Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 18

Глава 16

След като събрахме всички листа в оранжеви чували за боклук, украсени като тикви, и ги поставихме декоративно из двора, той влезе вътре за чаша мляко и вкусните лепкави бисквити с ментов шоколад на майка ми. Помислих си, че Марси може да се е оттеглила в стаята си, но вместо това ни чакаше в кухнята.
– Мисля, че трябва да организираме Хелоуин парти тук – обяви тя.
Подсмръкнах и оставих чашата си с мляко.
– Без да се обиждаш, но в това семейство не сме привърженици на партитата.
Цялото лице на мама светна.
– Мисля, че това е чудесна идея, Марси. Не сме организирали парти тук, откакто Харисън почина. Мога да се отбия до магазина за партита по-късно днес и да видя какво имат за украса.
Потърсих помощ от Скот, но той само сви рамене.
– Може да е готино.
– Имаш млечни мустаци – казах му язвително в отговор.
Той ги избърса в задната част на ръката си… после я избърса в ръката ми.
– Ех!- Извиках, като го бутнах в рамото.
– Мисля, че трябва да имаме тема. Например известни двойки в историята и да кажем на всички да дойдат по двойки – каза Марси.
– Това не е ли правено преди – казах аз – като милион пъти?
– Темата трябва да е любим герой от филмите за Хелоуин – каза Скот със садистична усмивка.
– Уау. Назад. Всички просто… се успокойте – казах аз и протегнах ръце в движение „Стоп“.- Мамо, осъзнаваш, че ще трябва да почистим цялата къща, нали?
Мама се засмя обидено.
– Къщата не е толкова мръсна, Нора.
– Това BYOB ли е, или ние осигуряваме?- Попита Скот.
– Без бира – подхванахме в един глас с майка ми.
– Е, на мен ми харесва идеята за известните двойки – каза Марси, явно взела решение.- Скот, трябва да отидем заедно.
Скот не пропусна да се изправи.
– Може ли аз да съм Майкъл Майерс, а ти да си една от детегледачките, които осакатявам?
– Не – каза Марси.- Ние ще бъдем Тристан и Изолда.
Изплезих език.
– Оригинално.
Скот ме ритна закачливо по крака.
– Е, здравей, Малка мис Веселие.
„Мисля, че е доста несериозно да планираш парти за Хелоуин, когато сме точно в средата на Чешван – казах критично на мислите му. Падналите ангели може и да са затаили дъх, но не за дълго. И двамата знаем, че се задава война, и всички очакват от мен да направя нещо по въпроса. Така че простете ми, ако изглеждам малко раздразнителна!“
„Достатъчно справедливо – отвърна Скот. Но може би партито ще ти помогне да се откъснеш от нещата.“
„Сериозно ли обмисляш да отидеш с Марси?’
На устните му изплува усмивка.
„Смяташ, че трябва да отида с теб вместо него?“
„Мисля, че трябва да отидеш с Ви.“
Преди да успея да преценя реакцията на Скот, Марси каза:
– Да отидем заедно в магазина за партита, госпожо Грей. А след това можем да се отбием в магазина за канцеларски материали, за да потърся покани. Искам нещо страховито и празнично, но и сладко.- Тя сви рамене и изпищя.- Това ще бъде толкова забавно!
– Кого ще поканиш на партито, Нора?- Попита майка ми.
Стиснах устни, без да мога да измисля правилния отговор. Скот беше зает, Данте нямаше да го направи – това щеше да спомогне за подхранване на слуховете за връзката ни, но аз не бях в настроение – а майка ми мразеше Пач. По-лошото е, че се предполагаше, че ще го мразя отвътре. Що се отнася до външния свят, ние бяхме безсмъртни врагове.
Не исках да бъда включвана в това парти. Имах по-големи проблеми. Имаше отмъстителен архангел, който ме преследваше; бях водач на армия, но ми липсваше насока – въпреки договора ми с архангелите, започвах да чувствам, че войната не само е неизбежна, но може би е и правилен ход; най-добрият ми приятел пазеше тайни и предположенията за тяхното естество не ми даваха мира през нощта; а сега и това. Хелоуинско парти. В собствения ми дом. Където от мен се очакваше да играя ролята на домакиня.
Марси се усмихна.
– Антъни Амовиц е влюбен в теб.
– Ооо, разкажи ми повече за Антъни – подкани я мама.
Марси обичаше добрите истории и се впусна веднага в тази.
– Миналата година беше в класа ни по физическо възпитание. Всеки път, когато играехме софтбол, той играеше кетчър и зяпаше краката на Нора през цялото време, докато тя беше на терена. Не можеше да хване нито едно подаване, толкова беше разсеян.
– Нора има прекрасни крака – подиграваше ме мама.
Свих палец към стълбите.
– Отивам в стаята си, за да си ударя главата в стената няколко хиляди пъти. Всичко трябва да е по-добро от това.
– Ти и Антъни може да сте Скарлет и Рет – обади се Марси след мен.- Или Бъфи и Ейнджъл. Ами Тарзан и Джейн?
Същата вечер оставих прозореца си отключен и малко след полунощ Пач пропълзя вътре. Миришеше на земя, на гора, докато се вмъкваше тихо в леглото до мен. Въпреки че бих предпочела да се срещна с него на открито, имаше нещо неоспоримо секси в тайното ни рандеву.
– Донесох ти нещо – каза той, като постави кафяв хартиен плик върху корема ми.
Седнах и надникнах вътре.
– Карамелена ябълка от Делфийския парк!
Усмихнах се.
– Никой не ги прави по-добри. И дори имаш една, потопена в кокосови стърготини – любимата ми.
– Това е подарък за оздравяване. Как е раната?
Повдигнах нощницата си, за да му покажа добрата новина.
– Всичко е по-добре.- Последното синьо оцветяване беше изчезнало преди няколко часа, а щом се появи, раната заздравя почти мигновено. Беше останала само бледата лента на белега.
Пач ме целуна.
– Това е добра новина.
– Има ли следи от Блейкли?
– Не, но това е само въпрос на време.
– Усети ли, че те следва?
– Не.- В тона му се прокрадваше нотка на разочарование.- Но съм сигурен, че ме следи. Трябва да си върне ножа.
– Дяволското изкуство променя всички правила, нали?
– Принуждава ме да бъда изобретателен, това трябва да му се признае.
– Взе ли ножа на Блейкли със себе си?- Погледнах джобовете му, които изглеждаха празни.
Той повдигна ризата си достатъчно високо, за да разкрие дръжката, стърчаща от кожения му колан.
– Никога не го изпускам от поглед.
– Сигурен ли си, че ще дойде за него? Може би иска да блъфира. Може би знае, че архангелите не са толкова строги, колкото всички си мислехме, и знае, че може да се измъкне с дяволска магия.
– Това е възможно, но не мисля така. Архангелите умеят да крият нещата, особено от нефилимите. Мисля, че Блейкли се страхува, и мисля, че скоро ще направи крачка.
– Ами ако доведе подкрепление? Какво ще стане, ако ние с теб се изправим срещу двайсет от тях?
– Той ще дойде сам – уверено каза Пач.- Той се е издънил и ще се опита да оправи тази каша сам. Като знам колко е ценен за нефилимите, няма как да му позволят да присъства сам на футболен мач. Обзалагам се, че Блейкли се е измъкнал. По-лошото е, че е оставил след себе си нож, омагьосан с дяволска магия. Той се поти и знае, че трябва да го поправи, преди някой да разбере. Ще използвам страха и отчаянието му в наша полза. Той знае, че все още сме заедно. Ще го накарам да се закълне, че няма да обели и дума за връзката ни, и ще му кажа, че няма да си върне ножа, докато не го направи.
Разхлабих предварително нарязания клин от карамелената ябълка и го отхапах наполовина. Можеше и да симулирам спокойствие.
– Още нещо?- Попита Пач.
– Хм… да. По време на тренировката тази сутрин Данте и аз бяхме прекъснати от няколко главореза паднали ангели.- Свих рамене.- Скрихме се, докато се отдалечиха, но можеш да кажеш, че Чешван е разгорещил кръвта на всички. Да не би случайно да познаваш кльощав паднал ангел с маркировки по гърдите? Това е вторият път, в който го виждам.
– Не се сещам. Но ще си държа очите нащрек. Сигурна ли си, че си добре?
– Със сигурност. Още новини: Марси организира Хелоуин парти тук, във фермата.
– Пач се усмихна.
– Семейната драма на Грей-Милър?
– Темата е известни двойки от историята. Може ли да е по-малко оригинална? По-лошото е, че е въвлякла майка ми в това. Днес отидоха да пазаруват декорации. Цели три часа. Сякаш изведнъж са станали най-добри приятелки.- Взех още едно парче ябълка и направих физиономия към него.- Марси съсипва всичко. Исках Скот да отиде с Вий, но Марси вече го убеди да отиде с нея.
– Усмивката на Пач се разшири.
– Насочих най-добрия си мрачен поглед към него.
– Това не е смешно. Марси унищожава живота ми. На чия страна си ти?
Пач вдигна ръце в знак на капитулация.
– Аз не се меся в това.
– Трябва ми кавалер за тази глупост. Трябва да надмина Марси – добавих аз, когато ме обзе искра вдъхновение.- Искам по-секси момче на ръката си и искам по-добър костюм. Ще измисля нещо милион пъти по-добро от „Тристан и Изолда“.- Погледнах Пач с надежда.
Той само ме погледна.
– Не може да ни видят заедно.
– Ще бъдеш в костюм. Мисли за това като за предизвикателство да бъдеш наистина подъл. Трябва да признаеш, че цялото това промъкване е доста горещо.
– Аз не ходя на партита с костюми.
– Хубаво, моля, ще е върха?- Примигнах с мигли.
– Ти ме убиваш.
– Познавам само едно момче, което е по-красиво от Скот. . . .- Позволих на идеята да изкуши егото му.
– Майка ти няма да ми позволи да стъпя на това място. Видях пистолета, който държи на най-горния рафт на килера.
– Отново ще бъдеш маскиран, глупако. Тя няма да разбере, че си ти.
– Ти няма да се откажеш от това, нали?
– Не. Какво мислиш за Джон Ленън и Йоко Оно? Или за Самсон и Далила? Робин Худ и девойката Мариан?
Той вдигна вежда.
– Мислила ли си някога за Пач и Нора?
Сплетох пръсти на корема си и погледнах тавана с лукав поглед.
– Марси ще се спука.
Мобилният телефон на Пач иззвъня и той погледна екрана.
– Неизвестен номер – промърмори той и кръвта ми се смрази.
– Мислиш ли, че е Блейкли?
– Има един начин да разберем.- Той отговори на телефона, гласът му беше спокоен, но не и приканващ. Веднага усетих как тялото на Пач се напряга до моето и разбрах, че трябва да е Блейкли. Обаждането продължи само няколко секунди.
– Това е нашият човек – каза ми Пач.- Той иска да се срещнем. Сега.
– Това е всичко? Почти ми се струва прекалено лесно.
Пач ме погледна и аз разбрах, че има нещо повече. Не можех да разчета изражението му, но начинът, по който ме гледаше, караше тревогата да се надига в мен.
– Ако му дадем ножа, той ще ни даде антидот.
– Какъв антидот?- Попитах.
– Когато те е пробол с ножа, той те е заразил. Не каза с какво. Каза само, че ако скоро не получиш антидот…- Той прекъсна, преглъщайки.- Каза, че ще съжаляваш за това. И двамата ще съжаляваме.

Назад към част 17                                                        Напред към част 19

 

 

 

