Категория: Кели Фейвър

***

Скайлър и родителите ѝ тъкмо привършваха със закуската, когато Рейвън ѝ се обади.
– Слез долу – каза Скайлър. – Родителите ми се прибират в стаята си, но аз ще остана тук за малко.
– Сигурна ли си? – Каза Рейвън, докато обуваше сандалите си. Беше се облякла в светлосиня лятна рокля и носеше розов шал. – Мога да се срещна с теб в стаята ти, ако искаш.
– Не, хубаво е да съм тук, мога да наблюдавам как всички в хотела идват и си отиват. Виждам дори как папараците се суетят пред изхода. – Скайлър се захили. – Ти и Джейк Новак със сигурност сте ги развълнували.
– Предполагам, че е така – каза Рейвън. – Добре, ще сляза след две секунди. Тя затвори и след това грабна единствения си куфар, който съдържаше всички неща, които Кърт ѝ беше донесъл, за да ги носи и използва, докато е в хотела. Тъй като щеше да се отписва и да си тръгва, тя реши просто да го вземе със себе си.
Докато приключи разговора си със Скай, щеше да е почти обяд, а това означаваше да се срещне с Джейк във фоайето.
Стомахът ѝ затанцува от тревожни пеперуди, когато си представи как Джейк излиза с нея от хотела, а фотографите щракат снимките си.
А след това дългото пътуване обратно до Масачузетс – но то щеше да е твърде кратко за вкуса на Рейвън. Искаше ѝ се да отнеме месец, а не четири-пет часа.
Тя слезе от асансьора и тръгна пеша, влачейки куфара си, докато не видя Скайлър, седнала на малка маса точно до входа на ресторанта на хотела. Цялата стена беше стъклена, така че посетителите можеха да гледат навън към лобито на хотела, а гостите на хотела можеха да гледат навътре и да виждат всичко в ресторанта, когато преминаваха през него.
Рейвън почувства прилив на любов към приятелката си, но и загриженост, когато Скайлър ѝ махна в отговор. Тя седеше с чаша кафе и кифличка и изглеждаше почти щастлива.
Недей да плачеш сега – скара се Рейвън на себе си. Само ще я накараш да се почувства зле, ако го направиш. Не забравяй, че тя е добре и може би теста ще излезе чист.
Рейвън влезе в ресторанта и паркира куфара си до тяхната маса, наведе се и целуна приятелката си по бузата, преди най-сетне да седне.
– Изглеждаш великолепно – каза Скайлър с широко отворени очи и отпи голяма глътка кафе. – Каква секси мацка.
– Благодаря – засмя се Рейвън. – А какво ще кажеш за дрехите си? – Попита тя. – Ти също не си донесла дрехи за смяна.
– Родителите ми донесоха неща от вкъщи, когато дойдоха.
– Това беше мило от тяхна страна. Къде са отседнали, все пак?
– Тук – каза Скайлър. Тя сложи чашата си с кафе. – Джейк не ти ли е казал?
– Какво не ми е казал?
Скайлър откъсна парче от кифлата си и го изяде.
– Той резервира на родителите ми апартамент тук и той е безсрочен точно като моя. Всичко, което трябва да направим, е да информираме рецепцията, ако искаме да добавим една нощ, и те го правят. Той плаща за всичко.
Сега на Рейвън наистина и се искаше да се разплаче.
– Уау, нямах представа, че Джейк е уредил това. Наистина е много мило от негова страна.
– Да, и той поддържаше връзка с болницата от мое име. Все още нямат информация, но смятат, че със сигурност ще имат резултати през следващите ден-два. – Скайлър се усмихна, но този път беше напрегната и Рейвън можеше да го разбере.
– Добре ли се държиш, Скай?
Скайлър кимна, но това не беше много убедително.
– Най-трудното е просто да чакам. Просто искам да знам така или иначе. Твърде трудно е да се опитвам да се надявам, защото ако е… ако новините са лоши, трябва да се съсредоточа върху това да победя това. Но не искам да предполагам, че новините са лоши, затова просто се опитвам да не мисля за това. Което е невъзможно, оказва се.
– Чувствам се като лоша приятелка – каза Рейвън. – Ти преминаваш през всичко това, а аз се разхождам с Джейк. – Тя си играеше безучастно с една лъжица, докато се взираше в плота на масата. – Съжалявам, Скай.
– Не си направила нищо лошо – каза Скайлър. – Ти беше най-голямата ми подкрепа, помогна ми повече от всеки друг – и ти, и Джейк. Не мисля, че бих могла да се справя с това без вас.
Рейвън я погледна.
– Трябва да заминем за няколко дни, но аз ще се върна. – Тя хвана ръката на Скайлър. – Няма да те оставя.
– Джейк вече ми каза – каза Скайлър. – И аз вече му казах, че всичко е наред. Родителите ми са тук с мен, засега съм добре.
– Ти и Джейк сигурно сте си говорили много – пошегува се Рейвън.
– Рейвън, не бъди глупава. Той ме проверяваше тук-там, също като теб. Наистина ли си толкова несигурна?
– Да. – Тя се усмихна леко. Беше истина, беше несигурна и имаше причина да бъде. Но не беше искрено притеснена от това, че Джейк проверява Скайлър. Всъщност смяташе, че това е доста невероятно от негова страна.
– Момчето е изцяло за теб – каза Скайлър, прекъсвайки мислите на Рейвън. – Виждала съм влюбени момчета и преди, а той определено е с главата надолу – продължи Скайлър.
Рейвън усети как бузите ѝ се изчервяват.
– Не съм сигурна, че е толкова ясно, колкото си мислиш, че е.
– Или може би просто обичаш да се измъчваш.
– Може би. – Въздъхна Рейвън. – Значи си сигурна, че няма да имаш нищо против, ако излезем от града за няколко дни?
Скайлър кимна.
– Слушай, дори да получа резултата днес или утре и дори… дори да не е добър… няма да се случи нищо веднага. Ще се срещам с лекари и специалисти и ще планирам лечение, но нищо няма да се случи, докато теб те няма.
Рейвън се замисли, но макар Скайлър да повтаряше, че е добре, заминаването някак си не беше наред.
А може би просто иска да си намери извинение, за да не се прибере у дома.
Тя не знаеше кое от двете е – може би по малко и от двете.
Точно тогава Рейвън видя Кърт да минава покрай нея, а той говореше по мобилния си телефон и се мръщеше. Ненадейно тя се намръщи, защото само от вида му ѝ стана малко лошо отвътре.
– Какво става? – Попита я Скайлър. – Имаш израз на лицето си, сякаш си пила развалено мляко.
– Просто имам лош вкус в устата си – промълви Рейвън. А после погледна приятелката си и се усмихна, а усмивката ѝ беше истинска. – Ще ми липсваш, докато ме няма.
– И на мен ще ми липсваш – каза Скай. Тя отпи още една глътка от кафето си. – От друга страна, това е най-дългата ваканция, която съм имала от години.
И двете се засмяха на това и момента беше добър, защото малко по-късно Джейк влезе във фоайето с чанта на рамо, изглеждаше красив и сдържан, облечен в тъмни панталони, бежова жилетка и риза с навити до лактите ръкави.
– Ето го твоето парче изгаряща любов – каза Скайлър, побутвайки Рейвън под масата с крак.
– Да, видях го – каза Рейвън.
– Не се прави на толкова спокойна. На път си да излезеш оттук за ръка с най-горещия мъж на планетата. – Скайлър стисна устни.
– Не можеш да бъдеш толкова спокойна за това.
– Всъщност се вълнувам, просто се преструвам на добра.
– Може би не е нужно да се преструваш, за да те хареса.
– Престани да говориш такива умни неща, мразя, когато ми даваш добри съвети – каза Рейвън, знаейки, че в коментара на приятелката ѝ има твърде много истина – твърде много истина, за да може наистина да се замисли, без да се уплаши. Рейвън се изправи, след което обгърна Скайлър с ръце и я прегърна дълго. Тя целуна Скайлър по бузата. – Обичам те, момиче.
– Аз също те обичам. А сега иди да покажеш на всички вкъщи колко яка си се оказала.

Назад към част 10

***

Същата вечер те спяха заедно в хотелската ѝ стая.
Всичко беше като в сън, начина, по който Джейк я утешаваше, после я заведе бавно в спалнята и я сложи на матрака, след което свали ризата и дънките си и се качи до нея.
Ръцете му отново я обгърнаха, не беше нужно да казва много неща.
За секунди тя беше заспала – нещо, което само преди няколко минути ѝ се беше сторило невъзможно.
Когато се събуди отново, беше късно през нощта, по-скоро рано сутринта, въпреки че слънцето все още не беше започнало да изгрява.
Джейк все още я държеше, кожата му беше гореща до нейната, мускулестата му фигура беше толкова гладка и вълнуваща, че тя се обърна по гръб и прокара пръсти по предмишницата му, стигайки до бицепса и рамото му.
Той се размърда леко, но очите му така и не се отвориха, а той инстинктивно я сграбчи и придърпа тялото ѝ още по-близо.
Рейвън го слушаше как диша в тихия спокоен мрак, усещаше тялото му до своето и се взираше в лицето му и красивите му черти, опитвайки се да осмисли кой е той и каква роля играе в живота ѝ.
Позволи си да почувства абсолютното чудо, че е толкова близо до мъжа, когото милиони жени искаха и за когото фантазираха. Джейк Новак беше най-голямото нещо, което се случваше (или беше до неотдавнашното изтичане на видеоклипа му), и някак си, противно на всички шансове, той се беше приземил в средата на нейния малък живот и беше взривил всичко като мегатонна бомба.
Рейвън изучаваше лицето му и се опитваше да разбере защо изобщо е с нея. Какво го беше накарало да избере нея онази вечер на партито? Какво го беше накарало да я привлече толкова много?
Тя изобщо не го разбираше. Имаше толкова много жени, които биха паднали на колене в един миг, за да позволят на Джейк Новак да ги напляска, да ги докосне, да ги целуне, да направи всичко това и още повече.
И все пак той беше избрал Рейвън.
Като го гледаше как спи, тя си мислеше, че той изглежда толкова спокоен, толкова красив, почти ангел. И истината беше, че макар присъствието му в живота ѝ да беше взривило до голяма степен нормалната ѝ реалност, компромиса досега си заслужаваше.
Да бъдеш с Джейк беше страшно, предизвикателно, разочароващо, интензивно и вълнуващо, както нищо друго, което някога беше преживявала. И все пак, въпреки всичките му смесени сигнали, Рейвън осъзна, че започва да му се доверява все повече и повече.
Когато всъщност се замисли за това, което беше направил за нея – да помогне на Скайлър, когато беше уплашена и в нужда, да се изправи срещу клуб „Алфа“, да изведе Рейвън пред медиите и да я третира като своя приятелка, да я държи близо до себе си, когато беше тъжна и плачеше…
Погледнато обективно, Джейк всъщност беше рискувал много и беше направил много за нея за много кратко време. Прекарваха заедно почти всеки миг, а сега дори бе започнал да прекарва нощта с нея.
Може би, помисли си тя, докато отново прокарваше длан по ръката и рамото на Джейк, а после надолу по красиво гладката му, твърда като скала гръд… Може би той наистина се влюбва в мен.
Всички признаци сочат, че е така, независимо дали иска да го признае, или не.
Рейвън изтръпна, като си помисли за това.
Може би Джейк не иска да признае какво се случва, но достатъчно е да погледнеш фактите и става ясно, че го е грижа за това.
Помниш ли какво каза, когато го притисна да каже защо продължава да идва в стаята ти?
Не можех да спра да мисля за теб – това каза той.
Рейвън се усмихна на себе си, а после се сгуши още по-близо до него и се унесе в поредния спокоен сън.
Когато се събуди отново, беше много по-късно и се чувстваше странно студена и празна. Обръщайки се назад, за да види Джейк, тя осъзна, че празнотата е буквална – той вече не беше в леглото до нея.
Вратата на банята беше отворена, а вътре нямаше никой. Тя се ослуша и не чу никой да се движи извън спалнята.
Джейк си беше тръгнал, но кога точно, тя не можеше да бъде сигурна.
Рейвън осъзна, че иска да се събуди с Джейк до себе си, че вече се пристрастява към усещането да я държи, да е до нея, тялото му беше като наркотик.
Искаше да го види как се събужда, как се усмихва и как се шегува.
Но той си беше отишъл по някаква причина.
Седна в леглото, посегна към мобилния си телефон на нощното шкафче и откри, че има съобщение от Джейк.

