САБОТАЖ – Книга 2
„Исках да бъда изгорена от този огън, който пламтеше в него. Исках той да ме унищожи – да ме изгори на пепел.“ – Изи; Саботаж ; Дивите врани MC Книга 2
~~~~~~~~~~~~~~~
С А Б О Т А Ж
Бях хвърлил око на нея от момента, в който започна да работи като барманка в моя клуб.
А сега, когато тя открито заяви, че ме желае, аз си я присвоявам.
~ * ~ * ~
И З И
Той е излязъл от затвора и знае къде съм.
Имам нужда от защита.
А кой по-добре може да ме защити от президента на „Дивите врани“?
18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична книга за MC.
Глава 1
САБОТАЖ
Вдигнах поглед от телефона си, когато вратите на клуба се отвориха и през тях преминаха Рейна и Инк с бебето си, завито в синьо одеяло. Всички ние избухнахме в радостни възгласи и поздравления. Рейна не беше имала лека бременност. Имаше много усложнения и в крайна сметка се наложи да изтегля Инк от пътя, за да може той да бъде вкъщи с нея.
Жената беше преживяла адски много, но беше излязла на върха. Беше силна и безстрашна и знаеше как да държи Инк под контрол. Честно казано, тя беше най-добрата жена за моя пътен капитан и знаех, че всеки мъж в моя клуб щеше да отиде отвъд границите, за да я защити.
Тя имаше гласа ми за стара дама на Инк от шибания момент, в който се появи отново на територията на „Дивите врани“, и както се очакваше, всеки мъж я следваше по ред. Тя бързо спечели всички.
Гледах как Изи се втурна към Рейна, а усмивката ѝ се разтегли по лицето, докато тя се прехласваше по Илайджа. Инк се засмя на нещо, казано от Тор, докато те се пляскаха по гърба. Държах очите си приковани към Изи, наблюдавайки красивата ѝ усмивка, докато тя държеше Илайджа в ръцете си.
– Да я гледаш, няма да я направи твоя. – Коментира Блинк, докато поставяше една бира пред мен.
Измърморих, докато отпивах от студената напитка, откъсвайки поглед от извитата фигура на Изи, за да погледна към баща ми.
– Не знам за какво говориш, старче. – Отвърнах.
Блинк изръмжа от смях.
– Момче, ти я гледаш точно по същия начин, по който аз гледам Линдзи и по който Инк гледа Рейна. Искаш да я имаш за своя. Не знам какво, по дяволите, те възпира.
– Изи не се нуждае от мъж от този клуб като свой старец, Блинк. Тя е преживяла достатъчно гадости. – Напомних му, докато си спомнях как тя се беше появила в клуба ми. Гневът все още пулсираше във вените ми, докато си представях онзи ден в съзнанието си.
Блинк поклати глава.
– Вие, шибаните момчета, сте толкова упорити, колкото и те, казвам ти. Ще се научите да започнете да оставяте тези жени да решават какво искат, вместо да решавате вместо тях. Гледаш след нея, откакто тя издъхна пред портите ни преди две години. Време е или да направиш шибаната крачка, или да прекъснеш желанията си и да продължиш напред. Изборът е твой, сине.
С това той си тръгна, като отиде да поздрави Инк за Илайджа и да прегърне Рейна. Поклатих глава и погледнах обратно към Изи само за да я забележа, че вече ме гледа. Тя прехапа долната си устна и бързо отвърна поглед, а бузите ѝ се обагриха в червено.
Нагласих се на стола си, като проклинах под носа си. Пенисът ми беше твърд като дявол заради нея.
Ебаси, едновременно обичах и мразех, когато тя хапеше устните си.
Инк се приближи до мен, очите му се плъзнаха към Изи, преди да се върнат към мен, когато седна на масата с мен.
– Удряш ли тази най-накрая? – Попита ме той.
Какво, по дяволите, ставаше с всички тази вечер?
Свих очи към него.
– Внимавай, братко. – Изръмжах.
Инк сви рамене, като се облегна назад на стола си. Изглеждаше адски уморен. Имаше тъмни кръгове под очите си, а брадата му беше прераснала в няколко месечна сянка. Беше я обръснал преди няколко месеца и обикновено я поддържаше обръсната, но предполагам, че последните няколко месеца просто са го изтощили.
– Как се чувстваш, братко? – Попитах го.
Инк погледна към старата си дама, малка усмивка разтегли устните му. Беше странна, но приятна промяна да видя Инк толкова доволен и отпуснат.
– Ебати умората, човече, но всичко си заслужава. В секундата, в която се роди Илайджа, бях шибано пристрастен, Саботаж.
