Глава 9
Нашата малка група се изсипа от коридора и аз примигнах, забелязвайки много модерния гараж, пълен с лъскави коли. Рейдж ни поведе към редица джипове, всички точно като този, който Добродетелните караха, когато ме отведоха от Монтана. Нима това беше само преди четири месеца? Как е възможно за толкова кратко време всичко да се промени? Погледът ми се плъзна към Рейдж и се зачудих дали и той мисли същото. Сега и неговият живот беше обърнат с главата надолу.
Нел дръпна Фиона за ръката.
– Трябва да се върна за Рю.
Тя кимна.
– Вземи Меле и заедно с Рю, се върнете в нашите земи и кажете на татко какво се е случило. Той ще трябва да ви скрие.
Нервите ми се свиха в червата от нейните инструкции.
Кая кимна.
– Фиона и аз ще отидем с Наи и ще се уверим, че е в безопасност – или възможно най-близо до безопасността.
Сълзи напълниха очите ми, когато момичетата ме придърпаха за прегръдка.
След това се натъпкахме в две коли, аз отпред с пушка, а Рейдж шофираше. Погледнах назад и видях Харп и Грей, седнали от двете страни на Илейн. Майката на Рейдж ми предложи лека усмивка, преди Рейдж да подкара зад джипа, който Джъстис шофираше с Ноубъл, Кая и Фиона. Гледах напред, докато се отдалечавахме от замъка — далеч от Алфа краля.
Тишината в джипа ме притискаше. Изпитвах безпокойство, трепет… вина.
Какво щях да кажа на баща ми, когато пристигнеме? Как бих могла да обясня? Още по-лошо, не бях достатъчно наивна, за да повярвам, че Деклан няма да дойде за нас – рано или късно. Пристигането ми щеше да служи като предвестник на още нещастия, които предстояха.
Рейдж премести тежестта си и стисна по-здраво волана, а кокалчетата му побеляха. Дали и той се измъчва от подобни тревоги?
Движихме се надолу по пътя към доковете и аз ахнах от прозрение.
– Как ще излезем от земите на маговете? – Попитах го. Но единственият му отговор беше да поклати глава, затова се обърнах към майка му. – Можеш ли да ни измъкнеш?
Тя преглътна тежко, преди да отговори.
– Нуждаем се от документ, подписан или от член на Висшия съвет на маговете, или от алфа краля, за да преминем през портала към царството на смъртните. Мога да ни кача на лодка до магическите земи, но преминаването през портала към човешкото царство е друг въпрос.
Страхотно! Предполагам, че това е проблем за бъдещата Наи.
Когато наближихме дока, капитанът-магьосник се изправи, показвайки тънкия триъгълник и точка на челото си. Той не беше този, който ни беше придружил преди. Седнал на парапета, той се усмихна мило, докато минахме покрай него и се качихме на малкия ферибот, бронята на колата ни беше на сантиметри от тази, която караше Джъстис. Капитанът ни последва, като спря само за да събере въжето, което привързваше лодката към пристана. Той скочи нагоре по дъската и с махване на ръка металната решетка, върху която бяхме минали, се плъзна под дока.
Моля те, не му позволявай да ни спре, помолих се.
Излязохме от превозните средства и магьосникът поздрави Рейдж и след това Илейн със същата топла усмивка.
Някъде в края на двайсетте или началото на трийсетте си години, русокосият мъж имаше момчешка външност с две трапчинки, които го караха да изглежда много по-млад от предполагаемите години.
– Госпожо! Радвам се да ви видя, директорке. – Той кимна на Среднощните братя, когато излязохме и след това заобиколи превозните средства. – Всички отивате на континента за малко пазаруване ли?
Погледът му скачаше от всеки от нас, докато не забеляза селкитата и след това очите му се разшириха.
Пазаруване? Хвърлих поглед към изтощената ни група и едва не се засмях. Подгъвът на ризата на Рейдж беше изгорен от престрелката му с Деклан, а Джъстис и Ноубъл изглеждаха като жертви на изтезания – което беше доста близо. Дрехите на директорката Илейн бяха опръскани с кръв, а Кая и Фиона не изглеждаха по-добре от останалите.
Илейн прочисти гърлото си, изваждайки златна монета от джоба си.
– Да. Пазаруване. – Тя поднесе монетата на младия мъж.
Сега той по-добре ни огледа и кимна, пъхна я в джоба си и не зададе повече въпроси.
– Пазаруването звучи като мечта – каза Кая с усмивка, сякаш току-що не сме се борили за живота си. Още веднъж тя затвърди мястото си като моя най-добра приятелка.
Фиона кимна на сестра си със заговорнически блясък в очите.
– Нали? – Тя се обърна към магьосника. – На практика умирам да се измъкна.
Изсумтях на черния ѝ хумор. Може би е харктерен за семейството им.
– Трябва да тръгваме незабавно – каза Илейн на мъжа.
Изражението на мъжа стана мрачно и той се запъти към носа. Илейн стисна устни:
– Ще видя дали мога да убедя Бърт да си вземе почивка за остатъка от седмицата – каза ни тя.
Преди да успее да последва момчето, което предположих, че е Бърт, Джъстис я дръпна за ръкава.
– Добра идея, мамо.
Неговите наранявания ме накараха да попитам.
– И можеш ли да попиташ дали има бутилка магическо вино? – Попитах я.
– Това също е много добра идея. – Рейдж плъзна ръката си около кръста ми и целуна слепоочието ми.
Илейн ме погледна странно, но кимна.
Сгуших се по-близо до Рейдж, отпускайки глава на гърдите му. Сърдечният му ритъм се забави, превръщайки се в стабилно туп-туп, което ми даде фалшиво чувство за сигурност. Да го имам тук, да знам, че е в безопасност и че все сме още живи, не можех да го приема за даденост.
– Не мисля, че е подходящият момент за празнуване – каза Джъстис на брат си. – Все още не сме излезли от гората.
Поклатих глава, но погледът ми се стрелна към селкитата, преди да се спра да не издам тайната си.
