Категория: Каролин Пекъм

ДАРИУС

Заех мястото си пред входа на „Дом Огън“, а останалата част от вътрешния ми кръг се сгъсти около мен, докато ужасените първокурсници чакаха да разберат как ще се случи сега.
Предизвикателствата бяха подредени доста просто, но се бях погрижил да сложа няколко допълнителни и по-трудни предизвикателства, за да може новата Вега да опита късмета си. Всъщност изобщо не възнамерявах да я оставя да премине през ръкавицата. Задачите, които бях подготвил за нея, щяха да бъдат трудни за един фае с няколкомесечно обучение, особено за някакво практически смъртно момиче, което нямаше представа как да контролира нито един от елементите си, да не говорим за изменчивата сила на огъня. Ако искаше легло тази вечер, щеше да се наложи да ме моли да я пусна въпреки провала ѝ.
Макар че докато обмислях да ѝ дам легло, не можех да не си помисля дали да не ѝ предложа място в моето. Баща ми беше казал да се уверя, че тя и сестра ѝ са се отказали от академията, така че да загубят правото си да се борят за трона – никога не беше казвал нищо за това, че няма да ми бъде позволено да се наслаждавам на компанията ѝ, преди да си тръгне.
Учениците млъкнаха, когато всички погледи се обърнаха към мен, без да ми се налага да си мръдна пръста, и аз сдържах самодоволната усмивка, която се изписваше на устните ми, тъй като всички те паднаха под властта ми просто ей така. Пристъпих напред, така че да блокирам грамадния вход към стъкленото чудовище, което представляваше къщата на Игнис, и леко завъртях пръстите си, като поех контрола над пламъците, които изпълваха огъня над главата ми, оформяйки ги така, че да следват заповедите ми.
От корема на пламъците се появи дракон; тялото му беше наситено червено, а всяка от люспите му беше очертана от блестящо злато. Напълних устата му с пламтящи зъби, след което разгънах огромните му криле, докато се разпериха широко от двете му страни.
Първокурсниците ахнаха от страхопочитание, докато гледаха как драконът се готви да излети, а челюстите му се разтварят широко, докато аз изграждам рев в гърдите му от пукащия грохот на горящите въглени.
Погледът ми се спря върху Рокси Вега като стрела върху мишена, докато тя стоеше там, очите ѝ бяха широко отворени от страхопочитание пред звяра, който бях създал, и онова чувство на удовлетворение в мен нарастваше, докато вдишвах реакцията ѝ на моята сила. С едно движение на китката ми Драконът изстреля огън над главите на първокурсниците, достатъчно ниско, за да ги накара да изкрещят и да отскочат от пътя. Всички, освен нея.
Роксания отметна глава назад, за да наблюдава огъня, който се разнасяше покрай нея, светлината стопли бузите ѝ, докато тя попиваше демонстрацията, без да трепне от страх, а моят интерес към нея само се засили. Кое, по дяволите, е това момиче, което току-що е било извадено от царството на смъртните и въпреки това може да се изправи пред мощна магия, без да трепне? Тя беше мистерия, която трябваше да разгадая, въпрос, на който ми се искаше да отговоря, и проблем, за който започвах да мисля, че може би ще бъде много по-труден за разрешаване, отколкото очаквахме в началото.
– Огънят е най-мощната стихия от всички – извиках аз, привличайки вниманието на първокурсниците обратно към себе си, когато огненият дракон изгоря и аз освободих ръцете си върху магията, която го беше изградила.- Той носи светлина в мрака, топлина в студа и може да унищожи всичко, което се изпречи на пътя му. Само онези, които са родени с вени, изпълнени с топлината на слънцето, и сърца, пламтящи от истинската сила на пламъците, могат да влязат в нашия Дом и да заявят мястото си сред нас.
Погледът ми беше прикован към Рокси Вега, но тя изглеждаше по-заинтересована да мърмори на някаква малка руса мацка, която стоеше до нея. Челюстта ми се отдръпна, когато осъзнах, че не задържам вниманието ѝ по начина, по който тя беше привлякла моето, и продължих с речта си.
– И така, кой иска да бъде първият, който ще се опита да получи достъп до най-великата къща в Академията „Зодиак“?- Предизвиках ги, като държах ръцете си широко разтворени, докато чаках да видя дали някой от тях ще бъде достатъчно смел, за да се включи доброволно.
Те погледнаха предпазливо един към друг и не бях толкова изненадан, че се колебаят дали да се включат. Нямаше много фае като мен и другите наследници, които винаги се изправяха пред предизвикателството, независимо колко трудно изглеждаше то. Макар че всички феи бяха родени и отгледани с желанието да се сдобият със собствена власт, тъжният факт беше, че на върха на йерархията просто нямаше толкова много място и повечето от тях не бяха родени с това, което е необходимо, за да управляват.
Дори изгубената принцеса на Вега не беше излязла от тълпата, макар че когато погледът ми отново се премести към нея, тя погледна в моя посока, като че ли малко объркана от това, което се очакваше от нея тук. Очите ѝ срещнаха моите и сякаш никой от останалите хора, които ни заобикаляха, вече не присъстваше. Бяхме само аз и тя и аз я виках. Хайде, момиченце, защо не дойдеш да ми покажеш от какво си направена?
Сякаш ме чу, тя изведнъж пристъпи напред, а по лицето ѝ се появи невпечатлен поглед, тъй като тълпата се отдръпна встрани, без дори да ѝ се налага да им казва да се махнат от пътя ѝ. Те го усещаха – онзи кладенец на сила в нея, който изискваше уважението им и ги предупреждаваше да се отдръпнат. Тя излъчваше същата сила като мен и дори не се опитваше да го направи.
Гръбнакът ми се изправи, докато тя продължаваше да върви, проправяйки си път към мен, докато изглеждаше определено невпечатлена и ни най-малко уплашена. По дяволите, исках да знам какво я кара да се страхува. Исках да я разкъсам и да разбера какво се случва под кожата ѝ. Защото, ако кръвта ѝ беше толкова студена, колкото и аурата, която излъчваше, тогава щях да имам проблеми с тази малка ледена кралица. Но това описание просто не ми се струваше правилно, защото неведнъж бях виждал в нея проблясък на топлина, вид огън, на който просто не можех да устоя да се приближа, имайки нужда да разбера какво е усещането да гориш в него.
– Първият, който влиза, винаги получава най-тежкия път – предупредих я, търсейки някакво трептене в тази ледено студена фасада, някакво доказателство, че е разтреперана, някаква пукнатина в бронята ѝ. Но нямаше нищо.- Чувствай се свободна да се оттеглиш, ако смъртното ти възпитание те е оставило неподготвена да се изправиш пред посвещението.
– Всички ние ще преминем по един или друг начин. По-скоро бих приключила с това бързо – отвърна тя пренебрежително, като изглежда търсеше пукнатини и в моята маска. Проблемът беше, че аз не носех маска, а наистина бях безотговорен задник и щеше да е добре тя да разбере това бързо.
Раздразнението ме прониза, тъй като тя не успя да покаже и най-малкия признак на страх, и не можах да се сдържа да не направя крачка по-близо до нея, тъй като драконът в мен настръхна под кожата ми. Исках само да вдишам въздуха ѝ, да разбера ъгъла ѝ, да разбера коя е в действителност и защо изглежда толкова решена да се изправи срещу мен.
– Може би трябваше да избереш по-лесна Къща, към която да се присъединиш – предупредих с тих тон, като я подтикнах още малко.- Нямам чувството, че си подготвена за изпитанията в тази.
– Е, ти си успял да влезеш – каза тя с вдигане на рамене, а погледът ѝ ме прониза пренебрежително и накара кръвта ми да се разгорещи.- Така че не може да е толкова трудно.
В задната част на гърлото ми издаде ръмжене, но тя дори не изчака достатъчно дълго, за да ме остави да довърша разговора ни, и със смесица от шок и гняв наблюдавах как тя отново ми обърна шибания си гръб и се втурна в ръкавицата, без да ми хвърли и един поглед назад. За какво, по дяволите, ставаше дума?
Гледах я как се отдалечава от мен, а погледът ми оставаше залепен за дупето ѝ, което беше обгърнато така перфектно от тесните дънки, които носеше, и забих език в бузата си, докато гледах след нея. Това ли беше? Никакъв поглед назад, никакво колебание, никакъв знак, че се страхува дори малко?
Един от старшините използва земна магия, за да запечата пътя зад нея, и аз трябваше да стисна зъби срещу желанието да му кажа да спре, за да мога да продължа да я гледам как си отива. Проклето момиче. Проклето шибано момиче. Тя си проправяше път под кожата ми, а бях почти сигурен, че дори не се опитва да го направи.
– Ще се видим с останалите отвътре – ако успеете да преминете през ръкавицата – казах силно и щракнах с пръсти, така че над главите на първокурсниците избухна експлозия от огнена магия, която ги накара да изкрещят от смесица от страх и вълнение, преди да се обърна и да тръгна навътре.
Земната магия се премести, преди да съм поискал, и ми беше осигурен достъп до стълбите, които водеха към общата стая.
– Не се отнасяйте леко с нея – казах аз, докато няколко от най-близките ми приятели в Къщата се скупчваха около мен.- Всъщност мисля, че може би ще е добра идея, ако направим така, че предизвикателствата ѝ да са трудни за преминаване дори от старши клас. Една дива принцеса би трябвало да може да се справи с повече от останалите маси в края на краищата, не мислите ли?
Развълнуваните възгласи на групата ме заобиколиха, докато няколко от тях се хвърлиха да направят точно това, а една от тях развълнувано извика, че ще се преобрази във формата си на Немейски лъв и ще изплаши Вега, докато тя се опитва да разбере как да премине през горящите въглени.
Оставих ги да измислят как още да направят ръкавицата по-предизвикателна, след което се усмихнах на себе си, докато обмислях какво ще накарам малката Рокси Вега да направи, за да си заслужи място в дома ми, когато не успее.
Може би щеше да е просто и да я накарам да проси пред всички. В крайна сметка това щеше да е доста въздействаща гледка – принцеса Вега на колене в краката ми да ме моли да ѝ направя услуга.
Облизах долната си устна, тъй като мислената картина на коленичилата пред мен красавица ми даде всякакви други, още по-добри идеи за това какво би искала да прави, докато е там долу, и бях толкова потънал в тази фантазия, че почти се стреснах, когато Маргарита внезапно се появи пред мен.
– Здравей, мили – мърмореше тя и смучеше яркочервената си долна устна, докато ме оглеждаше нагоре-надолу като на пиршество, което се надяваше да погълне, а аз спрях на прага на общата стая, опитвайки се да й обърна вниманието, което търсеше.
– Здравей – промълвих аз.
– Изглеждаше толкова секси там, като плашеше всички първокурсници и ги караше да се тресат в ботушите си – продължи тя и ме хвана за ръка, докато се придвижвах в огромната обща стая, където огньове бумтяха във всяко огнище и повечето от досегашните ученици вече се бяха събрали, за да приветстват първокурсниците в нашите редици.
Пространството беше декорирано с тъмно дърво и тъмночервени стени, а цветните стъкла на оранжевите и жълтите прозорци разчупваха пространството и позволяваха на лунната светлина да прониква през тях.
Екипът ми вече се беше скупчил около любимото ми място в стаята, всички бяха пълни с вълнуваща енергия от игрите, които се провеждаха тази вечер, и се развеселиха, когато ме видяха да се приближавам.
Ключовете за стаите на новите първокурсници бяха сложени на масата между тях и аз взех един, металът се затопли в дланта ми, докато го обръщах между пръстите си и се чудех дали ще го спечели по трудния начин, или просто ще се откаже, щом разбере колко труден мога да направя живота ѝ тук.
Пуснах се на любимия си стол, като го завъртях така, че да имам по-добър изглед към стълбите, където щяха да се появят първокурсниците, които са изпълнили ръкавицата, ако успеят да преминат. Там щеше да се появи и тя.
Докато се облягах назад в крилото и разтварях широко краката си, не можех да отрека малката тръпка, която изпитвах в тази игра. Бях чакал Вегас да пристигне. По дяволите, бяха минали месеци, откакто за пръв път научихме за съществуването им и очаквахме Ланс да ги доведе тук, но досега никога не ми се беше налагало да се занимавам с тях. Поне не в началото. Знаех, че баща ми се е надявал да има няколко месеца или дори седмици, за да ги „посрещне у дома“ и да забие ноктите си в гръбнака им, преди изобщо да стъпят в тази академия. Но съдбата не ги беше насочила към него. Тя ги бе довела при мен. По-конкретно една от тях. И не можех да не почувствам, че това не е случайно от страна на звездите. Рокси Вега беше доведена тук, подарена ми, за да мога аз да бъда този, който да я вкара в релси. А мисълта да направя точно това беше твърде изкусителна, за да й устоя.
Маргарита се спусна на облегалката на стола ми, сгъна крака в моя посока и ми показа красотата на дългите си крака в явен опит да ме изкуши. Тя го направи толкова лесно. И в това се криеше проблемът. Първо, не беше вълнуващо да я чукам, защото не се изискваше никакво усилие от моя страна, но второ, все още не се бях отървал от нея. Искам да кажа, че тя беше достатъчно гореща и нетърпелива, но не беше много вълнуваща в леглото. Макар че, както се беше изразил Сет, желаещото тяло е по-добро от дрънкането и поне не беше заекваща фенка като половината феи, които срещах. Можеше да ми предложи пълни изречения, дори ако съдържанието им ме отегчаваше до сълзи. Вероятно това ме правеше задник, но не ѝ бях обещал нищо, а тя знаеше, че така или иначе съм ангажиран, така че не беше като да се заблуждава за смисъла на времето ни заедно.
– Тези мацки от „Вега“ обаче са сериозно секси, трябва да им се признае – изръмжа Милтън и всички останали момчета се съгласиха категорично, като коментираха външния вид на близначките и се шегуваха, че ще чукат и двете наведнъж. Той беше един от онези гръмогласници, които винаги обичаха да крещят всяка заблудена мисъл, която им минаваше през ума, но тъй като голяма част от тях бяха доста забавни, нямах нищо против това. Тъмната му коса падаше в очите му, опирайки се на раменете му, и аз не можех да не се загледам в нея, докато той даваше пет на няколко от другите момчета.
– Не ми изглеждаха като нещо специално.- Маргарита се ухили и най-близките момичета се съгласиха по начина, по който завистливите кучки винаги се обединяват.
Подсмръкнах забавно от явната заплаха, която всички те чувстваха, и Маргарита обърна поглед към мен.
– Мисля, че изглеждат съвсем обикновени – изрече тя, ръката ѝ се премести върху гърдите ми и се плъзна надолу.- Не мислиш ли така, сладурче?
