Глава 13
ИНК
Бяха минали няколко седмици от пътуването на Рейна до болницата и всичко в клуба се беше нормализирало. Момичето, което нямаше семейство, в крайна сметка дойде да живее тук, в клуба, а Саботаж и Блинк ѝ помагаха да си стъпи на краката.
Бях напълно излекуван, което означаваше, че отново се връщам към изпълняването на бяганията и към това да си изцапам ръцете. Знаех, че това е моята работа като капитан на пътя, но мразех да оставям Рейна зад гърба си. Исках да прекарвам всеки проклет миг с нея.
Но все още имах дълг към клуба, докато носех тази емблема на гърба си.
Бях купил и къща за Рейна и мен, за да имаме дом далеч от клуба. Беше симпатична едноетажна къща на един от черните пътища в града. Към нея имаше шест акра земя и малко езерце в задния двор. Рейна се влюби в нея още щом я заведох да я разгледа. В момента, в който я видя, сделката беше сключена за мен.
Исках да ѝ дам всичко, за което можеше да мечтае.
Влязох в клубната къща, мускулите ме боляха, докато разтягах краката си след толкова дълго каране на мотора. Тор слезе от мотора си по същото време, по което и Хатчет.
– Братко, ако още веднъж ме накараш да карам толкова дълго, ще ти набия задника, разбираш ли? – Изръмжа Хатчет.
Извъртях очи, докато вадех цигара от пакета си, запалих я и дръпнах така необходимата ми цигара. Вече седмица бях на този проклет пробег и отчаяно ми липсваше жената. Знаех обаче, че тя няма да излезе от работа още два часа. Беше си намерила работа в библиотеката, където работеше по няколко дни в седмицата, просто нещо, което да ѝ даде усещане за независимост. Освен това тя я обичаше. По дяволите, през повечето време, когато отивах да ѝ взема храна, я намирах зад бюрото с нос, забит в книга.
Влязох вътре в клубната къща, като свих рамене срещу болката в тях.
– Радвам се, че се върна, братко. – Саботаж ме потупа по гърба. – Вие тримата идете да си починете. Тази вечер ще имаме църква. – Нареди той.
Въздъхнах с облекчение, като се отправих право към стълбите към вече празната стая, която беше моя, преди да се изнеса. Когато обаче отворих вратата, не очаквах някой да седи на леглото.
Рейна ми изпрати срамежлива усмивка от разкрачената си позиция на леглото. Беше облечена с черен дантелен сутиен с подходящи прашки, на краката си имаше черни чорапи, високи до бедрата, които бяха прикрепени с жартиери към прашките. Черни обувки на токчета украсяваха краката ѝ. Косата ѝ се спускаше около раменете в красив, небрежен безпорядък.
Ебаси, изглеждаше като богиня.
– Чукай ме. – Прошепнах, докато я поглъщах, а членът ми се втвърди до болка.
Тя сложи ръка на леко заобления си корем, което ме накара да се втвърдя още повече. Тя беше единствената жена, която познавах, която можеше да направи бременността да изглежда толкова шибано секси. Още дори не беше родила малкото, а аз вече си я представях бременна с още едно.
– Добре дошъл у дома, Инк. – Каза тихо тя.
Със стон свалих якето си и го хвърлих на стола в ъгъла, преди да издърпам тениската през главата си. Чух рязкото ѝ поемане на дъх и на практика усетих как погледите ѝ минават по мен, сякаш бяха нейните ръце.
Бързо съблякох останалите си дрехи и взех члена си в ръка, като го галех, за да се опитам да облекча част от болезненото напрежение, което изпитвах.
Коленичих на леглото и се покатерих върху нея, като заплетох ръка в косата ѝ и поисках устните ѝ. Тя стенеше тихо под мен, а ръцете ѝ се движеха по твърдите плоскости на гърдите ми и надолу по корема ми.
– Жена, имаш ли представа какво ми причиняваш? – Измърморих, докато спусках устни по шията ѝ, а задъханите ѝ стонове правеха почти невъзможно да не я взема точно сега и тук.
– Инк. – Въздъхна тя, когато разкъсах дантеления ѝ сутиен. Направих си бележка, че ще ѝ купя нов. Изстенах, когато растящите ѝ гърди се разляха, а зърната ѝ се нуждаеха от вниманието ми.
Взех едно нежно зърно между устните си и я погледнах изпод миглите си. Тя изви гръб в докосването ми, а името ми се изтръгна от устните ѝ със задъхана въздишка. Плъзнах ръката си в прашките ѝ, стенейки срещу гърдите ѝ от това колко мокра беше вече за мен. Майната му, обичах реакцията на тялото ѝ към мен.
– Те трябва да изчезнат. – Изстенах, докато дърпах плата, исках да я оголя под себе си.
Свалих бельото ѝ от нея. Тя вдиша рязко въздух, докато ме гледаше как облизвам устни с благодарност. Беше шибано блестяща.
Със злобна усмивка, хвърлена към нея, повдигнах бедрата ѝ до устните си, зарових лице в путката ѝ и плъзнах език между гънките ѝ. Тя се дръпна срещу лицето ми, а ноктите ѝ се забиха в бедрата ми.
Добре дошъл на мен в шибания дом, наистина.
***
Въздъхнах, като придърпах възглавницата върху главата си, когато някой започна да блъска по вратата на стаята.
– Махай се! – Изкрещях грубо.
– Инк, човече, закъсняваш за църквата! – Излая Скорпионът през вратата.
– Инк, трябва да станеш. – Приближи се до мен и каза тихо Рейна.