„Трябваше да отида в стаята си, да си взема душ и т.н. Провери как е Скайлър. Аз ще направя всички приготовления за пътуването ни до Масачузетс. Ще бъдем там за един ден, може би най-много за два. Ще се срещнем във фоайето по обяд, за да тръгнем.“

Това обясни къде е отишъл Джейк – върнал се е в стаята си, за да вземе душ и да се подготви за предстоящото пътуване.
Рейвън все още не можеше да приеме, че ще се върнат заедно в Саутбридж. Цялата идея беше просто сюрреалистична, абсурдна и изпълнена с риск за емоционалното ѝ благополучие.
Но вече нямаше как да се бори с това, тъй като вече беше казала на майка си за посещението, а Джейк също очакваше да отиде.
Джейк изглеждаше доста убеден, че това ще бъде добра фотосесия и ще доведе до такъв вид преса, от каквато отчаяно се нуждаеха, ако искаше да престане да бъде каламбур в нощните телевизионни и кабелни новинарски предавания.
А какво да кажем за Кърт? зачуди се Рейвън, докато сваляше тениската си и включваше душа, изчаквайки водата да стане достатъчно топла, преди да влезе под струята на душовата глава.
Какъв беше ъгъла на Кърт? Той беше този, който предложи да ги изпрати двамата в родния ѝ град, а в това нямаше никакъв смисъл. Той искаше Рейвън да се махне от картинката, но ето че се застъпваше за това тя и Джейк да прекарват още повече време заедно.
Може би наистина беше приел, че Джейк изпълнява плана, и затова сега Кърт приемаше Рейвън като необходимо зло. Може би той наистина се опитваше да помогне за успеха на плана.
Някак си тя не мислеше така. Каквото и да замисляше Кърт, тя не му се доверяваше повече, отколкото можеше да го хвърли.
Рейвън се изми, изплакна се и се подсуши, като прекара кърпата през косата си. Като се погледна в огледалото в банята, видя, че я гледа друг човек.
Нещо в изражението ѝ се беше променило през последните няколко дни. Какво беше то?
Отначало не можеше да се ориентира в него и дори и се струваше, че може би е просто пожелание.
Не си се променила, все още си същото момиче, което винаги си била.
Но после наистина се вгледа в себе си, като се опита да не съди въз основа на стари впечатления. Представи си, че виждаш себе си за първи път.
Какво виждате?
И точно тогава я удари. Рейвън винаги бе чувствала, че не е достатъчно добра, че не е достойна, че по някакъв начин ѝ липсва увереност.
Сега тази липса на увереност беше изчезнала и по някакъв начин изчезването ѝ можеше да се види по лицето ѝ. Изражението ѝ беше някак по-уверено и самоуверено.
Рейвън се усмихна, гледайки себе си сякаш за първи път.
Възможно ли е това, че съм ескорт на Джейк Новак, да е било полезно за мен? Възможно ли е цялата тази нелепа ситуация да е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота?
И тогава тя осъзна, че да, възможно е, и нещо повече, точно това беше Джейк Новак – най-доброто нещо, което някога ѝ се беше случвало.

Назад към част 9                                                     Напред към част 11

***

Рейвън усети, че Джейк кипи от натрупана агресия, и имаше представа какво иска от нея. Това знание едновременно я притесняваше и възбуждаше. Тя не искаше да бъде просто негов отдушник, искаше нещо повече от това.
Но също така се вълнуваше от идеята той да си изкара цялото разочарование върху нея, да я докосва, да я пляска, да я хваща и може би… може би… да направи нещо повече накрая.
Тя се изнерви малко от безпощадния му поглед и се отдалечи от него, като отиде до минибара и го отвори.
– Искаш ли нещо?
– Това, което искам в момента, го няма в този хладилник – каза той.
Тя знаеше какво има предвид и това накара зърната ѝ да се втвърдят под тениската. Тя пренебрегна коментара му, взе си диетична кола, след което я отвори и изпи студената, бълбукаща течност.
– Слушай, Джейк, исках да се извиня за отношението си по-рано – каза тя, като избърса устните си с обратната страна на ръката си.
– Разбирам – каза Джейк, наблюдавайки я. – При такива обстоятелства всички ще имаме своите раздразнителни моменти.
Тя се усмихна.
– Благодаря, че го каза. За проявеното разбиране.
– Това обаче не означава, че трябва да ти се размине – каза той и започна да се приближава към нея. Очите му бяха тъмни, наситени и нуждаещи се от нещо – нещо, което Рейвън познаваше твърде добре.
– Джейк, знаеш, че не можем да продължаваме да правим това – каза тя и протегна ръка.
– Какво не може да продължаваме да правим, Рейвън? – Той се усмихна, като се престори, че не знае за какво говори тя.
– Знаеш какво имам предвид – отговори тя.
– Можем да правим каквото си поискаме. Никой не е тук, освен теб и мен.
– Това обърква нещата.
– Не съм объркан – отвърна той, като продължаваше да се движи напред. – И всъщност не мисля, че и ти си.
– Просто ми се иска понякога да знам какво наистина се случва между нас – каза му Рейвън.
Изражението на Джейк се промени в нещо, наподобяващо подозрение. Веждата с белега се изви малко. – Бях останал с впечатлението, че и двамата знаем точно какво е това.
– Искаш да кажеш, че това е чисто бизнес?
– Очевидно не.
– Тогава какво?
Той бавно поклати глава.
– Знаеш какво е. – Той стисна зъби.
– Не ме карай да го казвам, Рейвън.
– Какво да кажеш, Джейк?
Той прокара ръка през перфектно оформената си коса. Бицепсът му изпъкваше, когато ръката му се огъваше.
– Не ме карай да го определям. Казах ти, че не мога да бъда твое гадже. Не мога да ти дам някакъв термин, който да сложиш на това и всичко да е чисто и подредено.
Като го чух да го казва отново, ме заболя силно. Тя си спомни начина, по който я беше погледнал в очите в леглото, начина, по който беше докоснал лицето ѝ, косата ѝ. Начинът, по който я беше защитил от клуб „Алфа“, дори се беше борил с изпълнителния директор да спре тактиката им.
И все пак тук той отричаше всичко точно пред нея, сякаш сега това не означаваше нищо за него.
– Ако единственото, което искаш, е да ме използваш, за да излееш гнева си към Джими Фалън, просто трябва да си тръгнеш. – Тя стисна диетичната кола почти толкова здраво, колкото беше стиснала телефона по-рано, докато говореше по него с майка си.
Джейк се засмя, държейки се за стомаха.
– Сериозно ли? Мислиш, че съм тук заради шибания Джими Фалън? – Той се засмя отново, а лицето му се зачерви.
– Не е смешно – каза тя. Но дори и тя трябваше да признае, че това звучи смешно, когато се каже на глас.
Той продължи да се смее.
– Не ми се иска да ти го казвам, Рейвън, но не заради това съм дошъл тук.
– Радвам се, че това е забавно за теб – каза тя, а хумора се изчерпа от ситуацията, когато се замисли за това, което той беше казал само преди малко. Беше ѝ казал – отново и недвусмислено – че не може да ѝ даде това, от което се нуждае. И ето я тук, като глупачка, която намира нови начини да се убеди, че той се е променил, че се влюбва в нея. – Защо продължаваш да идваш в стаята ми? – Каза тя. – Защо не можем да запазим професионалния си подход и да бъдем романтични само когато сме на публично място?
– Не обичам да ме разпитват – каза той. – Аз съм тук, това е всичко, което има значение.
– Трябва да знам защо – каза тя.
– Имаш нужда да ти обясня всичко – каза той и челюстта му се сви.
– Може би искам, Джейк.
Той поклати глава.
– Ти ме тласкаш към ръба. Наистина го правиш. – Очите му бяха изцяло вперени в нея и изглеждаше, че едновременно се ядосва и я желае. Странно, но и тя се чувстваше така.
– Просто го кажи – каза му тя. – Кажи ми истината и тогава каквото се случи, ще се случи.
– Добре. – Той си пое дълбоко дъх и погледна надолу, преди най-накрая отново да срещне погледа ѝ. – Тук съм, защото не можех да спра да мисля за теб – каза той, а кафявите му очи бяха толкова красиви и завладяващи, колкото всичко, което тя някога е виждала в живота си.
А начина, по който каза, че не е могъл да спре да мисли за нея, развълнува тялото ѝ, беше нереален.
Тя отвърна поглед от него, опитвайки се да не бъде хипнотизирана от магнетизма му.
– Всичко това е много объркващо за мен.
– Какво е толкова объркващо? – Каза той тихо.
– Връщането у дома ми навява много лоши спомени. Ето защо не можех да спя. Имам много багаж в родния си град. Избягах, защото беше много лошо.
– Какво беше толкова лошо? – Каза той, приближавайки се достатъчно, за да може тя да усети
мъжкия му аромат и одеколона му. Беше свеж, мъжествен, силен и секси.
Рейвън искаше да му разкаже всичко. Искаше да му разкаже за партито, за Кейлъб и Андре и за хората, които я бяха обвинили – родителите ѝ, брат ѝ, приятелите ѝ – хората в училище.
Искаше да му разкаже как се е загубила накрая – толкова много, че в една тъмна, ужасна нощ на практика е погълнала аптечката заедно с половин бутилка водка, преди майка ѝ да я намери и да се обади на 911.
Но гледайки в кафявите му очи, знаейки, че той все още не иска да бъде с нея, не иска да се обвърже с нея, че просто я използва за нещата, които иска и от които се нуждае от нея – тя не можеше да му се довери достатъчно, за да му каже всичко.
– Някой път може би ще ти кажа – каза тя накрая. – Но не тази вечер.
– Добре – каза той и не изглеждаше ядосан от това.
– Просто ми беше трудно.
– Ти се обади вкъщи – каза той, сякаш вече знаеше.
Вероятно е разбрал само като е погледнал лицето ѝ. Джейк Новак можеше да я чете като книга с увеличен шрифт.
Тя кимна. А после в гърлото ѝ се появи буца и тя се разрида, всъщност се разплака.
– Хей – каза той и тогава силните му ръце я обгърнаха, като я впримчиха в прегръдката си, люлеейки я нежно, докато я целуваше по челото.
– Хей, всичко ще бъде наред – каза той. – Знаеш това, нали?
Тя не можа да отговори. Плачеше за всичко – за болката на Джейк заради мъртвата му годеница, за ужаса от преживяното по време на войната, за това, че Скайлър е уплашена и може би болна, и накрая плачеше за собствената си болка. За всички неща, през които е преминала, когато е била на седемнайсет години, и за нищо от това, което не се е случило тогава.
Но сега Джейк Новак я държеше и въпреки че продължаваше да ѝ казва, че не може да ѝ даде това, от което се нуждае, странната истина беше, че той продължаваше да ѝ дава точно това, от което се нуждаеше.