– Това е за по-късно.
Джъстис поклати глава, но щях да понеса порицанието му за това, вместо всички селкита за узнаят тайната ми. Страхотен кошерен ум. Освен това Рейдж вероятно би могъл да използва връзката им, за да му обясни.
– С нас ли идвате или се връщате при крал Озарк? – Попита ги Рейдж.
Погледът ми отскочи от него към Харп и Грей. И двете селкита, както всички останали от нас, бяха опръскани с кръв, но бронята им очевидно ги бе предпазила от сериозни наранявания. Подобно на еднаквото им облекло, и двамата мъже имаха сериозни изражения.
– Сега ще се върнем при крал Озарк – каза Грей с кимване към Рейдж, преди да се изправи срещу мен. – И моят господар иска да ви напомни, че ако имате нужда от нас – воините селки, трябва само да ни повикате.
Майко Маг, надявам се да не се стигне дотам.
Рейдж кимна.
– Благодаря ви. Кажете на вашия крал, че ще спазя обещанието си.
Тишината се спусна над групата, тъй като бях единствената, който знаеше какво е обещанието.
Без повече разговори двете селки се качиха на парапета и след това се гмурнаха в тъмната вода.
– Ще ми липсват чантите им – каза Кая, като ги гледаше как отплуват и ни накара двете с Фиона да се разсмеем. След това тя ме издърпа далеч от Рейдж и ме прегърна, притискайки ме силно. – Моля те, никога повече не бягай без мен – прошепна тя в ухото ми.
Кимнах, твърде емоционална, за да отговоря.
– Е, те може да нямат най-добрия моден усет, но не бяха лоши бойци – отбеляза Фиона, заставайки до сестра си. Кая и аз се разделихме и Фиона се наведе близо до нас. – Може би трябва да вземем няколко чанти?
Всички избухнахме в смях, нещо, което чувствах, че не бях правила от години. Момичетата от Жътварите имаха такъв ефект върху мен.
– Искам една – казах аз.
Кая поклати глава, повдигайки вежди към мен в престорено огорчение.
– Е, това просто не е честно. Получаваш съдбовна половинка и раничка? Хайде, Наи, раздай малко от богатството си.
Засмяхме се, а след това нещата станаха по-сериозни. Започнах да разказвам на Фиона за всички лудости, случили се от нощта, в която Хонър умря, но тя ме прекъсна.
– Кая ми разказа по пътя от лазарета – каза Фиона, поклащайки глава. – А аз си мислех, че отмяната на часовете и слуховете за жените на Деклан, от които иска наследници, са много. Момиче, ти знаеш как да разтърсиш нещата.
Кая се облегна на мен, отпускайки глава на рамото ми.
– От момента, в който нарече Рейдж задник, знаех, че ще направиш живота ми интересен.
Интересно, изглеждаше като такова подценяване.
Илейн се върна, като държеше бутилката магическо вино, намръщена.
– Наи, ти искаше това – каза тя, подавайки бутилката към мен.
Отворих уста да обясня и Рейдж ме хвана за ръката.
„Не тук. Изчакай, докато слезем от лодката.“ – Тогава погледът му се стрелна към магьосника, който я управляваше.
Ясно е, че не може да се вярва на хора, на които се плаща. Разбрах го силно и ясно.
Погледът ми се стрелна към майка му, преди да се върне към него.
„Сигурена съм, че майка ти ме мисли за луда в момента.“
– Това е за мен – каза Рейдж, като взе бутилката от нея. С напрегната усмивка той се запъти към джиповете, за да го прибере.
Илейн поклати глава, докато гледаше как Рейдж се отдалечава.
– В някакъв момент се надявам, че някой от вас ще ме обясни. – Тогава тя ме погледна. – Знам, че това не е за Рейдж. Той твърде много прилича на баща си, който почти никога не пиеше. Прекалено голям маниак е на контрола.
Добре е да го зная.
След като акостирахме, бързо оставихме магьосника Бърт на лодката и потеглихме. Илейн каза, че Бърт ще отложи връщането си на остров Алфа само докато не бъде изпратен да го повикат.
– Всичко друго би го принудило да избере страна – а Деклан има подкрепата на Висшия съвет на маговете.
Беше лесно да се заключи останалото: Бърт не искаше да си навлече гнева на съвета. Не че мога да го обвинявам – Киан и приближените му бяха гадни.
Докато карахме през селото на магьосниците, обсъждахме потенциални начини да се опитаме да подмамим този, който пази портала към царството на смъртните – нито един от които не изглеждаше и най-малко правдоподобен.
Как трябваше да отидем в Монтана, ако Киан отново беше там? Бях 99,9% сигурна, че ще ме убие на място.
– Може би, ако се скриеш отзад, майка ми ще може да го договори – каза Рейдж, хвърляйки ми кос поглед, в който нямаше никаква увереност.
По-добре идеята му да не е най-добрият вариант.
Спряхме, за да обсъдим идеите на другите и аз поисках бутилката магическо вино.
– Нали знаете за онези „специални“ лечебни еликсири, правени от Сурлама? – Казах аз, махайки тапата.
Джъстис кимна, когато Ноубъл, Илейн и момичетата от Жътварите се наведоха.
– Кръвта ми, смесена с магическо вино, е това, което прави лечебната отвара – прошепнах. – Е, не само моята, на всеки висш магьосник на духа.
Рейдж ми подаде нож и аз убодох пръста си, преди да изстискам няколко капки в бутилката, и във въздуха се разнесе лилава магическа мъгла.
Братята и момичетата ахнаха, а Илейн измърмори:
– Не мисля, че искам да пия това.
Най – добрата бъдеща снаха на годината.
Всички пиха, докато кожата им и стана здрава и без натъртвания или порязвания, което ми помогна да не се чувствам толкова виновна, че съм причинила повечето от тях.
Ноубъл ме прегърна и прошепна благодарностите си.
– Оказва се, че имаш безкористна дарба – добави той, напомняйки ми за времето точно преди срещата с камъка на афинитета. – Радвам се, че сме в един отбор, Наи.
