***
– Омагьосана – гласът на Дарси се носеше към мен, но не можех да се размърдам от съня, за да я намеря. – Това е твърде сладко.
– Шшш, ще ги събудиш, а аз трябва да направя снимка, за да мога да им се подигравам неуморно с нея – прошепна Тори.
– Те се гушкат – прошепна Дарси и Тори отново и зашътка, но започна да потиска смеха си.
– Това се нарича мъжка прегръдка – каза Дариус, гласът му беше дрезгав от съня и аз отворих очи, откривайки, че сме се преместили близо един до друг и сме се оплели в нелепа прегръдка.
– Предполагам, че старите навици умират трудно – опитах се аз.
Свистене на въздух накара очите ми да се откъснат настрани и открих, че Дарси скача към мен с усмивка на лицето. Радвах се да видя, че се чувства по-добре, а светлината в очите и накара възела в гърдите ми да се разхлаби.
Улових я, преди да се сблъска с мен, като я запратих между Дариус и мен и я притиснах към себе си, докато отново затварях очи. Тори се удари в следващия момент и Дариус я хвана, като я набута до сестра ѝ и двамата сключихме ръце, така че да бъдат притиснати между нас.
Дарси се изви в опит да се освободи, но аз я притиснах по-здраво и стиснах ухото и между зъбите си.
– Остани – заповядах аз.
– Това заповед ли беше? – Тя заби лакът в гърдите ми и аз се усмихнах, когато смехът и изпълни стаята.
– Имаш ли нужда от още един удар по пишката, Ланс? – Попита Тори и аз отново отворих очи, като разроших косата ѝ и я разбърках кралски, докато Дариус я държеше, за да не може да избяга.
– Неее, не го удряй по пишката. Ще го счупиш, а аз имам нужда от него – оплака се Дарси, което ме накара да се засмея мрачно.
– Какво ще кажеш, ако аз го счупя, ти можеш да счупиш този на Дариус в замяна – предложи делово Тори и кълна се, че членът ми се опита да избяга и да се скрие от този безсърдечен ловец на пишки.
– Ей – изръмжа Дариус, когато двете закачиха малките си пръсти, за да сключат сделката.
Хванах ръката на Блу, докато Дариус хвана тази на Тори, като издърпах ръцете им една от друга, преди да успеят да обрекат пишките ни, за да ги видят всички звезди.
– Ооо! Ще правим парти за гушкане ли?! – Извика Сет, когато вратата се отвори и той влезе като кученце, което търси стопанина си.
– Не – отвърнах аз секунда преди той да се хвърли на леглото и да започне да гушка всички. Включително и мен. Което нямаше да остане безнаказано.
– Арх. – Борех се да го махна от лицето си, докато той търкаше глава в моята, но преди да успея да го хвърля през стаята като питбол, предназначен за яма, още две масивни тела се стовариха върху нас и момичетата изпищяха.
Макс и Кейлъб се засмяха, притискайки ни между тях, докато Сет изрева удоволствието си.
– Прегръдка за хихикане – обяви Макс, изтласквайки усещането за забавление над всички ни, докато всички се разсмяхме. Но аз вдигнах умствените си щитове, за да го блокирам, и изръмжах, когато четината на Сет ме одраска по лицето.
Проклех се, докато държах Дарси, след което я издърпах от купчината и я свалих от леглото, като върнах дневника във вида му на монета, преди да го пъхна в джоба си и да погледна часа.
– Пълнолунието е настъпило – прошепнах и, когато смехът и секна. – Ела с мен навън.
Тя се усмихна съблазнително и ръката ми се сключи около връзките на панталона и, придърпвайки я за тях по-близо до мен, докато в главата ми нахлуваха мрачни мисли. Аз и тя. Навън. Сами. Никой нямаше да ни види заедно, щях да се погрижа за това. А щом я хванех, щях да издигна ледена стена около нас и да я държа в капана и, докато не се заровя в нея с тяло, обвито около моето, и молба за милост на устните и.
– Луната? – Скочи на крака Сет, когато Макс спря да бута забавлението във всички. – Искам да видя луната – идвам!
– Да, на мен също ми трябва малко свеж въздух – съгласи се Макс.
Майната му на това.
– Аз също, тази стая мирише на огнище. Дариус пак е пушил насън – каза Кейлъб, посочвайки мъглата от дим, която се виеше край тавана.
– Обожавам да го прави. – Тори целуна Дариус и той веднага пусна малък шлейф дим срещу устните и, докато тя се усмихваше.
– Не – казах просто, грабнах Дарси, метнах я през рамо и се изстрелях през вратата с висока скорост.
Профучах през тунелите, проправяйки си път към изхода, преди да посадя Дарси пред себе си и да и се усмихна. Тя не отвърна на усмивката, а вместо това сви устни.
– Това беше грубо – каза тя, но аз се запътих по-близо до нея, избутах косата и през рамо и завързах пръстите си в нея.
– И? – Наведох се към нея, дразнейки долната и устна между зъбите си, но тя притисна ръка към гърдите ми и се отдръпна.
– И можеш да се опиташ да се разбереш с тях – предложи тя.
Изстрелях се зад нея, като заковах ръката си върху гърлото ѝ и наклоних главата и настрани, за да изложа шията и на кътниците си.
– Ммм. Или мога да изпия сладката ти като слънце кръв, а после да намеря някое уединено място, където да те чукам бездиханно. – Кътниците ми попаднаха в плътния въздушен щит върху кожата ѝ и от гърлото ми се изтръгна ръмжене. – Играеш си на трудна ли, Блу?
Инстинктите ми се повишиха с нарастването на глада ми за нея и забих палец по дължината на шията и, докато проверявах за слабости в защитата и, но, по дяволите, тя ставаше добра в магиите си тези дни.
– Може би ще ти дам една глътка, ако обещаеш да се държиш добре с наследниците – предложи тя с подигравателен привкус в гласа си. Но ако си мислеше, че може да си играе с мен и да печели, щеше да разбере какво е да се изправиш срещу човек, чието име се определяше от съзвездието на Ловеца.
– Не правя такива неща – предупредих, докато освобождавах гърлото ѝ и вместо това започнах да я обикалям, свел очи към красивата си, вкусно изглеждаща плячка. Играта беше твърде примамлива, за да и устоя, а и докато тя не бягаше, а аз не я преследвах, не нарушавах вампирския кодекс. Знаех как да се контролирам, но също така знаех как да работя и на самия ръб на каишката си.
– Ти правиш това с мен – изтъкна тя.
