***
По-късно същия ден Скайлър се обади и каза на Рейвън, че е насрочена за първата си среща за химиотерапия в болница „Бостън Мемориал“ в Бостън.
– Ще бъда там – каза ѝ Рейвън. – В колко часа?
– Трябва да отида в онкологичния център утре в десет сутринта.
Наистина не е нужно да идваш, Рейвън.
– Скайлър – каза и Рейвън – ще бъда с теб на всяка крачка от пътя. И не искам да чувам нито дума за това. – Последва дълга пауза.
– Ще се видим там на сутринта. – Рейвън се усмихна и се сбогува.
След като приключи разговора със Скайлър, Рейвън взе едно кисело мляко от хладилника и започна да го яде. Телефонът иззвъня отново и тя предположи, че Скайлър ѝ се обажда отново, за да каже на Рейвън нещо, което е забравила да спомене.
Но когато вдигна слушалката, Рейвън забеляза, че номера не е познат. Остра тръпка на страх премина през корема ѝ, докато обмисляше какво да направи.
Накрая отговори, а сърцето ѝ се разтуптя.
– Ало? – Попита тя с колеблив глас. Надявайки се противно на всичко, тя се зачуди дали по някакъв начин Джейк не ѝ се обажда от нов телефонен номер.
– Здравейте, това телефона на Рейвън ли е? – Каза познатия глас и тя веднага разбра, че това не е Джейк.
Но гласът беше толкова познат, защото го беше чувала при десетки и десетки телефонни обаждания в миналото си.
Същият глас някога я бе накарал да се усмихне от радост, а сега само и обръщаше стомаха.
Кейлъб по някакъв начин се беше сдобил с телефонния ѝ номер. Чувстваше се физически зле, щом чуеше гласа му.
– Нямам какво да ти кажа, Кейлъб – каза му тя.
– Моля те, не затваряй – каза той с тревожен глас. – Моля те, Рейвън.
Тя стиска здраво телефона.
– Защо да не затварям?
– Знам, че го заслужавам. Имаш пълното право да ме мразиш.
– Не те мразя, Кейлъб. Просто искам да ме оставиш на мира.
– Слушай, Рейвън. Мисля, че ти и аз трябва да поговорим за всичко, което се случи.
– Защо? Какво има да се каже?
– Много – отговори Кейлъб. – Моля те. Никога не сме говорили, след като всичко излезе наяве още в гимназията. Не ми даде шанс.
Рейвън се засмя.
– Когато доведох Джейк Новак в бара, ти и Андре изрекохте едни и същи лъжи, а после някак си отново изтече онова старо видео. Нищо не се променя при теб, Кейлъб. Няма причина да ти давам още един шанс.
– Вече не съм приятел с Андре.
– Не ме интересува.
– Рейвън, много съжалявам. Бях такъв страхливец и няма ден, в който да не съжалявам за това, което се случи тогава.
– Е, аз вече не мисля за това и определено не си губя времето да мисля за теб – каза тя и това излезе по-зле, отколкото възнамеряваше.
Настъпи дълго мълчание.
– Разбирам – каза той тихо.
Рейвън ненавиждаше факта, че сега се чувстваше виновна, че е наранила Кейлъб, след начина, по който той се беше отнесъл към нея. Но също така започваше да се чуди дали може да намери сили да му прости. В края на краищата само я нараняваше, че е толкова ядосана за неща, които са се случили преди години.
– Не искам да пазя злоба – каза Рейвън и се отпусна малко. – Но не съм сигурна какво друго има да кажа. Това, което се е случило, се е случило. То е приключило и аз продължавам напред в живота си.
– Може би, ако имахме възможност да поговорим лично – каза Кейлъб – бих могъл да кажа няколко неща и след това да оставя всичко да отмине.
– Лично? – Каза тя.
– Всъщност не съм далеч от теб – каза Кейлъб. – Ти си в Бостън, нали?
– Откъде знаеш това?
– Майка ти ми даде номера на мобилния ти телефон и каза, че сега живееш в Бостън.
Рейвън въздъхна и затвори очи. Не виждаше как може да излезе нещо добро от това, че ще види Кейлъб лично, но от друга страна, тя също нямаше какво да губи.
– Добре – каза тя и се поддаде на настойчивостта му. – Може би ще се срещнем на кафе някой път.
– Какво ще кажете за тази вечер? След двайсет минути?
Тя просто седеше объркана.
– Кейлъб, ти за Бостън ли пътуваш в момента?
– В момента на разговора – засмя се той. – Не съм далеч. Кажи ми адреса си и ще се отбия.
– Няма да ти дам адреса си – каза тя. – Но ще се срещнем в „Старбъкс“.
– Отлично.
Имаше един на ъгъла, на не повече от пет минути от кулите, така че тя му каза да се срещнат там след двайсет минути и след това затвори телефона.
След това седеше и гледаше, сякаш замаяна. След всичкото това време и цялата болка, която ѝ беше причинил, Кейлъб искаше прошка, искаше да поговорят и да приключат.
Дали изобщо тя искаше да му прости за миналите му грешки?
Може би не, може би беше по-лесно да продължи да го мрази. Той звучеше толкова мило, толкова подобно на Кейлъб по мобилния телефон, гласът му беше лек и приятелски. Това я накара да си спомни, че някога той е изглеждал мил, щедър и любящ.
Беше повярвала в чувствата му към нея, наистина си беше помислила, че я обича.
А след това беше показал това видео на Андре и беше позволил на Андре да каже всички тези ужасни лъжи за нея. Кейлъб никога не се бе изправил и не я бе защитил, а мълчаливо бе стоял, докато Андре разкъсваше репутацията ѝ.
Накрая Рейвън се отърси от захласа и отиде до банята, за да се освежи, преди да се срещне с него в „Старбъкс“.
Нямаше какво да доказва, но малка част от нея все още искаше да покаже на Кейлъб, че се е справила, въпреки че я е изоставил, когато е имала най-голяма нужда от него. Беше го преодоляла и процъфтяваше въпреки всичко.