Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 31

* ДЖАКСЪН *

Адрик почина в два часа сутринта две седмици след нашето пътуване. Инес плака с часове, никой от нас не заспа, след като Джеймс ни съобщи новината.
А след това, още преди тялото му да е изстинало напълно, присъствахме на коронацията на Иван, за да стане Дон на Братва. Иван беше син на втория командир на Адрик и макар че вероятно не беше сто процента готов, бях убеден, че ще остане добър съюзник за нас.
Инес беше с мен, искаше да уважи дядо си по този начин. И така, бяхме заобиколени от охраната на семейство Джаксън, докато наблюдавахме коронацията и доста вероятно всичко да се разпадне в същото време.
– Имам лошо предчувствие – прошепна ми Джеймс.
Кимнах веднъж. Имах го още от кончината на Адрик. Бащата на Инес нямаше да приеме това с лека ръка. Беше живял целия си живот, мислейки, че това е негово право.
Бащата на Инес мълчеше през цялото време, което само затвърди това лошо чувство в мен. Не изпусках ръката си от тялото на Инес. Не исках да поемам никакви рискове или да рискувам с нейната безопасност.
След това Иван се приближи до нас, като първо стисна ръката на Джеймс, а после и моята.
– Ако нямате нищо против, бих искал да продължа и да подпиша нов мирен договор с моето име вместо с това на Адрик. Можеш да го прочетеш, но в него се казва точно същото, което и в договора ти с Адрик.
– Не! – Изръмжа бащата на Инес. Бързо се преместих пред жена си, пистолетът вече беше в ръката ми и се насочи към челото му.
– Пробвай ме – предизвиках го аз. Той нямаше да навреди на шибаната ми съпруга.
– Леонид, отстъпи! – Изръмжа Иван, а собственият му пистолет беше насочен към главата на бащата на Инес. – Спри сега, или, кълна се, ще направя жена ти вдовица, а децата ти – сираци.
Инес хленчеше иззад гърба ми, а ръцете ѝ стискаха якето ми. Леонид се втренчи в мен.
– Тя е причината за цялата тази бъркотия – изсъска той.
– Бих те посъветвал да седнеш на шибания стол – предупредих го аз. – Или ще се изкъпя в кръвта ти.
Инес затегна хватката си върху мен. Очите ми не се откъсваха от лицето на баща ѝ. Накрая той се изправи и тогава Иван все пак го застреля в главата. Аз дори не помръднах, но Инес изпищя. Бързо я придърпах в прегръдките си, като притиснах лицето ѝ към гърдите си, за да не вижда баща си, който лежеше на земята, а около главата му се стичаше кръв.
Малката ѝ сестра и майка ѝ крещяха. Инес трепереше в ръцете ми, но аз я държах здраво, като я ограничавах, като се опитвах да я утеша.
Иван прибра пистолета си в джоба.
– Мълчи! – Изкрещя той. Двете жени веднага млъкнаха. Инес трепна в ръцете ми при заповедта му. Прекарах ръката си по гърба ѝ. Той посочи към двама от мъжете си. – Отървете се от трупа и почистете това. – Той погледна към мен и Джеймс. – И така, договорът? – Попита той, сякаш току-що не беше разплискал мозък по пода. Почти се разсмях.
Кимнах веднъж и вдигнах Инес, като я принудих да увие ръце и крака около мен. Занесох я към конферентната зала и я настаних на един от столовете. И двамата с Джеймс не бързахме да четем договора, докато се уверявахме, че в него все още е записано дословно това, което беше в договора ни с Адрик.
След като подписахме документите, Иван ни подаде ръка.
– А сега, ако ме извините, трябва да проверя какво става с майката и малката сестра на Инес – съобщи ни той. – Чувствайте се свободни да останете толкова дълго, колкото ви е необходимо. Каквото е мое, е и ваше.
Той излезе от стаята. Джеймс извади телефона си от джоба.
– Трябва да се погрижа за няколко неща, преди да тръгнем – каза ми той. – Срещаме се при джипа след двайсет?
Кимнах веднъж в знак на съгласие. Той се измъкна от стаята. Настаних Инес на масата и плъзнах ръка нагоре по бедрата ѝ, като я погледнах нагоре.
– Добре ли си, зайче? – Попитах я тихо.
Тя кимна.
– Да – прошепна тя. Тя си пое дълбоко дъх. – Изстрелът ме изплаши, но не и мисълта, че той умира.
Усмихнах ѝ се.
– Дали не те превръщам в хладнокръвна, момиченце? – Подиграх се.
Тя се засмя тихо и сви рамене.
– Може би. – Тя прокара ръце по раменете ми. – Но може би ти просто ме караш да се чувствам в безопасност и знам, че не си чудовище, за което трябва да се притеснявам.
Харесваше ми, че тя не отричаше факта, че съм чудовище. Защото бях. И тя знаеше това.
Но беше права. Аз не бях чудовището, от което тя някога трябваше да се тревожи.
Усмихнах и се.
– Никога не трябва да се притесняваш от това чудовище, бейби. – Изправих се и я целунах. – А сега, колко бързо мислиш, че мога да се изпразня? – Исках да съм вътре в нея – не ме интересуваше коя дупка ще запълня. Виждайки кръвта на баща ѝ навсякъде, кръвта ми се беше разгорещила. И нямах търпение да бъда в нея, откакто тя се беше увила около мен.
Тя се захили и се свлече от масата, падайки на колене.
– Не знам. – Тя ми намигна. – Ще разберем ли?
Въздъхнах, когато устните ѝ ме обгърнаха и тя ме засмука дълбоко в гърлото си.

