Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 12

Глава 11

Три седмици по-късно баба ѝ спусна булото пред лицето на Иза. Тя се усмихна на отражението си. Ето, булката идва.
Сестрата на Робърт, Агнес се намръщи.
– Не трябваше да променяш роклята на майка ми. На брат ми няма да му хареса.
– Изненадана съм, че майка ви е можела да диша с всички тези копчета закопчани чак до брадичката. – Язвително отвърна Иза. – Още повече, че това е моята сватба, не нейната.
Агнес измърмори нещо за това, че скоро Иза ще се научи на уважение, което само я накара да се ухили още повече. Не, помисли си. Робърт ще се научи.
Баба ѝ подаде букета на Иза. Беше красива аранжировка от бели и розови цветя, които се спускаха като водопад надолу до земята.
– Скъпа, изглеждаш ослепително. Готова ли си?
– О, да. – Кимна Иза.
– Ще се видим отпред. – Потупа я по ръката Грета.
Иза гледаше как баба ѝ и бъдещата ѝ зълва излизат след това се обърна отново към огледалото.
– Е, как изглеждам?
То изкочи от стената и беше изместено настрани от Шанс, който излезе от наскоро направената ниша зад него. Той хвана една от покритите с ръкавици ръце на Иза и я целуна.
– Спиращо дъха.
– Лесно ти е да го кажеш – усмихна се тя – ти не дишаш.
– Понякога го правя. – Той се наклони към Иза и пое дълбоко дъх, което беше по- интимно дори от целувка. През последните няколко седмици Шанс често ѝ беше казвал колко обича да вдишва аромата ѝ, макар че в някои от случаите я караше да се изчервява.
– Не трябва да го правиш. – Прошепна той, докосвайки леко булото до ухото ѝ.
– Заслужих си го.
Така си беше. Да продължи да се прави на послушната годеница докато Робърт я информираше какъв щеше да бъде живота ѝ сега, когато беше постигнал целта си и беше станал уважаван гангстер? Да, Иза си го беше заслужила.
Иронично, но Шанс беше този, който осигури приемането на Робърт сред редиците на големите мафиоти. След ужасното изкореняване на братята Салучи и тримата им привърженици от Шанс, Робърт беше добре дошъл в редиците на синдиката. Никой друг не претендира, че ги беше убил, така че бяха предположили, че Робърт го е направил в отговор на техния опит да го убият. Този вид действие на безмилостен човек беше точно това, от което големите момчета на престъпността бяха впечатлени. Всъщност двама от най-опасните престъпници на Източното крайбрежие бяха сред гостите на сватбата ѝ. Изглежда, че гангстерска сватба не е нещо, което човек пропуска. Тук имаше малко повече гости от колкото Робърт знаеше.
Шанс спусна погледа си към букета ѝ.
– Щом настояваш.
Пръстите на Иза го стиснаха, макар да се усмихна мрачно.
– Да.
Това беше единствения път, когато имаше намерение да каже тази дума.

***

Всички в църквата се изправиха, когато Иза се появи на вратата и започна да върви към олтара сама. Един от приятелите на Робърт беше предложил да я придружи, но тя отказа и тук Робърт не беше настоял. Обаче не отстъпваше за други неща. Всеки детайл от сватбата го бяха планирали той и Агнес. Искаха да бъде впечатляващо събитие, което отговаря на новия му статут, а желанията на Иза не бяха нещо, с което да се съобразят. Единственото друго нещо, за което Робърт не възрази беше в седмиците преди сватбата Иза да остане в дома на баба си. Робърт си мислеше, че е защото Грета се чувства самотна. Беше, защото тя имаше къща с мазе, което улесняваше Шанс да идва и да си отива без да бъде забелязан от шпионите на Робърт. Той все още не разбираше как Шанс е бил в ресторанта на Иза онзи ден. Последното, което Иза чу е, че смята че Шанс има брат близнак.
Е, ако не вярваш в призраци и вампири, предполагаше Иза, това би било следващото разумно обяснение.
Тя се усмихна на Робърт докато вървеше към олтара. Не защото беше щастлива да го види, а заради това как лицето му потъмня като видя какви промени беше направила на роклята на майка му. Някогашната висока яка, скриваща деколтето, беше изрязана, за да го покаже щедро, а дългите ръкави бяха изрязани от рамото. Това даваше на Иза много по-голям обхват на движението с ръцете и също така придаваше на роклята сексуалност, което беше в противоречие с католическата девствена булка, която се предполагаше да бъде. Сериозно, Робърт сам си беше виновен, че вярваше в това. Кой смята, че една модерна жена все още може да е девствена на почти тридесет?
Тя стигна до подиума и Робърт ѝ подаде ръка като я гледаше ядосано. До нея Агнес, като наложена шаферка се протегна да вземе букета, така че Иза да може да хване ръката на Робърт. Възрастният свещеник погледна подканящо Иза, защото тя просто стоеше там без да се движи. Намръщеното изражение на Робърт стана заплашително.
– Иза… – каза той тихо и опасно.
Тя му се усмихна. Красива усмивка, пълна с радост от това, което щеше да направи. И тогава измъкна цветята от горната част на букета си, за да разкрие Магнум 357.
– Робърт, скъпи, не. – Ясно каза Иза, като насочи оръжието към него.
В този момент вратите на църквата се разтвориха и вътре нахлуха множество членове на Специалните части. Брат ѝ Фрайзиър изкочи зад тях и извика “Министерство на Правосъдието. Никой да не мърда”, макар че някои от гостите се опитаха да се разпръснат.
Иза видя всичко това с периферното си зрение, защото не изпускаше от поглед Робърт. Погледът му се изпълни с ярост, когато погледна от Фрайзиър към Иза.
– Брат ти е шибано ченге.
– Да – усмихна се Иза – полицай под прикритие. Кой да знае? С цялото това местене насам и натам си мислех, че просто не може да се задържи на работа. Между другото, благодаря, че покани твоите мафиотски приятели на сватбата. Знаеш ли колко е трудно да ги събереш под един покрив?
Робърт замахна с юмрук към нея, но Иза не трепна. С кръвта, която беше изпила снощи като предпазна мярка от Шанс, изглеждаше сякаш Робърт се движи на забавен кадър. Иза стреля като го уцели в бедрото. Той падна на колене, а Агнес изкрещя.
– Не стреляйте. – Извика Фрайзиър, но членовете на Специалния отряд вече бяха предупредени, че Иза е една от добрите. Беше лесно да я забележиш, беше единствената с булчинска рокля.
– Шибана кучка…ще те убия за това. – Изръмжа Робърт.
– Госпожо, свалете оръжието. – Един от приближаващите членове на Специалния отряд каза на Иза докато бързо заобикаляха Робърт.
– Няма да ме видиш повече. – Каза Иза като свали пистолета чак когато Робърт беше окован с белезници. – Всъщност никога няма да видиш и Пол и Ричи.
Това беше нещо, за което Шанс отказа да преговаря. Иза беше прекарала дяволски много време, убеждавайки го, че Робърт трябва да остане жив и да бъде съден за многото убийства, рекети, незаконни присвоявания и обири, за които Фрайзиър беше изровил доказателства през последните три години. Ричи и Пол? Бяха незначителни.
Или вечеря, както предполагаше сега Иза. Бяха изпратени да наглеждат църквата отвън, за да предотвратят да не се случи нещо неочаквано. Като, хъм, например няколко дузини от Специалните части да се изсипят отпред. Но мистериозно изчезнаха точно преди Иза да влезе в катедралата. Шанс не искаше да изпуска Иза от поглед докато върви по олтара към Робърт, но Иза твърдо настоя. Прекалено дълго Робърт беше притискал Иза, така че, накрая, трябваше да разбере точно кой го изпраща в затвора.
Чудеше се дали Ричи и Пол са разбрали в последните си мигове, че са утешителната награда на Шанс. И все пак мъртъв си е мъртъв, както Шанс беше заключил един път. Предполагаше, че крайния резултат наистина е по-важен от мотивацията зад него.
Няколко от мъжете от страната на младоженеца, които бяха задържани я изгледаха студено. Въздъхна умствено. Фрайзиър ѝ беше казал, че ще е необходимо да влязат в Защита на свидетели с баба им, докато траят всички съдебни процеси, но Иза имаше други идеи. Такива, които включваха един невероятно красив вампир с много приятели в гробищата. Шанс щеше да ги опази скрити по-добре от която и да е правителствена организация, а и щеше да е доста по-забавно. Иза се съмняваше, че Агенцията за защита на свидетели можеше да осигури същите извънкласни забавления, които Шанс можеше.
Той изникна от задната част на църквата като разбутваше хората от пътя си и размахваше специалната карта, коята Фрайзиър му беше дал. Лицето му изглеждаше по-зачервено от нормално, а когато дойде до Иза и я целуна устните му бяха почти топли.
О, да. Чао, чао Ричи и Пол.
– Готова ли си да тръгваме? – Попита я нежно.
– Големите и пищни сватби никога не са ми били по вкуса – каза Иза като кимна.
– Ще трябва да го запомня – отвърна Шанс и се засмя.
– Иза, трябва да дойдеш с нас и да дадеш показания – каза Фрайзиър като се приближи до тях. – Също така, ъ, ще трябва да те впишем, че си простреляла Робърт, макар, сигурен съм, че нищо няма да се случи, защото беше самозащита.
– Точно така. – Измърмори Шанс. – Ела тук за малко…
Обви приятелски ръка около Фрайзиър, игнорирайки обясненията на брат ѝ за процедурите. След това, когато бяха почти до кръста зад олтара, Иза видя как очите му станаха зелени. Миг по-късно се върнаха обратно, а Фрайзиър беше спрял да говори.
– Имаме пет минути преди да се опомни. – Каза Шанс на Иза с извинителна усмивка. – Не мисля, че трябва да оставям брат ти умствено заспал за по-дълго като се има предвид ситуацията.
– Как се предполага да заобиколим всички? – Попита Иза като посочи множеството агенти на Специалните части и на ФБР.
– Никога не подценявай находчивостта на вампир, скъпа. – Измърмори ѝ Шанс. След това я поведе към най-близката изповедалня като ги натика и двамата вътре.
Панелът от страна на свещеника се отвори и една руса глава се показа през преградата.
– Какви са греховете ти, дете мое? – Попита глас с английски акцент.
– Прекалено много, за да ги изброя, Боунс – засмя се Шанс – както и твоите. Ако не възразяваш, искам да добавя.
– Несъмнено. Оскверняване на изповедалня, предстои веднага.
Чу се откъсване на метал, а след това решетката, която ги разделяше изчезна. Боунс, това ли беше вампира, за когото говореше баба ѝ, удари силно стената зад него и тя падна, разкривайки изход, който беше направен наскоро и прикрит с мокра мазилка.
– Жилището на свещеника. – Каза Боунс, плъзгайки се през нея. – Нека не се бавим.
Шанс и Иза прескочиха също. При цялата тази суматоха имаше достатъчно шум, който да прикрие бягството им, но скоро хората щяха да забележат, че булката, размахваща пистолет липсва.
След като влязоха в жилището, Боунс посочи прозореца.
– Колата ти е на отсрещната страна на улицата. Ще остана тук, за да отклонявам всеки, който реши да ви последва. По-добре побързайте, или Грета ще замине без вас.
– Дал си на сто двадесет и шест годишна жена да кара Камарото ми? – Невярващо попита Шанс.
– Ти си по-възтастен от нея – отвърна Боунс и се засмя – защо се оплакваш?
– На колко години си? – Попита Иза. Е, не беше питала някои работи.
– Сто четиридесет и три – въздъхна Шанс и я целуна леко. – Но не се притеснявай, скъпа. Не се чувствам и ден над века.
– Беше ми приятно да се запознаем, любов. – Извика Боунс, когато Шанс я прегърна. Прелетя през отворения прозорец на пълна скорост, така че, ако някой гледаше бяха размазано петно светлина.
На отсрещната страна на улицата Грета запали двигателя на Камарото. Шанс влезе през отворената пасажерска врата, а Грета не го изчака дори да затвори преди да потегли с изсвирване на колелата.
– Къде отиваме? – Попита Иза с глава притисната към гърдите на Шанс. Седалката беше спусната назад, за да не ги видят, предполагаше тя.
– Където поискаш. – Отговори ѝ. – Имаме време.
Иза погледна към баба си, която караше мощната кола и се усмихваше. Да последваш сърцето си е винаги правилното решение, беше казала Грета, а Иза беше съгласна. Това и правеше, така че нямаше голямо значение къде отиват. Освен това, Шанс беше прав. Разполагаха с време. Всичкото време на света, ако искаше.
– Изненадай ме. – Каза Иза и го целуна.

