Категория: Кели Фейвър

ЕПИЛОГ

– Нощта във Флорида не става хладна като в Нова Англия – каза Фейт, докато слизаше към плажа, където я чакаше огън.
– Липсва ли ти това? – Попита я Чейс, докато отпиваше бърза глътка от бутилката си с бира.
– Понякога – призна тя. – Но сега, когато Криси идва тук за колежа, мисля, че Бостън ще ми липсва много по-малко.
Чейс кимна и взе ръката ѝ в своята.
Той все още я стопляше. Чейс не спираше да я удивлява, вдъхновява и вълнува. Дори след всички тези месеци, прекарани в непосредствена близост, живеейки, обичайки се и бидейки заедно почти постоянно.
Стигнаха до огъня и намериха Джейк Новак, който всячески се опитваше да опече маршмелоу, докато Рейвън се подиграваше на усилията му.
– Вече почерня! – Извика тя, сочейки пламналото, капещо бяло кълбо в края на пръчката му. – Ти го уби, Джейк!
– Вкусът му е по-добър когато е поизгоряло – каза и той. – Всички знаят това.
– Не знам за това – каза Фейт, седнала на плажния стол и усещайки топлината по лицето си от огъня.
– Този маршмелоу изглежда изпържен.
– Казвах ти – каза Рейвън на съпруга си, като изплези език.
Джейк Новак издуха маршмелоуа.
– Бира? – Попита Чейс, предлагайки на Джейк една, докато той седеше.
Джейк я прие.
– Благодаря, приятелю.
Сега всички седяха заедно около огъня и за момент смеха и разговорите заглъхнаха.
Чуваше се само звука на огъня, който пращеше и пукаше, а хипнотичните пламъци се издигаха и падаха.
Миризмата на дим в ноздрите на Фейт, смесена с чистия въздух и солта на океана.
Топлият бриз караше палмите да шумолят и да се поклащат.
Фейт се усмихна, чувайки шума на прибоя. Тя протегна ръка към Чейс и го придърпа по-близо.
– Обичам те – каза му тя.
– Аз също те обичам, момиче. – Тя се усмихна по-широко.
Отсреща Джейк Новак и Рейвън бяха също толкова очаровани и Джейк дори се наведе за дълга целувка.
Беше шокиращо колко близки бяха станали четиримата от онзи странен ден на паркинга на „Уолмарт“, когато Джейк се беше появил и предложил да им помогне да унищожат клуб „Алфа“.
Никога нямаше да могат да му се отблагодарят за това, което беше направил, но Джейк сякаш не се интересуваше от разплащания. Или каквито и да било дългове, поне когато ставаше дума за приятели.
Той беше един от добрите. Точно като Чейс.
Рейвън беше мила душа и това, че знаеше, че е преживяла подобни неща като Фейт, ги накара да се сближат за рекордно кратко време.
Не мога да повярвам, че сме тук – помисли си тя, оглеждайки цялата красота.
Цялата тази любов.
След толкова много болка, мъка и ужас – те някак си бяха оцелели, за да разкажат историята.
Фейт си мислеше как всяка сутрин успяваше да се събуди до Чейс и да почувства топлото му тяло, а след това да се смеят и да разговарят и да споделят мислите, тревогите и мечтите си един с друг.
Никога не е сънувала, че подобен живот може да бъде неин, и все пак някак си – ето я.
А сега на компютъра си имаше дори първата чернова на книга. Само Чейс и Рейвън я бяха прочели, но всеки от тях я увери, че е страхотна.
– За какво си мислиш, момиче? – Чейс наклони бутилката с бира към устните си и ѝ се усмихна.
– За всичко. И нищо – отвърна тя.
– Звучи точно така – каза Чейс и се засмя.
Не след дълго всички отново започнаха да си говорят и Фейт беше твърде заета да обсъжда тънкостите на печенето на маршмелоу, за да си спомни за какво точно си е мислила преди малко.
Но знаеше, че под всичко това е щастлива. Истински щастлива.

Назад към част 19

***

ПРИКАЗКА ЗА ДВЕ ЗИМИ: КУОТЪРБЕКЪТ НА ФЛОРИДА
ИЗДЪРЖА НА БУРЯТА И ДОКАЗВА, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА ВЪВ ВСЯКАКЪВ
КЛИМАТ
От Шеп Ръдърфорд, щатен писател
В наши дни не е лесно да вземеш интервю от златното момче на Флорида.
Но аз съм човека, който спечели щастливия билет, и затова днес влизам в дворцовата територия на имението на Чейс Уинтърс в Маями и ме посреща прекрасната му годеница Фейт Конър.
Тук, във Флорида, Фейт е властващата първа дама на футбола, обичана от феновете и обожавана от онези, които знаят за многобройните ѝ благотворителни дейности за жени, пострадали от насилие, и бездомни.
Поразен съм от това колко красива е тя отблизо – но още повече от това, от неподправената топлина и доброта, които излъчва от секундата, в която се срещаме. Тя ме превежда през терена и влиза в къщата, където ми обяснява, че Чейс е в ланаи, пие втората си чаша кафе и чете вестника, за да се отпусне.
Любопитен съм за домашното им блаженство и я питам дали Чейс е по-спокоен със себе си, откакто спечели Суперкупата и окончателно заглуши онези няколко критици, които казваха, че не може да се справи с предизвикателството, когато то е най-важно.
Фейт Конър спира и ме поглежда със стоманения си поглед, който може да създаде по команда.
– И Чейс, и аз знаем от собствен опит, че напрежението на всеки футболен мач бледнее в сравнение с това, през което преминават хората от периферията на обществото всеки ден от живота си. И така, ако трябва да съм напълно честна, Чейс никога не се е притеснявал за Супербоул.
Подобна откровеност е изумителна в света на спорта.
И именно това прави Фейт и Чейс толкова различни от другите звездни двойки и толкова очарователни за феновете, които са станали свидетели на издигането им до футболни крале.
Само преди месеци Чейс Уинтърс беше най-мразения мъж в спорта. Порицаван от гражданите на Нова Англия, смятан за неудачник, лъжец и престъпник без никакви изкупителни качества.
Но за една нощ – буквално – мъжа възвърна репутацията си, а след това и честа си.
Сега той е крал на всичко, което изследва, а кралицата му царува уверено до него.
Когато стигам до ланаи, намирам Чейс Уинтърс в състояние на покой, облечен в бяла роба и четящ „Ню Йорк Таймс“, както беше казала.
Когато го поздравявам, той се изправя и ми подава ръка, като се усмихва и се извинява, че е прочел конкуренцията ми.
– Но това е, което чета всеки ден и трябваше да се държа истински – признава той.
Сядаме и започваме да разговаряме, а Уинтърс изглежда твърде щастлив да се включи в широка дискусия за всичко – от дребните промени в правилата в неговия спорт до състоянието на съюза и дори въпроса за прекратяване на световния глад.
За разлика от образа, който мнозина имат за него, Чейс Уинтърс, който седи в красивия си дом, пие кафе и чете вестника си, изглежда като човек, който е напълно спокоен за мястото си в света.
– Не изглеждаш толкова измъчен, колкото очаквах – казвам му честно.
Уинтърс се усмихва.
– Това вече съм го чувал.
– Някога и ти ли беше измъчена душа?
– Да – отговаря той мигновено.
След това продължава да разказва забележителната история за това как се е влюбил в жена, която е трябвало да бъде само за една нощ.
И точно тук историята става още по-странна. Защото Чейс Уинтърс не само се е борил със силните на футболната игра, но той и годеницата му е трябвало да се борят и с вирулентен щам на организираната престъпност.
По някакъв начин, за късмет, по замисъл или и двете, групата – сега известна на света като клуб „Алфа“ – си създава достатъчно врагове и грешки, за да бъде преследвана от ФБР. Към настоящия момент повече от десет от водещите членове на престъпния синдикат са в затвора или очакват съдебен процес за рекет и свързани с него обвинения.
– Вие успяхте не само да реформирате футболната игра, но и да разобличите мафията – казвам аз. – Има ли нещо, което не можеш да направиш?
– Да победя Фейт на скрабъл – каза той. – Но работя върху това. Кръстословицата на „Таймс“ е чудесна тренировка.
В края на тричасовото ми интервю имам чувството, че едва съм надраскал повърхността на живота на тези двама невероятни хора.
Но мисля, че това, което най-много ме учудва в Чейс Уинтърс, не е факта, че той безстрашно се е изправил срещу най-страшните момчета в света и е победил.
Това е, че нищо от това не изглежда да го притеснява, защото той приписва по-голямата част от смелостта си на жената, която обича.
И когато си тръгвам, трябва да кажа, че си мисля, че може би има нещо вярно в това.