Назад към част 30

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 30

* ДЖАКСЪН *

След като съобщих тази новина на Инес, реших, че трябва да се махнем за малко. Твърде много неща се случваха твърде близо до дома и докато се работеше по прехвърлянето на властта с Братвата, исках Инес да е далеч.
Джеймс и Дарен с готовност се съгласиха.
И така, Ейдриън остана, за да следи за реда, а ние тримата опаковахме жените си – и те, децата си – и отлетяхме за Гърция, за да прекараме няколко дни на бели пясъчни плажове и да дадем на жените и децата си възможност напълно да се отпуснат и да се насладят на времето извън комплекса, в който живеехме.
Бог знаеше, че жена ми има нужда от това.
– Господи Боже – проклех, когато Инес излезе от водата и се изсмя на сина на Джеймс, когато той я напръска със солена вода. Оправих късите си панталони. – Това е мъчение.
– Наслаждавам се – каза Дарен, преди да притисне бутилката в ръката си до устните.
Изсумтях.
– Тогава сигурно не се възбуждаш от жена си – отбелязах аз.
Той избухна в смях.
– Аз съм твърд като шибана стомана там, Джаксън. Но се наслаждавам на шоуто.
Извъртях очи. Дарен нямаше и един шибан филтър на устата си. Джеймс подаде на Дарен една прясна бира. Допих своята и изхвърлих празната бутилка в хладилника, преди да стана, за да отида до водата. Инес ми се усмихна, когато влязох при нея.
– Би трябвало да е незаконно да изглеждаш толкова добре – каза ми тя.
Усмихнах ѝ се.
– Тогава трябваше да те арестуват още в момента, в който облечеш този шибан бански – казах ѝ аз.
Тя се захили, а после изпищя, когато я вдигнах и навлязох по-дълбоко във водата.
– Джаксън – о, ебаси – изстена тя, когато усети колко съм твърд. Тя вдигна очи към моите. – Не можем. Нашето семейство…
– Майната му на нашето семейство – изръмжах аз. – Те знаят достатъчно, за да ни оставят на мира.
Целунах я гладно и плъзнах долнището на банския ѝ настрани. Тя нетърпеливо измъкна члена ми от шортите и ме наклони под ъгъл, за да мога да потъна в нея. Целунах я по-дълбоко, като преглъщах стоновете ѝ, докато бавно я качвах и свалях върху себе си. Тя се вкопчи в мен, а ноктите ѝ се забиха в гърба ми.
Не спрях, докато тя не се изпразни около мен.
Държах я стабилно на краката си, когато чух как Дарен се опитва да уговори Джулиана да прави секс на плажа, но тя се държеше здраво. Усмихнах му се през рамото на Инес, но той само ми обърна гръб. Засмях се и погледнах надолу към жена си.
– Трябва да дойдеш да обядваш – казах ѝ аз.
Тя извъртя очи.
– Да, господине.
Наведох се и захапах долната ѝ устна в закачливо предупреждение.
– Внимавай с нахалството си пред мен, зайче.
Тя се захили и хвана ръката ми в своята, позволявайки ми да я изведа от водата. Всички се настанихме на едно голямо одеяло и се нахранихме, като наблюдавахме как Картър се опитва да избегне храненето, а иска просто да се върне обратно във водата. Знаех, че това трябва да побърква Джеймс. Той, както и аз, жадуваше за послушание. Но на малките деца никога не им пукаше. Правеха каквото си поискат по дяволите.
– Седни! – Излая на сина си Джеймс. Малкото момче най-накрая се нацупи, но седна. Джеймс му подаде сандвича си. – Яж. Не ме карай да ти казвам отново, разбираш ли? И когато майка ти ти каже да направиш нещо, ти го правиш.
Той се изпъчи, но кимна с глава.
– Да, татко.
Дарен се усмихна.
– Не ти ли се иска твоето дете да е толкова добро, колкото моето? – Подразни той по-големия си брат.
Джеймс само го стрелна с мрачен поглед. Инес се облегна на мен и наведе лицето си нагоре, за да ме целуне.
– Обичам те – прошепна тя.
Усмихнах се надолу към нея.
– Аз също те обичам, момиченце.
Тя се засмя, когато Картър се опита да се изправи отново. Усмихнах се надолу към нея. След уплахата, която беше преживяла, когато беше изключително болна, си направих вазектомия. И двамата с нея бяхме съгласни, че не искаме деца точно сега. След като бяхме прекарали толкова много време разделени, тя не беше готова да се раздели с мен.
И аз бях съгласен с това.
Просто имах нужда от жена си. Нищо друго.

Назад към част 29                                                                   Напред към част 31

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 29

* ДЖАКСЪН *

– Какво имаш предвид, че Адрик е в лошо здравословно състояние? – Поисках да знам. Намръщвайки се на Джеймс.
След като бях тренирал и изпил две чаши кафе, бях дошъл в офиса на Джеймс за ежедневната ни сутрешна среща. А той беше решил да съобщи първо новината за здравето на Адрик.
– Точно каквото казах току-що – каза ми Джеймс. – Това означава, че трябва да увеличим охраната и защитата около всеки член на семейството. Ако той е болен, това означава, че скоро синът му ще разбере, че Адрик никога не планира да му позволи да се издигне като Дон.
– Шибания Христос – проклех аз и поклатих глава. Прокарах пръсти през косата си. – Иска ли да види Инес?
Джеймс поклати глава.
– Това е второто нещо, за което те повиках тук. Той не иска Инес извън тази къща, докато нещата не се уредят от тяхна страна. Не се съмнява, че скоро ще си отиде, и иска Инес да бъде защитена.
Стиснах зъби.
– Това няма да и хареса – казах на Джеймс. – Инес обича дядо си. – И аз мразех да я пазя от него, но ако това беше предсмъртното желание на стареца, щях да го уважа.
Джеймс въздъхна.
– За съжаление, колкото и всеки от нас да би искал да даде пълна свобода на жените си, знаеш, че не можем. Животът ни е опасен, а техният живот е в постоянна опасност единствено поради факта, че са наши съпруги. Инес просто ще трябва да скърби, без да се сбогува с дядо си. Това е предсмъртното му желание. Ако тя наистина го обича, ще го уважи.
Телефонът ми се включи, прекъсвайки разговора ни. Намръщих се на името на охранителя на Инес.
– Какво? – Изригнах в телефона, без да съм цивилизован ни най-малко.
– Господине, Инес не се храни – информира ме той. – Отпратила е госпожа Джуди.
Стиснах очи.
– Мамка му – проклех. Изправих се от мястото си. Не приличаше на жена ми да ми се противопоставя. Тя знаеше, че трябва да се храни по три пъти на ден. Фактът, че не спазваше правилата, които бях установил за нея, означаваше, че нещо не е наред. – На път съм – казах му аз. Свърших и погледнах Джеймс.
– Уведоми ме за всякакви промени – казах му. – Трябва да проверя как е Инес. Тя не се храни.
Той кимна веднъж, отпращайки ме. Излязох от стаята, като кимнах веднъж на Ейдриън, докато минавах покрай него по стълбите. Когато бутнах вратата на стаята си, погледът ми моментално падна върху нея. Беше се свила на кълбо на леглото и притискаше възглавницата ми към гърдите си.
– Здравей, момиченце – казах тихо. Сърцето ми се сви в гърдите при вида ѝ.
Тя бавно вдигна поглед към мен. Очите ѝ бяха кървясали и със зачервени клепачи, което издаваше, че е плакала, и изглеждаше изтощена. Нормално беше за подчинената да има спадове, а аз не се съмнявах, че тя е достигнала първия си такъв.
Взех я на ръце и я занесох в банята.
– Защо не ми се обади? – Попитах я нежно.
Тя се намръщи.
– Знаех, че си в среща с Джеймс – каза тя тихо.
Поклатих глава, докато внимателно я поставях на плота.
– Ти си ми първи приоритет. А Джеймс си има съпруга, която също му е подчинена. Той разбира ниските нива на подчинените и знае колко е важно мъжете да се грижат за своите подчинени в такива моменти.
Тя ме погледна объркано.
– Нормално ли е да се чувствам така? – Попита тя.
Долепих устните си до нейните и кимнах с глава.
– Напълно нормално, зайче. А сега вдигни ръце – наредих.
Издърпах блузата ѝ над главата, а после смъкнах бикините ѝ. Тя седеше на плота и ме гледаше, докато се движех из банята и приготвях вана с мехурчета, в която да се потопим.
Седяхме във ваната в продължение на няколко часа и когато я извадих от охлаждащата се вода, тя вече беше заспала. Сложих я на леглото и я подсуших, преди да я покрия и да я сложа да спи.
Излязох от стаята си и погледнах към охраната, която беше поставена пред вратата.
– Уведоми ме, ако се събуди – наредих аз.
Той кимна веднъж.
– Да, сър.
Тръгнах надолу по стълбите към гаража, за да мога да отида до магазина. Мразех да пазарувам, но знаех, че няколко подаръка могат да ѝ помогнат да се почувства по-добре. Ниското ниво за една подчинена можеше да трае само няколко часа или да продължи дни, понякога дори седмици. Но винаги помагаше, когато един господар правеше каквото може, за да помогне на подчинената да се възстанови.
След като взех необходимото, побързах да се върна вкъщи. Инес тъкмо се събуждаше, когато влязох в стаята ни. Усмихнах се и се настаних до нея на леглото, като ѝ подадох чантите.
Тя се намръщи объркано.
– Какво…
– Отвори ги – нежно и наредих.
Тя бавно надникна в една от чантите и мигновено се разплака. Но аз знаех, че това са щастливи сълзи.
– Джаксън, не трябваше да правиш това – промълви тя.
Обгърнах я с ръце и я гледах как изважда безглутеновите и безмлечните си закуски. Задъха се, когато измъкна пухкавото лилаво одеяло, което и взех, а после се разплака още, когато измъкна плюшеното мече, което и бях купил.
Тя обърна лицето си към моето и ме целуна. В отговор я обгърнах с ръце и нежно я целунах.
– Благодаря ти – прошепна тя. – Това ми помогна малко.
Докоснах с устни челото ѝ.
– Всичко за теб, малко зайче. – Поех си дълбоко дъх. Знаех, че това сигурно ще я влоши още повече, но тя трябваше да знае рано или късно. Никога нямаше да ми прости, ако не ѝ го кажа сега. – Но сега трябва да ти кажа нещо.
Тя се намръщи към мен, като се напрегна малко.
– Какво? – Попита ме тя.
Издишах леко, опитвайки се да се подготвя да ѝ кажа това. Това щеше да разбие проклетото ѝ сърце.
– Адрик е много болен. – Очите ѝ се разшириха невярващо. -Много е малко вероятно да оцелее. – Инес се напрегна още повече в ръцете ми. Прокарах ръце по гърба ѝ. – Той помоли да не ходиш да го видиш. В момента нещата са в смут и той иска да си в безопасност.
Тя кимна. Изчаках. Знаех, че това предстои, но все пак не бях подготвен, когато тя се разплака. Придърпах я в скута си и я прегърнах, като стегнах ръцете си около нея. Нежно я люлеех напред-назад, притискайки я към себе си, докато тя плачеше за мъжа, който ѝ беше по-скоро баща, отколкото нейния собствен.
А аз стисках зъби и ми се искаше да накарам човека, отговорен за цялата ѝ болка, да си плати.

