Категория: Дивите врани МС: Тексаски чартър

Глава 16
ХЪНИ

Куршума въртеше ключовете от колата на показалеца си, докато ме чакаше да приключа с процедурата по заключване.
– Знаеш ли, сигурен съм, че някое от момчетата няма да има нищо против да остане и да направи процедурата по затваряне вместо теб. – Коментира Куршума.
Въздъхнах.
– Куршума, те и без това правят толкова много неща тук. И без това ги използвам твърде много.
Той се засмя тихо.
– Бейби, не е използване, ако те са щастливи да го правят. – Информира ме той. – Всеки мъж в този клуб те обожава. – Напомни ми той. – Грейв и Скорпиона са добри в отчетите и парите. Сигурен съм, че ако ги помолиш и им предложиш заплащане, те ще бъдат повече от щастливи да направят всичко това за теб.
Той имаше добра забележка, но аз не исках да моля клуба за повече помощ. Те вече бяха бизнес партньори, за да не допускат хората да се опитват да се възползват от бизнес, собственост на жена, и вече се занимаваха с цялата ми охрана. Не се чувствах комфортно да ги помоля за още помощ.
Но Джуниър със сигурност не ми улесняваше живота. С всеки изминал ден ставах все по-уморена, а апетитът на Джуниър унищожаваше моя. Струваше ми се, че единственото нещо, което успявах да издържа тези дни, беше супа и крекери. Акушерката ми дори най-накрая ми беше сложила лекарство за гадене, но то ми помагаше само донякъде.
След като приключих процедурата по заключване с помощта на Куршума, се отправихме към моето жилище. Отчаяно ми се искаше да поспя. Петъчните вечери винаги бяха изключително натоварени, но тази вечер беше по-натоварено от обикновено – до такава степен, че дори се наложи Куршума да се намеси и да ми помогне да сервирам напитки и да приемам поръчки. Той се справи като професионалист, но знаех, че и той е изморен.
– Какво, по дяволите, прави майка ми тук? – Попита Куршума, когато спря до къщата.
Той паркира мотора и ние слязохме, като и двамата гледахме как майка му се изправя от стъпалото на верандата и ядосано се втурна към Куршума, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Очите ми се разшириха от тревога.
– Защо не ми каза? – Попита го тя, взирайки се в очите на най-малкия си син.
– Уау, ма, какво да ти кажа? – Попита я Куршума.
– Сънувах кошмар, че собственият ми син ме е нокаутирал, за да ме предпази от това да подам сигнал в полицията за един негов приятел, който ми е откраднал пари и бижута. – Мис Рен се взря в сина си. Очите на Куршума се разшириха, като лицето му пребледня съвсем мъничко. Внимателно го хванах за ръката. Това беше нещото, което той никога не искаше да знае мамчето му.
– Ма… – започна Куршума, но тя го прекъсна.
– Остави ме да довърша! – Развика му се тя. Куршумът послушно затвори устата си. – Чувстваше се твърде реално, за да е просто кошмар, затова се поинтересувах повече и разбрах, че съм прекарала три месеца в кома заради травмата. Ти ме накара да повярвам, че съм паднала и съм си ударила главата в кухнята, докато през цялото това време ти си прикривала брат си!
– Ма, това не е вярно! – Каза умолително Куршума. Той пусна ръката ми и се протегна, за да хване нежно раменете на майка си. Приклекна, така че да е на нивото на очите ѝ. – Мамо, аз се опитвах да те защитя. – Каза тихо той. Още сълзи се плъзнаха по лицето на майка му. – Ти не си помнеше, а аз не можех да бъда този, който да ти каже, че най-големият ти син е чудовище. – Призна той. – Не бих могъл да те нараня по този начин. Обичаше ни и двамата толкова много и знаех, че ще те разкъса, ако знаеш, че собственият ти син – човек, когото си родила – ще те нарани, за да защити един свой приятел.
– Трябваше да знам. – Задави се тя. – Нямаше право да криеш това от мен, Куршум.
Той я обгърна с ръце.
– Исках да ти кажа, ма. Наистина исках, но не можах да се накарам да го направя. Ти и без това беше толкова изгубена и объркана, а това само щеше да влоши нещата за теб. Може би беше егоистично от моя страна, но не исках да разрушавам малкото щастие, което най-накрая получаваше. Джоуи най-накрая се беше погрижил за теб, а аз просто – ебаси, ма, не можех да бъда този, който да разруши това.
Тя се отдръпна от Куршума и забърса бузите си.
– Не крий нищо друго от мен. – Каза му, а очите ѝ се присвиха към него. – Имам предвид това, Коуди. Не съм един от членовете на твоя клуб и не съм твоята стара дама. Аз съм твоята майка.
Вдишах рязко въздух, очите ми се стрелнаха към Куршума при това, което тя намекваше. Той стисна челюст, но кимна на майка си.
– Добре. – Каза ѝ. Той я целуна по бузата. – Имаш нужда от почивка, мамо. – Каза ѝ тихо. – Моля те, прибери се вкъщи и си почини. – Помоли я той. – Сега е посред нощ.
Тя държеше лицето му в ръцете си.
– Куршум, момчето ми, обичам те. Не пази повече такива тайни от мен, разбираш ли? – Без да каже нито дума повече, тя го заобиколи и се придвижи до старата си, разбита кола. След като тя се измъкна от пътя, се обърнах с лице към Куршума.
– Какво искаше да каже с това? – Попитах го.
Куршума въздъхна.
– Не казваме на жените си всичко. – Каза ми той, а тъмните му очи се срещат с моите. Стиснах челюстта си.
– Мислех, че клубът вече е на прав път. – Казах. Какво, по дяволите, криеше от мен? Почти бях излязла от първото тримесечие. Имаше достатъчно време да ми разкаже за тези глупости.
Той сви рамене.
– Това не означава, че понякога не трябва да защитаваме своите. – Напомни ми, докато се придвижваше към къщата, очевидно не желаейки да говори за това.
Е, твърде жалко. Аз исках да говоря за това. Не исках да ме държат в неведение. Не бях такъв тип жена.
– Куршум, не се отдръпвай от мен. – Извиках на гърба му. Той въздъхна уморено.
– Хъни, просто се откажи. – Каза ми.
– Какво си крил от мен? – Поисках да знам.
Той сведе очи към мен, докато се обръщаше с лице към мен.
– Казах ти да се откажеш, скъпа. – Той се нахвърли върху мен, губейки търпение.
– Не. – Изръмжах.
Той стисна юмруци от двете си страни.
– Какво искаш да чуеш, Хъни?! – Той ме изблъска. – Че имам шибана кръв по ръцете си? Искаш да чуеш как съм душил мъже с голите си ръце, по дяволите? Че съм получил проклетото си име на клуб заради това колко бързо слагам край на шибаните животи? – Изригна той. – Това ли искаш да чуеш, скъпа? Искаш да чуеш, че съм шибано чудовище? Ами, ебати, какво мислиш, бейби. – Засмя се той, но беше студен и жесток смях. – Аз съм проклето чудовище и това ми е приятно.
Стомахът ми се сви, а лицето ми пребледня. Той поклати глава.
– Виждаш ли? – Каза, като направи жест към мен. – Ето защо не казваме на жените си глупости. – Измъкна ключовете за мотора си от джоба и мина покрай мен, насочвайки се към мотора си. – Ето защо държим шибаните си жени в неведение, Хъни. Ние не сме ебати светците. Всички сме вършили шибани неща, които не се одобряват от шибаното общество. Вие, жените, изглежда никога не можете да се справите с това.
Не го спрях, докато излизаше от двора ми.