Назад към част 18                                                            Напред към част 20

***

Те се върнаха отново в апартамента ѝ, за да може тя да събере някои неща, които да вземе със себе си в хотела, който Чейс беше резервирал за тях.
Този път посрещането в апартамента ѝ беше много различно, докато си проправяха път от колата му до стълбите пред апартамента ѝ. Чейс вървеше с нея, горд, непоколебим, отказвайки да се скрие от огромната публика, която ги наблюдаваше.
Вече имаше тълпа от хора, които се радваха и викаха окуражително на Чейс и на нея, докато се опитваха да влязат в сградата ѝ. Те се движеха през тълпата, докато репортерите снимаха и крещяха въпроси.
– Чейс, какво ще правиш сега?
– Какво искаш да кажеш на феновете си?
– Чейс, вярно ли е, че президента на Съединените щати ти се е обадил и ти е пожелал успех?
Чейс се опита да не им обръща внимание, но се разсмя на въпроса на президента.
– Все още не! – Извика той. – Но просто кажете на президента да се нареди на опашката!
Цялата тълпа се разсмя на това. Всички бяха толкова нетърпеливи да го докоснат, да му благодарят, да го нарекат герой.
След като Чейс и Фейт най-сетне влязоха в жилищната ѝ сграда, тя беше милостиво тиха и празна от папараци и тълпи.
Те се приближиха до вратата на апартамента ѝ и влязоха вътре.
Чейс си донесе чаша вода, а тя започна да опакова нещата си възможно най-бързо. Не искаше да прекарва повече време от необходимото в апартамента при тълпата отпред, която ставаше все по-шумна и по-възбудена.
Той влезе в стаята.
– Странно как същите тези хора, които ме мразеха преди няколко часа, сега ме обичат.
– Публиката е непостоянна – отвърна Фейт и хвърли дрехите в един куфар.
– Стига ми ти да не си непостоянна – каза той.
Тя се изправи и отиде при него, като обгърна с ръце кръста му.
– Никога – каза тя. – Аз съм тук. Винаги.
Той и се усмихна.
– Момиче, ти си по-луда и от мен.
Тя се засмя, докато той я целуваше, а след това се върна към прибирането на дрехите си в куфара.
– Кога мислиш, че ще имам възможност да се върна? – Каза тя.
– Никога – каза и той.
Тя го погледна.
– Чейс…
– Говоря сериозно – каза той. – Опаковай нещата, от които наистина имаш нужда. Защото няма да се върнем тук. Можем да наемем хора, които да донесат останалото.
Фейт започна да търси в ума си всичко, което не искаше да забрави.
И тогава си спомни.
Фейт изтича до етажерката и намери старите списания и вестници на най-горния рафт. Там се намираше брой на „Вог“, който тя свали и отвори до средата. В него се виждаше плика с чек от клуб „Алфа“ вътре.
– Десет хиляди долара – каза Фейт.
Чейс се приближи.
– Какво?
– Толкова струвах – каза тя и извади чека, за да му го покаже. – Това трябваше да ме откупи.
Той го взе и го погледна, като се усмихна малко, но изражението му беше болезнено.
– Надявам се да не си спомняш за това и да не го имаш против мен – каза и той.
– Никога не съм искала да става дума за това.
Тя се протегна и докосна бузата му, усети наболата му брада.
– Имам го за обица от теб – пошегува се тя.
После се върна към рафта и свали един от вестниците със старата си публикация. Прелисти го, докато намери публикация, и я прочете.
Фейт усети прилив на емоции и тъжно съжаление.
– Какво става? – Попита я иззад гърба ѝ Чейс.
– Нищо – каза тя, но гласът ѝ беше задушен от емоции.
– Кажи ми – каза той, а ръцете му държаха бедрата ѝ.
– Някога исках да бъда писателка – призна тя. – Дори написах тази глупава публикация. Бях толкова горда с тази публикация. Тя е само два параграфа, но означаваше всичко за мен.
– Дай ми да я видя – заповяда той и тя му подаде весника.
Чейс я прочете с прилежно изражение. Когато приключи с нея, очите му бяха широко отворени.
– Фейт – започна той.
Смутена, тя му махна с ръка.
– Това е просто едно глупаво малко нещо, което написах преди много време.
– Това е наистина, наистина добро – каза и той. – Говоря сериозно. Фейт, погледни ме.
– Не, аз…
– Погледни ме, по дяволите.
Фейт срещна добрите му тъмни очи. Онези очи, които бяха преследвали сърцето ѝ и накрая го бяха завладели напълно.
– Добре, гледам.
– Ти си писателка – каза той. – И не позволявай на никого да ти каже нещо различно.
И в този момент тя го обичаше повече от всякога.

Назад към част 17                                                           Напред към част 19

***

Вратите се отвориха и ги пуснаха да излязат, след което те тръгнаха по коридора към един голям офис.
Щом влязоха вътре, една красива жена ги посрещна любезно и професионално, като ги попита дали имат нужда от вода или кафе.
– Не, благодаря – каза Чейс. – Искам да остана жаден за това.
Момичето придоби леко нервно изражение на лицето си, а после им каза да я последват.
Заведе ги в голяма, плашеща заседателна зала, където седяха и чакаха половин дузина възрастни мъже в костюми.
От мъжете, седнали на махагоновата маса, тя разпозна само треньора Хюго и собственика на отбора Джо Столсуърт.
– Чейс – Джо Столсуърт се изправи и се усмихна широко. – Много се радвам, че дойдохте – каза той, придвижи се уверено напред и протегна ръка.
Чейс не отговори. Вместо това се взираше студено в по-възрастния мъж.
– Бих искал да чуя какво имаш да ми кажеш. – Тонът му беше по-хладен от гласа му.
Джо пусна ръката си настрани и се отдръпна, а изражението му беше леко притеснено. Той погледна към Фейт.
– Не вярвам да сме се запознали – каза по-възрастния мъж.
– Тя е с мен – каза Чейс. – И тя остава в стаята. Всичко, което имаш да ми кажеш, можеш да го кажеш пред нея.
– Разбира се – каза Джо Столсуърт и се оттегли на мястото си.
Треньорът Хюго прочисти гърлото си.
– Чейс, моля те, седни на масата. Искаме да поговорим и да изчистим въздуха. Бяха тежки няколко дни… и искаме да поправим положението.
Чейс поклати глава.
– Мисля, че ще остана.
– Искате ли изобщо да чуете какво имаме да ви кажем? – Попита един от мъжете в костюми.
Чейс го погледна.
– Не знам точно сега. Кой, по дяволите, сте вие? – Настъпи зашеметяваща тишина.
Мъжът, с когото беше говорил, се изчерви.
– Аз съм Фриц Чеймбърс. Аз съм главния юрисконсулт.
– Значи през следващите няколко дни имаш да изгребваш много говна – каза му Чейс.
– Това не е правилно – каза треньора Хюго. – Чейс, разбираме гнева ти. Но ти трябва да се успокоиш. Ние не сме твои врагове.
– Все още чакам да чуя какво имате да кажете – отвърна Чейс.
Фейт искаше да му каже и на него да се успокои. Но после погледна всички мъже, седящи около масата, и колко уверени, привилегировани и арогантни изглеждаха всички те. Всеки един от тези мъже беше богат и свикнал да си пробива път.
Бяха свикнали да се измъкват от неприятности, като си купуват всичко с пари.
Тя можеше да каже, че те се смятат за по-добри и по-умни от някой глупав професионален футболист.
Изведнъж вече не искаше Чейс да бъде спокоен. Всъщност се радваше, че ги третира като боклуци, каквито бяха.
– Направихме грешка, Чейс – каза Джо Столсуърт. – Никога не трябваше да те нападаме в медиите, никога не трябваше да се принизяваме до това ниво.
– И? – Попита Чейс.
– И искаме да те върнем в нашия отбор – каза треньора Хюго. – Ние вярваме в теб.
– Велкро-ъррр… Стив Джоунс… – Каза главния юрисконсулт. – Той е освободен и ще му бъдат повдигнати обвинения. Освен това Моника ще излезе по телевизията и ще признае, че е излъгала, за да го защити. Тя ще каже, че сте ѝ предложили убежище и сте се опитали да ѝ помогнете да се върне при семейството си, когато е дошла при вас за помощ.
Чейс не реагира на нищо от това.
– Сметките ми са замразени – каза той. – Всички вие сте накарали съдията да замрази парите ми.
– Вече не – изрече Столсуърт. – Вече са се погрижили за това. Парите са си ваши. И без значение какво ще решиш да правиш оттук нататък, ние няма да се борим с теб за тези пари. Остани или напусни, това е твой избор. Но се надяваме, че ще успееш да намериш сили в сърцето си да простиш и да продължиш напред.
– А какво ще кажете за това, че къщата ми е била разбита и ограбена? – Попита Чейс. – Трябва ли да простя и това? – Старците се преместиха неспокойно на столовете си.
– Ние… ние не знаем нищо за това – каза Столсуърт, като примигваше бързо. – Това е ужасно и жалко, но няма нищо общо с нас, уверявам те.
Треньорът Хюго погледна към Чейс.
– Този отбор се нуждае от теб, Уинтърс. Доказал си, че си много по-силен лидер, отколкото някой от нас ти е признавал. Пропуснах го. На всички ни липсваше. Ти си човек, на когото ми се иска да приличам повече. Всички гледаме към теб, Чейс.
Фейт усети как жлъчката се надига в гърлото ѝ. Бяха му направили тежък удър.
Но Чейс изглеждаше, че наистина обмисля думите им.
– Ще е трудно да се върна и да играя за този отбор след начина, по който феновете, медиите и всички вие се обърнахте срещу мен, когато бях в най-ниската си точка. Откъде да знам, че няма просто да го направите отново, ако загубя още няколко мача?
– Това, което направи, надхвърля границите на спорта – каза Столсуърт. – Сега ти си национален герой. Всички сме съгласни, че можеш сам да си напишеш билета. Но въпреки това се надяваме, че ще останеш и ще спечелиш Супербоул с нас, Чейс. – В стаята настъпи мълчание.
Чейс си пое дъх и после го изпусна. Той погледна Фейт и после ръката му се уви около нейната, пръстите му се преплетоха с нейните пръсти.
– Когато реших да изляза по телевизията и да разкажа истината за живота си, за доброто, лошото и грозното – знаех, че поемам риск. – Той погледна всички хора в залата, а гласа му изпъкваше с увереност. – Но винаги съм знаел, че мога да заложа на себе си. Независимо дали е било в играта на футбол, или в трудна житейска ситуация, винаги съм залагал на печелившата игра. Проблемът ви е, че всички вие се опитвахте да играете на сигурно. Мислехте, че можете да играете превантивна защита и да ми попречите да спечеля.
Главата на треньора Хюго се наведе и той погледна към масата, сякаш се смущаваше.
– Знаем, че сме се объркали – изохка собственика на отбора. – Не можеш ли да проявиш малко прошка?
Чейс му се усмихна.
– Наистина ви прощавам – каза той. – Но ако си мислите, че ще се върна и ще играя футбол за вас, значи трябва да сте се побъркали.
Той стисна ръката на Фейт, обърна се на пети и тръгна да излиза от стаята.
Фейт махна с ръка на старата подлост, докато излизаше с него от стаята.

