* * *
До обяд се върнахме в студената къща на професор Стантън.
Не бях достатъчно горда, за да откажа на полицейското такси, което ме закара до имението Арнел, а домашните ми не бяха толкова снизходителни, за да простят на драконите всичко това!
Те вече бяха научили за предателството на Наруа.
На нашите доблестни мъже – мистър Уолън, мистър Илнър и мистър Онър – им беше стигнал откъслечният разказ на разтревожената мисис Макстън, че двамата дракони са спрели нея и мистър Нарел и след като са разговаряли, без самата икономка да чуе и дума, са ги изпратили обратно в имението, заменени с качествена илюзия. Мистър Илнър не се престорил, че не е разбрал, и затова, оставяйки каретата на разположение на драконите и магьосника, придружил мисис Макстън обратно. Там двамата с мистър Уолън ѝ обяснили какво точно се е случило. Мистър Онър не обясняваше нищо – той готвеше. Закуска. С такова зверско изражение на лицето, че дори мисис Макстън се страхуваше да съобщи, че на дъската за рязане има хляб, а не дракони.
Но мисис МакАвърт се опита да попречи на добавянето на определени съставки към чая за закуска, последната закуска на императорската двойка и свитата им в имението Арнел, но… малко магия и всички правилни неща влязоха в любимия черен чай на императрицата под одобрителния поглед на мисис Макстън. И дори не си направих труда да уточнявам какво е то, уверението на икономката ми, че императрицата никога няма да забрави пътя към дома, беше достатъчно.
Сбогувах се с ОрКолин и другите трансформиращи много сърдечно. Липсваше ми честността и искреността на трансформиращите в този студен и лицемерен Град на драконите, но уви, те си тръгваха, а ние оставахме.
Последното нещо, което направих в имението на Арнел, беше да унищожа всички подаръци, които императрицата беше дала на малките, а и не само. Мисис МакАвърт стоеше наблизо и с ужас наблюдаваше как магическите пламъци изгарят дървени понита играчки… със замисъл за бърза смърт, изящни бижута… за бърза смърт и безплодие, различни фигурки и порцеланови изделия – всички с една и съща магическа съставка.
– Какъв… ужас! – прошепна икономката на Арнел, едва последното заклинание не проблясна с черен череп в сините пламъци.
И когато всичко беше унищожено, тя намери сили да каже:
– Дори не знам как мога да ви благодаря за всичко, което направихте за нас.
– Погрижете се за лейди Енсан. – помолих аз.
Горката жена беше тук съвсем сама.
Радвах се, че съм се махнала от това проклето имение, но… Когато излязох от задния двор, където бяхме наклали огън след императора, съпругата му, свитата му и лордовете Арнел и Давернети, които трябваше да ги придружават, докато напуснат драконовите територии, в пристройката открих фойерверки. Същите онези, които бяха приготвени от маговете илюзионисти за забавление на гостите. Магьосниците си бяха тръгнали… фойерверките бяха останали. А плевнята беше направена от камъни, същите тези камъни, които бяха планински и следователно напълно способни да бъдат проводник на магията на Арнел.
И не можах да устоя.
Така че ние напуснахме имението горди, непобедени и почти отмъстени.
Назад към част 34 Напред към част 36