Георги Александров – Морето на Сълзите
Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.
Ако това бе разказ за Земята, Южна земя като континент щеше да съотствества на Австралия. Тъй като обаче познанията ми за континента са слаби съм използвали познанията си върху Западна Полинезия (най-вече островите Самоа и Фиджи), Меланезия, от египетско-суданските народи и дори – върху ирокезите и оджибаве и съм си позволил авторско виждане.
Не се притеснявайте да критикувате и да коментирате
От автора
От древни времена племето на Сик’хак живееше до Морето на Сълзите. Всъщност то не се наричаше отначало Море на Сълзите, а имаше друго име, но постепенно дойдоха Белите хора и това друго име бе забравено. Белите хора пристигнаха на брега на Материка в много древни времена – когато бащата на бащата на Сик’хак беше още дете. В началото те търгуваха мирно с жителите на Южните племена , но скоро започнаха да избиват слоновете, ди техните безценни бивни; а не след дълго – и да взимат роби. Брегът на който корабите им акостираха, постепенно започна да се нарича Робския залив. В други части на Южната зема пък се появи Брегът на златото.
Не един и два пъти Южните племена се бяха опитали да ги отблъснат, но винаги всичко завършваше с кръвопролитие – Белите хора имаха мощни оръжия. Те избиваха мъжете и отвеждаха жените и децата. Сик’ Хак отскоро се бе сдобил с голямото влияние във Фоното . Той бе млад, но големи събития предхождаха неговия възход.
Шаол’Бах – сина на Говорещия вожд Ндро’Бах – се завърна от своето посвещение. Бе се сдобил с името Т ‘хор Аоб …и с един демон в името на който той почти успя да промени живота на общността. Сик’ Хак потрепери при спомена колко близко бе Т’хор Аоб до това да изтръгне из основи Старите вярвания в Се’Тангароа – бога на живота – и да ги замени с демона Оро . Въпросният демон искаше кръв, кръв и все повече кръв и почти се стигна до човешки жертвоприношения. Това бе капката която преля чашата. Дори днес, толкова време след прогонването на Т’хор Аоб във Великата пустиня – и сигурната му смърт там – селото трудно се възстановяваше. Шаманът бе създал много врагове и те искаха огромни обезщетения от племето.
Сик’хак не се отчая и с годините успя да обедини племената
Постепенно враговете на племето станаха отново негови приятели, а влиянието на Сик’Хак нарасна. Макар да не бе Говорещ вожд, неговата дума се чуваше най-силно в Фоното, а дори и извън него. Шаол’ Бах бе само сянка на прежната си слава.
Сик’хак вече успял да се справи с един сериозен проблем – недоверието което породи помежду всички тях Т’хор Аоб и племенната изолация в която ги въведе. Ума на Сик’хак от дълго време бе зает с нова мисъл : Как да се справи с роботърговците и контрабандистите на слонова кост . Той бе убеден, че ако белите нашественици бъдат отблъснати веднъж завинаги второ нашествие няма да има, но как да стане това? В главата му бавно се оформи една идея.
Скоро след това той свика Фоното..
– Земите ни за първи път от много време започват да се възстановят след действията на лудия шаман, чието име не трябва да се произнася – започна той. – имаме вода, храна, коне, съюзници.
Щяхме да сме щастливи ако не бяха Белите хора. Те дойдоха и ни отнеха всичко, което имахме. Превърнаха жените и децата ни в роби, избиха братята и бащите ни. Трябва да ги отблъснем веднъж завинаги. – Той направи кратка пауза.
– Ние всички ще се обединим. Към Черните пръчки ще се присъединят Синовете на Вятъра Жълтите Змии, Дъщерите на Каймана, Голямата Костенурка, дори Войнството на Павиана…ще застанем заедно като един юмрук… ще съберем много хилядна армия с огромна флота. Всеки от нас ще помогне да се създадат най-добрите оръжия; най-великите шамани ще се обединят . Ако сега не смажем белите хора никога няма да успеем.
Той си пое дъх и тогава се надигна Ндро ‘Бах. Много време бе изминало откак вожда бе изгубил величието си, но той все още излъчваше достойнство в него.
– Похвални са намеренията ти Сик’хак, но често добрите намерения водят към Мрачните селения.
