Каролин Пекъм – Алтернативни сцени – Сет и Кейлъб – Част 25

***

Сет хвана ръката ми и аз му се намръщих, докато ме дърпаше след себе си, но се предадох, желанието ми за кръвта му беше твърде силно, за да му устоя, а вниманието ми беше приковано към гърлото му, докато хватката му върху пръстите ми приличаше на единственото нещо, което ме привързваше на място в момента.
Той излая команда на глутницата си да се отдръпне встрани, за да ни пропусне, като ме прехвърли през басейна, преди да се промъкне под водопада със затоплена изворна вода и да ме отведе в уединената пещера зад него.
Сет ме пусна, когато влязохме в тъмното пространство, а блестящият басейн там караше стената на пещерата да блести с множество малки дъги, които танцуваха и по мократа му кожа, карайки го да изглежда като някакво неземно създание, доведено при мен от самата луна.
Той ми се усмихна, когато се настани във водата, наклони глава на една страна и ме изгледа с интерес.
– Все още се предпазваш – казах с тих глас, контролът ми висеше на острието на ножа, докато оставях кътниците си да потънат в долната ми устна и им предложих някакво малко облекчение.
Усмивката на Сет се разшири от това, че бях уличен, и той сви рамене, без да си прави труда да отрича.
– Донякъде ми харесва да виждам звяра в теб, Кал. Мисля да го разбуня още малко, само за да разбера колко мрачен ставаш, когато най-лошото от теб е примамено.
Думите му запалиха огън в мен и направих крачка напред, но преди да успея да скъся разстоянието между нас, едно момиче пристъпи през водопада в гърба ми и привлече вниманието ми към нея.
– Мислех, че Алис може да ни помогне да оживим това парти – обясни Сет, като я сочеше с пръст, а тя ми предложи широка усмивка, докато минаваше покрай мен, ръката и се плъзна по ръката ми, преди да се премести да седне в скута на Сет, целувайки го страстно, докато аз просто стоях и ги гледах.
Сет отвори очи, докато продължаваше да я целува, а в тях отново се появи онзи сребрист блясък, когато ме погледна – предизвикателството беше ясно.
– Искаш да играя на вълк ли? – Попитах, като гледах красивото момиче в скута му и намирах тази идея за почти толкова привлекателна, колкото и мисълта, че кръвта му гали езика ми.
– Да – съгласи се Сет, прекъсна целувката им и ми подари усмивката си на Вълк, докато тя започна да движи устата си по шията му, стенейки тихо.
Той ме подкани да се приближа с един пръст, точно както беше направил за Алис, и аз се изхрачих от идеята да му се подчиня, но все пак се приближих.
– Добре – съгласих се аз, а пенисът ми се втвърди, когато се приближих до тях и се преместих да седна до него, като кракът ми се допря до неговия и кожата ми се нагорещи от контакта. – Но по-добре да знаеш какво искаш, като вкарваш друг алфа в глутницата си.
Задържах погледа му, докато се протягах към Алис, хванах бедрото ѝ и я прехвърлих през крака си, така че тя беше наполовина разкрачена и от двама ни, а ръката на Сет беше притисната към моята.
Тя извърна глава, хвана устата ми на мястото на неговата и потопи език между устните ми.
Изръмжах, докато задълбочавах целувката, а ръката на Сет докосна тила ми и пръстите му се впиха в къдриците ми, докато и той се навеждаше.
Челюстта му се допря до моята и аз изръмжах, отчасти предупредително, отчасти от похот, когато Алис се обърна, за да посрещне целувката му още веднъж, оставяйки ме да преместя устата си отстрани на врата и.
Сърцето ми се разтуптя по-силно, когато призивът на кръвта и ме привлече, а кътниците ми се допряха до плътта и, карайки я да се задъхва, докато бедрата и се люлееха от нужда.
– Наклони глава, Алис – изръмжа Сет. – Дай му това, което иска, а ние ще ти дадем това, което искаш в замяна.
Алис кимна, главата и се отметна назад, докато се разкриваше пред мен, а аз оставих погледа си да се спусне към върховете на зърната и. Голямата ръка на Сет се премести, за да дръпне едното, а разгорещеният му поглед срещна моя, докато Алис пусна ръката си под водата и започна да помпа члена му в юмрука си.
Въздъхнах при вида на разширяващите се зеници, пулсът ми гръмна, а кътниците ме заболяха, което ме накара да се хвърля напред и да я захапя с дълбоко ръмжене.
Алис изстена, когато започнах да се храня, и аз въздъхнах, кръвта и беше много по-силна от другите, с които се хранех, откакто пристигнах на това парти, и се приближавах много повече до задоволяването на нуждата, която луната беше събудила в мен.
Преместих ръката си между краката и, като при това пръстите ми прокараха линия по бедрото на Сет и го накараха да изстене, докато гледаше между мен и Алис, наслаждавайки се на шоуто.
Алис изстена шумно, когато потопих два пръста в нея, още от кръвта и се търкулна в гърлото ми, когато започнах да ги вкарвам и изкарвам, обичайки начина, по който кръвта и пулсираше между устните ми, колкото повече се възбуждаше.
Ръката и се уви около члена ми и аз изстенах, чукайки я с ръка и пиейки още от кръвта и, докато ударите в главата ми се успокоиха малко.
Но колкото повече пиех, толкова по-ясно ми ставаше, че това все още не е достатъчно, изтръгнах ръмжене, когато ме изпълни разочарование, а мускулите ми се стегнаха от нуждата, която нямаше да бъде задоволена.
– Хайде, Алис, можеш да се справиш по-добре – изръмжа Сет и сърцето ми подскочи, когато ръката му се премести върху бедрото ми, а допирът на кожата му до моята накара животното в мен да се надигне и членът ми се разтрепери в хватката на Алис.
Ръката на Сет се присъедини към моята, пръстите му погалиха гърба на ръката ми, преди да се вмъкне в нея, като я накара да изстене силно, докато той намери ритъм с мен, докато тя викаше между нас, а сърцевината и се стегна около нас, когато започна да идва.
– Майната му – изпъшка Алис. – Ебаси, звездите, Алфа!
Вкарах пръстите си в нея с отчаяна нужда, кръвта и пулсираше по-бързо, докато тя достигаше върха си, дразнейки ме с обещанието за това, от което толкова отчаяно се нуждаех, докато тя викаше и тя се стягаше около моите и пръстите на Сет.
Оргазмът и изпрати прилив на кръв между устните ми и аз изръмжах яростно, тъй като освобождаването, от което се нуждаех, ми беше отказано, отблъснах ръката и от члена ми и изтръгнах зъбите си от гърлото и в знак на неудовлетвореност.
Сет издърпа пръстите си от нея, издърпа и моята ръка и ѝ излая команда да работи по-усилено, докато пръстите му се вкопчиха в косата ми и той ме дръпна, за да го погледна.
– Кажи ми, че ме искаш, Кал, и съм изцяло твой – каза той, очите му блеснаха с нахална сила, а аз изръмжах, като оголих окървавените си зъби срещу него.
– Тръгвай си – изръмжах, като прокарах ръка през къдриците си, опитвайки се да овладея жаждата за кръв, която заплашваше да ме завладее.
Сет захриптя с вълчи хленч, докато затварях очи, и изведнъж водата се размести около мен, тялото му се придвижи към моето и отблъсна Алис от нас, докато усещах как пуска въздушния щит от кожата си.
Нахвърлих се върху него, без дори да отварям очи, а от гърлото ми се изтръгна ръмжене, когато кътниците ми се забиха дълбоко в плътта му и аз изстенах силно, когато приливът на кръвта му най-накрая погали езика ми.
– По звездите – изстена Сет, докато го притисках назад към скалната стена, пенисът ми се забиваше в бедрото му, а похотта, разпалена от чистата сила, вплетена в кръвта му, ме караше да блъскам бедрата си срещу него, без да мисля.
Ръката на Сет се вкопчи в косата ми, стискайки я здраво, докато ме привличаше по-близо, а другата му ръка се спусна по ръката ми, вкопчвайки се в бицепса ми, докато се хващах за кръста му и мускулът се напрягаше.
Изгубих се във вкуса му, в усещането на тялото му, което се прекланяше пред моето, и в чистотата на силата му, която се вливаше в мен чрез кръвта му, докато преглъщах жадно, а силата на луната караше шибаната ми глава да се върти.
Пиех, докато не се опияних от него, а главата му падна назад, докато се задъхваше от жаждата за кръв, а приливът беше също толкова силен за него, колкото и за мен.
Палецът му се допря до страната на члена ми и аз изстенах главозамайващо, измъкнах зъбите си от него и без да се замислям обърнах глава към неговата.
Устните на Сет срещнаха моите, когато той също се обърна към мен, а сърцето ми подскочи от чуждото усещане за неговата четина, която се допираше до моята. Дълбокият звук на ръмженето, което се изтръгна от гърлото му, накара тръпки да преминат по гръбнака ми.
Устните му се разтвориха за мен и аз вкарах езика си между тях, стенейки дълбоко, когато той посрещна удара му със свой собствен, а палецът му отново проследи страната на члена ми и ме накара да загубя шибаната си глава от смесицата от похот и кръвно пиянство.
Сет ме приближи, целувката се задълбочи, докато мозъкът ми бавно осъзнаваше какво правим, накъде отиваме и колко много искам да продължим.
Притиснах бедрата си към него, усещайки как пенисът му се притиска към крака ми в отговор на силния натиск на моя към неговия, и се замислих за нещо, за което досега не бях мислил.
Отдръпнах се малко, погледнах го в очите и прочетох в тях същата похот, която, сигурен бях, той виждаше в моите.
– Сет? – Издишах, въпрос и предложение в тази дума, когато палецът му отново прокара път по дължината на члена ми, докато започнах да премествам ръката си от кръста му към неговата.
– Да – каза той, нуждата в него беше ясна и аз прехапах устните си, докато го попивах, исках това да продължи, толкова много да продължи.
Алис я нямаше и нямах представа кога си е тръгнала, но се радвах, че я няма тук. Не знаех дали това беше луната или кръвта му, някаква комбинация от двете или нещо много по-мощно, но знаех, че не искам да напускам тази пещера, докато не разбера.
Наведох се, устата ми беше върху неговата, а той облиза долната си устна, явно искайки още…
– Не ми обръщай внимание!
Дръпнах се назад от тревога при звука на гласа на професор Уошър зад гърба ми, завъртях се и го открих да излиза от водата в далечната част на пещерата, със сиренни люспи, покриващи кожата му, и с усмивка на устните, която беше всякакъв вид фалшиво смущение.
– Имам нужда само от малка глътка въздух, преди да се плъзна обратно надолу във влажните дълбини на тази дупка. Вие двамата знаете всичко за това, сигурен съм.
Той се плъзна обратно под водата точно когато Сет изкрещя проклятие и хвърли в главата му струя въздушна магия. Прокарах ръка по лицето си, докато лудостта на лунната сила избледняваше от крайниците ми, а на нейно място потъваше отвращението от нашия гаден дебнещ професор.
– По дяволите – казах, издишайки от смях, докато разменях неловък поглед с най-добрия си приятел. – Луната тази вечер е някаква прецакана.
– Е, да – съгласи се той. – Дори съм по-възбуден от обикновено, което говори за нещо.
Засмях се и погледнах настрани.
– Аз също. И жаждата за кръв ме е прецакала. Съмнявам се, че на сутринта ще си спомням и половината от тази нощ.
– Това, което се случва под кървавата луна, си остава под кървавата луна – предложи Сет с усмивка и аз кимнах.
– Да, звучи точно така.
Няколко секунди между нас цареше неловко мълчание и аз погледнах назад към мястото, където Уошър беше изчезнал.
– Изпитвам внезапно желание да се махна оттук – казах аз.
– Съгласен съм. – Сет ме последва, докато излизайки от пещерата, открихме, че басейнът отвъд нея също е празен, а участниците в партито са се преместили или са се прецакали и са си легнали за през нощта.
Погледнах нагоре към луната, открих, че тя се снижава в небето, а облаците се плъзгат над нея, за да я скрият от погледа, като най-силната и магия вече беше потисната и ми позволяваше да мисля малко по-ясно.
– Ще се видим на закуска? – Попитах, като погледнах назад към Сет и открих, че той също гледа към луната.
Ъгълчето на устата му се закачи и той кимна.
– Да. Закуска.
Извърнах се от него и се стрелнах през кампуса към моята къща и моето легло, оставяйки кървавата луна на гърба си и клатейки глава от лудостта, която тя събуди в мен тази вечер. От друга страна, всяка нощ, откакто бях започнал в Академия „Зодиак“, завършваше с една или друга безумна история, така че щях просто да го отдам на поредната пиянска нощ на лудост и да го оставя така. Сет беше най-добрият ми приятел, а аз така или иначе не бях привлечен от момчета.
Всичко това беше просто една малка лудост на Луната и знаех, че утре ще се върнем към нормалното. Това нямаше да промени нищо между нас. Бяхме си братя, така че майната му на Луната, че ни прецака. Дори тя не можеше да разруши връзката между мен и Сет, нищо не можеше. Нито луната, нито слънцето, нито всяка звезда на небето. Бяхме най-добри приятели и така щеше да бъде винаги.