Няма да лъжа, за известно време се притеснявах, че ще трябва да изтръгна от Инк лепенката и елека му. Но след като имах няколко избрани думи с донора на спермата му, бях държал миналото му далеч от него. И след като се справихме с Ангелите на Ада в дома на Призрака, нещата бяха доста спокойни както за клуба, така и за Рейна.
Което означаваше, че Инк най-накрая си е върнал главата на правилното място.
Рейна се приближи до нас, като ми се усмихна за поздрав. Инк взе Илайджа от нея, като гушкаше бебето в ръцете си. Бащинството всъщност му отиваше много.
– Саботаж, запознай се с Илайджа. – Представи го той точно когато Илайджа отвори очи и погледна към баща си, преди да огледа стаята, като тези поразителни сини очи срещнаха моите.
– Ебаси, човече, той прилича на теб. Това е малко обезпокоително. – Засмях се, знаейки, че Илайджа не е биологично негово дете. Предполагам обаче, че това помагаше, че все пак бяха кръвни роднини.
Инк вдигна рамене, когато Изи дойде при нас и отмъкна Рейна, за да отиде да отвори подаръците за Илайджа.
– Братко, просто поговори с нея. – Заговори Инк, което ме накара отново да откъсна очи от изваяната фигура на Изи.
Свих очи към него.
– Не е твоя работа, братко. – Отвърнах му, като му напомних за мястото му.
Инк сви рамене.
– Другите може и да не го забелязват, Саботаж, но аз имам шибано остро око и ти го знаеш. Забелязвам начина, по който я гледаш. Ако я искаш, преследвай я.
– Изи е преживяла достатъчно гадости и без някой от нас да се опитва да я иска, Инк. – Измърморих.
Инк извърна очи към мен.
– Честно казано, братко, Рейна сигурно също, но това, че съм част от този клуб и като моя стара дама, е донесло на Рейна повече спокойствие, отколкото си мислиш, курво. Изи е тук от две години, като нищо не я задържа в този клуб. Била е свободна да напусне от тук във всеки един момент и не го е направила, защото за нея това е безопасност и сигурност, братко. Замисли се за това следващия път, преди да изречеш някаква глупост, че този клуб не ѝ е нужен. Тя може да се нуждае от него много повече, отколкото ти или който и да било друг си мисли.
С това Инк стана, оставяйки ме да размишлявам върху думите му.
Кълна се, че понякога се чудех защо Инк не е капелмайсторът вместо Призрака. Той умееше да говори така, че те караше да се замислиш.
Но не можех да претендирам за Изи по този начин. Не бях мъжът за нея. Тя се нуждаеше от някой, който да е внимателен и мил, а аз не бях нито един от тях. Бях груб по краищата и доста рязък и брутален.
Тя и аз никога нямаше да работим дългосрочно.
Поклатих глава, станах с бирата и влязох в параклиса, като затворих вратата след себе си. Седнах на стола си в началото на масата и уморено отпуснах глава назад.
На вратата на параклиса се чу почукване. Отново седнах на стола си и извиках на човека да влезе. Помислих си, че трябва да е някое от момичетата от клуба или някой от перспективите, защото някой от заплатите просто щеше да блъсне вратата.
– Саботаж? – Попита Изи, като отвори вратата, вмъкна се в стаята и затвори вратата обратно след себе си.
– Какво става? – Попитах я грубо, като седнах напълно и ѝ обърнах цялото си внимание.
Тя преглътна нервно, преди да извади телефона си от джоба и да се приближи до мен, подавайки ми го. Свъсих вежди към нея с въпрос, като все още не поглеждах към телефона.
– Имам нужда от помощ. – Каза тихо тя.
Погледнах надолу към телефона ѝ, за да видя текстово съобщение.
Затворът не можеше да ме задържи преди това, скъпа. Старата ни стая все още е тук и те чака.
Под текста имаше снимка на стая, която приличаше повече на затворническа килия, отколкото на спалня. Стените и подът бяха бетонни и нямаше никакви прозорци. И също като в затворническа килия, в стаята имаше тоалетна. До тоалетната имаше душ. В тази стая Изи нямаше абсолютно никакво лично пространство.
Гневът премина през вените ми и за момент оцвети зрението ми в червено, преди да овладея гнева си.
– Какво, по дяволите, е това, Изи? – Попитах, докато се изправях, хвърляйки телефона ѝ на масата.
– Това е дълга история, Саботаж. – Отвърна плахо тя, забила поглед в пода.
Издърпах един стол, като посочих към него.
– Добре, че нямам никаква работа в момента. Време е да започнем да говорим, скъпа. – Казах ѝ, гласът ми беше груб.
Исках да убия този, който ѝ беше изпратил това шибано съобщение.
Който и да я беше наранил, щеше да се срещне със създателя си – и то скоро.
Не се ебаваш с Изи и не оставаш жив, за да разкажеш тази шибана история.