-Белите хора човек притежава мощни оръжия. Те притежават запалителен огън, който не загасва лесно; стрели който се изстрелват бързо; здрави брони пред които нашите копия са безсилни; канутата ни не могат да се мерят с техните кораби. Казваш, че ще събереш голяма армия. Добре, но кой ще застане начело на тази армия? Племената ще трябва да определят върховен вожд, с огромна власт над другите вождове. Това не се е случвало никога досега и има сериозни причини. Такъв човек лесно може да стане тиранин. Казах, каквото имах да казвам
Сик’хак едвам го дочака да свърши
– Съвети от бащата, на щамана, довел демона сред нас не бих приел – отвърна рязко той. Не са малко хората, които биха казали, че незаслужено заемаш поста си Шаол’ Бах.Със своята страхливост, днес ти сам показа, че не си достоен да бъдещ наш Говорещ Вожд.
Той се обърна към Фоното . Желая днес да получа вашето одобрение, за да започна преговори с другите племена за създаване на голяма коалиционна армия. Водачът – или водачите – сами ще се изявят, когато дойде момента. Знаем, че нападенията на роботърговците са периодични и следващото ще е след почти една календарна година. За това време можем да се напрвят много неща, ако сме действаме умно и смело. Страховете на Шаол’Бах какво ще се случи ако дадем власт на един -единствен човек са в твърде далечното бъдеще – а ние, уви живеем в настоящето.
Предложението на Сик’Хак не срещна противници. Ндро’Бах отдавна не разполагаше с влияние сред младите мъже, а мнозина и сред по-старите вече желаеха да се отърват от роботърговците. Скоро след това започна трескава подготовка за бойните . Макар да му бе трудно той успя да убеди Синовете на Вятъра и Жълтите змии да ги подкрепят с две хиляди и петстотин опитни мъже. По-трудно бе да ги убеди той да е техен върховен ,. В главата му минаваше една мисъл, която той не бе сподели с никого.Сик’хак имаше мечта да изгради Съюз от равностойни племена.. Той щеше да устои във времето.
Постепенно шаманите също се обединиха. Те започнаха да изготвят по-нови магически заклинания и защити. Ковачите също обединиха сили. Бумерангите започнаха да стават по-добри, копията – по съвършени. Вождът на Голямата Костенурка – Ко’Най, известно време се противи на идеята да постави племето си под чуждо командване, но когато сухия сезон дойде, племето му остана без вода. Тогава Ко’Най се принуди да поиска помощ от Съюза. Той получи помощта, но гордостта му бе пречупена. Скоро след това той доведе още хиляда бойци с копия. Сик’Хак ликуваше. Постепенно всички от Южните племена се присъединиха, но земите на Север от Великата пустиня още не бяха дали отговор на неговия повик. Той негодуваше заради това забавяне.
-Трябва да сме единни – ядосваше се той – нима не разбират, че Белите хора ще дойдат и при тях?
Но отговор не идваше!В началото на дъждовния сезон отговор все пак дойде, но той не бе такъв, какъвто желаеше.
– Сик’Хак, Сик’Хак… – прекъсна разговора му с вождовете му един млад юноша – извинявам се, че те прекъсвам, но ти ти трябва да видиш нещо важно.
– Какво е толкова важно невъзпитано момче – сопна се той – не виждаш ли че говоря с вождовете на другите племена?
– Да, виждам и се извинявам за прекъсването, но това е много важно…всички трябва да го видят…Една жена дойде от Северните земи… изглежда идва през Великата пустиня…но тя е само кожа и кости..
Сърцето на Сик’хак прескочи няколко удара. Дали е възможно? Във Великата Пустиня никой не оцелява и затова всички я заобикалят, което им коства месеци. Той се сепна. Преди много години и друг чомек оцеля през Великата пустиня . Черният шаман, Т’хор Аоб! Възможно ли бе Се’Тангароа да се е смилил и над втори човек? Нима Северът му носи така желаните вести за подкрепа?
– Велики Духове – молеше се той – дано това е вестта която чакам!
Жената всъщност бе съвсем млада девойка. Младежът не бе излъгал тя изглеждаше ужасно и едва се крепеше на краката си.
– Вода! – каза тя през напуканите си устни. Наречието бе далечно, но думите все пак се разбираха. Дадоха й да пие. Вече всички хора от племето присъстваха. Тя заговори бързо, макар завалено:
– Казвам се К’Хара и съм сачемка на най-голямото от Северните племена…или поне бях доскоро. В племето ми настана небивала суша, с която нашият шаман Ксаметек не можа да се справи. И тогава от юг – през пустинята дойде друг шаман който наричаше себе си Т’хор Аоб и служеше на някакъв забравен бог Оро.