Сърцето ми се сви от думите му.
– Аз също, Ноубъл.
За мое съжаление, никой друг нямаше по-добра идея от плана на Рейдж „скрийте Наи и се надявайте да не ни хванат“. Толкова куцо.
– Кралят е обявил цена и за твоята глава, Рейдж – напомних на приятеля си.
Той кимна.
– И двамата ще се скрием. После хвърли ключовете на Ноубъл.
Пет минути по-късно се шмугнах зад шофьорската седалка и се втренчих в Рейдж до мен.
– Само, за да сме наясно, след като минем през портала и в света на смъртните, аз първа си вземам душа.
– Абсолютно – каза той и кимна. – Обещавам.
Когато се обърна към останалите, устните му се извиха в усмивка.
– Видях това – извиках аз и тогава първата мръсна риза се приземи, последвана от още няколко, докато не бях погребана под купчина отвратителни кървави дрехи. О!
– Това няма да заблуди никого! – Изръмжах аз.
Единствената ми утеха беше, че Рейдж също трябваше да се скрие.
– Стига с приказки – измърмори Рейдж, без риза и свит на кълбо зад седалката на майка си, докато Джъстис се обличаше.
Приятелят ми каза в ума ми:
“Беше по-смешно, когато го измислих. Всъщност, да те гледам как те замерват с мръсни дрехи, беше гадно.“
Уау “Наистина знаеш как да ми говориш сладко, Рейдж.“
Настаних се в пространството и затворих очи, желаейки да има някакъв начин да блокирам миризмата си. Разбира се, скрийте търсения престъпник, но пичовете без ризи, които шофираха, не бяха подозрителни. Съвсем не. Сърцето ми скочи в гърлото ми, когато Ноубъл натисна спирачките.
Вече бяхме на портала!
– Ъъъъ… здравейте – каза една жена, гласът ѝ ми бе смътно познат. – Мога ли да ви помогна?
Ноубъл прочисти гърлото си.
– Директорке?
– Съжалявам… – каза директорката Илейн със задъхан и напрегнат глас. – Помислих си… че ми напомняш за някого. Аз… ъъъ… аз съм Илейн, Алфа кралицата и… ъъ…
Това не вървеше добре. Какво стана с майката на Рейдж?
– Синът ми и приятелите му са в другата кола – продължи Илейн, все още заеквайки. – Дъстис – имам предвид Кая… и ние сме… ъъъ…
Какво, по дяволите, ставаше?
– Да отидете в царството на смъртните? – Попита другата жена.
Отново нещо от гласа ѝ ми навяваше спомен, но не можех да се сетя.
– Ммм-хмм. Царството на смъртните – каза Илейн.
– Имате ли документи? – попита магьосникът. – Подписани документи, за да мога да отворя портала за вас?
Пробих дупка през купчината дрехи и погледнах нагоре, докато не видях кой пази портала.
– Ти си! – Извиках, излизайки от дрехите с усмивка. Можеше да ѝ се има доверие, 103,4% съм сигурна в това.
Висшата магьосница, с която се бях срещнала в библиотеката – онази, която ми даде годишниците – стоеше точно пред вратата на Рейдж. Тя подскочи като ме видя и след това избухна в смях.
– Майка магьосница – каза тя, кикотейки се. – Ти си точно като майка си.
Майка ми… тя я познаваше?
Устата на Илейн се отвори.
– Ти изглеждаш точно като нея…
Какво, какво? Не можех да се справя с повече семейни драми.
– Коя си ти? – Гласът ми потрепери, когато погледнах жената със сребристосиня коса.
Тя се наведе в колата, взирайки се в мен.
– Няма време, но аз съм ти леля. Баща ми Джеф ме изпрати да те заведа в Монтана.
Тя плесна силно с ръце и порталът се появи пред нас. Пресягайки се в колата, тя стисна бързо ръката ми, преди да я пусне.
– Ще се видим скоро.
Очите ми се разшириха, когато шокът се настани в мен.
Леля ми.
Имам леля.
Ами ако имам чичо и братовчеди и… мамка му. Имах цяла линия от семейството си, за която не знаех нищо. Преди да успея да помисля повече, Ноубъл натисна газта.
– Почакай – каза Рейдж, малко късно.
Гърбът ми се блъсна в подножието и след това всичко се завъртя. Калейдоскопът от цветове, които си спомнях от миналия път, избухна в кабината и вътрешностите ми се завъртяха като откачена карнавална въртележка. И тогава се стрелнахме през портала и се върнахме в Монтана. Изскочих за втори път от купчината мръсни дрехи и се втренчих в майката на Рейдж. Ноубъл паркира отстрани на пътя, а Рейдж се измъкна отзад, разсейвайки ме за секунда, защото беше без риза.
– Познаваш ли леля ми? – Попитах. Илейн беше тотално объркана, когато видя сестрата на майка ми – сякаш ѝ изглеждаше позната.
Джъстис излезе в гористата гора зад нас и спря с изскърцване колата си. Рейдж се настани на шофьорското място, но Илейн посочи, че Ноубъл трябва да вземе пушка.
– Насочи се към Клана на Полумесеца, Къридж – каза Илейн и след това пропълзя на задната седалка до мен.
Сърцето биеше в ребрата ми. Алфа кралицата току-що беше пропълзяла през централната конзола до мен. Няма начин да е добре.
Тя сграбчи ръцете ми и ги пъхна в своите, отправяйки ми тъжна усмивка.
– Сега има толкова много смисъл.
Сълзите изгаряха очите ми, но примигнах в отговор.
– Сега?
Илейн преглътна.
– Баща ти ще трябва да попълни празнините, но ще ти кажа това, което знам.
Кимнах с хлъзгави от пот ръце.
– Видях ги, знаете ли, в Царството на мъртвите. Майка ми и чичо ми? Те бяха заедно…
Някак си не можах да завърша изречението. Да ѝ кажа, че се държаха за ръце като… влюбени.
Илейн кимна.
– Скъпа… Не мисля, че чичо ти е твой чичо… но това трябва да потвърди баща ти.