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 38

ДАРСИ

Сет се втурна пред мен като огромен бял вълк и ме повали назад, докато се хвърляше върху една нимфа. Козината му беше изпъстрена с черникава кръв и още повече се присъедини към нея, докато той откъсна главата на нимфата от раменете ѝ с една мощна захапка.
Ехото на драконовия рев се издигна до небето и аз го усетих чак до костите си.
– Арх – изсъска Орион, стиснал се за лакътя, а аз се обърнах към него с тревога.
– Добре ли си?- Попитах го.
– Дариус – изръмжа той, после поклати глава.- Просто продължавай да се движиш и унищожи всички нимфи, които можеш. Върви натам.- Той посочи от другата страна на игрището и аз кимнах.
Орион беше прибрал сребърното си острие и ние работехме като неудържимо цяло, докато си проправяхме път в тази посока, а очите ми постоянно блуждаеха, докато търсех следи от сестра ми.
От едната ми страна ме обля горещина и аз се обърнах рязко, като изпънах ръце точно навреме, за да блокирам откраднатата огнена магия, хвърлена от нимфата, като пуснах поток от вода. Съскането от сблъсъка на двете сили изпълни ушите ми и парата се разнесе във всички посоки.
Орион спринтира покрай мен в размазано движение и магията на нимфата угасна във вълна, докато той пронизваше сърцето ѝ със сребърното си острие. Той го освободи и ние отново се затичахме един към друг, като се надбягвахме към другия край на игрището.
Примъкнах се, когато Джералдин прескочи над нас, преследвайки една нимфа и довършвайки я с отровната си захапка. Докато бързахме да продължим, кракът ми се закачи за нещо меко и аз погледнах надолу. Ужасът се сгъсти в стомаха ми, когато открих тяло в тъмносин и сребрист комплект. Безжизнените бронзови очи на Ашанти ме гледаха, крайниците ѝ бяха неловко усукани, а от устата ѝ течеше една линия кръв.
– Мамка му – изсъска Орион, отвличайки ме, а аз се опитах да задуша шока, като странно звънене изпълни главата ми.
Докато продължавахме да прекосяваме полето на ада, шокът ми отстъпи място на изгаряща ярост, каквато никога не бях познавала. Аз бях фея. Това бяха моите роднини. И те бяха станали жертва на нашите врагове.
С вик на предизвикателство изпаднах в бяс, докато си проправях път напред с Орион, нанасяйки удари на всяка нимфа, която се приближаваше твърде близо. Той ми помагаше да насочвам силата си всеки път, когато взривявах някоя в небитието с чудовищния огън, с който бях надарена, и заедно си прокарвахме път напред.
Когато пред мен се издигна шлейф дим, осъзнах, че тълпата е намаляла, и надеждата се осмели да надигне глава в гърдите ми.
Малкото все още стоящи нимфи нададоха плачевен вик и започнаха да бягат.
– Те тръгват?- Задъхах се, когато Орион се приближи до мен, а острието му беше покрито с черна кръв на нимфи и ръцете му също бяха изцапани с нея. Дишаше тежко, но оценяваше битката с пълен контрол, докато учениците и професорите гонеха последните към изходите.
– Свърши – каза Орион с облекчение.- Поне засега.
Погледът ми падна върху телата, пръснати по трибуните, и ме обзе страх. Къде е Тори?
Паниката ме връхлетя и се отдръпнах от Орион, отчаяна, докато търсех сестра си.
– Тори!- Изкрещях, но ми се стори, че крещя в празнота. Нямаше как тя да ме чуе през виковете и стенанията на заобикалящите ни феи.
Тя трябва да е добре.
Когато пътят напред беше свободен, Орион ме издърпа в прегръдките си и стомахът ми се сви, докато той препускаше през игрището с бясна скорост.
Когато прекосихме игрището, сърцето ми се разтуптя от облекчение, когато забелязах Тори, коленичила над Дариус. Облекчението ми бързо бе погълнато от страх, когато видях кръвта, която се стичаше около наследника на огъня от многобройните рани.
– Излекувай го!- Помоли се Тори, когато ни забеляза. Очите ѝ ме проследиха, докато Орион ме слагаше на земята, и раменете ѝ малко се отпуснаха, когато разбра, че съм добре, преди погледът ѝ да се върне върху Дариус под нея. По бузите ѝ се стичаха сълзи, а ръцете ѝ бяха обагрени в червено от кръвта му, докато се бореше да му помогне. Устните ми се разтвориха от изненада, когато забелязах страха в погледа ѝ. Чудех се какво ли може да се е случило в тази битка, за да я накара да погледне Дариус по този начин.
Орион падна до него, изглеждайки притеснен, и аз също побързах да коленича. Той притисна пръсти към кървавата рана на Дариус и тя бавно започна да зараства.
– Преживявал е и по-лоши неща – изръмжа той горчиво, когато Дариус изстена, идвайки в съзнание.
Приведох се напред, като започнах да треперя, докато изтощението ме завладяваше.
Орион побутна ръцете на Тори от раната на гърдите на Дариус, за да може да я излекува, и тя се премести напред, като вместо това притисна окървавената си длан към бузата му.
Челюстта на Орион се напрегна и аз забелязах бледия цвят на кожата му, докато той хвърляше магията си, за да излекува приятеля си. Погледът му се плъзна към мен умолително.
– Имам нужда от повече сила…
– Вземи моята – каза Тори и му предложи свободната си ръка, без да откъсва поглед от Дариус и за миг.
Орион грабна ръката ѝ без миг колебание, а зеленото сияние в дланта му мигновено набра сила.
Дариус се изкашля, очите му трепнаха няколко пъти, преди да се отворят. Погледът му падна върху Тори, която продължаваше да го гледа отвисоко. Ръката ѝ все още бе притисната към бузата му и той леко се намръщи.
– Ти… – започна той, но не довърши това, което искаше да каже.
Ръката му се премести върху нейната за миг, като я задържа на място до бузата си, докато гледаше в очите ѝ.
Преместих се неудобно до тях, чувствайки, че ставам свидетел на нещо лично.
– Като нов – промълви Орион, като освободи Тори и Дариус едновременно.
Тори примигна и откъсна ръката си от лицето на Дариус, преди да се отскубне от него и да се изправи на крака. Обърна му гръб, приближи се до мен и ме прегърна.
– Добре си – прошепна тя, отдръпвайки се, за да ме погледне, и аз кимнах, а сълзите жегнаха очите ми, докато се взирах в изцапаните ѝ бузи. Беше такова облекчение да я открия жива, че сърцето ми едва издържа.
– Благодарение на някакъв безумен синьо-червен огън, който хвърлих – казах аз и очите на Тори се разшириха.
– И ти си го използвала?- Попита тя изненадано, като се взираше в дланите си, сякаш търсеше отговор. – Това не беше нищо подобно на обичайната ни стихия.
Тори погледна към Орион за обяснение, а аз опрях рамото си на нейното, като адреналинът все още караше тялото ми да трепери.
Той поклати глава, сякаш изгубен.
– Не знам какво беше, но беше достатъчно мощно, за да убие нимфите. Не приличаше на нищо, на което някога съм бил свидетел…- Той се измъкна, когато издърпа Дариус нагоре, а наследникът на Огъня погледна между Тори и мен, като в очите му трептеше някаква тъмна емоция.
– Току-що доказахте стойността си.- Дариус не го каза с някаква доброта, всъщност за първи път, откакто го бях срещнала, звучеше истински изплашен. И макар че бях поразена от тази сила, тя ми се струваше по-естествена от всичко, което някога бях познавала. Сякаш тя винаги е живяла в мен.
Загледах се в опустошението, въглените, които се мятаха във въздуха, и стенанията и риданията на страдащите, носещи се отвсякъде около нас. Кой знаеше колко бяха мъртвите и колко магия бяха взели нимфите за своя?
Нуждата да намеря приятелите си и да се уверя, че всички са добре, ме обгърна като ледена вода.
– Защо ни нападнаха?- Прошепнах, готова да направя всичко възможно, за да помогна.
Орион се огледа наоколо, челюстта му беше стегната, а очите му – тъмни като мастило.
– Нападнаха децата на най-елитните феи в Солария, така че предполагам, че нимфите просто са обявили война на нашия вид.

Назад към част 37

 

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 37

ТОРИ

Сърцето ми биеше в неравномерен ритъм, докато възприемах заобикалящия ме хаос. Навсякъде по трибуните учениците разкъсваха дрехите си, докато се преобразяваха във формите на Ордена, за да избягат от касапницата.
Харпии, грифони, мантикори, дракони и пегаси летяха към открития покрив, като много от тях носеха на гърба си приятелите си, които все още бяха във формата на феи.
Един червен дракон, в който разпознах приятелката на Джералдин – Анджелика, прелетя над главите ни, преди да обстрелва с огън една нимфа и да я унищожи с един точен удар.
Сфинкс и Медуза се запътиха към изхода, а аз със закъснение разпознах Маргьорит и Кайли.
Забелязах Дарси с Орион между паникьосаните тела около мен и ме обзе облекчение.
Започнах да тичам към нея, но в мен се блъсна вълна от въздушна магия и бях изхвърлена настрани, докато една нимфа с открадната сила отново се насочи към мен. Претърколих се през калта и хвърлих водна вълна обратно към нападателя си, като със силата си отхвърлих съществото в далечната страна на стадиона.
Ръцете ми потънаха в калта под мен, докато се изтласквах нагоре, и огромен рев, преплетен с болка, отекна право в тялото ми.
Обърнах поглед към огромния златен дракон в центъра на игрището, докато осем нимфи се втурнаха към него наведнъж. Дариус завъртя влечугоподобната си глава, насочвайки редица остри като бръснач зъби към съществата, които го нападаха.
Драконовият огън изригна от устата му, унищожавайки четири от чудовищата, преди опашката му да пламне над главата ми, сгрявайки ме по всякакъв начин. Собствената ми сила гореше в мен, когато една от нимфите успя да скочи върху него, забивайки заострените сонди на пръстите си право в хълбока му.
Дариус отново изрева в агония и аз започнах да тичам към него, докато в гърдите ми се надигаше отчаяна болка. Нямаше значение, че го мразех и че той ме мразеше, в този момент бяхме само ние и те. И не можех да понеса да им позволя да го вземат.
Изкрещях, докато силата ми се събираше в мен, молейки се да бъда освободена.
Пламъците си проправиха път от тялото ми, роейки се по плътта ми, докато не затанцуваха точно пред очите ми в смесица от кървавочервено и светкавично синьо. Усещането за тях върху кожата ми беше наелектризиращо и те пулсираха с някаква дълбока магия, която откликна на призива ми, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
Пламъците избухнаха от мен като живо същество и се забиха в нимфата, чиито нокти бяха дълбоко впити в плътта на Дариус, преди да я изгорят жива. Съществото изпищя в агония, толкова силна, че усетих как ехото се връща към мен чрез магията ми.
Дариус отново изрева, огромната му глава се люшна над моята за миг, преди челюстите му да се забият в нимфата, която тичаше зад мен.
Скърцането и хрущенето на костите се смеси с писъците на съществото, докато Дариус захапваше жестоко, докато то не спря да се движи. Той изстреля счупеното му тяло далеч от нас и то се сблъска с трибуните от другата страна на стадиона, които почти се бяха изпразнили, тъй като учениците от „Звездна светлина“ бягаха в паника.
Още нимфи се опитваха да заобиколят по-близо до нас и Дариус замахна със златната си опашка, а огромните шипове на края ѝ подкоси краката на едно от съществата.
Взривих го с червени и сини пламъци, преди да успее да се изправи, и огънят затанцува във вените ми като чист екстаз.
Дариус пусна поток от Драконов огън през рамо, преди да се завърти, а крилата му се прибраха близо до тялото, за да го предпазят.
Промъкнах се ниско, докато той се движеше, танцувах между краката му и се преместих под корема му, преди да се озова от другата му страна. Някак си той не ме настъпи, въпреки че се мяташе, дишаше огън и размахваше нокти към чудовищата, които идваха за нас.
Хор от ръмжене оповести, че Джералдин се приближава във формата си на Цербер, като и трите и гигантски кучешки глави насочиха отровни зъби към една нимфа, която се втурна да и избяга.
Тя се нахвърли, блъскайки съществото в пръстта, и за момент сърцето ми подскочи в паника, когато то посегна към нея с опипващи пръсти. В следващия миг тя изтръгна главата му от тялото, разбивайки черепа му в огромните си челюсти, преди да се втурне към следващата си цел.
Гласът на Нова се разнесе из целия стадион.
– На всички ученици, които не са обучени в бой, се заповядва да бягат на безопасно място в домовете си! Преминете в формулярите на ордените си и бягайте!
Сърцето ми подскочи, когато осъзнах, че това се однася за мен и Дарси, но отново я бях изгубила от поглед в лудницата и все още не бяхме открили формите си на орден, дори и да исках да се опитам да направя това, което тя каза.
Огледах се диво, опитвайки се да открия сестра си. Макс и Кейлъб се биеха гръб в гръб в далечния край на стадиона; Макс размахваше вода в широки дъги, а тъмносините му люспи блестяха мокро. Кейлъб се стрелкаше между магията му, сякаш бяха направили хореография на атаките си, намираше дупки във водата в момента, в който се появяваха, и пробиваше през тях, за да удари нимфите с комбинация от физически атаки, подсилени от вампирските му способности и земна магия.
Високият писък привлече вниманието ми и сърцето ми подскочи от паника, когато забелязах Диего да се свлича на земята пред една нимфа, висока над осем фута. Кръвта разцъфна по бузата му и София се хвърли от въздуха във формата си на пегас, приземявайки се пред него, докато преминаваше обратно във формата на фея. Тя застана над Диего и хвърли трептящ пламък между ръцете си в опит да му помогне.
Нимфата си пое дрезгав дъх и гърдите ми се свиха, докато спринтирах към тях. София падна на колене под силата на заклинанието ѝ.
Изкрещях боен вик като проклет викингски воин, докато размахвах длани, целейки се в кошмарното създание и изпращайки син и червен огън да го погълне на пламтящи криле. Нимфата изпищя, докато изгаряше, преди да се пръсне на парчета, оставяйки следа от черен дим да виси във въздуха на мястото, на което беше.
Очите на Диего бяха диви от паника, докато се взираше между черния дим и мен.
– Смяна!- Заповядах, като гласът ми неволно беше наситен с принуда, тъй като притеснението ми за приятелите ми ме караше да се уверя, че са на безопасно място.
Очите на София се разшириха за миг, преди бледорозовият Пегас отново да изскочи от пределите на кожата ѝ. Спрях се в калта до нея и посегнах да вдигна Диего на крака. Той се поклащаше нестабилно и аз го бутнах към София, без да губя време да бъда нежна.
– Качвай се – казах аз.- И летете толкова далеч оттук, колкото можете да стигнете!
Опитах се да се обърна, докато Диего се качваше на гърба ѝ, но той хвана китката ми.
– Ела с нас, чика, тук не е безопасно и за теб…
– Няма да оставя Дарси – отговорих пренебрежително и издърпах ръката си назад.- Но вие двамата трябва да си тръгнете.
София размаха искрящите си криле, когато моята Принуда я сграбчи, а сърцето ми се сви от загрижеността в очите им.
– Не се притеснявайте за мен – добавих аз, докато те излитаха. Наблюдавах ги за миг как се носят към небето, след което се върнах към издирването на Дарси.
Дариус изръмжа зад мен, когато пламъците му погубиха друга нимфа, но втора скочи около пламъка на гърба му. Вдишах рязко, като използвах силата, която се криеше в мен, и започнах да тичам обратно към него.
Дариус се завъртя и острите шипове на опашката му се озоваха на сантиметри от лицето ми, докато се опитваше да изтласка съществото, но то се изкачи нагоре, докато не се заби между крилата му. Той завъртя глава, като го залюля, опитвайки се да го откъсне от себе си, но не можеше да извие главата си в това положение.
Нимфата изпусна дрънчащия си дъх и коленете ми се подкосиха, тъй като ме отслаби.
Запътих се напред, ръката ми кацна върху предния крак на Дариус, докато се опитвах да се стабилизирам.
Нимфата изпищя възбудено и заби сондите си в плътта между лопатките на Дариус. От него се изтръгна рев, изпълнен с чиста агония, и той падна напред върху гърдите си, докато болката пронизваше тялото му.
Там, където ръката ми все още се опираше в него, сякаш усещах тази болка в себе си. Чувствах се така, сякаш се разкъсвам на две, душата ми се изтръгваше от тялото и ме изпълваше най-дълбоко чувство на страх.
Дариус извърна глава, за да ме погледне, а едното му огромно златно око отразяваше образа на момиче, което се разкъсваше на две.
Той изръмжа срещу мен, като удари носа си в гърдите ми, за да ме отблъсне с една крачка назад. Когато се спънах от него, той ме удари отново, а от гърлото му се разнесе дълбоко ръмжене, докато ме призоваваше да бягам.
За момент го гледах шокирано, а той потрепери, когато още повече болка го разкъса.
– Толкова шибан инат – изръмжах аз, отблъсквайки голямото му драконово лице, като вместо това се приближих до него.- Вероятно си достатъчно упорит, за да умреш тук, вместо да ми позволиш да ти помогна.
Дариус ми изръмжа, но аз го пренебрегнах, като скочих на крака му и започнах да се катеря по страната на голямото му задно драконово бедро.
Люспите му бяха гладки и горещи под дланите ми, но аз успях да се закрепя, като се хванах за крилото му и се издигнах по-високо.
Тялото му трепереше под мен и той отново изрева от болка, което ме подтикна да продължа по-бързо.
Протегнах ръка нагоре, хванах дебелия гръбнак, който се спускаше по средата на врата му, преди да се изправя лице в лице със съществото от кошмарите ми.
Нимфата изкрещя, хвърли се към мен по-бързо, отколкото би трябвало да е възможно, и аз почти изгубих хватката си за Дариус, докато падах назад.
Сърцето ми се разтуптя силно, но успях да хвана върха на крилото му и да се задържа, докато парализиращият грохот се разнасяше из сърцевината ми, спираше магията ми в движение и ми отнемаше енергията.
Страхът ме прониза, когато нимфата се нахвърли, насочила сондите си право към гърдите ми.
Изкрещях и изхвърлих юмрук, макар да знаех, че няма да е от полза. Когато кокалчетата ми се свързаха с костните хребети на лицето ѝ, в ръката ми избухна болка, бързо последвана от поток от червени и сини пламъци.
Нимфата изпищя толкова силно, че захлупих ушите си с ръце, докато пламъците я поглъщаха, а черният дим се издигаше към небето, от мястото на което беше преди малко.
Паднах напред, а дланите ми срещнаха топлината на кръвта на Дариус, докато се подпирах на него.
Още нимфи тичаха право към нас и с ехото на рев, който вибрираше през цялото ми тяло, Дариус унищожи всичките пет с поток от Драконов огън.
Главата му падна напред, докато изразходваше последната си енергия, а аз извиках, хванала се за крилото му, докато той се накланяше настрани под мен. Той се сгромоляса на земята на страната си и по някакво чудо успях да се задържа за крилото му, преди да падна върху врата му. Обгърнах го с ръце и затворих очи, когато през тялото му премина трепет и златистият цвят на люспите му сякаш засия от вътрешна сила и топлина.
Стомахът ми се сви и издадох писък, когато се озовах на повече от десет фута надолу към земята, докато Дариус се оттегляше във формата си на фея.
Държах се за него, докато падах, и се сгромолясах в калта на игрището за питбол върху него с вик на страх.
Навсякъде около нас борбата продължаваше, но под ръцете ми от гърдите му шуртеше кръв и той лежеше смъртно неподвижен.
– Дариус?- Поисках да го разтърся, докато се опитвах да притисна раните му. Това обаче нямаше да е достатъчно, гърбът и краката му също кървяха. На врата му влажно блестеше кървава диря, а дишането му беше твърде плитко.
– Помощ!- Изкрещях, въпреки че очите ми оставаха приковани в лицето на Дариус, а сърцето ми биеше в ритъма на военен барабан в гърдите ми.
Косъмчетата се изправиха по задната част на врата ми, странно усещане бодеше в гърдите ми. Този момент ми се струваше вечен и мимолетен едновременно, сякаш висяхме между две велики точки и всичко можеше да се промени при едно обръщане на монетата.
– Събуди се!- Изрекох, като изтласках магията си към него с надеждата да успея да направя нещо.
Вместо да спре кръвта или да го излекува, магията ми се разля в тялото му, сливайки се с неговата в обратен ред на това, което бяхме правили, когато той ми помагаше с огнената си магия.
Неговата сила мигновено прие моята, привличайки я, сливайки се напълно с нея, сякаш бе чакала този момент. Усещането спря дъха ми и макар че не забави кръвта, усетих как напрежението от мускулите му се отпусна, а смърта отслаби хватката си върху сърцето му.
Ръцете ми трепереха, докато се движеха хлъзгави от кръвта на Дариус, а по бузите ми се стичаха тихи сълзи.
Сърцето му се забавяше, а силата му трептеше като свещ на вятъра. Ако някой не стигнеше до нас скоро, Дариус Акрукс щеше да умре.
И макар да ми се струваше, че той би трябвало да е последният човек на света, за когото да ме е грижа след всичко, което ми беше направил, не бях сигурна, че ще мога да понеса, ако го загубя тук.