Назад към част 15

Глава 15
КУРШУМА

Бавно свих ръката си. Чувах Грим да говори с някого, но не можех да отворя очи. Защо, по дяволите, ми беше толкова трудно да функционирам?
Успях да отворя очите си и измърморих проклятие срещу ярката светлина.
– Куршум, Куршум? – Попита Грим.
– Да. – Изсъсках. – Вода. – Гърлото ми беше по-сухо от проклетата пустиня Сахара.
Грим постави сламка до устните ми и аз бързо изсмуках цялата чаша с вода.
– Къде е…
Думите ми бяха прекъснати, когато чух, че някой силно повръща в банята.
– Майната му. – Прокле Грим, като се отдалечи от мен и отиде в банята. Надигнах се в седнало положение и погледнах към вратата на банята, а очите ми се разшириха от изненада, когато видях Грим да коленичи до Хъни. Тя стискаше тоалетната чиния, докато се давеше, преди да повърне отново.
– Какво става? – Поисках да знам, готов да скъсам всеки шибан кабел и игла, за да стигна до жена ми.
– Дай ѝ минутка – обади се Грим. Една минута, шибаният ми задник.
Стиснах челюстта си. Когато ставаше дума за хора, за които ме е грижа, нямах много шибано търпение. Трябваше да знам какво, по дяволите, ѝ е станало.
Сериозно се канех да се изключа от всичко, когато най-накрая в тоалетната се пусна водата. Грим излезе от банята, когато Хъни започна да си мие зъбите.
– Грим, какво, по дяволите, не е наред с нея? – Поисках да знам.
– По-добре тя да ти каже. – Каза ми той. Стиснах челюстта си, ставайки все по-нетърпелив с всяка изминала секунда. Накрая тя излезе от банята, с широка усмивка на лицето, въпреки колко шибано бледа беше. Очевидно все още не се чувстваше добре.
– Бейби, какво става с теб? – Попитах тихо, като хванах ръката ѝ и внимателно я дръпнах към себе си.
Преглъщайки нервно, тя притисна ръката ми към плоския си корем.
– Бременна съм. – Каза тихо тя.
Загледах се в корема ѝ, напълно онемял.
– Майната му. – Проклех накрая. – Забравих проклетия презерватив – спомних си с лек смях, изобщо не притеснен от факта, че тя е бременна.
Хъни се засмя, като прокара ръка по косата ми. Аз изстенах. Майната му, това усещане беше толкова приятно.
– Това е първата ти мисъл? – Попита ме тя.
Повдигнах рамене, докато се усмихвах на красивото ѝ лице.
– Аз съм с теб за дълъг път, бейби – казах с вдигане на рамене. – А сега вдигни хубавото си дупе тук – заповядах. – Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще повърнеш отново. – Усмихнах се. – Освен това ми липсваш, по дяволите.
Тя пропълзя на леглото до мен.
– На младши не му харесва, ако се опитам да закусвам. – Информира ме тя.
Обгърнах я с ръка и нежно прокарах върховете на пръстите си нагоре-надолу по ръката ѝ, докато дишането ѝ се изравни и тя заспа. Погледнах към Грим.
– Колко е напреднала? – Попитах го.
– Шест седмици. – Уведоми ме той, докато прелистваше каналите на телевизора. – Тя разбра две седмици след като те приеха. Беше излязъл за известно време. Отокът в главата на големия ти задник не искаше да спадне.
Подсмръкнах от забавление.
– Винаги ли е толкова зле? – Попитах го, като пренебрегнах последния му коментар. Не бях разтревожен от това колко дълго съм бил извън строя. Травмите на главата бяха адски коварно нещо.
Грим кимна.
– Това е само след закуска или когато се случи първото ѝ хранене. Най-странната шибана гадост в историята. Акушерката ѝ не се притеснява. Очевидно, щом може да удържи всичко останало през деня, няма нужда от лекарства.
– Е, това са глупости – измърморих аз. – Тя има нужда от нов лекар.
Грим се засмя тихо.
– Точно това ѝ казах, но старата ти госпожа е упорита като дявол, Куршум. Тя иска точно тази акушерка, отказва да се занимава с някоя друга за бременността си.
Въздъхнах. Известно време мълчахме, а аз гледах телевизионния екран, докато Грим прелистваше каналите.
– Изненадан съм, че майка ми не е тук – заговорих аз.
Грим най-накрая се спря на „Спонджбоб“. Подсмръкнах. Той прекарваше прекалено много време с Александра и Сторм.
– Изпратих я вкъщи снощи. Наложих ѝ се и ѝ казах, че ако не започне да се грижи по-добре за себе си, ще ѝ забраня да те вижда. – Сви рамене той. – Разбира се, никога не бих постъпил така с нея, но това подейства. Би трябвало да си е вкъщи или още спи, или тъкмо се събужда.
– Господи, ти си задник – измърморих аз.
Грим се засмя.
– Позволявам си да не се съглася. Александра и Сторм ще спорят с теб дни наред, че съм най-добрият шибан мъж на света. – Уведоми ме той. Извърнах очи, защото за съжаление знаех, че това е вярно. Единственият мъж, който те поставяха над Грим, беше Алекс. – Трябваше да видиш как Алекс и Александра спорят за това. – Той се усмихна самодоволно. – Александра спечели този спор. Това ме кара да се гордея.
Засмях се тихо.
– Как са момичетата? – Попитах.
Грим сви рамене.
– Добре, но се притесняват за чичо си Куршум. – Каза ми той. – Те ще се радват, че отново си се събудил. Както и Матю и Илайджа. На всички деца им липсваш.
Вратата се отвори и д-р Хол влезе. Той ме погледна и въздъхна, като поклати глава.
– Грим, на леглото на Куршума има това готино малко червено копче, което предупреждава сестринския пункт, когато имаш нужда от нещо. Да ни съобщиш, че се е събудил, щеше да е фантастично.
Грим само сви рамене, без да изглежда, че му пука. Д-р Хол извъртя очи и ми се усмихна.
– Радвам се, че най-накрая те видях буден, Куршум. Как се чувстваш?
– Добре – отговорих му. – Чувствам се нормално.
– Това не е добре. – Измърмори Грим. Хвърлих му мрачен поглед, но той само се усмихна, преди да се съсредоточи отново върху Спонджбоб.
Д-р Хол предпочете да игнорира коментара на Грим.
– Жизнените ти показатели изглеждат добре. – Каза ми той. – Искам да се уверя, че можеш да ходиш нормално, без да се замайваш. Нека да повикам медицинска сестра, която да дойде да те откачи. – Каза той, докато отново излизаше от стаята.
Въздъхнах, не исках да будя Хъни, но щеше да се наложи. Грим поклати глава към мен, докато се изправяше от стола, който заемаше.
– Имам я. – Каза ми той. – Тя не спи много добре.
Внимателно вдигна Хъни от леглото и седна обратно на стола, като държеше спящата ѝ форма в скута си. Свих очи към него.
– Ако не те познавах по-добре, щях да те ударя в лицето, Грим – предупредих го, а ревността се надигаше горещо и бързо в кръвта ми.
Грим извъртя очи към мен.
– Повярвай ми, не изпитвам никакви чувства към твоята старица. – Каза ми той. Отпуснах се. – Гледам на Хъни като на по-малка сестра. Тя е имала тежка сутрин. Няма причина да я будим, ако не е абсолютно необходимо.
С въздишка седнах, когато д-р Хол се върна в стаята с една медицинска сестра. Тя ме отвърза от всичко.
– Добре, Куршум, нека се опитаме да те изправим. – Каза Д-р Хол, като се премести отстрани на леглото ми.
Свих крака към ръба на леглото, благодарен, че момчетата са се погрижили да не съм в шибана болнична престилка, а вместо това бях по боксерки. Внимателно се изправих на крака и се хванах за ръба на леглото, докато свикнах, че отново имам тежест върху краката си. След като се уверих, че отново съм стабилен, внимателно направих крачка напред и след като бях сигурен, че няма да падна нито по задник, нито по лице, направих още по-сигурни стъпки.
Д-р Хол кимна.
– Добре. Ще те оставя още една нощ за наблюдение, но утре до обяд би трябвало да можеш да се прибереш у дома. – Информира ме той.
Благодаря, да го еба. Едва се бях събудил, а вече бях готов да се прибера у дома.

Назад към част 14                                                           Напред към част 16

Глава 14
ХЪНИ

Гледах как Грим се втурва в двора с Алекс и Хатчет със себе си.
– Разделете ги! – Изкрещях и с ужас гледах как Куршумът най-накрая надви по-големия си брат и започна да го бие жестоко, като дори не даде на Джоуи възможност да отвърне.
– О, Боже. – Прошепна Мис Рен.
Хванах треперещата ѝ ръка в моята и я стиснах нежно. Грим и Алекс бързо издърпаха Куршума от брат му, а Хатчет не позволи на Джоуи да скочи от земята към тях.
– Какво, по дяволите, е причината този път?! – Изригна Грим към Куршума и Джоуи.
– Майната му на шибаняка не може да си държи проклетата уста затворена. – Изръмжа Джоуи, плюейки кръв на земята.
– Стегни се, копеле – нареди Алекс на Куршума и го избута към къщата.
Куршумът мина покрай мен и майка му, като се втурна по стълбите на верандата.
– Трябва да отида да поговоря с него – прошепнах аз.
– Върви, скъпа. – Каза ми майка му. – Ще се оправя. – Увери ме тя.
Погледнах я за последен път, притеснена, пуснах ръката ѝ и се втурнах към стълбите на верандата, за да отида след Куршума. Намерих го в банята в коридора, където си миеше лицето.
– Куршум – извиках тихо.
Той въздъхна, като се взираше в плота, а челюстта му беше стисната.
– Той знае как да ме изнерви – каза Куршума след малко.
Нежно опрях ръка на гърба му.
– Защо вие двамата се мразите толкова много? – Попитах го тихо. Куршума въздъхна, като се облегна на плота в банята и се обърна с лице към мен.
– Връщам се към времето, когато татко почина – тихо ми каза Куршума. – Джоуи трябваше да се стегне и да помогне да се погрижим за нещата, но той само си вкара глупавия задник в ареста. Винаги докарваше неприятности тук и твърде много пъти Ма попадаше в центъра им, като по някакъв начин пострада. Не мога да преодолея тези неща. Мама толкова много иска, но аз не мога.
Той си пое дълбоко дъх.
– Особено след като тя изпадна в шибана кома, когато бях на шестнайсет, заради него. – Измърмори той.
– Куршум. – Издишах ужасено. Преместих се напред и обвих ръце около кръста му, притискайки го здраво. Куршумът обви собствените си ръце около мен и зарови лицето си в косата ми. – О, Куршум, не знаех, че нещата са толкова зле – прошепнах аз.
Той въздъхна, собствените му ръце се увиха около мен, притискайки ме към себе си.
– Единственият друг човек, който знае, освен теб, е Грим. Мама винаги се обажда на Грим, когато се караме, защото знае, че един ден вероятно ще убия Джоуи. Вероятно няма да съжалявам, ако го направя. – Призна той.
Притиснах целувка към гърдите му.
– Никой не би могъл да те вини, Куршум. Той нарани майка ти. Как тя му прости толкова лесно?
Куршума изпусна тежък дъх.
– Тя не си спомня. – Призна той. – А аз нямам сърце да ѝ го кажа.
– О, Куршум – въздъхнах аз.
Той въздъхна.
– Вероятно така е по-добре. – Призна той. – Не мога да бъда този, който да разбие сърцето ѝ по този начин. Ще я убие отвътре да знае, че едно от собствените ѝ деца я е хоспитализирало.
Куршумът се отдръпна от мен, но внезапно се спъна. Протегнах ръка и го хванах за ръцете. Очите му изведнъж се завъртяха в задната част на главата му и той се срина на пода, като ме повлече със себе си, тъй като нямах сили да задържа огромното му тяло.
– Куршум! – Изкрещях, а във вените ми нахлуваше ужас.
Грим се втурна в къщата, ботушите му заудряха по коридора, докато влизаше в банята.
– Майната му! – Изръмжа той. – Хъни, обади се на 911 – нареди Грим. Той коленичи до брата си, докато сълзите се стичаха по лицето ми. Извадих телефона си и се обадих на 9-1-1. – Нека знаят, че има силен пулс. – Каза ми той. Вдигна главата на Куршума от пода и изруга. – Майната му. Задната част на главата му кърви.
Хатчет взе телефона от мен, докато Алекс ме издърпа от банята и ме обгърна с ръце, докато аз се разплаквах.
– Той е силен, Хъни. Ще се оправи. – Увери ме той.
Алекс ме отмести от пътя, докато парамедиците нахлуваха в къщата с носилка. Гледах как вдигат Куршума на носилката.
– Закарай я в болницата. – Нареди Грим на Алекс. – Аз ще закарам майка му там.
Алекс ме изведе от къщата, докато аз продължавах да плача. Той нежно стисна раменете ми, докато се приближавахме към мотора му.
– Можеш ли да издържиш? – Попита ме той.
Подсмръкнах и кимнах с глава. Грим подаде на Алекс каската на Куршума. Алекс я постави на главата ми.
– Дръж се, докато стигнем, добре? Не искам да падаш от мотора ми. Куршума ще ме наръга в задника. – Обясни ми той, опитвайки се да разведри обстановката.
Засмях се тихо през сълзите си. Той се усмихна.
– Ето така е по-добре. – Каза той. Качи се на мотора си. – Хайде. – Нареди.
Когато стигнахме до болницата, Алекс ме поведе вътре направо към кабинета на медицинската сестра.
– Коуди Рен трябваше да бъде доведен тук преди няколко минути. – Каза той на сестрата.
Тя написа няколко неща на компютъра си, преди да се изправи.
– Дайте ми малко време. Нека ви повикам неговия лекар. – Каза ни тя.
Аз се размърдах.
– О, Боже, това означава, че той наистина е зле. – Изплаках.
– Не – увери ме Алекс, докато стискаше рамото ми. – Това просто означава, че тя работи само на бюрото и не знае какво се случва. – Каза ми той. – Ще е нужно много повече от един удар в тила, за да се справим с Куршума.
Грим се приближи до нас с мис Рен точно в момента, когато дамата, която работеше на бюрото, излезе от задната част с мъж, облечен в синя престилка.
– Семейството на Коуди Рен? – Попита той, оглеждайки елеците на мотористите.
Грим кимна.
– Клубът му. – Информира лекаря. – Как е той?
– Доста голяма загуба на кръв – повече, отколкото ми е приятно пациент да загуби от травма на главата. Преливам кръв и заших задната част на главата му. Поставих Коуди в медикаментозна кома, докато отокът на мозъка спадне. – Информира ни той.
Изплаках. Грим ме прегърна, когато започнах да плача още по-силно.
– Може ли тя да го види? – Попита Алекс. – Хъни е приятелката му.
– Разбира се. – Каза Докторът. – Просто ме последвайте.
Хванах ръката на мис Рен в своята, докато Грим държеше ръката си увита около рамото ми. Последвахме лекаря по коридора към асансьора. След като стигнахме до третия етаж, докторът слезе и ни поведе по още няколко коридора, докато не бутна една врата. Грим леко ме побутна напред. Влязох в стаята. Куршумът беше блед и свързан с толкова много жици, че сърцето ми се разкъса.
Куршумът беше силен, един от най-силните мъже, които познавах. Не трябваше да е такъв.
– Куршум. – Изплаках, като го хванах за ръката и се сринах на стола до леглото му.

