Т.О. Смит – ЛЕЙЛА ЧАСТ 7

Епилог
ХАТЧЕТ

Тор стоеше до мен, докато гледах как Лейла си играе с Теса и Сторм. Пътуването не беше отнело толкова време, колкото си мислех, и въпреки че мразех да правя това, което Лейла ме беше помолила да направя с нея, то беше помогнало.
Когато се върнахме у дома, тя започна да ходи на терапия три пъти седмично – при друг терапевт, специализиран в лечението на травми. След като ми разказа за терапевта си и за начина, по който се е отнасял с нея, аз се разсърдих на терапевта и ѝ намерих нов.
Лекарствата, които сега приемаше, ѝ помагаха изключително много и тя нямаше всички ужасни странични ефекти, които имаше преди.
И сега, три месеца по-късно, очаквахме третото попълнение в семейството.
Тя никога не ми е разказвала за бебето, което е убила, и аз никога не съм я питал. И преди бях вършил шибани неща и никога не бих осъдил жена си за това, че просто се опитва да оцелее.
А това, че е носила бебето на изнасилвача си, щеше да я убие.
– Все едно гледаш съвсем нова жена – коментира Тор. – Няма да те лъжа, братко. Всички чакахме тя да се пречупи, оттегли – нещо. Но тя се справя наистина шибано добре.
Кимнах, като вдигнах бирата към устните си.
– Тя криеше куп гадости, които ѝ се бяха случили – казах му аз. Грим и Грейв бяха единствените хора, които знаеха, и аз го оставях така. – Но тя се справи с това.
– Винаги съм знаела, че ще го направи – каза Трикси и се приближи до мен. – Благодаря ти, че никога не се отказа от нея, Хатчет.
Поклатих глава.
– Никога – казах ѝ с ожесточен тон. – Лейла е целият ми шибан свят.
Гледах как Лейла се надига от земята, а лицето ѝ беше малко бледо. Поставих бирата си и се приближих до нея, обгърнах раменете ѝ с ръка и я придърпах към себе си.
– Дишай – успокоих я аз.
– Не знам каква беше тази миризма – измърмори тя. – Мисля, че ще ми стане лошо.
Бързо я заведох вътре в банята и придържах косата ѝ назад, докато тя се навеждаше над тоалетната, изпразвайки стомаха си. След като свърши, ѝ подадох малко вода за уста, която беше на плота в банята, и търпеливо изчаках, докато тя изплакне устата си.
– Мислех, че сутрешното гадене ще свърши – изстена тя.
Придърпах я в обятията си и я целунах по върха на главата.
– То идва и си отива, помниш ли?
Тя изстена.
– Искам просто да си отиде.
Засмях се тихо, като притиснах устни към върха на главата ѝ. На вратата на банята се чу леко почукване и аз я отворих, за да видя Кости. Тя ми подаде бутилка вода и пакет бисквити.
– Помислих, че може да има нужда от това – каза тя с вдигане на рамене.
Лейла ѝ се усмихна.
– Благодаря, Кости.
Кости ѝ се усмихна и извъртя очи, когато Грейв изведнъж се появи зад нея и я обгърна с ръце.
– Кълна се, че изчезнах само за две шибани секунди – изсумтя Кости срещу съпруга си.
Грейв ѝ се усмихна.
– Не искам изобщо да изчезваш от полезрението ми – напомни ѝ той. Той се усмихна на Лейла. – Добре ли се справяш?
Тя му кимна. Погледнах към Грейв.
– Можете ли вие двамата да занимавате Матю и Теса?
Грейв се усмихна, а в очите му се появи познавателен поглед.
– Ебаси да – засмя се той. – Наслаждавай се на жена си. Очаквам услугата да бъде върната преди края на деня.
Кости се намръщи на съпруга си, докато аз се смеех. Бузите на Лейла пламнаха в червено. Затворих вратата и я заключих, като се обърнах, за да вдигна Лейла на плота в банята.
– Беше твърде дълго без теб, бейби – изръмжах срещу устните ѝ.
– Ти просто ме заряза тази сутрин – задъхано отвърна тя, а ръцете ѝ се вдигнаха, за да се увият около врата ми.
– Прекалено дълго – повторих, като я накарах да се захили. Боже, липсваше ми този звук и сега, когато тя отново се смееше и усмихваше, направих всичко възможно да я накарам да сияе.
Целунах я силно – гладно. Тя откликна нетърпеливо, устните ѝ работеха с моите. Плъзнах ръцете си под роклята ѝ, като тихо изстенах при усещането за гладката ѝ, мека кожа под грубите ми, загрубели длани.
Чувствах се като в шибан рай.
Паднах на колене между краката ѝ, отместих бикините ѝ и плъзнах езика си между гънките ѝ. Тя опря ръце зад гърба си на плота, а главата ѝ се отметна назад.
– Хатчет – тихо изстена тя.
Това нямаше да се получи. Исках всички да я чуят как шибано крещи името ми.
Засмуках клитора ѝ точно когато на вратата на банята се почука.
– О, Боже! – Извика тя, а краката ѝ се разтрепериха. Направих го отново, вкарвайки два пръста в нея, извивайки ги точно така, че да попаднат върху G точката ѝ. – Хатчет! – Изкрещя тя.
Не спрях, докато тя не ме умоляваше, а цялото ѝ тяло трепереше.
И тогава потънах дълбоко в нея, чукайки я толкова силно, че леко се страхувах, че ще счупим шибаната мивка.
Саботаж ни се усмихна, когато излязохме от банята. Беше взел две бири от хладилника.
– Звучи забавно – закани се той и накара бузите на Лейла да почервенеят. – Всички сме били там – каза ѝ Изи. Саботаж я стрелна с разгорещен поглед.
Косата на Изи беше разбъркана и тя правеше всичко възможно да я укроти.
– Тези мъже са шибано ненаситни.
Засмях се и изведох Лейла навън. Мигновено тя беше отнесена от мен от Рейна.
– Поздравления за бебето! – Изкрещя тя.
Лейла ме стрелна с мрачен поглед. Поклатих глава, като ѝ се противопоставих. Не бях пуснал котката от торбата.
– Кой ти каза? – Попита Лейла, а на устните ѝ се появи усмивка.
– Матю – засмя се Рейна. – Технически, той го разказа на Инк и Куршума, а Инк каза на мен.
Извърнах очи. Синът ми не можеше да пази тайна, за да спаси шибания си живот, но това вероятно беше, защото беше супер развълнуван, че ще има още едно братче или сестриче.
Разроших косата на Матю, когато той се приближи до мен и се наведе, вдигайки Теса, която държеше ръката му.
– Изпусна ли котката от торбата? – Попитах го.
Той сви рамене, като ме погледна сърцераздирателно. Аз само му се усмихнах, докато той оправяше косата си. Беше на онази възраст, в която външният вид имаше значение, и се опитваше да привлече всяко момиче, което можеше, макар че всички знаехме, че е вперил поглед в Александра.
Но това момиче му създаваше истински ад.
И все пак, когато той излизаше с някоя, тя му даваше хладно рамо.
Матю трябваше да си свърши шибаната работа, ако искаше някога да се събере с нея.
Не свалях очи от Лейла, докато всички жени я поздравяваха и разказваха за новото бебе, което скоро щеше да се появи. Знаех, че сега се справя много по-добре, но винаги се опитвах да бъда наблизо, в случай че се претовари.
Матю вдигна поглед към мен.
– Наистина ли мама вече е добре? – Усмихнах му се.
– Да, момче, тя наистина е добре.
И тя беше. Животът ѝ беше поднесъл наистина гадни карти, но знаех, че с любов и подкрепа тя ще продължи да бъде точно толкова шибано невероятна, колкото винаги съм знаел, че е.
Защото моята жена беше боец – шибан воин. Тя можеше да падне, но винаги щеше да се изправи.

Назад към част 6

Т.О. Смит – ЛЕЙЛА ЧАСТ 6

Глава 6
ХАТЧЕТ

Кожата ми настръхна.
Това, което току-що бях направил с нея, с жена ми, с шибаната любов на живота ми, беше шибано нечовешко.
Седнах на верандата и отпуснах глава в ръцете си, слушайки как тя крещи и плаче в тази къща, молейки ме да дойда да ѝ помогна.
Как се очакваше от мен да слушам това поне два шибани часа?
Така ли беше звучала, когато онзи кучи син е отишъл и е свършил каквото е имал намерение да направи?
Нима беше крещяла за мен, а аз не се бях появил да ѝ помогна? Искаше ми се да повърна.
Чух как се чупи клон и изтръгнах пистолета от гърба си, като го насочих към човека, който излезе от гората.
Това беше Грейв.
– Братко, едва не те застрелях – изръмжах тихо, като поставих пистолета си до мен. Той изохка, когато Лейла изкрещя, и седна до мен. Погледнах към него. – Какво правиш тук, Грейв?
Той скръсти ръце пред себе си, опрял лакти на коленете си, докато гледаше в тъмнината.
– Помислих си, че може би имаш нужда от емоционална подкрепа, Хатчет – каза ми тихо.
Изхлипах и поклатих глава.
– Кой, по дяволите, ѝ предлага емоционална подкрепа, Грейв? – Поисках, чувствайки се изменчив. – Кой, по дяволите, е бил до нея? Аз съм нейният съпруг, а дори не можах да видя през всички бариери, които тя беше издигнала. – Почувствах се така, сякаш бях погълнал киселина. – Аз не съм бил там за нея, Грейв. Тя е била шибано сама.
Входната врата внезапно се хлопна. Скочих на крака, като навреме хванах Лейла, която скочи върху мен, а краката ѝ се увиха плътно около мен. Притиснах я до себе си, докато тя ридаеше, а окървавените ѝ ръце и китки бяха хванати в капан между нас.
– Ето, братко – каза Грейв и ми подаде един стол. Потънах в него, притискайки Лейла плътно до себе си. Грейв извади ножа си от обувката ми, но вместо да изглежда ужасена от оръжията, както беше през последните пет години, Лейла просто мълчаливо държеше китките си настрани, заровила лице във врата ми, за да може Грейв да пререже въжето, свързващо окървавените ѝ китки.
Взирах се с ужас в пораженията и в халката, която висеше от въжето.
Беше я изтръгнала от шибаната стена.
– Лейла, бейби, погледни ме – грубо изкомандвах аз. Грейв влезе в убежището. Лейла бавно ме погледна, очите ѝ бяха кръвясали, а лицето ѝ – бледо, но в очите ѝ имаше борбеност, каквато не бях виждал от онзи шибан божи ден, когато я намериха зад клуба, почти мъртва.
– Освободих се – измърмори тя. Устните ѝ трепереха. – Не съм безпомощна. Той не може да ме нарани отново.
Хванах лицето ѝ в ръцете си.
– Ти никога не си била безпомощна, чуваш ли ме? – Изревах. Раменете ѝ се разтресоха, докато плачеше, но изглеждаше по-скоро облекчена, отколкото страдаща. – Гледах те как преби до смърт баща си, Лейла. Знам, че си по-силна от демоните си.
– Той вече не може да ме нарани – извика тя, повтаряйки си.
Притиснах я до себе си и зарових лицето си в ухаещата ѝ коса.
– Не, бейби. Никога повече – заклех се. – И докато съм жив, никой друг освен мен няма да те докосне повече – обещах аз.
Грейв коленичи до стола. Внимателно обърнах Лейла с лице към него, но все още държах ръцете си около нея. Грейв ѝ се усмихна леко.
– Имаш ли нещо против да те превържа? – Попита я той.
Тя протегна китките си към него. Знаех, че по тях ще има белези. Кървяха доста силно, но завинаги щях да ги ценя, дори и да бяха донякъде причинени от моята ръка.
Защото те напомняха на моята жена, че е воин – шибан боец.
Завинаги щях да преглътна отвращението, което изпитвах, когато я връзвах за стената, когато слушах писъците и виковете ѝ, молбите ѝ за помощ, защото в крайна сметка тя беше победила.
Беше победила демоните си.
Този път се бореше по-силно и се освободи.
– Толкова съм шибан, че се гордея с теб – казах ѝ, притискайки устни към слепоочието ѝ.
– Ти ме спаси, Хатчет. – Погледна ме и душата ми за миг напусна тялото ми от блясъка в красивите ѝ сини очи. Те бяха изпълнени с живот, с любов.
Преглътнах сълзите си.
– Молех за теб онзи ден – промълви тя. Затворих очи, стиснах челюстта си, мразех, че не бях там, за да я спася, както тя е молела да го направя. – Разчитах на теб да ме спасиш. – Тя си пое рязко дъх.
– Този път осъзнах, че трябва да бъда сама свой герой. – Бавно отворих очи и отново ги вперих в нейните. Тя прокара ръка по брадата ми. – Но този път ти ме спаси, Хатчет. Ти ме спаси от собствените ми вътрешни демони, като се противопостави на етичния си кодекс, като се противопостави на чувствата си и направи това, което те помолих да направиш.
Тя нямаше представа колко много имах нужда да чуя тези шибани думи. Защото в момента, в който я завързах за стената, в който тя ме молеше да не ѝ правя това, не се чувствах по-добре от шибания изрод, който я беше докарал дотам.
Хванах лицето ѝ в ръцете си и покрих устните си с нейните. Грейв безшумно се изплъзна в нощта, а аз правех сладка любов с моята жена на онази веранда под лунното небе.