– Мисля, че трябва да погледнеш отново – казах аз, отблъснах ръката ѝ настрани и подръпнах брадичката си към стола отсреща.- Дай ми малко пространство, трябва да се концентрирам върху посвещението.
Маргарита изглеждаше вцепенена между това да ми отвърне с аргументи и да ме игнорира, но когато извих вежда към нея и позволих на Дракона да се покаже в очите ми за момент, тя бързо скочи и се отскубна от мен.
По гръбнака ми пробягаха тръпки и аз погледнах към арката, която водеше към общото помещение, а цялото ми тяло се спря, когато забелязах боса, изцапана със сажди принцеса Вега да крачи към нея с пламтяща в очите победа.
Сърцето ми подскочи от изненада и аз погледнах часовника, като се намръщих, докато го възприемах. Това беше бързо. По-бързо, отколкото някой от първокурсниците би трябвало да успее да премине през ръкавицата, дори и без моите последователи да ги затрудняват. Майната му.
Кое, по дяволите, беше това момиче?
Някои от останалите също вдигнаха поглед, забелязаха я и се стъписаха, мърморейки за времето си и въздишайки в страхопочитание от това колко бързо се е справила с шибаните ми предизвикателства.
Това нямаше да стане. Изобщо.
Вече почти чувах ехидния глас на баща ми, усещах удара на юмрука му по плътта ми, докато той си изкарваше яростта от провала ми в тази проста задача върху тялото ми.
Изправих се на крака с едно плавно движение, като измайсторих огън, който запълни вратата, преди тя да успее да влезе през нея, и вкарах цялата стая в пълна тишина, докато всички ме гледаха изненадано. Но не, нямаше да ѝ позволя да направи това. Щях да й поставя невъзможно предизвикателство и дори да се осмелеше да го изпълни, щях да се уверя, че няма да успее да излезе начело на това.
– Последно предизвикателство – извиках аз, достатъчно силно, за да може тя и всички останали в околността да ме чуят ясно.- Ако наистина искаш да бъдеш една от нас, ще трябва да оставиш всичко от времето си със смъртните зад гърба си.
Раздвижих пръстите си отстрани, привличайки пламъците под моя команда, подтиквайки ги да следват указанията ми и да горят само за мен. Това щеше да изисква голяма концентрация, но ако тя беше достатъчно смела, за да се опита да изпълни задачата, която ѝ бях поставил, тогава щях да се погрижа победата ѝ да бъде оцветена с достатъчно срам, за да потуши възхищението, което можеше да спечели от нея. След като се уверих, че владея пламъците и съм сигурен, че ако ги докосне, те няма да направят нищо повече от това да изпепелят дрехите ѝ, продължих.
– Можеш да преминеш през пламъците, щом си готова да оставиш смъртните си атрибути зад гърба си. Огънят ще изгори всички тях, но плътта ти ще остане невредима – казах с усмивка, чудейки се дали тя наистина ще го направи, или не. Изискват се топки, за да преминеш направо през огнена стена, дори ако тя е твоят елемент, но тя вече беше доказала, че има топки, по-големи от тези на повечето феи, които познавах. Ако изпълнеше това предизвикателство, последствията нямаше да й харесат много, защото може би нямаше да позволя на пламъците да изгорят плътта й, но останалите й притежания бяха честна игра. А и тя все пак беше предупредена.
Очаквах, че секундите ще се проточат, че ще се проточат, докато тя обмисля предизвикателството и преобръща думите ми в ума си. Но това не се случи. За пореден път момичето с горящите очи ме изненада с дързостта си и с високо вдигната брадичка и уверени крачки тръгна право през огъня.
Челюстта ми се стисна, докато се концентрирах да не позволя на пламъците да я наранят, но усещах всяко трепване на пламъка и всяко пипало на огъня, което си проправяше път през дрехите ѝ, както водата отмива ред пясък.
Ароматът на горяща тъкан изпълни въздуха и очите на Рокси се разшириха от тревога, докато стискаше дългата си абаносова коса, но не това беше цената, която исках от нея.
Сърцето ми се разтуптя, а гърлото ми се сви, когато последните дрехи бяха изгорени от плътта ѝ и открих, че резултатът от прибързания ми план се събира точно пред мен, докато принцесата на Вега, която исках да унижа, стоеше там напълно гола.
Самонадеяната забележка, която исках да и подхвърля, заседна в гърлото ми, а пламъците в гърба и отпаднаха, докато аз просто се впивах в гледката, спускайки поглед към тялото и, макар да знаех, че не ми се полага.
Бях задник. Пълно шибано копеле. И все пак не можех да не гледам. Тя беше с твърди мускули и перфектни извивки, с пълни и тежки цици с изпъкнали зърна, които караха дракона в мен да изръмжи от желание да се приближи до нея. Кожата ѝ беше загоряла и сатенено гладка, което караше пръстите ми да треперят от желание да я докоснат и да проверя дали е толкова мека, колкото предполагах, че е. И, по дяволите, на пениса ми много му харесваше идеята за това.
Около мен избухна смях и аз се усмихнах заедно с тях, докато просто я гледах, без да мога да помръдна и сантиметър, напълно запленен от красотата ѝ, дори когато наблюдавах как в очите ѝ се заражда осъзнаване и как пълните им зелени дълбини се изпълват с ярост.
Ебаси, тя беше още по-секси, когато беше яростна. Не бих имал нищо против да си изкарва гнева върху тялото ми цяла нощ. Бих бил повече от щастлив да я чукам с гняв, докато тялото ѝ не се огъне и преклони и най-накрая не се поддаде на играта на сила между нас. Щях да я принудя да бъде под мен както физически, така и със силата си и може би тя щеше да открие, че там и харесва.
А може би щеше да ме прободе до смърт и да ми отреже члена, защото погледът, който ми хвърляше, казваше, че това е много по-вероятно, отколкото да прекарам нощта, съсипвайки я. Но това беше адски приятна фантазия, на която да се отдам за няколко мига.
Очаквах да се сгърчи, да обгърне тялото си с ръце и може би дори да се разплаче. Червата ми се изкривиха при тази мисъл, но се предпазих от този момент на слабост и вдигнах глава. Защото това беше по-добре. По-добре тя да се разпадне сега и да разбере къде е мястото ѝ в тази академия и в Солария като цяло. Тя трябваше да падне в краката ми и да ме моли да спра. Да даде ясно да се разбере на всички тук и в цялото кралство, че не може да се изправи срещу мен. И щом го направи, нямаше да се налага повече да бъда нейният злодей. Щях да свърша това сега и това щеше да е всичко. Баща ми щеше да е сит и аз щях да мога да се съсредоточа върху плановете си да го сваля отново.
Но тя не направи нищо от това.
– Маймуна!- Рокси изръмжа, тръгвайки към мен с ръка, свита в юмрук, сякаш искаше да ме удари. Тя отново се дръпна и спря също толкова бързо, макар и не защото се страхуваше. Тя погледна надолу към голото си тяло и изглежда използваше това като причина да се сдържа.- Имах почти три хиляди в джоба си! Знаеш ли колко усилено работихме със сестра ми за тези пари?
Почти се разсмях на избухването ѝ. Тя стоеше там гола пред цялата Къща и гневът ѝ към мен беше свързан по-скоро с някакви пари? Какво беше тя, шибана беднячка?
Усмивката ми се разшири, докато възприемах думите ѝ. Дали говореше сериозно? Няколко хилядарки я интересуваха повече от срама от голотата ѝ? Макар че предполагах, че не е чак толкова странно феи да не се интересуват много от разкриването на телата си, тъй като повечето от нас трябваше да се събличат, за да се преместват, освен ако не бяха щастливи да унищожават дрехите си през цялото време. Но си мислех, че може да е малко по-раздразнена от това, имайки предвид публиката и липсата на избор по въпроса.
Но тъй като смехът продължаваше да се разнася из стаята, предположих, че съм постигнал това, което съм искал, и дори не можех да кажа, че съм напълно разочарован от продължаващия ѝ огън. Тя събуди нещо в мен. Нещо, което дори не бях осъзнал, че ми липсва, но, по дяволите, сега тя ме накара да се замисля за това, защото току-що осъзнах колко шибано отегчен съм бил напоследък.
Толкова бях затънал в безкрайното редуване на класове и обучение, за да стана съветник един ден, смесено с постоянната заплаха от сянката на баща ми, надвиснала над мен и брат ми, че единствените моменти, в които се чувствах истински буден, бяха когато с Ланс отивахме на лов за нимфи. А от месеци дори не можехме да го правим, докато той вместо това ловуваше Вегас в царството на смъртните.
Обичах другите Наследници и намирах облекчение в компанията им, както и предизвикателство в тренировките с тях, тъй като бяхме толкова лесно съвместими, но не бях усещал това от много отдавна, по дяволите. Не се беше случвало друга фая да ме погледне в очите и да ми даде открито да разбера, че не му пука кой съм и какво съм… никога. По дяволите. Ако не внимавам, имах чувството, че може да се пристрастя към този огън в очите на това момиче. Честността на неприязънта ѝ към мен и освежаващият вкус на откритата ѝ враждебност в ефир.
– Стаята ви е на третия етаж, в края на коридора – казах аз, неспособен да измисля друго предизвикателство за нея, което да не изглежда така, сякаш просто се мъча. Исках да я доведа до край, но за тази вечер щях да взема толкова, да изкривя малко болката от това смущение и да видя дали ще се пречупи.- Ако искаш да отидеш и да си намериш нещо за обличане?
Тя ме погледна с пълно презрение и това накара пениса ми да затрепери, тъй като близостта ѝ само подсили желанието, което вече изпитвах към нея, и ме накара да си представя всякакви налудничави идеи за това какво бих искал да направя с тази малка принцеса, ако я задържа за достатъчно дълго време.
Тя не направи никакъв опит да се прикрие, никакъв признак на срам в мразовитите ѝ черти, докато се промъкваше напред, за да си вземе ключа, а подигравка докосваше тези нейни ядливи устни.
Челюстта ѝ беше стегната от ярост, която тя не правеше нищо, за да скрие, и докато протягаше ръка, за да изтръгне ключа от ръката ми, не можех да не изпитвам желание да я приближа, да я доближа, да видя колко далеч ще стигне в това отричане на властта ми над нея.
Пръстите ѝ се свиха около месинговия ключ, но аз не го пуснах, а използвах хватката си, за да я дръпна с една крачка по-близо, така че телата ни да се разделят само от дъх. Погледнах я от внушителния си ръст, доминирайки над пространството с огромната част от тялото си и уверявайки се, че тя възприема всеки сантиметър от височината ми над нея.
– Разбира се, ако предпочиташ просто да се качиш в стаята ми, мога да ти направя истинско посрещане в „Къщата на огъня“ – предложих, като погледът ми се спусна надолу към тялото ѝ. Забележимата издутина в панталоните ми достатъчно ясно показваше колко сериозно мисля за това предложение. Вероятно изобщо не трябваше да го правя, но звярът в мен не можеше да се сдържи. Драконите виждаха нещо, което искаха, и го вземаха. А аз не бях виждал нещо, което да искам толкова много, колкото това момиче, откакто се помня.
Погледите ни се сблъскаха и горещината беше почти толкова силна, че можеше да изгори, а напрежението между нас се разрази толкова силно, че се учудих, че цялата стая не го чу. Но след това погледът ѝ се затвори и устните ѝ се свиха, а очите ѝ се спуснаха надолу, за да ме погледнат, кожата ми зашумя навсякъде, където попаднаха, тъй като усетих желанието ѝ, докато ме оценяваше.
Но когато тези дълбоки зелени очи отново срещнаха моите и аз и се усмихнах, не можех да кажа какво си мисли. Не знаех дали щеше да се подчини на тази топлина между нас, или просто щеше да разпали пламъците, а фактът, че не знаех, накара сърцето ми да забие в очакване дълбоко в гърдите ми.
Тя се приближи с един сантиметър до мен, накланяйки уста към ухото ми и карайки плътта ми да искри от нуждата да я взема, да я притежавам, да я унищожа по всички най-добри начини. Но тъкмо когато пенисът ми започна да се възбужда прекалено много от перспективата за всички начини, по които бих могъл да я накарам да крещи за мен, ако имах достатъчно време, тя проговори и не беше в знойното мъркане, което очаквах, а вместо това гласът ѝ се разнесе достатъчно силно, за да го чуят всички.
– Не бих се доближила до теб, дори ако някой е опрял нож в сърцето ми и ми каже, че светът ще свърши, ако не го направя – изръмжа тя и изтръгна ключа от ръката ми, тъй като изненадата ми от думите ѝ ме накара да забравя да го държа достатъчно здраво, за да го задържа.- Така че защо не ме огледаш дълго и внимателно, докато можеш. Защото мога да ти обещая, че няма да го видиш повече.
Смехът в стаята заглъхна, като всички присъстващи сякаш си поеха колективно дъх, всеки от тях в очакване на отмъщението ми.
Но аз не бях съвсем сигурен какво трябва да бъде то. Бях изненадан от поведението ѝ, наглото ѝ пренебрежение и необузданата ѝ неприязън към мен бяха толкова ясни, че устните ми се разтвориха за отговор, който така и не дойде. Тя беше тук, стоеше гола сред група свои връстници и се срамуваше пред всички тях, но някак си току-що беше обърнала масата срещу мен. Отхвърли ме, ясно и шумно пред цялата стая. Не бях сигурен, че някога съм имал жена, която да ме е отхвърлила, камо ли пък толкова явно.
Преди да успея да измисля най-добрия отговор на нейната закачка, тя удари рамото си в ръката ми и се отдалечи от мен, сякаш бях никой и нищо.
Обърнах се, за да я гледам как си тръгва, а предателският ми поглед падна върху перфектната извивка на загорялото ѝ дупе, докато тя се измъкваше от стаята към стълбите, които водеха към общежитията, сякаш не ѝ пукаше за нищо на света.
В общата стая се разнесе шепот, но тя продължаваше да върви, сякаш дори не ги чуваше. Кожата ми настръхна, когато чух няколко подсмърчания, насочени към мен, а мускулите ми се свиха от неудовлетвореност, когато разбрах, че тя ще си тръгне оттук с последната дума.
– Трябва да внимаваш повече какви врагове си създаваш тук, Рокси – извиках след нея, като исках да приключа това общуване при моите условия, дори и да ме беше изненадала за пореден път.
Тя не погледна назад, а продължи с небързата си крачка нагоре по стълбите и се изгуби от погледа ми.
Принудих се да се засмея, което бързо бе повторено от заобикалящите ме подмазвачи, и се отпуснах на стола си, мълчейки, докато ги оставях да се шегуват и смеят на принцесата на Вега. Но в стаята се чуваха не само подигравателни подмятания. Имаше достатъчно момчета, които обсъждаха колко е секси, за да накарат темперамента ми да кипне, и повече от няколко възторжени мърморения за начина, по който се беше справила и с мен.