Помърморих, като увих ръка под гърдите ѝ, придърпах я назад към себе си и зарових лице в косата ѝ.
– Игнорирай го. Той ще си отиде. – Промълвих, без да искам да я напускам все още.
Вратата се отвори точно когато довърших думите си.
– Майната му! – Изръмжах, скочих от леглото и изпратих юмрука си срещу лицето на Скорпиона. – Махай се! – Изкрещях му.
Рейна притискаше одеялото към гърдите си.
– Ебаси, човече, съжалявам. Не знаех, че…
– ИЗЛИЗАЙ! – Изръмжах.
Скорпионът се запъти обратно от стаята, а аз затръшнах вратата зад него. Погледнах към Рейна, стиснал челюст.
– Съжалявам за това, мило момиче. – Намръщих се.
Тя се засмя тихо.
– Слава Богу, че не беше по средата на чукането ни. – Отбеляза тя.
Само при мисълта, че друг мъж ще види част от моята жена, във вените ми нахлуваше ярост. Тя се надигна от леглото и обгърна с ръце кръста ми, притискайки се към мен. Въздъхнах тихо, когато меките ѝ гърди се притиснаха към гърдите ми, а твърдият ѝ корем се притисна към собствения ми корем. Плъзнах ръцете си по гърба ѝ, притискайки я към себе си.
Тя притисна нежна целувка в гърдите ми.
– Облечи се и отиди в църквата. – Заповяда ми нежно тя, докато се отдръпваше от мен.
Въздъхнах и отново си навлякох дрехите. Целунах я в горната част на главата, преди да изляза от стаята и да наметна елека си, докато слизах по стълбите.
Изхвърлих телефона си в кошчето, преди да вляза през вратата на заседателната зала и да я затворя зад себе си.
– Хубаво е да се присъединиш към нас, Инк. – Поздрави саркастично Саботаж, като сведе очи към мен.
Аз само измърморих в отговор и заех мястото си на масата.
– Рок ми се обади тази вечер, докато вие тримата спяхте. – Започна Саботаж. – Направили са му засада на път за мястото на отпадане. Загуби четирима души. Той е ранен. Цялата шибана пратка е взета. Не знаят кой го е направил. Няма рани, няма цветове, нищо. Лицата били покрити.
– Майната му. – Измърмори Тор.
– Ще се свържа със съдията, да му кажа какво става. – Казах на Саботаж. – Той би трябвало да прояви разбиране – поне на това се надявам. Но няма да е щастлив. Ще му дължим много за тази гадост.
Саботаж кимна.
– Разбрах. Свържи се с него колкото се може по-скоро. Междувременно искам всички да се скрият, разбираш ли? Никакви излишни битки в бара. Дръжте се настрана, докато не разберем кой, по дяволите, се опитва да саботира „Дивите врани“, разбирате ли?
Всички кимнахме в знак на съгласие.
– Църквата се отлага. Не забравяйте да държите шибаните си очи и уши широко отворени и да бъдете нащрек.
Всички се изправихме, а аз взех телефона си от кошчето и извадих номера на Съдията.
– Чаках обаждането ти, Инк. – Каза Съдията, когато отговори.
– Предполагам, че си чул. – Измърморих.
– Имам очи и уши навсякъде, Инк. – Напомни ми той. Знаех това твърде добре. – И така, какъв е планът за игра? – Попита той. – Вече не разполагам с глупостите, които съм обещал на някой друг. Това ме поставя на лошо шибано място, Инк.
– Утре ще говоря със Саботаж. – Казах му. – Разбера ли какво иска да направи. Ще се свържа с теб, веднага.
– Направи го бързо. – Нареди ми той.
Той затвори, а аз въздъхнах, потривайки брадата си, която бях започнал да си отглеждам. Рейна се приближи до мен в спортен клин, който показваше извивките ѝ, и потник, от който надничаха набъбналите ѝ гърди. През последните седмици беше качила килограми и ако не ме възбуждаха извивките ѝ, майната му.
– Всичко наред ли е? – Попита ме тихо тя.
– Клубни дела. – Измърморих, докато привличах мекото ѝ тяло в прегръдките си, навеждайки се, за да поставя бърза целувка на устните ѝ.
Тя въздъхна, мразеше този отговор, но знаеше, че като моя стара дама това е единственият отговор, който ще получи. Натиснах нежна целувка в слепоочието ѝ.
– Да се приберем у дома, мило момиче. Шибано съм изморен.
***
Изключих мотора в същия момент, в който Рейна изключи джипа си. Тя излезе от джипа и ме посрещна на верандата, като ръката ѝ мигновено се плъзна в моята. Погледнах нагоре към къщата и я дръпнах да спре, свеждайки очи към входната ми врата.
На входната ми врата беше нарисуван кръг с буквата А със спрей.
– Остани тук. – Казах ѝ, докато се приближавах до мотора си, изваждайки другия си пистолет от мястото му под седалката. Пъхнах го в ръцете ѝ. Тя се вгледа в пистолета в ръцете си с леко ужасени очи.
– Върни се в джипа и се върни в клуба. – Казах ѝ.
– Инк…
– Рейна, не ми се инати сега. – Изръмжах ѝ, като я накарах да се отдръпне от мен. Въздъхнах, стискайки раменете ѝ. Не исках да се страхува от мен, но имах нужда да ме чуе. – Рейна, просто ми се довери…
– Инк! – Тя изкрещя в същия момент, когато зад мен се счупи стъкло.
– Ебаси, Рейна, залегни! – Изкрещях, хвърляйки и двамата на земята, покривайки тялото ѝ с моето, докато джипът ѝ се взривяваше.
Назад към част 12 Напред към част 14