– Хубаво? – Засмях се, показвайки достатъчно зъби, за да знае, че в момента не съм нищо друго освен животно. – Нима съм мил с теб, Блу? Хубаво ли те целувам? Хубаво ли те чукам? Хубаво ли те наплясквам? – Спрях зад нея, стиснах дупето и с ръка и се наведох, за да говоря на ухото и. – Или да те целувам така, сякаш езиците ни са направени от огън и лед? Дали да те чукам така, сякаш светът свършва, а ти си богинята на моето спасение? Дали да те напляскам достатъчно силно, за да го усетиш навсякъде? За да знаеш точно кой те притежава.
Тя се отдръпна от мен, а в очите и се надигаше похот от седемте гряха.
– Не мога да бъда притежавана – каза тя, а в погледа и гореше смелост, сякаш искаше да ми докаже, че може да бъде.
– Ами аз мога – казах аз, хуквайки след нея, докато накланях глава надолу, а сенките се плъзгаха по мен, докато се обръщах с гръб към най-близкия свещник. – Мога да бъда притежаван, окован и превърнат в роб за теб, красавице. Но аз не съм от тези, които правят каквото им се каже. Аз съм от онези, които търсят тайните желания в очите ти и ти ги поднасят парче по парче. Аз съм най-покварените ти желания, които оживяват, и моето шибано призвание е да те засищам, Блу.
Задникът и се удари във вратата, която водеше към фермата, и аз опрях ръка над главата и, като я заключих там, докато хапех долната си устна, желаейки да е нейната. Погледът и беше закрит, а гърдите и се издигаха и спускаха с ускореното и дишане, но аз исках да диша още по-бързо и да изговаря името ми, сякаш то можеше да и донесе изкупление. Това, че трябваше да се държа далеч от нея пред бунтовниците, беше изтощително, а със Сет, който споделяше стаята ни, рядко се случваше да останем сами. Но сега, когато я имах, нямах намерение да я оставям да си тръгне до зазоряване.
– Хайде да излезем навън – казах аз, гласът ми не беше нищо друго освен секс, докато очите ми падаха към тази съвършена уста, с която щях да направя неописуеми неща.
– Обичам луната и луната ме обича – запя Сет някъде зад нас и можех да забия юмрук в стената още тогава. Нима на това шибано място нямаше личен живот? – Ей, лунни приятели, да отидем да видим Луната заедно? Всички останали ще дойдат скоро. Казаха нещо за това, че на вас двамата ще ви дадат пространство, но аз си помислих: – Защо ни поканиха всички, ако имат нужда от пространство?
– Не сме ви канили със себе си – казах раздразнено.
– Това е странно да го кажеш на твоя лунен приятел, лунен приятелю – каза Сет с подигравателна усмивка на лицето си.
Дарси се наведе настрани, за да погледне покрай мен, но аз не помръднах дори когато тя притисна ръка към гърдите ми, за да се опита да ме избута.
– Не сме лунни приятели – изтърсих аз.
– Е, това ми се струва ужасно лунен приятелю, Ланс – каза Сет леко. Бях сигурен, че се опитва да ме настрои и по дяволите, това се получаваше.
– Престани да казваш лунни приятели – изръмжах аз.
– Какво е лунен приятел? – Попита любопитно Дарси.
– Това не е нещо – изръмжах аз.
– Еми, абсолютно е нещо. И аз бих могъл да знам, тъй като съм бил на Луната – каза Сет твърдо.
– Наистина? – Замълчах, заобикаляйки го. – Не бях чувал.
– Да, ходих миналото лято. Кал ми купи билет. И докато бях там, имаше един наистина добре изглеждащ кратер, който прошепна името ми и…
– Знам – изпъшках, без да искам да чувам тази шибана история за хиляден път.
– Но ти каза… – започна той.
– Бях саркастичен – изсъсках и той се изсмя.
– О, Ланс, ти толкова ми завиждаш, че съм ходил на Луната. По дяволите, те не биха пуснали на Луната засрамен от властта фея, нали? Или може би ще го направят, но тогава ще те оставят там, за да не причиняваш повече неудобство на хората тук, на Земята… – каза той замислено, а гримасата ми се задълбочи. – Не, всъщност те не биха проявили такова неуважение към Луната.
Дарси ме хвана за ръката и ме издърпа през вратата, преди да реша да счупя врата на мутрата.
Докато той ни следваше, се опитвах да разбера дали си струва да се върна назад и да изчакам още цял месец, докато пълната луна отново изгрее, за да можем да направим това без Сет. Но, по дяволите, не можех да измисля достатъчно добра причина, за да го направя.
Усещането за магически защитни заклинания се промъкна през мен, когато излязохме от часовника, който скриваше входа на „Бъроуз“, след което се насочихме към вратата на фермата.
Опитах се да не обръщам внимание на Сет, докато той преразказваше още от историите си от Луната, но това беше невъзможно. Единственото нещо, което ме спираше да му затворя устата завинаги, беше ръката на Дарси, която стискаше моята, и погледите, които ми хвърляше и които казваха, че убийството на Вълка няма да се отрази добре.
Когато излязохме навън и стражите се появиха пред нас, издърпах ръката си от тази на Дарси и отстъпих няколко крачки зад двамата, а тя ми хвърли намръщен поглед през рамо. Свикни с това, красавице. Няма да те съборя със себе си.
– Принцеса Дарси. Казвам се Барни фон Бондервил и съм на вашите услуги. Моля ви, позволете ми да ви изведа далеч от този паразит, който е „засрамен от властта“. Най-близкият страж наведе глава, преди да ми хвърли отвратителен поглед.
Гневът отрови кръвта ми, но аз се отдръпнах още малко, прегръщайки сенките пред фермата, докато Сет и Дарси се движеха в сиянието на файтоните на стражите. Презирах, че трябва да се сдържам всеки път, когато някой ме обижда, но ако тръгнех да чупя костите на всеки, който се изказваше така за мен, целият бунт щеше да бъде в опасност.
– Той не е паразит – изръмжа му Дарси и той се поклони по-ниско. Шибано я обожавах, че се застъпи за мен по този начин, но наистина трябваше да я накарам да спре. Щяха да започнат да се съмняват в здравия и разум, ако продължаваше така.
– Простете ми. С какво мога да ти помогна? – Попита Барни.
– Само се уверете, че не ни безпокоят – каза тя рязко и всички стражи се отдръпнаха, когато тя мина покрай тях, поглеждайки през рамо, когато разбра, че не съм точно зад нея.
Очите и веднага намериха моите, макар да бях сигурен, че едва ли щеше да ме види тук, в тъмното, но Блу винаги имаше начин да ме открие.
