАСТ 23 / ЧАСТ 24 / ЧАСТ 25 / ЧАСТ 26
Академия на Падналите: Трета година и половина
Леиа Стоун
ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14/ ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18
Леиа Стоун
Академия на Падналите: Четвърта година
ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18 / ЧАСТ 19 / ЧАСТ 20 / ЧАСТ 21 / ЧАСТ 22 / ЧАСТ 23
Т.О. Смит
Преведени предложения
Тук ще добавяме преведените книги и автори от вашите предложения във форума 🙂
След проведената първа анкета от вашите предложения, ние имаме преведени вече следните автори и книги:
1.С.Л. Дженингс – Тъмна светлина
* Изцяло преведена и може да я намерите в Преведени книги -> С.Л. Дженингс – Тъмна светлина
2.Бека Фицпатрик – Финал
* Преведена и може да я намерите в Преведени книги -> Бека Фицпатрик
3. П. С. Каст, Кристин Каст – Училище за вампири
* Преведени са и може да намерите в Преведени книги -> П.С. Каст и Кристин Каст
Новела 8,5 „Клетвата на Дракон“
Книга 9 „Предопределен“
Новела 9,5 „Обетът на Ленобия“
Книга 10 „Скрит“
Новели 10,5 „Проклятието на Неферет“
Книга 11 „Разкрита“
Новела 11,5 „Падението на Калона“
Книга 12 „Изкупена“
4. Джанин Фрост
* Оставащите книги от серията „Среднощен ловец“ – книги 5-7 и всички новели към серията
* Книга 4 от поредицата „Принц на нощта“
* Книгите 1 и 2 от „Света на среднощните ловци“
* Поредицата „Нощен бунтовник“
5. Питър В. Брет – Демонски цикъл
* Преведени са следните произведения и може да намерите в Преведени книги -> Питър В. Брет
Новели 1,5 и 1,6 „Златото на Браян“ и „Големият Пазар“
Новела 3,5 „Наследството на вестоносеца“
Книга 5 „Ядрото“
6. Ан Райс – „Вампирски хроники“
6. Мира Лин Кели – Осмели се да обичаш вече е в Преведени книги (и 3-те книги от поредицата)
* Книга 1 „Истина или предизвикателсство“
* Книга 2 „Докосване и движение“
* Книга 3 „Сега и тогава“
7. Линдзи Пауел
* Книга 1 „Разбиваща топка“
* Книга 2 „Недосегаемият брат“
Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 61
ТОРИ
Силни ръце хванаха горната част на ръцете ми и ме разтърсиха, докато не разнесох сенките от очите си.
Стоях на покрива на висока кула на върха на имението Акрукс, топлият вятър галеше косата ми, а звездите блестяха ярко над мен.
– Готова ли си да започнеш работа, Роксаня? – Лайънъл мъркаше, докато ме гледаше в очите, а аз въздъхнах, докато му отвръщах с поглед. Нещо в него ме караше да се чувствам като негова принадлежност.
– Каква работа? – Попитах, а на челото ми се появи бръчка, докато сенките се плъзгаха около мен, целуваха кожата ми и шепнеха сладки неща в ушите ми. Бяха гладни… толкова гладни.
– Искаш ли да ми угодиш? – Попита Лайънъл, а ръката му се премести, за да хване брадичката ми, докато ме принуждаваше да задържа погледа му.
Очите му бяха тъмнозелени като на Дракона му и приковаха цялото ми внимание, докато се взирах в дълбините им и ловях в тях сенките му, чудейки се дали няма да изгреят и за мен. Беше облякъл чифт сиви панталони, бяло поло и кафяви мокасини, които предполагах, че е оставил тук за завръщането си.
– Да – издишах, докато сърцето ми биеше по-силно. Наистина исках да му угодя. Исках това повече от… всичко.
– Добро момиче. – Той избута лицето ми от хватката си, като ме отблъсна с една крачка назад, докато се обръщаше и влизаше вътре, а Клара подскачаше напред, за да вземе ръката му в своята.
Устните ми се свиха, докато ги гледах как слизат по извитото стълбище, а аз останах да ги следвам.
Спуснахме се надолу. Надолу, надолу и надолу. Докато не оставихме цялата лятна топлина и не влязохме в коридор доста под имението, където беше също толкова студено, колкото и празното пространство в сърцето ми.
Лайънъл водеше през дълъг каменен коридор, като запалваше свещници с огнената си магия.
Клара държеше ръката му, като я люлееше напред-назад, а погледът ми се стесни в точката на контакт между тях, докато сенките се въртяха в мен.
– Защо? – Изригнах, когато вече не можех да издържам.
– Защото съм фаворитка – изсъска Клара и стрелна поглед през рамо, което ме накара да изръмжа.