Назад към част 5                                                  Напред към част 7

Т.О. Смит – ЛЕЙЛА ЧАСТ 4

Глава 4
ХАТЧЕТ

След като накарах Лейла да се събуди с ръка между краката ѝ, бавно довеждайки я до четвъртия ѝ оргазъм за деня досега, успях да я измъкна от леглото и след дълги опити най-накрая я накарах да облече червените бикини, които толкова много обичах.
Изглеждаше толкова добре. Знаех, че се срамува от тялото си, но на мен не ми пукаше как някой си мисли, че изглежда, защото за мен тя изглеждаше като шибана богиня.
Тръгнах от бара с бира в едната ръка и с плодово питие в другата, което мислех, че може да се хареса на Лейла. Тя никога не пиеше много, но докато бяхме далеч, исках да се отпусне.
Знаех, че е само въпрос на време глупостите в главата ѝ да се появят, но щях да съм готов за тях, когато се появят. И не ми пукаше колко силно ще ме отблъсне в крайна сметка. Щях да се притисна с още по-голяма сила, принуждавайки я да ме задържи при себе си.
Лейла беше моята жена. Когато се ожених за нея, имах предвид всяка една от клетвите си към нея. Те не бяха празни думи.
Бях с нея докрай.
Докато смъртта не ни раздели.
А единственият начин да ни раздели смъртта беше старостта. Нищо друго.
Знаех, че поемам риск всеки ден, когато съм част от MC, но също така знаех, че братята ми винаги ще ме подкрепят.
Лейла никога нямаше да ме изгуби, точно както знаех, че никога няма да изгубя жена си. И ако можех да помогна, тя щеше да мине преди мен, защото не исках да се справя с болката, че не съм до нея.
Лейла ми се усмихна от позицията си на шезлонга, когато ѝ подадох поръчаното питие. Тя отпи глътка от него и очите ѝ се разшириха от изненада.
– О, това е наистина хубаво – каза ми тя. Седнах на малкото оставено място на шезлонга, ръката ми се плъзна по гладкото ѝ бедро, а бирата висеше от пръстите ми.
– Надявах се да е така. Знам, че не обичаш да пиеш, но си помислих, че ако е достатъчно плодова и не усещаш алкохола, може би ще ти хареса малко повече.
Очите ѝ се затоплиха, част от живота се върна в тях.
– Благодаря ти, Хатчет.
Усмихнах ѝ се, наведе се и я целунах нежно, облизвайки ръбовете на устните ѝ. Ебаси, това питие наистина беше плодово. Вкусът ѝ беше шибано вкусен.
– По всяко време, бейби.
Преместих се на шезлонга до нейния и затворих очи, вслушвайки се във всичко около нас. Това, че бяхме на почивка и не носех елека си, не означаваше, че все още няма да съм напълно наясно с всичко, което се случваше около мен.
Опасността дебнеше отвсякъде. Бях научил това по трудния шибан начин и никога повече нямаше да допусна тази грешка.
Тя почти ми беше струвала старата ми дама.
Седяхме там достатъчно дълго, за да може бирата ми да стане топла, тъй като всъщност не я пиех. Лейла си допи и успя да прочете кратка книга, докато на мен най-накрая ми беше достатъчно да седя там.
Изправих се и поставих бирата си на земята до нейната вече празна чаша.
– Хайде – подканих я, протягайки ръка към нея. Тя ме погледна изненадано. – Хайде да влезем в басейна.
Тя сложи ръката си в моята и ми позволи да ѝ помогна да се изправи от шезлонга. След като вече бяхме в басейна, я придърпах към себе си и продължихме навътре, докато водата се оказа над гърдите ѝ. Наведох се и взех устните ѝ в нежна целувка, като изръмжах тихо, когато усетих как зърната ѝ се втвърдяват през горнището.
Тъй като беше делничен ден, басейнът беше празен, освен нас. През уикенда нямаше много хора, а с проучването, което бях направил за този хотел, преди да го избера, знаех, че се използва предимно от корпорации, когато техни представители трябваше да дойдат в града за среща.
Бях избрал добре.
Обърнах ни встрани от бара, така че да съм с гръб към тях. Завъртях Лейла, придърпах я с гръб към гърдите си и плъзнах длан по корема ѝ и между краката ѝ. Не влязох в долнището на банския ѝ, а само я обгърнах с длан над него.
– Хатчет – измърмори тя, а главата ѝ се отпусна на рамото ми.
Разтърках я над долнището на банския.
– Когато те върна в стаята ни, момиченце, ще те чукам до такава степен, че няма да можеш да ходиш – изръмжах в ухото ѝ. Тя изстена. – Ще изкарам тялото ти извън границите на възможностите му и ще обичаш всяка шибана минута от това.
Притиснах с ръка устата ѝ, докато тя викаше, сърцето ѝ биеше, а очите ѝ почти се въртяха в главата.
След това допрях устни до бузата ѝ и я обърнах с лице към себе си. Усмихнах ѝ се.
– Това е номер пет – изръмжах. Повдигнах ръка и прокарах палец по долната ѝ устна. – Чудя се колко ли още мога да измъкна от теб днес?
– Ще изпадна в кома – засмя се тя.
Усмихнах се, обичайки звука на смеха ѝ. Не го бях чувал толкова отдавна.
– Просто ще изкарам от теб поне още един – подиграх се аз.
Знаех, че глупостите в главата ѝ ще се върнат; просто се надявах да не е толкова скоро.
Когато се прибрахме в стаята, Лейла беше изтощена, затова оставих обещанието си към нея на заден план и легнах в леглото при нея, държейки я в прегръдките си.
Тя се събуди с викове.
Звукът от този писък щеше да ме преследва завинаги. Беше изпълнен с болка и ужас.
Тя се разпадна в ръцете ми, ридаеше толкова силно, че едва дишаше. Аз просто я държах здраво, свих тялото си около нейното, правейки всичко възможно да я държа заедно, докато тя напълно се съсипваше.
Светлината, която се беше появила в очите ѝ по-рано в басейна, напълно я напусна. Замени я леденостудена тъмнина, която замъгли хубавите ѝ сини очи – направи ги да изглеждат призрачни.
– Помогни ми – просъска тя. – Хатчет, накарай го да спре – извика тя.
Притиснах я по-силно. Не знаех как да ѝ помогна. Не знаех как да ѝ отнема тази гадост.
След като се поуспокои малко, я занесох в банята и заедно седнахме във ваната с джакузи. Не я изпусках от ръцете си. Винаги я държах.
– Обичам те – казах ѝ. Тя подсмърчаше и хълцаше. – Лейла, бейби, обичам те толкова много, по дяволите.
Тя отново хълцаше.
– Може би трябва просто да ме оставиш, Хатчет. – Тялото ѝ трепереше в ръцете ми. – Не можеш да ме спасиш.
Поклатих глава и я обгърнах с ръце.
– Няма шанс и в ада, бейби – изръмжах. Тя трябваше да е полудяла. Нямаше да я изоставя – никога.
Тя изхлипа.
– Защо?! – Изкрещя, гласът ѝ беше дрезгав и хриптящ. Раменете ѝ се тресяха от сълзите. – Прекалено съм прецакана за теб – за това! – Извика тя.
Обърнах я с лице към себе си, така че да се разположи на бедрата ми. Хванах лицето ѝ в ръцете си, принуждавайки призрачните бебешко сини очи да се впият в моите. Червата ми се изкривиха от ужаса, който се настани в тях.
– Защото те обичам, Лейла. – Тя поклати глава, но аз леко я разтърсих, принуждавайки я да ме погледне отново. – Няма да те пусна, независимо колко мрачна става тази гадост, чуваш ли ме? Завинаги, Лейла. Винаги, по дяволите.
Тя рухна върху гърдите ми, а риданията раздираха гърдите ѝ. Аз просто я държах, оставяйки я да се отърси от това. Тя плака толкова силно, че накрая изгуби съзнание, тялото ѝ беше твърде уморено, а умът – твърде изтощен.
И дори тогава продължих да я държа, без да я пускам.
Внимателно я обърнах, за да мога да я повдигна на гърдите си, и станах от ваната, като внимавах, докато излизах, изнасяйки я от банята. Внимателно я положих на леглото и я покрих, като се вмъкнах точно зад нея.
Притиснах голото ѝ тяло до себе си, като опрях брадичка на върха на главата ѝ.
Не можех да спя – не можех да спя, по дяволите. Всеки път, когато затварях очи, в мозъка ми звучеше онзи писък.
При всяко нейно движение я стисках по-здраво, за да уверя подсъзнанието ѝ, че не е сама – че я имам. При всеки звук, който издаваше, шепнех в ухото ѝ, че я обичам – че не е сама. Аз все още съм тук.
Тя вече не се събуждаше с викове. Доколкото знаех, тя не сънуваше кошмари.
Но през цялата нощ лежах буден, загледан в звездното небе зад балконската врата, и се молех на който и да е Бог да ми даде някакъв знак как да помогна да върна Лейла при мен – този път за добро.