Назад към част 16                                                        Напред към част 18

***

Не мина много време и Джейк Новак изпълни обещанието си.
Час-два след странната среща с рокзвездата на паркинга, Фейт влезе в „Уолмарт“, за да използва тоалетните им.
Като се погледна в огледалото в банята, тя видя уморени очи и блед тен. Изглеждаше така, сякаш има нужда от добър душ и посещение на фризьорски салон.
Когато излезе от тоалетната, тя чу двама мъже да излизат от мъжката тоалетна и да говорят за Чейс Уинтърс.
– Беше точно там, на запис – каза единия. – Точно както той каза.
– Разбира се – отговори другия. – Всички тези спортисти са едни и същи. Лъжци, измамници и безправни хлапета.
– Не всички – каза първия. – Уинтърс каза истината.
– Да, предполагам, че го е направил. Забавно е.
И после си тръгнаха, оставяйки Фейт да стои в магазина под ярките светлини и да се чуди за какво, по дяволите, са си говорили тези двама мъже.
Възможно ли е било?
Можеше ли Джейк Новак да го направи толкова бързо?
Фейт спря точно пред автоматичните врати и започна да проверява в интернет на телефона си. Тя потърси „Уинтърс“ и „видео“.
Първото нещо, което изскочи, беше отпреди двайсет минути:

ИЗТЕКЪЛ ВИДЕОЗАПИС НА ИНЦИДЕНТ В ХОТЕЛ ОПРАВДАВА
ЗАСТРАШЕНОТО КБ НА НЮ ИНГЛАНД

Вече имаше повече от дузина новинарски статии за изтичането на информация.
Тя започна да върви по-бързо, искаше да се върне навън до колата, за да каже на Чейс.
Когато отвори вратата на колата, Чейс вече говореше по телефона.
– Мога да дойда при теб – каза той, погледна нагоре и махна на Фейт да влезе в колата, което тя веднага направи. Чейс запали двигателя и започна да кара. – Ще бъда там до час – каза той. След това затвори телефона, докато продължаваше да излиза от паркинга.
– Кой беше това? – Попита тя.
– Това беше централата на Националния отбор – каза и Чейс. – Искат да се срещнат с мен – каза той, а изражението му беше неутрално.
– Знаеш, че видеото е излязло, нали? – Каза тя. – Сега целия свят знае, че си казал истината.
По лицето му започна да се прокрадва бавна усмивка.
– Предполагам, че дължа на Джейк Новак една бира, когато всичко това приключи – отвърна Чейс.
След това натисна газта и те се отправиха към магистралата и към централата на националите.
– Имаш ли нещо против да гледам видеото на телефона си? – Попита го тя.
Чейс леко сви рамене.
– Свободна страна – каза и той.
– Няма да гледам, ако предпочиташ да не го правя.
– Няма страшно – каза той. – Ще слушам радиото. – И с това той включи някаква рок музика.
Междувременно Фейт се насочи към една от статиите, в която имаше пълния видеоматериал, който беше изтекъл в медиите.
Тя натисна бутона „play“. Нямаше никакъв звук, само зърнести черно-бели кадри, които очевидно идваха от охранителните камери на хотела.
Когато клипа започна, се виждаше, че Моника и Велкро стоят сами в асансьора, а той се е насочил към нея, заставайки пред лицето ѝ. Тя явно му говореше, но стоеше с гръб към стената, сключила защитно ръце на гърдите си.
Изведнъж, от нищото, едрия мъж сграбчи Моника за гърлото. Тя се опита да го отблъсне, но това само го разгневи още повече. Докато се бореше, Велкро внезапно я удари два пъти в бърза последователност и тя се срина на пода на асансьора.
Фейт изтръпна и сложи ръка на устата си. Бруталността на сцената беше неочаквана, дори когато предварително знаеше какво се е случило.
Нищо не можеше да те подготви за този вид сурово насилие.
Смайващо е, че докато тя лежеше в безсъзнание на пода на асансьора, Велкро Джоунс просто стоеше там, изглеждайки твърде непринудено. Нито веднъж не я провери дали е добре, а тя така и не помръдна.
Когато асансьора пристигна на техния етаж, Велкро вдигна Моника за краката и я измъкна в коридора, сякаш преместваше отпадъци.
Ъгълът на камерата се смени с този на коридора.
Велкро остави безжизненото тяло на Моника точно пред вратата. След това се вижда как той вдига поглед, сякаш уплашен, и говори с някого извън камерата.
Миг по-късно Чейс се появи в полезрението и двамата влязоха в бърза схватка.
Малко след това пристигна охраната и раздели мъжете, но те продължиха да се заканват един на друг.
Чейс беше оживен и очевидно ядосан. Виждаше се как той сочи към Моника, докато тя бавно започва да се раздвижва.
Охраната се занимаваше с нея, докато няколко мъже продължаваха да се опитват да контролират Чейс.
Малко по-късно Чейс сякаш се предаде и неохотно напусна сцената.
И тогава видеото свърши.
Фейт облегна глава на облегалката и затвори очи за малко.
– Добре ли си? – Попита я Чейс.
– Просто не мога да повярвам, че това се случи. Просто е невероятно, дори след като го видях със собствените си очи.
– Знам – каза той тихо.
Фейт си пое дълбоко дъх и погледна годеника си, а очите ѝ блестяха.
– Осъзнаваш ли, че този видеоматериал те кара да изглеждаш като герой?
Той се ухили.
– Не мисля така, Фейт.
– Не, Чейс. Така е. Много хора ще ти дължат извинения след това.
Той отново се засмя.
– Може би е така. Но всичко, което искам, е да мога да изведа момичето си на вечеря тази вечер.
Фейт се усмихна и едва успя да сдържи радостта си.
Изминаха останалата част от пътя до комплекса „Ню Ингланд Нешънълс“, където се намираше главния офис на отбора.
Когато Чейс спря колата на паркинга и я изключи, тя се зачуди къде да отиде, за да убие времето, докато срещата приключи. Не искаше да седи повече в проклетата кола.
– Готова ли си? – Попита той.
– За какво? – Отвърна тя.
– Ще влезеш с мен – каза и той.
– Не знам – каза Фейт. – Искам да кажа, че нямам никаква причина да съм там.
Той я хвана здраво за ръката.
– Ти си ми годеница, това е причината. А онези задници объркаха и твоя живот.
Тя осъзна, че той я моли да участва в това заедно с него, и тогава Фейт разбра, че иска да го направи.
Искаше да види израженията на лицата им. Искаше да ги види как се опитват да се измъкнат от това.
– Готова съм – обяви тя.
– Хайде, момиче. – Той излезе и тя го последва.
Двамата влязоха в луксозните офиси и казаха на охраната на входа, че са там за среща със собственика на отбора.
Явно бяха очаквали пристигането му, тъй като мъжете на рецепцията дори не регистрираха помръдване при вида на най-известния човек в целия щат.
– Можете да се качите на последния етаж, господин Уинтърс – каза единия, след като поговори по телефона само за секунда.
Фейт и Чейс се качиха в асансьора и го изкачиха до последния етаж.

Назад към част 15                                                      Напред към част 17