Назад към част 13                                                                   Напред към част 15

Глава 13
КУРШУМА

Погледнах Грим, докато седяхме на моторите си и гледахме как Джонатан се отдалечава в нощта.
– Мислиш ли, че взе правилното решение да го оставиш да си тръгне? – Попитах го.
Грим кимна.
– Не мисля, че той ще се върне да я притеснява. Не и с шибания MC, който я подкрепя. Освен това, ако в крайна сметка го убием, потенциално ще докараме гадости на клуба. Не се нуждаем от това – не и когато се опитваме да останем на ниво.
– Изглежда, че това не ни се удава много добре – казах му аз.
Грим сви рамене.
– Правим всичко възможно, братко. – Каза ми той. – Това е всичко, което можем да направим. Винаги ще се намери някой шибан, който да си помисли, че може да дойде в града ни, да се ебава с хората, за които ни е грижа, и да се опита да започне гавра. Ще се справяме с тях, когато дойдат. Но ние ще останем на пътя, по който сме поели, независимо какво ще ни коства това.
Кимнах. Той сви рамене.
– Освен това не знаеш какво може да се случи случайно на излизане от града.
Изхлипах, а очите ми светнаха от забавление. Грим понякога беше болен кучи син.
– Тръгваш към бара? – Попитах го.
Той кимна.
– Трябва да се уверя, че нещата в „Хъни“ вървят гладко, а след това да се отправя към „Трикси“. Защо?
Пристегнах каската си обратно на главата.
– Кажи на Хъни, че ще отида по-късно – казах му. – Отивам да проверя какво става с майка ми.
С това продължих да излизам от града, насочвайки се към къщата на майка ми.

***

Леко се стъписах, когато някой прокара ръка по косата ми. Бавно размърдах очи. Очите ми веднага попаднаха на лицето на Хъни.
– Здравей, бейби. – Изсъсках, докато седях, а гласът ми все още беше дрезгав от съня. – Какво правиш тук?
– Така и не се появи в бара. – Каза тихо. – Грейв ме докара тук, след като затворих бара. Майка ти каза, че си бил доста уморен, решил си да подремнеш, но си продължил да спиш.
Завлякох я на старото си легло с мен, като издърпах одеялото обратно върху нас.
– Ммм, а аз още не съм готов да стана – измърморих, докато заравях лице в косата ѝ. – Остани с мен.
Тя въздъхна тихо, като се сгуши по-близо до мен.
– Никога не е нужно да молиш. – Тихо ми отвърна, като обви ръка през кръста ми и се сгуши още по-близо до мен.
Когато се събудих на следващата сутрин, Хъни вече беше станала от леглото. Със стон се изтърколих от леглото и се запътих към кухнята, тъй като отчаяно се нуждаех от малко кофеин в организма си. Не бях спал толкова дълго от шибани години и се чувствах шибано добре.
Намерих Ма и Хъни да приготвят закуска в кухнята, да се смеят и да разговарят тихо. Облегнах се на рамката на вратата към кухнята и се усмихнах, докато ги гледах. Мама изглежда обожаваше Хъни, а това знание ме правеше щастлив, като се има предвид, че планирах да задържа Хъни за дълго.
Хъни беше всичко за мен. Исках всичко с нея – брак, деца, да остареем заедно. Хъни се обърна и се усмихна, когато ме видя.
– Кафе? – Попита тя.
– Прочети ми мислите, бейби – отговорих, а гласът ми все още беше дрезгав от току-що събуждането.
Седнах на масата в кухнята и Хъни постави пред мен чаша кафе. Тя се наведе и нежно ме целуна по устните.
– Добро утро. – Прошепна.
– Ммм. – Въздъхнах. – Наистина добро утро.
Тя се засмя тихо, докато се изправяше в пълния си ръст и се придвижваше към печката. Ма се приближи и ме целуна по бузите.
– Добро утро, сине.
Стиснах нежно ръката ѝ.
– Добро утро, ма. – Поздравих я. – Все още ли си добре?
Тя кимна.
– Абсолютно добре, Коуди. Престани да се тревожиш толкова много. Грим се е погрижил за мен да се грижат добре, докато ти си бил затворен.
Усмихнах се към нея.
– Винаги ще се притеснявам, ма. – Напомних ѝ.
Тя въздъхна, като се върна към печката, където Хъни в момента обръщаше бекона, но не преди да видя малката усмивка на устните ѝ. Обичаше да се преструва, че е раздразнена, но беше щастлива, че все още намирам време за нея. Дори когато бях в затвора, се стараех да ѝ пиша минимум два пъти седмично.
– Брат ти ще дойде на гости днес – съобщи ми Ма.
Намръщих се и настроението ми веднага се влоши.
– Е, това е фантастично – измърморих аз.
Ма въздъхна.
– Коуди, ти и Джоуи трябва да се научите да се разбирате. Знаеш, че аз остарявам с всеки изминал ден. – Напомни ми тя.
Отпих глътка от кафето си, като реших да не ѝ отговарям. Чух старото познато ръмжене на стария пикап на татко. Стиснах челюстта си. Хъни сложи ръка на рамото ми.
– Куршум? – Попита тихо тя.
– Ма! – Обади се Джоуи, докато ставах от стола си, искайки да си тръгна. Ма нямаше нужда от стреса, че аз и Джоуи се караме, а точно това щеше да се случи, ако останех. Знаех, че нито едно проклето нещо няма да се е променило през петте години, в които ме нямаше.
Той влезе в къщата, като дойде направо в кухнята. Усмивката му се превърна в развълнувана гримаса, когато прикова погледа си върху мен.
– По дяволите, ма, на каква игра си играеш? – Попита Джоуи. – Съгласих се да се прибера вкъщи, стига той да стои надалеч.
– Повярвай ми, нямаше да съм тук, ако знаех, че ще идваш в града. – Нахвърлих се върху него.
Очите му се втренчиха в Хъни. Избутах я зад себе си, когато злобна усмивка озари лицето му.
– Най-накрая спря да смучеш пениса на Грим и си намери путка, братче?
Хъни се хвана за ръката ми, докато правех заплашителна крачка към брат ми.
– Остави проклетия ми президент. – Изръмжах срещу него.
– Престани веднага! – Изкрещя Ма, като се вмъкна между нас. – Пораснете – и двамата!
Усмихнах му се.
– Разказа ли на Ма за последното ни посещение заедно? – Попитах го с опасно нисък глас. Очите на брат ми проблеснаха с предупреждение.
– Какво последно посещение? – Поиска да знае Ма, докато гледаше между нас с присвити, гневни очи.
– Джоуи беше с мен в затвора – казах ѝ аз. – Той наруши предсрочното си освобождаване – трябваше да изкара още две години.
– Какво? – Въздъхна Ма, като се взираше в Джоуи.
Джоуи направи крачка към мен, а аз бързо отместих Ма от пътя, преди да успее случайно да я нарани.
– Искаш да се бием? – Извиках му. – Ще се бием навън. – Изръмжах.
Бутнах го към вратата. Дори не бяхме слезли на верандата, преди и двамата да замахнем един към друг.

Назад към част 12                                                                 Напред към част 14