Назад към част 28                                                                       Напред към част 30

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 28

* ДЖАКСЪН *

Нещата бяха. … спокойни, откакто се бях прибрал у дома, освен новината, която бях получил за Братвата. Според Джаксън, след като съм бил в затвора, мексиканският картел се бил погрижил за това. Не знаех как и не попитах за подробности. Доверих се на Джеймс. Когато казваше, че се е погрижил за нещо, знаех, че е направено.
Инес изстена, тялото ѝ се сви, за да срещне моето, докато я целувах, а пръстите ми работеха в стегнатата ѝ кухина. Вече седмици наред се чукахме без прекъсване. Не можех да и се наситя и, честно казано, бях сигурен, че тя се чувстваше по същия начин.
– Господине – промърмори тя, а ръцете ѝ се дръпнаха за белезниците, които я приковаваха към леглото. – Имам нужда…
– Свърши за мен, зайче – изръмжах срещу кожата на врата ѝ.
Тя извика, но после изведнъж се задави. Грабнах кошчето за боклук и го поставих пред лицето ѝ точно преди да повърне. С едната си ръка държах контейнера, а с другата работех върху белезниците ѝ. Когато я развързах, тя дишаше тежко, а очите ѝ бяха затворени.
Прибрах я близо до себе си, сърцето ми биеше силно в гърдите, като притисках главата ѝ към гърдите си, докато поставях кофата за боклук до леглото.
– Говори ми, момиченце. Как се чувстваш?
– Стомахът ми се свива – промълви тя. – Искам да се прибера вкъщи.
Докоснах с устни горната част на главата ѝ.
– Нека те облека – казах ѝ нежно. Станах от леглото и ѝ подадох кошчето за боклук, докато работех по събирането на дрехите ѝ. Бяхме толкова нетърпеливи да се съблечем в частната стая в клуба, че дрехите ни бяха разхвърляни навсякъде. Дори не я бях наказал за това, че не ги сгъна и не ги сложи на стола, както се предполагаше.
След като се облякох, се заех с обличането на Инес, като бях бавен и нежен с нея, за да не бутам толкова много корема ѝ. За щастие, тя носеше рокля, така че беше въпрос на това просто да и сложа сутиена и бикините и да нахлузя роклята през главата и.
Повдигнах я в ръцете си и тя сви ръце около рамото ми, опирайки лицето си в тила ми. Докато излизах от стаята, хванах обувките ѝ в ръката си.
– Джема – обадих се, когато я забелязах да излиза от офиса, – имаш ли нещо против камериера да ми докара колата? – Попитах я. – И трябва да осигуриш поддръжката в тази стая възможно най-скоро. На Инес и стана лошо.
Тя кимна, докато вадеше телефона от джоба на кожените си панталони.
– Разбира се.
Излязох навън и изчаках камериера да спре с колата ми. След като го направи, настаних Инес на пътническата седалка и нагласих вентилационните отвори, за да я облеят със студен въздух, преди да заобиколя от моята страна и да изпратя съобщение на Емалин, като я помолих да постави тест за бременност в банята ми.
Исках да проверя дали е бременна, преди да я заведа на редовен лекар. Честно казано, все още не бях готов за бебе, не и толкова скоро след излизането от затвора, но знаех, че това отново е възможно. Инес и аз не бяхме използвали защита, а тя не беше на противозачатъчни. Освен тренировките, служебните срещи или храненето, цялото ми време беше прекарано с нея.
Все още не ѝ бях дал възможност да отиде на лекар, за да си вземе противозачатъчни. И със сигурност не бях имал време да отида да си направя вазектомия. Бяхме прекалено дълбоко един в друг.
По средата на пътя към дома тя изстена и потропа по вратата. Бързо спрях и паркирах колата точно когато тя отвори вратата си. Придържах косата ѝ назад, докато тя повръщаше. След това тя започна да плаче.
– Изпуснах го върху колата ти – проплака тя.
– Нищо страшно, зайче – уверих я аз. – Ще намеря някой, който да я почисти изцяло – обещах ѝ, докато затваряше вратата, а сълзите все още се плъзгаха по бузите ѝ.
Тя подсмърчаше. Вмъкнах се обратно в движението, а след това хванах ръката ѝ в моята и я държах, докато стигнем до къщата. Занесох я нагоре по стълбите и я поставих на крака в спалнята. Очите ѝ веднага се спряха на теста за бременност на леглото и без да каже и дума, тя го грабна и влезе в банята.
Като гадняр се облегнах на стената пред банята и я изчаках да направи теста. Струваше ми се, че е цяла вечност, но накрая тя отвори вратата и поклати глава към мен.
– Не съм бременна – промълви тя.
И след това се върна в банята, за да повърне. Веднага бях до нея, държейки косата ѝ далеч от лицето ѝ и разтривайки гърба ѝ, за да я успокоя.
– Аз съм тук, зайче. Просто дишай – убеждавах я, след като тя изпразни стомаха си.
Тя изстена и се облегна на гърдите ми. Протегнах ръка напред, за да пусна водата в тоалетната, преди да я задържа близо до себе си. Тя се отпусна в прегръдката ми и затвори очи. Подпрях брадичката си на върха на главата ѝ. След като заспа, я пренесох в леглото и я сложих да легне, преди да изпратя SMS на Джеймс, за да го уведомя, че утре сутринта няма да съм на разположение.
Трябваше да я заведа на лекар, за да се уверя, че няма нищо сериозно. Надявах се, че има само малка стомашна болест или може би нещо, което е яла, просто не ѝ е подействало добре.
Не се отделих от нея до края на деня и нощта. Просто стоях до нея и се грижех за нея по най-добрия възможен начин.