Погледът ми се стесни върху огъня, когато останалите първокурсници започнаха да се появяват след изпита, но не се интересувах от никой от тях.
Бях се захласнал по принцесата, която току-що се бе изправила на дуел с мен и почти бе излязла начело. Може би бях прибързал с предположението, че мога да я смачкам лесно. Все пак тя беше дъщеря на Краля на диваците.
Щеше да ми се наложи да преосмисля тактиката си, защото сега ми се струваше ясно, че това момиче няма да бъде принудено да се преклони толкова лесно, колкото всички се надявахме, а предполагах, че това означава, че и сестра ѝ няма да се преклони.
Но докато седях там и симулирах интерес към първокурсниците, които бяха посветени в Къща „Игнис“, умът ми не беше зает с мисли как да се отърва от Вегас. Беше се втренчил в една от тях, по-специално. И дори не си фантазирах как ще ми хареса да завладея тялото ѝ със своето. Не. бях се уловил за онзи поглед в очите ѝ. Огънят, предизвикателството, омразата. И колкото и да се опитвах да се убедя, че мразя този поглед, знаех, че се лъжа.
Издържах още един час, преструвайки се, че не ми пука за първокурсниците, които идваха, след като бяха оцелели в изпитанията си, докато Милтън и някои от останалите правеха класация за феи, които са я завършили за най-кратко време.
Името на Рокси Вега седеше на върха, без да се променя, независимо колко от тях са преминали. Независимо от факта, че всички техни задачи бяха по-лесни от нейните. Прокарах език по зъбите си, докато чаках да видя дали някой от тях може да ме предизвика, но никой не се приближи.
След малко Маргарита падна в скута ми, устата ѝ се движеше нагоре по шията ми, а тя пъхна пръсти под колана ми и леко ги дръпна, сякаш възнамеряваше да започне да гали члена ми точно там, насред стаята.
– Ще се измъкнем ли за малко, сладурче?- дишаше тя, а устните ѝ се плъзгаха по ухото ми и изобщо не ми харесваха.- Можеш да ме имаш, както си поискаш.
Въздъхнах, защото не я исках по никакъв шибан начин тази вечер. Не ми трябваше тя да лежи там под мен, да се задъхва и да стене, докато я чукам, и да не прави нищо, за да го направи по-интересно.
Тя не гореше за мен, както Рокси Вега. Тя не ми предлагаше никакво предизвикателство. И изведнъж това се оказа много по-скучно, отколкото изглеждаше преди.
– Тази вечер трябва да бъда някъде – казах рязко, избутах се на крака и почти я захвърлих по задник.
Тя се изтърси, за да се оправи, извика, за да ми каже да ѝ изпратя съобщение, ако искам да дойде в стаята ми по-късно, а аз не си направих труда да ѝ отговоря, докато се отдалечавах към общежитията. Никога не съм я канил в стаята си и тя го знаеше. Ако исках да я видя, отивах в общежитието ѝ и я имах там. Това беше секс, а не връзка и не исках тя да е в личното ми пространство, както не исках да се мотае наоколо за преспиване, след като приключим. Тя знаеше това, но напоследък продължаваше да настоява за още, което вероятно означаваше, че е време да продължа напред, защото не бях от мъжете, които могат да й предложат повече. Никога нямаше да бъда такъв мъж за някого. Баща ми се беше погрижил за това с уредения ми брак, дори ако собствената ми личност не го беше направила достатъчно ясно, независимо от това.
Тръгнах нагоре по стълбите, игнорирайки призивите на различни хора да остана и да се забавлявам с тях, защото просто вече не бях в настроение.
Извадих атласа си от джоба и изпратих бързо съобщение на останалите наследници, като ги помолих да се срещнат с мен в Дупката, и отговорите се върнаха достатъчно бързо, тъй като те се съгласиха.
Тръгнах нагоре по стълбите в къщата на Огъня, а смесицата от черни и червени декорации правеше мястото топло дори без добавените навсякъде горящи свещници, които осветяваха откритото пространство.
Когато стигнах до третия етаж, спрях, погледът ми се насочи към стаята, в която знаех, че сега живее Рокси Вега, и се чудех какво прави там, изпитвайки странно желание просто да отида и да почукам на вратата ѝ.
Но нямах други планове как да се справя с нея тази вечер и беше ослепително очевидно, че няма да съм желан посетител на вратата ѝ, затова реших просто да я оставя на мира. Засега.
Стигнах до стаята си и свих рамене назад, докато влизах вътре, затварях вратата след себе си и свалях ризата си, докато се готвех да се преоблека. Драконът в мен беше неспокоен тази вечер, сякаш бе доловил мириса на плячка, която искаше да ловува, но вместо това се бе оказал окован.
Едно ръмжене се промъкна през устните ми, когато си помислих за предизвикателната извивка на устата на Рокси, когато ме беше свалила. Прииска ми се да се върна долу и да продължа тази игра на котка и мишка с нея.
Пренебрегнах импулса, събух обувките си и разкопчах колана си, докато продължавах да се събличам.
Отново завъртях раменете си, гърбът ме сърбеше в точката, където крилата ми щяха да се освободят, когато се поддам на зова на моя Дракон. Новото мастило, с което се бях сдобил там това лято, се огъна по лопатките ми и аз го погледнах през рамо към огледалото в цял ръст до гардероба ми.
Бях се събудила на единадесети юни с изображението, запечатано в задната част на клепачите ми, и желанието да маркирам кожата си с него ме сърбеше толкова настойчиво, че още същия ден бях тръгнала да го направя. Драконът и Фениксът се извиваха един около друг, сякаш разиграваха сцена от отдавна мъртви легенди, но нещо в начина, по който двамата сякаш наистина се движеха по кожата ми, винаги ме успокояваше, когато ги погледнех.
Придвижих се до прозореца в цялата дължина на стаята ми и го отворих, усещайки полъха на нощния въздух върху лицето си, докато гледах надолу към ужасяващата пропаст под мен.
Разтворих широко ръце, докато гледах надолу, след което бавно започнах да се накланям напред, докато тласъкът на вятъра не обви пръстите си около мен и изведнъж започнах да падам.
Броях, докато падах, адреналинът се покачваше във вените ми, докато чаках и чаках, земята се приближаваше с всяка изминала секунда, смъртта ми се устремяваше към мен неизбежно до последния момент, когато освободих звяра, който живееше в душата ми.
Огромният златен дракон се освободи от крайниците ми, разпери широко криле и улови вятъра миг преди да се ударя в земята.
Ноктите ми се врязаха в меката трева, докато удрях силно крилата си, след което се устремих към звездите, а ревът, който отекна от устните ми, накара стъклената конструкция на къщата на Игнис да потрепери.
Летях бързо, като се стремях към небето и се издигах все по-високо и по-високо, докато въздухът около мен не изстинеше и не ме заобикаляше нищо друго освен тишина.
Затворих очи, докато звездната светлина позлатяваше люспите ми, и се потопих в усещането, че небесните същества ме наблюдават за дълъг миг, преди да затворя криле и да се гмурна отново надолу към земята.
Изстрелях се надолу като скоростен куршум, а погледът ми се спря на гъста група дървета в центъра на Плачещата гора, където Кралската дупка чакаше пристигането ми.
Отново разтворих криле, накланяйки се силно и преминавайки в плавно плъзгане, докато се приближавах към целта си, и когато се приземих, бях почти нежен, а обемът ми накара къщичката на дървото да изстене само за няколко секунди, преди силното люлеене да спре.
Превърнах се отново във формата си на фея и се преместих, за да отворя люка на покрива, след което се спуснах в уютното пространство.
Кейлъб вече беше там, облегнат на един стол до огъня, и прелистваше нещо на своя атлас, като вдигаше ръка за поздрав, докато погледът му оставаше прикован в екрана.
Прекосих пространството и измъкнах едни дрехи, навлякох ги, преди да се присъединя към него, като по пътя си взех и за двама ни по една бира.
– И така?- Попита Калеб, като хвърли атласа си и ми се усмихна, докато отваряше бирата си.
Замислих се дали да не се правя на глупак, но не виждах каква цел би имало това, така че просто свих рамене, отпих от питието си и задържах погледа му, докато говорех.
– Тя е впечатляваща – казах честно.- За момиче, което е израснало в Царството на смъртните и преди тази вечер не е имало никаква представа за магия, фея или каквото и да било важно, съм изненадан колко бързо е успяла да се адаптира.
– Да не говорим колко шибано секси е – отвърна Кейлъб, а тъмносините му очи блестяха с предизвикателство, на което звярът в мен моментално се надигна.
– Очевидно – промълвих в знак на съгласие.
– Значи от тази оценка разбирам, че все още не си успял да я пречупиш?- продължи той.
Повдигнах рамене.
– Вбесих я доста добре, но не, не бих казал, че това е приключило толкова лесно.
– Ще ме направи ли задник, ако призная, че съм донякъде доволен от това?- попита той с усмивка.- Искам да кажа, не ме разбирай погрешно, че искам двете да се поклонят точно толкова, колкото и всеки друг. Но ние ги чакахме да пристигнат цяло лято. Щеше да е доста скучно, ако след толкова много напрежение те просто си тръгнеха без бой.
Помислих си за яростния блясък в очите на Рокси, когато тя отказа да ми отстъпи, и не можех да не се съглася на някакво ниво.
– Все пак трябва да се поклонят – отбелязах аз.- По-добре би било да го направят по-рано, отколкото по-късно.
– Къде е забавлението в това?- Попита Кейлъб с вдигане на рамене.- Лично аз съм повече от щастлив да продължавам да ги хапя и да ги ядосвам колкото се може по-често. Ядосаната кръв винаги е много по-топла по пътя надолу.
– Вярно ли е?- Погледнах го с раздразнение в погледа си, а усмивката, която ми предложи, говореше, че той го знае.
– Все още се опитваш да предявиш претенции към нея?- подиграваше се той и аз се проклинах, че изобщо съм изрекъл подобно твърдение, но предизвикателството в очите му казваше, че вече е твърде късно за това.
– Това вече е направено, братко. Сега тя е в Игнис. Това означава, че е моя – казах ясно, макар да бях сигурен, че той ще успее да открие подтекста на заповедта в тона ми.
– Ще видим.
Звукът от затръшването на вратата спря разговора ни и ние се огледахме, когато Макс и Сет влязоха в стаята. Макс се отдалечи, за да вземе още бира, а Сет се запъти право към нас като развълнувано кученце.
– Тя скочи, момчета! За момент си помислих, че току-що съм убил Вега? Но след това беше като „пуф“, тя летеше! Искам да кажа, че не летеше, а просто висеше във въздуха малко над земята, вместо да се пръсне, и после падна по лице. Но всички бяха полудели по нея. Беше сериозно готино… знаете, освен факта, че тя трябваше да излезе от цялото това нещо с лош външен вид, а накрая изглеждаше доста добре… Първоначално бях ядосан, но след това моят пакет ми донесе многобройни оргазми и сега си мисля, че това предизвикателство е точно това, което ми липсваше. Можем да се забавляваме толкова много с разбиването им!
Въздъхнах при обобщението му за това как се е справила другата близначка при посвещението си и прокарах ръка по лицето си. Сет се притисна към страната ми, преди да падне в скута на Кейлъб и да прокара език по бузата му за поздрав.
– Махай се от мен – измърмори Кал и бутна Сет, така че той падна по задник.
Той се изправи също толкова бързо, скочи обратно на мястото до мен на дивана, преди да се свлече по гръб и да отпусне глава в скута ми.
– Поглади ме по косата – помоли той, като ме гледаше с големи очи.- Имам напрегнато главоболие.
– Да? Ами аз имам случай на сини топки, така че ако не искаш да ми помогнеш с това, няма да те галя по шибаната коса – пошегувах се, избутах лицето му настрани, макар и не достатъчно силно, за да го сваля от мен.
– Искам да кажа… това сериозно предложение ли е или…
– Не е сериозно – отговори вместо мен Макс, а сиренните му дарби се допряха до мен, докато заемаше мястото си срещу Кейлъб.- Но в теб имаше малък процент на похотливост заради идеята, Сет.
– О, съжалявам, не ми ли е позволено да оценявам сексапила на моите приятели? Знаеш, че винаги бих обмислил някои приятелски ласки, за да помогна за облекчаване на стреса ни, макар че имам чувството, че Дариус може да ме задуши с драконовия си член, така че може би ще трябва да не бързам, ако…“
Кейлъб зашлеви челото на Сет с лозата, която беше измайсторил за тази цел, и Сет прокле, като забрави за вероятността някога да се съглася на минет на най-добър приятел в полза на това да хленчи заради леката рана на главата.
– И какво означава това за тях?- Макс попита, като прехвърли темата обратно към Вегас и вкара сериозно настроение в стаята с даровете си в опит да накара Сет да се съсредоточи.
– Съветниците дадоха ясно да се разбере какво трябва да направим – отвърна Кейлъб с вдигане на рамене. – А и знаеш как родителите ни могат да се справят с всичко, което може да опетни репутацията ни. Ако се разчуе, че са преминали посвещенията си с впечатляващи резултати, само ще поискат да работим по-бързо, за да поставим близначките на местата им под нас.
– Е, не ме интересува колко впечатляващи са били на някакво безсмислено училищно посвещение – каза Макс. – Те все още са само няколко необучени момичета. Можем да ги отстраним достатъчно бързо.
Кимнах в знак на съгласие, докато Сет започна да бълва идеи как да сломим решителността на момичетата, сякаш беше повече от развълнуван да започне. Някои от плановете му бяха глупави, други забавни, а някои може би бяха просто гениални.
Чудех се обаче колко далеч щеше да се наложи да стигнем с всичко това. Струваше ми се, че двойка необучени момичета така или иначе никога нямаше да могат да представляват истинска заплаха за нас. Имахме години на обучение над тях, както и цял живот, в който бяхме подготвяни да поемем властта, за която бяхме родени. Не ме интересуваше каква сила тече във вените им, защото, когато се стигнеше дотам, просто не можех да повярвам, че те биха могли да ни се противопоставят.
Така че, докато потъвах в още няколко бири и Сет най-накрая ме убеди да си поиграя с проклетата му коса вместо него, като ме гледаше с кучешки очи в продължение на десет минути, започнах да се отпускам.
Роксания Вега може и да беше повече, отколкото бях пазарил, но това нямаше значение в дългосрочен план. Защото тя може и да беше дъщерята на Дивия Крал, но аз бях отгледан в образа на също толкова брутално чудовище и не знаех какво означава да загубиш. Така че, ако трябваше да подобрим плановете си за игра срещу тях двете, така да бъде. Нямаше да позволя на едно красиво лице и огнена душа да застанат на пътя на възхода ми към властта и унищожаването на личния ми демон. Така че най-доброто, което тя можеше да направи, беше да се махне от пътя ми.