Сподавено ахване мина през всички. К’хара оглежда лицата и каза:
-Виждам, че добре го познавате, затова ще спестя повечето и ще съобщя най-важното. Т’хор Аоб премахна магията и спечели доверието ни. Той извърши мръсен ритуал с жертвоприношение на овен – и пиене на кръвта му. Аз и Ксаметек бяхме единствените, които не се поддадохме, но скоро авторитета на новия шаман нарасна и той иззе цялата власт…за да стане ясно, че използва властта и магиите си, за да превръща хората в послушни зомбита на неговия демон. Към този момент той контролира цялото ми село, само аз и Ксаметек избягахме.
Последваха нови възклицания – но този път лицата са по-мрачни.
– Накратко – дойдох да ви предупредя – шаманът няма да се задоволи с властта над едно село, нито дори над земите в северната част от Пустинята. Той иска да пороби целия континент.
Във връзка с това исках да ви помоля за помощ срещу него, за да го спрем…
Но преди някой да успее да отговори се намеси Сик’хак:
– Съжалявам, но ще трябва да откажем. Ти дойде и произнесе неколкократно име на прокълнат от нас човек- а ние сме забранили да се произнася името Му . Чакахме помощ за общи военни действия от Севера, а вместо това ти се опитваш да посееш уплах в сърцата на смелите войни и на разбиеш единството ни.
Дори и да не бе така – идваш от Великата Пустиня, която наричаме още и Пустинята на Духовете. Твоят досег с шамана и минаването ти през Пустинята сигурно са те направили прокълната. Дори пясъците не те искат. Не те искаме и ние. Помощ няма да получиш тук. Върви си.
– Ти ли говориш от името на всички ? – тя ги изгледа един по един, но никой не се обади.
– Т’хор Аоб дойде от юг и носеше вашият цвят на кожата – тя го изгледа от упор.
– Отново споменаваш това име – ядоса се Сик’хак – но не ще отрека – Човека без име някога бе наш съплеменник. Той причини много вреди тук, не по-малко от тези които е причинил при вас. Ала ние ние с много труд възстановихме стореното. Ако при вас е постигнал повече, значи вашето племе му е дало повече възможности и сами сте виновни.
Тръгни на Север, Запад или преплувай океана – на мен ми все ми е едно – ще ти дадем вода и храна, но не искаме да оставаш тук.
– Разбирам – очите й се впиват в него. Съжалявам че ви обезпокоих. Дано вземете предвид опасността, за която ви предупредих.
– Знаем какво правим – увери я той – не сме беззащитни деца.
– Не! – отеква силен вик. Племената се разделиха и Ндро’Бах се отдели от общата маса хора.
-Аз няма да проявя неблагодарност и да те пусна с празни ръце. И без това времето ми тук , в племето изтече и никой вече не цени съветите ми – ще те придружа. Ти имаш повече нужда от мен, отколкото тези празноглавци тук.
– Оставяш селото без вожд – погледна го Сик’хак?
– Нека не се лъжем – отвърна му спокойно Шаол’Бах – и двамата знаем прекрасно кой е Говорещия вожд на Черните пръчки. Просто давам легитимност на случващото се.
– Сик’Хак кимна – желая ви щастие. При друга ситуация бих ви дал да пренощувате цяло денонощие в лагера, но сега ще трябва да наруша правото на госта и да ви помоля час по-скоро да напуснете селото. Разбира се ние ще ви дадем фурми, вода, коне и оръжия, но ще ви помоля да побързате. Хората са изнервени, от присъствието на жената.
– Разбира се – каза Шаол ‘Бах – всичко е в името на хората.
За миг двамата водачи – стария и новия – кръстосаха погледи, но като че ли нямаше какво повече да си кажат. Ндро’бах обяви, че ще отведе К’хара при превъплъщенците далеч на югозапад. След като К’Хара и Шаол’Бах напуснаха племето, напрежението изведнъж спадна . Сега вече нямаше никаква съпротива на Сик’хак, който бе избран веднъж за Говорещ вожд на Черните пръчки и втори път – за Върховен вожд на Обединената Армия. Тя вече наброяваше пет хиляди бойци. Все пак някои вождове искаха да тръгнат първо срещу Стария си враг – Т’хор Аоб.
-Има време за това – отвръща непрестанно Сик’хак – нека се справим с Белите хора
унесени в подготовката те сякаш не усетиха кога идва времето за пристигането на Белите хора
-Идат! – разнесе се вик откъм постовете.Сик’хак изруга – нашествениците бяха подранили с цял месец. Той тичаше запотен, за да организира съпротивата.
