Шест
Предателство
Куриер донесе известие в двореца, че Дхирен се е съгласил с годежа, няколко дни преди пристигането ми и очаквайки тази новина, баща ми е бил уведомен. На сутринта след завръщането ми ме извикаха в залата на императора. Кишан едва не ме събори на излизане.
Беше ядосан — не съвсем необичайна емоция, която може да изпита в присъствието на баща ми — но когато ме видя, очите му ме блеснаха само за кратко, преди да отмести поглед. Сякаш вече не можеше да ме гледа и тази идея ме проряза с болката от хиляди игли. Бях толкова завладяна от чувството, че почти забравих, че съм в присъствието на баща си.
Локеш се приближи до мен, докато Кишан бързо излизаше от стаята.
– Йесубай. Колко се радвам да те видя в добро здраве, скъпа моя — каза той, сякаш се радваше да ме види. Но зад публичната му маска очите му блестяха маниакално и можех да видя прошепнати обещания за предстоящи болезнени неща.
– Татко – казах, докато свеждах глава. – Вярвам, че пътуването ви е минало без инциденти?
– Така е. Дойде време и за поздравления. Твоят годеж е поводът двете кралства да празнуват.
– Да – отговори Раджарам. – Всъщност ще празнуваме тази вечер.
Баща ми ме хвана здраво за ръката, скрита в гънките на роклята ми.
– Много добре – каза той. – Може би по-късно тази вечер можем да обсъдим кога смятате, че е възможно синът ви да финализира съюза?
– Уверявам ви, че годежа с Йесубай е на първо място за сина ни – каза Дешен. – Сигурна съм, че веднага щом ситуациято го позволи, той ще се прибере бързо у дома, за да я направи своя булка.
Локеш се усмихна на Дешен с усмивка, която едва стигаше до очито му.
– Докато стане време за вечеря, бих искал да прекарвам повече време с дъщеря си.
Уравновесеното изражение на Дешен се намръщи и тя стана от трона си.
– Ако нямате нищо против, бих искала да прекарам известно време с нея този следобед. Много ми харесват нашите разговори.
– Разбира се. – Локеш се поклони леко, след което се обърна и напусна стаята с мен. Той не каза нищо и дори отпрати Хаджари, докато излизахме от двореца и се отдалечавахме от войниците, които го охраняваха. Когато се убеди, че сме достатъчно далече, той ме пусна и застана с гръб към мен, докато оглеждаше земята и близката градина. Сложил ръце на хълбоците си, той бавно се обърна, очите му оглеждаха всичко около нас, докато не се спряха върху мен. Това, което видях в изражението му, ме изненада. Той беше щастлив.
– Справи се добре — каза той.
– Радвам се, че сте доволен, татко.
– По някакъв начин си постигнала повече, отколкото се надявах. Изглежда, че красотата ти все пак струва нещо.
Никога не бях виждала баща си в такова настроение. Той почти танцуваше от наслада.
– Не само си сключила брачен договор с най-големия принц, но и неговият по-малък брат също е запленен от теб. Той на практика ме молеше да взема предвид него вместо Дхирен. Аз, разбира се, настоях, че Дхирен е изборът ни. Не бих искал да има съмнение относно бъдещето ти положение.
Кишан ме искаше? Малкото възелче надежда в сърцето ми се разви. Само за момент обмислих начина, по който кралят прегръщаше своята кралица, и се зачудих дали има дори най-малка възможност някой ден Кишан да ме прегръща така.
Баща ми прекъсна хода на мислите ми.
– Дешен също те гледа с нежност. Не можех да се надявам на по-добър резултат. Поради това промених мнението си относно нашия план. Тази вечер ще отровиш по-младия принц и баща му и ще се ожениш за по-големия. Ако мога да го използвам, ще му позволя да живее. Изглежда, че е достатъчно компетентен военачалник.
Да убия Кишан? Искаше да го убия?
– Не! – Извиках и плеснах с ръце устата си, когато проницателните му очи се приковаха в мен.
– Какво каза? — попита той с тих, заплашителен глас.
Опитвайки се да защитя не само Кишан, но и себе си, казах единственото нещо, което знаех, че ще го разсее.
