Категория: Семейство Джаксън

* ДЖАКСЪН *

Чух сирените твърде късно. Чух всичко твърде късно, по дяволите.
Да бъда убит нямаше да ме откъсне от жена ми, но да бъда затворен със сигурност щеше да го направи.
– Махайте се оттук! – Изкрещях на хората си. – Дай заповед – излаях на човека, когото бях определил за втори командир, докато хората ми започнаха да се разпръскват. Полицаи обикаляха района и крещяха на испански.
Коляно се заби в гърба ми, а ръцете ми бяха издърпани зад гърба. Паднах на земята с тежък удар, а в устата ми бликна кръв, когато брадичката ми се одари в камък.
– Дръж си шибаната уста затворена! – Изкрещя ми мъжът на силно акцентиран английски. Стиснах зъби и млъкнах от този момент нататък. Знаех, че всичко, което кажа, може да бъде използвано срещу мен, и по дяволите, не исках да позволя това да се случи.
Щях да прекарам остатъка от живота си зад решетките на затвор в чужда държава, преди да направя нещо, с което да издам семейството си.
Издърпаха ме на крака и ме вкараха в задната част на полицейския автомобил. Държах очите си напред, все още слушайки всичко, което казваха полицаите. Знаех, че някои от тях си мислеха, че не ги разбирам, и говореха свободно около мен.
И, разбира се, чух как един от тях говори с водача, който трябваше да елиминирам.
Изглежда, че цялата тази страна беше на заплата при този шибаняк, а той беше коварен като дявол, ако през цялото време беше работил по изграждането на това. Беше по-умен, отколкото някой си даваше сметка.
През цялото време е знаел, че сме тук, и просто е чакал идеалния момент, за да удари.
Позволиха ми едно телефонно обаждане, когато стигнах до ареста, и го използвах, за да се обадя на Джеймс. Колкото и да ми се искаше да се обадя на Инес, знаех, че трябва да говоря повече с Джеймс. Той беше единственият човек, който можеше да ме измъкне от тази гадост.
Когато вдигна слушалката, той мълчеше, както знаех, че ще мълчи и докато говоря.
– Арестуваха ме – казах му тихо. Назовах мястото, където ме задържаха. – Имам нужда от адвокат, ако можеш да ми осигуриш такъв. Кажи на Инес, че я обичам и че, съжалявам по дяволите.
След това затворих слушалката, без да е необходимо да казвам повече думи, и позволих на офицера да ме заведе до килията за задържане.

Назад към част 21                                                                 Напред към част 23

* ИНЕС *

В момента, в който Джаксън излезе през вратата, той ми липсваше и ми се искаше отново да се разплача. Но вместо това просто го подтиснах, взех душ и започнах деня си по-рано. Нямаше как да заспя отново.
Знаех какво може да означава това, че той си тръгва по този начин. Той можеше никога да не се върне у дома при мен. Може да го няма с месеци. Може да му се наложи да замълчи напълно, като месеци наред няма да има никакъв контакт.
Това щеше да постави брака ни на изпитание, но аз бях решена да му докажа, че мога да се справя. Нямаше да позволя на нищо да ме откъсне от него.
Емалин слизаше по стълбите, държейки сина си на бедрото, когато се появих на стълбите. Тя ми се усмихна и подаде момченцето им на Джеймс. Той я целуна по слепоочието, преди да продължи надолу по стълбите, оставяйки ни двете сами.
– Чух, че е тръгнал – каза тя тихо.
Кимнах, завиждайки ѝ. Сълзите изгаряха гърлото ми, но ги преглътнах. Благодарение на позицията на Джеймс в семейството, на нея никога нямаше да ѝ се наложи да преживее това, че той я напуска по този начин. Той винаги щеше да е до нея, където тя знаеше, че е в безопасност и за него се грижат.
Кой щеше да се погрижи за Джаксън, докато той е там без мен?
– Хайде. Хайде да закусваме – каза ми Емалин, като хвана ръката ми в своята. Стиснах я, благодарна за подкрепата ѝ. Отчаяно се нуждаех от нея и не бях осъзнала колко много, докато ръката ѝ не се уви около моята.
Когато слязохме долу, Дарен ни пресрещна.
– Имаш ли нещо против да ми дадеш минутка с Инес? – Попита той Емалин.
Тя нежно стисна ръката ми, преди да я пусне и да влезе в трапезарията, оставяйки ме насаме с Дарен. Обгърнах се с ръце и нервно го погледнах.
Той прочисти гърлото си.
– Джаксън току-що замлъкна по радиото. – В очите ми се появиха сълзи. – Той е извън мрежата. Ще те държим в течение за здравето и безопасността му, когато разберем нещо. – Преглътнах трудно, опитвайки се да не избухна в сълзи. Ако той вече беше запазил радио мълчание, това означаваше, че това е изключително опасно. – Просто си помислих, че трябва да знаеш, за да не се притесняваш.
Една сълза се плъзна по бузата ми.
– Мога ли да остана за малко насаме? – Попитах го тихо. Не исках той да види как се съсипвам. Не исках никой да стане свидетел на това колко много ме боли. Мразех, че го няма и че няма как да знам дали е жив, или мъртъв.
Дарен кимна и изчезна в трапезарията. Вече не бях гладна, втурнах се нагоре към стаята ни и се свлякох на леглото. Притиснах възглавницата му до гърдите си, вдишвах аромата му и за първи път, откакто бях съвсем малка, се молех на Бог да го пази, докато ридаех, напоявайки възглавницата му със сълзите си.
Моля те, върни се у дома при мен, Джаксън. Без теб вече съм нищо.

Назад към част 20                                                                  Напред към част 22

