Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 12

***

По-късно същия ден Скайлър се обади и каза на Рейвън, че е насрочена за първата си среща за химиотерапия в болница „Бостън Мемориал“ в Бостън.
– Ще бъда там – каза ѝ Рейвън. – В колко часа?
– Трябва да отида в онкологичния център утре в десет сутринта.
Наистина не е нужно да идваш, Рейвън.
– Скайлър – каза и Рейвън – ще бъда с теб на всяка крачка от пътя. И не искам да чувам нито дума за това. – Последва дълга пауза.
– Ще се видим там на сутринта. – Рейвън се усмихна и се сбогува.
След като приключи разговора със Скайлър, Рейвън взе едно кисело мляко от хладилника и започна да го яде. Телефонът иззвъня отново и тя предположи, че Скайлър ѝ се обажда отново, за да каже на Рейвън нещо, което е забравила да спомене.
Но когато вдигна слушалката, Рейвън забеляза, че номера не е познат. Остра тръпка на страх премина през корема ѝ, докато обмисляше какво да направи.
Накрая отговори, а сърцето ѝ се разтуптя.
– Ало? – Попита тя с колеблив глас. Надявайки се противно на всичко, тя се зачуди дали по някакъв начин Джейк не ѝ се обажда от нов телефонен номер.
– Здравейте, това телефона на Рейвън ли е? – Каза познатия глас и тя веднага разбра, че това не е Джейк.
Но гласът беше толкова познат, защото го беше чувала при десетки и десетки телефонни обаждания в миналото си.
Същият глас някога я бе накарал да се усмихне от радост, а сега само и обръщаше стомаха.
Кейлъб по някакъв начин се беше сдобил с телефонния ѝ номер. Чувстваше се физически зле, щом чуеше гласа му.
– Нямам какво да ти кажа, Кейлъб – каза му тя.
– Моля те, не затваряй – каза той с тревожен глас. – Моля те, Рейвън.
Тя стиска здраво телефона.
– Защо да не затварям?
– Знам, че го заслужавам. Имаш пълното право да ме мразиш.
– Не те мразя, Кейлъб. Просто искам да ме оставиш на мира.
– Слушай, Рейвън. Мисля, че ти и аз трябва да поговорим за всичко, което се случи.
– Защо? Какво има да се каже?
– Много – отговори Кейлъб. – Моля те. Никога не сме говорили, след като всичко излезе наяве още в гимназията. Не ми даде шанс.
Рейвън се засмя.
– Когато доведох Джейк Новак в бара, ти и Андре изрекохте едни и същи лъжи, а после някак си отново изтече онова старо видео. Нищо не се променя при теб, Кейлъб. Няма причина да ти давам още един шанс.
– Вече не съм приятел с Андре.
– Не ме интересува.
– Рейвън, много съжалявам. Бях такъв страхливец и няма ден, в който да не съжалявам за това, което се случи тогава.
– Е, аз вече не мисля за това и определено не си губя времето да мисля за теб – каза тя и това излезе по-зле, отколкото възнамеряваше.
Настъпи дълго мълчание.
– Разбирам – каза той тихо.
Рейвън ненавиждаше факта, че сега се чувстваше виновна, че е наранила Кейлъб, след начина, по който той се беше отнесъл към нея. Но също така започваше да се чуди дали може да намери сили да му прости. В края на краищата само я нараняваше, че е толкова ядосана за неща, които са се случили преди години.
– Не искам да пазя злоба – каза Рейвън и се отпусна малко. – Но не съм сигурна какво друго има да кажа. Това, което се е случило, се е случило. То е приключило и аз продължавам напред в живота си.
– Може би, ако имахме възможност да поговорим лично – каза Кейлъб – бих могъл да кажа няколко неща и след това да оставя всичко да отмине.
– Лично? – Каза тя.
– Всъщност не съм далеч от теб – каза Кейлъб. – Ти си в Бостън, нали?
– Откъде знаеш това?
– Майка ти ми даде номера на мобилния ти телефон и каза, че сега живееш в Бостън.
Рейвън въздъхна и затвори очи. Не виждаше как може да излезе нещо добро от това, че ще види Кейлъб лично, но от друга страна, тя също нямаше какво да губи.
– Добре – каза тя и се поддаде на настойчивостта му. – Може би ще се срещнем на кафе някой път.
– Какво ще кажете за тази вечер? След двайсет минути?
Тя просто седеше объркана.
– Кейлъб, ти за Бостън ли пътуваш в момента?
– В момента на разговора – засмя се той. – Не съм далеч. Кажи ми адреса си и ще се отбия.
– Няма да ти дам адреса си – каза тя. – Но ще се срещнем в „Старбъкс“.
– Отлично.
Имаше един на ъгъла, на не повече от пет минути от кулите, така че тя му каза да се срещнат там след двайсет минути и след това затвори телефона.
След това седеше и гледаше, сякаш замаяна. След всичкото това време и цялата болка, която ѝ беше причинил, Кейлъб искаше прошка, искаше да поговорят и да приключат.
Дали изобщо тя искаше да му прости за миналите му грешки?
Може би не, може би беше по-лесно да продължи да го мрази. Той звучеше толкова мило, толкова подобно на Кейлъб по мобилния телефон, гласът му беше лек и приятелски. Това я накара да си спомни, че някога той е изглеждал мил, щедър и любящ.
Беше повярвала в чувствата му към нея, наистина си беше помислила, че я обича.
А след това беше показал това видео на Андре и беше позволил на Андре да каже всички тези ужасни лъжи за нея. Кейлъб никога не се бе изправил и не я бе защитил, а мълчаливо бе стоял, докато Андре разкъсваше репутацията ѝ.
Накрая Рейвън се отърси от захласа и отиде до банята, за да се освежи, преди да се срещне с него в „Старбъкс“.
Нямаше какво да доказва, но малка част от нея все още искаше да покаже на Кейлъб, че се е справила, въпреки че я е изоставил, когато е имала най-голяма нужда от него. Беше го преодоляла и процъфтяваше въпреки всичко.

Назад към част 11

 

 