Глава 12
ХЪНИ

Часове по-късно бях просто шибано изтощена. Исках да се прибера вкъщи, да заспя и като се събудя да разбера, че всичко това е било сън. Дори не успях да отворя за деня, което беше още по-голяма загуба на пари.
Полицията не ми помогна, а с изключените ми камери нямахме никакви следи, по които да работим. Единствените пръстови отпечатъци, които бяха попаднали върху сейфа, бяха мои и на членове на клуба.
– Бейби, трябва да се отпуснеш. – Успокояваше ме Куршума, докато притискаше устни към слепоочието ми.
Въздъхнах.
– Не мога – измърморих. Изтрих ръцете по лицето си. – Губя пари всеки проклет ден, в който не мога да отворя бара си заради това глупаво разследване.
Куршумът издърпа тялото ми в скута си и обви ръцете си около мен. Облегнах главата си на рамото му.
– Ще се справим с това, бейби. – Увери ме той.
Изпищях, когато внезапно бе изкъртена входната ми врата. Куршума ни хвърли на пода и покри тялото си с моето от другата страна на дивана. Сърцето ми блъскаше силно в гърдите, което затрудняваше мисленето и дишането ми.
– Шшш. – Куршума ме успокои в ухото ми, докато вадеше пистолета от кобура си. Тялото му леко натежаваше върху моето, но аз не се оплаквах.
Вероятно той беше единственото нещо, което стоеше между мен и смъртта точно в този момент.
Ботуши тупнаха по дървения ми под. Куршумът притисна пръста си към устните ми.
– Остани. – Изрече той, без да издава звук от устните си. Кимнах с глава.
Той се отдалечи от мен и закрачи към ръба на дивана ми. Прикрих устата си с ръка, като отчаяно се опитвах да запазя мълчание. Почти нищо не можех да чуя през силното биене на сърцето ми в ушите.
Куршумът изведнъж се втурна иззад дивана, а миг по-късно чух твърд трясък и стон от болка на непознат мъж.
– Кой, по дяволите, си ти и защо, по дяволите, току-що нахлу в къщата на моята жена? – Изръмжа Куршума, звучеше смъртоносно и изобщо не приличаше на човека, когото бях започнала да познавам.
– Тази кучка ми е длъжна. – Изръмжа неидентифицираният мъж.
Изправих се на разтреперани крака и изтръпнах, когато видях по-големия брат на Скраб да лежи на земята с ботуша на Куршума върху врата му. Преглътнах нервно. По-големият брат на Джейкъб, Джонатан, беше бившият ми. Бяхме се срещали и все още се срещахме, когато ме арестуваха, когато бях на петнайсет, но аз прекратих отношенията си, когато влязох в затвора, а той – и той бе в затвора. Бяхме арестувани заедно в една и съща нощ, като и двамата загубихме за Хенри шибани пари.
– Знаеш ли кой е той? – Попита ме Куршума, а смъртоносните му очи срещнаха моите. Преглътнах нервно, опитвайки се да си припомня, че не аз съм човекът, на когото Куршума е ядосан.
Кимнах.
– Куршум, запознай се с Джонатан, по-големия брат на Скраб. – Тихо го представих.
– Забрави ли да му кажеш, че аз съм твоето шибано гадже? – Подигра се Джонатан, но издаде задушен звук, когато Куршума натисна врата му.
– Бившо. – Спрях, като стиснах челюстта си. – Ние не сме заедно от петнайсетгодишна възраст, глупако.
Куршумът сведе очи към Джонатан.
– Затвори си шибаната уста. – Изръмжа той. Погледна ме и очите му леко омекнаха, което успокои нервите ми. – Обади се на Скраб и му кажи, че неговият безполезен брат е на косъм от това да загуби шибания си живот.
Преглътнах нервно, кимнах и взех телефона си от масичката за кафе. Коленете ми се разтрепериха толкова силно, че паднах на дивана, а дъхът ми се разтрепери. Скраб отговори на второто позвъняване.
– Хъни? – Попита той.
– Джейкъб, брат ти току-що влезе в къщата ми – казах му аз.
– Ебати ада – прокле Джейкъб. – Обаждам се на Грим и отивам при него. Куршумът е с теб?
– Да. – Вдишах треперещо.
– Стой по дяволите далеч от Джонатан, Хъни. – Каза ми Скраб. – Нека Куршума се справи с него.
След това той затвори. Погледнах към Куршума.
– Скраб каза, че се обажда на Грим и че той ще дойде тук.
Куршума кимна.
– Имаш ли въже някъде? – Попита ме той.
– Майка ти, шибаняк, няма да ме връзваш… – започна Джонатан, но се задави, когато Куршумът махна ботуша си от врата му и го заби в стомаха му.
– Казах да си затвориш шибаната уста! – Изръмжа Куршума. Той погледна към мен. – Бейби, имам нужда от въже, ако имаш – каза ми Куршума, връщайки фокуса ми върху това, което трябваше да правя.
Изправих се и се запътих към пералнята, където съхранявах случайни неща. По чудо намерих някакво въже и го занесох на Куршума. Като държеше крака си върху врата на Джонатан, Куршума притисна лека целувка към устните ми, преди да вземе въжето от ръцете ми.
– Иди и си налей един шот. Разтреперана си. – Каза ми нежно той, докато с лекота премяташе Джонатан по корем, връзвайки ръцете му зад гърба.
Чувствах се сякаш на автопилот, когато се придвижих до кухнята и си налях един шот „Джак“. Лицето ми се изкриви от вкуса, но Куршума беше прав. Това ме успокояваше. След като си поех дълбоко, успокояващо дъх, се върнах в дневната. Джонатан беше вързан за един от кухненските ми столове и беше настанен в средата на дневната ми.
Куршумът ме придърпа в прегръдките си и нежно ме целуна, като устните му се успокояваха върху моите.
– Добре ли си? – Попита ме той.
Кимнах, когато звукът на моторите достигна до ушите ми. Обърнах се с лице към вратата, когато Грим влезе през разбитата ми входна врата, а Скраб, Алекс и Грейв го последваха.
– Казах ти да стоиш настрана от нея! – Изкрещя Скраб на брат си.
– Загубих осем шибани години от живота си заради нея! – Изръмжа Джонатан.
Грим хвана Джейкъб за рамото, за да му попречи да се приближи до брат си.
– Тихо, Скраб. – Тихо заповяда Грим.
Джонатан се усмихна.
– Винаги си предпочитал пишката пред путката. – Подигра се Джонатан.
Извъртях очи. Всъщност Джейкъб беше хетеросексуален, но мъже като Джонатан обичаха да предполагат, че само защото тези мъже следват Грим, те също му смучат пениса.
Грим просто им даваше привиден ред и посока в живота им. Без този клуб всеки мъж, включително и бившият президент, щеше да е загубен.
Куршумът замахна с юмрук и удари Джонатан по лицето. Извиках, когато два от зъбите на Джонатан паднаха на пода. Той се свлече на пода като чувал с картофи, а от устата му се стичаше кръв по брадичката. Без да каже нищо, Куршума отново изправи стола и се върна до мен, като обгърна кръста ми с ръка.
– И така, какъв беше планът ти? – Грим попита Джонатан.
– Хенри ми каза, че имам една седмица, за да му занеса парите, когато изляза, или съм ходещ мъртвец – информира го Джонатан.
Сърцето ми замръзна в гърдите при звука на името на Хенри. Куршумът притисна устни към бузата ми, преди да проговори.
– Хенри е мъртъв. Вече пет години. – Куршума информира Джонатан.
– Какво? – Издишах, докато гледах към Куршума.
– Не сега. – Измърмори той, преди да погледне обратно към Джонатан. – Предполагам, че можем да предположим, че ти си бил този, който е взел парите от бара ѝ?
Джонатан стисна челюстта си. Скраб се придвижи напред и хвана здраво челюстта на брат си. Джонатан изтръпна от болка.
– Къде са шибаните пари, Джонатан? – Попита Скраб.
– Като че ли ще ти кажа. – Изръмжа Джонатан.
Скраб започна да усуква челюстта на Джонатан. В очите на Джонатан се появиха сълзи от болка, а аз се задавих, докато Скраб продължаваше да усуква. Куршумът завъртя тялото ми така, че лицето ми да е срещу гърдите му, а ръката му държеше тила ми.
– По-добре ми кажи сега, Джонатан, или, кълна се в Бога, ще ти счупя шибаната челюст и всяка друга кост в тялото ти, преди да унищожа всичко твое по пътя си към намирането на тези шибани пари.
– Чанта в моята каравана. – Успя да каже Джонатан.
Скраб освободи челюстта му, докато Куршумът ме завъртя, за да мога отново да видя какво се случва.
– Обади се на Саботаж и Инк – нареди Грим на Грейв. – Кажи им, че имам нужда да дойдат, за да държат под око Джонатан, докато не върнем парите на Хъни.
– Имам нужда от още едно питие – казах разтреперано, а стомахът ми все още се обръщаше, докато си представях как Скраб изкривява челюстта на Джонатан. Ебаси, нямах представа, че Скраб може да бъде такъв човек. Беше малко отвратително.
Куршумът мълчаливо ме поведе към кухнята. Наля ми два пръста уиски и ми подаде шота.
– Пий. – Заповяда ми.
– Не се чувствам добре – промълвих, докато стомахът ми започна наистина да се свива. Отблъснах чашата от себе си, като отчаяно търсех къде да изпразня стомаха си.
Куршумът ме повлече към мивката точно когато започнах да повръщам.

Назад към част 11                                                            Напред към част 13

Глава 11
КУРШУМА

Гледах как Хъни се движеше из кухнята и направи кафе. Наистина се беше превърнала в още по-красива жена. Вместо да е просто висока и слаба, сега имаше извивки, които допълваха всичко това. Беше качила малко килограми, докато бях затворен, но изглеждаше шибано невероятно с тях.
Беше ми толкова трудно да откъсна очи от нея. Всичко, което исках да направя, беше да я сложа на масата в трапезарията и да я накарам да крещи името ми.
Всеки път, когато си мислех как изглежда под тези дрехи, членът ми се втвърдяваше.
– Защо държа шерифа на мушка? – Попита ме тя уж случайно, изневиделица.
Почуках с пръсти по масата пред мен.
– Никой ли не ти каза? – Попитах я, искрено изненадан. – Помислих си, че за пет години някой щеше да се издаде.
Тя се намръщи.
– Ако беше така, нямаше да питам, нали? – Каза тя. Все още шибана неприятност, но, по дяволите, ако не обичах това в нея.
Облегнах се назад на стола си, докато я гледах. Исках да видя лицето ѝ, когато ѝ кажа. Тя продължаваше да ме гледа с извити вежди.
– За да отпаднат обвиненията, които се опитваха да ти повдигнат – казах ѝ честно.
Красивите ѝ черти се промениха в шок, докато ме гледаше.
– Какво си направил? – Накрая попита.
Повдигнах рамене.
– Държах го под прицел, за да го принудя да се обади по телефона, за да ги накара да те освободят и да оттеглят обвиненията ти. Единствената причина, поради която тези наркотици са били в организма ти, е, че нашият клуб не те е защитил. – Напомних ѝ. – Аз поех отговорността, за да те предпазя от неприятности.
Долната ѝ устна потрепери и тя я сви между зъбите си, докато се въртеше с лице към мен. Въздъхнах тихо и се изправих от стола си. Не исках да я разстройвам, но тя ме попита и аз нямаше да я излъжа.
Поставих ръцете си от двете ѝ страни на кухненския плот, за да я затворя в клетка.
– Бейби, погледни ме. – Подканих я.
Тя поклати глава и дъхът ѝ се изтръгна.
– Хъни, бейби, просто ме погледни. – Молих я.
Тя бавно се обърна с лице към мен. Нежно притиснах лицето ѝ в ръцете си, бузите ѝ бяха влажни под дланите ми.
– Бейби, недей да стигаш дотам – помолих я. – Всичко, което направих, го направих, защото така реших – защото твоята свобода означаваше за мен повече от моята. Ти вече беше преминала през толкова шибани неща. Не можех да гледам как страдаш повече, особено след начина, по който се отнасях с теб.
– Аз бях такава кучка. – Задави се тя. – Спрях да ти пиша. Ти отиде в затвора заради мен, а аз просто те захвърлих. – Каза тя, като безпомощно изхвърли ръката си нагоре и я остави да се удари обратно в страната ѝ.
Нежно допрях устните си до нейните.
– Не мога да те виня, Хъни. – Успокоих я. – Бях пълен кретен с теб. – Напомних ѝ. – Както каза, ти просто се опитваше да ми помогнеш, а аз не само се осрах на помощта ти, но и те нараних, бейби.
Тя прокара хубавите си сини очи по лицето ми.
– Защо никой не ми каза? – Накрая ме попита, гласът ѝ беше тих.
– Казах им да не го правят. – Повдигнах рамене. – Не исках да се чувстваш виновна. Времето, което прекарах вътре, се дължеше на решение, което взех. Знаех, че ще си тръгна. Бях напълно наясно с последствията, когато направих този избор.
Тя обгърна с ръце кръста ми и се притисна близо до мен. Обгърнах я със собствените си ръце и я притиснах плътно. Притиснах устни към косата ѝ.
– Имаш нужда от почивка – казах ѝ тихо, след като стояхме така една минута в пълно мълчание, като и двамата се наслаждавахме на това да бъдем държани един от друг.
Тя поклати глава.
– Трябва да свърша документи; винаги приключвам работата си за вечерта, преди да си легна.
Поклатих глава.
– Не и тази вечер, бейби. – Взех я в ръцете си. – Тази нощ ще бъдеш под мен и ще крещиш името ми, докато никой от нас не може да продължи повече.
Тя се засмя, но смехът ѝ бързо се превърна в стон, когато поисках устните ѝ за свои.