Назад към част 11

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 11

Глава 10

Шанс я наблюдаваше как се приближава. Беше го страх да помръдне, защото и най-лекото му движение можеше да я накара да спре. Тя спря, когато беше на крачка от него, протегна ръце и ги плъзна зад врата му, а след това го дръпна надолу към нея.
Шанс скъси разстоянието между тях като я сграбчи и, най-накрая, покри устата ѝ с неговата. Устните ѝ бяха меки и тя ги разтвори като му позволи да проникне с език в сладката дълбочина на устата ѝ.
Имаше опияняващ вкус на уиски и мед, Шанс вдиша дълбоко, за да поеме вълните на желание извиращи от нея. Сърцето ѝ препускаше срещу гърдите му, бушуващата кръв във вените ѝ сякаш пееше и Шанс изръмжа като я претисна по-близо. Нуждая се от теб, помисли си с толкова силен прилив на похот, че едва се въздържаше да не разкъса дрехите ѝ. Отдай ми се.
Шанс не се осмели да изрече думите на глас само отвори очи, за да погледне Иза. Сега силата на вампирският контрол на ума можеше да пресече непредвидими линии. Шанс беше толкова възбуден, че не можеше да контролира блясъка на очите си, а така това би отнело решението на Иза. Да, толкова много я желаеше, но не толкова, че да открадне това, което трябва да се отдаде доброволно.
Пръстите на Иза се вплетоха в косата на Шанс, когато тя наклони глава назад. Шанс последва движението ѝ като спусна устните си по врата ѝ. Пулсът ѝ биеше толкова силно срещу устата му сякаш го умоляваше да го ухапе. Вместо това Шанс го близна като завъртя езика си около връхната точка и чу как Иза изстена от желание.
Искаше отново да я чуе да стене, но този път по-силно и докато облизваше друга част от нея. Мисълта за заобикалящия го аромат, докато устата му се пълни с нейните сокове почти накара кръвта му да крещи да отиде на друго място. Шанс ѝ позволи, насочвайки потока, усещайки как се сгъстява и втърдява докато изпълваше члена му. Иза също трябва да беше усетила, защото се притисна към него с едно дълго и бавно движение, което почти го накара да изгуби напълно контрол.
Шанс я сграбчи за бедрата и се притисна към нея още преди друга мисъл да е минала през ума му. Иза издаде задавен звук и след това пъхна едната си ръка в ризата му, а другата прокара през косата му.
– Шанс – въздъхна тя – искам те.
– Не тук. Ела. – Гласът му беше накъсан от възторг.
Шанс вдигна Иза и бързо я отнесе в гостната стая без да знае или да се интересува дали Грета ще възрази. След като влязоха затвори вратата с крак и с едно рязко дръпване разкъса ризата на Иза. Панталоните ѝ и неговите дрехи последваха съдбата на ризата, докато най-накрая голата му кожа се притисна до нейната. Тя примигна при скоростта на действията му, но той не я остави да бъде свенлива. Падна на колене и повлече бельото ѝ заедно с него и зарови уста между краката ѝ.
Цялото ѝ тяло се разтресе. Щеше да падне ако Шанс не я държеше здрава докато дълго и бавно облизваше мокрите ѝ и горещи дълбини. Ноктите ѝ се забиваха в раменете му докато накъсани викове достигаха до ушите му, а артерията ѝ вкусно биеше толкова близо до устата му. Имаше солен и сладък вкус, почти като кръвта. Колкото по-дълбоко Шанс проникваше с езика си в нея, толкова повече Иза се тресеше срещу него, докато виковете ѝ не бяха изпълнени с екстаз. Шанс започна да я ближе по-грубо и по-бързо, потапяйки се в богатия аромат на нейната похот, а огнената ѝ влага се плъзгаше в устата му.
Тя престана да забива нокти в рамене му и вместо това го бутна.
– Сега, Шанс, сега. Чукай ме.
Нещо примитивно го връхлетя като чу Иза да изговаря за първи път тези думи. В отговор на това той я вдигна и я настани от едната страна на леглото като езикът му продължаваше да изучава дълбините ѝ.
От нея се разнесе стон, който се превърна в ръмжене.
– По дяволите, веднъж направи каквото кажа! – Тя дръпна главата му толкова силно, че да отскубне кичур коса.
Устата ѝ се изкриви в ужас когато видя тъмните кичури навити измежду пръстите ѝ. Шанс само се засмя, искрено доволен от нетърпението ѝ и воден от нуждата да бъде върте в нея. Бутна я да легне на леглото и се настани върху нея като намести бедрата си между краката ѝ.
Очите му срещнаха нейните в мига преди да нахлуе в нея. Устата ѝ беше отворена, дишането ѝ беше бързо и накъсано, а косата ѝ беше тъмна рамка, обграждаща подивелите ѝ очи с цвят на кедър. Шанс изръмжа като искаше да ѝ каже колко е хубава, или че никога няма да забрави как е изглеждала в този момент… но го превзе по-силна нужда от говоренето. Проникна по-дълбоко, макар че тя се извиваше към него, а след това не можеше да мисли повече. Нямаше нищо друго освен горещата сладка прегръдка на стените ѝ, неописуемия възторг от по-бързото и по-дълбоко потапяне в нея, потта ѝ полепнала по кожата му, ароматите им смесени в един и извиващите спазми на оргазма ѝ, които сякаш стискаха с хиляди малки ръце члена му.
Шанс знаеше, ще той също трябва да свърши. Ако можеше да мисли, щеше да си спомни, че Иза беше претърпяла доста тежък ден, беше простреляна, за Бога. Но той не мислеше. Знаеше единствено, че не иска да спира, затова не спря. Държеше я, целуваше я, смучеше гърдите ѝ или между краката ѝ, за да я докара до връхна точка на удоволствие, преди да проникне в нея отново и отново. След като осъзна, че Иза е близо до изтощението си позволи да свърши. Беше обляна в пот, а виковете ѝ бяха отчетливо дрезгави.
Шанс я стискаше толкова силно, колкото се осмели, докато освобождението минаваше през него. Усещаше сякаш кожата му се разлепя, толкова интензивно беше удоволствието. След това чувство на чисто удоволствие мина през него, карайки го да осъзнае, че не може да си спомни кога за последно се е чувствал така след оргазъм. Беше удивително, но и леко ужасяващо. Ами ако Иза не се чувстваше по същия начин? Ами ако се събуди утре сутрин и каже, ще всички това е било грешка?
Шанс отблъсна тези страхове. Иза не изглеждаше такъв тип – да скача необмислено в нещата, а и му се беше предложила, когато вече знаеше какво е. Нямаше гаранции в живота, или в не-смъртта, така че Шанс трябваше да приеме каквото му се предлагаше. Кога за последно беше толкова нервен/ въодушевен за бъдещето си? Не си ли струваше малкото страх?
Шанс ги завъртя, така че да легнат един до друг. Иза все още дишаше тежко, а пулсът ѝ беше постоянно стакато за ушите му. Взе ръката ѝ, целуна я, а пръстите ѝ погалиха бузата му.
– Знаеш ли какво ще е първото нещо, което ще направя утре сутрин? – Попита тя, когато успя да си поеме дъх.
– Мога ли да попитам? – Той усети как се усмихна.
– Ще се обадя на всеки мъж, с когото съм спала – каза тя като го удари леко – и ще поискам да ми се извини.
Шанс се засмя, макар че тръпка на ревност премина през него. Няма значение какво се е случвало преди, помисли си той. Сега тя е с теб.
– Благодаря, предполагам.
– Повярвай ми – отвърна тя като се приближи по-близо до него. – Аз ти благодаря.

***

Едва беше заспала, когато Шанс я разтърси, за да я събуди. Тя примига в тъмнината на стаята, едва виждайки как Шанс си е сложил пръста пред устните.
– Някой обикаля отзад – прошепна той.
Тя погледна часовника на нощното шкафче. Беше почти три часа сутринта. Определено не беше подходящо време за социална визита.
Шанс се изправи като бледо замъглено петно и безшумно излезе през прозореца още преди Иза да е успяла да реагира. За секунда се зарадва, че по това време всички спят, защото иначе щяха да се чудят защо гол мъж се промъква покрай къщата на баба ѝ, когато рязък вик я накара да скочи от леглото. Не си губи времето да търси дрехи, просто уви чаршафа около тялото си и хукна надолу. Пистолетът на баба ѝ все още беше в дневната, където го беше оставила по-рано. Разбира се, нямаше сребърни куршуми, но Робърт и тайфата му щяха да паднат и от добрите стари муниции.
Задната врата се отвори и се появи Шанс. Поне така предположи Иза, защото в тъмнината не можеше да различи лицето му. Но пък, колко ли други голи мъже може да влизат в къщата на баба ѝ по това време на денонощието? Особено такива, които носят на половина борещ се човек с тях.
– Стой мирно. – Гласът на Шанс изплющя, а погледът му проблесна в изумрудено. Изведнъж формата спря да се движи.
– Робърт ли е? – Попита Иза, обмисляйки дали ѝ трябва пистолет или не.
– Не – отвърна Шанс, като държеше за косата другия мъж. – Мисля, че е брат ти.
– Фрайзиър! – Възкликна Иза.
– Не светвай. – Предупреди Шанс, точно преди тя да натисне копчето, за да се убеди, че това е брат ѝ. – Първо дръпни всички пердета. Не знаеш кой може да наблюдава къщата.
Иза бързо обиколи и дръпна всички завеси на долния етаж, след това почти припадна от облекчение, когато при светването на лампите установи, че това наистина е брат ѝ. Фрайзиър беше тук, жив и здрав, освен празния поглед с който гледаше Шанс.
– Ъм… можеш ли да го освободиш от това? – Попита.
Баба ѝ се появи от стаята си точно когато Шанс пошушна нещо в ухото на Фрайзиър, което накара брат ѝ веднага да дойде на себе си и да отскочи назад.
– Фрайзиър, всичко е наред. – Каза изведнъж Иза като го хвана за ръка. – Той няма да те нарани… а ти къде беше?
Брат ѝ продължи да се отдръпва от Шанс.
– Иза, кой е този? И какво прави някакъв гол странник в къщата на Нана?
– Той е гол … ъм, магьосник и е новото ми гадже. – Иза заекна като се изчерви, когато Фрайзиър огледа рошавата ѝ коса и чаршафът, който все още влачеше подире си.
Баба ѝ само се засмя с бляскав и звънък глас.
– Фрайзиър, толкова се радвам, че си добре! Предполагам, че всички искаме да разберем къде беше през последните няколко седмици.
– Наистина не мога да кажа… – започна да увърта Фрайзиър.
– По дяволите, че не можеш! – Възкликна Иза като затегна хватката си около ръката му. – Бях принудена да се представям за годеница на Мини-Моб Бертини през последния месец, защото ти ми каза, че е въпрос на живот и смърт, така че сега е добре да обясниш защо по дяволите!
– Не мога. – Отряза я Фрайзиър като се опита да се отдръпне и се изненада, като не можа. – Дойдох тук единствено да се уверя, че си добре, защото чух, че по-рано е имало стрелба в Спагарели.
– Не и благодарение на теб. – Прекъсна го Шанс със заплашителен тон. – Ако сестра ти не играеше ролята си, Робърт нямаше да е покрай нея и мъжете, които се опитваха да го убият нямаше да прострелят нея.
– Била си простреляна? – Възкликна Фрайзиър. – Как? Чух, че ти не си била там.
– Беше простреляна – нежно ги прекъсна Грета, като погледна Шанс с разбиране. – Присъствието ѝ беше прикрито от местната полиция, за да я опазим в безопасност, тъй като стрелците можеха да се сетят, че цивилен може да ги разобличи.
Давай, бабо, помисли си възхитено Иза. На сто двадесет и шест години все още имаш бърз ум.
Но Фрайзиър вече клатеше глава.
– Не трябва да се притесняваш за стрелците, бабо. Мъртви са. Преди няколко часа братята Салучи и трима от най-добрите им подкрепления са намерени с полу откъснати глави пред един склад. В момента ФБР разпитва Бертини, но кучият му син има алиби…
– От къде знаеш това? – Рязко го прекъсна Шанс. – Не е информация, което можеш да разбереш от новините.
Иза беше пребледняла при описанието как бяха намерени братята Салучи и подкреплението им, но въпросът на Шанс я измъкна от това. От къде Фрайзиър знаеше всичко това?
– Нещо против да си обуеш някакви панталони, приятел? – Попита Фрайзиър като погледна бегло Шанс и после бързо отмести поглед. – Трябва да кажа, че е неприлично.
– Толкова си скромен – изцъка Грета. – И все пак, Шанс, Иза, той няма да ходи никъде, така че имате време да се облечете.
Иза не пропусна стоманената нотка в гласа на баба ѝ, когато обяви, че Фрайзиър няма да ходи никъде. Той също не я пропусна. Въздъхна.
– Нана…
– Скъпи, не искаш да ме ядосваш като спориш с мен. – Студенината на гласа ѝ накара Шанс да се ухили. – Сега, оставаш тук. Или ще накарам Иза да те държи на прицел, докато не ни кажеш всичко, което искаме да знаем
– Пробвай ме. – Каза Иза като се усмихна гадно на брат си.
– Хайде. Облечете се – въздъхна Фрайзиър. – Предполагам, че ще ви изчакам.

Назад към част 10                                                                  Напред към част 12

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 10

Глава 9

След всичко случило се, Иза не очакваше, че ще може да заспи. Но след като беше стояла будна цялата предна вечер, изпиването на доста шотове уиски, докато чакаше Шанс да се върне и лежането на канапето на баба ѝ, трябва да се беше отнесла. Събуди я леко докосване по бузата. Шанс беше коленичил до нея, а стаята беше потънала в сенки. Беше привечер. Бяха минали часове.
– Братята Салучи? – Тихо попита тя.
– Не трябва да се притесняваш повече за тях. – Каза той като свали ръка от бузата ѝ.
Долови в гласа му удовлетворение, което я накара да помисли, че не само тя не трябва да се тревожи повече. Никой друг на планетата. Предположи, че трябва да се възпротиви, че Шанс ги е убил толкова лесно, но не можеше да се отърве от чувството на… облекчение.
– Ами полицията? Изненадана съм как не са дошли все още. С всички тези дупки по ресторанта ми и персонала, който твърди, че съм била там бях сигурна, че ще дойдат при баба и ще ме разпитват.
– Няма. Погрижих се за това. – Отвърна Шанс.
– Ъъъ по постоянния начин? – Попита Иза несигурно.
– Не. – Усмихна се Шанс. – По контрол-на-ума начина. Когато приключих с братята Салучи се върнах до ресторанта ти и дръпнах на една страна главния детектив. Сега вярва, че е говорил с теб, а ти не си видяла стрелците. Не мога да си представя, че Робърт ще се противопостави на това, когато се покаже отново.
– Значи Робърт също го нямаше? Той добре ли е?
– За сега.
В гласа му отново се усещаше хладина. Иза потръпна. Мъжът, не, вампирът, който беше коленичил на крачка от нея беше убил двама души днес и съдейки по тона му искаше да увеличи бройката.
– Робърт те удари – каза Шанс сякаш прочел мислите ѝ. – Мислиш ли, че след това ще го оставя жив?
– Причинил е по-лоши неща на доста хора – подчерта Иза. – Ако ще го убиваш, направи го заради тях, не заради мен.
– Щом си мъртъв си мъртъв, скъпа. – Сви рамене Шанс. – Предполагам, че за тези хора ще е по-важен резултата отколкото мотивацията ми.
– Мен ме интересува каква е мотивацията ти. – Остро каза Иза.
– Така ли? – Попита Шанс като зелен блясък започна да се забелязва в синьо-сивите му очи.
Гласът му погали последните думи сякаш се наслаждаваше на това. Иза отново потрепери, но този път по друга причина.
– Защо не се появи снощи? – Попита тя като повече се тревожеше за Фрайзиър, но и за да прекъсне привличането, което чувстваше към Шанс. – Заради това, което Пол ти е причинил ли е? Отнело е време да …ъм… се излекуваш?
Шанс трябва да беше видял отдръпването ѝ, защото се изправи и отиде в другия край на стаята.
– Не, главата ми се лекува изключително бързо. Така е с всички вампири. Не се появих, защото Робърт призна, че не знае къде е Фрайзиър. Мислеше, че съм го отвлякъл, че братята Салучи са ме наели, за да го накарат да изглежда некомпетентен. Така че снощи ги посетих. Прекалено мил вид посещение, както се оказа, защото просто трябваше да ги убия след като извлякох необходимата информация. Въпреки всичко – Шанс махна вяло с ръка – премахнах ги.
Не беше убил братята Салучи предната вечер, макар че е трябвало. Не беше разстроена от това, макар че беше завършило като почти я беше убило. Всъщност, беше облекчена, защото това подкрепяше думите на баба ѝ, че вампирите не бяха убийци, макар всички лоши легенди. Днес Шанс беше убил братята Салучи по необходимост. Нямаше нужда той да ѝ казва колко жестока можеше да бъде борбата за власт между двама конкуриращи се престъпни босове. Всъщност доказателството се виждаше по все още изцапаната ѝ и скъсана блуза. Ако бяха живи, братята Салучи щяха да станат само по-опасни. Знаеха, че Робърт щеше да отвърне на удара и всеки, който бъде уловен на прицел щеше да свърши като съпътстваща жертва. Каквато почти беше станала тя.
– Знаеха ли нещо за Фрайзиър?
– Не, съжалявам. Наистина вярваха, че Робърт го е отвлякъл. В гангстерския свят, това че Робърт държи за заложник брат ти, за да се омъжиш за него не е срамен акт на страх както трябва да бъде, а е умен начин да задържиш жена.
Гневът, просмукващ се в думите на Шанс беше отражение на чувствата на Иза. Добре, вече не чувстваше и най-малкото угризение, че са мъртви. Всъщност, надяваше се да ги е боляло.
– Обаче това усложнява нещата, тъй като двамата основни заподозрени за изчезването на Фрайзиър са невинни. – Продължи Шанс. – Имали нещо за брат ти, което си пропуснала да ми кажеш? Нещо, което би дало светлина върху това къде е?
Иза също се изправи и започна да обикаля стаята.
– Нямам представа къде е. Когато преди две седмици ми се обади, просто ми каза да продължавам да се преструвам на годеница на Робърт и че ще се свърже оново с мен. Но не се.
– Не ми каза това. – Тих звук се откъсна от Шанс.
Иза се завъртя и го погледна обвинително.
– О, да не си посмял! Ако започнем с това кой крие информация, бих казала, че ти, господин Вампир, си по-виновен от мен.
– Туше – Шанс кимна с глава. – Обаче, аз възнамерявах да ти кажа. Спомняш ли си, че вчера ти казах, че трябва да говорим? Не беше да обсъждаме ново ястие в менюто ти, скъпа.
– Да, не мисля че артерия d’jour ще върви много сред месните. – Измърмори си Иза.
– Може да се изненадаш. Има повече от нас от колкото предполагаш. Без съмнение вече си сервирала на няколко вампира в ресторанта си.
– Ти си единствения, който е стоял два часа без да хапне нищо. – Отвърна Иза, разтърсена от мисълта, че немъртвите са смесени с нейните клиенти без дори да го осъзнава.
– Можем да ядем твърда храна и да пием други течности освен кръв. Просто не ни нахранва, но ако сме навън с хора и се опитваме да се прикрием… – Шанс повдигна рамене. – Когато си в Рим… както казват.
Все още ѝ изглеждаше невероятно, че не беше човек, макар че изглеждаше толкова нормално. Е, освен това, че изглеждаше блед. Макар че във Фили по това време на годината всички изглеждаха така.
– Сърцето ти бие ли? – Осъзна тя, че пита.
– Ела и провери – предизвика я Шанс.
Тя се приближи до него като собственото ѝ сърце препускаше все по-бързо с всяка крачка. Толкова силно биеше, че Иза беше сигурна, че и Шанс го чува. Караше ли го да огладнява? Затова ли когато се приблежеше до него очите му започваха да проблясват в зелено?
– Трябва ли да се притеснявам, че ще ме изядеш? – Пошегува се тя, когато не ги делеше повече от стъпка. Имаше нов проблясък на смарагдовозелено в погледа му.
– Не и по начина, за който си мислиш.
Ръката ѝ замръзна на половината път към гърдите му. Шанс я хвана, притисна дланта ѝ от вътрешната страна на ризата си, където трябваше да бъде сърцето. Студена, твърда плът срещна нейната, но отдолу нямаше признаци на живот. Само тишина.
– Виждаш ли? – Почти прошепна Шанс. – Сърцето ми не бие, не дишам, никога няма да остарея, да имам деца, да прихвана някоя болест или да умра по естествен път. Аз съм вампир. Нищо няма да го промени.
Ръката на Иза все още лежеше на гърдите му. Той я пусна и се отдръпна, така че нейната се плъзна, когато излезе от обсега ѝ.
– Защо ми казваш това? – Попита тя почти толкова тихо.
– Защото искам да знаеш всичко за мен… – лека, отчаяна усмивка обагри устните му – и да ме приемеш въпреки това. Чувствата ми към теб доста преминаха приятелските. Всъщност не съм изпитвал подобни от доста дълго време. Искам те в живота си, Изабела, затова ти разказвам съдържанието му. Каквото и да решиш ще зависи от теб.
Тя погледна надолу към ръката си. Беше почувствала рязка промяна когато докосваше кожата на Шанс. Да, беше по-студена от нея, всъщност колко важна беше температурата? Толкова важна ли беше, че да пренебрегне първия истински трепет на сърцето си? Е, Шанс беше вампир, а това беше доста сериозна преграда за една връзка. Но означаваше ли, че изобщо не трябваше да опитва? Трябваше ли да бяга от хората, заради болката, която беше изпитала когато най-близките ѝ, родителите ѝ, ѝ бяха отнети? Не беше ли време да рискува отново да я наранят, вместо просто да приема безкрайността от това да не допуска никого? Ако продължаваше да действа така, тогава истински мъртвия човек в стаята беше тя, а не Шанс.
Е, вече не, – помисли си тя и се приближи към него.

