Категория: Кели Фейвър

***

Следващият път, когато се събуди, Кали се почувства по-ясна. В стаята нямаше никой, но тя чу гласове в коридора. Гласовете се опитваха да бъдат тихи, но не успяваха, защото поне двама от хората явно се караха.
Единственото, което Кали чуваше, бяха откъслечни разговори.
– …да дойде тук точно сега, след всичко, което е преживяла…
– …наистина не трябваше…
– Не ми казвай какво трябва и какво не трябва да правя.
Последният глас ѝ беше шокиращо познат и цялото ѝ тяло избухна в пламъци. Това беше гласът на Хънтър. Хънтър или беше тук, или лекарството беше по-силно, отколкото Кали си мислеше, и сега освен всичко останало тя имаше и халюцинации.
Тя вдигна глава и видя само сенки в коридора и хора, които се намираха точно извън полезрението ѝ.
– Не можем да те накараме да си тръгнеш – каза Ред. – Но можем да… – Гласът му угасна, когато някой друг заговори, а след това се скараха.
Тя не можеше да се ориентира в ситуацията.
Накрая чу Никол.
– Ред, моля те. Ред. Просто му позволи да я види. Нека тя реши дали иска да остане.
Настъпи дълга пауза.
– Добре. Слизам долу, Ник. Ти идваш с мен?
Още мърморене и след това Хънтър влезе сам в болничната стая. Кали отново затвори очи, страхувайки се да го погледне, страхувайки се от надеждата и вълнението, които току-що бяха разцъфнали в гърдите ѝ.
Сърцето ѝ заби мощно в гръдния кош. Хънтър Риърдън беше дошъл за нея. Той най-накрая беше тук.
Когато стъпките му спряха, тя разбра, че той е едва навлязъл в стаята. Тя чу рязко поемане на дъх, сякаш беше получил физически удар в стомаха.
– О, Боже мой – изстена той. Никога не го беше чувала да издава подобен звук. – О, Кали – прошепна той. – Кали – прошепна отново. Той се приближи още повече и тя чу стъпките му да се приближават към леглото ѝ.
Сега тя се изчервяваше и тъй като знаеше колко проницателен е обикновено Хънтър, Кали се зачуди дали няма да ѝ каже да спре да се преструва на заспала. Но той не каза нищо подобно. Дълго време той просто стоеше там и доколкото тя знаеше, не каза нищо друго и дори не помръдна.
Накрая тя се престори, че се размърдва, и отвори малко очи. Когато го видя отново, Кали не можа да не се усмихне.
А когато Кали се усмихна, очите на Хънтър се навлажниха. Той се вгледа в нея и взе ръката ѝ в своята.
– Никога повече няма да позволя на никого да те нарани – каза той. Погледът в очите му ѝ подсказа, че не го казва само за ефект. Той го е казал сериозно.
– Всичко е наред – каза тя. – Всичко е наред.
Хънтър поклати силно глава.
– Не, не е наред. Но аз ще го направя. – Той бавно масажира дланта ѝ с палеца си.
Беше облечен с кожено яке и тъмна риза, сини дънки и обувки. Както винаги, той изглеждаше някак зрелищно по начина, по който тя си представяше, че изглеждат филмовите звезди и сърцеразбивачите на живо.
– Радвам се, че си тук – каза тя тихо. И това беше истина. Въпреки всичко, което се беше случило между тях – а повечето от него се беше объркало, не можеше да отрече колко успокояващо беше, че Хънтър е тук, при нея.
Чувстваше, че това е начинът, по който е трябвало да бъде.
– Аз съм тук и няма да отида никъде – каза и твърдо той. Тя се усмихна по-широко, ако беше възможно.
– Оценявам това.
Сега той постави и двете си ръце върху ръката ѝ и я държеше, като нежно разтриваше кожата ѝ, докато говореше.
– Не можех да повярвам, когато чух какво се е случило. Никога през живота си не съм бил толкова уплашен, дори когато моят… – той спря.
Кали вдигна поглед към него.
– Можеш да го кажеш.
Той поклати глава, облиза устни и тя видя стреса и болката, издълбани в чертите му.
– Не мога да отида там точно сега – каза той.
– Добре. Разбирам.
Той отново погледна нагоре, директно в очите ѝ.
– Не. Не разбираш. Ще отида там, ще ти разкажа всичко. Само че не точно сега. Не мога да го направя точно сега, когато те виждам по този начин. Но скоро, обещавам.
Самото чуване, че се ангажира да ѝ разкаже за живота си, беше шок и тя сигурно регистрира изненадата по лицето си, защото Хънтър се засмя.
– Предполагам, че не си очаквала някога да ме чуеш да казвам тези думи, нали?
– Не, със сигурност не.
Хънтър погледна назад и видя един стол до стената. Той отиде до него и го придвижи напред, близо до леглото на Кали. Седна на стола, отново хвана ръката ѝ и я целуна.
Това беше толкова мил и изпълнен с любов жест и Кали не знаеше какво да си помисли за него. Имаше чувството, че сънува.
– Направих няколко големи грешки в живота си – каза ѝ той. – Но нищо не е било толкова лошо, колкото чувството, че ще те загубя.
Дъхът ѝ застина в гърдите. Не можеше да повярва на ушите си. Всичко това беше толкова много.
– Аз също не исках да те загубя – каза тя накрая.
– Знам, че усложних нещата, но оттук нататък всичко ще се промени.
– Не е нужно да се превръщаш в друг човек, Хънтър. Просто искам да ме допуснеш до живота си поне малко.
– Разбирам. Много разумна молба – каза той и ъгълчетата на устните му се изкривиха в усмивка.
– Никога преди не си мислил, че е разумно.
– Преди бях идиот.
– Определено си бил упорит.
– Определено бях идиот. Мога да призная това.
Тя прехапа долната си устна, опитвайки се да възприеме всичко това. Това беше почти твърде много. След като се беше събудила от нападение и часове наред беше в безсъзнание, сега Хънтър Риърдън нахлуваше и ѝ казваше, че иска да бъде отново с нея.
– Как разбра, че съм в болницата? – Попита тя, опитвайки се да смени темата достатъчно дълго, за да си отдъхне.
Той също се отпусна малко, седна на стола си и постави крак на долния парапет на леглото ѝ.
– Кейн ми каза.
Кали извъртя очи.
– Изглежда, че Кейн и Даниела винаги са в бизнеса на всички, по някакъв начин.
Хънтър сви рамене, а изражението му стана някак загадъчно.
– Кейн е човек, който обича да се бърка във всичко. Понякога това може да е лошо, а друг път – добро. Днес за мен то се оказа доста полезно. – Кали не беше сигурна за какво точно намеква Хънтър, затова просто кимна.
– Радвам се, че ти е казал. Радвам се, че дойде.
– Нищо на света не би могло да ме държи далеч от теб, Кали. Когато Кейн ми каза какво се е случило…- Очите на Хънтър станаха далечни, а челюстта му се сви. Той се изправи, сякаш внезапно придобил енергия, и започна да се разхожда. – Това, че някой може да се появи и да те нарани по този начин, ме побърква. Когато приключа с него, Терънс ще съжалява, че изобщо се е родил.
– Теренс? – Изсумтя Кали. Главоболието ѝ се връщаше. Тя вдигна глава, за да погледне Хънтър, който се разхождаше. – Какво общо има Терънс с това, че ме ограбиха?
Хънтър спря и я погледна.
– Нали не вярваш, че това е бил обир, Кали?
Тя не беше сигурна какво мисли. Всъщност не беше имала възможност да обмисли какво точно ѝ се беше случило в киното. Просто беше приела това, което и беше казал доктор Скофийлд.
– Всичко, което знам, е, че бях ограбена. Всичките ми вещи бяха взети.
Хънтър скръсти ръце.
– Никол каза на Даниела и Кейн, че си тръгнала да се срещаш с някакво момче. Той същият ли беше, за когото спорихме с теб?
– Моля те, не превръщай това в някаква ревност заради момче, което съм срещнала. Мисля, че тук имаме по-големи проблеми, Хънтър.
– Не използвам това като извинение. Искам да кажа нещо – каза и Хънтър. – Просто ми кажи истината. Щеше ли да се видиш с него за среща?
– Да – въздъхна тя, легна отново и завъртя очи, докато главоболието се засилваше до ново ниво.
– И греша ли, ако предположа, че този човек е бил някой, който сякаш просто е започнал да те заговаря почти изневиделица?
Тя се замисли.
– Беше обикновена ситуация. Забелязах, че чете някакво тъпо списание, а после направи коментар… беше нормално. Нямаше нищо странно в начина, по който се запознахме.
Хънтър прокара ръка през косата си.
– Може би не на пръв поглед. Но предполагам, че не знаеш много за него. Къде живее, какво работи, никога не си се срещала с някой от приятелите му.
– Едва се познаваме – каза тя. – И не, не знам много за него.
Хънтър кимна.
– И така, той те кани на среща, а после не се появява – но някак си те нападат. И ти мислиш, че това е съвпадение?
– Не знам какво мисля.
Онзи глас, който я викаше по име, докато тя вървеше от празното кино към колата си. Беше и странно познат, нали? Дали това беше гласът на Леви, или сега просто си го представяше, защото Хънтър я подтикваше да вярва, че Леви има нещо общо с нападението ѝ?
– Къде трябваше да се срещнеш с този човек? – Попита я Хънтър.
– В едно второкласно кино. Когато стигнах там, беше затворено.
Очите на Хънтър се стесниха и цялото му лице стана оживено.
– Киното беше затворено – каза той и поклати глава. – А мястото беше някак изолирано, предимно празно?
– Да. – Стомахът ѝ трепна тревожно.
– Никой не беше там освен теб. По стечение на обстоятелствата.
– Това е вярно. Бях само аз, сама. А Леви още не се беше появил, затова реших да си тръгна. Всъщност ми олекна, че се прибирам вкъщи.
Хънтър плесна с ръце.
– Разбира се, че онзи идиот те е натопил. Той трябваше да те опознае, да спечели доверието ти. А след това е трябвало да те остави насаме и да те нарани, Кали.
– Но защо?
– Теренс ми изпращаше съобщения. Терънс искаше да ме нарани, защото помагам на Скарлет. И той знае, че ти си част от живота ми.
Кали затвори плътно очи.
– Ако всичко това ми се е случило, защото се забъркваш с онази жена… опитваш се да ме накараш да те намразя ли, Хънтър?
Той се върна до леглото и седна до нея, като отново хвана ръката ѝ. Тя се опита да се отдръпне от него.
Сякаш беше разделена на две. Едната половина не можеше да бъде без Хънтър, а другата искаше да му зашлеви шамар и да избяга в обратната посока.
– Слушай, Кали. Опитах се да те защитя. Бях поръчал някой да те пази, просто за всеки случай.
– Ти караше да ме следят – каза тя ядосано.
– Да. За да те предпазя от подобни неща. Но ти ми каза да си тръгна и да те оставя на мира. Затова спрях да те следя. Престанах да те защитавам.
– Не се нуждая от твоята защита, Хънтър.
– Ти се нуждаеш. Ако продължавах да се грижа за теб, това никога нямаше да се случи. – Той се наведе напред и докосна бузата ѝ. – Научих си урока, Кали. Никога повече няма да те изпускам от поглед.
По бузите ѝ започнаха да се търкалят сълзи. Тя погледна към Хънтър и очите му също бяха влажни.
– Хънтър, защо трябваше да се забъркваш с тази жена? Защо? Виждаш ли какво си ми причинил?
– Слушай – каза той. – Трябваше още от самото начало да ти разкрия за Скарлет. Признавам, че съм сгрешил. Трябваше да ти разкажа всичко за нея, защото ти заслужаваш да знаеш.
– Вече не ми пука. Вече е твърде късно.
– Нека ти обясня. Моля те, Кали. Позволи ми да обясня какво се случи и защо почувствах, че трябва да и помогна.
Кали го погледна.
– Влюбен ли си в нея?
– Не. Не съм влюбен в нея.
Тя установи, че изпитва облекчение от отговора му, макар част от нея да му се ядосваше за упоритите му постъпки, които бяха създали толкова много проблеми за двамата.
– Спал ли си с нея?
– В миналото. В далечното минало. – Той погледна към пода, като че ли събираше мислите си. – Срещнах я в много труден момент от живота си. Скарлет беше опасна жена, а аз бях мъж с желание за смърт.
– Защо имаше желание за смърт?
– Можем да се занимаем с това друг път – каза той. – Но когато срещнах Скарлет, бях в най-ниската точка на живота си. Тя си имаше свои проблеми, един от които беше, че се беше впуснала във връзка с един много гаден човек на име Терънс.
– Те са женени?
Хънтър седна на стола си, като сгъна единия си крак върху другия.
– Не. Тя живееше с него.
– И как се запознахте?
Тя не беше сигурна дали изобщо иска да знае мръсните подробности, но някак си не можа да се въздържи. Освен това това я накара да забрави за огромното блъскане в главата ѝ.
– Запознахме се на едно парти, което Кейн организира в един от домовете си в Лас Вегас.
Кали го погледна.
– Там ли се запознаваш с всичките си момичета? На партитата на Кейн?
– Съвпадение, кълна се. И освен това това беше съвсем различно парти от тези, които той организира сега, когато е женен.
– Не съм сигурна колко още от това искам да чуя.
– Ще го кажа просто. Със Скарлет се запознахме на партито и започнахме да се виждаме. Тя не ми каза за Терънс веднага, но в крайна сметка аз разбрах. Във всеки случай връзката ни беше нещо, за което се хванах като за спасително въже. Тя беше човекът, който ме запозна с концепцията за господство и подчинение, поне във формален смисъл. По някакъв начин тя ми помогна да се измъкна от низходящата спирала, в която се бях озовал.
– Колко бяхте заедно със Скарлет?
Хънтър отново сви рамене, сякаш темата го караше да се чувства неудобно.
– Не знам. Може би най-много шест месеца. Към края се превърна в опит да я накарам да напусне Терънс, тъй като бях осъзнал колко опасен е този човек.
– И колко опасен е той?
– Много. – Хънтър срещна очите ѝ и тя отвърна поглед.
– Предполагам, че трябва да го знам, нали? – Тя се засмя и докосна превръзката на главата си.
Хънтър помръдна, сякаш го болеше само да я погледне.
– Той е с разхлабено винтче. И се е забъркал с други лоши хора. Теренс си изкарва прехраната, като сплашва хората и понякога ги наранява. Така че това не е нищо ново за него.
– Защо Скарлет не го остави?
– Не знам. Предполагам, че най-вече от страх. Но също така – той беше нейният истински учител в известен смисъл, а тя беше странно подчинена и послушна към него.
– Но тя имаше връзка с теб…
– Той знаеше за това. Не конкретно за мен. Той разбираше и я насърчаваше да има сексуални контакти с други мъже, за да може после да я накаже за тях.
– Това е отвратително – каза Кали и смръщи нос.
– Съгласен съм. – Хънтър избърса устата си с обратната страна на ръката си, разсеяно, сякаш самото говорене за това го караше да се чувства мръсен. – Но макар че Терънс може и да е допускал случайна недискретност, той не е знаел, че тя е замесена в истинска дългосрочна връзка с мен. Щом разбра, всички залози бяха прекратени. Скоро след това тя изчезна от живота ми и аз не бях съвсем сигурен какво се е случило с нея.
Кали не знаеше какво да мисли и какво да чувства по отношение на всичко това.
– Не се ли опита да разбереш?
– Опитах, но Скарлет изглежда не искаше да се свързвам с нея.
– Може би Терънс е бил този, който не е искал да се свържеш с нея.
Хънтър кимна.
– Възможно е. Но Скарлет беше сложна. Колкото и да вярвах, че тя трябва да напусне Терънс, имаше част от мен, която смяташе, че връзката ни е просто още един начин, по който тя търси внимание и наказание от него. А тя жадуваше за наказание преди всичко.
Кали се обърна от него. Беше отблъсната от обяснението му за връзката му със Скарлет. Беше мръсно и тя се чувстваше мръсна по отношение на него. Фактът, че тя и Скарлет бяха споделили Хънтър, означаваше, че по някакъв начин Кали също е била изложена на въздействието на Терънс.
– Иска ми се да не ми беше казвал всичко това.
– Ти искаше да знаеш. И аз ти дължах обяснение.
– Просто ми се иска нищо от това да не се беше случвало.
– Това, което се случи между мен и Скарлет, приключи преди повече от четири години. И аз не я бях виждал лично, докато тя не се появи в ресторанта онази вечер. В нощта, в която ни откри да разговаряме, тя дойде да ми каже, че най-накрая е напуснала Терънс и е напълно сама и без никакви средства.
– Искаше ли да се събере отново с теб?
Хънтър не отговори. Изведнъж се изправи, пъхна ръце в джобовете си и се обърна настрани.
– Предполагам, че е искала, но аз ясно показах, че това няма да се случи.
– Кълнеш ми се, че не си спал с нея? Дори и целувка?
Хънтър се обърна и отново застана пред Кали. Очите му бяха непоколебими.
– Кълна се, че не съм имал романтични отношения със Скарлет, откакто тя отново се появи в живота ми. Беше чисто приятелство – дори не бих го нарекъл приятелство. Имам дълг към нея и се опитвам да го изплатя.
– Какъв дълг имаш към нея? – Каза Кали.
– В известен смисъл тя спаси живота ми. А сега животът ѝ е в опасност и аз трябва да направя всичко възможно, за да ѝ върна услугата. Не мога просто да я изхвърля на улицата и да оставя Терънс да се разпорежда с нея. Разбираш това, нали?
Кали кимна бавно.
– Не ми харесва, но предполагам, че мога да разбера защо смяташ, че и го дължиш.
Очите на Хънтър омекнаха. Той отиде до леглото и отново хвана ръката на Кали. Докосването му беше меко, нежно и топло.
– Можеш да разбереш защо не исках да ти разказвам за себе си. Не искам да излагам някой като теб на… вида на човека, който съм. Трябва да те държа на разстояние, за да не те нараня.
– Но това не може да се получи – каза тя. – Не можеш да имаш връзка с човек, когото дори не познаваш. Поне аз не мога.
– Аз просто исках да те защитя. Но не успях. – Очите му отново се втвърдиха, когато погледна превръзката на главата ѝ. – Но няма да се проваля отново – каза той през частично стиснати зъби. – Обещавам ти го, Кали.
– Няма страшно – каза тя. – Това не е твоя грешка.
– Ще накарам някого да си плати скъпо за това, което ти е направил.
– Хънтър, моля те. Недей да говориш така.
Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.
– Добре. Повече няма да говоря така – каза той. – Вероятно трябва да си починеш. – Той плъзна стола обратно до стената и тя беше сигурна, че той ще си тръгне.
– Кога ще те видя отново? – Попита тя.
Хънтър се усмихна.
– О, няма да отида никъде. Оставам тук, докато те изпишат от болницата. – И с тези думи той седна на стола и се настани удобно. – Сега си почивай, Кали. Аз ще бъда тук.
Тя не можеше да повярва на ушите си. Кали не знаеше дали Хънтър е загубил ума си, или може би – само може би – най-накрая е намерил сърцето си.