* ДЖАКСЪН *

Нещо вибрираше и това беше досадно. И каквото и да беше, щях да го счупя, по дяволите.
– Изключи го – промърмори Инес, докато се отдръпваше от мен и заравяше глава под възглавницата.
Седнах и грабнах телефона си от нощното шкафче, мигайки към екрана.
Майната му.
Беше Джеймс, а това означаваше само едно нещо посред нощ. По дяволите, като погледнах часа, осъзнах, че съм спал само няколко проклети часа.
– Да? – Измърморих, когато се измъкнах от леглото и се запътих бос към гардероба, за да се облека. Вече знаех, че това телефонно обаждане ще означава, че със съня е свършено.
– Трябва да си долу в кабинета ми след пет минути – нареди той.
– Идвам.
Затворих телефона и бързо навлякох чифт дънки черна блуза с дълъг ръкав и кожено яке. След като си измих зъбите и направих косата си малко по-прилична, се измъкнах от стаята и се отправих към офиса. Джеймс седеше сам и изглеждаше изцяло буден.
Нямах никаква представа как. Чувствах се мъртъв на краката си без кофеин в организма ми.
– Какво става? – Поисках да знам, като взех чашата му с кафе от бюрото. Той се намръщи срещу мен, но не каза нищо по въпроса.
– Имам нужда да събереш най-добрите си войници и да разбиеш картела в шибаното му сърце. Не ми пука колко време ще ти отнеме. – Той ми плъзна една папка. Погледнах я, докато преглъщах горещото му кафе. – Всичко, което трябва да знаеш, е точно там. Събери хората си и тръгвайте на път до изгрев слънце.
Взех папката и оставих празната чаша. Прелистих я, като се втренчих в лицето на мъжа, който беше в центъра на всичко това.
– Искам ли да знам как си разбрал всичко това? – Попитах, като го погледнах. Само преди няколко часа все още нямахме представа кой стои зад всичко това.
– Вероятно не – призна Джеймс. Всъщност се намръщи, а не беше нужно много, за да накара кожата ми да настръхне. – Заеми се с това.
Кимнах му веднъж в знак на уважение и си тръгнах, насочвайки се надолу към мястото, където спяха всички войници. След като събудих всички от леглата им, ги информирах за това, което щеше да се случи, и им наредих да са готови да се измъкнат оттук до изгрев слънце. Бях взел със себе си най-добрите, надявайки се никой от нас да не бъде убит. Защото да правиш нещо подобно беше почти самоубийствена мисия.
Но беше за семейството, а аз се бях зарекъл от шибания нулев ден да защитавам членовете му, дори ако това означаваше да загубя живота си по пътя.
След това отидох да се сбогувам със съпругата си. Не знаех колко време щеше да отнеме това. Можеше да отсъствам с месеци – на моменти напълно безмълвен по радиото. Това щеше да е едно от първите истински изпитания за брака ни. А ние дори не бяхме женени толкова дълго.
Това щеше да покаже дали тя наистина е готова да бъде омъжена за мен, защото да не чуваш съпруга си дълго време може да се отрази дори на най-силните и независими жени. Понякога тя нямаше да има представа дали съм жив или мъртъв. С всичко, което се объркаше, докато ме нямаше, тя трябваше да се справя сама. Аз нямаше да съм тук, за да я утеша или да и помогна.
Инес бавно вдигна глава, когато влязох в стаята. Очите ѝ все още бяха замъглени от съня, когато се прозя и седна.
– Кога си станал? – Промълви тя.
– Преди около час – съобщих и аз. Поставих телефона си на нощното шкафче. – Трябва да тръгвам след час. – Тя изглеждаше малко по-събудена от това. – Исках да прекарам малко време с теб, преди да тръгна.
– Тръгваш… – остави гласа си да прекъсне, докато ме гледаше. – За колко време?
Повдигнах рамене.
– Не знам – казах и честно. Тъга замъгли очите ѝ и аз, по дяволите, го мразех. – Изпращат ме по работа. Тези неща могат да отнемат време. Понякога само за няколко дни, а в други случаи може да отнеме седмици – месеци, дори.
Тя се намръщи и се повдигна на колене.
– Ще ми липсваш.
Боже, душата ми. Тя щеше да ме съсипе, по дяволите.
Наведох се и обгърнах шията ѝ с ръка, преди да покрия устните ѝ с моите. Тя изстена и ме дръпна надолу към леглото заедно с нея. Нямах време за прелюдия и го мразех. Все още ми трябваше време да си взема душ и да опаковам багажа, преди да се срещна с войниците долу при изгрев слънце.
Свалих дрехите си за рекордно кратко време и разкъсах бикините ѝ, преди да се забия в нея. Стоновете ѝ отскачаха от стените, докато я чуках, напомняйки ѝ на кого винаги ще принадлежи.
Тя приемаше всичко, което ѝ давах, посрещаше ме удар след удар, а циците ѝ подскачаха всеки път, когато се навирах в нея. Тя се вкопчи в мен, ноктите ѝ се впиха в гърба ми, а устните ни се срещнаха гладно, сливайки се, сякаш се опитвахме да засмучем душите си в телата.
След това тя ме целуна още веднъж, а в очите ѝ се появиха сълзи.
– Обещаваш ли, че ще се върнеш при мен?
Въздъхнах. Никога не съм искал тя да ме пита нещо подобно, не и когато не можех да ѝ го обещая.
– Обещавам, че ще направя всичко по силите си – поправих думите си.
Тя преглътна силно, знаейки, че наистина не може да иска от мен да и обещая повече от това. Защото ако умра, ще наруша обещанието си към нея. А аз никога не бих го направил.
Тя ме гледаше как бързо се отправям към банята и чух подсмърчането ѝ още преди да затворя вратата.
И мразех, че нямах време да я утеша и да оправя тази гадост, преди да си тръгна.

Назад към част 19                                                                      Напред към част 21