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 11

***

На следващата сутрин Рейвън се събуди и си направи чаша кафе от кафемашината Keurig, която стоеше на плота в кухнята. Отиде в къта за закуска, седна и изпи кафето си, чувствайки се уютно и щастлива, че е в новия си дом, докато гледаше през прозорците към пристанището.
Всичко беше светло, ново и изпълнено с възможности.
Рейвън извади мобилния си телефон и отвори „Туитър“.
Не го прави, Рейвън. Не се измъчвай.
Но тя искаше да знае. Дали Джейк е сменил паролите на социалните си мрежи? Тя се опита да влезе в акаунта на Джейк в „Туитър“ и входът се провали. След това пробва профилите му във Facebook и Instagram.
Резултатът беше един и същ за всички тях. Тя беше блокирана.
Рейвън знаеше, че не бива да е изненадана или наранена, но някак си се надяваше Джейк да даде знак, че всъщност ѝ има доверие и не я е изключил напълно от живота си. Разбира се, дори и да имаше достъп до акаунтите му, тя нямаше да направи нищо.
Можеше обаче да прегледа съобщенията му – да види дали не говори с някоя нова приятелка?
Тя не мислеше така, а и така или иначе това беше без значение. Джейк Новак я беше изключил от живота си, беше ѝ платил, за да изчезне и да престане да му създава неудобства с присъствието си.
Той ме купи.
Рейвън мразеше как това я разяжда. Минути преди това тя беше щастлива и доволна, седеше на масата и пиеше кафе. Сега беше отчайващо тъжна, самотна и отхвърлена, искаше ѝ се да поговори с Джейк и да получи някакво уверение, че той не иска да се отърве от нея завинаги.
Той наистина иска да се отърве от теб завинаги, Рейвън. В противен случай щеше да ти каже да останеш с него в Ню Йорк, а не да ти наеме апартамент на стотици километри от него.
Тя започна да търси в интернет новини за Джейк и веднага изскочиха десетки статии. Рейвън сканира заглавията и очите ѝ се разшириха, докато ги четеше.
Джейк Новак възобновява турнето си на фона на скандал за тормоз
Група за борба с тормоза лобира за бойкот на турнето на Джейк Новак
Поп идола Джейк Новак застава пред Опра, за да моли феновете си за Прошка
Джейк „Змията“ се опитва да си проправи път обратно към доброто разположение на феновете.
Новак казва на феновете: „Аз съм добре, ти си добре!“ Турнето е в ход, въпреки обществения отпор
Изглеждаше (от това, което Рейвън успя да събере от всички новини), че Джейк е решил да възобнови турнето си. Той беше възстановил на феновете от Бостън парите за пропуснатите дати и беше подновил турнето с една вечер в Бостън, преди да тръгне да продължи останалата част от обиколката по график.
Кожата ѝ настръхна при мисълта, че Джейк ще се върне в Бостън, макар и само за една нощ. Искаше ѝ се да отиде на концерта и да го види, но знаеше, че това е невъзможно.
Той си е отишъл. Опитай се да се престориш, че никога не е съществувал. Накрая може би дори ще започнеш да вярваш в това.
Рейвън си пое дълбоко дъх, затвори очи и се помоли за сила. И знаеше, че ще има нужда от нея, защото в секундата, в която очите ѝ бяха затворени, го видя. Видя Джейк толкова ярко, сякаш беше точно пред нея. Беше без риза, гърдите му лъщяха, коремът му беше стегнат, коремните мускули – изпънати. Гледаше я с онези хипнотични кафяви очи и се появи лукава усмивка.
Тази усмивка казваше, че никога няма да ме забравиш. Никога няма да намериш друг мъж, който да те накара да се чувстваш така, както аз те карам да се чувстваш, никога няма да намериш друг мъж с моята харизма, чар, остроумие, интелигентност. Винаги ще си спомняш времето, което прекарахме заедно, и ще се чудиш какво можеше да бъде.
Рейвън отвори очи. Трябваше да излезе от апартамента и да направи нещо продуктивно.
Залата за фитнес. Имаше безплатен абонамент за фитнес залата.
Рейвън веднага отиде и се преоблече в тренировъчните си дрехи, след което напусна апартамента с определена цел. Планът беше прост. Да се упражнява, докато не се изтощи и изцеди до такава степен, че да не може дори да мисли трезво.
Беше странно, че можеше просто да слезе с асансьора долу и да бъде във фитнеса за по-малко от три-четири минути, след като излезе от апартамента. В миналото никога не беше успявала да си позволи дори членство във фитнес зала.
А сега беше тук, сред всички богати и изискани членове на този конкретен клуб. Всички жени имаха стегнати дупета и изпъкващи гърди, а мъжете бяха със скъпи прически.
Всички машини бяха най-съвременни, но Рейвън нямаше нужда да се качва на някоя безумна измишльотина. Тя се качи на една бягаща пътека и започна да тича бавно. Щом загря малко, тя увеличи скоростта, така че трябваше да тича с доста бързо темпо.
Целта тук беше ясна. Да бяга, докато не може да помръдне и един мускул, докато единственото, което може да прави, е да моли да слезе от машината.
Надяваше се, че докато това се случи, ще бъде достатъчно изтощена и мозъка ѝ ще спре да я измъчва с мисли за Джейк, с образи на Джейк, с непрестанното бърборене, което ѝ казваше, че не може да живее без него.
След около десет минути Рейвън вече се потеше. Гледаше право пред себе си, без да си прави труда да гледа телевизорите – не искаше да губи фокус или да рискува да види нещо, свързано с Джейк Новак.
Краката ѝ се подкосяваха все по-силно, а дишането ѝ ставаше все по-дълбоко и учестено. Това темпо беше много по-бързо от всичко, с което беше свикнала, но на Рейвън не ѝ пукаше. Колкото по-силно, толкова по-добре.
Тя увеличи скоростта на бягащата пътека и краката ѝ автоматично се приспособиха, но сега сякаш спринтираше.
Потта започна да се стича по челото, ръцете и гърба ѝ.
Всичко я болеше, гореше, напрягаше се. Белите ѝ дробове се задъхваха за въздух, но на Рейвън не ѝ пукаше. Нямаше да има милост, докато всички мисли за Джейк не бяха чисто изтрити, смазани от усилията, които полагаше.
Накрая дишането щеше да е такова облекчение, че щеше да е благодарна само за това, че не се чувстваше така, сякаш щеше да припадне.
Двадесет минути минаха. Тя тичаше с максималната си скорост, ръцете ѝ се размахваха яростно, очите ѝ бяха приковани в тила на момичето, което се намираше на стационарния велосипед пред нея.
Бягай. Бягай. Бягай.
Престани да мислиш.
Все още Джейк Новак беше в съзнанието ѝ и я наблюдаваше. Поклащаше глава над глупостта на Рейвън на бягащата пътека, която тича до смърт.
От какво се страхуваш? Попита я той. От какво бягаш?
Страхувам се, че наистина съм те загубила. Не мисля, че мога да го понеса.
Не можеш да изгубиш нещо, което никога не си имала.
Тя увеличи скоростта на бягащата пътека за пореден път. Сега вече наистина не успяваше да се справи със скоростта на лентата и краката ѝ се подхлъзваха от време на време. Дъхът ѝ се учести на огромни глътки.
Потта се стичаше по лицето ѝ, опръсквайки екрана на бягащата пътека, и тя гледаше часовника, който показваше, че е бягала 28:17 минути.
Бягай, докато изтекат тридесетте минути, каза си тя.
С тази скорост Рейвън нямаше чувството, че може да издържи дори още двайсет секунди. Беше напълно изтощена и сякаш не можеше да си набави достатъчно кислород, за да захрани тялото си.
Беше и горещо и замаяно, а сърцето и биеше учестено.
Но тя продължи напред, като си представяше как Джейк казва на Кърт колко голяма грешка е направил, като се е доверил на Рейвън, и как Джейк се радва, че се е отървал от нея.
Кърт щеше да се засмее и да удари Джейк по рамото. Щеше да му каже, че в морето има много риба, и Джейк щеше да кимне с глава в знак на съгласие.
Сълзите вече се смесваха с потта, която се лееше по лицето ѝ, но часовника удари тридесет минути и тя намали скоростта до ходене.
През следващите няколко минути трябваше да държи ръкохватките на машината, тъй като краката ѝ вече едва я поддържаха.
Беше успяла напълно да умори тялото си, но плана всъщност не беше проработило. Дори в почти кататоничното си състояние не можеше да спре да мисли за Джейк Новак и да се чуди къде е и какво прави.

Назад към част 10                                                               Напред към част 12

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 10

***

Останалата част от деня и премина в аклиматизиране. Отиде до най-близкия банкомат, погледна състоянието на сметката си и установи, че в нея наистина има петдесет хиляди долара.
Тя поклати глава, възхитена от числата, които я гледаха на екрана. Веднага Рейвън изтегли няколкостотин долара в брой, а след това прехвърли четиридесет и осем хиляди долара в спестовна сметка, оставяйки само около две хиляди долара в разплащателната.
През последните четири години, откакто бе напуснала дома, Рейвън не можеше да си спомни момент, в който да е имала дори две хиляди долара в банковата си сметка наведнъж.
Толкова дълго беше живяла от заплата до заплата, че дори не ѝ беше хрумвало, че нещата могат или някога ще бъдат различни.
Колкото и да я болеше, че са я изпратили далеч от Джейк, Рейвън трябваше да признае, че сега сърцето ѝ беше по-леко. Чувстваше се някак си обгрижвана от него, макар че сега го правеше по съвсем различен начин и от голямо разстояние.
Джейк ѝ беше дал свобода, каквато никога преди не беше изпитвала. Петдесет хиляди долара спокойно можеха да ѝ стигнат за две години, особено ако не трябваше да се притеснява за наем или комунални услуги през първата година.
Рейвън взе колата си, която беше оставила да стои близо до стария хотел на Джейк.
Върна я в апартамента си и я паркира на новото си място в подземния гараж.
Отне ѝ няколко пътувания, но успя да разопакова повечето от дрехите и кашоните, които беше взела от стария си апартамент в мазето.
След това огладня и отиде до близката бакалия, откъдето си взе малко храна, включително и сладолед за почерпка. Вечерта, когато се върна в луксозния си апартамент, с включен телевизор и красивите мигащи светлини на бостънския хоризонт, които блестяха зад прозорците с гледка, Рейвън приготви утешително ястие от макарони със сирене, а след това се настани на дивана и гледаше телевизия.
След вечеря хапна сладолед, отиде да си вземе хубав душ, облече шорти и тениска и си легна.
Установи, че е изтощена.
Докато заспиваше, Рейвън не искаше нищо повече от това да има Джейк до себе си, за да може да му разкаже всичко, което е направил за нея, и колко много означава това.
Но Джейк не беше там и въпреки че ѝ беше топло, удобно и щастлива по толкова много начини, една последна сълза се плъзна по бузата ѝ, преди най-накрая да заспи спокоен сън.