Назад към част 14

***

Тя се събуди и чу женски глас.
– …чуваш ли ме?
Беше и трудно да изплува от чернотата. Дори не изглеждаше така, сякаш Кали е потопена под вода, а по-скоро, че е хвърлена в басейн с кал. Тя беше гъста и черна и измъкването от нея беше голямо усилие.
– Кали? – Обади се гласът по-настойчиво. – Събуди ли се? Отвори очи.
Не мога да го направя, помисли си тя. Твърде трудно е, а и съм толкова уморена.
Тя отново изпадна в безсъзнание за неизвестен период от време.
Когато очите ѝ отново се отвориха, отгоре ѝ гледаше някакъв мъж. Беше плешив, с дълго, тънко лице и голяма бенка на едната буза. Мъжът носеше бяла манта и се усмихна, когато тя го погледна.
– Кали, знаеш ли къде се намираш?
Тя поклати глава с „не“.
– Ти си в болницата „Манчестър Мемориал“ – каза той бавно и силно.
– Разболяла ли съм се? – Каза тя слабо и се опита да седне. Докато го правеше, Кали усети огромна болка в главата си. Тя се облегна слабо на леглото.
– Снощи си получила някаква травма на главата – каза и той. – Казвам се доктор Скофийлд и съм лекуващият лекар. Грижа се за вас, откакто ви докараха тук.
Кали слушаше, но установи, че няма особено мнение за това, което и казваше лекарят.
– Боли ме главата? Паднах ли?
Лекарят леко се намръщи.
– Не, не си паднала. – Той сложи ръце зад гърба си и въздъхна. – Изглежда, че са ви нападнали.
– Нападнали? – Думата напусна устата ѝ с усещането за размитост и безсмислие.
– Да. Спомняте ли си нещо от снощи?
Тя си пое дълго дъх и издиша, като леко хлипаше при това.
– Главата ме боли.
– Мога да ти донеса нещо за това – каза той, като се протегна надолу, измъкна от леглото ѝ някакво листче и го прочете. Извади химикалка и си отбеляза нещо.
– Спомням си, че отивах на кино – каза тя.
Само че всъщност не беше ходила на кино, нали? Киното беше затворено. Беше започнала да си тръгва и после всичко беше празно.
– Какъв филм гледахте? – Попита д-р Скофийлд.
– Всъщност киното беше затворено. Опитах се да си тръгна и сигурно тогава са ме ограбили.
– Не сме сигурни, че е било просто грабеж – каза и лекарят. – Изглежда обаче, че може да е било мотивирано от пари, тъй като сте намерена без чанта, ключове за колата, пари или телефон у вас.
– В кома ли съм била или нещо подобно?
– Не, нищо толкова лошо. Намерил те е един пазач, който си е тръгвал от работа и е минавал през паркинга. Той се е обадил в полицията и парамедиците са те докарали с рана на главата и възможно счупване на черепа.
– Счупване на черепа? – Попита тя, а сърцето ѝ заби в ушите.
– Оказа се, че не е фрактура. Имате тежко мозъчно сътресение и контузия и се опасявахме от кръвоизлив в мозъка ви. Но от всички изследвания, които направихме, не изглежда да има такова. Това, разбира се, е много добра новина.
– И кракът ме боли – каза тя, осъзнавайки за първи път, че долната част на левия ѝ крак я боли и пулсира почти толкова силно, колкото и главата ѝ.
Докторът кимна.
– Очевидно сте паднали, след като са ви ударили по главата. По някое време по време на падането сте изкълчили левия си глезен. Това е тежко изкълчване и ще трябва да не ползвате този крак за около една седмица. Но пак повтарям – това са добри новини. Всичките ти наранявания лесно можеха да бъдат много, много по-лоши, като се има предвид какво си преживяла.
Кали усети сълзи зад очите си.
– Не си спомням нищо. Бях ли будна, когато ме докараха в болницата?
– Бяхте объркана, ту в съзнание, ту извън него. Все пак временно ви дадохме успокоителни, тъй като известно време бяхте развълнувана и трябваше да ви държим в покой.
– Бях развълнувана?
– Успокоихме ви достатъчно дълго, за да разберем, че сте отседнали при Ред и Никол Джеймисън, и се свързахме с тях.
– Аз ви казах за Ред и Никол? – Попита Кали. – Не си спомням нищо от това.
– Това е обичайно при тежки наранявания на главата като тези, които си получила. Имаш късмет, че си жива и говориш с мен в момента, Кали. Някой доста те е ударил по главата.
Кали изтръпна при мисълта за това.
– Не мога да повярвам, че това се е случило – каза тя тихо.
– Съжалявам, трябва да те оставя да се ориентираш, преди да обсъждаме такива подробности – каза той. След това лекарят се наведе и взе жизнените ѝ показатели – използва стетоскопа си, за да прослуша сърцето и белите ѝ дробове, провери зениците ѝ.
– Надявам се, че никой още не се е свързал със семейството ми – каза Кали. – Родителите ми щяха да се изплашат до смърт.
Докато говореше, лекарят се изправи и направи още няколко бележки в картата на Кали.
– Свързахме се с Ред Джеймсън и той и Никол са в стаята ти, от време на време, от много рано тази сутрин. Може би са се свързали с други приятели или роднини, но това е всичко, което знам. Смятам, че току-що са излезли за момент и скоро ще се върнат.
Кали сложи ръка на очите си. Искаше ѝ се да се разплаче. Искаше и се да се свие на кълбо. Друга част от нея искаше просто да заспи.
– Главата ми… бушува.
– Ще кажа на сестрата да ти донесе нещо за болката. Просто се опитай да се отпуснеш, Кали. Намираш се на сигурно място – каза той.
Скоро след това лекарят си тръгна, а една сестра влезе и ѝ даде някакво хапче. Кали изпитваше твърде силна болка, за да си направи труда да попита какво ѝ дават.
Тя изпи четвърт чаша вода и след това отново легна неподвижно. Докато лежеше там, Кали посегна към тежката превръзка, която започваше високо на челото ѝ, и плахо докосна близо до върха на главата си. Когато пръстите ѝ деликатно докоснаха превръзката, през врата ѝ премина остра болка.
Кали примижа и изсъска, изненадана от интензивността на болката.
– О, човече – въздъхна тя, чудейки се с какво е ударена и защо. Смътно си спомни гласа зад гърба си пред киното. „Кали“, обади се гласът, а после… нищо.
Тя затвори очи и се опита да остави лекарствата да си свършат работата, но сега след като изглежда, че е раздвижила болката, тя заживя свой собствен живот. Понякога цялата ѝ глава сякаш пулсираше и я болеше, а в следващия момент остра болка я пронизваше като мълния. Тя не знаеше кой вид болка е по-лош.
Докато лежеше там, опитвайки се да заспи или болката да отмине – тя чу гласове в коридора, които се приближаваха към стаята ѝ.
Първият глас беше на Никол.
– …не трябваше да я пускам. Спомням си, че си мислех, че нещо не е наред.
– Това не е твоя грешка – отвърна Ред.
И тогава те се върнаха в стаята.
– Кали, будна ли си? – Попита Никол.
Кали отвори очи, но едва-едва. Изведнъж почувства някаква топлина и сякаш се носеше – болката се отдалечаваше.
– Здравейте, хора – усмихна се тя и сълзите вече започнаха сериозно.
Никол се затича към леглото, разтревожена.
– О, скъпа. Добре ли си?
– Съжалявам, просто съм емоционална.
– Но ще се справиш. Знаеш това, нали?
Кали кимна леко, но спря, защото кимването върна болката на преден план.
– Знам – прошепна тя.
Ред стоеше точно до вратата, изглеждаше притеснен и неловко. Беше странно да го виждаш толкова несигурен какво да прави.
– Здравей, Кали – усмихна се той. – Радвам се да те видя отново при нас.
– Съжалявам за всички неприятности, които ви причиних – каза тя, подсмърчайки. Усещането за плаване се засили. Сякаш Ред и Никол бяха на брега, а тя се отдалечаваше от тях с малка лодка.
– Не се извинявай, Кали. Не си направила нищо лошо – каза Никол. Тя взе ръката на Кали в своята.
Дори ръцете на Кали се чувстваха така, сякаш са на брега. Сякаш напускаше тялото си – преживяване извън тялото.
– Мисля, че лекарствата започват да действат – промълви тя.
Никол и Ред се засмяха на това и Никол започна да я гали по косата.
– Искаш ли да се обадим на родителите ти и да им кажем какво става? – Попита я Ред.
Веждите на Кали се смръщиха и за момент всичко отново се фокусира.
– Не – каза тя и гласът ѝ се усили. – Не се обаждай на семейството ми. Не искам да ги плаша. – Сълзите отново се появиха и сега тя се разплака.
Част от нея се чудеше защо плаче толкова силно, защото не беше толкова разстроена от мисълта да се обади на родителите си. Това беше някакъв вид прекъсване на връзката.
Никол я успокои, погали я по ръката.
– Не се притеснявай, няма да го направим. Няма да им се обадим, докато не си готова, Кали.
Кали кимна леко, благодарейки ѝ за това, че е толкова любезна. Тя едва успяваше да говори. Беше се разплакала.
За миг се сети за Хънтър. Почти – почти – каза на Никол да се обади на Хънтър и да му каже. Знаеше, че Никол ще го направи, ако я помоли.
Но после мигът отмина и тя отново беше, унесена, и това беше приятно.
– Винаги съм обичала океана – каза тя.
– О? Океанът? – Никол попита.
– Да – усмихна се Кали. – Океанът. Плавам по вълните.
– Това е хубаво.
Кали отвори широко очи.
– О, а какво става с Райли? – Попита тя. – Кой гледа Райли?
– Райли е добре. Кейн и Даниела са в къщата, откакто чухме какво се е случило с теб. Те се грижат добре за нея вместо нас.
– О – каза Кали и затвори очи. – Добре. Добре. Даниела е много умна.
– Сигурно е. Просто затвори очи и си почини сега. – И тя го направи.

