6.
ДОВЕРИ МИ СЕ, БОГИНЬО. НИКОГА НЕ БИХ ТЕ ОСТАВИЛ ДА ПАДНЕШ…
Няколко дни след изпитанието Калона тъгуваше, като отново и отново възпроизвеждаше в съзнанието си катастрофалния завършек на това, което бе замислил като вдъхваща страхопочитание демонстрация на страст и сила.
Как се беше объркало толкова ужасно?
Беше се упражнявал ден след ден в тревистата прерия. Съседното племе на прерийните хора можеше да потвърди, че е създал много вихрени фунии от вятър и магия и че лесно ги е контролирал. Местните смъртници дори бяха започнали да му оставят дарове от храна, глинени съдове, пълни със скъпоценна охра, и грижливо изработени дрехи. Спомняйки си за привързаността на Никс към тези хора, Калона се бе облякъл внимателно за изпитанието, украсявайки се, за да ѝ угоди.
Нищо обаче не се бе развило така, както Калона беше планирал.
Еребус спаси положението и спечели удоволствието на Никс. Калона не можеше да си представи какво друго е спечелил Еребус от Никс.
Той нямаше да си позволи да се провали отново!
– Виновна е тази нещастна елементарна магия. Въздухът е толкова непредсказуем – толкова променлив. Грешен е изборът на Еребус на елементи. А дали моят избор на вода е по-добър? – Той обиколи поляната, която бе започнал да смята за своя. Беше достатъчно далеч от племето на прерийните хора, за да не минават често оттам, и достатъчно близо, за да бъдат лесно достъпни приносите, които те продължаваха да му оставят. Хората не представляваха особен интерес за Калона, но храната им го интересуваше, както и дебелите, меки кожи, които бяха оставили за спалното му легло. Не беше изненадващо, че повърхността на Майката Земя беше толкова твърда и неудобна, колкото и назидателният ѝ поглед. Безсмъртният нямаше истинска нужда от сън, макар че това не означаваше, че не оценява топлото и меко място, на което да се облегне.
– Кро-ак! Кро-ак! Кро-ак! – Над Калона гарваните, които бяха започнали да го следват из прерията, се присъединиха към тирадата му.
– Ако трябва да ме следвате, направете го тихо!
Черните птици се изправиха и го погледнаха. Калона поклати глава. – Трябва да се съсредоточа! Трябва да владея водата по-мъдро, отколкото въздуха. Трябва да спечеля удоволствието на Никс от Еребус.
Това не би трябвало да е толкова трудно. Преди проваления тест Никс редовно го бе търсила. Бяха прекарали много дни и нощи заедно и тя изглеждаше много доволна от присъствието му.
– Без да бъде ухажвана от непредсказуема стихия! – Калона изкрещя разочаровано, като накара гарваните да размахат неспокойно криле.
Калона спря да се разхожда и разсъждаваше на глас.
– Зарадвах я, без да използвам стихия или да призовавам Божествена магия за това. Направих го преди и ще го направя отново. И след една интимна, приятна пауза, в която и напомних, че тя желае мен, а не магии, стихии или непредсказуемата сила на творението, ще я отведа на следващото си изпитание. То ще бъде нещо просто и интимно като нашата пауза, и аз ще бъда победител, спечелвайки благоволението на Никс! – Калона се втурна към купчината кожи, кожени изделия и други подобни, които бяха богати дарове от прерийните хора. Разрови се из купчината, докато намери това, което търсеше – нож от черен камък, издялан до здраво, остро острие. – С всеки изминал ден все повече харесвам тези прерийни хора. – Калона зави ножа и кошницата с плодове и ароматни хлебчета в най-меката от кожите, а после се издигна в небето и се отправи на северозапад, търсейки това, което знаеше, че ще зарадва неговата богиня.