* * *

Инес се беше опитала да задържи нещо леко за закуска, но то веднага се върна обратно. Затова пропуснах собствената си закуска и я заведох на лекар.
– Чувствам се зле, че не си ял – промълви тя.
Поклатих глава и стегнах ръце около нея. Чакахме докторът да влезе, за да я прегледа и да види дали знае какво става с нея.
– Момиченце, ти си моят първи приоритет – казах ѝ, имайки предвид това. – Мога да ям, когато се приберем вкъщи, ако наистина имам нужда.
– Но ти ставаш намръщен без храна – промърмори тя.
Засмях се тихо и поставих целувка в слепоочието ѝ.
– Престани да се тревожиш за мен, зайче.
На вратата се чу леко почукване и след миг влезе докторът. Той ни се усмихна и след като нежно стиснах бедрото на Инес, аз се смъкнах от леглото, за да може лекарят да стигне до нея. Тя се намръщи към мен, но не каза нищо.
– Добре, да видим дали ще успеем да разберем какво те е разболяло толкова – започна лекарят. Слушаше дишането ѝ и проверяваше за подуване на корема. – Няма подуване. Кръвните ви изследвания показват малко по-висок брой на белите кръвни клетки, което предполага просто малък стомашен вирус. Ще ви предпиша някакво лекарство за гадене. Останете хидратирана. Ако след четиридесет и осем часа все още се чувствате зле, елате отново при мен, добре?
Инес кимна. Той ѝ подаде рецептата и тя се смъкна от леглото. Хванах ръката ѝ в своята, преди да я изведа от малката стая, и след като я изписаха и платих сметката, я изведох до колата ни.
Тя беше заспала, преди да излезем от паркинга. След като изпълних рецептата ѝ, я заведох вкъщи и прекарах остатъка от деня, грижейки се за нея и грижейки се за нейното здраве. За щастие, лекарствата за гадене не ѝ позволиха да се разболее повече, а аз успях да я хидратирам. Все още не ѝ се ядеше много, а аз не исках да я насилвам. Стига да беше хидратирана и да можех да вкарам поне бульон в организма ѝ, бях доволна от това.
– Как е? – Прошепна Емалин, когато надникна в стаята.
Погледнах я и свих рамене, преди да погледна отново надолу към съпругата си, прокарвайки ръка по косата ѝ, докато спеше.
– Опитва се да се оправи – казах тихо. – Стискам палци за утре.
Емалин кимна в знак на разбиране.
– Ще съобщя на Джеймс, за да ти даде още малко време.
Кимнах веднъж.
– Благодаря, Емалин.
Тя ми се усмихна мило, преди да затвори вратата отново. Погледнах надолу към Инес и въздъхнах тихо.
Оздравей скоро, малко зайче.
Мразех да я виждам болна и отпаднала по този начин.

Назад към част 27                                                                    Напред към част 29

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 27

* ДЖАКСЪН *

Влязох в кабинета на Джеймс. Дарен и Ейдриън вече ме чакаха там. Дарен ми се усмихна.
– Няма какво друго да правиш в затвора, освен да тренираш, нали?
Повдигнах рамене и умишлено раздвижих мускулите си с усмивка на лицето.
– Не съвсем, не.
Дарен погледна към Ейдриън.
– Трябва да си резервираш следващата ваканция там. – Устните на Джеймс потрепнаха от забавление и дори аз избухнах от смях.
Ейдриън извърна очи.
– Майната ти, Дарен.
Джеймс прочисти гърлото си, привличайки вниманието на другите двама.
– Седя над това от няколко дни – каза Джеймс, гледайки директно към мен. – Дори не съм им казал – информира ме той, като направи жест към Ейдриън и Дарен.
Облегнах се на стената и скръстих ръце на гърдите си, а краката ми бяха кръстосани в глезените.
– Какво става? – Попитах.
– Адрик ми подаде ръка. Очевидно, когато те арестуваха, родителите на Инес се опитаха да я накарат да се върне у дома. – Изправих се по-изправен при това, стискайки челюстта си. – И тъй като Адрик остарява, той се готви да се оттегли. – Кимнах. Знаех това. Разговорите за това бяха стигнали до мен в затвора. – Проблемът е, че бащата на Инес не е съгласен с това, което е направил Адрик. Той иска война и иска дъщеря му да се върне у дома, омъжена за някой, когото той избере и намери за подходящ. Той иска националност, която да се омъжи за националност. И иска да има наследник. Без късмет от другата дъщеря, той разчита на нея. А той не смята, че ти вече си достатъчно надежден, откакто си прекарал известно време в затвора.
– Майната му на това – проклех аз. По дяволите, някой искаше да ми отнема шибаната жена.
– Спокойно – предупреди ме Джеймс. – Те го изиграха пред Инес, че не са щастливи, че е загубила бебето. – Стиснах челюстта си. Да я накарат да се почувства така, сякаш са ѝ обърнали гръб заради това, ме вбеси. Тя беше страдала достатъчно. Не беше нейна вината, че е загубила шибаното бебе.
– Адрик се държи на разстояние от Инес, за да я защити по най-добрия начин. Но когато му съобщиха, че те освобождават, той се свърза с мен. Иска да се срещне с теб. Иска да е сигурен, че Инес ще бъде защитена, докато той прави необходимите ходове от своя страна.
Стиснах зъби.
– Искаш да ми кажеш, че той все още очаква да предаде всичко на баща ѝ? – Изръмжах.
Джеймс поклати глава.
– Остави ме да довърша – нареди той. Стиснах челюстта си, мълчах, въпреки че това ме убиваше. – Той предава всичко на сина на втория си заместник, но очаква отмъщение за всички нас. Синът му няма да приеме с добро загубата на семейното наследство. Адрик мълчаливо обучава сина на втория си командир да поеме управлението през последните пет години, откакто започнаха да се случват всички тези гадости.
Извадих телефона от джоба си, докато гледах Джеймс.
– Постави защита на жена ми. Ще се върна – наредих аз. Знаех, че поставянето на защита на някого обикновено е моя работа, но трябваше да говоря с Адрик. Жена ми беше на шибаната линия.
Излязох от стаята, като вече набирах номера на Адрик, а Джеймс не се опита да ме спре.