Назад към част 9                                                                 Напред към част 11

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 9

Глава 8

Баба ѝ я гледаше без да проговори. Иза също не знаеше какво да каже. Толкова неща се бяха случили, чувстваше се така сякаш целият свят е дръпнат изпод краката ѝ.
– Е – каза баба ѝ най-накрая – не знаеше, че Шанс е вампир докато не ти казах, но знаеше, че не е човек. От къде разбра?
Иза се запъти към кухнята като се засмя звънко.
– Да видим, започнах да подозирам, че нещо не е както трябва, когато Пол почти откачи като видя Шанс, защото очевидно снощи му е пръснал мозъка, а след това са го хвърлили на дъното на реката!
– О – каза баба ѝ като за изненада на Иза започна да се смее – бих искала да бъда там да видя изражението му, когато Шанс е влязъл. Трябва да се е напикал!
– Не това ми беше мисълта! – Грубо каза Иза, което накара баба ѝ да се съвземе. – За Бога, Шанс е вампир! А сякаш на теб изобщо не ти пука. Как изобщо си се замесила с вампири, бабо?
– Седни, Иза.
Тонът ѝ не предполагаше възражения. Физически баба ѝ може и да беше крехка като паяжина, но в гласа ѝ все още се проявяваше силна командна нотка, която казваше, че въпреки това е сила, с която трябва да се съобразяват.
Иза се върна в дневната и седна на дивана, чакаше. Баба ѝ шумулеше нещо в кухнята, а след това дойде с две чаши. Вместо обичайния чай, си наля уиски. А след това наля и на Иза като ѝ го подаде сякаш я предизвикваше с поглед да откаже.
– Знаеш ли на колко години съм?
– Ъм – Иза примига, защото не очакваше този въпрос – разбира се. На седемдесет и пет.
– Грешка. – Категорично отвърна баба ѝ. – На сто двадесет и шест. Родена съм на втори август 1882 година в Ню Орлеанс, а не в Йонкър. Когато майка ми избяга, още преди да навърша шестнадесет години, нямах нищо с което да преживявам, освен с едно – проституция. – Игнорира ахването на Иза и продължи: – Започнах по улиците, но след това се издигнах до приятна стаичка на улица Басен, където живееха елитните компаньонки. Проституцията беше легална в една част на Ню Орлеанс, наречена Дистрикт. По-късно стана известна като Сторивил. Една вечер един млад мъж влезе и поиска от мадам шест момичета за цялата вечер. Е, можеш да си представиш колко се смяхме на такава молба. Но той плати, затова се качихме с него горе. – Спря и погледна Иза разбиращо. – Нека ти кажа нещо за вампирите. С тяхната издръжливост, шест момичета за цялата нощ е само лека загрявка.
– Бабо! – Прекъсна я Иза, шокирана, че баба ѝ е била платена участничка с вампир в каквото и да се е състояло с всички седем участника.
– О, хайде – каза баба ѝ. – Мъжът, който дойде онази вечер в бордея беше вампир, наречен Боунс и търсеше хора за една от неговите къщи. Показа на всички ни какво беше, а на трите жени, които се паникьосаха изтри знанието със силата на погледа си. На другите три ни предложи нов живот като кръводарители. Тръгнахме с него и ни настани в хубава къща. Нае ни учители и ги изпрати да ни учат да четем, пишем, математика, история, култура, всичко което поискахме. И ни даде най-безценният подарък от всички, способността да спрем да стареем поне за момента.
– Как? – Прошепна Иза, мозъкът ѝ беше зает от всичко, което беше чула.
– Кръв. Вампирите не стареят, едно от малкото неща в легендиде за тях, което е вярно, и ако достатъчно често пиеш от вампир ти самият забавяш стареенето си. Живеех щастливо с Боунс и другите момичета четиридесет години докато не срещнах дядо ти. Тогава се влюбих, но той беше много ограничен що се отнасяше до свръхестественото. Трябваше да избирам между него и всичко, което приемах за даденост, или да загърбя истинската любов. Избрах любовта, Иза, и не съжалявам. Да последваш сърцето си винаги е верният избор, без значение от последствията.
Иза изпи уискито си на една глътка. Устните на баба ѝ трепнаха, когато отпи по-изящно от нейното.
– Значи така си срещнала Шанс? – Попита Иза след дълго мълчание. А след това: – Мили Боже, да не е същия вампир, с когото си живяла?
– Боже, не. Срещала съм Шанс веднъж, при това едва. Един път, Боунс ме посети след като се омъжих за дядо ти. А след това преди две седмици.
Да стои с баба си и да обсъжда вампири звучеше повече като сън. Ако Иза не беше видяла нечовешки блестящите очи на Шанс, да не споменаваме зъбите, би се заклела, че баба ѝ си е измислила тази история. И все пак нямаше нищо измислено в дупката от коршум в корема ѝ и че нея вече я нямаше.
– Но Шанс се движи на дневна светлина. – Изведнъж възкликна Иза. – Мислех, че вампирите не могат.
– Сериозно, скъпа, ако беше интелигентен вид, който е успял да прикрие съществуването си от обикновеното общество за хиляди години, нямаше ли да пуснеш няколко слуха за всеки случай? Нали разбираш, като фалшивите твърдения, че слънцето или кръстовете са смъртоносно опасни? И когато хората те видят да се разхождаш по пладне с броеница в ръка ще си помислят “Ама това не може да е вампир”, защото вярват на пропагандата, която безмилостно е смесена с легендата.
Иза погледна празната си чаша, след това се запъти към кухнята, за да си налее още. Никой не трябваше да осмисля такъв тип информация трезвен.
– Значи не са чудовища, които дебнат да се нахранят с кръвта на невинни? – Попита плахо.
– Някой от тях са. – Отговори изненадващо сериозно баба ѝ. – Но повечето са честни хора, които се хранят, колкото да преживеят и не убиват донорите си. Повечето хора, които са дали кръв на вампир дори и не помнят след това. Погледът им е много силен и имат способността да манипулират ума и спомените. Но, Иза, това, че са вампири не ги прави чудовища. Те са избрали този път за себе си.
Ето как Шанс я беше хипнотизирал преди това. Край с магьосника на свободна практика.
– Очевидно да застреляш вампир и да го погребеш на дъното на реката не го убива, нали? А дървен кол през сърцето?
– Сребро в сърцето. Или обезглавяване, но вампирът няма да ти поднесе главата си. Нито пък ще стои мирно, за да пронижеш сърцето му. Никога не се пробвай да се биеш срещу вампир, Иза. Могат да те убият преди дори да мигнеш.
Иза си спомни колко бърз беше Шанс в ресторанта по-рано. Реално почти не го виждаше, беше само размазано петно. Да, лесно можеше да повярва колко смъртоносни са вампирите. Зъби, контрол над ума, невероятни скорост и сила. Всичко това беше доста плашещо.
…с тяхната издръжливост, шест жени за цялата нощ е просто лека загрявка…
Изникна в мозъка на Иза. Добре, може би не всичко беше плашещо.
– Въвлякла си Шанс в това заради Фрайзиър и мен? – Най-накрая проговори. – Предполагам има смисъл. Какво би било по-страшно от гангстер, ако не същество на нощта? Е, защо Шанс просто не… изяде Робърт тогава? Според мен не би било голяма загуба.
– Самата аз не съм много сигурна – отговори бавно баба ѝ. – Първо си помислих, че иска да се увери, че Фрайзиър е добре. След това се замислих дали пък не чака някакъв вид подкрепление от страна на Боунс. Нали разбираш, ако иска да премахне цялата група на Робърт от улиците ще му отнеме месеци да ги изяде. Но днес говорих с Боунс и той беше много изненадан, че Шанс все още не е приключил с всичко. Та се питам дали няма нещо общо с теб.
– Мен – възкликна Иза. – Как така с мен?
– Младите губят акъла си – въздъхна баба ѝ. – Хайде скъпа. Не ставай глупава.
Иза я погледна. Баба ѝ отвърна на погледа без да мигне. Мисълта се формира в главата на Иза удряйки се в стена след стена на несигурност и очаквания.
Дали Шанс протакаше нещата с Робърт, за да прекара повече време с нея? Ако е истина, тя какво ще предприеме? Ще вика и ще вземе повече чесън?
Или ще го посрещне с високо вдигната коса и рокля с дълбоко деколте?
Иза поклати глава, за да премахне нахлулите мисли. Фрайзиър беше някъде навън и каквото и да чувстваше или да не чувстваше към Шанс, безопасността на брат ѝ беше на първо място. Ако Шанс умишлено бавеше приключването на тази ситуация, то тя трябваше да го ускори. В края на краищата, ако имаше вампир на нейна страна като оръжие срещу Робърт, тогава тя дяволски добре щеше да го насочи и да стреля срещу бъдещия голям мафиот.
– Мислиш ли, че беше сериозен? – Попита накрая Иза като плъзна поглед по все още отворения прозорец. – Имам предвид за убийството на братя Салучи?
– О, Иза. Колкото беше ядосан Шанс, по всяка вероятност те вече са мъртви.
Иза погледна баба си и се зачуди как изобщо някога си е мислила, че е традиционна италианска домакиня. Студенината, която струеше от очите ѝ принадлежеше повече на лихвар, отколкото на милата възрастна дама, която я беше отгледала. Но куршум, изрязан от тялото ѝ от мъж, който случайно беше вампир, напомни на Иза, че външността е доста измамна.

Назад към част 8                                                                  Напред към част 10

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 8

Глава 7

Изабела се огледа, когато вратата на ресторанта ѝ се отвори. Сърцето ѝ прескочи един удър, когато видя, че не е Шанс. Предната вечер беше стояла будна цяла нощ, но той не се появи. Стомахът ѝ се беше вързал на възел от безпокойство, а израженията на лицата на Робърт, Пол и Ричи, когато нахлуха вътре само го влоши. Беше едва няколко минути след два. Ресторантът ѝ не отваряше преди пет. Определено не бяха дошли за вечеря.
– Франк, Стивън, Ед, разкарайте се от тук. – Нареди Робърт.
Тримата ѝ готвачи я погледнаха извинително и излязоха отзад. Иза изправи рамене, опитвайки се да прогони страха си. Къде беше Шанс? Боже, дали нещо не му се беше случило? Дали не беше заловен, докато се е опитвал да измъкне Фрайзиър? Ами ако и двамата бяха наранени, или по-лошо?
– Какво става? – Попита тя, доволна, че гласът ѝ беше спокоен при цялото свиване на стомаха ѝ.
Робърт се усмихна докато пресичаше стаята. Ричи и Пол заеха защитни позиции от двете страни на входа на ресторанта. Робърт целуна Иза по бузата, а това беше всичко, което Иза можеше да направи, за да не го избута назад с покритите си с масло ръце.
– Просто исках да видя бъдещата си жена. Няма нищо лошо в това, нали? Трудиш се здраво, нали, скъпа? Не за дълго. След като се оженим, ще напуснеш работа, но не се притеснявай. Пол ще ръководи ресторанта ти, за да не слугуваш ти повече тук, но все пак семейният ти ресторант все още ще е в бизнеса.
Изпълни я гняв. О, представяше си как Пол щеше да го управлява. Щеше да има повече пране тук, отколкото на отсрещната страна на улицата, където имаше обществена пералня. Ако в този момент Иза имаше пистолет, щеше да застреля Робърт.
– Това е моят ресторант и ще работя тук толкова дълго, колкото искам.
Робърт я зашлеви. Не беше силен шамар, но все пак бузата ѝ запари.
– Слушай ме сега – каза той с нисък резониращ глас като я хвана за раменете и я дръпна към него. – Бях наистина търпелив с теб, Иза. Истински джентълмен, защото един мъж трябва да уважава бъдещата майка на децата си. Оставих те да работиш тук, когато вместо това трябваше да си със сестра ми и да планирате сватбата ни. Оставих те да ми кажеш, че няма да правим секс докато не се оженим. Оставих жалкия ти брат жив при положение, че имах пълното право да го застрелям, когато го хванах да шпионира в къщата ми. Позволих ти всички тези неща, но няма да позволя да ме унижаваш публично. Имаш дух, дете. Харесва ми, но си има вярното място и време. Не ме карай да ти го припомням отново.
Иза докосна бузата си готова веднага да зареже обещанието, което даде на Фрайзиър, защото нямаше, не можеше, да се преструва на годеницата-собственост на този мъж нито минута повече. Тя дори отвори уста, за да го каже, но чужди думи я спряха.
– Махни си ръцете от нея.
Иза почувства облекчение. Беше Шанс! Слава на Бога не беше ранен и… защо Пол хвърли пистолета?
– Ти си мъртъв. – Издиша Пол. Беше пребледнял, а ръката му трепереше докато се кръстеше. – Застрелях те и хвърлих тялото ти в реката.
При тези думи Иза се ококори.
– Мъртъв съм – спокойно се съгласи Шанс като застана зад нея. – А все пак съм тук. Чудиш се как, нали?
Ричи изглеждаше също толкова разтърсен. Той също се прекръсти и Иза го чу да си мърмори познатите ѝ думи на латински “In nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti…”
Дори Робърт изглеждаше така сякаш е видял призрак, което накара Иза да потръпне. Никой не отхвърляше твърдението на Пол, че е прострелял Шанс. Не беше нещо, след което да станеш и да си тръгнеш и все пак, Шанс беше тук и заявяваше, че е мъртъв, но няма да ходи никъде. Дали ги беше хипнотизирал, за да си мислят, че Пол го е застрелял? Беше ли възможно изобщо такова нещо?
Иза се завъртя, така че да погледне Шанс и имаше нещо в погледа му, което я смрази. Припомни си колко студена беше кожата му срещу нейната, начина по който очите му сякаш сменяха цвета си и как беше влязал през прозореца в апартамента ѝ на петия етаж като дори нямаше аварийно стълбище. Имаше толкова много умения или хипнозата, която можеше да ги обясни. Освен ако не беше…
Шанс срещна погледа ѝ спокойно, сякаш знаеше какво се върти в главата ѝ и не отричаше нищо от това. Спомни си думите на баба си „Не си мисли, че светът се състои само от това, което си учила в училище. О, не, скъпа моя. Това е едва първият слой…“ Или за Шанс, когато го попита какво е „Не си готова да разбереш какво съм. Така че недей да задаваш въпроси, на които не искаш да получиш честен отговор.“
Робърт изкара пистолета си.
– Майната му, ще стрелям в теб докато не останеш мъртъв.
Иза чу множество пукания, видя замъглено движение… и се изплъзна от хватката на Шанс. Сякаш звуците се обединиха в един общ силен шум, а стомахът ѝ беше странно горещ, докато останалата част от тялото беше студена. Опита се да погледне, но ръцете на Шанс я спираха. Той ги притискаше към корема ѝ когато тя изненадано осъзна, че по някакъв начин са се озовали навън. На покривите. Движейки се със скорост, която противоречеше на всяко логично обяснение.
След това спряха внезапно. Шанс се надвеси над нея, лицето му беше прекалено близо…
О, Боже, лицето му!
Иза изпищя. Или се опита. Излезе само жалко изплакване на отрицание. Шанс го игнорира, измъквайки нож от някъде по себе си. Тези светещи очи и кучешки зъби… той е някакъв вид дявол, осъзна забавено Иза. Студ се плъзна нагоре по крайниците ѝ. In nomine Patris…
Шанс я наръга отстрани. Този път Иза изкрещя с висок вой на агония, която изпълни душата ѝ. Последва още една ужасяваща болка, когато Шанс завъртя ножа, а след това милостиво тъмнина замъгли погледа ѝ. Болката започна да намалява, макар студът да се увеличаваше. Иза едва забеляза трансформираното лице на Шанс, когато прокара острието по китката си, а след това притисна разреза към устата ѝ.