Да… в някаква част от съзнанието си го бях осъзнала.
– Какво знаеш? – Попитах.
Тя ме потупа по дланите и погледна през прозореца.
– В нощта, в която бащата на момчетата умря… беше доста след полунощ и ние спяхме в леглото, когато някой почука на вратата.
Погледът ми се стрелна напред. Ръцете на Рейдж стиснаха волана и мускулите на челюстта му трептяха.
Илейн въздъхна.
– Беше Макей, най-добрият му приятел от Академия Алфа, човек, с когото не беше говорил от години.
Гърлото ми пресъхна. Чичо ми Макей…
Тя ме погледна, в очите ѝ блестяха съжаление, болка и толкова много емоция.
– Той беше ужасен. Дрехите му бяха в парцали и мръсни, той говореше толкова бързо… През всичките години в Академията никога не го бях виждала такъв.
– Какво стана?
Илейн издиша със свити устни, докато се взираше в тавана.
– Двамата правеха всичко заедно в Академията. Може и да бяха от различни глутници, но бяха… как се казва това? Заедно като крадци? По-близки от братя. Както и да е, Валор и Макей сключиха договор, че винаги ще си помагат… независимо от всичко.
О, магьосник. Моят фалшив чичо, тъй като очевидно се нуждаеше от име, което не е баща или чичо, беше отишъл при бащата на Рейдж за помощ.
– Валор ми каза да остана с момчетата. Имахме съседни стаи с врата, която водеше към нашата и тогава той тръгна. Това беше последният път, когато го видях жив. – Илейн преглътна мъчително и избърса очите си.
Направих гримаса, когато осъзнаването се настани като сърбящо одеяло върху мен – което отблъснах.
– Това ли е?
Изражението на Илейн беше изкривено от… съжаление? Страх? Безпокойство?
– Преди Валор да затвори вратата, видях една среброкоса жена да стои до Макей, която беше бременна. Тази на портала, много прилича на нея.
Леля ми.
Така че моят фалшив чичо, беше помолил бащата на Рейдж за помощ за тежкото му престъпление. Или … за мен.
– Как умря татко? – Попита Рейдж с дрезгав и треперещ глас.
Гласът му ме върна към настоящето. Толкова изгубена в собствената си трагедия, бях напълно забравила, че сме в колата с него и Ноубъл.
Илейн се размърда на мястото си и очите ѝ се напълниха със свежи сълзи. Никога ли не беше говорила за тези неща на момчетата си?
– Той беше убит – каза тя ясно, гласът ѝ беше равен и лишен от емоции.
– От кого? – Гласът на Рейдж можеше да среже стъкло.
Изминаха няколко секунди, въздухът се изду от напрежение. Размърдах се на мястото си, исках да кажа нещо, но да кажа каквото и да било би било само обвинение. Нямах нищо повече от подозрение. Тежко, грозно подозрение.
– Официалната версия… казаха ни на следващия ден… че Макей е убил баща ви. – Тя преглътна мъчително.
– Но ти току-що каза, че са били по-близки от братя. Този Макей е обезумял. Там с бременна магьосница… и ти вярваш, че е дошъл да убие татко?
Илейн затвори очи и потърка слепоочията си. Когато заговори, гласът ѝ беше малко над шепот.
– Опитвам се да не мисля за това, синко. – Тя се надигна със следващия си дъх; цялото ѝ тяло се разтрепери, а след това вдигна брадичка и срещна погледа на Рейдж в огледалото за обратно виждане, а сълзите се лееха от очите ѝ без да се сдържат. – Опитвам се никога да не мисля за онази нощ – гласът ѝ се пречупи – нощта, която ме остави вдовица и самотна майка на четири деца.
Ох!
Това накара Рейдж да спре да говори и ние карахме няколко минути в мълчание, освен когато Илейн започна да души. Разрових се из колата, но Рейдж беше този, който протегна ръката си, пълна със смачкани салфетки от централната конзола.
– Съжалявам, мамо.
Майка му не каза нищо, но колелата се въртяха в главата ми. Ако моят биологичен баща не е убил бащата на Рейдж… кой го е направил? Кой можеше да спечели най-много тази нощ от убийството на бащата на Рейдж?
„Какво си мислиш?“ – Попита Рейдж.
Срещнах погледа му, но не бях сигурна, че искам да го кажа, дори в собствените си мисли – да не говорим пред него.
„Можеш да ми кажеш“ – каза той.
Това примирение ли беше в гласа му? Дали и той си мислеше същото? Дори и да не е така, той беше моята половинка. Исках да направя всичко възможно, за да останем на една и съща страница.
След дълбоко поет дъх, отклоних поглед си и заговорих припряно.
„Мисля, че крал Деклан се е възползвал от хаоса, който моят био-баща е причинил онази нощ… и е убил баща ти, за да открадне короната.“
Това е. Казах го.
Тишината в главата ми беше оглушителна – и тогава той изръмжа. Погледнах нагоре, когато черни кожи от козина се надигнаха по врата му. Очите на Рейдж проблеснаха в жълто и с едва човешки глас той каза:
„Мисля, че си права. И когато го видя отново, ще се насладя да разкъсвам това чудовище, крайник по крайник.“
Сега определено не беше моментът да му напомням, че все още трябва да развалим проклятието, което обвързваше майка му, за да може това да се случи.
Настаних се в колата, оставяйки движението да ме успокои, докато умът ми предъвкваше всичко. Чувствах се спокойна, когато Рейдж изруга.
– Къридж Среднощен! – Смъмри го майка му от мястото си до мен.
– Съжалявам. – Рейдж изръмжа. – Но моят часовник… това е… Забравих за часовата разлика между световете. Остават ни само няколко часа, за да върнем Хонър.
Изправих се.
– Какво? Имахме около двадесет часа!
Рейдж срещна погледа ми, тъга и паника изпълниха неговия.
– Е, сега имаме четири.
По дяволите. По-добре дядо ми да ни чака, веднага щом стигнем до земята на баща ми.