* * *

Не губих нито миг, докато вървях към мястото, където Адрик ме чакаше в един парк. На открито ли беше? Да. Дали ми пукаше? Не.
– Това е единственото предупреждение, което отправям – предупредих меко, като в гласа ми се долавяше обещанието и заплахата от болка, ако ми се разкрещи. – Няма да се развеждам с Инес. Тя е моя. В момента, в който ръката ѝ беше обещана на мен, тя стана моя отговорност. Накарай шибания си син да се съобрази с това, или, кълна ти се, Адрик, ще разбереш защо Джеймс е направил от някой, който не е от семейството, вътрешен човек.
С това се обърнах и тръгнах, връщайки се към колата си, за да се прибера у дома и да се изправя срещу Инес. Нямах нито едно друго шибано нещо, което да му кажа.
Прецакай жена ми и ще те прецакам.
Сега, след като Адрик беше получил предупреждението ми, трябваше да поговоря с жена си. Тя никога не ми беше казвала, че семейството ѝ е обърнало гръб, а аз исках да знам защо. Защо се чувстваше така, сякаш не може да ми се довери, когато се прибрах у дома?
– Джаксън? – Извика Адрик.

* * *

Инес закусваше с останалите членове на семейството, когато влязох в огромната трапезария. Тя ме погледна и в очите ѝ веднага се появи нервност при вида ми.
Сигурно по лицето ми се виждаше ясно, че съм вбесен.
Заех празното място до нея и хванах брадичката ѝ, като я принудих да държи очите си вперени в моите. Не исках тя да отвръща поглед от мен. Знаех, че това вероятно е нещо, което трябва да обсъдим насаме, но бях прекалено развълнуван, за да ми пука.
– Защо не ми разказа за семейството си? – Поисках да знам.
Тя преглътна силно.
– Не исках да опетнявам първия ни път заедно от пет години насам – призна тя. – И се научих да се справям с него.
Стиснах челюстта си и хванах задната част на врата ѝ. Тя преглътна отново, красивите ѝ очи се втренчиха в моите, а в погледа ѝ проблясна нервност. Наблюдавах как езикът ѝ се стрелна над розовите ѝ устни.
– Първо, аз съм твой съпруг и твой господар. Ти ми казваш всичко, ясно ли се изразих? – Тя мигновено кимна с глава. – Второ, семейството ти не ти е обърнало гръб заради спонтанния аборт. – Очите ѝ се разшириха от изненада. – Семейството ти ти обърна гръб, защото не искаше да ме оставиш. Ти си лоялна към това семейство – към мен, а те го мразят.
Устните ѝ потрепериха. Сълзи напълниха очите ѝ.
– Дори дядо? – Прошепна тя.
Поклатих глава, мразех съкрушеното изражение на лицето ѝ, а още повече мразех семейството ѝ за това, че го е поставило там.
– Дядо ти се опитва да те защити – казах аз и оставих въпроса така. Тя издиша тихо, облекчено. Притиснах устните си до нейните. – Точно сега искам да останеш в тази къща. Не излизай от стаята ни без мен или без охрана, ясно? Семейството ти е на път да преживее сътресение и аз няма да позволя да те използват като пешка. Разбираш ли?
– Разбирам – каза тя тихо.
Притиснах устните си към нейните.
– Добре. – Пуснах я. – Приключи с яденето си – наредих аз.
Тя бавно се обърна към чинията си. Обгърнах с ръка облегалката на стола ѝ и нежно прокарах пръсти нагоре-надолу по меката кожа на ръката ѝ.

Назад към част 26                                                                    Напред към част 28

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 26

* ДЖАКСЪН *

Да се гушкам с моята жена след пет години без нея беше… нямаше думи за това.
Отново си бях у дома, отново в нейните обятия.
Не бях я напускал и бях благодарен, че Джеймс не ме беше извикал. Помислих си, че той дава време на мен и Инес да сме заедно, преди да ме завлече обратно в центъра на събитията.
Защото престоят ми вътре не ми даваше никакви специални привилегии. Щеше да ме хвърли обратно в центъра на всичко, сякаш не бях прекарал пет години вътре и пет години без жена си – без жена си.
А тези пет години бяха ад. Ебаси, тя беше бременна, а после разбрах, че е направила аборт? Че не съм бил до нея в един от най-трудните моменти в живота ѝ?
Това ме съсипа. Джеймс ми беше казал какво се е случило веднага щом успя да ми съобщи. В онзи ден си бях изпуснал нервите и се озовах в изолация. Едва не провалих сделката, която Джеймс беше сключил за мен, и той се беше погрижил да ми набие задника за това, за да ми напомни какво прави за мен.
Но ебаси. Да не бъда тук за жена си, когато тя беше абортирала детето ни? Това бе откъснало част от шибаната ми душа.
Положих ръка на корема ѝ.
– Съжалявам, че не бях до теб – казах ѝ тихо.
Тя поклати глава.
– Не си могъл да бъдеш – прошепна в отговор, но чух болката в гласа ѝ. Знаех колко много я беше наранило това.
Притиснах устни към върха на главата ѝ.
– Иска ми се да можех да бъда. Ебаси, Инес, нямаш представа колко силно исках да бъда до теб.
Тя наклони главата си назад, за да ме погледне. Отметнах част от косата ѝ назад. Исках цялото ѝ красиво лице да се вижда от мен.
– Липсваше ми всеки ден от момента, в който излезе през вратата – призна тя. Преглътнах силно, а думите ѝ разплакаха душата ми. – В някои дни мразех теб и цялото това семейство за това, че ме караше да се чувствам така. Ти ме въвлече в себе си, накара ме да се влюбя в теб, а после просто си тръгна. Мразех го, Джаксън.
Стиснах ръце около нея и зарових лице в косата ѝ.
– Ако те оставя отново, Инес, имаш моето разрешение да си тръгнеш. Чуваш ли ме? Върви, зайче.
Тя въздъхна, топлият ѝ дъх облъхна голите ми гърди и тя поклати глава.
– Не; никога няма да си тръгна, Джаксън, защото ти означаваш твърде много за мен, по дяволите. Предпочитам да съм тук и да те чакам да се върнеш, отколкото да съм без теб завинаги.
Издишах меко и целунах косата ѝ.
– Ти си прекалено добра за мен, зайче. – Наистина не заслужавах шибаната ѝ любов и преданост и към мен.
Тя поклати глава.
– Ти ми даде живот, Джаксън. Позволи ми да се излекувам. Ти ми даде свобода. Ти си единственият, който е твърде добър за мен.
Намръщих се на думите ѝ.
– Душата ми е черна, малка съпруго.
Тя се подпря на лакътя си.
– Тогава и моята душа е черна, Джаксън.