***

Шанс заведе Иза в къщата на баба ѝ. Не беше далеч като се има предвид, че се движеше в права линия скачайки от покрив на покрив. Определено трафикът не беше проблем тук горе.
Иза не му беше проговорила от момента в който я накара да пие от кръвта му, за да излекува огнестрелната рана. Да изкара онзи куршум от нея беше ядосало Шанс като едновременно с това го беше накарало да съжалява и да се страхува. Мразеше се за това, че го направи, но плътта ѝ щеше да се затвори веднага след като тя преглътнеше кръвта му. Да отпие толкова малко нямаше да я превърне във вампир – първо Шанс трябваше да пие от нея докато умре, а след това да я накара да пие доста повече от него – но пък щеше да излекува вътрешните и външни рани, причинени от куршума. Нямаше да рискува живота ѝ като я заведе в местната болница, куршумът беше минал през черния ѝ дроб. Толкова близко до това да я загуби завинаги.
Веднага щом бъде в безопасност при Грета, Шанс щеше да проследи двамата стрелци и да ги убие. Нито един от тях нямаше да преживее следващия час.
Шанс не си направи труда да мине през предната врата в случай, че някой наблюдаваше Грета. Скочи от покрива през страничния прозорец с Иза на ръце. За някой случаен наблюдател щеше да бъде просто размазано петно. Вампирската скорост надвишаваше човешките способности за проследяване с невъоръжено око, така че не се притесняваше, че някой може да се обади на 911.
Със силен натиск счупи ключалката на прозореца ѝ. Плъзна го нагоре и с едно плавно движение Шанс ги вкара вътре. Иза примига няколко пъти сякаш не можеше да повярва къде се намира. След това удари Шанс в гърдите. Силно.
– Пусни ме.
Беше по-силна от обикновено. Завъртя глава, заслушвайки се в шумове, които преди час не би могла да чуе. Кръвта му беше свършила повече от просто да я излекува. Количеството, което ѝ беше дал, почти половин пинта (0,568л) беше засилила силата и възприятията ѝ.
Шанс я пусна. Тя се отдръпна от него като погледът ѝ продължаваше да прескача наоколо сякаш очакваше всеки момент да я нападне. За десети път тя опипа корема си, сега имаше само драскотини, докато до преди малко имаше кървяща рана.
– Няма да те нараня, Изабела. – Тихо каза Шанс.
Смехът ѝ прозвуча като лай, с което показваше, че не му вярва. Междувременно Шанс чуваше Грета да похърква в другата стая. Трябва да си почиваше.
– Беше простреляна – каза ѝ Шанс като предполагаше, че заради шока, в който беше изпаднало тялото може и да не осъзнаваше това. – Трябваше да извадя куршума, и затова по-рано с ножа…
Иза отстъпи назад докато почти не се подпря на вратата на всекидневната.
– Кой ме простреля? Робърт?
– Не – Шанс сви устни. – Но докато размахваше пистолета си ми попречи да видя другите двама мъже отвън, които се прицелваха. Очевидно братята Салучи са се изморили да преговарят с него и са решили, че вместо това стрелбата би била много по-ефикасна.
– Пукута, който чух – измърмори на себе си Иза. След това погледна Шанс по такъв начин, че сякаш прониза сърцето му. – Ти не си човек.
Не беше това начинът, по който възнамеряваше да ѝ каже, но нямаше връщане назад. Макар че можеше да изтрие знанието от нея като я ухапе, а след това използва силите си, Шанс отказваше да я манипулира по този начин.
– Не, не съм бил от дълго време.
– Какво става?
Грета се приближи, очите ѝ бяха полудели при вида на Шанс и Иза в дневната ѝ. Като чу, че сърцето на възрастната жена започна да прескача неравномерно, Шанс побърза да я успокои.
– Всичко е наред, Грета. Изабела беше наранена, но я излекувах.
– Иза, какво стана? – Възкликна Грета като през това време прегърна внучка си.
Шанс видя, че докато отвръщаше на прегръдката, Иза не свали очи от него.
– Бабо… той не е човек. Не съм луда и не преувеличавам, но той не е човек.
– Ама разбира се, че не е, скъпа – изцъка Грета. – Той е вампир. Нямаше да го въвличам в това, ако беше просто човек. Нямаше да е от голяма полза тогава, нали?
Иза зяпна. Погледна от Шанс към Грета и обратно, сякаш очакваше един от тях изведнъж да изкрещи “Изненада! Скрита камера!”
– Знаела си? – Най-накрая попита.
Преди Грета да успее да отговори. Шанс вдигна ръка.
– Трябва да ви оставя за сега. Грета, не отваряй вратата на никого, а ако има проблем ми се обади веднага. Иза, нали знаеш как да използваш пистолет?
– Аз, ъъъ, мина много време от тогава… – заекна тя.
– Добре – прекъсна я Шанс. – Ако се появи някой друг освен доверен човек, първо стреляш преди да отвориш вратата. Не би трябвало да има повече неприятности, но по-добре да сме се подсигурили, отколкото да съжаляваме. Ще се върна веднага щом приключа.
– Да приключиш с кое? – Попита тя като направи няколко крачки към него преди да се спре.
Шанс позволи на кучешките си зъби да се удължат, а очите му да блеснат във вампирски зелено. Блясъкът им освети лицето на Иза и тя ахна.
– Да убия братя Салучи. – Каза той и излетя през прозореца.

Назад към част 7                                                                   Напред към част 9

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 7

Глава 6

Шанс наблюдаваше мъжете под него. Изглежда братята Салучи се имаха за Джо Пеши в казиното. Въпреки всичките им приказки гледаха само как да обиждат. Изненадващо Робърт се държеше с повече финес, макар че изглеждаше като лош актьор. Шанс беше сигурен, че във всеки момент Робърт ще се наведе към тях и ще им отправи предложение, на което няма да могат да устоят. Шанс се беше навъртал около достатъчно плашещи хора, за да знае, че всичката тази шумотевица и демонстрация бяха за камуфлаж. Когато някой беше наистина смъртоносен, човек или не, той или тя не губеха време да уверяват хората в това. Не, той или тя просто убиваха всички около тях, които бяха на различно мнение. Точно затова винаги ще бъдеш шаферката, а не булката, помисли си Шанс докато гледаше Робърт. Мислиш си, че ако убиеш няколко човека, подкупиш няколко ченгета, облечеш се в костюм на Армани, и имаш италианка за жена, която да е домакиня, истинската мафия ще те приветства в редиците си. Но грешиш. Те могат да надушат позьора почти толкова добре колкото аз следващата си вечеря.
Поне това грандиозно състезание за мерене на пишки между братята Салучи и Робърт предостави на Шанс по-лесен начин да го грабне. Робърт дори беше избрал доковете на гара Пен по поречието на река Делауеър в полунощ за срещата им. Клишетата бяха толкова плътни, че Шанс почти се задавяше с тях.
– Правиш грешка. – Каза по-големия брат Салучи на Робърт, след което се обърна с драматично завъртане на палтото си. Той дебнеше, поведе по-малкия си брат и бодигарда. Влязоха в черно Бентли, което не беше спирало да работи през цялото време, а шофьорът потегли с изсвистяване на гумите.
– Най-накрая – измърмори Шанс. Той погледна с нежен поглед югуларната вена на Пол. Преди срещата Пол беше изял поне дузина понички, а Шанс го знаеше, понеже тежката сладка миризма на пържени вкусотии достигаше и до него, макар да беше доста нависоко. Шанс се облиза. Мммм, вечеря и десерт наведнъж.
Шанс се спусна от счупената улична лампа, на която стоеше. Никога нямаше да спре да се учудва как някои хора неглижираха околната стреда, особено онези, които се гордеят с това, че са хитри. Ако Пол, Робърт или Ричи бяха погледнали поне веднъж нагоре, щяха да забележат, че сенките на лампите от южната част на улицата са по-дълги от тези около тях. Може и да не можеха да разберат какво или кой стои отгоре в тъмнината, но можеха да осъзнаят, че има нещо там.
Така че те просто зяпнаха, когато той се появи зад тях само с леко прошумоляване на вятъра.
– Приятна вечер, нали? – Отбеляза Шанс.
Робърт първи се отърси. Пъхна ръка в палтото си и извади пистолет.
– Така е. Пол, Ричи? Така ли ще стоите или ще извадите оръжия и ще ги насочите срещу този задник?
Шанс гледаше развеселено как те се опитваха да се подчинят като замениха изненаданите си физиономии с груби.
– Ти просто шибано не разбираш – издиша Пол. – Обаче, ние да. Ричи, претърси този шегаджия и се увери, че не носи бронежилетката. Или пък жица.
Шанс разпери услужливо ръце, когато Ричи се приближи. Другият мъж беше предпазлив, очевидно помнеше как Шанс лесно се беше измъквал от предишните му опити да го удари. Няма страшно, си помисли хладно Шанс, когато Ричи го потупа бързо няколко пъти. Ако те исках мъртъв, вече кръвта ти щеше да топли стомаха ми.
– Чист е. – Отбеляза Ричи.
Шанс сбръчка нос с погнуса.
– Не мога да кажа същото за теб. Сериозно, човече, няма нищо страшно в сапуна.
Ричи се засили сякаш, за да го удари, но Робърт го хвана за ръката.
– Казах ли ти да го удряш? – Изръмжа страховито той.
– Не. Съжалявам. – Отвърна на шефа си Ричи след като хвърли поглед, пълен с омраза към Шанс.
– Добре. – Каза Робърт като го потупа по рамото. След това насочи вниманието си към Шанс. – Казаха ми, че си многознайко. Добре, многознайко, да се поразходим. А след това ще се повозим. Имаш ли проблем с това?
– Ако имам, предполагам, че Боулинг топката и Смръдливко ще ме прострелят отново. – С провлачен глас каза Шанс.
– Не те. – Поклати глава Робърт. – Знаеш приказката: ако искаш една работа свършена, свърши си я сам.
– Точно това мисля и аз. – Излая развеселено Шанс.
Те го отведоха под прицел до далечния край на един от кейовете, където имаше акустирала лодка. Робърт махна, а един мъж на борда му отвърна и я запали.
Шанс беше впечатлен, че Робърт имаше уговорен друг изход от доковете. Братята Салучи нямаха тази предвидливост. Изглеждаха по-скоро като груби мускули, отколкото оперативен ум. Може би щяха да спечелят в директен физически сблъсък, но ако се отнасяше до стратегическо планиране, Робърт би надвил. Не че Шанс го вълнуваше. Доста от тях можеха да паднат мъртви, а обществото само щеше да е по-добре. Всъщност, той може би щеше да помогне на обществото за това много скоро. Но не преди да има отговори на въпросите си.
Шанс се качи на борда на лодката, отбелязвайки си, че това е страхотна възможност да се докопа до Робърт и да се отърве от тялото на Пол, ако реши да се поглези и да го изяде. Когато четиримата се скупчиха в задната част на лодката, шофьорът потегли без да се съобразява със знака “не събуждай”.
Ричи и Пол посочиха с пистолетите си на Шанс да седне на пейката по протежение на лодката, което той направи като първо се протегна и след това седна удобно.
След като двадесет минути, през които лодката се движеше по канала, само го наблюдаваше, Робърт проговори.
– Как се казваш?
– Шанс.
– Глупости. – Изръмжа Робърт. – Истинското ти име?
– Попитай хората си. Не намериха ли нещо, когато ровеха из джобовете ми онази вечер?
– Знаеш, по дяволите, че въпросната вечер в теб нямаше шибана лична карта. Още повече, Пол и Ричи ми казаха, че сигурно си носел бронежилетка, тъй като стоиш тук вместо да почиваш в чувал на шест метра под мръсотията. Това, което аз искам да разбера е, кой е този мъж, който носи бронежилетка, но не и лични документи. Доста параноично ми звучи.
– Щом казваш. – Шанс сви рамене.
Пол се наведе и изкрещя:
– Отговори на въпроса, задник.
– Спри да ме ядосваш. – Каза Робърт с по-мек глас. – В сегашното си настроение нямам намерение да те пусна да си тръгнеш от лодката жив, така че ще трябва да се потрудиш да си променя решението.
Това трябваше да стресне Шанс, но вместо това той го намери за иронично.
– Лично мога да ти гарантирам, че няма да напусна лодката жив. – Отвърна.
– Тоя е луд. – Каза изненадано и Ричи. – Погледни го. Мисли че може да се измъкне от тук този многознайко.
Пол държеше в ръце дълга верига.
– Виждаш ли това? – Попита, разклащайки я за по-добър ефект преди да започне да я увива около Шанс. – Купихме я в случай, че нещата с братята Салучи се проточат. Това са петдесет килограма стомана. Сега ще те увия с нея и след това ще я заключа.
Шанс погледна към веригите, когато Пол започна да изпълнява заканата си. Щом това ги караше да се чувстват по-сигурни… а и колкото повече време прекарваха в опаковането му, толкова по-навътре в реката щяха да отидат. Колко примамливо. Нямаше да трябва да се притеснява, че някой може да чуе писъците.
– Изпробваш търпението ми. Изръмжа Робърт. – Сега, ще те попитам отново и е най-добре да си отвориш шибаната уста. Как се казваш? Истинското ти име?
Разбира се, Шанс имаше друго име. Онова, дадено му при раждането му преди повече от сто години, но то също нямаше да свърши работа на Робърт, така че отказа да го каже.
– Шанс е единственото име, което ще получиш.
Робърт кимна на Ричи, който напусна позицията си до Шанс и заобиколи борда на лодката. Върна се няколко минути по-късно като буташе количка, натоварена с кофи, пълни с нещо сиво и зърнесто.
Шанс затвори очи, но само за да не го видят как ги върти от отегчение. Не можеха ли да направят нещо оригинално?
– Цимент. – поясни Робърт, макар Шанс вече да знаеше това. Продължавай да остроумничиш и тези кофи ще са новият ти чифт обувки. Няма начин да се измъкнеш от тях. Говори, иначе ще изхвърля овързания ти циментиран задник от лодката. По дяволите, дори ще оставя Пол да те простреля в главата първо, защото знам, че го иска толкова много.
Шанс потрепери. Със сребро или без, изстрел в главата болеше адски. Знаеше, че ще има ужасяващо главоболие за около десет минути докато всичко се намести обратно на мястото си. Проклети мелодраматични мафиоти, помисли си раздразнено. Ще изяде всеки един от тях преди цялата тази бъркотия да е приключила!
Но всяко нещо с времето си.
Робърт го гледаше с неразгадаемо изражение.
– Има само едно нещо, което би спряло всички тези неприятности да станат реалност. – Той се наклони толкова близко, че почти допря носа си до този на Шанс. – Кажи ми къде е Фрайзиър и ще те оставя да живееш.
Веждите на Шанс подскочиха нагоре. Е… Не беше очаквал това.
– Ти си този, който изнудва Изабела с Фрайзиър, за да се омъжи за теб и все пак ми казваш, че не знаеш къде е?
Робърт опря върха на пистолета си в главата му. Кучешките зъби на Шанс почти изкочиха по собствена воля от желанието да ги забие в толкова изкушаващата югуларна вена на Робърт, но успя да се възспре. Веднага щом напусне тази лодка ще си намери вкусен човек, от който да отпие. По дяволите, може би дори двама. Ще се нуждае от малко лекарство след като им пренареди умовете.
– Не ме баламосвай . – Каза със заплашителен тон Робърт. – Появи се в града като сянка на Иза веднага щом Фрайзиър изчезна. Никой не те познава, без досие, без документи, без нищо. Сякаш си шибан дух. Но аз не вярвам в духове и знаеш ли какво си мисля? Мисля, че си някакъв наемник, нает от братята Салучи, за да пречупят Фрайзиър. Иза е малко срамежлива, така че ѝ трябваше леко побутване да се съгласи да се омъжи за мен. Но ако брат ѝ е на свобода, това е потенциален проблем за мен. Кара ме да изглеждам слаб, което означава, че братята Салучи ще имат подкрепата на синдиката, а аз не.
– Интересна теория. – Кимна със съгласие Шанс. – Продължавай. Ще ти кажа ако си се приближил до истината.
Робърт го зяпна, но продължи.
– Предполагам, че си много лаком. Играеш на двете страни, и така ако братята Салучи държаха Фрайзиър щяха да ме направят на глупак докато бяха покрай мен. Предполагам си си мислил, че можеш да увеличиш цената, която те са ти платили, защото си мислиш, че държиш всички карти. Е, знаеш ли какво? Видях ръката ти и нямаш нищо. Всъщност си на около пет секунди разстояние от ужасна смърт и единственото нещо, което може да те спаси е да ми кажеш къде е Фрайзиър. В противен случай, ще позволя на Пол да те застреля в главата и ще изхвърлим мъртвия ти задник от лодката. Ще прекараш остатъка от вечността заровен на дъното на реката, разбра ли? Е, какво ще бъде? Живот или смърт?
Шанс го погледна с поглед, изпълнен със студенина.
– Дори и да знаех къде е Фрайзиър Спага, нямаше да ти кажа, така че би ли му казал да ме застреля и да спрете да ми губите времето.
Робърт го изгледа.
– Шибан глупак. Това бяха последните ти думи.
Шанс остави миризливия Пол да приключи с оковаването му и да го заключи, както обеща, със здрав катинар. След това ги остави да потопят краката му в цимента до прасците. Остави ги да го отведат до края на борда на лодката като тримата го придържаха, тъй като не можеше да върви много добре с крака, приковани в кофа.
-Последен шанс. – Каза Робърт като посочи бушуващата черна вода пред тях. – Говориш или?
– Ще говоря следващия път като ме видиш – каза Шанс с ледена усмивка – а това ще е по-скоро от колкото предполагаш.
– Глупак. – Измърмори Робърт. След това кимна на Пол, който изсумтя като насочваше пистолета си към челото на Шанс.
-Майната ти – каза Пол и дръпна спусъка.
Експлозията, която последва накара Шанс да не осъзнае точния момент, в който го бутнаха през борда. Той дойде на себе си с крака, все още в тези кофи, разбира се, на дъното на реката с главоболие точно толкова непоносимо, колкото знаеше, че ще бъде.
О, да. Щеше да изяде всеки един от тях и щеше да използва вените им като конец за зъби.
Но всяко нещо с времето си…
Шанс се освободи с ритник от кофите, а после със силно дръпване строши и катинара на веригите. След това премахна последните части от цимента по краката си и започна да плува към повърхността на водата.
Ако имаше избор, щеше да доплува до лодката на Робърт и да пие от тях докато стомахът му не се препълни, но имаше по-неотложни неща за вършене. Някой друг държеше Фрайзиър Спага. Дали Робърт беше познал правилно? Дали не беше при братята Салучи, а те не се бяха изфукали, защото бяха по-дисциплинирани, отколкото ги мислеше Робърт?
Имаше само един начин да разбере. Лодката на Робърт се движеше с добро темпо. Никой от тях не беше от тази ѝ страна, и затова не видяха как главата на Шанс се показа над водата и започна да плува обратно към града.