* ДЖАКСЪН *

Изсуших косата си с кърпа, като гледах как гърдите на жена ми бавно се издигат и спускат с всеки дълбок, равномерен дъх, който поемаше. Не можех да се нарадвам колко шибано красива беше тя, особено когато спеше. Когато заспиваше, всички тревоги и мисли, които носеше в главата си, замлъкваха и тя се изпълваше с мир.
Този брак може и да беше започнал просто като начин да създам съюз, но сега знаех, че заради тази жена бих отишъл в Ада и обратно. Тя беше моя, за която трябваше да се грижа и да пазя. Беше пренебрегвана от собственото си семейство, но никога повече нямаше да бъде. Сега аз бях тук, за да се грижа за нея и да се уверя, че всяка нейна нужда е удовлетворена.
И щях да подпаля целия свят, ако тя поискаше ще го накарам да изгори.
Най-накрая разбрах как се чувстват Джеймс и Дарен и трябваше да призная, че да си влюбен е едно от най-прекрасните чувства на света. Преди не бях мислил така, но бракът с Инес беше променил мнението ми.
Окачих кърпата си на гърба на вратата, за да не мухляса, и се запътих към леглото, без дори да си правя труда да се обличам. След изминалия ден и след като не я бях виждал цял ден, просто исках да бъда с нея.
Тя тихо изстена, когато леглото се огъна от тежестта ми и я търкулна към мен. Обгърнах я с ръка и я гледах как продължава да спи спокойно.
Боже, тя беше шибано красива.
Плъзнах ръка между краката ѝ и тихо изстенах, когато открих, че не носи никакви бикини. Моето малко зайче се беше вмъкнало в леглото само по тениска и без нищо друго.
Членът ми беше станал твърд като стомана при това откритие.
Тя тихо изстена и разтвори краката си по-широко, а очите ѝ бавно се отвориха. Наведох се над нея и я целунах, като пръстите ми все още бавно влизаха и излизаха от нея, а палецът ми бавно обикаляше клитора ѝ. Тя хлипаше ниско в гърлото си, а бедрата ѝ започнаха да се движат в такт с ръката ми.
– Да, момиченце – просъсках аз. Леко засмуках ушната и мида. От устните ѝ се разнесе най-сексапилният шибан звук, който някога бях чувал. – Вземи каквото искаш.
Тя хленчеше, а пръстите ѝ драскаха по тила ми. Изстена името ми, когато свърши върху пръстите ми, а после, изненадвайки ме, ме преобърна по гръб и се качи върху мен, като издърпа фанелката си през главата. Изстенах и хванах циците ѝ, докато тя се плъзгаше надолу по члена ми.
– Язди ме, момиченце – изръмжах аз. Хванах я отзад за врата и я придърпах към себе си, а другата ми ръка хвана бузата на дупето ѝ. Обичах, когато тя се губеше в мен по този начин. Срамежливото ми зайче ставаше смело, когато бяхме само двамата в интимна обстановка като тази.
– Джаксън – промърмори тя, докато се люлееше върху мен.
– Изцеди ме, момиченце – изстенах аз. Исках да напълня хубавата ѝ путка със семето си – трябваше да го направя.
Тя се наведе напред и с ръце, опрени на гърдите ми, започна да подскача нагоре-надолу върху члена ми. Хванах бедрата ѝ, като я водех. Веднага щом путката ѝ стисна члена ми, ни преобърнах и притиснах ръцете ѝ над главата, нахлувайки в нея, удължавайки оргазма ѝ.
– Джаксън! – Извика тя, като изви гръб.
– Вземи го, момиченце – казах аз.
Въздъхнах и се наведох, за да я целуна.
– Вземи ме като добро момиче, каквото си.
Тя отвори устни, като покани езика ми да влезе. Въртях се в нея отново и отново, чуках я като евтина курва, докато се уверявах, че тя знае, че е единствената шибана жена, способна да ме накара да се чувствам така.
Когато дойде за трети път, я обърнах по корем и вдигнах дупето ѝ във въздуха. Вкарах пръстите си в стегнатата ѝ путка и ги завъртях около дупето ѝ.
– Готова ли си вече да те взема тук? – Попитах я.
– Да – помоли тя, като размърда дупето си в моя посока. Бях я подготвил за това, бавно разтягайки тясната ѝ дупка, за да ме приеме накрая.
Работих върху това да вкарам пръст в нея, убеждавайки я да се отпусне, когато започна да се напряга при нахлуването. Като добро момиче, тя изпълняваше заповедите ми и не след дълго вкарвах още един пръст, за да я разтегна още повече, опитвайки се да я подготвя да бъде разтегната от моя член.
– Джаксън – изстена тя. – Още, моля те. Имам нужда… – въздъхна, когато започнах да търкам клитора ѝ, като я възбудих за четвърти път, докато продължавах да обработвам дупето ѝ.
Най-накрая – най-накрая – тя беше готова за мен.
И аз обявих сочното ѝ дупе за свое, докато я чуках с пръсти. Свършихме заедно и покрих стените на някога девственото ѝ дупе със спермата си.
Тя падна на леглото, след като се измъкнах от нея. Натиснах устните ѝ с бърза целувка, преди да отида до банята и да пусна гореща вана, като добавих в нея кристалчета и английска сол. След това я пренесох вътре. Тя не зададе никакви въпроси. Просто усука ръце около врата ми и натисна целувка на бузата ми, позволявайки ми да се погрижа подобаващо за нея.
Точно както винаги съм го правил.

Назад към част 18                                                                  Напред към част 20

* ДЖАКСЪН *

– Имам нещо, за което трябва да се погрижите – каза Джеймс по време на семейната среща няколко сутрини по-късно.
– Като какво? – Попитах, протягайки ръка напред към папката, която държеше. Отворих я и прегледах цялата информация, която съдържаше.
– Това е лидерът на групата, която според мен се опитва да настрои руснаците срещу нас. Искам да е в мазето ми до края на нощта, ясно ли ви е? След полунощ ще сте закъснели.
Което означаваше наказание, и то не такова, на каквото обикновено се радваха нашите жени. Наказанието на Джеймс имаше за цел да причини вреда и болка.
Отхапах от ябълката в ръката си и кимнах веднъж. Дарен се ухили.
– Гладен ли си? – Попита ме той. – Ебати, напоследък ядеш като луд.
Стрелнах го с поглед.
– Безглутеновият и безмлечен режим е болка в задника – признах. – Тялото ми сякаш гладува, докато се адаптира.
– Остави го на мира – нареди Джеймс на по-малкия си брат, когато Дарен отвори уста, за да каже нещо друго. – Гладният Джаксън не е нещо, с което искаш да се занимаваш. Запомни това. – Усмихнах се. Винаги ядях обилни, добре разпределени ядения, защото Джеймс беше прав; бях шибан задник, когато бях гладен, въпреки че можех да издържа известно време без да ям.
Това обаче не означаваше, че ще бъде приятно за всички около мен. Приемах гладуването на съвсем ново шибано ниво.
Дарен взе папката от мен.
– Ебаси, изглежда, че може да е син на онзи задник – измърмори Дарен с неприязън. – Ненавиждам колко много прилича на жена ми.
– Може да е семейство – каза му Джеймс. – Дръж това в ума си. Бях сигурен само на деветдесет и девет процента, че съм изтрил цялото семейство. Някой може все още да се крие и той да е един от тях. Ще разберем това тази вечер.
Изправих се, като изхвърлих сърцевината на ябълката си в кошчето за боклук.
– Хайде да вървим – казах, готов да се размърдам. Мразех да седя на задника си. И колкото по-бързо тръгнем, толкова по-бързо ще мога да се прибера и при жена си.
– Добре, ревящ задник. Идваме – измърмори Адриан.
– Извади си гащите от задника – каза му Дарен. – Утре ще се върнеш да подсмърчаш до задника на брат ми.
Подсмъркнах точно когато чух как Ейдриън зашлеви Дарен. Остави на Дарен да направи подобна глупава забележка.

