***
Вейн се нуждаеше от минута, за да се ориентира, след като пристигна в древна Британия. Пътуването във времето винаги го дезориентираше. Отнемаше му много енергия да прескача във времето. Сега трябваше да бъде и предпазлив. Ако изпратеше сонди, за да открие Брайд, те можеха да бъдат засечени от майка му или нейните хора. Не че се страхуваше от тях. Но не искаше да влиза във война без армия.
В този период властваше народа на майка му. Дядо му беше регент на един от най-могъщите вълчи кланове и се говореше, че добрия старец е убил повече Катагари от всеки друг Страж в историята им. Вейн пое дълбоко дъх, докато оглеждаше селото от другата страна на живия плет, където се беше скрил. Те щяха да го очакват. Поне донякъде.
Вейн чу шум в гората зад себе си. Обърна се, очаквайки да види диво животно или някой от хората на майка си. Но не беше така. Беше Фюри. Вейн не би могъл да бъде по-изненадан, ако беше намерил майка си пред себе си. Поне това би имало смисъл. Присъствието на Фюри нямаше никакъв смисъл.
Вълкът мигновено се превърна в човек и застина в целия си гол ужас пред Вейн, който бързо отвърна поглед.
– Какво, по дяволите, правиш тук? – Попитаха се едновременно.
– Облечи ме – каза Фюри, изръмжавайки думите, докато се прикриваше с ръце. Вместо да ослепее, Вейн бързо се подчини и облече вълка в черни дънки и тениска.
– Защо си тук, Фюри?
Той промърмори през зъби.
– Правя това, което ти казах, че ще направя. Отвеждам Тесарасите далеч от теб и Брайд, само че ти си тук, а те са там.
Фюри посочи ядосано към хълма недалеч от тях.
– Трябваше да си в Ню Орлиънс, идиот, а не в Британия.
Подозрителен към Фюри, Вейн се намръщи.
– Защо доведе Тесарите тук? – Фюри го погледна зловещо.
– Защото това беше най-лесния начин, който знаех, да ги елиминирам всички наведнъж. Не мога да го направя сам и реших, че Бриани ще се забавлява, като разкъса на парчета един от тесерите на Маркус.
Вейн беше още по-объркан и подозрителен от преди.
– Знаеш за Бриани?
Фюри завъртя очи.
– Да, знам. Преди няколко века тя с удоволствие ме промуши и ме остави да умра. Искаш ли да видиш белезите? – Вейн улови миризмата на Стефан, който се приближаваше към тях.
Фюри го хвана за ръката и го завлече към една горичка.
– Виж, тук сме в сериозна опасност. Аркадианците ни мразят с цялото си сърце.
– Знам.
– Не, не знаеш – каза Фюри със сериозен тон. – Ти наистина не знаеш колко биха платили, за да ни изядат за закуска. Трябва да те махнем оттук.
Вейн измъкна ръката си.
– Брайд е в това село и няма да мръдна оттук, докато не е с мен.
Фюри прокле.
– От колко време е там?
– Не знам, току-що пристигнах. Времето не тече по същия начин в двете времеви периоди, знаеш го.
– Добре, трябва да я вземем веднага и да се молим да не е там отдавна.
– Защо мислиш, че съм тук?
Фюри сякаш не го чу.
– Добре, мисли, мисли, мисли. – Погледна към Вейн. – Имаш ли някакви идеи?
– Отивам да си взема партньорката.
– Бриани ще има заклинание, което ще ограничи силите ти. – Вейн се разсмя.
– Нека опита.
– Боже, имаш кураж – каза той с уважение под носа си. – Какво, по дяволите? Не можеш да живееш вечно. Просто ми обещай, че ако нещо се обърка, ще ме убиеш, вместо да ме оставиш на тях.
В тази молба имаше такава искрена заплаха, че Вейн остана изненадан. Какво бяха направили на Фюри?
– Закълни се, Вейн.
– Заклевам се.
Преди Фюри да успее да каже нещо, Стефан, Алоизиус и Петра изскочиха от гората в образа на вълци. С наведени глави, вълците ги обградиха, ръмжейки и хапейки.
– По дяволите! – Изръмжа Фюри, докато вълците се приготвяха да атакуват. От селото се разнесе вик. Вейн не се поколеба. Хващайки Фюри, той ги изстреля навън точно когато Стефан беше на път да ги достигне.