Назад към част 3                                                Напред към част 5

Т.О. Смит – ЛЕЙЛА ЧАСТ 3

Глава 3
ЛЕЙЛА

Малко повече от четири часа по-късно Хатчет спря до един хотел на остров Саут Падре. Беше хубав хотел и знаех, че ще му струва доста скъпо за една нощ. Преглътнах трудно, преглъщайки сълзите си.
Той правеше толкова много за мен, а аз не го заслужавах.
Той нежно стисна ръката ми, преди да изгаси мотора си. Слязох от задната му седалка и свалих каската си, като му я подадох. Той се изправи и постави каските ни на седалката, преди да хване бедрото ми и да ме дръпне близо до себе си.
Шокирано издишане напусна устните ми, когато се притиснах към него, а ръцете ми се опряха на гърдите му. Другата му ръка хвана тъмнокафявата ми коса и наклони главата ми назад, а устните му покриха моята в целувка, която изгори душата ми.
Исках да бъда изгаряна от този мъж завинаги.
– По-добре – изръмжа той, след като устните ни се разделиха. Положи челото си върху моето. – Убиваше ме това, че твоето горещо, малко тяло беше притиснато към моето в продължение на шибани часове, без да мога да те докосна, както исках.
– О, Хатчет – издишах аз. Беше ми дошло до гуша, че той все още ме искаше след всичко, което изтърсих предната вечер.
Той притисна целувка към челото ми.
– Хайде. Да отидем да се регистрираме, а след това да потеглим към плажа.
– Опакова ли ми бански? – Попитах го.
Той кимна, а на устните му се появи нахална усмивка. Присвих очи към него с подозрение. Той уви ръка около врата ми – движение, което беше едновременно притежателно и защитно. Хареса ми.
– Да, да, ебаси – изръмжа той.
– Защо имам чувството, че това е този, който не ми харесва? – Въздъхнах. Притежавах червени бикини, които Хатчет обичаше, но никога не ги носех. Смущавах се от тялото си, особено с всичките ми стрии и любовните дръжки над бедрата.
– Защото е така – каза той с вдигане на рамене. Обърна се с лице към мен, а ръцете му се вдигнаха, за да обхванат челюстта ми. – Това сме само ти и аз, бейби. Тук – светът престава да съществува. Нищо друго няма значение.
Знаех двойния смисъл на думите му. Гърлото ми се сви от сълзи.
– Винаги има значение, Хатчет – прошепнах, а гласът ми се пречупи на името му. – То никога не изчезва.
Той допря устните си до моите.
– Ще се справим с това. – Обеща той. Целуна ме отново, като езикът му докосна моя за миг. Беше толкова бързо, но и толкова еротично, че пръстите на краката ми се свиха в ботушите ми. – Хайде. Трябва да се регистрираме.
Останах тихо до Хатчет, докато той плащаше за две нощувки. Знаех, че е казал, че ще отсъстваме от дома си известно време, затова ми беше малко любопитно защо е платил само за две нощувки.
Той хвана ръката ми в своята и ме поведе далеч от рецепцията, след като получи ключовете за стаята ни.
– Само две нощувки? – Попитах го.
Той кимна.
– Имам някакъв план в главата си – каза ми, докато ме водеше навън към мотора си. Подаде ми каската си и аз бързо я нахлузих на главата си, плъзнах се на мотора зад него, а ръцете ми се увиха около кръста му.
– Някакъв план? – Попитах.
Той се засмя.
– Да. Летя на принципа на задника си тук, бейби. – Запали мотора и завъртя дросела, след което бавно заобиколи задната част на хотела и спря на паркинг близо до една врата.
Слязох, държейки каската в ръка, а той също слезе и свали своята, преди да вземе чантата ни от задната част на мотора. Мълчаливо го последвах във вътрешността на скъпия хотел, като очите ми блуждаеха из красиво декорирания коридор.
– Намираме се на петия етаж – каза ми той. – Има самостоятелен балкон и от него се вижда океанът.
Сърцето ми се разтуптя от толкова много любов към този мъж до мен, че почти не можех да я задържа.
– Благодаря ти – прошепнах аз. Той знаеше колко много обичам естествената красота на Земята.
Той пусна чантата и уви свободната си ръка около мен, придърпвайки ме към себе си, докато устните му покриваха моите. Изстенах в целувката, като притиснах тялото си по-близо до неговото. Той ме подпря на стената на асансьора, пъхна коляното си между краката ми и притисна бедрото си към путката ми. Хлипах в целувката, а ръцете ми дърпаха блузата му.
Асансьорът изпищя. Хатчет изпусна ниско ръмжене и се отдръпна от мен, като грабна чантата. Изминахме половината път по коридора, преди той да отключи вратата и да ме пусне да вляза, влизайки зад мен.
Веднага щом вратата се затвори зад нас, Хатчет ме хвана за бедрата и ме повдигна, носейки ме към голямото легло в средата на стаята.
Щом се озовах по гръб на леглото, устните на Хатчет бяха върху моите, а ръцете му – под блузата ми. Изстенах, извивайки гръб под докосването му, докато той вдигаше сутиена ми, ръката му галеше гърдите ми, а грубият му палец се търкаше по зърното.
– Хатчет – изстенах и краката ми се разтвориха. Той избута бедрата си напред, а твърдият му член се притисна към сърцевината ми.
Седна и свали блузата и сутиена от мен, а ръцете му разкопчаха дънките ми и ги свалиха заедно с бикините. Следваха обувките ми и скоро вече бях гола под него, а разгорещените му тъмни очи се движеха по тялото ми като гореща ласка.
– Перфектна – изръмжа той.
Прокара устни по челюстта ми и надолу по шията ми, смучеше силно и хапеше местата, които винаги ме караха да стена и да се гърча под него.
Когато устните му се увиха около зърното ми, другата му ръка обгърна сърцевината ми, а дланта му се търкаше в клитора ми. Изкрещях, ръцете ми се заплетоха в косата му, когато той вкара два пръста в мен, извивайки ги точно така, че да попаднат на това място вътре в мен. С ръката му, която търкаше клитора ми, и с пръстите му, които непрекъснато попадаха на това перфектно място, аз за нула време свърших около пръстите му.
Той изръмжа тихо.
– Майната му. Изстискваш ме до дъно – изрева, а устните му отново срещнаха моите.
Той дръпна блузата си през главата, разкривайки тази перфектна, татуирана горна част на тялото. Седнах, за да го докосна, но той притисна ръката си към гърдите ми, закотвяйки ме към леглото, докато придвижваше тялото си надолу по моето, докато лицето му не се озова между краката ми.
Езикът му обхождаше клитора ми, въртеше се около стегнатото, чувствително снопче нерви, преди да вкара два пръста в мен.
– Хатчет! – Изкрещях, краката ми трепереха. – О, Боже – прохлипах и гърбът ми се изви.
Заплетох пръсти в косата му, яхнах лицето му, вземайки от него това, което исках. Той вкара горещия си език в мен, а палецът му търкаше кръгове по клитора ми, докато не ми прилоша толкова силно, че не можех да дишам, дробовете ми крещяха за въздух.
– Дишай – грубо заповяда Хатчет, а тялото му вече беше над моето. Той потърка бузата си в моята. – Дишай, бейби. Спокойно, сега.
– Свята работа – изпъшках, а гърдите ми бързо се издигаха и спускаха, докато всмуквах въздух в лишените си от въздух дробове.
Той се ухили над мен и ме обгърна с ръце, докато се обръщаше настрани, притискайки ме към себе си.
– Свята работа е точно така. – Той допря устни до върха на главата ми. – Подремни. Знам, че си уморена като дявол. След това ще се качим на покрива и ще се насладим на басейна.
Зяпнах.
– Но ти не си…
– Не е нужно – изръмжа той, макар че твърдият му член разказваше съвсем друга история. – Този път е изцяло за теб, Лейла.
– А ако кажа, че го искам? – Попитах го, като прокарах устни по татуировките на гърдите му.
Той изръмжа, стягайки мускулестите си ръце около мен.
– Ако те взема точно сега, ще те чукам здраво – каза ми той. – Ти знаеш това. Твърде дълго се разминавахме, докато аз ходех на тази проклета обиколка.
– Не ме интересува. – Извих се срещу него. Той вдиша рязко въздух. – Вземи ме като дивак, Хатчет. Чукай ме.
Той ме обърна по корем и се изправи на колене зад мен. Миг по-късно беше заровен толкова дълбоко в мен, че го усещах в долната част на стомаха си. Ръката му се уви около косата ми, а другата му ръка стискаше кръста ми толкова здраво, че знаех, че ще остави синини.
Но имах нужда Хатчет да ме вземе по този начин. Имах нужда да ме чука толкова силно, че да не мога да мисля за нищо друго освен за него.
Той ме чукаше силно, а тласъците му бяха бързи. При всеки тласък напред избутвах дупето си обратно към него. Кожата на главата ми гореше от хватката, която имаше върху косата ми, но го молех за още.
Исках да ме унищожи.
Той посегна под мен и разтърка клитора ми. Изкрещях и паднах на леглото – автоматична реакция на свръхстимулацията. Той ме притисна към леглото, ръката му все още беше под мен, докато ме чукаше още по-силно, а пръстите му все още търкаха клитора ми.
– Хатчет, моля те – изстенах. – О, Боже!
– Вземи го, бейби – изръмжа той. – Ти поиска това.
От устните ми се изтръгна писък, когато се освободих силно около него, а той се освободи заедно с мен, като спермата му покри стените и вътрешната страна на бедрата ми.
– Майната му – изрева той, опирайки челото си в лопатката ми.
Стана, вдигна ме на ръце и ме отнесе в банята, за да вземем душ. Бяхме тихи, докато ме опираше на коляното си и ме къпеше, а устните му се движеха по раменете и врата ми, докато го правеше.
След това ме уви в кърпа и ме отнесе обратно в леглото, като ме сложи на чистата страна, а после се качи зад мен и ме обви в ръцете си.
– А сега подремни – промърмори той, а гласът му звучеше точно толкова уморено, колкото и аз изведнъж се почувствах. – Ще те събудя след малко.
Сърцевината ми се сви при мисълта какво може да означава събуждането ми от него.