***

Тази нощ те спаха в колата.
Не беше удобно, дори не беше близо до това. Те поставиха седалките си докрай назад и се държаха за ръце над скоростния лост.
Чейс заспа още преди тя да е заспала. Явно беше изтощен от всичко, което бяха преживели през последните няколко дни.
Дълго време Фейт го гледаше как спи, как лицето му най-сетне се отпуска, изглеждайки спокойно след толкова много болка и разочарование.
В този миг тя си помисли, че той е най-красивата, сладка душа, която някога е виждала. И се почувства защитена от него. Колкото и голям, силен, властен и самоуверен да беше Чейс Уинтърс, той беше само човек.
Беше човек и беше ощетен. Ужасно, ужасно зле.
Ако можеше да отнеме всичко това точно тогава и там, да го стовари върху себе си дори – щеше да го направи.
Мислейки си тези мисли, тя започна да се унася. Оказа се, че е почти толкова уморена, колкото и той.
А след това заспа толкова дълбоко, че и се стори, че са минали само секунди, преди да се събуди, с изкривен под неудобен ъгъл врат и с болки във всеки мускул от заспиването в колата.
Вдигна глава и видя, че паркинга на „Уолмарт“ е почти празен.
Но близо до една улична лампа мъж в дънки, без риза, правеше нещо, което приличаше на карате. Той нанасяше удари във въздуха, риташе, а след това се разхождаше напред-назад.
Отначало тя малко се изплаши.
Ами ако той е луд? Ами ако се приближи до колата им?
Ами ако има оръжие?
Но след малко осъзна, че който и да е мъжа – той не е заплаха. Всъщност той изглеждаше пиян.
И комичен.
Започна да се смее, колкото може по-тихо – но все пак успя да събуди Чейс.
Той се размърда и отначало бавно отвори очи.
– Какво? – Каза той. – Какво става?
– Върни се да спиш – каза Фейт и го потупа по ръката, като все още се кикотеше. Тя погледна през прозореца и видя странния каратист да прави нещо, което приличаше на кръстоска между електрическа пързалка и някаква форма на бойни изкуства.
Чейс разтърка очите си и погледна през прозореца, следвайки погледа ѝ.
– Какво, по дяволите, е това? – Каза той.
Нещо в самото недоверие в гласа му я накара да се засмее още по-силно.
– Нямам представа – изпъшка тя, но все още се смееше.
– Той прави карате – каза Чейс. – В четири сутринта на паркинга на „Уолмарт“.
Седяха там и гледаха мъжа още малко, докато той сякаш се умори.
Тогава той облече ризата си и се отдалечи.
– Това беше… интересно – каза тя.
– Мисля, че току-що открихме единствения човек в щата, който е по-жалък от мен – каза и Чейс.
– Хей – каза тя и се обърна към него. – Никога не казвай това за себе си. Ти не си жалък, Чейс Уинтърс. Ти си най-невероятния човек, който съм срещала.
Той дълго се взираше в очите ѝ и тогава тя видя как изражението му се промени. Беше едва доловима, но много явна.
Отначало тя си помисли, че може би иска да правят секс.
В погледа му имаше нужда, желание и интензивност, които накараха пеперудите ѝ да се появят отново, изпратиха тръпки по гръбнака ѝ.
Той хвана здраво ръката ѝ с двете си големи, силни ръце.
– Фейт Конър, трябва да те попитам нещо точно сега. И знам, че момента може да е странен, но що се отнася до мен, това е подходящия момент. Защото ако можем да се смеем, да се забавляваме и да вярваме един в друг през нощ като тази, тогава не мисля, че някога в бъдещето ми може да има момент, в който да искам да прекарам и един миг без теб.
Фейт почувства, че очите ѝ се насълзяват.
– О, Чейс – прошепна тя.
– Фейт, ще ми окажеш ли най-голямата чест в живота ми и ще се съгласиш ли да се ожениш за мен? Ще бъдеш ли моя съпруга?
Тя преглътна, а сълзите ѝ преляха и тя едва успя да говори.
– Да – каза тя накрая. – Нищо не би ме направило по-щастлива от това да бъда твоя съпруга.
Тогава Чейс я целуна и целувката беше толкова сладка, колкото никоя друга, която някога са имали. В нея тя усещаше вкуса му, любовта му, страстта му. Всичко, през което бяха преминали, и всичко, през което преминаваха сега.
Всичко, което ще преживеят в бъдеще.
Но винаги заедно.
Тя прекъсна целувката и се усмихна толкова широко, че се почувства замаяна. Пияна от любов и въодушевление.
– Иска ми се да те заведа някъде да празнуваме – каза той.
– Предпочитам да съм влюбена в тази кола насред паркинга на „Уолмарт“, отколкото да споря с теб и да се чувствам отдалечена в пентхауса на „Четири сезона“.
Той нежно я погали по бузата.
– Искам да те взема далеч от всичко това.
– Вече си го направил – усмихна се тя.
Седяха в колата и разговаряха известно време, като и двамата бяха сънливи, но все още в еуфория от новата си връзка. Говореха най-вече за бъдещето.
Планираха по-добри времена. Да живеят някъде в къща, с няколко кучета и може би дори с бебе.
Чейс искаше да има деца някой ден. Тя не знаеше това, но сега го знаеше.
Когато небето се проясни, беше време да вземат решения какво да правят по-нататък. Трябваше да направят нещо – да отидат някъде.
– Не можем да прекараме още един ден и нощ в тази кола, криейки се – каза му тя.
– Знам – каза Чейс. – Просто ми се иска да мога да измисля някакъв план.
Докато обсъждаха какво да правят, една кола влезе на паркинга и ги заобиколи. Това не беше просто кола. Беше лимузина.
И беше паркирала до тях, когато имаше много други места, които можеха да се използват. Огромният паркинг все още беше почти празен.
– Кой е този? – Каза тя.
Чейс включи двигателя и сложи ръка върху скоростния лост.
– Нямам представа.
Предната врата на лимузината се отвори и от нея излезе шофьор с шапка, тръгна към задната врата на лимузината и я отвори.
Фейт и Чейс се взираха с премрежен поглед, чудейки се кой може да е вътре.
Когато мъжа излезе, на Фейт ѝ се стори, че изглежда невероятно познат, но не можеше да го определи точно. Беше красив досущ като ангел и сложен като атлет. Носеше кожено яке, беше гладко избръснат, с перфектна коса и силна челюст.
Тези очи, беше ги виждала някъде преди.
Мъжът сгъна ръце и зачака да реагират на присъствието му.
– Кой, по дяволите, е този човек? – Промълви Чейс.
– Може би трябва да го попитаме – отвърна тя.
– Не му се доверявам. Може би това е някакъв капан.
– Познавам го отнякъде… – Каза тя, като си блъскаше главата. Беше го виждала някъде наскоро. И тогава я удари като тон тухли.
Когато мъжа се приближи и заудря с кокалчетата си по стъклото на колата им, Чейс започна да сваля прозореца.
– Отдръпни се – каза той мрачно на непознатия.
– Ти си Джейк Новак – каза Фейт, когато в съзнанието ѝ светна лампичката.
Той се усмихна.
– Аз съм. Приятно ми е да се запозная с вас. Фейт, нали?
– Да – да – заекна тя.
– Не знам кой е това – каза Чейс. Той се обърна към нея.
– Той е бившето ти гадже или нещо подобно?
Тя се засмя и усети как лицето ѝ се изчервява.
– Не. Той е голяма рок звезда. Просто не можах да го разпозная, защото е много странно да видиш някой толкова известен на живо.
Чейс се обърна и погледна Джейк с оценяващ поглед.
– Какво, по дяволите, искаш?
Джейк се засмя.
– Предполагам, че чаровната ти личност е част от причините да имаш толкова много фенове в този град.
– Ще те попитам само още веднъж – каза Чейс, тонът му беше нервен и недоверчив.
– Какво, по дяволите, искаш?
– Излез от колата – каза Джейк.
– Ако изляза, може да не ти хареса какво ще се случи след това – каза Чейс.
– Не съм много загрижен. – Усмихна се широко Джейк.
– Бъди мил, скъпи – предупреди Фейт и докосна с ръка крака на Чейс.
Той сякаш се отпусна, но Фейт знаеше, че предпазителя му все още е къс. Чейс не се доверяваше лесно на никого и със сигурност не и след всичко, което беше преживял напоследък.
Тя не можеше да го вини и за това. Защо голяма звезда като Джейк Новак беше тук и как ги беше открил? Дали беше изпратен тук по някаква причина?
Когато Чейс излезе от колата, за да поговори с него, Фейт си спомни смущаващо, че Джейк Новак е бивш военен. Побиха я тръпки, когато осъзна, че може би той е идеалния човек, който да хване Чейс неподготвен, да го залъже с фалшиво чувство за сигурност и след това… какво тогава?
Тя нямаше представа. Но и тя слезе от колата, искаше да е там, за да чуе какво ще си кажат.
– Как ме намери? – Попита Чейс.
Двамата мъже бяха застанали близо един до друг. Чейс се извисяваше над Джейк и физически беше много по-едър и мускулест. Но въпреки разликата в размерите им Джейк изобщо не изглеждаше уплашен.
Което наистина беше рядкост. Фейт не беше виждала много мъже, които биха могли да се изправят нос в нос с Чейс Уинтърс и да излязат невредими.
– Ако аз мога да те намеря, можеш да се обзаложиш, че и другите ще те намерят съвсем скоро – отвърна Джейк.
– Не обичаш да отговаряш на въпроси – каза Чейс. Но нещо в тона му звучеше неодобрително уважително, реши Фейт.
Джейк се ухили.
– Преминал си през много неща. Разбирам го – каза той. – Но аз не съм твой враг. Ако бях, сега нещата щяха да са съвсем различни.
– Внимавай – каза му Чейс. – Това звучи като някаква заплаха.
– И аз не се притеснявам от заплахи – отвърна Джейк. – Аз правя нещата.
– Разбира се, че ги правиш – усмихна му се Чейс.
Фейт дръпна Чейс за ръкава и той се наведе, за да ѝ позволи да прошепне в ухото му.
– Той беше герой от войната – каза тя тихо. – Като зелена барета, морски тюлен или нещо подобно.
Чейс се изправи и погледна Джейк Новак с хладен поглед.
– Ти ме намери – каза той. – Слушам те, така че кажи каквото си дошъл да ми кажеш.
Джейк кимна.
– Дойдох да те питам за клуб „Алфа“.
Фейт преглътна.
По дяволите, той беше изпратен тук. О, не. О, не. О, не.
Цялото тяло на Чейс се скова от напрежение.
– Не знам за какво, по дяволите, говориш. Мисля, че трябва да си тръгнеш. Сега.
– Питам, само защото съм имал проблеми с тях в миналото. И когато видях в новините, че човек на име Макс Мендес е вкаран в болница заради пререкание с теб, исках да те видя лично.
Чейс го погледна предпазливо.
– Какви проблеми си имал с тях?
– Отвлякоха жена ми – каза Джейк. – Трябваше да издиря няколко от тях и да изпратя съобщение. Всичко се оправи и жена ми не пострада. Оттогава имаме известно примирие. Но не забравям какво направиха и на какво са способни.
Фейт започна да трепери. Те бяха отвлекли жена му? Никога не беше чувала нищо за това в новините. Трябва да е било пазено в голяма тайна. Но беше страшно да знае, че клуб „Алфа“ е там, където върши тези неща.
– Опитаха се да ме отвлекат – каза Фейт, гласът ѝ беше тих. – Ето защо Чейс ги изпрати в болницата. Един от тях извади пистолет срещу мен.
Джейк се усмихна мрачно.
– Звучи като клуб „Алфа“, добре. Съжалявам, че се наложи да преминете през това, госпожо.
– Вече е минало – каза му Чейс. – Не се притеснявам за клуб „Алфа“. Освен ако нямаш нещо ново, което да ми кажеш.
– Да кажем само, че имам чувството, че те все още дърпат конците зад кулисите. Източниците ми казват, че са замесени с футболния ви отбор. И така, вярно ли е това, което казахте за записите от видеонаблюдението, които според вас Националите крият? Дали онзи инцидент в хотела се е случил точно така, както го описахте в интервюто си?
– Нямам никаква причина да лъжа за това – каза Чейс, а гласът му се размърда.
– Просто се уверявам – каза Джейк – защото мисля, че може да успея да се сдобия с тези кадри, ако съществуват. Но ако не си казал цялата истина или ако има нещо повече…
– Това, което казах, че се е случило, е това, което се е случило. – Челюстта на Чейс се сви. – И не разбирам защо правиш всичко това. Ние дори не се познаваме.
– Да, а и ти не ме караш да се чувствам топло и приятно – каза Джейк. – Но вярвам, че казваш истината. А аз искам да нараня клуб „Алфа“. Искам да ги унищожа докрай този път.
Чейс кимна и сякаш се успокои, докато слушаше думите на Джейк.
– Ако направиш това, което казваш, че можеш да направиш, ще ти бъда задължен за цял живот.
– Не искам да ми дължиш нищо. – Джейк го погледна равномерно. – Просто довършвам нещо, което започнах преди известно време.
– Аз също бих искал да довърша това, което започнах – каза Чейс. – Помогни ми. Моля те.
Очите на Джейк леко се разшириха.
– Разбира се. Сега ще се видя с някого, който може да свърши това – да се сдобие с този запис от видеонаблюдението в хотела, ако все още съществуват. В рамките на деня ще разбереш дали е проработило, или не. – Джейк Новак се обърна и тръгна обратно към лимузината.
– Как ще разберем? – Обади се Фейт.
Джейк я погледна през рамо, докато отваряше вратата на лимузината си.
– Повярвайте ми. Ще разберете.
Когато влезе в лимузината, Фейт видя, че в нея има още някой. Беше жена, но погледа беше твърде кратък, за да разбере коя е тя.
А после вратата се затвори и лимузината се отдалечи от тях, оставяйки след себе си облак прах.

