Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 10

Глава 9

Ава нямаше никакви погрешни представи – каквато и част от изкривената история да се готвеше да им подхвърли Форд, тя не беше такава, каквато звучеше.
Затова тя започна с очевидното.
– Тъй като за пръв път чувам за това, предполагам, че става дума за годините от десет и по-малко?
Форд сякаш се замисли и после кимна.
– Мисля, че може би второто лято, когато живеехме там. Един следобед това момче ме отведе настрани и каза, че се е замислил за това и може би трябва да се ожени за Ава, когато пораснат.
Маги изпусна кашлица прикриваща смях и се настани до Тайлър на дивана.
– Значи си била на около девет? Какво, за Бога, можеше да си мислиш на девет години?
Сам обгърна Ава с ръка и като хвана брадичката ѝ с куката на пръста си, върна очите ѝ към неговите.
– Признавам си. Имах планове да те използвам, за да стигна до майка ти. И реших, че е по-добре да предявя претенциите си по-рано. Не съм горд.
Ава се засмя, онова нежно място в душата ѝ, което беше останало там след автомобилната катастрофа на родителите ѝ преди осем години, се разболя при споменаването им. При напомнянето за това как Сам е обожавал майка ѝ – жена с най-голямото сърце от всички, които е срещала.
Тя поклати глава.
– Майка ми, а? Честно казано, не съм изненадана. Беше ли тя в плановете ти? Защото знаеш, че това щеше да я поласкае – розово.
Онази момчешка усмивка, която тя толкова обичаше, разцепи лицето на Сам, докато той обръщаше очи към тавана.
– Може би не съм бил толкова деликатен, докато съм разработвал плана си. Попитах дали човекът, който ще се ожени за Ава, също трябва да се премести в къщата. Дали ще може да дойде за всички празници.
– Фино – засмя се Форд, но в начина, по който гледаше Сам, имаше такава привързаност, че на Ава ѝ се искаше да ги придърпа всичките в една голяма прегръдка. Вместо това обаче тя се спря на Сам, защото ръцете ѝ винаги са били достатъчно големи за него.
– Ти, сладурче. Обзалагам се, че и на теб ти е поднасяла масло. Дай да отгатна – започна да ти разказва за всички специални ястия, които ще приготви за човека, който се ожени за мен?
– Имаше салата от желирани кренвирши толкова често, колкото ми харесваше. И ме увери, че ще има бонуси, като например, че съпругът на Ава първи получава най-големите хрупкави парчета от шунката с мед. – Сам я остави да си тръгне с намигване. – Казвам ти, че бях влязъл, докато твоят брат-дребосък не ми каза да го забравя.
Форд се подигра:
– Дребосък? Бях на десет години! Защитавах сестра си от момчета, които я искаха само заради майка ни. Освен това не беше нужно да се жениш за Ава. Човече, те те обичаха като свой собствен син.
Главата на Сам се наклони, малката усмивка на устните му беше горчива.
– Да, знам, че го правеха.
За миг настроението натежа, тъй като всички, които познаваха родителите ни, си спомняха за тях. Но после Сам сведе поглед към Форд.
– Така че предател може да е прекалено. Задник? Тъпак?
– А, хайде. – Форд се усмихна. – Споделих. И след всичките тези години тя е колкото твоя, толкова и моя сестра. Не бих искал да е другояче, човече.
Допреди седмица Ава щеше да приеме коментара на Форд с лекота. Мразеше го и все пак знаеше, че е истина. Но вече не.
Сам не мислеше за нея като за сестра.
Дори и малко.
Той я обичаше; тя не се съмняваше в това. Но не и по този начин. И не и по другия начин. Просто по начина на приятели, които са близки като семейство и са имали една-единствена нощ на изгарящо горещ, диво креативен, мокър, мръсен невероятен секс помежду си.
Тя беше добре с това.
И макар че собствените ѝ фантазии за брак със Сам бяха покълнали още през първия ден, когато той ѝ беше помогнал да се качи на дървото, за което брат ѝ беше казал, че е твърде малка, а после беше седнал с ръка около нея, за да не падне – сега Ава знаеше, че не се нуждае от нищо повече.