Назад към част 13                                                      Напред към част 15

***

На следващата сутрин Ред се върна късно у дома и обясни, че Ерика е задържана в психиатричното отделение на болницата за четиридесет и осем часа, за да я наблюдават. Очевидно по време на прегледа тя е направила някои коментари, които са ги накарали да смятат, че може да е опасна за себе си.
Кали най-накрая успя да се върне да спи, тъй като почти цяла нощ не беше спала с Никол и Райли.
Когато се събуди, беше късен следобед, а телефонът ѝ беше до леглото на нощното шкафче и някой беше оставил още едно текстово съобщение. Първата ѝ мисъл беше, че Хънтър отново се е свързал с нея.
Не искам той да се откаже от нас – осъзна тя.
Това осъзнаване беше в известен смисъл болезнено. Защото когато взе телефона и го погледна, Кали видя, че съобщението не е от Хънтър.
Беше от Леви. В него пишеше:

Готова ли си да направим нещо днес?

Едновременно беше ядосана и тъжна, че това съобщение не е дошло от Хънтър. Хънтър беше човекът, с когото искаше да прекара време тази вечер, дори и да беше погрешно и против интересите ѝ. Но тъй като съобщението беше от Леви, тя реши, че най-доброто отмъщение срещу Хънтър ще бъде да приеме предложението на новото момче.
Поне Леви я преследваше по нормален начин. Може би той всъщност беше нормално момче.
Но може би не искам да е нормален.
Това беше най-малкото смущаваща мисъл.
Кали въздъхна и отговори на Леви, без да си дава шанс да загуби решителността си. Тя набра отговора си и натисна бутона „Изпрати“.

Разбира се. Какво имаш предвид?

Тя се надигна в седнало положение в леглото си. Минута по-късно дойде отговорът му.

На улица „Олред“ 321 има един хубаво второразредно кино. Ще се видим там в 9:00?

Кали се усмихна. Не знаеше какъв филм иска да види, но поне това беше истинска, донякъде нормална версия на среща.
Мислех, че не искаш нормална, напомни си тя.
И докато се съгласяваше с молбата му, Кали знаеше от усещането за потъване в стомаха, че това е вярно.
Може би Хънтър е бил прав за нея, когато е казал, че е родена за БДСМ начина на живот. Истината е, че никога не се е чувствала по-жива, отколкото когато е била негов покорен партньор, чудейки се какво е приготвил за нея по-нататък.
Това беше сладко, изискано мъчение. Този вид запознанства бяха скучни, просто и ясно. Леви очевидно беше приятен човек – може би дори прекалено приятен – и искрата просто не беше налице.
Ще отидеш и ще се насладиш – смъмри се тя.

***

Кали реши, че може и да се наслади на вниманието на друг мъж, и затова се облече в чифт тесни дънки, които показваха краката ѝ, тъмни токчета и бял топ с тъмно сако. Смяташе, че външният вид говори за изтънченост и сериозност, но все пак в него е примесена малко младост и закачливост.
Време е да загърбим детското, напомни си тя, докато се гримираше пред огледалото в банята.
Време беше да забрави за Хънтър Риърдън и нелепото му мазе, пълно с научнофантастични устройства, използвани за измъчване на жени.
Леви изглеждаше добре, беше приятелски настроен и забавен. Може би той щеше да изненада Кали и в крайна сметка да се окаже също толкова секси по свой начин, колкото и Хънтър.
Малко вероятно, помисли си тя, докато стягаше чантата си и излизаше от спалнята си.
На излизане от вратата я забеляза Никол, която все още изглеждаше изтощена от случилото се през последните няколко дни.
– Отиваш на някое забавно място ли? – Попита тя.
– Мислех да отида на кино – отвърна Кали небрежно. – Недалеч оттук има симпатично второразредно кино.
Никол изглеждаше объркана.
– Нямаш предвид онова, което затвориха наскоро?
– Не, това определено е отворено – отговори Кали и смръщи вежди. Надяваше се Леви да не е сбъркал за това кино.
– О. – Никол кимна и се усмихна. – Е, тогава – забавлявайте се на филма си!
– Благодаря. – Кали продължи да излиза, като се опитваше да игнорира странното усещане в стомаха си.
Наистина не познаваш този човек. Дори не знаеш фамилията му.
Може би просто трябва да си останеш вкъщи и да му кажеш, че не се чувстваш добре.
Но защо? Тя просто се държеше глупаво и тревожно. Опитваше се да саботира шанса си да изкара една нормална вечер с обикновено момче. Още по-решителна сега, Кали се запъти към колата и се качи, като се огледа бързо в огледалото.
Изглеждам добре и съм готова да се забавлявам – помисли си тя, опитвайки се за разнообразие да мисли малко позитивно.
По пътя към киното тя си представи какво би било да седи до Леви в затъмнена зала, може би да си шепнат или да се шегуват по време на филма. Освен ако той не беше от онези, които изобщо не искат да говорят по време на филма.
Не ѝ се струваше, че той е надут тип, но никога не можеше да се каже.
GPS-ът ѝ казваше, че наближава мястото, но Кали изпитваше познатото раздвижване на съмненията и несигурността в червата си. По това време на нощта кварталът в този район изглеждаше леко занемарен и пуст.
Въпреки това тя продължи да върви, най-вече защото отказваше да позволи на слабостта си към Хънтър да надделее. Това беше битка между мъжа, когото искаше, и мъжа, когото смяташе, че трябва да иска. И Кали не искаше да загуби битката още преди да е започнала.
Най-накрая тя пристигна на паркинга до киното. Наблизо нямаше почти никакви други коли, нито пък хора. Кали видя надписа над киното – беше по-малка, тухлена сграда с плакати по външните стени. Повечето от тях изобразяваха по-стари филми, които тя помнеше от времето на гимназията.
Никол беше права, помисли си Кали. То вече не работи.
За да се увери, тя реши да се приближи и да види дали на стъклените врати отпред има залепени съобщения.
Тя паркира, слезе от колата и я заключи.
Колата издаде познатия си пиукащ звук и светлините проблеснаха веднъж в отговор.
Разхождайки се из малкия, почти празен паркинг, Кали се огледа за признаци на живот. Наблизо имаше някои други сгради и магазини, но повечето от тях изглежда бяха затворени. Може би това беше район на града, в който се получаваше по-голям трафик през нормалното работно време, и затова имаше склонност да затваря през нощта.
Така или иначе, на нея ѝ се повдигаше. Ядосана, че Леви я е поканил на такова странно, отдалечено място за първа среща, тя се замисли дали да не се качи отново в колата си и да си тръгне.
Но все още дори не беше сигурна, че киното е затворено. Като второстепенно заведение, то можеше просто да има по-малко клиенти от нормален киносалон. Защо не можеше да ме покани в някое мултиплексно кино „Лоус“ в Хартфорд? Попита се тя. Защо винаги трябваше да е нещо уникално, специално и странно? Какво ставаше с всеки мъж, когото срещаше напоследък, че нищо никога не можеше да бъде ясно?
Най-накрая тя стигна до вратите. Като надникна вътре, стана ясно, че това място не е отваряно от известно време. Вътре беше тъмно и празно и изглеждаше така, сякаш е било разглобено до основи.
На една от вратите беше залепен обикновен бял лист хартия, на който пишеше: Затворено до следващо известие и дата отпреди месец.
Не изглеждаше, че ще бъде отворена отново в скоро време. Кали въздъхна разочаровано. Тя извади телефона си и провери колко е часът. Беше 20:56 ч. Къде беше Леви? Тя се огледа наоколо и изобщо не видя никого в околността.
Наблизо, на около десетина метра вляво от театъра, имаше тясна уличка.
Тя подуши, че мирише на боклук и вероятно на сметище.
Може би дори един или два плъха.
И беше тъмно. За първи път, откакто Леви я покани на тази среща, тя си позволи да почувства облекчение, че мястото е затворено и той не е пристигнал. Просто не беше писано това да се случи.
Опитах, помисли си тя. Щях да дам най-доброто от себе си, но това не се случва и няма да чакам повече.
Ще му пиша, когато се кача в колата и изляза от този тъмен, страшен стар паркинг.
Обръщайки се, тя провери телефона си още веднъж, докато започваше да върви обратно към колата си. В далечината чу как се разнасят вопли на сирена и лай на куче.
– Кали? – Обади се познат глас, толкова близо зад нея, че тя започна да крещи, докато се обръщаше.
И тогава последва експлозия от болка в главата ѝ и чернота.

Назад към част 12                                                      Напред към част 14