Не използва магия, за да отсече високия бор, макар че използва безсмъртната си сила, както и предвечната си бързина, за да го издълбае и да издълбае от него формата на грациозно заострена лодка. Калона откри, че му доставя удоволствие да използва ръцете си, както му доставяха удоволствие ароматът на дърво и гледката на лазурното езеро. Никс беше права за красотата на езерото. Цветът му беше толкова прекрасен, че той често поглеждаше към него, за да се увери, че това не е просто измама на зрението му. Но то не се променяше. Дори под лунната светлина огромният кръгъл водоем, обсипан с един покрит с дървета остров, сякаш блестеше в цвят на вода, а високите му стени приличаха на купа, направена от облаци, които бяха уловили небето.
Калона работеше без почивка през целия ден и нощ на малката лодка и докато работеше, си мислеше за Никс. Нейната красота го вдъхновяваше и когато приключи, той се отдръпна и огледа работата си. Калона беше много доволен. Плавателният съд беше повече от годен за плаване. Калона искаше да вярва, че той отразява и красотата на Никс. Навсякъде около него той старателно издълба символи, които му напомняха за богинята: звезди и луни, нежни раковини и вълни. Дори бе възпроизвел белите цветя, които тя носеше в косата си, когато я бе видял за последен път.
Той пренесе лодката по стръмния бряг на езерото, така че тя се спря на скалистия бряг. След това постави в нея дебелата, мека кожа, както и кошницата с плодове и хляб. Беше готов за Никс. Дори беше решил какво ще създаде за нея по време на следващото си изпитание. Не беше тренирал отново и отново, както с облака фуния, но беше сигурен, че е променил намеренията си достатъчно, за да не допусне същата грешка като преди. Този път нямаше да ѝ покаже силата на своята страст. Този път щеше да направи осезаема насладата, която изпитваше от красотата ѝ, и да ѝ покаже колко много я цени, в каквато и визия да беше избрала.
Имаше само едно нещо, което не можеше да измисли, и то беше как да накара Никс да дойде при него, без да използва Вода за призоваване на намесващата се Майка Земя. Искаше да остане насаме с богинята си преди изпитанието, да ѝ покаже какво са създали собствените му ръце за нея, преди да използва магията и Водата и да изиграе необходимото публично шоу.
На Калона никога преди не му се беше налагало да вика Никс при себе си. Тя просто се появяваше, обикновено се усмихваше и му казваше да спре да гледа толкова сериозно и да дойде да събира цветя с нея, да гледа лунната вода с нея или да я целуне, нежно, точно там, където невъзможно меката ѝ кожа се извиваше, за да се срещне с грациозните ѝ рамене…
Калона се поколеба мислено. Мисълта за целувка на Никс нямаше да предизвика богинята.
Може би трябва да опита да извика името ѝ.
– Никс? – Гласът му отекна над блестящо синята повърхност на езерото и прозвуча несигурно и почти детски. Калона сви рамене и опита отново. – Никс! – Този път ехото беше по-силно, макар че даде същия резултат. Никс не се появи.
– Мисли! – Заповяда си той. – Трябва да има начин да стигнеш до нея, без да използваш стихията на Майката Земя и без да довеждаш цялата тълпа тук.
Сякаш думите му бяха предизвикали малка част от тази тълпа, малкото същество излезе иззад близкия бор и заговори подигравателно с шепнещия си глас:
– Богинята не се вика като слугиня! Богинята заповядва, а не и заповядват!
– Ти си една от феите на Никс. Виждал съм те до нея в прерията.
Щом Калона заговори, Феята закрачи обратно зад дървото.
– Не бягай! Имам нужда от помощта ти. – Калона нагласи гласа си така, че да звучи приканващо, успокояващо. Съществото, движейки се със странна, течна грация, измъкна част от тялото си иззад дървото и го погледна. – Не се страхувай. Няма да ти навредя.
– Не се страхувам – отвърна феята, като се измъкна цялата иззад дървото.
– Точно така, не е нужно да се страхуваш от мен.
– Л’ота не се уплаши.
– Л’ота? Това ли е видът на Фея, който си?
Съществото изглеждаше напълно обидено.
– Аз съм Скиаед! Слугиня на богинята! Тя ме нарече Л’ота.
– Значи си близко до Никс.
– Винаги.
Калона скри усмивката си.
– Ако винаги си близо до Никс, тогава къде е тя? Аз не я виждам.