Назад към част 6                                                                 Напред към част 8

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 6

Глава 5

Иза сънуваше, че е направила ресторанта си закусвалня. Франк бъркаше бекон, яйца, хаш браунс, различни омлети, докато кафето се приготвяше в различни кани. Ароматът на прясно приготвен хляб се носеше във въздуха, докато Иза бързаше от маса на маса, за да се увери, че клиентите имат всичко, от което се нуждаят като променяше реда на масите за обслужващия персонал и проверяваше доставките на храна. Междувременно беше толкова гладна. Всички гледки и миризми я дразнеха и караха стомаха ѝ да се превива от нужда. И все пак не спря. Отговорностите ѝ в ресторанта са винаги на първо място. Веднага след като се поуспокои сутрешната обстановката ще накара Франк да ѝ приготви огромна порция, но имаше работа до тогава.
– Изабела.
Тя се обърна да види кой я вика, но всички лица в ресторанта бяха размазани.
– Изабела, събуди се.
Отвори очи. Беше си в къщи. В леглото си, и нямаше закусвалня, нямаше гладна тълпа от хора, на които да обръща внимание, нито персонал, който да наглежда.
Тогава защо все още можеше да подуши бекон, хляб и кафе?
– Трябва ли да идвам и да те вдигам? – Попита глас, който тя най-накрая разпозна.
Иза се стъписа, ощипа се, за да се убеди, че не сънува. Не, определено го почувства и да, Шанс отново беше в дома ѝ.
Погледна прозореца. Пак ли беше влязъл от там? Или този път беше използвал входната врата, защото беше много добър с отключването на ключалки? И по-важното, защо тя не беше ядосана? Защо ставаше от леглото, приглаждаше разрошената от съня коса и се чудеше дали да не облече нещо по-привлекателно от дългата си нощница на звезди?
Тя чу тракане на тигани.
– Знам, че си будна. Закуската ти изстива.
– Пикочният мехур е на първо място. – Измърмори си тя и се изненада, когато го чу да се смее секунда по-късно. Не можеше да я е чул…нали?
Влезе в кухнята пет минути по-късно, прекалено горда, за да си смени нощницата, но все пак си позволи да си измие зъбите и да прокара влажна кърпа по лицето си. Що се отнасяше до косата ѝ, беше безнадеждно, както всяка друга сутрин.
Шанс беше в центъра на кухнята ѝ и изглеждаше доста по-добре от нещата в наредените на печката ѝ тигани. Беше облечен със светло синя риза, която подчертаваше светлата му кожа и тъмната му коса и в допълнение носеше тъмно сини широки дънки. Беш бос и Иза установи, че се възхищава на стъпалата му. Изглеждаха толкова мъжествени и в същото време …сладки. Тя спря да се взира в краката му, за да седне на един от столовете на плота си.
– Редовно ли влизаш с взлом? – Словоохотливо подхвана Иза.
– Пропусна да вечеряш снощи. – Отвърна Шанс като се намръщи. – Човек би си помислил, че след като притежаваш ресторант ще ядеш, но очевидно не.
Беше вярно, че пропусна да вечеря, но той от къде знаеше?
– Не се ли предполагаше, че шпионираш Робърт, а не мен? И, че трябва да проникнеш в неговия дом вместо в моя?
Сипа щедра порция яйца, бекон и хашбраунс в една чиния и я плъзна към нея.
– Робърт е за по-късно довечера. Сега ти си гладна. Следвам приоритетите си скъпа.
– Казах ти да не ме наричаш скъпа. – Това беше автоматичен отговор, в момента Иза нямаше против. Честно казано ѝ харесваше нежния начин по който той казваше “скъпа”.
А погледа му, когато го произнасяше беше дори по-добър.
И, по дяволите. Толкова беше загазила. Предната вечер, след като почти го беше целунала, беше се хокала с часове за глупостта да се забърка с някакъв псевдо магьосник, макар и опасно секси, когато все още трябваше да намери брат си и да се измъкне от брак с криминален кариерист. И все пак ето я сега да се възхищава на нежните крака на Шанс.
Край. Ще си вземе вибратор. Очевидно имаше нужда от сексуално лечение, а точно сега устройство на батерии щеше да представлява най-малко усложнение.
Таймерът на фурната звънна. Шанс грациозно се завъртя и извади от там тава с прекрасно миришещ хляб. Устата на Иза се напълни със слюнка, макар току що да беше отхапала хапка.
– Би бил страхотен шеф. – Започна, след като преглътна. – Някога замислял ли си се да напуснеш това обвързано с честта, разпитващи чрез хипноза престъпници общество, за да се пробваш?
Шанс ѝ отряза димящо парче хляб със странна усмивка.
– Не мога никога да напусна обществото, от което съм част, Изабела. Веднъж станеш ли член, оставаш завинаги.
– Тогава се надявам да имат дяволски добър осигурителен план за пенсия. – Заядливо отбеляза тя.
Това накара Шанс да се усмихне като едновременно подчерта тръпчинката на брадичката му.
– Уверявам те, че е най-добрия.
Зае стола до Иза, но не си взе чиния. Тя посочи с вилицата си всичката храна, струпана пред нея:
– Ще хапнеш ли нещо?
Устните му се разтвориха леко, така че Иза видя как той прокара език по ръба на зъбите си.
– По-късно.
Имаше нещо в измъркването на тази единствена дума, което накара Иза да загуби изведнъж апетит. По-точно, апетитът ѝ за храна изчезна. Друг апетит надигна дълго пренебрегваната си глава и запищя да бъде утолен.
Шанс се протегна и нежно отмести косата от бузата ѝ. Ръката му беше хладна като коприна превърната в плът. Иза си пое дъх, отбелязвайки с любопитна незаинтересованост, че е нечестно. Забавно, имаше чувството, че колкото повече се взираше в очите на Шанс толкова те придобиваха зелен блясък.
– Престани, Шанс. Нещата между нас трябва да останат професионални.
Накара се да го каже, макар да не беше верно, но имаше смисъл в това. Шанс беше напълно непознат, при това странен. И какво от това, ако си беше паднала по него така както никога преди? И какво от това, ако той я очароваше с необичайната си смесица от приветливост и пълно пренебрежение на закона? В момента връщането на Фрайзиър жив и здрав беше топ приоритет. Което означаваше да се преструва с местния мафиотски бос, който си мислеше, че тя ще се омъжи за него, а не да се забавлява с хипнотизатор, който не е от града, който може да бъде убит при следващото си действие.
Шанс се наклони по-близо, така че дъха от следващите му думи докосна устните ѝ:
– Не искаш.
Боже, беше прав. Да задържи нещата професионално? Трудно. Всичко, което Иза искаше да направи в момента беше да притисни устата си към неговата да пъхне езика си вътре и да не спре докато всичко, което усещаше не беше той.
Ноздрите на Шанс се разшириха. Затвори очи и пое дълбоко и бавно дъх.
Иза също затвори очи. Ако наклони глава съвсем леко в другата посока, то нейните устни щаха да се срещнат с неговите. Толкова близо беше Шанс. И все пак не можеше да го направи, а тя знаеше, че той чака точно това.
– Защо се бориш с това толкова? – Прошепна той.
Въпросът накара Иза да отвори очи и да се отдръпне като постави безопасно разстояние между тях. Прокара треперещата си ръка през същия кичур коса, който Шанс беше отдръпнал преди момент.
– Защото го искам толкова много.
Честността ѝ я изненада повече от колкото въпроса. Шанс пое отново дълбоко въздух с все още затворени очи и след това се отдръпна назад. Сега имаше няколко крачки разстояние между тях. Иза не можеше да спре да се чувства разочарована, макар че вината беше нейна.
Шанс отвори очи. Вече не изглеждаха зелени, а това по някакъв начин, накара Иза да осъзнае колко беше сериозен.
– След като се върна от разговора си с Робърт, ти и аз ще трябва да си поговорим. Живял съм прекалено дълго, за да не разпозная рядкото нещо, което се случва между нас, но има някои неща за мен, които трябва да знаеш преди да продължим нататък.
– Женен ли си? – Попита изведнъж Иза с присвит корем.
– Не. – Отвърна, придружено с кратко пръхтене.
– ЦРУ агент? Нелегален чужденец, в търсене на зелена карта? Издирван престъпник?
– Нищо подобно. Спри да се опитваш да познаеш няма да успееш и както ти казах, ще ти кажа по-късно. След като разбера какво се случва с брат ти.
Опасното положение на Фрайзиър беше на първо място. Не беше ли точно това причинататя да спре по-рано, когато изглеждаше, че той е на наносекунда от това да я целуне? Защо тогава сега се чувстваше…о, безнадеждна?
– Имам чувството, че няма да ми хареса това, което ще ми кажеш.
Шанс я изгледа толкова преценяващо, че тя се замисли, дали четенето на мисли не беше също част от уменията му. Изглеждаше сякаш той се вглежда в страховете ѝ и ги поставя на везна с това, което имаше да ѝ казва.
– Така или иначе ще го чуеш. Тогава ще решиш какво искаш да се случи между нас.
Ако беше по-разумна, щеше да настоява да го чуе сега. Но Иза не беше сигурна, че може да поеме несигурността за положението на Фрайзиър, страха, че баба ѝ ще бъде следващият човек, който Робърт ще използва срещу нея и каквато и пикантна новина да имаше Шанс да ѝ разкрие в един и същ момент. Нека поне едно от тези неща да е приключило, преди да трябва да се справя с лошата новина, която Шанс щеше да ѝ сервира, защото се съмняваше, че ще ѝ разкаже за нещо толкова банално като неплатени пътни глоби.
– Довечера ще ходиш у Робърт, нали? – Беше всичко, което каза.
– А след това – кимна Шанс – ще дойда при теб, за да ти кажа какво съм открил… и да поговорим.
Присвиването в стомаха ѝ се върна, но Иза се насили да го игнорира.
– Тогава, предполагам, е най-добре да се подготвиш. Ще имаш важен ден.
Той се смъкна от стола, движейки се по начин, който предполагаше, че няма кости, а вместо това тялото му се състои само от мускули.
– Ще се видим по-късно.
Иза се надяваше. Също така се надяваше Фрайзиър да е с него. Всъщност, не можеше да си спомни кога за последно се беше надявала за неща, за които не можеше тя сама да се погрижи. Да разчита на друг човек. Беше толкова нетипично за нея, но все пак точно това се случваше сега.
– Разчитам на това.