Назад към част 8                                                          Напред към част 10

***

Само че сега, когато Рейвън получаваше този шанс, единственото, върху което можеше да се съсредоточи, беше фактът, че всичко се основаваше на лъжа.
Свършиха по телефона, майката на Рейвън най-сетне показа някакво вълнение от повторното събиране и Рейвън остана с поне слаб лъч надежда, че може би цялото пътуване ще се получи добре.
След това тя затвори слушалката и седна на дивана, като си спомняше за всичко, което я беше накарало да избяга от Саутбридж преди четири години.
Веднага си спомни лицето на Кейлъб, светлата му къдрава коса и сините му очи, начина, по който я беше погледнал и и беше казал неща, в които тогава отчаяно искаше да повярва. Припомни си любовта, която изпитваше към него, а после и предателството, което я накара да се запита дали всичко, което и беше казал, е било истина.
Във вътрешното ѝ зрение започнаха да се появяват проблясъци от партито, с което бе започнала цялата тази бъркотия, сякаш телефонния разговор с майка ѝ бе задействала каскада от спомени – спомени, които през всичките тези години просто бяха чакали да бъдат извикани на повърхността на съзнанието на Рейвън.
Тя пиеше шотове и се смееше с приятели. Стаята беше гореща и претъпкана и миришеше на застояла бира, пот и парфюм.
Усмивката на Кейлъб, смехът му, докато музиката звучеше на заден план.
Усещането за опасност, вълнение, смесено с тийнейджърски тела и алкохол, и желанието да бъдеш секси и желана.
Андре се появи, както подобава, застанал до Кейлъб. Двамата, като фъстъчено масло и желе, винаги заедно, винаги в двойка.
Кейлъб и Андре, и нощта на партито, когато всичко се беше объркало толкова ужасно, отчайващо за Рейвън.
Чувстваше се зле само като си помислеше за всичко това и трябваше волево да се откъсне от течението на тези стари спомени. Беше като да се опитваш да излезеш от подвижните пясъци, а когато се озова отново в настоящето, Рейвън с ужас осъзна, че нито една от старите емоции не е изчезнала.
Мислех, че всичко това е минало. Мислех, че съм по-добра, че съм възрастна и съм създала новия си живот. Но тъжната истина е, че не съм направила нищо друго, освен да избягам, а сега се връщам там и не знам дали мога да го направя.
Лежейки в леглото, Рейвън се опита да се отпусне, но не успя да заспи.
Рейвън не носеше нищо друго освен дълга тениска от дрехите, които бяха в куфара, който Кърт беше донесъл в стаята ѝ.
Лежеше без завивки, чувстваше се твърде гореща, но и твърде летаргична, за да стане и да включи климатика на по-висока степен. Потта се бе разляла по ръцете и краката ѝ и бе залепила бретона ѝ на челото, а тя се мяташе и въртеше.
Не мога да се върна там.
Тези думи се повтаряха отново и отново в съзнанието ѝ, като цикъл, който просто не спираше.
Не мога.
Не мога да се върна.
Не мога да се върна там.
Тя затвори очи и се опита да си поеме няколко пъти дълбоко въздух. Седна, сърцето ѝ отново заби, включи телевизора и леко увеличи звука. Джими Фалън изпълняваше някаква песен и танц, облечен в смокинг, с шапка и бастун. Под него в долната част на екрана се спускаха думите на някаква песен.
Рейвън почти не обръщаше внимание, докато не видя името на Джейк да се превърта, сякаш то всъщност беше част от песента.
И тогава разбра, че това е някаква пародийна песен, която използва тирадата на Джейк като текст към Somewhere Over The Rainbow. Джими Фалън пееше и танцуваше, докато пееше тези ужасни думи, а публиката истерично се смееше.
О, Боже – помисли си Рейвън и се почувства леко зле. Ставаше все по-зле и по-зле, колкото по-дълго Джейк мълчеше и не успяваше да отговори на видеото му. Той се превръщаше в шега, а това беше по-лошо от това да те мразят заради гадостите, които някога си казал.
Почукване на вратата на хотелската стая прекъсна спираловидния и ход на мислите.
Рейвън моментално се изнерви и застана нащрек, заради това колко късно беше. Тя стана от леглото, когато почукването се повтори. Приближи се на пръсти до вратата.
– Чувам те да се промъкваш там, Рейвън – чу се гласа на Джейк през вратата.
– Не знаех, че си ти – каза му тя.
– Отвори – каза той.
Тя искаше да го види, но се страхуваше. Денят беше дълъг, тежък и труден. Утре вероятно щеше да е още по-лош, а Джейк вече беше изчерпал търпението си към нея.
– Може би трябва просто да поговорим на сутринта, Джейк. И двамата сме уморени…
– Говори за себе си. Тренирах и пих кафе само преди час, чувствам се така, сякаш мога да изкача някоя проклета планина. Отвори, Рейвън. Хайде.
Тя въздъхна.
– Аз дори не съм облечена.
– Сякаш това е нещо ново.
Тя се усмихна леко, въпреки опасенията си, и след това отвори вратата, като в интерес на истината се почувства малко развълнувана. Искаше той да я види само по тази тениска, да погледне голите ѝ крака, може би да се зачуди какво има под нея.
Нищо… Ето какво имаше под тениската ѝ.
Тя се отдръпна от вратата, когато Джейк влезе вътре и я затвори зад себе си. Беше облечен с дънки и обикновена тениска, но както обикновено, изглеждаше така, сякаш току-що е излязъл от музикален клип.
Очите му я погледнаха жадно и тя разбра, че е зареден с енергия.
– Какво правеше, преди да почукам? – Попита той, взе дистанционното и включи телевизора във всекидневната.
– Опитвах се да заспя – каза тя. – И не успявах.
– Да, сънят се надценява. – Той се обърна към Фалън, но сегментът беше приключил и сега Джими говореше с Куестлав.
Тя погледна лицето на Джейк, за да види дали е разстроен.
– Видя ли го? – Попита го тя.
Той я погледна.
– Какво да видя?
– Скеча на Джими Фалън за теб.
– Да, част от него. – Той не каза нищо друго. Очите му я оглеждаха нагоре-надолу, без да си прави труда да крие намеренията си.

Назад към част 7                                                           Напред към част 9