* * *

– Майната му! – Изръмжа Дарен.
Прикрих се, когато куршумът профуча точно над главата ми. Отвърнах на удара, като уцелих шибаняка право между очите. Дарен се втурна напред, като улучи други двама мъже. Той ми махна с ръка, докато Адриан ме прикриваше отзад. Разбих вратата пред нас и убих двамата охранители, преди да притисна цевта на пистолета си към челото на шибаняка, заради когото бяхме дошли.
– Добър вечер – саркастично поздравих аз.
Очите му бяха малко по-широки и паникьосани, а и в тях видях да звъни недоверие. Сякаш не можеше да повярва, че го намерихме толкова шибано лесно.
Да се гавриш със семейство Джаксън беше нещо, което не се правеше. Ние щяхме да те намерим – винаги.
Ударих приклада на пистолета си в слепоочието му, като го повалих в безсъзнание. Двамата с Ейдриън се заехме да го вържем, докато Дарен следеше да не би някой да се промъкне към нас. След като Лоренцо беше вързан и обездвижен, го прехвърлих през рамо и последвах Дарен обратно по дългия коридор, по който бяхме дошли.
– Всичко е чисто – обади се Дарен отвън, след като провери района. – Хайде да се махаме оттук. Джеймс е истински гадняр, когато закъсняваме.
Пуснах шибаняка в товарното отделение на джипа, а Адриан се премести до него. Затворих задната част и се качих на пътническата седалка.
– Тръгвай – казах на Дарен, докато изваждах телефона си. Главният ми войник отговори още при първото позвъняване. Не изгубих нито миг. – Почисти – наредих аз. Издиктувах адреса. – Свърши го.
Свърших. Дарен ме погледна.
– Той не получава моля?
– Дарен – казах аз, уморен и гладен, – просто ни закарай до вкъщи, да?
Той изхърка.
– Джеймс беше прав.
Аз само измърморих и го игнорирах, а стомахът ми къркореше достатъчно силно, за да запълни тишината в колата.

* * *

Джеймс чакаше в мазето, когато тримата слязохме долу. Той погледна часовника си.
– Закъсняхте.
– С една шибана минута – каза му Дарен. – Успокой се, братко. Не беше лесно. Щом нахлухме на мястото, шибаняците се изсипаха от проклетите дървета. Беше като да гледаш хлебарки, когато ги осветява светлина.
Пуснах Лоренцо на пода. Той ми изкрещя нещо на испански и аз го ритнах в лицето, за да го накарам да млъкне. Дарен се придвижи напред, а ножът блестеше в ръката му. Аз се отдръпнах и скръстих ръце на гърдите си, готвейки се да гледам как Дарен прави това, което умее най-добре.
Да измъчва хора.
– Защо, по дяволите, ни изправяш срещу Братвата? – Поиска да знае Дарен.
Мъжът отговори на испански. Дарен въздъхна и коленичи, като притисна върха на острието си към гърлото на мъжа.
– Усещаш ли това? Остро е като бръснач. Предлагам ти много бързо да разбереш как се говори английски, иначе ще те науча на това, докато те изкормям.
Засмях се. Джеймс ми хвърли мрачен поглед, но аз само свих рамене.
– Добре! – Изкрещя Лоренцо, а латиноамериканският му акцент беше изключително силен. – Ти – каза той, като погледна Джеймс, – унищожи цялото ми семейство, а жена ти – погледна Дарен, – е причината за всичко това.
Лицето на Дарен потъмня при споменаването на съпругата му. Той преряза с жест гърлото на мъжа и аз видях как лицето на Лоренцо побледня при мълчаливата заплаха.
– Предлагам ти да оставиш жена ми извън този разговор – копринено го предупреди Дарен.
– Значи се опитваш да възстановиш картела? – Попита Джеймс.
Лоренцо стисна челюстта си, без да отговори. Дарен въздъхна и нетърпеливо прободе Лоренцо в рамото. Силният му писък разкъса въздуха, радвайки чудовището във всички от нас.
– Ще говориш ли? – Втренчи се в него Дарен.
– Аз дори не съм този, когото търсиш! – Изкрещя Лоренцо. – Има някой много по-голям от мен, който събира всичко това отново! Никой от нас не знае кой е той, но всички знаем, че ще съсипе всички ви, като се започне с шибаната ти жена!
Дарен изгуби ума си. Всички стояхме отстрани и гледахме как Дарен започна да се покрива с кръвта на шибаняка. Извадих телефона от джоба си и се обадих на Джулиана, знаейки, че тя най-вероятно няма да ми каже нищо, но ще дойде, ако и кажа, че Дарен има нужда от нея.
– Джулиана – казах, когато тя мълчаливо вдигна слушалката, – ела в мазето. Съпругът ти има нужда от теб.
Веднага след това затворих телефона. Джеймс ми кимна веднъж в знак на уважение, защото дори и той знаеше, че когато Дарен е в такова състояние, Джулиана е единствената му надежда.
Животът беше прецакал Дарен по повече от един начин, а това? Тази гадост беше доказателство за това.
Минута по-късно Джулиана се втурна надолу по стълбите и без да мръдне или да мигне два пъти на кръвта, покрила съпруга ѝ, сграбчи окървавената риза на Дарен, като го спря. Той изпусна ножа на пода и хвана лицето ѝ в окървавените си ръце, задушавайки устните ѝ със своите.
Всички си тръгнахме. Никой от нас нямаше нужда да става свидетел на това, което всички знаехме, че Дарен ще направи със съпругата си в разгара на шибаната кървава баня. Освен това той щеше да убие всички ни, ако я видехме гола.

Назад към част 17                                                                   Напред към част 19