Назад към част 9                                                           Напред към част 11

 

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 9

***

Рейвън,

Казах ти, че преведох петдесет хиляди долара по твоята сметка. Знам, че не можеш да разбереш защо го направих, но имам основателна причина.
Въпреки че плана ти за реабилитиране на имиджа ми не проработи, аз много ценя личния риск, който пое, опитвайки се да бъдеш част от живота ми в този труден момент, и признавам, че това струваше скъпо на теб и на семейството ти.
Като се замисля за начина, по който моето присъствие се отрази негативно на личния ти живот и на стабилността, която си изградила за себе си, след като си напуснала дома преди години, мисля, че парите са най-малкото, което бих могъл да направя, за да го компенсирам.
Освен това много добре осъзнавам, че моята принадлежност към клуб „Алфа“ също е навредила на твоята безопасност и благополучие. Те са те заплашвали, уволнили са те от работа и са те изхвърлили от апартамента ти.
Заради тези и други неудобства си позволих да ти наема апартамент в Бостън за една година. Наемът е изцяло платен, всички комунални услуги са покрити.
Шофьорът ще ти даде ключовете, когато пристигнете на местоназначението си.
Надявам се, че както апартамента, така и парите ще ти позволят да имаш свободата да придружаваш Скайлър през трудния период, в който тя ще премине през лечението през следващите няколко месеца. Да си до нея, докато преминава през това преживяване, ще бъде много успокояващо за нея.
Моля, знай, че тя никога няма да се притеснява за пари за каквито и да било свои медицински разходи. Тя ще получи само най-доброто лечение – аз ще се погрижа за това.
Сега, когато вече не си обременена от моето присъствие в живота ти, силно се надявам, че медиите ще отклонят грозните си прожектори от теб и ще те оставят на мира.
Мисля, че така ще ти е много по-добре.
Бъди здрава, Рейвън. И моля те, грижи се добре за себе си.

Джейк

След като прочетох писмото на Джейк, ми се стори, че пътуването до Бостън е много дълго. Рейвън усилено се опитваше да го изхвърли от съзнанието си, да мисли вместо това за Скайлър и за това, което тя сигурно преживява.
Рейвън прекара част от времето в колата, четейки за конкретния вид рак на приятелката си и за това какъв вид лечение и прогноза може да се очаква. Добрата новина беше, че рака обикновено се развива много бавно, така че вероятността да се разпространи е малка.
Въпреки това, от това, което беше прочела, комбинацията от химиотерапия и облъчване, която вероятно щеше да се приложи, щеше да бъде доста изтощителна, дори адска за Скайлър.
В крайна сметка прогнозите бяха добри, че в края на всичко това тя ще бъде свободна от рак, и именно това се опитваше да има предвид Рейвън. През какъвто и дискомфорт да преминаваше Скайлър, в края на всичко това тя щеше да бъде по-добре.
В крайна сметка целият този период от живота на Скайлър щеше да изглежда само като лош сън.
На това ли ще прилича това за мен? Помисли си Рейвън, докато пресичаха Бостън по магистралата Mass Turnpike. Нищо друго освен лош сън с избледнели спомени, които да погледна назад?
Шофьорът умело маневрираше седана по криволичещите градски улици на Бостън, докато накрая спря пред две много високи сгради, паркирайки двойно, защото в Бостън никога нямаше свободни места.
Той извърна глава и погледна Рейвън.
– Това е вашата спирка, госпожо.
Тя вдигна глава нагоре.
– Къде сме?
– Кулите „Риц Карлтън“, мис Хартли. – Той извади комплект ключове и ѝ ги подаде. – Вие сте в апартамент 907.
Рейвън взе ключовете, като му благодари, а след това прибра в чантата си и плика, който съдържаше писмото на Джейк.
– Имате ли право на бакшиш?
Той твърдо поклати глава с „не“.
– Господин Новак се е погрижил за всичко, госпожо. Няма нужда, но оценявам предложението.
– Добре, тогава. – Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна, преди да излезе от колата и да премине през входа към кулите.
Отне ѝ малко време да намери правилния вход, тъй като обитателите очевидно използваха различно фоайе от гостите на хотела.
След като обаче намери своето фоайе, тя започна да си проправя път към асансьора. Служителят на рецепцията обаче я спря и поиска да разбере причината за влизането ѝ. Тя му каза, че наскоро е наела апартамент, и му показа ключа си.
Той я посрещна с широка усмивка и ѝ каза, че ако има нужда от каквото и да било, просто да се обади долу за съдействие.
Рейвън не можеше да повярва, че Джейк наистина ѝ е наел апартамент в тази сграда. Сигурно е струвал цяло състояние. В края на краищата това беше първокласно място в сърцето на Бостън.
Тя знаеше, че Джейк Новак е изключително богат, но той не ѝ дължеше нищо от това. Защо го беше направил?
Защо изглежда, че все още го е грижа и все още мисли за моите нужди?
Нямаше много време да размишлява върху този въпрос по време на краткото пътуване с асансьора до деветия етаж. После вратите се отвориха и тя се насочи към врата 907, отвори я, а пеперудите танцуваха в стомаха ѝ, докато се чудеше какво я очаква от другата страна.
Тя изтръпна, когато вратата се отвори в абсолютно зашеметяваща стая. Това си беше чист лукс и мисълта да остане тук за по-дълго време ѝ се струваше абсолютно нелепа.
По цялата дължина на две от стените имаше огромни прозорци и всеки от тях разкриваше зашеметяващо различна гледка към града. Рейвън се премести и веднага се загледа в Бостънското пристанище, където виждаше как в далечината преминават лодки, а хората и колите се провират по различните пътища, които се преплитаха долу.
След това отиде до другия прозорец, откъдето се откриваше гледка към река Чарлз.
– О, Джейк – каза тя тихо. В очите ѝ се появиха сълзи и тъй като нямаше от кого да ги скрие, тя ги остави да се стичат по бузите ѝ.
Целият апартамент беше обзаведен с вкус, с модерни неща – тя щеше да го декорира почти по същия начин, ако имаше време и пари.
Как и беше осигурил това място за толкова кратко време, тя дори не можеше да си представи.
Може би по някаква причина той вече беше подготвил този апартамент. Може би това е мястото, където е държал предишните си любовници. Може би той има подобен апартамент във всеки голям град в Съединените щати. Възможно е да има и други жени в апартаменти в Токио или Париж.
Рейвън избърса засъхващите сълзи от бузите си и се съвзе, подсмърчайки, като се смееше малко на собствените си емоционални възходи и падения.
Истината беше, че тя нямаше представа какво всъщност означава този апартамент за Джейк. Можеше да е по всякакви причини, а тя така или иначе никога нямаше да може да разбере истината.
Разхождайки се из апартамента, тя продължаваше да се заслепява от нови детайли. Спалнята беше красива – легло с кралски размери, телевизор с плосък екран, монтиран на стената срещу леглото, и още една прекрасна гледка към хоризонта на Бостън.
Кухнята беше малка, но плотовете бяха от гранит, а хладилника – голям и съвременен.
На хладилника висеше лист хартия, закачен на магнит. Рейвън се приближи и видя, че това е списък на удобствата, които влизат в състава на апартамента ѝ. Очевидно тя имаше достъп до услугите на домоуправителя и рум сървиса от хотела. Можеше да използва и услугите на консиержа.
А документа ѝ казваше, че автоматично става член на фитнес центъра на партера, който работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
Рейвън беше абсолютно замаяна от всичко, което и се подхвърляше.
Тя продължи да се разхожда из новия си апартамент.
Дневната беше просторна, с маса, която се удвояваше като кът за закуска, два кожени дивана, няколко стола, подове от черешова дървесина.
А след това имаше библиотека/офис с рафтове, в които имаше голям набор от книги – варираха от енциклопедии през класическа литература до най-новите трилъри. А след това имаше голямо махагоново бюро и ергономичен стол.
Рейвън седна на стола в кабинета и се завъртя, за да погледне към поредния прозорец, от който се виждаше пристанището в цялата му прелест.
Предполагам, че съм си у дома – помисли си тя.