Назад към част 36                                                         Напред към част 38

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 36

ДАРСИ

Тръпнех в заобиколената от кал и влага яма, взирах се в светлото небе и слушах колективния смях и възгласите, които се разнасяха из стадиона.
Опитвахме се да си пробием път навън, като хвърляхме колкото се може повече магии по силовото поле, което Наследниците бяха хвърлили отгоре ни. Но това не беше от полза.
Магарета! Защо изобщо съм ги съжалявала? Не им пукаше докъде ще стигнат нещата с нас, стига да останем в дъното на йерархията. Но аз вече нямах търпение да приемам глупостите им. Когато се измъкнем оттук, щях да направя личната си мисия да унищожа живота им.
– Знаеш ли какво, наистина трябва да вземем трона – казах с горчивина и хвърлих един камък, който се плъзна по меката земя и отскочи от един Питбол.
– Да, това ще изтрие усмивките от лицата им веднъж завинаги – каза Тори и хвърли огън към силовото поле. Топлината се излъчваше от него и аз закрих очите си, като вдигнах ръка, за да насоча собствения си огън нагоре и да ѝ помогна. Въздухът стана задушаващ и скоро трябваше да потушим пламъците и да измислим друга тактика.
От трибуните се разнесе поредната порция:
– На наследниците не им пука!- И аз стиснах зъби.
Виковете и смехът се сливаха, а аз се взирах в небето. Нямаше никакъв шанс някой да ни дойде на помощ. Това беше между Дариус, Сет и нас. Фея срещу фея.
Вдигнах една топка и я хвърлих към силовото поле с въздушна струя, така че да се удари в магическата бариера. Тя рикошира от нея и се удари обратно в калта, потъвайки на сантиметър.
Започнаха фанфари и звуците от движението на хиляди хора сигнализираха, че всички си тръгват.
Не, не, не! Ще останем тук долу като плъхове в дупка.
– Кретени.- Тори ритна една питбулска топка, после прикле, тъй като се оказа, че това е една от тежките земни топки. Тя изтърси крака си, наричайки Наследниците с всички злобни имена в речника си – а те бяха адски много.
Един писклив писък в далечината накара сърцето ми да се разтресе и аз се намръщих, вслушвайки се внимателно, но тълпата продължаваше да бъбри и музиката свиреше. Изпуснах дъх, събирайки буря въздух в ръцете си, докато се подготвях да надупча силовото поле още веднъж. Тори изграждаше огнено кълбо и кимна, за да даде знак, че е готова да го пусне.
Писъци отекнаха на целия стадион и въздухът се разпръсна в ръцете ми.
– Какво, по дяволите?- Издиша Тори, докато сърцето ми биеше в бясна мелодия.
– Назад, назад, назад!- Гласът на Нова прозвуча наблизо.
– Ей – ало?! Какво става там?!- Гласът ми отекваше от стените, а в отговор не идваше никакъв отговор.
Забързах към извития ръб на Ямата, чудейки се дали ще мога да си пробия път нагоре и да измъкна глава. Тори се присъедини към мен, но и двамата замръзнахме, когато горе избухна хаос. Блъскане на стъпки, хора, които крещят заповеди, стотици крака, които се блъскат по терена. Още писъци се стовариха върху тъпанчетата ми и дробовете ми се свиха.
– Какво става?- Задъхах се, но Тори поклати глава, без да може да предложи отговор.
– Дай ми тласък – помолих аз и тя кимна бързо, наведе се и събра ръцете си. Стъпих в дланите ѝ и тя ме задвижи до върха на Ямата с порив на въздух. Хвърлих лиани по ръба, за да се хвана, като силно се хванах за тях и се опитах да се закрепя. Вдигнах глава достатъчно, за да видя навън, без да се доближавам до опасната енергия на магията на наследниците.
Рояк крака профуча покрай Ямата, закривайки погледа ми.
– Хей!- Извиках, опитвайки се да привлека нечие внимание, но всички изглеждаха твърде уплашени, за да погледнат в моята посока. Хората се преобразяваха в орденските си форми наляво и надясно, а тези с криле излитаха към небето, сякаш отчаяно опитвайки се да избягат.
Не можех повече да се държа за лианите, затова паднах на земята с тежък удар. Предупреждението на Уошър проблесна в съзнанието ми и аз привлякох магията към върховете на пръстите си, докато страхът танцуваше във вените ми.
– Какво става?- Поиска да знае Тори, докато в ръцете ѝ трептяха пламъци.
– Не знам, всички са в паника.
И двете изтръпнахме, когато един грифон скочи над главите ни, след което се издигна към небето с няколко мощни удара на крилата си.
– Евакуирайте се! Превърнете се в ордените си – не им позволявайте да се приближат!- Извика Нова.
Огнено кълбо разцъфна над нас и паниката обви сърцето ми, затруднявайки дишането ми.
– Трябва да се измъкнем оттук.
– Магията ни е по-силна заедно.- Тори грабна ръката ми и острата вълна на нейната сила се вля в моята. – Готова ли си?
Кимнах и вдигнахме свободните си ръце. Привлякох въздух към върховете на пръстите си, мощна буря се завихри около нас и изпрати косите ни на страни. Огънят в ръката на Тори пламна в синьо от интензивността на топлината и като един пуснахме взрива към щита. Тя се удари в центъра, създавайки цветна вълна върху него, но той не се предаде.
– По дяволите!- Изсумтя Тори.
– Отново – насърчих я аз, но дишането ми секна, когато през силовото поле над нас се промъкна гъст джоб от мрак, който ни погълна в сянката си. Движеше се като живо същество, а сгъстяващият се облак пукаше от странна енергия. Адреналинът напираше във вените ми, мускулите ми се напрягаха, подтиквайки ме да бягам. Но нямаше накъде да бягам.
Ужасяващ шум, който засмукваше въздуха, и най-лошият ми кошмар се сбъдна.
– Тори – това е нимфа! Академията сигурно е атакувана – възкликнах, а задушаващото усещане за ужасната ѝ сила се настани във вътрешностите ми.
– Всичко е наред, не може да премине през бариерата на Наследниците – въздъхна тя, но не изглеждаше твърде уверена в това, докато се отдръпвахме към най-отдалечения ъгъл на Ямата.
Сянката се разпростря срещу силовото поле и там, където се докоснеше, проблясваха светлини. В един ужасяващ миг осъзнах, че тя може да обездвижи магията в самия въздух.
Щитът се изпъна и нещо грозно и ужасяващо падна направо от мрака. Нимфата се приземи пред нас, невъзможно висока, а тялото ѝ представляваше усукан, изронен възел от дълги крайници, назъбени зъби и извити рога. Пронизващите ѝ пръсти се протегнаха към нас и страхът ме връхлетя с пълна сила.
– Трябва да се измъкнем!- Изкрещях, сграбчих Тори за ръката и се спънах, докато цялата сила на влиянието му изсмукваше магията ни, изцеждайки енергията ни с всяка секунда. В момента, в който блокираше силата ни, бяхме обречени.
Изкачих се с нокти по далечния ръб на ямата с Тори до мен, като използвах последните си сили, за да хвърля лиани и да се издърпаме нагоре.
Нещо се допря до глезена ми и аз ритнах рязко, издавайки вик на решителност. То се сви по-плътно около крака ми и от мен се изтръгна писък, докато се мятах назад. Тори се покатери на ръба, хвана ме за ръката и с всички сили ме издърпа назад.
Вкопчих се в нея със страх, който стържеше в гръдния ми кош. Тя изстреля ледено копие над главата ми и писъкът зад мен ме накара да изохкам.
Нимфата ме пусна и аз с облекчение се отскубнах. Тори ме дръпна и се запътихме напред. Преди да изминем три крачки, тя замръзна на място и аз се отдръпнах, за да избегна сблъсъка с нея.
Ужасът прониза всички нервни окончания в тялото ми, докато разглеждах разкаляната нива, която се простираше пред нас, хаотичната тълпа, която се разкъсваше покрай нас в смесица от форми на Ордени и Феи. На всеки изход имаше нимфи, които стояха изправени и препречваха пътищата за бягство на всички. Техните сенчести създания приличаха на призраци, които издаваха дрънчащия си зов, обездвижвайки заобикалящите ги феи, преди да се спуснат върху тях в отслабеното им състояние.
Море от червени, бели, сини и сребърни ризи се масовизираше около тях, докато учениците от „Звездна светлина“ и „Зодиак“ ставаха жертва на злокобната им сила.
– О, Боже мой – въздъхнах аз, като броях все повече и повече от чудовищата около стадиона. Няколко по ръбовете на терена, едно в ямата и неизброимо количество горе на трибуните. Тридесет… четиридесет? Повече?
Група харпии се рояха по трибуните като пчели, хвърляйки мощни магически удари по нимфите от безопасно разстояние.
Въздухът се проряза от вой и забелязах Сет високо на стълбите точно пред нас, който притискаше устата си с ръце. Викът му бе повторен от стотици ученици и върколаците избухнаха в орденската си форма, гигантските зверове се втурнаха по коридорите, за да се изправят срещу нимфите. Те разчитаха на грубата сила на зъбите си, като се гмуркаха върху дървовидните същества и ги разкъсваха.
Потърсих нашите приятели сред масите, Орион. Но не успях да ги забележа в надигащата се тълпа. Когато една нимфа беше посечена на две пред един от изходите, тълпа от ученици се насочи натам, за да се измъкне, като скоро се смазаха един друг в стремежа си да избягат.
Гърлото ми се сви, а дробовете ми се свиха още повече. Шокът ме държеше на място, но знаех, че трябва да се движа. И не просто да се движа, трябваше да се боря.
Дрънчащото, стържещо притегляне на магията на нимфата зад нас ме накара да се олюля и да вдигна ръце, докато във вените ми се надигаше сила.
Звярът се измъкваше от Ямата и аз задвижих струя вода от ръцете си, принуждавайки го да се върне обратно надолу. Тори се втурна напред, замръзвайки водата, която се стичаше като каскада върху гнусното създание, задържайки го на дъното на дупката.
– Тори!- Задъхах се, когато през тълпата отвъд нас се промъкна нимфа, чиито пламтящи червени очи сякаш се втренчиха в нас, докато блъскаше студентите настрани, за да се приближи. Ръцете ѝ се вдигнаха, а изкривените ѝ зъбчати пръсти бяха готови да ударят, докато дрънчащият ѝ вик парализираше заобикалящите я феи.
Ужасът заплашваше да ме завладее, докато крайниците ми отслабваха, а вътрешностите ми изстиваха. Трябваше само да се приближат и с нас беше свършено. Нямаше повече Академия, нямаше повече наследници, мечти или тронове. Никога повече Ланс Орион.
Тръгнах към Тори, грабнах ръката ѝ и подтикнах тази мощна енергия да се движи между нас. Тя затрептя по краищата на кожата ми и аз вдигнах ръка точно на време, когато тя избухна от тялото ми. Магията на Тори се комбинира с моята, като се усукваше в плътна спирала от огън и вода. Тя се заби в нимфата и я задържа. Но това не беше достатъчно.
Изкрещях от усилие, докато продължавахме атаката, отчаяно опитвайки се да я задържим на разстояние. Но силата на Нимфата ме обзе и коленете ми бързо отслабнаха. Тя дръпна вътрешностите ми, спирайки магията ми, и когато се обърнахме да бягаме, установих, че това е невъзможно. Краката ми почти се подкосиха, а Тори изстена от ярост, когато попадна под същата магия.
Близките ученици се разпръснаха, оставяйки ни сами с ужасяващото чудовище. Усещах как то държи магията ми чак до последната капка.
Страхът ме прониза до мозъка на костите ми и паниката заплаши да ме обземе.
Не можем да умрем тук по този начин!
Рев разтърси основите на стадиона и огромен звяр се спусна отгоре, хвърляйки гъста сянка върху нас. От устата на дракона се изсипа адски огън и с трясък на разпознаване разбрах, че величественият златен звяр е Дариус. Вълна от надежда ме изпълни, когато той се свлече ниско до земята и изпусна яростен пламък над трите нимфи на терена.
Когато се наклони рязко и се насочи към нас, Орион скочи от гърба му и падна върху нимфата пред нас, забивайки блестящ кинжал в гръбнака ѝ.
От раната избухнаха черни сенки, а съществото нададе ужасен стон, докато се гърчеше и умираше под него.
Дариус се приземи на четири крака с всемогъщ трясък, отдръпна крилата си и пусна огнена спирала, която обиколи една от нимфите на най-близкия изход, поглъщайки тялото ѝ в пламъците. Топлината от него се разля по бузите ми, а димът погъделичка сетивата ми.
Учениците се затичаха към изхода, докато група пегаси се местеше отвъд тях. Забелязах София сред тях с вълна на облекчение, точно преди да я залее блестящ блясък и тя да се издигне в небето като красив летящ кон. Вместо да се втурнат към свободата, както очаквах, тя и другите пегаси се завъртяха в перфектна формация, насочвайки се към една нимфа на трибуните и заслепявайки я в облак от гъст блясък. Един по един те се редуваха да разбиват и ритат с задните си копита в главата ѝ, преди да заобиколят, за да го направят отново.
Още три нимфи излязоха на терена и Орион хвърли към тях въздушна стена, за да ги задържи. Мускулите му се напрегнаха, докато вкопчваше петите си, а ние с Тори изхвърлихме огромна енергийна стена, за да се присъединим към неговата. Веднага усетих как силата на съществата се бори да задуши магията ни и знаех, че това не може да продължи дълго.
– Дръжте стената!- Заповяда Орион, като изпусна силата на щита си и се втурна към тях с вампирската си скорост. Сърцето ми се сви, когато той използва задвижването на въздушната ни сила и се втурна към нимфата в крайната лява част, забивайки острието си дълбоко в сърцето ѝ. Тя нададе ужасен писък, който разкъса тъпанчетата ми, падна на земята и се разпадна само на дим и прах.
Дариус изръмжа яростно и аз се обърнах, за да видя как по гръбнака му преминава дълбока тръпка и опашката му се размахва със смъртоносен замах. Седалките по трибуните бяха разкъсани, когато смъртоносният придатък проряза пътя през тях и няколко нимфи. Той пусна вихрен огнен пръстен, който погълна двете нимфи, все още удържани от моята и на Тори сила, след което скръцна зъби в знак на удовлетворение.
Още четирима се спуснаха на терена, за да заемат мястото им, а един от тях изтръгна острието от ръката на Орион и го прати да се търкаля в калта.
– Ланс!- Изкрещях панически, когато той падна на колене под мощната атака на две нимфи наведнъж. Той протегна едната си ръка към нас, като хвърли около нас вихрен щит от вятър в последен опит да ни защити.
– Не – изпъшках в пълна, отчаяна паника, когато една нимфа се приближи към Орион, посегна надолу и насочи опипващите си пръсти към гърдите му. Тръгнах, преди да успея да се спра, и се втурнах към него в отчаян опит да му помогна. Успях да удържа и последния сантиметър магия, който имах в ръцете си, и това трябваше да е достатъчно.
Орион беше на ръба на смъртта, а аз просто не можех да допусна това да се случи. Всяка фибра на съществото ми ме умоляваше да го спася.
Дариус пусна мощна огнена струя, която се издигна над главата му, без да може да атакува нимфите, без да улови и Орион в експлозията.
Орион се свлече напред, опрял ръце в земята, а в мен нещо се промени. Изгаряща енергия ме изпълни с топлината на милион звезди, като се вкопчи в сърцевината ми. Тялото ми сякаш щеше да се отлепи от земята от самата и сила, а по лопатките ми се разнесе пулсиращо усещане.
Нимфата се хвърли напред, готова да впие острите си като бръснач нокти в сърцето на Орион, и аз знаех, че само секунди го делят от смъртта.
Разперих ръце с вик на чиста ярост, оставяйки огнената енергия да избухне в мен. Огнена линия избухна от тялото ми като извиващо се, крилато същество от най-остро синьо и най-тъмночервено. То улучи нимфата право в гърдите и стенанията ѝ отекнаха из целия стадион, преди звярът да се взриви в кълбо черен дим точно пред очите ми.
Не знаех какво означаваше това, знаех само, че не можех да спра да го отприщвам. Не и докато всяко едно от тези чудовищни същества не беше мъртво в краката ми.
Позволих на огненото чудовище в мен да вземе връх, като исках то да обгърне нимфите край Орион във вихрен ад от смърт. Те се разпаднаха, когато огънят избухна, а след тях към небето се изви черен дим.
Спринтирах към Орион и го издърпах на крака, опипвайки ръцете му, сякаш за да се уверя, че е добре.
– Какъв, по дяволите, какъв беше този огън?- Попита той невярващо, а очите му ме проследяваха в страхопочитание.
Поклатих глава.
– Надявах се ти да ми кажеш.
Потърсих Тори, но не можех да я видя. Още от тълпата се беше изсипала на игрището и разбрах защо, когато стена от нимфи тръгна по стълбите, протегнали ръце в опит да обездвижат магията им.
Макс се намираше високо на върха на трибуните, а Кейлъб беше до него и двамата се бореха с група феи, като магията се сблъскваше помежду им. Ужасът се смеси с кръвта ми, когато разбрах, че това не са феи. Бяха нимфи, преоблечени във формата на феи, а откраднатата им магия беше неусвоена, но мощна и пробиваше огромни дупки в стадиона, докато се опитваше да удари Макс и Кейлъб. Те бяха на една грешна стъпка от смъртта, но аз не можех да се съсредоточа повече върху тях, защото се обърнах и започнах да тичам по неравния терен с Орион до мен.
Един заблуден магически взрив се изстреля към небето и се удари в ръба на отворения покрив. Ушите ми се разкъсаха от стенещ и разкъсващ звук, докато огромна метална плоча се сгромоляса от конструкцията.
От гърлото ми се изтръгна писък, когато тя падна право към нас. Инстинктивно изтласках въздуха от себе си по начина, на който ме беше научил Персей, а Орион ме хвана за ръката и енергията му мигновено нахлу във вените ми. Тя изтласка щита около нас и го почувствах като солидна, неразрушима стена. Но дали беше?!
Изтръпнах, хванах се за ризата на Орион и рязко изсумтях, когато огромният панел се разби в горната част на щита ми с раздиращ ухото бум. Той се разцепи на две, преди да падне от двете ни страни, и аз шокирано погледнах към Орион.
Той ме гледаше половин секунда, а устата му се разтвори.
– Добре, че ми се доверяваш – изръмжа той и веждите ми се вдигнаха. Доверявам ли?
Орион ме повлече към изхода с бързата си вампирска скорост. Той удари раменете си в тълпата, за да си проправи път, но аз се отдръпнах и изтръгнах ръката си от хватката му.
– Няма да си тръгна без Тори.
Той се опита да ме хване отново, но аз се отдръпнах, отказвайки да му позволя да ме отклони от тази битка.
Ужасът изпищя в кръвта ми, когато една огромна нимфа се извиси в задната част на тълпата и обездвижи най-близката си жертва, карайки учениците около мен да изпаднат в паника.
Орион ме хвана за ръката и аз инстинктивно привлякох магията му в своята, а приливът на допълнителната му сила ме изпълни като реактивно гориво. Освободих горящия гигант в себе си и той изригна от тялото ми под формата на крила, ускори се към нимфата и се сгъна около нея. Съществото се спъна назад, когато избухна в пламъци, тялото му изгоря отвътре, преди да падне в дъжд от черен прах.
Учениците ме гледаха в пълен шок, докато се изправяха на крака и тичаха към изхода.
Орион ме дръпна с лице към себе си и сърцето ми се разтуптя, докато ме притискаше.
– Не отивам никъде – изсъсках аз и той кимна, а на устата му се появи странна усмивка въпреки абсолютната лудост, която се спускаше около нас.
– Тогава продължавай.- Той направи жест към бушуващата битка.- Покажи ми какво имаш, Блу.

Назад към част 35                                                                        Напред към част 37