– По-младият принц носи поне един от амулетите. Виждала съм го. Не трябва да го убивате, докато не открием местоположението на другия.
Баща ми замълча и насърчена, аз пристъпих към него и сложих ръката си на рамото му.
– Кишан може да бъде… манипулиран. Може би мога да науча къде се намира другата част. Честно казано, не съм сигурна, че ще имам същото влияние върху Дхирен; той е мил, но не ме гледа със същия огън като Кишан.
– Ти си по-хитра, отколкото мислех, Йесубай, но от друга страна, ти си моя дъщеря. Много добре, използвай хитростта си, за да откриеш местонахождението на втория амулет и незабавно ми каже.
– Ами кралят?
– Какво за него?
– Ако го убия, това ще предизвика подозрение. Ще бъде много по-лесно да се справиме с принцовете, ако смятат, че нищо не ги заплашва.
Баща ми стоеше вдървено, тялото му беше напрегнато. Той не беше свикнал да му отговарям по такъв начин, но не можеше да пренебрегне и доводите ми, а и все още се нуждаеше от мен, за да постигне целите си. Сини искри осветиха върховете на пръстите му. Видях ги с крайчеца на окото си, но знаех, че не бива да го показвам. Той го потисна и каза:
– Тогава за известно време семейство Раджарам ще живее. Започни да обработваш по-младия принц, докато Дхирен пристигне и чакай допълнителни инструкции.
Наведох глава и казах:
– Както желаете.
– Сега се върни в двореца и прекарай деня с кралицата. Разкажи и за моите… победи. – След това ми обърна гръб, в знак че съм свободна, и аз бързо се запътих обратно към двореца.
Вечеряхме заедно, едно голямо щастливо семейство, въпреки че Кишан изобщо не ме поглеждаше, а баща ми ме наблюдаваше постоянно. Хаджари стоеше зад баща ми, очите му хвърляха стрелички със заплахи. Той беше човекът, който бих убила без угризени.
Баща ми трябваше да замине на следващия ден. Когато по изгрев слънце се почука на вратата ми, предположих, че е той, но за моя изненада беше Дешен и беше сама.
– Къде е вашата охрана? — попитах, страхувайки се какво би направил баща ми, ако се натъкне на нея.
Дешен сви рамене.
– Да си кралица, дава и свобода — каза тя с усмивка.
Тя се извини, че прекъсва съня ми, въпреки че не бях спала през по-голямата част от нощта, и ме попита дали имам нещо против да я придружа. Последвах я до откритото поле, където тренираха войниците.
– Какво правим тук? – Попитах.
Махайки халата си, Дешен разкри вталена рокля в стил кимоно, закопчана на талията, с меки чехли и клин отдолу, каквито би носил войник.
– Имах нужда от малко тренировка – каза тя с намигване. – А, ето го и Кадам.
Командирът, човек на средна възраст от армията на Раджарам, стъпи върху отъпкания кръг, използван за спаринг, и подаде на кралицата си великолепен комплект мечове. Никога преди не бях виждала оръжия като тези и се чудех дали не са от нейната родина.
– Кралице. – Мъжът се поклони пред нея. – Готова ли сте да заемете позиция?
– Бях готова преди час. В леглото ли бяхте до сега? Страхувам се, че остаряваш, Аник.
Войникът се усмихна.
– Все още не, милейди.
– Тогава вдигни меча си — каза Дешен с палаво изражение.
Докато те тренираха, се свих в основата на едно дърво, за да гледам. Лидерът на армията беше умел боец, но скоро стана ясно, че Дешен е повече от способна да се справи с него. Никога преди не бях виждала жена да се бие, камо ли да се движи по такъв гъвкав начин. Двата меча разцепваха въздуха, сякаш бяха продължение на тялото й, и тя се завърташе като смъртоносна танцьорка.
Можех да разбера защо баща ми беше очарован от нея. Скоро към спаринга на двойката се присъедини Кишан, който добродушно подразни по-възрастния мъж, че е победен от жена. Когато Дешен попита дали той може да се справи по-добре и Кадам му хвърли меча си. Принцът издърпа туниката си и започна да обикаля майка си. Той все още не ме беше видял и аз се оттеглих по-навътре в сенките. Въпреки че Дешен знаеше, че съм там, имах чувството, че шпионирам.