– Ланс, върви до мен – заповяда тя с високо вдигната брадичка, а аз надали ще пренебрегна заповедта на моята кралица. Изстрелях се на нейна страна, вървях с нея през дебелия сняг, макар че засиленият ми слух не пропусна да чуе мърморенето на думите между стражите и изведнъж се усъмних в избора си да се движа толкова близо до нея, докато все още ни виждаха. Ако кажат на останалите бунтовници и хората разберат, че сме двойка, Дарси може да загуби подкрепата им, а аз не можех да понеса отговорност за това.
– Защо държи наоколо този престъпник? – Каза Барни фон шибания Диквейд.
– Сигурно е полезен за нея, но да се надяваме, че това няма да продължи още дълго.
– Да, скоро ще го изхвърли. Тогава той ще се стопи на фона на обществото, където му е мястото.
Гръбнакът ми настръхна при тези думи, желанието в мен да отвърна на удара и да им покажа мярката на силата си се надигна в мен като цунами. Технически бях лишен от това право. Не ми беше позволено да предизвиквам на бой феи заради статута си и макар да не ми пукаше, че нарушавам закона, не мислех, че тези задници ще са извън това да ме затворят за това. Дарси и Тори може и да държат властта тук, но тя беше твърде дълбоко вкоренена в нашия вид, за да се откажа от позора си, след като той беше станал толкова публичен, толкова официален.
Дори и Вега да можеше един ден да заеме трона и да ме помилва за престъпленията ми, щетите вече бяха нанесени. Никога нямаше да бъда смятан за достоен за принцеса на Вега. Но през цялото време, докато тя ме искаше, аз щях да продължавам да идвам при нея тайно, да предлагам всичко от себе си, докато тя ме искаше. Но дълбоко в себе си знаех, че ако в крайна сметка седне на трона до сестра си, ще трябва да помисли за наследници на този трон. А една посрамена от властта фея не би могла да осигури легитимни такива. Никоя фея в тази земя нямаше да ги признае за такива, дори и Дарси да го нареди, това беше нашият начин. Така че кой бях аз, за да и отнема това? Да стоваря това бреме върху децата и? Никога не съм се възприемал като баща, но с нея всичко беше възможно.
Погледът ми се спря на Сет над главата на Дарси, докато вървяхме по снега, следвайки светлината на Файлийт, която Дарси беше хвърлила, докато се насочвахме към границата.
– Дариус имаше да каже нещо интересно за теб, мутро – казах аз и той ме погледна с интерес.
– Дали става дума за зърната? Защото мога да ви науча на това, ако и двамата искате да го опитате? – Попита той развълнувано.
– Ерх. – Дарси смръщи нос към него. – Какви зърна?
– Не отговаряй на това – изръмжах, когато Сет отвори уста. Нямах никакво желание да слушам за него и за странните секс глупости, с които се занимаваше в свободното си време.
– И какво е тогава? – Попита Сет, изглеждайки още по-любопитен.
– Явно си ме подлудявал, карал си ме да ревнувам, когато ставаше въпрос за Дарси, за да се опитам да си я върна. Приковах го с остър поглед и на лицето му избухна усмивка, тъй като Блу погледна към него за отговор и на този въпрос.
Сет пъхна ръка в дългата си тъмна коса, усмихвайки се като задник.
– Не мога нито да потвърдя, нито да отрека тайните си планове на мозъчен тръст.
– Ами нека го кажем така. Или си ми изпратил свои снимки с нея само за да се опиташ да ме ядосаш, или наистина си се опитал да ни събереш с нея и в момента вървиш по последните си стъпки към кървавия си гроб. – Усмихнах се като демон, сключих ръка около кръста на Дарси и я придърпах към себе си, докато се отдалечавахме от погледа на охраната.
– Сет? – Побутна тя, докато той поглеждаше между нас, обмисляйки отговора си.
– Добре, истината е, че те изиграх като възбудено малко пиано, чиито клавиши не са докосвани от десетилетие – каза Сет, а усмивката му беше широка, нахална и пробивна.
– Шегуваш се с мен? – Изръмжа Дарси, а в косата и заискриха искри, докато се опитваше да се хвърли към него, но аз я държах, вперил поглед във Вълка, който ни беше объркал по всички възможни начини.
– Защо? – Попитах с премерен тон, решавайки как да подходя. Можех да бъда разумен човек. Ако определението за разумен беше да окачиш този наследник на дърво и да го биеш като пинята, докато вътрешностите му не изтекат.
– Не се ядосвай – помоли той с хленчене в гърлото, като гледаше повече Дарси, отколкото мен. – Знам как работят защитните задници. Ланс се раздаде докрай, защото смяташе, че така е правилно да постъпи. Той е благороден задник, разбираш ли? Така че трябваше да го побутна, като го накарам да си помисли, че съм те разпънал в леглото си и съм те чукал сурово като добра малка Бета.
Кътниците ми се удължиха само при идеята за това и аз се стрелнах към него, като се блъснах във въздушния щит в същия момент, в който силно земетресение ме повали на земята.
– Виждаш ли? – Каза невинно Сет, като погледна Дарси с големи очи. – Той лесно се изнервя. Той е като чихуахуа с размерите на горила.
Изръмжах, като ударих ръката си във въздушния му щит и го замразих, преди да хвърля юмрука си срещу него достатъчно силно, за да пробия дупка в него. Той изкрещя, когато го хванах за глезена и замразих и него, а краката му се сковаха като дъски под въздействието на моята сила, преди да се преобърне напред, разбивайки се през леда и приземявайки се върху мен.
– Престани – задъха се Дарси и избута Сет от мен, така че той падна на земята по гръб, а краката му все още бяха замръзнали заедно и твърди като дъски.
Изправих се на крака, избърсвайки снега от задника си, докато Сет използва въздушна магия, за да се изправи на крака като някакво неловко плашило.
– Е, това е благодарност от теб. Ако не бях аз, дори нямаше да сте отново заедно. – Той се поклащаше напред-назад, докато въздушната магия го държеше изправен, а замръзналите му ботуши едва докосваха земята.
– Ако не беше ти, нямаше да минем през ада, мислейки, че ще кажеш на хората за нас – изригнах.
– Никога нямаше да го направя. – Той извъртя очи и скръсти ръце, поклащайки се настрани и напред-назад. – Ти си толкова драматичен, Ланс.
– О, аз съм драматичен? – Подиграх се. – Всичко в нелепия ти план беше драматично.
