Чейс Уинтърс я беше предупредил.
Беше ѝ казал, че пътуването ще бъде несигурно. По думите му целият свят щеше да се обърне срещу тях.
Но докато седяха в офисите на „Vox News“ заедно с шепа от най-влиятелните медийни личности в света, Фейт усети как се свива от предизвикателството.
– Това е крайно нередно – каза ръководителя на програмния отдел. Казваше се Шърм Едуардс и беше по-възрастен, плешив, но маниера му беше енергичен и напрегнат. – Вече сме заснели и изрязали предаването за тази седмица. – Той се беше изправил, с ръце на хълбоците.
– Добре. Ще отида в ESPN – каза Чейс и направи така, сякаш искаше да стане от мястото си на дългата маса.
– Задръжте. Само… само почакай, по дяволите, секунда – каза Шърм Едуардс, като държеше ръцете си с длани навън, като съдия, който сигнализира за фаул. Той се обърна към една жена в черно сако, която седеше наблизо. – Можем ли да направим това? Законно ли е?
Тя въздъхна.
– Ще бъде рисковано, но по-голямата част от огъня ще се стовари върху господин Уинтърс.
Фейт си пое нервно дъх. Тя седеше до Чейс на масата, но не можеше да се чувства по-далеч от него. Сякаш той беше на остров, а тя се носеше далеч от него.
– Чейс – прошепна тя.
Той я погледна.
– Знам – прошепна той в отговор. – Знам.
Водещата на Vox 60 беше Меган Коуел. Това беше най-гледаната седмична новинарска програма в целите Съединени щати и тя беше нейното лице. Мегън беше красива и руса, но качествата ѝ бяха истински. Беше отразявала войната в Ирак, беше се срещала с лидери на терористични организации, беше правила интервюта с държавни глави от цял свят и дори беше направила тежък разговор на четири очи с президента Буш, който преди години влезе в заглавията на вестниците.
Меган погледна Шерм Едуардс.
– Мисля, че трябва да го направим. – Това бяха първите думи, които тя изрече, откакто срещата беше започнала.
Шерм сгъна ръце.
– Не знаем каква кутия с червеи ще отвори това. Наистина ли искаш да рискуваш репутацията си заради напълно непотвърдени слухове?
Меган въртеше химикалка в едната си ръка, почуквайки с нея по масата, докато се облягаше на стола си и се взираше в Чейс. След дълга пауза тя погледна към Шерм.
– Аз му вярвам. Мисля, че историята е достоверна. Тя ще бъде огромна. Заслужава си да прескочиш настоящия епизод. Какво имаме – нещо за корумпирани лобисти в политиката и онова малко момиче, което събирало пари за деца в Сахара?
– Тя може да спечели Нобелова награда за мир – каза един мъж от другата страна на масата.
– Да, но все още не я е спечелила. – Меган се обърна обратно към Чейс.
– Но той – той има този огън в очите си. Той има голяма история. Нека го направим. Каквото трябва да направим – каза тя, обръщайки се към жената в сакото. – Поставете юридическия екип на работа. Железни договори за мистър Уинтърс.
Фейт прочисти гърлото си.
– И така, кой ще защитава Чейс? – Попита тя, като гласа ѝ прозвуча тънко в тишината.
– От какво да го защити? – Попита друг човек на масата.
– Е, имаш този юридически екип, който се грижи за това ти да си подсигурена, но какво да кажем за Чейс? Ще го съдят ли заради това?
Шърм пристъпи напред, наведе се и постави върховете на пръстите си на масата, докато се взираше във Фейт.
– Изяснихме позицията си на господин Уинтърс. Това са неговите думи – неговите истории. Ако той лъже, няма да можем да го защитим от последствията.
– Не лъжа – каза Чейс. – И нямам нужда някой да ме защитава. Аз ще го направя.
Фейт облиза устните си.
– Просто ми се иска да отделиш малко време и да го обмислиш.
– Мислил съм достатъчно, за да ми стигне за цял живот. Готов съм да се движа.
Меган се изправи и протегна ръка.
– И ние сме готови да се преместим с теб.
Чейс се изправи на крака и ѝ подаде ръка.
– Какво сега? – Каза той.
– Колко скоро можем да започнем?
– На Легал ще са му нужни няколко часа – каза Шърм. – Но аз не виждам защо да не започнем да снимаме интервюто още сега. До края на деня ще имаме договори, които да подпишете.
– Тогава това решава въпроса – каза Меган. – Хайде да се заемем с това. Ще те заведем в студиото, Чейс.
Преди Фейт да разбере какво се случва, ги заведоха в малко студио, където станцията снимаше различни новинарски материали.
Накараха Чейс да седне в кожен стол, който беше направен така, че да изглежда като в ъгъла на нечий дом. Зад него имаше саксийно растение, а до него – малко бюро.
Екипът пускаше микрофон и го прикрепяше към ризата му, а в същото време други оформяха косата му и нанасяха грим.
Той просто седеше там, докато десетки хора тичаха, бръмчаха и се ровеха, а Фейт стоеше отстрани и наблюдаваше.
Безпомощна.
Осветяваха го и поставяха камери.
В стаята цареше трескава енергия, която Фейт можеше да оприличи само на моментите преди голям футболен мач.
Тя си гризеше ноктите и се молеше.
Просто нека всичко това да е наред. Моля те, Боже.
Всичко се беше случило толкова бързо.
Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 13 – Част 1