Дори докато тренираха, кралицата задаваше въпроси на сина си и аз се запитах дали не ме е довела със съвсем различна цел. Кишан, без да знае, че съм наблизо, отговаряше откровено на въпросите на майка си.
– Как си след вчера? – попита тя.
– Както може да се очаква.
– Знаеш, че опитахме.
– Това, което знам е, че за пореден път Рен печели.
– Това не е състезание, Кишан.
– Разбира се, че не е. Как би могло да бъде, когато никога не съм имал шанс за успех? Всеки път ще губя.
– Не всеки път. Може би само бащата копнее за титлата.
– Коя жена не би заменила любовта си за трон?
Дешен свали меча си.
– Аз не бих — каза тя трезво. – Мисля, че и тя.
Кишан премести меча си в другата ръка, завъртя китката си и замахна отново. Когато мечовете им се срещнаха, той беше нос до нос с майка си.
– Дори да ме искаше, баща й нямаше да го позволи.
– Не знаем напълно дали това е вярно. – Той погледна майка си със съмнение и тя трепна. – Добре, той е упорит човек. Може би с времето ще успеем да променим мисленето му.
– Рен трябва да се върне след седмица и ще очаква булка, която да го посрещне.
– Може би има нещо, което може да се направи по въпроса. – Кишан повдигна вежди при потайната усмивка на майка си и отблъсна меча й от гърлото си. Дешен продължи: – Каквото и да реши тя, искам тя да избере свободно. Не искам да я притискам по никакъв начин. – По-тихо тя добави: – Горкото момиче е било притискано твърде често в живота си.
С умел контраход Дешен изви китката си и оръжието на Кишан беше изтръгнато от хватката му. Тя вдигна меча си към гърдите му и се засмя.
– Никога не подценявай жените, сине мой.
Смеейки се, Кишан каза:
– Никога не бих те подценил, майко – целуна я по бузата и отиде да вземе меча си. – Две от три, най-добрият печели? – предложи той и майката и синът започнаха отново.
Кожата на Кишан блестеше в ранната утринна светлина, а вниманието, с което се отнасяше към майка си, бяха окуражаващи. Това беше мъж, който щеше да се отнася към жена си с уважението и добротата, които показваше към майка си. Ето един мъж, който изобщо не би се чувствал застрашен от жена. Това беше мъж, за когото можех да се грижа.
Дешен беше права, като вярваше, че въобще не се интересувах от трона. Чудех се какви са плановете й и се удивих колко умело беше изиграла баща ми. Тя нарочно доведе тук тази сутрин. Искаше да чуя разговора им. Обмислях защо и какво точно очакваше да направя по въпроса, когато чух глас зад себе си.
– Красива е. – Тази дума звучеше мръсно от устните на баща ми. Веднага се надигнах от удобното си място под дървото, бузите ми почервеняха при мисълта, че не бях бдителна. Това, че бях хваната да гледам майка и син със същото желание, както баща ми, ме отврати.
– Тя наистина е уникална – каза той.
– Да. Такава е.
Кишан ни забеляза и изпусна меча си, получавайки рана на ръката си, когато острието му не посрещна това на майка му.
– Йесубай? – Той направи крачка напред и после спря.
Кралицата се обърна, бършейки врата си с кърпа.
– Ах. Прощаваш се с баща си? – попита ме тя с намигване и се обърна към баща ми: – Благодаря ти, че й позволи да остане с нас през следващите няколко месеца. Жалко, че Рен няма да е готов по-рано.
Наклоних глава, чудейки се какви извинения ще използва Дишен, за да задържи Дирен далече. Беше очевидно, че тя обича Кишан, но нямах впечатлението, че предпочита единия син пред другия.
– Да. – Локеш й се усмихна леко. – Жалко. До нови срещи, милейди. – Той хвана ръката й и я целуна, като я задържа за по-дълго време, отколкото е редно, след което се обърна към мен. – Сбогом, дъще. Ще чуеш за мен.
Дешен помоли Кишан да придружи баща ми до неговия антураж от войници и след това обви ръката си около моята.
– Като се има предвид всичко, държа се изключително – каза тя.