Сражението бе кратко и кръвопролитно. Капитанът на двата роботърговски кораба имаше към сто и двадесет души моряци и четиридесет и пет бойци – изобщо не очакваше, че ще срещне срещу себе си няколко хилядна армия от подивели туземци. Когато робовладелците влизоха в селото на Черните пръчки то бе безлюдно. Изведнъж залп от стрели покоси тридесет от нашествениците. Срещу тях се хвърлиха най-добрите бойци. Този път оръжията на Белите хора не им помгнаха. На мястото на всеки паднал черен мъж изникват нови трима. Черните мъже бяха готови да умрат, но не и да бъдат роби. По-малко от две дузини бели мъже стигнаха обратно до лодките….само за да видят, че пътят им е отсечен от многобройни канута…..
Обединената армия спечели важно сражение, което повдигна самочувствието им. Те се сдобиха с по-добро оръжие от убитите. След още няколко обречени опита на Белите хора стана ясно, че Обединената армия е достатъчно ефективна за да се отбранява. Тя вече взимаше и пленници и научи тайната на запалителните оръжия и самострелите. Племената по крайбрежията се научават да обработват желязото и коват брони. Белият човек вече не бе добре дошъл тук, а власт на Сик’хак закрепна като никога.
Но докато те водеха военни действия на в югоизточната част, на Материка, Т’хор Аоб успя да покори всички племена североизточно от Великата пустиня. Минаха три години години откакто Т’хор Аоб завзе властта на север, а Сикхак стана Върховен вожд и почти шест – от първия им сблъсък. Шамана контролирашe цялата Североизточна част на Великата пустиня, а Сик’ Хак – Югоизточната й част. Предстоеше решително сражение.
Когато съобщиха на Сик’хак, че шаманът настъпва той изрече мрачно
-Крайно време е да се разправим с него веднъж завинаги.
Двете армии се изправиха една срещу друга. Сик’хак даде заповед за атака. Копията на хората му се врязаха в противника и го попиляха. Настана клане. Всички боци от шамана бяха избити. Сик’Хак бе доволен – сега той бе завладял, цялата Южна зема. Ала странно – никъде не можаха да открият тялото на шамана, мъртвото тяло на шамана.
Уви,само след няколко седмици дойдоха нови бели хора. Този път те бяха по-добре подготвени, с по-силни оръжия и много повече на брой. Борбата се ожесточи, мъртви падаха и от двете страни. Не едно и две нападения бяха отблъснати, но постепенно в коалицията започнаха да настават дрязги. Времето минаваше, хората не можеха да се занимават със земеделие и животновъдство. Скоро Ко’най отдели племето на Голямата костенурка от коалицията и се върна в своите граници. Последваха го и други. Сик’хак противон на волята си започна да се готви за война със собствения си народ. Още по-лошото бе другото известие – той научи че шамана е оцелял и подготвя нова войска за сблъсък. Бедите сякаш се сипеха една след друга.
Един ден получи неочаквана вест.
– Сик’Хак – казаха му вождовете -племето на Голямата Костенурка е тук. Сик’Хак тръгва със свито сърце. Хората му бяха останали малцина, но това което видя не го зарадва – хората на Ко’Най са още по-малко.
-Братко – изрича сачемът – реших, че трябва да се помирим. Бях сляп. Нека има мир между нас. Аз и племето ми ще те следваме навсякъде. Той падна на колене.
– Готов съм да сложа живота си и живота на хората си в в нозете си. Прости ми или ме убий.
После кимва на своите хора – донесете даровете.
– Сик’ Хак се взира несигурно в очите на Ко’Най, но не можа да открие следа от притворство.
– Ко’Най ! Стани! прощавам ти всичко – нека бъдем братя! ще съградим нова земя, земята на нашите мечти. Миналото не ни принадлежи, но бъдещето е пред нас. Нека тази вечер се отдадем на веселие, затова че изгладихме несъгласието си.
Празненството продължи до късно. Въпреки своите предчувствия Сик’хак не можеше да открие никаква видима причина за притеснение . На няколко пъти му се струва, че очите на Ко’Най светят с особен блясък, но сигурно това бе от виното и факлите. На другия ден потеглиха срещу Т’хор Аоб. Сега Сик’хак бе решил да се окончателно да се разправи с шамана.
[1] Велик Фоно - Съвет на старейшините [2] Коя е К’хара ще научите като прочетете разказ втори от цикъл „Южната земя“ - „Черният шаман - бел. авт. [3] Сачем- вожд при ирокезите и оджибаве. Ирокезите се управляват матриахално., не намерих друга дума за вожд в женски род - бел. авт.