***

Влязох в клуба, след като оставих Хъни в нейния бар. Скраб вече беше там и я чакаше да отвори. Очевидно той взимаше смени в бара ѝ за допълнителни пари, като същевременно действаше и като охрана. Помислих си, че му се случват някакви гадости, затова само му кимнах, постоях няколко минути, за да наваксам, и след това се отправих към клуба. Все още не бях видял никого, освен Грейв и Скраб. Снощи веднага бях тръгнал да търся Хъни.
Веднага щом влязох, в стаята избухнаха възгласи. Усмихнах се, когато Хатчет ме потупа по гърба. Лейла седеше встрани. Беше мълчалива и, дявол да го вземе, изглеждаше сякаш се е състарила. Но ми хвърли малка, приветлива усмивка. Беше приятна промяна в сравнение с това, че винаги гледаше хората през носа.
– Ебаси, човече, какво си ял там? – Попита ме Тор, докато ме придърпваше в бърза прегръдка. – Изглежда, че си ял шибани стероиди.
Засмях се.
– Много шибани тренировки – казах им.
– Чух, че си отишъл на гости на Хъни. – Коментира Инк, докато запалваше цигара, а на устните му се появи усмивка. Усмихнах се.
– Правилно си чул.
Свирките се разнесоха из залата на бара. Грим ме потупа по гърба.
– Радвам се, че се върна, братко. – Каза ми той.
– Имам въпрос за милион шибани долара – каза Алекс, когато излезе от кухнята със сандвич в ръка. Подсмръкнах. Без съмнение Трикси беше направила сандвича за него. – Не можах да те попитам, докато беше вътре, заради твърде много шибани уши, но когато тръгнахме след Хенри, той, копеле, липсваше. На следващия ден тялото му се появява да плува в проклетото езеро край града. Искаш ли да обясниш?
Повдигнах рамене.
– Поръчах убийството от затвора. – Отговорих му направо. Може и да не бях в състояние да убия кучият син сам, но най-добре вярвайте, че поне щях да получа удовлетворение от това, че съм поръчал убийството.
– Господи. – Изръмжа Грим. – Разбрах. Късмет, че задникът ти не беше издаден, братко. – Повдигнах рамене.
– Нищо не води до мен. – Уведомих го. – Уверих се в това.
– Хъни, знае ли, че ти си поръчал това убийство? – Попита Хатчет.
Поклатих глава.
– Все още не. Нямах много възможност да говоря за това снощи. Тя обаче знае, че аз бях този, който ги накара да се откажат от нещата срещу нея.
Алекс повдигна вежди и спря сандвича си на половината път до устата си. Подсмъркнах. Това беше комичен поглед.
– Как мина това? – Попита той.
Повдигнах рамене.
– Добре, предполагам. – Не го обсъждахме твърде много, като се има предвид, че през по-голямата част от нощта се покланях на перфектното ѝ тяло.
Телефонът ми завибрира в джоба и аз го извадих, като се усмихнах на текста на екрана. Беше снимка на сутиена на Хъни, който не успяхме да намерим снощи, колкото и да търсехме.

Намерих сутиена си. Беше под седалката на сепарето.

– Хубав сутиен – коментира Тор, докато ме гледаше през рамо, а аз ѝ изпратих обратно смс с намигване.
Намръщих му се и пъхнах телефона в джоба си.
– Махай се, братко. – Тор се засмя.
Лекс мина покрай мен и удари Тор отстрани на главата му. Аз се ухилих. Той изсъска, докато се дуеше на жена си.
– Какво? – Измърмори той. – Просто коментирах сутиена.
Тя му се намръщи.
– Щом коментираме сутиени, предполагам, че мога просто да си вдигна блузата много бързо и да получа мнението на другите момчета за моят? – Попита тя.
Тор я хвана за ръката и я придърпа към себе си, свеждайки очи надолу към нея, но тя се усмихваше триумфално.
– Опитай, жено. – Предизвика я той, като гласът му спадна с една октава.
Тя му се усмихна с болезнено сладка усмивка.
– Не гледай сутиени на други жени, Тор.
Телефонът ми в джоба изгърмя по същото време, по което и този на Грим. Извадих телефона си и отговорих на обаждането на Хъни.
– Здравей, бейби, какво става? – Попитах.
– Парите в шибания ми сейф липсват, Куршум. – Гласът ѝ беше паникьосан.
– Майната му. – Проклех, докато ставах от стола си. – Не пипай нищо. Дръж проклетите врати заключени. Аз съм на път с клуба. – Казах ѝ.
Затворих в същия момент, в който го направи Грим.
– Беше Скраб, нали? – Попитах го.
Той кимна.
– Парите от сейфа липсват. – Каза той на клуба. – Трябва да тръгваме, по дяволите.
Кимнах и вече крачех към вратите. Но по пътя обратно стиснах рамото на Лейла.
– Добре, че си у дома, момиче.

***

Стоях с ръка, увита около кръста на Хъни, докато Алекс преглеждаше камерите за сигурност от времето, когато бяхме напуснали предишната вечер. Камерите изведнъж станаха празни – нямаше никаква картина, въпреки че все още се въртяха.
– Майната му. – Прокле Алекс. – Затъмнили са канала. Нямам никакъв начин да знам кой, по дяволите, е влязъл снощи.
Хъни изстена и прокара пръсти през косата си. Успокоих ръката си върху талията ѝ.
– В сейфа имаше няколко хиляди. – Каза тя. – Винаги пускам изработеното предната вечер в банката, щом отворя за работа и екипът ми е тук. Напоследък Скраб пътува с мен, за да е сигурен, че нищо няма да се случи.
– Трябва да поговоря с всеки от служителите ти – каза Алекс. – И ще доведа полицията. Всеки, който няма алиби, което може да бъде потвърдено, трябва да бъде пуснат в отпуск, докато не разберем кой е взел проклетите пари. Кой има достъп до сейфа ти? – Попита я той.
Тя изсумтя, изключително разочарована. Познавах Хъни достатъчно добре, за да знам, че тя вече щеше да е направила всичко това.
– Само аз, Трикси и членовете на клуба – каза му Хъни.
– Никой от момчетата не би взел парите. – Измърмори той, докато прокарваше ръка по лицето си, изглеждайки разочарован.
– Обади се на служителите си, кажи им да дойдат – казах ѝ аз.
Тя вдигна ръце във въздуха в знак на раздразнение.
– Вече го направих. – Тя се втренчи в мен. – Те са на път.
Свих очи към нея.
– Спокойно, бейби. – Тя стисна челюстта си. Наблюдавах как се насилва да се отпусне малко. – Опитваме се да ти помогнем. Просто дишай.
– Грейв, свържи се с телефона и повикай полицията тук – нареди Грим.
– Аз ще започна да се обаждам по телефона – да видя дали някой не е чул нещо на улицата за взети пари. – Проговори Саботаж.
Притиснах устни към върха на главата на Хъни, преди да се преместя зад бара, за да налея на Хъни питие. Колкото и да беше разтревожена, тя имаше нужда от това.
Сейфът беше до чашата за шотове, която бях взел. Намръщих се и го погледнах по-отблизо, забелязвайки, че е малко изкривен. След като видях бара снощи, а после и дома ѝ, знаех, че е изключително организирана. По дяволите, дори всичките ѝ чаши за кафе бяха с абсолютно еднакъв размер, форма и цвят.
Сейфът ѝ нямаше да е крив.
– Алекс. – Тихо извиках името му. Той приседна до мен. – Помогни ми да преместя това.
И двамата измъкнахме сейфа. Алекс стисна челюстта си и лесно свали задния панел.
– По дяволите. – Прокле той. Изправи се, като държеше задния панел в ръка. – Имали са електрически инструменти.
Погледнах към Хъни. Тя изглеждаше толкова смазана, че беше на ръба на сълзите.
Майната му на чашата. Тя се нуждаеше от проклетата бутилка.
Взех бутилка тъмен ликьор, махнах капачката и ѝ я подадох. Тя се намръщи.
– Седни и пий от това – казах ѝ аз. – На половина се страхувам, че ако трябва да се занимаваш с тази гадост още дълго, ще избухнеш в сълзи.
От устните ѝ се изля полухлип, полусмях. Придърпах я в прегръдките си с лека въздишка.
– Ще се справим с тази гадост, бейбе. Обещавам.

Назад към част 10                                                              Напред към част 12

