Георги Александров – Морето на Сълзите ЧАСТ 1

Георги Александров – Морето на Сълзите

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

 

Ако това бе разказ за Земята, Южна земя като континент щеше да съотствества на Австралия. Тъй като обаче познанията ми за континента са слаби съм използвали познанията си върху Западна Полинезия (най-вече островите Самоа и Фиджи), Меланезия, от египетско-суданските народи и дори – върху ирокезите и оджибаве и съм си позволил авторско виждане.

Не се притеснявайте да критикувате и да коментирате

От автора

 

От древни времена племето на Сик’хак живееше до Морето на Сълзите. Всъщност то не се наричаше отначало Море на Сълзите, а имаше друго име, но постепенно дойдоха Белите хора и това друго име бе забравено. Белите хора пристигнаха на брега на Материка в много древни времена – когато бащата на бащата на Сик’хак беше още дете. В началото те търгуваха мирно с жителите на Южните племена , но скоро започнаха да избиват слоновете, ди техните безценни бивни; а не след дълго – и да взимат роби. Брегът на който корабите им акостираха, постепенно започна да се нарича Робския залив. В други части на Южната зема пък се появи Брегът на златото.
Не един и два пъти Южните племена се бяха опитали да ги отблъснат, но винаги всичко завършваше с кръвопролитие – Белите хора имаха мощни оръжия. Те избиваха мъжете и отвеждаха жените и децата. Сик’ Хак отскоро се бе сдобил с голямото влияние във Фоното . Той бе млад, но големи събития предхождаха неговия възход.
Шаол’Бах – сина на Говорещия вожд Ндро’Бах – се завърна от своето посвещение. Бе се сдобил с името Т ‘хор Аоб …и с един демон в името на който той почти успя да промени живота на общността. Сик’ Хак потрепери при спомена колко близко бе Т’хор Аоб до това да изтръгне из основи Старите вярвания в Се’Тангароа – бога на живота – и да ги замени с демона Оро . Въпросният демон искаше кръв, кръв и все повече кръв и почти се стигна до човешки жертвоприношения. Това бе капката която преля чашата. Дори днес, толкова време след прогонването на Т’хор Аоб във Великата пустиня – и сигурната му смърт там – селото трудно се възстановяваше. Шаманът бе създал много врагове и те искаха огромни обезщетения от племето.
Сик’хак не се отчая и с годините успя да обедини племената
Постепенно враговете на племето станаха отново негови приятели, а влиянието на Сик’Хак нарасна. Макар да не бе Говорещ вожд, неговата дума се чуваше най-силно в Фоното, а дори и извън него. Шаол’ Бах бе само сянка на прежната си слава.
Сик’хак вече успял да се справи с един сериозен проблем – недоверието което породи помежду всички тях Т’хор Аоб и племенната изолация в която ги въведе. Ума на Сик’хак от дълго време бе зает с нова мисъл : Как да се справи с роботърговците и контрабандистите на слонова кост . Той бе убеден, че ако белите нашественици бъдат отблъснати веднъж завинаги второ нашествие няма да има, но как да стане това? В главата му бавно се оформи една идея.
Скоро след това той свика Фоното..
– Земите ни за първи път от много време започват да се възстановят след действията на лудия шаман, чието име не трябва да се произнася – започна той. – имаме вода, храна, коне, съюзници.
Щяхме да сме щастливи ако не бяха Белите хора. Те дойдоха и ни отнеха всичко, което имахме. Превърнаха жените и децата ни в роби, избиха братята и бащите ни. Трябва да ги отблъснем веднъж завинаги. – Той направи кратка пауза.
– Ние всички ще се обединим. Към Черните пръчки ще се присъединят Синовете на Вятъра Жълтите Змии, Дъщерите на Каймана, Голямата Костенурка, дори Войнството на Павиана…ще застанем заедно като един юмрук… ще съберем много хилядна армия с огромна флота. Всеки от нас ще помогне да се създадат най-добрите оръжия; най-великите шамани ще се обединят . Ако сега не смажем белите хора никога няма да успеем.
Той си пое дъх и тогава се надигна Ндро ‘Бах. Много време бе изминало откак вожда бе изгубил величието си, но той все още излъчваше достойнство в него.
– Похвални са намеренията ти Сик’хак, но често добрите намерения водят към Мрачните селения.
-Белите хора човек притежава мощни оръжия. Те притежават запалителен огън, който не загасва лесно; стрели който се изстрелват бързо; здрави брони пред които нашите копия са безсилни; канутата ни не могат да се мерят с техните кораби. Казваш, че ще събереш голяма армия. Добре, но кой ще застане начело на тази армия? Племената ще трябва да определят върховен вожд, с огромна власт над другите вождове. Това не се е случвало никога досега и има сериозни причини. Такъв човек лесно може да стане тиранин. Казах, каквото имах да казвам
Сик’хак едвам го дочака да свърши
– Съвети от бащата, на щамана, довел демона сред нас не бих приел – отвърна рязко той. Не са малко хората, които биха казали, че незаслужено заемаш поста си Шаол’ Бах.Със своята страхливост, днес ти сам показа, че не си достоен да бъдещ наш Говорещ Вожд.
Той се обърна към Фоното . Желая днес да получа вашето одобрение, за да започна преговори с другите племена за създаване на голяма коалиционна армия. Водачът – или водачите – сами ще се изявят, когато дойде момента. Знаем, че нападенията на роботърговците са периодични и следващото ще е след почти една календарна година. За това време можем да се напрвят много неща, ако сме действаме умно и смело. Страховете на Шаол’Бах какво ще се случи ако дадем власт на един -единствен човек са в твърде далечното бъдеще – а ние, уви живеем в настоящето.
Предложението на Сик’Хак не срещна противници. Ндро’Бах отдавна не разполагаше с влияние сред младите мъже, а мнозина и сред по-старите вече желаеха да се отърват от роботърговците. Скоро след това започна трескава подготовка за бойните . Макар да му бе трудно той успя да убеди Синовете на Вятъра и Жълтите змии да ги подкрепят с две хиляди и петстотин опитни мъже. По-трудно бе да ги убеди той да е техен върховен ,. В главата му минаваше една мисъл, която той не бе сподели с никого.Сик’хак имаше мечта да изгради Съюз от равностойни племена.. Той щеше да устои във времето.
Постепенно шаманите също се обединиха. Те започнаха да изготвят по-нови магически заклинания и защити. Ковачите също обединиха сили. Бумерангите започнаха да стават по-добри, копията – по съвършени. Вождът на Голямата Костенурка – Ко’Най, известно време се противи на идеята да постави племето си под чуждо командване, но когато сухия сезон дойде, племето му остана без вода. Тогава Ко’Най се принуди да поиска помощ от Съюза. Той получи помощта, но гордостта му бе пречупена. Скоро след това той доведе още хиляда бойци с копия. Сик’Хак ликуваше. Постепенно всички от Южните племена се присъединиха, но земите на Север от Великата пустиня още не бяха дали отговор на неговия повик. Той негодуваше заради това забавяне.
-Трябва да сме единни – ядосваше се той – нима не разбират, че Белите хора ще дойдат и при тях?
Но отговор не идваше!В началото на дъждовния сезон отговор все пак дойде, но той не бе такъв, какъвто желаеше.
– Сик’Хак, Сик’Хак… – прекъсна разговора му с вождовете му един млад юноша – извинявам се, че те прекъсвам, но ти ти трябва да видиш нещо важно.
– Какво е толкова важно невъзпитано момче – сопна се той – не виждаш ли че говоря с вождовете на другите племена?
– Да, виждам и се извинявам за прекъсването, но това е много важно…всички трябва да го видят…Една жена дойде от Северните земи… изглежда идва през Великата пустиня…но тя е само кожа и кости..
Сърцето на Сик’хак прескочи няколко удара. Дали е възможно? Във Великата Пустиня никой не оцелява и затова всички я заобикалят, което им коства месеци. Той се сепна. Преди много години и друг чомек оцеля през Великата пустиня . Черният шаман, Т’хор Аоб! Възможно ли бе Се’Тангароа да се е смилил и над втори човек? Нима Северът му носи така желаните вести за подкрепа?
– Велики Духове – молеше се той – дано това е вестта която чакам!
Жената всъщност бе съвсем млада девойка. Младежът не бе излъгал тя изглеждаше ужасно и едва се крепеше на краката си.
– Вода! – каза тя през напуканите си устни. Наречието бе далечно, но думите все пак се разбираха. Дадоха й да пие. Вече всички хора от племето присъстваха. Тя заговори бързо, макар завалено:
– Казвам се К’Хара и съм сачемка на най-голямото от Северните племена…или поне бях доскоро. В племето ми настана небивала суша, с която нашият шаман Ксаметек не можа да се справи. И тогава от юг – през пустинята дойде друг шаман който наричаше себе си Т’хор Аоб и служеше на някакъв забравен бог Оро.
Сподавено ахване мина през всички. К’хара оглежда лицата и каза:
-Виждам, че добре го познавате, затова ще спестя повечето и ще съобщя най-важното. Т’хор Аоб премахна магията и спечели доверието ни. Той извърши мръсен ритуал с жертвоприношение на овен – и пиене на кръвта му. Аз и Ксаметек бяхме единствените, които не се поддадохме, но скоро авторитета на новия шаман нарасна и той иззе цялата власт…за да стане ясно, че използва властта и магиите си, за да превръща хората в послушни зомбита на неговия демон. Към този момент той контролира цялото ми село, само аз и Ксаметек избягахме.
Последваха нови възклицания – но този път лицата са по-мрачни.
– Накратко – дойдох да ви предупредя – шаманът няма да се задоволи с властта над едно село, нито дори над земите в северната част от Пустинята. Той иска да пороби целия континент.
Във връзка с това исках да ви помоля за помощ срещу него, за да го спрем…
Но преди някой да успее да отговори се намеси Сик’хак:
– Съжалявам, но ще трябва да откажем. Ти дойде и произнесе неколкократно име на прокълнат от нас човек- а ние сме забранили да се произнася името Му . Чакахме помощ за общи военни действия от Севера, а вместо това ти се опитваш да посееш уплах в сърцата на смелите войни и на разбиеш единството ни.
Дори и да не бе така – идваш от Великата Пустиня, която наричаме още и Пустинята на Духовете. Твоят досег с шамана и минаването ти през Пустинята сигурно са те направили прокълната. Дори пясъците не те искат. Не те искаме и ние. Помощ няма да получиш тук. Върви си.
– Ти ли говориш от името на всички ? – тя ги изгледа един по един, но никой не се обади.
– Т’хор Аоб дойде от юг и носеше вашият цвят на кожата – тя го изгледа от упор.
– Отново споменаваш това име – ядоса се Сик’хак – но не ще отрека – Човека без име някога бе наш съплеменник. Той причини много вреди тук, не по-малко от тези които е причинил при вас. Ала ние ние с много труд възстановихме стореното. Ако при вас е постигнал повече, значи вашето племе му е дало повече възможности и сами сте виновни.
Тръгни на Север, Запад или преплувай океана – на мен ми все ми е едно – ще ти дадем вода и храна, но не искаме да оставаш тук.
– Разбирам – очите й се впиват в него. Съжалявам че ви обезпокоих. Дано вземете предвид опасността, за която ви предупредих.
– Знаем какво правим – увери я той – не сме беззащитни деца.
– Не! – отеква силен вик. Племената се разделиха и Ндро’Бах се отдели от общата маса хора.
-Аз няма да проявя неблагодарност и да те пусна с празни ръце. И без това времето ми тук , в племето изтече и никой вече не цени съветите ми – ще те придружа. Ти имаш повече нужда от мен, отколкото тези празноглавци тук.
– Оставяш селото без вожд – погледна го Сик’хак?
– Нека не се лъжем – отвърна му спокойно Шаол’Бах – и двамата знаем прекрасно кой е Говорещия вожд на Черните пръчки. Просто давам легитимност на случващото се.
– Сик’Хак кимна – желая ви щастие. При друга ситуация бих ви дал да пренощувате цяло денонощие в лагера, но сега ще трябва да наруша правото на госта и да ви помоля час по-скоро да напуснете селото. Разбира се ние ще ви дадем фурми, вода, коне и оръжия, но ще ви помоля да побързате. Хората са изнервени, от присъствието на жената.
– Разбира се – каза Шаол ‘Бах – всичко е в името на хората.
За миг двамата водачи – стария и новия – кръстосаха погледи, но като че ли нямаше какво повече да си кажат. Ндро’бах обяви, че ще отведе К’хара при превъплъщенците далеч на югозапад. След като К’Хара и Шаол’Бах напуснаха племето, напрежението изведнъж спадна . Сега вече нямаше никаква съпротива на Сик’хак, който бе избран веднъж за Говорещ вожд на Черните пръчки и втори път – за Върховен вожд на Обединената Армия. Тя вече наброяваше пет хиляди бойци. Все пак някои вождове искаха да тръгнат първо срещу Стария си враг – Т’хор Аоб.
-Има време за това – отвръща непрестанно Сик’хак – нека се справим с Белите хора
унесени в подготовката те сякаш не усетиха кога идва времето за пристигането на Белите хора
-Идат! – разнесе се вик откъм постовете.Сик’хак изруга – нашествениците бяха подранили с цял месец. Той тичаше запотен, за да организира съпротивата.
Сражението бе кратко и кръвопролитно. Капитанът на двата роботърговски кораба имаше към сто и двадесет души моряци и четиридесет и пет бойци – изобщо не очакваше, че ще срещне срещу себе си няколко хилядна армия от подивели туземци. Когато робовладелците влизоха в селото на Черните пръчки то бе безлюдно. Изведнъж залп от стрели покоси тридесет от нашествениците. Срещу тях се хвърлиха най-добрите бойци. Този път оръжията на Белите хора не им помгнаха. На мястото на всеки паднал черен мъж изникват нови трима. Черните мъже бяха готови да умрат, но не и да бъдат роби. По-малко от две дузини бели мъже стигнаха обратно до лодките….само за да видят, че пътят им е отсечен от многобройни канута…..
Обединената армия спечели важно сражение, което повдигна самочувствието им. Те се сдобиха с по-добро оръжие от убитите. След още няколко обречени опита на Белите хора стана ясно, че Обединената армия е достатъчно ефективна за да се отбранява. Тя вече взимаше и пленници и научи тайната на запалителните оръжия и самострелите. Племената по крайбрежията се научават да обработват желязото и коват брони. Белият човек вече не бе добре дошъл тук, а власт на Сик’хак закрепна като никога.
Но докато те водеха военни действия на в югоизточната част, на Материка, Т’хор Аоб успя да покори всички племена североизточно от Великата пустиня. Минаха три години години откакто Т’хор Аоб завзе властта на север, а Сикхак стана Върховен вожд и почти шест – от първия им сблъсък. Шамана контролирашe цялата Североизточна част на Великата пустиня, а Сик’ Хак – Югоизточната й част. Предстоеше решително сражение.
Когато съобщиха на Сик’хак, че шаманът настъпва той изрече мрачно
-Крайно време е да се разправим с него веднъж завинаги.
Двете армии се изправиха една срещу друга. Сик’хак даде заповед за атака. Копията на хората му се врязаха в противника и го попиляха. Настана клане. Всички боци от шамана бяха избити. Сик’Хак бе доволен – сега той бе завладял, цялата Южна зема. Ала странно – никъде не можаха да открият тялото на шамана, мъртвото тяло на шамана.
Уви,само след няколко седмици дойдоха нови бели хора. Този път те бяха по-добре подготвени, с по-силни оръжия и много повече на брой. Борбата се ожесточи, мъртви падаха и от двете страни. Не едно и две нападения бяха отблъснати, но постепенно в коалицията започнаха да настават дрязги. Времето минаваше, хората не можеха да се занимават със земеделие и животновъдство. Скоро Ко’най отдели племето на Голямата костенурка от коалицията и се върна в своите граници. Последваха го и други. Сик’хак противон на волята си започна да се готви за война със собствения си народ. Още по-лошото бе другото известие – той научи че шамана е оцелял и подготвя нова войска за сблъсък. Бедите сякаш се сипеха една след друга.
Един ден получи неочаквана вест.
– Сик’Хак – казаха му вождовете -племето на Голямата Костенурка е тук. Сик’Хак тръгва със свито сърце. Хората му бяха останали малцина, но това което видя не го зарадва – хората на Ко’Най са още по-малко.
-Братко – изрича сачемът – реших, че трябва да се помирим. Бях сляп. Нека има мир между нас. Аз и племето ми ще те следваме навсякъде. Той падна на колене.
– Готов съм да сложа живота си и живота на хората си в в нозете си. Прости ми или ме убий.
После кимва на своите хора – донесете даровете.
– Сик’ Хак се взира несигурно в очите на Ко’Най, но не можа да открие следа от притворство.
– Ко’Най ! Стани! прощавам ти всичко – нека бъдем братя! ще съградим нова земя, земята на нашите мечти. Миналото не ни принадлежи, но бъдещето е пред нас. Нека тази вечер се отдадем на веселие, затова че изгладихме несъгласието си.
Празненството продължи до късно. Въпреки своите предчувствия Сик’хак не можеше да открие никаква видима причина за притеснение . На няколко пъти му се струва, че очите на Ко’Най светят с особен блясък, но сигурно това бе от виното и факлите. На другия ден потеглиха срещу Т’хор Аоб. Сега Сик’хак бе решил да се окончателно да се разправи с шамана.


