Т.О. Смит – ХАТЧЕТ ЧАСТ 1

ХАТЧЕТ – Книга 3

Х А Т Ч Е Т

Тя беше любимата ми от гимназията.
Но аз бях прецакан и на тази възраст се интересувах повече от следващия си запой, отколкото от нея и нашето бебе.

~*~*~

Л Е Й Л А

Лъгах го през всичките тези години – казах му, че съм направила аборт, и избягах от града.
Но сега се върнах – със седемгодишния ни син на ръце.
И той знае.
18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична новела за MC.

 

Глава 1
ХАТЧЕТ

Не бях от хората, които носят емоциите си на ръкава. Животът ме беше втвърдил още от ранна възраст, отчасти по моя вина.
Саботаж – моят президент? Дължах на този човек шибания си живот.
Той ме намери, когато бях на осемнайсет години и се готвех да си инжектирам достатъчно хероин в ръката, за да предозирам и да сложа край на живота си. Човекът ме беше завлякъл в този клуб и ме беше подложил на собствената си форма на рехабилитация.
Оттогава съм чист вече почти шест години.
И до днес не си бях помислял да си инжектирам още една игла в ръката – докато не видях, че тя се е върнала.
Със сина ми на ръце – синът ми, за когото никога не съм знаел.
– Какво, по дяволите, става с теб? – Поиска да знае Саботаж, докато буташе вратите на параклиса, преди да успея да изляза с останалите мъже от клуба.
Свих очи към моя президент, без да съм в настроение за разпитите му.
– Не сега, Саботаж. – Предупредих го.
– Сядай си на мястото. – Скара ми се той. Погледнах го. – Откакто премина през вратите на клуба тази сутрин, се разхождаш тук с тъмен задничен облак над главата си. Какво става? – Попита.
– Помниш ли, че ти разказах за Лейла, бившата ми жена, и как тя абортира детето ми? – Попитах го.
Саботаж кимна.
– Да. Какво общо има това с твоето депресирано, гневно настроение на задника ти? – Попита ме той.
– Всичко. – Признах. – Тя току-що отвори книжарница в центъра на града. Видях я, докато пътувах дотук. И тя има малко момче, което изглежда на около шест години, и то е шибаният ми образ. – Казах му. – Няма как, по дяволите, да е абортирала детето ни. Тя ме излъга – скри го от мен.
– Майната му. – Изръмжа Саботажът. – Ти сериозно ли говориш сега, братко?
Кимнах, като се взирах в масата.
– Не мога да бъда по-ебано сериозен, През. Тя се върна и аз съм на деветдесет и девет процента шибано сигурен, че детето, което е с нея, е мое.
Саботаж се изправи.
– Хайде да я посетим. – Каза той.
Изправих се, като го хванах за ръката.
– Не сега, Саботаж. – Казах му. Трябваше да помисля за това нещо, да помисля какво, по дяволите, ще направя, какво, по дяволите, ще ѝ кажа.
Саботажът поклати глава към мен.
– Не. – Скара ми се той. – Това, което тя направи, беше шибано погрешно. Вероятно се е появила отново тук, мислейки, че ще бъде в безопасност. Ти нямаш шибано кръвно семейство и тогава си бил шибан наркоман. Вероятно си мисли, че си бил заровен някъде на шест фута под земята. Не е имала никакво проклето право да те лъже. Хайде да вървим. – Изръмжа ми той. Отвори вратата на параклиса. – Тор, Скорпион, Призрак, Грим, да вървим! – Изръмжа Саботаж, като се запъти към вратите на клуба.
Въздъхнах, поглеждайки към тавана, преди да последвам послушно моя президент през вратата.