Назад към част 24

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Сет и Кейлъб – Част 24

***

Вече имахме цяла армия от фенки и момчета, които ни дебнеха, съставена от хората, които бяха успели да останат през препълнения с ужас терен или се бяха появили, когато новината за появата ни се разпространи из кампуса, както винаги. Имаше цяла плеяда от тях, които мигаха с очи, размахваха мускули и се опитваха да направят всичко, което могат, за да привлекат вниманието на един от Наследниците, който един ден щеше да управлява цялото това кралство.
Бях роден и отгледан за това и имах представа какво ще бъде за нас, когато се появим на бял свят както трябва след Пробуждането си, но реалността на това, което имахме тук, не беше нещо, за което някой от нас можеше да се подготви.
През годините след ранното ни Пробуждане четиримата бяхме обучавани на частно място, далеч от всички останали. Бяхме получили всички основни уроци, които щяха да се преподават през първата година и след това, и бяхме получили допълнителни уроци по всички бойни неща, за да сме сигурни, че ще можем да превземем това място с щурм, щом пристигнем. И ние го направихме, а след това и още нещо. Просто не бяхме напълно подготвени за това какво щеше да бъде да се озовем на това място, далеч от защитата на родителите ни и сред непознати феи. Беше потискащо, постоянното внимание, момичетата и момчетата, които се хвърляха към нас през цялото време, искаха да бъдат наши приятели или нещо повече, изобщо всичко, просто искаха да се привържат към нас по всякакъв начин.
А ние се възползвахме максимално от това при всеки удобен случай.
Дори не можех да вляза в стая, без да се образува опашка от феи, които да ми предложат кръвта си. И щеше да е шибано грубо да откажа.
Глутницата на Сет се беше появила и се задържаше наблизо, опитвайки се да се доближи до него, както правеха през повечето време, наблюдавайки го, чакайки вниманието му да се насочи към тях. Той се усмихна, докато погледът му минаваше по тях, хвърляйки им разгорещен поглед, който ме накара да бъда сигурен, че мисли с пениса си, докато разглеждаше всеки от тях на свой ред.
– Ще дам урок на тази луда роялистка – изръмжа Макс, а водната магия заля ръцете му, докато я насочваше към себе си и отмиваше калта в пристъп на ярост.
Имаше куп феи, които всячески се опитваха да не се смеят, но аз не си направих труда да скрия забавлението си, тъй като се разсмях гръмко, стрелнах се настрани, докато той пръскаше вода по мой адрес в раздразнение, и спрях да седна на един перваз до Сет, където веднага пуснах ръка около раменете му, докато и той се смееше.
– Искаш ли да ти помогна в лова, братко? – Попитах, когато Макс приключи с почистването и се обърна да последва Джералдин.
– Не – отвърна той с яростно ръмжене.
– Изпрати ни снимка, ако успее отново да те покрие с лайна, да? – Обади се Сет след него, докато тръгваше, и той ни погледна през рамо, преди да изчезне по скалистата пътека, по която беше поела Джералдин.
– Е, това беше твърде лесно – въздъхна Дариус, докато се придвижваше към нас, с още едно питие в ръка, което му беше дала червенокосата, а тя се доближи до нас с обнадеждаващо изражение на лицето, докато го чукаше с очи толкова графично, че трябваше да отвърна поглед от порнографския и поглед. – Надявах се на истинска битка тази вечер.
– Кървавата луна и теб те направи гладен? – Подразних го, усмихвайки му се, докато наблюдавах пулса на врата му.
– Кога не съм гладен за битка? – Подхвърли той, като погледна настрани от нас с надежда, сякаш смяташе, че може да се появи достоен противник.
Но вместо някой да пристъпи напред, предизвикателният му поглед бе посрещнат само с наведени глави и подчинение наоколо и той въздъхна разочаровано.
– Ще ти набия задника, ако си жаден за бой? – Предложих, като му показах кътниците си, докато той отново ме погледна, а зениците му се промениха в рептилоидните прорези на драконовата му форма.
– Ела да тичаш с нас, Алфа – помоли едно момиче, преди Дариус да приеме предизвикателството ми, и ние се огледахме в Сет, докато всичките му другари по глутница започнаха да подскачат при тази идея, а от устните им се изтръгнаха вопли, които отекнаха из всички извори и накараха кожата ми да настръхне.
Сет наклони глава назад, за да погледне към луната, и аз наблюдавах как чертите му светнаха при идеята, макар че ни погледна колебливо, сякаш се разкъсваше между това да бяга с рода си или да остане с нас.
– Какво ще кажете да потичаме всички? – Предложих. – Една обиколка около терена, после обратно тук за бой, парти и каквото още ни хрумне.
– Този път наистина ли ще тичаш с нас? – Попита Сет, като ме гледаше подозрително. – Защото последния път, когато дойде да тичаш с моята глутница, просто се изстреля, за да се изпикаеш, и ме остави в тъмното.
Подсмръкнах, защото това беше точна оценка, след което протегнах ръка към него.
– Кълна се, че този път няма да се измъкна, за да си легна – обещах и Сет се усмихна широко, преди да удари ръката си в моята и между дланите ни се разнесе плясък на магия, тъй като сделката беше сключена.
Сет се обърна, за да изреве към глутницата си, и всички се зарадваха, като закимаха силно и набързо съблякоха дрехите си, докато се подготвяха за смяна.
Дариус също се съблече, като подхвърли питието си на червенокосата, която изглеждаше така, сякаш имаше опасност да се разпадне по пода. Обърна и гръб, преди да свали панталоните си и да се премести толкова внезапно, че няколко феи изкрещяха.
Все пак не всеки ден се случваше да видиш десеттонен дракон да се появи пред теб, а Дариус беше красив златен звяр, когато беше в преместената си форма.
Той излетя с плясък на мощните си криле и рев, достатъчно силен, за да накара скалите около нас да вибрират. След това Сет се премести, скочи напред и се приземи на четири огромни, бели лапи във вълчата си форма и изрева силно, докато цялата му глутница се премести на гърба му, а те тръгнаха по скалистата пътека, която водеше към Огнената територия на изток от Трептящите извори.
Погледнах към червенокосата, която зяпаше след тях, а устата и висеше отворена от страхопочитание, и се плъзнах по-близо до нея, докато зъбите ми се забиваха.
– Ей, Мардж? – Попитах, като я накарах да се обърне и да ме погледне.
– Аз съм Ер, всъщност Маргьорит – поправи се тя и аз кимнах, сякаш ми пукаше за това.
– Точно така. Да. Мислех си, че можеш да ми дадеш едно питие?
Тя ми намигна, после кимна и се запъти към масата с напитките, сякаш преследвах шибан сервитьор, а аз въздъхнах, като се стрелнах след нея, грабнах китката ѝ и я захапах, преди още да е успяла да ме погледне отново. Луната ме правеше адски ненаситен тази вечер и аз изръмжах, докато пиех от нея, а безвкусицата на кръвта и дори не се доближаваше до това да задоволи нуждите ми. Покрай звездите, това беше скучно. Вкусът и беше скучен като на хладка вода от локва.
– О, съжалявам – изпъшка тя. – Не разбрах, че имаш предвид…
Прекъснах я, като я пуснах, отблъснах ръката и обратно и устоях на желанието да избърша устата си с обратната страна на ръката си. Погледът ми се премести към пътя, по който беше поел Сет, споменът за опияняващата му кръв, която се плъзгаше по гърлото ми, обикаляше в съзнанието ми и аз изръмжах, докато се готвех да преследвам това, за което наистина жадувах.
– Ще кажеш ли на Дариус, че те храня?- Обади се Мардж, докато се отдалечавах от нея. – За да знае колко съм готова да направя каквото мога, за да подкрепя всички наследници.
– Точно така, да – съгласих се пренебрежително, забравяйки за какво се бях съгласил, още преди тя да е приключила да говори, и когато тя започна да говори за това, да съм кажел добра дума за нея в мисията и да смуче пениса на най-добрия ми приятел, аз се изстрелях. Тя можеше да се закълне във вярност на члена на Дариус, ако искаше. Той обаче имаше цяла глутница момичета, които вече го бяха направили, така че нямаше да си губя времето да и обещавам да го насоча конкретно към нея. Кой знаеше, можеше да се изкуши по нейния път, ако тя положи достатъчно усилия, но тази глупост нямаше нищо общо с мен.
Изстрелях се далеч от скучната и кръв и отчаяните и думи, тичайки след виещата вълча глутница с максимална скорост, докато нощният въздух галеше къдриците ми, а възторгът от темпото караше сърцето ми да буйства.
Обхванах устата си с ръце и изревах към кървавата луна, а отговорът на Сет дойде отпред, преди да подпали цялата глутница.
Профучах между косматите тела на вълците, смеейки се, тъй като смесицата от алкохол и адреналин накара сърцето ми да забие в дива мелодия, проправяйки си път към Сет, за да мога да тичам до него.
Дариус ревеше, докато се носеше напред-назад над нас, и всички ние викахме до него, докато се втурвахме през кампуса в прилив от зверове с целия свят в краката ни.
Сет побутна голямата си вълча муцуна към мен, докато тичахме заедно, и сърцето ми се разтуптя от чистото щастие, което изпитвах само в компанията на най-добрите си приятели.
Бягахме така повече от час и когато най-накрая отново наближихме „Блестящите извори“, аз ги изпреварих, съблякох дрехите си и взех бутилка водка, преди да се затичам към най-големия отопляем басейн в самото сърце на изворите.
Точно преди голият ми задник да се гмурне във водата, едно размазано движение ме накара да спра и кътниците ми изскочиха навън, когато се озовах лице в лице с Ланс Орион в неговия професорски костюм, който изръмжа право срещу мен, също с извадени кътници.
– Петдесет точки от Тера за това, че си показваш члена на учител, Алтаир – изсумтя той, носът му се набръчка, докато ме гледаше, а аз му отвръщах с поглед.
– А какво губиш за това, че си показал члена си на бъдещия си владетел? – Отговорих язвително, като вдигнах бутилката водка към устните си и изпих достатъчно голяма доза от нея, за да ми се завърти главата. Беше дребнаво и донякъде безсмислено, но съперничеството между нас винаги изваждаше на показ правоимащия член в мен.
– И двамата с теб знаем, че нямам какво да губя, затова и обмислям да те убия само заради чистата тръпка – измърмори той.
Ревът ни прекъсна и Дариус се свлече от небето, като в последната секунда се премести и се приземи на два крака в пространството между нас.
– Ланс – поздрави той и забелязах, че не му бяха отнети домакински точки за това, че е извадил шибания си член.
– Дариус – отвърна Орион и ме стрелна с намръщен поглед, преди да продължи. – Имам следа за някои от онези неща, с които искаше да дойдеш и да ми помогнеш да се справя.
– Наистина? – Попита Дариус, а очите му просветнаха с яростен поглед, който накара мускулите ми да се напрегнат.
– Какво стана с нашата битка? – Попитах го, докато той се движеше, за да намери дрехите, които беше захвърлил по-рано, явно планирайки да ни изостави заради специалния си приятел. Орион изглеждаше все така самодоволен и от тази гледна точка и аз го стрелнах със смъртоносен поглед в отговор.
– Просто получих по-добро предложение – отвърна Дариус, нахлузи дънките си и обу обувките си, без да си прави труда да си търси ризата, докато се обръщаше да си тръгне с Орион. – На сутринта ще ти набия задника.
Отворих уста, за да извикам след тях, но звукът на името ми привлече вниманието ми към водата и се обърнах, за да видя група от четири момичета, които се кикотеха и ми махаха, всички бяха съвсем голи и поканата, която предлагаха, беше ясна.
В гърлото ми се разнесе ръмжене и аз отметнах глава назад, за да погледна към луната, която сега висеше пълна и дебела точно в центъра на небето, а притегателната сила на луната беше най-силна през цялата нощ и кръвта във вените ми напираше бързо и горещо, тъй като ме поглъщаше нуждата да се храня.
Изстрелях се във водата в един миг, като накарах момичетата да изпищят, когато ме откриха сред тях за по-малко от един миг, и се усмихнах на най-близката, която ме погледна.
– Изглеждаш гладен – каза тя, прехапвайки долната си устна, а червеният цвят на лунната светлина караше тъмната и кожа да блести с блясъка си и нуждата от моя вид се надигаше отчаяно в мен.
Кимнах веднъж, в следващия миг я сграбчих и забих зъби в гърлото и, карайки я да стене силно, докато голите ни тела се притискаха едно към друго.
Кръвта и плуваше по езика ми и аз я всмуквах с болка в гърдите, която по никакъв начин не беше задоволена от слабото жужене на силата, която тя държеше във вените си.
Приятелките и се преместиха, за да ме заобиколят, телата им се притискаха към моето от всички страни, плъзгането на твърдите зърна и блуждаещите пръсти танцуваха по плътта ми и събуждаха други нужди в мен, но това не беше достатъчно.
Издърпах кътниците си от врата на момичето, обърнах се и хванах китката на тази отляво, впих кътниците си дълбоко и изръмжах, докато усещах още по-малко сила във вените и, което накара сърцето ми да забие още по-силно от нуждата за още.
Една ръка се уви около члена ми, който полагаше някакви слаби усилия да се втвърди, но незадоволителната кръв беше сериозна откачалка, независимо колко момичета имаше около мен. Отново издърпах кътниците си на свобода, дори гледката на кръвта им, която се смесваше с бълбукащата вода, далеч не беше достатъчна, за да повиши интереса ми към тях.
Кълна се, че чувах как луната шепне в ушите ми, подтиквайки ме да взема още, да намеря това, за което ме болеше. Завъртях се толкова бързо, че момичетата изпищяха, макар че тази, срещу която се озовах, не се отдръпна, а вместо това наведе глава в знак на предложение и отметна брюнетските си къдрици настрани, за да ми осигури по-голям достъп.
Захапах я по-силно, отколкото исках, макар че силният стон, който тя издаде, говореше, че това и харесва, и ръката и отново намери члена ми под водата, помпайки го с надежда, докато аз поглъщах кръвта и на жадни глътки, само за да се разочаровам още веднъж.
– Майната му – проклех, докато изтръгвах зъбите си от плътта ѝ и отблъсквах ръката и настрани. – Трябва ми повече от това.
Обърнах се и погледнах последното момиче, което търкаше ръце по циците си и се бе облегнало на каменистия ръб на басейна, а бедрата и се бяха разтворили в знак на предлагане, докато ме чакаше с нужда в очите, която беше някак изкусителна.
Но преди да успея да и отделя повече внимание, огромен плясък огласи пристигането на Вълчата глутница, като всичките трийсет от тях се гмурнаха в басейна във формите си на върколаци и се преместиха под повърхността, карайки останалите феи да изкрещят от тревога.
Сет изплува точно пред мен, водата се стичаше по изрязаните му коремни мускули, докато той отмяташе дългата си кафява коса назад, сякаш играеше в някакво видео само за фенове, и ме накара да преглътна дебело, докато го гледах.
Тъмните му очи се срещнаха с моите, докато заглаждаше с пръсти косата си, за да я укроти далеч от лицето си, а дивото изражение на лицето му ми даде да разбера, че вълкът в него все още присъства под притегателната сила на тази красива шибана луна.
– Здравей, Кал – каза той, а гласът му беше груба ласка около името ми, която придърпа устните ми нагоре и разкри пред него кътниците ми. „Все още ли си жаден?“ – попита той изненадващо, въпреки че очите му светеха от тръпката на този факт.
– Звярът в мен няма да бъде лесно укротен тази вечер – отговорих, сърцето ми заби по-силно, докато той се приближаваше към мен, и не можех да не се вгледам в пулсовите точки по откритото му тяло, където кръвта му се изпомпваше горещо и бързо след вълнението от бягането.
– Обзалагам се, че мога да помогна за това – каза той, като се премести към мен и ме накара да оближа устни, докато вниманието ми се фокусираше върху пулсиращата вена, която се проследяваше през V-образната част в основата на коремната му преса, точно преди водата да се оттече около кръста му, за да я скрие.
Той спря пред мен, очите му се спуснаха по тялото ми и ме накараха да се усмихна, тъй като не си направи труда да скрие признателността си.
– По дяволите, сигурен ли си, че не си поне малко гей, Кал? – Засмя се той. – Защото изглеждаш наистина добре, целият мокър и жаден.
Отпих дълго от бутилката си с водка и свих рамене.
– Циците ти не са достатъчно големи за мен – казах, като му предложих бутилката за собственото му питие, макар че като погледнах към гърдите му, за да се убедя в правотата си, не можех да кажа, че все пак мразя изваяните линии на гърдите му.
Пръстите на Сет се допряха до моите, докато вземаше бутилката от мен, и аз се принудих да остана неподвижен, дори когато погледът ми се спря на врата му, а кътниците ми на практика пулсираха от желание да го ухапя. За да получа това, за което бях жадувал, а луната изискваше.
Сет допи бутилката и я подхвърли на един от другарите си, докато плуваше покрай нас, без дори да реагира, когато човекът изруга, когато бутилката го удари по главата и му пусна кръв.
Не спестих вниманието си на кръвта, сдържаността ми се пречупи, когато се хвърлих към него, хванах челюстта му с една ръка и насочих зъбите си към гърлото му толкова бързо, че Сет въздъхна изненадан. Но задникът явно го беше очаквал, преди да нанеса удара, така или иначе, и проклех, когато кътниците ми се удариха в твърдия въздушен щит, който той беше поставил на косъм от кожата си, което ме накара да се отдръпна отново с ръмжене.
– Уау, успокой се, голямо момче – засмя се Сет, когато земната магия пламна в дланите ми и лианите се извиха по ръцете ми, докато се готвех да се бия с него, за да си взема нужното питие.
– Дай ми да опитам, Сет – изсъсках, главата ми се завъртя от нуждата в плътта ми, докато усещах как погледът на луната ме притиска още по-силно.
– Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от секс, братко – засмя се той и махна с ръка към групата момичета, които все още се опитваха да си върнат вниманието ми, но аз на практика бях забравил, че изобщо са там.
– Те не могат да ми дадат това, от което се нуждая – изръмжах, оголвайки зъби срещу него в предизвикателство, което наистина бях на косъм да му наложа, а погледът му ме обходи, като изглеждаше, че отчита колко близо съм до ръба.
– Да… виждам това. Хайде тогава, имам те.