[1] Велик Фоно - Съвет на старейшините
[2] Коя е  К’хара  ще научите като прочетете  разказ втори от цикъл „Южната земя“ - „Черният шаман - бел. авт.
[3]  Сачем- вожд при ирокезите и оджибаве. Ирокезите се управляват матриахално., не намерих друга дума за вожд в женски род - бел. авт.

Напред към част 2

Георги Александров – Черният шаман ЧАСТ 2

Георги Александров – Черният шаман

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

 

-Не съм сигурна, че искам тази власт в настоящия момент –ритна един камък К’хара.
-Напълно те разбирам, но ако племето избере Мия’Кара на твое място ще стане много по лошо. Ти си спирачка за амбициите на Черния мъж, но ако властта попадне в Мия’Кара тя само ще помогне на плановете му. Вероятно си мисли че ще получи власт чрез него, но тя всъщност не осъзнава че е просто една играчка на Т’хор Аоб. Когато вече не му трябва той ще я изхвърли като непотребна вещ. Много ме е страх че Черният мъж ни води към Мрака.
К’хара дълго гледа след стареца. Дори не почувства кога Т’хор Аоб излезе от шатрата и озова зад гърба й.
-Най-после това което трябваше да бъде свършено стана факт . – изрече той. Тя го изгледа с нескрита омраза . Той спокойна посрещна погледа й и изрече:
– Мрази ме щом искаш, но се запитай защо не издадох и теб че не си пила от кръвта на овена. Впрочем това няма значение – сега ще повторим процедурата..
К’хара остана като вцепенена. Тя приглади гарваночерната си коса и се втренчи в нищото. По настояване на Т’хор Аоб Съвета взе решение цялото племе отново да премине през ритуала. К’хара категорично се възпротиви и обяви че няма да го изпълни при никакви условия. Това й държане наложи нейното смъкване от поста. Нямаше много кандидати. Он’Кара се отказа при което Мия’Кара спечели безапелационно.
Ритуала бе повторен, като К’хара бе единствената която не участваше. Два дена след повтарянето на ритуала блатото спря да расте. Шаманът каза, че свиването му ще отнеме известно време и хора забравиха притесненията си. Оградиха блатото и забравиха за него
След седмица ковачът Рек’ар отиде при К’хара силно разтревожен.
-К’хара знам че вече не си сачемка, но от всички старейшини само ти ще вземеш насериозно това което сега ще ти кажа..
Сигурно помниш моето момче, което преди малко повече от две седмици падна в блатото. Държи се странно.
-Какво разбираш под странно – стресна се К’хара.
-Най-добре ела сама да го видиш изрече притеснено той.
К’хара побърза да последва ковача. Видяното я смути. Младежът сякаш бе пораснал с цяла глава за две седмици, бе се разширил в раменете, а очите му гледаха с празен и безчувствен поглед. Сякаш бяха от стъкло. Когато тя се пресегна към него юношата се озъби и я перна грубо по ръката. Сега тя вида че зъбите му са остри като на вълк, а реакцията – мълниеносна.
К’хара не на шега се изплаши. Реши че трябва да занимае съвета с проблема. Въпреки че не бе вече сачемка тя все още оставаше една от старейшините на племето. И бе отговорна за това което се случваше в него. Надяваше се, че все още не е късно да се чуе гласът на разума. Т’хор Аоб трябваше да бъде спрян на всяка цена.
Когато съвета се събра тя изложи проблема:
– Разбрах, че детето което падна в блатото е променило държането си. Лично го видях, след като баща му ме помоли. То е пораснало твърде бързо и е станало много агресивно. Освен това е станало необичайно силно и бързо. Няма съмнение че блатото му влияе.
Т’хор Аоб се плъзна като някаква сянка. Този човек се бе сдобил с твърде много власт напоследък. Вече можеше да отговаря директно на въпроси без някой да му дава право да се включва. Той вече бе част от Съвета.
-Да, разбира се, че момчето е съзряло по-бързо след като е било в блатото – изрече той. Не исках да ви казвам всичко отначало, за да не ви изплаша – но ето ви истината – Ритуалът и блатото са свързани тяхната цел не е само да се премахне безводието, но също така мъжете да станат по-млади и по-силни, а момчетата по-яки. Така по-лесно ще можете да завладеете други племена. Кажете от колко време не сте имали убедителна победа над другите племена? Аз ще ви кажа – от твърде дълго. Сега Подземният старец ви изсипва своята благодат. Той иска вашето мъжество. Блатото е израз на неговата любов към вас. Всеки които се потопи в него ще се стане безсмъртен. Той няма защо да се бои от болести нито от остриета Кой от вас смята че съм постъпил правилно?
Радостни викове обзеха стаята.
-Чакайте – опита се да ги надвика К’хара. Той не ни казва истината. Не ни казва какво ще заплатим за това безсмъртие.
Но речта на шамана бе въодушевила всички. Кой не иска да е по-силен, по бърз, по-умен. Кой не би искал да владее други племена.
Дори да бе имала най-малки съмнения относно целите на шамана жестоката му усмивка окончателно я убеди че те са зли. Самото нападение над другото село протече удивително леко. Мъжете от О’Хара съседното племе се биеха със страшна ярост. Изнадани другоселците отстъпиха и бързо се предадоха. Черният шаман настоя да сринат техните идоли. По това време той се ползваше с такава почит че К’хара не бе сигурна кой всъщност управлява племето – сачемката Мия’Кара или Т’Хор Аоб.
Скоро тя имаше случай да се убеди че властта на сестра й е по-малка отколкото тя си мисли. К’хара бе близо до нейната шатра когато дочу да разнасят гласове от нея.
-Не съм ти давала разрешение да даваш заповеди от мое име – беснееше новата сачемка. – Ако ритуалът бъде извършен и над съседното племе както желаеш те ще се изравнят с нас в очите на Подземния старец
-Не се нуждая от разрешение– суровия бас на Т’хор Аоб не можеше да се сбърка. Аз стоя много над теб и подобните на тебе. Сделката която сключих с Великият подземен старец ме поставя над всички вас. Ако наистина си повярвала и на половината ми дума значи си много по-глупава от колкото вярвах че си. Вашите души са продадени и вие всички ще бъдете роби на Подземния старец в мига в който той се върне – или мои роби ако той ви предостави на мен. Затова се нуждая от още и още души – за да разширя допълнително отвора през който той ще излезе. Когато това стане и блатото превземе всичко всички ще стоите еднакво ниско в очите Му. Единствен аз ще се радвам на неговото благоволение и ще управлявам всички ви от негово име.
До няколко часа ритуала ще бъде приложена над съседното село. После ще завземе нови села и т.н. – докато не наложим нова империя на Мрака
Мия’Кара пребледня
-Ти ме излъга!- изпищя тя! – няма да допусна това да се случи. Само да дам заповед и ще бъдеш арестуван.
-По’нис! Ро’нис! Тя плесна с ръце и в шатрата влязоха двама снажи мъже от нейната лична стража –заловете този мъж.
Т’хор Аоб се усмихна, но усмивката му бе зловеща.
– Много надценяваш влиянието си, драга. Не мисля че ще стане точно така. После произнесе ясно и отчетливо.
-По’нис! Ро’нис! Заловете я! Двамата рязко тръгнаха към нея и я хванаха здраво. едва сега Мия’кара забеляза оцъклените им очи.
-Не – тя пищеше и се дърпаше – но бе безсилна – не може да правите това. Аз съм вашата сачемка.
Ти си просто една робиня– отвърна и той. Ще имаш голям късмет ако не те предам на демона, а да те задържа за себе си. Уверявам те, че разликата е голяма. Всъщност скоро билките които ти дадох окончателно ще послушно котенце, но дотогава тези двама юнаци ще се грижат да не създаваш проблеми.