Лайънъл цъкна, докато се движеше, за да отвори една тежка дървена врата, и аз ги последвах вътре. Той дръпна Клара настрани, за да мога да разгледам огромната каменна камера. В центъра ѝ имаше стол с дебели кожени ремъци на ръцете и краката. Вляво покрай стената висеше редица куки, ножове и други уреди за мъчения, а вдясно имаше резервоар със студена вода.
– Искаш ли да бъдеш фаворитката, Роксаня? – Мъркаше Лайънъл, докато пускаше ръката на Клара и правеше крачка към мен.
Сенките се разместиха в мен, болезнено желаейки да усетя това с неотложност, която не можех да проумея.
– Да – издишах, седнах на стола и зачаках, докато той ме пристегне.
– Тогава ми кажи кого обичаш. – Той се отдалечи от мен, докато аз се мръщех на въпроса, а сенките бяха диви и кипяха под кожата ми.
Затворих очи, докато се опитвах да отговоря, търсейки в дълбоката бездна на нищото в себе си, докато не улових проблясък на нещо, което бях изгубила.
– Момиче със синя коса – въздъхнах, докато ехото на спомените се раздвижваше в сърцето ми. – И един мъж с тъмна душа.
Нещо се заби в корема ми и електрическата струя болка, която премина през тялото ми, ме разби на милион парчета, докато агонията владееше плътта ми, а сенките се надигаха гладно, за да пируват с нея.
Изстенах от удоволствие, докато мъчението се задържаше в тялото ми, а погледът ми се замъгли, тъй като сенките забулиха очите ми за миг.
Отпуснах се напред на стола, задъхвайки се, докато сърцето ми се разтуптяваше, а блаженството в крайниците ми заплашваше да ме погуби, докато се къпех в чистата сила на сенките. Това беше толкова много болка и толкова много удоволствие. Не знаех дали крещях от агония, или от екстаз.
– Грешен отговор, Роксаня – изръмжа Лайънъл, като се премести да застане пред мен, а погледът ми попадна на скъпите му мокасини, докато се опитвах да си поема дъх. – Кого обичаш?
Бавно наклоних глава назад, погледът ми се движеше по всеки сантиметър от него, докато най-накрая срещнах очите му и бездънните дълбини, които ме очакваха в тях.
Марката на Овена на ръката ми изгаряше от нуждата да бъда по-близо до него и аз хлипах, когато сенките ми позволиха да усетя тази болка за миг, преди да я погребат отново. Но това беше достатъчно, за да ми даде отговор.
– Теб – издишах аз, докато го гледах нагоре, а тъмнината в очите му разцъфтя като сенките в душата ми. – Само теб.
_________________________________
Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 60
ДАРСИ
Преди да успея да направя каквото и да било, за да спася сестра си, Лайънъл се превърна в огромния си зелен дракон, събори тавана и сграбчи Тори и Клара в ноктите си.
Изкрещях, когато светът буквално се срути около нас, и нямах сили да се предпазя, а в сърцето ми биеше отчаяна, разкъсана мелодия, докато се опитвах да тичам след сестра си.
Дариус се затича към мен сред падащия покрив и ми трябваше миг, за да осъзная, че Макс и Сет ни предпазват, докато цялата къща се срутва.
Стените се сгромолясаха около нас и сърцето ми се сгромоляса заедно с тях, докато Лайънъл отвличаше сестра ми, а заедно с нея сякаш открадваше и цялата надежда. Бяхме погребани под тонове отломки и се спусна мрак, докато бяхме хванати в безопасен балон.
Обърнах ръце към покрива, гледайки към Наследниците.
– Отворете горната част на щита, аз ще взривя отломките – поисках и те направиха, каквото казах, доверявайки ми се, докато отваряха щита достатъчно, за да може въздушната ми магия да пробие дупка в отломките. Не изгубих и секунда, хвърлих въздух под себе си, за да се изстрелям на счупения покрив, а Дариус беше изхвърлен след мен от някой от останалите.
– Дарси – изръмжа той, но аз го пренебрегнах, изправих се на крака и се втурнах нагоре по разбитите парчета от покрива, като търсех небето, агонията, която ме заля заради загубата на Тори в сенките и лапите на Лайънъл.
Моля те, върни се. Не мога да понеса да бъда без теб.
Дариус остана до мен, докато се изкачвах по тухлите и хоросана, а наследниците забързаха плътно зад нас, когато се добрахме до върха на развалините. Нимфите си проправяха път нагоре по отломките към нас, но на мен не ми пукаше. Не откъсвах поглед от небето, докато най-накрая забелязах Лайънъл в далечината – тъмнозелената му форма беше почти замаскирана на фона на нощното небе.
Стиснах зъби, докато се опитвах да изтласкам крилата от тялото си, борейки се срещу потискането на ордена, въпреки че беше безполезно. Но трябваше да върна Тори. Не можех просто да я изоставя на тази съдба.