– Точно затова ще станем толкова добри приятели, когато спреш да държиш на тези глупави обиди. Знаеш ли какво казват хората за обидите? Това е като да вземеш кибритена клечка и да очакваш, че врагът ти ще се надруса и ще се самоубие. Но аз никога няма да се дрогирам и да се самоубия, Ланс. Ще бъда винаги тук, като твой приятел. Просто се отдай на това, братко. Това е неизбежно. Както ти и Дарси бяхте неизбежни.
– Това е доста мило – каза Дарси и ме погледна с трепкащи мигли.
– Не. – Посочих към нея. – Не се хващай на тези глупости. Той се държи като кученце, когато иска нещо, но все още е дивият Вълк, който ти отряза косата, Блу. Никога няма да забравя какво беше чувството да те намеря на земята след неговата жестокост.
– Хайде, аз съм правил много по-лоши неща от това на приятелите си и те все още ме обичат. Веднъж затворих Макс в стая, пълна с мантикорски пръдни, за три часа – и да ти кажа, беше много работа да вкарам тези мантикорски пръдни там. Поне Дарси можеше да си отгледа косата с една проста отвара, а Макс и до днес има спомени от пръднята на Мантикора. Той дори не може да се доближи до Мантикор, без да се почувства зле. А вие така или иначе ускорихте целия процес на растеж на косата, нали, така Професоре? Той ме погледна остро. – Дарси ми каза, че сте и помогнали да се сдобие с тази отвара. Това не беше много фейски от ваша страна, сър, нали? Станахте смъртен заради това момиче и сега го разбирам. Тя е вашето лунно цвете. Рядко, с мускулести венчелистчета и къдрава златиста коса, която просто искаш да стиснеш в юмрук, докато го караш да се усмихва…
– За какво говориш? – Попитах.
– Въпросът е, че тя е специална. – Той погледна Дарси с кучешка усмивка. – Тя и Тори са нещо друго. И всички гадости, които им направихме? Е, наречи ме кретен, но мисля, че това ги накара да разцъфнат.
– Искам да кажа, че никога няма да ти се отблагодаря за това, но мисля, че се прецакахте. – Сви рамене Дарси. – Казахме ви, че никога не сме искали трона, но после вие ни натискахте и натискахте и ни накарахте да го искаме повече, отколкото можете дори да си представите.
– В крайна сметка вие така или иначе щяхте да го искате – каза той, а в очите му вече имаше предизвикателство. – Но аз обичам малко съревнование, бейби, ще бъда повече от щастлив да ти набия задника, когато се наложи.
– Ще видим – подхвърли Дарси и аз се намръщих на начина, по който се гледаха, виждайки приятелството им както трябва за първи път, откакто се бях върнал в живота на Дарси. И, по дяволите, изглеждаше познато. Като онази връзка, която изпитвах с Гейбриъл.
Погледът ми се плъзна към Сет, докато дъвчех вътрешната страна на бузата си, знаейки, че никога няма да харесам този човек, но може би засега мога да бъда цивилизован. Заради Блу.
Бръкнах с пръсти, разтапяйки леда, свързващ краката му, и веждите му се извиха, докато се спускаше към земята и ги разтърсваше, за да върне усещането в тях.
– Току-що станахме ли истински лунни приятели? – Попита той с надежда, която блестеше в очите му.
– Категорично не. – Обърнах му гръб, тръгнах надалеч през снега и погледнах към луната, докато измъквах монетата от джоба си и я оставях да се разшири обратно в дневника на баща ми.
Ухото ми долови едно хленчене и забелязах Ксавие да лети над нас, кръжейки в редките облаци, които висяха като памук в тъмното небе. Усмивка трепна в ъгъла на устните ми, когато той направи каруцарско колело, а след това и барелеф във въздуха, а люляковият блясък улавяше светлината на луната, докато се стичаше от гривата му във въздуха.
Пъхнах два пръста в устата си, свирейки, за да привлека вниманието му, и той изръмжа в знак на поздрав, докато се спускаше към земята и се приземяваше леко пред мен. Протегнах ръка, за да потъркам носа му, и той изхърка щастливо, преди да навлезе в личното ми пространство и да пусне брадичка на рамото ми в конска прегръдка.
– Здравей, Ксавие. – Потупах го по рамото, като забелязах торбата на гърба му и когато той се преобрази във формата си на фея, я свали и извади някакви дрехи от нея, като навлече панталон и риза, докато се тресеше от студа.
– Какво правите тук? – Попита той, когато Дарси и Сет се присъединиха към нас. Вдигнах дневника и той издаде леко подсмърчане от любопитство. – Мога ли да се присъединя към вас?
– Разбира се, стига да ми дадеш малко кръв. – Усмихнах се, а той въздъхна и раменете му се отпуснаха.
– Добре, но не казвай на никого, че съм вие-знаете-какво – каза той под носа си.
– Добре, човече – съгласих се аз. – Но искам да кажа, че всички знаят.
– Да, всички – намеси се Сет. – Само днес следобед казах на осем души и те са клюкари, Ксавие, истински клюкари. Бих казал, че са казали на поне още трима души, така че това е…- Той започна да брои пръстите си и Дарси удари ръцете му обратно, за да го спре.
– Няма от какво да се срамуваш – каза тя и Ксавие я погледна с надежда в очите.
– Наистина? – Той погледна към мен, а после обратно към нея. – Ти все още ли си такава? – Прошепна той с надежда и аз изръмжах от смях.
– О, хм… – каза тя, прехапвайки устна, преди също да избухне в смях, а очите и срещнаха моите, когато и се усмихнах мръсно.
– Добре, разбрах – промълви Ксавие, а ушите му порозовяха, докато стискаше устни към нас.
Сет също започна да се смее, което веднага го направи вече не смешно, тъй като улови погледа ми и кимна заедно с мен. Усмивката ми се изгуби, като вместо това му се намръщих, хванах ръката на Блу и я придърпах към себе си.
– Краката на Дарси са по-разтворими от фъстъчено масло, когато става дума за теб, нали Ланс? – Сбърчи вежди към мен Сет, а аз му показах зъбите си в отговор.
– Замълчи, Сет – изръмжа Дарси и за миг се обърна в ръцете ми, като го нападна като разярен тигър.
Погледнах я изненадано надолу, открих, че чертите и са изкривени в ръмжене, и се усмихнах на джобното си чудовище, докато я държах. Макар че може би трябваше да я оставя да се разправя с глупака.
– Уау, бейби, искаш ли да се преместя, за да можеш да гониш косматата ми опашка? – Размърда дупето си Сет, докато тя отново се нахвърли върху него, а аз реших, че майната му, и я пуснах. Тя скочи върху него с ръмжене, а аз сгънах ръце, докато гледах как се развихря и го събаря на земята с порив на въздух, от който той изпищя като кученце. Той използва една лиана, за да я изтръгне, и тя се строполи по гръб в снега, преди той да скочи върху нея с крясък от възбуда, като запрати цял юмрук сняг в лицето и.