Назад към част 23                                                         Напред към част 25

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Сет и Кейлъб – Част 23

КЕЙЛЪБ

Гръмката музика, която звучеше почти като племенна, ни въвлече още по-навътре в прегръдката на Блестящите извори, облаци пара се издигаха от басейните с нагрята вода и се разстилаха около нас, за да затъмнят погледа ни и да скрият приближаването ни.
– Кралската кръв не трябва да бъде забравена! – Гласът на Джералдин се разнесе силно, отеквайки от скалите под въздействието на усилващо заклинание. – Нито пък предназначението на Небесния съвет – да служи като недодяланите глупаци, каквито са!
Последва я шум, в който се задържаха няколко възгласа, няколко пиянски крясъка и цяла плеяда освирквания.
Облизах устни, сърцето ми се разтуптя от предстоящото предизвикателство и вкуса на кръвта на Сет, който танцуваше по езика ми.
От момента, в който се превърнах във вампир, ми предлагаха кръв от почти всяка фея, от която пожелаех, и през последните няколко години опитвах безкрайните разновидности на любимата си напитка, но нищо не можеше да се сравни с вкуса на другите наследници.
Нищо.
А с кървавата луна, която висеше ниско, дебела и червена в небето над главата ми, желанието ми за още и още от нея само нарастваше.
Мама ми се обади по-рано, напомняйки ми, че жаждата за кръв ще тече горещо във вените ми през цялата нощ, независимо колко често се храня, и знаех, че ще ми трябва много повече от този вкус, за да ме задоволи преди изгрева на слънцето, но това беше дяволски добро начало.
– Не се поддавайте на съблазънта на онези четирима ослепителни тъпанари, които се разхождат из най-престижната ни академия, сякаш са родени, за да седнат с недостойните си задници на трона на нашия паднал крал и неговите бедни, убити деца! Помнете, че те са само кучета без господар, които се разхождат на свобода сред полето с овце и се вкопчват в челюстите, за да вкусят от властта, която никога не им е принадлежала по право!
– И чия трябва да бъде тя тогава, Грус? – Извика Макс, когато се измъкна от ъгъла между два бълбукащи басейна, а останалите го последваха в откритата зона, където тя държеше малката си реч.
Джералдин се завъртя с лице към нас от позицията си, застанала на един пън, който трябваше да предположа, че е изработила с помощта на земната си магия, и експлозията от тюркоазена тафта, която беше увила около тялото си, се размаха от движението, докато тя вдигаше брадичка и ни гледаше надолу.
– О-хо! – Извика тя. – Говорете за клеветническите саламандри и те ще дойдат!
Тълпата от ученици, които се бяха събрали около нея, се скова, докато възприемаха пристигането ни, а около трийсетте от тях се разместваха, където стояха или седяха около скалистата местност, повечето от тях бяха по бански и изглеждаха така, сякаш са били тук, за да се наслаждават на изворите, а не са се появили специално за това събиране на бандата на Джералдин.
Погледнах плаката, който Джералдин беше залепила на една скала зад себе си, а думите на него предизвикаха забавно подсмърчане в устните ми.

Присъединете се към Поддръжниците на суверенните традиции на идеалистите – вземете значката си Х.О.Р.Е.С. още днес!

В долната част на плаката имаше място, където хората да добавят имената си, ако искат да се присъединят към нейния влажен клуб. Беше се записала точно една и това беше тя самата, голямата кафява значка Х.О.Р.Е.С. беше закачена гордо на гърдите на внушителната и рокля, а още една кофа от тях седеше и чакаше до нея с надеждата някой да си я поиска.
– Кого наричаш саламандър, Грас? – Излая Макс, приближи се до нея и издърпа ризата си, за да разкрие тъмните люспи, които пълзяха по кожата му.
Сет ме побутна с развълнувана усмивка и аз му отвърнах с усмивка, като и двамата чакахме да видим коя емоция ще използва, за да я накара да се озъби първа.
– Отдели малко време, за да се замислиш над отражението си, велика пъстърво – каза тя пренебрежително. – Тогава въпросът ти сам ще си отговори.
Страхът пропълзя по гръбначния ми стълб, когато Макс сви пръсти, и аз се отдадох на студенината за миг, преди да затегна умствените си щитове и да го блокирам.
Тълпата се отдръпна, щом усети натиска на даровете му, и четиримата бавно се запътихме напред, въздухът се тресеше от напрежение, докато всички чакаха да видят какво ще се случи по-нататък, а чувството на страх ставаше все по-силно.
Дариус протегна ръка, за да изключи музиката, взе една бутилка от масата с напитки, която беше събрана за това малко парти, и отви капачката, преди да отпие дълго от нея.
Очите му просветнаха, докато преглъщаше, и той се усмихна широко, точно когато едно от момичетата от дома му пристъпи напред и докосна ръка до ръката му.
– Ум, Дариус? Мислех, че трябва да знаеш, че в тази бутилка има Footloose Faraday – каза тя, прехапвайки устните си по начин, който определено беше опит за съблазняване, докато въртеше кичур червена коса около пръста си. Беше доста секси, но или Дариус не беше в настроение да се издокара, или просто не си падаше по нея, защото едва и хвърли дори един поглед, съсредоточил се върху Макс, който все още се изправяше срещу Грус, която му се хилеше, докато се бореше с ефекта от даровете на сирената.
– Благодаря, Мардж – пренебрежително каза Дариус, отърси се от нея и ми предложи бутилката. – Забелязах.
Повдигнах рамене, докато я приемах, решавайки, че съм готов да сваля задръжките си и да отпия дълго от магическата напитка, а топлината и ме згря чак до стомаха ми, докато преглъщах.
Сет я изтръгна от ръката ми още преди да съм приключил, а вълчият поглед на лицето му ме накара да се засмея, дори когато го проклех, а питието се разля по гърдите ми и се просмука през ризата ми.
– Изглеждаш малко напрегната, Грас – изръмжа Макс, докато се приближаваше към нея, но трябва да кажа, че не го виждах. Тя беше вдигнала високо брадичката си, на лицето и беше същият надменен поглед, който винаги имаше, когато погледнеше някой от нас, докато просто го гледаше и го предизвикваше да направи най-лошото.
– Не се страхувам от умствените игри на един дребнав паток, който си играе на владетел – изсмя се тя. – Никакви трикове с твоите фантастични перки няма да ме накарат да се разпищя, ти, капризно копеле.
Макс стисна челюст, докато се приближаваше към нея, и хората в предната част на тълпата се разбягаха, а един от тях изпищя от ужас и се срути между скалните басейни, тъй като преливането на даровете на Макс стана твърде голямо, за да се справи с него.
Сет изпи последното от „Футлоуз Фарадей“, очите му заблестяха сребристо с вътрешния му Вълк, докато хвърляше бутилката настрани, като я разбиваше в една скала и караше друг ученик да изкрещи силно, преди шумът да се превърне в уплашено хленчене, когато загуби контрол и се премести във формата си на Пегас, бикините и се взривиха и ластикът изхвръкна, за да удари Макс в окото.
Той изкрещя, докато губеше контрол над дарбата си, а вътрешностите ми се сринаха, тъй като неудържимият ужас се изля от него и се заби безцелно във всеки един човек, който ни заобикаляше. Сет нададе вой, когато бе почти стъпкан от бягащ грифон, а Дариус се изсмя, докато се провираше под ноктите на един мантикор, който се издигаше в небето, а от една от косматите му задници висяха наполовина разкъсани бански.
Изстрелях се встрани от касапницата и ридаещите ученици, подсилвайки умствения си щит, тъй като стената на ужаса се стовари върху всички и гледката на бягащите ги накара жаждата за кръв в мен да се покачи до нови висоти.
Профучах между телата, кътниците ми се оголиха и желанието да ги преследвам ме погълна, докато едно гласче в главата ми мърмореше защо не?
Гласът беше около три части от магическата напитка и четири части от животинските ми инстинкти и преди да успея да се спра, се стрелнах към момичето, което все още стоеше над хаоса в кичур тюркоазена тафта, докато крещеше на хората да си вземат значката Х.О.Р.Е.С., преди да си тръгнат.
Джералдин изпищя, когато се сблъсках с нея, но преди да успее да направи нещо, за да ме отблъсне, я бях притиснал към скалистия бряг на един от басейните, а кътниците ми потъваха дълбоко в плътта на гърлото и.
Въздъхнах от вкуса на кръвта и, която се търкаляше по езика ми, а юмруците ми се вкопчиха в марлената материя, която покриваше тялото и. Отпих дълбоко от нея и усетих прилива на влиянието на кървавата луна, което ме обливаше.
По дяволите, тя беше силна, а кръвта и представляваше смесица от аромати, която ми напомняше за онова объркващо усещане, когато слушаш три различни песни, докато всички звучат едновременно.
– Извади кътниците си от стомаха ми, ти, къдрокосият Лотарио, или ще бъда принудена да се защитя! – Извика Джералдин, а ръцете и се удряха в раменете ми със значително по-голяма сила, отколкото жертвата ми обикновено успяваше да постигне, когато беше под въздействието на отровата ми.
Изръмжах и, докато пиех по-дълбоко, а жаждата за кръв караше мускулите ми да се напрягат, докато вземах каквото ми трябваше, преглъщах жадно и игнорирах протестите и.
Тафтата зашумя като змия, която се промушва през дългата трева, и коляното и се сблъска с члена ми толкова внезапно, че аз се отдръпнах назад с проклятие, освободих я от захапката си и изхрипях, докато си притисках джаджите.
– При шибаните звезди – изсъсках миг преди юмрукът да се забие в челюстта ми и да бъда повален по задник от Макс, докато той оголваше зъбите си срещу мен.
– Отстъпи, задник, това е моята битка – предупреди той, а очите му блестяха с предизвикателство, на което нямах намерение да се поддам.
Заздравих топките си с прилив на магия и се изправих на крака, а по лицето ми се появи усмивка, докато се изправях срещу брат си и се подготвях за битката, която той ми предлагаше.
Но преди да успеем да влезем в нея, светкавично движение привлече вниманието ми отляво и очите ми се разшириха от тревога секунда преди Джералдин да хвърли огромно кълбо воняща, капеща кал право към нас.
Изстрелях се с вампирската си скорост половин такт преди ударът да успее да се приземи, но Макс нямаше такъв късмет, улови цялата купчина в лицето, докато се озърташе срещу заплахата и се оказа покрит от главата до петите в нея.
– Вземи това, ти, напомпана риба! – Извика Джералдин. – Аз ще бъда завинаги Х.О.Р.Е.С. и ти никога няма да ме спреш!
Тя разкъса роклята си, докато всички, които все още бяха останали, я гледаха шокирано, а аз зърнах огромните и цици около две секунди преди тя да се преобрази в огромната си форма на Цербер и да се истреля с лай на смях, който отекна навсякъде по скалите, които ни заобикаляха, а торбата със значките на Х.О.Р.Е.С. и роклята и бяха стиснати в челюстите на всяка от трите и глави.
Аз паднах от смях, хващайки се за страната, докато се облягах на ръба на скалния басейн, а Макс изрева предизвикателство, което накара въздуха около нас да вибрира от емоциите му. Смесица от гняв, похот и забавление напираше в мен и аз се отворих за нея, наслаждавайки се на усещането за неговата сила, която прогони собствените ми чувства за няколко минути и ми даде луд вид прилив.

Назад към част 22                                                             Напред към част 24

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Сет и Кейлъб – Част 22

***

Измина още един час и Дариус най-накрая се изправи на крака, а останалите също се изправиха, тъй като енергията между нас се промени. Усмивките ни започнаха да се изплъзват и усетих как отровен звяр се събужда от сън в нас и навлажнява устните си за кръв.
Усетих как мракът се навива около мен и прегръща кожата ми, а аз го прегърнах, оставяйки го да потъне в костите ми и наслаждавайки се на прилива, който ми даваше.
– Време е за игра. – Подскочих от крак на крак, а Кейлъб сви рамене, като се прозя широко и разкри кътниците си.
– Тази кървава луна те кара да огладнееш, братче? – Попитах и очите на Кейлъб се спряха на гърлото ми, а в погледа му се появи Дяволът. Добре известен факт беше, че кървавите луни карат вампирите да огладняват и тази червена красавица на небето тази вечер явно му влияеше. Луната наистина можеше да бъде мръсница, когато искаше, а на мен ми харесваше стилът и.
– Ловът зове – каза той, изпускайки тежък дъх, и аз осъзнах сдържаността, с която се държеше тази вечер. Но той нямаше да нападне никого от нас. Можеше да си набави кръв, където пожелае, и знаеше, че ще му предложим кръвта си твърде охотно, ако му потрябва. Макар че… не ми беше противна идеята да се опита да я поиска от мен по по-вълнуващ начин.
– Ще ти кажа какво…- Казах, приближавайки се до него, като му предложих и двете си китки, карайки очите му да се стрелкат между всяка от тях, сякаш се опитваше да избере между два апетитни десерта. – Можеш да си хапнеш от мен…
Кал пристъпи напред, а аз се отдръпнах, като хвърлих въздушен щит, за да го спра да напредва.
– Ако – продължих аз, а той облиза устни и ме погледна с интензивност, която накара сърцето ми да се разтупти. – Ме изпревариш до Блестящите извори без вампирската си скорост. – Извих изкусително вежди и Кейлъб се усмихна.
– Готово – съгласи се той и аз си проправих път покрай Макс, излитайки през вратата и изхвърляйки въздушен щит зад себе си. Кейлъб се блъсна в него с проклятие и усетих как разкъсва магията с огнена плът в гърба ми, докато ме следваше надолу по стълбите. Но аз вече бях излязъл през вратата, изревах към тъмночервената луна в небето и се втурнах в дърветата по посока на Блестящите извори.
– Давай, Кал! – Извика Макс след нас, докато стъпките се чуваха близо зад мен. – Захапи го по врата!
– Предател! – Извиках в отговор, а смехът на Дариус и Макс ме накара да се усмихна, докато се изтласквах напред.
Хвърлях въздушни щитове наляво и надясно, чувайки как Кал се сблъсква с тях с ръмжене на гняв и смехът ми отекна във въздуха, когато хвърлих поглед зад гърба си към него. Грешка. Блъснах се в земната стена, която Кейлъб хвърли, и се затъркалях назад, като задникът ми се удари в земята, докато губех опора, а главата ми се завъртя от удара.
Кейлъб ме задмина с вик, а аз изръмжах, изправих се и се впуснах в преследване, като двамата излязохме от гората и навлязохме в скалистия терен на територията на Огън. Кал беше бърз дори и без вампирските си дарби, но аз бях едно решително копеле, стиснах челюст и спринтирах след него. Подкосих краката му с въздух и той полетя над главата ми, като отново поех водачеството, опитвайки се да се задържа за него, докато той висеше като риба на сухо, но той прекъсна силата ми с един размах на лозата, като следващият удар от нея се стовари точно върху задника ми.
Изревах като новородено кученце, спънах се на колене и се хванах за дупето, като открих, че панталона ми е разкъсан по него, а кожата ми щипе от удара.
Кейлъб отново се втурна покрай мен, смеейки се с глас, а аз лекувах ужилването в плътта си, докато се отърсвах и бързах да го настигна. Той започна да разкъсва дупки в земята в краката ми и аз ги прескачах отново и отново, като се задъхвах тежко, докато използвах собствената си земна магия, за да затворя някои от по-големите, които не можех да прескоча.
– Напляскай ми задника, Кал, аз ще ти го върна! – Извиках след него, хвърляйки гребло в ръката си, а очите ми се спряха на моята прасковена цел, прибрана в дънките му. Този задник беше мой.
Изворите се виждаха отпред и аз хвърлих въздух под краката си, като се затичах напред с огромна скорост, докато оставях бурята да се събере и да ме задвижи към гърба на Кал.
Бях бърз като гъска, която се втурва на юг за зимата, безшумен като комар, попаднал във възходящ поток, и се сблъсках с Кал толкова силно, че и двамата се свлякохме на земята, крайниците ни се преплетоха и главите ни се сблъскаха, докато се търкаляхме по земята.
Кейлъб я омекоти с магията си, карайки ни да отскачаме още повече, докато накрая аз бях върху него, той с лице надолу, а аз забих главата му в калта. Дръпнах панталоните му надолу и го плеснах по дупето с гребло, като победата ме накара да се усмихна до уши, а Кейлъб отвърна на удара с лакът, който се удари в лицето ми и ме прати по гръб.
Паднах като чувал с лайна, задъхвайки се и смеейки се, докато оставях греблото да се разтвори в ръката ми, а Кейлъб дръпна панталоните си обратно върху задника.
– Ебач – изръмжа той срещу мен, кътниците му бяха извадени, а смехът бълбукаше в гърлото му.
Един масивен крак тупна на гърба му и той се свлече на земята, докато Дариус мина небрежно над него, а Макс едва не ме ритна по пишката, докато тъпчеше и мен.
– И двамата сте загубили – каза Дариус, докато двамата с Макс официално пристъпваха в скалистата местност, която се спускаше към изворите.
– На-ар – изръмжах аз, като се изправих на крака. Но Кейлъб вече се беше изправил, тичайки напред, за да стигне до скалите преди мен, след което се завъртя, за да се изправи срещу мен, а очите му светеха от победата.
– Кръв – поиска той и аз извъртях очи, закрачих към него и забих китката си в устните му достатъчно силно, за да накарам главата му да отскочи назад.
– Ти си болезнен неудачник – подиграваше се той, хващайки ръката ми и не бързаше да реши къде точно ще се забие, докато разглеждаше вените ми.
Той заби кътниците си в мен и аз изръмжах вълчи порив през болката, а алфата в мен се надигна и поиска да го отблъсна. Но той беше единственият вампир на света, за когото можех да сдържа инстинктите си, за да му позволя да се храни от мен. Не се чувствах така, сякаш ми взимаше, а сякаш предлагаше сила на продължение на душата ми. И колкото по-дълбоко пиеше, толкова по-силно биеше сърцето ми, позволявайки на повече кръв да се влее между устните му, докато стонът, който го напускаше, караше усмивката ми да настръхне в ъгълчето на устните ми.
Задоволяването на членовете на глутницата ми беше в природата ми и аз прокарах пръсти в косата му точно преди той да издърпа кътниците си от кожата ми. Пръстите ми се стегнаха малко и се преместих по него, като го погалих по бузата по начин, който видът му обикновено не приемаше от никого. Но всичко, свързано с мен и Наследниците, противоречеше на всички закони на феите. Нуждите на всеки от нас бяха уникални и често противоречаха на другите, но някак си намирахме равновесие помежду си и докато всички получавахме удовлетворение на нуждите си, това работеше.
Кейлъб имаше нужда да се храни точно както аз имах нужда да докосвам. Бяхме полярни противоположности, но ето че всеки от нас балансираше в единия край на скалата, както въплъщава съзвездието Везни. За мен това беше много логично, тъй като изгряващият ми знак беше Везни.
– По-добре? – Попитах го и той кимна, а очите му за секунда отразиха голямата червена луна и го накараха да изглежда по-скоро нимфа, отколкото фея.
– А ти? – Попита той и аз кимнах, като го пуснах, макар че пръстите ми винаги изтръпваха за още. Защото всеки път, когато прекарвах твърде дълго време без топлината на друга фея, си спомнях за Изковаването, на което ме бяха подложили родителите ми, когато бях малък, оставяйки ме в планината сам да се защитавам цяла седмица. Затова сега, всеки път, когато бях далеч от братята си твърде дълго, си спомнях за този студ, усещах как той смразява костите ми, страхът ме обземаше и ме молеше да ги намеря отново, за да се уверя, че роднините ми са близо.
– Винаги ми е добре, когато си наблизо, Кал – казах аз и му се усмихнах отстрани, когато започнахме да вървим след Макс и Дариус, а от изворите до нас достигаха звуци на музика. Панталоните ми все още бяха разкъсани над дупето ми, но се наслаждавах на вятъра, който танцуваше по бузите ми. – Никога не изчезвай далеч от мен.
– Няма да изчезна – закле се Кал и тези думи стиснаха сърцето ми с желязо, укрепвайки го, докато не се превърна в непробиваема вещ, в която никой не можеше да проникне. Никой освен него и моите момчета.