Назад към част 8                                                              Напред към част 10

 

 

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 8

***

В крайна сметка не взе почти нищо със себе си – само дрехите на гърба си, като реши да остави куфара, пълен с дрехите, който Кърт беше донесъл в стаята ѝ, заедно с подигравките и манипулациите му.
Освен това Рейвън не искаше дрехи, които да ѝ напомнят за времето, прекарано с Джейк – щеше да е твърде тъжно.
Преди да си тръгне, тя се отби в стаята на Скайлър и се сбогува с нея. Скайлър планираше да се върне в Бостън късно на следващия ден с родителите си. Трябваше да отиде на още една среща с лекар, но изглеждаше в отлично настроение.
Изглежда Джейк продължаваше да поддържа връзка със Скайлър и персонала на „Слоун Кетъринг“, което накара Рейвън да изпита едновременно облекчение и отчаяна тъга.
Скайлър сякаш усещаше, че между Джейк и Рейвън има нещо, но не задаваше никакви въпроси. Това беше облекчение, защото ако трябваше да говори за нещо от това, Рейвън щеше да се разплаче. А това изобщо нямаше да е честно спрямо приятелката ѝ, която току-що бе получила диагноза рак.
Скайлър обеща, че ще информира Рейвън за всички важни новини, а после се прегърнаха и си казаха, че ще се видят в Бостън.
Няколко минути по-късно Рейвън се разхождаше из фоайето на хотела и се канеше да хване такси, което да я закара до Port Authority, а оттам – с автобус до Бостън.
Беше толкова разсеяна, че мислеше за начина, по който нещата между нея и Джейк бяха приключили толкова внезапно и преждевременно, че дори не забеляза, когато един мъж започна да върви точно до нея.
– Толкова скоро ни напускаш? – Попита той.
Гласът беше твърде познат и страшен. Рейвън се обърна и погледна самодоволното лице на Кърт.
Тя се опита да звучи учтиво.
– Предполагам, че трябва да си доволен от това как се получи всичко.
Усмивката на Кърт стана по-широка.
– Ако беше приели първоначалното ми предложение, щеше да спечелите сто хиляди, а не само петдесет, и секс касетата ти нямаше да се върти из цялата мрежа в момента.
– Петдесетте са много и са повече, отколкото ми трябват или дори искам.
– Определено е повече, отколкото заслужаваш – каза Кърт.
– Просто ме остави на мира – всичко свърши. – Рейвън се опита да продължи да върви, за да се отдалечи от него, но той я хвана за ръката с хватка, подобна на клещи.
– Виж, този път ти се размина лесно – прошепна Кърт, а дъхът му попадна в лицето ѝ. Миришеше на старо кафе и изгнила закуска. Усмивката му вече беше изчезнала. – Ако се опиташ да си проправиш път обратно в живота на Джейк, маминото гледане на секс касетата ти ще изглежда като мил спомен в сравнение с това, което ще ти се случи.
– Махни ръката си от мен, преди да съм изкрещяла – каза тя през зъби.
Усмивката на Кърт отново се появи и той наистина махна ръката си от ръката ѝ.
– Този път изчезни от живота на Джейк завинаги, Рейвън. Престани да се чукаш наоколо – забъркала си се много над главата си и си имала голям късмет да се разминеш с петдесетте хиляди долара заплата.
– Кърт – каза тя – ти си доста красив, но дъха ти мирише на умряло животно. Отвратително е. Както и всичко останало в теб. – Тя направи физиономия. – Моля те, махни се от мен, преди да съм повърнала върху скъпите ти обувки. – Усмивката на Кърт помръкна и се превърна в гримаса, докато той се отдръпваше.
– Глупава кучка.
По някакъв начин коментарите ѝ го бяха засегнали и това я накара да се усмихне.
– Довиждане, Кърт – махна тя и отново тръгна. – Успех да овладееш халитозата си.
Рейвън продължи към изхода, но портиера я спря.
– Мис Хартли? – Попита сковано мъжа.
– Да, това съм аз. – Тя го погледна несигурно.
– Господин Новак ме помоли да се уверя, че ще стигнете до колата си, когато сте готова да отпътувате. Сега ли ще ни напуснете?
– Ами… да, но нямам кола. – Тя нарами чантата си.
– Може би не бях ясен. – Портиерът се обърна към клипборда си. – Колата е осигурена кола, която да ви закара до Бостън. Господин Новак е поел всички разходи и ще разполагате с колата и шофьора, докато е необходимо.
– О. – Сега емоциите на Рейвън се въртяха в нея – смесица от силна скръб, копнеж, разочарование и дори малко гняв. Защо изглеждаше така, сякаш той все още се интересуваше от нея, и все пак я изпращаше?
Тя все още не можеше да осмисли връзката им.
От една страна, той твърдеше, че е ядосан и отвратен от начина, по който тя е скрила части от миналото си, а от друга – че иска да ѝ плати повече, отколкото ѝ дължи за времето, което са прекарали заедно.
Твърдеше, че тя не е успяла да си свърши работата, но настояваше да ѝ плати повече от договореното и дори я изпращаше до дома със скъпа кола с шофьор.
Какво означаваше всичко това?
Тя вече не можеше да разбере нищо.
Независимо от това Рейвън се остави да бъде изведена навън от портиера и няколко членове на екипа за сигурност на Джейк. Те я предпазиха малко от папараците, но не толкова добре, колкото обикновено правеше Джейк.
Фотографите изглеждаха изключително агресивни, когато тя излезе навън, а те започнаха да щракат, да щракат и да я обстрелват с въпроси.
– Наистина ли си правила секс с всички тези момчета на партито?
– Какво мислиш за видеото с теб, което беше пуснато? Отричаш ли, че това си ти?
– Вие и Джейк Новак разделихте ли се?
– Къде е Джейк?
– Рейвън, Рейвън! Тук, Рейвън! Хората от Саутбридж казват, че си била лъжкиня и нимфоманка, Рейвън. Вярно ли е нещо от това?
Един от охранителите силно избута точно този папарак и фотографа падна по гръб, псувайки и заплашвайки със съдебни дела.
Рейвън трябваше да се усмихне малко на това. Тя влезе в черния седан и шофьора се обърна да я погледне.
– За Бостън, ли мис Хартли?
– Да – каза тя тихо. Щом се върнеше, щеше да го накара да я закара до колата ѝ, която седеше паркирана и вероятно досега имаше повече от няколко фиша.
Започнаха да се отдалечават от хотела и голямото чувство на опустошение заплашваше да я завладее.
Вероятно никога повече нямаше да види Джейк Новак, освен по телевизията и във филмите. Щеше да чуе гласа му по радиото, но никога повече нямаше да го чуе на живо.
Гласът му, който говореше мрачни и чувствени неща в ухото ѝ, казваше ѝ всичко, което искаше да направи с нея за нейно добро.
– Мис Хартли? – Повтори шофьорът.
Тя се откъсна от съня си.
– Съжалявам. Да?
– Беше ми наредено да ви дам това. – Шофьорът протегна едната си ръка назад към нея, а между пръстите му имаше бял плик.
Тя смръщи вежди, но въпреки това се наведе напред и го взе от него.
– Кой ви нареди да ми го дадете?
– Джейк Новак, госпожо. – Шофьорът отново се съсредоточи върху управлението на автомобила.
Рейвън си пое дълбоко дъх и го изпусна. Тя разгледа обикновения бял плик, сякаш по някакъв начин той щеше да ѝ разкрие тайната на това, което се криеше вътре.
Страхуваше се от това, което можеше да намери вътре, какво можеше да каже или да не каже.
Накрая обаче го разкъса и извади листчето с подплатени хотелски документи. Имаше ръкописно писмо, очевидно написано от Джейк, а почерка му беше точен и чист.