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 35

ТОРИ

Бях странно разочарована от факта, че отборът ни загуби мача, и това чувство се засили от изражението на лицето на Джералдин, когато тя пресече терена. Изглеждаше наистина съкрушена и в стомаха ми се породи чувство за вина, защото знаех, че ние сме причинили това поражение.
Макс разкъса фланелката си и лилавите рани по кожата му засияха под светлината на сребристия купол над главата. Червата ми отново се свиха виновно. Наистина не бях мислила, че ще издържи играта с това вещество по кожата си и ще завърши с толкова тежки изгаряния по него, но той явно беше направил избора да остане. Донякъде бях впечатлена от отдадеността му, дори и да беше пълен кретен.
Огромен трясък огласи Дариус, който ритна една от пирамидите, което освободи топките, и аз не можех да не остана малко доволна от това колко разстроени явно бяха наследниците.
Слаба вибрация се разнесе из земята в краката ми и аз погледнах нагоре, когато огромният сребърен купол над главите ни започна да се прибира, позволявайки да се види синьото небе отвъд.
– Какво става?- Попитах.
– В купола се съхранява магията, която захранва зоната без магия около Ямата и силовото поле, защитаващо трибуните – обясни София.- Спускат го в края на мача, за да ги изключат. Това улеснява служителите по поддръжката при пренареждането на терена и прибирането на топките от Ямата.
– Готови ли сте да тръгвате, момичета?- Попита гръмко Нова зад нас и усетих как ръката ѝ с нокти каца на рамото ми.
– Къде ше ходим?- Попита Дарси объркано.
– О, забравих ли да кажа? Смятахме, че ще е хубаво медалите да се връчват от близначките Вега.
– Какво? Не, наистина не мисля… – опитах се да протестирам, но тя вече ни насочваше и двете към игрището, а учениците от Академия „Звездна светлина“ бурно ликуваха.
Дарси привлече погледа ми и можах да кажа, че и тя е толкова нетърпелива, колкото и аз, да се изправи пред всички тези хора, но явно беше твърде късно да я спрем.
Огледах се наоколо и забелязах, че Небесният съвет и съпругите им се групират около Лайънъл, който извади от джоба си торбичка със звезден прах. Явно никой от тях не искаше да остане и да гледа как другият отбор празнува победата си и със светкавица всичките осем изчезнаха.
Двата отбора се бяха подредили от двете страни на нисък подиум и ни чакаха, като всички членове вече бяха напълно излекувани.
Наследниците дори не ни погледнаха, а очите им бяха вперени в земята, докато те беснееха от разочарование. Зачудих се дали някога преди са губили в нещо подобно и имах силното усещане, че не са. Ако изпитваха дори частица от унижението, което ни бяха причинили, тогава бях сигурна, че си е струвало.
Усмивката се бореше да завладее лицето ми, въпреки че аз се борех срещу нея. Бях сигурна, че останалите ми съученици няма да оценят, ако се усмихвам като идиот, докато връчвам трофея на състезанието, но докато Сет въртеше пръстите на краката си в калта като разочаровано тригодишно дете, ми беше доста трудно да се спра.
Нова изръкопляска учтиво и пъхна плик в ръката на Дарси, преди да ми връчи златен медал, който висеше на червена панделка. Тя махна с ръка на Дарси, която нервно отвори плика.
– Фаворит на мача – каза тя и аз изтръпнах от изненада, когато гласът ѝ отекна над целия стадион.- Присъжда се на Джералдин Грус.
Най-накрая можех да дам воля на усмивката си, когато се огледах и видях как Джералдин изскача от мястото си в подреждането, а очите ѝ блестят от емоция.
– О, сладки лукови топчета!- Изпъшка тя, докато се втурваше към нас.
– Поздравления!- Казах ентусиазирано, докато поставях медала над главата ѝ.
Тя ме прегърна и ме вдигна от краката ми, докато празнуваше. Дарси също ни обгърна с ръце и се засмяхме, докато Джералдин се разплака от щастие.
– И поздравления за победителите в мача: Академията на Звездната светлина!- Добави гръмко Нова, когато не изглеждаше вероятно скоро да се освободим от Джералдин.
Тълпата от „Звездна светлина“ полудя, аплодисментите им бяха оглушителни, докато отборът скачаше нагоре-надолу в ентусиазирано празнуване.
Ниско ръмжене привлече вниманието ми и аз погледнах надясно, където Дариус стоеше почти толкова близо, че можеше да го докосна. Челюстта му беше стегната, гръбнакът му – твърд, а очите му горяха от ярост. Бързо отвърнах поглед от него, макар че не можех да не се радвам, че това го разстройва.
Бедният малък Дариус беше загубил любимата си игра. Представете си обаче колко зле бихте се чувствали, ако някой се опита да ви удави? Съвсем не че съм озлобена…
Нова подаде на Дарси букет цветя и ми връчи медал на зелена панделка, докато Звездния пристъпваше към нас, за да ги вземе.
Човекът придърпа и двете ни в буйна прегръдка, докато си вземаше наградите, и аз не можех да не се почувствам малко доволна за отбора, докато си проправяхме път през редицата, като връчвахме цветя и медали на всеки от тях, когато се приближаваха. Представях си, че победата над отбор, пълен с Небесни наследници, е нещо, което никой от тях никога няма да забрави.
Усещах как Дариус до мен излъчваше топлина, докато се бореше да запази самообладание, докато противника си проправяше път покрай нас, но не погледнах повече към него.
Последният играч на „Звездна светлина“, който се приближи до нас, беше капитанът Куентин. Той се усмихна широко, докато приемаше цветята от Дарси, като ѝ намигаше. Когато поставих медала на врата му, той ме прегърна плътно, а ръката му неслучайно се плъзна по дупето ми. Отблъснах го със смях, вълнението му беше заразително по начин, който ме накара да си помисля, че е сирена, но не се чувствах инвазивно, както винаги с Макс. Може би защото той не се опитваше да ми налага някакви емоции, а просто споделяше своите.
– Защо вие, момичета, не дойдете и не се забавлявате с нас в „Звездна светлина“ тази вечер?- Предложи той и аз не пропуснах да чуя внушителния му тон.
– Защо не се изнесете, докато все още имате останали зъби?- Каза Дариус, преди да успеем да отговорим.
Намръщих му се, но погледът му беше вперен в Куентин.
За моя изненада Куентин се засмя подигравателно.
– И като си помисля, че се притеснявахме да се изправим срещу Небесните наследници – каза той, насочвайки коментара си към мен и Дарси.- Оказва се, че все пак те не са толкова впечатляващи. Ще бъде жалко, ако Солария се окаже в ръцете на тези неудачници. Може би вие двете трябва да преосмислите идеята си да вземете короната?
Засмях се на наглото му поведение и се зачудих колко ли още ще е нужно, за да се пречупи Дариус.
– Да – отвърнах шеговито.- Може би все пак трябва да си вземем короните обратно.
Дарси също се засмя, като разроши дългата си коса.
– О, да – съгласи се тя.- Мисля, че една корона ще ми отива всъщност.
Куентин изкрещя от изненада, когато изстрел от нагрята енергия се заби в него като товарен влак и той бе катапултиран през половината игрище, преди да падне на земята.
Преди да успея да реагирам по какъвто и да е начин, открих, че един силно вбесен дракон ръмжи в лицето ми. Дъхът ми секна в белите дробове и примижах към него, докато той ръмжеше срещу мен.
Сет се приближи до Дарси и мен, а лицето му беше със същата яростна гримаса, докато другите двама се приближиха зад тях.
– Искаш ли да повториш това?- Попита Дариус, гласът му беше тих, а заплахата в него предизвикваше трепет в сърцето ми.
Дарси хвана ръката ми и аз почти я дръпнах крачка назад, но когато дланите ни се срещнаха, усетих как между нас се заражда кладенец от сила като бурна буря. Това не беше като когато споделях силата си с Дариус по време на обучението за огнени стихии. Моята магия и тази на сестра ми не се нуждаеха от никакво поощрение, за да се слеят една с друга. Бяха родени от една и съща утроба, имаха си безрезервно доверие, копнееха да бъдат заедно.
Някъде дълбоко в дъното на душата ми един воин плачеше да бъде освободен. Не исках да претендирам за трона, но защо, по дяволите, да не го направя? Този трон принадлежеше на баща ни. Във вените ни течеше кръвта на Дивия крал и в този момент аз самата се чувствах адски дива.
– Чухте ни – изръмжах право срещу него.
– Освен ако загубата не е повлияла на слуха ти?- Добави Дарси.
– Искате да кажете, че все пак ще се опитате да придявите претенциите си?- Попита Сет с изненада в тона.
– Това не е наша претенция – отвърнах мрачно.
– Това е наше изконно право – завърши Дарси.
Вълна от енергия премина през четиримата наследници, сякаш по някакъв начин общуваха помежду си, въпреки че никой от тях не откъсваше поглед от нас и не произнасяше нито дума.
– Добре тогава – каза мрачно Дариус.- Ако го искате, ще трябва да се борите за него.
– И да изпълзите от канавката, за да го поискате – добави Макс.
– После да се стремете да го запазите всеки, един, ден – изръмжа Кейлъб.
– Така че по-добре да сте готови – изсъска Сет.
Дариус и Сет се движеха толкова бързо, че едва имахме време да реагираме. И двете изхвърлихме свободните си ръце нагоре и общата ни сила се изстреля от нас във вълна от енергия, която успя да обедини и четирите елемента.
Четиримата наследници бяха изхвърлени далеч от нас и целият стадион изпадна в зашеметяваща тишина, докато се разбиваха в земята в далечната част на игрището.
За миг никой от тях не помръдна и Дарси и аз се отдръпнахме от подиума, докато напредвахме към тях, все още ръка за ръка със суровата сила, която се извиваше под кожата ни.
Всички, които се намираха в близост до нас, се разпръснаха, докато напредвахме, дори някои от тези на трибуните започнаха да се обръщат и да се отдръпват, сега, когато силовото поле беше паднало и нямаше какво да ги предпази от магията, която можехме да отприщим.
Наследниците се изправиха на крака и за миг се раздвижиха, докато ни гледаха. Макс и Кейлъб се отдръпнаха и за секунда не можах да разбера защо, докато Сет и Дариус не се запътиха към нас, а около отворените им ръце се разрази сила. Това беше начинът на феите, един срещу един, и когато погледът на Дариус се спря върху мен, разбрах какво чака.
Размених поглед със сестра ми и тя кимна, когато ръцете ни се разделиха. Моята собствена сила се върна обратно в кладенеца в мен и аз се борих за контрол над нея, докато Дариус напредваше.
Не бяхме имали нито един урок, в който да се обсъжда използването на магия в битка, но без съмнение знаех, че на Дариус не му пука за това.
Той щракна с пръсти към мен и огнено кълбо с глава на дракон се стрелна към мен с отворени челюсти.
Стиснах зъби и призовах вода, за да хвърля потоп по пътя му, като залях дракона и изгубих Дариус от поглед, докато потокът го скриваше. Преди да успея да измисля какво да правя по-нататък, Дариус скочи през проливния дъжд, защитен от собствената си водна магия, която раздели моята като прилив.
Той изстреля копие от лед право към мен и аз изкрещях, докато отскачах назад, спънах се, докато се борех да го избегна, и паднах в калта по гръб.
Погледнах Дарси, която беше понесена във вихъра, създаден от Сет, и сърцето ми подскочи от паника.
Дариус напредна бързо към мен и аз забих пръсти в почвата от двете ми страни, насочвайки лозите нагоре от земята, за да го вържат. Стотици лиани се плъзнаха около него, като се опитваха да го заключат в хватката си, но изгоряха от плътта му веднага щом се срещнеха с нея.
Претърколих се встрани, изкатервайки се на крака точно когато Дарси падна на купчина до мен, изхвърлена безцеремонно от магическия вихър на Сет. Тя изхриптя от кашлица, но със същото движение вдигна ръка, поглъщайки върколака в огнено кълбо. Преди да успее да нанесе каквито и да било щети, Сет открадна кислорода от пламъка, като го угаси мигновено.
Изстрелях още една водна вълна към Дариус, за да го забавя, докато хванах ръката на Дарси и я издърпах на крака.
Тя ми хвърли отчаян поглед, докато насочваше още вода към Сет, но той създаде стена от пръст, за да се предпази от нея.
Дариус отново проби водната ми атака с яростен замах на ръката си и двамата напреднаха към нас като хищници с притисната в ъгъла плячка.
Отстъпих назад, но кракът ми се плъзна по ръба на дупката и само хватката на сестра ми ме спря да не падна.
Погледнах надолу, за да видя как под мен се отваря Ямата, а в дълбините ѝ, заедно със сенките, почиват безброй топки.
– Дадохме ви възможност да ни се поклоните доброволно!- Изкрещя Дариус достатъчно силно, за да го чуе целият стадион.- Но изглежда, че за да се научите, трябва да бъдете поставени на колене!
В един глас той и Сет размахаха ръце към нас и аз нямах никакъв шанс да се защитя, преди струя ледена вода да се забие право в гърдите ми точно в момента, в който Сет хвърли порив на въздух към Дарси.
Паднахме назад с писък, падайки, падайки, после се блъснах. Въздухът се изтръгна от дробовете ми, когато се приземих по гръб в гъстата кал в основата на Ямата. Болката се разнесе из тялото ми и сълзите заплуваха в очите ми, докато стадионът отвъд нас избухна в радостни възгласи и смях.
Дарси изстена до мен, а аз примигнах, докато очите ми се адаптираха към тъмното пространство.
– Ако искате да се измъкнете оттам, ще трябва да си пробиете път през нашата магия – обади се Сет, като се премести да застане над дупката над нас с Дариус до себе си.- Което би трябвало да е лесно за някой толкова могъщ като вас двете.
Паниката премина по крайниците ми, когато той и Дариус започнаха да хвърлят магии върху покрива на дупката над нас. Блестящи цветове озариха въздуха, докато те поставяха заклинания над главите ни, за да ни държат в капан, и аз се разтреперих, докато се изправях на краката си.
Дарси се приближи достатъчно, за да може ръката ѝ да се допре до моята, докато чакахме да спрат.
Когато най-накрая приключиха, Макс и Кейлъб се преместиха да застанат до тях, а четиримата наследници ни гледаха отгоре, обединени в едно цяло.
Макс се изплю към нас и аз се стреснах, но слюнката се удари в магическия щит над нас, след което бавно се плъзна по страната му.
– Ще се видим по-късно, малки Вега – измърмори той, преди да се обърне и да си тръгне.
Сет го последва, а Кейлъб задържа погледа ми за момент, преди да ги последва и той. Дариус се задържа най-дълго, със стегната челюст, докато стоеше над нас. Той бавно сведе поглед и отпусна глава, преди да се обърне и да ни изостави в Ямата.

Назад към част 34                                                               Напред към част 36