***

Измина известно време, преди Рейвън да събере смелост да се обади на родителите си. Беше обляна в студена пот, а сърцето ѝ биеше учестено. Имаше чувството, че ще се случи нещо ужасно, че ще умре.
Просто се успокой, Рейвън. Те са твои родители, а не палачи. Или може би Дани се обажда от къщата им
Тя обаче не можеше да си представи защо по-големия ѝ брат Дани би ѝ се обадил от къщата на родителите ѝ. Трябваше да е някой от родителите ѝ.
Те не бяха оставили съобщение, но все пак…
Докато натискаше повторното избиране на мобилния си телефон, седнала на дивана, свита в почти ембрионална поза, Рейвън се зачуди дали случайно не са ѝ се обадили по някаква грешка.
Не, това наистина беше невъзможно. Случайно телефонно обаждане след почти четири години без контакт?
Тя се разтрепери, по цялото ѝ тяло премина трепет, докато чакаше момента на истината.
– Ало? – Отвърна майка ѝ. Гласът ѝ прозвуча колебливо и някак крехко.
Рейвън стисна телефона толкова силно, че пръстите ѝ почти изтръпнаха.
– Здравей, Мамо, това съм аз.
Последва дълга, пауза.
– Рейвън? Това ти ли си?
– Да, това съм аз. – Искаше ѝ се да повърне. Това беше твърде трудно.
– Току-що се опитах да ти се обадя – каза майка ѝ.
– Видях това – каза и Рейвън. – Чудех се дали не си видяла новините…
– Джо и Мери Барет дойдоха днес следобед и говореха все за това как са те видели по телевизията с някаква филмова звезда. Честно казано, бяхме напълно объркани.
Рейвън усети как бузите ѝ се изчервяват.
– Странно е, знам. И някак си дълга, объркваща история как се е случило всичко.
– Мога да си представя. – Настъпи още една неловка пауза. – Не бях сигурна дали ще искаш да ме чуеш, Рейвън, но трябваше да се уверя, че си добре – каза майка ѝ.
Рейвън въздъхна.
– Добре съм, мамо.
– И сега си щастлива?
Нещо в начина, по който го формулира, накара Рейвън да се почувства осъдена, сякаш майка ѝ не вярваше, че Рейвън може да бъде истински щастлива. Но от друга страна, може би това бяха стари неща. Може би майка ѝ се беше променила през последните няколко години, както се беше променила и Рейвън.
– Доста съм щастлива – отвърна тя, чудейки се каква е истината.
– Това е добре. Защото знаеш, че всичко, което баща ти и аз някога сме искали за теб, е просто да бъдеш щастлива.
– А ти и татко? Как сте и двамата?
Отново настъпи твърде дълго мълчание.
– Добре сме. Доста добре. Знаеш ли, случват се различни неща, но се справяме добре.
– Какви неща се случиха? – Каза Рейвън, студената пот се превърна в гореща, тъй като усети как пулса ѝ се повишава още повече.
– Няма за какво да се притесняваш, Рейвън. Въпросът е, че всички се справят добре.
– Мамо, ако нещо не е наред…
– Ако наистина искаше да си в крак с нас, щеше да се обадиш и да се поинтересуваш как се справяме – каза майка ѝ, а гласът ѝ стана крехък. – Освен това не сме си говорили с теб от толкова дълго време. Никога не сме искали да те безпокоим.
Вината се стовари като оловна тежест върху раменете на Рейвън.
– Не искам да се впускам в цялото това задочно разправяне защо сме изгубили връзка – каза Рейвън. – Аз си имам своя версия, а вие си имате своята и никога няма да се съгласим.
– Е, за това сме съгласни – каза майка ѝ. Гласът ѝ вече беше рязък.
Рейвън поклати глава. Защо трябваше да е така между тях? Нямаше основателна причина всичко да се обърка, но тя не искаше да поеме цялата вина за това.
– Както и да е – каза тя – надявах се, че може би ще мога да дойда и да ви видя скоро. – Още една дълга пауза.
Тя ще откаже, помисли си Рейвън. Дали това няма да сложи хубава панделка на всички случили се неща, ако сега, след всичко, мама каже, че дори не иска да ме види отново. В известен смисъл щеше да е облекчение, ако тя го кажеше.
Тогава Рейвън можеше да каже на Джейк, че не могат да отидат на гости, и щеше да е без вина.
– Ще се радваме да те видим, Рейвън. – Гласът на майка ѝ беше станал емоционален, тих, малко дрезгав, сякаш беше близо до сълзи.
– Джейк и аз планирахме да се отправим натам съвсем скоро, през следващите няколко дни. Ти и татко ще бъдете ли наблизо?
Майка ѝ беше объркана.
– Кой Джейк?
– Джейк Новак. Той е човека, с когото съм… прекарваме време заедно и затова напоследък съм в новините. – Дори да го кажеше, се чувстваше глупаво, тъпо и невероятно.
– Джейк Новак… мисля, че съм чувала това име и преди. – Майка ѝ се замисли и се запъна. – Той ли беше в онзи филм на „Дисни“ за младежа, който играеше футбол?
– Да, мамо, това е той – каза Рейвън и се засмя малко. – Участвал е в няколко филма и също така е музикант.
– Вие се виждате – каза майка ѝ тихо. – Ами това звучи много вълнуващо.
– Той иска да се запознае с теб и татко – каза Рейвън, присвивайки очи и стискайки телефона още по-силно.
– С удоволствие ще се запознаем с него. Всеки твой приятел… абсолютно.
Рейвън въздъхна.
– Ще ти се обадя утре и ще ти кажа кога ще дойдем в града.
Майка ѝ сякаш ставаше по-щастлива, докато преценяваше какво се случва.
– Наистина ще се върнеш у дома на гости? Сигурна ли си, Рейвън?
– Сигурна съм, мамо.
Толкова време, колкото е необходимо, за да получим кадрите и снимките, от които се нуждаем, за да изглеждат истински.
Всъщност беше тъжно, защото ако това беше истинска връзка, тя наистина щеше да се радва да представи Джейк на майка си и баща си.
Да, но кое момиче не би се вълнувало да представи Джейк Новак на приятелите и семейството си? Просто се радвай, че изобщо можеш да се преструваш, че си с него.
Това е много по-добре, отколкото повечето момичета някога ще получат.
Беше вярно, но въпреки това болеше.
Винаги си беше фантазирала да се върне в родния си град като някой успял, щастлив, да покаже, че е успяла въпреки опитите на всички да я повалят и да повярват в най-лошото за нея.

Назад към част 6                                                        Напред към част 8

***

Въпреки че е така.
Въпреки че ми се иска да не е така и може би част от мен наистина вярва, че наистина си се променила и те е грижа за мен, вместо да мислиш само за това какво мога да направя за теб.
Изведнъж мобилния телефон на Рейвън избръмча и тя погледна идентификатора на обаждащия се.
Първоначално номера ѝ беше смътно познат, но за миг не можа да си спомни защо – но само за миг. Беше непознат само защото не го беше виждала от години… въпреки че би трябвало да е познат като собствения ѝ номер. Защото това беше нейния собствен номер.
Това беше стария ѝ домашен телефон, стационарния номер от къщата на родителите ѝ в Саутбридж, Масачузетс. Тя се вгледа в него, сякаш бе видяла призрак.
– Какво става? – Попита я Джейк, като изведнъж отново прояви интерес към нея. – Нещо със Скайлър ли е?
– Не – каза Рейвън, а стомаха ѝ се чувстваше така, сякаш някой го е пуснал в асансьорна шахта. – Става дума за родителите ми. Някой ми се обажда.
– Това лошо ли е? – Попита Кърт, а тонът му беше снизходителен.
– Не е лошо… – Каза тя, без да знае дали това е вярно, или не. – Просто не съм поддържала близък контакт със семейството си, откакто се преместих, когато бях на седемнайсет.
Очите на Кърт се разшириха и по лицето му се прокрадна странна усмивка.
– Това е то – прошепна той.
Мобилният телефон спря да звъни и сега на него пишеше само „пропуснато повикване“. Тя го прибра в чантата си и се опита да не мисли за него.
– Ще им се обадя обратно – каза тя, без да знае дали ще го направи.
Кърт се разсмя диво. Той отпи дълга глътка от бирата си.
– Ето защо съм гений – каза той и почука с пръст по главата си. – Защото мисля нестандартно.
– Хайде, изплюй го вече – каза Джейк, а в гласа му се промъкна острота.
– Двамата трябва да се приберете вкъщи – каза Кърт, като посочи с пръст първо Рейвън, а после Джейк.
– Не разбирам – каза Джейк. – Защо трябва да се прибирам у дома?
– Не – поправи го Кърт. – Ще отидете в родния ѝ град – заедно. Там, където е израснала, за да се запознаеш със семейството ѝ.
Рейвън усети как косъмчетата се изправят отзад на врата ѝ.
– Не мисля, че това е добра идея – каза тя категорично.
– Не е добра идея – каза Джейк.
Тя въздъхна с облекчение. Слава богу, Джейк не беше съгласен с ужасния план на Кърт.
– Не е ли? – Каза Кърт, а усмивката му се превърна в гримаса.
– Това е шибано добра идея – усмихна се Джейк, скочи от ръба на стола и протегна юмрук за ответна юмручна плесница от стария си приятел Кърт.
Двамата се засмяха, а Кърт отпи още една глътка бира и се оригна.
Рейвън си помисли колко много мрази мениджъра на Джейк. Но не каза нищо веднага, защото това не беше нещо, което можеше просто да откаже да направи. Ако Джейк харесваше идеята, тя трябваше да му помогне да разбере защо това е лошо, без да му казва пълната истина. Особено не и при положение, че Кърт слушаше всяка нейна дума и чакаше да усети някаква слабост, преди да я нападне.
– Не мислиш ли, че хората ще възприемат това като бягство на Джейк от всичко, ако той напусне Ню Йорк, турнето, всичко – и избяга в някое малко градче в Масачузетс? – Каза тя.
– Шегуваш ли се? – Разкрещя се Кърт. – Медиите обичат тези глупости. Голяма звезда води своята обикновена, нормална, средностатистическа приятелка обратно в нейното мъничко родно градче и ги удостоява с великолепното си присъствие. Пресата ще го погълне. Ще се погрижим да получим красиви снимки, на които вие двамата се разхождате дълго и романтично по китните малки улички. Джейк ще излезе с мирис на роза.
Джейк кимна.
– Той е прав. Добре е. Това е правилния път.
Рейвън усети как кръвното ѝ налягане се покачва драстично.
– Не мисля, че семейството ми трябва да бъде подлагано на светлината на прожекторите. Те никога не са подписвали нищо от това.
– Това не би трябвало да е проблем – каза Кърт – освен ако някой от тях няма какво да крие.
Джейк погледна Рейвън за пръв път.
– Мога да кажа, че ти е неприятно от тази идея – каза той, а кафявите му очи търсеха отговорите ѝ. – Можеш да ни кажеш за какво става дума, Рейвън. Можеш да ни се довериш.
Искаше ѝ се да се изхили, да вдигне ръце, да се разсмее като хиена.
Да се довери на Кърт? Да вярва на тази змия? Нима Джейк не осъзнаваше, че най-добрия му приятел и най-доверения му довереник е напълно безкласов кретен?
Но не, той не осъзнаваше това и тя нямаше намерение да му го каже. Вместо това просто се усмихна.
– Притеснявам се само за това, че поканих светлината на прожекторите в живота им, без дори да ги попитам дали са съгласни с това. Едно е аз да вземам това решение за себе си, а съвсем друго е да го вземам за тях.
Това звучеше като основателна причина, но истината беше далеч по-сложна и мрачна от нея. Ако само можеше да се довери на Кърт, или ако с Джейк бяха сами – може би щеше да се опита да му обясни това.
Но тя не можеше да се довери на Кърт, а те не бяха сами. Трябваше да си измисли нещо, да накара резервите ѝ към идеята да звучат основателно.
– Виж – каза Джейк, като се приближи, хвана ръката на Рейвън и се вгледа в очите ѝ. – Знам, че за теб това е страшно и непосилно. Но ти се съгласи точно на това, когато ми каза, че искаш да помогнеш. Е, аз приех помощта ти и сега трябва да се справиш с мен.
Отново го имаше – не твърде финия намек на Джейк, че цялата тази връзка не е нищо друго освен фалшификат, копие на истинското. Гневът веднага се надигна в гърдите на Рейвън, сякаш беше забит с нагорещен до червено нож.
– Значи поставянето на семейството ми в центъра на медийното внимание е единствения начин, по който мога да ти помогна сега? – Каза тя, а гласа ѝ придоби пронизителен характер. С крайчеца на окото си забеляза, че Кърт се усмихва.
Той обичаше всяка минута от това, да я поставя на място и да я кара да изглежда зле.
– Това не е единствения начин – каза Джейк, а гласът му все още беше спокоен. – Но това е най-добрия начин.
– Не можеш да искаш от мен да въвлека семейството си в това.
– Няма да те принуждавам да правиш каквото и да било – каза той, като махна ръката си, а устата му се стегна в права линия. – Ако не искаш да го правиш, няма да го правим.
Усмивката на Кърт се разшири.
– Ей – каза той и сви рамене. – Не всеки е подходящ за такива неща.
Рейвън погледна арогантния мениджър.
– Може би не всички се чувстват комфортно да сводничат с приятелите и семейството си, само за да направят рекламен трик, който да изглежда добре.
– Не аз съм създал правилата – каза Кърт. – Аз просто играя по тях.
– Тя не иска да го прави – каза Джейк. – Следващата идея, моля. – Но лицето му беше маска на разочарование.
Рейвън също беше разочарована. Беше се уплашила от това защо родителите ѝ се обаждат на първо място. Бяха минали години, откакто изобщо се бяха опитвали да установят контакт. Дали защото са я видели по новините, или нещо друго? Всичко, което се опитваше да измисли, за да обясни телефонното им обаждане, само я караше да се чувства още по-тревожно.
Когато си помисли да се върне у дома, и стана почти физически лошо.
Сега Кърт и Джейк подхвърляха нови идеи, идеи за интервюта в мултимедийни платформи, форуми в кметствата, Джейк да се извини и след това да основе национална фондация за борба с тормоза, в която да дари милиони за благотворителност.
Всяка нова идея изглеждаше по-нелепа и прозрачна от предишната.
Междувременно Рейвън стоеше там, мислейки и размишлявайки върху това, което ѝ беше представено. Шанс да се прибере у дома, с Джейк, и да разкаже историята си по свой собствен начин. Шанс да се изправи лице в лице с демоните си, да се изправи срещу хулиганите, срещу жестоките хора, които са я лъгали, наранявали и измъчвали.
Колкото и да не вярваше в мотивите на Кърт, той може би беше измислил единствения сценарий, който можеше да ѝ даде това, което винаги е търсила – приключване, оправдание.
Разбира се, всичко това е водело дотам през цялото време, осъзна Рейвън, докато сърдечния ѝ ритъм се ускоряваше. През тялото ѝ премина ударна енергия.
Трябваше да се върне у дома. Трябваше да го направи точно толкова – не, дори повече, колкото Джейк се нуждаеше от това поради собствените си причини за публичност.
– Добре – каза тя тихо – ще го направя.
– А? – Погледна я Джейк. – Какво ще направиш?
Кърт сложи празната си бира и сгъна ръце, а на устните му заигра малка усмивка.
– Моля те, просвети ни – каза той. – Какво точно си готова да направиш?
– Ще се прибера вкъщи с Джейк, точно както каза.
– Ами всички онези неща, които казваше, че не искаш да поставяш семейството си в светлината на прожекторите? – Попита я Джейк, а очите му бяха подозрителни.
– Разбира се, че първо трябва да се консултирам с тях – каза Рейвън. – Но ако те нямат нищо против, значи и аз нямам.
– Сигурна ли си? – Попита Джейк, а изражението му беше смъртно сериозно. – Защото не можеш да направиш това наполовина. Трябва да знаем, че ще го направиш независимо от всичко.
– Ще опитам – каза тя. – Ще направя най-доброто, на което съм способна, но… има проблеми между мен и семейството ми.
– Проблеми? – Попита невинно Кърт. – Какви?
Тя го погледна.
– Не се притеснявай за това. Ще се справя сама с делата си, когато става въпрос за тях.
Кърт вдигна ръце нагоре.
– Не съм искал да навредя. Просто въпрос.
– Трябва да се успокоиш – каза и Джейк тихо, но гласът му беше твърд.
– Аз съм спокойна – прошепна. – Просто кажи на любопитния си приятел да се откъсне от мен за минута.
Джейк поклати глава.
– Защо да не приключим с вечерта? – Каза той. – Очевидно имаш нужда от повече време за почивка, а и можеш да се обадиш на родителите си и да им съобщиш, че ще им гостуваме. – Той изпъна мускулестите си ръце във въздуха. – Хайде, Кърт. Нека оставим дамата сама за малко.
Кърт се ухили, докато излизаше, промушвайки се покрай нея, като ѝ се усмихна лукаво.
– Ще говорим скоро – каза той под носа си.
Рейвън го гледаше как си тръгва, като почти стреляше с кинжали в гърба му, докато той си тръгваше.
Джейк се обърна веднъж, за да я погледне, докато излизаше от вратата.
– Трябва да се вземеш в ръце – каза той, а тъмните му очи бяха напълно лишени от съпричастност. – Това няма да стане по-лесно, а ти ми обеща, че мога да ти се доверя.
И после те си тръгнаха и тя отново остана сама.