Назад към част 14                                                            Напред към част 16

***

Фейт беше в интернет браузъра на телефона си, докато Чейс шофираше по посока на апартамента ѝ.
Нямаха достатъчно пари за хотел или дори мотел, а Чейс си помисли, че където и да отидат сега, ще бъдат по същия начин залети от враждебни тълпи и медии в рамките на няколко минути след пристигането им.
Докато караха, Фейт търсеше новини за обществената реакция на интервюто на Чейс.
Беше по-лошо, отколкото се опасяваше.
Някои от заглавията, които прегледа, бяха направо ужасяващи.

ЛИГАТА НАРИЧА ИНТЕРВЮТО НА УИНТЪРС ИЗМАМА
СОБСТВЕНИКЪТ НА „ГРАЖДАНИТЕ“ ОБЕЩАВА ДА ЗАВЕДЕ ДЕЛО
ГОДЕНИЦАТА НА „ВЕЛКРО“ ДЖОУНС ОТРИЧА ДА Е БИЛА МАЛТРЕТИРАНА
УИНТЪРС Е БЕЛЯЗАН ЧОВЕК, ТВЪРДИ БЛОГОСФЕРАТА
#QBCRAPFEST Е ТЕНДЕНЦИЯ В TWITTER
НАЦИОНАЛИТЕ ОСВОБОЖДАВАТ УИНТЪРС СЛЕД СПЕЦИАЛНОТО ИЗДАНИЕ НА VOX 60
ЕПИЧНИЯТ ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА МИЛИОННИЯ QB
АНКЕТА СРЕД ФЕНОВЕТЕ: 93% СМЯТАТ, ЧЕ УИНТЪРС Е ИЗЛЪГАЛ
УИНТЪРС СЕ ПРИБИРА У ДОМА: ДЪРЖАВАТА НА МАСИТЕ ОТХВЪРЛЯ БИВШИЯ
STAR
„ИНЦИДЕНТ В ХОТЕЛА“ НЕ СЕ Е СЛУЧИЛ, ТВЪРДИ НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР

Тя не е прочела самите статии, въпреки че е сканирала една или две от тях. Беше твърде болезнено обаче да види как всички са се обърнали срещу него.
Нима нямаше нито един репортер, нито един фен, нито един, който да повярва на историята му?
Нямаше ли някой, който да осъзнае, че това, което е направил, е акт на огромна смелост?
Не, нямаше. И причината за това беше ужасно проста.
Чейс не беше смятан за победител. Ако все още печелеше футболни мачове и хвърляше тонове тъчдаун пасове, тогава хората щяха да повярват на историята му.
Но феновете бяха решили, че той е просто хленчещ неудачник, който се опитва да хвърли бедния си съотборник под автобуса.
От това я заболя.
Фактът, че имаше тонове пропуснати обаждания и съобщения от милион различни хора, дори не я притесни. Притесняваше се само за Чейс, не за себе си.
Изключи телефона си.
Междувременно те все повече се приближаваха към апартамента ѝ.
– Изглежда чисто – каза Чейс, звучейки облекчено. – Може би ти трябва да влезеш първа, а аз ще те последвам след минута. Ако влезем заедно, може да е твърде очевидно.
– Добре – съгласи се тя, докато той спираше колата на място до бордюра.
И двамата бяха нащрек и се оглеждаха във всички посоки, докато той изключваше колата. Засега брега беше чист.
Фейт нямаше търпение да влезе в апартамента си – само те двамата и никой да не крещи, да не вика и да не говори ужасни неща.
Мир и тишина, макар и за кратко.
Тя слезе от колата и тръгна към сградата си. Предният вход се виждаше и тя се приближаваше.
Когато се приближи на няколко метра от входната стълба, Фейт чу как Чейс изкрещя.
– Връщай се в колата! – Изкрещя той. – Върни се веднага!
Фейт се обърна и видя група фотографи, които идваха към нея, снимаха и крещяха. И хората от другата страна на улицата се взираха, вече се беше образувала тълпа.
Тя побягна колкото можеше по-бързо, докато Чейс беше запалил колата и караше, за да я посрещне на улицата. Тя се качи в колата точно когато първия папарак се затича, изпъна ръка и направи десетки снимки, а светкавицата изскачаше бързо, докато фотографа се опитваше да ги снима как си тръгват заедно.
Чейс настъпи газта и ги измъкна оттам колкото можеше по-бързо.
– Сигурно са лагерували и са чакали да се прибера – каза Фейт. – Откъде изобщо знаят коя съм и къде живея?
– Тези хора знаят всичко за мен, сега – отговори той, превключи предавките и караше по-бързо, сякаш някой все още можеше по някакъв начин да ги следи. – А това означава, че знаят всичко и за теб.
– А сега какво? – Попита тя. Все още дишаше тежко и се изпотяваше от цялото бягане и тревога.
– Нямам никаква шибана представа – промълви Чейс.
Караха дълго време, преди Чейс да спре на паркинга на „Уол-Март“. Паркингът беше пълен на по-малко от една трета и той паркира далеч от други коли.
– Какво правиш?
– Имам нужда само от секунда – каза Чейс. Той извади телефона си и прегледа списъка с контакти. – Надявам се, че имам номера му – промълви той. И тогава телефона беше до ухото му и той говореше. – Здравей, тук е Чейс Уинтърс.
Последва дълга пауза. И тогава Фейт чу отговора от другия край.
– Сериозно ли?
– Да, сериозен съм. Знам, че е късно, но имам сериозни проблеми – каза Чейс.
– Би трябвало да мисля така – чу се шепнешком отговора от телефона.
Чейс извъртя очи.
– Сметките ми са замразени. Не мога да изтегля никакви пари.
– Да… ами… опитах се да ти се обадя – каза мъжът.
– Защо? Какво искаше да ми кажеш?
– Опитах се да ти съобщя, че лигата и „Нешънълс“ вече са подали искове и съдебни заповеди срещу теб. Те оспорват вече извършените плащания и парите, които трябва да получиш в бъдеще. Съдията е наложил временен запор на сметката до изслушването след три дни.
– Три дни без пари? – Каза Чейс. – В момента съм мъртъв и без пари.
– Не знам какво да ти кажа. Ръцете ми са вързани. Имаш ли някой, който би могъл да ти даде заем за няколко дни?
Чейс погледна телефона, сякаш искаше да посегне към него и да удуши човека от другата му страна.
– В случай че не си забелязал, аз съм станал обществен враг номер едно по тези места. И където и да отида, се образуват гневни тълпи.
– Вероятно трябва да напуснеш града за известно време.
– И къде да отида? – Каза Чейс. – Нямам пари. Хората преследват и тормозят мен и приятелката ми. Откраднали са всичките и средства от разплащателните и сметки.
– Неприятно ми е да го кажа, но какво наистина си очаквал, Чейс? Искам да кажа, че си се изпокарал с група луди милиардери, които са свикнали да си пробиват път.
Какво наистина очакваше да се случи?
Чейс затвори слушалката и дълго време седя в мълчание.
– Някакъв счетоводител – каза той. – Все още си спомням, когато го наех за първи път. Той буквално каза: „Ще бъда там, когато имаш нужда от мен“.
– Поне прие обаждането – каза Фейт.
Чейс я погледна, но след това по устните му пропълзя бавна усмивка.
– Виж, ето защо те обичам, момиче. Дори и в гадна ситуация като тази, ти продължаваш да се шегуваш. – Той я хвана за ръката.
– Аз също те обичам – каза му тя.