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 34

ДАРСИ

С наближаването на края на мача Зодиак успя да се доближи до изравняването на резултата, въпреки че все още имаше какво да направи, ако искаше да спечели.
Джералдин използва море от лиани, за да хвърли топка над главите на пазителите на „Звездна светлина“. Тя се промъкна през защитата им, навлезе в зоната, забранена за магия, и улови топката от въздуха под хор от възгласи. Бях станала от мястото си, крещейки за нея да вкара точката с покачващ се адреналин и тя я хвърли в Ямата под оглушителен възглас.
Рундът завърши със Звездна светлина с десет точки и Зодиак с пет. Последният рунд щеше да започне, но Орион извика за събиране, привличайки намокрения, кален и притеснен на вид отбор към края на игрището. Напрегнах ушите си, докато те се групираха около него в полукръг. Червата ми се свиха леко, когато Макс потърка възпалените си ръце – там започнаха да се появяват лилави рани. Не исках да се чувствам зле, но не можех да се сдържа, докато той стенеше от болка. Мислех си, че ще се откаже от играта, за да отиде да потърси помощ, но той упорстваше в агонията си и това ме накара да се почувствам гадно.
Той заслужава това, по дяволите.
В очите на Джералдин имаше огън, но тя изглеждаше изтощена, комплектът ѝ беше целия в кал, а по ръцете ѝ блестяха синини. София беше споменала, че на играчите не им е позволено да попълват магията си по време на мач, освен на полувремето, така че всеки грам трябваше да бъде запазен за тактиката на терена.
Орион ги погледна напрегнато.
– Изоставаме с пет точки, знаете какво означава това.
Всички кимнаха.
– Правете това, което трябва да направите, за да спечелите. Вярвам във вас.- Орион говореше предимно на Дариус, след което групира десетте в кръг и започна скандиране, което се преля в публиката на „Зодиак“, докато целият стадион не се разтресе от силата му.
„Зодиак“ няма да бъде победен! „Зодиак“ може да понесе жегата!“
Беше толкова запомнящо се, че скоро и аз се присъединих, а една група далеч горе на трибуните също подхвана мелодията. Почти всеки един студент, преподавател или родител, който беше там, за да подкрепи нашето училище, ръкопляскаше в такт с ритъма. Беше раздираща ушите какофония, която заглуши възгласите на „Звездна светлина“, и за първи път бях свидетел на такова обединение на феите в името на една кауза.
Сърцето ми биеше в такт с мелодията, докато отборът на „Зодиак“ вдигаше ръце във въздуха, тичайки обратно към игрището. Орион висеше на ръба на терена с ниско наведена глава и ръце, пъхнати в джобовете. Раменете му приличаха на стена от напрежение, а челюстта му беше каменна.
– Хайде, Зодиак – прошепнах аз и погледнах към Тори.
– Мразя „Наследниците“, но някак си искам нашето училище да спечели – каза тя, повтаряйки мислите ми.
– Освен това Джералдин ще бъде герой след това, ако успеят – казах развълнувано.
– Ще стане жестоко – каза София сериозно, сякаш цялата игра не беше една дълга, жестока кавга. – Единственият начин „Зодиак“ да спечели или да завърши наравно е, ако „Звездна светлина“ получи минус пет или повече точки. Така че те трябва да накарат противника да изпусне топката или шестима от техния отбор да бъдат изгонени от терена.
– Мамицата му – въздъхна Тори, свивайки ръце в юмруци на коленете си.
Прехапах отчаяно устните си, докато гледах към мястото, където двата отбора се преместваха в своите елементални полета. Очите на Сет бяха вперени в Олеф, въздушния нападател на „Звездна светлинат“, докато ръцете му се свиваха, принуждавайки се да не се почеше. Макс поклащаше главата си настрани, но също държеше ръцете си далеч от горящата си кожа. Дариус изглеждаше така, сякаш се канеше да убие някого, а начинът, по който очите му бяха вперени в Куентин, ме караше да подозирам, че ще се заеме с него в момента, в който се чуе свирката.
Джералдин вкопчи пети в земята като бик, който се готви да атакува, и ми стана жал за всеки от отбора на „Звездна светлина“, който щеше да се изправи пред гнева на Зодиак.
Свирката се разля във въздуха и от Огнената дупка избухна топка, която профуча през атмосферата в горяща огнена следа, нажежена до червено. Светлината на звездите се втурна към нея, а техният Воден щит изстреля струя течност нагоре, за да охлади топката, преди тя да бъде хваната умело от Огнения нападател.
Четиримата наследници изядоха земята, ускориха се напред и се врязаха в четирима от отбора на „Звездна светлина“, опитвайки се да ги свалят на земята колкото се може по-бързо.
Топката беше подхвърлена на техния Въздушен нападател, който хукна бясно към Ямата.
– Не!- Изкрещях, а сърцето ми туптеше в гърдите, когато той хвърли мощен порив въздух към пазителите на Зодиака.
Момичето от Баджървил беше издухано настрани, но Джъстин стоеше на мястото си, стиснал зъби, докато изпращаше огнен пламък обратно към въздушния елементал. В същия момент Дамиан Евъргрийл се блъсна във Въздушния страж, грабна топката и побягна към противоположния край на игрището.
– Какво прави той?- Задъха се Тори.
– Те не могат да вкарат топката!- София извика над ревящия шум.- Кръгът ще приключи, а една точка не е достатъчна, за да се спечели мачът.
Трима от отбора на „Звездна светлина“ преследваха Дамян с висока скорост, докато наследниците и Джералдин се опитваха да повалят петима от противника на земята.
– Бенсън, Тулиса, Куентин, вие сте вън!- Обяви Престос, а Зодиак се зарадва бурно, докато Макс, Дариус и Сет се изправиха, за да ги пуснат. Само Тулиса излезе сама от терена, докато другите двама бяха изнесени на носилки.
– О, Боже мой – издишах аз, напълно зашеметен от бруталността, която се разигра пред мен.
Човекът, когото Джералдин се опитваше да принуди да падне на земята, продължаваше да и нанася тежки удари, принуждавайки я да се върне назад, и аз изтръпвах всеки път, когато тя поемаше удар. Дариус спринтира напред, за да помогне, следван плътно от Кейлъб, и двамата се хвърлиха върху Джералдин, за да задържат играча на “ Звездна светлина“ на земята.
Свирката на Престос засвири пронизително и тъпанчетата ми едва не се пръснаха от шума, който се разнесе от тълпата на „Зодиак“.
– Ейвъри, ти си аут!
Четирима от „Звездна светлина“ бяха аут. Бяха останали само шестима членове в играта, но те се стараеха да оцелеят, за да получат топката от Дамян, който обикаляше терена колкото може по-бързо. Изглеждаше изтощен и докато тичаше покрай Кейлъб, му подхвърли топката. Кейлъб се развихри и се отдалечи от тримата членове на „Звездна светлина“, които все още го преследваха.
Дариус и Сет се втурнаха към своите пазители, търсейки по-лесна плячка, докато Кейлъб отвличаше вниманието на останалата част от отбора им. Двамата избягаха, оставяйки вратата широко отворена, но явно знаеха тактиката, която „Зодиак“ играеше. Нашият отбор не искаше да вкара топката, а да принуди още двама играчи на „Звездна светлина“ да излязат от игра, за да си осигурят победата.
Пазителите бяха бързи и се зачудих дали това не е тактика, с която са добре свикнали в последния кръг. Дариус и Сет бяха като хищници, които преследват газела, а очите им бяха насочени към най-бавния от двамата играчи. Сблъскаха се с пълна сила с нея и ужасен звук от щракане изпълни въздуха, докато я поваляха на земята. Тя лежеше ужасяващо неподвижно и когато минаха няколко секунди, свирката на Престос се разнесе.
– Линг, ти си аут!
Момчетата слязоха от нея и двама медици се втурнаха на терена с носилка, за да я отлепят от земята. О, по дяволите.
– Равенство е – изпъшка Диего. Това означаваше петима играчи извън игра. Нямаше как „Звездна светлина“ да я върне толкова близо до края на кръга. Часовникът отброяваше десет секунди и цялото училище изрева, когато Кейлъб се втурна към ямата.
– Все още можем да спечелим!- София изкрещя, докато Кейлъб се устремяваше към ямата, а устата му се изпъваше от победоносна усмивка.
Никой не видя, че Въздушния щит на „Звездна светлина “ идва. Той нанесе удар в страната на Кейлъб, който го запрати в калта, а ръката му се изкриви неловко под него. Той падна отгоре му, грабна топката и я хвърли в Ямата с вик на усилие.
Около мен се проточи колективно въздишане на абсолютен ужас.
Академията „Звездна светлина“ съвсем полудя, когато таймерът удари нула и на таблото проблеснаха крайните резултати. Зодиак: 5 Звездна светлина: 6
Поклатих глава, когато отборът на „Зодиак“ падна на колене върху разкаляната земя. Орион се обърна и ритна седалката си толкова силно, че тя се счупи на две. Нова отпусна лице в ръцете си, докато директорът на „Звездна светлина“ танцуваше победен танц до нея.
Загледах се в терена с пълно недоверие.
По дяволите, ние загубихме.

Назад към част 33                                                             Напред към част 35

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 33

ДАРИУС

Когато свърши почивката, се събрахме и се върнахме на терена, сякаш бяхме кралете на проклетия свят. Гневът все още се надигаше в червата ми, горещ и горчив, но не можех да му позволя да ме владее отново; трябваше да го насоча към този мач.
Изоставахме с осемнадесет точки. Осемнадесет! Струва ми се, че никога досега не сме влизали в такова неблагоприятно положение през второто полувреме. По дяволите, не бях сигурен, че изобщо някога сме влизали в неблагоприятно положение през второто полувреме.
Другият отбор вече беше излязъл на терена. До началото на второто полувреме оставаха още десет минути и те прекарваха това време в развличане на публиката.
Вдясно от мен учениците от „Звездна светлина“ все още ревяха песен за това, че Кейлъб се е хванал с пегас, и аз стиснах зъби, докато гледах към приятеля си.
Моментът на слабост, на който се беше поддал в съблекалнята, беше отстъпил място на студена, твърда ярост и той се взираше в трибуните на „Звездна светлина“ с яд в погледа си. Сега сред тях се носеха четири огромни надуваеми секс кукли „Пегас“, а мръщенето ми се задълбочи, когато забелязах собственото си име, изписано на една от тях, и имената на Сет и Макс на другите две.
Тълпата на „Зодиак“ изрева поредния хор „На наследниците не им пука!“ и в този момент ми се искаше това да е проклетата истина. Никога досега не бях изпитвал подобна подигравка. Разбира се, всички бяхме имали не една скандална или злобна история, отпечатана за нас, но никога досега не се беше налагало да стоим и да слушаме подобен вид подигравки.
Замислих се, че съм причинявал подобно унижение на хора безброй пъти, и за половин секунда се сетих за близначките Вега и начина, по който изглеждаха, след като Ланс извади Рокси от басейна. Но това не беше същото. Трябваше да направя това. Беше за доброто на Солария и потиснах гласчето в главата си, което се опитваше да постави под съмнение този факт с отмъщение.
Обърнах се, за да погледна към съотборниците си, но очите ми наистина бяха насочени към другите наследници, докато говорех.
– Как се справяте със силата си? Трябва да ги разбием с магията си тази половина – казах, като посегнах към сърцевината си, за да преценя своята. Въпреки факта, че използвах магия от началото на играта, кладенецът на силата в мен все още гореше яростно, особено след като през по-голямата част от почивката седях с торбата със злато, която бях донесъл в съблекалните.