Назад към част 2                                                   Напред към част 4

Т.О. Смит – ЛЕЙЛА ЧАСТ 2

Глава 2
ХАТЧЕТ

Прокарах ръка по косата на Лейла. Беше припаднала от прекалено много плач – твърде силен, за да могат тялото и дробовете ѝ да се справят с него. Мълчаливо я отнесох до леглото и оттогава не съм я напускал.
Във връзката ми с Лейла имаше много моменти, особено в началото, когато се чувствах сякаш съм я провалил.
Този път надделя над всички останали.
Този ден тя беше изнасилена. Онзи шибаняк я беше изнасилил. Все още не знаех какво има предвид, когато каза, че е убила бебето, при положение че знаех, че никога не е правила аборт. Всяка смяна на медикаменти и процедура, която се правеше, за да се помогне на Лейла, докато беше приета, трябваше да се ръководи от мен.
През цялото време тя страдаше – твърде се страхуваше да ми каже какво не е наред.
Тази жена никога не можеше да бъде съсипана в моите очи. Тя беше толкова силна. Тя нямаше никаква шибана представа колко е силна.
Нейният терапевт ми беше казал, че Лейла е страдала от недиагностицирана и нелекувана депресия от години – вероятно още от дете. Имало е гадости, които баща ѝ е направил с нея и които съзнанието ѝ е блокирало, и които не са излезли наяве, докато не е била в болницата при травматолозите. Никога не ми казаха какви гадости са разкрили – само че са разкрили спомени – шибани тъмни спомени, които биха унищожили нормален човек.
Двамата с Инк се опитвахме да съберем Рейна и Лейла, мислейки, че това може би ще помогне, но сега се чудех дали това само не е влошило нещата. Рейна беше жертва на изнасилване в продължение на години и беше излязла от ситуацията толкова лесно, докато Лейла страдаше. Сега се чудех дали това, че Рейна процъфтява, не е накарало Лейла да се чувства още по-зле.
Поклатих глава. Трябваше да направя нещо. Лейла имаше нужда от мен. За първи път клубът щеше да остане на заден план.
Жена ми се нуждаеше от мен и ако не направех необходимото, за да я спася, знаех, че ще я загубя. Мисълта, че един ден ще се прибера вкъщи и ще видя жена си да лежи в локва от собствената си кръв, ме накара да преглътна повръщано.
Грабнах телефона си от нощното шкафче и се измъкнах от леглото, като излязох в коридора и извадих контакта на Грим.
– Майка ти, шибаняк, сега е два часа сутринта – изръмжа той.
– Грим, лошо е – казах тихо. Той въздъхна. Миг по-късно чух шумолене на одеяла. Преглътнах повръщано, стискайки юмрук отстрани. – Не повтаряй това на никого другиго, Грим, но Лейла ми съобщи тази вечер, че в деня, в който е била дрогирана и едва не е умряла, е била шибано изнасилена.
– Ти сериозно ли говориш? – Попита Грим. – Майната му, братко. Никой от нас не знаеше.
Разхождах се по коридора пред вратата на спалнята си, като на всеки няколко секунди поглеждах нагоре, за да проверя как е Лейла.
– Той я е чукал. Лейла каза, че тя е убила бебето. – Подръпнах брадата си. – Имам нужда от време, Грим. Имам нужда да я измъкна от Хоуп за известно време – само аз и тя. Ако не направя нещо, братко, ще загубя жена си. Виждам го в очите ѝ. Тя се предава на майната си и аз няма да я загубя заради самоубийство.
– Отдели си толкова време, колкото ти трябва, братко – каза ми Грим. – Ще поговоря с Катюшка, ще ѝ кажа какво се случва. Ще запазим Матю и Теса за теб. Не ми пука дали ще ти трябват месеци, Хатче. Тя получи тази глупава ръка заради клуба. Няма да погребваме жена ти, чуваш ли ме?
– Благодаря, Грим – изръмжах аз. Облегнах се на стената и се загледах през коридора в спалнята, където Лейла все още спеше. – Планирам да се махна оттук още сутринта. Ще се обадя на децата утре вечер.
Свърших разговора и се протегнах, за да потъркам гърдите си. Болеше ме само при мисълта колко много я боли Лейла, колко много страда.
Тя не заслужаваше тази гадост.
Мразех да разчитам на клуба да се грижи за децата ми. За Матю и Теса това щеше да е все едно, че сме отишли на почивка без тях.
Но аз бях твърдо решен да спася Лейла от мрака в съзнанието ѝ. Обичах я прекалено много, за да я загубя, и се заклех, че докато се върнем у дома, тя ще процъфтява.
Вече бях опаковал багажа ни и го бях закачил на задната седалка на мотора си, когато Лейла се събуди на следващата сутрин. Очите ѝ бяха притъпени и изглеждаше предпазлива да бъде около мен, сякаш щях да я изхвърля настрана само защото някакъв шибан задник, който вече беше мъртъв, я беше изнасилил, само защото беше убила бебе.
Не ми пукаше за нищо от това. Тя беше моята съпруга – единствената жена, която някога съм искал.
Бих се гмурнал в мрака заедно с нея, ако това беше необходимо, за да я спася.
Обгърнах я в обятията си, въздъхнах тихо, когато тя се отпусна срещу мен, а ръцете ѝ се увиха около корема ми, за да се свържат зад гърба ми.
– Добре. Добро утро, бейби.
– Добро утро – прошепна тя. Гласът ѝ все още беше дрезгав от виковете предишната нощ.
Наведох се и нежно я целунах. Тя въздъхна в целувката, устните ѝ се отвориха под моите, като мигновено ми се подчини, позволявайки ми да я водя. Членът ми се втвърди в дънките, но продължих да целувам бавно и сладко.
Щях да правя любов с нея цяла нощ в първия хотел, в който спряхме тази вечер. Сега просто исках да покажа на тази моя жена, че все още я обичам – че все още я искам.
Майната му. Винаги щях да я искам. Нищо на света – в цялата вселена – не би могло да промени това.
Наведох се и я целунах по челото, преди да взема чашата с кафе от плота и да я сложа в ръцете ѝ.
– Помислих си, че тази сутрин няма да имаш стомах за никаква храна, но поне изпий това за мен – помолих.
Тя кимна, вдигна чашата към устните си и отпи глътка. Проследи с очи лицето ми, след което се спря на гърдите ми. Намръщи се, а веждите ѝ се свъсиха от объркване.
– Не си носиш елека.
Поклатих глава към нея.
– Ние с теб отиваме на много дълго пътуване – казах ѝ. Очите ѝ се разшириха от изненада. – Говорих с Грим снощи, докато ти спеше. Той, Катюшка и Скраб ще се грижат за Матю и Теса, докато ни няма.
– За колко време? – Попита ме тя.
Повдигнах рамене.
– Толкова дълго, колкото е необходимо – казах ѝ.
В очите ѝ проблесна още по-голямо объркване.
– Колкото време отнеме? – Попита тя.
Очите ми се впиха в нейните с такъв интензитет, че тя леко потрепери, но не от страх. Знаех, че Лейла никога не се е страхувала от мен. Тя се страхуваше да ме разочарова. Знаех това. Това се дължеше на психическото ѝ здраве.
– Толкова дълго, колкото е необходимо, за да те върна при мен, момиченце.
Устните ѝ трепереха. Тя разтреперано постави чашата си с кафе.
– Това ще отнеме много повече време от някаква малка ваканция – прошепна тя.
Хванах брадичката ѝ, обръщайки главата ѝ назад, за да се обърне към мен.
– Това не е някаква малка ваканция – казах ѝ. – Не ми пука, че ще ми отнеме цяла година, Лейла. Не ме интересува, ако отнеме повече време. Няма да те загубя. Децата ни няма да те загубят. Имам нужда от теб, бейби. Имам нужда от теб тук, при мен. – В хубавите ѝ сини очи блестяха сълзи – очи, в които се бях влюбил преди толкова много години. Просто им липсваше красивият блясък. – Така че, не ме интересува колко време ще отнеме това. Ще се справим с това – заедно.
Тя поклати глава, но аз обгърнах с ръка задната част на врата ѝ, като я държах стабилна и съсредоточена върху мен.
– Не ми казвай „не“ – изръмжах ѝ аз. Тя подсмръкна и една сълза се плъзна по бузата ѝ. – В болест и здраве, Лейла. Няма да наруша обета си към теб.
Тя се просълзи и се хвърли към мен, като обгърна гърба ми плътно с ръце. Обгърнах я със силата си, притиснах лицето си до върха на главата ѝ, вдишвайки аромата на шампоана ѝ.
– Обичам те – промълвих аз. – Обичам те толкова много, по дяволите. Ще се справим с тази гадост, Лейла.
– Не знам дали ще успееш – извика тя.
Поклатих глава.
– Любовта ми към теб може да ни преведе през всичко, Лейла.
– Толкова е тъмно, Хатчет. Всеки път, когато затворя очи напоследък, виждам само лицето му. Единственото, което виждам, е как той ми се усмихва – заплака тя. Във вените ми пулсираше ярост. Ако онзи шибаняк, който ѝ е направил това, беше още жив, щях да го изкормя – да му откъсна члена и да го натъпча в гърлото му. – Не съм достатъчно силна за това.
– Силна си – изръмжах аз и засилих хватката си върху нея. – И ще ти го докажа. – Наведох се и поех устните ѝ с твърда, силна целувка. – Знам, че си достатъчно силна, защото ти си моята жена, Лейла. – Тя хлипаше. – А мен ни най-малко не ме привличат жени, които са слаби, и определено не бих се оженил за такава, чуваш ли ме? – Отново допрях устните си до нейните. – Ще се справим с това, бейби.
Тя поклати глава, но аз я целунах отново, преди да успее да протестира – целунах я, докато тя не успя да направи нищо друго, освен да стене и да ме целува в отговор.

Назад към част 1                                                       Напред към част 3

Т.О. Смит – ЛЕЙЛА ЧАСТ 1

ЛЕЙЛА

 

Попаднах на дъно – лошо дъно. Засегнах тези, които обичах, и почти се откъснах от семейството си.
И черешката на сладоледа? Станах жертва на яростта на конкурентен клуб.
Известно време бях в болница, опитвайки се да се възстановя, а малко след това попаднах в психиатрична клиника.
А Хатчет – благословен да е и сърцето му – никога не се отказа от мен, дори когато го молех да го направи.
Опитвам се да се издигна над всичко това заради него и децата ни – над ретроспекциите, страха, депресията. Но е трудно.
И аз не съм същата жена, която Хатчет е обичал години наред. Никога повече няма да бъда тази жена.
Защото, честно казано, не съм сигурна дали искам да се събудя и да видя следващия ден.

**Това е новела към поредицата за ДВМС. Това е историята на Лейла и нейният път на възстановяване. Тя няма основен фокус върху MC.
**Тази новела е написана, за да даде на читателите на поредицата ДВMC възможност да приключат с историята на Лейла.