Глава 10
Хъни

Грейв погледна часовника си.
– Готова ли си да се прибираш? – Попита ме той.
Усмихнах му се. Наистина този човек можеше да бъде страшен, когато искаше, затова обикновено той беше тук с мен, когато затварях за през нощта, но беше шибан сладур и се отнасяше с мен като с малка сестра.
– Грейв, знаеш, че не е нужно да ме возиш до вкъщи всяка вечер. – Напомних му. – Аз съм много способна да шофирам сама.
Той сви рамене.
– Ти си привлекателна, свободна, млада жена и всички знаят, че вечер сама затваряш бара. По дяволите, как ще те оставя да се прибереш сама вкъщи. – Каза ми той.
Въздъхнах. Преди пет години бях гледала как Куршума го вкарват в затвора. Пет години по-късно никой не знаеше дали ще излезе, или не. Няколко пъти се бях опитала да му пиша, но още през първите седмици, откакто беше вътре, той се беше забъркал в неприятности и му бяха отнели някои от привилегиите – една от тях беше да пише и да се обажда по телефона.
Оттогава не бях опитвала.
Всички отказваха да ми кажат защо е държал шерифа на мушка. Грим каза, че това е нещо лично и че зависи само от Куршума дали ще разбера, или не. И пет години по-късно все още не можех да изхвърля този проклет човек от главата си, нито да намеря отговорите, които исках. Клубът се беше погрижил всичко да остане в пълна тайна.
Така че се зарових в работата. Използвах остатъка от парите, които родителите ми ми бяха оставили, купих си дом, пикап и отворих собствен бар. Дивите врани MC се превърна в мой бизнес партньор. Позволиха ми да се занимавам с управлението на бара, а те се грижеха за сигурността на заведението, а да не говорим, че ми дадоха финансова сигурност, тъй като ми помогнаха да популяризирам името си и ми помогнаха да привлека посетители в бара.
Дори не се конкурирах с бара на Трикси, тъй като нейният бар беше в единия край на града, а моят – в другия. Нейните доходи никога не намаляваха.
Заключих парите в сейфа и огледах бара, като се уверих, че всичко е наред. Кимнах веднъж и се обърнах към Грейв, доволна от това, което видях.
– Добре, готова съм – казах му.
Той кимна и извади ключовете за мотора си от джоба.
– Хайде да тръгваме, момиче.
Последвах го през вратата, но точно когато я отвори, той изръмжа от смях.
– По дяволите – Куршум? – Попита той.
Дъхът ми заседна в гърлото, докато се движех около Грейв, а погледът ми попадна на Куршума. Той слизаше от мотора си. Косата му беше пораснала малко и се беше отдръпнала от главата му. Имаше лека брада на челюстта си, а тъмните му очи бяха насочени към мен.
– Ще я закараш до вкъщи? – Попита Куршима Грейв.
– Да. Един от нас винаги го прави. – Информира той Куршума. – Обикновено аз.
– Оттук нататък съм аз – каза Куршума на Грейв, а очите му се спряха на моите. Преглътнах нервно, а сърцето ми заби силно в гърдите. Не беше честно, че той все още можеше да ми въздейства по този начин.
Грейв ми намигна, докато се придвижваше към мотора си, но аз не можах да се накарам да обърна очи към Грейв или нещо подобно. Не можех да помръдна, бях останала без думи.
Той беше излязъл.
Куршума изчака Грейв да си тръгне, преди да се приближи към мен.
– Имаш ли нещо против да влезем вътре и да поговорим няколко минути? – Попита ме той.
Аз отривисто кимнах с глава и се обърнах назад, като отворих вратата, която още не бях успяла да заключа. Влязох в бара си, а той ме последва, като ботушите му почти не издаваха звук по прясно измития дървен под. След като обърна ключалката на вратата, той се обърна с лице към мен.
– Ти никога не си ми писала. – Каза тихо той.
Стиснах челюстта си. Ето как щеше да протече тази дискусия.
– Пишех. – Отвърнах. – Ти реши да се държиш като глупак и ти отнеха привилегиите. – Напомних му. В очите му проблесна гняв, преди да го задуши. Куршумът беше на ръба – това беше ясно. Но аз никога не съм била добра в това да се вслушвам в предупрежденията. Харесваше ми да натискам копчетата. – Освен това изобщо не трябваше да ти пиша. Ти сложи край на нещата, помниш ли?
– Бях на лошо място… – започна той, но аз го прекъснах, внезапно разярена.
– Не ми пука. – Нахвърлих се върху него. – Нямаше никакво шибано извинение за начина, по който се отнесе с мен онзи ден в болницата. Опитвах се да ти помогна, Куршум, а ти се изсра върху това и върху чувствата ми.
Обърнах се, за да отида от другата страна на бара, защото изведнъж ми се прииска да пия, за да се справя с него. Не бях осъзнала колко съм му ядосана, докато не застана точно пред мен.
Това нещо все още ме болеше. Едва се познавахме. Защо, по дяволите, това нещо все още ме болеше?
– По дяволите, Хъни, аз съм тук, за да оправя тази гадост между нас. – Развика ми се той.
Изпищях от шок, когато той внезапно обви ръката си около китката ми и ме завъртя с лице към себе си. Въздъхнах тихо, като погледнах в очите му. Бяха пълни с тъга и съжаление и това дръпна струните на сърцето ми.
– Куршум, ти ме нарани – казах му честно.
Той плъзна ръцете си надолу по страните ми, плъзгайки ги по извивките ми.
– Знам и съжалявам. – Каза ми тихо. – Ти си единственото, за което можех да мисля през последните пет години.
Той се наведе напред и точно както преди пет години, направи пауза точно преди устните му да срещнат моите, давайки ми възможност да му позволя да ме целуне или не. Надигнах се на пръсти и обгърнах шията му с ръце, като наклоних глава и оставих устните си да се долепят до неговите. Той изстена тихо, докато се протягаше, а едната му ръка се заплете в дългата ми руса коса. Той наклони главата ми под определен ъгъл, като по този начин задълбочи целувката.
– Имам нужда от теб. – Изстена срещу устните ми.
Подскочих и обвих краката си около кръста му. Той изстена и хвана дупето ми в ръцете си, стискайки го, докато ме водеше към едно сепаре.
– Вероятно трябва да поговорим. – Изръмжа той, докато ме поставяше на масата.
Прокарах ръце по блузата му, докато не можах да избутам елека от раменете му.
– Да, но това може да почака – казах му.
Той въздъхна, докато доближаваше устните ми до своите.
– По дяволите, жено. – Въздъхна. – Ще ме убиеш. – Но не толкова, колкото той щеше да ме унищожи. Вече знаех, че това ще бъде горещо, потно и шибано мръсно.
Плъзнах ръцете си под блузата му и изстенах тихо при усещането на коремната му преса, която се вълнуваше под пръстите ми. Той хвана подгъва на блузата ми и я издърпа над главата ми.
– Хъни, ако искаш да спреш, по-добре ме спри сега. – Изстена.
Ако спреше, имах чувството, че ще си изгубя ума. По дяволите с последствията. По дяволите с това, че и двамата трябва да си поговорим за тази работа. Имах нужда да ме докосне. Не бях била с никого – по взаимно съгласие – от петнайсетгодишна възраст, а тогава бях просто момиче.
Исках докосване от мъж, и то не от всеки мъж. Исках докосването на Куршума.
– Не спирай. – Помолих го.
Той изстена, докато плъзгаше загрубели ръце по гърба ми до закопчалката на сутиена ми. С бързо, експертно движение на китката си, той го разкопча и го хвърли на пода заедно с блузата ми.
– Толкова шибано красиво. – Въздъхна, докато ме обхождаше с очи, а ръцете му следваха пътя, който очите му правеха.
Прокара палците си по зърната ми и аз изстенах, като извих гръб в докосването му, искайки да ме докосва повече. Той отговори на тихата ми молба, като се наведе и взе едно от зърната ми между устните си.
– Куршум. – Издишах.
Сплетох пръсти в косата му, придърпвайки го по-близо до себе си. Той се отдръпна от мен, а аз хлипах, като на устните ми се появи нацупена физиономия. Той притисна устните си до моите за миг, преди да се отдръпне и да издърпа блузата си през главата.
– Няма да бъда нежен с теб, скъпа. – Предупреди ме.
– Моля те, недей – помолих го аз.
Той се придвижи напред, разкопча дънките ми и ги дръпна надолу по краката ми заедно с бикините. Само за секунди бях гола пред него.
– Майната му. – Изстена. – Превърнала си се в шибана секси жена. – Въздъхна, докато поглаждаше члена си няколко пъти. Облизах устните си, защото изведнъж ми се прииска да коленича и да взема твърдия му член в устата си.
С промърморено проклятие Куршумът се придвижи напред и ме избута да легна по гръб върху масата. Той дръпна дупето ми до ръба и се зарови докрай в мен без никакво предупреждение, но бях толкова шибано мокра, че той се плъзна право навътре. Той се движеше навътре и навън от мен агресивно. Едната му ръка държеше ръцете ми над главата, а другата държеше бедрото ми със синкава хватка, но аз бях прекалено потънала в усещанията ни, за да ми пука, че може да ми причини синини.
Исках докосването му да бележи тялото ми – само неговото.
Извих гръб от масата, докато се въртях силно около него. Той стисна зъби, звярът в него се издигна на повърхността, преди да го запрати обратно. Майната му, исках да го пусне на свобода.
Исках да унищожи шибаната ми душа.
Едва се свестих от оргазма си, дори нямах възможност да си поема дъх, преди Куршумът да се измъкне и да ме преобърне.
– Дръж се за масата. – Нареди ми.
Едва се хванах за страните на масата, преди Куршума да разтвори краката ми и да се вкопчи в мен отзад.
– О, копеле, Куршум. – Изстенах, а ръцете ми се стегнаха на масата.
Той изви тялото си над моето, едната му ръка беше на масата до ребрата ми, а другата му ръка хвана бедрото ми, докато продължаваше да ме чука силно. След по-малко от минута отново се преобърнах през ръба, краката ми се подкосиха под мен от силата на оргазма ми.
– Не съм свършил – изръмжа Куршумът.
– Куршум. – Захлипах. По дяволите, този мъж знаеше как да чука жена.
Той седна на седалката на сепарето и ме придърпа върху себе си.
– Държа те, бейби. – Обеща.
Отпусна ме върху себе си и аз изстенах. Бях толкова чувствителна, че ме болеше, но все пак се чувствах толкова добре. Куршума обви мускулеста ръка около гърба ми и ме притисна към гърдите си, докато продължаваше да ме чука здраво. Но този път, когато свърших, той свърши с мен, изричайки името ми в празнотата на бара, докато притискаше потното ми тяло към себе си, а сърцата ни биеха в синхрон.

Назад към част 9                                                            Напред към част 11