Изгубена в мрачни мисли и натрапчиви спомени, усетих как зловеща тишина проникна в автомобила. Когато започнах да разпознавам пейзажа, мислите ми се отклониха и нервната енергия забълбука в мен. Не бях говорила с баща си от месеци. Телефоните не работеха в магическите земи и не бяха разрешени посещения. Той не очакваше да ме види още три години и половина…
Когато Рейдж навлезе в нашата земя, аз се взрях през прозореца в разораните и изсъхнали царевични ниви, сега ожънати и покрити с лек сняг, поляната с диви цветя, също покрита с бяло. От комина на хижата ни излизаше дим. Не можех да дишам, тъй като внезапно бях обзета от носталгия, само за да бъде заменен от ужас, когато глутницата излизаше навън, вероятно алармирана от скърцането на гумите ни по втвърдения сняг.
Поех накъсано дъх, опитвайки се да овладея паниката, която ме пронизваше. Сякаш Рейдж можеше да усети това и протягайки се, хвана ръката ми, като я стисна силно.
„Ще се справим.“
Засмях се.
„Наистина ли? Баща ми знае ли, че Нолан е мъртъв?“
“Може би“ – Рейдж направи гримаса. – „Обикновено кралят изпраща писмо до семейството.“
Обикновено.
„Ами за съдбовните половинки? Чичото ти праща ли писма за това?“ – Бях 85,9% сигурна, че никой не е казал на баща ми за Рейдж и мен. – „Или какво ще кажеш за факта, че бягаме от краля и може би от Върховния съвет на магьосниците, от всички, които вбесих?“
Той трепна.
„Това е много, за се справим.“
„Да“ – изсумтях аз. “Никой не може.“
И тъй като бях положила магическата клетва, когато се качих на лодката за Алфа Академия, нямаше да мога да му кажа нищо. Щеше да стане интересно, с жестове с ръце и полуистини. Щеше ли да боли, когато се опитам да му кажа? Или нямаше да излезе звук? Не знаех как действа заклинанието, за да запази в тайна всичко, което се слува в училище…
„Може би ще е най-добре, ако ви оставя да поговорите…“
„Добър опит, половинке. Идваш с мен.“
Рейдж кимна и паркира колата, когато Джъстис спря до нас.
– Ще чакам в колата, докато ни дадеш знак – каза Илейн. – Това е толкова далеч от официална среща…
Тя беше чужда вълчица, съпругата на алфата, който е прогонил моята глутница… Трябваше да получа поканата на баща ми, за да стъпи на тази земя.
Кимнах, а Рейдж излезе от колата и ми отвори вратата.
– Риза! – Почти изкрещях на Рейдж.
Очите му се разшириха.
– Какво?
– Без риза си! – Посочих невероятно красивия му корем, но беше твърде късно, баща ми излезе на верандата и погледът му скочи от мен към полуголия мъж, който държеше ръката ми.
Веждите му се събраха и той стисна челюст.
– Наи?
Емоциите се развихриха в гърдите ми и хлипане заседна в гърлото ми. Този мъж може и да не беше моят „био“ баща, но той е избрал да ме отгледа – той беше и винаги щеше да бъде моят…
– Татко! – Тичайки, аз се откъснах от Рейдж и хукнах нагоре по пътеката. Студеният въздух хапеше носа ми и бузите ми, но нищо от това нямаше значение.
Баща ми не беше много емоционален човек – да бъдеш алфа на голяма глутница всеки ще направи такъв – но сълзите блестяха в очите му, докато тичах към него. В момента, в който го прегърнах, той обви ръце около мен в яростна прегръдка.
– Наи – прошепна той в косата ми. После прочисти гърлото си и гласът му стана нисък и заплашителен. – Миришеш на кръв. Какво не е наред? – Той се дръпна назад и погледна към Рейдж. – Кой, по дяволите, е полуголият среднощен вълк? И защо се прибираш по-рано?
Поех си дълбоко дъх, молейки се да мога по някакъв начин да му обясня това с наложеното заклинание.
– Аз съм наполовина висш магьосник, което мисля, че знаеш, и ние бягаме, защото Алфа кралят иска да ме убие. – Мамка му, можех да говоря. Може би това, че съм наполовина висш маг, означаваше, че заклинанието не ми действаше? – Той – посочих към Рейдж – е Къридж Среднощен, моята съдбовна половинка. Майка му, кралицата, е в колата, както и братята му и двете от най-добрите ми приятелки от Клана на Жътварите. Имаме нужда от безопасно място, докато дядо ми, Джеф, който е върховният магьосник на духа, пристигне, защото ще си върнем Хонър, един от среднощните братя, обратно от мъртвите. – След като останах без въздух, си поех накъсано дъх и след това се усмихнах, за да смекча удара… или ударите.
С широко отворени очи, баща ми ме гледаше, веждите му бяха толкова високо вдигнати, че се чудех дали не са стигнали до линията на косата му.
– Съдбовна половинка? – Погледът му се спусна към пръстите ми.
– Наистина ли? – измърморих аз. – От всичко това, ти запомни само това? Ами дядо Джеф или връщането на Хонър от мъртвите?
Той поклати глава, сякаш нищо от това нямаше смисъл – защото може би нямаше смисъл, и след това прокара ръка през косата си.
– Наи, моето сладко момиче… – Той преглътна мъчително и след това отмести един кичур коса от челото ми. – Трябваше да ти кажа по-рано, но всичко, което направих, беше да те защитя.
Аз кимнах.
– Вярвам ти.
Вече бях достатъчно голяма, за да се защитя, не толкова като беззащитно дете.
Той погледна колата.
– Вярваш ли на всички там?
Аз кимнах.
– С живота си. Десет пъти повече.
Той наведе глава веднъж.
– Тогава им кажи на всички да влязат и можем да поговорим. – При това Рейдж отвори вратата към лъскавите джипове, оставяйки нашия екип да излезе. Баща ми задържа вниманието си върху мен и добави: – Лона прави чили.