Назад към част 21                                                            Напред към част 23

 

 

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Сет и Кейлъб – Част 21

***

Тази вечер Дариус излъчваше опасност, която накара кожата ми да настръхне отвсякъде. Винаги усещах настроенията на приятелите си, дали искат да се гушкат, дали имат нужда от моята прегръдка, или просто не е време за гушкане. Но настроението, което винаги ме разгорещяваше най-много, беше това – животните в нас надничаха от очите ни, а атмосферата се тресеше от напрежение. Звездите се обръщаха на наша страна, забавлявайки се какъв хаос щяхме да предизвикаме тази вечер, а ние никога не ги разочаровахме.
Дариус се свлече в креслото до камината и пламъците зашумяха на гърба му, стихията му ги овладя и изпрати топлина, която пламна в пространството. Той остана в сянка, очертан от силуета на пламъците на гърба си, и за секунда имаше вид на баща си – очите му се свиха, а наклонът на устата му се изкриви от жестокост. От гърлото ми се изтръгна хлипане и аз се надигнах към Кейлъб, без да харесвам усещането за Лайънъл Акрукс тук, в нашето свещено пространство. Дариус рядко беше мек с когото и да било, но ако го правеше, то беше с нас. И това беше истината за моя приятел, а не тази, оформена от ръцете на баща му. Обичах да си играя с властта също като останалите наследници, но не исках да бъдем копия на родителите си. Исках все още да сме ние, когато заемем местата си в Съвета, но понякога ме плашеше колко лесно можех да се превърна в свирепо и безсърдечно същество. Къде спираха игрите и започваше жестокостта? Всичко това сякаш се сливаше толкова лесно, особено сега, когато бяхме на място, където ежедневно ни насърчаваха да прегърнем вътрешните си феи, да смазваме по-малките, да се издигаме, както сме родени да се издигнем.
Избутах притесненията си надолу в мястото в гърдите си, което никога не поглеждах, затворих ги и изправих гръбнака си, докато се изправях срещу мрака в приятеля ми с мрака в мен. Отначало го носех като пелерина, която лесно се разкопчаваше и сгъваше, когато имах нужда, но все повече и повече го усещах като втора кожа, привързана към плътта ми, която никога нямаше да се пусне. Между тези четири стени все още можех да я отлепя, но беше твърде лесно да не го правя. Проблемът с тъмнината беше, че тя имаше вкус на възторг и свобода. А аз, по дяволите, исках да бъда свободен.
– Те ще бъдат долу в „Блестящите извори“ – обясни Дариус. – Грус се опитва да вербува за някакво тъжно малко общество, което активно ще ни се противопоставя.
Макс се засмя, прокара палец по бирата си и накара течността да изплува от нея право в устата му с докосване на водната си магия.
– Това момиче ме дразни до болка. Не мога да повярвам, че Орион я е включил в отбора по питбол. Знаеш ли какво ми каза вчера в Кардинална магия? Че не бих могъл да разкарам дори едно глухарче, ако цъфне под фиданката ми и ми каже къде да го сложа. Какво, по дяволите, означава това? – Потърка кокалчетата на пръстите си по брадичката Макс.
– Да, тя е луда, човече – съгласих се аз.
– Мога да оправя глухарче – промърмори Макс, явно все още вцепенен от това, което му беше казал Грус, докато се мръщеше на бирата си.
– Просто не и обръщай внимание – каза Кал, сви рамене и преметна ръка през облегалката зад мен, като разтвори широко крака и изглеждаше така, сякаш не му пука за нищо на света. Неговият подход винаги беше най-хладнокръвният път, който можеше да избере. Не беше толкова склонен да бъде активен козел, освен ако възможността не беше точно под носа му, тогава не можеше да устои. Макар да се кълна, че обичаше повече да го гледа, отколкото да го прави, извитата му малка усмивка винаги ме следваше, когато избирах първокурсник, с когото да си играя.
– О, като че ли е толкова лесно – подхвърли му Макс. – Тя е навсякъде и е готова да тръгне и сама срещу нас. Нахвърлих около нея балон за заглушаване в класа по водна стихия, за да не мога да чуя речта и за „Покварата на Съвета на шарлатаните“, но вместо това тя просто започна да ми я имитира! – Дясното око на Макс започна да трепери и виждах, че това момиче наистина го е засегнало.
– Не се притеснявай, братко – казах аз и му се усмихнах широко. – Ще я смачкаме тази вечер и тя повече няма да те притеснява.
Макс ми се усмихна в знак на благодарност, макар да виждах, че мислите му все още се въртят около Грус. Ебати роялистите. На този етап те бяха на практика секта, само няколко самотни пари, които все още се придържаха към старите идеали и се преструваха, че нещата някога могат да се върнат към предишния си вид. Беше отвратително, ако питате мен. Дивия Крал беше преобърнал кралството ни и го беше прецакал в задника, без да има съгласие. Грус трябваше да е кукувица, ако искаше да възстанови този вид лидерство, макар че когато този аргумент беше подхвърлян на тези чудаци, те винаги твърдяха, че недостатъците на краля не отхвърлят доброто, което е направил в по-ранните си години, или доброто, което кралските особи са направили векове преди него. Но това, което забравяха да вземат предвид, беше, че Небесният съвет беше решението, което не позволяваше подобни провали да се повтарят. Дивия Крал бе загубил разсъдъка си и си го бе изкарал на Солария, но ако това се случеше с един член на Съвета, тогава имаше трима други, които да го държат под контрол и да го свалят, ако се наложи. Това беше равновесие, много по-добър начин да се защити народът на Солария, отколкото да се позволи на един крал на трона да решава всичко, независимо в какво настроение се намира. Може и да бях жаден за власт ебач, но се отнасях сериозно към бъдещето си. И когато седях в Съвета редом с братята си, знаех, че ще постъпим правилно за Солария, защото четиримата бяхме обвързани със задължения и цял живот бяхме обучавани да управляваме добре. Нямаше по-добри от нас, който да поведе кралството ни към величие, и аз вярвах в това от дъното на душата си. Защото ако не беше вярно, целият ми живот беше нищожен и можех просто да се хвърля в гигантския вулкан в Берувия и да приключа с него.
Дариус ни разказа още малко за плановете, които беше чул за партито на Грус, и аз започнах да се отпускам, когато потънахме в няколко бири и вместо това разговорът ни се насочи към леки истории от детството ни. Усещах как чернотата в гърдите ми отстъпва място на слънчеви лъчи, докато се смеех и подскачах нагоре-надолу на дивана.
– Спомняш ли си онзи път, когато решихме да избягаме? – Каза Кейлъб с широка усмивка на лицето си.
– О, звезди мои, бяхме на десет години, нали? – Макс се наведе напред на седалката, докато очите му блестяха от спомена.
– Беше точно след онази среща с родителите ни, на която ни внушиха „важността на това да бъдеш наследник“ – казах аз, като придадох дълбок глас на тези думи, имитирайки Лайънъл.
Дариус прокара ръка по лицето си.
– Майната му, бях забравил за това. Взех купчина от златото на баща си в раницата си.
– Щяхме да си проправим път на автостоп до Полярната столица – казах аз, а от гърлото ми се изтръгна смях.
– Да, само дето не успяхме да се сдобием със звезден прах. Дори Лайънъл не го е оставил да лежи наоколо – каза Кейлъб, като се засмя и отпи още от бирата си. – Спомняш ли си онази глупава синя шапка, която носеше, за да се опиташ да се „слееш“? – Кейлъб ме побутна и аз свих устни.
– Все още държа на тази шапка. Кой би очаквал един наследник да носи плоска шапка? – Наложих се и Макс изръмжа от смях.
– Изглеждаше като такъв тъпак – каза Макс през смях.
– Не можеш да говориш. Появи се в онзи голям тренчкот, който принадлежеше на баща ти – отвърнах му аз и смехът на Макс застина в гърлото му.
– Имаше около петдесет вълшебни джоба, в които можех да скрия гадости – защити се той, докато Дариус и Кейлъб си поделиха погледи, усмихвайки се глупаво.
– Беше четири пъти по-голям от теб – каза Кейлъб и аз се засмях, обичайки това, че сега се подигравахме на Макс, а не на мен.
– Той се влачеше по земята – изхриптя Дариус и от устните му се изля дим, докато се смееше, а Макс се отказа да се преструва, че това е била добра идея, смеейки се заедно с нас.
– Баща ми се побърка, когато ни настигна – изпъшка Дариус и в очите му се появи мрачен спомен, от който стомахът ми се сви. – Но все пак си заслужаваше. – Той отпи от бирата си, а усмивката му се върна на мястото си, докато преглъщаше, но сега в нея имаше нещо принудително.
– Майка ми накара всичките ми братя и сестри да се борят с мен за надмощие отново през онази седмица – въздъхнах аз. – И тя не искаше да ме излекува между битките, но излекува всички тях.
– Но ти все пак спечели. – Усмихна ми се Кейлъб и гърдите ми се издуха, когато кимнах в знак на съгласие с това, притискайки бирата си до неговата. Майка му току-що му беше казала да „отделя малко време, за да помисля върху бъдещето, което искам, което аз бях направил, като седнах до един прозорец, докато валеше дъжд, преди да реши, че все пак иска да бъде Наследник, и това беше.
Облегнах се назад, докато ме обземаше спокойствие, без да съм сигурен дали изобщо искам да излизам, за да прецакам партито на Грус. Просто исках да остана тук, заобиколен от най-добрите си приятели, където не ми се налагаше да се преструвам на някого или на нещо друго. Но ако Грус се опитваше да заеме някаква позиция срещу нас, знаех, че феята в мен нямаше да го остави. Трябваше да я смачкаме, преди да е набрала сила, както правехме с всяка опозиция, с която се сблъсквахме.

Назад към част 20                                                  Напред към част 22

 

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Сет и Кейлъб – Част 20

ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ
НАЧАЛО
БЛЕСТЯЩИТЕ ИЗВОРИ

 