Назад към част 5                                                                Напред към част 7

***

Най-накрая Рейвън имаше малко свободно време.
Джейк се беше държал определено студено, когато се разделиха един с друг, след като слязоха от асансьора. Беше проверил телефона си и и беше казал да се отпусне за час-два, а след това щеше да и съобщи, когато Кърт беше готов да се срещнат.
Тя почти се беше опитала да се оправдае, че не иска да се срещне с тях, но се страхуваше да не влоши и без това лошата ситуация.
Вместо това просто се съгласи с плана, след което се оттегли в хотелската си стая, просна се в леглото и потърси в новинарските емисии и платформите на социалните медии доказателства за това къде е общественото мнение по отношение на Джейк.
Името на Рейвън започваше да се появява все по-често, но точно в момента, в който погледна, по-голямата част от обществеността все още беше в потрес заради изтеклия видеозапис, на който Джейк изрича, че самоубийството е за неудачници.
От това, което разбра, голяма част от пресата беше негативна и дори тези, които защитаваха Джейк, го правеха по доста заобиколен начин.
Имаше много призиви за извинение, обяснение и много хора, които казваха, че той е просто още един пример за правоимащите и разглезени холивудски хлапета като Джъстин Бийбър, Кание Уест и Шиа Лабъф, както и за други лоши модели за подражание, които загрозяват спортната и развлекателната индустрия.
Някои казваха, че Джейк е бил млад и сега е по-зрял, но почти всички бяха съгласни, че е необходимо публично извинение, което да е честно и искрено, за да се потушат нарастващите искания за главата на Джейк Новак.
Ако не се справи с това, ако не направи сериозен контрол на щетите, се предполагаше, че ще загуби някои, а може би и всичките си големи договори за подкрепа и дори турнето му може да се провали.
Името на самата Рейвън се появи няколко пъти в новините, но в по-голямата си част за нея се говореше само мимоходом. Имаше няколко снимки, на които двамата се разхождат заедно из Ню Йорк.
Рейвън не можеше да не изучава безбройните снимки на нея и Джейк заедно, удивлявайки се, че изведнъж се оказа от другата страна на уравнението. Колко пъти бе хвърляла небрежен поглед на корицата на „US Weekly“, бе чела статия, бе гледала някой материал по TMZ и бе правила преценки – без нито веднъж да се замисли, че хората, които се обсъждат, снимат и фотографират, са истински хора с истински живот?
Дори сега, когато гледаше снимките им в Ню Йорк от последните един-два дни, изглеждаше, че всичко това – включително и тя – е много по-малко реално.
Сякаш се беше превърнала в обект, дори за самата себе си.
Можеше да седи там и да преценява собствените си изражения, наклона на главата си, истинността на усмивката на лицето си, начина, по който Джейк я поглеждаше, докато вървяха заедно по някоя градска улица.
Изглеждам така, сякаш принадлежа на него, помисли си тя.
Дали това беше просто лудост?
В края на краищата нямаше как да повярва, че тя е близо до неговата лига по отношение на външния вид и сексапила. Явно Джейк се бе скъсал да се занимава с нея.
Но Рейвън не можеше да спре да разглежда снимките им заедно и начина, по който се гледаха, и си мислеше, че наистина изглеждат като истинска двойка.
Дали за Джейк всичко това все още беше игра?
Знаеше, че за нея това вече не е игра, а може би никога не е било игра. Джейк Новак я възбуждаше по толкова много начини, а сега, когато той я защити, застана в нейна защита – чувствата само се засилиха.
Но Джейк беше друго животно. Тя не можеше да го разбере. В един момент той предполагаше, че случващото се е истинско, но в следващия изглеждаше като цинична звезда, която се опитва да задържи името си на първите страници на вестниците в най-добрата възможна светлина.
Не е ли това смисъла?
Не е ли точно това, което се предполага, че трябва да прави? Горкият човек не може да спечели с теб, Рейвън. Искаш той да се държи като твое гадже, искаш да се опита да реши проблемите си с пиара, а после му се караш, когато го направи.
Рейвън знаеше, че не е честно от нейна страна да се преструва, че е съгласна с бизнес споразумението между тях, докато в действителност искаше повече от него.
Джейк беше честен и открит с нея от самото начало, така че тя нямаше кого да обвинява, освен себе си, за този конфликт между това, което искаше, и това, което той беше готов да ѝ даде.
Разбира се, след това се замисли за начина, по който Джейк продължаваше да я докосва, да я целува, да прави с нея неща, които нямаха място в една бизнес връзка.
И това я ядоса, а после се обърка още повече, което я накара да влиза само в телефона си и да проверява повече новините и социалните мрежи, сякаш по някакъв начин истината щеше да ѝ се разкрие чрез външния свят.
В разгара на безумното си сърфиране в интернет тя получи съобщение от Скайлър.

„Вися с родителите си. Все още няма информация за биопсията. Как си?“

Рейвън изведнъж се почувства ужасно, че дори не е писала и не се е обадила на Скайлър – честно казано, дори не е мислила за приятелката си от часове. Междувременно Скайлър вероятно се тревожеше и ужасяваше, искаше да получи добри новини, за да забрави целия този ужасен кошмар.
Рейвън ѝ върна съобщението:

„Добре съм. Трябва ли да дойда да вися?“

И тогава бързо дойде отговорът на Скайлър.

„Не, не е проблем. Забавлявай се с твоя очарователен принц.“

Рейвън избърса сълзите, които сега се стичаха по бузите ѝ. Тя не заслужаваше толкова мила, добра и внимателна приятелка като Скайлър. Рейвън си обеща да бъде по-добра приятелка, да се грижи повече, да мисли по-малко за собствените си проблеми.