– Три четвърти от силата е пълна – обяви Сет. Ръцете му бяха свити встрани, докато се бореше с желанието да се почеше отново. Той беше единственият от нас, който не можеше да попълни магията си по време на почивката на полувремето поради нуждата му от бягане под луната, за да го направи, но винаги се въздържаше да използва твърде много през първото полувреме точно поради тази причина.
Сега ще отида и ще си наваксам – обяви Макс и се отдалечи към мажоретния състав на „Звездна светлина“, като се бореше с гримасата от болката на лилавата си плът.
– Аз също трябва да допълня – добави Кейлъб, а погледът му се плъзна към края на игрището, където Вега стояха на местата и говореха с приятелите си. Всъщност обаче той не помръдна и имах чувството, че не искаше Рокси да го види разтреперан.
– Хайде, да покажем на тези задници от „Звездна светлина“ с кого си имат работа. Имаш шибана кралска особа за Източник – подканих го аз, като го плеснах по рамото и го поведох към тях. Орион вече ни беше изпреварил и тъкмо се промъкваше през силовото поле, за да заеме мястото си близо до близначките. Раменете му бяха стегнати от напрежение, а челюстта му бе заключена, докато гледаше право напред.
Пресякохме игрището и Рокси се огледа, когато ни видя да идваме. Тя стисна пълните си устни, но не показа друг знак, че пристигането ни я притеснява. Стиснах зъби и ми се искаше тя да трепне, за да може баща ми и останалите съветници да видят, че най-малкото се страхува от нас, но, разбира се, тя не го направи. Сестра ѝ стоеше до нея и презрителният поглед, отправен към нас, предизвика вълна от гняв в мен. За кого, по дяволите, се мислеха тези момичета?
За да стане още по-лошо, капитанът на „Звездна светлина“, Куентин, стигна до тях преди нас и им предложи дразнещ поклон и усмивка, от която ми се прииска да му избия зъбите. И възнамерявах да го направя веднага щом започнеше втората част. И двете момичета се засмяха на нещо, което той каза, усмихвайки се, сякаш беше най-забавният шибан глупак, който някога са срещали.
Тъмните очи на Рокси се преместиха към моите и за половин секунда усетих как ме присвива точно в центъра на червата, защото ми се стори, че тя почти насочва усмивката си към мен. Беше си направила рокля от една огромна риза за „Питбол“, която обхващаше бедрата ѝ и я правеше да изглежда така, сякаш току-що е изпълзяла от леглото ми и я е облякла. Идеята за това ме развълнува много повече, отколкото би трябвало, но когато тя се обърна, за да прошепне нещо на сестра си, видях, че името, отпечатано на гърба на ризата ѝ, не беше Акрукс, а Грус.
Разбира се, че е така. Престани да мислиш с пишката си и се върни в играта!
Капитанът на „Звездна светлина“ забеляза приближаването ни и се направи на ударен, но забелязах продължителните погледи, които близначките му хвърлиха, докато тичаше нанякъде.
– Наслаждаваш ли се на играта, скъпа?- Попита Кейлъб, когато се приближихме достатъчно, за да говорим с тях. Не пропуснах начина, по който очите на Рокси го проследиха, и факта, че в погледа ѝ имаше значително по-малко омраза, когато погледна към него, от тази, която насочи към мен. Предположих, че не я е стопил наполовина, но това все още ме вбесяваше.
– Разбира се – призна тя с широка усмивка.- Джералдин не е ли невероятна?
– Да, тя е шибаната пижама на котката – изръмжах, като ми се искаше наистина да мога да отправя обида към Цербер, но това момиче собственоръчно спасяваше задниците ни от пълно унищожение в този момент, така че дори не можех да се преструвам, че го правя. Без нея щяхме да бъдем жестоко прецакани.
– Може би тя трябва да е капитан – предложи Гвендалина с подигравателна усмивка.
– Може би трябва – съгласи се Ланс гръмко и аз се намръщих на приятеля си. Нямаше начин той да ми предложи някаква лоялност, когато ставаше въпрос за „Питбол“. Ако не бях най-добрият, тогава щеше да ми го каже в очите. Искаше ми се само да не изказва мнението си пред Вега.
– Просто имам нужда от едно бързо зареждане – каза Кейлъб и Рокси дори не трепна от това. Тя въздъхна, сякаш това, че ще я ухапе, беше проклето неудобство, и придърпа дългата си коса през рамо, за да му предложи достъп до шията си.
– По-добре побързай – добави тя.- Остават само две минути до края на почивката.
Погледнах към таблото, за да потвърдя казаното от нея, и докато погледна назад, Кейлъб я беше хванал в прегръдките си, а зъбите му бяха в гърлото ѝ.
Тя дори нямаше благоприличието да изглежда ужасена, пръстите ѝ се усукваха в косата му, докато той я държеше на място. Шибаната му ръка беше върху бедрото ѝ, като се плъзгаше по подгъва на ризата, и за момент наистина ми се искаше да му откъсна ръката.
Поклатих глава и се обърнах настрани от тях. Този гняв към Милтън се беше излял върху всичко, което правех днес. Просто не можех да повярвам, че той е направил такова нещо с мен. Той беше един от най-верните ми последователи, никога не бях усещал дори сантиметър непокорство у него, камо ли предателство от такъв мащаб, а не можех да го изхвърля от главата си. Ако не можех да се доверя на някой толкова предан като него, тогава на кого, по дяволите, можех да се доверя?
Погледът ми се плъзна по столовете над близначките, където седяха родителите ми, но не му позволи да се задържи там. Ако видех изражението на неудовлетвореност и разочарование, което знаех, че ще се появи на лицето на баща ми, тогава наистина щях да изгубя ума си.
Кейлъб освободи Рокси, като се наведе близо до нея, за да ѝ прошепне нещо в ухото, което я накара да се разсмее, докато аз стисках зъби. Той отдели миг, за да излекува ухапването на врата ѝ, и се върнахме обратно към игрището.
– Надявам се, че тази половина ще се справиш по-добре!- Извика след нас Гуен.
– Не може да се справят по-зле, нали?- Добави Рокси, а аз стиснах юмруци, за да не ги погледна.
Макс се приближаваше от другата страна на игрището, нервен от възбудената енергия, която току-що беше изсмукал от мажоретния състав на „Звездна светлина“, който сега се радваше не толкова ентусиазирано. Тъмна усмивка изпълни лицето ми при тази гледка и си представих, че на феновете на „Звездна светлина“ не им е харесало да гледат как техният отбор от мажоретки лапа по нашия Воден щит, докато той изсмуква цялото им настроение.
Отборът се подреди от двете ми страни, когато последната минута започна да се отброява и Престос се появи с метална стартова топка.
Куентин застана срещу мен и аз изръмжах в усмихнатото му лице. С удоволствие щях да му дам урок защо ние сме предопределени да властваме над Солария, а той се е запътил към средна позиция в някой забутан град.
Тълпата отброяваше секундите, но аз ги блокирах, целият ми свят беше насочен към капитана на отбора срещу мен. Той се опита да задържи погледа ми, но усмивката му се изплъзна и очите му затрептяха от загриженост миг преди да прозвучи свирката.
Изръмжах, като се втурнах право към него, обвивайки юмрука си в лед половин такт преди да го ударя в лицето му. Зъбите се срещнаха с кокалчетата ми и той бе захвърлен обратно в калта под огромно уууууу от тълпата.
Грабнах двайсеткилограмовата топка в ръцете си и започнах да тичам, изхвърляйки огнена магия в дъга пред себе си, докато спринтирах право към Ямата.
Всеки член на противниковия отбор скочи на пътя ми, но аз ги отблъснах със силата на заряда си и топлината на огъня си.
Двамата пазители на ямата от „Звездна светлина“ ме чакаха, когато стигнах до бронзовата плоча, обграждаща ямата, и магията ми се разпръсна, докато пресичах зоната без магия. Аз обаче тичах със заряда на препускащ слон и те нямаха никакъв шанс, когато се сблъсках с тях, поваляйки единия от тях на пода вляво от мен, а другия запратих обратно в Ямата точно когато забих топката върху него.
Обърнах се обратно към тълпата на „Зодиак“, размахвайки триумфално юмрук, докато те полудяваха.
За да допълни победата ми, Престос изкрещя:
– Паркър, аут си!- Тъй като Пазачът на ямата, когото бях повалил в ямата, не успя да се върне навреме от нея.
Вече имахме две точки стопени от преднината им и бях твърдо решен да си върна всяка точка, от която се нуждаехме, плюс още няколко. Нямаше да загубя този шибан мач.
Следващият рунд започна веднага и аз се усмихнах, когато пламтящата топка се изстреля от дупката в моята зона. Дамян, нашият резервен огняр, който зае мястото на Милтън, когато му забраних да играе, се втурна напред, за да вземе топката, а аз се нахвърлих върху двамата огнени играчи от „Звездна светлина“.
Техният Огнен щит се опита да ме пресрещне, но аз се блъснах в нея с пълна сила, като я повалих по задник в калта. Водният им защитник простреля Дамян с водна струя и топката излетя от ръцете му, преди да бъде грабната от земния им състезател Куентин.
Сет спринтираше на позиция пред мен близо до Ямата, а Макс се доближи до мен, докато атакувахме към топката.
Вълна от земна магия разкъса земята пред нас, хвърли Макс в мен и прати и двамата на земята. Макс изкрещя, тъй като натискът на моята тежест върху него засили изгарянето на кожата му. Тези задници от „Звездна светлина“ ще си платят за това, че са го саботирали по този начин!
Ланс ревеше неприлично срещу мен и аз скочих на крака, като отново се втурнах след топката, но беше твърде късно. Старлайт вкара гол и за да влоши нещата, Престос отново обяви
– Макс аут.
Устните ми се разтвориха от ужас, когато той се отдалечи, а аз се запътих обратно към Огнената четвърт в очакване на следващата топка.
Обикновено ледената топка се изстреля от Водната дупка, където бяхме с един играч по-малко. Нашият Воден защитник моментално беше повален от техния Воден страж, който я притисна към земята достатъчно дълго, за да я изхвърли. Междувременно техният Воден защитник успя да се обгради с въздушния и земния си защитник, докато тичаше към Ямата.
Хвърлих огнен взрив към тях, като повалих и тримата на задниците им, но някак си Водната гъркиня успя да закачи топката в ръцете на техния Огнеборец, докато тя падаше, и той заби топката в дупката за един дъх.
Поклатих глава, неспособен да повярвам на случващото се, докато ние възобновявахме позициите си, а яростта ми се натрупваше в нещо осезаемо.
Следващата топка се изстреля от Въздушната дупка, но Сет се беше почесал по проклетия си задник и пропусна играта. Кейлъб изтича да пресрещне Въздушния нападател на Звездна светлина, който моментално започна да свети в искрящо жълто, докато тичаше.
– Вижте, той отново преследва някакъв задник на Пегас!- Изкрещя някой.
Публиката на „Звездна светлина“ започна нова песен за сметка на Кейлъб. Алтаир обича Пега секс! Той е възбуден от рогата! Отново и отново думите се носеха от тълпата и Кейлъб се спъна, когато тя стигна до него, като пропусна шанса си да се справи с Въздушния нападател и му даде възможност да вкара отново.
Сърцето ми биеше извън ритъм, губех контрол над гнева си и бях изпълнен с ужасната шибана възможност, че всъщност можем да загубим този мач.