* * *

След като се гушках още малко и си взех душ, изпратих бърз SMS на Джеймс, за да му кажа да не ме безпокои до края на нощта, освен ако не е абсолютно необходимо, и заведох жена ми в клуба му.
След цялата ни раздяла отчаяно се нуждаехме от това да бъдем заедно. Имахме нужда от баланса между моето господство и нейното подчинение, за да започнем да лекуваме това, което времето беше разрушило.
Отново, както и миналия път, очите ѝ светнаха при вида на всички, които правеха секс в основната зала. Не си направих труда да я заведа в отделна стая. Вместо това извиках една от сервитьорките към нас и отидох в центъра на помещението, където имаше неизползвана маса.
Инес ме погледна.
– Отново? – Попита тя задъхано.
Кимнах и посегнах да погаля бузата ѝ.
– Добре ли е?
Отговарящата ѝ усмивка ми спря дъха.
– По-добре от добре – обеща тя.
Взех маската ѝ от чантата, която бях донесъл с нас, и я нахлузих на лицето ѝ. Моето малко зайче ми се усмихна, а езикът ѝ се размаха над устните.
Боже, липсваше ми този неин малък нервен навик.
Изхлузих блузата и през главата и продължих да я събличам напълно, оголвайки сексапилното и знойно тяло не само пред моите очи, но и пред очите на всички останали в стаята.
Зърната ѝ се превърнаха в твърди камъчета веднага щом свалих сутиена ѝ, а тя потърка бедрата си в очакване.
– Вашите дрехи, сър? – Попита ме тя.
Пенисът ми се втвърди от обръщението и. Усмихнах и се.
– Искаш да съм гол ли, зайче?
Тя кимна с глава, а дъхът ѝ застиваше в гърлото.
Свалих дрехите си и подадох купчината дрехи на сервитьорката.
– Задръжте ги за мен – наредих аз. – Никой няма да те притеснява – обещах.
Тя послушно застана встрани, с присвити очи, докато вдигах Инес на масата. Гърдите ѝ трепереха при трескавото поемане на въздух, когато започнах да пристягам китките и глезените ѝ, оставяйки я напълно на моя милост, точно както я обичах. След като ги закопчах, целунах всеки крайник.
– Заслужила си тази нощ за това, че си била толкова невероятна жена, докато ме нямаше – изръмжах в ухото ѝ. – Готова ли си за всичко, което смятам да ти дам?
– Искам всичко, господине – задъхано ми каза тя, а очите ѝ се впиха в моите през маската.
Целунах я, езиците ни се преплетоха, преди да се спусна по тялото ѝ и да засмуча в устата си едно от красивите ѝ, съвършени зърна. Тя изстена, извивайки гърба си. Потопих два пръста във влажната ѝ путка, като я чуках бавно с тях, докато обсипвах с внимание перфектните ѝ цици.
Не след дълго тя започна да вика, тялото ѝ се тресеше на масата, докато изживяваше първия си оргазъм.
Работих, за да я доведа до нов, като сега обсипвах и другата ѝ гърда със същото внимание. След като тя отново свърши, разтворих бедрата ѝ и зарових лице между краката ѝ, изяждайки я.
Тя беше шибана храна, подходяща за крал. Аз бях просто селянин, но по дяволите, исках да се отнасям с нея като с кралица, каквато беше.
Крясъците ѝ отекнаха в стаята, когато прекалих с клитора ѝ, изпращайки я в спирала от множество оргазми. Не ѝ давах време да се възстанови. Исках да е напълно изцедена и изтощена, когато приключа с нея.
Тя се задъхваше, търсеше въздух.
– Господине – о, Боже, моля ви – не мога да издържа повече, господине – промълви тя.
Накарах я да свърши още веднъж, преди да се изправя и да потъна в нея. Тя хленчеше, но путката ѝ жадно ме засмукваше, готова да издои всяка капка от спермата ми.
– Още малко, зайче – обещах и. Трябваше спермата ми да облее вътрешността на тялото ѝ.
Тя кимна.
– Да, господине – изстена тя.
Когато я накарах да свърши отново, ние свършихме заедно. Тя изкрещя името ми, а ръцете ѝ се свиха около веригите на белезниците. Мъже и жени дойдоха от чистия еротичен звук на нейното изцеждане на члена ми, но на мен не ми пукаше.
Имах очи само за нея. И когато тя ме погледна с онази сънлива, замъглена, насилена усмивка, сърцето ми се сви в гърдите.
Ебаси, тя беше перфектна.

Назад към част 25                                                                 Напред към част 27

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 25

* ИНЕС *

Някои хора казват, че времето минава бързо, когато чакаш някой най-накрая да се прибере у дома.
Бих казала, че тези хора говорят пълни глупости.
Защото пет години без съпруга ми бяха ад. Джаксънови правеха всичко възможно да ме занимават, но нищо не можеше да ме спре да се чудя как е съпругът ми.
Страдаше ли? Добре ли беше? Животът му все още ли беше в опасност?
Пет години бях държана в неведение за него. По негова молба не трябваше да знам нищо за него, освен факта, че е жив. Не знаех дали е пострадал. Не знаех кога е имал съдебни заседания.
Не знаех нищо.
Знаех само, че е жив.
Това беше всичко.
Нищо друго.
И аз, по дяволите, мразех това.
И след това, за да стане още по-лошо, точно преди да изляза от първия триместър с нашето бебе, направих спонтанен аборт.
Онази вечер, когато разбрах какво се е случило, крещях и плаках. Крещях на Джеймс, като се кълнях, че го мразя. Крещях на Дарен, че не е отишъл с Джаксън, за да го защити по-добре. Крещях на Ейдриън, че е позволил да се случи това на Джаксън.
Емалин беше останала с мен в продължение на дни, опитвайки се да ме накара да ям, принуждавайки ме да стана от леглото. Дори Джулиана се намеси, за да помогне, а тя не беше много склонна да се замесва в чужди проблеми.
Загубата на бебето ни беше убила част от мен, която не бях сигурна, че някога ще си върна.
Лекарят каза, че PCOS все още е твърде тежък за деца и че ако забременея отново, може просто да направя нов спонтанен аборт.
PCOS беше истинска кучка. Заради него загубих единствената частица, която имах от съпруга си.
И ме накара да се намразя още повече, защото не можех да задържа дори това единствено, малко нещо.
Когато загубих бебето си, семейството ми спря да ми говори и се съсредоточи върху това да омъжи сестра ми. Семейството ми се нуждаеше от бебе, а аз бях шибано безполезна в тази област. Не само че имах PCOS, но и съпругът ми беше в затвора.
За семейството ми бях добра само за това, което тялото ми можеше да предложи, а то беше абсолютно нищо.
Сега бях просто една озлобена съпруга на затворник, която беше обвивка на жената, в която я беше превърнал съпругът ѝ.
Сега?
Сега бях шибано нищо.