 

 

 

 

Глава 1
ЛЕЙЛА

Понякога нещастието беше единствената ми компания.
Опитвах се да бъда по-добра за Хатчет, за Матю, за Теса. Направих го. Исках да бъда по-добра.
Но не знаех как. Всеки проклет ден се борех за тях, но лекарствата не помагаха, терапевтът ми беше копеле през деветдесет и девет процента от времето, а аз се чувствах така, сякаш се давя.
Бавно умирах отвътре.
Наведох се над плота в банята, отпуснах глава в ръцете си и си поех дълбоко въздух. Хатчет беше избягал. Казах му, че ще се оправя и без него – казах му да си върви – но онзи ден, който ме прецака, продължаваше да се върти в главата ми.
Никой не знаеше какво се е случило с мен. Дори не можех да се накарам да кажа на терапевта си.
Погледнах нагоре, взирайки се в себе си в огледалото. Дори не разпознах жената, която ме гледаше.
Как да кажеш на мъжа, когото си обичала с всяка фибра на тялото си, че си била дрогирана и изнасилена – твърде дрогирана, за да се съпротивляваш, но не достатъчно, за да изпаднеш в безсъзнание? Как да кажеш на мъжа си, че си изгубила разсъдъка си, докато си била в психиатричната клиника, и си се удряла в корема, докато не си загубила бебето, защото не си издържала да носиш детето на изнасилвача?
Как да му кажеш колко прецакана си станала?
Хатчет беше останал с мен в болницата всеки ден, но накрая дори той призна поражението си и в съгласие един с друг ме беше настанил в най-близката психиатрична клиника. Той ме посещаваше всяка седмица, когато посещенията бяха разрешени.
Смятал е, че се подобрявам. В някои дни ми се струваше, че е така, особено когато го виждах да ме чака в стаята за свиждания.
След това други дни бяха толкова мрачни, че почти имах чувството, че не мога да дишам.
Този инцидент се беше случил на днешната дата преди почти пет години. Би трябвало да съм го преодоляла. Не би трябвало повече да ме притеснява.
Но беше. Натрапваше се в съзнанието ми, преследваше сънищата ми, когато съпругът ми не беше тук, за да ме държи на земята и да ме кара да се чувствам в безопасност.
Плъзнах се по плота на пода, а сълзите се стичаха по бузите ми. Мразех това. Не можех да спра да страдам. Не можех да плувам в цялата тази тъмна, мътна гадост.
Телефонът ми иззвъня на нощното шкафче. Издигайки се от пода, в случай че е някое от училищата на децата, се втурнах към нощното шкафче и въздъхнах с облекчение, когато видях името на Хатчет на екрана.
Моята спасителна линия. Моят спасител. Единствената ми светлина в този тъмен свят, в който се задушавах.
– Ало? – Промълвих, мразейки, че този път не можех да скрия, че се разпадам без него.
– Лейла? – Попита той тихо. – Бейби, какво става? Притесних се, когато Катюшка каза на Грим, че не си била в клуба днес.
Седнах тежко на матрака, като се надявах гласът ми да не ме подведе.
– Нищо не е наред. – Гласът ми се пречупи, издавайки ме. Стиснах очи, мразех се, но ги отворих веднага, когато единственият образ, който се плъзна в съзнанието ми, беше на гадняра, който ме беше изнасилил, усмихващ се срещу мен. Свих устни в устата си, усещайки, че спокойствието ми се нарушава.
Хатчет винаги беше с мен покрай годишнината, но тази година не беше, защото бях настояла да отиде на този пробег. Честно казано, мислех, че ще се справя.
По бузите ми се стичаха сълзи. Не бях добре.
– Имам нужда от помощ – извиках аз. – Хатчет, не мога…
– Спокойно, бейби – успокои ме той. – Дишай. Лейла, бейби, трябва да дишаш. – Захлипах, стиснах телефона и ми се искаше той да е тук. – Грим, трябва да се прибирам, по дяволите, у дома – чух го да казва на президента си. – Изпрати Рейна у дома.
– Не – изсъсках аз. Не исках никой да ме вижда в този вид.
– Не спори с мен, бейби. Аз се връщам. Ще се прибера у дома до вечерта. Просто се дръж за мен, бейби. Можеш ли да го направиш?
Не можех да го излъжа.
– Не – прошепнах.
Чух как той си пое рязко дъх от тревога.
– Майната му. Имам нужда от теб, бейби. Трябва да се задържиш за мен, докато се прибера, добре?
Свих се на една страна на леглото.
– Ще се опитам – промълвих. Но не му давах нито едно обещание.
– Опитай, бейби. Никога не спирай да се бориш, чуваш ли ме?
– Добре – прошепнах аз. Но не бях сигурна дали мога да направя това – да продължа да се боря.
Бях толкова, толкова шибано уморена.
Рейна ми беше дала хапчета за сън, когато дойде при мен. Борих се с нея за това. Беше ме страх да заспя, без да имам Хатчет до мен. Знаех, че ще бъда измъчвана от кошмари, но тя сигурно ги беше подхвърлила в кафето, което ми направи.
Защото се събудих с писъци, обляна в пот, а одеялата и чаршафите се заплитаха около мен.
По стълбите се чуваше тропот на ботуши. Изтърсих се от леглото, напълно ужасена, но се приземих на купчина на пода, а чаршафите се заплетоха около краката и глезените ми, пречейки ми. Паникьосах се, опитвайки се да се измъкна от бъркотията.
Хатчет нахлу в стаята и се втурна към мен. Изхлипах, просвайки се на пода, толкова облекчена, че го виждам – да знам, че съм в безопасност.
Никой никога повече нямаше да ме докосне.
Той бързо ме отвърза от чаршафите и ме обви в прегръдките си, държейки ме толкова силно, че имах чувството, че ще смачка костите и дробовете ми, но аз го приех радушно, ридаейки в гърдите му. Сърцето му биеше под ухото ми, докато аз се притисках към него, а тялото ми трепереше в прегръдката му.
– Аз съм тук, бейби. Аз съм тук. Не си сама.
Той ме вдигна на гърдите си и се изправи от пода, като тръгна към вратата.
– Децата – промълвих аз. – Те не могат да ме видят в този вид.
– Те са при Грим – увери ме той. – Катюшка ги взе от училище. Докато ти си спала, Рейна им е опаковала чантата, а Катюшка я е взела, преди да отиде да ги вземе. Тук сме само ние, бейби.
Устните ми потрепериха. Не заслужавах това огромно задружно семейство, което имах. Толкова се пазех от тях – толкова се бях затворила – защото се страхувах да не разберат колко мрачни и грозни са моите гадости, и въпреки това те все още правеха всичко възможно, за да ми помогнат.
– Не ги заслужавам – прошепнах аз.
Хатчет затегна хватката си върху мен, докато влизаше в кухнята.
– Ти заслужаваш всичко това и още повече, Лейла. Не можеш да помогнеш на гадостите, през които преминаваш. Всички разбират това – увери ме той.
Как биха могли? Дори Трикси беше способна да се бори с глупостите си. Аз?
Не можех да дишам в тази гадост.
Хатчет внимателно ме постави на плота, преди да отиде до кафеварката. Гърбът му беше напрегнат, а челюстта му стисната. Преглътнах трудно. Дали съм направила нещо, което да го вбеси? Не обичах, когато Хатчет ми се сърдеше.
– Аз ли направих нещо? – Попитах плахо.
Хатчет се обърна и ме погледна, а челюстта му се отпусна за миг, докато устните му се набръчкаха. Той се протегна и се почеса по брадата си.
– Не. Защо си мислиш това, бейби? – Попита той, докато поставяше чаша с кафе под кафемашината и я включваше, като след това си махна елека. Преметна го през облегалката на кухненския стол.
– Напрегнат си.
Той въздъхна и прокара ръце по лицето си.
– Бях се побъркал по пътя към вкъщи, Лейла. – Хвърлих поглед надолу към скута си. Мазолестите му ръце хванаха лицето ми, накланяйки главата ми обратно нагоре, така че очите ни се срещнаха. Той прокара палците си по скулите ми. – Жена, ти си моето шибано всичко. Това, че ми каза, че не можеш да издържиш, докато се прибера – това ме прецака, Лейла. Обаждах се на Рейна на всеки петнайсет минути, исках да знам как си, защото спря да си вдигаш телефона. Тя ми каза, че ти е дала хапчета за сън, но ебаси, не можех да дишам правилно, докато не те държах отново в ръцете си.
Сълзите се плъзнаха по бузите ми.
– Толкова е тъмно, Хатчет – промълвих аз.
Той ме обви в прегръдките си, а ръката му държеше тила ми.
– Аз съм тук, бейби. Кълна се, че ще те измъкна от тази гадост, дори това да е последното проклето нещо, което ще направя.
Изхлипах, стиснах очи и ги отворих отново с хлипане, когато тази злобна усмивка ме изтръгна обратно.
– Не можеш да ме излекуваш, Хатчет – изсъсках аз.
Ръцете му се свиха около мен.
– Много добре мога – изръмжа той. – Няма да е лесно, но ще се справим с това. Справяш се толкова добре…
– Не го правя – прошепнах, като го прекъснах. Той се напрегна. – Преструвах се, защото искам да бъда най-добрата за теб и децата ни…
Той ме пусна, като посегна да хване брадичката ми. Наклони главата ми назад и се вгледа в очите ми.
– Защо, по дяволите, криеш от мен какво чувстваш, Лейла? – Ядосано попита той.
По бузите ми се стичаха сълзи. Не можех да му кажа.
Никога не можех да му кажа тези глупости. Кой мъж би искал съсипана жена като мен?
– Не мога – извиках аз.
– Какво искаш да кажеш, че не можеш? – Избухна той. Заплаках. – По дяволите, Лейла, договорихме се да не лъжем повече – напомни ми той. – Никакви тайни повече. Казвам ти всичко – дори глупости по код, които не би трябвало да казвам. – Знаех, че го прави. Грим беше изпълзял в задника му за това преди няколко години, но Хатчет беше обяснил по най-добрия възможен начин защо го прави. Изненадващо Грим се беше отдръпнал.
Но не можех да му кажа това.
– Хатчет, моля те – извиках аз. – Моля те, недей да правиш това.
Той се отдръпна от мен, а в тъмните му очи пламна ярост.
– Ти сериозно ли говориш?! – Избухна той. Изтръпнах. – Винаги се връщаме към тези глупости, Лейла. Никога не можеш да бъдеш честна с мен за тези неща. Случи се преди години, когато бяхме тийнейджъри, случи се отново, когато ти избяга за втори шибан път – кога най-накрая всичко ще се промени?! – Изръмжа той.
Стиснах ръцете си в юмруци, ноктите ми се впиха в дланите ми. Стиснах очи, без да знам кое е по-лошо – дали това, че съпругът ми ми се сърди, или чудовището, което ме беше съсипало и преследваше сънищата ми, все още ме ужасяваше всеки път, когато затворех очи.
– Бях изнасилена – извиках аз. – Бях изнасилена и в крайна сметка забременях, а от омраза убих това дете. – Погледнах към съпруга си през сълзите си. Лицето на Хатчет беше побеляло под брадата му. Скочих от плота и се спънах, щом се изправих на крака. Главата ми започваше да се блъска, както винаги, когато говорех или мислех за тези глупости. Хатчет ме хвана и ме придърпа към себе си. Удрях с юмруци по гърдите му, а риданията болезнено се изтръгваха от гърлото ми. – Това ли искаше да чуеш, Хатчет? – Извиках. – Искаше да чуеш как шибаната ти жена е съсипана – ебати унищожението? Че друг мъж е влязъл в жена ти и я е забременил?
Той се свлече на пода заедно с мен, държейки ме здраво в прегръдките си, докато аз напълно се разпадах, а писъците се изтръгваха от гърлото ми, докато го притисках към себе си, а моите ужаси сега отново бяха изречени.

