След обиколката Лестат вярва, че е получил голямо откровение. Наред с други неща, той вярва, че е видял разпятието на Христос и е получил воала на Света Вероника. Въпреки че Лестат подозира, че цялото преживяване е било някаква измама, той разказва историята си на Арманд, Дейвид Талбот и Дора, които са се присъединили към него в Ню Йорк. Когато Лестат представя воала като доказателство за преживяването си, Дора и Арманд са дълбоко развълнувани, когато го виждат. Дора разкрива воала пред света, което предизвиква религиозно движение. Арманд излиза на слънчева светлина и се самозапалва, за да убеди хората, че е станало чудо.
В края на романа Лестат и Дейвид отиват в Ню Орлиънс. Там Махарет връща окото на Лестат, изгубено в Ада, заедно с бележка от Мемнох, която разкрива, че той може би е манипулирал Лестат, за да служи на собствените си планове. След това Лестат губи контрол над себе си и Махарет е принуден да го окове в мазето на контролиран от вампири манастир, за да не нарани себе си или другите.
Въпреки че романът се вписва в сюжетната линия на "Вампирски хроники", по-голямата част от него се състои от разказа на Мемнох за космологията и теологията. Романът е продължение на твърденията на Дейвид в "Приказка за крадеца на тела", че Бог и Дяволът са в по-добри отношения, отколкото повечето християни вярват. Той също така интерпретира по нов начин библейските истории, за да създаде пълна история на Земята, Рая и Ада, която се вписва добре в историята на вампирите, дадена в "Кралицата на прокълнатите".