Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-2

Пролог

Зоуи

Мисля, че майка ми е мъртва.
Изпробвах думите безмълвно. Чувствах се неправилно, неестествено, сякаш се опитвах да разбера как светът се обръща с главата надолу или как слънцето изгрява от запад.
Поех си дълбоко дъх, хлипайки, и се претърколих настрани, като посегнах към още една кърпичка в кутията, която беше на пода до леглото.
Старк мърмореше, мръщеше се и се движеше неспокойно.
Бавно и внимателно станах от леглото, грабнах огромния суичърт на Старк от мястото, където го беше захвърлил, навлякох го и се свих на стола с бобени възглавници, който се намираше до стената на малката ни тунелна стая.
Чувалът издаде онзи пухкав звук, който винаги ми напомня за топките в надуваемите детски къщички, а Старк се намръщи и отново промърмори нещо. Издухах носа си. Тихо. Спри да плачеш, спри да плачеш, спри да плачеш! Това няма да помогне. Това няма да върне мама. Примигнах няколко пъти и отново избърсах носа си. Може би това е било просто сън. Но дори докато си мислех тези думи, сърцето ми знаеше истината. Никс ме беше извадила от сънищата ми, за да ми покаже видение на мама, която влиза в другия свят. Това означаваше, че мама е умряла. Мама е казала на Никс, че съжалява, че ме е подвела – напомних си, докато сълзите отново се стичаха по бузите ми.
– Тя каза, че ме обича – прошепнах аз.
Почти не бях издала никакъв звук, но Старк се мяташе и въртеше неспокойно като промълви: „Спри!“ Стиснах устни, макар да знаех, че шепотът ми не беше това, което объркваше съня му. Старк беше моят воин, моят пазител и моето гадже. Не, гадже е твърде проста дума. Между мен и Старк има връзка, която е по-дълбока от запознанствата, секса и всички неща, които идват и си отиват при нормалните връзки. Ето защо той беше толкова неспокоен. Усещаше тъгата ми – дори в сънищата си знаеше, че плача, че съм наранена и уплашена и…
Старк отмести одеялото от гърдите си и видях, че ръката му е свита в юмрук. Погледът ми се насочи към лицето му. Той все още спеше, но челото му беше набръчкано и се мръщеше.
Затворих очи и си поех дълбоко, съсредоточено дъх.
– Дух – прошепнах аз.- Моля те, ела при мен.- Веднага усетих как стихията се допира до кожата ми.- Помогни ми. Не, всъщност помогни на Старк, като предпазиш тъгата ми от него. И може би – добавих тихо – също би могъл да помогнеш да предпазиш част от моята тъга и от мен. Дори да е само за малко. Поех си още един дълбок дъх, докато духът се движеше в мен и около мен, завихряйки се към леглото. Като отворих очи, действително видях вълнички във въздуха около Старк. Кожата му сякаш светеше, докато стихията се настаняваше върху него като пелена. Почувствах топлина и погледнах надолу към ръцете си и видях, че същото меко сияние се опираше в кожата ми. Старк издиша заедно с мен дълга въздишка, докато духът работеше с малко успокояваща магия, и за пръв път от часове усетих как малко, мъничко от тъгата ми се вдига.
– Благодаря ти, дух – прошепнах аз и скръстих ръце, прегръщайки се силно. Обгърната от успокояващото докосване на елемента, който чувствах най-близък, всъщност бях малко сънена. Тогава в съзнанието ми проникна друг вид топлина. Бавно, без да искам да нарушавам успокояващото заклинание, което стихията правеше, отпуснах ръцете които бях увила около себе си и докоснах гърдите си.
Защо камъкът ми е топъл? Малкият, кръгъл камък висеше на сребърната си верижка и лежеше между гърдите ми. Не го бях сваляла, откакто Сгиах ми го подари, преди да напусна красивия, магически остров Скай.
Чудно измъкнах камъка изпод потника, като прокарах пръсти по гладката му мраморна повърхност. Той все още ми напомняше на острова с вкус на кокос, но мраморът от Скай блестеше с неземна светлина, сякаш стихията, която бях призовала, го беше направила жив – сякаш топлината, която усещах, се дължеше на това, че той пулсираше с живот.
Гласът на кралица Сгиах отекна в паметта ми:
– Камъкът на ясновидците е в хармония само с най-древните магии: тези, които защитавам на моя остров.
Дарявам ти го, за да можеш наистина да разпознаеш Старите, ако такива все още съществуват във външния свят. . . – Докато думите и се повтаряха в съзнанието ми, камъкът се завъртя бавно, почти лениво. Дупката в центъра му приличаше на минителескоп. Докато се местеше, виждах как през него се осветява Старк, а моят свят също се промени, стесни се, после всичко се промени.
Може би защото духът беше толкова близо до мен в този момент, но това, което видях, не ми се стори нищо подобно на умопомрачителния първи път, когато бях погледнал през камъка на Скай и накрая бях загубила съзнание.
Но това не означаваше, че е по-малко тревожно.
Старк беше там, легнал по гръб, с оголена по-голяма част от гърдите му. Сиянието на духа беше изчезнало. На негово място видях друг образ. Той обаче беше неясен и не можех да различа чертите му. Приличаше на нечия сянка. Ръката на Старк трепна и дланта му се отвори. Ръката на сянката също се отвори.
Докато гледах, мечът на Пазителя – масивният дълъг меч, който бе дошъл при Старк в другия свят – се оформи в ръката на Старк. Задъхах се от изненада, а приличащият на фантом Воин обърна глава в моя посока и сви ръка около меча.
Мигновено мечът Пазител се измести, промени се и се превърна в дълго черно копие – опасно, смъртоносно, с острие в кръв, което ми изглеждаше твърде познато. Страхът ме връхлетя.
– Не!- извиках.- Дух, укрепи Старк! Направи така, че това нещо да изчезне!- С шум, подобен на биенето на крилата на гигантска птица, привидението изчезна, камъкът на ясновидката изстина, а Старк седна в леглото и се намръщи към мен.
– Какво правиш там?- Той разтърка очите си.- Защо вдигаш толкова много шум?- Отворих уста, за да се опитам да обясня странното нещо, което току-що бях видяла, когато той въздъхна тежко и легна обратно, като отметна завивките и ми направи сънливо движение.- Ела тук. Не мога да заспя, ако не си прегърната до мен. А аз наистина имам нужда да се наспя.
– Добре, да, аз също – казах и на разтреперани крака се забързах към него и се свих на кълбо, като главата ми се облегна на рамото му.- Хей, ех, току-що се случи нещо странно – започнах, но когато наклоних глава, за да мога да го видя в очите, устните на Старк срещнаха моите. Изненадата не трая дълго и аз се плъзнах в целувката. Чувствах се добре – толкова добре да съм близо до него. Ръцете му ме обгърнаха. Притиснах се към него, докато устните му следваха извивката на врата ми.- Мисля, че ми каза, че имаш нужда от сън.- Гласът ми прозвуча задъхано.
– Имам по-голяма нужда от теб – каза той.
– Да – казах аз.- Аз също.
Тогава се изгубихме един в друг. Докосването на Старк прогони смъртта, отчаянието и страха. Заедно си напомняхме за живота, любовта и щастието. След това най-накрая заспахме, а камъкът на ясновидката лежеше студен и забравен на гърдите ми между нас.