Назад към част 7                                                            Напред към част 9

 

 

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 7

***

След като влезе вътре, тя си представи как Джейк ѝ разказва сложните си планове да я накаже за това, че му се е противопоставила и е пазила тайни. За всяко провинение щеше да се наложи да я напляска многократно, да разкъса дрехите ѝ, да завърже китките и глезените ѝ –
Вратата се отвори и Рейвън се откъсна от нея.
Джейк носеше къси панталони, тениска и джапанки. Беше преметнал кърпа през рамо.
– Плуваш ли? – Попита той.
– Нямам бански – отвърна тя.
– Мога да ти купя.
– Не, няма нужда. – Трябваше да отклони погледа си от него, защото само представата за него без риза затрудняваше мисленето ѝ, а тя трябваше да е нащрек за всичко, което искаше да ѝ каже.
– Добре, както и да е – въздъхна Джейк и затвори вратата. Той тръгна по коридора към асансьорите, натисна бутона и се обърна към нея, докато чакаха. – Скайлър добре ли се справя с новините? – Попита той.
Рейвън се замисли и сви рамене.
– Говорил си с нея. Какво мислиш?
– Не я познавам като теб – каза Джейк.
Рейвън облиза устни и се загледа в килима.
– Ти и каза да не се притеснява от факта, че и помагаш толкова много.
– Точно така, не и е от полза да се тревожи за каквото и да било извън борбата с този рак.
Рейвън вдигна очи и срещна кафявоокия му поглед.
– Е, сега аз питам. Защо и помагаш? Много хора се разболяват от рак, Джейк, а ти не помагаш на всички.
Асансьорът дойде и вратите се отвориха. Устата на Джейк се изкриви в ъгъла, съвсем леко.
– Спасен от звънеца – каза той, влизайки вътре.
Рейвън го последва. В асансьора имаше още няколко души – по-специално двойка и дъщеря им тийнейджърка. Тя започна да се плаши, че стои толкова близо до Джейк Новак, а Джейк се засмя и любезно се снима с нея.
Те слязоха и отидоха до басейна. За щастие там нямаше никой друг, освен един много възрастен мъж, който изглеждаше изгубен в собствения си свят и плуваше толкова бавно, че Рейвън се чудеше как изобщо успява да се задържи на повърхността.
Джейк отиде до един от шезлонгите и пусна кърпата си на него, след което продължи да сваля тениската си. Захвърли и нея на стола. Горната част на тялото му изглеждаше безупречно, като произведение на изкуството, гладко и твърдо, с перфектни пропорции.
Джейк събу джапанките си, докато Рейвън седна на ръба на съседния шазлонг.
– И така, за какво искаше да поговорим? – Попита го тя.
Джейк разпери ръце и бицепсите му се разшириха, а после гърдите и коремните му мускули се стегнаха и тя трябваше отново да отвърне поглед от него.
Беше смущаващо това, което правеше с нея, и тя не искаше той да го вижда толкова ясно. Чувстваше се изложена на опасност всеки път, когато той само я поглеждаше.
– Исках да поговорим за плащането – каза Джейк. Той прокара ръка през косата си.
– Заплащане?
– Тъй като днес се връщаш в Бостън, се замислих за уговорката, която обсъждахме, и реших, че ще ти платя петдесет и ще я нарека уредена.
– Петдесет… петдесет долара? – Попита тя, а устата ѝ внезапно пресъхна.
Джейк се ухили.
– Петдесет хиляди. – А после се обърна и направи перфектно гмуркане в басейна.
Рейвън просто седеше, а устата ѝ висеше отворена.
Джейк преплува целия басейн, без да излиза на въздух. Изплува в далечния край, пое си дъх и отново се потопи под водата. Когато отново изплува, беше точно пред нея.
Вдигна горната част на торса си над линията на водата и увисна с ръце отстрани на басейна. Водата капеше по лицето му и той използва ръката си, за да я избърше от очите си.
– Хавлиена кърпа? – Попита той, протягайки ръка към нея.
Тя грабна кърпата му и му я подаде. Той я притисна към лицето си и след това ѝ я върна.
– Джейк, не мога да приема това – каза му тя.
– Това е само влажна кърпа – пошегува се той.
– Сериозно говоря. Не мога да взема тези пари, те са твърде много. – Тя се хвана за кърпата му, притискайки я към скута си.
Джейк я гледаше, кафявите му очи бяха някак топли и студени едновременно.
– Рейвън, това не подлежи на обсъждане. Казвам ти какво се случва, за да знаеш какво да очакваш.
– Но защо? Ядосан си ми, не съм ти помогнала, само влоших нещата…
– Защото искам да го направя. И изобщо, парите вече са преведени по твоята разплащателна сметка.
Рейвън отново трябваше да се съпротивлява на сълзите, които напираха зад очите ѝ. Тя примигна бързо и погледна встрани, а след това Джейк се потопи назад във водата и заплува под повърхността към другия край на басейна.
Тя наблюдаваше как той плавно излезе още веднъж за въздух в далечния край, пое си дъх, после се потопи обратно под водата и започна следващата обиколка.
Той правеше обиколка след обиколка, без да спира да си почива или да говори. Рейвън започна да усеща, че е отхвърлена.
Беше свършило, нали?
Това беше голямата целувка. Той ѝ плащаше, за да се махне от живота му и да не носи никакви тежки чувства. Тя се изправи, тъй като Джейк беше по средата на една от обиколките си през басейна.
Тя го наблюдаваше за миг, съвършеното му тяло, в по-голямата си част скрито под синята вода, плъзгащо се почти без усилие, проблясващо там под повърхността, толкова близко и същевременно толкова далечно.
Сякаш беше живяла в свят на сънища и сега се събуждаше. Преливащият блясък на този нов свят избледня и всичко отново стана съвсем нормално – стария ѝ свят се беше върнал с отмъщение. Тя беше просто едно обикновено момиче, което се връщаше в Бостън, търсеше работа, опитваше се да си намери място за живеене.
Дивата, неспокойна душа, която я беше измъкнала от черупката ѝ и ѝ беше показала места вътре и вън от нея, които никога не си беше представяла – тази неспокойна душа продължаваше напред. Той никога нямаше да бъде укротен, никога нямаше да се задоволи с някой обикновен човек като Рейвън.
Тя отново беше сама и се връщаше към стария си живот.
Може би това щеше да е облекчение в известен смисъл.
Рейвън се обърна и се отдалечи от басейна, чудейки се дали Джейк изобщо ще забележи, че тя си е тръгнала.