***

Когато всички се прибраха у дома, беше вече вечер. Смехът отекна в къщата, докато Рей и Ерика продължаваха да доминират в разговора с истории от общото им минало.
Във всекидневната Кали донесе няколко бутилки вино и след това те отново пиха.
Скоро бутилките бяха празни, а Кали носеше още. Рей и Ерика не забавяха темпото.
– Барман, искаме още алкохол! – Извика Рей, а бузите му пламнаха. Ерика беше застанала до него на дивана и той я беше прегърнал с ръка.
– Чуйте, чуйте! – Каза Ерика. – Искаме още!
Кали видя, че са напълно разхвърляни. Тя погледна към Ред за сигнал. Той се усмихна и сви рамене, сякаш искаше да каже – какво мога да направя? Дай на хората това, което искат.
Така че Кали се върна до стелажа с вино и взе още една бутилка.
Скоро и тя изчезна.
Никол стана и каза на всички, че е уморена и трябва да си легне.
Когато си тръгваше, Кали я попита дали не смята, че са прекалили с алкохола.
Никол изглеждаше направо изтощена. С тежко затворени очи тя кимна.
– Те са възрастни. Подозирам, че ще си платят за това утре сутринта.
– Само се надявам да не повръщат през нощта. Аз ще съм тази, която ще почисти след тях.
Никол се засмя.
– Не мисля, че това ще се случи. Сигурна съм, че съвсем скоро ще си легнат. Всички имахме дълъг ден.
– Добре. Е, лека нощ.
– Лека нощ – каза Никол и бавно се качи на горния етаж.
Кали се върна към партито, което бушуваше в другата стая. Ред седеше и гледаше как родителите му си говорят, смеят се и пият. Изражението му беше озадачено, но под него се криеше бдителност, която смущаваше Кали.
Сякаш само се преструваше, че се забавлява, а в действителност беше трезвен като камък.
– Тази бутилка става лека, Кали – каза ѝ Ред. – Нека донесем друга.
Тя го погледна загрижено.
– Сигурен ли си?
– Разбира се, че е сигурен – той е един проклет Джеймисън, нали? – Изкрещя Рей, смеейки се за пореден път.
Ерика се присъедини към него.
Кали донесе още вино.
Накрая тя беше твърде уморена, за да продължи да им сервира, и попита Ред дали няма нищо против и тя да си легне сега.
– Да, да. Аз ще се погрижа за тези двамата – отвърна Ред.
– Ние можем да се погрижим за себе си – поправи го Ерика. – Ние не сме деца.
– Говори за себе си – каза Рей. Той отпи още вино. – По дяволите, това нещо е добро.
– Почти изпихте всичко в къщи – каза Ред.
– За да се изпие всичко в къщата ти, трябва да се съберат военноморските сили на САЩ по време на Седмицата на флота – отвърна Рей.
Кали им пожела лека нощ и бавно се отправи към стаята си. Тя излезе от дрехите си и облече чифт удобни къси панталони, тениска, а след това се свлече в леглото.
Въздъхна, усещайки как част от напрежението през деня се изхвърля от тялото ѝ.
Представи си, че той е тук с мен, помисли си тя. Можеше да си представи как Хънтър я придърпва към себе си, как я прегръща отзад, как ръцете му я обгръщат като пашкул.
Удар на загуба я удари в средата на тялото, когато осъзна, че никога повече няма да го почувства по този начин.
Кали се унесе в неспокоен сън, а сънищата ѝ бяха тъмни и объркани, но пълни с гневни лица и силни гласове.
И тогава нещо я събуди.
Тя се събуди в тъмнината, защото знаеше, че е чула нещо.
Някой е крещял. Да, някой беше изкрещял, а в съня ѝ това беше жена на щанда за деликатеси в супермаркета. Кали си беше поръчала килограми шунка „Свинска глава“, а жената, която прие поръчката ѝ, беше надала крясък или ярост, докато претегляше шунката на кантара.
Сега, когато се събуди, а сърцето ѝ се разтуптяваше в гърдите, Кали знаеше, че този вик определено е проникнал в сънищата ѝ и се е случил в реалния живот.
Бавно се измъкна от леглото.
Чу се още един шум и този път безпогрешно беше звукът от счупено стъкло.
Кали сама нададе вик – сложи ръка на устата си.
По някаква причина първото, което си помисли, беше, че Терънс е нахлул в къщата, за да я убие.
След това чу тропота на крака, които тичаха по коридора, а после гласа на Ред. Той говореше силно и някой му отговаряше.
Кали отвори вратата на стаята си и неуверено пристъпи в коридора.
– Всичко наред ли е? – Попита тя.
Никой не отговори.
Гласовете вече не бяха толкова трескави. Кали започна да върви към тях, а любопитството ѝ надделя.
Каквото и да се беше случило, то идваше от стаята за гости, където беше отседнал бащата на Ред.
Вътре Ред разговаряше с баща си, който носеше стари, изпокъсани бели боксерки и нищо друго. Гърдите му бяха бледи и окосмени. Той беше седеше на ръба на леглото и изглеждаше доста небрежно. Но отстрани на лицето му се спускаше голяма червена драскотина.
Той погледна Кали и се усмихна някак злорадо.
Ред се взираше през прозореца, който беше напълно разбит на парчета. А до него другият прозорец беше отворен и параванът беше свален.
– Тя избяга? – Каза Ред, като най-накрая погледна към баща си.
Рей сви рамене.
– Хвърли будилника през прозореца, после отвори другия и просто се измъкна от него.
– Но първо тя направи това с теб – каза Ред, посочвайки драскотината на лицето на баща си.
Рей кимна.
– Знаеш каква може да бъде Ерика, когато е в едно от своите настроения.
– Какво и каза?
– Нищо не съм казал. Наистина ли някой трябва да казва нещо? – Подигра се той. – Взимам си нещата и се връщам във фермата. Нямам нужда от това…
– Татко…
– Не – каза Рей, стана и бавно отиде до краката на леглото, където започна да събира старите си дрехи и да се облича.
– Да се обадя ли в полицията? – Попита Кали, прегръщайки се, когато от отворените прозорци нахлу студен порив на вятъра.
– Не – каза ѝ Ред. – Ще се обадя на охраната на входната врата. – Той изтича от стаята и мина покрай нея.
Рей продължи да се преоблича. Облече дънките си, фланелената си риза и след това обу ботушите си. Накрая погледна към Кали със странна усмивка.
– Между нас винаги е имало тази искра – каза той. – Винаги е била и лоша. Наистина лоша. Както някои хора продължават да пушат цигари, когато имат рак на гърлото. Веднъж видях един човек да пуши през тръбата за трахеотомия, когато бях санитар в една болница.
Кали направи физиономия.
– Това е отвратително
Рей кимна.
– Този вид любов е отвратителен. Чичо ми Трой пиеше по една пета водка всеки ден, дори след като лекарите му казаха, че няма да види четиридесет и пет, защото черният му дроб си отива.
– Това не е любов, а пристрастяване – отвърна Кали.
– И каква е разликата? – Попита я Рей.
Тя не каза нищо.
– Точно така. – Той се спусна надолу и грабна чантата си. – За мен е време да си тръгвам.
Кали последва Рей Джеймисън, който минаваше през къщата, докато стигна до входната врата, където го чакаше Ред. Ред се обърна към тях.
– Охраната вече претърсва територията. Ще я намерят.
– Добре. Но не мога да кажа, че искам да съм наблизо, когато я хванат – каза му Рей. – Изчезвам.
Ред кимна.
– Късно е. Мислиш ли, че можеш да изминеш толкова дълъг път по това време на нощта?
– Вероятно няма да мога да спя два дни подред след това, което се случи току-що. – Поклати глава той. – Какво си мислеше да ни поканиш и двамата тук по едно и също време? Ти луд ли си?
Ред само сви рамене.
– Предполагам, че не мислех ясно.
– Не, предполагам, че не. – Баща му пусна чантата си и бързо прегърна Ред. – Но това не е страшно. Прощавам ти.
Ред му отвърна с прегръдка, малко неловко. След като свършиха, Рей вдигна чантата си и тръгна да излиза през входната врата. Преди да излезе, той се обърна.
– Когато Ерика се върне, кажи ѝ, че съм казал, че съжалявам за всичко.
И после си тръгна.
Кали го гледаше как се качва в пикапа си и си тръгва.
– Какво се случи? – Поклати глава учудено.
– Случи се неизбежното. – Ред се усмихваше мрачно.
– Знаеше, че това ще се случи, нали? – Попита го Кали.
– Когато хвърлиш запалка в резервоар с бензин, предполагам, че можеш да предположиш, че ще има адски голям взрив – призна той.
– Но какво да кажем за Ерика? Тя добре ли е?
– Сигурен съм, че е – отговори Ред.
Кали си помисли, че той изглежда малко по-малко уверен в себе си, отколкото преди малко.
Чакаха двадесет дълги минути и накрая Никол слезе долу, държейки бебето. Райли плачеше, защото сънят ѝ беше нарушен. Никол изглеждаше с торбести очи и ядосана.
– Не мога да допусна подобна нестабилност в къщата си – каза тя и погледна Ред.
– Почти е свършило.
– Продължаваш да го казваш.
– Просто изчакай да видиш – каза и той, а очите му бяха решителни.
– Какво точно да чакам?
След минута охраната се появи с черния си джип. Колата паркира, след което главният охранител излезе и се насочи към входната врата.
– Ред, намерихме майка ти на около километър и половина южно оттук, точно на ръба на гората и езерото. Беше и студено и краката и ръцете и бяха малко одраскани, но физически изглежда добре.
– Мога ли да говоря с нея?
Охранителят изглежда се съмняваше.
– Психически тя изглежда много нестабилна. Тя не разбира много неща. Знаете ли дали приема някакви лекарства по лекарско предписание?
– Не знам. Мога ли да поговоря с нея набързо?
Охранителят най-накрая кимна и Ред излезе към колата. Отвориха вратата на колата и той се наведе да говори.
Кали не можеше да разбере какво се случва. Тя погледна към Никол, чието лице беше бледо и тревожно в отблясъците от фаровете.
– Сигурна съм, че всичко ще бъде наред – каза тихо Кали.
– Разбира се. Той го е поправил, нали? – Каза Никол. Но тонът ѝ беше разтревожен, съвсем не облекчен.
Когато Ред приключи с разговора с майка си, той затвори вратата и след това разговаря с охранителя. Охранителят кимна и миг по-късно се качи обратно в джипа и отпътува, докато Ред се върна вътре.
– Какво стана? – Попита Никол.
Ред я погледна.
– Тя е имала някакъв психотичен срив. Казах им да я закарат в болницата. Аз ще я последвам, така че трябва да се облека.
Никол леко потупа гърба на Райли, тъй като бебето плачеше по-силно.
– Трябва ли да дойда с теб в болницата? – Попита го тя.
– Не, ти и Кали останете тук. Ще бъде дълга нощ, докато настаним майка ми. Искам да съм сигурен, че тя ще получи възможно най-добрите грижи – каза той.
– Наистина ли беше необходимо всичко това? – Каза Никол. – Целият този театър, игрите, манипулациите? Наистина ли това искаше?
– Ще направя всичко, което е необходимо, за да защитя семейството си – отговори той.
Никол се обърна и се отдалечи от него, като все още клатеше глава. Тя се изкачи бавно по стълбите.
Той се взираше в предната врата, сложил ръце на хълбоците си.
– Вероятно ще отсъствам през по-голямата част от нощта. Опитай се да се увериш, че Никол е добре?
– Ще го направя.
– Тя е ядосана в момента, но ще се успокои. – Той сякаш се опитваше да убеди и себе си, и Кали. – Това е, което трябваше да се направи.
– Аз ще се погрижа за нещата тук – каза му тя – така че не се притеснявай за нас.
– Благодаря, Кали. – Ред си тръгна и се качи на горния етаж, навярно за да се преоблече.
Кали отиде в кухнята и започна да приготвя кана прясно кафе. Нощта щеше да е дълга.

Назад към част 11                                                           Напред към част 13

***

На следващата сутрин Кали стана рано. Не беше спала добре и мисълта, че ще прекара още един ден в гледане на шоуто на Ерика и Рей, я караше да се чувства по-уморена, отколкото вече беше.
Когато сутринта провери телефона си, в него имаше три съобщения. Едото беше от Леви.
В него пишеше:

Ще бъдеш ли утре във фитнеса? Кафе след това?

Другите две бяха от Хънтър.

Кали, моля те, говори с мен.

Това беше дошло малко преди два часа сутринта. Около четири часа сутринта от неговия номер беше изпратен друг текст.

Имам някои неща, които трябва да ти кажа.

Тя почти му изпрати отговор. Пръстите ѝ буквално висяха над мобилния ѝ телефон и тя почти набра първата буква, която със сигурност щеше да се превърне в отговор.
Но после се прокле под носа си и остави телефона на леглото, като излезе от стаята по-бързо, отколкото ако в нея имаше дух.
Докато напускаше стаята си, тя забеляза нещо интересно. Отначало просто чуваше шумове откъм коридора.
Отваряне на врата, а след това ниски шумолящи гласове. Звучеше, че майката и бащата на Ред говорят тихо, но тя не можеше да чуе какво точно говореха.
Кали застана до вратата и се напрегна да слуша.
Няколко секунди по-късно вратата се затвори и тя чу стъпки. Кали се върна в стаята си, но надникна в коридора. Рей Джеймсън идваше по коридора, облечен само с боксерки и тениска. Косата му беше разрошена. В едната си ръка носеше дрехите от предишната вечер, докато отваряше вратата на собствената си стая и влизаше вътре.
Не беше видял, че Кали го наблюдава.
Със сигурност изглеждаше така, сякаш е прекарал нощта в стаята на Ерика, помисли си Кали. Двама стари любовници, които се срещат отново, можеха да бъдат сладки и романтични, а можеха да бъдат и рецепта за неприятности.
Кали се досещаше за каква ситуация става дума.
Малко по-късно Кали помогна на Никол да приготви закуска. Направиха омлети по поръчка.
Ерика беше излязла от стаята си, облечена в красива рокля, която показваше доста прилична фигура за човек на нейната възраст. Беше си сложила малко грим и направо сияеше.
Сякаш се беше превърнала в съвсем друг човек – възхити се Кали. Нямаше го хапливият, язвителен сарказъм от предишния ден. Сега тя беше почти комично учтива.
Усмивката, залепена на лицето на Ерика, изглеждаше сякаш е нарисувана, и все пак тя трябваше да е щастлива по някакъв начин.
Ето така изглежда една вещица, когато си мисли, че е спечелила, помисли си Кали.
Рей, по свой начин, също изглеждаше доволен, макар да го правеше по-сдържано. Облечен отново в деним, той пиеше кафето си, седнал до Ерика, и водеше дребни разговори, но беше спокоен.
След закуска Ред, Никол и родителите му решиха да се разходят до Ню Йорк за един ден. Кали остана вкъщи с Райли и беше благодарна, че има малко време да се откъсне от лудницата.

***

Малко преди обяд телефонът на охраната иззвъня.
Тя стана и отговори.
– Имам Хънтър Риърдън на входната врата, госпожо – каза ѝ охранителят. – Да го пусна ли?
Кали се поколеба. Гърлото ѝ беше свито, а дъхът ѝ идваше на къси, малки издишвания. Защо беше тук? Какво би могъл да иска?
Може би имаше нещо общо с Терънс. Може би тя наистина беше в някаква опасност. Мисълта я изплаши.
– Госпожо? Там ли сте?
Тя изпсува.
– О, съжалявам. Да, пуснете го да мине. Благодаря ви.
– Разбира се. – Охранителят затвори слушалката и Кали изтича до банята, за да се огледа в огледалото.
След това излезе навън, за да го изчака.
За щастие Райли отново беше легнала да подремне, така че поне щеше да може да се съсредоточи върху Хънтър, а не да се тревожи за бебето на всичкото отгоре.
Няколко минути по-късно Хънтър се появи на мотоциклета си. Само това, че го видя отново, почти я събори от краката ѝ. Беше забравила колко силно я привлича той.
Хънтър свали каската си и я постави на седалката на мотора, след което отиде до мястото, където чакаше Кали.
Докато се приближаваше, той прокара ръка през косата си – косата му беше секси разрошена, сякаш я беше планирал да бъде такава.
– Кали – каза той, а тъмните му очи мигновено предизвикаха шокови вълни в нея.
Тя сгъна ръце, сякаш за да се предпази физически от емоциите си.
– Какво правиш тук?
Той спря, без да се приближава повече. Но беше достатъчно близо, за да може тя лесно да си представи какво би било да го докосне отново – да бъде целуната от него още веднъж.
– Трябваше да те видя – каза той.
– Защо?
Той изглеждаше дълбоко наранен от студеното ѝ отношение. – Ти знаеш защо.
Тя поклати глава.
– Мислех, че съм се изразила много ясно пред теб, Хънтър. Не мога повече да се занимавам с теб.
Сега той наистина направи крачка към нея.
– Много мислих върху всичко, което каза, и знам, че си права. Дължа ти обяснение за Скарлет.
– Това няма значение.
– Има – каза той, а гласът му стана по-силен. – Тя ми каза какво си направила за нея – как си се изправил срещу Терънс.
Кали сви рамене.
– Благодарение на теб сега трябва да се тревожа и за моята безопасност. Той ми каза, че е видял номера на колата ми. Как мислиш, че се чувствам от това?
Челюстта на Хънтър се стегна.
– Той те е заплашвал?
– Това няма значение. Това е, което е, и аз просто се опитвам да продължа напред. – Хънтър се усмихна унищожително.
– Очевидно.
– Какво трябва да означава това?
– Минаха само няколко дни, а ти вече ходиш на срещи.
Очите на Кали се присвиха.
– Не съм ходила на никакви срещи, Хънтър.
– Не ме лъжи, Кали. Знам, че започваш да се срещаш с някого. И мога да ти обещая, че той няма да се интересува от теб толкова, колкото аз.
Тя беше ужасена.
– Ти ме следиш?
– Следя те, Кали.
– Това е лудост, Хънтър. Искам да ме оставиш на мира. Спри да ме следиш.
Сега той се приближи още повече.
– Не е лудост да те пазя. Терънс е опасен и трябваше да съм сигурен…
Тя се засмя.
– Не заради това си накарал да ме следят. Ти ме следиш, защото си маниак на тема контрол.
Двамата се гледаха един друг за дълъг момент и тогава Хънтър започна да се усмихва. Усмивката му беше обезоръжаваща и Кали установи, че ѝ се иска да се срине. Щеше да е толкова лесно да се предаде, да му позволи да я вземе в силните си, защитнически ръце – да влезе с него в къщата и може би дори да отиде с него в стаята ѝ.
Но Райли дремеше и трябваше да бъде гледана, а освен това – нищо не се беше променило. Той беше очарователен, беше секси, между тях имаше толкова много химия, но нищо от това не променяше основните факти.
– Грижа ме е за теб – каза той. – И съжалявам, че не излязох направо и не ти обясних за Скарлет. Тя е…
– Не става въпрос за нея – извика Кали, а гласът ѝ се повиши от напрежението, което изпитваше.
– Тогава за какво става въпрос? – Попита той.
– Трябва да знам, че ще спреш да играеш тези игри – каза тя. – Край на правилата и разпоредбите – край на стените.
– Това не е игра – каза и той. – Това е начинът, по който се справям с живота си. – Тъмните му очи я молеха да разбере. – Не мислиш ли, че бих го променил, ако можех? Мислиш ли, че това е забавно за мен?
– Не. – Тя погледна надолу. – Знам, че не е забавно за теб. Но не мога да стана жертва на страховете ти и на нуждата ти да контролираш всичко. Искам да съм на първо място.
– Кали. – Той докосна брадичката ѝ и я повдигна, така че очите ѝ да срещнат неговите.
И тогава я целуна, а искрата беше толкова неоспорима, че тя наистина се предаде. Позволи на меките му, горещи устни да се притиснат в нейните, а след това и на езика му.
Тя го искаше повече от всякога.
– Не! – Изкрещя тя, откъсвайки се от него и избутвайки го назад. Той беше зашеметен.
– Какво? Какво става?
В очите ѝ се появиха сълзи.
– Хънтър, кажи ми сега. Ще ми позволиш ли да вляза? Ще бъдеш ли просто с мен, наистина ще бъдеш ли с мен – без правила?
Той я гледаше с отворена уста.
– Моля те, не ме моли да го правя. Ако можех да бъда нормален…
– Можеш – изкрещя тя.
Той започна да се отдръпва.
– Съжалявам, но не мога. Просто… просто не мога да го направя. – После се обърна и отиде до мотоциклета си, а миг по-късно отново го нямаше.