***

Грим загаси цигарата си, настъпи я с ботуша си, докато се взираше във вратата на книжарницата.
– И така, искаш да ми кажеш, че това момиче те е напуснало преди години, защото си бил пристрастен към наркотиците? – Попита ме той.
Кимнах.
– Да. – Измърморих.
– Добре, мога да го разбера. – Призна Грим. Повдигнах рамене, защото сега, когато бях трезвен, и аз можех. И аз щях да оставя задника си в прахта. Но да лъжеш за бебе? Не можех да преживея тази гадост.
Призракът измърмори.
– Това, което не разбирам, е защо те е излъгала за аборта на бебето. Ти си бил парче лайна преди всички тези години. – Свих очи към Призрака. Той само ми сви рамене, както винаги брутално откровен. – Трябваше да знае, че няма да можеш да ѝ направиш нищо. Така че за това тя е в шибана грешка. Хайде да вървим. Готов съм да забъркам някоя гадост.
Саботаж бутна вратата, като звънецът над нея издаде звънлив звук. Лейла вдигна поглед от книгата, която четеше, като вдигна очилата със сини рамки на носа си.
– Здравейте, добре дошли в „Книгите на Лейла“. Как мога да… – Гласът ѝ секна и лицето ѝ пребледня, когато очите ѝ се спряха върху мен. – Блейк? – Попита тя, гласът ѝ беше тих и плах.
– Изненада. – Отговорих грубо, а гласът ми иначе беше равен и безчувствен.
Саботаж ме потупа по рамото.
– Ще се огледаме наоколо, братко. – Усмихна се той. – Ще разгледаме рафтовете. Може би ще намеря нещо, което ще се хареса на Изи. – Извърнах очи към него, знаейки дяволски добре, че той и останалите просто ще подслушват. – Знаеш къде съм, ако имаш нужда от мен.
Кимнах веднъж и изчаках Саботаж, Призрака, Тор, Грим и Скорпион да изчезнат от погледа ми, преди да се обърна към жената, която някога означаваше целия шибан свят за мен.
– Храбро от твоя страна да се появиш отново в града. – Коментирах саркастично.
– Аз… аз… Мислех, че отдавна, много отдавна си умрял от свръхдоза. – Призна тихо тя. Измърморих. – Имах нужда от помощ. Баща ми предложи да купи това място за мен и да ми помогне да изплувам, ако се върна у дома. – Информира ме меко тя.
– С дете. – Заявих, без да ми пука за проблемите ѝ.
Тя преглътна трудно.
– Матю, да. – Каза тя, знаейки, че не може да ме излъже. Бях член на „Дивите врани“. Дори и да не го бях виждал с очите си, беше само въпрос на време да разбера за него. Ние имахме очи и уши навсякъде. Не можеше да скриеш нищичко в толкова малък град.
– На колко години е, Лейла? – Поисках да знам. Тя преглътна трудна, а очите ѝ нервно шареха из стаята. – И не ме лъжи. – Изръмжах. Тя помръдна. – Видях го тази сутрин, когато пътувах към клуба, а аз имам начини да разбера всичко. – Предупредих я.
– Той е на шест години. – Информира ме тя.
Кимнах, като присвих очи към нея.
– Слушай, разбирам, че ме напускаш и че напускаш шибания град. Но какъв, по дяволите, беше смисълът да ме лъжеш за шибания аборт? – Попитах.
Тя нервно се заигра с книгата върху плота.
– Не исках да ме преследваш… – Започна тя, но аз я прекъснах. Не исках да чувам това слабо, глупаво извинение.
– Изглеждах ли, че съм в някакво шибано състояние, за да те преследвам, Лейла?! – Изръмжах ѝ. Тя си пое треперещ дъх. – Никога не съм бил трезвен, а бях на шибано предсрочно освобождаване. – Ядосано ѝ напомних. – Мразя шибаните лъжци. Знаеш го. Ще се справя с истината много по-добре, отколкото с шибаната лъжа. – Изригнах.
Очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Трябваше да се уверя… – Извика тя.
Засмях се горчиво, като я прекъснах отново.
– Не ми пука, Лейла. – Изръмжах ѝ. По бузите ѝ се плъзнаха сълзи, но аз само я погледнах, принуждавайки се да не ми пука повече. – Направи най-голямата грешка в живота си, като се върна тук. Аз ще опозная сина си и ако се прецакаш дори веднъж, ти обещавам, че ще съжаляваш за шибания ден, в който си ме срещнала. Аз не съм същият човек, когото си оставила зад гърба си, и ще е добре да си спомниш това. – Усмихнах се.
– Блейк… – Примоли се тя, използвайки старото ми име.
– Името ми е шибаният Хатчет. – Избухнах. – Блейк умря преди шест шибани години. – Казах ѝ. – Президент! – Изкрещях. – Готов съм да се махна оттук.
Насочих пръста си към Лейла, което я накара да се отдръпне от мен.
– Аз ще опозная сина си, Лейла. Никога не се съмнявай в това, разбираш ли? Ще се върна. – Предупредих я.
С това излязох от книжарницата и се отправих към мотора си. Закопчах каската на главата си и излетях от паркинга, знаейки, че Саботаж ще ме остави насаме, знаейки, че имам нужда от това след тази конфронтация.
И по-добре Лейла да е готова, когато се върна, защото тя не беше видяла шибаната ми последна част.