Не бях сигурна дали имаше предвид раговора и с Кишан, който бях чула, или присъствието на баща ми. Затова реших да кажа:
– Беше мило от ваша страна да ме помолите да остана.
– Да позволим да се върнеш с него? Мисля, че не. Сега си под нашата защита, Йесубай. – Заедно наблюдавахме как баща ми се отдалечава от двореца и излиза през портата. Кишан се обърна към нас, погледна ме дълго, след това въздъхна и започна да се приближава към нас. Докато го чакахме, случайно чух молбата на кралицата към нейния слуга Кадам. – Искам по-голяма охрана в женската баня. Някой ме наблюдаваше. Злодеят все още не е заловен.
Той се поклони.
– Лично ще се погрижа за това, милейди.
Виждайки шокираното ми изражение, тя бързо ме успокои:
– Не се страхувай, Йесубай. Всички ще се погрижим за твоята безопасност.
Въпреки че имах пълна вяра във верността на войниците на кралицата, знаех точно кой е наблюдавал кралицата. Лицето ми почервеня от това, което беше направил баща ми, и почувствах вина почти толкова силно, сякаш аз съм го направила.
Както каза кралицата, скоро беше обявено, че Дхирен ще предприеме продължителна обиколка из империята. Беше предложено да отдели известно време, за да оправи всички дела в империята, преди да се върне у дома и да съсредоточи вниманието си върху съпругата си. Той неохотно се съгласи и се срещаше със съветниците на баща си в градове и крепости, по дългия път към дома от фронта.
Хаджари беше оставен да ме надзирава и поради това Кишан се предложи да бъде мой личен ескорт. С течение на дните установих, че очаквам с нетърпение да го видя. Той ме научи как да играя Пачиси и аз станах доста добра, дори го побеждавах повече от един път. Понякога майка му се присъединяваше към нас, но по-често бяхме само двамата и Хаджари, който седеше наблизо, намусен и отегчен.
Дешен често викаше Кишан в женските стаи, преструвайки се, че има нужда от него, само за да го помоли да ме заведе до кухните, за да донеса сладкиши, или да ме придружи до градината, за да откъсна нови цветя. Веднъж тя направо излъга и каза, че съм се оплакала, че ми е скучно и го помоли да ме научи да яздя. Беше очевидно, че намерението й да прекарваме повече време заедно.
Имайки предвид факта, че трябваше да се омъжа за брат му, ситуацията беше неудобна. Все пак ми беше приятно да бъда с Кишан. През времето, в което бяхме прекарали заедно, започнах да разчитам на него. Обичах да виждам блясъка в златните му очи, когато се смееше, а топлината на усмивката му изпълваше сърцето ми по неочакван начин. Никога не съм мислила, че ще мога да разчитам на мъж. Моите преживявания от общуването ми с тях, не бяха толкова приятни, но Кишан беше различен.
Уповаването ми на Кишан, скоро се превърна в доверие. Доверието доведе до възхищение. И тогава, преди дори да осъзная, че се е случило, възхищението се трансформира в копнеж, който беше едновременно страхотен и ужасен, и осъзнах, че съм влюбена. Въпреки това Кишан си оставаше коректен и дистанциран.
Докато дългите седмици отминаваха и започнаха да се носят слухове за завръщането на Дхирен, се чудех дали по някакъв начин не съм разбрала погрешно Дешен и баща ми и че чувствата на Кишан към мен се бяха променили с времето. Че сега той ме приема повече като сестра и вече не ме желае така, както мъж би желал жена.
През цялото време, почти всеки ден, идваха писма от Дхирен. Той красноречиво говореше за нашия живот и въпреки че кореспонденцията беше кратка, писмата му към мен ставаха все по-топли с времето – по-емоционални и интимни. След като се промъкнах през тайния проход в градината, за да избегна Хаджари, намерих една пейка и седнах там, с последните страници от писмото на Дхирен, смачкани в юмрука ми, и се чудех какво да правя, когато Кишан ме намери.
– Йесубай? Какво не е наред? – попита той.