„Пиши ми, ако имаш нужда от нещо, от каквото и да било – отвърна Рейвън. – Не ме интересува дали е в три сутринта. Обади ми се, ще бъда там на мига.“

„Ауууу, благодаря! Ти си най-добрата, Рейвън. Обичам те.“

„Аз също те обичам – написа Рейвън.“

Сега вече се усмихваше през собствените си сълзи.
Точно когато най-накрая започна да се чувства малко по-добре, на вратата ѝ се почука.
Изненадана, Рейвън стана и отиде до вратата, като първо се провери бързо в огледалото, само за да се увери, че не изглежда прекалено разхвърляна.
– Кой е? – Извика тя.
– Джейк и Кърт – обади се Джейк, но гласът му беше заглушен през вратата.
Рейвън си пое дълбоко дъх, напомняйки си, че Джейк няма представа какво и е казал Кърт по телефона, няма представа, че мениджъра му я е заплашвал и се е опитал да я подкупи, затова трябва да се държи приятелски.
Не се дръж странно, Рейвън. Знаеш, че Кърт сигурно ще се опита да те раздразни, само за да те накара да се държиш като глупачка и да накара Джейк да те намрази. Не се поддавай на плана му. Дръж се така, сякаш всичко е наред.
Това беше още по-важно сега, след като беше толкова раздразнителна с Джейк в пицарията.
Тя отвори вратата и залепи топла и приятелска усмивка на лицето си.
Двамата мъже влязоха, Джейк изглеждаше разсеян и може би дори раздразнен, а Кърт изглеждаше бодър.
– Здравей, Рейвън, как си? – Попита я Кърт.
Докато минаваше покрай нея, тя долови дъх на афтършейв и цигарен дим и набръчка нос. Нещо в Кърт я караше да изкриви лицето си, но трябваше да се опита да играе играта. Усмихна се и сви рамене.
– О, знаеш ли, справям се толкова добре, колкото може да се очаква.
– Да, там е голям цирк – кимна Кърт и огледа хотелската ѝ стая, сякаш очакваше да е заразена с плъхове и хлебарки.
– Мога ли да донеса на някой от вас питие или нещо друго? – Предложи тя.
– Добре съм – каза Джейк, без да я поглежда.
Тя мразеше това, че той изглеждаше толкова дистанциран. Опита се да хване погледа му и да му се усмихне, но той не я погледна.
– Бих могъл да изпия една бира – каза Кърт.
Фалшивата усмивка на Рейвън се разшири.
– Нека проверя в минибара – каза му тя. Отиде, взе една вносна бира и я подаде на Кърт, който ѝ благодари и след това отвори капачката, като веднага отпи от нея.
Джейк седна на ръба на един стол и се заигра с дистанционното управление.
– Значи трябва да измислим следващата стъпка – каза той.
Кърт се съгласи.
– Аз самия много мислих за това. След като концертите в Бостън са официално отменени и се носят клюки за психическото ти състояние, трябва да излезем с категорична победа през следващите няколко дни.
– Моето психическо състояние? – Каза Джейк, а очите му придобиха същата объркана и отблъскваща бръчка, която имаше по-рано в пицарията.
– Да – каза Кърт, като се разхождаше, докато отпиваше от вносната бира, която му беше дала Рейвън. – Хората казват, че си се пропукал. Мислят, че напрежението те е налегнало.
Джейк само поклати глава.
– Хората казват много неща. Защо трябва да ми пука?
– Защото – каза му Кърт – изведнъж си се сдобил с проблем с имиджа. – Той хвърли към Рейвън многозначителен поглед, сякаш искаше да каже: и двамата знаем, че всичко това е по твоя вина.
Джейк не обръщаше внимание, така че Кърт очевидно знаеше, че може да се измъкне от малките си игри на ума.
Рейвън извъртя очи към Кърт, преди да заговори.
– Най-големия проблем в момента е онова видео, в което обиждаш хора в депресия и със склонност към самоубийство. Трябва да намерим начин да покажем на всички, че си се променил.
– Точно така, тук влизаш ти – каза Джейк, като най-накрая я погледна. – Трябва да разпространим историята ти. Но тя не може да изглежда планирана, не може да изглежда фалшива и инсценирана.

Назад към част 4                                                      Напред към част 6

***

Скот се взираше в Джейк с уплашени, широко отворени очи.
– Знам, че не се страхуваш от мен – изсумтя той.
– Мислиш, че понеже съм облякъл модни дрехи и пея глупави песни, съм забравил как да върша старата си работа, тази, в която убивах лоши момчета, за да си изкарвам прехраната?
– Не – прошепна Скот, изкашля се и от устата му се изсипа слюнка. – Не, не мисля така – каза той.
– Добре – усмихна се Джейк. – Защото ще те предупредя така само един път, Скот. Дръж се далеч от хората, на които държа.
Старицата все още крещеше и блъскаше по вътрешната страна на вратата, докато Рейвън продължаваше да я държи затворена отвън.
Джейк се изправи и закопча сакото си, а Рейвън забеляза, че по същество той не е белязан и не е разтревожен от инцидента, дори косъм не беше не на мястото си. Той разтърси ръце и след това прочисти гърлото си, сякаш слагаше край на леко досадната ситуация.
Рейвън погледна надолу към Скот, който до този момент беше възстановил дъха си, но изглеждаше напълно изтощен, като пребито куче. Изпълнителният директор на клуб „Алфа“ този път не срещна погледа ѝ. По-скоро изглеждаше, че старателно избягва да установи контакт с очи.
– Добре ли е… – попита Рейвън, но Джейк хвана свободната ѝ ръка и я повлече далеч от вратата.
– Хайде – каза той. – Вече не съм в настроение за суши. – Бързо я изведе от коридора, като спря само да пусне няколко стодоларови банкноти на старата им маса, преди да продължи по пътя си през ресторанта.
След като излязоха навън, той започна да върви по улицата. Четири-пет пресечки по-надолу той посочи една местна пицария.
– Искаш ли да си вземем парче пица вместо това? – Попита я той.
Сериозно ли? Помисли си тя. Току-що на практика едва не уби човек и сега искаш пица?
Но после осъзна, че може би Джейк е такъв. След като беше преминал през войната, това, което беше направил в Коан, не беше толкова голяма работа за него.
– Разбира се, ще си взема парче – сви рамене тя, все още замаяна от това, което току-що беше видяла да прави. Мислите ѝ все още бяха разпръснати и се надпреварваха, въпросите ѝ ту избухваха, ту изскачаха, оставяйки я по-объркана, отколкото преди всичко това.
След като влязоха в пицарията, там имаше само няколко клиенти – няколко възрастни италианци, седнали в едно сепаре, и един младеж в спортен костюм, който не спираше да се взира в Джейк и Рейвън. Той изглеждаше така, сякаш току-що е видял призрак, когато двамата се приближиха до щанда.
– Мога ли да взема няколко резена със сирене? – Попита Джейк.
Ако мъжът зад гишето знаеше кой е Джейк, не го показа. Джейк плати за пицата и няколко газирани напитки, пусна няколко банкноти в кутията за бакшиши.
Човекът зад гишето постави няколко гигантски парчета пица върху две големи хартиени чинии, в които мазнината вече беше попила, а след това Джейк и Рейвън взеха чиниите, седнаха далеч от прозореца и започнаха да ядат.
– Не мога да повярвам, че си го направил – каза тя, след като отхапа малко от необичайно голямото парче пица. Всъщност беше доста добра, макар и твърде мазна за нейния вкус.
Джейк хрупаше доволно своето парче, като го беше сгънал наполовина, за да се справи по-добре с него.
– Трябва да опиташ тази техника – каза той и ѝ показа. – В противен случай никога няма да успееш да се справиш дори с половин парче.
– Всъщност не се опитвам да се състезавам с теб по ядене – каза тя, но после се вслуша в съвета му и сгъна пицата си по същия начин. Когато отхапа, трябваше да признае, че наистина е по-лесно да се яде, а и вкусът ѝ е някак по-добър.
Джейк взе няколко салфетки от диспенсъра и избърса устните си. Дъвчеше доволно и я наблюдаваше.
– Добре, нали? Обичам това място.
– Много ли се храниш тук?
Той кимна и се усмихна.
– Само веднъж съм бил в онова заведение Коан, преди време. Случайно знам, че Скот яде там като по часовник в един и същи ден всяка седмица, приблизително по едно и също време.
– Предполагам, че днес е бил късметлийският му ден – каза Рейвън.
– Да, предполагам, че беше. Просто се случи така, че знаех къде ще бъде. Но така или иначе щях да го открия.
Отвън минаха няколко полицейски коли и Рейвън не можеше да не се зачуди дали не се приближават към мястото на нападението и дали Скот няма да подаде сигнал, а старата жена от тоалетната, която Рейвън беше заключила вътре, може би също ще се включи в групата на свидетелите.
Междувременно Рейвън и Джейк седяха само на няколко пресечки оттам и хрупаха мазна пица, сякаш нищо не се беше случило.
– Нали не мислиш, че сега той ще ме остави на мира? – Попита го Рейвън. – Защото не мисля, че той ще спре. Мисля, че дори може да иска да ме нарани още повече след това, което му направи. Той ще ме обвини за това. – Джейк постави пицата си върху хартиената чиния и избърса праха от ръцете си.
– Той никога няма да те нарани – каза ѝ Джейк. – Имах предвид това, което казах там, не съм блъфирал.
– Знам, че не беше – тихо каза Рейвън. Пеперудите в стомаха ѝ бавно се размърдаха. Жестокостта и закрилата на Джейк бяха нещо ново и много желано, макар да ѝ беше трудно да повярва, че всичко това е истинско.
– Справял съм се с много по-страшни момчета от Скот, Макс или който и да е от глупаците от клуб „Алфа“ – каза Джейк и поклати глава. Той отново взе парчето пица и го вдигна. – Те не ме притесняват. Всъщност почти бих се радвал да строша няколко черепа, само за да им покажа, че не са толкова силни, колкото се преструват.
Рейвън се засмя, отчасти невярващо. – Знаеш ли, има и по-големи проблеми за решаване от клуб „Алфа“. Все още не сме се справили с катастрофата на връзката ви с обществеността.
– Разбира се, че се справихме – каза той. – Медиите вече знаят за нас. Виждали са ни заедно, започват да пишат истории за това, че сме двойка. Скоро ще искат да знаят повече за теб, за миналото ти, за това коя си и защо сме заедно. – Той щракна с пръсти, докато преглъщаше поредната хапка. – И тогава ще пуснем котката от торбата за това как са те тормозили навремето, дрън дрън.
Нещо в начина, по който каза всичко това, я накара да се почувства неудобно. Отново говореше така, сякаш всичко е било предварително планирано, напълно повърхностно, че нищо от това не е било истинско за него.
Кое е то, Джейк? Интересуваш ли се от мен или не?
Може би аз съм просто собственост и ти маркираш тази територия, защитаваш ме така, както можеш да се грижиш за лъскава нова кола или модна китара.
Може би съм просто още една вещ, която притежаваш.
– Звучи, сякаш си се справил с всичко – каза Рейвън, седна и отвърна поглед от него.
– Хей – каза той – какво не е наред?
– Нищо – излъга тя.
– Рейвън, лицето ти за покер е толкова слабо, колкото и апетитът ти – каза и той.
Най-накрая тя сведе поглед към него и откри, че кафявите му очи са съсредоточени върху нея, и я заболя, защото го искаше толкова силно и искаше наистина да се интересува повече, отколкото имаше право.
– Ако лицето ми за покер беше наистина толкова лошо, нямаше да има нужда да продължаваш да ме тормозиш за това, което мисля – отвърна тя с кисел тон.
Очите на Джейк се присвиха, сякаш тя току-що го беше заплюла.
– Ще се преструвам, че не си се държала като бившата ми – каза той с горчивина.
– Твоята бивша?
Той изтръгна още една салфетка от диспенсъра и избърса топче сос от палеца си.
– Да не се занимаваме с това.
– Коя бивша? – Каза Рейвън. Нещо в този негов коментар едновременно я ужасяваше, но и я вълнуваше. Той я сравняваше с истинска връзка от миналото си, но в същото време това не беше много положително сравнение.
– Не е нещо, за което искам да говоря – каза той. Той избърса ръката си отново и отново. – Трябва да тръгваме. Мисля, че отвратителния ти апетит е заразен.
– Джейк – каза тя, опитвайки се да спре срива, който настъпваше между тях. – Не исках да те нападам – каза му тя.
– Всичко е наред, Рейвън – каза той, а лицето му беше студена маска. – Ти не искаше да говориш за това, така че забрави, че те попитах.
– Искам да поговорим – каза тя и пожела да върне назад внезапния си изблик на гняв и разочарование. Стига да не беше толкова чувствителна и да искаше винаги да и доказва колко много го е грижа за нея. Мисълта, че може би всичко това все още е една голяма игра, започна да я изяжда отвътре.
Джейк поклати глава.
– Хайде, трябва да се върнем в хотела. Кърт сигурно ще изпадне в пристъп, ако не се срещнем с него скоро и не обсъдим графика.
Чудесно, помисли си Рейвън. Не само че беше отчуждила Джейк, когато той най-накрая беше започнал да ѝ се доверява, но сега отново щеше да се наложи да се занимава с неговия задник мениджър.
Джейк изхвърли боклука, а след това изпрати SMS на шофьора си. Минути по-късно черният седан спря пред пицарията, а след това те влязоха вътре.
Миг по-късно двамата излязоха от колата и влязоха заедно в хотела.
Рейвън осъзна, че вече свиква с причудливата алтернативна вселена, която Джейк обитаваше, докато излизаше от колата и игнорираше папараците, техните крясъци и светкавици на фотоапаратите, сякаш те едва ли имаха някакво значение.

