В деня, в който Престън Дрейк разбра, че богатите жени плащат добре за набор от стегнати коремни мускули и красиво лице, животът му се обърна.
Запуснатата гъмжаща от плъхове каравана, която беше споделял с майка си алкохоличка и трима по-малки братя и сестра, сега беше само място, което посещаваше, за да плати сметките и да запаси килера с храна.
Той вече не се притесняваше, че семейството му гладува или живее без електричество. Парите, които печелеше, забавлявайки богати по-възрастни жени, покриваха повечето от нуждите на семейството му и неговите собствени. Той беше измислил всичко. Освен…
"Имаше едно момиче.
Тя беше толкова невинна, колкото и той опетнен."
На Аманда Харди и се искаше коленете и да не отслабваха, когато Престън влезе в стаята. Мразеше факта, че сърцето и биеше лудо, когато той хвърля усмивка към нея. Всяка вечер имаше различно момиче в леглото си. Той беше момчето, от което умното момиче бягаше. И така, защо тя измисляше начини да се доближи до него? Дори когато беше очевидно, че той искаше да я държи на разстояние.
Може би сърцето и знаеше нещо, което светът не знаеше. Може би Престън Дрейк беше нещо повече от красиво лице.