Назад към част 13                                                          Напред към част 15

***

До мотела имаше по-малко от една пресечка и когато Фейт случайно се обърна назад и погледна натам, откъдето бяха дошли, тя видя фигурата на касиера, застанала на тротоара.
– Той снима ли ни? – Попита тя.
Чейс се обърна и го видя, но мъжа се стрелна обратно в магазина.
– Какъв задник – промълви Чейс.
– Където и да отидем, сега ще е така – каза Фейт, докато се връщаха в стаята си.
– Може би е време да си купим някакви маскировъчни средства – каза Чейс и тя не можа да разбере дали се шегува или не. – Знаеш ли, мустаци. Фалшиви носове. Фалшиви бради. Такива глупости – продължи той.
– Може би и пластична хирургия – каза тя.
Той отвори една от пинтите и започна да рови в нея с пластмасовата лъжица.
– По дяволите, това е вкусно – каза Чейс, докато ядеше.
Фейт грабна своята и по същия начин започна да яде.
В крайна сметка седнаха с кръстосани крака на пода един срещу друг, усмихваха се и се смееха като двама тийнейджъри, ядяха сладоледа си и си разказваха глупави вицове за включване в програмата за защита на свидетелите.
– Стомахът ме боли – изстена Фейт, захвърли празната пинта настрани и се свлече на леглото.
– Това получаваш, когато изядеш цялата кутия – каза Чейс.
– Ти свърши твоята десет минути преди мен – промърмори тя.
– Да, но и аз съм три пъти по-голям от теб.
– Подробности – изстена Фейт. Чувстваше се малко уморена, като се замисли.
Отвън се чуваше шум, осъзна тя, докато лежеше без да говори. Гласове. Двигатели. Сякаш минаваше кортеж или нещо подобно.
– Чуваш ли това? – Попита я Чейс.
Тя се обърна и го погледна, вече притеснена.
– Мислиш ли, че клуб Алфа е там…
– Не – каза той, но изражението му не беше успокояващо. – Иска ми се да си имах пистолет – промълви той.
– Чейс, плашиш ме – каза тя, като се надигна до седнало положение.
Сега стомаха я болеше по съвсем друга причина.
Той бавно се приближи до страната на прозореца, а след това с ръка повдигна завесата достатъчно, за да надникне през нея, без да се излага на опасност да бъде видян отвън.
– По дяволите – прошепна той.
– Те ли са? – Стомахът ѝ се сви нервно.
– Това са шибаните медии. Те ни намериха. По дяволите. – Той остави завесата да падне.
Всъщност Фейт почувства известно облекчение. Пресата не я плашеше толкова, колкото главорезите от клуб „Алфа“. Медиите нямаше да ги отвлекат и застрелят.
Но Чейс сякаш смяташе точно обратното. Сега той се разхождаше из стаята.
– Просто ще се крием и накрая те ще си тръгнат – каза тя.
Той спря и я погледна.
– Вярваш ли в това?
– Не, не съвсем – призна тя. – Но какво друго можем да направим?
Той се приближи предпазливо до прозореца, след което отново надникна навън.
– Тълпата расте с всяка секунда.
И тя също го чуваше. Гласовете и звуците отвън ставаха все по-силни.
– Те не знаят в коя стая сме, нали? – Попита тя.
Той продължи да наднича през прозореца под ъгъл, за да не бъде видян. Изведнъж се отдръпна и притисна гръб към стената.
– Навън има проклети папараци – каза той. – Човекът на практика беше забил обектива на камерата си в лицето ми.
– Значи наистина знаят, че сме тук – каза тя.
Осъзна, че онзи идиот от магазина сигурно ги е издал на медиите. Беше ги снимал точно както тя подозираше, и вероятно го беше разпратил в Туитър на всеки, който искаше да слуша.
Чейс стоеше в центъра на стаята, челюстта му потрепваше, ръцете му бяха стиснати.
– Те ще стават все по-опасни – каза той. – Толкова голяма тълпа.
Сега тя чу как започва да се вика.
УИНТЪРС! УИНТЪРС! ИЗЛЕЗТЕ НАВЪН!
И тогава започна още едно скандиране, което беше още по-силно.
ВЪРНЕТЕ СЕ В ДЕ-ТРОЙКАТА! ВЪРНЕТЕ СЕ В ДЕ-ТРОЙТ!
Те почти запяваха скандирането и звучеше като десетки, ако не и стотици хора.
Поредица от почуквания по прозореца, а след това и силно блъскане по вратата я накараха да скочи и да изкрещи.
– По дяволите – каза Чейс, бузите му станаха лилави, а на челото му пулсираше вена. – Излизам навън.
– Не! – Извика тя уплашено. – Недей да го правиш, Чейс. Страх ме е. Има твърде много от тях и звучат диво.
– Не ме е страх. Група мамини момченца, които ще избягат, щом изляза навън.
– Моля те – умоляваше го тя. – Моля те, не отивай.
И тогава той дръпна вратата и излезе навън, а тя стана от леглото и го последва. Не можеше да рискува да се разделят точно сега.
Когато излезе навън зад Чейс, Фейт беше шокирана от огромната тълпа, която се беше събрала пред мотела. Трябваше да има близо сто души, включително много репортери и хора от медиите с камери.
Веднага щом Чейс се появи, от тълпата се разнесе огромен хор от освирквания.
Една полицейска кола спря с мигащи светлини, последвана от още една и още една. Полицаите слязоха от колите и започнаха да се опитват да изтласкат тълпата назад.
Чейс започна да сочи и да крещи на различни хейтъри.
– Ела тук – каза Чейс на един едър мъж, който му крещеше ругатни. – Ела тук и кажи това малко по-близо до лицето ми.
Фейт хвана Чейс за твърдия му бицепс, който в момента усещаше като желязо.
– Не им позволявай да те примамват да се биеш. Ще те арестуват.
Един от полицаите се приближи до него. Полицаят беше нисък и кльощав и изглеждаше току-що излязъл от академията.
– Господине, опитваме се да овладеем тази тълпа, а вие, като крещите и ги подстрекавате, не помагате.
Тъй като се събираха все повече хора, Чейс само се напрягаше още повече.
– Мислите ли, че вие и тези други полицаи ще успеете да овладеете буйната тълпа от двеста души?
– Просто ни оставете да си вършим работата – каза полицаят. – Ти си Чейс Уинтърс. Правилно?
– Погледни ме и ги погледни – каза Чейс. – Какво мислиш? – Полицаят се взираше в него.
– Сега трябва да се върнете вътре в мотела. Присъствието ви само ги окуражава.
– Тръгваме си веднага. Но аз трябва да стигна до колата си.
– Ще ви придружа – каза полицая. – Следвайте ме внимателно.
Докато се придвижваше бавно напред, офицерът посочи към тълпата и извика на хората да се разпръснат.
Сега тълпата ставаше все по-шумна и агресивна. Повечето от тях крещяха ужасни неща по посока на Чейс. Наричаха го лъжец, неудачник, страхливец.
Хората бяха започнали да хвърлят боклук от близкия контейнер на тротоара.
– Стой зад мен – каза ѝ Чейс. – Дръж се близо. Дръж се за ризата ми.
Тя се хвана за ризата му отзад и увисна за живота си, докато разгневената тълпа се затвори около тях.
Полицаят се опита да отблъсне хората, но тълпата бързо се струпваше отново около тях, щом се отървеше от всеки отделен смутител на реда.
– Майната ти! – Изкрещя някой и после се изплю върху врата на Чейс. Чейс се обърна и се опита да хване човека, който се отдръпна.
Скоро се стигна до гигантско меле. Хората започнаха да хвърлят по Чейс консервни кутии и бутилки, а нещата се разбиваха в бетона.
Фейт изкрещя.
Чейс я сграбчи и я придърпа в прегръдката на ръката си. Той прошепна на ухото ѝ.
– Имам те, бебе. Всичко е наред.
Тя го притисна и се стресна, когато наблизо се чуха звуци от чупещи се бутилки. Хората в тълпата дори бяха започнали да се бият помежду си.
Полицията беше напълно претоварена.
Когато стигнаха до колата на Чейс, хората вече се опитваха да го нападнат и да го хванат. Дори се опитваха да хванат Фейт.
Но Чейс беше много по-силен от всеки от тях.
В момента, в който някой действително поставяше ръцете си върху Чейс, той буквално ги хващаше и ги хвърляше толкова силно, че те политаха комично към земята. Понякога поваляше другите хора като кегли за боулинг.
Един мъж хвана Фейт за косата, а Чейс грабна мъжа за пръстите му и бързо ги огъна назад. Мъжът нададе висок писък и после падна на земята, пищейки като дете.
Чейс отвори вратата на колата.
– Качвайте се. Бързай. – Малък камък го удари в задната част на главата.
Той дори не помръдна.
Беше замръзнала, но Чейс бързо я накара да се раздвижи, като ѝ помогна да влезе в колата, а след това се вмъкна до нея. Той затвори вратата, когато хората започнаха да блъскат по колата, да я хващат и да я люлеят, докато Чейс вкарваше ключовете в запалването.
Миг по-късно двигателят се раздвижи.
Тълпата беше полудяла.
Хората скачаха върху капака и танцуваха. Някой изрита фаровете му.
Чейс запали двигателя и тълпата се разпръсна малко, давайки му достатъчно място, за да започне да шофира.
Когато се втурна напред, хората се отдръпнаха от пътя. Но други все още плюеха, хвърляха храна и напитки, удряха и ритаха автомобила.
Точно преди да успеят да излязат от паркинга, някой счупи страничното огледало от страната на шофьора.
И тогава те най-накрая се освободиха от тълпата, която се втурна след тях, но не успя да ги настигне.
След минута тълпата вече се виждаше в далечината.
Фейт въздъхна.
– Мислех, че може да умрем там – каза тя.
Чейс я погледна.
– Добре ли си? Нарани ли те някой?
Тя поклати глава.
– Добре съм. Просто съм малко разтреперана, това е всичко.
Продължиха да карат мълчаливо известно време. Чейс спря на един паркинг с банкомат. На паркинга нямаше никой друг.
– Отивам да се опитам да изтегля пари в брой – каза той. – Вече ми липсват.
Фейт се усмихна, опитвайки се да изглежда смела.
– Разбира се – каза тя. – Ще бъда тук и ще чакам.
Той бързо стисна ръката ѝ и остави колата да работи, докато тичаше към банкомата. Тя го наблюдаваше, а сърцето ѝ все още биеше.
Фейт все още беше изненадана от свирепостта на хората, които се бяха събрали пред мотела.
Това наистина беше неконтролируема тълпа. Трябваха им само факли и вили, за да бъде картината пълна.
Как можеха да го мразят толкова много? Нима интервюто му беше преминало толкова зле? Нима не трябваше да са съпричастни към това, което беше преживял?
И тогава ѝ хрумна.
Те изобщо не му вярват. Никой не му вярва.
Смятат го за лъжец.
Беше труден момент за нея, когато осъзна това. Чейс не само беше поел огромен риск, като излезе по телевизията и каза цялата истина за миналото си, но и беше надул свирката на екипа, който се опитваше да прикрие действията на Велкро Джоунс.
Откритото нападение на мъжа над Моника.
И все пак в крайна сметка никой дори не повярва на историята на Чейс. Просто го мразеха повече от всякога.
Тя все още размишляваше върху тази плашеща идея, когато Чейс се върна до колата и влезе вътре.
Той я погледна със сериозни очи.
– Сметките ми са заключени – каза той.
– Без пари съм.
– Нека опитам – каза Фейт. – Имам малко пари в сметките си. – Тя влезе в банкомата, а Чейс чакаше в колата.
Още докато вкарваше картата си и пин-кода си, я обзе ужасно чувство.
Когато отвори сметката си, установи, че всичко е изтеглено. Нямаше представа кой го е направил, но някой по някакъв начин беше влязъл в разплащателната и спестовната ѝ сметка и беше изтеглил всичките ѝ средства.
Върна се в колата и разказа на Чейс какво се е случило със сметките ѝ.
– Може би трябва да се опитаме да се промъкнем в къщата ти – каза тя. – Можем да вземем парите, които имаш в картината горе в спалнята ти.
Чейс мълча твърде дълго.
– Не исках да те плаша, затова реших да не споменавам за това преди. Но преди няколко часа получих съобщение от адвоката си, в което ме информира, че днес къщата ми е била разбита и напълно разграбена. Отговорих му и го попитах за картината в спалнята и той ми каза, че е намерена разкъсана. Значи някой е получил тези пари и отдавна е изчезнал с тях.
Фейт усети как цялото ѝ тяло започва да трепери.
– Кой прави това с нас? Защо не спират?
Чейс сякаш не знаеше какво да отговори на това.
Вместо това той включи колата на скорост и започна да кара.