Глава 9
КУРШУМА

Взирах се недоверчиво в д-р Хол, докато той ми говореше.
– Взимам майка ви за операция. – Какво, по дяволите? – Алекс плати за лечението на майка ти и доплати за един от най-добрите хирурзи в щата, за да дойде да я оперира. – Информира ме той. – Майка ти ще живее, Коуди.
– Майната му. – Проклех, а умът ми се върна към Хъни. Не Алекс беше платил за операцията на майка ми; Хъни трябваше да го е накарала да плати сметката с парите, които се опитваше да ми даде.
Господи, бях се държал като задник с нея без причина. Никога през живота си не съм се чувствал като по-голям срам. Тя само се опитваше да ми помогне, а аз изсрах всичко върху нея.
– Добре – казах на д-р Хол. – Трябва да отида да свърша нещо.
Излязох от стаята и едва не се блъснах право в Грим, когато излязох в коридора. Той сведе очи към мен, а в очите му имаше опасен блясък.
Майната му, това не беше добре.
– Хъни е арестувана. – Изръмжа той.
Очите ми се разшириха.
– Какво? – Попитах недоверчиво. – За какво? – Поисках. – Тя не е нарушила условната си присъда. Не е направила нито едно шибано нещо! – Възкликнах.
– Тя припадна тук, в болницата, след като ти я изхвърли настрана и нейната шибана помощ. – Той се нахвърли върху мен. Вината се зави в корема ми. – След като направиха тестове, откриха хероин, опиати и всякакви други наркотици в проклетия ѝ кръвен поток. Болкоуспокояващото лекарство, което Медик ѝ е дал, е било твърде много за организма ѝ.
– Майната му. – Проклех.
Юмрукът на Грим се размаха и ме удари по лицето. Леко се препънах и се ударих в стената до мен, но не отвърнах на удара. Заслужавах си тази гадост, защото сега Хъни отиваше в затвора заради мен. Ако не бях такъв козел, ако просто ѝ бях казал какво се случва и бях приел помощта ѝ, може би това нямаше да се случи.
– Това е за това, че я третираш като гад, когато тя просто се опитваше да ти помогне. – Изръмжа той.
– Трябва да я видя – казах му, докато избърсвах кръвта от устните си с блузата си.
– Не може. – Скара ми се той. – Две ченгета са разположени пред проклетата ѝ врата. Тя е закопчана с белезници за леглото си, докато се събуди и могат да я освободят. Саботаж се обажда, за да види какво може да направи за нея, но съдията я ненавижда до шия. – Той поклати глава. – Дори и да можеше да я видиш, Куршум, не бих ти позволил, курво. Алекс каза, че е била шибана, когато я е намерил. Тя е осемнайсетгодишно момиче и не е имала никого, Куршум. Ти ѝ даде обещания, които не можа да изпълниш. Не заслужаваш да я видиш.
С това той се обърна на пети и се отдалечи от мен. Изпуснах тежък дъх, докато се взирах в гърба на Грим.
Стиснах челюстта си и тръгнах в обратна посока, насочвайки се към друг изход. Щях да поправя това. Хъни ми беше направила огромна шибана услуга. Беше спасила майка ми.
Аз щях да я спася.
Почуках на входната врата на шерифа. Знаех, че днес е почивният му ден. Шериф Куин винаги си взимаше отпуск в неделя. След като беше в полицията на града през по-голямата част от проклетия си живот, той беше станал предсказуем, особено в нашето малко градче, където наистина не се случваше нищо.
Хъни беше будна, но все още не можеше да бъде изписана от болницата. Ако не направех това, щяха да ѝ повдигнат всички възможни обвинения, а аз нямаше да я оставя да поеме вината. Тя работеше за нас, когато всичко се беше случило. Трябваше да сме в състояние да я защитим.
Шериф Куин ме погледна, когато отвори вратата.
– Днес ми е почивен ден, Куршум. – Скара ми се той.
Щях да се превърна в своя брат, за да спася Хъни. Тя се опитваше да промени живота си и аз нямаше да позволя това, което Хенри ѝ направи, да съсипе живота ѝ. Тя нямаше да е в болницата, когато припадна, ако просто бях открит с нея от самото начало.
Извадих пистолета си и го насочих към челото на Куин. Той пребледня. Имахме работни отношения с полицаите в този град, но и той знаеше, че сме опасни като дявол.
– Обади се на хората си още сега и им нареди да освободят Хъни и да махнат онзи съдия от нея – шибания задник. Цялото ѝ дело трябва да бъде изхвърлено през шибания прозорец. Тя не е нарушила шибаната си пробация.
– Тя има наркотици в организма си. – Скара ми се Куин, но нервно гледаше пистолета в ръката ми.
– Защото беше отвлечена. – Изригнах му. Очите му се разшириха невярващо. – Обади се по шибания телефон, Куин.
– Знаеш, че ще влезеш в затвора за това, нали? – Скара ми се той, докато вадеше телефона си. Повдигнах рамене.
– Това трябва да е семейството. – Отвърнах.

***

Грим се втурна към килията ми. Очите му светеха от ярост и изглеждаше така, сякаш в този момент можеше да счупи решетките, само за да може да извие ръце около врата ми. Алекс го хвана за рамото, за да го предпази от това сам да бъде арестуван.
– Какво, по дяволите, си мислеше?! – Изръмжа Грим срещу мен.
Повдигнах рамене, мълчейки. Знаех, че тук има камери, и нямаше да направя или кажа нещо, заради което Хъни отново да бъде арестувана.
– Тя свободна ли е? – Попитах.
Алекс ми кимна. Облегнах се назад към стената, като държах погледа си неподвижен върху президента си.
– Увери се, че за майка ми се грижат – казах му.
Ноздрите на Грим се разшириха, докато ми кимаше.
– Мъжете в моя клуб не се правят на герои по този начин. – Изсумтя той, след като за момент просто ме погледна.
Затворих очи.
– Трябваше да я защитим по-добре. Това беше моята компенсация за това. Ако не бях толкова омразен към нея и просто бях действал според това, което знаех, че има между нас на първо място, вместо да бъда копеле, тази гадост нямаше да ѝ се случи.
– Господи Боже – закле се Грим. Отворих очи, за да го погледна. Той продължи да ме гледа само за миг, преди да изпусне тежък дъх. – Ще се уверим, че тя ще се пази от неприятности, Куршум, и ще я защитим. – Увери ме той.
Кимнах веднъж.
– Ще се видим в съда, момчета – казах им с усмивка.

***

Хъни седеше на първия ред между Грим и Грейв, когато ме издърпаха в съдебната зала. Бях облечен в оранжев гащеризон, ръцете ми бяха оковани с белезници пред мен, а глезените ми – с белезници. Офицерът от лявата ми страна държеше лакътя ми, докато ме насочваше към масата.
Очите на Хъни се напълниха със сълзи, докато ме гледаше. Кожата ѝ беше изчистена от всички синини, а русата ѝ коса вече беше напълно руса, корените ѝ отново покрити. Тя все още беше толкова шибано красива – дори повече от преди.
Шибаното ми сърце ме болеше за нея.
Запазих лицето си безизразно, докато не бях принуден да застана на масата и да се обърна с лице към нея. Изпуснах тежък дъх, стиснах челюст и си напомних, че го направих, за да я спася, за да я предпазя от още един ад.
– Моля всички да станат за почетния съдия Джейсън. – Обяви офицерът до подиума.
Всички в съдебната зала се изправиха. Съдията влезе в залата и след като седна, всички отново заеха местата си. Съдът се проточи като че ли цяла вечност.
Накрая съдията попита журито до какво решение е стигнало.
– Считаме, че подсъдимият е виновен по всички обвинения. – Мъжът, който седеше в края, се изправи и каза.
Съдията ме погледна, а аз посрещнах хладнокръвно погледа му, без да имам и намек за разкаяние в собствения си.
– Коуди Рен, вие сте виновен по всички обвинения. Тъй като това е първото ви престъпление, ви осъждам на десет години затвор с възможност за предсрочно освобождаване след пет. – Той захлопна чукчето си. – Съдът се разпуска.
Изправих се на крака и очите ми срещнаха тези на Хъни. По красивото ѝ лице се стичаха сълзи, докато ме гледаше. Изпратих ѝ малка усмивка. Ръката ѝ се насочи към устата ѝ, докато едно ридание разтърси раменете ѝ. Грейв я обгърна с ръка и я придърпа към себе си, докато тя започна да плаче силно. Той кимна веднъж към мен, като между нас се получи просто разбиране.
Той щеше да се грижи за нея, докато аз бях в затвора.
– Хайде да вървим, Рен. – Развика се служителят, като грубо ме хвана за лакътя и ме завъртя, готвейки се да ме транспортира до щатския затвор.
Погледнах към небето веднага щом излязохме навън.
Грим, моля те, дръж я в шибана безопасност. Молех се тихо.

Назад към част 8                                                                   Напред към част 10

Глава 8
ХЪНИ

Тор влезе в клуба, като за първи път не приличаше на безгрижния и хумористичен мъж, когото познавах.
– Грим, трябва да проведем среща с всички – каза Тор на своя президент.
Тъй като всички вече бяха в клубната сграда, всички просто насочиха вниманието си към Тор. Той въздъхна, като прокара ръка през дългата си до раменете руса коса. Съпругата му се премести до него и нежно плъзна ръка около кръста му, заставайки до него за мълчалива подкрепа.
– Куршумът сигурно ще ме срита за това – започна той – но той се нуждае от помощта на клуба, иначе ще загуби майка си. – Информира ни той.
Засмуках рязко въздух. Скраб нежно стисна ръката ми. Той знаеше, че знам какво е да загубиш родителите си. Грим изпусна тежък дъх.
– Колко лошо е станало? – Попита Грим Тор.
Тор сведе очи към своя президент.
– Ти, по дяволите, знаеше за това? – Ядосано попита Тор. Ако имаше нещо, което знаех за този клуб, то беше, че нямаше тайни между членовете му.
Грим кимна веднъж, като изражението му не се промени.
– Да. Куршумът ми каза, че го е овладял. Дори е взимал допълнителни смени в гаража и е помагал в бара. Какво се е случило, Тор?
– Ракът разяжда майка му – каза Тор на всички. Боже мой. Рак. – Д-р Хол каза, че туморът е с размерите на бейзболна топка и че времето за извършване на операцията, необходима за отстраняването на тумора, изтича. Куршумът не разполага с пари. Ако не се включим и не помогнем, майка му ще изгуби шанса си да живее.
– Колко пари му трябват? – Попитах Тор.
Той изглеждаше изненадан от въпроса ми, но все пак отговори, като ми даде число, което ме шокира до смърт. Господи, здравеопазването беше скъпо като дявол. Кимнах на Тор.
– Имам нужда някой да ме заведе до банката ми – казах.
Трикси се изправи.
– Ще те заведа. – Каза ми тя.
Скраб ми помогна да стана от дивана, а тялото ми протестираше при движението. Алекс се придвижи напред и постави ръката си под лакътя ми, готов да ме хване, ако краката ми внезапно поддадат под мен. Той кимна на жена си, преди да се обърне към Грим и Грейв, които сега стояха един до друг.
– Вие двамата може ли да гледате Александра и Сторм?
Грейв се усмихна на Алекс.
– А кога не сме можели, братко? – Попита той.
Алекс се ухили при това и ме изведе от клуба. След като се настаних в тяхното Infiniti, Трикси се обърна към мен от позицията си на пътническата седалка.
– Откъде точно имаш толкова пари? – Попита ме тя.
– Парите на родителите ми бяха оставени, за да имам достъп до тях, след като навърших осемнадесет години – информирах я, като в гърдите ми се появи лека болка при мисълта за любящите ми родители. Бях млада, когато ги изгубих, но не прекалено млада, за да не мога да си спомня колко много са ме обичали и обожавали.
Тя ме стрелна с нежна, разбираща усмивка.
– Много мило от твоя страна, че го използваш за Куршума и майка му. – Каза тихо тя.
Повдигнах рамене.
– Знам какво е да изгубиш родителите си – казах ѝ тихо. – Не искам Куршума да се чувства така.
Когато стигнахме до болницата, казах на Алекс и Трикси, че искам да вляза сама, за да дам парите на Куршума. Помислих си, че ще е най-добре това да стане само с него в стаята.
След като попитах рецепционистката в коя стая е майката на Куршума и ги информирах, че му нося нещо за ядене – което беше лъжа – те ми казаха в коя стая да я намеря.
Леко почуках, преди да се вмъкна. Куршума погледна към мен.
– Какво правиш тук? – Попита ме той, а в тона му липсваше всякаква топлина, която обикновено беше за мен. Вместо това изглеждаше, че се е върнал към същия стар задник, какъвто беше, когато се бяхме запознали.
Стиснах челюстта си, спомняйки си, че той страда. Колко често се беше случвало да отхвърлям всички, защото бях потънала в собственото си страдание?
Въпреки че Куршума очевидно беше уморен и стресиран, той все още изглеждаше великолепно. Преглътнах трудно, докато му подавах плика с парите.
– Парите за лечението на майка ти – казах му тихо, когато той само продължи да ме гледа.
Той сведе очи към мен. Да, той отново се беше върнал към хладнокръвния Куршум, който бях срещнала първоначално. Преглътнах нервно, изведнъж станах изключително несигурна в себе си.
– Аз не съм шибан случай за благотворителност, скъпа. Не ми трябват проклетите ти пари.
Намръщих се. Не се държах с него като с благотворителна организация. Бях искрено загрижена за майка му.
– Куршум… – започнах, но той ме прекъсна.
– Махай се. – Изръмжа ми. Изтръпнах, а в очите ми се появиха сълзи. Отблъснах ги. Не исках да позволя на този задник да ме види как плача. – Ако исках да си тук, ако исках проклетата ти помощ, щях да я поискам. За нея така или иначе е твърде късно, дяволски късно. Тя умира.
– Куршум, не е твърде късно. – Заговорих тихо. Просто исках да ми позволи да му помогна, за да не я загуби.
Той се дръпна от стола си и се втурна към мен, като целият метър и деведесет разгневен мъж се извиси над мен въпреки ръста ми.
– Вземи. Излез. Хъни. – Развика ми се той, като наблягаше на всяка дума. – Приключихме с това. – Болката премина през гърдите ми при думите му. – Нямам време за тези глупости. Имам твърде много неща на главата си и със сигурност няма да бъда с жена, която ще се отнася към мен и семейството ми като към шибана благотворителна организация. – Изръмжа той.
Зашлевих го. Бях шибано бясна.
– Ти си копеле. – Изръмжах му.
Въпреки болката, която ми причиняваше, се обърнах и изхвръкнах от стаята. Алекс идваше по коридора с Трикси, когато аз излязох, все още държейки плика в ръка. Сълзите се появиха в очите ми веднага щом вратата се затвори зад мен.
– Майната му. – Изруга Алекс, докато се приближаваше към мен. Обърнах се към стената, изведнъж се почувствах изключително уморена и изтощена.
Подадох плика на Алекс, когато той стигна до мен.
– Моля те, увери се, че лечението на майка му е платено – казах тихо на Алекс.
– Какво се е случило там? – Попита ме Алекс, докато вземаше плика от мен и го вкарваше в елека си.
– Той сложи край на нещата – казах му, но гласът ми се пречупи. Сънливостта стана още по-силна и главата ми започна да се върти. – Моля, изкарай ме оттук – помолих, а думите ми започнаха да се преплитат.
Трикси се придвижи към мен и аз изстенах, докато протягах ръка, за да се хвана за главата.
– Майната му! – Изръмжа Алекс, когато коленете ми внезапно се подкосиха под мен. Той ме хвана точно преди да се ударя в пода. Стаята се завъртя. – Хъни, остани будна. – Умоляваше ме, докато ме вдигаше в ръцете си. – Трикси, намери помощ. – Нареди той на жена си.
Последното нещо, което си спомнях, беше как Алекс се втурна след жена си, докато една медицинска сестра тичаше по коридора с носилка.