-Никога! – извика тя! – АЗ….
-Млъкни! – извика той.
Противно на желанието й устата й сама се затвори.
-От този момент – обяви той – ако ти кажа да скачаш ще скачаш, ако ти кажа да лягаш ще лягаш, ако ти каза да не говориш няма да говориш. В интерес на истината, не исках да прилагам насилие, но ти ме принуди и сега ще се подчиниш на моята магия.
К’хара слушаше в замая – изглежда че шамана щеше да се сдобие с власт над цялото село. А може би и над други села ? какво да прави? Да извика Ксаметек? Къде да търси? И дали през това време Т’хор Аоб няма да приведе в действие плана си? А със сестра си какво да прави? Мия’Кара си бе получила заслуженото, но можеше ли да я остави на съдбата й? Докато трескаво размишляваше двамата мъже излязоха от шатрата, последвани от шаман нейният шанс – тя се втурна в шатрата
– Мия’Кара дойдох за те измъкна – ние трябва да спрем този луд шаман.
– Значи вече съм луд – Т’хор Аоб беше на входа на шатрата. Явно си изненадана да ме видиш. Знаех точно кога дойде да подслушваш. Умишлено накрах Хънтър и Волф да излязат – и той кимна към Мия’Кара. Трябва да ме поздравиш за съвършения капан който ти заложих
К’хара изведнъж се оказа стисната в желязната хватка на сестра си. Тя бе шокирана.
-Мия’Кара….какви ги вършиш.? Той е врагът!
-Мия’Кара вече я няма. Тя както и всички които пиха от кръвта или се потопиха в блатото ми се подчиняват безпрекословно. – информира я той. ЕДва сега тя забеляза оцъклените очи на Мия’Кара

Той огледа критично К’хара.
Знаеш ли може би тъкмо защото си различна ти привлече вниманието ми от самото начало. Ти бе единствената която повярва на КСаметек и не пи от кръвта. О, аз и с него ще се разправя и то скоро, но сега говорехме за теб. Какво да те правя. Да те превъран в обикновено зомби – ще похабя интелекта ти. Да те предам на Подземния старец – ще похабя тялото ти. Може би трябва да те задържа като своя конкубинка
-Не – викът се изтръгна от гърдите на Мия Кара която се изтръгна от вцепенението си.
Тя се възползва за миг от намаленото втнимание на шамана, запокити настрана К’Хара и се хвърли да му издере очите. Т’хор Аоб бе прекален стъписан за да направи магия на момента. Той успя само да отскочи. Опита са да й хване ръцете и същевременно редеше заклинание, за да си върне контрола над нейния ум. К’хара видя своя шанс. Тя се втурна покрай тях двамата и преди някой да я спре излета от шатрата. Тъкмо навреме!с периферното си зрение тя видя как една дузина мъже тичат към шатрата – без съмнение бяха призовани от шамана. Тя се затича още по-силно за се измъкне от неговите зомбита и родължи да тича, докато не напусна селото, подмина блатото и чак тогава се успокои. Спря се чак в Голямата клисура и започна да се смее. Отначало смехът й бе истеричен, но постепенно премина във весел смях. Тя бе жива и здрава, измъкнала се бе от лапите на Т’хор Аоб, установи че той има проблем да контролира повече от три-четири съзнания едновременно. Селото бе изгубено, но войната тепърва започваше щеше да посети някое от другите села и да ги подготви за заплахата.

 

 

Финал

Смееше се толкова силно, че не чу тихите стъпки зад себе си

Финал 2

Когато спря да се смее се усмихна и продължи напред към хоризонта. Идваше нов ден и нова надежда.

Назад към част 1

Георги Александров – Черният шаман ЧАСТ 1

Георги Александров – Черният шаман

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

 

Южната Земя континент който до голяма степен би трябвало да отговаря на Австралия, като местоположение и традиции, но тъй като познанията ми за Австралия са слаби съм вмъквал мотиви от Полинезия, Меланезия, Нова Гвинея и дори – от познанията си за индианските племена (по-конкретно ирокезите и оджибаве) Черният шаман е основен герой в няколко разказа. Ще съм благодарен ако пускате коментари.

Черният шаман

приблизително около 4000 години пр. Новото време.
1000 години преди началото на Тъмната епоха

К’Хара гледаше разтревожено чистото и ясно небе. За пореден път тя смръщи вежди. Не бе валяло вече осем месеца. Хората й недоволстваха, посевите умираха, живите хора падаха до пресъхващите локви и умираха. На няколко пъти К’Хара ходи до белия жрец Ксаметек, но старецът също имаше проблеми. Отначало той я успокои и се зае с нейния проблем, но когато отиде втори път при него той бе смръщен и й каза да почака, а последният път когато тя отиде й каза направо, че чужда магия му пречи.

