***
Когато се връщаме в двора на замъка, Джеймс ни чака. И той не изглежда щастлив. Всъщност прилича на русокосия Хълк… точно преди да се сгромоляса. Сара също го вижда.
– Той е огорчен.
– Да.
Слизаме от колата и тя се обръща толкова бързо, че се усеща вятър.
– Трябва да отида да намеря Пени. Довиждане.
Викам след нея.
– Пиле!
Тя само маха с ръка през рамо.
Бавно се приближавам към него. Като изследовател, който дълбоко в джунглите на Амазонка установява първи контакт с племе, което никога не е виждало външния свят. И протягам маслиновата клонка.
Това е мегапаундър със сирене.
– Донесох ти бургер.
Джеймс го изтръгва гневно от ръката ми. Но… той не го изхвърля.
Обръща се към един от мъжете зад него.
– Мик, донеси го тук.
Мик – едър мъж с размерите на камион – му носи кафява хартиена торба. А студените сини очи на Джеймс се обръщат отново към мен.
– След като разговарях с бившия ти екип по сигурността, имах аудиенция при Нейно Величество кралицата миналата година, когато те обявиха за наследник. Като се има предвид, че в миналото сте се изплъзвали от подробностите, поисках от нея разрешение да осигури безопасността ви с всички необходими средства, включително и с това.
Той бръкна в чантата и извади детска каишка – такава, каквато се вижда на глезените в увеселителните паркове, с ненормално изглеждаща маймуна, която стърчи с глава от раницата, а устата ѝ е широка и зяпнала, сякаш се готви да изяде този, който я носи.
И Джеймс се усмихва.
– Кралица Ленора каза „да“.
Подозирах, че баба вече не ме харесва; сега съм сигурен в това.
– Ако се наложи – предупреждава Джеймс – ще свържа това с теб, а другия край със стария Мик тук.
Мик не изглежда по-щастлив от мен от перспективата за шибане.
– Не искам да го правя, но… – Той свива рамене, без да има нужда от повече обяснения. – Така че следващия път, когато ти се прииска да се откажеш? Спомни си за маймуната, ваша милост.
Той прибира отвратителното нещо в торбата си. А аз се чудя дали огъня би я убил.
– Добре ли сме, принц Хенри? – Пита Джеймс.
Уважавам човек, който е готов да се бори с топките в стената заради работата си. Не харесвам маймуната… но я уважавам.
Мигновено му показвам с пръсти знака „добре“.
– Златно.
Назад към част 19 Напред към част 21