Назад към част 1                                                             Напред към част 3

 

 

 

 

Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-1

П. С. Каст Кристин Каст

Училище за вампири

Предопределен – книга 9

 

 

Зоуи най-сетне е у дома, където и е мястото, в безопасност със своя воин-пазител Старк до себе си, и се готви да се изправи срещу Неферет – което би било много по-лесно, ако Върховният съвет виждаше бившата Върховна жрица такава, каквато е в действителност. Калона е освободил хватката си върху Репхайм, а благодарение на дара на Никс – човешка форма, Репхайм и Стиви Рей най-накрая могат да бъдат заедно – ако той наистина успее да върви по пътя на Богинята и да остане свободен от сянката на баща си…
Но в Дома на нощта действат нови сили. Напливът на хора, включително и при красивата заклинателка на коне Ленобия, застрашава несигурната им стабилност. А освен това има и мистериозния Аурокс, смайващо красив тийнейджър, който всъщност е повече – или може би по-малко – от човек. Само Неферет знае, че той е създаден, за да бъде най-голямото ѝ оръжие. Но Зоуи усеща онази част от душата му, която остава човешка, състраданието, което воюва с тъмното му призвание. И в него има нещо странно познато…
Дали истинската същност на Неферет ще бъде разкрита, преди тя да успее да накара всички да замлъкнат? И дали Зоуи ще успее да докосне човешката същност на Аурокс навреме, за да предпази него – и всички – от собствената му съдба?

Напред към част 2