Назад към част 5                                                                     Напред към част 7

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 5

Глава 4

Иза стоеше срещу баба си и я гледаше как приготвяше чай. Беше събота следобяд и имаха ритуал, който Иза и сама можеше да изпълни, но баба ѝ беше все още достатъчно самостоятелна, за да настоява. Единствената отстъпка, която направи заради притесненията на Иза, беше да носи онзи ЛайфКол, който ѝ беше взела. Иза забеляза колко е слаба и колко е прозрачна старческата ѝ кожа и трябваше да примигне няколко пъти, за да прогони сълзите.
Скоро ще си отиде, помисли си Иза със следа от тъга. Беше двойно по-трудно откакто баба ѝ беше станала и майка и баща за Иза още от тринадесетгодишна възраст, а Фрайзиър беше дори по-малък – на девет. А едва пет години след смъртта им, дядо им почина също.
Някои хора биха били смазани от скръб, но Грета Спага изтри сълзите след погребението на мъжа си и каза, че смъртта е просто част от живота. Това продължително оплакване само ограбва хубавите спомени за човека, който си е отишъл. Иза се съмняваше, че тя би била толкова силна.
Сега, след повече от десет години, Фрайзиър беше изчезнал, а Иза би се съгласила на почти всичко, за да не позволи баба ѝ да преживее още една семейна загуба. Възрастната жена може и да беше емоционално силна колкото желязо, но колко повече можеше да поеме човек.
Иза определено не можеше да преживее още много. Робърт така и не беше казал директно думите, но Иза знаеше, че брат ѝ не е единствения застрашен от него. Беше виждала Пол и Ричи да шофират покрай къщата на баба ѝ няколко пъти, когато знаеха, че Иза е там и може да ги види. Действията им показваха, че не само Фрайзиър ще плати, ако Иза откаже да направи каквото Робърт иска.
– Заповядай – каза баба ѝ като ѝ подаде чашата с чай.
– Е, разкажи ми за Шанс. – Каза, за да се разсее, но и отчаяно искаше да разбере повече за секси особняка.
Баба ѝ се усмихна и остави чашата си с подрънкване.
– Изглежда доста апетитно, нали? – Попита Грета закачливо.
Иза едва не се задави. Нямаше грешка, имаше палава нотка в гласа на баба ѝ.
– Имах предвид, къде го срещна? Какво прави, за да преживява? И от кога знаеш за Фрайзиър, докато сме на темата?
– Хммм, къде съм срещнала Шанс? Преди много време в Луизиана. Какво прави, за да преживява? – Грета спря и се изкикоти. – Не върши нищо, за да живее, скъпа. От кога знам за Фрайзиър? От както не ми се обади в четвъртък преди три седмици, за да ме провери как съм. Фрайзиър винаги ми звъни в четвъртък. През последните пет години не е пропуснал нито веднъж.
Иза зяпна. Брат ѝ Фрайзиър, който не можеше да запомни ничий рожден ден и който нямаше сериозна работа от както Мелроуз Плейс беше хит, звънеше всеки четвъртък на баба им?
Грета изцъка.
– Недей да бъдеш толкова шокирана. Фрайзиър е малко чувствителен, но аз бях същата на неговата възраст. Доста е улегнал, Иза. Не го съди толкова строго.
Сега вече Иза се задави с чая си и се заля. След като започна отново да диша беше доволна, че го е направила. Иначе можеше да извика: “Чувствителен? Обвързването с мафиотски шефове е малко повече от чувствктелност.”
Но баба ѝ нямаше нужда да се притеснява от факта как Фрайзиър се е сприятелил с Робърт през последните няколко месеца. По дяволите, Иза трябваше да благодари на Фрайзиър за факта, че Робърт е прекрачил прага на ресторанта ѝ. Разбира се, той се опита да разубеди Робърт, след като видя интереса, който той прояви веднага към нея, но беше прекалено късно.
– Разкажи ми повече за Шанс. – Иза се опита да смени темата. Всичко друго, но не и как Фрайзиър е неразбран ревльо.
Баба ѝ се взира в нея без да проговори, така, че Иза реши да повтори въпроса си като смяташе, че най-накрая слуха на баба ѝ и е изневерил.
– О, чух те и първия път – каза Грета докато още я изучаваше. – Винаги си била толкова сериозно дете. Защо, ти спря да вярваш в дядо Коледа доста преди останалите ти приятели. А когато починаха родителите ти спря да вярваш и в много други работи, нали?
– Какво общо има това с Шанс? – Попита Иза като се сви под този твърде знаещ бледокафяв поглед.
– Доста. – Остро отвърна баба ѝ. – След като родителите ти починаха ти спря да вярваш на хората. Точно затова се отдалечи от приятелите си. Ето защо никога не допусна любовниците си по-близо, и ето защо не съм ти разказала някои неща, които при други обстоятелства отдавна щеше да знаеш.
Иза се изправи, погледна с фалшиво съжаление часовника си. Да, тя искаше да разбере повече за Шанс, но не и на цената на отварянето на стари рани, които се опитваше да забрави, че са там.
– Съжалявам, не мога да остана, предполага се да отворя ресторанта днес. Точно така, Франк… Франк каза, че имал някаква среща. Трябва да тръгвам.
Баба ѝ изсумтя красноречиво.
– Добре, тръгвай. Но преди това ще ти кажа едно нещо за Шанс: Не мисли, че светът се състои само от нещата, които си учила в училище. О, не, скъпа. Това е само първия слой от него.
Иза я целуна и тръгна колкото може по-бързо. Щеше да е по-лесно, ако баба ѝ грешеше и не обстрелваше Иза с наблюдения, които тя не би признала.

Същата вечер Шанс беше отвън и я чакаше, когато тя излезе да заключва. Видя как тя се изненада, когато го забеляза подпрян на далечната страна на стената на ресторанта ѝ, а след това напрежението я напусна.
– Изплаши ме. – Каза тя обвинително.
Той хвърли разбиращ поглед по почти празния паркинг и към тъмнината отвъд, където уличните светлини не можеха да проникнат.
– Трябва да си предпазлива. Ти си красива млада жена, която излиза без придружител в един сутринта. Защо някой от персонала не те изпрати поне до колата?
– Защото не са сексистки прасета, които смятат, че една жена не може сама да се защити.
– Няма общо с феминизма, – каза Шанс като завъртя очи. – Аз съм за равенството между половете, но все пак жените продължават да са мишени за по-специфични нападения от мъжете, а нападателите търсят подобни обстоятелства, за да нападнат.
– Това виждаш ли го? – Иза извади нещо тъмно и продълговато от чантата си. Устата на Шанс се разпъна в усмивка.
– Турбо Вагизил?
– Не, Фрайзиър. – Възмутено каза Иза. – Мога да се грижа за себе си, Шанс. Справявала съм се добре през последните двадесет и девет години и половина, преди да се появиш, помниш ли?
Беше забравил как се започва връзка. Случайна среща, случаен секс или случайно взимане на кръв беше едно, но това? Шанс установи, че е добре, че не остарява.
– Разбира се. – Каза, като си напомни, че това, което преди се смяташе за вежливо притеснение, сега се възприемаше като обида. – Но ако нямаш нищо против, бих искал да те изпратя до колата ти. По никакъв начин не е неуважително и съм напълно наясно, че можеш да се грижиш за себе си. Може ли?
– Да – каза Иза след кратко колебание.
Шанс я хвана за ръка, когато се изравни с него. Изглеждаше сякаш иска да я дръпне обратно, но след това се отпусна и я обви около неговата. Сега можеше да усети ускоряването на пулса ѝ както го и чуваше, и осъзна, че зяпа профила ѝ. В началото на вечерта косата ѝ беше вдигната на стегнат кок, но сега се беше отпуснал и дълги кичури се спускаха по раменете ѝ. Тя отново дъвчеше долната си устна докато вървяха. Докато я гледаше прокара език по долната си устна, представяйки си, че вместо това е нейната и чудейки се какъв ли е аромата ѝ.
Иза спря до колата си. Вместо да я пусне, Шанс я задържа и я обърна към него.
Тя срещна погледа му и веднага отмести своя.
– Нямаше ли късмет с, хммм, говоренето с Робърт?
– Не. Срещна се с някакви гости, които дойдоха тази сутрин. Ще отседнат в къщата му, а и имат собствени бодигарди, така че не е най-подходящото време.
– Най-вероятно братята Салучи. – измърмори Иза. – Още едно прекрасно криминално семейство, което се бори за този толкова желан статус “Престъпна мрежа”. Ако е вярно това, което съм чувала, са съперници с Робърт. Не разбирам защо биха останали в дома му. Не се харесват едни други.
– Може би, защото да откажеш е все едно да признаеш страха си, а това би било в полза на Робърт. Не се притеснявай. Подслушах ги, ще си тръгват утре. Това означава, че утре вечер ще си поговоря с Робърт.
– Толкова много неща могат да се объркат… – пророни Иза.
– Няма. – беше отговорът на Шанс.
– Разбира се – каза Иза, като го погледна с изтощен поглед. – Накара ме да кацна в скута ти, сякаш съм дете, което отива при дядо Коледа, но да направиш това на гангстер и да го накараш да изпее всичките си тайни е доста по-сложно. Да не говорим, че ти си най-заплашен от последствията, ако не успееш. Ако не успееш с твоя фокус-мокус, на мен и на Фрайзиър може и да ни причини гадни неща, но теб ще те убие. Наясно си, нали? Честно, не разбирам защо на първо време се замесваш в това.
– Казах ти, че е въпрос на чест. – Отвърна Шанс.
– Чест. – Остър смях се измъкна от устните на Иза. – Кой да знае, че в днешно време някой се интересува от това.
Шанс не отговори. Вярно беше, че в съвременното човешко общество честта не се зачиташе, но що се отнасяше до вампирското все още беше от изключително значение. Боунс го беше помолил за услуга, а Шанс беше обещал да приключи задачата. Без значение от риска.
Разбира се, след като се беше запознал с Иза, му беше станало ясно, че ще го извърши и без молбата на господаря си. Беше привлечен от нея по начин, по който не е бил от доста време. За да види до къде би довело това би бил съгласен да се подложи на доста по-опасни рискове от един разглезен мафиот.
– Исках да ти благодаря. – Каза най-накрая Иза като срещна погледа му. – Предполагам, че никога не съм го правила. Поемаш огромен риск и каквито и да са подбудите ти, съм ти благодарна.
– Повече от добре дошла си, Изабела. – Каза той с усмивка.
Шанс чу, че ритъмът на сърцето ѝ стана неравномерен и забързан. Погледът му се спусна към устните ѝ и остана там.
Ръката му продължаваше да стои върху нейната. Бяха на по-малко от крачка разстояние един от друг. Иза потръпна, но не от студ. Не, разкошният нов аромат, който се носеше от нея подсказваше, че в момента чувства всичко друго, но не и студ.
Шанс затегна хватката си като се приближи по-близо. Вече го деляха само няколко сантиметра. Пулсът ѝ се ускори дори повече, когато той се наведе.
Точно преди устните му да докоснат нейните, та завъртя глава. Шанс не последва движението ѝ, а вместо това я целуна по бузата. Толкова мека и топла. Едва се въздържа да не прокара език по нея, за да я вкуси.
Иза се опита да се засмее.
– Трябва, наистина да съм изморена. Стоя тук, сгодена за Робърт Мини – Моб Бертини, на крачка от това да се натискам на публично място с някакъв непознат. Може би направо трябва да се обадя на Робърт и да го предизвикам да убие Фрайзиър.
Пръстите на Шанс барабаняха по ръцете ѝ.
– Възражението ти е само, че сме на публично място? Защото това може да се поправи.
Още една вълна от сладък аромат я обгърна докато се отдръпваше от него.
– Аааз трябва да тръгвам. – Иза изпелтечи като пропусна да отговори на въпроса. – Ще ми се обадиш след като говориш с Робърт, нали?
Шанс не направи нищо, за да я спре. Той просто я наблюдава докато влезе в колата си и затвори вратата малко по-силно от необходимото.
– Да, ще говорим веднага след като приключа с него.
– Добре. – Иза замълча сякаш искаше да добави нещо, но след това запали колата си. Шанс. Я чу да си мърмори под носа точно като тръгваше: “Сигурно полудявам”.
Шанс се подсмихна. Не скъпа, не си луда. Просто се бориш със емоциите си – нещо, което винаги печели, както съм разбрал с времето.

Назад към част 4                                                                 Напред към част 6