Назад към част 10                                                  Напред към част 12

***

През последните няколко часа Рей беше обиколил цялата къща. Двамата с Ред се бяха разходили сами из имота и това им беше отнело повече от час и половина.
Междувременно Кали и Никол бяха заети с приготвянето на вечерята.
– Къде е шеф Роланд, когато имаш нужда от него? – Каза Никол, докато панираше пилешките гърди до Кали.
– Никол, защо не отидеш да седнеш и да се отпуснеш във всекидневната? Аз съм се погрижила за това.
– Няма как – каза Никол и поклати глава настрани. – Аз ще направя тази вечеря. Няма да те оставя да се справиш с всичко това сама. Освен това няма нищо, което бих предпочела да направя, от това да сготвя невероятна храна за жената, която ми изпрати секс касетата на съпруга ми.
Кали се размърда и се огледа. За щастие Ред и Рей не се виждаха никъде.
– Не е ли малко подозрително, че си поканила Ерика в къщата, след като ти е изпратила онова DVD?
– Почти съм сигурна, че тя си мисли, че съм го запазила за себе си, а сега се опитвам да я спечеля, защото се страхувам от нея – довери ми тя.
Не след дълго звънецът на вратата извести за пристигането на Ерика Джеймисън.
– О, кой може да е сега? – Извика Никол с певчески глас.
– Аз ще отвоя отговори Кали. – Ти се погрижи за пилешките котлети.
– Да, да, капитане – каза Никол и се престори, че козирува.
Кали я погледна назад, чудейки се дали Никол не се е замаяла от стреса на всичко.
Това се превръщаше в катастрофа с епични размери.
Когато най-сетне отвори входната врата, Кали установи, че там стои Ерика Джеймсън, а до нея са поставени три шикозни куфара.
– Е, здравей – каза тя, а студените ѝ очи пронизваха Кали с пълна липса на топлина. – Не очаквах да бъда посрещната от прислужницата.
– Аз не съм прислужница, аз съм бавачка.
Ерика ѝ махна с ръка и влезе вътре.
– Бихте ли се погрижили за чантите ми, моля? Имах дълъг и изтощителен полет и пътуване.
– О, разбира се, госпожо – отвърна Кали, като се опитваше да се въздържи от откровена грубост.
Никол беше права, помисли си Кали. Ерика вярваше, че е победила Никол в подчинение със заплахата със секс касетата.
– Къде е синът ми? – Поиска Ерика.
– Мисля, че е с…- Кали се улови, докато посягаше да вземе багажа на Ерика. Последното нещо, което искаше да направи, беше да провали „изненадата“, че бившият съпруг на Ерика в момента е на територията на къщата.
– Мисля, че Ред е в игралната зала – беше всичко, което тя каза.
– Без значение колко зрял уж става, Ред все още е малко момче в сърцето си. Всички мъже са едни и същи. – Ерика я погледна, докато Кали вдигаше чантите. – Трябва да имаш това предвид, ако възнамеряваш да се омъжиш – продължи Ерика.
– Ще го направя, госпожо.
Ерика се ухили, минавайки през фоайето.
– Не, няма да го направиш. Вече никой не слуша по-възрастните.
– Искаш ли да ги занеса в стаята?
– Моля те. И бих искала стаята ми да е тази, която е най-отдалечена от всякакъв шум. Не ми харесва да ме будят каквито и да било фриволности или закачки, които се случват тук.
В крайна сметка тя стигна до стаята на Ерика с целия си багаж. По това време Кали вече беше изпотена и разчорлена. Ерика се огледа, когато Кали пусна куфарите на пода.
– Невероятно е – каза Ерика, а очите ѝ се присвиха с критично неодобрение. – С всичките тези пари не могат да направят повече, за да се чувстваме тук като нещо различно от хотел „Холидей Ин“.
– Е, аз обичам „Холидей Ин“ – каза Кали.
Ерика я погледна ужасено.
– Добре за теб, скъпа. Кога ще бъде сервирана вечерята?
– Не съм сигурна, но вероятно до час.
Ерика кимна.
– Накарайте сина ми да дойде да ме види възможно най-скоро. Бягай сега.
Кали се усмихна, чувствайки се така, сякаш Ерика очакваше от нея реверанс, преди да си тръгне. Майката на Ред сякаш беше останала с впечатлението, че са се върнали във времената на крале, кралици и аристокрация. Явно жената си въобразяваше, че е благородничка, а Кали беше просто поредната селянка която да командва.
Тя излезе от стаята, като почувства облекчение, че вече не е в присъствието на вещицата. В края на краищата това беше думата, която най-добре описваше Ерика Джеймисън.
Вещица.
Кали намери Ред и баща му, които играеха билярд. Рей вече беше пил и изглеждаше странно развълнуван, че отново се е събрал с бившата си съпруга.
Той продължаваше да се шегува, че последния път, когато са разговаряли, Ерика е заплашила да скочи от прозореца на четвъртия етаж.
– Но това беше преди поне петнайсет години – засмя се Рей, – така че сигурно се е поуспокоила малко.
Всички заедно напуснаха игралната зала и се отправиха към Ерика.
Докато вървяха, Кали усети поредното бръмчене в джоба си. Знаеше, че това вероятно е поредният забавен текст от Леви. Усмихвайки се предварително, Кали извади мобилния си телефон и го погледна.
Но текстовото съобщение не беше от Леви – то беше от Хънтър.

Трябва да поговорим.

Тя спря да върви за миг и се загледа в телефона си. Ръцете ѝ започнаха да треперят.
Част от нея отчаяно искаше да отговори, да му каже, че и тя иска да поговорят. Но не – това щеше да провали целия ѝ труд и усилия да тръгне по нов път.
А какво да кажем за Леви? Разбира се, те току-що се бяха запознали, но той изглеждаше мил и искрено заинтересуван от нея.
Във всеки случай тя нямаше време да се занимава с това точно сега. Кали отново прибра телефона си.
Затича се и настигна Ред и баща му, точно когато пристигнаха в стаята за гости, която беше предоставена на майката на Ред.
Ред почука леко на вратата.
– Кой е? – Чу се глас отвътре. – Това съм аз, Ред – каза Ред силно.
И тогава вратата се отвори и Рей и Ерика се изправиха един срещу друг. В този миг от лицето на Ерика изчезна целият цвят, а челюстта ѝ сякаш почти се отпусна.
– Рей?
– Ерика – каза Рей. – Мина известно време. Изненада, предполагам.
Кали не знаеше дали Ерика просто щеше да затръшне вратата пред тях.
В този тих момент, след като бащата на Ред заговори, можеше да се случи всичко. И тогава, шокиращо, Ерика се усмихна по-искрено, отколкото Кали би си помислила, че е възможно.
– Как си, Рей?
Рей разтвори ръце и Ерика излезе напред, а двамата се прегърнаха топло.
– Чудесно съм, Ерика. Просто чудесно.
Те се прегръщаха дълго време.
Ред погледна Кали с непроницаем поглед. Беше ли щастлив от повторната им среща – беше ли се надявал майка му да зашлеви шамар на баща му и да избяга по хълмовете?
Тя не можеше да разбере.
– Мисля, че вечерята ще е готова всеки момент – обяви Ред. – Можем да си поговорим по време на яденето.
Двамата прекъснаха прегръдката си, като все още се гледаха и се усмихваха. Ерика протегна ръка и докосна косата на Рей.
– Имате малко сиво, господине.
Той се засмя.
– Това се случва, когато остарявате, госпожице.
– Дали да не го направим? – Попита Ред и започна да върви.
– О, предполагам, че сме по график – каза Ерика и Рей се засмя гръмко.
– Изглежда, че момчето има намерение да ни държи в крак. Ами води, Гунга Дин!
Ред погледна назад, но продължи да върви и сега всички се връщаха към кухненската част.
Пристигнаха в кухнята, където Никол се потеше край печката. Кали се затича към нея, за да ѝ помогне.
– Извинявай, че те оставих. С какво мога да помогна?
– Можеш ли да вземеш дресинга от хладилника? Той е в дясното отделение до млякото.
– Разбира се. – Кали отиде до хладилника.
Всички вече разговаряха, въпреки че Ерика и Никол все още не се бяха поздравили.
– Ако искате да изчакате в трапезарията, вечерята ще бъде сервирана само след няколко минути – каза Никол.
Когато Рей и Ерика последваха Ред от кухнята, Никол се обърна към Кали.
– Изглежда, че се разбират като стари приятели от колежа.
Кали постави дресинга до забърканата салата в голямата дървена купа.
– Беше доста странно. Ерика беше шокирана да го види, но доколкото мога да преценя, не изглеждаше да има някакви тежки чувства между тях.
Никол поклати глава.
– Не знам какъв е смисълът на всичко това.
– Мислиш ли, че той ще направи нещо необмислено?
Никол сви рамене.
– Няма да ми каже нищо, освен факта, че като държи под око Ерика, поне знае, че тя не му забива нож в гърба.
В крайна сметка те донесоха храната на масата и тогава всички започнаха да се хранят.
Настроението по време на вечерята беше меко казано странно, помисли си Кали.
През по-голямата част от времето Рей и Ерика бяха поели контрола и се бяха вглъбили в своя малък свят. Говореха предимно за миналото.
– Спомняш ли си онази малка кола, с която обикаляхте, когато те срещнах за първи път? – Попита Ерика Рей, като се кикотеше като ученичка.
– Помня. Беше един малък раздрънкан Volkswagen Bug. Жълт като смърт. Взех те с него на първата ни среща, а ти почти си тръгна и се престори, че не знаеш кой съм.
Ерика се засмя.
– Обичах този бъг толкова, колкото и ти.
Рей поклати глава.
– Никой не е обичал тази кола толкова, колкото аз, Ерика. – Накрая вратите започнаха да падат и ти започна да я държиш заедно с тиксо. – Ерика се обърна към Ред. Очите ѝ бяха светли и блестящи и тя изглеждаше истински щастлива. – Помниш ли това, Ред?
Ред кимна, докато режеше парче пиле.
– Разбира се, че помня. Татко взимаше мен и Джеб с тази кола през уикендите.
Рей кимна, но част от усмивката беше напуснала лицето му.
– Уикендите. Това е всичко, което си спомням. Много е лошо, нали, Ерика?
Тя сви рамене.
– Не съм те изгонила, Рей.
Той се усмихна и сдъвка част от храната си, преди да отговори.
– Не беше нужно.
Ерика внезапно се наведе напред.
– В крайна сметка вратата не падна ли точно на магистралата? Ти едва не уби някого с това безумно нещо!
– Това е вярно – каза Рей малко срамежливо. И тогава двамата се разсмяха толкова силно, че никой от тях не можеше да говори в продължение на минута-две.
Това беше шоуто на Рей и Ерика, помисли си Кали, и те положително го харесваха.
След вечерята Никол нахрани Райли и след това я заведе долу в хола, за да могат Ерика и Рей да видят бебето.
Кали се зае с почистването на трапезарията и кухнята. Докато работеше, тя се зачуди защо Хънтър изведнъж и е писал от нищото.
Не можеш да му отговориш. Трябва да останеш силна, независимо от всичко. Той не е добър за теб.
И все пак имаше чувство, което не искаше съвсем да отшуми – чувство на болка, дълбоко и неумолимо усещане за загуба. Може би това беше просто загубата на „това, което можеше да бъде“.
Но ако Хънтър искаше истинска връзка, щеше да се опита да я създаде, вместо да подкопава всяка възможност, която Кали му бе дала.
Беше толкова просто, нали? Кали си мислеше за Рей и Ерика – двама души, които явно все още изпитваха чувства един към друг, дори след толкова години раздяла. Може би каквато и химия да са имали двама души, тя никога не е умирала. Може би беше като огън, в който въглените все още греят, само трябва да бъдат разпалени.
Може би идеята, че може просто да остави Хънтър зад гърба си, беше фарс и той винаги щеше да е там, преследвайки мислите и сънищата ѝ.

Назад към част 9                                                 Напред към част 11

***

Кали се чувстваше така, сякаш е обърнала посоката. Но щастливите времена не можеха да продължат вечно.
Една сутрин, няколко дни след като се запозна с Леви, докато Кали беше на верандата с Райли – Ред излезе навън.
Той се усмихна на бебето, гукаше и говореше някакъв глупав бебешки език, което беше смешно, защото идваше от Ред Джеймсън.
После се изправи, сгъна ръце и се загледа в имота си.
Кали си помисли, че изглежда не просто зает, а доста измъчен, сякаш не е спал.
– Всичко наред ли е? – Попита тя, като нежно люлееше Райли, докато бебето се гърчеше.
Ред изръмжа неангажиращо.
– Зависи от това как ще го погледнеш.
– Това е загадъчно. – Кали погледна към него.
– Е, нещата тук ще станат интересни.
– Интересни? По какъв начин?
Усмивката му избледня.
– Вчера получих имейл от Кейн Райт – каза ѝ Ред. Докато говореше, той се взираше в терена. – Изглежда, че майка ми се е свързала с таблоида, който Кейн притежава. Тя се опитва да ме хвърли под автобуса за пореден път – този път публично.
– Какво им е казала? – Попита Кали, а сърцето ѝ започна да бие учестено, като си помисли какво би направило подобно нещо на Никол.
– Казала, че имала секс касета и се интересувала от преговорите за цената. – Изхърка той. – Майка ми винаги е знаела как да ме удари там, където боли. Но предполагам, че не е достатъчно умна, за да осъзнае, че приятелят ми притежава проклетия уебсайт.
– Той ще ти я върне ли?
Ред кимна.
– Кейн вече и е платил, за да се опита да я накара да му изпрати това, което има. Мога само да се надявам, че в момента, в който говорим, тя не изпраща копия до всеки друг голям таблоид.
Кали беше зашеметена.
– Сигурна съм, че не е направила копия – каза тя. – Искам да кажа, че е по-възрастна и вероятно не знае колко лесно е да се копира DVD. – Но като си спомни Ерика Джеймсън и безумния гняв в очите ѝ, хищната интелигентност – Кали подозираше, че може да е достатъчно хитра, за да запази поне едно копие като застраховка.
Ред кимна, но Кали не мислеше, че думите ѝ са го успокоили особено.
– Както и да е, причината да ти разказвам всичко това е, че съм поканил майка ми и баща ми в къщата тази вечер. Това ще означава допълнителна работа за теб, тъй като те ще останат няколко дни.
Кали примижа объркано.
– Чакай. Какво?
Ред се усмихна на недоумението ѝ.
– Знам, че моментът е странен, но повярвай ми – има причина за всичко, което правя.
– Но ти току-що каза, че майка ти се опитва да те подхвърли под автобуса – изнудва те. Защо, по дяволите, ще я върнеш в дома си?
– Предполагам, че никога не си чела „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ – каза той. – Но съм сигурен, че си чувал фразата: „дръж приятелите си близо, а враговете си по-близо“.
Кали поклати глава.
– Не знам. Това звучи като опасен начин на живот, ако питаш мен.
– Така е. Но ако си пожарникар, понякога трябва да влезеш в горяща къща, да си близо до пламъците, да усетиш дима, може би дори да се изгориш – ако искаш да го спреш.
– Какво ще каже Никол за това?
– Няма да и хареса, но ще ми се довери да се погрижа за нещата. Това е, което правя.
Кали кимна несигурно.
– Е, изглежда, че си взел решението си.
– Взех. – Веждите на Ред се спуснаха и очите му се втвърдиха. – Не забравяй, че майка ми няма представа, че знам за това DVD. Тя не знае, че Никол ми е казала за него, и със сигурност не знае, че съм приятел с Кейн Райт.
– Но наистина ли я искаш в дома си?
– Въпросът не е в това – отговори той. – Въпросът е колко добре я познавам, а аз мисля, че я познавам достатъчно добре, за да се възползвам максимално от тази възможност.
И с тази загадъчна, но смътно заплашителна реплика той напусна верандата и се върна вътре.