Брайд заби петите си в земята и ухапа една от жените, които я държаха. Жената изръмжа и я плесна. Брайд я ухапа отново.
Нямаше да им позволи да я вържат! Може да не беше Табита, но можеше да хапе и да дърпа коса като най-добрите от тях. Един от мъжете се приближи, за да хване Брайд за врата.
– Пуснете я. – Гласът на Вейн прозвуча като стомана, докато произнасяше бавно всяка дума. Очите на Брайд се напълниха със сълзи, когато чу най-благословения звук на света. Тя погледна надясно и видя Вейн в човешка форма, стоящ там без оръжие, а до него бе белия ѝ вълк.
Защо не беше въоръжен?
Мъжете, които бяха най-близо до Вейн, го нападнаха всички заедно. Зашеметена, тя гледаше как той се върти, рита и удряше мъжете, докато не ги повали на земята. Движеше се толкова бързо, че едва го виждаше.
След това Вейн изчезна, за да се появи отново до нея. Жените се обърнаха срещу него. Вейн изхвърли една назад, в тълпата, докато се наведе и спъна втората.
Третата той превъртя с главата надолу на земята. Забравете Холивуд, те не можеха да се мерят със скоростта и ловкостта на Вейн. Докато Вейн развързваше ръцете ѝ, тя чуваше вълка да се бори и да ръмжи. Брайд хвърли ръце около раменете му в момента, в който се освободи, и го прегърна, докато жените се опитваха да ги достигнат, но се отблъскваха от нещо, което изглеждаше като невидима стена.
– Фюри – извика Вейн. Вълкът дотича до тях. Мъжът, който го преследваше, също се отблъсна от стената. Фюри се материализира в гол мъж и се изсмя зловещо на преследвачите им. Брайд беше напълно шокирана от появата на голия брат на Вейн, който, трябваше да признае, имаше страхотно тяло.
О, Боже, никой ли не беше това, което изглеждаше? Вейн щракна с пръсти и на Фюри се появиха дрехи. Дар ги прокле.
– Мислех, че каза, че си убила Фюри, майко. – Фюри погледна Дар с презрителна усмивка.
– О, тя се постара, малки братко. Но животните са забележителни оцеляващи. – Той погледна Бриани. – Нали, майко?
Дар се затисна към Фюри, но беше отхвърлен назад от нещо невидимо. Всъщност всеки, който се опита да достигне Брайд, Фюри или Вейн, беше хвърлен на земята.
– Какво е това? – Изръмжа Дар, удряйки невидимата стена с меча си.
Фюри се разсмя отново.
– Това е най-лошия ти кошмар, аделфос. Запознай се с най-големия от нашето поколение.
Той посочи Вейн.
– Силите на Вейн се подиграват с всички тук, дори с дядо. – Той погледна Бриани. – Бяхте права, мамо. Смесването на аркадианска и катагарска кръв наистина създаде магьосник с несравнима сила. Просто не бях аз. Съжалявам.
Сърцето на Вейн затупа, докато слушаше и разбираше. Фюри наистина беше негов брат. Но в този момент това не беше важно за него, важно беше само безопасността на Брайд. Един от аркадианците се приближи зад гърба на Вейн. Той се обърна и го отблъсна от тях.
– Късметлии сте, че не съм животното, за което ме мислите – изръмжа той на аркадианците. – Но ако се доближите до моята партньорка, ще стана такъв.
Дар се разсмя жестоко.
– Добре, вземи си жената. До пълнолуние има още три седмици, което ни дава достатъчно време да те намерим и убием. Някога ще трябва да заспиш. Тогава ще си наш.
Фюри поклати глава.
– Не чу ли нито дума за Вейн? Жалко, че не аз съм роден с неговата сила. Щях да ви убия всички, ако бях. Но предполагам, че той е по-добър човек от мен.
Вейн се усмихна студено на „човешкия“ си брат. Дар много приличаше на Фанг, когато Фанг беше човек. Беше жалко, че омразата между родителите им беше стигнала дотук. Че беше породила и отровила цяло ново поколение. Но пък Вейн никога не беше мислил да съжителства с аркадианските си роднини. Те го бяха изгонили и отписали преди векове.
Вейн се усмихна зловещо на Дар.
– За разлика от теб, малки братко, аз не се нуждая от никаква смърдяща луна, за да пътувам във времето.
И за миг Вейн, Брайд и Фюри се върнаха в Ню Орлиънс, в безопасност в къщата на Кириан.