Напред към част 2

Т.О. Смит – ИНК – Част 1

ИНК – Книга 1

 

„Нито аз, нито MC ще ти обърнем гръб, Рейна. Приемам те за своя стара дама и MC трябва да уважава това, независимо дали им харесва, или не.“ – Инк ; Дивите врани MC, книга 1

~~~~~~~~

И Н К

Тя изтръгна сърцето ми преди пет години, когато напусна, за да бъде с брат ми.
Сега се върна и ме моли за закрила.

~*~*~

Р Е И Н А

Преди пет години напуснах, за да преследвам живота си с мъж, за когото мислех, че ме обича.
Бях глупачка.

Сега бягам, а Инк е единственият ми шанс за оцеляване.
18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична история за MC.

 

 

Глава 1
ИНК

Обхванах с ръка цигарата между устните си, а с другата си ръка щракнах запалката и вдишах, докато я запалвах. Току-що се бях върнал от двудневно бягане с Блинк и Грим и след като карахме три часа, за да успеем да се върнем навреме за църквата, имах отчаяна нужда от малко шибан никотин.
И путка. Наистина имах нужда от шибана путка. Но за съжаление, това трябваше да почака. Клубът беше на първо място – винаги.
Когато Блинк ме погледна, той се засмя, като изпъна ръце над главата си, от което гърбът и раменете му изскочиха. Майната му, започваше да става прекалено стар, за да язди повече.
– Дори вече си опънал шибаните си пръсти, братко? – Попита ме той.
Помрънках му и усмивката му се разшири.
– Твърде дълго без шибана цигара. – Измърморих.
Той поклати глава. Грим обаче изглежда имаше същата идея като мен, защото извади собствения си пакет цигари от джоба си и запали една.
– Ебаси, имах нужда от една от тях. – Изстена Грим. Честно казано, бях шокиран, че не ни накара да спрем, за да може да пуши. Грим беше страстен пушач – дори гласът му беше като на пушач. Жените го харесваха, но това го правеше страшен ебач. И повярвайте ми, когато казвам, че той използваше това нещо в своя полза. Не напразно го наричаха Мрачния жътвар.
Блинк поклати глава и към двама ни.
– Бъдете готови за църквата в пет. – Нареди ни той.
Кимнах веднъж на нашия основател, за да му дам да разбере, че съм чул и разбрал ясно. Той вече не беше нашият президент – беше отстъпил мястото си на президент преди няколко месеца на Саботаж, но всички ние продължавахме да го уважаваме по същия начин – винаги щяхме да го уважаваме. И ако някога се стигнеше дотам, неговата заповед имаше предимство пред всеки президент в клуба.
Допуших цигарата си за рекордно кратко време и я настъпих на земята с ботуша си, като се отправих към вратата на клубната сграда. Още щом влязох, едва не се блъснах в Скраб, един от перспективните играчи. Лицето ми веднага се изкриви в гримаса, докато го избутвах от пътя си.
– Гледай къде вървиш. – Изръмжах му, без да ми пука, че той преобърна един от столовете и падна по задник на пода, когато го бутнах.
Ако бях бутнал някой от братята, определено щеше да започне тотална кавга. Но Перспективите трябваше да заслужат местата си и уважението си в този клуб. Затова те приемаха каквото им се полагаше, без да кажат нито дума около когото и да било от нас.
Но да ми се изпречиш на пътя, когато съм развълнуван и току-що съм се върнал от шибана обиколка, не беше начинът да се закърпиш. Вероятно бях един от най-трудните членове, които можеха да ти се харесат. Куршума можеше да ти разкаже всичко за това. Бях му нанесъл адски удари, когато търсеше работа в клуба.
Не можех да помогна на усмивката, която разтегли устните ми, докато си мислех за гадостите, през които бях накарал да премине Проспекта. Но той си беше заслужил нашивката на елека честно и почтено, това му го признавах.
Заех мястото си на масата до Тор, нашия клубен изпълнител. Той се облегна назад на стола си, за да погледне към вратата, където Скраб се мръщеше, докато вдигаше стола и го връщаше на мястото му, преди да го пратя да се сгромоляса върху него.