СЕТ

Вдигнах вълчия си нос към пълната кървава луна и изревах, а в отговор на повика на глутницата ми във вените ми нахлу прилив на сила. Бях победил Морис още тази сутрин, политиката на глутницата все още беше малко рокаджийска, откакто пристигнах в академията и утвърдих господството си. През тази седмица имах толкова много битки, че ако не бях научен да се лекувам, преди да дойда тук, щях да бъда покрит с рани и синини, точно както останалите първокурсници.
Повечето от тях се разхождаха из кампуса, като бяха подложени на нападения от вампири и сирени, бити от минотаври и разярени драконови преобръщачи. Е, особено един разярен драконов преобръщач, като се има предвид, че нямаше много такива. Дариус изпитваше садистично удоволствие да си играе на хищник, точно както аз и останалите наследници, откакто бяхме започнали в „Зодиак“. Това беше ново ловно поле и редът в него все още не беше установен, така че се забавлявахме адски много, за да го установим.
По-възрастните ни изпитваха, опитвайки се да разберат дали наистина сме създадени от най-силната плът и кръв в кралството, и, дявол да го вземе, се чувствах добре да отприщя силата, която кипеше във вените ми още от ранното ни Пробуждане.
Години наред бях водач на глутницата над братята и сестрите си и никой не ми беше отправял предизвикателство от толкова време, че се чувствах невероятно, когато най-сетне можех да се освободя. На първия ден се изкачих до върха на кулата Въздух, нахлух в стаята на капитана на Въздух и го изритах в топките. Той се превърна в грифон и се опита да ми избоде очите с гигантския си клюн, а аз го разстрелях с всички сили, които имах във вените си, и го пратих да се сгромоляса през прозореца, а след това пребих и малките му приятелчета едно по едно, когато се нахвърлиха върху мен.
Беше смешно колко арогантни бяха някои от феите на това място, въпреки че бях наследник на един от най-могъщите феи в страната, те все още се надяваха на своите шансове. Но аз бях неудържима сила, адско куче с жажда за всички души, които желаех. Майка ми винаги казваше, че всяка цел в живота трябва да се върти около силата. Всяка победа, всяка битка, всяко чукане – всичко това трябваше да издигне ранга ми в този свят. Затова превърнах в своя мисия в живота си да успея по всеки възможен начин. Исках да бъда най-добрият заедно с моите приятели, ние четиримата като звезди точно тук, на земята, решавайки съдбите на нашия вид. Ние бяхме крале сред добитъка и аз бях готов да управлявам.
В същия ден, в който бях заел позицията си на въздушен капитан, Кейлъб се беше сражавал с момичето Медуза, което управляваше Дом Земя. Очевидно тя беше паднала на колене и го беше изсмукала точно там и тогава, макар че може би това беше просто моето въображение. Искам да кажа, че това изглеждаше естествено, след като си бил победен от могъщ левиатан като Кал.
Виж мен. Това беше, което моята нова глутницата правеше за мен през цялата седмица. Всеки път, когато побеждавах нов претендент, той или се подреждаше и започваше да моли за члена ми, или се връщаше на другия ден за второ или трето поражение. Наслаждавах се еднакво и на двете. Сексът и битките бяха една и съща тръпка, преследваше се опиянение, докато се потиш по време на мача. Винаги някой беше принуден да се подчини. И този някой никога не бях аз, защото дори и да ме биеха, аз се връщах. Отново и отново. Върнах се от ръба на смъртта, за да докажа, че не мога да бъда победен. Това беше в кръвта ми, в гърдите ми бликаше фонтан от сила и исках всички да пият от него, за да познаят вкуса на истинския победител.
Дариус беше завзел дома на Огън в свирепа битка с Цербер, който го владееше, в резултат на която човекът беше останал на три парчета в лазарета на Уран. Бях там, докато двамата зверове се сблъскваха на моравата пред къщата им. Дори се бях опръскал с малко кръв от задния крак, който Дариус беше отрязал, когато го беше изхвърлил настрани. Беше грандиозно. Заслужаваше си задържането, което получи за прекомерното използване на уменията на Ордена. Освен това краката можеха да се върнат обратно и да работят като часовник след няколко дни в лазарета, продължително магическо лечение и много агония, така че какъв беше проблемът?
Бях видял и битката на Макс, когато беше примамил момичето от Пегас в Кълбото и беше използвал цялата сила на сиренните си дарби, за да я накара да издаде всяка тъмна и мръсна тайна, която пазеше, докато тя не му предаде капитанството си със сълзи на очи. Всичко това беше толкова публично, колкото можехме да го направим. Родителите ни ни бяха насърчили да направим сензация, да попаднем на първите страници на вестниците, да накараме феите тук да разберат, че не сме блъфирали, когато бяхме разказали на „Небесни времена“ за огромната си сила.
Понякога това беше жестоко, а понякога ми харесваше, когато беше така. Тъмнината в мен бе нараснала, откакто се сдобих със силата си, знаех колко лесно мога да бъда покварен от нея. Но когато бях насаме с останалите Наследници, далеч от натиска на света и призива на върховната, безкрайна власт, отново намирах себе си. Човекът, който разказваше вицове, който обичаше тези момчета по-дълбоко, отколкото знаех, че сърцето ми може, и който не искаше нищо повече от това да остане в този балон колкото се може по-дълго. Управлението на този свят изглеждаше адски привлекателно, стига те да бяха винаги до мен. Ние бяхме срещу света, управлявахме от върха, защото всичко друго беше пълен провал. За това бях роден, за това бях създаден и бях сигурен, че щях да рухна под всички изисквания към душата ми, ако не беше фактът, че най-добрите ми приятели в целия шибан свят също споделяха това бреме. Ние носехме бронята си отвън, толкова дебела и непробиваема, че никой освен нас не можеше да я пробие. Но вътре в нея имахме свой собствен кръг на безопасност, комфорт, свобода. Това беше малко пространство, изградено само за нас, но докато съществуваше, можех да се изправя пред всичко останало. Можех да бъда чудовището, от което светът се нуждаеше, безмилостното създание, което беше почитано и аплодирано и на което всички вярваха.
Лаех на глутницата си за сбогом, отклонявах се от пътеката и се стрелвах далеч от тях в гората под хор от траурни вопли, докато ги изоставях, насочвайки се към трите феи, с които трябваше да бъда тази вечер.
Тази седмица беше вълнуваща, но и изтощителна, и тази вечер трябваше да сваля военната боя и просто да бъда аз.
Скоро стигнах до Кралската дупка, нашето малко убежище в Гората на плача, което бяхме обявили за свое още в първия ден, в който пристигнахме тук. От времето на родителите ни в академията не бяха идвали много феи, достатъчно силни, за да разкрият тайната на това място, така че мястото на практика ни викаше, за да го използваме за наш собствен таен рай.
Превърнах се обратно във формата си на Фея и притиснах ръка към ствола, дървото ме пусна вътре, докато магията ме облъчваше. То някога е било предназначено само за най-могъщите фейри тук, а откакто го обявихме за свое, бяхме засилили защитите около него, така че само ние да имаме достъп. Макар че понякога професор Орион се появяваше тук, за да се забавлява с Дариус, и изчезваше веднага, щом се появехме аз или някой от наследниците. Знаех, че Дариус е приятел с него от години, но пичът си имаше проблеми и след като на другия ден по време на сексуалното обучение беше застрелял в устата ми една праскова и едва не ме удуши с нея, защото говорех твърде шумно за сексуалните си преживявания, не можех да кажа, че съм му голям фен.
Бутнах вратата в горната част на стълбите, почти задъхан от вълнението да видя всички, и като забелязах Кал на дивана, се затичах към него, гмурнах се върху него и облизах лицето му.
– По слънцето, прибери си шибания член – поиска той, макар че се засмя, докато продължавах да облизвам грубата му буза и да го гушкам.
Извих се при скърцането на дъската на пода зад мен, открих, че Дариус се опитва да се отдалечи на пръсти от мен, и скочих върху него следващ, обвивайки го с ръце и крака, докато той проклинаше, а аз изревах радостта си, че го виждам.
– Дрехи – каза Макс твърдо, издърпа ме от Дариус и пъхна чифт панталони в ръката ми, като вълната на желание се изля от него в мен.
Дръпнах ги и се нахвърлих върху Макс, като се уверих, че и той получава голямо облизване. Те обичаха моите облизвания. Дори когато се намръщваха и ме отблъскваха, никога не се опитваха толкова силно да ме спрат. Предполагам, че просто съм бил неустоимо очарователен или нещо подобно. Магнетичен.
– Какво ще правим тази вечер? – Попитах го, докато го пусках, хвърляйки се на дивана, докато Кейлъб щракна с пръст и хвърли една лоза, за да ми вземе бира и да я засади в ръката ми. Отворих бутилката със зъби и отпих една дълга глътка, за да утоля жаждата си от бягането, на което бях с моята глутницата.
– Да гледаме ли още малко от онова порно за пегаси, което намерихме в интернет? Два рога, една чаша.
– Не, искам да се забавлявам. – Кейлъб изпи бирата си и аз наблюдавах как гърлото му работи, докато поглъщаше всяка капка.
– Искам да се чукам с някои други първокурсници по-късно – каза Дариус мрачно, а усмивка изви устните му, докато малко дим се процеждаше между тях. Той беше див козел и винаги караше порока в мен да се разгори още малко. Бях почти сигурен, че си влияем зле, но сега дори звездите не биха могли да ни разделят, ако поискат. Ние бяхме изковани и създадени братя и в Солария нямаше сила, която да може да разбие основите, които си бяхме изградили. Пътищата ни бяха определени. Соларийският трон беше наша съдба и по пътя ни нямаше прегради, които да ни попречат да го завоюваме.
– Имаш ли предвид някого конкретно? – Попита Макс, а вълнението, което струеше от него в стаята, накара собственото ми желание да се засили.
– Няколко луди роялисти изучават пророчествата в библиотеката, опитвайки се да открият улики за нашето падение и възхода на старите кръвни линии – каза Дариус и всички се ухилихме на това.
Да, шансът Вега да възкръсне от мъртвите и да се върне за трона си беше толкова вероятен, колкото и знакът за мир да се тълкува обратно.
– Грус замесена ли е? – Попита Макс, като гласът му малко се задълбочи.
– Тя винаги е замесена в тези глупости – каза Кейлъб. – Мисля, че е счупена в главата.
Дариус сви рамене.
– На мен дори не ми пука за безумните им начинания, но едно птиченце ми каза, че тази вечер имат парти и познай как са го нарекли?
– Как? – Подскачах развълнувано нагоре-надолу.
– Анти-Хеир Ху-Ха – отвърна Дариус. – И според моя източник те планират някаква голяма, забавна акция, за да се опитат да ни унижат.
Пръстът на Кейлъб се заплете в ризата ми и той ме дръпна по-близо, което ме накара да погледна към него и да осъзная, че кътниците му са се разширили. Той беше шибано гладен и това ме накара и аз да огладнея.
– Разкажи ми повече – настоятелно се обърнах към Дариус и бях почти сигурен, че той дори не е осъзнал, че ме държи. Ядосан малък вампир. Обичах, когато се държеше убийствено. Искаше ми се да вия до проклетата луна.
– Добре, седни. – Дариус се отдалечи, като взе още една бира и изтри от стъклото капките вода.
Издърпах Кейлъб обратно на дивана, а Макс се усмихна, докато се спускаше на любимото си място.

Назад към част 19                                                             Напред към част 21

 

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Дариус и Орион – Част 19

***

Притиснах я до скалите, когато най-накрая паднахме неподвижни, гърдите ни се притиснаха една към друга, като се издигаха и спускаха бързо, докато опирах челото си в скалната стена до нея, а бузата ми се допираше до нейната.
Открих… блаженство в този момент. Доволство, за което се кълна, че не съм познавал никога преди, а ароматът и ме заобикаляше, топлото притискане на тялото и към моето и пълното опустошение, което беше нанесла на плътта ми, все още бучаха в крайниците ми.
Придържах краката и, държейки ги близо до себе си, телата ни все още свързани, а усещането, че съм вътре в нея, беше толкова силно, че вече се страхувах от момента, в който ще трябва да се отдръпна.
Затворих очи, впивайки се в чувството, което преминаваше между нас, в начина, по който цялото ми същество сякаш бръмчеше от удовлетворение, и нищо извън нас вече нямаше значение.
Водата продължаваше да се стича над нас, топлината и беше добре дошла върху кожата ми, докато тя плъзгаше ръцете си от раменете ми и ги спускаше бавно надолу, докато дланите и не се озоваха на гърдите ми.
Трябваше да усети как сърцето ми се разтуптя за нея. Трябваше да усети промяната, която току-що се беше случила между нас… нали?
Инстинктивно извърнах глава и тя се премести, за да посрещне целувката ми, а нуждата от нея не беше дива, плътска като тези преди нея, а нещо много повече.
Целунах я бавно, този път по-дълбоко, устните ми се плъзнаха по нейните с несигурен въпрос, на който тя отговори, като се наведе за още.
Не ми се струваше, че някога съм целувал някого по този начин, а още по-малко, че съм оставал в прегръдките му, след като действието е било извършено. Но Рокси не беше просто някой. И макар да знаех, че тя не може да бъде някой за мен, не можех да отрека онази част от мен, която току-що бе признала, че искам да бъде.
Неуязвимостта ме прободе по кожата, докато задълбочавах целувката, губейки се пред нея и предлагайки… нещо. Сигурно нещо недостойно и опетнено като останалата част от мен, но все пак беше нещо истинско.
Тя изви гръб и протегна пръсти по челюстта ми, докато продължавахме да се целуваме така, а сърцето ми прескачаше от нежното докосване и желанието в мен нарастваше, за да обхване нещо повече от плътта и, макар да знаех, че съм глупак, че дори си го мисля.
Изглеждаше сякаш и тя го искаше, само за този миг, докато устата и се движеше срещу моята и телата ни бяха прилепнали едно към друго, можех да се закълна, че и двамата страдахме за едно и също нещо.
Когато вече не можех да понасям несигурността, се отдръпнах, прекъсвайки целувката, въпреки че исках да се задържа в нея колкото се може по-дълго. Една глупава надежда пламна в мен, когато срещнах зелените и очи, мъжът, когото винаги съм крил толкова добре, изплува, докато се опитвах да и позволя да види истината за мен. За да почувства нещо различно от омраза, когато погледне в душата ми.
В нея също имаше истина, когато погледнах назад. Едно изгубено момиче, което е било наранявано толкова много пъти от толкова много хора, че отдавна се е научило да се заравя зад врати, които никой освен сестра и не знае как да отключи.
Тя прокара палеца си по челюстта ми и аз се наведех към докосването и, жадувайки за повече от тази нежност в очите и, за повече от кожата и върху моята.
Палецът и стигна до брадичката ми и тя внезапно се отдръпна, намръщи се, сякаш не искаше да ми предложи ласка и остави кожата ми да гори в желание за още.
Но сега тези врати се затваряха отново, избутваха ме назад и ме блокираха, а аз виждах как в погледа и се завръщаше войнствеността, сякаш си представях, че там изобщо някога е имало нещо друго.
С неохота се отдръпнах от нея, спускайки краката и обратно на дъното на басейна, докато се отдръпвах, прекъсвайки контакта между нас, въпреки че това противоречеше на всяко мое желание да го направя.
Погледнах я надолу, въпросите горяха на върха на езика ми, докато съмненията ми ги отблъскваха и ме караха да мълча, а надеждата, която отказвах да назова, танцуваше в ъглите на съзнанието ми.
Тя прехапа устна, привличайки вниманието ми към нея, преди по лицето и да премине поглед, който накара мускулите ми да се схванат от напрежение, а собствените ми стени да се сгромолясат за миг. Съжаление.
Гневът се надигна в мен, докато разглеждах този поглед на лицето и, но не към нея, а към себе си. Защо глупаво си мислех, че тя може да почувства нещо различно от това, след като плътските ни пориви бяха задоволени и лудостта на това, което току-що бяхме направили, я удари с шамар в реалността? Тя ме мразеше. Беше ми го казала достатъчно ясно в очите и знаех много добре, че съм направил много, за да заслужа тази омраза, но когато я видях да се надига отново, се почувства като удар директно в корема.
Рокси ми се намръщи, цялата мекота избяга от чертите и, докато дърпаше презрамката на сутиена си обратно през рамо, прикривайки се, сякаш тънката материя представляваше някаква бариера срещу мен.
Направих още една крачка назад, водата се плискаше около кръста ми, докато тя оставаше там, където беше, с водопад, който се стичаше на каскади по раменете и. Изглеждаше толкова безкрайно красива, че задържа дъха ми в дробовете.
Исках да кажа нещо, което да ми върне погледа, който ми беше хвърлила само преди миг. Исках да и кажа, че това означава нещо за мен, което не можех да обясня, и по някаква причина имах чувството, че искам да и призная колко дълго съм жадувал да заявя това с нея. Манията ми по нея не беше задоволена от този акт, а само се беше разраснала, като сега исках повече, отколкото някога преди дори бях фантазирал, и се борех за подходящите думи, които да и предложа, за да се опитам да я накарам да разбере дори малко от тази моя нужда.
Вероятно трябваше да се извиня за всичко, което бях направил, но знаех, че никакви думи не могат да компенсират нищо от това. Те бяха празни. Действията имаха значение и това, което току-що се беше случило между нас, го доказваше, но това не ме улесняваше да накарам думите, от които се нуждаех, да се завъртят около езика ми.
Какво трябваше да кажа? Че я желая, въпреки че знам, че това е невъзможно?
Отворих уста, за да кажа нещо, което би могло да обясни част от това или поне да признае силата на това, което току-що бяхме направили, и промяната, която то предизвика в мен, но тя първа стигна до него, крачейки към мен през водата, с тиктакаща челюст и без следа от мекота в очите.
– Това не променя нищо – каза тя агресивно и удари рамото си в ръката ми, докато минаваше покрай мен, като думите и бяха много по-силен удар от самото действие. Те разбиваха всяка мисъл, която току-що ме бе обзела, забиваха се право в гърдите ми и ме връхлитаха като буря, която се разразява от нищото.
Всяка мисъл, която бях имал, всяко чувство, което си представях, че преминава между нас, изгоря на пух и прах, и насила си припомних какво и кои сме ние. Врагове, съперници, противници. Нищо повече. И за мой късмет, отдавна бях обучен как да прикривам емоциите си и да реагирам на заплахите бързо и сурово.
– Благодаря ти, за това – отговорът се изплъзна от езика ми, язвителният тон капеше от мен, карайки го да звучи така, сякаш аз бях този, който я отхвърляше, а не обратното. Независимо от кинжала, който се заби в червата ми при тези думи, сковаността на раменете и говореше, че те са се приземили достатъчно ясно.
Тя ме пренебрегна напълно, тръгна към ръба на басейна, без да погледне назад, а жестокостта на гнева ми отново ме връхлетя като таран, който ми напомни кой и какво точно съм.
Тази лудост може и да ме беше пленила за момент, но истината беше единственото, което имаше значение. Аз бях Наследник, а тя беше Вега. Кой се интересуваше дали искам да я чукам, или не? В края на краищата аз бях предназначен да осигуря нейното падане, нищо повече.
Гърдите ми горяха от поредица от емоции, които отказвах да призная, звярът в мен се издигаше на повърхността и ми предлагаше бягството, от което толкова много се нуждаех.
Отдадох му се, като оставих промяната да ме разкъса и се издигнах в небето, преди тя дори да е успяла да се измъкне от басейна, издигнах се право над главата ѝ и се отдалечих колкото се може по-бързо, като се стремях да оставя всичко от този момент зад себе си, докато си отивах.
Единственият проблем в това беше, че Рокси Вега беше най-незабравимото същество, което бях срещал през живота си. И сега, след като бях опитал какво е да слееш плътта и с моята, знаех, че няма да мога да го забравя. Манията ми току-що бе излязла наяве, което означаваше, че ще трябва да работя по-усилено от всякога, за да се отърва от нея, преди да и се поддам отново.