– Ей – излаях аз, докато Ксавие гледаше изненадано, но моето момиче веднага събра с магията си голяма топка сняг, като я окачи над него за една секунда, преди да я пусне на главата му като шапка и да я оформи в член със смях, конструирайки и чифт топки над лицето му.
Приглушеният му вик дойде от вътрешността на снега, докато той се търкаляше от нея и драпаше по снежния член, за да го откъсне от лицето си.
Усмихнах се на паникьосаната му борба, наведох се, за да помогна на Дарси да се изправи на крака и да я целуна по хладната буза.
Хубаво се справи – казах аз, като не можех да не я похваля, сякаш бяхме на урок в „Зодиак“. Наполовина се изкушавах да и дам и няколко точки за тази отливка.
Тя се спъна в мен за секунда, примигвайки силно, а аз се намръщих, докато прокарвах пръсти през косата и, за да разпръсна полепналия по нея сняг.
– Добре ли си? – Попита Ксавие, приближавайки се под светлината на Дарси, която все още висеше над нас и леко потрепваше, сякаш магията и отслабваше.
– Тя е чудовище – оплака се Сет, докато се изправяше на крака, като си поемаше въздух, преди да се усмихне като маниак. – Тя е зловеща.
Дарси се усмихна и притеснението ми отмина, когато от кожата и се издигна топлина и парата се уви около косата и, за да стопи и последния сняг от тялото и.
Едно размазване и свистене привлякоха вниманието ми, главата ми се завъртя секунда преди Кейлъб да пристигне с Дариус на гърба си, а Макс и Тори да балансират несигурно върху всяка от протегнатите му ръце.
– Казвах ви, че мога да ви нося всички наведнъж – каза Кейлъб с нахална усмивка, докато поставяше всички на крака.
– Едва не ми счупи крака, когато се удари в стената, пич – каза Тори, докато палеше огън в ръцете си, за да ги стопли.
– Ключова дума почти – каза Кейлъб и Сет се ухили.
Дариус удари Кейлъб в бъбреците с предизвикателна усмивка. – Счупиш ли и крака, ще ти счупя хубавото лице.
– Винаги си бил толкова ревнив към хубавото ми лице. Всяко извинение да се отървеш от конкуренцията, нали Дариус? – Подиграваше се Кейлъб и Дариус го бутна, но лекомислието на Кейлъб означаваше, че той просто танцува около него и се премести на страната на Сет.
– Джери каза, че ще дойде да ни посрещне – каза Макс, като погледна Атласа си, а очите му блестяха с надежда, докато поглеждаше през рамо, сякаш тя можеше да се появи всеки момент.
– Кога ще я поканиш на среща, човече? – Попита Кейлъб.
– Поканих я на среща петдесет пъти – каза Макс с мъка. – Тя просто започва да ме нарича глупав морски бозайник или някаква глупост, а след това преминава в някакъв морски език, който просто не разбирам, но ми е толкова трудно, че дори не мога да се концентрирам повече.
Тори и Дарси се спогледаха, след което започнаха да се смеят.
– Какво? – Поиска Макс. – Вие двете знаете ли нещо за този рибен език, което аз не знам?
– Нямам представа, пич – каза Тори през усмивка. – Но е шибано смешно.
– Изглежда, че харесва риби, така че мисля, че е привлечена – предложи замислено Дарси и лицето на Макс просветна при това.
– Знам, че ме харесва, само че не знам дали ме иска, дали ме иска истински, разбираш ли? – Въздъхна Макс.
– Можеш да опиташ да я попиташ? – Предложих.
– Да, да вземаш съвет от човек, който е прецакал ученичка, влязъл е в затвора за това и сега се срамува от властта, не ми се струва най-добрата идея, но все пак благодаря, човече – каза Макс небрежно и аз стиснах челюст.
– Не бъди задник – изръмжа Дариус, но на мен не ми пукаше. Щях да загубя толкова сън заради това, че наследниците не ме харесват, колкото ако бях взел десет приспивателни и си бях легнал на пухкаво облаче.
– Може би трябва да пробваш с Капела Смоулдук – предложи Сет.
– И какво, по дяволите, е това? – Попита го Макс, свеждайки очи към него.
– Бих заложил и двете си ръце, че току-що го е измислил – казах аз.
– В никакъв случай, това е моето силово движение – настоя Сет. – Наполовина тлеене, наполовина съблазняване. Хайде, Кал, нека им покажа как действа. – Той дръпна ризата на Кейлъб, придърпвайки го в личното си пространство, и всички ги наблюдаваха с приковано внимание.
– Какво правиш? – Промълви под носа си Кейлъб.
– Ще видиш – каза Сет и се наведе близо до него, така че да са нос до нос, след което сведе поглед към устата на Кейлъб. Сет намокри устни, а в очите му се появи желание, докато ръката му се спускаше по гърдите на Кейлъб, а погледът му не се откъсваше от този на приятеля му.
Изведнъж се почувствах сякаш наблюдавам нещо лично и погледнах към Дарси, която с интрига стрелкаше очи между двамата.
Ръката на Кейлъб падна на кръста на Сет за най-кратко време, почти като че ли искаше да го придърпа по-близо, преди да го отблъсне с крачка назад и да прокара същата ръка през косата му, смеейки се малко.
– Майната му, човече, тази глупост може и да действа на глутницата ти, но не и на мен – каза той пренебрежително и се кълна, че Сет издаде леко хленчене.
За какво, по дяволите, ставаше дума? Ами нали, не ми пука.
– Да направим ли сега това с книгата? – Предложи Дарси развълнувано, поглеждайки към мен и вниманието на всички ме последва.
– Изчакайте ме, скъпи приятели от Бъроу! – Гласът на Джералдин прозвуча по снега, когато тя се плъзна към нас върху ледения лист, който беше хвърлила под краката си, и се плъзна грациозно до Макс, а светлокафявата и коса се развяваше по раменете и от вятъра.
Завъртях пръста си във въздуха и около нас се издигна ледена стена, за да ни осигури уединение. Дариус хвърли огъня, който гореше на земята между нас, и мястото веднага се затопли, макар че аз държах ледът да е твърд и компактен около групата ни, за да не се разтопи.
Кейлъб започна да прави мъхести седалки около мястото и аз се преборих с желанието да извъртя очи. Трябваше ли да превръща навсякъде в проклет дворец за себе си?