Странно оформеното тяло на Л’ота се развълнува, променяйки цветовете си от бледорозово до малиново и ръждиво.
– Не е тук. В другия свят е.
Калона не можа да сдържи усмивката си.
– Ти си тук и ме наблюдаваш за нея ли?
– Не! – Възкликна Л’ота, като гласът ѝ се извиси над обичайния шепот.
Усмивката на Калона избледня.
– Тя не те е изпратила да ме наблюдаваш?
– Гледам за себе си, а не за Богинята.
Веждите на Калона се вдигнаха развеселено.
– Защо искаш да ме наблюдаваш?
– Ти натъжаваш Богинята. Искам да знам защо.
Калона се почувства така, сякаш странната малка фея бе забила нож в сърцето му.
– Никс е била тъжна?
Издължената глава на съществото кимна, като накара розовите ресни на козината на главата му да се размърдат. – Искам да знам защо.
Калона си помисли, че съществото не звучи особено загрижено за Никс, нито дори притеснено, че нейната богиня е тъжна. Просто звучеше любопитно.
– Аз също искам да знам защо. И искам да се уверя, че тя никога повече няма да е тъжна заради мен. Единственият начин, по който мога да го направя, е да я накарам да дойде тук при мен, за да мога да поправя грешката, която съм направила и която я е натъжила. Л’ота, моля те, отиди при своята богиня и ѝ кажи, че я чакам – не, че я моля – да дойде при мен.
Феята остана съвсем неподвижна, а Калона затаи дъх и зачака. Когато най-сетне проговори, Л’ота изненада Калона с безгрижието си.
– Ако заповядате, ще кажа на Богинята ми, че я чакате тук.
– Ако ти заповядам? Това е всичко, което е необходимо, за да те накарам да кажеш на Никс, че съм тук и че я моля да дойде при мен?
– Няма значение. Не е моя грижа. Забелязвам само онова, което ми е заповядано да забележа.
Калона помисли, че съществото е напълно странно, но каза: – Тогава ти заповядвам да отидеш при Никс и да я помолиш да дойде при мен.
Тялото на Л’ота напълно се втечни и тя изчезна, оставяйки Калона да се взира след нея и да се тревожи, че отново е допуснал грешка.
* * *
– Ти намери любимото ми езеро.
Гласът ѝ го стресна. Той беше седнал на една скала и се взираше в синята вода. Толкова много време беше минало, откакто странната малка скейед беше изчезнала, че той беше започнал да се отчайва от идването на Никс. Гласът ѝ беше като балсам върху болезнената рана в сърцето му. Той се изправи и се обърна толкова бързо, че едва не загуби равновесие.
Тя се усмихна.
– Здравей.
– Здравей – каза той. Той се вгледа във всеки детайл на своята богиня. Днес тя беше избрала да се появи пред него като младата девойка, която беше, когато се бяха срещнали за първи път. Русата ѝ коса се спускаше покрай раменете ѝ. Роклята ѝ беше семпла, в цвета на лятното небе – цвета на очите ѝ. Единственото украшение, което носеше, беше мантията от звезди, която лежеше върху косата ѝ като украса за глава, направена от сребърни нанизи с диаманти, и очарователните сапфирени татуировки, които украсяваха кожата ѝ.
Никс беше най-красивото нещо, което Калона някога беше виждал, и знаеше, че може да прекара цяла вечност, взирайки се в очите ѝ.
– Липсваше ми. – Те изрекоха думите заедно.
Калона вече не можеше да се сдържа. Дългите му крачки затвориха пространството между тях и той нежно, внимателно я взе в прегръдките си и просто стоеше, държейки я, вдишвайки аромата ѝ, докато всяка частица от съществото му се радваше.
– Да – каза той, галеше косата ѝ и шепнеше в ухото ѝ. – Намерих любимото ти езеро.
Тя се отдръпна малко, за да може да се усмихне в очите му. – Радвам се, че ме потърси.