– Можеше да бъдеш по-мил към проспекта, братко. – Коментира Тор, привличайки вниманието си обратно към мен, а усмивката разтегли устните му. – Даваш на всички толкова тежък шибан път.
– Някой трябва да се справи с вас, шибаните чичковци, които им улеснявате живота. – Отвърнах на удара и се засмях на гримасата, която веднага покри лицето на Тор, когато го нарекох чичко.
В този момент в стаята влезе Грим и прекрати краткия ни разговор. Той затвори вратата след себе си, преди да отиде до мястото си.
– Късаш, нали, Грим? – Заговори грубо Саботаж, когато Грим зае мястото си.
Грим погледна към нашия президент.
– Имах нужда от цигара, президенте. Попаднах на телефонно обаждане, докато влизах тук. Имам някои новини. – Съобщи на нашия президент той.
Грим беше нашият вицепрезидент – накратко вицепрезидент. Той беше предимно тих човек – държеше се настрана дори повече от мен. Беше един от онези мъже, които обичаш да имаш на своя страна, и обмисляш самоубийство, ако си против него. Той не приемаше никакви глупости и вероятно беше дори по-силен вицепрезидент, отколкото беше Саботаж. Ако някога му се наложи да заеме президентския пост, знаех, че ще бъде адски добър лидер – вероятно един от най-добрите, които този клуб някога е виждал.
Саботаж удари с чукчето си по масата, заглушавайки всички тихи шушукания в стаята.
– Нека първо да се заемем със спешните дела, а след това ще пристъпим към твоите новини, Грим. – Каза Саботаж, като гласът му се носеше над стаята, въпреки че говореше с нормалния си тон. Той имаше тон на гласа, който можеше да прикове шибаното внимание на всеки. Винаги се шегувахме, че от него би излязъл адски добър сержант, но той беше възпитан като разбойник. Саботаж никога не е имал желание да се придържа към правия път.
Саботаж погледна към мен, където се бях облегнал на стола си, а изтощението тегнеше върху шибаните ми рамене, макар че за всеки друг, който седеше в тази стая, изглеждаше, че съм напълно отпуснат и спокоен.
– Инк, как мина бягането? – Поиска да знае ТОЙ.
Седнах по-изправен на стола си, поставих лакти на масата пред себе си и свих пръсти.
– Мина гладко. – Уведомих го. – След две седмици ни предстои доставка на хероин. Ще ми трябват четирима души. – Казах на моя президент, като гледах как Грейв – нашият секретар – си води бележка, тъй като той отговаряше за това да се уверя, че разполагам с необходимото, за да получа пратката. – Мястото на разтоварване все още се определя. Рок ми каза, че ще се свърже с теб или с Грим, след като седне с хората си и го обсъди допълнително.
Саботаж кимна.
– Ще държим ушите си нащрек за обаждането. – Каза той, давайки ми да разбера какво се случва. – Грейв, разбра ли всичко това?
– Разбрах, През. – Отговори Грейв.
Саботаж погледна към Хатчет – нашия оръжеен сержант.
– Имаш ли ни запазено място на събирането на средства за левкемията този уикенд?
Хатчет кимна.
– Погрижих се за това, През. Просто трябва да подготвим всичко до девет сутринта в събота. Ще печем на скара – ще продаваме храна – и ще накарам няколко момичета от клуба да направят щанд с игри за децата, които ще бъдат там.
Саботаж кимна. Той погледна към Грим.
– Каква новина те възпрепятства да бъдеш на тази среща в прилично време? – Попита Саботаж.
Грим стисна челюст, в погледа му за миг проблеснаха искри на гняв. За никого не беше тайна, че Грим не обичаше да му се говори отстрани, но уважението му към Саботаж го въздържаше да каже нещо.
– Шериф Куин ми се обади. Каза, че първо се е опитал да се обади на теб, но аз реших, че телефонът ти вече е в кошчето. – Кошчето е купата, в която всички поставят телефоните си, преди да влезем в параклиса. Телефоните можеха да се използват за записване на казаното, а ние нямахме нужда от такава жега в клуба. – Момиче беше намерено мъртво на един мост на осемдесет и първа. От това, което се вижда по тялото, изглежда, че е било замесено сексуално насилие. В момента се извършва аутопсия. Изглежда, че момичето е било задържано за известно време. Каза, че има голяма вероятност да се появи като едно от изчезналите момичета в следващия град. Искаше да ни предупреди, че ФБР вероятно ще обходи района през следващите няколко седмици.