Все пак седнах и отворих дневника на баща ми в скута си, докато лъчите на луната падаха над нас отгоре.
Седяхме там повече от час, докато аз изброявах всички думи за силата на Имперската звезда, а Джералдин записваше нещата, които тя можеше да прави, на парче проклет папирус, което беше отляла с помощта на земната си магия, използвайки перо от кора и някакво органично мастило, което също беше измайсторила.
Тори и Дарси повтаряха всяка дума, докато я изричах, макар че беше ясно, че наследниците също ги запомнят с течение на времето, а лицата им бяха пълни със съсредоточеност. И се надявах това да не означава, че им хрумват идеи да използват звездата, ако някога претендират за трона. Тя беше предназначена за Вега и усещах как марката на Зодиакалната гилдия сърби под кожата на предмишницата ми при идеята някой друг да владее силата и.
Стигнах до последната празна страница на дневника и прокарах палец по празната хартия, опитвайки се да усетя някакво трайно усещане за баща ми там, тъжен, че това е краят на записките му за мен.
Джералдин нави папируса на руло и отля здрав дървен калъф за него, след което го плъзна вътре и го запечата здраво.
– Прав си, това беше истинска и чудна нощ. Но кокалите ми са уморени, а трябва да кажа честно и кладенеца, сега мога да отида и да се погрижа за моята лейди Петуния преди края на нощта.
– Защо аз да не мога да се погрижа за твоята Петуния? – Изпъчи се Макс и Джералдин го удари по главата с дървената кутия.
– Защото си непохватен плосък сом, ето защо, Макси, момче. Може би, ако се замислиш повече за твоята „nolly“, тогава ще можеш да ми поливаш моравата до края на деня. – Тя се приближи до ледената стена, издълба в нея врата и излезе в нощта.
– Какво е „nolly“? – Измърмори Макс, а на челото му се появи безнадеждна бръчка, но никой нямаше отговор.
– Това звезден знак ли е? – Попита внезапно Дарси, като се наведе близо до мен, а ароматът на ягоди се носеше от нея като най-сладкото изкушение.
– Хм? – Попитах, твърде разсеян от пълните и устни и големите и очи, за да направя нещо друго, освен да я гледам. Тя потупа страницата, върху която палецът ми все още беше поставен, и аз погледнах надолу, откривайки, че в горната част на хартията са се появили два малки символа на Близнаци.
– Какво, по дяволите…- Издишах.
Тя прокара пръст по един от символите, а отвътре внезапно пламна светлина.
– Свята работа. Тори, ела тук – призова тя.
Тори се премести от другата ми страна, а Дарси насочи ръката си надолу към другия символ, като накара и него да светне, и изведнъж светлината се разля по цялата иначе празна страница, разкривайки звезден знак след звезден знак, като всички те образуваха зодиакален пръстен около образа на изгряващото слънце.
Детайлите бяха красиви – деликатни линии, които свързваха знаците, и ръчно нарисувани изображения на съзвездията, обграждащи кръга. Отвъд тях имаше рисунки на скъпоценни камъни, които бяха свързани с всеки от звездните знаци. Бях водил курсове по този въпрос, как тези скъпоценни камъни могат да подсилят дарбите на всеки знак, когато се използват в различни магически практики, но нещо в тези специфични камъни придаваше на изображението пръстен на сила, който накара косъмчетата отзад на врата ми да се изправят.
Под него се откри ръкописна бележка от баща ми и вътрешността ми се развълнува от това, че открих още една връзка с него, усещайки го толкова близък в този момент, че сякаш гледаше през рамото ми.
– Какво е това? – Попита Дариус и аз прочетох думите на глас, докато всички се събраха да слушат.
„Шест бяха намерени и шест бяха изгубени. Това са камъните от първоначалните дванадесет. Всички те трябва да бъдат обединени, за да се възстанови равновесието в кралството и да се реформира зодиакалната гилдия. Ще намерите шестте, които възстановихме, в Чашата на пламъците.“
– Какво означава това? – Попита с любопитство Тори, докато аз разрязвах палеца на кътника си и протягах ръка във въздуха пред себе си, издълбавайки пръстите си през лунната светлина и призовавайки чашата към върховете на пръстите си. Извлякох я от самата атмосфера и останалите гледаха със страхопочитание как красивата сребърна чаша улавя светлината на луната.
Латински думи, изписани отстрани с красива калиграфия, привлякоха вниманието ми.
„Ego meum sanguinem confirmo in Vega regali acie.“
– Заклевам се с кръвта си в кралския род Вега – преведох аз.
Баща ми беше говорил за тези думи по-рано в дневника си; когато идваше време за посвещаване на нови членове в гилдията, те трябваше да ги произнесат и трябваше да призная, че мисълта за реформирането и ме развълнува.
Разгледах внимателно топлия метал, търсейки следи от скъпоценни камъни, инкрустирани в блестящата му повърхност, но там нямаше нищо.
Дарси взе чашата от ръката ми, наклони я, за да погледне дъното, и изведнъж шест красиви скъпоценни камъка се изсипаха от чашата върху снега в краката ми.
– Ооо, толкова блестящи – въздъхна тя и се наведе, за да вземе един дебел диамант, докато Дариус издаде ръмжене на притежание и се втурна напред, за да събере някои от останалите, докато коленичи в снега.
– Тези не са твои, Дариус. – Грабна ги от него Тори, но той имаше онзи див блясък в очите си, който винаги имаше около съкровищата, опитвайки се да ги изтръгне обратно от пръстите и.
– Аз ще се погрижа за тях – каза той твърдо. – Дай ми ги.
Ксавие изсвири със смях, докато Дариус се опитваше да измъкне диаманта от юмрука на Дарси, а аз се наведох, за да го взема сам, като го държах над главата си, за да го разгледам на светлината на огъня.
– Диамантът е в съответствие с Овена – казах, докато Дариус се опитваше да ми го отнеме.
Подхвърлих го във въздуха, като го накарах да изпусне останалите, докато се опитваше да го хване, и ги изтръгнах от снега, докато той падаше върху диаманта.
– Лунен камък за Близнаци – казах аз, като прокарах палец по красивия опалесцентен камък в дланта си. Всички те бяха с еднаква овална форма и размер, широки колкото палеца ми и идеално гладки. Можех да усетя тежестта на силата в тези камъни, всички те бяха по-девствени от всички, които някога бях виждал.
– Какъв е този? – Попита Дарси, като посочи един тъмночервен камък, а Ксавие, Сет, Кейлъб и Макс се изправиха, за да го разгледат по-добре.
– Рубин за Рака – казах, когато Дариус отново ме заобиколи, а очите му се спряха на скъпоценните камъни в дланта ми.