Той седна до мен и изтръгна страниците от пръстите ми. Като ги изглади на бедрото си и зачете:
Моята най-скъпа Бай,
Най-скъпата ми Бай,
Месеците, през които бяхме разделени, ми тежаха. Колко ми се иска да съм до теб точно в този момент. Въпреки молбата на майка ми, намерението ми е да се върна у дома след посещението си в този град, като по пътя ще спра на още няколко места. Възможно е дори да пристигна, преди да получиш това писмо. Трябва да призная, че всеки път, когато затворя очи, те виждам. Аз съм най-големият късметлия, че съм сгоден за толкова красива жена като теб. Начинът, по който светлината озаряваше лицето ти…
Кишан спря да чете и изпусна страниците.
– Кишан? – Попитах. – Кишан, кажи нещо.
Той мълчеше. Като ми хвърли само кратък поглед, той стана и бързо се отдалечи към лабиранта.
– Къде отиваш? – Извиках, когато той изчезна зад живия плет.
Най-накрая го намерих в центъра на лабиринта. Той се беше навел над фонтана, подпрял ръце на ръба, с гръб към мен. Не се обърна преди да заговори.
– Бай? — попита той тихо. — Нарича те Бай?
– Да. Не. Никога не съм го молила за това.
– Но ти нямаш нищо против.
Не бях сигурна как да му отговоря. Иша ме наричаше Бай и винаги съм харесвала името. Беше тайна между нас двете, име, предназначено за някой, който ме обичаше.
Накрая отговорих:
– Всъщност бих предпочела да не използва това име. – Приближавайки Кишан отзад, продължих с тих глас. – Знам, че ти го наричаш Рен, но аз винаги съм се обръщала към него с Дхирен. Честно казано, не знам дали някога ще се чувствам удобно да го нарека по друг начин.
Опитвах се да му кажа, че не обичам брат му. Кишан все още не искаше да ме погледне, така че продължих да бръщолевя.
– Баща ми винаги е казвал, че прякорите се използват само от хората от по-ниските касти. – Трепнах от собствените си думи. Звучаха жестоко и не възнамерявах да кажа това. Току-що обидих не само него, но и цялото му семейство.
– Той ще се прибере всеки момент – каза Кишан.
– Да. – Отговорих.
– И тогава ще се омъжиш за него.
– Уговорката не е ли такава?
– Е…
– Е какво?
– Това ли искаш? – Тогава той се обърна към мен и протегна върховете на пръстите си, прокарвайки ги по дължината на воала, покриващ косата ми. Тънкият плат, вече разхлабен, падна от лицето ми. – Йесубай?
Начинът, по който каза името ми, беше почти като ласка. Крайниците ми трепереха и въпреки че не бяхме по-близо, отколкото и друг път, усетих как разстоянието между нас се скъсява. Въздухът се уви около двама ни и стопли кожата ми.
– Аз… – Устните ми потрепериха и сведох глава, неспособна да остана изцяло себе си, докато бях в плен на погледа му. – Не го обичам – промърморих накрая.
Кишан си пое дъх и нежно прокара върховете на пръстите си по челюстта ми до брадичката ми, повдигайки главата ми, за да мога да се удавя в златните му очи.
– Обичаш ли някой друг?
Кимнах мълчаливо.
– Кой? Кажи ми. – каза той, докато гледах как устните му оформят думите. Разтуптяното ми сърце ме караше да се чувствам прекалено напрегната, сякаш единственото, върху което можех да се съсредоточа, беше изтръпването на крайниците ми. С муден глас и объркани мисли прошепнах.
– Иска ми се ти да си мой годеник.
Всичко около нас замръзна. Един удар на сърцето, после още един, а моментът беше едновременно горещ и застинал. Тогава той се усмихна и всичко стана слънце, топлина и неизречени обещания, събрани в едно-единствено изражение. Преди да разбера какво се случва, той притисна устни към дланта ми и целуна нежната кожа. Устните му бавно се придвижиха по китката ми, преди да хване другата ми ръка.
Мъглата, която беше обгърнала ума ми, се сгъсти и аз се превърнах в същество на чувствата и усещанията. Всичко, което исках, беше повече. Още от устните му. Повече от неговата топлина. Повече от него. Беше се преместил до врата ми, когато най-накрая успях да се съсредоточа върху думите му. Казваше, че ще говори с баща ми.