Назад към част 18                                                       Напред към част 20

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Дариус и Орион – Част 18

***

Един дъх разтвори пълните и устни и на следващия дъх устата ми се сблъска с нейната, вземайки това, което знаех, че тя не предлага. Гневът ми се превърна в страст, нуждата ми да я накажа се превърна в нужда да я притежавам вместо това.
Рокси си пое дъх, който погълна моя, когато вкарах езика си между устните и, карайки я да ги разтвори за мен, докато топлината на тялото и пламтеше срещу моето и единственото, в което можех да бъда сигурен, беше, че имам нужда от още.
Отговорът и беше по-бавен, отколкото исках, устата ми се движеше над нейната, огънят между нас гореше само по моя команда, но пламтеше толкова яростно, че знаех, че и тя го усеща.
Пръстите и се свиха в ризата ми, тялото и се изви към моето, дори когато усещах, че душата и се съпротивлява, но когато я целунах по-силно, изисквайки да признае и това, от устата и най-накрая се изтръгна стон и тя се наклони към мен, като се наведе, вместо да се отдръпне.
Целувката ни ме погълна, усещането за притиснатата и уста към моята ми се стори толкова правилно, въпреки че дълбоко в себе си знаех, че трябва да е погрешно.
Мразех я. Това трябваше да е истината, нямах избор. Но ако омразата имаше такъв вкус, то тя беше твърде съвършена, за да и устоя, защото тя беше кислородът, който не осъзнавах, че трябва да дишам, а аз не бях нищо друго освен пламък, зависещ от нея, за да оцелея.
Чувствах как тя започва да се подчинява на това, как се впуска в него по начина, по който имах нужда, как се поддава на това, което изисквах, и как най-накрая се огъва за мен, но когато започнах да си позволявам да вярвам, че тя може би прави точно това, тя се дръпна и прекъсна целувката ни.
Примижах изненадано към нея, когато ръката и удари лицето ми, а жилото на удара ме върна към реалността и ме принуди да се изправя пред истината за това, което току-що бях направил.
Тя беше Вега. Принцеса, родена от Дивия Крал, и е тук, за да доведе до гибелта на всичко, което трябваше да има значение за мен. Но в този момент нищо от това нямаше значение. Имаше само тя.
В гърлото ми се надигна ръмжене, докато я гледах, яростта към себе си, че съм и позволил да ме заслепи по този начин, ме притискаше също толкова силно, колкото и собствената ми ярост заради поведението й и това, което беше направила с мотора ми. Дори не ставаше дума просто за това, че е унищожила нещо мое; тя го беше направила публично, беше се изправила срещу мен и ме беше накарала да изглеждам като глупак пред безброй други хора, а аз бях длъжен да я върна на мястото и сега и да потуша всички слухове, които можеха да се промъкнат и да подскажат, че тя е взела надмощие.
Въздухът се изпълни с напрежение, злобно, горчиво, очаквано, каквото обикновено изпитвах само на бойното поле, когато се борех за живота си срещу чудовища, решени да ме унищожат.
Парата от горещите басейни се издигаше между нас, затъмняваше гледката ми към нея и караше устата ми да пресъхва, тъй като напрежението само се увеличаваше, цялото ми тяло жужеше от него, изисквайки разрешение на това, което знаех, че не може да се случи. Но това не ми пречеше да го желая отвъд границата на разумното.
Мъглата отново се разсея и открих топлина в зелените и очи, която ме изгаряше, а погледът и се премести към устата ми и накара дъхът ми да замира, докато чаках там, хванат в капан между собствените си желания и изискванията, които ми поставяше дългът.
Рокси се раздвижи първа, ръката и се вдигна внезапно, хващайки плата на тениската ми и придърпвайки ме към себе си, докато се издигаше на пръсти и отново поемаше устата ми със своята.
Магията пулсираше между нас, притискаше се към краищата на телата ни и шумолеше една срещу друга по начин, който ме запали и накара сърцето ми да забие с неотложна нужда.
Целунах я брутално, жестоко, по същия начин, по който правех всичко, когато ставаше дума за нея, и цялата ни омраза и гняв преминаха между устните ни и се превърнаха в най-силната похот, която някога бях изпитвал в живота си.
Отново я притиснах към стената, исках да усетя още повече тялото и върху моето, спешното набъбване на пениса ми, който се движеше срещу нея, докато езикът ми се търкаляше по нейния, и усетих как тя трепери в ръцете ми.
Ръката ми се сключи около челюстта и, притискайки я на милостта си, докато вземах това, от което се нуждаех, с тази целувка, впускайки се в нея и в нея, и забравяйки всички причини, поради които трябваше да спра това, защото така или иначе бях безсилен да го направя.
Но, разбира се, Рокси не се поддаде просто така на изискванията ми, нищо в нея не беше меко и податливо, а целувката и беше също толкова брутална, колкото и моята. Тя дръпна ръката си надолу по гърдите ми, като все още държеше плата на черната ми тениска и я разкъса по средата, предлагайки си по-голям достъп до тялото ми.
Топлината ме обзе, когато тя пъхна ръцете си в разкъсания плат, и аз изръмжах срещу устните и, принуждавайки я да изстене, тъй като вибрацията му отекна и в нея. Целувката ни беше силна, в устата ми се усещаше слаб вкус на кръв, докато езикът ми се бореше с нейния, а членът ми болеше от нуждата за още от нея. Ръцете и изследваха всяка очертана линия на гърдите ми, спускайки се по-ниско с обещание, което накара гърдите ми да се надигнат за въздух, а тялото ми да страда за още.
Хватката ми върху челюстта и се затегна, докато тя изследваше тялото ми, а ръката ми се спусна към врата и, пръстите се увиха около гърлото и, докато се наслаждавах на усещането, че тя се предава на силата ми, удивлявайки се на това колко безстрашно приема докосването ми.
Рокси вдиша рязко, прекъсвайки целувката ни, когато затегнах хватката си, но пламъкът на желание в погледа и ми даде да разбера, че това и харесва. Може и да не беше покорна по природа, но можех да и покажа колко хубаво е да се остави да бъде притежавана от мен.
Притиснах я на място, пръстите ми се свиха на гърлото и, танцувайки върху гръмотевичния ритъм на пулса и, докато премествах вниманието си от набъбналите и устни, за да маркирам линия от целувки по шията и. При всяко нежно докосване на устните ми до кожата и, аз я хапех и със зъби, усещайки реакциите на плътта и, когато по кожата и се появяваха леки тръпки, а втвърдените и зърна се натискаха през блузата и, което почти ме караше да стена.
Тя беше забранено желание, нещо, което никога не биваше да си позволявам да искам, камо ли да приемам, но сега бях загубил всякаква форма на разум, завладян от примамката и и безпомощен пред опиянението на плътта и.
Рокси се облегна назад, несигурността танцуваше във въздуха между нас, но аз не я пусках сега, когато я държах във властта си, сега, когато усещах как тялото и реагира на моето и бях толкова близо до това да чуя как стене за мен наистина.
Главата и се наклони назад, предлагайки ми повече от гърлото си, въпреки че предпазливостта в очите и подсказваше, че е на път да се отдръпне съвсем, но знаех, че тя не иска това. Тялото и беше свито от напрежение, което поглъщаше и двама ни, и аз знаех точно какво трябва да направим, за да се отървем от него. Тя можеше да посрещне предизвикателството ми и го знаеше, просто трябваше да се отдаде на това колко греховно правилно беше това между нас.
Затегнах хватката си за гърлото и, захапвайки точно под палеца си, достатъчно силно, за да я накарам да стене за мен, без да усещам съвсем вкуса на кръвта и.
Тя се извиваше в ръцете ми, явно не беше свикнала да се отказва от контрола, а аз преместих другата си ръка в косата и, като вплетох пръсти в нея, за да я държа там, където исках, докато смучех гърлото ѝ и я отбелязвах като моя.
Тялото и се изви назад, зърната и се втвърдиха и надигнаха блузата и, докато аз целувах и смучех повече от шията и, маркирайки я отново и отново, искайки всички феи в това училище да ги види и да разбере кой ги е оставил там. Исках да я заклеймя като моя, за да я видят всички, и да я запазя като такава за повече моменти като този.
Нямаше значение, че това беше лудост, невъзможно или изпълнено с проблеми, защото точно тук и сега това беше всичко, което исках, и здравият разум не влизаше в това.
Рокси изстена, докато я държах там, където исках, и сякаш се колебаеше между подчинението и яростта, докато движението на ръцете и върху гърдите ми преминаваше от проучване към гняв, а ноктите и се забиваха в кожата ми и предизвикваха кръв, което безкрайно възбуждаше звяра в мен.
Изръмжах ѝ и усетих как тя потръпна от звука, докато се дърпаше срещу хватката ми, искайки ясно да я целуна. Тя искаше устата ми да е върху нейната и когато погледът ми попадна върху устните и, ми стана невъзможно да се съпротивлявам.
Тя изстена, когато езикът ми отново премина между устните ѝ, и аз отпуснах хватката си за гърлото и, като пуснах ръката си към гърдите и, хванах ги грубо през тънката материя на блузата ѝ и се заиграх с втвърденото и зърно, обичайки звуците, които издаваше, докато го правех.
Хватката ми за косата и се затегна, а желанието да я притежавам принуди устните и да издадът още един стон, който накара члена ми отново да пулсира от нужда.
Рокси натисна останките от съсипаната ми тениска, избутвайки материята нагоре с твърдо искане, на което аз се подчиних единствено от нуждата да усещам кожата си върху нейната.
Пуснах я, тя се отдръпна една крачка назад и се загледах в нея, докато тя се задъхваше към скалната стена заради мен, издърпа я над главата ми и я захвърли без да се замисля повече.
В момента, в който тениската ми падна на земята, се преместих отново при нея, избутах полата и нагоре, пръстите ми забиха по задната част на бедрата и, преди да я вдигна в ръцете си.
Рокси разтвори краката си, за да вляза между тях, и аз отново я забих в скалите, като силата на страстта ми предизвика каскада от чакъл, която се изсипа върху нас.
Хванах съвършенно закръгленото и дупе, докато я притисках към себе си, завъртях бедрата си, така че всеки сантиметър от члена ми да се забие в нея, а тя заключи глезените си зад гърба ми.
Целунах я отново, без да мога да се наситя на устата и, на нея, а мисълта да заровя члена си в нея ме заслепи за всички съмнения, смисъл и отговорности, защото това тук, между нас, беше неизбежно. Бях безпомощен да се боря срещу тази съдба.
Притиснах я на място до стената и плъзнах ръка под полата и, докато не намерих дантелената материя на бикините и. От мен се изтръгна стон, когато установих, че те са напоени за мен, а доказателството колко много тя искаше това накара кръвта ми да забърза още повече от преди.
Пръстите ми се вкопчиха в тънката материя, исках да я премахна, за да мога най-накрая да я усетя, а юмрукът ми се затегна, преди да ги дръпна рязко и да ги изтръгна от нея.
Рокси изтръпна от изненада, но аз не губих време, за да премина към същността на това, ръката ми отново се премести между бедрата и, плъзгайки се по влажността и, докато не пъхнах пръст право в топлината на плътта и.
Изстенах гладно, когато усетих колко много е мокра, пъхнах втори пръст в нея и започнах да я чукам с ръка, а сърцевината и се стегна около мен, докато я вкарвах и изкарвах, карайки я да се задъхва и да трепери в ръцете ми.
Тя прокара ръце през косата ми, докато ме целуваше отново, придърпвайки ме по-близо и привличайки самодоволна усмивка към устните ми, докато усещах колко е мокра за мъжа, когото твърдеше, че мрази толкова много, усещайки колко близо е до това да свърши за мен със самодоволно задоволство.
Дали Роксаня Вега беше прекарала нощите със собствените си ръце между тези съвършени бедра, мислейки за мен така, както аз толкова често го правех, когато ръката ми стискаше пениса ми? Дали нейната злоба и омраза през цялото време бяха прикривали това желание за мен? Тази нужда да се поддаде на силата на моето тяло, което завладяваше нейното?
Изведнъж тя захапа долната ми устна, което ме накара да прокълна, защото вкусът на собствената ми кръв се натрупа в устата ми и аз отдръпнах глава назад от изненада, притискайки езика си към захапката, докато възприемах това, което беше направила.
Срещнах погледа и, виждайки предизвикателството в него, отричането на това, което си мислех, и предизвикателството, което казваше, че тя смята, че вече не съм владетел на плътта и, дори когато тя се стегна около пръстите ми и нуждата от освобождаване се навиваше в тялото и толкова силно, че можех да го видя със собствените си очи.
Но ако тя искаше да играе по този начин, тогава не бях от тези, които ще я разочароват.
Издърпах пръстите си обратно от нея, карайки я да хленчи при отказа, докато обмислях всички начини, по които исках да изразя това непокорство в очите и, решавайки как най-добре да и покажа какво е да ми се подчини и да ми позволи да дам на тялото и това, от което се нуждае.
Ръцете и се преместиха върху бицепсите ми, а разгорещеният и поглед се спусна надолу, за да разгледа мускулестата ми фигура и мастилото, което я украсяваше, докато тя се бореше да възстанови за момент самообладанието си.
Тя премести ръката си към извивката от черни пламъци, която минаваше през рамото ми, като очертаваше линията на татуировката с нокътя на палеца си, докато я гледах, запленен от нея и исках да знам какво ще направи по-нататък.
Раменете ми се напрегнаха от малката болка и решимостта ми се пречупи, когато членът ми пулсираше отчаяно. Вече не си играехме на котка и мишка и трябваше да усетя топлината на вагината и, увита плътно около члена ми, преди да си загубя ума.
Пуснах я рязко на крака, отстъпих назад, докато закачах палеца си в колана, карайки я да ме гледа, докато започнах да го разхлабвам, исках да видя как нуждата в очите и просветва, когато и показвам колко много я искам, но, разбира се, тя не се подчини просто така на този план.
Рокси пристъпи напред, отблъсна ръцете ми настрани, като вместо това взе колана от мен, след което го дръпна, изкара го от катарамата и го измъкна от гайките. Дори не можах да намеря в себе си сили да се загрижа, че тя все още се бори за надмощие над мен, исках я прекалено много, за да позволя това да ме притеснява, просто отчаяно исках да вляза в нея и да и покажа от какво точно се нуждаем и двамата.
Хванах я за талията, прокарах ръце нагоре под основата на блузата и, пръстите ми изследваха пространството на меката кожа под нея със стон на копнеж, който премина през мен. С нетърпеливо ръмжене стиснах подгъва в хватката си, преди да го издърпам над главата и. Имах нужда да видя повече от нея, исках да прекарам часове в изучаване на всяка извивка и линия на плътта и, макар да знаех, че това не е правилно.
Въздъхнах при вида на гърдите и, изпънати в черен дантелен сутиен, през който се подаваха втвърдените върхове на зърната, и прокарах ръце по тях, като ги галех и хващах грубо.
Рокси свали колана ми, разкопча ципа ми и ме целуна отново, точно когато пъхна ръка в дънките ми. Изръмжах, когато тя пое в хватката си цялата, твърда дължина на члена ми, като дори не забелязах, че ме принуждаваше да се отдръпна, като ме водеше към басейна, докато започна да движи ръката си нагоре-надолу, карайки цялото ми тяло да олеква от нуждата за нея.
Езикът ми отново се потопи в гърлото и, отзивчивото и тяло се изви в докосването ми, докато тя продължаваше да помпа члена ми в ръката си, но това нямаше да е достатъчно за мен.
Внезапно хванах китката и, издърпах ръката и от дънките ми и я завъртях така, че гърбът и да бъде притиснат към предната ми част. Държах китката и, докато я контролирах отново, притискайки ръцете и към тялото, докато свалях дънките и панталоните си, без да искам да остане и парченце плат, което да ме дели от нея.
Рокси притисна дупето си към мен и членът ми се впи в заоблената и плът, карайки я да стене, докато ме усеща, а очакването между нас двамата вече беше почти непоносимо.
Тя издърпа ръката си от хватката ми и посегна назад през рамото си, хващайки ме за врата и завъртайки глава, за да може да ме целуне отново, докато аз грубо натисках полата и, искайки да я махна.
Най-накрая тя падна на бедрата ѝ и тя се измъкна от нея, събувайки ботушите си със същото движение, докато нуждата да я взема ме поглъщаше по начин, който не познавах досега.
Трябваше да я почувствам сега, членът ми отчаяно искаше да влезе в нея, а пулсът ми гърмеше толкова силно, че заглушаваше всички възражения, които можех да имам, ако бях способен на ясна мисъл.
Хванах я за бедрата и я тласнах напред, като се стремях да я прегъна през скалистия перваз на басейна, исках да е под мен, докато я чукам здраво и дълбоко и ѝ показвам колко сладко може да бъде подчинението ми.
Но Рокси никога нямаше да направи нещо толкова просто като да се поддаде на желанията ми. Тя се въртеше в ръцете ми, отблъсквайки ръката ми от себе си, докато се опитвах да я избутам в позиция, за да я взема, както исках.
Тя се завъртя срещу мен, вдигна ръка, за да ме удари отново, и аз грабнах китката и в хватката си, за да я спра, като изръмжах предупредително, докато очите ми блестяха от разочарование.
– Не – изригна тя, думата се стовари върху мен и ме скова със силата на гнева и. Мисълта, че сега ще отрече това, беше достатъчна, за да накара всяка частица от мен да се разбие и да се счупи, защото бях сигурен, че не си въобразявам нищо от това. Тя го искаше точно толкова, колкото и аз, така че защо, по дяволите, спираше сега?
– Искаш да спра? – Попитах, гласът ми беше груб от нужда, докато се борех с всяко желание да скъся разстоянието между нас, принуждавайки се да спра на думите и, независимо колко отчаяно се нуждаех тя да не го мисли. Ако тя приключи с това тук и сега, никога нямаше да мога да я изхвърля от главата си, това неизпълнено обещание между нас щеше да ме изяде жив и да преследва всеки мой миг с това, което почти беше станало.
Разгорещеният поглед на Рокси пропътува голото ми тяло и тя прехапа устна, а очите и горяха от същата нужда и желание, каквито изпитвах и аз, успокоявайки поне малко паниката, която се надигаше при думите и.
– Не спирай – отвърна тя накрая, брадичката и се повдигна упорито, а очите и пробляснаха предупредително, давайки ми достатъчно ясно да разбера какво е било възражението и.
Ако това щеше да се случи, тя нямаше да ми позволи да я огъна и да я чукам до покорство, както бях намислил. Щеше да се срещне с мен на бойното поле и да се бори за надмощие, както го правеше във всеки един момент от първата ни среща. И въпреки че знаех, че би трябвало да се ядосам при мисълта за това, не можех да помогна на начина, по който кръвта ми се нагорещи при предизвикателството в зелените и очи, нито да отрека колко много ми харесваше идеята да направя точно това.
Поддадох се мигновено, без да съм достатъчно глупав, за да се боря с нея, докато затварях пространството между нас, целувах я грубо и я запращах обратно към басейна.
Този път тя отстъпи, макар че издърпа ръката ми от китката си, преди да стисне тила ми, да забие нокти в мен и да ме отбележи точно както аз я бях отбелязал.
Болката само ме подтикваше, караше ме да искам още повече от нея и я целувах по-силно, докато я притисках към водата.
Хванах я за кръста и я стиснах грубо, докато я вдигах над скалистата стена и я носех в бълбукащия басейн, а горещата вода се плискаше по прасците ми, докато влизах в него.
Понесох я в синята вода, докато тя не се разми около кръста ми, след което я изправих на крака и я подпрях още повече.
Пулсът ми се учести от нуждата да я завладея, да усетя тялото и, обгърнато плътно около моето. Тръгнах след нея, целувах я все по-отчаяно, исках да съм вътре в нея, ръцете ми се движеха по тялото и, докато изследвах всеки сантиметър от него, точно както тя правеше с мен. Прокарах ръце под сутиена и, стенейки от усещането за пълните и гърди и стегнатите зърна в дланите ми, докато ги дърпах и дразнех, карайки я да стене за мен отново.
Захванах ръка за гърба и, притискайки я към тялото си, като същевременно я принуждавах да се върне назад, имах нужда просто да я усещам до себе си, сякаш се давя, а тя е целият въздух на света.
В задната част на басейна малък водопад се спускаше по блестяща скала и аз я притиснах към него, хванал здраво задните части на бедрата и, докато я вдигах в ръцете си, давайки ми по-добър достъп до нея, докато тя закачаше краката си около кръста ми.
Пенисът ми се притискаше към сърцевината и, а близостта на забравата ме зовеше с неотложност, която отчаяно исках да задоволя, докато се отдръпвах достатъчно, за да може главата на члена ми да се изравни идеално с отвора и.
Прекъснах целувката ни, исках да наблюдавам този момент, исках да видя погледа в очите и, когато най-накрая завладявах тялото и. Забих се в нея с един-единствен мощен тласък на бедрата си, като я накарах да изкрещи, когато перфектната плътност на сърцевината и се затвори около всеки солиден сантиметър от мен, изпълвайки ме с чувство на пълна нирвана, докато прехапвах езика си, за да не проклинам.
Ебаси, чувствах се като в рая, увита около мен, тялото и беше създадено за мен, а отробата и беше най-съвършеният вид смърт, който някога съм познавал. И това беше смърт, поне за мен, край на всичко, което се опитвах да се преструвам, че изпитвам към нея, и осъзнаване на онова, което се криеше недостъпно под горчивината и омразата. Тя беше манията, която се борех да отрека, и все пак в този момент беше напълно ясно, че съм се провалил безкрайно в това. Роксаня Вега беше всичко, чисто и просто. Нямаше нищо друго освен нея и тя беше всичко, което нямах право да се опитвам да претендирам.
Изгубих се в усещането, че тялото и владее моето, нуждаех се от все повече и повече от това, отдръпвах се и отново се врязвах в нея, живеех за звука от виковете и на удоволствие, когато започнах да я чукам с пламенното желание на човек, който е повече звяр, създание, създадено единствено за нейното унищожение.
Влизах и излизах от нея, а постоянната струя на водопада се стичаше над нас, карайки плътта ни да се плъзга една по друга по най-опияняващия начин.
Рокси стенеше от нужда, искайки още от мен, дори когато я чуках толкова силно, че и отнемах дъха, а аз пуснах устата си върху ключицата, насърчавайки я да извие гръбнака си, докато се спусках към гърдите и, които се напрягаха срещу тънката материя на сутиена, молейки за вниманието ми.
Устните ми уловиха зърното и над дантелата, зъбите ми загребаха материала, докато ръмжах от неудовлетвореност, исках да си отиде, исках да не остане нищо между нас, когато най-накрая се изправихме пред истината, която ни дразнеше толкова дълго.
Рокси въздъхна, когато отново се впих в нея, чукайки я по-силно, вземайки и давайки в еднаква степен, докато бедрата и се повдигаха и се издигаха нагоре, за да посрещнат всеки тласък, като дори сега продължаваше да се бори с мен, отказвайки да се огъне, а аз обичах всяка една секунда от това.
Тя беше предизвикателна, упорита и яростно красива и в този момент осъзнах, че не искам да е друга.
Рокси се наклони още повече назад, дръпна презрамката на сутиена си надолу, за да ми даде достъп, който исках, и следващият тласък на бедрата ми беше посрещнат от устата ми, която захапа зърното и. Гневът в мен все още беше силен, дори и да беше смесен с толкова много удоволствие. Тя съскаше от малката болка, прокарвайки нокти по раменете ми, искайки още, докато ми пускаше кръв.
Отново изръмжах и се забих в нея отново и отново, главата ми се въртеше от вкуса и, аромата и, усещането и. Всичко. Тя беше всичко.
Рокси викаше за още, независимо колко силно действах, а вагината и се стягаше около члена ми, докато поддържахме безмилостното темпо. Тя започна да ме проклина, докато я водех към оргазъм, който бях решил да изтръгна от тялото и, а ноктите и издълбаваха линии по гърба, врата и раменете ми. Прегръщах всяка следа, която оставяше по мен, усещах начина, по който ме заявяваше с тях, исках да ги запечатам върху плътта си завинаги и никога да не ги оставям да заздравеят, само за да мога да задържа този момент.
Устата ми беше навсякъде, целувах и хапех всяко парче плът, което можех, омразата и похотта ни се смесваха в тази мощна сила, която никой от нас не можеше дори да се опита да отрече повече, тъй като и се отдаде напълно.
Не исках това да свършва. Нито сега, нито някога, просто исках да остана тук, така, в нейните ръце, пенисът ми да е заровен в нея, а името ми да се лее от устните и като проклятие. Никога нямаше да ми стигне и го знаех, някаква част от мен признаваше, че колкото и да искам, няма да мога да я задържа.
Отчаянието премести устата ми обратно към нейната, като отново поисках устните и, вкарах езика си в устата и, за да мога да погълна виковете, които се разливаха от устните и, докато се чукахме като животни, като всичко в това беше смесица от удоволствие и болка по най-добрия начин.
Чувствах я като вкус на нещо, което не можех да си позволя да пожелая. Желание, което никога нямаше да ми бъде позволено да призная, нужда, която нямаше да ми бъде позволено да заявя, и сън, от който трябваше да се опитам да се събудя. Животът ми беше толкова обвързан с едно място, бъдещето ми беше начертано, съдбата ми беше ясна, и все пак да бъда в нейните обятия ме караше да искам да захвърля всичко и да започна наново, да се впусна в неизвестното и да падам свободно, без нищо да ме спира да се сблъскам със земята.
Рокси ме хвана за раменете, докато пръстите ми се впиваха в бедрата и. Сърцевината и пулсираше около мен, докато я водех към кулминацията, знаейки, че се бори с това, както винаги се бореше с мен за всичко, но това беше битка, която щях да спечеля.
Тя прекъсна целувката ни, главата и се отметна назад, докато аз стисках зъби, за да не допусна собственото си освобождаване, отказвайки да приключа, докато не приключа с нея, и бях възнаграден за няколко мига, когато от нея се изтръгна вик на чист екстаз и цялото и тяло експлодира около моето.
Загубих борбата със собственото си тяло, когато тя пулсираше около члена ми, изисквайки моето унищожение заедно с нейното, отказвайки да бъде победена дори в това, и аз я последвах през ръба, стенейки в шията и, когато дойдох дълбоко в нея, напъхвайки се дълбоко за последен път и изливайки се в нея.