* ДЖАКСЪН *

Още на следващия ден, след като менструацията на Инес приключи, я заведох на преглед при специалист. Не исках да се сблъсква с още един месец като този и макар да знаех, че лекарят ѝ е препоръчал много неща, които да приема, все пак исках да я заведа при специалист, за да съм сигурен, че няма нещо, което да пропускаме.
Моята работа беше да се грижа за нея и аз го направих. Тя не трябваше да страда повече – не и с мен като неин съпруг. Нямаше да го допусна, по дяволите.
Моментът, в който се съгласих да се оженя за нея, беше моментът, в който тя стана моя отговорност и моя собственост. И аз се грижех за всичко, което ми принадлежеше.
Малката ми съпруга беше на първо място в списъка ми с приоритети.
Инес беше подозрително тиха през целия ден. Това ме тревожеше, но тя не ме отблъскваше, както миналия път, за което ѝ бях благодарен. В момента тя се нуждаеше от мен до себе си и колкото и да се напъваше, аз нямаше да си тръгна.
Бях научил това по трудния шибан начин. Тя нямаше да може отново да си позволи такива глупости.
– Добре, хъм – каза докторът, влизайки в стаята. Тя вдигна очилата си още по-нагоре по носа и погледна надолу към картата на Инес. Тази сутрин вече беше направила няколко теста. Бяхме тук вече от часове. Беше почти нелепо, но това беше малка цена, която трябваше да платя, за да помогна на жена си.
– Каква е присъдата? – Попитах, като прибрах телефона си. Хванах ръката на Инес в своята, като я стиснах нежно. Тя не откъсваше очи от лекаря.
– Ами, първият въпрос, имате ли планове за деца в бъдещето си?
– Някой ден, но не бързам – казах и. – Ние сме младоженци и бихме искали да се наслаждаваме на времето, което имаме заедно за момента.
Инес ме погледна с шок на лицето. Тя не беше ядосана. Всъщност изглеждаше малко облекчена от думите ми. Наведох се и я целунах нежно, преди да се обърна обратно към доктора.
Преди да осъзная колко силно ме желае Инес по всяко време на денонощието, бях се съсредоточил само върху това да се сдобия с наследник, който да зарадва семейството ѝ.
Сега?
Исках да се наслаждавам на времето, което имах с нея, без малките да тичат наоколо и да ни пречат.
– Е, Инес, лекарят от спешното отделение наистина беше прав. Имате PCOS. Ще ви препоръчам и всичко, което той вече ви препоръча. А ако не правите физически упражнения, бих препоръчала да започнете да се занимате с това. Йога или друг режим на упражнения с бавно движение е отличен за пациенти с PCOS. Прекалено многото упражнения всъщност могат да накарат тялото ви да изпадне в състояние на лудост, по принцип. Нивата на хормоните ви ще се повишат, което ще накара всичко останало в тялото ви да се обърка.
Исусе Христе.
В този момент се почувствах безкрайно зле за Инес. PCOS очевидно беше много за овладяване, но аз бях твърдо решен да ѝ помогна в прехода. Исках да направя тази промяна в начина на живот възможно най-гладка за нея.
Което означаваше, че ако семейството трябваше да ме гледа как правя йога с жена си всеки ден, то така да бъде. Но, по дяволите, ако не се наслаждавах на позите, в които тя и аз щяхме да можем да се движим по време на секс.
След като написа на Инес още една рецепта за болкоуспокояващо за следващия и период със строги инструкции как да ги приема, се збогувахме и напуснахме лекарския кабинет.
Веднага щом се качихме в колата, Инес се разплака. Бързо се обърнах към нея, като хванах лицето ѝ в ръцете си. Майната му, какво се беше случило?
– Инес, какво става? – Поисках да знам.
Тя подсмърчаше.
– Никога не ми се е случвало някой да се грижи толкова много за мен – извика тя.- Знам, че е глупаво, но…
Прекъснах я, като притиснах устни към нейните. Не беше глупаво. Тя заслужаваше да бъде обгрижвана, а аз исках да застрелям семейството ѝ за това, че никога не са се грижили за нея, както би трябвало. Никога не трябваше да я карат да се чувства така, сякаш шибаната ѝ болка няма значение.
Тя никога не трябваше да страда, на първо място, на шибаното място в което живееше.
Тя изстена в целувката, а устните ѝ се отвориха под моите. Аз изстенах и задълбочих целувката, докато я дръпнах към шофьорската седалка. Тя се притисна към мен, а ръцете ѝ се плъзнаха в косата ми. Прокарах ръце нагоре по блузата ѝ и хванах гръдния ѝ кош, стенех в устата ѝ, когато тя стенеше и хленчеше в моята, търкайки се по-силно и по-бързо срещу мен. И аз не я спрях. Тя се нуждаеше от това. Знаех кога да бъда неин господар и кога просто неин съпруг. Беше жизненоважно да го правя, за да запазя баланса между нас.
Тя извика името ми, когато свърши, и тогава аз вдигнах роклята ѝ, дръпнах бикините ѝ настрани и се плъзнах дълбоко в мократа ѝ путка.
– Джаксън – изстена тя и устните ѝ отново намериха моите.
– Имам те, момиченце – изръмжах аз, хванах бедрата ѝ, за да я повдигам нагоре-надолу върху члена си. – Имам те.
– Още – помоли тя, като прокара устни по челюстта и шията ми. – По-силно. Искам още, Джаксън.
Чуках я по-силно, люлеех тялото ѝ срещу моето, удрях перфектното място вътре в нея, докато удрях клитора ѝ с таза си. Не след дълго тя отметна глава назад, викайки името ми, а сега подскачаше върху мен съвсем сама.
Оставих я да вземе това, което искаше още веднъж, малка награда за това, че беше откровена с мен за това, което чувстваше, и тогава … наистина я чуках, докато не разкъсах бикините и, като направих пичката и толкова болезнена, че тя физически не можеше да издържи повече.

Назад към част 16                                                                 Напред към чат 18