– Дай ми ги – заповяда той, но Наследниците го хванаха за раменете, за да го задържат, а юмрукът му все още беше заключен здраво около диаманта.
– Те не са твои, принадлежат на гилдията – каза Тори с усмивка. – Така че, ако не искаш да се запишеш, не можеш да играеш с тях.
– Никога – изсъска Дариус.
След това преобърнах светлозеления скъпоценен камък в ръката си.
– Това е Перидот за…
– Лъв – довърши Дариус с ръмжене. – Моят звезден знак. Моят скъпоценен камък. Моят.
– Успокой се, братко – опита се Ксавие, но Дариус беше в лудост от съкровището на дракона, очите му блестяха в златисто, а от устата му се разнасяше дим.
Тори ми подаде онзи, който бе успяла да вземе в ръцете си като последен от шестте, и очите на Дарси светнаха при вида на невероятния син сапфир.
– Това е за Дева – казах аз, а лунната светлина караше скъпоценния камък да блести красиво.
– Ще ги пазя – настоя Дариус.
– Мога ли да видя диаманта? – Попита Тори, протягайки ръка, но юмрукът на Дариус само се стегна около него.
Наследниците го повалиха по гръб и Сет седна на гърдите му, а Кейлъб използва вампирската си сила, за да разкъса пръстите му.
– Не! – Изръмжа Дариус, когато Макс го грабна и ми го подхвърли.
– Лош дракон – подразни го Тори, но Дариус само се бореше още по-силно, за да избяга от останалите, които имаха доста проблеми да го задържат.
Вмъкнах всичките шест обратно в чашата и насочих чашата обратно към лунната светлина, като цялото нещо изчезна точно преди един Дракон да се сблъска с мен.
Паднах от седалката си, удряйки се с гръб в земята, докато Дариус отчаяно драпаше по ръцете ми.
– Върни ги обратно – нареди той, а очите му бяха ярко златисти и стеснени до процепи.
– Не, аз съм добре. – Усмихнах се подигравателно, а той изръмжа дълбоко в гърдите си от неудовлетворение. – Но ми кажи, ако промениш решението си да станеш член на гилдията. Скоро ще набирам нови членове. Може би ще мога да те направя пазител на камъните, ако го направиш.
– Козел – измърмори той, докато ставаше, но виждах как напрежението напуска позата му сега, когато скъпоценните камъни вече не се виждаха.
Изправих се, взех дневника, който беше в скута на Дарси, и намерих страницата отново празна на мястото, където беше зодиакалният кръг.
– Предполагам, че трябва да намерим и останалите…
– И как ще го направим? – Намръщи се Тори.
– Хм… подобни скъпоценни камъни са много редки. Сигурно има някакъв запис за тях – казах замислено аз. – Но за съжаление книгата, от която се нуждая, за да ни каже повече, се намира в кабинета ми в Академията „Зодиак“. Имам том, наречен „Камъни на небето“, в който са изброени всички известни мощни камъни в Солария, датиращи отпреди повече от две хиляди години.
– Разбира се, че имаш – каза Дарси с подигравателна усмивка и аз и се усмихнах.
– Е, там не ни е от полза – въздъхна Кейлъб. – Как ще я вземем?
– Ще попитам Гейбриъл на сутринта – казах аз. – Може би има друга версия, с която можем да се сдобием… макар че това беше особено рядко издание, което ми даде баща ми. Ако е искал да намеря тези камъни, може би е имало причина да ми даде тази книга.
– Наистина ли мислиш, че имаме нужда от някакви случайни камъни? За какво изобщо е нужна гилдията? – Попита Макс. – Струва ми се, че е купчина стари традиционни глупости. А и не е като Вега да управляват повече така или иначе.
Тори замахна с удар в ръката му.
– Сигурен ли си в това, големецо?
Той се усмихна в отговор и остави водата да се плъзне между пръстите му в знак на предизвикателство, докато се изправяше пред нея.
– Можем да разберем тук и сега дали искаш да ти набия задника? – Предложи той и погледът в очите на Тори говореше, че е дяволски изкушена от това.
– Бащата на Ланс нямаше да положи всички тези усилия, за да се увери, че знае за тези неща, ако не бяха важни – каза Дарси, като върна вниманието на всички към въпроса и аз кимнах в знак на съгласие.
– Добре, ще намерим мистичните камъни или каквото и да е друго. Но точно сега ми се спи – каза Сет през прозявка.
– Ето. – Пристъпи към мен внезапно Ксавие, разрязвайки палеца си с ледено острие в дланта си. – Имаш нужда от кръвта за еликсира, нали? – Промълви той и аз се усмихнах в знак на благодарност, като създадох в дланта си малка кутийка с лед и събрах от него необходимото, преди да я запечатам и прибера в джоба си.
Разтопих ледената стена около нас и започнахме да се връщаме към Бърлогата, докато аз изпадах в съзерцателно мълчание как бих могъл да се сдобия с тази книга. Не беше като да можем да се върнем в кампуса, за да я вземем. Това беше най-опасното място за нас в Солария в момента, освен тронната зала на фалшивия крал.
Спрях се в задната част на групата, докато стражите ни поздравяваха, като спазвах достатъчно разстояние от близначките, за да не ги засрамя с присъствието си. Стражите все пак ме погледнаха, носовете им се набръчкаха и между тях се разнесоха още тихи думи, докато ме пускаха.
Знаех, че срамът от властта е гаден, но това беше дори по-лошо, отколкото си представях. Сякаш имах постоянна марка на челото си, която ме маркираше като заразен, и не знаех как щях да издържа цял живот на това. Особено като се има предвид, че единственото, което исках от толкова време, беше да обявя Дарси публично за своя, а сега бях принудена да пазя тази тайна отново и отново. Беше непоносимо и знаех, че и тя не е доволна от това. Просто нямаше друга възможност.
Когато се върнахме в тунелите и стигнахме обратно до кралските покои, Дарси се огледа, за да ме намери, а в очите и пламтеше нужда, която исках да изпълня.
Другите и казаха „лека нощ“, когато тя се спусна зад тях, и докато стигне до мен, останахме сами и въздухът се сгъсти от желание.
– Престани да се държиш на разстояние от мен около бунтовниците – каза тя, а между очите и се образува бръчка, докато аз поклащах глава на една страна.
– Това е за добро, красавице – отвърнах, като погледнах през рамо, за да се уверя, че никой не ни наблюдава.
Тя ме хвана за ръката и ме повлече към кралските покои и по страничния коридор, който водеше към частните бани, преди да ме спре.