Назад към част 5                                                              Напред към част 7

СЕТ

Бях хванал една малка синя птичка и се вълнувах да видя колко добре може да лети, когато и подрежа крилата. По дяволите на луната, тази синя птица е хубава.
Поведох първокурсниците от Въздух през кампуса към моята Къща, а глудницата ми се групираше около мен, прокарвайки пръсти по мен, докато ускорявах темпото, им предложих няколко усмивки. Дарси беше сред моите новаци, моята плячка. Всички тук тази вечер бяха на моята милост и това ми даваше сила, от която главата ми се въртеше.
Минахме през Плачещата гора и адреналинът премина през крайниците ми, докато лунната светлина се разливаше през клоните и целуваше плътта ми. Луната ми намигна през клоните, а аз й отвърнах с намигване, споделяйки нашата малка тайна. Тя знаеше, че тази вечер ще бъда алфа-куче, а тя ме подкрепяше както винаги.
Излязохме от дърветата и се насочихме към обширния скален връх, където се издигаше огромната кула, простираща се високо над нас, а тъмносивите тухли бяха древни и изветрели. В стените бяха вградени вертикални прозорци, а на самия връх имаше огромна въртяща се дървена турбина, която се движеше от вълшебния вятър, хвърлен там от феите, които я бяха построили преди стотици години. Предполагаше се, че моят много велик, чичо Фелпс е помогнал за построяването на тези турбини и неговата сила все още живееше във вечния магически вятър, който ги въртеше.
Когато стигнахме до входа, се обърнах с лице към жертвите си под сводестата врата, а те ме гледаха с вълнение и нерви, които се бореха в очите им. Вдигнах длан и хвърлих въздух към триъгълния символ над вратата, като го накарах да светне, преди желязната врата да се отключи.
– Първокурсници, постройте задниците си пред мен, защото ще го кажа само веднъж – извиках, а моите приятели от глудницата ме гледаха с изгаряща енергия в израженията им.
Приех новата сила в моята академия, докато глудницата ми ме заобикаляше, ръцете им се притискаха към мен, а главите им се свеждаха в знак на уважение към техния крал. Чувствах как звездите наблюдават това взаимодействие и знаех, че е важно, особено когато погледът ми се спря върху момичето, което току-що беше взривило един от най-добрите ми приятели в Кълбото. В задната част на гърлото ми се надигна ръмжене, но не позволих то да се появи на лицето ми. Никой не е наранявал приятелите ми и не се е измъквал от отговорност. Особено не момиче, което току-що е дошло от Царството на смъртните и има големи невинни бамби очи. Тя приличаше на плячка във всяко едно отношение и аз непременно щях да я превърна в бавна и мъчителна храна.
– Няма да влезете във Въздух, ако не използваш силата си върху този символ.- Посочих триъгълника над вратата, който беше знакът на доминиращия ми елемент.- Тъй като това е първият ви ден, вече я отворих, но от утре, ако не можеш да предизвикваш въздух, няма да получиш легло в моята Къща.
По чертите на Дарси премина миг на решителност, докато тя разтриваше пръстите си, за да усети магията в тях, след което сподели усмивка с момчето до нея, носещо шапка.
– Сега.- Усмихнах се широко, показвайки редици лъскави зъби, които можеха да изядат всички, ако някога ме пресрещнат.- Хайде да се заемем с това.- Погледнах към Дарси, като свих пръст, за да я подканя да се приближи, имайки нужда да преценя врага си. Може би можех да я накарам да ми се подчини, да я принудя да влезе в долната част на Дома ми и да я накарам да ми служи като Омега. Да, това ми хареса. Домашен любимец на Вега.
Тя се намръщи, поколеба се за секунда, преди да се приближи до мен, и аз преметнах ръка през раменете и, придърпвайки я силно към себе си. Вдишах аромата и, установявайки, че ми харесва сладостта около това момиче, докато галех с пръсти голата кожа на ръката и. Тя се опита да се отдръпне, но вече беше в капана ми и аз я притиснах по-силно, като вместо това протегнах пръсти към косата и. Цялата тази доброта не беше това, което бях очаквал от Вега. Представях си остри зъби, нокти и гневното лице на баща и. Но тя беше червена и сочна ябълка на дърво, на което всички останали бяха почернели. Може би тъмнината и живееше отвътре…
– Посвещение!- Извиках и роякът от по-големи ученици зад първокурсниците се спусна към тях, нахлузвайки черни платнени торби върху главите на всички.
Продължих да прегръщам новия си любимец, преди да се наведа и да вдишам захарната сладост на косата и. Подчини се, малко кученце. Аз съм твоят Алфа. И ти си изцяло моя.
Тя потръпна, опитвайки се да ме отблъсне отново, но в опита ѝ нямаше никаква магия и аз почти се разсмях, докато я държах в ръцете си. Прокарах език по бузата ѝ, опитвайки вкуса на врага си и откривайки, че е далеч по-апетитен, отколкото исках. Наистина можех да я изям. Хапка по хапка.
– Ерх!- Тя вдигна ръка, за да ме удари, но аз я улових с лекота и се усмихнах на предизвикателството в очите ѝ. Да, това момиче беше почерняло отвътре точно като баща си. И тази тъмнина щеше да се разлее, щом се научи да контролира силата си. Но ако в този момент тя беше моята малка кучка, тогава това нямаше да има значение.
Засмях се на яростното ѝ изражение.
– Успокой се, бебе. Така те поздравявам.
Поклатих глава, за да й покажа, че не искам да и навредя, а всъщност имах предвид точно обратното. Тя се намръщи, сякаш вярваше на кучешката ми постъпка, а сърцето ми подскочи по-бързо от вълнение.
– Точно така – каза тя неспокойно.- Просто все още се опитвам да разбера всичко това.
Засмях се, след което се обърнах обратно към тълпата, а ръката ми все още беше заключена плътно около нея. Ще го разбереш достатъчно скоро.
– Какъв е твоят орден, бебе?- Притиснах ухото ѝ и тя се стресна от контакта. Тази Вега имаше нужда от дълга, гореща вана и хапче за разхлаждане. Но предполагах, че ще трябва да се задоволи с едно потапяне в пълно унижение. Другите първокурсници ставаха нервни, докато чакаха нещо да се случи, а торбите над главите им затъмняваха цялата светлина. Но аз бях съгласен да чакат. Чакането само щеше да ги накара да се страхуват още повече.
– Е… какво?- Попита Дарси. По дяволите, тя дори не знае за Ордените?
– Знаеш ли… сирена, вампир… върколак?- Попитах с любопитство, докато Ашанти се премести зад нея и започна да сплита косата ѝ. Всъщност тя изглеждаше доста добре сплетена на плитка. Но това не беше парти за оформяне на косата на най-добри приятелки, а ход за надмощие и Ашанти я оформяше точно както на нея ѝ харесваше да изглежда, а не както искаше да изглежда малката красива Вега.
– Не знам за какво говориш – каза Дарси, докато притисках носа си към врата ѝ и вдишвах дълбоко. Тя беше апетитна. Като ягоди и позлатената кръв на една принцеса. Може би щях да я домъкна долу и да я маркирам със собствения си аромат.
Засмях се и се отдръпнах.
– Ти наистина си от света на смъртните. Не се притеснявай, бебе, тези сили скоро ще изплуват на повърхността.- Кимнах на Ашанти и тя напъха ленена торбичка върху главата на Дарси, което ме накара да се усмихна като Вълка, който бях. Тя се подпря на мен и ми хареса, че смяташе, че аз съм човекът, на когото да се довери точно сега. Приятелската ми постъпка се беше отплатила. Но и предстоеше да се срещне с чудовището под плътта ми.
Пуснах я, така че тя не остана с нищо, за което да се хване, а глудницата ми се групира около мен с развълнувани усмивки, очаквайки следващия ми ход. Сред тях беше и Кайли, която потискаше кикота си, докато гледаше как се разиграват игрите, и аз почуках кокалчетата си по бузата ѝ с усмивка.
– Ако не преминете посвещението ми, няма да останете във „Въздух“, ясно ли ви е?- Изригнах и половината от първокурсниците настръхнаха. Не и моята Вега обаче.
Издигна мърморене от всякъде, което ме накара да се намръщя. Аз бях Алфа. Техният капитан на къщата. И те щяха да ми покажат повече шибано уважение от това.
– Ще отговорите с „да, Алфа“. Да опитаме отново – заповядах аз.- Разбрахте ли?
– Да, Алфа! – извикаха първокурсниците, но погледът ми беше насочен към Дарси, който решително мълчеше. Стиснах челюстта си, инстинктите ми пламнаха, казвайки ми да я поставя на мястото ѝ.
Придърпах я към себе си още веднъж и усетих как мускулите ѝ се сковават в ръцете ми.
– Отговори ми, новако.
– Да, Алфа – каза тя, но звучеше принудено. Не беше толкова задоволително, колкото ми се искаше, но беше начало.
Пуснах я и тя се препъна назад, като почти се блъсна във Франк, който се отдръпна небрежно от пътя ѝ с подигравателна усмивка.
– ДВИЖИ СЕ!- Изръмжах като сержант и моята глудница и всички по-големи ученици тук обградиха първокурсниците, като ги повлякох след себе си, докато ги водех вътре. Кайли се затича, за да не изостава от мен, и аз преметнах ръка през раменете ѝ, а тя ми се усмихна палаво, като ми намигна с мигли. Мълчаливо измъкнах ножица от джоба си и й я подадох с намигване.
– Дай ми ги, когато те помоля за тях, бейби?- Прошепнах и тя кимна нетърпеливо, прибирайки ги в джоба си.
Няколко от моите приятели от глудницата се държаха близо до мен, галеха ръцете ми и пъхаха пръсти в косата ми, което накара Кайли да се нацупи. Определено трябваше да си поговоря с нея сега, когато беше в „Зодиак“. Всъщност не се занимавах с приятелки или гаджета, защото изключителността беше тъпа за мен, когато бях свикнала на нощни оргии с моята глутница. Защо да съм моногамен с една фея, когато мога да имам три, които да се редуват да ми смучат члена? Кайли беше чудесно разсейване през лятото, но сега, когато се бях върнал тук, тя беше по-малко разсейваща. Всъщност изобщо не разсейваше. Бях забравил, че тя щеше да бъде Пробудена тази вечер. Както и да е, може би тя беше съгласна на живот в стадото. Може би щеше да и е приятно да се навежда, докато Франк я чука отзад, а аз я гледам през стаята, докато чукам Алис. Предположих, че ще разберем.
Усилих темпото си нагоре по извитото бяло стълбище, което обикаляше все по-високо и по-високо в кулата, а адреналинът бръмчеше в тялото ми и ме караше да започна да вия като кученце. Но го държах под контрол. Сега бях в режим на спокойствие. И не позволявах на никого да види как маската се изплъзва, освен на наследниците.
В крайна сметка стигнахме до върха, където се намираше общата стая, и всички първокурсници се задъхваха, все още не свикнали с ежедневното изкачване. В тази кула се намираха най-добрите задници в кампуса, защото нямаше нищо по-добро за задните мускули от изкачването на стълби. Факт.
– Напред – заповядах аз, докато ги водех към общото помещение, и трябваше да се провираме през сивия каменен салон, изпълнен с вълнени килими и кремави кресла. Щракнах с пръсти и изпратих студен вятър в стаята, който задуха около първокурсниците с торбички, карайки ги да вярват, че сме навън. Няколко промърморвания на страх достигнаха до мен от страна на новобранците и Кайли потисна смеха си, докато злобна усмивка сви устните ми. Не я накарах да участва в посвещението, защото бях мил към нея. Циците ѝ тази вечер също изглеждаха на ниво, което помогна. И смятах, че това е моето извинение за необузданото секс парти, което бях организирал в момента, в който се върнах в академията.
Сега сте на върха на кулата „Въздух“ – обявих аз и първокурсниците се размърдаха.- Подредете ги на ръба.- Да видим дали ще успея да накарам Вега да изпищи.
Преместих се, за да застана пред стъпалото, където всички първокурсници бяха принудени да се подредят, а куп от по-големите ученици трябваше да хвърлят заглушителни мехури около себе си, за да не се чуе смехът им. Сложих ръце, като вперих поглед в онази, на която сините връхчета на косата висяха от качулката, готов да види пясъка и. Няколко от първокурсниците извикаха молби и аз им хвърлих сухи погледи. Краката на Дарси първи достигнаха ръба на стъпалото, докато другите се помъчиха да се настанят до нея.
Прокарах език по зъбите си, като погледът ми не се откъсваше от нея, докато тя се олюляваше от уплаха и Алис я избутваше обратно на мястото и.
Когато борбата спря, заобиколих всички, като се преместих да застана в края на редицата, докато преценявах треперещите им малки колене.