Напред към част 2

Т.О. Смит – ГРЕЙВ ЧАСТ 18

Глава 18
ГРЕЙВ

Когато най-накрая приключих с банята, Кости беше отпаднала в леглото. Можех да кажа, че е изтощена като дявол, и знаех, че това е моя вина, но част от споразумението ми с Алехандро беше, че не мога да се свързвам с никого. Никакъв телефон, нищо. Бях напълно изключена от мрежата.
И направих някои кървави неща.
По негова заповед унищожих цял клуб с една ръка и никой от тях не го видя. Бяха го пресрещнали погрешно при изпълнението на една заповед.
Не можеш да пресечеш Алехандро и да останеш жив, за да разкажеш историята. Не и ако не можеше да получи нещо от теб – като Кости.
Името ми имаше причина. Пращах шибаняците в гробовете им. И Алехандро използваше това в своя полза.
Нахлузих чифт сиви панталони и чифт чорапи, преди да затичам леко по стълбите. Скорпионът ми се усмихна от позицията си в стола, където държеше Ема.
– Звучи като забавление – коментира той.
Извъртях очи.
– Благодаря, че ги провери. – Не бях предполагал, че Кости ще се превърне в такава бъркотия. Тя винаги е била толкова силна.
Скорпионът въздъхна.
– Трябваше да дойда по-рано – призна той. – Кости на практика се самоубиваше. – Стиснах зъби. – Нямаше да дойда днес, но Грим ми се обади. Той не знаеше какво друго да направи. Така че дойдох малко по-рано.
Коленичих до стола и нежно протегнах ръка, за да прокарам ръка по дългата, тъмна коса на Ема.
– Ема, скъпа, ще се събудиш ли заради мен? – Попитах меко.
Тя бавно отвори очи и обърна глава с лице към мен. Очите ѝ просветнаха.
– Татко! – Изкрещя тя. Буквално скочи от скута на Скорпион в ръцете ми.
Прегърнах я силно, като зарових лицето си в косата ѝ.
– Здравей, мила – прошепнах хрипливо, опитвайки се да не плача. Ебаси, толкова хубаво беше да се върна у дома.
– Мама каза, че си обещал да се върнеш у дома. Тя ми каза, че няма да си тръгнеш завинаги.
Целунах я по главата.
– Мама е умна – напомних ѝ.
– Моля те, не заминавай отново за толкова дълго, татко – каза тя тихо, докато ме прегръщаше толкова силно, колкото можеше.
– Няма да го направя – обещах аз. И възнамерявах винаги да спазвам това обещание.

***

Ема спеше на дивана, а на заден план вървеше филмче на „Дисни“. Аз подредих къщата. Знаех, че Кости не е имала много време, не и когато се е опитвала да утеши Ема и да се държи на крака едновременно.
Кости се запъти надолу, сънливите ѝ очи бавно обикаляха из всекидневната, преди да се приземят върху мен. Веднага се приближих до нея и я придърпах в прегръдките си, като я целунах нежно.
– Здравей, бейби – въздъхнах аз.
Тя обви ръце около врата ми и ме целуна дълбоко, като от устните ѝ се изплъзна тих стон, докато аз плъзгах ръце под тениската, която носеше, а ръцете ми се плъзгаха по дупето ѝ.
– Шибано ми липсваше – прошепна тя.
– Боже, бейби, ти също ми липсваше. – Вдигнах я и тя обви краката си около бедрата ми, докато я носех към кухнята, за да ѝ приготвя нещо за ядене. Но щом я настаних на плота, тя не ме пусна. Прокарах ръцете си по меките ѝ бедра, наслаждавайки се на тръпката, която се разнесе по тялото ѝ. Тя прокара ръце по бицепсите ми, а от устните ѝ се откъсна тиха въздишка.
Ебаси, тя беше перфектна.
– Какво правише? – Попита ме тихо тя. – Защо не можа да се обадиш, да се свържеш с някого?
Докоснах устните си до нейните с надеждата да успокоя тревогата ѝ.
– Алехандро ме накара да живея извън мрежата. Без телефон, без никаква комуникация. Алехандро направо ми каза, че ако умра, ще разбере от уста на уста. – Кости си пое рязко дъх, а очите ѝ се разшириха от ужас.
– Аз унищожих цял клуб – казах ѝ. – И то не просто устав, бейби. Цял клуб. Уставът на майката пресече пътя на Алехандро.
– О, Боже мой, Грейв – въздъхна тя, докато леко галеше лицето ми, а сините ѝ очи пробягваха по чертите ми. – Бях се притеснила до болка за теб. Винаги съм успявала да заключа всичко, което съм чувствала в себе си, в една малка кутия. – Стиснах ръцете си върху бедрата ѝ, мразейки преследвания, опустошителен поглед в очите ѝ. – След като се установих с теб, никога повече не исках да заключвам всички тези неща. Исках да почувствам всичко с теб. – Преглътна трудно. – Но след два дни, в които не те чух, всичко, което исках, беше да заключа всичко обратно, да не ми пука. Да се чувствам празна щеше да е блаженство.
– О, бейби – прошепнах, докато обгръщах ръцете ѝ плътно и поставях устните си върху слепоочието ѝ. – Никога повече, бейби. Никога повече няма да те оставя така, освен ако не става въпрос за клубни дела.
– Не знаех дали да те мразя, или да продължа да те обичам – прошепна тя, а гласът ѝ се пропука.
– Можеше да направиш и двете.
Тя се засмя тихо, но това звучеше измъчено.
– Почти съм сигурна, че в един момент го направих – каза ми тихо тя.
Хванах ръката ѝ и плъзнах ръката си в джоба на панталона си, изваждайки диамантения пръстен, който държах през последните няколко месеца. Тя си пое рязко дъх, когато го нахлузих на пръста ѝ.
– Кости, това е моето обещание към теб, че никога повече няма да те изоставя. Никога повече няма да те нараня. Това е моето обещание към теб, че никога няма да те накарам да изпитваш такъв страх, какъвто изпитваше през последните осем дни.
– Искаш да се омъжа за теб ли? – Попита ме тя тихо.
Кимнах.
– Омъжи се за мен, Кости. Позволи ми да те направя изцяло моя.
Очите ѝ се наляха със сълзи.
– Аз винаги ще бъда твоя, Грейв. Никога няма да има никой друг за мен. Така че, да, ще се омъжа за теб – каза ми тя тихо, а сините ѝ очи бяха пълни с любов и обожание към мен.
Целунах я дълбоко.
И ето как Ема ни намери.

***

– Господин Самюълс, ще позволим на Ема отново да се върне в редовните класове…
Бях се върнал в проклетото училище за поредната среща, но с Кости бяхме стигнали до решение заедно.
Ема щеше да бъде изведена за неопределено време и аз щях да я запиша в частното училище в града, където от самото начало ме бяха уверили, че Франки ще бъде с нея през всяка секунда от деня и Ема никога няма да бъде третирана по различен начин. Всъщност те бяха изумени от високите ѝ оценки.
– Не – изрекох, докато се облягах назад в неудобния кожен стол, в който седях. Кости се усмихна към мен, а ръката ѝ намери моята под масата.
– Все още те съдят – каза им Кости. Устоях на желанието да се разсмея, когато лицата на всички пребледняха. – Но Тристан и аз решихме, че ще преместим Ема в частното училище тук, в града. След като Тристан вече е имал проблем с това училище преди, не би трябвало да се превръща в проблем отново. Така че, при това положение смятам, че тази среща приключи – каза Кости, като се изправи.
Усмихнах се към нея.
– Напориста, бейби.
Тя ми се усмихна през рамо, докато се измъкваше от стаята.
– Знаеш го, бейби.
Тя ми намигна и аз бързо я последвах.
Но от друга страна, бих последвал тази красива жена навсякъде.

Назад към част 17                                             Напред към новела 12,5

Т.О. Смит – ГРЕЙВ ЧАСТ 17

Глава 17
КОСТИ

Катюшка и Трикси седяха от двете ми страни в параклиса, докато плачех.
– Не се съгласих на това. – Изплаках. – Подписах се за това, че той ще ходи на бягания с клуба, който го подкрепя – а не за това, че ще се прави на шибан герой.
– Грейв е умен – опита се да ме успокои Трикси. Искаше ми се да ѝ изкрещя, че да си умен не означава нищо. Можеше да е толкова умен, колкото си иска, но ако врагът е по-умен, нямаше никакъв шибан шанс. – Той ще се върне у дома при теб и Ема.
– Но в какво състояние, Трикси? – Попитах я. – Изобщо не се доверявам на Алехандро. Грейв не е с мъже, които познава, с мъже, на които може да се довери.
– Джоуи ще бъде с него – каза тихо Катюшка. Подиграх се. – Той ще бъде добре. Джоуи няма да позволи нищо да му се случи.
Поклатих глава.
– Мразя, че той направи това – признах, докато прокарвах ръце по бузите си. Изправих се от пода, твърде развълнувана, за да седя повече. – Трябва да си измия лицето. Имам малко момиченце, което ще побеснее, когато баща му не се прибере скоро, и трябва да съм подготвена за това.
Излязох от стаята без повече думи, като ги оставих в параклиса, и се отправих към банята на долния етаж, за да се измия и да охладя лицето си. Ема щеше да има нужда от някого, който да ѝ бъде опора.
Проклетият Грейв и неговият шибан героичен задник.
– Мамо? – Попита Ема, когато се вмъкна в банята. Издухнах меко дъх, призовавайки силата, която не усещах, че имам, преди да я погледна. – Татко тръгна, нали?
Преглътнах трудно, но кимнах с глава към нея.
– Трябваше да отиде да се погрижи за нещо – казах ѝ тихо.
– Не ми каза довиждане – каза тя тихо, а в очите ѝ блестеше объркване. – Той винаги ми казва довиждане.
Коленичих пред нея. Тя беше толкова умна и да я излъжа нямаше да се получи. Никога не се получаваше. Тя беше толкова добра в това да прозре и мен, и Грейв.
– Татко трябваше да отиде да направи нещо, което ще изисква известно време – казах ѝ аз. – Той ще отсъства. Не знае кога ще се върне.
Ема се хвърли в прегръдките ми.
– Мамо, татко няма да се оправи, нали?
Едва устоях на желанието да хленча, докато я държах по-силно в ръцете си.
– Татко ти ми обеща, че ще се върне и при двете ни – казах ѝ, докато заравях лицето си в косата ѝ. Бях се вкопчила в тези думи с всяка частица от същността си. – Татко някога нарушавал ли е обещание?
– Не – каза Ема тихо, докато подсмърчаше.
– Тогава няма да наруши и това – казах ѝ тихо.
Само се надявах и се молех да не я лъжа.