Назад към част 32                                                       Напред към част 34

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 32

ОРИОН

– Какво става там?!- Изревах, а чистата ярост се разля по тялото ми като разтопена пластмаса.
Беше полувремето и отборът седеше на пейката пред мен в съблекалнята, изглеждайки вече победен. Кейлъб скри лицето си в ръце, докато другите трима наследници се опитваха да го утешат след скандиранията.
– Получи ли свирка от кон? Вкараха ли ти рог в задника?- Го бяха прогонили от стадиона.
Макс потупваше лилавата си кожа, а Сет продължаваше да се чеше по главата и, честно казано, те се разпадаха до смърт.
Никой не ми отговори. Наистина изненадващо.
– Академията на Звездната светлина са второстепенен отбор. Вие сте елитен отбор. Родителите ви не наливат не толкова трудно спечелените си пари в това място без причина!
Мълчание.
– ОТГОВОРЕТЕ МИ!- Изревах.
Джералдин Грус трепереше, докато ме гледаше.
– Страдащи колбаси, треньоре. Ще се справим по-добре, сигурен съм, че можем, ако всички…
– Тихо – заповядах и тя кимна покорно. Посочих към нея.- Ти си единственият играч там, който си скъсва задника. И се предполага, че трябва да играеш в защита, а не да вкарваш дузпи.- Погледнах към останалите членове на отбора.- Грус поема цялото ви бездействие там. Ако не спечелите този мач, ще започнете сезона в дъното на лигата, а оттук нататък мачовете стават само по-трудни. Имахте късмет да изтеглите Звездните толкова рано, този мач би трябвало да е детска игра!
Отново погледнах към Наследниците, челюстта ми се стегна, когато Макс изстена, опипвайки тялото си, а Кейлъб все още не вдигаше поглед, когато Сет сложи ръка на рамото му. Дариус се взираше в далечната стена, сякаш някой се беше изсрал в чинията му за вечеря.
– Вие четиримата. При мен. Сега – наредих аз.
Те се придвижиха към мен, влачейки петите си, а аз поклатих глава на мрачната им проява.
Блъснах Кейлъб под брадичката му, като го принудих да ме погледне.
– Алтаир, майната му на това, което мисли тълпата. Не ме интересува дали си падаш по секс с леприкони, остави тези глупости извън терена, разбираш ли?
Той си пое тежко дъх и кимна.
– Разбирам – каза той с малко повече ентусиазъм.
– Ригел.- Щракнах с пръсти към Макс и той се приближи, повдигна ризата си, за да ми покаже повдигнатия лилав обрив, който сега покриваше почти цялото му тяло.
– По дяволите, става все по-зле.- Издадох ниско свистене.
– Лекуването му не върши работа – изстена той.- Трябва да отида в болницата на Уран…
Останалите от екипа започнаха да се смеят и аз ги стрелнах с поглед, за да ги накарам да млъкнат, докато Макс свеждаше глава.
– Ами това е твое решение. Мога да те заместя с някой друг – казах аз, като обгърнах тила му, за да го накарам да ме погледне в очите.- Но да знаеш, Ригел, ако решиш да останеш и през второто полувреме и играеш като гадинката на конци, на която току-що станах свидетел, ще се погрижа този обрив да продължи до края на проклетия срок, разбираш ли?
– Да, сър. Искам да продължа да играя – промълви той и аз го пуснах, грабнах Сет за яката и го дръпнах по-близо. Бях може би с един процент по-груб с него, отколкото с останалите. Но той беше отрязал косата на Блу и аз просто не можех да му простя, по дяволите. Край на историята.
Обхванах с ръка кокчето му и притиснах челото си към неговото.
– Имаме ли проблем, Капела?
– Не – изсъска той.
– Тогава защо се чешеш по всеки ъгъл, по всяко кътче, по всеки проклет отвор на тялото си пред четири хиляди души?- Някъде в слепоочието ми се пукна вена, а сърцето ми се блъскаше в гръдния кош с такава сила, че това беше истинска тревога. Може би аз се нуждаех от тази победа повече от тях. Може би те не бяха водени от цялата отчаяна страст на човек, който е изгубил шанса си да играе за Соларианската лига по питбол. Но помогнете ми, през всичките години, в които бях играл или тренирал отбора по питбол на академия „Зодиак“, никога не бяхме оставали последни в турнира. Така че тази година нямаше да започнем.
– Имам бълхи!- Оплака се Сет и аз инстинктивно го отблъснах от себе си. Той падна на колене и се вкопчи в краката ми, сякаш в разгара на нервен срив.- Моята глутница не иска да спи с мен, да тича с мен или да прекарва време с мен, а аз не съм създаден да бъда сам. И ме сърби толкова много, професоре!- Той ме погледна отчаяно и аз се намръщих, като го изтръсках от краката си. Това е жалко.
– Стани. Опитай се да вземеш със себе си достойнството си. Следващата седмица всеки върколак в Академията ще бъде намазан против бълхи. Така че дотогава го изтърпи. Ще ти дам същия избор, който дадох на Ригел. Влизаш или излизаш?
Той погледна към приятелите си, като сякаш черпеше сили от тях.
– Влизам – въздъхна той.- Ще се справя по-добре.
– Добре.- Ударих го прекалено силно по рамото, така че той се препъна напред, а аз се опитах да не призная факта, че това има нещо общо с Дарси. Защото нямаше, по дяволите.
– Дариус.- Повиках го и той се приближи към мен, опръскан с кал, толкова тъмна, колкото и гримасата на лицето му.
– Какво ти е влязло в главата?- Попитах по-меко, отколкото останалите.
Той сви огромните си рамене и аз повдигнах вежда, очаквайки да се откаже от играта.
– Това е заради шибаният Милтън Хюбърт – изсумтя той.- Той е този, който е нахлул в стаята ми, откраднал е нещата ми и изгорил проклетата ми стая. Той трябваше да ми е приятел.
Покрай звездите, можеше ли всички тези проблеми да се случат в по-лош момент?
Въздъхнах тежко.
– Сигурен ли си?- Изведнъж ме осени мисълта, че ако Хюбърт е направил това, той може да има източващия кинжал, който търсехме. Но аз бях претърсил всички стаи на учениците… къде би го скрил?- По дяволите, не мога да мисля за това точно сега.
– Да – изръмжа Дариус.- Сигурен съм. Момчето имаше наглостта да носи един от златните пръстени пред мен.
– Това ми се струва идиотско – коментирах аз.
– Той не е точно най-ярката искра.- Дариус сви рамене, макар че зъбите му все още бяха здраво стиснати.
– Добре.- Положих ръка на рамото му.- Трябва да оставиш това настрана за последната половина. След това, ако искаш, можеш да се изправиш срещу него като пълен задник на Дракон. Дори ще донеса огнехвъргачка и ще ти помогна да го направиш, за да сме сигурни, че ще си върнем всеки предмет, който е откраднал. Но приятелите ти се нуждаят от теб на място точно сега. Погледни ги.- Направих жест към Сет, който залепваше мокра тоалетна хартия на обрива на Макс, сякаш това изобщо щеше да му помогне, и към Кейлъб, който избърсваше блясъка, който все още беше залепнал за чатала му, независимо каква магия използваше, за да се опита да го премахне. Беше жалко.
– Те имат нужда от теб, човече.- Разтърсих малко Дариус и той кимна, като изглеждаше, че най-сетне е разбрал това. Той се премести, за да се присъедини към приятелите си, и те погледнаха с надежда, когато той пристигна.
– Правилният отбор.- Изплясках с ръце, за да привлека вниманието им.- Излезте там и унищожете Академията „Звездна светлина“, както сте създадени да го направите. Обучавали са ви за най-добрите, така че бъдете най-добрите.- Погледнах ги, докато се подреждаха в редица. Наследниците стегнаха редиците си, като се пляскаха по раменете, но някои от тях все още изглеждаха нещастни.
От тълпата обратно на стадиона се носеше позната песен и надеждата изгаряше в гърдите ми. Перфектно време!
– Не можеш да уплашиш наследниците, на наследниците не им пука. Не можеш да уплашиш Наследниците, на Наследниците не им пука!
Останалата част от отбора подхвана скандирането, като се групираха и сключиха ръце на раменете си в кръг, макар да забелязах, че Ашанти Ларуе спазваше дистанция от Сет. Скоро и наследниците се присъединиха, като скачаха нагоре-надолу и размахваха юмруци.
Скръстих ръце и се усмихнах, докато гледах. Забавното беше, че тази песен беше най-голямата лъжа, която някога бях чувал. Защото през всичките години, в които ги познавах, никога не бях виждал Небесните наследници да изглеждат толкова разтреперани.