Назад към част 12                                                             Напред към част 14

***

– Искаш ли да гледаме интервюто? – Попита го Фейт, когато времето наближи.
Чейс поклати глава с „не“, докато лежеше на леглото и прелистваше едно старо списание.
– Всичко е свършено.
– Дори не ти е любопитно как е излязло шоуто? Не. – Попита Фейт.
– Аз бях там. Спомням си.
Тя сви рамене.
– Вярно. Но те ще са го редактирали и ще са добавили някои неща, сигурна съм.
– Можем да го гледаме, ако искаш – каза Чейс.
Но тя не искаше да го принуждава да го направи.
– Не, всичко е наред. Не искам.
Той се върна към прелистването на списанието си. Фейт се чувстваше нервна, разтреперана и леко побъркана. Тя стана от леглото. Чейс я погледна.
– Какво става?
– Нищо – каза тя. – Просто имам нужда от малко свеж въздух. – Фейт излезе от стаята, като затвори вратата след себе си. Навън беше тъмно и паркинга почти не беше осветен.
Всъщност беше малко страховито. Пътят, който минаваше покрай мотела, беше почти празен откъм движение, а небето над нея беше тъмно.
Тя погледна нагоре, после настрани. Беше тихо, но някак си не се чувстваше толкова в безопасност. Може би това бяха последиците от нападението на бандитите от клуб „Алфа“, които бяха насочили пистолет към нея.
Никой не би могъл да ме обвини, че съм малко нервна.
Насили се да поеме няколко дълбоки вдишвания и да остане извън стаята по-дълго, отколкото и беше удобно.
Фейт си мислеше за Чейс и се питаше дали ще успее да издържи под тежестта на света. Сега всички се спускаха върху него, всички наведнъж.
Кариерата и животът му бяха изчезнали като дим.
И пак той беше този, който запали предпазителя, който взриви всичко по дяволите.
Но все пак.
Как ще се справи?
Как ще се справим ние?
Тя нямаше отговори, а само въпроси.
Накрая се върна в стаята. Чейс се беше изправил и се протягаше.
– Как беше свежия въздух? – Попита той, докато тя влизаше вътре и затваряше вратата, заключвайки я.
– Прехвалено – отвърна тя.
Той се засмя.
– Разбира се.
– Свърши ли си списанието? – Каза тя.
– Ще отида под душа – каза той и се протегна още веднъж. – Можеш да прочетеш списанието, ако искаш.
– Късметлийка съм – каза тя, като завъртя малко очи.
Той се приближи до нея и я хвана около кръста.
– Вече си прекалено добра за моето списание?
– Може би. – Тя му се усмихна, а той се наведе и я целуна.
Все още получаваше ледени тръпки всеки път, когато устните му докосваха нейните.
– Тогава не го чети – каза той. – Стой си така. – Обърна се и отиде в банята.
След малко тя чу как водата се включва и ѝ хрумна, че интервюто е започнало.
Бих могла да го гледам, докато той е под душа. Само за няколко минути. Той дори няма да разбере.
Фейт усети пеперуди в стомаха си, когато осъзна, че ще го направи. След като решението беше взето, тя искаше да действа бързо. Тя отиде, взе дистанционното и включи телевизора.
След това включи канала.
Почти и спря дъха.
Чейс я гледаше от екрана. Беше по-красив от всякога и тя не можеше да повярва, че това е същия мъж, който в момента беше гол в банята на няколко метра от нея.
И никой, освен мен, дори не знае, че е тук.
– Лъгах за всичко – каза Чейс, говорейки директно на нея от ТЕЛЕВИЗОРА.
– Но сега казваш истината – каза Меган Коуел откъм камерата.
– Точно така – отвърна Чейс.
Сцената премина към клип, на който Чейс държи фланелка на „Нешънълс“, докато собственика на отбора ръкопляска наблизо.
В глас зад кадър разказваше гласа на Меган.
„Чейс Уинтърс изживя лудо пътешествие, откакто бе избран под номер едно в драфта, подписа договор с „Ню Ингланд Нешънълс“ и бе смятан за наследник на трона на дълга линия велики франчайз куотърбеци. Но не всичко е наред, откакто е в професионалните редици“.
Сцената премина към кадър на Чейс, който върви с наведена глава, с присвити очи. На заден план звучеше зловеща музика, докато разказа продължаваше над сцената, а Чейс в забавен кадър изглеждаше пребит и уморен.
– След блестящото начало на сезона си Уинтърс претърпя поредица от съкрушителни поражения, заради които критиците го обявиха за поредния проблясък, който не може да се справи във висшата лига. А със слуховете за личностни сблъсъци между Уинтърс и другите играчи, назряващите обиди и слабите представяния като стартов кутърбек – изглежда, че Чейс Уинтърс може би окончателно е изчерпал късмета, който го изведе до такива главозамайващи висоти.
Кадърът се разтваря и показва как Чейс е интервюиран. Той изглеждаше спокоен, ръцете му бяха скръстени пред него, почти прекалено отпуснат предвид това, което се обсъждаше.
– Бихте ли казали, че може би не сте били готов за натиска на славата и богатството? – Попита го Меган.
Изражението му регистрира леко раздразнение, но камерата го улови твърде добре.
– Целият ми живот е свързан с натиск, още от времето, когато бях малко дете и трябваше да се грижа за по-малкия си брат. Трябваше да се изправя и да се бия с по-големи деца, дори с възрастни, само за да оцелея по улиците на Детройт. Това е нищо в сравнение с предишния ми живот. Ако мога да оцелея в детството си, мисля, че в голяма степен мога да оцелея и да играя футбол за милиони долари.
Сцената отново се смени, този път с кадри на разгневени фенове, които освиркват и съскат.
Разказът се подновява.
– Уинтърс звучи уверено. Но възприятията на феновете за младия и харизматичен куотърбек започват да се влошават с разрастването на скандалите и противоречията около него. И сякаш това не е достатъчно, Чейс Уинтърс отприщва съвсем нов кръг от обвинения към сместа. Това е история, за която Чейс се кълне, че е вярна, но досега не е намерено никакво външно потвърждение.
Сърцето на Фейт започна да бие по-бързо, когато превключи отново на Чейс, който говореше за инцидента с Велкро Джоунс и Моника в хотела. Меган Коуел помоли Чейс да разкаже за случилото се и Чейс направи, както беше поискано. Подробен, спокоен и точен – Чейс разказа на света какво точно се е случило между четиримата в хотела през онази нощ. Пиенето, партито, а след това и спора, който изглежда е довел до насилствен инцидент в асансьора.
Докато Чейс разказваше историята, Фейт беше завладяна отвсякъде и собствените ѝ спомени за събитията от нощта се върнаха към нея в жив звук и цвят.
Тя се наведе напред, а ръцете ѝ стиснаха плата на ризата ѝ, докато кокалчетата ѝ побеляха.
Чейс описа как Велкро издърпва Моника от асансьора в безсъзнание, а после продължаваше да описва случилото се.
– Ей, какво правиш? – Попита Чейс, докато стоеше в отворената врата на банята, от която излизаше пара и влизаше в останалата част на хотелската стая.
Беше облечен с кърпа, увита около кръста му, и нищо друго.
– Съжалявам – каза Фейт и моментално изключи телевизора.
Той се взираше в нея, без да има никакво изражение на лицето си.
– Значи все пак го гледаш.
– Помислих си, че си под душа… – Гласът ѝ угасна, когато Чейс махна с ръка на обяснението ѝ.
– Както и да е – каза той, излезе и пусна кърпата, като отново се облече.
– Ядосваш ли ми се? – Попита тя.
Той вдигна очи.
– Разбира се, че не.
– Не искам да те разстройвам. Просто ми беше толкова любопитно.
– Вече казах, че е добре. Сериозно. – Той продължи да се облича и изглеждаше, че искрено не му пука.
Но Фейт не се чувстваше добре.
– Просто се притеснявам за теб – каза тя.
– За какво се притесняваш?
– Ти си много дистанциран – каза му тя. – Изглеждаш… не знам… малко изморен.
– Можеш ли да ме обвиниш?
– Не, разбира се, че не. Просто искам да бъда тук за теб.
– Била си, но не можеш да го поправиш – каза Чейс.
– Знам.
– Сигурна ли си, че знаеш? – Попита той. – Защото продължавам да усещам, че искаш всичко да е наред. А то не е. Това ще бъде скално катерене за известно време.
Фейт кимна.
– Разбирам.
– Искаш ли да отидем до ъгъла и да си вземем сладолед от магазина? – Каза той. – Той е само на една пресечка разстояние, би трябвало да сме добре.
Фейт се усмихна.
– Това звучи прекрасно. Като на среща.
Той се засмя.
– Разбира се. Среща.
Те излязоха заедно в нощта, държейки се за ръце.
И докато вървяха и тя усещаше мощното, силно присъствие на Чейс, осъзна, че това е точно толкова добра среща, колкото и всяка друга.
Всичко, от което се нуждая, е той.
Това е всичко, от което се нуждая. Запомни това.
Когато влязоха в магазина, мъжа зад щанда гледаше края на интервюто за „Вокс 60“ на малък телевизор, докато дъвчеше близалка.
Устата му се отвори, когато ги видя да влизат вътре.
– О, Боже мой – каза той.
– Не, просто двама обикновени хора – отговори Чейс. – Двама души с желание за сладолед. Имате ли малко?
– Фризерът е в задната част на магазина – извика мъжът.
– Благодаря – каза Чейс и се върна обратно.
Фейт го последва. Двамата отидоха до фризера и претърсиха различните вкусове сладолед. Накрая и двамата взеха чаша с фъстъчено масло. След това отидоха отпред и Чейс постави пинтите на щанда до касата.
Касиерът все още ги гледаше, а очите му бяха широки като фарове. Той ги маркира, докато на заден план звучеше интервюто на Чейс.
– Не мога да повярвам на това – каза касиера. – Наистина ли си ти?
Чейс се засмя и погледна Фейт.
– Дори не знам как да отговоря на този въпрос.
Чейс плати и мъжа опакова сладоледа им, като подаде торбичката на Чейс заедно с рестото.
– Пич, мога ли да си направя поне едно бързо селфи с теб?
– Не, не мисля – каза Чейс. – Не е подходящ момент.
– Какво ще кажеш за един snapchat, за да мога да го изпратя на баща ми?
– Може би следващия път – обади се Чейс в отговор, докато излизаха от магазина, а ръката му хвана тази на Фейт, когато вратата се отвори и те минаха през нея.
– Но никой няма да ми повярва, когато им кажа, че си влязъл тук! – Изкрещя касиера.
Сега и Чейс, и Фейт се смееха.