Назад към част 6                                                         Напред към част 8

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 6

***

Няколко часа по-късно нещата се влошиха.
Рейвън беше в хотелската стая на Скайлър. Родителите на Скай бяха в собствения си апартамент, така че сега с нея беше само Рейвън.
– Срещнах се с лекаря тази сутрин – каза Скайлър почти веднага след като Рейвън влезе. – Това е рак.
Рейвън преглътна, а очите ѝ се насълзиха.
– Какво още каза доктора?
Скайлър сви рамене.
– Каза, че въз основа на размера на образуванието не им е удобно да правят операция. Искат да ме запишат за химиотерапия и облъчване възможно най-скоро.
– О, Скай, толкова съжалявам – каза Рейвън и я прегърна. За момента всички мисли за Джейк и разпадането на връзката им бяха изтласкани на заден план.
– Добре съм. Знаех, че това ще се случи. – Скайлър се откъсна от Рейвън и седна на дивана, свивайки крака до себе си. Тя държеше възглавница на гърдите си.
– В коя болница ще се лекуваш? – Попита я Рейвън.
– Не знам – каза и Скайлър. За първи път тя изглеждаше разтревожена, веждите ѝ се смръщиха. – Разбира се, че предпочитам да е в Бостън, близо до апартамента ми. Липсва ми моето коте. Искам да съм си у дома.
– Тогава трябва да те заведем вкъщи – твърдо каза Рейвън.
– Това не е толкова просто. Лечението ще струва много пари, а не съм сигурна какво – ако изобщо има нещо – ще бъде покрито.
– Ще измислим нещо. – Рейвън прекоси стаята и седна пред дивана, на пода, като хвана ръката на приятелката си. – Ние сме заедно в това, Скай. Ще бъда с теб на всяка крачка от пътя.
– Не мога да те моля за това – каза Скайлър и челюстта ѝ леко потрепери.
– Не е нужно да ме молиш.
И двете замълчаха, усмихвайки се една на друга, признавайки факта, че се обичат, без да се налага да го казват.
И тогава на вратата се почука.
– Вероятно родителите ми – въздъхна Скайлър. – Казах им, че трябва да подремна, но те се притесняват.
– Ще отворя вратата – каза Рейвън, изправи се на крака и бързо отиде до вратата и я отвори.
Тя беше шокирана да види Джейк, който стоеше в коридора.
Джейк повдигна вежди към нея.
– Мога ли да вляза?
– Здравей, Джейк – каза Скайлър от дивана и се усмихна слабо.
Той се промуши покрай Рейвън и влезе в стаята, след което отиде и седна на един от столовете.
– Кажи ми какво става – каза Джейк. – Чух, че са те извикали да се срещнеш с доктора.
Скайлър кимна и примигна.
– Да. Новините не бяха добри.
Рейвън скръсти ръце, без да знае какво да прави. Все още се радваше, че вижда Джейк, че усеща присъствието му – то все още я успокояваше. Само от присъствието му в стаята тя веднага почувства, че нещата отново ще се оправят. Но от друга страна, тя знаеше, че всичко се е променило и Джейк вече не искаше да прави всичко за нея.
Но поне все още се грижеше за Скайлър, помисли си Рейвън. Това беше по-важно от всичко друго в момента.
– Ще се оправиш – каза Джейк на Скайлър. Когато го каза, то изглеждаше като неоспорим факт. Той се наведе напред, опрял лакти на коленете си. – Чуваш ли ме? Ще се погрижим да получиш най-доброто лечение.
– Не очаквам нищо друго от теб – каза му Скайлър.
– Не искам разрешението ти да ти помогна – каза Джейк – така че не се опитвай да ме разубеждаваш. Той погледна към Рейвън.
– Той е прав – каза Рейвън. – Трябва да позволиш на Джейк да ти помогне.
Джейк кимна и погледна обратно към Скайлър.
– Първо, трябва да намерим най-добрата болница. Вероятно това е Слоун Кетъринг…
– Тя иска да си е у дома – каза му Рейвън.
– Бостън? – Каза Джейк.
Скайлър въздъхна.
– В Бостън също има добри болници, нали?
– Разбира се, че има – каза Джейк. – Да, разбира се. – Той се изправи малко. – Нека се обадя по телефона и да разбера какво има на разположение. Който и да изберем в Бостън, може да се координира с лекаря ти в Слоун Кетъринг, за да формулирате план за лечение.
Скайлър се прегърна.
– Не знам защо правиш всичко това. Зает си, дори почти не ме познаваш.
Джейк отново погледна към Рейвън, но бързо се върна към Скайлър.
– Правя го, защото искам, това е всичко, което трябва да знаеш. Това не е голяма работа за мен. Едно от малкото предимства на това да си известен е, че е лесно да дърпаш конците и да хвърляш пари за проблеми. – Той се усмихна.
Скайлър му се усмихна в отговор.
– Дори не знам как да ти благодаря.
– Току-що го направи. – Джейк протегна ръка и нежно стисна ръката ѝ, след което се изправи и се приближи до Рейвън.
Кафявите му очи бяха замислени и нечетливи.
– Благодаря – промълви тя тихо.
– Имам нужда да поговоря с теб – каза той. – Насаме.
– Разбира се. – Сърцебиенето ѝ се ускори мигновено. – Трябва ли да отидем някъде сега?
– Ще отида да поплувам. Срещни се с мен в стаята ми в пет часа ще бъда готов.
Джейк си тръгна, а Рейвън поговори още няколко минути със Скайлър и след това отиде да посрещне Джейк в стаята му.
Беше нервна, чудеше се за какво точно може да иска да говори с нея.
Вече се бяха разбрали, че тя ще се върне в Бостън. Какво оставаше да обсъдят?
Докато чукаше на вратата му, тя си представи как Джейк отваря вратата, хваща я за китката и я завлича в стаята си.

Назад към част 5                                                       Напред към част 7

 