– Каква магия? – изуми се К’Хара – тя бе свикнала със всесилието на благия старец

Но Ксаметек само поклати глава

-Тук има черна магия – как и защо не знам. само смея да предполагам.- каза той.
И ето – К’Хара стоеше в палатката, взираше се в небето и се тревожеше, а тя имаше за какво да се тревожи. Хората се бунтуваха срещу властта й, и старейшините търсеха начин да я сменят. Може би точно заради тревогите си не обърна голямо внимание, когато близо до селото се появи Черния мъж.
А той бе екстравагантен – с кожа като въглен, докато К’хара и съплеменниците й бяха с кафеникав цвят на кожата. Той бе с гладко обръснат череп, остра брадичка и атлетично тяло. Имаше над шест фута височина, бе накичен целият с метални звънци и носеше голяма лула. Той бе истинска атракция за местните. Малките деца докосваха страшните му змийски татуировки, младите момичета искаха да пипнат мускулите му. Шаманът се усмихваше, но усмивката не докосваше очите му.
Щом децата и момичетата го оставиха той се представи на К’Хара.
-Здравей-представи се той на сачемката[1] . Аз съм Т’хор Аоб, черен шаман специалист, по помени и пътуване до подземния свят. Чух че имате проблеми със сушата. Бих могъл да ви помогна.
К’Хара го изгледа преценяващо.
-Странник си тъдява, пътниче. По езика, вида и цвета на кожата ти съдя че идеш от Южните земи. Нищо не каза за божествата на които служиш. Нито какво ще поискаш в замяна, за да ни отървеш от безводието? Пък и ние си имаме шаман.
Т’хор Аоб, се усмихна презрително.
– Вашият шаман не го бива – не казвам, че е слаб, но тази магия за безводие която е направена на селото не е по силите на никой маг, заклинател или. Шаман. Аз обаче мога да я разваля. Трябва ми само един овен. А колкото до това какво искам – желая да бъда да оставен да живея близо до Голямата скала и да си правя магиите.
Макар да не харесваше нещо в него, К’Хара бе принудена да се съгласи с неговите условия. Ритуала по очистването на племето – както го нарече Т’хор Аоб, започна на следващата вечер. По негово настояване се бяха събрали всички жители на селото.
Т’хор Аоб се изправи с ножа в ръце, протегна ги към небето и се провикна:
-Подземни старецо, чуй моята молитва приеми кръвта на този оброк и нека завали дъжд, които да напои земята на тези хора и да им върне благините
след което изрече няколко думи на непознат за всички език.
Ел-еле-Ахерон-Томеши-Якопо и заби ножа в овена. Кръвта плисна силно, шамана сграбчи черпака и започна на всеки да всеки да раздава от скъпоценната течност.
На К’Хара хич не и допадна идеята да пие кръвта- Тя обаче не можа да покаже пред племето си, че няма да изпълни ритуала, след като вече го е одобрила. Затова се престори че пие от кръвта, а всъщност я задържа в бузата—надявайки се при първа възможност да я изплюе. Вкусът я изненада Кръвта бе мека и топла, и едвам я отдели от устните си. При първата възможност тя изплю, но истински съжаляваше за това..След нея дойде ред на Мия’Кара първа по ред на старейшините тя пое черпака с подозрение и присвити очи, но едвам я отделиха от нея.Една по една черпакът обиколи всички старейшини. След това Т’хор Аоб се насочи към Ксаметек. Когато той надигна черпака едвам-едвам го допря до устните си очите на черния мъж се впиха в него сякаш дълбаеха душата му. За един дълъг миг старият и младият мъж се гледаха втренчено един в друг. После пришълецът[2] отмина. Черпакът продължи нататък. Последните хора все още отпиваха, когато по небето се засъбираха грамадни облаци. В мига в който отпи и последното дете, започнаха да падат последните капки дъжд.
Хората започнаха за скачат и да се радват , да събират дъжда в шепите си, и да се държат като деца. Дори К’Хара се усмихна. Само двама души не се усмихнаха.
– Не забравяй какво обеща – й каза тихо Т’хор Аоб и се помъкна нанякъде
Ксаметек стоеше като статуя
Скоро след тази случка Т’хор Аоб си направи колиба до Голямата скала, малко извън селището. Малко хора отиваха при него, защото бе близко до гробището, но той сякаш не обръщаше внимание на този факт. Хората го снабдяваха с продукти, а клиенти все се намираха – най-вече за помените. В колибата шаманът правеше магии, отдадени на своя Подземен старец. Наистина – веднъж една девойка която бе поискала от шамана да направи любовна магия на любимия й се върна пребледняла и отказа да говори какво е видяла, а едно дете озовало се близо до колибата на Т’хор Аоб получи уплах и онемя. Но последният факт отдадоха на близостта на гробището.
Дъждът валя три седмици. Посевите отново покълнаха За животните имаше вода. Един район около Голямата скала се заблати от дъжда, но това не бе чак толкова голяма беля. В селото знаеха, че могат да изтеглят вода от кладенците.
Но тъй като кладенците им бяха замърсени от силната буря, а и не бяха в добри отношения със съседното племе (и не желаеха да го помолят за вода) оставиха проблема за друг път
И сбъркаха!
Блатото почти не миришеше, поради което малко хора му обръщаха внимание. То обаче се разрастваше бавно, но неумолимо. Пръв забеляза този факт ловеца К’хмер. Една сутрин той проверяваше своите капани когато установи, че блатото се е разрастнало почти километър на юг. То сякаш бе живо.
Съвета се събра взе се решение да поискат вода от другото село. И пак го отложиха. Тогава все още можеха да спрат разрастването на блатото. Но закъсняха.
След една седмица се случи непоправимото. Едно от децата играещи до оградата се подхлъзна и падна в блатото. Тогава всички скочиха. Блатото някак се бе разширило още. То бе вече пред портите на селото. Всички се развикаха и разтичаха със задружни усилия извадиха детето. Проблемът вече бе очевиден. Никой не смееше да го отрече.
В най-критичният момент Ксаметек потърси К’Хара
–Имам да ти казвам нещо важно, сачемке – обърна се той към К’хара.
– Много съм обезпокоен от събитията в последно време. Много мислих и ми се струва, че съм чувал името на Подземния старец., който Черния шаман призовава. Това е опасен демон, господар на Подземния свят, надарен с огромна сила. Затворен от хилядолетия в своя подземен затвор той иска да му бъдат обричани човешки души за да може да се върне на Земята. Вече съм сигурен че Подземният старец е сключил сделка с Т’хор Аоб. той му е помогнал да наложи безводието макар да не мога да го докажа –изрече старецът.
– Но с каква цел – та нали той го развали? – Обърка се сачемката.
Ксаметек въздъхна и поклати глава –заслепена си от лесния успех, като другите. Именно защото толкова лесно развали такава сложна магия се съмнявам, че тя е негово дело. Още тогава не пожелах да пия кръвта. Забелязах и че ти постъпи така, и не те обвинявам. За съжаление повечето се подведоха по лесния път. Навремето нищо не казах, но сега съм сигурен, че чрез кръвта на овена Т’хор Аоб по някакъв начин е извлякъл блатото. – чрез дъжда. На него му трябват души, които да дава на своя Подземен старец, в противен случай вероятно ще заплати със своята –като всички Черни шамани. Чувствам че някак си той му ги дава чрез блатото – но как – не питай. Твърде неясни неща има дори и за мен.
К’Хара тъкмо бе отворила уста за да му отговори, когато в шатрата влезе вечно сърдитата Мия’Кара и им каза смръщено:
–К’Хара, Ксаметек, Съветът се събира. Т’хор Аоб каз че ще ни каже причината да съществува блатото, но иска и вие двамата да присъствувате.
К’Хара и Ксаметек се спогледаха. Това бе неочакван обрат.
В голямата шатра присъстваше целият Съвет. Начело стоеше Мия”Кара – по-малка сестра на К’хара. Тя бе умна и съобразителна, когато бе по-млада между двете цареше добро разбирателство, но откакто К’Хара стана сачемка сестра й се опитваше да я измести и изпитваше силна неприязън към нея. До Мия’Кара стоеше Он’Кара – братовчедка на тях двете по майчина линия, а след това идваше младата им племенница Ри’Кара. Кръгът от старейшини се затваряше от строгата но справедлива Со’кара – трета братовчедка на К’хара и Мия’Кара. В един ъгъл стоеше изправен Т’хор Аоб и внушаваше респект.
– Т’хор Аоб иска да ни каже защо се разраства блатото – откри реда – Мия’Кара. К’хара реши да пренебрегне това ново незачитане на властта й – по закон само сачемката можеше да свиква Съвета и да открива реда. По късно щеше да поговори със сестра си, сега и тя искаше да чуе Черния мъж.
Т’хор Аоб се изправи. Ръстът му бе внушителен.
–Много мислих защо се появи този проблем с блатото. Непрестанно се допитвах до Подземния старец с надежда да ми прати откровение. – Очите му бавно огледаха всички в шатрата И погледът му се спря на Ксаметек – и Той ми го прати. И преди изпитвах съмнения но вече съм сигурен. В нощта на благодатния дъжд ритулът по очистването не е бил изпълнен както трябва и така сме разгневили Подземният старец. Някой съзнателно е нарушил ритуала – той премести поглед от Ксаметек към стоящата до него К’хара. За момент тя имаше чувството че душата й се разголва пред Черния мъж и той знае всичките й тайни. После той отново премести погледа към стареца и бавно, и отмерено рече
– Ксаметек – отричаш ли че не си пил от кръвта на овена?
Чистият и ясен отказ на стареца бе последван от шокирани възклицания, на почуда и гняв.
– Това е измама! – скочи –К’хара – Ти самият си направил магията за безводие, за да я развалиш после.
– Не знаех, че си специалистка по магиите, сачемке – тихо каза той. Или може би говориш не със свои думи, а със думи на Ксаметек. Явно му имаш голямо доверие, въпреки че той обича да нарушава правилата. Отговори ми моля те на един въпрос – ти знаеше че Ксаметек е извършил нарушение преди да дойдеш на Съвета нали?
–Отказвам да отговарям на наглите въпроси на един…
¬ Тихо –гласът на Мия’Кара прогърмя в шатрата. На неговите въпроси може и да не отговаряш. Но пред Съвета си длъжна да отговаряш. Знаеше ли че Ксаметек е нарушил ритуала преди да дойдеш тук?
– Да, но…
-И не го сподели с нас?! Мисля че чухме достатъчно.
Сега вече К’хара се ядоса – на първо време целият този Съвет бе свикан без мое знание и одобрения. имах време едвам да потърся Ксаметек за съвет, и току-що научих от него че не е изпълнил ритуала и причините поради които е сторил това. Нямах време да съобщавам това на когото и да е било. Да не говорим че дневният ред не бе открит от мен.
Мия’Кара не й остана длъжна
– Съвета бе свикан поради голямата опасност за племето от разрастването на блатото. Ти не се нагърби със тази отговорност, а някой трябваше да я свърши. Следващата по ранг след теб съм аз, така че свърших необходимото и призовах всички засегнаги. Не е вярно че си нямала време да съобщи за провинението на Ксаметек – щом си знаела трябваше с това да започнеш, то щеше да влезе като първа точка от дневния ни ред. Тъкмо нямаше да се оплакваш, че някой друг открива дневния ред..
После тя се обърна към Т’хор Аоб – какъв би бил твоят съвет Велики?
-Колкото и да ми е неприято да го кажа– защото аз много почитам мъдрия старец отвърна черният шаман, а в очите му се четеше всичко друго но не и почит – смятам че Съвета трябва да изгони виновника за бедата
– Не. Не Можете да направите това – скочи разярена К’хара Ксаметек ни е помагал толкова пъти. Колко пъти ни е носил дъжд за посевите, колко пъти чужденците не са ни побеждавали заради него. На колко жени е изродил децата
– Можем и ще го направим – отвърна Мия’ Кара – всичко това е вярно, но то е в далечното минало. В настоящето белият шаман не успя да се справи с безводието а бъдещето ни е застрашено от него.
К’хара понечи да отвърне нещо остро, но Ксаметек я изпревари.
-Стига. Няма нужда от повече препирни. Добре разбирам кога не съм желан повече някъде. Ще си отида сам.
Той кимна на К’хара и тя разбра че той не желае разпрата да продължава
-Няма какво повече да се каже – промърмори Он’кара
-Напротив –отвърна Ксаметек – може да се каже много, но няма смисъл. Боя се че когато разберете грешката си, ще бъде много късно. Имах много много добри основания да не изпълня ритуала.
Срува ми се, че това е нещо което трябва да се преценява от Съвета – остро каза Мия’Кара
Когато те двамата излязоха отвън той й рече – налагаше се да отстъпя К’хара. До днес знаех само че Т’хор Аоб е силен – сега разбрах и че е хитър. Ако бяхме подложили на гласуване моето оставане щеше да се озовеш сама срещу всички. Мия’Кара и Он’Кара са много близки една с друга Черният шаман щеше да ги подкрепи. Со’кара е справедлива, но противника ми извъртя много ловко нещата а Ри’кара е млада и плашлива – от нея помощ няма как да очакваш, освен ако не си в позиция на силата. Ако имаше гласуване щеше да стане ясно, че сачемката е срещу Съвета си и нямаше още дълго да се задържиш на власт.