Назад към част 31                                                         Напред към част 33

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 31

ТОРИ

Гледах мача с широко отворени очи и смях, който се късаше в гърлото ми. Сякаш не беше достатъчно да гледам как Наследниците се разпадат напълно, за да ми е хубав денят, а имах място на първия ред, за да видя как Лайънъл Акрукс и останалите от Небесния съвет също стават жертва на унижение. Беше прекалено хубаво, по дяволите. Прекалено поетично.
Ах, сладка справедливост.
И макар че тази лека форма на мъчение се свеждаше само до срам, тя все пак ме накара да се почувствам отново силна. След това, през което бяха прекарали мен и Дарси, това беше най-малкото, което тези боклуци заслужаваха, и се надявах, че се наслаждават на ястието с карма, което вкусваха.
Смехът се изтръгна от устните на Дарси и аз проследих погледа ѝ, за да видя как Сет се чеше по дупето, сякаш е загубил нещо там. Не можах да се сдържа и аз да не избухна в смях и усещах смъртните погледи, които ми спечелваше от съветниците в отговор. Лицата им бяха перфектните маски на заможни горди родители, които въплъщаваха тук днес, но напрежението в позата им говореше истинската история. Те бяха потресени от нещата, които се разиграваха тук. Репутацията беше всичко за хора като тях и точно пред цял куп оператори и репортери техните скъпоценни наследници се бяха изложили.
Бързи стъпки привлякоха вниманието ми към редицата зад мен и за миг извърнах глава от играта, за да видя как Уошър се промъква между тълпата, викайки името на директор Нова.
Директорът се обърна раздразнено, когато стигна до нея, и извика, за да бъде чут над тълпата, позволявайки на думите му да се понесат към мен.
– Картите ми дадоха видение, госпожо директор!- Каза той настоятелно, като обичайният лежерен тон в гласа му за първи път липсваше, докато очите му се издуваха, разкривайки твърде много от бялото.
Блъснах Дарси с лакът, за да привлека вниманието ѝ към него, и тя също наклони глава, за да слуша.
– Не сега, Уошър – каза Нова, опитвайки се да му махне с ръка, докато директорът на академията „Звездна светлина“ се оглеждаше любопитно.
– Но там имаше ужас, огън и смърт!- Уошър настоя, като гласът му трепереше на последната дума.- Тук не е безопасно, това място е маркирано…
– Опитваш се да намериш начин да се откажеш от играта ли?- Подигра се директорът на академията „Звездна светлина“, когато веждите на Нова се смръщиха от загриженост.- Само защото виждаш, че „Звездна светлина“ ще спечели?
Очите на Уошър бяха диви от страх, но бузите на Нова пламнаха при намека на другия директор.
– Със сигурност не – отвърна тя.- За днешния ден не са правени други подобни прогнози, а нека бъдем честни, в миналото сте правили много неточни прогнози, нали професор Уешър? Помните ли времето, когато бяхте убеден, че племенникът ви ще бъде изяден от Немейския лъв на рождения си ден?
– Това беше различно – помоли Уешър.
– Или пък когато казахте на професор Персей, че ще хване фаеонска чума? Той нямаше да дойде на работа цяла седмица!
– Знам, но…
– Ще обсъдя това с вас, след като мачът приключи, професор Уешър – каза тя твърдо.
– Но аз…
– Достатъчно, нямаш право повече да ме разсейваш от мача – заповяда тя.
Уошър се отдръпна, сякаш го беше ударила, и погледът му кацна върху мен и сестра ми, докато започна да се отдалечава. Преди тълпата да успее да го погълне, той ни промълви една-единствена дума, от която по гръбнака ми преминаха тръпки.
Бягай.
Размених поглед с Дарси.
– Мислиш ли, че той наистина знае нещо?- Въздъхнах, оглеждайки се за някакъв знак, че нещо тук е на път да се обърка ужасно.
– Не знам – каза тя бавно.- Но звучи така, сякаш често прави грешни прогнози.
Повдигнах рамене пред нея. И двете знаехме, че аз съм по-скептичната от двете ни и ако Нова не изпитваше незабавна нужда да бяга, тогава може би нямаше за какво да се притесняваме. Какви бяха шансовете нещо да се случи, докато бяхме заобиколени от толкова много хора все пак?
Преди да успея да се замисля, вниманието ми се спря на Дариус, който се втурна през игрището като препускащ носорог и удари един член на другия отбор толкова силно, че чух как нещо се пропука.
Дъхът ми заседна в гърлото, когато играчът на „Звездна светлина“ изстена на земята, а Дариус му изтръгна топката и я изстреля през игрището със силата на торпедо.
Таймерът отброяваше времето, докато играчът на „Звездна светлина“ не успяваше да се изправи и Дариус се отдалечаваше от него, без да погледне назад. Знаех, че това е част от играта, но беше безумно брутално. Макар че, ако трябва да съм напълно честна, да гледам как всички те се бият така и да виждам силата, която излъчват, дори когато губят, също беше напълно горещо.
Мускулите на Дариус се напомпваха яростно, докато спринтираше далеч от мен, а аз се взирах в краката му, които бяха опръскани с кал и някак си изглеждаха още по-добре заради това.
– Олеф, ти си аут!- Изкрещя Престос, но играчът на „Звездна светлина“ все още не помръдваше. Двойка медици изтичаха на терена и му направиха бърз преглед.
– Счупен гръбнак!- Изкрещя единият от тях.- Това е дълго лечение, повикайте заместник, след като изтече времето му за почивка.
Устните ми се разтвориха, гледах шокирано и не можех да повярвам на това, което чух.
– Току-що не казаха ли, че Дариус е счупил гръбнака на онзи човек?- Попитах невярващо.
– Това е рискът, който поемаш, когато играеш – мрачно каза Орион, докато минаваше покрай мен, за да се върне на място.
Дарси вдигна вежди към мен и аз върнах погледа си към мача точно когато Джералдин разкъса терена с грохот от извиваща се земна магия, събори от краката си водохранителката от Звездна светлина и я принуди да пусне топката. На таблото на „Звездна светлина“ светкавично се появи огромен знак -5 и аз скочих от мястото си от вълнение, за да аплодирам приятелката си.
– Върви, Джералдин!- Изкрещях, а тя ми се усмихна, тъй като някак си успя да ме чуе.
Сет едва не изпусна топката, тъй като тя беше хвърлена към него в следващия момент, докато той се разсейваше, чешейки се по главата. Той успя да я улови с порив на въздушна магия и започна да спринтира към Ямата, докато таймерът над нас намаляваше до десет секунди.
Тълпата започна да отброява:
– Девет! Осем! Седем…
Сет скочи във въздуха, задвижвайки се напред с магията си, но двамата въздушни елементали от противниковия отбор хвърлиха собствените си магии, за да му противодействат.
– Три! Две…
Сет стисна зъби и вложи още повече сила в задвижването си, но нямаше време.
Кълбото в ръцете му се взриви във вълна от чист въздух, която отметна главата му назад и го прати да падне от небето. Той се удари тежко в земята, а тълпата изпищя разочаровано. Цели три секунди сърцето ми изобщо не биеше, докато се взирах в прегърбеното му тяло в калта, чудейки се дали е мъртъв.
Сетне се закашля, като се изтласка в седнало положение, точно когато Дариус се появи, за да му предложи помощ да се изправи. Той поклати глава, за да я прочисти, и веждите ми се вдигнаха чак до линията на косата му.
– Тази игра е луда – въздъхна Дарси, а очите ѝ бяха разширени от тръпката.
– Мисля, че я обичам – съгласих се аз.

Назад към част 30                                                         Напред към част 32

Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 30

МАКС

Подскачах от крак на крак, докато Престос вдигаше свирката към устните си и вторият рунд започваше. Погледнах Водната стража на другия отбор, докато се подготвях да блокирам движенията ѝ. Тя беше голяма за момиче, но аз все още имах поне шестдесет килограма над нея и щях да използвам това предимство, за да се справя с нея, ако топката се изстреля от Водната дупка в нашия квадрат.
Свирката изсвири и вместо това топката се изстреля от Въздушната дупка и се загуби нагоре към сребърния купол над главата, докато Сет скачаше след нея, задвижвайки се по-високо с въздушна магия.
Започнах да тичам колкото се може по-бързо, а Звездният воден щит не изоставаше за известно време, докато не я ударих с лакът в лицето и не я накарах да се търкаля в калта зад мен.
Бях насочил погледа си към топката, но докато тичах, материалът на шортите ми се струпа между краката ми и изведнъж се свих, когато паренето пробяга по топките ми.
– Какво, по дяволите, правиш, Ригел?!- Изкрещя Орион от страни на игрището, но аз бях почти ослепял от парещата болка в левия ми тестис.
За миг изревах като новородено бебе, преди да възвърна яснотата на ума си, за да използвам водната си магия и да наводня шортите си, за да отмия изгарянето. Изглеждаше така, сякаш току-що съм се напикал, но това помогна. Като миг на облекчение за мен, залях с водата цялото си тяло и въздъхнах доволно. Тя не беше потушила напълно пламъците по кожата ми, но определено беше отнела напрежението.
Погледнах нагоре и видях Кейлъб да спринтира по средата на игрището с леката въздушна топка под мишница и решителна гримаса на лицето. Играчите на „Звездна светлина“ се надпреварваха да го пресрещнат, но дори без вампирската си скорост, която не можеше да използва в играта, момчето беше родено бързо.
– Занеси я у дома, Кейлъб!- Изръмжах, размахвайки ръце, като изстрелях струя вода към най-близкия до него пазач на яма от „Звездна светлина“, който направи грешката да излезе от зоната без магия около ямата.
Тежки стъпки оповестиха пристигането на Звездния воден щит три секунди преди тя да се забие в мен и аз изохках, когато тя заби рамото си в стомаха ми, изкарвайки въздуха от дробовете ми.
Отстъпих назад, за да се подсиля, но кракът ми се плъзна в калта на собствената ми проклета локва, която бях създал, докато се опитвах да потисна изгарянето.
Ботушът ми се завъртя под мен, тежестта ѝ ме изхвърли моментално и аз паднах тежко под нея.
Имах намерение да я изхвърля от себе си с въздушна струя, но когато гърбът ми бе притиснат здраво към земята, изгарянето отново избухна по плътта ми и аз изкрещях, докато пред очите ми избухваха звезди. Не можех да се концентрирам върху магията си и за един болезнено дълъг миг тя ме държеше приклещена в калта.
Чу се свирка, а след това прозвучаха най-ужасяващите думи.
– Ригел! Ти си аут!
Водовъртежът изчезна, преди още да съм се изправил на крака, и аз проклинах силно, докато си проправях път с нокти, заливайки отново кожата си с вода в опит да спра огъня, който гореше по кожата ми.
Погледнах назад тъкмо навреме, за да видя как Кейлъб забива топката, но след точката, която бяхме изгубили заради мен, беше отнета, все пак останахме с равенство без спечелени точки.
Задникът ми се удари в пейката, тъй като бях принуден да изкарам втори рунд навън, преди да мога да се върна в играта, но изкрещях в момента, в който това се случи, като се изправих отново, тъй като натискът накара бузите на задника ми да изгорят с адски огън.
Тъмна сянка се стрелна към мен от лявата ми страна и преди да успея да мигна, Орион беше в лицето ми.
– На какво, по дяволите, си играеш там?- Изръмжа той, сграбчи предната част на ризата ми и ме издърпа към себе си.
– Ах, дяволите!- Изкрещях, когато хватката му засили паренето по гърба ми.- Някой е направил нещо с проклетия ми комплект!
Повдигнах ризата си, за да му покажа лилавите рани, които се очертаваха по кожата ми, а очите му се присвиха, докато ме оглеждаше, преди да посегне да ме излекува.
Зелена светлина се плъзна от дланта му, когато я притисна към стомаха ми, но това не беше от полза, паренето продължаваше.
Орион изсъска между зъбите си, като отдръпна ръката си и бързо я изми с изблик на собствената си водна магия.
– Смърдиш – каза той, докато изтръскваше ръката си.- Това е грифонско говно.
– Какво?!- Извиках. Нищо чудно, че изгарях, това нещо беше практически токсично.- Онези задници от „Звездна светлина“ сигурно са ме саботирали!
– Е, освен ако не можеш да докажеш това, не можеш да започнеш да хвърляш обвинения. Единственият лек за този обрив е да се изкъпеш в отвара, която ще трябва да получиш от лазарета на Уран. Изтеглям те от играта…
– Не – изръмжах, преди той да успее да направи обаждането официално.- Баща ми дойде да ме гледа как играя.- Погледът ми се плъзна към трибуните, където очите на баща ми бяха насочени към мен, изпълнени със загриженост. Зад него гледаше и доведената ми майка и макар да го криеше от света, виждах удоволствието, което изпитваше, като ме виждаше да се провалям. Не можех да допусна това.
– Ако искаш да продължиш да играеш, тогава трябва да издържиш – поиска Орион.- Включи се в играта, преодолей болката.- Любимата му фраза никога не е изглеждала толкова буквална.
– Влизам – изръмжах, принуждавайки мислите си да се откъснат от постоянното изгаряне.
Погледнах назад към игрището точно навреме, за да видя как над тълпата на „Звездна светлина“ се носи надуваема секс играчка „Пегас“ с името на Кейлъб, изписано отстрани, и стрелка, сочеща към отворения му задник.
Кейлъб също го забеляза и обърка хвърлянето си, а целта му се размина, докато подаваше топката на Дариус, който се хвърли напред, за да се опита да я спаси. Връхчетата на пръстите му я докоснаха, но Звездният въздушен щит хвърли порив на вятъра върху топката и тя падна на земята с мокър трясък.
Устните ми се разтвориха от ужас, когато на таблото светна резултатът -5 за „Зодиак“ и тълпата на „Звездна светлина“ побесня.
Дариус грабна топката обратно и успя да я закачи на Сет, който я заби в ямата, но това само ни доведе до -4.
– Какво, по дяволите, става?- Промърмори невярващо Орион.
Времето ми за почивка беше изтекло, така че се втурнах обратно на терена, за да чакам следващата топка, без да кажа нито дума. Преместих се от крак на крак, опитвайки се да не обръщам внимание на изгарящата агония, която вече твърдо си беше проправила път между бузите на задника ми.
Свирката прозвуча, от Огнената дупка изскочи пламтяща топка и играта отново започна. Просто трябваше да си проправя път до края.

Назад към част 29                                                           Напред към част 31

 

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!