Поставих ръце на гърдите му и го бутнах силно. Внезапно се отдръпнах и почувствах липсата на топлината му толкова остро, сякаш собственият ми баща беше смразил кръвта във вените ми.
– Не – прошепнах.
– Какво имаш предвид с не? — попита той, също толкова объркан и засегнат, колкото и аз.
– Искам да кажа, че ще трябва да внимаваме. Баща ми е… той е твърд човек.
Изражението на Кишан стана каменно.
– Няма да му позволя да те наранява повече, Йесубай.
– Моля, просто… просто ми дайте малко време да поговоря с него. Може би ще успея да го убедя да преосмисли решението си. – Когато видях, че той се съмнява, добавих: – Обещавам, че ще се опитам да намеря начин да бъдем заедно.
– Рен ще се върне скоро. Ако трябва да променим условията на годежа ви, трябва да се реши бързо.
– Веднага ще му изпратя съобщение. – Хванах ръцете му в моите и притиснах устни към пръстите му. – Моля те, Кишан, нека засега това да остане между нас.
Той се съгласи и ме придружи обратно до двореца. Извиках Хаджари и го изпратих при баща ми с писмо, че трябва да говоря с него незабавно. Тази нощ баща ми се появи в стаята ми и въпреки че се бях подготвила внимателно за посещението му, ръцете ми все още трепереха.
– Дхирен приближава и се очаква да пристигне след няколко дни. Кишан открито заяви чувствата си към мен и вярвам, че няма много неща, които той не би направил, за да спре сватбата.
– Разбирам — каза баща ми. – Моля, продължавай.
– Ако го насърчите, много вероятно е той да намери начин да ви даде предметите, които търсите. Може би тогава те вече няма да са заплаха за вас и няма да има нужда да ги унищожавате.
Мрачно, баща ми се засмя.
– Мислиш ли, че целият този заговор е, защото ги виждам като заплаха? Не, моя невежа дъще. Те са толкова незначителни, колкото беше слабата ти майка. В аналите на времето петънцето, което ще оставят в историята, ще бъде абсолютно незабележимо. Мислиш ли, че ми пука, че той те обича? Мислиш, че не виждам как копнееш за него. Не съм глупак, Йесубай. Не се заблуждавай. Аз напълно контролирам твоя живот. Ако нещо ти давам, то е защото го искам. Това, че изобщо съществуваш, е защото аз го позволявам.
Той прокара ръка по челюстта си.
– Все пак има какво да се каже за това, че позволихме на играта да стигне до нейния неизбежен, сърцераздирателен край. Много добре. – Той ми хвърли последен поглед, след което се обърна към прозореца. – Кажи на по-младия принц, че искам да се срещна с него утре по здрач на границата между нашите земи, между хълмовете. Тогава ще реша дали ако го оставя жив ще е от полза за мен.
Кимнах, ужасена от това, което бях направила, и когато той си тръгна, продължих да мисля дали има нещо, което можех да направя по различен начин. Отново облекчението на съня ми се изплъзна и аз използвах най-тъмния си воал, за да скрия зад него следите от безсънната нощ. Този воял само прикри окаяното ми състояние, но имах чувството, че прикрива злините, в които участвах. Не за първи път се чудех дали светът нямаше да бъде по-добро място, ако не бях се родила.
Кишан с готовност се съгласи да се срещне с баща ми и под претекст, че излизаме на езда по залез, се отправихме към граничните райони. Баща ми ни чакаше. Той кимна на Кишан, който се бе приближил само със символичен меч и броня. Фактът, че той беше крайно неподготвен за сблъсак с баща ми, не остана незабелязан от мен. Прехапах устната си до кръв. Дори Кишан да беше облечен подходящо за битка и да не се беше приближил като доверчив младоженец, той пак не можеше да се изправи срещу баща ми.
След като се поклони, Кишан смело обяви, че иска баща ми да го преразгледа годежа ми. Блясъкът в очите на баща ми ми подсказа, че Кишан се държи точно, както той очакваше.
– И какво ще ми предложите в замяна на загубата на титлата? – попита баща ми. – Със сигурност не очакваш да се съглася само от добро сърце?
Кишан започна да предлага богатства, хубави коне, бойни слонове и всякакви други дрънкулки, които притежаваше, но скоро стана ясно, че баща ми започва да се отегчава.