Назад към част 3                                                                 Напред към част 5

***

Сервитьорът дойде и Джейк поръча и за двамата, което беше облекчение, тъй като тя нямаше време да прегледа менюто и не се интересуваше особено какво ще яде.
Дали Джейк наистина се държеше странно, или това беше нейното въображение? Зачуди се тя, докато той общуваше небрежно със сервитьора, след което намигна на Рейвън и се усмихна още веднъж.
Под безгрижното му поведение тя усещаше нещо по-тъмно и опасно. Продължи да сканира ресторанта, докато сервитьора се върна бързо с напитки и свежи зелени салати с пикантен оранжев дресинг.
Рейвън отхапа от салатата си, оценявайки, че всъщност е доста добра, но в същото време не можеше да забрави усещането, че Джейк замисля нещо.
Той сложи в устата си една вилица от марулята и задъвка, като отново се огледа, проверявайки стаята.
Хората го гледаха в гръб. Някои от тях бяха започнали да използват телефоните си с фотоапарати, въпреки че се опитваха да бъдат мили и да ги скрият. Рейвън предполагаше, че богатите се възхищават на Джейк точно толкова, колкото и всички останали, тъй като се предполагаше, че в всички тези ресторанти са най-богатите от богатите.
И тогава тя забеляза, че Джейк се вцепени, сякаш като пантера внезапно бе забелязал плячката си.
В един момент той се усмихваше, изглеждаше отпуснат и спокоен, а в следващия беше неподвижен като статуя и очите му бяха втренчени в това, което виждаше.
Рейвън проследи погледа му до мястото, където хостесата водеше мъж и жена към една от последните свободни маси в ресторанта.
Отначало беше твърде изненадана, за да осъзнае кой е мъжа и защо Джейк изглеждаше толкова загрижен, но после се вгледа по-добре в лицето му и всичко се промени.
Това беше Скот, главния изпълнителен директор на клуб „Алфа“ – същия човек, който неотдавна я беше заплашил, че ще я пребие, ще я отвлече и ще я накара да изчезне в някоя чужда държава.
Той беше с висока, снажна блондинка, облечена в къса розова рокля, която до абсурд подчертаваше обилното ѝ деколте. Хихикането ѝ се чуваше в цялата зала, докато сядаха и си правеха мили очи.
Само като видя Скот в ресторанта, на Рейвън ѝ се прииска да повърне. Кръвта ѝ се бе превърнала в лед и кожата ѝ бе студена, а устата ѝ – суха като шкурка.
– Джейк, той е тук – прошепна тя. – Знаеше ли, че ще е тук?
– Имах предчувствие – промълви Джейк, а очите му все още бяха насочени към плячката.
Разбира се, че знаеше, че Скот ще бъде тук.
Това обясняваше всичко, което бяха правили, откакто Джейк беше взел телефона. Явно Джейк не се беше шегувал, че ще преследва мъжа, който я беше заплашвал, щом беше намерил начин да се сблъска с него само в рамките на няколко часа след последния им разговор.
– Джейк, не можеш да го направиш – прошепна тя. – Джейк, погледни ме.
Той най-накрая успя да се откъсне от взирането във врага си и да я погледне в очите.
– Мога да го направя, Рейвън, и ще го направя. – Той взе салфетка и забърса ъгълчетата на устата си.
– Тук има десетки хора и някои от тях вече ни снимат в тази секунда – обясни Рейвън, като се опита да запази гласа си равен. – Ако му направиш нещо и те го заснемат, представяш ли си как ще изглежда?
Джейк и се усмихна.
– Мога да си представя – каза той, а кафявите му очи бяха дяволити и напрегнати и тя усети вълна от емоции към него.
– Знам, че искаш да го нараниш за това, което ми направи, но не можеш да си позволиш да се биеш точно сега. Обществеността вече се обръща срещу теб. Затова и правя това на първо място, помниш ли? – Тя се наведе напред, опитвайки се да му говори разумно.
– Затова ли го правиш? – Попита Джейк, като също се наведе напред.
– Разбира се, че е така. Опитвам се да ти помогна.
Той кимна.
– Да, ти искаш само да помогнеш – каза той и се засмя.
– Не знам какво се опитваш да кажеш, Джейк, но продължавай и го кажи. Кажи ми истинската причина, поради която смяташ, че съм тук.
– Мисля, че и двамата знаем, че това далеч надхвърля рамките на някакъв рекламен трик – каза и Джейк. – И за двама ни, Рейвън.
Тя дори не можа да отговори – беше толкова поразена от признанието му. Разбира се, тя се надяваше, че той изпитва повече чувства към нея – че иска повече, но и през милион години не беше очаквала, че той ще го каже или дори ще го почувства.
Прекалено много и се искаше да повярва, че Джейк Новак наистина се интересува от нея.
Рейвън преглътна, без да знае как да отговори. Преди да успее, тя видя, че Скот става от мястото си и отива към коридора, който водеше към тоалетните.
Русата му приятелка (или може би съпруга) усилено ровеше в чантата си.
– Ако ме извиниш, трябва да се оттегля за момент и да посетя тоалетната – обяви Джейк безгрижно, като се изправи и разкопча сакото си.
– Джейк, недей – каза тя толкова силно, колкото се осмели, без да привлече повече внимание към масата им.
– Хайде, следвай ме – каза той и после се задвижи като грациозна котка, а тя видя силата и увереността му и беше потресена, знаейки, че това, което прави, не е правилно – но факта, че го прави заради нея, го правеше повече от секси и вълнуващо.
Тя го последва с тревога, докато той преминаваше покрай редиците маси и влизаше в тесния коридор. Коридорът стигна до задънена улица, вдясно беше дамската тоалетна, а вляво – мъжката.
– Джейк, моля те, бъди внимателен – прошепна тя и го хвана за ръката.
И тогава той изведнъж я придърпа към себе си, с ръка на малкия и гръб, и я целуна дълбоко, а устните му бяха като изпепеляващ огън. Той се откъсна от нея и се усмихна.
– Когато става дума за теб, не мога да си позволя да бъда внимателен.
Той се обърна и влезе в мъжката тоалетна, а Рейвън стисна съкото си, сърцето ѝ заби в гърдите. Беше ужасена от това, което Джейк можеше да направи там, но трябваше да признае – това беше и вероятно най-рицарското нещо, което някой мъж някога беше правил за нея.
Джейк щеше да се изправи срещу мъжа, който се беше опитал да я нарани.
Тя стоеше пред тоалетната, слушаше и се опитваше да не изпада в паника. От всичко най-много искаше всичко да приключи бързо и те да се измъкнат благополучно.
В банята се чуваше някакъв шум, чуваше приглушени гласове, а после и звуци от някаква борба.
Какво ще стане, ако Скот нарани Джейк?
Беше ужасена от тази перспектива. Самата идея за това ѝ се струваше малко нелепа. В края на краищата Джейк беше бивш военен, силен и властен, докато Скот беше строен, не изглеждаше много атлетично и вероятно не можеше да се мери с физическата сила на Джейк.
Но въпреки това Рейвън беше нервна. И не искаше Джейк да се забърка в неприятности.
Изведнъж вратата се отвори и Джейк стоеше там, държейки вратовръзката на Скот и дърпайки по-малкия мъж към вратата за това дълго парче плат. Лицето на Скот беше зачервено, а устните му – окървавени.
Джейк посочи към Рейвън.
– Помниш ли тази дама, Скот? – Скот се втренчи в нея.
– Ти, шибана глупава кучка… – Джейк го удари в корема и Скот се свлече.
– Това не беше много приятен поздрав – скастри го Джейк, звучейки като разочарован баща. – Това беше просто грубо, Скот. Можеш ли да и говориш мило, приятелю? В противен случай може просто да ти счупя всички зъби в невежата ти глава. – Скот бавно си възвърна дъха. Той погледна към Рейвън.
– Приятна изненада да ви видя тук, госпожо Хартли – изпъшка той.
– Това е началото – каза Джейк, като го разтърси за вратовръзката.
Рейвън погледна към коридора, за да се увери, че никой не идва. Засега въздуха беше чист. Тя погледна обратно към Скот. Косата му беше разхвърляна, бретона му се спускаше над красивото му лице, което изглеждаше някак младо и на средна възраст едновременно.
Очите му я гледаха единствено с чиста омраза и все още я заплашваха безмълвно, сякаш обещаваха да ѝ се отплатят за този момент на унижение, който преживяваше.
– Не ми харесва начина, по който ме гледа, Джейк – каза тя, а гневът ѝ взе връх, когато си спомни как Скот я беше изплашил до смърт само преди няколко часа.
Джейк отново се обърна към Скот.
– Гледаш ли моето момиче гадно?
– Не бих и помислил за това – саркастично промълви Скот.
– Майната ти – каза Джейк и този път хвана с две ръце вратовръзката на изпълнителния директор и я дръпна, като прекъсна кръвообращението около врата на Скот. – Трябва да ти сложа край на живота за това, което си направил с нея – каза Джейк. – Ти, правоимащо, арогантно парче говно. – Той дръпна още по-силно. – И може би ще те приключа. Напоследък съм подложен на голям стрес.
– М… мо… моля те – изпъшка Скот, а после падна на колене, като лицето му стана почти алено. Джейк гледаше хладнокръвно мъжа, а бицепсите му изпъкваха, докато той се дърпаше още по-силно.
– Не го убивай – каза Рейвън, когато вратата на дамската тоалетна се отвори и там застана възрастна жена, чиято уста зейна в нещо, което можеше да бъде подигравателен ужас от това, което виждаше пред себе си.
– Няма да го убия, освен ако наистина не ме вбеси – каза Джейк и коленичи до Скот, докато изпълнителния директор се беше вкопчил във врата си.
– Помощ! Полиция! – Старата жена изкрещя.
Рейвън я избута силно назад и затвори вратата на тоалетната, като я държеше плътно затворена, за да се увери, че старицата не може да излезе отново.
Джейк постави лицето си почти до лицето на Скот, като най-накрая пусна вратовръзката на мъжа, когато Скот падна назад, задъхвайки се, кашляйки и пръскайки.
– Скот, ти си разглезен, безгръбначен тиранин, който изпраща кучета нападатели да свършат мръсната ти работа – каза Джейк и сега отново беше спокоен. – Без парите ти щеше да си нищо и никой нямаше да слуша нито една твоя дума. Но на мен не ми пука за парите ти и не се страхувам от теб.