Моята сладка Лона – винаги в кухнята, винаги се грижи за нас. Усмивка се изписа на устните ми при мисълта за нейното готвене.
– С меден царевичен хляб?
Той ме изгледа сякаш казваше „ума ли си изгуби“?
– Разбира се.
Хвърлих поглед към Рейдж и другите, които се измъкваха от колите, и тогава ме обзе страх. Стоейки на неравните дъски пред нашата хижа, аз се насилих да преглътна.
– Татко, знаеш, че кралят ще дойде да ни търси, нали?
Свивайки устни, той кимна. Но в изражението му нямаше примирение – нито страх. Само решителност.
– И ние ще се борим, за да те защитим, дъще. Винаги.
Гордостта от нашата глутница и яростната любов към баща ми издуха гърдите ми и сълзите ми се върнаха. Докато мърморех благодарностите си, Рейдж придружи майка си нагоре по стълбите. За щастие мръсната му риза беше отново облечена.
– Здравей, Нейтън, мина доста време. – Илейн наведе ниско глава в знак на уважение. – Не бях сигуран дали аз и синовете ми ще сме добре дошли тук.
Баща ми прочисти гърлото си и протегна ръка, за да може тя да я хване – както би направил с всеки гост.
– Приятелите на дъщеря ми винаги са добре дошли в Клана на Полумесеца.
Тя се усмихна, треперещо освобождавайки напрежението в изражението и раменете си, а баща ми целуна горната част на ръката ѝ, признавайки положението ѝ на кралица.
Един милион процента се гордея с баща си в момента.
След това Рейдж протегна ръка.
– Приятно ми е да се запознаем, сър. – Гласът му потрепери, съвсем леко, и трябваше да потисна усмивката си на задоволство, знаейки, че е нервен да се срещне с баща ми. Ха!
Баща ми стисна ръката на Рейдж веднъж, кратко и твърдо.
– Какво е станало, та беше без риза?
Цялата ми надута гордост се отцеди и аз се изчервих с цвета на домат.
Рейдж се засмя, приемайки въпроса спокойно.
– Покрихме Наи и мен на задната седалка на колата, за да можем да се измъкнем през портала.
Баща ми кимна, сякаш това беше нормален разговор. Той присви поглед и огледа Рейдж от горе до долу.
– Съдбовни половинки, а?
– Да, сър. – Рейдж показа знаците на баща ми. – И мен ме изненада.
– И така, вали сняг, а ние нямаме палта. – Посочих сивото небе в стила на капитан Очевиден, нервна от посоката, в която се насочи разговорът им. – Освен това дядо Джеф може да е тук по всяко време, а аз умирам от глад. Да не говорим, че не ни остава много време да възкресим Хонър. Трябва да влезем вътре.
Баща ми разбра и заведе всички вътре, където представих Джъстис, Ноубъл, Кая и Фиона. Татко посрещна всеки от тях с уважение и имах достатъчно време само за един дълбок дъх преди…
– Наи! – Гласът на Лона долетя от кухнята и аз изтичах.
Въпреки че нямах майка, докато растях, имах Лона. Блъснахме се една в друга и ароматът ѝ ме обгърна, лавандула и земни подправки, този път от чилито, което готвеше.
– О, дете, колко ми липсваше. – Тя ме стискаше здраво и аз ѝ позволих. Оставих я да ме държи по-дълго, отколкото беше „готино“, защото не ми пукаше за това. Беше толкова хубаво да съм си у дома дори при тези тежки обстоятелства.
Тих смях ме накара да вдигна очи само за част от секундата, преди най-добрият ми приятел, Мак, да скочи в прегръдката.
– Какво, по дяволите, Наи? Изгониха ли те от Алфа Академията?
Той обгърна мен и майка си в мечешка прегръдка, вдигайки ни направо от земята.
– И успя да се сприятелиш със Среднощните?
– Тя е моята съдбовна половинка – заяви Рейдж, приближавайки се до мен по начин, изпълнен с тестостерон.
Мак отпусна ръце отстрани с тихо подсвирване. Двамата с Лона се дръпнахме и, все още усмихнати, избърсахме очите си.
– А вие сте…? – Попита Рейдж, плъзгайки ръката си около кръста ми, докато гледаше Мак – сякаш беше състезател. Ударих с лакът Рейдж.
– Мак и аз сме най-добри приятели от пелени. Той на практика ми е брат. – Засмях се. Лона буквално ни отгледа в едно креватче. Имах снимките, за да го докажа.
Рейдж се отпусна и стисна ръката на Мак.
– Къде е Кали? – Попитах аз, разпитвайки за третия мускетар в нашата най-добра група, извивайки врата си, за да погледна към Мак. – И порасна ли още пет инча?
– Тя е в дома си, но веднага ще дойде, когато ѝ изпратя съобщение. – Той извади телефона си и аз го спрях.
– Може би по-късно, имаме… неотложна работа. – Тогава погледнах майка му. – Има ли достатъчно чили за още седем, Лон? – Попитах.
– Можете да се обзаложите. – Лон удари носа ми, сякаш бях на пет, и ни поведе всички покрай дълбините на общата вила към личната ни резиденция, която беше свързана чрез дълъг коридор. Спомних си нощите, когато баща ми провеждаше късно нощни събрания на глутницата в обединената сграда. Мак и аз се промъквахме и се опитвахме да подслушваме.
Последвах след баща си, виждайки пространството със нови очи. Тъмните дървени подове бяха изтъркани, на петна, с много вдлъбнатини от вълчи нокти, а таванът тук изглеждаше по-нисък, след като живях в общежитие, подобно на замък – въпреки че нашето беше запуснато и мръсно. Но стените бяха с прясна боя, а диваните удобни и чисти. Един по един татко заведе гостите ни в стаите им, обещавайки свежи дрехи и хавлии, които бяха доставени навреме от Лона.
Домът на моето детство ми се чувстваше чужд, след толкова дълго бях отсъствала. Кая и Фиона влязоха право в кухнята, за да помогнат на Лона, докато аз настаних Илейн в спалнята за гости, за да може да се освежи. За съжаление, дядо още не беше тук, така че просто трябваше да изчакаме, докато дойде. Реших да не се паникьосвам… все още.