***

По-късно същия ден Никол и Ред явно се караха.
Кали беше заета в къщата, подготвяйки се за това странно семейно събиране. Тя не беше разбрала – докато Никол не го спомена – че Ерика Джеймсън е разведена с бащата на Ред от много и години. Разделили са се, когато Ред е бил на три години.
Кали си мълчеше, докато работеше, за да почисти и подреди къщата, но нямаше представа защо Ред иска да събере разведените си родители под един покрив с новороденото си бебе. Особено след като беше наясно с факта, че майка му активно се опитва да унищожи живота му.
Дали си мислеше, че това ще успокои Ерика по някакъв начин?
Дали това беше някаква странна детска мечта за пресъздаване на щастливо семейство, което никога не е съществувало в действителност?
Тя не знаеше, но не очакваше с нетърпение да види резултатите от експеримента на Ред.
И Никол също не беше. Кали не беше наблизо по време на разговора, когато Ред ѝ беше обяснил плана си, но съдейки по резултатите, той не можеше да мине много добре.
През целия ден Никол беше неестествено тиха – мрачна и саркастична. Дори не се държеше много мило с Кали.
Всички в къщата сякаш бяха настръхнали и това само се влошаваше, когато слънцето започна да залязва и все повече наближаваше времето, когато щяха да пристигнат „гостите“.
Около пет и трийсет от входната врата се чу обаждане.
– Татко е на път – съобщи Ред.
– Чудесно – каза Никол и извъртя очи. – Да разпънем червения килим.
– Никол, успокой се – каза Ред.
– Не ми казвай какво да правя. Не и тази вечер.
Той въздъхна разочаровано. После погледна към Кали.
– Ще разчитам на теб през следващите един-два дни. Не се притеснявай, каквото и да се случи.
– Ще направя всичко по силите си – отвърна Кали.
– Всички ние ще бъдем добри малки войници, не се притеснявай – каза Никол.
Ред погледна и двете, като пренебрегна сарказма на Никол.
– Татко може да бъде малко странен – каза той. – Само едно предупреждение. Не съм го виждал от години, но ако е нещо като последния път, когато го видях… ами… да кажем, че може да бъде малко ексцентричен.
Сякаш в отговор на предупреждението му, звънецът на вратата се разнесе силно. Кали тръгна да отвори, но Ред я спря.
– Аз ще отворя – каза той. Той отиде до входната врата и тя чу как той я отваря.
Очакваше обичайните звуци на син и баща, които се събират отново след известно време раздяла. Силни гласове, смях, забележки за това как изглежда другият. Но нямаше нищо, само някакви ниски гърлени звъци. И тогава Ред заведе баща си в кухнята, за да се запознаят.
Баща му беше по-нисък от Ред, с тъмна, къдрава коса и голяма, доста неподдържана брада. Беше като полярната противоположност на Ред, реши Кали. Колкото Ред беше елегантен и спретнат, толкова баща му сякаш току-що се беше събудил и наметнал мръсни дрехи, без да си направи труда да се обръсне или дори да си среше косата.
Не беше особено здрав, въпреки че имаше известна груба сила във външния си вид. Носеше закърпени дънки и дънково яке, което не можеше да бъде направено по-късно от 1995 г. През едното си рамо беше преметнал зелена армейска чанта.
Той кимна на Кали.
– Ти трябва да си Никол – каза той и се приближи към нея с протегната ръка. – Още по-красива си, отколкото си представях.
Кали се изчерви и поклати глава.
– Не, не…
Ред се намръщи.
– Татко, това е бавачката ни, Кали. Никол е точно тук.
Баща му направи физиономия.
– Бавачка? За какво ти е такава?
Никол заобиколи плота, за да се ръкува с бащата на Ред.
– Много ми е приятно най-накрая да се запозная с вас, господин Джеймсън – каза тя.
– Наричай ме Рей – каза той и стисна ръката ѝ. – Приятно ми е да се запозная с теб, Никол.
И тогава в стаята настъпи тишина. Сякаш бяха разговаряли часове наред и накрая бяха изчерпали интересните теми. Само че всички те се бяха запознали едва преди секунди. Неловкостта беше осезаема.
– С кола ли дойдохте? – Попита Кали, за да разчупи напрежението.
Рей се извърна и кимна.
– Аз. Дойдох от фермата си във Върмонт. Това е около пет часа и половина. Всъщност не е зле.
– О, ти живееш във ферма? – Каза Кали. – Трябва да е красиво.
Той кимна.
– Не е имение в Кънектикът, но ми стига. – Тя не можеше да разбере дали се шегува, или не, затова Кали просто се усмихна.
– Татко, искаш ли да занеса чантата ти в спалнята? – Попита Ред.
– Разбира се. Предполагам, че ще спя в едната спалня и мога да отида да сера в съвсем друга стая. Искам да кажа, защо иначе да имаш две дузини стаи, ако не можеш да се изсереш в различна баня всеки ден, нали?
– Можеш да имаш толкова стаи, колкото ти е необходимо – отвърна Ред и го придружи по коридора.
Когато си тръгнаха, Никол погледна Кали и направи физиономия.
– Все си повтарям, че това ще е само за няколко дни.
Точно в този момент Кали усети жужене в джоба си. Тя извади мобилния си телефон.
Беше съобщение от Леви.

Гледам „В крак с Кардашиян“ и си мисля за теб. Какво правиш?

Кали се усмихна, докато го четеше.
– Хънтър? – Попита Никол и после се изчерви. – Съжалявам. Не е моя работа.
Кали прибра телефона в джоба си.
– Не, това е… просто брат ми. Нещо глупаво.
Никол кимна и повдигна вежди, сякаш това обясняваше всичко.

Назад към част 8                                               Напред към част 10

***

Следващите няколко дни минаха без инциденти, с изключение на един ярък кошмар, в който Терънс реши да не вярва на историята на Кали, че ще се обади на полицията, и вместо това я блъфира.
Кали се събуди точно в момента, когато големите ръце на Терънс се бяха сключили около гърлото ѝ и напълно ѝ бяха прекъснали кислорода. Задъхвайки се, тя беше благодарна, че се намира вкъщи, в хубавото си, безопасно легло, толкова далеч от замъка на Хънтър, колкото е възможно.
Това беше единствената кисела нотка в иначе щастливия период от време в дома на Джеймисън.
Бебе Райли се справяше чудесно – имаше огромен апетит и всъщност спеше достатъчно, за да запази разсъдъка на всички тях. Кали ставаше с нея около шест сутринта, тъй като Никол обикновено правеше по две хранения през нощта и имаше нужда да си почине.
В останалите случаи нейната работа беше да помага на Никол с каквото е необходимо, да гледа Райли, когато Никол си почиваше или ако двамата с Ред искаха да прекарат известно време заедно.
Това беше приятна, спокойна рутина, макар и малко скучна на моменти.
Кали беше твърдо решена да не продължава да е обсебвана от Хънтър, дотолкова, че започна да ходи всеки ден на фитнес за един час.
Един ден, докато беше на елиптичния уред, на съседната машина се качи мъж и започна да тренира.
Беше симпатичен мъж на нейната възраст, с широки рамене и светлокафява коса, подстригана на каре. Носеше черни къси панталони и черен потник, който разкриваше големи бицепси.
Забавното беше, че беше подпрял списание на таблото на машината и четеше статия за Кардашиян.
Кали не можа да се сдържи да не се усмихне, когато погледна и видя какво чете толкова съсредоточено.
Той се огледа и я забеляза как се взира в него. Веднага на необикновено красивото му лице се появи усмивка.
– Ей, това беше единственото списание, което имах вкъщи.
Кали кимна, осъзнавайки, че е на машината от близо четиридесет минути и се поти като буря.
– Но истинският въпрос е: защо изобщо го имаше в къщата си?
Човекът се намръщи. Дишаше тежко, но все още беше много способен да говори, сякаш не се движеше с невероятно бърз темп.
– По дяволите. Нямам добър отговор за това. Предполагам, че имам нещо общо с Кардашиян. Вероятно не бива да признавам това на напълно непознат човек.
– Предполагам, че сега не съм напълно непозната, след като знам дълбоката ти, тъмна тайна – усмихна се тя.
Той я погледна по-дълго, а кафявите му очи бяха мили, може би дори заинтересовани.
„Флиртувам ли?“- Попита се тя. – „Може би флиртувам. И какво лошо има в това?“
– Казвам се Леви – каза той. – Тъй като вече не сме непознати, смятам, че поне трябва да знаеш името ми.
Кали кимна, пое си дълбоко дъх, който не беше само от нейната тренировка.
– Аз съм Кали – каза му тя.
– Красиво име – отвърна той.
– Толкова красиво, колкото Ким Кардашиян?
Той се замисли за това.
– Близо. Може би. Трябва ми време да помисля.
Кали се засмя. Добре, значи той изглеждаше добре и имаше чувство за хумор. Тя дори усещаше малки раздвижвания на пеперуди в стомаха си.
– Добре, ами кажи ми, когато вземеш решение – каза му тя, като изключи елипсовия си уред. Вече беше стояла на него десет минути повече от обикновено.
Като избърса лицето и ръцете си, Кали взе ключовете и водата си и изстреля към Леви още една бърза усмивка, докато слизаше от машината.
Той ѝ махна с ръка, но продължи да се занимава усърдно с тренировката си, докато тя отиде в другата част на залата, за да направи упражненията си с тежести.
След размяната на мнения Кали беше в приповдигнато настроение. Чувстваше се като голяма работа, макар да знаеше, че това е просто един безобиден разговор. Тя седна и започна да прави машината за раменна преса.
Когато стигна до почивката между втората и третата си серия, трябваше да напълни бутилката си с вода и така се случи, че Леви се нареди зад нея на опашката при фонтанчето за вода.
– Здравей – каза той. – Все се сблъскваме.
– Изглежда така – съгласи се тя и напълни бутилката си.
– Знаеш ли, мислех си за този въпрос за Кардашиян.
– Труден въпрос.
– Може би ще успея да го разбера, ако те опозная по-добре.
– Може би. – Тя усети как по бузите ѝ разцъфтява цвят. Бутилката ѝ започна да прелива и тя се отдалечи от фонтана.
Леви ѝ се усмихваше.
– Имаш ли време за чаша кафе или нещо друго? Чай? Сладкиши?
– Кога? Сега?
– Няма по-подходящо време от сегашното. Освен това винаги пия кафе, след като съм прекарал един час в потене във фитнеса.
– Някак си ми е трудно да повярвам в това. – Той сви рамене.
– Искаш ли да се присъединиш към мен?
Тя се поколеба. Какво щеше да си помисли Хънтър, ако знаеше?
Само тази мисъл я накара да се ядоса достатъчно на себе си, за да се съгласи веднага.
– Абсолютно, с удоволствие ще се присъединя към теб – каза тя.
– Страхотно. Искаш ли да се срещнем отпред след пет минути? Трябва да се преоблека и да си взема бърз душ.
– Разбира се. – За щастие, в чантата си за фитнес имаше дрехи за смяна, така че можеше да вземе и душ – макар че обикновено чакаше да се прибере вкъщи, за да го направи.
Кали отиде и си взе много бърз душ, чудейки се какво всъщност означава тази среща на кафе. Дали той е човекът, от когото наистина може да се заинтересува, или това е просто начин да се опита да се убеди, че е приключила с Хънтър?
В крайна сметка може би нямаше значение – реши Кали. Всичко, което имаше значение, беше да се опита да прави нови неща и да поеме отново контрола над живота си.
Когато Кали излезе навън, Леви я чакаше. Сега той изглеждаше още по-добре, облечен в тесни дънки и светлозелена риза с дълъг ръкав, а на главата му се мъдреха слънчеви очила.
– Искаш ли просто да се разходим дотам? – Попита той, посочвайки улицата. – Това е само на около една пресечка оттук.
– Става – каза Кали и те тръгнаха.
Беше странно да се разхождаш с човек, който не беше Хънтър. Леви имаше съвсем различна енергия. Беше лек, привлекателен, остроумен и тя не усещаше мрака, който обикновено излъчваше Хънтър. В същото време се чудеше за химията – можеше ли Леви да я накара да почувства нещата, които Хънтър я беше накарал да почувства?
Престани да анализираш прекалено много – скастри се Кали. Просто се наслаждавай.
След като влязоха в кафенето, Леви я придружи до касата.
Момичето, което работеше там, го попита за поръчката му и се усмихна срамежливо.
– Голямо студено кафе, шот с ванилия. И за моята нова приятелка тук…- Той се обърна и я погледна. – Какво искаш, Кали?
– Само едно малко капучино.
– Значи, малко капучино – каза той.
Момичето кимна и изписа поръчката.
– Имам това – каза Леви, преди Кали да успее да посегне към парите. И тогава плати, като даде на момичето два долара бакшиш отгоре на поръчката.
Отидоха и седнаха на малка масичка до прозореца.
Леви се загледа за малко в прозореца. Кали го наблюдаваше, чудейки се какво мисли. За миг изражението му се промени и тя се зачуди дали не го е преценила погрешно. Мислеше си, че под хумора и лекотата се крие твърдост.
Но после чувството премина и той се обърна и отново ѝ се усмихна.
– Не си оттук, нали?
Кали поклати глава.
– Как можеш да разбереш?
Той сви рамене.
– Нямаш акцент и си прекалено дружелюбна.
– Да бе – засмя се тя.
– Сериозно говоря. Да завържеш разговор с жена във фитнеса е като да видиш Халеевата комета.
– Често ли се опитваш да водиш разговори с жени във фитнеса?
Той посочи към нея.
– Това е хитър въпрос. Аз възразявам.
– Отхвърля се.
– Студено кафе с шот ванилия, капучино – извика бармана. – Това сме ние – каза той и се изправи.
– Колко удобно – каза Кали.
Тя го наблюдаваше как отива и взема кафетата им, като направи бърз коментар, който разсмя момичето зад щанда.
Кали се зачуди дали Леви наистина е просто един от онези свръх общителни хора, или наистина се интересува от нея.
След малко той седна отново с напитките им.
Тя духна от кафето си, а той отпи от своето.
– И така – каза той. – Достатъчно за навиците ми във фитнеса. Разкажи ми за себе си, Кали. – Тъмните му очи се фокусираха върху нея.
– Ами какво точно искаш да знаеш?
– Изненадай ме. Знаеш за дълбоката ми тайна любовна афера с клана Кардашиян. Мисля, че имам право да чуя също твоята дълбока тайна в замяна.
Кали се поколеба. По някаква причина коментарът му за тайните я накара да се сети за мазето на Хънтър. Изведнъж тя си спомни ярко как е гола, вързана за онази система от ролки. Пот, стичаща се между гърдите ѝ, топлина между краката ѝ.
– Кали? – Попита той, като махна с ръка. – Мисля, че те загубих.
Тя примигна.
– О, съжалявам – каза тя, чувствайки се развълнувана. – Просто осъзнах, че всъщност трябва да тръгвам след минута-две. Аз съм бавачка и…
– О, бавачка. Това е страхотно.
– Да. Това е наистина добра работа. С какво се занимаваш?
– В момента съм в училище на пълен работен ден, уча за учител по специално образование.
– Това е невероятно – каза Кали.
Леви се усмихна.
– Благодаря. Наистина съм запален по това.
– Съжалявам, че си тръгвам толкова скоро – каза му Кали и стана. Не знаеше какво точно не е наред, но изведнъж и се прииска да се махне оттам.
– Ще те придружа до колата ти.
– Разбира се. Благодаря.
Те се върнаха на паркинга на спортната зала, а Леви отпиваше от кафето си и говореше за аспирантурата и за работата, която се надяваше да получи, когато завърши.
Кали най-накрая започна да се успокоява, след като се чувстваше толкова разтревожена в кафенето. Тя реши, че всъщност харесва Леви. Все още не беше сигурна доколко. Но той беше приятен, открит и забавен.
– Това е моята кола – каза Кали и спря. – Всъщност това е колата на шефа ми.
– Ей, добре – с удоволствие бих направил това отново – каза и Леви. – Мога ли да получа твоя номер преди да тръгнеш?
– Абсолютно – каза тя, изненадана от прямотата му и щастлива едновременно. Леви извади своя iPhone и записа телефонния ѝ номер. Когато приключи, той се усмихна.
– Имаш ли нещо против да ти изпратя бърз SMS, за да го изпробвам?
Тя се засмя.
– Разбира се. Защо не?
Той набра нещо и натисна „Изпрати“. Миг по-късно тя го получи.
– Ще го прочета, когато се прибера вкъщи – каза тя.
– Добре. Довиждане, Кали. Беше ми много приятно да се запознаем. – Той и помаха, докато тя се качваше в колата си и я запалваше.
След това започна да шофира към дома. Но по пътя се разсея твърде много, чудейки се какво ѝ е написал, затова спря и извади телефона си.
Той написа две кратки изречения.
Между теб и Ким Кей? Избирам теб всеки път.

