***
След като пристигнаха в супермаркета, Кейлин послушно последва Дина през магазина.
– Можеш ли да вземеш малко от чери доматите? Един пакет? – Попита я Дина.
– Да. – Тя тръгна, взе пакет домати и го върна обратно, само за да бъде изпратена отново за следващото нещо. И следващото.
Тя можеше да каже, че Дина наистина се наслаждава на това – да нарежда на по-голямата си сестра като на личен асистент.
Дина сякаш винаги е вярвала, че един ден ще стане известна с нещо или нещо друго, а когато това стане, ще има хора, които ще я обслужват и ще тичат насам-натам от нейно име. Харесваше ѝ да вижда как хората се разбягват.
Така че определено се забавляваше, докато Кейлин тичаше из супермаркета и се опитваше да намери това, което беше в списъка, изпратен от майка им.
Но през цялото време единственото, което правеше Кейлин, беше да чака подходящия момент. Знаеше, че той ще настъпи в някакъв момент, ако е търпелива. Не искаше да го насилва – просто да го остави да дойде естествено, когато сестра ѝ е най-триумфална и не обръща внимание.
Накрая натовариха количката с всичко необходимо и отидоха на касата.
Дина погледна Кейлин, когато момичето започна да преброява стоките им.
– Когато това приключи, аз ще докарам колата, а ти ще чакаш отпред с количката.
– Добре. – Усмихна се Кейлин, но това беше принудително.
– Какво не е наред с теб? Защо се държиш толкова странно?
– Мислех, че искаш да ти помогна. Затова помагам.
Дина я погледна, сякаш усещаше, че нещо не е наред.
– Нещо определено не е наред с теб, Кейлин.
– Предполагам, че не мога да спечеля – каза Кейлин и сви рамене. – Опитвам се да правя това, което ти и мама искате, а ти все още си раздразнена. Това не е моя грешка.
– Никога нищо не е – каза Дина и извъртя очи.
След като Дина плати, двете излязоха навън и Дина ѝ каза да я изчака, докато отиде да докара колата.
Кейлин прокле под носа си. Трябваше да помоли вместо нея да докара колата, но не искаше да подсети Дина. Освен това Дина щеше да откаже, само за да откаже. Момичето беше чудовище.
Минута по-късно Дина спря до количката и паркира. След това свали прозореца си.
– Можеш ли да сложиш чантите?
– Няма ли да излезеш и да помогнеш? – Попита Кейлин.
– Не мога – трябва да се обадя по телефона. – Тя започна да набира номера.
– Няма да ги натоваря сама, Дина.
– Не ми се карай. Ако ги натовариш и си държиш езика зад зъбите, ще кажа на мама колко услужливо и нормално си постъпила и може би няма да те изпратят.
– Да ме изпратят?
Дина говори по телефона.
– Ашли, почакай малко, някой се държи грубо и ме прекъсва. – След това постави телефона срещу ръката си и погледна право в очите на Кейлин. – Да, мама и татко споменаха за тази възможност. Опитвам се да те защитя – не го ли разбираш? Ако продължаваш да се държиш като луда, ще те изпратят в някоя психиатрична клиника, за да те упояват и да те държат спокойна.
На Кейлин ѝ се искаше да се засмее, но се страхуваше, че сестра ѝ може би не е просто кучка. Може би родителите ѝ бяха толкова притеснени, а и тя не можеше да ги вини напълно.
Тя започна да товари торбите с хранителни продукти в колата. Сестра ѝ бърбореше безсмислено в телефона за някакви танци, които предстояха, и за това кои момчета искат да я поканят, и за това кой се надява да я покани, и за това с кого ще се задоволи Дина, ако тези, които тя искаше, не го направят.
Кейлин трябваше да изкара сестра си от колата. Затова нарочно изпусна една от чантите и изсипа куп неща на бетона.
– По дяволите – каза тя.
Дина я погледна назад.
– Какво направи сега?
– Имам нужда от помощ, за да събера тези неща. Ще дойдеш ли да ми помогнеш?
– Не. Ти си го объркала, ти си го оправи. – И тогава Дина се върна към говоренето.
Нищо не се беше получило. Кейлин сложи останалите торби в колата и след това потеглиха към дома. Тя се разгневи на сестра си, която се държеше все по-ужасно с напредването на деня.
Когато се прибраха вкъщи, Дина влезе вътре, без да носи нито една чанта, очаквайки, че Кейлин ще внесе покупките вътре и ще ги разопакова.
Кейлин сама внесе всичко вътре, като в частен план кипеше от ярост към нахалната си сестра, но знаеше, че не може да си позволи да започне кавга.
Може би нейното послушание беше дало на Дина увереността да свали гарда си. Така или иначе, когато приключи с прибирането на покупките, Кейлин забеляза, че чантата на по-малката ѝ сестра стои без надзор на плота.
Дина беше в банята.
Кейлин се усмихна на себе си, спомняйки си, че хубавите неща идват при тези, които чакат, след което бързо измъкна ключовете за колата от чантата и излезе през входната врата.
Миг по-късно тя вече беше в колата на сестра си и се отправяше към Бостън, за да се изправи срещу мъжа, който я беше изнасилил.