Назад към част 11                                                       Напред към част 13

***

След закусвалнята Чейс беше различен.
Усмивката му изчезна.
Фейт се опита да направи нещата леки, опита се да се пошегува, както го правеха преди. Но изглежда, че това вече не се получаваше.
Тя не можеше да обвинява Чейс, че е потиснат, не и след случилото се през последния ден.
В рамките на двадесет и четири часа Чейс беше открил кой е убил майка му, беше разбрал, че този човек е бил негов приятел… а после беше отишъл и зрелищно торпилирал собствената си кариера, като беше дал интервю, в което се беше изказал срещу любим съотборник и ръководството на отбора.
Беше много за преработване.
Нищо от това не включваше дори нападението на маниаците от клуб „Алфа“ и необходимостта да се скрие в мрачен мотел, за да изчака всичко да отшуми.
В стаята Чейс включи телевизора и гледаше стари филми, които вървяха по един от основните канали.
Той седеше на един от скърцащите стари столове, изпънал крака, с очи, вперени право напред, и ръце, сгънати на гърдите.
– Добре ли си? – Попита го Фейт.
– Никога не съм бил по-добре.
– Добре – каза тя, знаейки, че е по-добре да не настоява точно сега. Остави го да има време за охлаждане.
Тя също легна на леглото и гледаше филмите.
Накрая задряма.
Когато се събуди отново, той беше отдръпнал завесата и гледаше през прозореца.
– Има ли някой там? – Каза тя.
Чейс се обърна и я погледна. Лицето му беше бледо.
– Не – каза той.
Тя седна в леглото.
– Започвам да се притеснявам, Чейс. Изглеждаш наистина разстроен.
Той поклати глава.
– Всичко е наред. Какво може да не е наред?
– Просто поговори с мен. Искам да ти помогна.
Той се засмя.
– Не можеш да ми помогнеш. Напълно съм приключил. Край.
– Това не е вярно, Чейс. Не казвай това.
– Може би си права. Предполагам, че не трябва да имам нищо против това, че се опитах да вляза в банковата си сметка от телефона и получих съобщение, в което се казва, че трябва да се свържа с банката, защото има запор на средствата ми.
Тя усети как по гръбнака ѝ преминава ледена тръпка.
– Може да е съвпадение. Може да не е това, което си мислиш.
– Проверих съобщенията си – каза той. – Адвокатът ми се опитваше да се свърже с мен цяла сутрин.
– Знаехме, че ще бъде трудно за известно време – каза му Фейт. – Помниш ли?
– Знам това – каза Чейс. – Но колкото повече мисля за това, толкова повече си мисля, че не трябва да се задържаш за това.
Фейт усети как бузите ѝ се изчервяват.
– Ще ме изгониш? Ще скъсаш с мен?
Челюстта на Чейс потрепна, докато я гледаше.
– Виждаш какво е сега. Където и да отида, ме мразят. Хората крещят по мен. Нападат ме. Те ще преследват и теб, защото си с мен. Ще бъдеш мишена. Не мога да допусна това, Фейт.
– Но аз искам да бъда тук с теб. Искам да сме заедно, независимо от всичко.
– Обичам те прекалено много, за да те оставя да загинеш в пламъци заради моите грешки. – Той я гледаше твърдо. – Мисля, че може би е време да се разделим.
– Да се разделим? – Тя изхлипа и се надигна от леглото. – Това е един от начините да го кажеш. – Усещаше как сълзите се появяват, горещи, свежи и солени. Те се изляха по бузите ѝ, без да искат.
– Само за малко – каза Чейс. – Докато…
– Не – каза тя и посочи към него. – Знаеш, че няма да е само за малко, защото това ще продължи и ще продължи. Ако ме накараш да си тръгна сега, всичко е свършено.
Чейс погледна надолу.
– Това е за добро. За твое собствено добро.
– Не ми казвай какво е най-добро за мен – изкрещя тя. Тя тръгна към него, докато почти се докоснаха. – Погледни ме, Чейс.
Той най-накрая срещна погледа ѝ.
– Виждам те.
– Ти ми каза, че ме обичаш. Каза, че си направил това интервю заради мен.
– Всичко това е вярно – каза той тихо.
– Тогава защо ще го прекратиш? Нима си страхливец? Това, което казват, ли си? Страхуваш се? Опитваш се да извършиш кариерно самоубийство?
Кожата му побледня още повече, а тъмните му очи почерняха от силна ярост.
– Знаеш, че не е така.
– Така че кажи ми истината. Кажи ми защо се опитваш да сложиш край на нещата с мен, когато аз съм тук с теб. Не бягам никъде, но ако искаш да се отървеш от мен, имам нужда от шибаната истина.
Цялото тяло на Чейс сякаш се срина навътре.
– Не мога да ти позволя да ме видиш в този вид, бебе. Толкова съм слаб. Аз съм нищо. Аз съм никой. – Той бавно се свлече на пода в мотелската стая.
– Това не е вярно – каза Фейт, коленичи точно до него и хвана ръцете му, като го гледаше в очите. – Ти си най-силния мъж, който някога съм виждала. Най-силния човек. Гордея се, че съм с теб, Чейс. Толкова съм горда.
– Не те заслужавам – каза той. – Не искам да страдаш заради мен.
– Аз не страдам – каза тя.
– Ами когато онзи човек извади пистолет срещу теб? – Каза Чейс. – Това не беше ли страшно?
– Донякъде се надявам, че е било само еднократно – каза тя и се засмя леко. – А след това, което им направи, имам чувството, че ще бъде.
Чейс поклати глава към нея.
– Не виждам как можеш да се смееш, Фейт.
– Скъпи, аз се смея, защото това е моя живот и няма място, където бих предпочела да бъда.
Той хвана китките ѝ и я погледна в очите.
– По дяволите, надявах се да кажеш това.
И тогава той също се разплака, но съвсем малко.
Те паднаха в прегръдките си и Фейт знаеше, че никой никога повече няма да се доближи до това да ги раздели.
Ние сме истински. Преминахме през огъня и ще излезем от другата страна, независимо какво трябва да направим, за да стигнем дотам.

Назад към част 10                                                   Напред към част 12