Назад към част 7                                                          Напред към част 9

***

Бебе Райли най-накрая си беше удома.
Колкото и да бяха разстроени Ред и Никол заради инцидента с DVD-то, което беше изпратила Ерика Джеймсън, сега те бяха също толкова развълнувани, че дъщеря им е в състояние да напусне болницата.
Кали откри, че собствените ѝ очи се пълнят със сълзи, докато гледаше как Никол държи Райли и минава през къщата, казвайки ѝ, че си е у дома.
– Ще ти хареса тук, Райли. Това е домът. Искаш ли да се качиш горе и да видиш стаята си, скъпа?
Ред вървеше редом с Никол, докато тя носеше бебето до детската стая.
Кали ги последва, като гледаше как Никол посочва всички малки щрихи, които Ред беше направил в стаята за своето момиче.
– Мога ли да я подържа? – Попита след малко Ред.
– Разбира се, че можеш – каза Никол. – Татко иска да те прегърне сега, сладурче – гукаше Никол, докато Райли пищеше и гукаше щастливо.
Ред взе бебето в ръцете си и Кали се възхити колко естествено я държи. Райли сякаш мигновено изпадна в блажено състояние, а Никол и Ред си размениха усмивки над нея.
– Мисля, че е уморена – прошепна Ред.
– Трябва да я сложим да подремне в кошарата – каза Никол.
Ред кимна, а лицето му все още грееше. Той се наведе напред, като внимаваше да не бутне бебето, и целуна Никол по устните.
Никол му отвърна с целувка.
– Обичам те толкова много – каза тя и се вгледа в очите му.
Кали усети малък трепет на ревност, но после той изчезна толкова бързо, колкото се появи.
Те излязоха от детската стая и се отправиха към основната спалня. Кали каза на Никол, че ще се видят долу, но да ѝ съобщи, ако имат нужда от някаква помощ.
След като слезе долу, тя отиде и започна да реорганизира хладилника. Това нямаше да отнеме много време, тъй като държаха всичко да е много подредено, откакто знаеха, че бебето ще се прибере у дома.
Ровейки се из рафтовете, тя се опита да направи така, че всичко да е изправно, премести някои от по-малките продукти долу на рафтовете, където пасваха по-добре.
Просто се занимавам с бумащина – помисли си тя, докато преместваше малко гръцко кисело мляко на долния рафт вдясно. Това дори не е необходимо – хладилникът вече е организиран!
Кали се почувства неспокойна. Напоследък просто нямаше достатъчно неща за вършене вкъщи. Може би сега, когато Райли най-сетне беше тук, щеше да има повече работа за вършене. Беше трудно, защото те я бяха накарали да се чувства толкова добре дошла в къщата, но Никол все още се опитваше да прави почти всичко сама.
Понякога Кали се чудеше дали наистина имат нужда от бавачка – особено от бавачка на живо, когато и Ред, и Никол искаха да участват във всеки момент от живота на Райли. Това беше чудесно, но караше Кали да се чувства някак безполезна в схемата на нещата.
Ако не се занимаваше, понякога я обземаше самота и имаше моменти, в които просто искаше да се прибере в Охайо.
– Хей, какво става?
Гласът на Никол изтръгна Кали от мислите ѝ. Тя стоеше с отворена врата на хладилника и се взираше в пространството.
– О, съжалявам. – Кали затвори вратата на хладилника и се отдалечи небрежно от него, сякаш не беше размишлявала току-що върху положението си в къщата. – Значи Райли спи?
– Да – кимна Никол. – Ред седи там горе при нея и върши някаква работа с документи.
– Тя ще бъде такова момиченце на татко – засмя се Кали.
Никол се съгласи.
– Кълна се, вече прави толкова много изрази, които ми напомнят за него.
Кали се усмихна, но сърцето ѝ не беше напълно в нея. Никол сякаш усети, че нещо не е наред.
– Всичко е наред ли е, Кали?
– Защо, правя ли нещо странно?
Никол поклати глава, но изражението ѝ беше озадачено.
– Не правиш нищо странно, но напоследък имам едно такова усещане… не знам. Искам да се уверя, че си щастлива тук.
Кали си наложи да се усмихне.
– Разбира се, Никол. Вие сте били толкова невероятни с мен. – Защо просто да не и каже истината? Зачуди се Кали. Но не искаше да води такъв разговор с Никол, когато тя празнуваше завръщането на Райли у дома.
– Може би трябва да си вземеш следобед и вечер почивка, Кали.
– Не, моля те, искам да ти помогна.
Никол се засмя.
– Работиш прекалено много. Освен това и двамата с Ред сме си вкъщи и точно сега ще правим всичко за Райли. Ще се отегчиш до смърт. Защо не отидеш да направиш нещо забавно?
Кали не искаше да признае, че няма абсолютно нищо за правене, затова просто се съгласи, сякаш това беше чудесна услуга, която Никол правеше за нея, макар че всъщност се страхуваше от празнотата, която сега трябваше да запълни.
– Благодаря, Никол – каза тя и се усмихна, сякаш това беше най-добрата новина, която беше чувала през целия ден. – Наистина го оценявам.
Какво трябва да правя с цялото това свободно време? Помисли си тя и през тялото ѝ премина вълна от страх.
– Ако искаш, можеш да вземеш колата – каза ѝ Никол.
И тогава, като светкавица, на Кали ѝ хрумна идея. Искаше да върне огърлицата, която Хънтър ѝ беше подарил като символ на връзката им. В края на краищата можеше да е скъпа, а и със сигурност вече нямаше нужда от тази вещ. Освен това мразеше да я има постоянно наблизо.
В момента тя седеше в горното чекмедже на скрина и понякога през нощта тя си мислеше да я сложи отново, усещайки тежестта и върху гърдите си.
Беше време да върне огърлицата. И с всичкото това време, което имаше да убива, тя реши, че може да ѝ подейства добре да закара огърлицата до замъка и да я остави в пощенската му кутия.
Ами ако той те види да идваш? Той има изглед към целия склон на хълма.
Тя си каза, че по всяка вероятност Хънтър дори не си е вкъщи в момента. Беше зает човек с филмови проекти и всякакви други неща. Можеше да работи в офиса си и да пише книгата си.
Или пък да е в мазето си с онази жена.
Какъвто и да беше случаят, едва ли щеше да се случи да наблюдава пътя към дома си, така че тя щеше да има достатъчно време просто да спре и да пусне огърлицата в пощенската му кутия.
Това щеше да е катарзисно. Може би това щеше да я извади от това състояние, в което сякаш се намираше през последните няколко дни.
Решила как да действа, Кали изпита прилив на енергия и оптимизъм. Отиде в спалнята си и взе огърлицата от скрина. Самото и държане в ръката ѝ – гладкостта и хладината върху кожата ѝ – беше някак успокояващо.
Мисълта да я остави в дома на Хънтър за момент я смути. Осъзна, че все още има някаква привързаност към огърлицата.
Ето защо трябва да го направя сега. Трябва да направя изявление, да приключа и да продължа напред.
Кали излезе от къщата няколко минути по-късно, без да си прави труда да си направи прическа или грим. Тя нямаше да се вижда с никого – това не беше социален разговор.
По време на пътуването с колата Кали си пусна силна, агресивна музика и запя с пълно гърло. Беше изпълнена с адреналин и увереност в решението си. Чувстваше се почти щастлива за първи път от цяла вечност.
Но когато за първи път съзря замъка, който отново се извисяваше на върха на хълма, всичко се промени. Заля я вълна от притеснение, което я заля със страх и тревога.
Сякаш се намираше под вода.
Когато започна да се изкачва по хълма, къщата имаше сенчесто присъствие над нея и имаше чувството, че някой вътре я гледа отгоре, смее се и се смее.
Цялото ѝ добро настроение беше изчезнало. Сега Кали беше просто с мрачно лице и решителност, движейки се нагоре под остър ъгъл, чувствайки, че може просто да падне назад от лицето на земята.
Когато най-сетне стигна върха, тя беше толкова нервна, че и стигнаха няколко секунди, за да се обърне и да се прибере у дома, без изобщо да върне огърлицата.
– Успокой се – каза тя на глас, но от това нещата изглеждаха още по-зле. Да говориш на себе си е това, което правят лудите, отчаяни хора, помисли си тя. Събери се, Кали.
В крайна сметка решителността победи и Кали бавно измина последните няколко метра до замъка на Хънтър.
Когато пристигна, тя с изненада видя на алеята две коли, които дори не позна. Отначало тя си помисли, че Хънтър може да си е купил нещо ново, но после реши, че това е малко вероятно. В края на краищата, нито един от двата автомобила не беше достатъчно лъскав за вкуса му.
Тези коли принадлежат на някой друг. Една от тях вероятно е принадлежи на жената, която е отседнала при него.
Тази мисъл накара Кали да изпита силна ревност, но тя я отблъсна.
Тя свали прозореца си, когато спря до пощенската му кутия. Така или иначе, помисли си тя, това няма значение. Бързо ще се отърва от този боклук, за който той се опита да ме накара да повярвам, че означава нещо, а след това ще отпътувам от тази обитавана от духове къща колкото се може по-бързо.
Тя взе огърлицата в ръка и отвори пощенската кутия. Сега я пусни вътре, каза си тя.
В този момент чу мъж да крещи.
– Отвори шибаната врата, Скарлет, или, да ми помогне Бог, ще я разбия.
Гласът на мъжа беше мощен и дълбок и веднага кожата ѝ настръхна.
Кали държеше огърлицата, докато извиваше врат, за да види кой крещи. Точно зад ъгъла тя видя сянката на един мъж. Сянката беше голяма, но това може да е просто ефект от ъгъла на слънцето, помисли си Кали.
Но после той се отдръпна леко от къщата и тя видя, че наистина е голям и толкова страшен, колкото звучи.
Не, той беше дори по-лош.
Мъжът беше едър, набит, с рошава кафява коса и козя брадичка. Носеше джинси, строителни ботуши и фланелена риза, навита до лактите. Сигурно беше над метър и осемдесет и двеста килограма. Прикриваше очите си от слънцето и се взираше в терасата.
– Слез тук, Скарлет. Говоря напълно сериозно. Не ме карай да те изритам.
Кали сложи телефона до ухото си и започна да набира 911, но нямаше възможност да завърши обаждането.
Точно тогава едрият мъж я забеляза. Вероятно беше на десет или петнайсет метра от нея, но и се стори, че е много по-малко.
– Ей, какво правиш? – Каза той с нотка на тревога, примесена с гнева му.
Кали се възползва от възможността да бъде агресор. Не показвай страх, каза си тя, иначе това ще свърши зле.
– Току-що се обадих в полицията – излъга тя, а треперенето в гласа ѝ издаваше изхабените ѝ нерви. – Те са на път.
Мъжът се взираше в нея отсреща, сякаш се опитваше да определи вероятността тя да лъже и дали е достатъчно бърз, за да стигне до колата си междувременно.
– Ти, шибана кучка.
Тя му се усмихна, въпреки че сърцето ѝ заби в гърдите.
– Кажи го на полицаите, когато дойдат тук. Сигурна съм, че ще се отнесат с разбиране към омразата ти към жените.
Той ѝ отвърна с усмивка, но усмивката му имаше цялата дружелюбност на акула чук.
– Всичко е наред, бебе. Виждам регистрационния ти номер толкова добре, колкото ти виждаш моя. – Той отново погледна към терасата и примижа, като изглежда не откри това, на което се надяваше. След това промълви нещо нечленоразделно, качи се в колата си и тръгна.
Сърцето на Кали и без това беше забило, но се ускори, когато мъжът забави ход, докато излизаше от алеята. Вероятно сега беше само на метър или два от нея и имаше достатъчно време да излезе и да направи каквото искаше да и направи.
Той свали прозореца и се изплю. Кали се отмести от пътя точно навреме, тъй като плюнката му се разпръсна отстрани на колата ѝ и част от нея дори кацна на седалката близо до главата ѝ.
– Ти си поредната му курва? – Попита той.
Тя дори не отговори.
– Ще се видим наоколо – каза той. – Не се притеснявай. И след това потегли, оставяйки след себе си облак прах и мирис на изгоряла гума.
Кали си отдъхна с облекчение и върна мобилния си телефон в чантата когато чу как двигателят му изчезва в далечината.
Тя се разтрепери, наистина се разтрепери по начин, по който не го беше правила досега. Това беше най-близкото усещане, което някога беше изпитвала, сякаш животът ѝ е в опасност.
Кой, по дяволите, беше този човек? Зачуди се тя.
Кали грабна няколко кърпички от чантата си и избърса плюнката от седалката си. Само като я гледаше и знаеше, че е от този човек, тя набръчка нос.
– Хей, добре ли си? – Обади се женски глас отблизо и така стресна Кали, че тя подскочи на мястото си.
Кали вдигна очи и видя, че входната врата се отваря и тъмнокосата жена от бара слиза по пътеката към колата. Беше облечена в модерен син анцуг и малка тениска, която показваше много деколте и дори малко корем, докато тичаше към колата на Кали.
– Добре съм, всичко е наред – каза Кали, като се опита да се засмее. – Какво каза, за да се отървеш от Терънс?
Този човек не приличаше на Терънс, помисли си Кали. Приличаше може би на Буба или на Франк, но определено не на Терънс.
– Казах му, че съм се обадила в полицията и че са на път – каза и Кали.
Очите на жената се разшириха.
– Дали са?
Кали поклати глава.
– Не, но вероятно трябва да им се обадя. Той заплашваше теб и мен.
– Моля те, недей. Обаждала съм им се и преди и те не са направили нищо. – Кали беше скептично настроена, но си замълча.
– Добре, това е твоят живот.
– Благодаря ти, че го направи. Беше много смело – каза тя. – Името ми е Скарлет.
– Аз съм Кали – каза тя и се опита да се усмихне, но не и се получи съвсем. Скарлет кимна.
– Помня те. От онзи ресторант.
– Да. Това съм аз. – Тя отново се опита да се усмихне. Не се получи. – Както и да е, вероятно трябва да тръгвам, ако си добре и не мислиш, че той ще се върне.
– Добре съм. И наистина го оценявам. – Скарлет ѝ се усмихна и Кали трябваше да признае, че момичето имаше красива усмивка. Тя озаряваше цялото ѝ лице.
– Не се притеснявай – каза ѝ Кали и започна да включва колата си в движение.
– Хей, трябва да ти обясня какво се случва с мен и Терънс – каза Скарлет. – Дължа ти обяснение.
– Не, благодаря – каза и Кали.
– Но ако си ядосана на Хънтър…
– Не съм ядосана на Хънтър. И не искам да бъда груба, но не ми е интересно да чуя всички кървави подробности за теб и Терънс и защо той се ядосва, че си останала тук с друг мъж.
Скарлет поклати глава.
– Слушай, ако ми дадеш възможност да ти разкажа цялата история…
– Не искам да знам цялата история. Колкото по-малко знам, толкова по-добре за всички – каза тя. Беше приключила с опитите да изкопае подробности от живота на Хънтър, камо ли пък подробности за жените, с които е спал. Това беше само черешката на върха, що се отнася до Кали.
Тя нямаше нужда от повече знаци от Вселената. Последният беше направо глупав.
Скарлет сякаш най-накрая прие решението на Кали. Тя стисна устни и сви рамене.
– Добре. Е… приятно ми беше да се запозная с теб, предполагам.
– Има едно нещо – каза внезапно Кали. Тя издърпа огърлицата през прозореца, а ръката ѝ беше протегната. – Можеш ли да дадеш това на Хънтър вместо мен? Кажи му, че искам да се уверя, че ще я получи обратно.
Скарлет взе огърлицата несигурно. Тя я погледна и изражението ѝ беше нечетливо.
– Добре. – Тя отново погледна към Кали. – Ще я предам.
– Благодаря.
Нямаше какво повече да каже и тя си тръгна.