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 5

***

– Не е ли това смисъла? Бях тормозена заради предполагаемото ми разпуснато поведение. Тези хора си измислиха лъжи за мен. В това е въпроса. Бях тормозена и се превърнах в една от онези неудачници, на които се подиграваше с коментарите си. Това може да е твоя шанс да покажеш, че наистина си се променил, да излезеш и да се застъпиш за мен.
– Не – каза Джейк и поклати глава. – Въпросът е, че ти ме остави да се въртя на вятъра. Помолих те да ми разкажеш за това, което се е случило в миналото ти. Можехме да планираме това, да излезем пред историята и да я завъртим в наша полза. Но ти ме излъга…
– Никога не съм те лъгала, Джейк. – Гласът ѝ трепереше.
– Може и да си го направила. Лъжеш чрез бездействие. Лъжеш, като премълчаваш важни подробности, подробности, които щяха да променят начина, по който се справям с всичко.
Рейвън го гледаше с неразбиращо разочарование.
– Ти си лицемер – каза тя.
– Внимавай. – Джейк отпи дълга глътка от чашата си. – Не казвай нищо, за което после ще съжаляваш – промърмори той.
– Вярно е. Ти си лицемер.
Погледът му се премести от чашата, която държеше, към лицето ѝ. Той я изучаваше.
– Това е смело твърдение от човек в твоето положение, Рейвън.
– Не ми пука за положението ми – каза му тя.
Той се засмя.
– Това е очевидно.
Смехът му я вбеси.
– Това, което е очевидно за мен, е, че имаш нужда от двойник, за да задоволиш малката си сексуална извратеност. Затова намери мен.
Джейк се канеше да отпие още една глътка от чашата си, но ръката му спря по средата на движението. Той отново я погледна.
– Какво каза току-що?
– Ти ме чу – продължи тя. – Тази сутрин влязох в интернет и намерих снимки на Пейтън. Никога преди не я бях виждала.
Изражението на Джейк потъмня, веждите му се спуснаха.
– Недей да говориш за нея. Не и сега. Никога.
– Ще говоря за когото си искам.
Джейк постави чашата зад гърба си и скръсти ръце.
– Добре, Рейвън. Нека да сложим всичко на масата. Да изложим всичко на масата.
По някаква странна причина Рейвън откри, че той все още я възбужда – начинът, по който изглеждаше седнал там, изражението на лицето му, самото му предизвикателство. Ненавиждаше, че Джейк Новак може да я накара да се почувства толкова ядосана и едновременно с това напълно нуждаеща се от него.
– Признай, че си ме използвал – каза Рейвън.
– По какъв точно начин? – Попита той.
– Използвал си ме, защото изглеждам почти точно като Пейтън.
Челюстта на Джейк се сви и очите му се втвърдиха.
– Има прилика.
– Ето защо избра мен онази вечер на партито. Кажи ми сега, признай истината, Джейк.
Той кимна веднъж.
– Всеки си има тип – каза той. – Това не е кой знае каква новина.
– С изключение на това, че избираш определен тип момичета, за да можеш да ги накажеш, да ги контролираш и да ги накараш да платят за греховете на мъртвата ти годеница. – След като го изрече, Рейвън беше поразена от това колко сурово звучи.
Един мускул в челюстта на Джейк трепна, но освен това той беше напълно неподвижен, а очите му бяха втренчени в нейните.
– Това е теория.
– Вярно е. И двамата знаем, че е вярно.
Устните му се стегнаха.
– И ти харесваше всяка минута от това – изрече той накрая.
– Това не е важно…
– Не – каза той, а устните му се свиха в странна усмивка. – В това е целият смисъл.
– Не те интересуваше дали ми харесва или не. Фактът, че те харесвах, на практика беше без значение.
– Това е интересна формулировка – каза Джейк, като се премести на мястото си. Той вдигна поглед за момент. – Това е много интересна формулировка.
– Какво съм казала?
– Каза, че ме „харесваше“, като в минало време.
Рейвън въздъхна.
– Не изкривявай думите ми.
– Нищо не изкривявам – каза Джейк. – Просто посочвам какво всъщност казваш.
– Никога не си изпитвал нищо истинско към мен – каза Рейвън – така че как можеш да имаш наглостта да изтъкваш, че съм казала „харесваше“ вместо „харесвам“? Поне аз наистина изпитвах нещо към теб.
Джейк просто я гледаше. Изражението на лицето му беше неразбираемо.
– Нямаш представа какво чувствам – каза той тихо.
Двамата се гледаха дълго време, без да говорят. Времето сякаш се проточи, стана еластично.
– Не, не знам – каза тя накрая. – И това е твоя грешка, Джейк. Не е моя.
– Опитваш се да ме разсееш, за да не се съсредоточа върху твоето поведение и твоите лъжи – каза Джейк. – Опитваш се да ме поставиш в отбранителна позиция, така че удобно да забравя за факта, че цялата ти схема току-що се провали в лицето ми.
– Това не е моя грешка…
– Вината е твоя! – Изкрещя той. Гласът му беше толкова силен, че Рейвън се уплаши от него.
Той сякаш осъзна, че е изгубил самообладание. Джейк замълча, отвърна поглед от нея, като отвърна и тялото си.
– Не съм планирала нищо от това – каза Рейвън, чувствайки се безнадеждна и празна. – Не исках да влошавам нещата за теб. Мислех, че мога да помогна, но предполагам, че не съм обмислила нищо от това. Всичко се случи толкова бързо.
– Сигурно – каза Джейк, но все още не я поглеждаше.
– Може би ще е най-добре, ако се върна в Бостън днес – каза тя, надявайки се противно на надеждата, че той ще и каже да не си тръгва. Тя се молеше, че може би Джейк ще измисли начин да спаси ситуацията. Дори това да означаваше повече наказания – тя с удоволствие би приела всичко, което той искаше да ѝ даде, само ако можеха да останат заедно.
– Да, мисля, че вероятно си права – отвърна Джейк. – Изглежда, че това не се получава, нали?
Рейвън искаше да върне всичко назад, да превърти лентата, да обясни нещата по-добре. Искаше да му разкаже всичко, но сега беше твърде късно. Тя се страхуваше да се справи с миналото си, отлагаше нещата и така миналото ѝ се върна, за да я ухапе отново.

Назад към част 4                                                        Напред към част 6

 

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 4

***

Лимузината ги чакаше, паркирана до бордюра. Джейк пренесе багажа до мястото, където стоеше шофьора.
Междувременно Рейвън дълго прегръщаше майка си.
– Съжалявам, че трябваше да си тръгнем толкова скоро – каза тя.
– Може би ще се върнете отново? – Попита майка ѝ.
Рейвън я погледна.
– Мразя да ме питаш.
– Но искам. Трябва да попитам. – Докато говореше, ръцете на майка ѝ бяха стиснати, а пръстите ѝ сякаш се държаха един за друг, за да я подкрепят.
– Не искам да минат още четири години, преди да те видя или да чуя гласа ти отново.
– Няма да е така, обещавам – каза Рейвън.
– Не ни интересува какво се е случило в миналото, нито какво говорят за теб – продължи майка ѝ. – Ние те обичаме.
– Благодаря, мамо. Аз също те обичам. – И тя го каза сериозно. Може би майка ѝ все пак се беше променила. Може би хората не те разочароват отново и отново завинаги.
Рейвън си спомни какво беше открила за годеницата на Джейк и стомахът ѝ се сви.
От друга страна, може би някои хора просто продължават да те разочароват.
Бащата на Рейвън вече се беше сбогувал с нея. Беше изтощен след медицинската криза и сега спеше.
Дани излезе навън последен.
– Ела тук – каза той, отдалечавайки се от къщата и лимузината, поемайки към нея покрай верижната ограда, която отделяше двора им от този на съседите.
– Какво става? – Попита Рейвън. Тя погледна Джейк, който вече се качваше в лимузината, без дори да я изчака.
Тя леко поклати глава.
– Трябва да спреш да се виждаш с него – каза Дани.
– Кой? Джейк?
– Да – каза Дани и се засмя, сякаш не можеше да повярва на глупостта ѝ.
– Дани, той току-що спаси живота на татко, а ти все още го мразиш.
– Не, мисля, че той е наистина готин човек. Благодарен съм му, че спаси живота на татко, но това не означава, че е добър за теб. – Дани пъхна ръце в джобовете си и я погледна.
– Не знам какво ще се случи. В момента се случват много неща.
– Виждам това – каза Дани. – А също така видях начина, по който извадиха скелетите ти от гардероба по националната телевизия. Това е само началото – каза и той. – Те няма да спрат, докато не разкъсат целия ти живот.
– Те така или иначе ще го направят, не мога да ги спра.
– Това не е вярно – каза той. – Те ще спрат в момента, в който вие двамата се разделите. Те те преследват само заради Джейк.
– Съжалявам, че те смутих, Дани…
– Престани да казваш това – каза Дани, а гласът му се повиши. – Ти го каза миналия път, когато всичко това се случи и всички умирахме отвътре, опитвайки се да разберем как да помогнем. Продължаваше да се извиняваш за всичко, но след това започна да се възмущаваш от нас. Продължаваше да казваш, че не сме готови да се борим, за да те защитим. Но всички съдебни дела на света няма да променят общественото мнение, Рейвън. Хората вярват в това, в което искат да вярват. Ти трябва да си достатъчно силна, за да не ти пука.
– Е, може би този път ще бъда достатъчно силна.
Дани поклати глава.
– Мисля, че и двамата знаем, че това няма да се случи. Просто престани вече с това. Най-накрая се върна у дома и може би сега има шанс да подобрим нещата, да излекуваме семейството си. Махни се от Джейк Новак, преди всичко отново да се е объркало. Моля те, Рейвън.
– Трябва да тръгвам – каза тя и се обърна.
– Ще бъда тук, ако решиш да се върнеш, Рейвън. Няма да отида никъде, но от друга страна, ти вече знаеш това.
Рейвън започна да тича към лимузината. Трябваше да избяга от спомените, да се отдалечи от семейството си, от тайните и обвиненията. Трябваше да се отдалечи от тъжната си майка, обидения си брат и умиращия си баща.
Тя стигна до лимузината и шофьора я пусна да влезе.
Тя му благодари и се плъзна в хладния мрак на голямата кола, докато той затваряше вратата.
Шофьорът се качи отпред и започна да се отдалечава от къщата. Рейвън се насили да не поглежда назад, да не гледа и да не вижда как майка ѝ или брат ѝ я наблюдават как си тръгва.
Тя сдържаше сълзите си, сякаш от това зависеше животът ѝ.
Джейк седеше срещу нея, с изпънати крака, и пиеше от чаша. Изглеждаше, че пие уиски или скоч. Тя усещаше слабата му миризма.
– Това беше информативно – каза той, преглътна и леко се намръщи.
Рейвън се взираше през прозореца, докато напускаха нейната улица.
– Дали беше?
– Да, беше.
Тя го погледна, знаейки, че е ядосан, въпреки че го прикриваше доста добре.
– Не мога да ти благодаря достатъчно за това, че помогна на баща ми, Джейк. Никога няма да мога да ти се отплатя за това, че спаси живота му.
– Не се притеснявай за това – каза Джейк и ѝ махна с ръка. – Начинът, по който ме остави в неведение за твоя малък видеоклип, е достатъчно заплащане.
Тя знаеше, че това ще се случи, но въпреки това беше наранена.
– Не съм те държала нарочно в неведение. Нямах представа, че видеото ще излезе наяве. Преди четири години изтрихме тези неща от интернет и имахме съдебна забрана някой да ги пуска където и да било.
Джейк я погледна, сякаш беше луда.
– Не ти ли е хрумвало, че това може да се случи и какво влияние ще има върху мен, ако някога се случи? – Въздействието върху него. Това беше важното.
Рейвън облиза устните си.
– Не се срамувам, че танцувах малко на едно парти, когато бях на седемнайсет. Беше глупаво, но не направих нищо лошо, Джейк.
– Няма значение какво мислиш – каза Джейк, а очите му се разшириха от гняв. – Важно е какво мислят и казват всички останали. Те вече разказват историите си за теб, Рейвън.
Тя вдигна ръце.