– Нямам нужда от такива неща – категорично заяви той. – Кишан, усещам, че си човек, който може да взема трудни решения, дори ако се наложи да направиш жертва. Прав ли съм?
Кишан скръсти ръце на гърдите си.
– Известен съм с това, че съм решителен в битка.
– Много добре. Тогава ще бъда възможно най-директен с теб. Дъщеря ми, Йесубай, се опита да остави настрана чувствата си към теб, за да може да заеме мястото си на кралица и съпруга на брат ти. За съжаление, изглежда, че не е в състояние да отрече зараждащата се любов в сърцето си и избира теб. Честно казано, би било по-добре, както за нашите семейства, така и за двете кралства, ако вие двамата никога не се бяхте срещали, но аз съм милостив човек, който разбира страстите на младите.
Повдигнах вежда, но не казах нищо.
Локеш продължи:
– Тъй като съм съпричастен към положението ти, ще се съглася да променя условията на годежа.
Кишан се засмя и обви ръце около мен, притискайки ме в силна прегръдка.
– Но… – каза баща ми, недоволството от действията на Кишан беше ясно изписано на лицето му – трябва да се съгласиш с моите условия.
Кишан се отдръпна от мен и принца зае място на влюбеният младеж, достоен да бъде син на баща си.
– Няма какво да ти обещая от името на баща ми. Мога да ти дам само това, което притежавам. Ако има нещо повече, което желаете, ще трябва да го обсъдите с родителите ми.
Локеш прегърна Кишан през раменете.
– Сине. Мога ли да те наричам така? – Той не изчака отговора на Кишан. – Нека все още не намесваме Раджарам и Дешен. Тези преговори са в толкова деликатен период, че трябва да продължим внимателно. Хмм?
Кишан кимна колебливо.
– Какви са вашите условия тогава?
– О, не много. Една дреболия, наистина. Виждаш ли, аз съм това, което би могъл да наречеш колекционер.
– Колекционер на какво?
Локеш се засмя.
– Много неща, но в твоя случай има нещо, което притежаваш, което може да предизвика интереса ми достатъчно, за да ме накара да считам, че отказа на Йесубай от титлата, е добра сделка.
– И това е?
– В семейството ви има амулет. Всъщност два.
– Амулетът на Деймън? Защо са ви? Те нямат никаква стойност. Те са просто дрънкулки, предавани в моето семейство.
– Да. Наясно съм, че не биха достигнали голяма цена, но разбираш ли, те са много стари. – Локеш се усмихна като чакал. – А аз имам специален афинитет към… старите реликви.
– Разбирам.
Кишан наведе глава, челюстта му се движеше, докато обмисляше предложението на баща ми. Накрая той каза:
– Ще ти дам моята част, но Дхирен притежава другата. Съмнявам се, че би поискал да се откаже от него, за да мога да се оженя за Йесубай.
– Да. Това може да е проблем. Все пак сделката е за двете части. Ако не можем да постигнем споразумение, тогава Йесубай ще се омъжи за брат ти. Колкото и нещастна да е тя.
Кишан не каза нищо, но можех да видя отчаянието в очите му. Колкото и да ме желаеше, знаеше, че няма начин Дхирен да се откаже доброволно от амулета си. Дори и ако това означаваше да ме загуби.
Зад Кишан усещах как баща ми събира силата си около себе си. Ако не можеше да манипулира принца, щеше да го убие.
– Кишан – предложих аз – може би има и друг начин.
– Какъв? — прошепна той. – Рен няма да ни помогне.
– Ами ако го изненадаме?
– Какво имаш предвид?
– Да, дъще. Какво имаш предвид? – Не пропуснах скритата заплаха в гласа на баща ми.
– Ами ако се опитаме да го откраднем?
– Рен не държи амулета при себе си. Дори аз не знам къде е.
– Баща ми може да изпрати маскирани войници, които да пресрещнат Дхирен, докато пътува към дома. Те ще имат конкретни инструкции да открият местоположението на неговия амулет и след това биха могли да го задържат, докато отидете и го вземете. Той дори няма да разбере, че сме замесени.
Назад към част 6 Напред към част 8