Назад към част 6                                                            Напред към част 8

***

Изминаха няколко дни. Нещата сякаш отново се върнаха към нормалния си ритъм.
Ако между Никол и Ред е имало някакво напрежение заради това DVD, Кали никога не е виждала доказателства за това. Изглеждаха все така любящи и нежни, както винаги, и затова тя предположи, че са разрешили всичко.
Бебе Райли щеше да се прибере у дома само след няколко дни, а сега прекарваха повече време и с нея в болницата. Тя беше толкова очарователно бебе, а Ред и Никол бяха толкова любящи родители.
Никол все още беше уморена през по-голямата част от времето, а след като отиде на лекар за някои кръвни изследвания, се оказа, че вече е и леко анемична. Лекарят подчерта, че Никол все още трябва да си почива много и да спазва добър хранителен режим, да приема добавките, които и осигуряват, и да следи за кръвното си налягане.
Кали успя да се съсредоточи върху това да върши добра работа в къщата и да подкрепя Никол и Ред. Когато един следобед получи съобщение от Хънтър, в което и се казваше да дойде в дома му в 19:15 ч., тя веднага го изтри.
А след това отиде и изтри изцяло номера му от мобилния си телефон.
Може би просто ще продължа и ще сменя и моя номер, помисли си тя. Но не можеше да се реши на тази стъпка. Кали разсъждаваше, че е просто защото би било твърде непрактично и досадно да смени номера си и след това да информира всички.
Но дълбоко в себе си усещаше, че може би не е готова да прекъсне всякаква възможност за комуникация с Хънтър.
Очевидно обаче каквото и да е решила да направи по отношение на номера си, това не е имало значение, защото по-късно същия ден той се появи в къщата.
Всъщност Кали се разхождаше бавно из двора заедно с Никол, когато видя, че по частния път се движи кола. И тя я разпозна мигновено.
– По дяволите, той е тук! – Извика тя.
– Кой? – Попита, изненадана Никол. Тя сложи ръка на гърдите си.
– Хънтър. – Тя прокара ръка през косата си. – Съжалявам, ако съм те изплашила.
– Мога просто да помоля Ред да го изпрати.
– Може би той просто е тук, за да довърши интервюто им.
– Кали, не мисля така – каза ѝ Никол. – Не е нужно да се връщаш в къщата. Можем просто да продължим да вървим.
– Добре съм. Чувствам се силна. – Кали тръгна назад.
– Сигурна ли си?
– Сто процента съм сигурна.
Никол застана в крачка до нея и въпреки че сърцето на Кали биеше бързо, тя запази самообладание.
Хънтър и Ред говореха и се смееха навън, когато Кали и Никол пристигнаха.
И тогава Хънтър видя Кали и усмивката му угасна.
– Здравей, Кали.
– Здравей.
Ред погледна от Хънтър към Кали, а после към Никол.
– Трябва ли да сложим малко храна на масата? – Попита той. – Не очаквахме гост, но това не е проблем.
Никол поклати глава.
– Мисля, че просто трябва да влезем вътре.
Хънтър се усмихна.
– Ако мога да отнема малко от времето на Кали, ще бъде чудесно.
Очите на Ред се присвиха.
– Всичко наред ли е? Кали, добре ли си? – Кали кимна и си пое дълбоко дъх.
– Да, добре съм. Скоро ще дойда.
– Уведоми ни, ако имаш нужда от нас. – Той погледна Хънтър с недоверие и това накара Кали да се усмихне малко, защото ѝ напомни за нещо, което брат ѝ Шон можеше да направи, ако беше тук.
След като Никол и Ред влязоха вътре, раменете на Хънтър се отпуснаха малко и той насочи вниманието си изцяло към нея. – Трябва да поговорим – каза той.
– Не мисля, че имаме какво да си кажем – отвърна тя, без да може да го погледне директно.
Той беше облечен в типичното си облекло – сини дънки, небрежна тениска, която показваше невероятното му тяло. Косата му беше оформена и беше чисто избръснат. И я гледаше така, сякаш искаше да я хвърли на пътя и да я съблече гола, да я вземе точно там и да не му пука кой ще види как го прави.
– Мисля, че имаме какво да обсъдим – каза и той. – Защо пренебрегваш телефонните ми обаждания и текстовите ми съобщения?
Тя вдигна пръст.
– Едно телефонно обаждане и един текст.
– Независимо от това, ти игнорира и двете.
– Хънтър, какво искаш от мен? – Тя избута косата от очите си и го погледна.
Той ѝ отвърна с поглед.
– Ти знаеш какво искам. – Очите му подсказваха дори повече от думите му.
Кали мразеше това, че все още го желаеше физически, въпреки тайните му и отказа му да я допусне в живота си. Но на физическата нужда можеше да се устои, точно както при отказването на цигарите. Не че тя някога щеше да откаже цигарите, но хората го правеха.
И знаеше, че би могла да откаже Хънтър след видяното в дома му и начина, по който се беше отнесъл към нея.
– Не мога повече да правя това.
– Можеш. И ще го направиш. – Гласът му беше нисък и властен.
Сърцето ѝ се ускори. Това беше гласът, който той използваше в спалнята. Същият глас, който използваше, когато ѝ заповядваше да се съблече или да се държи неподвижно в мазето, докато я връзваше за една от машините си.
– Мога да го направя, прав си – каза му тя. Накрая срещна стабилния му поглед. – Но вече не искам.
Той помръдна малко, сякаш думите ѝ наистина го бяха ужилили – раниха го физически.
– Кали, това е неприемливо. Имаме договор…
– Не ме интересува.
Сега тя сякаш го беше ударила. Бузите му бяха зачервени, а тя никога не беше виждала Хънтър с толкова много цвят в бузите. Очите му бяха разширени от недоверие.
– Не ти пука? Ами нашето споразумение? Какво ще кажеш за времето, което сме прекарали заедно?
Тя трябваше да се засмее на това.
– Не бъди глупав.
Очите му се задълбочиха, а челюстта му се втвърди.
– Изобщо не го намирам за глупаво. Всъщност съм отвратен, че се отнасяш към всичко това толкова небрежно. Доверих ти се.
– Не, Хънтър. Ти отказа да ми се довериш за каквото и да било. Дори в най-малката част. И ми писна от това.
– Когато започнахме това нещо, аз ти обясних как работи. И ти се съгласи. Ти даде своя подпис, Кали. Това трябва да се брои за нещо.
– Коя е тя? – Попита Кали, а гласът ѝ се повиши за първи път.
– За кого говориш?
– Ти знаеш за кого говоря. Кого видях в къщата ти, когато дойдох онзи ден?
Устата на Хънтър се затвори. Той не каза нищо в продължение на дълъг момент.
– Точно така – засмя се Кали. – Върви си вкъщи, Хънтър.
Тя се обърна, за да влезе вътре.
– Чакай.
Гласът му я спря. Тя обаче не го погледна.
– Какво?
– Разбирам, че си разстроена заради случилото се онзи ден. И съжалявам за начина, по който се отнесох към теб.
– Коя е тя? Това е прост въпрос.
– Тя е човек, който ще остане при мен за известно време. Тя е приятелка. – Кали го погледна.
– Приятелка, с която правиш секс?
Той поклати глава с „не“.
– Не сме обвързани романтично.
– И коя е тя?
– Не мога да го обсъждам повече. Това е лично – между нас е.
Кали отново се засмя.
– Значи това е всичко, което получавам? Това е голямото ти обяснение?
Той сложи ръце на хълбоците си.
– Ти натискаш и натискаш. Някак си това, за което се съгласихме, не е достатъчно.
– Не, не е достатъчно. Искам някой, който да се радва, че съм в живота му. Искам някой, който да се отнася към мен с уважение, като към равностоен партньор. Не искам повече да се моля за остатъците от трапезата ти, Хънтър. Свършила съм.
Тя започна да се отдалечава, а той се пресегна да я хване за ръката.
– Не си тръгвай, Кали.
Тя се завъртя и го погледна.
– Ти каза, че всичко, което трябва да направя, е да направя устно изявление, нали?
Това сякаш го спря.
– Точно така – каза той тихо.
– Ами ето го. Разтрогвам това споразумение – каза му тя. – Обявявам договора между нас за недействителен и желая да бъда оставена сама. Моля те да си тръгнеш и никога повече да не ми се обаждаш или да идваш в дома ми. Достатъчно ясно ли е това за теб?
Той кимна. Лицето му беше загубило цвета си и сега беше пепеляво, почти сиво.
– Да. Да, така е – промълви той. След това бързо отиде до колата си, качи се вътре и си тръгна.
Докато се отдалечаваше, Кали го гледаше как си тръгва и сякаш виждаше как част от самата нея бяга. Отвътре, дълбоко в стомаха ѝ, се отвори празнота, която изглеждаше безкрайна. Тя се държеше за стомаха, искаше да и стане лошо, искаше да крещи и да плаче, но сега нямаше какво да направи.
Затова не направи нищо друго, освен да се върне вътре и да се престори, че нищо не се е случило.

Назад към част 5                                                           Напред към част 7