***

Държах Ема в скута си в люлеещия се стол вкъщи. Тя не искаше да спи в леглото си, вместо това искаше да е сгушена близо до мен.
Това беше осмата поредна нощ, в която спях с нея в този люлеещ се стол.
Осем нощи и все още нямаше обаждане от Грейв. Никаква вест от Алехандро как е.
Дори Грим губеше търпение към цялата ситуация.
Изненадващо, никой от мъжете в клуба не ми се разсърди, въпреки че причината за изчезването на Грейв беше в мен. Вместо това всички те направиха каквото можаха, за да ми помогнат, макар че Ема се беше отдръпнала от всички, освен от мен.
Дръпнах глава нагоре, когато входната врата се отвори. Издърпах пистолета от масата до мен и го насочих към натрапника, докато влизаше вътре.
Скорпионът вдигна ръка към мен, като тихо нареди на Джесика да изчака.
– Това съм само аз – каза той тихо. Поставих пистолета на масата. Джесика влезе зад него, докато люлееше Дестин в ръцете си. Скорпионът се премести във всекидневната, където аз тихо люлеех Ема.
– Господи, Кости. Кога за последен път си спала повече от няколко часа? – Попита той, като се приближи до мен и прокара очи по лицето ми. – Изглеждаш гадно. Грейв щеше да изпадне в пристъп, ако те видеше в този вид.
Повдигнах рамене.
– Тя продължава да сънува кошмари – казах му тихо. – Ако спра да я люлея за дълго, тя се събужда с писъци.
– Имаш нужда от почивка – каза ми той. – Шибаният клуб не помага ли? – Гневно попита той.
Въздъхнах.
– Скорпион, те правят най-доброто, което могат – отвърнах му. – Не е тяхна вина, че Ема не ги допуска до себе си.
Скорпионът въздъхна.
– Аз я имам. Трябва да си починеш малко – каза ми той.
Той се наведе и се опита да вземе Ема от мен. Тя се дръпна и се събуди, а ръцете ѝ се стегнаха върху блузата ми.
– Не! – Извика.
Скорпион успокои ръцете си върху косата ѝ.
– Скъпа, това съм аз – чичо Скорпион – каза тихо Скорпиона, опитвайки се да я успокои.
Ема поклати глава.
– Искам мама – каза тя, а ръцете ѝ се стегнаха още повече в блузата ми.
– Всичко е наред, мило сърце – казах тихо, докато натисках целувка на върха на главата ѝ. – Заспивай отново.
Скорпионът въздъхна.
– Ебаси, Грейв е такъв тъпак – закле се той.
Започнах отново бавно да се люлея, изтощението се стовари върху раменете ми, но бях обучена да не се поддавам на умората. Знаех, че обучението ми никога няма да ме напусне, независимо колко време ще прекарам далеч от предишния си живот.
– Чухте ли нещо? – Отчаяно го попитах.
Скорпион поклати глава.
– Джоуи държи ухо настрана, но Алехандро е потаен. – Стиснах зъби. Грейв дори не разполагаше с друг клуб, който да го подкрепя. Джоуи щеше да е по-добре от нищо. – Той каза, че дори не е виждал Грейв наоколо.
В очите ми се появиха сълзи, но не им позволих да паднат, въпреки че имах чувството, че гърдите ми се разкъсват.
– Липсва ми – измърморих аз.
– Скъпа, знаем, че ти липсва – каза тихо Джесика, като се премести да седне на дивана до мен. – Дори не мога да си представя как се чувстваш в момента. – Тя погледна към Скорпиона. Нещо мина между тях, но на мен ми беше все едно.
Раменете ми се разтрепериха, докато сълзите се плъзгаха по бузите ми.
– Искам той да се върне у дома – прошепнах, а гласът ми се пречупи. – Едва се държа на краката си. Мразя да не знам какво се случва с него в момента. Мразя да не знам дали той е добре.
Скорпионът внимателно взе Ема от мен, като този път го направи, тъй като тя беше толкова дълбоко заспала.
– Отиди и поеми за малко. Изпусни го. Знам, че се държиш заради нея, но накрая ще се пречупиш и тя не трябва да го вижда.
Станах от стола, а Скорпиона бързо зае мястото ми, за да може да продължи да люлее Ема. Втурнах се нагоре по стълбите към стаята, която деляхме с Грейв, а по бузите ми се плъзгаха горещи сълзи. Болеше ме толкова много.
Предпочитам да бъда измъчвана, отколкото да се справям с тази болка и със страха от шибаното неизвестно.
Бързо пуснах душа, преди да смъкна дрехите си. Щом влязох под душа, се сринах. Седнах по задник на дъното на ваната, като се разплаках от болката и мъката си.
Мисля, че седях там с часове – толкова дълго, че слънцето грееше през прозореца на банята, а водата беше ледено студена, когато най-накрая спрях да плача, най-накрая спрях да го моля да се върне у дома.
– Бейби, ебаси – Христе, момиченце.
Погледнах нагоре през замъглените, подути очи и видях Грейв да бърза към душа. Той бързо спря водата и посегна да издърпа студеното ми, треперещо тяло навън. Леко се спънах, тялото ми трепереше толкова силно, че не можех да се задържа. Можех само да го гледам, без да мога да повярвам на очите си.
– Г-грейв? – Заекнах.
Той грабна една кърпа и бързо я уви около мен.
– Ебаси, замръзнала си – прокле той, като бързо пусна елека си на пода и дръпна блузата си през главата. Той ме придърпа обратно към мастиленото си мускулесто тяло, леко помръдвайки от студената ми кожа, докато обвиваше здравите си ръце около мен, притискайки ме към себе си.
Захлипах, докато по бузите ми се стичаха още сълзи.
– Ти си у дома – изкрещях, гласът ми беше дрезгав. – Ти, по дяволите, наистина си тук – изхлипах аз. Мислех, че нямам повече сълзи за плачене, но се оказа, че имам.
Ръцете му се свиха около мен.
– Аз съм тук, бейби. Никога повече няма да си тръгна.
Надигнах се и притиснах устни към неговите, исках да ме докосне, да ме чука, както винаги правеше. Толкова силно се нуждаех от това с него.
Той изръмжа тихо, като издърпа кърпата от мен, след което бързо ме вдигна на плота в банята, като шумно изтърси всичко на пода. Бърках с колана на дънките му, докато той хвана косата ми с шепа и ме целуна силно и агресивно.
След няколко мига, в които измъкнах члена му от боксерките, Грейв беше заровен дълбоко в мен. Вкопчих се в него, докато прокарвах устни по гърдите и раменете му. Той хвана брадичката ми, а очите му се впиха в моите.
– Никога повече – закле се той. – Никога повече няма да те оставя, бейби.
Обгърнах го здраво с ръце. Той забави движенията си, устните му се движеха по кожата ми, докато започна да прави сладка любов с мен.

Назад към част 16                                                     Напред към част 18

Т.О. Смит – ГРЕЙВ ЧАСТ 16

Глава 16
КОСТИ

Вдигнах поглед от питието, което си наливах, когато вратите на клуба се отвориха. Алехандро влезе в клуба, а трима от хората му го следваха. Кръвта ми се смрази при вида му. Преди време Грейв ме беше уведомил, че макар да имат работни отношения с Алехандро, той рядко се появява.
Надявах се, че тези думи са били верни и че никога няма да се сблъскам с човека от кошмарите си.
Алехандро повдигна вежди към мен.
– Чух слухове, че си станала старата дама на Грейв – коментира той, докато избутваше очилата си към върха на главата си, взирайки се в мен с онези студени, тъмни, изнервящи очи.
Направих жест около себе си.
– Ами как изглежда? – Ухилих се, знаейки, че е по-добре, но старите ми защитни механизми излязоха наяве.
Усмивка изкриви устните му.
– Винаги си била умна, Кости.
Отвърнах му с усмивка, но тя беше студена и далечна, точно както знаех, че са очите ми. Алехандро беше опасен човек и единствената причина, поради която бях жива, беше, че знаех, че той печели времето си.
Беше ми заповядано да го убия и не успях. Беше прекалено умен – беше наясно, че ударът предстои, и шибано чакаше.
– Това е моята специалност – отвърнах аз.
Грейв излезе от параклиса и за миг преди да заговори, очите му се движеха между мен и Алехандро.
– Алехандро, ние сме на масата. Така че, когато свършиш да вбесяваш старата ми дама, ще е хубаво да се присъединиш към нас.
Алехандро кимна веднъж на Грейв, преди да насочи вниманието си отново към мен.
– Не си мисли, че съм забравил, Марси – каза ми той. Стиснах челюстта си, кръвта ми се смрази още повече, карайки ме да се чувствам студена. Алехандро никога не използваше прякора ми – винаги използваше истинското ми име. Шибано го мразех. – Все още имаш дълг, който трябва да ми платиш.
С това той се запъти към параклиса. Стиснах челюстта си, когато един от хората му ми се усмихна.
– Върви и следвай шибания си собственик – изръмжах му, като мразех, че Алехандро продължава да държи този дълг над шибаната ми глава.
Той сведе очи към мен.
– Внимавай с кого говориш – предупреди той, а латиноамериканският му акцент беше силен, докато говореше.
– Не ме е страх от теб – изръмжах аз.
– Спокойно, Кости – каза Катюшка, докато се приближаваше до мен. – Алехандро не играе мило – тихо ме предупреди тя, когато мъжът се обърна от мен, за да последва Алехандро в параклиса. – Този клуб му е задължен.
Подиграх се.
– Сякаш и без това нямах достатъчно шибани проблеми с него – изръмжах аз.
– Какъв е проблемът ти с него? – Направо ме попита Катюшка, като обърна ледено сините си очи, за да ме погледне.
– Беше ми наредено да направя убийството на Алехандро, когато бях на деветнайсет години – информирах Катюшка. – Не бях достатъчно обучена – не бях достатъчно шибана – и се провалих. Жалко, ако мога да добавя, защото Алехандро получи съобщение и ме чакаше. Почти ме уби, но пощади живота ми. Когато оздравях достатъчно, ме пусна с обещанието, че един ден ще ме намери и ще ме принуди да изпълня дълга си към него.
Многобройните белези по тялото ми бяха от него. Но никога не бях казвала на никого. Затворих дълбоко в себе си спомените за онази ужасна нощ.
– Грейв знае ли? – Попита тя.
Поклатих глава, докато гледах към вратата на параклиса.
– Алехандро обаче има голяма уста, така че съм сигурна, че няма да мине много време и Грейв ще разбере. Той обича да има власт.
– Просто изчакай да видиш – каза ми Катюшка. – Ела да ми помогнеш в кухнята, преди да изпиеш бара докрай – нареди тя, като ме спря да налея още един шот.
Аз се намръщих на гърба ѝ.