– Вие сте родени във въздуха, новаци!- Извиках.- Вятърът е ваш съюзник. Ако не можете да го овладеете, не заслужавате да живеете тук. Или изобщо да живеете.
Дарси поклати глава и от нея се изтръгна мърморене на страх, което предизвика вълна на задоволство в мен. Имах една принцеса на Вега, уплашена и във властта ми. А всичко, което бях направил, беше да й нахлузя торба на главата и да я сложа на едно стъпало. Да я накарам да ми се поклони щеше да е толкова лесно, колкото да намеря луната в небето. Подскачах във въздуха от радост, докато тази мисъл ме пронизваше. Нямах търпение да разкажа на останалите наследници колко страхлива е Дарси Вега. Тя щеше да бъде новата ми играчка за дъвчене. Моята малка слугиня в Дом Въздух. Да! Това щеше да е толкова забавно.
Кимнах на приятелите си от глудницата, които знаеха плана ми, и те набързо хвърлиха заглушителни мехури около всички първокурсници с изключение на Дарси, като ги отвлякоха встрани от стаята и я оставиха сама.
Кайли се изхили, когато се появи до мен, следвайки ме, сякаш беше на каишка, и аз я игнорирах, докато вдигах ръце на гърба на Дарси, а въздушната магия все още се разпръскваше около нея и караше космите да настръхва по откритата кожа на ръцете ѝ. Ръката ѝ се протегна, за да намери някого до себе си, но там нямаше никой. Тя беше самотна патица и аз щях да я накарам да кряка за помощ.
Оставих тишината да се разнесе за секунда, докато хората се бореха да сдържат смеха си от това, че тя стоеше там, кацнала на ръба на стъпалото.
– Чакайте – изпъшка Дарси.- Не знам какво да направя.
– Ще разбереш, момиче – обади се Кайли в знак на насърчение.
Дарси започна да трепери, а злобна усмивка дръпна устата ми, докато изпадах в мрака в мен, наслаждавайки се на всяка секунда от това. Принцеса Вега? По-скоро като Вега мишка. Щеше да е прекалено лесно да ги пречупя и донякъде бях разочарована, че нямаше да са по-голямо предизвикателство.
– На броенето до три ще скочиш и ако не се спреш да се удариш в земята, тогава ще се размажеш. А ако не скочиш, ще бъдеш бутната – обясних с ясен тон.
– Какъв хуй?- изпъшка тя, окончателно изгубила всякаква вежливост.
– Едно!- Извиках, игнорирайки я, докато я чаках да се отдръпне от скока и да започне да се моли.- Две!-
Тя спря да се клати и аз се намръщих.- Три!- Извиках.
Тя скочи, което накара веждите ми да се изпишат от изненада.
Краката ѝ се удариха в пода и Ашанти свали качулката си, всички пуснаха заглушителните си балони, докато бурен смях изпълни въздуха. Аз не се засмях, хванат неподготвен от нейния скок от този ръб. Беше повярвала, че това е върхът на кулата…
– Толкова смешно, Сети – каза Кайли, побутна ме и аз най-накрая изпуснах тих смях, наслаждавайки се на смущението на Дарси, когато дори първокурсниците се присъединиха към смеха. Но те грешаха да се смеят, защото тя не се беше провалила тук, а беше спечелила. А това просто нямаше да го позволя.
Заобиколих я, преценявайки, докато се усмихвах, без да харесвам свиващото се чувство в гърдите ми, което ми подсказваше, че тя все пак не е пълна мишка.
– Това не е смешно – изфуча Дарси, косата ѝ беше разрошена от качулката и изглеждаше адски секси. Тя се усмихна, шибано се усмихна, сякаш намираше шегата за забавна, а това нямаше да стане. Тя трябваше да бъде задникът на шегата, а не част от нея.
Хванах китката ѝ и я повлякох напред, докато я преценявах, а ръцете ми се плъзгаха по брадичката ѝ, после по косата ѝ, докато търсех в очите ѝ това, което знаех, че се крие в нея. И то беше там, скрито дълбоко, но аз го виждах. Нейната Фая, горяща в дълбините на тези тъмнозелени очи. И дори не беше близо до невинност. Здравей, дива принцесо.
– Това, което наистина не е смешно, е, че ти и сестра ти се появявате тук, за да откраднете трона ни. Работили сме с всички сили, за да заслужим това право. Четирите ни семейства управляват вече близо двадесет години след падането на крал Вега и Солария е много по-добре заради това. Родителите ни разделят властта помежду си и като синове на Небесния съвет скоро ще поемем тази отговорност от тях. Така че не възнамеряваме просто да седим и да те оставим да ни отнемеш трона и да върнеш Солария в онова бунище, което беше, когато баща ти управляваше – изръмжах аз, като се държах по-здраво за нея, тъй като моят Алфа ми казваше да принудя това момиче да бъде под мен, преди да и хрумне да се опита да направи същото с мен.
Лицето ѝ се изкриви от гняв.
– Не искам твоя трон.- Тя се опита да изтръгне китката си от хватката ми, но аз не я пуснах. Глупости.
Трябваше да я подтикна още повече. Трябваше да я пречупя, преди на животното в очите ѝ да му поникнат крила и да разбере колко високо може да се издигне.
Обърнах я с лице към тълпата пред мен.
– Кой казва, че този път наистина ще я хвърлим от кулата?- Сърцето ми биеше в мощна, гладна мелодия. Обичах да вдигам залозите в тази игра на власт, а тя беше тази, която скочи на първо място, така че нямаше да е толкова трудно да го направим отново сега, нали?
– Какво?- изпъшка тя, когато целият Дом Въздух изрева при изкачването си. – Махни се от мен!- Тя завъртя рамото си обратно към мен, но аз не я пуснах и я повлякох към огромните стъклени врати, които водеха към балкона. Поколебах се за секунда, чудейки се дали не отивам твърде далеч. Но после си спомних думите на майка ми. Никога не позволявай на враговете си да видят, че имаш сърце.
Винаги съм бил най-жестокият от моята глутница, това ме правеше толкова силен Алфа. Тя насърчаваше безмилостността ми, обсипваше ме с подаръци всеки път, когато не проявявах милост към феи, които се опитваха да ме предизвикат. В това бях най-добър, за това бях създаден. И все пак някаква малка част от мен от време на време надигаше глава и ми казваше да спра. Но аз не можех да я послушам. Когато разказах за това на майка ми, тя каза, че този глас е слабост и че не бива да му позволявам да влияе на решенията ми. Ако един ден щях да управлявам кралството, трябваше да бъда хладнокръвна, безпристрастна, да правя избори в името на по-голямото добро, без да се обвързвам с никакви емоции. Но когато тръпката премина през плътта на Дарси в моята, това гласче стана по-силно и ми каза да спра. Така че направих това, което винаги правех, когато гласчето станеше прекалено силно, заглуших го, оставих се да се понесе в спокойните, тъмни води на моята вътрешна фея и му позволих да завладее всяка част от мен. Бях изтръпнал тук, обвит в жестокост, и това беше мястото ми.
Завлякох Дарси до каменната стена на ръба на покрива, а учениците се тълпяха развълнувано зад мен, докато други шушукаха загрижено.
– Ти луд ли си?!- изкрещя тя отчаяно, докато се бореше да махне ръцете ми от себе си. Но колелото беше в движение и нямаше връщане назад. Трябваше да го направя. Да и покажа кой е шефът, да държа онази фея, която се криеше в нея, смазана.
Глудницата ми започна да вие, когато светлината на луната ни огря и аз наклоних брадичката си към нея, къпейки се в сребристата ѝ светлина. След това запратих Дарси здраво към стената и тя се огледа през рамо, откривайки, че цялата Къща я наблюдава през стъклените прозорци.
Хладнокръвно погледнах врага си, готов да го пречупя пред всички. Те щяха да видят как тя се сгромолясва, как моли и умолява. И едва когато коленичи пред мен, щях да я пусна от тази стена.
– Моля те, просто ме пусни долу – прошепна тя, а гласът ѝ трепереше от страх.
Усмихнах се, наслаждавайки се на това, че тази така наречена могъща принцеса вече ме моли за милост. Кайли се промъкна през тълпата, появи се отново до мен и взе ръката ми в своята. Нейната привързаност започваше да ми допада, което беше странно, като се има предвид колко привързан мога да бъда понякога със глудницата си и наследниците.
– Скочи – каза Кайли и в гърлото ми се надигна ръмжене. Това е моят цирк, бейби, не започвай да говориш вместо майстора на ринговете или ще смачкам и теб.
Дарси потърси приятелско лице сред тълпата, но не успя да се справи и погледна към мен.
– Спусни ме – поиска тя, почти достатъчно категорично, за да има пръстен на принуда в него.
Пуснах Кайли и се придвижих до стената, като хванах Дарси за глезените, за да ѝ покажа, че мога да я изстрелям от тази кула във всеки един момент.
– Добре – казах след дълга пауза, готов да увековеча тази нощ като онази, в която Сет Капела счупи Вега. – Но можеш да слезеш само когато съм отрязал цялата ти коса.
Кайли ми подаде ножиците, които й бях дал, и аз ги взех, размахвайки ги пред очите на тълпата.
– Какво?- Дарси изтръпна от ужас. Да. След това щяха да я наричат Дарси Ега заради плешивата ѝ глава. Или може би Плешивата Вега, или… нещо по-добро, но така или иначе нямах време да решавам това точно сега.
– Или това, или скок.- Повдигнах рамене и от всички страни се разнесе смях.
Подадох ножицата на Дарси и тя стисна челюст, а в очите ѝ се рееше решителност. Не, не, отстъпи, бебе. Покажи на света, че не си подходяща за трона.
Дай ми достойнството си, предай го и докажи кой е истинският наследник тук. Докажи, че си просто една мишка, която не би могла да управлява дори царството на бълхите.
Пръстите ѝ се огънаха и вятърът се надигна под нейната власт. Дали тя щеше да се бие с мен?
Идеята за това доста ми харесваше. Можех да я принудя да падне на колене и да я победя толкова лесно, колкото и дишането. Тя дори не беше обучена. Щеше да е идиотско, но с удоволствие щях да се справя с всяко предизвикателство, което ми отправеше.
Тя погледна през рамо към падането от кулата и една бръчка смръщи челото ми, когато разбрах, че не се кани да се бие с мен, а мисли да направи нещо много по-опасно.
Тя се обърна и аз пристъпих напред, устните ми се разтвориха, тъй като се канех да изкрещя и да ѝ кажа да спре, но тя вече скачаше, гмуркайки се от шибаната кула с движение, за което дори не бях предполагал, че някога ще помисли.
Скочих на каменната стена, а писъците и шокът погълнаха проклятията, които напускаха устните ми. Тя падаше с бясна скорост, пропадайки във въздуха, а косата ѝ се развяваше нагоре зад нея.
Щеше да се удари в земята, не можеше да прави въздушна магия по такава команда, току-що беше Пробудена. Майната му – свята работа на луната – майната му!
Пръстите ми трепереха, докато се подготвях да я уловя със собствената си въздушна магия, а сърцето ми барабанеше яростно в гръдния ми кош.
– Тя ще умре!- Въздъхна Ашанти.
– О, мои звезди – каза Кайли, докато записваше всичко на Атласа си, а очите ѝ горяха.
Тъкмо се канех да спра Дарси от удара със земята, когато тя се улови за един порив на въздуха и внезапно спря.
Раменете ми увиснаха и аз издълбах ръка върху лицето си, а облекчението ми умря бързо, тъй като куп ученици около мен започнаха да освиркват и да я подкрепят. Зъбите ми се вцепениха, когато тя спечели благоразположението на толкова много хора наведнъж, а аз се обърнах и си проправих път обратно през тълпата, адски ядосан. Трябваше да поговоря с другите наследници, но първо имах нужда от приятелска свирка и масаж на главата. Затова, като изревах на глудницата ми да ме последват, а Кайли едва не се свлече под тях, докато тичаха след мен, ги поведох към спалнята си и паднах на леглото си с подсмърчане.
– Всичко е наред, Алфа – мърмореше Ашанти, разпъвайки се в скута ми, а аз я хванах за ръцете, като ги сложих в косата си.
– Поглади ме.- Намусих се и тя кимна, като се зае да движи пръстите си в косата ми.
Франк започна да целува врата ми и аз изпуснах дъх, докато те работеха, за да изтръгнат напрежението от тялото ми. Но синеоката Вега беше твърдо в съзнанието ми, когато Ашанти започна да язди члена ми, а когато затворих очи, видях само Дарси на нейното място, която работеше, за да задоволи началника си. Имах чувството, че това е фантазия, която няма да е толкова лесно да превърна в реалност, колкото си мислех в началото. Но може би не всичко беше лошо. Така или иначе определено правеше нещата интересни. И ако трябваше да я унищожавам хапка по хапка, то поне щях да имам време да се насладя на храната, която й бях приготвил.