Назад към част 7                                                              Напред към част 9

Глава 7
КУРШУМА

Подхвърлих футболната топка в ръката си на Матю, а той тръгна да бяга през импровизираното футболно игрище, което бяхме направили. Тръгнах да бягам и повалих Хатчет на земята, за да му попреча да се справи с Матю. Матю се промъкна през Инк и Саботаж и пресече линията за тъчдаун.
– Ебаси да! – Зарадвах се, докато тичах към него. Ударих ръката си с неговата със самодоволна усмивка на лицето, докато се обръщах с лице към Хатчет, Инк и Саботаж. – Яжте говна. – Подиграх се.
Грим изръмжа от смях и вдигна Матю на раменете си. Потупах Хатчет по гърба, докато минавах покрай него, за да отида до хладилника.
– По дяволите, Хатчет, ти позволи на собственото си дете да те изложи.
Хатчет се засмя.
– В наша защита, Матю е бърз като дявол. – Отвърна той.
Матю се готвеше да влезе в гимназията през следващия учебен срок и беше изразил пред Хатчет, че иска да играе футбол. Така че всички ние се включихме, за да му помогнем да се подготви за предстоящите пробни мачове. Момчето щеше да стане убийствен бегач.
Майка му беше в рехабилитационен център за поведенчески проблеми и получаваше помощ. Очевидно беше преживяла няколко нервни срива, така че беше там от известно време.
Хатчет ходеше да я вижда два пъти седмично, но и двамата се съгласиха да държат децата настрана, макар че тя им пишеше. И двамата просто решиха да кажат на децата, че няма право на телефонни обаждания, докато се оправя. Така че всички просто се преструвахме, че Хатчет се грижи за клубните глупости, когато отиваше да види жена си, така че децата да не знаят какво се случва.
Погледнах към Хъни и Скраб, които седяха един до друг. Хъни се усмихваше на нещо, което той каза, но когато пренареди позицията си на стола, видях как тялото ѝ се напрегна и трепна от болка по лицето ѝ. Скраб продължи да говори, очевидно без да вижда дискомфорта ѝ.
Човекът беше адски добър, но понякога можеше да бъде малко сляп. Но знаех, че това ще се промени, когато продължи да се развива в клуба.
Пристъпих към Медик с наполовина пълната си бутилка вода в ръка.
– Хъни има нужда от още болкоуспокояващи – казах му.
Той освободи жена си, като ми кимна, и се придвижи вътре, за да вземе чантата си. Приближих се до Хъни и Скраб и потупах Скраб по гърба, докато минавах покрай стола му.
– Съжалявам, братче. Открадвам я за няколко минути. – Казах му.
Хъни ме погледна с въпросително изражение в красивите си сини очи. Без да казвам нищо, внимателно я вдигнах в ръцете си. Тя тихо изстена, а очите ѝ проблясваха от болка.
– Така си и мислех – измърморих, докато се придвижвах към клуба. – Откога те боли, бейби? – Попитах я нежно, докато се придвижвах нагоре по стълбите към моята стая.
– Не от дълго. – Каза тя. – Вие се забавлявахте и аз не исках да ви притеснявам. – Поклатих глава с тиха въздишка.
– Тогава трябваше да кажеш на Скраб, че те боли.
Внимателно я поставих на леглото си, а Медик се придвижи напред с още една игла и спринцовка в ръка, пълни с обезболяващи лекарства за нея. Тя хлипаше, очите ѝ се замъглиха от страх, докато започна да се отдръпва от него.
– Бейби, погледни ме. – Подканих я. Тя вдигна поглед към мен. – Държа те – уверих я аз. – Медикът ще помогне. – Успокоих я.
Тя държеше очите си приковани в моите и леко помръдна, когато Медикът я убоде с иглата. Но всичко свърши почти веднага след като той започна. Той сложи малък лейкопласт на мястото, където я беше убол, и се отдръпна.
– Всичко е готово. – Увери я той.
Грим влезе в стаята, държейки телефона ми в ръка. Върху чертите му се бе настанило тържествено изражение. Мигновено се отместих от леглото, като охраната ми моментално се повиши. Грим винаги отговаряше на телефона ми само ако беше майка ми или някой също толкова важен човек.
– Грим? – Попитах.
– Това беше от болницата. – Каза ми тихо.
– Майната му. – Заклех се. Обърнах се към Хъни, нежно взех пребитото ѝ лице в ръцете си и притиснах устни към челото ѝ. – Трябва да тръгвам – казах ѝ.
Тръгнах от стаята, след като взех телефона си от Грим, без да обяснявам на никого. Бързо се затичах надолу по стълбите и излязох през вратата.
– Уау; какво става, братко? – Попита Тор, докато се отдалечаваше от Лекс. Той бързо се придвижи към мен. – Братко, какво става? – Поиска да знае по настоятелно, докато се качвах на мотора си и бързо закрепвах каската на главата си. Той се премести пред мотора ми. Изръмжах.
– Трябва да тръгвам. – Извиках му. – Махни се от пътя ми, Тор.
– Идвам с теб. – Каза той. Притисна бърза целувка към устните на Лекс, преди да се премести към собствения си мотор. Аз не чаках. Трябваше да стигна до болницата, по дяволите.
Изхвърлих чакъл от паркинга, като надхвърлих скоростта, когато излязох на магистралата по пътя към болницата.
Моля те, мамо, дръж се там.
Преглътнах трудно, когато влязох в болничната стая на майка ми. Беше свързана с многобройни апарати и беше бледа – толкова шибано бледа. Придвижих се напред и хванах неподвижната ѝ ръка в своята, преглъщайки сълзите си. Трябваше да бъда силен за нея.
– Братко, какво става? – Попита тихо Тор, когато влезе в стаята.
– Рак – казах му тихо. – Той я разяжда. Дори не разбрахме за това допреди няколко месеца. Ракът на яйчниците се открива изключително трудно.
– Майната му. – Прокле Тор. – И не може ли да се лекува?
– Да, ако имах хиляди долари, за да платя за операцията ѝ и за всичките ѝ сеанси по химиотерапия – изръмжах аз. – Дори се опитах да ѝ направя здравна застраховка, но не мога да намеря нито една шибана компания, която да плаща за съществуващи преди това състояния.
Тор въздъхна, като се облегна на стената.
– Защо не каза на клуба за това? – Попита той.
Повдигнах рамене.
– Не е проблем на клуба – казах му, без да си правя труда да споменавам, че Грим знаеше, но му бях казал, че съм го овладял.
Но не го направих. Това беше доказателство за това.
Тор се подигра.
– Братко, ти носиш нашивка. Ти си шибано семейство. – Напомни ми той. – Което означава, че всеки, който означава нещо за теб, също е семейство. Ние се грижим за семейството. Трябваше да дойдеш в клуба за това. Ако го беше направил, тя вече можеше да е почти приключила с химиотерапията си.
– Тор, не искам да говоря за това. – Избухнах.
Тор мълчеше, без да каже нищо повече по темата. Докторът влезе малко по-късно и ми кимна веднъж за поздрав.
– Коуди, мина доста време. – Каза той, докато стискаше ръката ми.
– Колко е лошо, докторе? – Попитах д-р Хол.
Той въздъхна.
– Тя виси на косъм, Коуди. Ако продължим да чакаме, скоро ще бъде твърде късно да направим каквото и да било, за да ѝ помогнем.
Стиснах челюстта си, докато гледах потъналото в мрак лице на майка ми. Грубо прокарах пръстите си през косата си.
– Колко голям е туморът? – Попитах го.
– С големината на бейзболна топка в момента. – Каза ми той. Преглътнах трудно. Това определено не беше добре. – Операцията по отстраняването му ще бъде дълга и продължителна. Ще бъде чудо, ако успеем да извадим масата на цялото нещо наведнъж.
Майната му.

Назад към част 6                                                                       Напред към част 8