* * *

По време на вечерята в трапезарията изведнъж настъпи тишина. Намръщих се и се огледах, чудейки се какво, по дяволите, се случва. Никога нищо не е карало всички тук да замълчат толкова изведнъж. Говоренето винаги изпълваше тази стая, дори ако някой беше убит, както когато Джексън беше прерязал гърлото на онзи мъж, който говореше глупости за мен.
Наистина започвах да си мисля, че всички са загубили разсъдъка си. Нямах представа какво караше всички да мълчат толкова много.
Тогава очите ми срещнаха неговите.
Вилицата ми изхвърча от ръката върху плочките в краката ми със силно цъкане.
– Джаксън? – Прошепнах, без да мога да повярвам на очите си.
Той наистина ли беше тук?
Беше станал много по-едър, докато беше вътре. Блузата му вече почти не му ставаше и това ми харесваше. Яйчниците ми сякаш щяха да експлодират.
Съпругът ми не каза нито дума. Просто се приближи до масата, преметна ме през рамо и отново излезе от стаята.
– Джаксън, какво става? – Попитах. Ударих го по гърба. – Пусни ме! Какво правиш?! Ти не си пещерен човек!
Какво, по дяволите, беше станало с мъжа ми?! Не ме разбирайте погрешно; бях в екстаз, че той отново е у дома с мен, но какво, по дяволите, правеше?
Той не спря да се движи, докато не влязохме в стаята ни и не ме сложи на леглото. Устните му се срещнаха гладно с моите и това беше всичко.
Бях изгубена. Борбата вътре в мен умря. Онази част от мен, която му принадлежеше, се възроди, огън премина през шибаните ми вени при усещането, че съпругът ми ме докосва отново.
– Ти си у дома – прошепнах, когато устните ни се разделиха.
Той започна да ми сваля дрехите.
– Аз съм си у дома, зайче, и никога повече няма да те напусна – закле се той.
С това приключихме със събличането един на друг. Той се вмъкна в мен и съедини телата ни заедно, правейки любов с мен, извинявайки се отново и отново, че ме е напуснал и че ме е държал в неведение за него в продължение на пет години.
И когато свърших за четвърти път, той ме обърна по корем и ме взе, както винаги е правил Джаксън.
Силно.
Брутално.
Чукаше ме, като се впиваше в путката ми отново и отново, вземайки от мен каквото си поиска.
Но наистина ли ми го взимаше, когато аз свободно му давах всичко?

Назад към част 24                                                                 Напред към част 26

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 24

* ИНЕС *

Взирах се в теста в ръцете си, а по бузите ми се стичаха сълзи. Това не се случваше. Това не можеше да се случи.
Но симптомите не лъжеха. Беше ми гадно. Гърдите ме боляха. Бях подута. А настроението ми беше подтиснато.
А сега и положителният тест.
Не можех да бъда бременна, докато съпругът ми беше в затвора.
Това трябваше да бъде щастлив момент, който да споделим заедно.
Вместо това е затворен в студена килия и винаги се оглежда през рамо, за да се погрижи за себе си. Най-накрая го бяха преместили в затвор, където Джеймс имаше по-голям контрол, но това не означаваше, че Джаксън е в безопасност.
Бях чула Дарен да казва това на Джеймс една вечер, когато слязох в кухнята, за да си взема вода. И това ме беше подразнило много.
– Хайде – каза тихо Емалин и хвана ръката ми в своята. – Джеймс те чака долу.
Избърсах бузите си и кимнах с глава, като взех пуловера си от леглото. Джеймс вече беше в колата, когато слязох долу, и аз безшумно се плъзнах на пътническата седалка, сложила ръка на корема си. Устните ми трепереха, докато отчаяно се опитвах да се сдържа.
– Ще направя всичко по силите си, за да го върна у дома при теб – каза Джеймс тихо към мен, а очите му се стрелнаха към мястото, където почиваше ръката ми. – Просто се опитай да си почиваш.
Почивката беше невъзможна вече две седмици, откакто разбрах, че съпругът ми няма да се прибере скоро.

* * *

В момента, в който очите ми попаднаха на Джаксън, по бузите ми се стекоха сълзи. Разплаках се, искаше ми се да го прегърна, но знаех, че в затвора има забрана за докосване. Джеймс ми беше набил това в главата. Ако го докоснех, щях да бъда отстранена насила.
– Липсваш ми – извиках, щом седнах.
Джаксън прекара окованите си с белезници ръце по лицето си и гледката на тези белезници ме накара да се разплача още повече.
– Ти си единственото, за което можех да мисля – тихо ми каза Джаксън. – Мразя, че ти причиних това.
Устните ми потрепериха.
– Искам да мразя това семейство и моето, че те поставихме в това положение. – Брадичката ми се размърда. Бях шибана каша, но не можех да го скрия. Гледката на него в шибания гащеризон, с окови около глезените и белезници около китките, шибано разяждаше душата ми.
Джаксън се намръщи към мен.
– Каквото и да правиш, момиченце, не обръщай гръб на семейството, чуваш ли ме? Остави Джеймс да те води и да те пази.
– Нас – прошепнах аз и погледнах надолу към масата.
– Нас? – Попита Джаксън, без да разбере какво съм казала.
Преглътнах силно, думите заседнаха в гърлото ми. Дали щеше да бъде щастлив? Ядосан? Разочарован?
– Зайче? – Попита тихо Джаксън.
Погледнах нагоре при звука на това име. Подсмърчах, като прокарвах ръкава на пуловера си под носа, тъй като нямах кърпички.
– Тази сутрин разбрах, че съм бременна – прошепнах аз.
Джаксън застина на стола си и просто ме гледаше.
– Бременна? – Измърмори той, сякаш се страхуваше да изрече думата на глас. Кимнах в отговор. Той поклати глава. – Мамка му – прошепна той. Погледна ме обратно и отново се наведе напред. Агонията в очите му разби шибаното ми сърце. – Съжалявам, бебе. Съжалявам, че не съм там с теб. Съжалявам, че преминаваш през това сама.
Поклатих глава.
– Това не е целта на това посещение. – Поех си дълбоко дъх. – Съжалявам, че плача толкова много. Това е…
– Хормони, знам – каза Джаксън тихо. Разплаках се още по-силно, защото, както винаги, той просто го разбра. Той разбираше. Никога не ми се е налагало да се обяснявам с него. – Гледах как Емалин и Джулиана преминаха през това. Мразя това, че съм тук. Не искам да пропусна нито секунда от всичко това с теб.
Прехапах езика си, за да не се разплача повече, отколкото вече бях. Той се наведе напред, а очите му се впиха в моите.
– Трябва да вдигнеш брадичката си нагоре, чуваш ли ме? – Очите му се фокусираха върху яката с диаманти на врата ми. Протегнах ръка и я докоснах. Когато се бяха опитали да я свалят, Джеймс почти се беше побъркал заради мен и те се бяха отдръпнали. – Когато се измъкна оттук, ще направя всичко възможно, за да компенсирам пропуснатото време с теб. – Той си пое дълбоко дъх, сякаш следващите му думи го болеше да ги каже.
Искаше ми се само да знаех колко много ще ме заболи от тях.
– Това трябва да е единственият път, в който можеш да ме видиш, зайче – каза той тихо.
Поклатих глава, а гърлото ми се сви.
– Джаксън… – измърморих. Той не можеше да ми отнеме това!
Той поклати глава към мен.
– Не, момиченце. Вдигни брадичка. Твърде опасно е да идваш тук. В момента имам твърде много врагове и ми трябва да си в безопасност и извън светлината на прожекторите. Остани си вкъщи, доколкото е възможно, и остави семейството да се грижи за теб.
Разплаках се. Бремето му вече беше достатъчно тежко. Нямаше да му усложнявам още повече живота, независимо колко дяволски много ме боли.
– Обичам те – извиках аз.
Джаксън посегна към мен, но отдръпна ръцете си, преди да ме докосне. Той ги стисна в юмрук с разочаровано ръмжене.
– Ти си причината за моето съществуване, бебе. – Той погледна зад гърба ми и кимна веднъж. – Времето изтече. Трябва да тръгвам. – Стана от стола си, когато двама пазачи се приближиха до него. – Вдигни брадичка – напомни ми той.
Гледах как го отвеждат със сълзи, стичащи се по бузите ми. След като съпругът ми изчезна от погледа ми, излязох от стаята. Джеймс ме чакаше от другата страна на изхода и ме обгърна с ръце, държейки ме, докато се разпадах.