Назад към част 2                                                            Напред към част 4

***

Седяха на задната седалка на седан с шофьора на Джейк отпред, който спокойно се движеше по оживените улици на Манхатън. Джейк беше отпуснат, с изпънати крака на просторната задна седалка, с леко отворен прозорец.
Папараците им бяха устроили истински ад между изхода на хотела и колата, но това бяха само няколко крачки и Рейвън почти- почти беше свикнал с виковете и непрестанните снимки.
След всичко това колата изглеждаше странно спокойна и тиха, а сега очевидно пътуваха към някакъв луксозен ресторант на име „Коан“ – Джейк я увери, че „Коан“ е една от най-добрите японски храни, които някога е опитвал.
– Не съм чак толкова гладна – каза Рейвън. Беше облечена с черен панталон, токчета и черен потник с бяло сако върху него.
Вярно беше, че наистина не беше много гладна и особено не искаше да вечеря в някоя модерна нюйоркска гореща точка след всичко, което беше преживяла този ден.
Но това, че беше с Джейк, беше достатъчно, за да накара Рейвън да иска да се постарае, да излезе в града, ако той искаше точно това. В края на краищата той се беше застъпил за нея като смел бял рицар и я караше да се чувства като принцеса заради това.
Коя принцеса не приема поканата на доблестния си рицар да вечеря с него?
Дори Рейвън да се страхуваше, че килимчето може да бъде издърпано от нея всеки момент, дори да не беше сигурна, че Джейк ще продължи да се застъпва за нея, тя не искаше да предполага най-лошото.
Може би тази промяна е истинска. Може би той наистина се влюбва в мен. Чудеса наистина се случват.
Но когато Рейвън погледна Джейк, той изглеждаше странно тих и разсеян. Помисли си, че може би е ядосан заради всичко, което му беше разкрила по-рано.
– Изплашен ли си от всички тези неща, които ти разказах за клуб „Алфа“? – Попита го Рейвън. Джейк се държеше така, сякаш всичко е наред, но тя усети навито напрежение под повърхността, като змия, която чака да удари.
– Не се плаша – каза Джейк и погледна през прозореца. – Просто правя ходове.
– Какви ходове?
Той я погледна.
– Мисля, че знаеш моите ходове доста добре.
Тя се изчерви и отвърна поглед от него.
– Знаеш, че не това имах предвид.
– Не виждам разлика. Правенето на ходове си е правене на ходове. Когато реша, че искам нещо, аз го правя. И ако някой ми се противопостави, ще живее, за да съжалява. Точка.
– Просто не искам да си навличаш неприятности заради мен – каза тя. – Изглеждаше наистина ядосан, когато крещя на онези момчета от клуб „Алфа“ днес, и се страхувам, че ще направиш нещо, без първо да го обмислиш.
Джейк я погледна, изражението му беше недоверчиво.
– Мислиш, че трябва да оставя онези момчета да се измъкнат с това, което ти направиха днес? Да те заплашват? Да ти кажат, че ще те отвлекат, ако не ги послушаш?
– Разбира се, че не смятам, че трябва да им се размине – каза Рейвън. – Но се притеснявам, че ще направиш нещо, което да ти докара неприятности.
– Не се притеснявай за мен – отвърна Джейк. – Справял съм се добре със себе си, преминал съм през Афганистан – мисля, че мога да се справя с няколко богати чичковци от бизнес сектора, които се опитват да сплашат моята… – той млъкна.
Рейвън се зачуди какво е искал да каже. Дали почти я беше нарекъл своя приятелка и после беше размислил?
– Притеснявам се за теб – каза му тя. После го погледна, отказвайки да отстъпи от предизвикателството.
Джейк също установи контакт с очите си. Кафявите му очи бяха непоколебими.
– Остави ме да се погрижа за всичко, Рейвън. Позволи ми да се погрижа за теб. Това е начина, по който работи цялото това нещо.
Какво цяло? Тази напълно фалшива връзка, която започнахме за твоята пиар кампания, за да разберат всички, че всъщност си хубав човек?
Или това най-накрая се превръща в нещо друго?
Рейвън искаше да му зададе точно този въпрос, но се поколеба в момента на истината. Очите на Джейк се задържаха върху нея за миг, а след това той отново се върна да гледа през прозореца на колата.
Тя продължи да го наблюдава, чудейки се как той може едновременно да изглежда така, сякаш е готов да даде живота си за нея, а в следващата секунда да се държи така, сякаш Рейвън е някакъв непознат, който се е намесил в живота му, просто за да създава проблеми.
Джейк носеше костюм в кремав цвят и го изпълваше перфектно, ухаеше идеално и беше всичко, което една жена можеше да иска. Самото седене до него я възбуждаше, а когато Рейвън си помисли за начина, по който той я докосваше, и за начина, по който тя го докосваше, галейки го, карайки го да свърши… Джейк Новак всъщност беше по-секси, отколкото изглеждаше, което си казваше думата.
Като добавим и факта, че той притежаваше и тлееща страна на лошо момче, опасността, която излъчваше, когато крещеше на мъчителите ѝ по телефона, Рейвън го искаше повече от всякога.
И това беше страшно, защото тя вече губеше контрол, губеше способността си да поддържа каквато и да е дистанция между себе си и Джейк Новак.
Джейк неведнъж ѝ беше казвал, че не е способен да бъде нормално гадже, неведнъж ѝ беше давал да разбере, че е повредена стока (по някаква мистериозна причина, която не искаше да обяснява).
Защо тя настояваше да иска повече от него, да се надява на повече от него?
Възможно е просто да съм жадна за наказания.
Всички тези мисли минаваха през разтревоженото съзнание на Рейвън, докато тя наблюдаваше Джейк, загледан през прозореца на колата по пътя към ресторанта.
Най-накрая колата спря до „Коан“ и един от служителите, разположени отпред, им отвори задната врата.
Джейк излезе и протегна ръка към Рейвън, за да ѝ помогне да излезе от колата, като хватката му беше нежна, но твърда.
Тя едва не изгуби дъх, когато се изправи и сякаш за първи път съзря красивото му лице.
Джейк Новак просто ми се усмихна, просто докосна ръката ми. А сега Джейк Новак ме води да хапна в изискан ресторант.
Джейк Новак докосна путката ми, накара ме да изкрещя.
Тя поклати глава, а погледът ѝ падна на тротоара.
– Господин Новак, имаме готова маса – каза тихо обслужващия персонал.
– Благодаря – каза Джейк и даде бакшиш на младия мъж.
– Уау, благодаря ви, сър! – Развълнувано отвърна младия прислужник, след което им отвори вратата на ресторанта, където ги посрещна красива хостеса с дълга червена коса и поразителни сини очи.
Тя ги въведе в странния, постмодерен ресторант, който изглеждаше отчасти като минималистичен шик, отчасти като древен будистки храм. Ако не беше видяла мястото със собствените си очи, Рейвън нямаше да повярва, че то съществува.
Ресторантът беше претъпкан и почти всички маси вече бяха заети, но хостесата поведе Джейк и Рейвън към задната част, където ги настани в сепаре, което им осигуряваше по-голямо уединение в сравнение с останалите посетители.
– Това е идеално – каза Джейк на хостесата, докато тя им подаваше менютата.
Дори и в уединението на това сепаре другите посетители започнаха да шушукат и шепнат, а погледите им бяха насочени към Джейк. Той изглеждаше напълно незабелязващ или незаинтересован от вниманието, вперил поглед единствено в Рейвън.
– Харесваш ли суши? – Попита я той.
– Предполагам – отвърна тя. – Честно казано, не съм чак толкова гладна.
– Ще бъдеш, когато опиташ това нещо – каза и Джейк. – Най-доброто суши в страната. И всички най-богати, най-влиятелни хора идват тук да ядат. Тук можеш да видиш много, ако си държиш очите отворени. – Докато казваше това, той обходи стаята с поглед.
Нещо в начина, по който каза последната част, накара Рейвън да настръхне, сякаш току-що я беше докоснал физически, въпреки че не беше така.
– Какво мога да видя, ако държа очите си отворени? – Попита го тя.
Той отново я погледна и устните му потрепнаха, а после се усмихна с прочутата си усмивка точно за нея.
– О, ще видиш много, Рейвън. А и е много образователно.
– Имам чувството, че се каниш да ми изиграеш шега – каза тя и веждите ѝ се вдигнаха.
– Съвсем не – отвърна Джейк.
– Тогава какво? Какво искаш да кажеш?
– Просто е, Рейвън. Това е мястото, където всеки, който е някой, идва да хапне, да побъбри и да изглежда важен. Много от тези хора имат постоянни резервации, на практика можеш да си свериш часовника по него, ако имаш някакъв интерес да попаднеш на правилния човек в точното време. – Прочутата усмивка беше станала студена, но Рейвън все още не беше сигурна към какво се стреми със загадъчните си коментари.

Назад към част 1                                                          Напред към част 3