Татко мина покрай стаята ми с въздишка, което ме накара да повдигна една вежда, но преди да успея да попитам, той отвори вратата на друга стая за гости и махна на Рейдж и мен да влезем. Тогава разбрах… той не ни заведе в моята стая, защото имаше само две единични легла. Той беше готов да остави Рейдж и мен да споделяме едно легло, признавайки, че сме съдбовни половинки.
Уау!
– Вие двамата можете да споделите тази стая. – Баща ми посочи към голямото легло и след това поклати глава – отново.
– Ъъъ, благодаря. – Бях твърде ужасена, за да кажа нещо.
– Наи, трябва да поговорим. Има някои неща за миналото, които трябва да знаеш – особено за майка си. – Баща ми ми каза да го последвам по коридора и далеч от стаята и аз се обърнах, едновременно нетърпелива и ужасена, за да чуя най-накрая цялата история на онази съдбовна нощ.
Рейдж стисна ръката ми и след това я пусна, като мина покрай мен, за да влезе в стаята за гости, но баща ми протегна ръка, за да го спре.
– Ти също, синко. Това е както историята на твоето семейство, така и нейната.
В корема ми потъна камък. Колко знаеше баща ми? Бил ли е там онази нощ?
Той се отдръпна от спалнята и каза:
– Хайде да отидем в кабинета ми.
Последвахме баща ми надолу по стълбите и в кабинета му. След като Рейдж и аз седнахме на износения кафяв кожен диван, татко издърпа офис стола си, за да седне пред нас. Бях прекарвала часове, почти всеки ден, израствайки на този диван, рисувайки, сплитайки косата на куклата си Барби и пишейки домашни с Мак. Но това беше различно…
– Така, съдбовни половинки? – Каза баща ми отново с диви очи, изглеждайки повече от леко ужасен.
Бедният човек вероятно беше в шок, толкова много информация наведнъж. Кой би могъл да го обвини?
Рейдж прочисти гърлото си.
– Мисля, че трябва да кажа… аз не приличам на чичо си. Ще направя всичко възможно, за да защитя Наи и я уважавам. Нещо повече, аз я обичам.
Баща ми кимна и чертите му се отпуснаха – леко.
– Благодаря, че го каза.
Неудобството пропълзя под кожата ми и преди това да стигне до по-нататъшни нива, върнах ни към темата.
– И така… относно майка ми…?
Баща ми изви врата си.
– Точно… така че какво вече знаеш?
Разказах му за игрите в средата на годината, смъртта на Хонър и как Рейдж и аз бяхме пътували до Царството на мъртвите, където видяхме майка ми и Макей, държейки се за ръце. След това препуснах през кратката почти почивка при Джон и Сара, селките и схватката с краля, преди да добавя това, което Илейн ни каза в колата.
Татко попиваше всичко тихо и когато най-накрая свърших, той кимна.
– Брат ми Макей беше проблемен човек през последните няколко години. Въпреки че беше алфа, той изчезваше дни наред. Не мога да ви кажа колко пъти през тези три години той казваше, че не иска да бъде алфа и ме караше да поемам задълженията, докато него го нямаше. Знаех, че пази тайни, но не знаех какво да правя. Нямах намерение да се бия с него за алфа статут, обичах го прекалено много – и въпреки че леля ти Лилит беснееше за отсъствието му, тя не беше достатъчно силна, за да направи каквото и да било – поне не и докато Макай и аз бяхме наоколо.
Стиснах собствените си ръце и се наведох напред. Баща ми никога не беше говорил за нищо от това. Никога. Дишането ми стана плитко и сърцето ми заби. Целият свят изчезна, докато истината за моето раждане бавно се разкриваше.
– Тогава, една нощ, онази нощ, той дойде при мен разплакан. Големият ми брат стоеше на прага на дома ми на Острова и каза, че е донесъл смърт на глутницата. Той ме помоли за прошка. – Баща ми затвори очи и поклати глава, преди да срещне погледа ми. – Мислех, че е пиян.
Направих гримаса, всеки мускул в тялото ми се напрегна за това, което със сигурност предстои. Рейдж пъхна ръката си в моята и се приближи по-близо, така че тялото му да се притисне в мен – едва доловимо напомняне, че мога да се облегна на него, ако имам нужда.
– Бях уморен и беше посред нощ… – Изражението на баща ми придоби онзи далечен поглед и разбрах, че се е върнал обратно в спомените – преживявайки ги отново. – Попитах го за какво, по дяволите, говори – казах му да спре да драматизира. Измърморих, че искам да се върна в леглото… тогава този ефирен ангел на жена излезе иззад него и тогава я срещнах. – Протегна ръка и докосна кичур от сребристобялата ми коса. – Майка ти, бременна в деветия месец и вече беше започнала да ражда.
Той направи пауза и аз спрях да дишам, усещайки Рейдж все още до себе си.
Майка ми. Раждала.
– Макей отиде до нея – продължи баща ми – взе ръката ѝ и ми показа. Те имаха белези на партньори точно такива. – Той посочи сплетените ми пръсти с Рейдж.
– Всички тези нощи, в които той е изчезвал – замислих се.
Баща ми кимна.
– Бил е с нея.
Мога ли да ги обвиня? Не. Бих направила всичко, за да бъда с Рейдж. Правилата са без значение.
– Бягаха ли от нещо? – Попита Рейдж. – Майка ми каза, че изглеждали разтърсени, когато стигнали до земите на Среднощната глутница.
Баща ми сви устни от отвращение.
– Да, синко, бяха. Елия каза, че Висшият съвет на маговете е знаел, че бащата на бебето ѝ е вълк и че ще убият бебето. Техните закони са много строги. Елия и Макей искаха Острова на Шифтърите да бъде безопасно място за тяхното бебе.
– Какво стана? – Попита Рейдж, повтаряйки мислите ми.
Баща ми си пое дълбоко въздух.