* ДЖАКСЪН *

Нямаше да лъжа – количеството кръв, което беше загубила, малко ме стресна, но фактът, че Емалин не се изплаши, ми подсказваше, че не е толкова лошо. Бях благодарен, че позволих на Емалин да отиде да провери Инес. Само Бог знаеше в какъв ад щях да вляза по-късно същия ден, когато най-накрая реша да се изправя отново пред нея.
Инес тихо стенеше от болка, свита на кълбо на стола, притисната до мен. Притиснах устни към косата ѝ, стягайки ръката си около нея. Мразех колко бавни са спешните кабинети, но също така знаех, че някои други болести и наранявания имат предимство пред жена с болезнена менструация.
Дори да беше бременна и да беше направила аборт, пак нямаше да я поставят на първо място. Ранният спонтанен аборт не беше нещо, на което можеха да помогнат или да направят нещо, за да го предотвратят.
Накрая, след два часа, една сестра ни извика обратно в бялата стая. Тя прегледа жизнените показатели на Инес и я попита за нивото на болката. Десетте, които съобщи, ме накараха да стисна челюст. И знаех, че не лъже, защото тя шибано тихо плачеше, докато отговаряше.
Няколко минути след това най-сетне ни настаниха в стая и скоро влезе лекар, за да поговори с нея. Въпреки това не ми се струваше, че това се случва достатъчно бързо.
– Добро утро, Инес. Виждам, че сте тук заради менструални болки, да?
– Да – изхриптя тя, а пръстите ѝ усукваха чаршафа в юмруците ѝ. Обиколих китката ѝ с пръсти, привличайки очите ѝ към мен. Тя плъзна ръката си малко назад, докато не задържа ръката ми в своята, стискайки я силно.
Шибано мразех това за нея. Исках само да премахна болката ѝ и мразех това, че не можех да го направя за нея, по дяволите.
– Откога менструалният ти цикъл е такъв? – Попита я той.
– Години – отговори тя.
Години?
И никога не е потърсила шибана помощ?
Искаше ми се да удуша всеки един член на семейството ѝ, който се беше грижил за нея, преди да стане моя.
Лекарят се намръщи към нея.
– И едва сега идваш за това? – Попита той с неодобрение.
– В моя защита – измърмори тя, – майка ми настояваше, че това е нормално. Току-що се омъжих. Съпругът ми настоя да дойда.
– Добре, че го е направил. Менструацията не трябва да е толкова болезнена или толкова тежка. – Той я погледна. – Нека те заведем на ултразвук. Искам да те огледам. След няколко теста ще продължим нататък, добре ли е? Засега ще ти дам малко болкоуспокояващо. Звучи ли ти добре?
Тя кимна.
– Да.
Няколко минути след като лекарят си тръгна, дойде една медицинска сестра и инжектира на Инес обезболяващо лекарство. Не мина много време, докато то подейства, и Инес се отпусна, ръката ѝ вече не беше толкова стегната около моята.
Благодаря на лекарствата. Мразех да я гледам как страда.
– Имам желание да удуша майка ти – изсъсках аз.
Инес ме погледна.
– В моето семейство не се говореше за болка. Всички трябваше да се държим така, сякаш болката дори не съществува.
Поклатих глава.
– Ти си жена, не си част от ежедневните операции на семейната им сган. От теб не се изисква да криеш болката си, зайче. – Лицето ѝ омекна при познатия прякор.
– Съжалявам за по-рано – прошепна тя, извинявайки се за пореден път.
Наведох се и нежно я целунах.
– Аз също съжалявам, момиченце. Но никой не може да те вини. Беше наранена и не знаеше как да се справиш. – Хванах брадичката ѝ. – Отсега нататък просто бъди открита с мен – наредих. – Не мога да ти помогна или да те успокоя, ако не знам, че нещо не е наред.
Тя облиза устни, издавайки внезапната си нервност.
– Ще ме накажеш ли? – Попита меко тя, като тревогата ѝ пролича в тона на гласа.
Поклатих глава.
– Не, малка ми съпруго. Аз не съм чудовище. – А ако я наказвах за нещо, което и беше втълпено от малка – е, това, по дяволите, нямаше да помогне. Можеше да я отблъсне. – Просто се съсредоточи върху това да преминеш през това, нали?
Тя кимна. Оставих я да продължи да държи ръката ми. В крайна сметка се върнахме за тестовете, които искаха да направят, и аз за мой ужас чаках от другата страна на завесата, докато ултразвуковият техник правеше снимки на фалопиевите тръби и матката ѝ.
Около трийсет минути по-късно се върнахме в стаята и чакахме резултатите, които, както знаех, можеха да отнемат известно време. Инес най-накрая заспа, тъй като лекарството бавно я приспа. Останах буден, като от време на време връщах съобщения на Дарен, Ейдриън и Джеймс, когато те питаха дали има някаква нова информация за нея.
Не обичах да чакам, но бях търпелив човек. Не можеше да стигнеш там, където бях, без да си търпелив.
Най-накрая лекарят влезе, като преди това почука леко на вратата. Инес бавно се събуди, сънено примигвайки към възрастния мъж.
– Здравейте – промълви тя.
Той грабна една табуретка и се настани на нея. Подаде ѝ две шишенца и рецепта.
– Позволих си и поръчах да ги изпълнят за теб. Едното е „Торадол“, което е болкоуспокояващо, но не се смята за наркотик. Другото е Прометазин. Комбинацията от двете би трябвало да помогне на нивото на болката ви. Имайте предвид, че вероятно ще бъдете доста сънлива от лекарствата. Просто не забравяйте да се храните и да останете хидратирана и всичко ще бъде наред.
Тя ми подаде рецептата и аз я пъхнах в джоба на панталона си.
– След това исках да прегледам резултатите от тестовете ви. Мислех, че може да имаш ендометриоза, но всъщност имаш PCOS. – И двамата с нея се намръщихме на това. – Кръвните ти изследвания показват и повишени нива на тестостерон, а нивата на захарта ти са малко високи.
Мръщенето ѝ се задълбочи. В червата ми се завъртя загриженост за съпругата ми. При нейното намръщване той дообясни.
– PCOS е синдром на поликистозните яйчници. Това означава, че имате доста кисти по яйчниците си, което причинява болката всеки месец, която изпитвате. Предлагам ви да опитате с Овазитол като добавка и евентуално да добавите към храните си и малко хром, Ашваганда, рибено масло, фибри, витамин D3 и магнезий. – Със свободната си ръка ги записах в телефона си, за да мога да се погрижа да и ги осигуря, преди да се приберем у дома. – Също така добави малко ленено семе към диетата си и евентуално малко CBD. Малка капчица би трябвало да е достатъчна; само се увери, че си взела тази, която трябва да се прилага под езика.
– Лекарите наистина ли препоръчват CBD? – Попита тя недоверчиво.
Засмях се тихо. Малкото ми зайче понякога беше толкова невинно.
Лекарят ѝ се усмихна.
– Тези от нас, които знаят колко полезно може да бъде, да. – Той се изправи от стола си. – Също така, опитайте да минете на безглутеново и безмлечно хранене. След известно време би трябвало да забележите някои подобрения. – Той прочисти гърлото си. – Просто опитайте тези неща и след това проверете при личния си лекар след месец. Звучи ли ви добре?
Тя ме погледна. Прочистих гърлото си и се изправих, като стиснах ръцете на лекаря.
– Ще я заведа на преглед при акушер-гинеколог – уверих го.
– Скоро трябва да дойде медицинска сестра с документите за изписването ви – каза той на Инес. – Дръж се. Ще се оправиш за нула време.

* * *

Когато се прибрахме вкъщи, Инес взе лекарствата си и всички добавки, преди да заспи. Покрих я, преди да се измъкна от стаята и да потърся Джеймс.
– Добре ли е? – Попита ме той, когато влязох в кабинета му.
– Засега – информирах го. Запознах го с всичко, което беше препоръчал лекарят от спешното отделение. Очите му се разшириха.
– Това е адски добра информация.
Кимнах в знак на съгласие.
– Ще опитам да го направя. Смяташ ли, че можеш да се погрижиш госпожа Джуди да приготвя за мен и за нея по време на хранене нещо, което не съдържа глутен и млечни продукти? Искам да направя промяната заедно с нея, за да и е по-лесно да премине към този режим.
Джеймс кимна и грабна телефона си, набирайки съобщение.
– Ти си семейство, както и тя. Разбира се, госпожа Джуди може да направи това за вас двамата.
Прочистих гърлото си.
– Искам и малко почивка, само докато и мине менструацията. Ще имам нужда да се уверя, че приема лекарствата си, за да не се повлияе прекалено от болката.
Джеймс кимна.
– Върви. Само ми докладвай, когато тя е по-добре.
Кимнах веднъж в знак на благодарност и изчезнах от кабинета му, отивайки да се погрижа за жена си.