Назад към част 17                                                    Напред към част 19

 

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Дариус и Орион – Част 17

***

Кейлъб и Макс си викаха един на друг, правейки планове как да я затворят в клетка, а ние четиримата се втурнахме след нея, докато аз летях към Огнената територия.
Къде, по дяволите, тя изобщо си мислеше, че отива сега? Трябваше да знае, че не може да ни избяга. Трябваше да знае, че така или иначе щеше да се изправи пред последствията от това, което току-що беше направила. А аз щях да се погрижа наказанието да е много по-голямо от престъплението.
Безплодният пейзаж на Огнената територия минаваше под мен, а другите наследници трябваше да се провират през скалите и пукнатините на терена, докато аз държах погледа си прикован върху нея, докато тя продължаваше да бяга от мен.
Скоро стана ясно какъв е планът и, когато се обърна рязко, гмуркайки се в облаците пара, които се издигаха над Блестящите извори, където се сливаха Водната и Огнената територия.
Огънят на пламъците и угасна, когато тя се гмурна в облаците, мигновено се изгуби от погледа ми и още повече разпали гнева ми, тъй като продължи да бяга от неизбежното. Тя знаеше, че рано или късно ще я настигна. Единственото, което правеше тук, беше да протака това и да ме подстрекава още повече.
Изръмжах, докато я следвах в облака от пара, другите наследници останаха малко зад мен, тъй като се бореха със завоите в скалния терен, а аз останах начело. Не че това ми помогна много сега, когато тя се беше приземила. Навсякъде тук имаше скални хребети и водни басейни, цялата местност беше пълна с укрития, които бяха твърде тесни, за да се ориентирам в драконовата си форма.
Прибрах крилата си и се насочих към земята, като оставих смяната за последния момент, докато се насочвах към една тясна пътека, а кожата ми се развълнува, когато се върнах във формата си на Фея и се приземих с приклякване сред бучащите водни басейни.
Паднах неподвижно, като хвърлих усилващо заклинание, докато се опитвах да се ослушвам за нея, но трябваше да предположа, че сега тя е хвърлила заглушаващ балон, за да се скрие.
Кожата ми обаче изтръпна от усещането за нейната близост, сякаш я усещах и знаех, че е наблизо, въпреки че беше също толкова вероятно да е избягала, да се е насочила по-надълбоко във Водната територия и да се опитва да избяга по този начин.
Другите наследници се появиха, очите им светеха, а дъхът им се изтласкваше от дробовете от усилието да ни преследват през половината кампус.
– Има ли следи от нея? – Попита Макс, като скочи от гърба на Сет и ми хвърли дрехите, които аз бързо облякох, а сетивата ми все още бяха нащрек за всеки сигнал, че тя е наблизо. Нямаше нищо, но все пак я усещах наблизо.
– Не – изръмжах аз, а гневът ми не ми позволяваше да изрека и една дума. Роксания Вега беше ходещо мъртво момиче.
– Мислиш ли, че е продължила да бяга или се е опитала да се скрие? – Попита Кейлъб, докато Сет се преместваше и също се обличаше.
– Избягала е – предположи Макс. – Трябва да е шибан идиот, за да не го направи.
Дръпнах брадичката си към най-близката до нас пътека, тръгнах по нея и се огледах наоколо, докато започвахме лова си наново. Тя беше тук. Почти усещах очите и върху себе си.
Сет се промъкна покрай мен, докато претърсвах всяко възможно скривалище, покрай което минавахме, а челюстта му бе скована от напрежение, докато се съсредоточаваше върху лова.
– Сигурно е избягала направо във Водната територия! – Извика той обратно към нас, докато стъпваше на друга пътека, а ние се приближавахме, за да не изоставаме.
– Вероятно е избягала обратно към Дружеството на задниците в Кълбото – предположи Макс, като се обърна да погледне в тази посока, и това наистина имаше смисъл. Поне за всяка здравомислеща фея беше така – да се скрие сред други хора, които биха застанали до нея, но Рокси не ми изглеждаше като човек, който черпи сили от другите. Тя беше от онези, които щяха да стоят и да се борят докрай, дори когато знаеха, че ще загубят, просто защото беше твърде упорита, за да признае поражението си.
– Ще отида там и ще проверя – каза Кейлъб и се изстреля, преди да успеем да кажем нещо, за да го спрем.
– Когато я намеря, ще я унищожа по дяволите – изръмжах аз, огледах се още веднъж и установих, че не искам публика за това. Имаше вражда между наследниците и Вега, но между мен и Роксаня имаше нещо особено злобно и трябваше да се справим сами с него. Сам. Само ние двамата, фея срещу фея.
– Какво искаш да направим? – Попита Сет, оглеждайки скалистите проходи, които ни заобикаляха, и по-голямата пътека, която водеше оттук.
– Отиди и ловувай във Водната територия и провери в стаята и в Дом Огън, дали няма да я намериш там – изръмжах аз, все още сигурен, че тя е някъде тук, и исках сам да я намеря. – А ако я откриеш, задръж я, докато стигна дотам. Това е лично.
– О, това ще е хубаво – каза Сет развълнувано, преди да се обърне и да потегли с Макс до себе си.
Мълчанието тегнеше, докато чаках там, където бях, и бавно обръщах поглед към лабиринта от пътеки, който водеше между стотиците малки басейни и водопади, които ме заобикаляха. Единственият шум, който достигаше до мен, беше шумът от бълбукането и пръските на горещите извори, но я усещах близо до себе си. Кожата ми настръхна от усещането за нея, плътта ми загоря от съзнанието за нейното присъствие и тази вражда между нас, която молеше за сблъсък.
– Рокси! – Изревах внезапно, писна ми да си играя на котка и мишка, знаейки, че тя не е създание, родено да си играе на плячка. Беше толкова дива, колкото и баща и преди нея, и нямаше част от нея, която да е родена да се крие в сенките и да се крие от всичко. – Знам, че все още си някъде тук. Излез и се изправи срещу мен като Фея!
Стъпките и ме накараха да се обърна с лице към нея, в гърдите ми се разнесе ръмжене, когато очите ми се спряха върху нея, а тя излезе между два скални стълба, изглеждайки небрежна като дявол. Не изглеждаше ни най-малко уплашена въпреки очевидната ярост, която се търкаляше от мен, и знанието и на каква точно бруталност съм способен.
– Търсиш ли ме? – Попита невинно, накланяйки глава, докато ме изучаваше, а краткият проблясък на несигурност в погледа и бързо се запечата и скри, докато продължаваше да идва.
– Сигурно имаш желание за смърт, Рокси – изръмжах аз, пристъпих напред и скъсих разстоянието между нас, пръстите на обувките ми се удариха в нейните, докато я принуждавах да ме гледа, докато вдишвах кислорода й и доминирах в пространството и, като само с чиста сила на волята успях да се спра да не я сграбча.
– Просто имам желание да няма повече задници – издекламира тя, а брадичката и се вдигна предизвикателно. – И повече няма да търпя глупостите ти.
Гневът ми пламна при думите и, но нещо още по-силно от това също ме притисна, тъй като бях принуден да оценя колко безстрашна беше тя, колко смела и упорита и напълно… Фея.
– Такива желания не се сбъдват в Солария, принцесо – изохках аз, а пръстите ми се свиха от желание да я хвана и да я принудя да се подчини на волята ми. – И ако възнамеряваш да се изправиш и да се бориш с мен, тогава ти ще си тази, която ще плати последствията.
Тя леко подсмръкна, или не се страхуваше от мен, или се държеше толкова добре, че наистина и повярвах, и в това имаше нещо, което ме накара да изпитам енергия, а съзнанието ми за нея се засилваше с всеки миг, в който стояхме там и се гледахме един друг.
Рокси се изправи на пръсти, а гласът и се понижи до мъркане, когато заговори отново.
– Мисля, че ти си този, който ще плати, о, могъщ Наследнико на огъня – подигра се тя. – Защото твоите пламъци не могат да ме наранят, а силата ти не може да се мери с мен. Така че защо просто не се откажеш сега, преди да се окаже, че те влача през мръсотията пред очите на цялото кралство?
Изръмжах мрачно, звярът в мен се раздвижи от желание за кръв, докато се навеждах близо до нея, изисквайки от нея да се преклони пред силата ми с всеки сантиметър от съществото си.
Тя не помръдна, а в очите и проблясваше собствената и ярост, докато удряше длани в гърдите ми, отхвърляйки ме с крачка назад от силата на омразата си, а зъбите и се оголваха от предизвикателството ми, тъй като за пореден път отказваше просто да приеме мястото си и да отстъпи.
Ударът имаше за цел да разчупи хлабавата хватка, с която владеех самообладанието си, да ме принуди да се разкрия като отровното същество, за което ме смяташе, и да приключим с това, но имаше съвсем друг ефект.
Кръвта ми пламна при съприкосновението на плътта и с моята, сърцето ми подскочи, а гневът и разочарованието ми от нея се смесиха с нежеланата похот, която изпитвах от първия момент, в който я бях зърнал.
Тя се беше промъкнала в главата ми с първия поглед, беше се промъкнала в сънищата ми с първата омразна дума и се беше забила под кожата ми като тресчица, която не можех да освободя. Това момиче ме поглъщаше от миг на миг, емоциите ми се люшкаха между омраза, желание, ярост, похот и всичко останало, но имаше едно нещо, което те никога не правеха, и то беше да се отвърнат от нея. Тя беше там, в главата ми ден след ден, и усещането за дланите и, които се удряха в кожата ми, беше като кофа студена вода, която се изсипа върху главата ми и ме принуди да се изправя пред това, от което се опитвах да се скрия твърде дълго.
Изригнах, приближих се и я блъснах в отговор, стъпките ми я преследваха, докато гърбът и се сблъска със скалната стена зад нея, а тялото ми я заключи в клетка там, уверявайки се, че повече няма да може да избяга от мен, докато очите ми се впиваха в нейните и зашеметяващото им зелено ме поглъщаше. Тя ме видя. Усетих го. Чувствах я, навсякъде наоколо и забита в кожата ми и само намираше път по-надълбоко всеки път, когато я виждах. Не го разбирах, не знаех какво означава, само че ако не направя нещо по въпроса, знаех, че това чувство ще ме изгори отвътре и ще погълне всяка част от мен, която все още се бореше да му се съпротивлява.
Рокси се взираше в мен, вдигнала предизвикателно брадичката си, в очите и се четеше предизвикателство, на което бях безпомощен да не отговоря, тъй като погледът ми падна върху устата ѝ и аз загубих всякакво чувство за контрол.
Хванах косата и в юмрук, дръпнах я достатъчно силно, за да отдръпна главата и назад, притиснах я към себе си, докато сърцето ми се разтуптяваше в гърдите и я притиснах с гръб към стената.
Това беше лудост, лудост, безразсъден вид безпътица, и все пак имах чувството, че ако не и се отдам, ще се разбия на хиляди парчета, които ще се разпръснат от вятъра и никога повече няма да се съберат заедно. Изгаряща, обсебваща потребност ме връхлетя и аз се пречупих, поддадох и се и паднах в лудото биене на сърцето си, когато то взе това, за което копнееше.