– Радвам се, че дойде. – Той отвърна на усмивката ѝ. Плашеше го как присъствието ѝ можеше да го направи толкова щастлив и как нейната абсурдно отсъствие може да го направи толкова нещастен, но той изтласка тези мисли настрана, решен да остане в момента, да се наслади на всеки миг, който имаше насаме с нея. – Направих ти нещо.
Усмивката ѝ помръкна.
– О. Готов си да изпълниш следващия тест ли? Трябва да се обадим…
Той докосна устните ѝ с пръст, като я накара да замълчи нежно.
– Готов съм да изпълня следващия тест, но първо искам да ти покажа какво направих за теб. Не съм използвал магия. Не призовах вода. Използвах само желанието си да те зарадвам. Нямам нужда от тест, който да ме научи на това. – Обгръщайки раменете ѝ, той я поведе към мястото, където бе стоварил лодката.
Той усети как тя се изненада.
– Ти направи това за мен?
– Направих.
Тя се освободи от половинчатата му прегръдка и се втурна към лодката, като прокарваше ръце по символите, издълбани около нея, и издаваше тихи звуци на възторг. Когато погледна към него, очите ѝ бяха пълни със сълзи.
– Исках да можеш да плаваш спокойно по езерото и да не мислиш за нищо друго освен за красотата, която те заобикаля – каза той. – Надявам се, че това ти харесва.
Никс се втурна към него и, смеейки се, се хвърли в прегръдките му. Вкопчена във врата му, тя покри лицето му с целувки, като между целувките казваше:
– Да, това ми харесва! Обичам го! Благодаря ти! Благодаря ти!
Той се смееше заедно с нея, докато разперваше крилата си и я вдигаше от земята, въртейки я около себе си. Никой от двамата не осъзна, че висят във въздуха, докато погледът на Никс не се опита да намери лодката. Тя изтръпна и се вкопчи в шията му. Калона стегна ръце около нея.
– Повярвай ми, богиньо. Никога не бих те оставил да паднеш.
Никс се вгледа в очите му.
– Вярвам ти. – После го целуна. Не игриво или нежно, както преди. Богинята го целуна така, сякаш беше жадна и само той можеше да задоволи нуждата ѝ.
Калона отвърна на страстта ѝ внимателно. Искаше да я притисне до себе си и да я обяви за своя. Но още повече искаше да я задоволи. Затова остави Никс да не бърза да изследва устните му, да докосва лицето му, да прокарва пръсти през дългата му гъста коса. През цялото време той я държеше. Държеше я в безопасност.
Твърде скоро тя прекъсна изследването си, макар че зачервеното ѝ лице и по-дълбокото ѝ дишане му подсказваха, че се е наслаждавала също толкова сигурно, колкото и думите ѝ.
– Харесва ми какъв е вкусът ти – каза тя.
Той се усмихна, доволен, че е смекчил желанието си с търпение.
– И това, моя богиньо, ме радва.
– Би ли ме взел с лодката си?
– Ще ми бъде приятно, но това не е моята лодка. Тя е твоя.
– Калона, понякога казваш точно това, което трябва.
Той изхъмка, докато се носеха бавно към земята.
– Понякога, но не често.
– Мисля, че ставаш все по-добър в това – каза тя.
– Не бих могъл да стана много по-зле. – Хващайки я за ръка, той ѝ помогна да влезе в лодката. – Аз… аз направих каша на теста за въздуха – каза той и избута плавателния съд във водата, преди да влезе при него. Когато тя не му отговори, той се накара да продължи да се занимава с дървеното гребло, насочвайки лодката към стъклената повърхност на езерото.
Когато най-сетне я погледна, Никс го гледаше, а изражението ѝ беше нечетливо.
– Все още ли си ми ядосана? – Попита той.
Тя поклати глава.
– Никога не съм ти била ядосана. Бях тъжна и разочарована.
– Знанието, че съм ти причинил тъга, ме наранява – каза той. – Ще се справя по-добре със следващия тест. Заклевам се в това.
– Не тестът ме натъжи. Не тестът ме разочарова.
– Какво тогава?
– Ти беше жесток към Еребус. Той не заслужаваше това.