– Какво съм ти казвала за вземането на решения, които са в мой интерес? – Каза тя строго, докато мракът ни поглъщаше, а трептенето на светлината на огъня от свещника в далечния край на тунела едва достигаше до нас.
– Аз съм засрамен от властта, Блу, не мисля, че разбираш мащаба на това, което означава – казах сериозно.
– И не мисля, че разбираш факта, че не ме интересува какво означава това. Ще се боря, за да накарам всички да видят колко си достоен. Ще направя така, че всички да забравят тази глупава титла, поставена върху теб – каза тя яростно и аз, по дяволите, я обичах за това.
– Това не е толкова просто. – Заиграх се с един кичур от косата и, като харесах начина, по който тъмносиният цвят блестеше дълбоко на светлината на огъня.
Похотта замъгляваше мислите ми, докато се взирах в това пленително същество пред мен, желаейки я във всяко отношение, винаги.
– Да, така е – настояваше тя. – Ти си ми равен. Мъжът, в когото съм влюбена. И сега няма да ти позволя да продължаваш да се държиш така, сякаш си някаква по-малка фея. Всъщност искам да ти докажа колко много мисля за теб…
Тя прокара ръка по гърдите ми, засмуквайки долната си устна, преди бавно да потъне на колене върху твърдия каменен под, което накара пулса ми да премине през шибания покрив.
– Не. Ставай, Блу – изръмжах, навеждайки се, за да я издърпам, но тя отблъсна ръцете ми, а в очите и пламна опасен огън.
– Ще коленича пред теб, както ти би коленичил пред мен. Ти си моят крал и аз ще търкам коленете си за теб, докато не се наситиш – каза тя мощно и изведнъж ми стана толкова твърд за нея, че едва издържах.
Тя стискаше члена ми през панталона, очите и бяха вперени в моите, докато аз се опирах с една ръка на стената зад нея и се отдавах на желанията и. В крайна сметка само обичах Блу и с тези думи на устните ѝ и с начина, по който големите и зелени очи ме попиваха, бях разбит. Напълно, шибано разбит на парчета заради нея.
Тя дръпна панталоните ми надолу, освобождавайки цялата ми дължина и се наведе напред, за да прокара език по долната част на члена ми. Изстенах от нуждата за още, докато тя ме дразнеше с този върховен език, нагоре-надолу, преди да ме вземе в ръка и да засмуче върха на трептящата ми главичка между устните си.
– Блу – въздъхнах, свободната ми ръка падна върху косата и, когато тя ме пое по-дълбоко, устата и беше гореща, влажна и перфектна около мен, докато започна да помпа основата на члена ми.
Проклех, докато тя прокарваше език по главата на члена ми по начин, който ме караше да стена и да искам да остана в този момент колкото се може по-дълго.
– Толкова шибано красиво – изръмжах, а дъхът ми се учести, докато ръката и се плъзгаше нагоре-надолу по ствола ми с твърди, плътни движения, които ме молеха вече да се разпадна за нея. – Погледни ме, Блу.
Очите и се вдигнаха нагоре, за да срещнат моите, и аз се подпрях по-силно на стената, докато тя ме владееше с този единствен поглед. Устните и бяха зачервени и блестящи, докато пръстите ми се провираха през косата и, а аз поех управлението от нея, задвижвайки бедрата си напред, за да чукам тази перфектна уста.
Клепачите ми се притвориха, когато тя ме поемаше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърлото си, стенейки така, сякаш обичаше всяка секунда да ме задоволява, и само този звук предизвика нов прилив на кръв към члена ми, докато се борех с неизбежното освобождаване, което тя изискваше от мен.
Очите и останаха в моите, а пламъците на ордена и горяха в краищата им, докато езикът и отново се плъзгаше по долната част на члена ми.
Мускулите ми се напрегнаха и кичур коса падна в очите ми, докато я гледах, запленен от това същество, което ме притежаваше до безполезния прах, съставляващ душата ми.
Ръката и се плъзна наоколо, за да стисне дупето ми, а ноктите и се впиха в плътта ми, докато очите и пламтяха със заповед да свърша. А аз бях твърде далеч, за да се опитам да се въздържа повече.
Напъхах се дълбоко в устата и, като я държах там, където исках, докато свършвах с ръмжене, а удоволствието ме разкъсваше като земетресение.
Тя поглъщаше всяка капка от мен и ближеше и смучеше покрай члена ми, докато аз се тресях от последвалия шок на абсолютната ми разруха.
След това я издърпах на крака, притиснах я до стената и потопих езика си между тези надарени устни, опитвайки себе си върху нея и опиянявайки се от това, че тя прави това с мен. Тя беше всичко. Най-ярката шибана звезда, която съществуваше във вселената, и по някаква неизвестна причина тя ме искаше.
Издърпах панталоните си нагоре с една ръка, целунах я дълбоко и бавно, ръката ми все още беше здраво вкопчена в косата и, докато горещият и език преследваше моя и от устата и в моята се разнесе тих стон.
– Ти ме държиш на каишка и в окови, Дарси Вега. Винаги ще бъда наблизо, ще те наблюдавам от тъмното, докато ме искаш там. Целунах ъгъла на устата и. Кътниците ми се впиха в устните и, докато гладът в мен се изостряше.
Тя вдигна ръката си, като хвърли бръснарско ледено острие между пръстите си и го прекара по палеца си. Паднах върху нея жадно, засмуках палеца и в устата си, докато тя ме гледаше с присвити очи, а вкусът на кръвта и беше като екстаз на езика ми.
– Ти си предназначен за слънчевата светлина, Ланс Орион. Така че ще стоиш с мен на нея или ще останем в мрака заедно – каза тя горещо и аз срещнах погледа и, а вкусът на същата тази слънчева светлина, за която говореше, вече беше на езика ми. Тя беше моята съдба и в това нямаше две мнения. Щях да я последвам толкова далеч в светлината, че да ослепея, или толкова дълбоко в тъмнината, че да се изгубя завинаги.
– Това заповед ли е, кралице моя? – Попитах с подигравка в гласа, докато плъзгах ръката си в панталоните и, откривайки, че цялата е мокра и гола за мен.
Преди тя да успее да отговори, вкарах два пръста в нея и тя наклони глава назад със стон, който ме накара да се втвърдя отново. И знаех, че ще прекарам всеки останал час от тази нощ или вътре в нея, или опитвайки я, защото тя не можеше да ме накара да свърша, без аз да и върна услугата десетократно.
– Да – задъхано изрече тя, докато я чуках с ръка и гледах как се разпада за мен. – Това е проклета заповед, кралю мой.
Назад към част 12 Напред към част 14