Назад към част 23                                                                  Напред към част 25

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 23

* ИНЕС *

Джеймс прочисти гърлото си откъм входа на библиотеката. Погледнах нагоре, изненадана, че е дошъл тук. Обикновено не го виждах, освен ако Емалин не беше някъде около мен.
– Трябва да поговорим – каза той тихо, докато влизаше в стаята.
Поставих книгата си. Бях започнала да чета, след като Джаксън си беше тръгнал преди няколко седмици. Имах нужда от нещо, което да запълни времето ми и мислите в главата ми, а четенето правеше и двете.
– За какво? – Попитах, а в стомаха ми се настани лошо чувство. Джаксън го нямаше вече от месец. Вече цял месец не бях чувала гласа му и не бях виждала лицето му.
Липсваше ми чак до лудост.
И знаех, че тази дискусия ще бъде свързана със съпруга ми. Нямаше друга причина Джеймс да ме потърси, вместо някой от войниците му да ме заведе в офиса му.
– Джаксън е арестуван – съобщи ми Джеймс. Вдишах рязко въздух, а в очите ми се появиха сълзи. – Повдигнати са му десетина обвинения за убийство. – Сълзите се стичаха по бузите ми, а ръцете ми трепереха. Не можех да повярвам, че това се случва. – Той ми се обади преди няколко часа, но изчаках да чуя адвоката, преди да говоря с теб, за да мога да ти дам факти. – Кимнах, като ми се искаше да се свия в леглото. – Той ме помоли да ти кажа, че те обича и че съжалява.
Изхлипах, а лицето ми падна в ръцете. Раменете ми се разтресоха, докато се отдавах на болката в гърдите си. През последния месец я задържах в себе си, опитвайки се да бъда силна. Защото имах вяра – толкова много шибана вяра – че Джаксън ще се върне у дома при мен.
Но как да останеш силна, когато знаеш, че съпругът ти може никога да не се върне у дома при теб? Как трябваше да остана силна, когато знаех, че никога повече няма да усетя ръцете му около себе си?
Той беше отдал свободата си за този живот, за семейство Джаксън, точно както се беше зарекъл да прави винаги.
И ме остави с тази мъчителна болка. Беше ме оставил сама.
– Работя по това да го преместя в затвор в Щатите, където да имам по-голям контрол – съобщи ми Джеймс, вече по-близо. Погледнах нагоре, за да го открия приклекнал пред мен. – Оттам ще работя да го измъкна и обвиненията да изчезнат, но най-многото, което вероятно ще мога да направя, е да намаля присъдата му.
Сълзите ми не спираха. Болката в гърдите ми не изчезваше. Болеше ме толкова силно. Всичко в мен ме болеше.
Исках да намразя Джеймс за това. Исках да го намразя толкова много, но не можех да си го позволя. Аз не бях такъв човек.
– Искам да го видя – извиках аз. – Моля те, Джеймс, закарай ме да го видя – помолих.
Джеймс кимна и ме придърпа в прегръдка, като ме изненада. Но Боже, толкова много се нуждаех от прегръдка. Той ме държеше, докато аз се разпадах, а от треперещите ми устни излизаха силни викове.
– Ще направя каквото мога, Инес. Това мога да ти обещая.

Назад към част 22                                                                 Напред към част 24

Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 22

* ДЖАКСЪН *

Чух сирените твърде късно. Чух всичко твърде късно, по дяволите.
Да бъда убит нямаше да ме откъсне от жена ми, но да бъда затворен със сигурност щеше да го направи.
– Махайте се оттук! – Изкрещях на хората си. – Дай заповед – излаях на човека, когото бях определил за втори командир, докато хората ми започнаха да се разпръскват. Полицаи обикаляха района и крещяха на испански.
Коляно се заби в гърба ми, а ръцете ми бяха издърпани зад гърба. Паднах на земята с тежък удар, а в устата ми бликна кръв, когато брадичката ми се одари в камък.
– Дръж си шибаната уста затворена! – Изкрещя ми мъжът на силно акцентиран английски. Стиснах зъби и млъкнах от този момент нататък. Знаех, че всичко, което кажа, може да бъде използвано срещу мен, и по дяволите, не исках да позволя това да се случи.
Щях да прекарам остатъка от живота си зад решетките на затвор в чужда държава, преди да направя нещо, с което да издам семейството си.
Издърпаха ме на крака и ме вкараха в задната част на полицейския автомобил. Държах очите си напред, все още слушайки всичко, което казваха полицаите. Знаех, че някои от тях си мислеха, че не ги разбирам, и говореха свободно около мен.
И, разбира се, чух как един от тях говори с водача, който трябваше да елиминирам.
Изглежда, че цялата тази страна беше на заплата при този шибаняк, а той беше коварен като дявол, ако през цялото време беше работил по изграждането на това. Беше по-умен, отколкото някой си даваше сметка.
През цялото време е знаел, че сме тук, и просто е чакал идеалния момент, за да удари.
Позволиха ми едно телефонно обаждане, когато стигнах до ареста, и го използвах, за да се обадя на Джеймс. Колкото и да ми се искаше да се обадя на Инес, знаех, че трябва да говоря повече с Джеймс. Той беше единственият човек, който можеше да ме измъкне от тази гадост.
Когато вдигна слушалката, той мълчеше, както знаех, че ще мълчи и докато говоря.
– Арестуваха ме – казах му тихо. Назовах мястото, където ме задържаха. – Имам нужда от адвокат, ако можеш да ми осигуриш такъв. Кажи на Инес, че я обичам и че, съжалявам по дяволите.
След това затворих слушалката, без да е необходимо да казвам повече думи, и позволих на офицера да ме заведе до килията за задържане.

Назад към част 21                                                                 Напред към част 23