Назад към част 4                                                                     Напред към част 6

ДАРИУС

Глъчка изпълваше стаята около нас, докато седяхме на обичайното си място, излежавайки се заедно на червения диван в центъра на Кълбото, като същевременно се уверихме, че всички около нас могат да видят колко сме спокойни и безгрижни.
Другите Небесни наследници правеха шоу, смееха и се шегуваха, оплаквайки се на висок глас колко време отнема Пробуждането тази година и предполагаха, че може би Вегас са станали смъртни заради времето през, което са били далеч от Солария и вече нямат магия в себе си.
Нямах нужда да правя шоу по начина, който го правеха другите. Не че имаше нещо необичайно в това, че Сет се перчи, докато Кейлъб се смее, а Макс подсилва емоциите, които се надигат навсякъде около нас. Но знаех, че има преиграване в поведението им тази вечер. Защото днес беше, денят в който всичко, за което ни подготовяха през целия ни живот, можеше да се промени. Не че имах намерение да допусна това да се случи.
Сет започна да разказва шумна и задълбочена история за някаква групова оргия, в която е участвал снощи и аз го изключих, докато всеки вълк в стаята се задъхваше над подробностите. Много от тях започнаха да мигат с мигли, да демонстират мускули или да хапят устни с надеждата да получат покана за следващата сесия, но всички тези глупости които споделяше не бяха за мен. Ако щях да взема момиче в леглото със себе си, тогава щях да бъда единственият и фокус и тя със сигурност нямаше да има време да мисли за някой друг.
Облегнах се на място, а мислите ми се лутаха, докато преповтарях разговора, който бях провел с баща ми тази сутрин за завръщането на близнаците Вега днес. Надяваше се, че Ланс ще успее да ги открие преди месеци, да ги върне в кошарата. Тогава той искаше да прекарат тези няколко месеца в Солария, пребивавайки при Небесните семейства, за да могат сами да разберат отрано, че тяхното място сега е под нас. И за да се уверят, че нямат луди идеи да си върнат трона на баща си.
Знаех какво е възнамерявал да направи баща ми през това време. Той планираше да напълни главите на близначките с всички най-лоши дела, които Дивият крал някога беше извършвал, за да бъде абсолютно сигурен, че те вярват в плановете му за бъдещето на Солария.
Дори ми беше споменал използването на манипулация на Циклоп, ако се стигнеше до това и знаех, че има по-екстремни планове от това. Не че той дори благоволи да сподели голяма част от заговора си с мен. Но той искаше тези момичета да бъдат убити, преди да дойдат в тази академия. Въпреки че, разбира се, звездите бяха избрали друг маршрут.
Вече мразех момичетата близначки, които в момента стояха под звездите и призоваваха силата им да бъде събудена. Бяха направил това лято ад за мен и брат ми. Самото им съществуване и фактът, че Ланс се мъчеше да ги проследи толкова дълго, означаваха, че татко е беше в постоянно лошо настроение.
Небесните съветници се събираха на среща за завръщането на близнаците Вега и какво означаваше това за цялото кралство. Роялистите бяха сериозна болка в задниците ни. Бяха доста безобидни през годините, откакто Дивият крал умря, защото без наследник на кръвната линия на Вега нямаше кой да ги сплоти зад себе си. Най-лошото, с което трябваше да се борим, беше те да настояват баща ми и другите съветници да се борят за господство, за да видят дали между тях ще се появи нов крал или кралица.
Но четирите семейства винаги са били изравнени и когато турнирът се е състоял, това е било доказано на цяла Солария. И това само затвърди връзката между мен и тримата мъже, които днес споделят този диван с мен.
Цялото кралство беше доволно от плановете ни да управляваме след родителите си. Те го искаха. Нямаше алтернатива. Досега.
Всички тези дълги и явно утежняващи срещи с Небесния съвет бяха завършили с яростния гняв на баща ми и завръщането му в имението неизбежно свършваше с някакъв насилствен изблик.
Поех тежестта на това през лятото, предпазвайки Ксавие и майка ми от гнева му винаги, когато можех. Но сега, когато се върнах в Академията на зодиака, червата ми се свързаха от загриженост за тях, оставени в тази къща с него.
Все пак имах един светещ маяк на надежда за тяхната безопасност. Една единствена цел, която баща ми беше изръмжал в лицето ми, докато ме приковаваше към стената на офиса си тази сутрин. Трябваше да се отърва от проблема с Вега заради него. Искаше ги счупени, неспособни дори да вдигнат поглед, за да срещнат нашия, камо ли да обмислят да застанат срещу нас. И бях повече от щастлив да се заема с тази задача, ако това означаваше да го правя щастлив, за да запазя семейството си от яростта му.
Потърках с ръка челюстта си, представяйки си, че все още усещам болка в костта, където я беше счупил, преди да тръгна, да се връщам в академията. Знаех, че съм свършил перфектна работа за излекуването на нараняването, но понякога ехото на болката, която той ми причиняваше, все пак оставаше.
– Ето ги – изсъска развълнувано Сет, като се спусна на седалката до моята и на практика подскочи нагоре-надолу, когато първите от новосъбудените ученици започнаха да влизат в стаята.
Развълнуван писък привлече вниманието ми отдясно и забелязах Джералдин Грус да стиска нещо, което приличаше на ръчно изработен плакат за добре дошли в юмрук, докато цялото и тяло вибрираше от вълнение, което ме накара да се чудя дали не е на път да загуби контрол над формуляра си за поръчка.
– Хей, Грус!- обади се Макс, като привлече вниманието и за момент, макар че тя не изглеждаше доволна от това.- Цяла седмица ли си се подготвяла за този момент? Защото изглеждаш готова да свършиш сама от вълнение.
– Много се съмнявам, че притежаваш уменията, необходими, за да разбереш кога една дама е на път да изпита оргазъм, вулгарен грубиянино. Така че, любезно свали погледа си от лицето ми и се върни към гавренето си с другите мутри от купчината на отхвърлените – отвърна тя с пренебрежително махване на ръка.
Намръщеното лице на Макс потъмня и той махна с ръка, използвайки въздушната си магия, за да изтръгне плаката от хватката на Джералдин и го насочи към нас. Той го хвана във въздуха със злобна усмивка и аз погледнах акварелната картина на две момичета, седнали заедно на трона, докато една много подобна на Джералдин фигура се е проснала на пода в краката им.
– Върни го, кретин от мида!- Извика Джералдин, направи крачка към нас, преди да спре и погледне назад към вратата, където новите ученици продължаваха да влизат.
Все още нямаше следа от Ланс или някакви близначки, но пулсът ми се ускори и размених тъмен поглед с Кейлъб. Това беше. Всеки момент щяхме да видим лицата на момичетата, готови да хвърлят света ни в хаос.
– Вижте тази глупост – изръмжа Макс, пъхвайки вече отворения плакат пред останалите и аз погледнах надолу, за да прочета текста, написана на него.