Калона едва не счупи греблото на две. Неспособен да сдържи ревността си, той изригна:
– Ти не го предпочиташ!
– Калона, и двамата сте създадени за мен. И двамата имате цел и място при мен. Ако не искаш да ме натъжаваш или разочароваш, няма да таиш враждебност към брат си.
Калона се мъчеше да овладее вътрешния си смут. Искаше му се да извика, да и каже, че не може да понесе да се раздели с нея, не може да понесе мисълта, че тя покрива лицето на Еребус с радостни целувки или изследва вкуса на устните му.
– Заклевам се, че имам достатъчно любов в себе си и за двама ви – каза тя и се придвижи напред, за да може да притисне дланта си върху сърцето му. – Повярвай ми, Калона. Никога няма да наруша обета си. – След това го целуна и Калона не можеше да мисли за нищо друго освен за аромата на кожата ѝ и за чудото на нейното докосване.
Водите около тях избухнаха в тризвучие на феите. Те прескачаха и обикаляха около лодката, викайки трескаво Никс.
– Да, да, разбирам те. Познавам мястото. Ще дойда. Ще дойда. – Каза на съществата Богинята и с доволно цвърчене те изчезнаха толкова бързо, колкото се появиха. Никс въздъхна и избърса водата от лицето си и от неговото, като му се усмихна извинително.
– Нека отгатна – каза Калона. – Еребус е готов за своето изпитание.
– Прав си – каза тя. – Можем ли да продължим започнатото по-късно?
– Да, разбира се – каза той и обърна лодката към брега, скривайки от нея болката и разочарованието си.
Той ѝ помогна да слезе от лодката, като я издърпа добре на скалистия бряг. Мълчеше, вече предусещайки радостта, която Никс щеше да изпита от каквото и великолепно шоу да беше измислил за нея Еребус този път, когато богинята го заобиколи с ръце отзад, притисна буза към голия му гръб и залюля сребърните му криле.
– Иска ми се да избереш щастието. Между нас има такова чудно щастие – достатъчно, за да продължи цяла вечност – каза тя.
Той притисна ръцете си върху нейните, обичайки да усеща топлината ѝ срещу лунната прохлада на кожата си. Пое си дълбоко дъх и с него направи съзнателно усилие да се освободи от разочарованието си.
Калона усети усмивката ѝ.
– Ето! Така е по-добре – каза тя и целуна първо средата на гърба му, а след това всяко от крилата му. Помисли си, че тогава тя ще го пусне, макар че остана съвсем неподвижен, надявайки се да спечели още един малък миг с нея. Тя отдръпна ръцете си, но остана близо до него. Той усети колебанието ѝ и тогава тя нежно погали всяко от крилата му. – Толкова са красиви. Мога да ги гледам цяла вечност и все още да откривам различни цветове в тях. Знаеш ли, че те всъщност не са бели?
– Те са зад гърба ми и затова ми е трудно да ги видя. – Усмивката му се отрази в гласа му.
– Те са като лунна светлина, разбира се, но така отблизо цветът им ми напомня на перли. Толкова са красиви… – повтори тя, като ги погали.
Калона се обърна и я хвана в прегръдките си.
– Това, че можеш да откриеш такава красота в мен, е особен вид магия.
– Всичко е наред между нас – каза тя и се вгледа изпитателно в очите му. – Моля те, знай това. Мястото ти в сърцето ми не може да бъде запълнено от никое друго същество в това царство или в другия свят.
Калона я целуна нежно.
– Кажи ми, богиньо, къде да те заведа?
– На изток, а после малко на север. Ако съм разбрала правилно наядите, което понякога отнема известно време, Еребус е избрал благоуханно място за място на следващото си изпитание.
Калона не можа да се сдържи да не изръмжи.
– Какво ли ще прави той? Да полива поле с цветя за теб?
Никс се засмя и усука ръце около врата му.
– Това не е точно ароматът, който си спомням от това място, така че създаването на цветя там наистина би било нещо изключително.
Калона се издигна във въздуха с богинята в прегръдките си, страхувайки се от това, което предстоеше да се случи.
Назад към част 5 Напред към част 7