Назад към част 3                                                          Напред към част 5

 

 

Кели Фейвър – Клуб Алфа – Дългът – Книга 5 – Част 3

***

Рейвън преброи до три на глас и след това вкара инхалатора в устата на баща си, но той не изглеждаше способен наистина да го поеме, твърде много се бореше, опитвайки се изобщо да диша.
– По дяволите – каза Дани, проверявайки оксиметъра.
– Кислородът му е седемдесет и два процента, Джейк!
Джейк беше коленичил зад инвалидната количка, а очите му бяха вперени в мястото, където тръбата се срещаше с резервоара. Той започна да върти нещо – някакъв клапан – Рейвън не знаеше нищо за резервоара и как работи.
Лицето на Джейк беше напълно застинало, напълно съсредоточено, докато се опитваше да работи с кислородния резервоар.
Очите на бащата на Рейвън се присвиха в задната част на главата му.
– Обадих се на бърза помощ, вече са на път! – Майката на Рейвън се върна в стаята, а очите ѝ бяха разширени от ужас. – Ще се оправи ли той?
– Насищането му с кислород току-що падна отново – каза Дани. Рейвън никога не беше виждала брат си да изглежда толкова уплашен.
Тя видя, че кожата на баща ѝ е станала почти синя. Тя докосна ръката му и тя беше студена.
Той ще умре.
Баща ми умира, точно тук, пред мен.
Тя вдигна поглед и срещна очите на Дани и видя, че и той го знае. Той отново изглеждаше като малко дете.
– Разбрах – каза Джейк и тогава се чу нов звук, съскащ звук. Този звук липсваше, разбра Рейвън, защото резервоара се беше повредил.
Тя се изправи и пъхна маркуча по-близо до ноздрите на баща си, като се надяваше, че не е твърде късно.
– Хайде, татко. Дишай. Моля те, дишай – каза тя.
Имаше дълъг момент, в който изглеждаше, че нищо не се е променило, но после изведнъж гърдите на баща ѝ се повдигнаха и ноздрите му се разшириха. А после устата му се отвори, той издиша и пое още една голяма глътка въздух.
И после още една и още една. Цветът започна да се връща в лицето му.
– Кислородът е осемдесет процента и се покачва – каза Дани с усмивка, със сълзи на очи.
Баща ѝ отново дишаше. Той погледна към Рейвън и кимна слабо с глава.
– Добре съм – каза той. После погледна към майка ѝ. – Обичам те – каза ѝ той.
Майката на Рейвън започна да ридае, а след това се затича към него и започна да го прегръща и целува, като му казваше колко се е притеснила за него.
Дани протегна ръка на Джейк.
– Току-що спаси живота на баща ми – каза той.
Джейк се поколеба.
– Просто ти връщам услугата от снощи – каза той и се усмихна.
Рейвън го погледна със сълзи в очите.
– Как го поправи?
– Регулаторът – каза Джейк. – Не беше застанал правилно и затова голяма част от кислорода не достигаше до него така, както би трябвало. Не съм сигурен как се е случило, но предполагам, че дори може да е било така от известно време, само че баща ти е имал пристъп и се е нуждаел от всяка частица кислород, която може да получи.
– Сега обаче всичко е наред? – Попита Рейвън Джейк. – Той няма да има този проблем отново?
– Резервоарът вече е поправен, така че би трябвало да е добре. – Кафявите очи на Джейк се срещнаха с нейните и после той отвърна поглед. Тя не можеше да каже дали е ядосана, тъжна, облекчена.
В този момент тя просто беше благодарна, че Джейк е присъствал, за да спаси баща ѝ от ситуация, която съвсем вероятно е била животозастрашаваща.
Майката на Рейвън беше приключила с целувките и прегръдките на бащата на Рейвън. Но не беше напълно приключила, тъй като след това прегърна Джейк и го стисна силно. – Благодаря ти много, че си тук, Джейк.
– Всичко е наред, госпожо Хартли. Наистина, всичко е наред.
Не след дълго се появи линейката. Медиците влязоха вътре, провериха жизнените показатели на бащата на Рейвън и обявиха, че той е достатъчно добре, за да остане в къщата. Те провериха и настройката на кислородната му бутилка, за да се уверят, че няма да се повреди отново.
Когато един от санитарите попита как Джейк е знаел какво да направи, за да поправи резервоара, лицето му се изписа странно.
– Годеницата ми се нуждаеше от кислород последния месец или два преди да почине – каза той. – Свикнах да работя с резервоара и просто се оказа, че знам няколко трика.
– Вероятно сте му спасили живота – каза санитаря. – Имал е късмет, че сте го посетили.
– Може би, а може би не – промълви Джейк, погледът му се стрелна към Рейвън и после отново се отклони.
Никой не беше говорил за новината. Сякаш никога не се беше случвало.
Но след като баща ѝ се почувства по-добре и медиците си тръгнаха, Джейк обяви, че е време да си тръгват.
– Толкова скоро си тръгваш? – Каза със слаб и уморен глас бащата на Рейвън.
Джейк допиваше поредната чаша кафе.
– Страхувам се, сър. Освен това, не ви ли стигнаха вълненията тук, откакто се появих? – Никой не знаеше какво да отговори на това.
Рейвън също не беше сигурна какво има предвид Джейк. Когато той излезе от кухнята, за да се качи на горния етаж, тя го последва.
– Ами аз? – Каза тя.
Той се обърна към стълбището.
– Ами ти?
– Искаш ли да се върна с теб?
– Това е твое решение, Рейвън. – Той почти не можеше да я погледне.
– Не ми каза, че планираш да заминеш толкова скоро. Опитвам се да разбера колко си ядосан в момента.
– Не съм ядосан – каза той. – Ела, ако искаш. Или не. Както искаш. – И след това той измина остатъка от пътя нагоре и тя чу как вратата се отваря и затваря, когато той влезе в спалнята.
Миг по-късно телефона на Рейвън избръмча с текст.
Тя извади мобилния си телефон и го провери. Текстът беше от непознат номер и съдържаше само едно кратко изречение.

„Отплатата е кучка.“

Назад към част 2                                                                     Напред към част 4

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!