Из стаята прозвучаха мърморения на раздразнение. Имахме работни отношения с полицията в града. Ние държахме нашите глупости извън града, а те си затваряха очите за глупостите, които вършехме. В известен смисъл помагахме да не се допуска престъпност по шибаните улици, като бяхме единствените, които се занимаваха с това в Хоуп, Тексас, и около него. Но не можехме да избегнем това. Намирането на това момиче беше федерален случай.
Саботаж удари с юмрук по масата.
– Ред! – Той изкрещя на всички, като отново внесе тишина в стаята. – Ако ФБР се появи, нищо не можем да направим по въпроса. – Изригна той. – Ще продължим да живеем шибаното си ежедневие. Ще ни извикат, а после просто ще ни разпитват. Нищо, по дяволите, не можем да направим по въпроса, а всички в тази шибана стая сме невинни по този шибан случай. Нищо, по дяволите, не могат да ни направят, колкото и да се опитват, мамка му. Извадете си шибаните глави от задниците. – Той удари с чукчето си по масата. – Църквата се отлага. – Изръмжа той.
Станах от стола си, имах нужда от още една шибана цигара. Това, че ФБР се шмугваше наоколо, беше последното шибано нещо, от което се нуждаеше този клуб. Това щеше да накара партньорите ни да се чувстват застрашени – можеше да провали потенциални сделки в бъдеще. А и рискувахме да ни проследят по време на шибаните обиколки, което можеше да ни попречи да извършваме обиколки или да получаваме шибаните си пратки.
Или някои от хората ни да бъдат вкарани в затвора.
С отвратително мърморене се запътих към бара, навеждайки се да грабна цялата бутилка уиски, която стоеше върху барплота. Изи – нашият барман – изкриви една вежда към мен. Вдигнах бутилката към нея в знак на благодарност и я наклоних, като дори не усетих паренето в гърлото си. Бях пил от толкова много години, че алкохолът вече почти не ми влияеше. Трябваше да пия адски много, за да се напия.
И това беше моят план. Целта ми тази вечер беше да се напия и да заровя члена си в путка, докато не се изтощя твърде много, за да направя нещо друго, освен да изпадна в безсъзнание.
Оказа се обаче, че моят президент и основател имаха други шибани планове, защото скоро всички бяхме изкарани навън, където Блинк и Саботаж държаха на бойния ринг Скраб и Волт – друг проспект.
– Залагайте, братя! – Извика Саботаж. – Това е битка, докато един от тях не изпадне в нокдаун.
Заложих на Волт. Шибаният Скраб беше прекалено голям чичко, за да спечели този проклет бой.
Заложих стотачка на Волт, като я предадох на Скорпиона – нашия касиер – който отговаряше за залозите.
– Добре, момчета, бийте се! – Изкрещя Хатчет, с което си спечели възгласи от всички нас.
Веднага щом Волт излезе, движението откъм портите на парцела привлече вниманието ми и аз се отделих от братята си, запътих се към портите с пистолет в ръка, като се придържах към сенките, за да бъда покрит от тъмнината.
Измъкнах се безшумно през една странична порта, стиснах челюст, когато видях млада жена, която се опитваше да надникне през портата. Не губих време, за да се приближа безшумно зад нея, да притисна цевта на пистолета отстрани на врата ѝ и да хвана конската ѝ опашка в ръка, да я увия около юмрука си, докато дърпах главата ѝ назад.
– Коя си ти, по дяволите? – Изръмжах към нея.
От устните ѝ се изтръгна писък на болка и страх, а гърдите ѝ се повдигаха и спускаха панически, докато дишането ѝ се ускоряваше. Големите, шоколадовокафяви очи се втренчиха в моите, което ме изкара извън нерви.
Не бях виждал тези очи от шибани години. И ненавиждах, че все още ми въздействат така, както когато бяхме деца.
– Рейна? – Извиках.

Напред към част 2

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!