Напред към част 2

Георги Александров – Т’хор Аоб ЧАСТ 2

Георги Александров – Т’хор Аоб (Началото)

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

 

През следващият няколко дни нищо смути живота на племето. Въпреки че Ра’найа умря нейната смърта не се усети, защото Т’хор Аоб бързо запълни мястото й и започна да лекува хората. Изглежда, че „лечителската магия” му действаше, въпреки че никой не бе чувал името на духа, който той призоваваше – Оро. По някога от шатрата му ще се чуе щракане на зъби на крокодил, друг път – съскане на змия. А от шатрата се показваха странни сенки и повечето хора я отбягваха нощем. Но никой не можеше да оспори, че „лечителска магията” работеше
След известно време Т’хор Аоб построи голям черен олтар и поиска да му носят животни чиято кръв да изсипе на олтара – твърдеше, че магията става по-силна. Това че някои се мръщеха не го смущаваше. След смъртта на Ра’найа нямаше кой да му се противопостави, властта му бързо укрепваше. Т’хор Аоб често бе придружаван от тайпан, който бе и негов тотем. Никой не желаеше да гледа да му даде категоричен отказ, докато змията бе наблизо. Освен това той бе поел задачите на старата Ра’найа и селото процъфтяваше.
Нещата започнаха да излизат от контрол за пръв път около Племенната битка. Племенната битка си беше събитието на годината и имаше развлекателен уклон – едното племе нападаше другото в опит да открадне невести, а другото ги чакаше в засада. После следваше бой с тояги и тъпите страни на копията. Накрая всички си разменяха подаръци, а отвлечените жени често оставаха с бъдещите си съпрузи. Този път обаче събитията не протекоха така. Т’хор Аоб намери няколко младежи на които кръвта им кипеше.
– Приятели, обърна се той към тях – не ви ли омръзна всеки път Племенната битка да протича по един и същи начин?
– Какво искаш да кажеш? –попита го един от младежите