***

Исусе. Сестра?
На Сам му беше нужен целият му самоконтрол, за да не се изправи пред Форд да не каже на Форд истината.
Но нещо му подсказваше, че да се поддаде на импулса да изрече едно-единствено строго „Не е съвсем така, пич“ ще бъде също толкова самоунищожително и некултурно, колкото да се поддаде на импулса да покаже на Ава колко небратски мисли е имал за нея през последната седмица.
Колко близо е бил до това да направи нещо сериозно развратно с тези сувенирни гащи, които си беше обещал, че няма да наруши повече, отколкото вече е направил.
И не му помогна, когато долови лукавия ѝ, знаещ поглед и секси тайната ѝ усмивка.
Или може би просто тя го гледаше така, както винаги, а той виждаше неща, които не бяха там, защото не беше успял да вкара Ава обратно в зоната на приятелите, както си мислеше.
Но това беше тази уста, Господи.
И тези стегнати като плодове малки…
– Хей, Сам. Какъв е графикът ти? – Вклини се в мислите му Тони, заставайки между него и – по дяволите – Ава, която беше загледал, докато мислеше за неща, за които наистина не биваше да мисли пред брат ѝ.
Или някой друг.
Или изобщо.
– Защото си мислех да сложа бар в хола си, какъвто ти построи за Ава. Какво мислиш?
Сам се пребори с мозъка си и се съсредоточи върху братовчед си. И работата, която нямаше да приеме.
– Тони, ти си под наем. Не мога да построя нищо в жилището ти.
– Ава е под наем – контрира той с вдигане на рамене.
– Да, но тя е под наем от брат си, който и е дал свобода на действие да променя всичко, както и харесва. Наемодателят ти вероятно не се отнася по същия начин към теб.
Сам изслуша Тони да разказва за всички глупости, които е променил в апартамента си, с половин ухо, като си взе още една бира, докато гледаха остатъка от мача, преди да излязат.
Сестра.
Никога не беше мислил за нея като за сестра.
Още една глътка бира.
Около него се разнесе смях и Сам премести устата си в същата усмивка, която носеха всички останали, връщайки се към стария трик, който си беше наумил да овладее, за да се слее, да оцелее. Нещо, което вече не трябваше да прави, но в този момент му се струваше единственият начин.
Човече, защо го ядеше, че Форд си мислеше, че гледа Ава като брат?
Защото истината означаваше, че е предал човека.
Те бяха възрастни. Не беше така, сякаш беше нарушил някакъв братски кодекс. Ако беше преди десет години, тогава да, щеше да има за какво да се чувства гадно, но трябваше да има някакъв давностен срок за обещанията, които човек дава на приятеля си за малката си сестра, която вече е напълно пораснала.
От друга страна, не беше като да може да провери, без да издаде подробности, които смяташе за лични. И така или иначе, щетите бяха нанесени още преди да се е замислил за Форд или за обещанието, което беше дал като дете. Освен това щеше да е пълна глупост да подсети Форд за факта, че е чукал малката му сестра с нулево намерение да продължи връзката си.
Дори когато си го помисли, в него се загнезди чувство за вина.
Още едно дълбоко дръпване от дългото шише и последната глътка се разми, с леко горчив вкус.
Глупости. Защото и Ава, и той го бяха искали. Бяха се съгласили и бяха влезли в него с отворени очи.
Тя се беше нуждаела от него, може би дори толкова, колкото и той.
Господи, звуците, които беше издала, преди той да влезе в нея.
Начинът, по който тялото ѝ го притисна, след като той го направи.
Колко отзивчива беше.
Колко гореща, влажна и стегната и…
– Готови ли сте да тръгваме? – Попита Тайлър, като вдигна Маги от дивана и я целуна бързо, преди да добави: – Групата тръгва след по-малко от час.
Ебаси. Какво правеше той?

Назад към част 9                                                           Напред към част 11

Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 1

 

 

Жизнерадостна и успешна, Ава Майерс живее живота на мечтите си, с изключение на едно нещо: още от детството си е влюбена в най-добрия си приятел… и никога не си го е признавала. По онова време Сам Фароу е повреден млад мъж с тежко минало. Сега той е изключително самоуверен, суперсекси и напълно недосегаем – до нощта, в която Сам се преструва на гадже на Ава, за да я спаси от нежелано внимание. В момент на слабост Ава открива, че десетилетното приятелство не може да се мери с разтърсващата сексуална химия.

След години на отричане на собствените си чувства Сам открива, че една невероятна нощ с Ава не е достатъчна, за да прогони всички натрупани фантазии. Затова той предлага да прекарат няколко седмици, в които да се разгорещят един друг, да изчерпят всяко свое желание, а след това да се върнат към перфектната си платонична връзка, сякаш нищо не се е случило. Но планът на Сам има един фатален недостатък: частта, в която те се отказват един от друг. Защото колкото повече се освобождават от задръжките си, толкова повече се изкушават никога да не се върнат обратно.

Напред към част 2

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!