О, славни кралици, които бяхте изгубени толкова дълго.
Къде сте били през цялото това време, докъто ви нямаше?
Помолих се на една звезда да стане чудо.
И сега вие се върнахте, знам, че звездите са с вас.
Липсвахте ми повече, отколкото думите могат да изкажат.
И се заклевам в предаността си към вас тук, в този ден.

Хвърлих яростен поглед към Джералдин, но тя беше изгубила всякакъв интерес към нас, отворените и очи сега бяха вперени здраво във вратата, където новите студенти влизаха в Кълбото, като изглеждаше готова да избухне отново от вълнение.
– Майната му – измърмори Кейлъб и хвърли пламък върху плаката, така че той се превърна в пепел за по-малко от секунда, а Макс се засмя силно.
Устните ми се разтвориха, за да кажа нещо, но забравих какво беше, когато погледът ми падна върху момичето, което току-що беше влязло в стаята.
Удрящият ми пулс се ускори по съвсем различна причина, докато я гледах. Дългата черна коса се спускаше надолу по гръбначния и стълб, зелените и очи се обърнаха към извития покрив, докато изпиваше с очи вида на сградата, в която се намираше. Устните и бяха пълни и готови за целувка, но устата и показваше, че е свикнала повече да се мръщи, отколкото да се усмихва. Тя без съмнение беше най-зашеметяващото създание, което са виждали очите ми и не можех да не се взирам в нея, докато се придвижваше по-дълбоко в стаята с другите ученици.
Усетих как един заглушаващ мехур се затваря около мен, докато един от другите наследници го хвърли върху нас, за да ни позволи да говорим свободно, но не отместих поглед от нея. Погледът ми беше прикован към нея, докато изпивах всяко малко движение на тялото й и всяко изражение на лицето и. Вече не ме интересуваше, че Вегас ще се появи тази вечер. Просто исках да опозная това момиче много по-добре от всяко друго.
– По дяволите – промърмори Кейлъб до мен и дълбоко ръмжене премина през гърдите ми, докато имах впечатлението, че погледът му е прикован там, където беше и моят.
– Моя – изръмжа аз, звярът в мен се събуди и очите ми се изместиха във влечугоподобни процепи, сякаш моят Дракон също искаше да я погледне.
Всеки мускул в тялото ми се напрегна и бях изпълнен с безумното желание да стана от мястото си и да пристъпя право към това момиче за да я взема пред всеки шибаняк тук. Дори не знаех името и. Не знаех какъв Орден е тя, колко мощна е или подобни неща, които трябваше да имат значение за мен. Но не ми пукаше. Защото единственото нещо за нея, което имаше значение в този момент, беше, че предявявам претенцията си към нея.
Драконът в мен го изискваше.
– Е, мамка му, не предвидих факта, че може да са горещи – изруга Сет и аз се намръщих малко на думите му, опитвайки се да ги разбера.
– Това ще направи нещата по-интересни – съгласи се Макс.
– Искам да знам колко добър е вкусът им – каза Кейлъб с едва сдържан стон.
Не исках да слушам нито един от тях, но думите им продължаваха да ме достигат, докато аз продължавах да се взирам в тайнственото си момиче.
– О, страхотно, Нова направо им целува задника – изпъшка Сет точно когато нашият директор стигна до моето момиче и я хвана за ръката.Намръщих се, мозъкът ми най-накрая настигна думите на братята ми, докато откъсвах погледа си от изкушението на това красиво създание към най-близките до нея ученици.
Сърцето ми се заби, когато забелязах момичето точно до нея, чудейки се как, по дяволите, съм могъл да пропусна факта, че имаше две от тях, докато бях толкова увлечен да я гледам.
Второто момиче изглеждаше поразително като сестра си, макар че по някаква причина имах чувството, че ще знам коя, коя е и в тъмното. Не бях сигурен какво е. Но въпреки също толкова привлекателния и външен вид, вниманието ми беше привлечено обратно към първото момиче, сякаш звездите искаха да бъде върху нея.
Нова продължаваше да бърбори на близначките, докато братята ми съскаха планове напред-назад помежду си. Родителите ни бяха повече от ясни по този въпрос. Близначките Вега трябваше да си заминат. Очакваше се да се уверим, че това ще се случи. Това беше всичко, което имаше значение. Интересът на члена ми да опозная една от тях много по-интимно нямаше никакво отношение към това.
Движение в тълпата привлече вниманието ми и аз се огледах инстинктивно, откъсвайки погледа си от момичето, което не можех да искам, и забелязах Ланс, който се промъкваше между учениците.
Марката на ръката ми ме сърбеше, сякаш искаше да изтичам към него, да го прегърна здраво и да подуша косата му само за малко. По дяволите, липсваше ми. Макар че поне връзката не ме беше теглила към него, докато той беше далеч в Царството на смъртните. Всъщност връзката беше толкова помрачена от разделението между царствата, че бях в състояние да поддържам напълно нормална рутина, докато го нямаше.
Разбира се, все още ми липсваше. Той беше единственият човек на този свят, с когото можех да бъда напълно честен. Обичах другите наследници, но имаше неща, които баща ми се увери, че няма да споделям с тях, плюс неща, които избрах да не споделям сам, защото не исках да се опитват да се намесват. Да не говорим за хобитата, които аз и Ланс практикувахме тайно от всички.
Ако имаха представа колко лош е баща ми, бях сигурен, че ще се опитат да направят нещо по въпроса или ще накарат родителите си да го направят, но знаех, че това само ще влоши нещата. Лайънел Акрукс беше моят кръст и нямаше да ги натоварвам с него.
Ланс изви вежди към мен, опитвайки се да ми предаде някакво послание, докато изглеждаше така, сякаш някой току-що се е исрал в бърбъна му. Той извади атласа от джоба си и ми изпрати съобщение, докато се насочваше към другите професори отстрани на стаята.
Извадих атласа от джоба си, хвърлих поглед надолу към съобщението и усетих, че нещо в гърдите ми се смачква на прах, докато четях информацията, която той току-що ми беше пратил, и оставих другите също да я видят.

Ланс:
И двете близначки Вега току-що отключиха ВСИЧКИ ЧЕТИРИ елемента. Годината е на път да стане интересна.

– Това не може да е вярно – изсмя се Сет, гледайки между моя Атлас и близначките, които все още говореха с Нова, изглеждащи като чифт изгубени агнета.
Никой от нас не си направи труда да му отговори, защото сега можехме да чуем слуховете, които се разпространяват из Кълбото, докато студентите, които бяха там, за да го видят със собствените си очи, шепнеха развълнувано за близначките Вега, които придобиват всички Елементи.
Пулсът ми гърми, умът ми пресъздава реакцията, която знаех, че баща ми ще има на тази новина. Трябваше да отида при него, да бъда този, който ще му кажа това и да поема тежестта на яростта му за това, в противен случай Ксавие и майка ми ще бъдат тези, които ще страдат. Но докато хвърлях поглед към клюкарстващите студенти, които ме заобикаляха, знаех, че това няма да се случи. Слухът се разпространяваше, той щеше да бъде в ръцете на пресата, преди дори да успея да напусна тази шибана стая и гневът му щеше да бъде само по-лош, ако изоставя и отговорностите си тук.
Бързо изпратих на брат ми съобщение, за да го предупредя, надявайки се, че ще го получи достатъчно рано, за да изведе себе си и майка ни от къщата за вечерта. Или дори просто да се скрият, докато татко не бъде принуден да ги остави за друга среща с Небесния съвет. Което определено ще се случи, след като тази информация стигне до тях. Защото това беше лошо. Хората вече знаеха, че Вегас трябва да бъдат по-мощни от нас и сега те бяха първите феи, които отключиха всичките четири елемента, по дяволите, това не се е случвало никога до сега. Роялистите щяха да имат шибано щастлив ден от това.

Дариус:
Момичетата Вега имат и четирите елемента.

Нямаше нужда да казвам повече от това на по-малкия си брат. Той щеше да знае точно защо му казвам това.

Ксавие:
Две крачки пред теб съм, пич. Вече се уговорих мама да ме заведе на гости у една от скучните и приятелки тази вечер. Знаех, че връщането им няма да мине добре, независимо какво ще се получи.