Дариус хвана ръката ми с ръмжене.
– Трябва да се върнем в академията, обещах да те защитя.
– Майната ти, пусни ме – изръмжах, докато Макс, Сет и Кейлъб образуваха триъгълник около нас, изстрелвайки магия към нимфите, за да ги задържат.
– Разбих защитите около къщата, така че можем да се измъкнем със звезден прах оттук – обади се Макс.
Дариус извади от джоба си торбичка със звезден прах и аз се опитах да я изтръгна от ръцете му, отчаяно желаейки да тръгна след нея, но той я държеше извън обсега си.
Заведи ни в имението „Акрукс“ – поисках аз, като драснах с нокти по ръката му и почти му пуснах кръв. Сърцето ми беше разбито, цяла половина от него беше изтръгната и взета, когато тя се беше жертвала за нас, без да ми даде никакъв избор. Но аз отказах да го приема.
– Не можем да се борим с него по този начин. Трябва да се прегрупираме. А аз обещах да те пазя, затова те връщам в Зодиак – изръмжа Дариус, придърпвайки ме към себе си, докато сълзите прогаряха горещи пътеки по бузите ми.
– Това не е твой избор! – Изкрещях, бутайки го в гърдите, докато той се мъчеше да се задържи върху мен и едновременно с това да се опита да отвори торбичката със звезден прах.
– Трябва да тръгваме, по дяволите – изръмжа Кейлъб, завъртя се и му изтръгна звездния прах.
– Не! – Изкрещях, опитвайки се да се освободя, когато той подхвърли шепа във въздуха и ние бяхме изтръгнати в галактика от звезди, сърцето ми се разби, чувствайки се толкова фрагментирано, колкото и вселената, разпръскваща се около мен на парченца светлина. Но парчетата от сърцето ми не светеха, те бяха тъмни, назъбени и пълни с болка.
Краката ми удариха земята и Дариус ме придърпа към гърдите си, ръцете му ме смазаха в свирепа прегръдка, когато се приземихме отвъд оградата, ограждаща кампуса. И аз най-накрая се предадох, разпадайки се в ръцете му.
– Можем да се отправим към Дупката, ще съставим план – прошепна Сет, прокарвайки ръка по гърба ми, докато сълзите ми се стичаха свободно. За сестра ми, за Диего. За всичко, което бях загубила.
Болеше ме за Орион с всяка част от същността ми, исках да изпълзя в прегръдките му и да потърся утехата на думите му. Той щеше да знае какво да направи. Щеше да намери начин да поправи това. Но него го нямаше. Беше ме отрязал от живота си, а сега и Тори си беше отишла и не ми се струваше, че мога да се справя със загубата и на двамата. Беше твърде тежко да се понесе.
– Не мога просто да я оставя с него – изсъсках, опитвайки се да се съвзема, докато в крайниците ми нахлуваше неистова енергия. Измъкнах се от ръцете на Дариус, избърсвайки сълзите си, като исках сърцето ми да се превърне в желязо, имайки нужда да се съсредоточа. Да се боря.
– Няма да я оставим – съгласи се Дариус яростно. – Ще съборя света заради нея, но не можем да спечелим тази вечер.
Мразех да приема тези думи, но знаех, че той няма да ги каже, ако не е абсолютно вярно. Всички бяхме уморени, отслабени и нямахме представа какъв ще бъде следващият ход на Лайънъл.
Но аз трябваше да я спася. Аз щях да я спася. Дори да ми струваше всяка разбита частица от душата ми, за да го направя.
– Това не е свършило – изръмжах, когато наследниците се събраха около мен в кръг. Погледнах между тях, открих устойчивост в очите им, кимванията им ми обещаваха, че и те ще се борят за нея. Последен срещнах тъмночерния поглед на Дариус и той сведе глава.
Хванах брадичката му и я дръпнах нагоре, така че да ме погледне в очите.
– Не се отказвай от нея.
– Никога – закле се той с злобно ръмжене, което обещаваше кръвопролитие. – Но се страхувам, че баща ми ще заеме трона, Дарси. И нищо не можем да направим, за да го спрем сега, когато има нея.
Преглътнах острата буца, която се вряза в гърлото ми, докато стисках челюстта си.
– Тогава ще дадем клетва. Точно тук. Че ще намерим Имперската звезда преди него. Това е единственият шанс, който имаме срещу него.
Протегнах ръка, чудейки се дали наистина ще го направят, но всички те се придвижиха напред без колебание, поставяйки ръцете си върху моите.
– Заклевам се в звездите, че ще намерим Имперската звезда преди Лайънъл да го направи – издишах аз. – Без значение какво ще е необходимо.
Всички те заговориха в унисон, а плясъкът на магията свърза и петимата ни в едно звездно обещание, което отекна във вселената. „Без значение какво ще е необходимо.“
Назад към част 59 Напред към част 61