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 4

Глава 3

Робърт дойде веднага след като затвори. Всички клиенти си бяха тръгнали, бяха само тя, няколко сервитьора и главния готвач Франк, който си разчистваше нещата.
– Иза – каза, без да обърне внимание на персонала. – Донесох ти булчинската рокля.
Франк и останалите напуснаха главната зала свикнали вече с грубостта на Робърт. Пол покорбо се приближи към Иза като държеше торба за дрехи. Тя я погледна за момент преди да я вземе. Само това, че я държеше я изпълваше с паника. Най-добре е Фрейзиър да се обади скоро, хвана се, че си мисли, защото няма да издържа още дълго.
– Ъм, благодаря. – Не можа да се насили да каже нещо по-развалнувано.
– Беше на майка ми, Господ да прости душата ѝ. – Каза Робърт като се прекръсти. – Сестра ми уговори среща, за да я поправят и да ти стане. Ще ти се обади утре с датата и часа.
Без дори да я попитат за графика ѝ. Иза дори не беше взела участие в решението къде ще се състои сватбата ѝ. Миналата седмица сестрата на Робърт се появи в ресторанта ѝ да ѝ каже кога ще се състои и в коя църка ще бъде. Хубавото беше, че всъщност Иза нямаше намерение да се омъжва за Робърт, иначе щеше да е бясна за това, че някой друг прави планове за нейната сватба.
– Момчетата ми казаха, че чернокосия тъпак пак се е навъртал наоколо. – Продължи Робърт. – Предната вечер го предупредиха да стои настрани, но пак е бил тук днес. Не ми харесва, Иза. Неуважително е.
Трябваше да действа внимателно. Шанс може и да си просеше проблеми, но Иза не искаше да ги увеличи.
– Той е просто клиент, Робърт. Дори нямаше да го забележа ако Пол и Ричи не вдигнаха такъв шум, когато го видяха по-рано.
Робърт я изгледа настоятелно, но тя се постара да изглежда възможно най-невинно. Ако монахините не можаха да я накарат да си признае, че е преписала на теста в гимназията, то Робърт нямаше шанс да я пречупи с погледа си.
Най-накрая сви рамене.
– Хубаво. Обаче няма да имаш нищо против, ако момчетата държат настрани този хулиган занапред.
– Ако го видя отново сама ще му кажа да не се мярка тук повече. – Каза напълно откровено Иза.
Робърт се приближи. Отне цялото самообладание на Иза да не потръпне, когато я докосна по бузата.
– И все пак… може би ще е по-добре ако дойдеш в къщи с мен. Този мъж може да е наистина опасен. Не искам нищо да ти се случи.
Иза едва познаваше Шанс, обаче вече беше сигурна, че истинската опасност стоеше пред нея.
– Всичко е наред, Робърт. Ще бъда добре. Ако го видя отново, а…аз ще ти се обадя, за да се оправиш с него.
Пълна лъжа. Вярно беше, че ще изгони сама Шанс, но в никакъв случай нямаше да се обърне за помощ към Робърт.
Той прокара пръсти надолу по ръката ѝ.
– Може би това не е единствената причина, поради която искам да останеш с мен. – Каза той с дрезгав глас.
О по дяволите, Иза се насили да остане на мястото си, вместо да избяга викайки “не, по дяволите” както ѝ се искаше.
– Казвала съм ти и преди Робът. Аз съм старомодно католическо момиче. Помниш ли, че това е едно от нещата, които харесваш в мен. Е, в семейството ми, не правим секс преди сватбата.
Още глупости. Иза не беше девствена още от деветнадесет годишна и въпреки че не е била с много мъже, беше имала няколко любовника. Обаче от както се беше върнала във Фили преди три години нямаше нито един, ето защо Робърт не знаеше за тях и вярваше в думите за честта ѝ. И макар да не можеше да каже нищо за баба си и дядо си, то за родителите ѝ, Иза беше сигурна, не са се въздържали от предбрачен секс.
Но ако Робърт се нуждае от нещо по-убедително от предполагаемото ѝ желание да изчака сватбата…
– Освен това – Иза прошепна като му махна да се приближи. Тя рязкопча чантата си и я отвори, така че да се вижда съдържанието ѝ. – Може би не е най-подходящото време за това.
Робърт надникна вътре и видя множество шишенца и тубички, взе една любопитно.
– Вагизил – прочете етикета, устата му се изкриви надолу. – За лечение на остър женски сърбеж и секреция – ааа!
Той хвърли тубичката Вагизил през стаята сакяш се беше превънала в хлебарка. Иза прехапа устни, за да не се разсмее от ужасената физиономия на Робърт.
Ричи изсумтя като свали погледа си надолу по нея.
– Какъв вид гадория си пипнала там долу?
Робърт се засили и го удари в лицето.
– Говориш на бъдещата ми жена. – Гласът му изплюща, макар и неговия поглед да се плъзна по долната част на тялото на Иза.
Тя се завъртя, сякаш беше възмутена, и закопча чантата си. Помагаше и това, че никой от тях не можеше да я види, защото не можеше да спре трепета на устните си.
– Не е гадория, а гъбична инфекция. – Информира ги с леден глас. – Доста често срещано е. След около седмица лечение ще се оправя, поне според доктора ми. Нали помниш, че миналата седмица имах записан час за лекар, Робърт? Е, за това беше. Дори ми изписа антибиотик, за да е сигурен, че бактерията няма да се разпространи и да премине в уринарния тракт.
Лъжа номер три. Беше ходила при доктора и беше взела антибиотик, да, но беше заради раздразнено гърло, както твърдеше. Тогава беше купила всичко за лечение на гъбична инфекция, което се предлагаше без рецепта, напъха го в чантата си и зачака момента, в който Робърт ще опита това.
– Ти… – изглежда Робърт не знаеше какво да каже. Иза се обърна към него, хапейки силно бузата си, за да не се разсмее. Той погледна още веднъж чантата ѝ отвратено преди да продължи: – Опрявяй се и ми се обади ако онзи глупак се появи отново. Ще се видим, ъъъ, след няколко дни.
Ричи и Пол забързаха след него. Чак когато Иза чу колелетата на колата на Робърт да скърцат по асфалта си позволи да се усмихне.
Главният ѝ готвач, Франк, дойде от стаята за подготовка. Съдейки по усмивката му, беше чул всяка дума.
– Ти си една садистична мацка. – Каза той с възхищение.
Погледът ѝ стана по-див.
– Никога не подценявай силата на една жена. – След това потупа чантата си. – Или Вагизил.

***

Иза излезе от банята като подсушаваше косата си и замръзна.
Шанс беше в спалнята ѝ, с едната си ръка се беше подпрял на ръба на масата, а с другата галеше облегалката на стола, на който стоеше.
– Не си заключваш прозорците. – Каза ѝ надменно.
Погледът и скочи от прозореца и обратно към него. Живееше в апартамент на петия етаж в сграда с кафяв камък, а пожарната стълба отдавна беше счупена. Как тогава…?
– Ти да не си някакъв откачен крадец, или нещо друго? Съжалявам, но всичко, което имам е в ресторанта.
Мина ѝ през ума, че най-очевидното нещо, което трябваше да направи е да се обади на 911. Или да извика за помощ. Или да избяга обратно в банята и да се заключи вътре докато върши всичко, изброено по-горе. Все пак беше срещнала този мъж едва преди два дни. Можеше да бъде някой сериен убиец. Това, че баба ѝ го беше замесила, не означаваше, че е безопасен.
– Какво си ти? – Попита вместо това тя като затегна колана на халата си. Добре, че не се беше – появила гола. Щеше да бъде доста по-смущаващо от сега.
Шанс я погледна сериозно.
– Не си готова да разбереш какво съм, така че не задавай въпроси на които не си сигурна, че искаш да чуеш истината.
Арогантен мъж. Къде беше чантата ѝ, пълна с антитестостерон, когато ѝ трябва?
– Могат да те арестуват за влизане с взлом. – Каза като захвърли кърпата от главата си.
Шанс сви рамене.
– Давай, но тогава Обирджията ще разбере, че съм бил в дома ти и ще настоява да останеш при него. Не мисля, че искаш това, нали?
Умно. Точно това щеше да се случи и всичкия Вагизил на света нямаше да може да го предотврати. Не, Иза не искаше това, а по някаква странна причина, не мислеше, че Шанс я заплашва по някакъв начин, така че нямаше да се обади в полицията.
– Така да бъде. Какво толкова много искаш, че си готов да влезеш с взлом в дома ми?
– Възможност да разговарям с теб. – Веднага отговори той. – Толкова е приятно, когато, как ги нарече? Боулинг топка и Миризливко, не са наоколо, за да ни прекъснат.
Прекрасен, мистериозен мъж нахлул в спалнята ѝ, защото искал да поговорят? Иза извъртя очи. Да, тове беше нейния късмет.
– Е, Шанс, сега е два сутринта и съм изморена, давай набързо.
Той се протегна, разтягайки мускулите от раменете до колената си с едно спиращо дъха движение. Иза просто го зяпна. Уау. Това беше нещо, което искаше да види отново.
Съдейки от веселото потръпване на устната му, беше разгадал мислите ѝ. О, да. Иза беше сигурна, че не е първата жена, която намира това за впечатляващо.
– Ще спра тази сватба и ще върна брат ти невредим. – Каза Шанс, толкова небрежно, сякаш говореше за времето. – Но междувременно се нуждая да продължиш с преструването си на годеница на Робърт.
Още един човек, който ѝ го казваше. На Иза не ѝ беше харесало да чуе това от брат си преди две седмици и сега не ѝ прозвуча по-примамливо.
– Разбира се. След това ще ми дадеш множество оргазми и ще изплатиш ипотеката ми. Гледала съм този филм, приятел. Беше в секция фантастични.
Усмивката, която ѝ хвърли беше упадъчна.
– Трябва ли да си избера реда по който тези неща да се случат? Защото, Изабела, имам предпочитания.
В очите му отново имаше зелени искри. Накара сърцето ѝ да забие учестено, а когато бавно и оценяващо я огледа от горе до долу ѝ стана горещо. Сякаш някой я беше помилвал.
Шанс вдиша дълго и бавно и това по някакъв начин беше интимно като целувка. Напълно съзнателно Иза отметна косата от челото си. Да, определено тук ставаше все по-горещ.
– И как смяташ да прибереш брат ми без междувременно да ни убият? – Попита тя, колкото да се разсее от пресмятането от кога не беше правила секс. Уф, ако броеше хубавия, то тогава трябваше да отметне повече листи от календара, отколкото ѝ се искаше.
– Ще намеря къде е брат ти и когато е в безопасност ще убедя Робърт, че е в интерес на здравето му да стои далеч от теб и от семейството ти.
Иза изсумтя по много не женски начин.
– Как? Да не си световноизвестен хипнотизатор?
– Нещо такова. – Каза Шанс без да се усмихва.
Сега го зяпна по съвсем друга причина. Беше сериозен. Боже, може би беше опасен луд. И от къде баба ѝ го беше изкопала?
– Трябва да си тръгваш – каза Иза бавно. – И пак ти казвам да стоиш настрани от това. Не разбираш какъв е Робърт, ако си мислиш, че можеш да правиш фокус-мокус покрай него. Ще те убие. Ще те зарови до Джими Хофа и никой никога няма да намери тялото ти, разбра ли?
Шанс въздъхна.
– Дали една демонстрация ще те накара да се чувстваш по-добре?
Демонстрация?
– Ъм, демонстрация на какво по-точно?
– На моите фокус-мокус способности, както ги наричаш.
Иза се размърда. С всяка минута ставаше все по-странно.
– Виж, защо просто…
– Сега можеш да отвориш очи.
Тя мигна и след това отскочи от шок. Беше на стола със Шанс. В скута му, за да е по-точна, ръцете ѝ бяха около врата му, а устата ѝ само на сантиметри от неговата. Боже, как по дяволите беше станало това?

***

Шанс гледаше как Иза се измъква от него с побелели кокалчета на пръстите ѝ докато стискаше халата си. Тя отстъпи няколко крачки и се огледа сякаш очакваше да има някой друг в спалнята.
– Какво ми направи? Как се озовах в скута ти? – Попита накрая.
Толков лесно щеше да бъде ако просто ѝ кажеше истината. Да ѝ покаже истината, защото веднъж след като ѝ каже “аз съм вампир” тя ше иска доказателства. Но подозрението в погледа ѝ го спря. Е, това, и простият факт, че искаше Иза да го опознае по-добре преди да разбере какво е. Шанс беше живял достатъчно, за да е наясно какво назрява в него, а също и че не се случва особено често.
Естествено, той беше привлечен от нея още първата вечер като я видя, след това прерасна в харесване заради куража и смелостта ѝ. Но не това беше толкова необичайно. Онази връзка, сякаш тя вече беше част от живота му. Някой хора наричаха това химия, други страст, а някои дори съдба. Шанс не се вълнуваше от наименованието му. Само знаеше, че е истинско.
Тя също изпитваше нещо към него. Можеше да го помирише в начина, по който миризмата ѝ се сменяше, когато е покрай него, по начина по който сърцето ѝ препускаше, когато той я погледне и по това как тялото ѝ се накланяше към него, макар погледа ѝ да беше пълен с предпазливост. О, част от това се дължеше на привличането на съвместими мъж и жена, но имаше нещо повече. Шанс възнамеряваше да разбере колко е това повече, а след това да ѝ покаже какъв е, защото нямаше да се крия от нея още дълго.
– Използвах моят фокус-мокус и те хипнотизирах. – Отвърна. В по-голямата си част беше истина. Просто не уточни, че силата му произлиза от това, че е вампир.
– Хипнотизира ме? – Повтори тя. – С какво?
– С погледа и гласа ми. – Отвърна ѝ като сви рамене. Беше достатъчно вярно.
Иза започна да отстъпва.
– Това е прекалено странно. Ти си някакъв луд Дейвид Копърфийлд и баба ми те е наела да върнеш брат ми безопасно по някакъв абракадабра начин?
– Казах ти, че не става въпрос за пари. – Поправи я Шанс.
– Както и да е. – Каза Иза, а след това погледът ѝ потъмня. – Не си правил нищо перверзно докато бях в скута ти, нали?
Шанс скръсти ръце пред гърдите си.
– Ако смяташ, че съм някаква долна измет, която би принудила една жена да извърши нещо против волята си, тогава е най-добре да се обадиш в полицията. Накарах те да дойдеш при мен, защото това доказва способностите ми. Ти нямаше да дойдеш да седнеш на колената ми по собствена вола, нали? Но това е всичко, което направих, Иза, а ръцете ми си стояха пуснати от двете ми страни през цялото време.
Той сключи погледа си с нейния докато тя не погледна настрани, но подозрението я беше напуснало. Да, все още имаше объркване и здравословна доза предпазливост, но вече нямаше яростно обвинение…
Иза се приплъзна от другата страна на леглото.
– И така… можеш да отидеш при Робърт и да го, ъ, хипнотизираш да ти каже къде се намира Фрайзиър?
– Да. – Просто отговори Шанс.
Тя прехапа устни. Бяха минали повече от две седмици от както брат ѝ се беше свързал с нея. Дори и да беше успял да се измъкне, за да се обади, може да е бил заловен и завлечен обратно.
Цялата несигурност около съдбата на брат ѝ я накара да бъде дръзка. Можеше просто да стои и да приема уверенията на Робърт, че Фрайзиър е добре. Всичко, с което разполагаше в момента беше обвързан с честта си хипнотизатор. Просто трябваше да се възползва от това.
– Да предположим, че можеш да го направиш, Фрайзиър ще бъде охраняван. Доста си добър с трика си един срещу един, очевидно, но как ще се справиш с няколко мини гангстера с пистолети? Ще бъдеш застрелян преди дори да се доближиш до Фрайзиър. Или и двамата ще бъдете застреляни преди да успеете да се измъкнете. Трябва да се уговорим кога ще се случи това. Къщата на Робърт е огромна, а той обича да държи нещата близко до него, така че е добре първо там да провериш. Мога да отида там и да оставя вратата отворена, или нещо подобно. След това мога да го, хъм, разсея, докато ти се промъкваш и направиш твоето нещо ала Дейвид Копърфийлд.
– Иза, много смело от тяоя страта, но не е необходимо. Много лесно мога да проникна в къщата на Робърт и нито той, нито някой от хората му могат да ме спрат да си тръгна.
– Брат ми може да бъде убит заради твоята арогантност. – Отвърна грубо Иза. – Извинявай, че не се чувствам комфортно от това.
Срещна погледа ѝ непоклатимо.
– Правил съм това преди. Господарят ми ми вярва. Баба ти ми вярва. И ти ще трябва да ми се довериш.
Тя го изгледа с твърд поглед. Още един, който казваше, че не вярва на никого освен на себе си. Шанс трябваше да го оцени. Беше живял с това като свое кредо през по-голямата част от човешките си двадесет и седем години.
– Погледни от този ъгъл. – Притисна я той. – Къде се намираш сега? Зависиш от много съмнителната милост на Робърт, че няма да убие брат ти, ето къде. Използваш единствената разменна монета, която имаш – себе си, за да осигуриш безппасността на Фрайзиър, но Робърт все още държи всички козове. Трябва да имаш асо в ръкава, което Робърт няма да очаква. Е, Изабела, аз съм това асо и можеш да си сигурна, че Робърт изобщо няма да ме очаква.
– Справям се добре. – Очеводно защитавайки се, каза Иза. – Не те видях по-рано в ресторанта да издухваш Робърт!
– А, да. – Устата на Шанс се изви в усмивка. – Имаш бактериална инфекция. Много умен ход. Сигурен съм, че няма да може да вдигне Мини-Моб с дни.
– Мини-Моб? – Иза се засмя. Шанс се зарадва да я види така. – Фен на Остин Пауърс?
– Виновен.
– Я чакай – смехът ѝ рязко спря. – От къде знаеш това? Не беше там. Как е възможно да го знаеш?
Защото бях на покрива отсреща и те слушах цяла вечер. И почти скочих да изтръгна с голи ръце топките на Робърт, когато го чух да ти предлага да отидеш с него у тях. Той трябва да благодари на щастливите си звезди, че имаше твоето прикритие с измислена бактериална инфекция, или никога нямаше да стане баща.
Но, разбира се, Шанс не можеше да каже това. Не можеше да каже на Иза, че я наблюдава доста по-дълго от колкото първоначалното му разузнаване изискваше. Нито пък, че докато е била под душа по-рано е лежал в леглото ѝ, за да може ароматът ѝ да го обгърне целия.
Да, каквата и дума да описваше състоянието на Шанс, то беше лошо.
– Следвах Робурт, за да уцеля удобен момент да го хвана насаме. – Шанс се спря на това. – Така че, по-рано бях достатъчно близко до ресторанта, за да чуя какво се случва. Никой от тях не разбра, нито пък ти. Имам известна практика в това, Изабела. Можеш да ми вярваш.
Той толкова много искаше тя да му се довери, защото умишлената му неяснота и тези множество недовършени изречения бяха изтощителни. Ако беше научил нещо за век и малко живот, то това беше, че честността е в основата на всяка връзка. Жените биха простили много неща, но лъжата е на върха от непростимите грехове. Ако Иза беше поискала по-конкретни отговори, Шанс щеше да ѝ ги даде. Без значение дали беше готова да ги чуе или не.
Тя отново загриза устната си. Шанс я гледаше и искаше да направи същото.
Трябваше по-скоро да проведе разговора “аз съм вампир”. Вдишването на аромата на нейната възбуда по-рано почти го беше изкарали от кожата му, защото беше почувствал, че очите му се променят, а зъбите похотливо притискаха венците от самосебе си. Дори сега, кръвта му искаше да се събере на едно определено място и Шанс трябваше да се концентрира, за да я изпрати другаде. Съжаляваше човешките мъже, които нямаха контрол над това. Способността да насочваш и кръвта си да отиде там, където искаш беше прости друга способност на вамира. Биеше проклетото ходене наоколо надървен, и от друга страна никой вампир никога не страдаше от импотентност.
– Добре. – Най-накрая каза Иза. – Ще те оставя да си направиш фокуса върху Робърт, за да локализираш брат ми, но ако разбереш къде е ще ми се обадиш, разбра ли? Защото ако нещо се случи…
– Нищо няма да се случи. – Кротко я прекъсна Шанс.
Тя го погледна с онзи поглед. Онзи, който казваше, че доста неша са се обърквали в живота ѝ. Шанс си спомни, че беше прочел, че родителите ѝ са починали в самолетна катастрофа докато са били на ваканция на Бахамите, а Иза е била едва на тринадесет. Баба ѝ ги беше отгледала заедно с Фрайзиър. Да, Иза може и да беше научила, че живота не винаги носи щастлив край, но в този случай, Шанс можеше поне да обещае, че няма да направи грешка с Фрайзиър.
Ако изобщо беше жив.
Изгони тази мисъл. Докато тялото му не се появеше, щеше да смята, че е жив. Фактът, че Ричи и Пол не знаеха къде се намира онази вечер, когато ги попита, не че помнеха, че тялото, което бяха опаковали в чувал и заровили ги беше разпитвало, разбира се, притесняваше Шанс. Смяташе, че двамата главни главорези на Робърт ще са наясно с тази информация, но може би Робърт се беше заел лично. Може би беше умно от негова страна като се имаше предвид колко слаби бяха умствените стени на Боулинг топката и на Миризливко. Самият Робърт беше направен от по-груб материал. Шанс смяташе, че ще се наложи първо да пие от кръвта му, за да го накара да прави каквото пожелае, докато за Ричи и Пол му беше необходим единствено зеления втренчен поглед, за да изпеят всичките си тайни.
– Нищо няма да се обърка. – Повтори. Ако Фрайзиър Спага беше жив, то той щеше да го върне в този му вид. Ако вече беше мъртъв… тогава Шанс щеше да се увери, че всички, замесени в това ще последват неговата съдба.
Иза го погледна преценяващо.
– Разчитам на това.