Назад към част 15                                                                 Напред към част 17

* ИНЕС *

Изплакнах ръцете си, още един кръвен съсирек се втурна в канала. Стиснах очи, опитвайки се да дишам през болката, свиваща корема ми.
Искаше ми се да умра.
– Някой, просто да ме убие – помолих тихо.
Не можех да се справя с това.
Погледнах нагоре, когато вратата на банята се отвори. Емалин стоеше на вратата, а очите ѝ бяха разширени от ужас.
– Инес! – Изкрещя тя, втурвайки се към мен, докато хвърляше телефона си на плота в банята. Тя се измокри в момента, в който влезе под душа с мен. – О, не, скъпа. Това ли е, което се е случило? – Попита тя, забелязвайки кръвта, която се стичаше в канала.
Изплаках още по-силно, кимайки с глава. Тя прокара ръка по косата ми.
– Скъпа, трябва да се обадя на Джаксън. Той е единственият, който може да ти помогне с това. Не би трябвало да изпитваш толкова силна болка и определено не би трябвало да кървиш толкова силно. И цялата тази кръв не е нормална. Чувстваш ли се отпаднала?
– Винаги – измърморих аз, а гърлото ми беше сурово от всички викове и ридания, които бях направила.
Тя бързо излезе от душа, капейки вода върху плочките на пода. Миг по-късно я чух да говори с Джаксън.
– Хей, трябва да дойдеш тук сега. Лошо е.
След миг тя затвори слушалката и се върна под душа заедно с мен. Приклекна до мен на пода и ме придърпа близо до себе си, като дори не се стресна от голотата ми. А аз изпитвах твърде силна болка, за да ме е грижа за скромността.
– Той идва, шшшт. – Тя прокара ръка по мократа ми коса. – Той ще ти помогне.
Изплаках.
– Не исках да ме вижда в този вид – изхлипах.
Емалин отново прокара ръка по косата ми.
– Той е твой съпруг и твой господар, Инес. Той иска да се грижи за теб, но не може да го направи, ако не му позволяваш да разбере какво се случва. Комуникацията е всичко. Тя е в основата на цялата ви връзка. Просто му позволи да ти помогне.
Джаксън влезе в банята и се приближи до нас, като дори не помръдна при вида ми. Прехапах устните си, за да сдържа риданието си. Емалин бързо се изправи, след като ме подпря с гръб към стената.
– Трябва ми тампон – каза ѝ той. – И бикини. Най-удобният чифт, който можеш да намериш.
Тя кимна и се втурна от банята, насочвайки се към гардероба ни. Джаксън ме придърпа към себе си, а водата все още пръскаше върху мен.
– Горещата вода помага ли? – Попита той.
Кимнах.
– Съжалявам – извиках, чувствайки се наистина гадно за начина, по който съм говорила с него. Той не беше заслужил режещите ми думи. Бях ги казал от някаква извратена нужда за самосъхранение.
Той притисна устните си към върха на главата ми и ме накара да се разплача. Дори след това, което му бях казала сутринта, той продължаваше да бъде мил и да се грижи за мен, сякаш нищо от това не се е случило.
– Недей – успокои ме той. – Знам, че болката може да накара всеки да избухне, момиченце. Просто дишай. Аз ще се погрижа за теб.
Емалин се втурна в банята и донесе тампон и бикините ми, Джаксън ми помогна да се изправя на крака, изключвайки водата. Краката ми бяха слаби, а аз бях малко замаяна, затова той държеше ръката си върху мен през цялото време, докато работеше по подсушаването ми. Той дори не трепна, когато кръвта попадна върху кърпата, докато подсушаваше краката ми.
Емалин държеше раменете ми, докато Джаксън ми помагаше да си вдигна бикините. После ме насочи към тоалетната и уви чиста кърпа около раменете ми.
– Остани с нея – каза той на Емалин. – Трябва да се преоблека и да ви взема дрехи.
Емалин държеше ръцете ми в своите, позволявайки ми да ги стискам, докато болката разкъсваше долната част на корема и гърба ми. Когато Джаксън се върна, беше облечен в панталон и блуза с дълъг ръкав, на краката му бяха обути сухи обувки. Той подаде на Емалин чифт от моите шорти и блуза, като тихо ѝ благодари за помощта, преди тя да излезе от банята и да се вмъкне в гардероба ни, за да се преоблече.
Джаксън навлече върху главата ми свободна рокля в стил тениска, преди да ме вдигне на ръце и да ме понесе надолу по стълбите.
– Ще те заведа в спешното отделение – каза ми той. – Губиш твърде много кръв и имаш нужда от лекар.
– Никакъв лекар – промълвих аз. Винаги са ми казвали, че ще се справя сама. Ами ако родителите ми разберат?
– Не вярвам да съм питал какво искаш, зайче – каза ми той, наричайки ме с този познат прякор. При този звук в очите ми се появиха още сълзи. – Имаш нужда от медицинска помощ и ще я получиш. Това не подлежи на обсъждане.
С това той влезе в гаража и ме настани на пътническата седалка на един джип. Закопча ме, преди да притисне целувка към устните ми. Подсмърчах.
– Просто дишай, бебе.
С това той затвори вратата и не след дълго излязохме от гаража и се отправихме по дългия път към магистралата.

Назад към част 14                                                                 Напред към част 16