– Предложих им да се скрият, в земите на Полумесеца. Глутницата ни щеше да застане зад Макей. Той беше алфата. Но той каза, че никога няма да са в безопасност без подкрепата на баща ти, Алфа краля. Колкото по-дълго говореше, толкова по-сигурен ставаше, че ще успее да убеди Валор и вълците няма да се преклонят пред заповедта за убийство, издадено от Висшия съвет на маговете Нито, че биха навлязли в нашите земи на Острова, без разрешението на Алфа краля.
Преглътнах трудно.
– И така, кой ги уби?
Той въздъхна.
– Раждането на майка ти напредваше, затова отидох с тях в замъка. Беше близко до земите на глутницата ни.
Баща ми замълча за дълъг момент. Тишината продължи, докато си помислих, че може да полудея. Скочих от дивана и извиках:
– Татко! Какво стана?
Баща ми потрепна.
– Валор предложи да помогне. Бях поразен. Алфа кралят ни скри в къщата си за гости, но миг по-късно Деклан пристигна, блъскайки по вратата и крещейки за тежко престъпление. Не знам откъде беше разбрал, но знаеше. Валор каза, че ще вразуми брат си. – Баща ми преглътна и гласът му стана тих. – Вал каза да изчакаме и след това се измъкна през вратата.
Обзе ме гадене.
Баща ми затвори очи и сякаш сдържаше сълзите си, преди да продължи.
– Елия раждаше. Валор и Деклан бяха огнени елементали, но Макей не мислеше, че ще се бият помежду си за това, нито че ще използват магията си, толкова близо до замъка и училището. Когато Валор изкрещя и ние усетихме… дим… Макей ми каза да остана и да помогна на Елия с раждането, преди той да излезе, за да се опита да помогне на приятеля си… – Баща ми отвори очи и погледна Рейдж. – .. баща ти. Макей беше воден елементал. Ето защо… – Гласът му трепна и баща ми преглътна насила. Поклащайки глава, той продължи: – Съжалявам, докато Елия роди Наи, Деклан уби Валор и след това Макей, изгаряйки ги живи в градината.
– Не! – Рейдж скочи и се хвана за лицето.
Изражението на баща ми беше такова, сякаш е погълнал киселина.
– Исках да помогна, но… буквално израждах дете. Докато Наи поеме първата си глътка въздух, знаех, че Макей си е отишъл. Усетих го чрез връзката с глутницата.
Ръцете на Рейдж се разтрепериха и аз пристъпих към дивана, сядайки по-близо до него, за да го разтрия по гърба. През цялото време умът ми препускаше с миля в минута.
Този скапан задник заслужаваше да бъде изгорен жив – хиляди пъти повече!
– А майка ми? – Попитах.
Баща ми сведе брадичка, закривайки лицето си с ръце.
– Не знам дали жестокия обрат на съдбата или травмата от бруталното убийство на нейния партньор, са причинили кръвоизлива. Когато се опитах да те дам на нея, тя не пожела и слабо ми каза, че умира. Че трябва да бягам – да те отведа на безопасно място. Тогава подът стана целият в кръв. – Баща ми се намръщи, очите му блеснаха от сълзи, а солените следи прорязаха пътека по бузите му, капеха на пода без да бъдат спрени. – Кръвта… имаше толкова много кръв. Какво повече можех да направя?
О, магьоснице. Сълзи изпълниха очите ми, замъглявайки зрението ми, докато не можех да виждам. Как бих могла да обвиня баща си? И за какво? Да чуя последното желание на умиращата ми майка да ме отведе в безопасност? Като трансформиращ се вълк, да избяга би било против самата му природа. Емоцията запуши гърлото ми и аз премигнах, за да изчистя сълзите, но се появиха още, когато се втурнах в ръцете му и той ме прегърна силно.
– Тя умря точно там, на леглото – каза баща ми, когато се отдръпнах и го погледнах.
Мъката свиваше гърдите ми – за него, защото болката от онази нощ все още го измъчваше.
– Гърдите ѝ бяха мокри от кръв, а коремът ѝ все още беше толкова подут. Дори още не бях извадил плацентата … все още изглеждаше бременна. – Баща ми затвори очи и въздъхна. -Помислих си за цялата касапница и разрушение, което Деклан беше причинил, знаейки, че не мога да направя нищо, за да го променя, и тогава… – той вдигна поглед и срещна моя. – Погледнах те, Наи, и знаех, че за теб мога да направя всичко. Скрих се в гората за около час… може би повече, но не много, опитвайки се да измисля какво да правя. Когато се върнах в земята на Клана на Полумесеца, открих, че Деклан вече беше нападнал. Половината от нашата глутница беше… унищожена… а останалите бяхме прогонени.
Ръмжене се изтръгна от гърлото на Рейдж и неговия гняв отекна и в мен. Баща ми кимна.
– В цялото объркване от прогонването те скрих с Лона и Мак – който беше на два месеца по това време – в уединена колиба в задния край на нашата нова земя в Монтана.
Сърцето ми се сви от думите му. Нищо чудно, че винаги съм имала толкова тясна връзка с тази жена и нейния син.
– Около година по-късно се върнах с теб и казах на всички, че си моя и че майка ти е починала. Аз, подобно на Макей, бях станал добре известен с дългите си отсъствия. Идвах само да те видя теб, Лона и малкия Мак, но никой друг не знаеше това. Така че ми повярваха, че имам любовница. Лона се върна при глутницата с Мак и никой нищо не разбра. Беше трудна първа година, в която се грижихме един за друг в изгнание.
Опитах се да обхвана всичко това.
– Значи кралят е убил баща ми и е изклал половината ти глутница? – Гласът на Рейдж беше с едва сдържана ярост.
Баща ми въздъхна.
– Да, синко.
Козината от оникс се спускаше по ръцете на Рейдж и тялото му се изви и сгърчи, когато загуби контрол. Един дъх по-късно, черният среднощен вълк наклони глава назад и зави, дългият, мъчителен звук беше единствената адекватна проекция на това, как тежката история на баща ми бе разкъсала сърцето ми.