Назад към част 3                                                                 Напред към част 5

Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 3

Глава 2

Иза влезе в Блу Ридж Вайнярдс петнадесет минути по-рано. Не искаше да изпусне Шанс ако се появи. Какво странно име, мислеше си тя. Може би беше псевдоним.
Отново се зачуди какво ли е намислила баба ѝ. Разбира се, не си направи труда да ѝ звъни и да я пита. Нямаше нужда да я разстройва като ѝ каже, че ще прекрати всчко, зад което стоеше сладката възрастна жена. Шанс беше казал, че неговият “господар”, което според Иза беше просто формална дума за баща, е приятел на баба ѝ. Въпреки изобретателните лъжи на Иза, баба ѝ сигурно беше разбрала, че Фрайзиър имаше проблеми, което не беше нещо ново. Беше доста труден тийнейджър и макар че се поуспокои през двайсетте си години, все още беше трудно да се каже, че е примерен гражданин. Иза не знаеше как успяваше да плаща наема си, като Фрейзиър не се е хващал на сериозна работа от години.
И все пак, при внезапното изчезване на брат ѝ и изненадващия годеж на Иза с мъж като Робърт, нищо чудно, че баба ѝ се е уплашила.
– Здравей Иза – продавачът я поздрави. Познаваше се с повечето служители в магазина, понеже купуваше повечето от виното си от тук.
– Как е, Джим? – Попита тя.
– И да се опалча, кой би чул? – Отвърна ѝ с приятелска усмивка.
Кой наистина? Съгласи се на ум Иза. Определено не и полицията. Отиде при тях веднага след като Робърт ѝ предложи, ако можеше така да го нарече, когато ѝ каза: “Добри новини, Иза. Реших, че ще се оженим” и веднага след това прекъсна незабавното ѝ отрицание с “Да си виждала брат ти Фрайзиър наоколо скоро?” със знаещ блясък в очите. Робърт беше продължил: “Да, знам със сигурност, че ще го видиш след сватбата, а ако нямаме такава, е… Този твой брат. Склонен е към инциденти, нали?”
Беше разказала това на първия полицай, когото срещна в управлението на следващия ден и никога няма да забрави какво направи той. Огледа се наоколо, затвори вратата на офиса си и плъзна жалбата ѝ по бюрото обратно към нея.
– Изглеждате приятна госпожица – каза, без да я поглежда. – Мисля, че трябва да Ви поздравя за годежа… и никога не подавайте тази форма към мен или някой друг, ако живота на брат ви ви е мил, както и вашия.
Тогава разбра, че всички слухове за Робърт Бертини бяха верни. Той управшяваше улицата, а както изглеждаше имаше и влияние в полицията.
Можеше да опита отново. Щеше да се обади на ФБР, Държавна сигурност, на някого, но по-късно през деня в ресторанта получи телефонно обаждане.
– Иза – каза брат ѝ в момента, в който тя вдигна. – Не казвай името ми и слушай много внимателно. Нуждая се да продължиш с фарса с годежа. Робърт смята, че и двамата ни е притиснал в ъгъла, но всичко ще се нареди, обещавам.
– Добре ли си? – Попита тя като се опитваше да звучи нормално пред служителите си.
– Да. Не мога да обясня, но продължавай да играеш ролята. Ще се свържа с теб веднага щом мога, но не по телефона. Първото, което ще направи Робърт е да започне да подслушва телефоните ти.
Затвори, но Иза каза:
– Сгрешили сте номера. Няма проблем. – И след това затвори сякаш нищо необичайно не се беше случило.
По-късно се замисли за нешата, които Фрайзиър беше казала като “играй ролята” и “Робърт мисли, че ни е притиснал в ъгъла и двамата”. Като заложник, Иза не мислеше, че има привилегиите за частни разговори, но също така нямаше логика да говори подобни неща пред този, който го държи. Дали Фрайзиър по някакъв начин е успял да се измъкне?
– Здравей, Изабела.
Толкова се беше вглъбила в мислите си, че дори не чу отварянето на вратата на магазина. И все пак, Шанс стоеше точно зад нея с лека усмивка. Под силната флуорисцентна светлина косата му изглеждаше много тъмно кафява, вместо черна, каквато ѝ се бе сторила предната вечер, а кожата му беше изненадващо бледа. Очите му, чийто цвят не бе успяла да определи, се оказаха интригуваща смесица между сиво и синьо. Като океан, помисли си. Точно преди буря.
Зяпаше ги. Като разтърси глава се върна обратно в настоящето.
– Джим, ще имаш ли нещо против ако покажа новата стока отзад? – Попита, като се усмихна на продавача.
– Разбира се – отвърна ѝ като леко махна с ръка. Купуваше по много и винаги плащаше навреме. Джим би я оставил да прави почти всичко, което си поиска.
Иза тръгна към задната част на магазина, доволна, че Шанс я последва без възражения. Когато бяха далеч от любопитни очи Иза започна направо.
– За каквото и да те е наела баба ми, отменям го. Ако ти дължи някакви пари за работата, ще ти платя. Просто ѝ кажи, че нищо не си намерил, или пък, че всичко е наред. Не се нуждае от повече стрес на тази възраст.
Шанс я погледна с неприкрито любопитство.
– Мислиш, че съм някой, когото тя е наела? Искаш да кажеш, че баба ти не ти е казала нищо за мен?
– Не – отвърна нетърпеливо. – Но който и да си, не би искал да се замисаш в това. Повярвай ми, друже. Това надхвърля всичко, което всяка скала за плащане може да си струва.
Той продължаваше да я гледа сякаш му говори на чужд език. Иза потропа с крак. Може би Висок, Тъмен и Тъп беше точното описание за него.
– Баба ти някога да е споменавала името “Боунс”? – Попита я много предпазливо.
– Кой?
Шанс вдиша дълбоко. От аромата ѝ и празното изражение на лицето ѝ съдеше, че казва истината. Нямаше представа, че е вампир. Ако баба ѝ не ѝ е разказвала за Боунс, то тя не знаеше, че съществуват вампири.
Това можеше да направи нещата доста по-трудни.
– Единственото име, което има значенив тук, е Робърт Бертини. – Продължи тя. – Очевидно вече знаеш в какво е замесен, така че не трябва да обяснявам колко опасно би било за здравето ти, ако продължиш да се забъркваш.
Шанс се засмя.
– Ще се изненадаш колко неща може да понесе моето здраве, скъпа. Твоят малък Обирджия изобщо не ме стряска и както ти казах предната вечер, тук съм за да ти помогна. Не е въпрос на пари, така че си пази банковата сметка. Въпрос на чест е.
– Чест? – Иза не успя да подтисне изсумтяването си. Можеше да се справи без някой да се намесва. – Ясно. Направи ми услуга. Разкарай се, преди нещата да са станали по-зле.
Толкова по-лесно щеше да е, ако знаеше какво съм. – Помисли си Шанс. Но не беше негова работа да я просветлява. Все още не. Може би имаше причина за потайността на Грета. Може би Изабела беше от онези хора, които не можеха да се справят със знанието. Не му изглеждаше така, но все пак това беше втория път, когато говори с нея.
Шанс се усмихна.
– Благодаря за препоръката за вино. – Каза и се обърна.
Иза го гледа как си тръгва, хваната от неприятното усещане, че това не е последния път в който го вижда.

***

Точно в девет часа предчувствието на Иза се потвърди, когато познат тъмнокос мъж се плъзна към маса дванадесет в ресторанта ѝ. Тя почти изръмжа силно от раздразнение. Говори ми за неприемане на намеци!
Шанс дори имаше смелостта да ѝ намигне, докато заемаше мястото си. Какво им ставаше на мъжете последно време? Не разбираха ли, че “Не, означава не”?
Дори не изчака сервитьорката да се приближи до масата му, преди тя да се приближи.
– Каквото и да искаш, нямаме го! – Каза заядливо.
Шанс бутна менюто си настрани като се ухили мързеливо.
– Няма значение. Тук съм заради теб, скъпа.
Иза стисна юмруци. Може и да не беше в състояние да изрита Робърт по задника му, но това не означаваше, че всеки мъж наоколо можеше да игнорира нейните желания в полза на своите!
– Разкарай се, и между другото да наричаш жена “скъпа”, когато дори не я познаваш е сексистко и унизотелзно. Разбра ли, сладки устни?
Имаше намерение да използва ласкавите думи като подигравка, но не се получи. В очите на Шанс проблеснаха искри. Ако не знаеше по-добре, би се заклела че очите му станаха зелени.
– Сладки устни…ммм. Признавам, че искам да проверя.
Начинът, по който гледаше устата ѝ караше Иза да иска да я избърше, макар и не с отвръщение. Да провери дали изведнъж не се е превърнала в десерт, заради интензивността на погледа на Шанс. За някого, който твърди, че не е гладен, Шанс изглеждаше много, много гладен.
– Трябва да си тръгнеш. Веднага.
Иза го каза без да покаже трепета, който я беше обзел вътрешно. Последното нещо, от което се нуждаеше е друго усложнение, а един упорит, адски секси мъж би усложнил нещата.
От друга страна същото щяха да направят и двамата главорези на Робърт, Ричи и Пол, а те току що бяха влезли през вратата.
– О, по дяволите, това са Миризливко и Боулинг топката. – Измърмори Иза.
Шанс започна да се смее.
– Така ли ги наричаш? Колко подходящо.
Тя му хвърли леден поглед.
– Искаш да те убият ли? Напусни! Преди да са те видели!
Но беше твърде късно. Пол погледна в тяхната посока… и спря толкова рязко, че една сервитьорка се блъсна в него. Спагети ала Нона се размазаха по него, но той сякаш не забеляза.
– Ти! – възкликна Пол с глас доста по-висок от обикновено.
Шанс наклони глава:
– Виждам, че носиш любимото си ястие. Сега, ако можеш да се блъснеш в някой, който носи кюфтета, ансамбалът ще бъде пълен.
Иза затвори очи. Боже, беше мъртъв.
Колкото и да е странно, Ричи не изпадна в обичайното си да-извадим-оръжията поведение.
– Не може да си тук – почти изписука. – Ние…
– Вие какво? – Прекъсна го Шанс. – Застреляхте ме? След това ме пъхнахте в багажника, закарахте ме до стар склад, увихте ме в найлонов чувал и ме заровихте отзад? – Шанс остави думите му да потънат и след това се усмихна напълно сърдечно: – Колко нелепо. Ако бяхте направили това, тогава нямаше да стоя тук, нали?
Всички в ресторанта бяха спрели да ядат, за да наблюдават размяната на думи. Иза беше разкъсвана между вкоренения импулс да поддържа безпроблемно вървенето на бизнеса си, и новото, неочаквано желание да разбие чиниите върху главите на Пол, Ричи и дори върхи тази на Шанс.
Грижата за бизнеса победи. Иза се засмя сякаш някой беше казал шега, след това приближи Пол и Ричи с фалшива топла усмивка.
– Хайде момчета, да ви настаним на любимата ви маса. Лаурън, донеси нещо да помогнеш на Пол да се почисти. А Ричи, ти сякаш се нуждаеш от питие.
Тя учтиво ги завлачи през помещението като се преструваше на перфектната хостеса. И двамаг тръгнаха като замаяни, все още загледани в Шанс. Иза не знаеше какво имаше предвид той с малкото си странно изказване за това, което Ричи беше започнал да казва, но по дяволите, това беше нейния ресторант! Не някакъв криминален мачо ринг.
Пол спря.
– Ъм… Иза, ние трябва да тръгваме. Трябва да проверим нещо.
– Бронежилетка? – Пошушна Ричи, докато все още гледаше по посока на Шанс.
– Това трябва да е. – измърмоти Пол.
Изе не я вълнуваше какво си шушукат стига да не првдизвикват други разрушения.
– Не се притеснявайте за него, тъкмо си тръгва. – Каза тихо.
Пол погледна Шанс и изсумтя:
– Аха. И ние така си помислихме снощи.
Какво?
Ричи стиснс Пол за ръката.
– Хайде да се омитаме. Шефът трябва да знае за това.
С последен поглед към Шанс, и бъркотията по ризата си Армани, Пол задърпа Ричи навън. Шанс им махна весело, което накара Иза да иска да го удари отново. За щастие, беше очевидно, че двете отрепки на Робърт имаха по-важна работа някъде другаде.
Шанс се изправи, протегна се и помилва Иза по бузата.
– Има някои неща, за които трябва да поговорим, но не тук. Ще те видя по-късно, скъпа.
– Не, няма, сладкишче. – Отвърна тя колкото можа по-тихо и ядосано.
Той се засмя като я дари с един продължителен поглед

.

Назад към част 2                                                                 Напред към част 4