* ДЖАКСЪН *

„Предпочитам да съм мъртва, отколкото да съм заклещена в този шибан брак с теб.“

Думите ѝ ме пронизаха по-дълбоко, отколкото тя осъзнаваше, по-дълбоко, отколкото някога ѝ бях позволил да разбере. Бях започнал наистина да се интересувам от нея, може би дори да се влюбвам в нея, а сега се върнахме точно в изходна позиция.
Нахлух в офиса на Джеймс, защото имах нужда да се махна от това място, за да изпълня една задача за известно време. Може би Инес и аз просто се нуждаехме от пространство, а ако тя се нуждаеше от време далеч от мен, тогава да го еба. Тя можеше да го получи.
– Уау – каза Джеймс, като остави Емалин настрана, за да може да се изправи от дивана. – Какво става, Джаксън?
– Имам нужда от задача – казах му.
Той поклати глава.
– Няма да пращам ядосан човек на майната си с никаква задача. – Стиснах зъби. Да го еба за това, че прави това, което е правилно. – Какво става?
Прокарах ръка през косата си, развълнуван и объркан отвъд думите.
– Шибаната ми жена – изсъсках аз.
Той изглеждаше малко изненадан от думите ми. Погледна към Емалин.
– Мислех, че нещата се подобряват? – Попита тя, сядайки напред на дивана. – Дори Инес говори колко е щастлива с теб.
Избълвах смях, но той беше студен. Заплашителен. Мрачен. Разкриваше всичко, което чувствах вътре в себе си.
– Е, тогава тя лъже всички ни, защото в общи линии току-що ми каза да отида да си намеря друга шибана подчинена, защото предпочита да е мъртва, отколкото да е моя съпруга.
– Нещо не е наред – каза Емалин и се изправи от дивана. Джеймс обгърна с ръка кръста ѝ и я придърпа към себе си.
– Какво може да не е наред, Емалин? – Поисках. Бях направил всичко както трябва. Бях я обгрижвал след сеансите, бях се грижил за нея. Ден след ден се уверявах, че е напълно обгрижвана и има всичко, от което се нуждае и иска. Не знаех какво друго да правя.
– Внимавай с тона си с нея – предупреди ме Джеймс, а очите му се присвиха в моята посока.
Стиснах зъби, за да овладея темперамента си. Бях излязъл извън рамките на позволеното, когато говорех с нея, и го знаех. Въпреки че всички бяхме приятели, все пак трябваше да я уважавам като мой началник и като съпруга на Джеймс.
Поех си дълбоко въздух.
– Снощи имахме сцена – обясних аз. – Опитахме да проведем сеанс пред други хора. Сега, изведнъж, тя ми е шибано ядосана и не знам защо. Когато се опитах да я проверя, тя моментално избухна.
– Може би защото нещо не е наред – каза Емалин, повтаряйки това, което току-що каза. Въздъхнах. – Понякога избухвам към Джеймс, когато ми е подтиснато. Може би и тя има такова усещане. Знаеш колко емоционално и психически натоварващо може да е да имаш сеанси, а вие двамата ги имате доста често през последните няколко седмици – меко ми напомни тя.
Лицето ми пребледня. Дори не се бях замислял за това и изведнъж се почувствах като гаден съпруг и още по-гаден господар.
Бях я разочаровал. Вместо да я успокоя, бях позволил на думите ѝ да ме изблъскат, точно както тя щеше да иска.
– Майната му – изругах и се свлякох на един стол.
Емалин се наведе и притисна устни към тези на съпруга си.
– Отивам да я проверя. Може би ще се почувства по-добре, ако поговори с жена за това. Тя е много нова във всичко това и може да не разбира какво се случва в главата ѝ.
Кимнах в знак на благодарност и тя бързо излезе от вратата, като се усмихна на Дарен, когато той влезе в офиса. Той пусна ниско свиркане.
– Усещането е, че някой е умрял тук.
Изсумтях.
– Само моята шибана интелигентност – промълвих аз.
– Ех, не бъди толкова строг към себе си – каза ми Джеймс. – Инес ти е казала някои доста гадни неща. Не мога да кажа, че и аз бих запазил самообладание, ако жена ми някога ми каже такава гадост. Нека Емалин я провери. Двете се сближиха напоследък. – Той ми подаде една папка. – Междувременно се разсейвай, като разглеждаш това. Имам пратка оръжия, която идва, и трябва да накараш някои хора да я разгледат.
Отворих папката и се приготвих да се заровя в работата, докато жена ми не бъде готова да ми прости, че си тръгнах от нея, когато имаше най-голяма нужда от мен.
Този път сериозно се бях прецакал.

Назад  към част 13                                                                 Напред към част 15

* ИНЕС *

На следващата сутрин се събудих с непоносима болка.
Майната му.
Мразех това време от месеца. То означаваше силно кървене, непоносими спазми и много сълзи и болка.
А също така означаваше, че не съм успяла да забременея, както се предполагаше. Боже, колко трудно можеше да бъде да забременееш? Откакто се бяхме оженили, се чукахме почти всеки ден!
Не исках Джаксън да ме вижда в този вид. Семейството ми беше казало, че ужасните спазми и обилното кървене са нещо, с което трябва да се науча да се справям, но, по дяволите, как се очакваше да се справям, когато болката се засилваше всеки месец?
Надигнах се от леглото и се запътих към банята. Изхвърлих съсипаните си гащи в кошчето и направих необходимото, за да се почистя малко, преди да скоча под душа, оставяйки горещата вода да облекчи поне малко мъчителната болка, която се търкаляше в корема ми.
Искаше ми се да се свия на кълбо и да умра.
– Бебе? – Обади се Джаксън, когато влезе в банята. Стиснах очи. – Добре ли си? Обикновено не ставаш толкова рано.
– Добре съм – отсякох аз и исках той да си тръгне. Вече бях на ръба да избухна в сълзи, а неговата грижа и загриженост щяха да ме преобърнат, ако му позволя. Не исках Джаксън да си помисли, че съм слаба, а поддаването на сълзите, които запушваха гърлото ми, щеше да направи точно това.
Жените имаха периоди през цялото време. Със сигурност ще се справя и с моя.
– Сигурна ли си?
– Джаксън, не съм в настроение – изригнах му, без да се интересувам, че той получава основната част от болката ми. Искаше ми се да се нахвърлям, да крещя, просто да плача и да моля за помощ.
Но не можех да направя нищо от това. Джаксън не беше подписал договор за това и аз не исках да го натоварвам с него.
– Ей, какво става? – Изръмжа той. Отметна завесата на душа назад и ме погледна.- Трябва ли да ти напомням за шибаното ти място?
Насочих треперещ пръст към него, като едва сдържах сълзите си.
– Ако ме докоснеш…
Той стисна челюстта си, а очите му пламнаха от ярост.
– Какво? Снощи беше твърде много за теб ли? – Поиска той. – Може би все пак фантазиите ми са били прекалено много за теб.
Думите му ме прерязаха. Не исках да ми обръща гръб. Не исках да спре да ме контролира по този начин, но не знаех какво друго да направя, за да го накарам да ме остави на мира. Не можех да го оставя да ме вижда в този вид.
Той изръмжа с безсмилостен смях и отметна завесата на мястото ѝ, като ме предпази от гневния му, твърд поглед.
– Може би ще си взема друга шибана подчинена, тъй като жена ми очевидно никога не може да разбере какво, по дяволите, иска.
Знаех, че го боли, защото му бях отвърнала. Знаех, че го притеснява това, че не му казвам какво не е наред.
Но вместо да го утеша и да се опитам да поправя положението, преди да е станало твърде късно, аз само го влоших.
– Може би трябва – изригнах аз. – Защото предпочитам да съм мъртва, отколкото да съм заклещена в този шибан брак с теб.
Блъскането на вратата на банята ме накара да потръпна.
И тогава се разплаках, а сълзите разтърсиха гърдите ми.

Назад към част 12                                                                Напред към част 14