Назад към част 16                                                       Напред към част 18

 

 

Каролайн Пекъм – Алтернативни сцени – Дариус и Орион – Част 16

ДАРИУС

Летях силно и бързо, засиленото ми чувство за слух улови рева на двигателя на мотора ми, докато онази малка крадла препускаше през паркинга, обикаляше по рампата и се насочваше към изхода толкова бързо, колкото можеше.
Не намалих скоростта, летях все по-бързо и по-бързо, гонех я към бариерата, която препречваше пътя и навън, като се стремях да стигна пръв и да се приземя преди нея, принуждавайки я да се изправи срещу мен и последствията от това, което се опитваше да направи.
Дърветата се носеха под мен, а пулсът ми се учести, докато крилата ми биеха толкова силно, че горните клони се разлюляваха, сякаш през тях преминаваше буря.
От изхода на паркинга избухна огнена експлозия и Рокси се провря през нея, без изобщо да забавя ход, изстреля се на пътя и обърна мотора от мен, докато от устните ми се изтръгна яростен рев.
Тя беше бърза на това нещо, но аз бях по-бърз, а сега, когато я имах в полезрението си, нямаше никакъв шанс да избяга.
Тя погледна нагоре, косата и се разпиля по раменете от скоростта на мотора, когато го обърна към мен, вместо да потегли, както очаквах, а двигателят захърка бясно, когато тя дръпна газта и полетя към мен с пълна скорост.
Погледът ми беше прикован към нея, яростта в мен караше кръвта ми да гори толкова горещо, колкото и огънят, който растеше в гърдите ми, а хищникът в мен надигаше глава от нуждата да се нахрани.
Очаквах тя да се обърне настрани, да се извърне и да се опита да избяга, може би дори да спре и да се предаде, молейки ме за милост, но, разбира се, тя не направи нито едно от тези неща. Никога не бях срещал толкова упорита и вбесяваща жена като нея и тя ме гледаше с шибаните си очи, докато се втурваше право към мен, насочвайки се към входа на Плачещата гора, дори когато я приближавах отгоре.
Щеше да се опита да ме изгуби там – планът и изведнъж ми стана ясен, когато разбрах защо рискува да се приближи. Ако тя навлезе в дърветата, ще я изгубя от погледа си, а тя явно беше толкова уверена в уменията си на този мотор, че вярваше, че ще успее да ме изпревари, ако само успее да се изгуби от поглед.
Отново изръмжах, докато се приближавахме един към друг, оголвайки зъби и предизвиквайки я да продължи с тази глупава игра, защото ако ме подтикнеше още повече, тогава наистина щеше да разбере какво се случва, когато един дракон се поддаде на природата си.
Разбира се, тя не се вслуша в предупреждението ми и не обърна внимание на опасността, която предизвикваше, като се приближи, вдигна брадичка и предизвикателния и поглед се срещна с моя, а дива усмивка изписа устните и в твърдо „майната ти“ точно преди да се стрелна под прикритието на дърветата.
Силен рев се изтръгна от устата ми, когато тя избяга от мен, а цялата гора сякаш се разтресе под тежестта му. Желанието да подпаля всичко и да я изгоря на клада се заби в гърлото ми, когато бях принуден да се преобърна и да се завъртя.
Смехът и ме издебна, докато се обръщах, а звукът бе погълнат от рева на двигателя на мотора, докато тя се изнизваше като в дълбините на Плачещата гора. Завъртях се във въздуха, като върховете на златните ми криле докосваха върховете на най-високите дървета, докато правех завоя толкова плътно, колкото огромната ми форма успяваше да направи, преди да ги ударя яростно и отново да я преследвам.
Изревах още едно предупреждение след нея, огън разкъсваше гърлото ми и се разнасяше по върховете на короните над нея, давайки и да разбере с какво точно чудовище си играе, тъй като тя настояваше да бъде мишката на моята котка.
Не можех да я видя под дърветата, а звукът на мотора внезапно секна, когато тя подхвърли заглушаващ балон, за да се скрие още повече, което само повиши настроението ми и ме направи по-решен от всякога да я проследя.
Тръгнах с глава наляво и надясно, преследвайки жертвата си и проклинайки, докато се опитвах да реша накъде е тръгнала.
Пронизителният вой на вълк завъртя главата ми в посока към Земната територия, а след миг усиленият глас на Макс извика силно.
– Тя се насочва към кулата на Въздух!
Летях силно и бързо, като използвах предимството, че не ми се налага да следвам завоите на пътя, за да я настигна още веднъж, летейки в права линия към бавно въртящата се турбина на върха на кулата Въздух.
Забелязах я, когато се измъкна изпод прикритието на дърветата, звукът на двигателя се появи отново, когато тя пусна балона за заглушаване, оставяйки рева на двигателя да предупреди учениците на пътеката пред нея за приближаването ѝ и правейки повече от лесно за мен да се съсредоточа отново върху плячката си.
Викове изпълниха въздуха, когато тя се стрелна между тях, като се провираше напред-назад с висока скорост и минаваше точно покрай Въздушната кула, докато те викаха и сочеха, а някои от тях забелязаха и мен.
– Това Вега ли беше? – Изкрещя някой.
– По дяволите, Дариус изглежда така, сякаш ще я изяде цялата! – Обади се друг, докато прелитах над главите им.
Сет се измъкна от гората под мен, а Макс беше на гърба му викаше и насърчаваше, докато те се надпреварваха да не изостават от мен, като тримата работехме заедно, за да я обградим.
Бях си върнал голяма част от разстоянието, което тя беше откраднала в гората, и изригнах огън към нея с брутален рев, който ми се изплъзна, а огромното кълбо драконов огън се стрелна над главата и в знак на предупреждение.
Рокси се завъртя на мястото си, за да погледне през рамо, предизвикателният и поглед срещна моя, докато див вид енергия сякаш изгаряше направо от нея и през мен също. Тя нямаше да отстъпи, виждах го в тези нейни пламтящи зелени очи, но вече нямаше къде да бяга и нямаше шанс да ни избяга, така че какъв беше планът и?
Сет и Макс ме следваха, а огромните лапи на белия вълк гърмяха по пътеката зад нея, изяждайки разстоянието, което ни делеше от нея, и карайки гърдите ми да се издуват от усещането, че стадото ми се сплотява.
Рокси се обърна с лице към пътеката, скоростта и отново се увеличи, докато караше мотора, сякаш бяха едно цяло, тялото и се движеше плавно върху мощната машина, уменията и бяха неоспорими дори в моята ярост.
Изстреля се зад ъгъла отвъд Въздушната кула, като отвори газта, когато тълпата ученици изчезна, и ме изненада, като пое по пътеката, която водеше право към скалите зад Въздушната кула.
Вече я имах. Нямаше къде да избяга там горе, нямаше шанс да избяга, когато четиримата наследници се приближаваха към нея. Може и да не бях видял Кейлъб все още, но го познавах достатъчно добре, за да съм сигурен, че е стрелял пред нас, заобикаляйки я и затваряйки капана. Докато го забележи, нямаше да има начин да ни избегне и щяхме да я държим на милостта си, готова да се изправи пред цената на това, което беше направила, като се осмели да ме окраде.
Ревът отново отекна от мен, пламъците ми се разбиха във въздушния щит, който тя беше издигнала около себе си, пламъците се свиха над него в купол, докато тя не забави толкова много атаката.
Рокси се откъсна от пътеката и стигна до равнината в горната и част, която минаваше покрай ръба на скалата. Единствената и възможност сега беше да се обърне и да я последва, но светкавично движение ми даде да разбера кого точно ще намери, когато се опита да го направи.
Победата извика името ми, когато четиримата се приближихме към нея, нашата перфектна единица беше неудържима и краят на тази игра се виждаше. Все още не бях решил какво ще и направя, след като я хвана, но начинът, по който кръвта ми се раздвижваше в крайниците и топлината се разнасяше във вените ми, беше достатъчен, за да знам, че каквото и да е, няма да бъде лесно забравено от никой от нас.
Кейлъб се появи в миг на движение, препречвайки пътя пред нея, широко разперил ръце, с които владееше земята под краката си, за да изпълни заповедта му.
Земята се разтресе и потрепери под нея, моторът се заклати по неравния терен, докато земетресението разтърси земята и удовлетворението се разнесе из крайниците ми.
Мотоциклетът се наклони на една страна и сърцето ми подскочи в очакване на катастрофата, паниката ме обзе при мисълта какви щети може да нанесе при скоростта, с която се движеше, но Рокси успя да изхвърли въздух в последния момент, като накара мотора да се изправи отново и запази мястото си.
Изръмжах силно, приближавайки я още повече, докато главата ми се насочи предупредително към Кейлъб, давайки му да разбере, че ще го държа напълно отговорен, ако я накара да падне и да си счупи шибания врат. Може и да исках да ме моли и да ми се умилква, но ако я нарани, ще го накарам да си плати за това.
Когато погледът ми се закова с неговия, Рокси завъртя рязко мотора, дъхът ми заседна в гърлото, когато го насочи към хоризонта отвъд скалата, без да забавя ни най-малко темпото, докато се втурваше към ръба, като изхвърляше ръка, за да принуди земята да създаде гладка пътека пред нея.
Не!
Разбирането ме осени твърде късно, когато планът и изведнъж секна в съзнанието ми – тя не се опитваше да ме окраде, а да унищожи нещо мое непоправимо.
Рокси отпусна газта и двигателят изръмжа, докато тя се изстрелваше право към ръба на скалата, а гневът ми се разрастваше отвъд всичко, което бях познавал досега, когато виждах как съдбата се разгръща пред мен и няма как да я изкривя в друга посока.
Кейлъб се бореше да си върне контрола над земята, докато Сет виеше яростно, а Макс хвърляше въздушна магия по щита и, опитвайки се да го разкъса, но вече беше твърде късно за всичко това.
Тя беше спечелила.
Магията на Кейлъб най-накрая проби нейната в последната секунда, земята се размърда под задното и колело точно когато тя достигна ръба на скалата и моторът излетя.
Изпаднах в пълен покой, докато гледах с ужас това, което беше направила – моторът се издигаше в празнотата на нищото, щитът и не позволяваше на Макс или Сет да го спасят с въздушната си магия, а аз не можех да направя нищо друго, освен да гледам.
Рокси изсвири тържествено, докато се издигаше над нищото, ръцете и се вдигнаха над главата, когато скокът и се превърна в падане, моторът се наклони към скалите далеч долу и ужасът ме удари в сърцето, когато тя падна заедно с него, все още на седалката въпреки сигурната смърт, която я очакваше, ако не се спаси от него.
Втурнах се към нея, крилете ми се притиснаха плътно до тялото ми, докато се съсредоточавах изцяло върху нея, с намерението да я изтръгна обратно от челюстите на смъртта, без значение какво щеше да се случи, докато я преследвах.
Но преди дори да се доближа до спасяването и, тя скочи от седалката, от гърба и се разпериха златни крила, по дължината на които пламтеше синьо-червен огън на Феникс, шок и облекчение ме връхлетяха, когато тя ги удари силно, а моторът продължи да пада под нея.
Чу се огромен бум, когато моята гордост и радост се разби в камъните долу, а аз можех само да я гледам, докато продължавах да намалявам разстоянието между нас, а моите собствени крила се разпериха още веднъж, за да спрат спускането ми.
Облекчението ми, че е оцеляла, беше прекъснато мигновено с едно движение на пръстите и, когато тя изпрати огнено кълбо, което я преследваше, и от машината се разнесе огромна експлозия, когато пламъците откриха резервоара за бензин, правейки абсолютно сигурно, че моторът е унищожен непоправимо.
От гърлото ми се изтръгна рев на пълна ярост, а от устата ми се изля вълна от Драконов огън, която разби щита ѝ и се насочи право към нея. Огънят може и да не беше в състояние да я изгори, но въпреки това тя щеше да усети шибаната сила на моята мощ в него.
Рокси изкрещя от изненада, хвърли ръце нагоре и хвърли стена от червени и сини феникс пламъци между нас точно преди огънят ми да я достигне.
Драконовият и фениксовият огън пламнаха в златисто, докато се сливаха, а шокът ме разтърси, когато силата на нейните пламъци погълна моите с изблик на нажежена до бяло енергия, разкривайки я отвъд нея, с див, див поглед на лицето, който ме предизвикваше да направя шибаното си зло, сякаш това изобщо не беше нищо за нея.
Тя се обърна и се изстреля далеч от мен, преди да успея да направя нова атака, летейки бързо и хвърляйки въздушна магия в гърба и, за да я ускори.
Погледнах към останалите наследници и всички разменихме смесица от шокирани и яростни погледи, след което отново се впуснахме в преследване, поддържайки формация, докато вървяхме, а силата на връзката ни се носеше във въздуха толкова плътно, колкото и моят гняв.

Назад към част 15                                                      Напред към част 17

 

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!