***

Грейв влезе в кухнята, спря точно на вратата, а тъмните му, изнервящи очи се фокусираха върху мен. Преглътнах трудно.
– Трябва да поговорим – каза той грубо.
Той знаеше.
Оставих дървената лъжица, която държах, и тръгнах към него. Той постави ръка на гърба ми и ме изведе навън, на задната веранда на клуба. Щом вратата се затвори зад нас, той свали ръката си от гърба ми и кръстоса мускулестите си ръце на гърдите, а тъмните му очи ме гледаха.
– Колко дълго планираше да пазиш в тайна от мен дълга си към Алехандро? – Попита ме Грейв. Останах безмълвна. – Когато обяви в параклиса, че скоро ще те използва, за да изплатиш дълга си, едва не си изгубих ума – изръмжа той.
Преглътнах трудно.
– Не съм виждала Алехандро от почти пет години, Грейв – казах му честно. – През по-голямата част от времето дори не бях сигурна дали някога ще ме накара да изплатя дълга си към него.
Той изпусна тежък дъх.
– Обясни ми защо изобщо му дължиш това?
– Той пощади живота ми – казах му тихо. Грейв сведе очи към мен. Въздъхнах. – Когато бях на деветнайсет години, ми беше наредено да извърша убийството на Алехандро. Нямах почти никаква подготовка и опит, за да се справя с Алехандро, но бях млада, глупава и безразсъдна. Алехандро ме чакаше и почти ме преби до смърт. В последния момент ми пощади живота.
Очите на Грейв блеснаха опасно.
– Оттам идват някои от белезите ти? – Попита Грейв. Мълчаливо кимнах. – Имам половината от шибаната наглост да го убия – изръмжа Грейв.
Притиснах ръцете си към корема му. Той изпусна тежък дъх, преди да подхване лицето ми с ръце и да притисне целувка към устните ми.
– Трябва да ти кажа нещо – каза ми той, докато продължаваше да притиска лицето ми в ръцете си.
В червата ми се настани лошо чувство.
– Грейв, какво си направил? – Прошепнах.
Той прокара палците си по бузите ми.
– Уговорих Алехандро да ми позволи да платя дълга ти – каза ми тихо.
В очите ми се появиха сълзи.
– Грейв, не – изтръпнах. – Това не е… ти не знаеш какво ще те накара да направиш, на каква опасност може да те хвърли! – Изкрещях, а една сълза се стичаше по бузата ми. Отблъснах ръцете му от лицето си. – Да спасяваш живота ми – това би било свързано с огромна, опасна работа, Грейв!
Той сви рамене.
– Ако това означава, че ще бъдеш свободна, Кости, тогава това е малка цена, която трябва да платя.
– Ами ако те убие? – Попитах, червата ми се свиха, сърцето ми се разряза. – Ема се нуждае от теб, Грейв. По дяволите, имам нужда от теб тук, с нас.
Сълзи се плъзнаха по бузите ми. Не бях глупава. Знаех, че има голяма вероятност мъжът пред мен да не се върне у дома при мен – при малкото ни момиченце.
– Трябва да съм готов да тръгна след малко – каза ми той тихо, без да помръдва. Изплаках. – Не знам колко време ще отнеме това, но имам нужда да се увериш, че Ема е обгрижвана и че я обичам. Винаги ще се връщам у дома при теб – жив и дишащ.
Обгърнах го плътно с ръце, като зарових лице в гърдите му.
– Обичам те – промълвих аз. – И те мразя за това.
Той зарови устни в косата ми, докато тежко въздишаше.
– Аз също те обичам, бейби. Не искам Ема да ме види как тръгвам, затова тръгвам оттук. – Допря устните си до моите. – Увери се, че се грижиш за себе си, бейби. Имам го предвид. Ще се върна у дома при теб. Просто имай вяра. Никога няма да оставя нито теб, нито малкото ни момиченце сами до края на живота ви. Обещавам.
– Грейв, просто ме остави да се погрижа за това – помолих го аз. – Не е нужно да го правиш.
Той въздъхна.
– Кости, вече е твърде късно. Трябва да го направя.
Устоях на желанието да се разплача. Вместо това хванах лицето му в ръцете си и се надигнах на пръсти, за да го целуна. Той обгърна ръцете си плътно около мен, докато ме целуваше в отговор, а устните му агресивно работеха с моите.
– Обичам те – каза ми тихо.
Захлипах ниско в гърлото си.
– Аз също те обичам – прошепнах, но гласът ми се пречупи.
Той притисна целувка към челото ми, преди да се отдръпне от мен и да слезе от верандата.
Щом изчезна от погледа ми, се разплаках, а гърдите ми се свиха болезнено.
Алехандро беше опасен и жесток и не се знаеше каква работа щеше да накара Грейв да свърши. Изборът на Алехандро да пощади живота ми не беше лесен дълг, който трябваше да бъде изплатен.
– Боже, ако си истински, моля те, моля те, върни ми го жив и здрав – помолих се аз.
Защото в този момент беше или да се моля, или да крещя, по дяволите.

Назад към част 15                                               Напред към част 17

Т.О. Смит – ГРЕЙВ ЧАСТ 15

Глава 15
ГРЕЙВ

Държах ръката си увита около кръста на Кости, докато влизахме в офиса. Бях минавал през тази рутина и преди – знаех точно къде ще проведем тази среща. Имах чувството, че всеки път, когато започвах да правя някаква отстъпка с това училище, се връщах точно там, откъдето бях започнала.
Просто бях толкова ядосан, че трябваше да се връщаме към тази работа.
– Здравейте, как мога да… – Гласът на дамата, която работеше на гишето, прекъсна и очите ѝ леко се разшириха. Обикновено оставях елека си, когато идвах в училището на Ема, но днес го носех.
Това беше мълчаливо напомняне на училището с кого се чукат.
И чия дъщеря се опитват да изключат.
– Господин Самюълс – въздъхна дамата и лицето ѝ леко побледня. Добре. – Позволете ми да придружа вас и госпожа Оливър до конферентната зала.
– Знам пътя – измърморих, докато държах ръката си увита около кръста на Кости и заобиколих бюрото на рецепционистката към коридора, който водеше към конферентната зала, в която знаех, че ще се проведе срещата. Всички те се провеждаха в една и съща задушна, гола стая.
Дори не си направих труда да почукам. Нахлух в стаята, сякаш мястото ми принадлежеше. Всеки чифт шокирани очи в стаята се насочи към мен. Почти усетих страха им, щом видяха погледа ми.
Знаеха, че се опитвам да уважавам тази училищна система достатъчно, за да не нося елека си на територията ѝ.
Но те се бяха объркали.
– Господин Самюълс, ами, вие сте дошли рано – заекна директорът.
– Честно казано, не ми пука за това. – Отвърнах аз. – По-добре някой в тази стая да ми даде дяволски добро обяснение защо вчера Мърси получи обаждане от учителката на Ема, която ни каза, че всички вие искате тя да е в курсове само онлайн, само защото е малко по-различна от останалите ученици.
– И по-добре да е по-добро от неубедителните оправдания, които ми бяха дадени вчера – отвърна Кости до мен, а очите ѝ проблясваха опасно.
В стаята се разнесе тишина. Кости се изсмя.
– Точно както си мислех – изръмжа тя. Нежно я стиснах за кръста в знак на предупреждение, за да овладея отново темперамента ѝ. Тя можеше да бъде адски злобна, когато ставаше въпрос за нашето малко момиче. – Свързахме се с адвоката си – отвърна им Кости. – Ще изтеглим Ема от вашата училищна система до второ нареждане, но не защото не вярваме, че тя ще се справи по-добре у дома.
– Това е, защото дъщеря ми заслужава по-добър преподавателски състав и персонал в училището, което посещава – казах им аз. – И докато ви говоря сега, моят MC вече прави необходимите телефонни обаждания до хора, които са по-високопоставени в този град. Бързо ще се разпространи информацията за дискриминацията, с която се сблъсква дъщеря ми.
– Бих броила дните ви – каза Кости, а тонът ѝ стана болезнено сладък. Усмихнах се. – Защото те са преброени. Може и да започнете да си събирате нещата.
С това тя се завъртя на пета и напусна сградата. Усмихнах се.
– Добър ден на всички.
С това последвах моята жена от стаята.

***

– Татко, защо никой не ме харесва? – Попита Ема внезапно, докато седяхме на масата и вечеряхме.
Преглътнах трудно, а очите ми за миг се насочиха към тези на Кости. В сините ѝ очи проблесна тъга за нашето малко момиченце. Тя протегна ръка и я плъзна по коляното ми, като леко го стисна в знак на подкрепа.
– Не става въпрос, че не те харесват, скъпа – отвърнах аз, като поставих вилицата си, отделяйки на Ема цялото си внимание. – Те просто не те разбират – това е всичко.
Тя разбута храната в чинията си с вилицата, а на лицето ѝ се появи тъжно, отдръпнато изражение, което разкъса сърцето ми. Сърцето ми се сви в гърдите. Мразех преподавателите и служителите в нейното училище за тази гадост.
– Някой ми каза, че госпожа Валери смятала, че съм твърде различна за обикновеното училище.
Гневът пулсира във вените ми, докато стисках ръцете си върху масата.
– Ема, погледни ме – наредих грубо. Тя бавно вдигна очи от чинията си, за да ги впие в моите, а в очите ѝ блестяха толкова много болка и тъга, че ме погълнаха. – Скъпа, ти си съвършена, разбираш ли ме? Вече си преминала през толкова много неща, а си излязла на върха. Ти си най-силният човек, когото познавам. Това, през което си преминала, те прави малко по-различна, да, но това е нормално – подчертах аз. – Искаш ли да знаеш защо?
– Защо, татко?
– Защото си оцеляла, скъпа. Защото си оцеляла, това те прави най-добрия вид различен, който този свят може да има. Леля Джесика? Тя е различна, защото е оцеляла. Мама? Тя също е различна, защото също е оцеляла. Винаги искаш да бъдеш като мама, нали?
Ема кимна, а очите ѝ засияха с малко надежда.
– Да. Мама е най-добрата – призна тя.
Усмихнах ѝ се, докато покривах ръката на Кости с моята, стискайки я нежно, докато тя тихо подсмърчаше откъм мен при думите ми.
– Добре. А мама не е толкова различна, нали? – Ема поклати глава. – Ти си като мама – вие двете сте еднакво различни. И това е нормално, нали?
Ема кимна.
– Искам да бъда различна като мама.
– Не позволявай на това, което някой в училище ти казва, да ти попречи, добре? Защото независимо от всичко, ти си толкова силна, толкова красива и толкова, толкова умна. Това, че си различна, те прави уникална. Не позволявай на никого да те кара да се чувстваш зле заради това, че си странна.
Малкият ми ангел кимна, а на лицето му вече се появи широка усмивка, докато красивите му очи блестяха ярко. Погледнах към Кости. В очите ѝ блестяха красиви сълзи.
– Обичам те, дяволе – прошепна тя.
Усмихнах се.
– Аз също те обичам, бейби.

Назад към част 14                                                                  Напред към част 16

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!