Уила Наш (Девни Пери) – Плячката – новела 1.5 – ЧАСТ 7

Епилог

Една година по-късно…

– Каква е тази миризма? – Завъртях се на седалката си, търсейки и помирисвайки. Миризмата идваше откъм масата на бюфета, но не принадлежеше на нито един от предметите, които предварително бях одобрила за доставчика на храна. Не, това миришеше на… пържено.
На нашата сватба нямаше да има пържена храна.
– Ейдън?
По лицето на съпруга ми се разтече бавна усмивка.
– Какво направи?
Той сви рамене.
Посочих с пръст носа му.
– Отговори на въпроса, Ейдън Арчър.
– Нищо, Лола Арчър.
Ако си е мислел, че като използва новата ми фамилия, ще ме смекчи, е бил… прав. По дяволите, беше прав.
– Знаеш какво мисля за изненадите.
– Имам теория за това.
Джоан изстена до мен.
– Не друга теория.
– Представи си да живееш с него, – промълвих аз. – Пропускаш половината от теориите, защото си в „Каламити“.
Преди шест месеца бях опаковала апартамента си в Портланд и се бях преместила в къщата на Ейдън в Прескот. Беше приспособяване към живота в малкия град. Нямаше такова нещо като двадесет и четири часова доставка на хранителни стоки или Uber Eats. Работата от разстояние за фирмата ми в Портланд си имаше своите предизвикателства. Но всяка вечер заспивах в прегръдките на Ейдън, а сутрин се събуждах с неговата усмивка.
Бях спечелила в живота.
Освен това най-добрата ми приятел беше на два часа път. Особено сега, когато тя и Райли бяха бременни с момиченце, което трябваше да се роди това лято.
– Каква е теорията? – Попита Райли Ейдън, докато той си играеше с презрамката на роклята на шаферката Джоан.
И двамата мъже бяха облечени в костюми от въглен, докато Джоан носеше черно. Аз бях в бяла дантелена сватбена рокля. Червените рози по масите на тържеството бяха единственото намигване към утрешния ден на влюбените.
Датата на сватбата ни беше точно една година, след като бях срещнала Ейдън на Фестивала на тестисите.
Тази година бяхме пропуснали празненствата в Каламити. Вместо това бяхме организирали собствено парти в Прескот. Петдесет от най-близките ни роднини и приятели бяха тук, за да отпразнуват сватбения ни ден.
– Моята теория е, че Лола всъщност обича изненадите – каза Ейдън.
– Твоята теория е глупост.
– Ти винаги се оплакваш от тях, но…
Примигнах, чакайки го да довърши.
Той просто се усмихна.
Миризмата отново ме удари в носа.
– Какво направи, Ейдън?
Той ми подаде чашата с шампанско, вероятно за да успокои нервите ми. Може би си мислеше, че няма да го хвърля в лицето му, защото това беше нашата сватба. Беше прав. Но нищо нямаше да го спаси от гнева ми утре.
– Нищо.
– Кажи ми.
– Накарах кетъринга да добави в последния момент допълнение към менюто, тъй като тази вечер няма да ходим на партито с тестиси.
Челюстта ми падна.
– Не си го направил. – Джоан избухна в пристъп на кикот.
– Тестиси от Скалистите планини? – Попита Райли.
– Да. – Усмивката като на Чеширския котарак на лицето на Ейдън беше вбесяваща. И очарователна.
Искаше ми се да споря, да му хвърля теорията в лицето, но в крайна сметка винаги се радвах на изненадите му. Поне всички изненади преди тази.
– Няма да ям.
– Не е нужно.
– Има ли други изненади, за които трябва да знам?
– Когато се приберем вкъщи, ще си обуя Wranglers и ще танцувам наоколо за теб. – Той се наведе напред и взе ушната ми мида между зъбите си.
– Сега говориш така. – По гръбнака ми преминаха тръпки. – Още нещо?
– Може би.
– Ще ми кажеш ли?
– Не.
– Ти си невъзможен.
Той се ухили и се отдръпна. Погледът на преданост в тези лешникови очи ме накара да се стопя, мазнината миришеше и допълнението към менюто беше простено. Ако искаше да ме изненада, щях да го дразня, но никога нямаше да го накарам да спре.
– Какво ти обещах? – Попита той.
– Да поддържаш нещата интересни.
– И?
– И да ме обичаш.
Той отпусна челото си към моето.
– Аз също те обичам.

Назад към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!