– Не ви ли омръзна да се съобразявате вечно с някого и битката винаги протича по един и същ начин. Защо не завладеем съседното племе Ро’нуми, така ще диктуваме условията?
– Но това е само игра?
– Във всяка игра има елемента на сериозност – обади се шаман – не се ли замисляте, че така пикаем на нашата чест.
Младежите се замислиха. – Фоното няма да позволи това. – обади се накрая един от тях.
Т’хор Аоб се усмихна – оставете на мен да се притеснявам за Фоното. Ако направя копията ви непобедими, обещавате ли ми да правите каквото ви кажа.
– Разбира се – извикаха – те в един глас.
– тогава донесете ми след битката всички каменни статуи на Духовете, на съседното племе. Само това искам от вас.
За мигове той получи съгласието им.
Битката ме неописуема. Тъмна мъгла се стелеше и племето Ро’нуми/Жълтите змии/ трудно виждаше и на един лакът пред себе си, но младите войни от Ка’ они виждаха като в ясен ден. Те избиха голяма част от враговете си, докато те се сетят да се предадат. Взеха със себе си всички хубави жени и много роби. Шамана гледаше безучастно.
Един млад войн му каза – никога не сме имали такава битка Т’хор Аоб – в знак на признателност носим и каменните статуи на Духовете на Ка’они.
Шамана кимна. Той се изправи в цял ръст и извика:
Мъже и жени на Ка’они! Вижте каква славна победа постигнахме днес помощта на Великия Оро. Ра’найа бе стара и изкуфяла – не смееше да се осланя на други духове освен познатите. А как помогнаха те на враговете ни? Вижте какво ще направя – И той сграбчи едно копие и започна да чупи статуите. Мнозина изтръпнаха. Сред счупените статуи бяха немалко богове които почиташе и собственото им племе, включително и ’Са’Тангароа. Но шаманът сякаш не забеляза.
– Следващата битка ще е още по-великолепна. Щом Великият Оро е с нас, няма защо да се ограничаваме до едно племе – нека завземем всичките ни съседи.
Отзвука бе смесен. Младите воини горяха от нетърпение да се докажат в нови битки и да натрупат още плячка, но по-старите започнаха да клатят глави. Ндро’бах се умисли. Това все по-малко бе сина, който познаваше.

* * *

Следващите битки протекоха от гладко по-гладко. В последния момент се появяваха различни природни явления – облаци, мъгла и други които пречеха на противниците на Ка’они, но не и на тях. Копията им ставаха по-силни, враговете падаха един по-един.
Но всяко хубаво нещо си има своя край. Дойде ден когато Говорещият вожд Сик’хак дойде при Т’хор Аоб:
-Шамане, всичко е хубаво досега, но много хубаво не е на хубаво. Съседните племена са се уплашили от нас и са решили да се обединят в голям племенен съюз. Сега може те да ни превземат.
Т’хор Аоб помълча и каза.
– С помощта на Великия Оро аз мога да се справя и с това, но тук вече ще се наложи да правя голяма магия. Манната ми не достига. Ще ми трябва кръвта едно робиня за всяка битка за да всея смут във редиците на враговете.
– Човешко жертвоприношение?! – ужаси се Сик’хак.
– Е, аз съвсем не задължавам никого. Ако предпочиташ враговете ни да ни избият….
– Винаги можем да кажем, че сме се увлекли и да им върнем заграбеното – каза Сик’хак.
– Сам не си вярваш. Нещата стигнаха твърде далеч за да има връщане. Не или те.
Сих’хак дълго гледа след себе си, докато се отдалечаваше.

* * *

Разбира се предложението се прие. Как определиха чия ще е робинята – вероятно чрез жребий – Т’хор Аоб не попита. Нямаше нужда някой да му казва, че робинята е била на Сик’хак, видя го в очите му.
Още същия ден избухна свада между обединените племена. Загубата им бе предрешена. Но това бе само една битка. Войната се изостри. Всеки път когато им се стореше, че краят е дошъл – войските на враговете се обединяваха отново и имаше нужда от нови човешки жертви –нови и нови. Ако някой напомнеше на шамана колко гнусно е човешкото жертвоприношение, той отвръщаше, че това са робини от чужди племена. Сик’хак подозираше че шаманът прави някаква магия, за да продължава сблъсъкът постоянно и да има нови и нови жертви. Отдавна всички вождове и таупу бяха изгубили своята роля.
И все пак нещо се промени в мрачното ежедневие

* * *

Войните се върнаха след битка. Бяха прашни, изморени, кървящи и най-лошото – победени. За първи път откато Т’хор Аоб беше сред тях магията не работеше.
– Ти ни излъга извика Сик’хак. Толкова усилия от наша страна, толкова жертви, скарахме се с всички съседи и за какво – ти се провали. Отдавна беше време да си ходиш.
– Не, не аз – ти се провали Сик’хак. Отвърна шаманът а очите му горяха. През цялото време докато се свързвах с Оро усещах смущения. После се съсредоточих и разбрах, че те са от твоята шатра. Ти си запазил някой от идолите.
– Да, запазих – извика Сик’хак с нищо не можеш да ме убедиш, че твоят демон е по-добър от главният ни бог – Са’Тангароа и показа статуетката.
– Ето какво ще направя с твоя Са’Тангароа – изкрещя Т’хор Аоб вън от себе си , грабна статуетката от ръката му и я удара в земята.
Тя стана на парчета!
А с нея и авторитета на Т’хор Аоб.
В първия миг и той не разбра какво бе направил.
Никой не вярваше на очите си.
После тръгнаха към него.
Т’хор Аоб възвърна разума си.
– Приятели нека бъдем разумни…
Но нито думите му, нито змията на рамото му можеха да му помогнат. Той бе престъпил много табута, но последното бе немислимо. Тогава се намеси Ндро’бах. –Съплеменници, съплеменници, нека никой не каже, че сме диваци. Ще има съд. Т’хор Аоб ще предаде тайпана и ще бъде затворен, а Великият Фоно ще се събере за да съди деянието му.

* * *

ЕПИЛОГ

 

Ндро’бах, Големият вожд на племето Ка’они гледаше залеза и се мръщеше пред сложната дилема . Той не обичаше трудните решения, те смущаваха простичкия му и спокоен живот. ОТ него никой не искаше много – да накаже някоя Таупу или някой разлигавен Манайа ако не си вършат работата и да внимава Говорещите вождове да не го свалят от власт, но в това се състояха почти всичките му задължения. Но ето, че сега бе принуден да вземе именно такова неприятно решение. Той бе Главен вожд на Ка’они вече от две пъти по десет години и още веднъж по четири и бе преживял доста проблеми, но не и като този който се задаваше. Той всмукна от лулата си, и отново се загледа в залеза.
Сам не бе усетил стъпките на Сик’хак.
– Ндро’бах, Фоното взе решение – прокашля се той – можеш да го приемеш или вече да не бъдеш Главен вожд.
– Нямам ли думата – повдигна вежда той.
-Боя се че не. –отвърна тихо Сик’хак. Съвета е единодушен кат никога. Съжалявам

* * *

В шатрата бе тъмно, но очите на Т’хор Аоб горяха. Ндро’бах се питаше за какво ли мисли младежа. После очите на Т’хор Аоб и Ндро’бах се засякоха в мрака и Главният вожд изведнъж разбра – това вече не бе неговият син. Който и да се бе върнал от Великата пустиня, синът му завинаги бе останал в нея.
-Племето взе своето решение- гласът му прозвуча твърдо – Прокуден си навеки, а вещите ти ще бъдат изгорени. Олтарът –сринат. Не можеш да вземеш змията. Ще тръгнеш към Великата пустиня така както дойде – без нищо. Ако имаш късмет и твоят Са’ Тангароа се смили над теб се оживееш.
-Късмета и жалкият дух Са’Тангароа нямат нищо Общо. Оро ще ме защити. Т’хор Аоб се изправи. Дори така той бе по-висок от повечето си връстници. Пак ще се срещнем.
-Надявам се, че не – поклати глава Ндро’бах.
-Доста неприятности причини.
Но той само се усмихна мрачно
После пое по пътя.
Пустинята го очакваше.

*Винаги когато се съберат група девойки една от тях е Таупу – принцеса. Таупуто е девойка от родословието на вожда, най-често по женска линия. Всяка момичешка група си има своята Таупу. От това, че е принцеса не произтичат някаква сериозно привилегии, освен че е един вид церемониалмайстер – грижи се за храната, пиенето и угощенията и поради това се радва на почит, защото добрият пир символизира плодородие.
**Мъжки еквивалент на Таупу – ще рече принц, но привилегиите и задълженията му са същите.
*** Великият съвет/Фоно, състоящ се от Говорещи вождове, Обикновени вождове, Матаи и Големият вожд.

**** Всяко племе има един матаи – главатар. Той има власт на живота и смъртта на хората в племето и е с ранг на говорещ

Назад към част 1

Георги Александров – Т’хор Аоб ЧАСТ 1

Георги Александров – Т’хор Аоб (Началото)

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

Ако пишех за света на Земята, Южната земя щеше да отговаря по форма на Австралия и по обичаи и култура на Западна Полинезия В най-северната му част се намира Великото море, което се пада там, където при нас съответстват Тиморско и Арафурско. Южно от него се намира Южната земя/Австралия/. Там където е нос Йорк съм сложил Южните племена. Сред тях най-значимо е племето ‘Хара /описано в Черният шаман/ . На изток тези племена граничат с Морето на Сълзите/Коралово море/. Името му идва от хилядите роби загинали в него. Западно и южно от тези племена е Великата пустиня./Обединил съм Голямата пясъчна Пустиня и пустинята Гибсън в едно цяло/. Ако някой успее да я пресече, на запад ще стигне до Великото княжество/От земята Арнем до платото Кимбърли/ Земите, които в Австралия са от Пилбара до Девилс Леър съм приел че са Неизследваните земи, където щъкат разбойници и горяни. Ако Великата пустиня бъде пресечена на юг, човек ще стигне до Още по – южните племена. Сред техния конгломерат изпъква племето Ка’они където започва нашия разказ

П.С. авторова бележка – въпреки че съм използвал Австралия за континент, не познавах цялостно обичаите на австралийците, затова съм използвал културата на Западна Полинезия за Южната земя, тъй като за за Полинезия съм чел доста. / най-вече – островите Самоа и Фиджи/ . За островите Самоа съм се уповавал на Рут Бенедикт, а за за религиите на Полинезия, Самоа и Меланезия съм чел Токарев. Южняците на изток са две категории – южняци в североизточната част със цвят като спечена кал и южняци, живеещи по на юг със цвят на въглен.

Ще се радвам да изказвате коментари
От Автора!

КАРТА

Разказ първи за Южната земя

ПРОЛОГ

Ндро’бах, Големият вожд на племето Ка’они/Синовете на вятъра/ гледаше залеза и се мръщеше пред сложната дилема . Той не обичаше трудните решения, те смущаваха простичкия му и спокоен живот. ОТ него никой не искаше много – да накаже някоя Таупу* или някой разлигавен Манайа**, ако не си вършат работата и да внимава Говорещите вождове*** да не го свалят от власт, но в това се състояха почти всичките му задължения. Но ето, че сега бе принуден да вземе именно такова неприятно решение. Той бе Главен вожд на Ка’они вече от две пъти по десет години и още веднъж по четири и бе преживял доста проблеми, но не и като този който се задаваше. Той всмукна от лулата си, и отново се загледа в залеза. Колко просто започна всичко

* * *

Всеки младеж, който достигне определена възраст трябва да отиде на посвещенческо изпитание, за да заслужи новото си име. Накрая дойде време и на Шаол’Бах малкият син на Ндро’бах да заслужи своето име.
Бащата го изпрати давайки му напътствията си.
– готов ли си сине?
– По-готов няма да стана татко!
– Тогава слушай! Не изпадай в гордост. Остави Духовете да те водят.
– Непременно татко!
– Смири сърцето си. Бъди готов за скок, но не скачай преди да е дошъл момента. Великият Дух, Са’Тангароа ще бъде с Теб
Когато видя че момчето няма какво повече да каже го попита. – Накъде ще поемеш. Към Бурното море? Към Незнайните земи?
– Не, смятам да потърся себе си в Великата Пустиня.
Ндро’бах трепна. Великата Пустиня бе коварно място, здрави мъже бяха оставили костите си в нея. Но той нямаше право да се меси в решението на сина си, затова само го попита
– Сигурен ли си, сине? има и други пътища.
– Вече съм го решил – отвърна Шаол’бах и разговорът приключи.

* * *

Шаол’Бах се забави осем дни и Ндро’бах сериозно се притесни. Великата пустиня бе опасно място дори през дъждовният сезон, а сега сухият сезон бе в разгара си. Но ето, че момчето – не, всъщност младежа – поправи се Ндро’бах –се върна. То бе изменено – отслабнало, но в очите му се четеше решимост. Сякаш бе открило Пътя.
– Поздравявам те Шаол’бах – обръна се той към него. – Ти оцеля.
Младежа кимна, но очите му бяха вперени някъде към хоризонта. Вече не се се казвам Шаол’ Бах. Казвам се Т’хор Аоб.
Лицето на Ндро ‘ бах потъмня – “Уuротител на демони”. Не надскачаш ли боя си? Можеше да избереш по-земно име.
– Не съм избрал името си. То избра мен. – каза Т’хор Аоб и след кратко мълчание прибави – получих велика „лечителска магия”.
Баща му трепна. Наистина някои от младежите получаваха умение да контролират духове и ставаха известни шамани, но никой не бе успял от толкова млад. Обикновено „лечителска магията” се наследяваше от някой по-стар шаман, който ти е роднина, редки бяха изключенията, а Шаол’ Бах бе много млад. Още повече – за велика „лечителска магия”. Но Ндро’ бах реши да не оспорва името на сина си, времето най-добре щеше да покаже дали говори истината.
Фоното се събра да посрещне младежа и Ндро’бах се възползва от ситуацията.
– О’ Велик Фоно, именити говорещи вождове, велика матаи, о вие манайа и таупу – моят син отиде на дълго посвещаване във Великата пустиня и великият Са’ Тангароа го пощади. Великите духове бяха благосклонни и сега той се върна с ново име при нас – посрещнете Т’хор Аоб и неговата лечителска магия.
Поздравите още не бяха заглъхнали, когато се изправи Ра’найа. Тя бе много стара, най-старите мъже твърдяха, че тя е лекувала бащите им. Рядкост бе жена да бъде матаи

****

-Измама – викна тя – този пикльо който довчера си бършеше сополите не може да укроти никакъв Дух, който аз не познавам. Всички Духове са подчинени на Са’ Тангароа, а аз говоря с него и щях да знам ако той ти бе отстъпил такава власт.
Всички се смълчаха, но Т’хор Аоб остана спокоен.
-Ра’найа – каза той – ако имаш да казваш нещо на великия Оро кажи го сега, защото ще умреш до няколко минути.
Ра’найа побледня, отстъпи назад…и настъпи изскочил сякаш от нищото тайпан. Секунди по-късно тайпана впи зъби в босия й крак. Жрицата изпищя, но беше късно. Агонията й сякаш беше безкрайна.
-Тя беше фалшива пророчица и не заслушваше своите татуировки. – Обяви Т’хор Аоб. Ще хвърлим тялото и на чакалите, а няма да го запазим, както се полага на свята жена. Племето се съгласи единодушно. Т’хор Аоб вече бе извоювал не просто своето място в него – той бе извоювал своя тотем – тайпана. Но Ндро’бах, който единствен се наведе над старата жрица продължи да гледа след момчето завърна се от Великата пустиня. Една дума изречена посмъртно от жрицата го бе смутила. „Демон”. Никой друг не я чу, но Ндро’бах бе убеден, че матаи я произнесе по адрес на духа, призован от сина му

Вожда

 

 

Напред към част 2