Въздъхнах с облекчение, знаейки, че засега е в безопасност и оставих моя Атлас.
Джералдин Грус плачеше с щастливи сълзи, докато мърмореше:
– Всички хвалите небесата и тяхната божествена намеса! Днес две звезди бяха върнати, за да ходят сред нас и да ни водят всички към просперитет!
– По дяволите. Това е лошо – каза Макс с нисък тон, като полагаше усилия да продължи да изглежда така, сякаш не му пукаше.
– Лошо?- Кал се присмя.- Това е шибано бедствие. Всеки шибаняк в кралството ще си помисли, че това е някакъв знак от съдбата…
– Не, не са – казах твърдо, отказвайки дори да разглеждам тези момичета като заплаха. Защото ако те бяха по-силни, отколкото сме си позволили да повярваме, ако бяха по-способни и по-свирепи, тогава просто трябваше да подобрим играта си. В крайна сметка нямаше значение.- Имаме цел и се придържаме към нея. Ще работим толкова упорито, колкото трябва, но ще ги прогоним.
Мускулите ми се напрегнаха, докато се опитвах да разбера колко трудно може да е това. Бях загубил много от ограниченията си преди много време. Татко се беше погрижил за това. Знаех как да приемам всякакъв вид болка бях научил и как точно да я причинявам от първа ръка. Въпросът беше, че когато се свеждаше до това, че трябва да избирам между някъкви момичета, които не познавах, и безопасността на собственото ми семейство, тогава не можеше да става въпрос докъде съм готов да отида.
Освен това самият аз вярвах в това решение. Другите наследници и аз бяхме прекарали целия си живот в обучение за позициите си. Пренебрегвайки нашата сила и мощ, ние все още бяхме най-добрите кандидати за ролята на управляващи това кралство. Познавахме неговите хора, неговите закони, нуждите и изискванията, за да осигурим всичко, което Солариа трябваше да има, за да просперира. Вегас бяха израснали като смъртни. Те не знаеха нищо за нашите хора, камо ли как да управляват кралство и аз отказвах да им позволя да станат достатъчно силни, за да застрашат безопасността на Солария като цяло, като ни предизвикат за нашето управление над нея.
– Мога ли да привлека вниманието на всички?- Нова се обади и всички в стаята замълчаха, искайки да чуят какво има да каже за близнаците Вега.
Сет се размърда до мен, ръката му докосна моята по неговия вълчи начин и аз го позволих, знаейки, че има нужда от солидарността. Той се наведе нетърпеливо напред, наклони глава на една страна, докато ги оглеждаше, балансирайки брадичката си върху юмрук, когато от него се изтръгна тихо предупредително ръмжене, достатъчно тихо, че само ние бихме могли да го чуем дори без заглушаващия балон.
– Към тазгодишните присъстващи се присъединиха две особено важни момичета – каза директорката Нова с широка усмивка, докато всеки шибаняк в стаята се взираше към кучката.- Радвам се да съобщя, че намерихме изчезналите Вега Наследнички и ги върнахме под закрилата на нашата велика нация. В продължение на седемнадесет години близначките Вега бяха загубени за нас, смятани за мъртви. Но за наша голяма изненада, с изплуването на техните сили на техния осемнадесетия рожден ден успяхме да ги проследим в Царството на смъртните и да ги върнем на полагащото им се място сред нас.
Дълъг, напрегнат ритъм на мълчание настъпи, когато очите се обърнаха към нас, оценявайки реакцията ни, но ние се държахме под контрол. Тогава Джералдин загуби търпението си и скочи на крака, крещейки и пляскайки и като цяло изглеждаше като шибан идиот. Други се присъединиха и някакъв задник се изпречи на пътя ми, блокирайки погледа ми към близначката с черна коса.
Преместих се, преди да успея да се спра, наведех се напред и опрях предмишници на коленете си, докато попивах вида и. Знаех, че трябва да спра, да откъсна погледа си от голата кожа на кръста й и загорялата плът там, която болеше за докосването на езика ми. Не трябваше да се взирам в извивките на тялото и или да си мисля нещо от нещата, които в момента се въртят в ума ми, но по дяволите. Тя изглеждаше като най-съвършения вид съблазън.
Движех очи нагоре, надолу по всеки сантиметър от тялото и, задържайки се върху устата и твърде дълго, преди да намеря очите и. Юмрукът ми се стисна, когато срещнах зеления и поглед почувствах, че изстрел на сила се пръсна от душата и право в моята. Бях пленник там, исках я и я мразех за това. Мразех я поради всички причини, поради които знаех, че трябва да я мразя, но все пак просто я желаех, по дяволите. Майната му .
В погледа и имаше предизвикателство, което се нуждаеше от укротяване и докато тя вдигна брадичката си, като все още поддържаше зрителен контакт с мен, не можах да не измисля всички най-добри начини, по които бих искал да я вкарам под мой контрол. Драконът в мен се движеше под кожата ми от предизвикателството, което тя представи, жадувайки за шанса да я поставя на мястото и под мен. И в идеалния случай, ако можех да я закарам там с желание, тогава бих могъл да и покажа колко хубаво би могла да се чувства все пак под мен.
Хората все още пляскаха и аплодираха и тя отмести погледа си от моя. Не като че е била принудена да отстъпи, а по-скоро като че ли току-що беше приключила да ме гледа. И още едно ръмжене се надигна в гърдите ми при мисълта за това. Хората неможеше да направят такива глупости.
– Идват – изсъска развълнувано Сет.- Бъди готин, бъди готин.
– Всички сме готини, пич. Само ти си този, който подскача – дразнеше Кал, докато заглушаващият мехур около нас беше свален.
Челюстта ми се стегна от дързостта на нашия шибан директор, но бях готов да го оставя да се изплъзне, най-вече защото исках тази конфронтация. Исках възможност да погледна тези момичета отблизо от плът и да видя от какво са направени.
– Господа – измърка директорката Нова, докато бутна близначките към нас, а те ни огледаха предпазливо. Тази със сините връхчета на косата и изглеждаше така, сякаш иска да бъде навсякъде другаде, но не и тук, докато по-тъмната изглеждаше склонна да удари един от нас, ако я натиснем грешния бутон. Давай, скъпа. – Това са Небесните Наследници – продължи Нова, назовавайки ни отляво надясно.- Макс Ригел, Кейлеб Алтаир, Дариус Акрукс и Сет Капела. Ако имената ни означаваха нещо за тях, те не го оставяха да се покаже, а погледите им се движиха над нас, сякаш не ги интересувахме много и изобщо не сме от значение в живота им. Но всичко това беше на път да се промени.- Това са Гуендалина и Роксаня Вега…
– Това не са нашите имена – прекъсна я обектът на вниманието ми с твърд глас, който ме накара едновременно да и се възхитя и да искам да я накарам да ми се подчини още повече, отколкото преди тя да отвори тази своя красива уста.- Аз съм Тори, а това е Дарси.
– Знам, че вашето семейство Смяна ви е дало имената на техните рождени деца – каза Нова, като звучеше забавно и Кейлъб се ухили широко, докато наблюдаваше близначките с интерес.- Но сега, когато сте във вкъщи, не е нужно да продължавате да ги използвате…
– Харесвам името си – намеси се тази със сините връхчета.
– Сигурна съм, че няма да си сменя името с Роксаня – съгласи се моето момиче с тон, който затвори темата за по-нататъчно обсъждане.
Завъртях идеята за предпочитаното и име в ума си, като открих, че идеята за това ми харесва, и не ми харесва едновременно. Ако я наричах Тори, тогава можех да си позволя да забравя коя е тя. Коя беше тя. Можех да си играя да се преструвам с тези фантазии, които имах, и може би да си позволя да се увличам в тях. Но това би било проблем. Ако допусна идеята, че тя е Тори, може да започна да забравям, че тя беше много повече от това. Така че не, няма да използвам това име, щях да се придържам към Роксаня. Или може би Рокси, защото това имаше някакъв звън, който знаех, че ще се изтъркаля от езика ми с драконово ръмжене, когато благоволя да го изговоря. А фактът, че тя не искаше да я наричат ​​така, само ме насърчи още повече. Започвах да си мисля, че ще има по-лоши неща, в които мога да прекарам времето си, отколкото да направя това момиче горещо и очакващо ме.
Директорката Нова стисна устни, сякаш възнамерява да оспори използването на техните смъртни имена, но близначките я изгледаха по начин, който даде да се разбере, че решението им е взето за това. Тя въздъхна така, че да покаже раздразнение, след което се обърна да погледне отново четиримани.
– Е, каквито и имена да имате, все пак сте Вега. Последните от вашата кръв и законните притежатели на Солариянския трон, след като навършите пълнолетие. Като защитите оценките си тук и продължите до завършването на Зодиака, ще си върнете и трона от Небесните Наследници. Тя махна с ръка към нас четиримата и горната ми устна се дръпна назад, докато се борех срещу желанието да и изръмжа за това малко предложение. Като наш директор тя беше в позиция, която изискваше уважение, но аз с удоволствие бих информирал Небесния съвет къде е лоялността на нашият директор към трона. Когато Нова отново ни погледна, очите и блеснаха развеселени.- Надявам се, че не сте се успокоили твърде много с идеята да държите трона заедно. Сигурна съм, че ще искате да сте първите, който ще предложите на момичетата ръката на приятелството, като тръгват на това образователно пътешествие.
Четиримата външно настръхнахме от това предложение, позите на братята ми се промениха точно както и моята и забавлението изчезна от нас, докато образувахме единен фронт, без дори да е необходимо да се гледаме един друг. Близначките Вега не бяха нищо повече от неудобство за нас. Такова, с което бяхме натоварени да се справим незабавно. И щяхме да свършим тази работа преди да изтече седмицата, ако всичко вървеше по план.
Вдигнах брадичка, оставяйки очите ми да се плъзгат по фигурата на Рокси отново, докато дарих на двете най-очарователната си глупава усмивка, онази, която камерите обичаха, и ми позволяваше да се измъквам когато казвах каквото, по дяволите, ми харесваше.
– Казваш, че са се крили в царството на смъртните?- Попитах Нова любопитно, сякаш вече не го знаех. Сякаш не получавах актуализации от Ланс по време на неговия лов за тях с включена всяка малка капка информация, която намери за тях.- Изобщо без грам обучение?
Очите на Рокси бяха насочени към мен и аз насочих погледа си нагоре, за да срещна нейния, пиейки от подозрението в тези нейни големи зелени очи, докато ъгълът на устата ми се повдигна от забавление. Тя ме вижда изтински. Можех да го видя. Можех да я видя. И чудовището в нея беше цялото с гладен огън и решителност.
– Е, сигурна съм, че вие, момчета, ще бъдете повече от готови да им помогнете да напреднат по-бързо.- Нова нежно потупа близначките по раменете, след което тръгна и ни ги остави.
Четиримата мигновено се оживихме, като всеки от нас се наведе малко по-близо до двете момичета, които все още стояха неловко пред нас, сякаш не искаха нищо повече от това да бъдат някъде другаде.
Сет ме побутна леко и усетих вълнението му. Това беше игра за него. Той беше куче с вкусна закуска в устата и знаех, че с нетърпение очаква да ги сдъвче и изплюе. Не пропуснах и как очите му проследиха тази със сините връхчета, което беше добре за мен, тъй като интересът ми беше заключен върху другата.
– Усещаш ли тази сила? – попита Кейлъб, навеждайки се към момичетата с усмивка, която играеше около устните му и в този момент разбрах какво планира. На практика усещах глада в него и трябваше да отблъсна ръмжене, което се надигна в гърлото ми при мисълта, че ги хапе. Да я ухапи. Не бях сигурен какво беше това в Рокси, което ме караше да се съсредоточавам върху нея. Може би това беше огънят в очите и или начинът, по който дори не и пукаше да бъде хвърлена на нашата милост. Или може би просто много, много исках да вляза в нейните бикини. Но така или иначе, бях изпълнен с желанието да кажа на Кейлъб и другите да се отдръпнат и да я оставят на мен.
Но не го направих. Ние четиримата не работехме така. Така че въпреки инстинктите ми, които жадуваха за това, аз задържах езика си, захапвайки всички команди, които може би исках да дам на приятелите си, докато чаках да видя как ще се развие това.
Гуендалина отстъпи назад, като че ли беше приключила с нас, докато Рокси се намръщи на Кал. Останалите само гледахме, чакахме, знаейки, че е на ръба да скъса тази каишка на контрол, която държеше над основните си инстинкти. Днес не се беше хранил от никого и сега започвах да осъзнавам защо. Беше решил да опита от Вега.
– Предполагам, че ще се виждаме наоколо – каза пренебрежително Рокси, като ни обърна гръб и накара четиримата да скочим мигновено от гняв.
Изправихме се на крака и в стаята притихна, когато се придвижихме да приближим близначките, тестостеронът и гнявът се разляха във въздуха, когато се приближихме към тях. Не. По дяволите, не. Нямаше да ни обърнат шибания си гръб.
– Това беше малко грубо – изръмжа Сет с нисък тон, докато погледна надолу към Рокси, косата му се разпръсна напред, докато се натискаше в личното и пространство.
– Отпусни се малко, Сет – казах аз, когато също се приближих, като се уверих, че няма къде да бягат. Рокси настръхна и кълна се, че проблясъкът на ярост в очите и изстреля вълнение право в члена ми. По дяволите, тя би изглеждала добре, ако се наведе на волята ми.- Те все още не знаят как работи тук. Предполагам, че не си разбрала, че завъртането на гръб на висшестоящи се смята за обида?- Попитах я любезно, макар че можех да кажа, че тя знае, че няма нищо добро в въпроса ми. Беше предупреждение. Ясно и просто. Трябваше да разберат как това ще работи и то бързо, иначе щяха да съжаляват.
Рокси насочи поглед към мен, накланяйки глава назад, за да ме погледне. Тя дори не трепна. Нито проблясък на страх или загриженост на лицето и, само презрение и раздразнение, докато тя ми се присмиваше открито. Не бях сигурен, че някой някога се е осмелявал да ме погледне така и това изпрати лек порив на адреналин в крайниците ми. Това момиче щеше да представлява предизвикателство. Вече можех да го видя. И дори не можех да се преструвам, че идеята за това не ме вълнува малко.
– Висшестоящи?- попита тя, извивайки вежда към мен и правейки добро шоу, че изглеждаше напълно невпечатлена.- Не виждам никой по-висш от мен тук.
– Е, може би трябва да погледнеш малко по-отблизо, Рокси – подигравах се аз, примамвайки я, чакайки да видя как ще и хареса звука на това и се чудех колко време ще отнеме, преди да я накарам да ме моли да и се обадя, за да я прикова под мен.
Тя ни огледа и четиримата, сякаш не беше изобщо впечатлена, сестра и направи същото до нея, преди да свие рамене.
– Не виждам тук по-добър от нас. А ти, Дарси?
– Не – отвърна Гуен пренебрежително.
Отворих уста, за да продължа тази дискусия, но преди да успея да изрека и дума, Рокси много целенасочено ми обърна отново шибания си гръб. Двете избутаха Макс и Кал настрани, и започнаха да се отдалечават, сякаш сериозно мислеха, че ще им позволим да се разминат с тези глупости.
Изръмжаване разкъса задната част на гърлото ми, кожата ми се нагорещи, докато огнената ми магия пламна от възмущение и ме умоляваше да ги поставя на местата им под краката си.
– Мисля, че бихме могли да им дадем урок за това как работят нещата тук – изръмжа Макс, докато те просто продължаваха да вървят, по дяволите, сякаш не им пука за света.
– На нея – каза Кал с широка усмивка, стреляйки напред, преди да успея да кажа и дума срещу него и накара кръвта ми да кипи още по-горещо, когато той се блъсна право в момичето ми и я хвърли с гръб към най-близката стена.
– Кал – изръмжах в предупреждение, знаейки, че може да ме чуе, въпреки че го казах тихо, но задника просто се ухили по-широко, сякаш знаеше, че планирам да предявя претенции за нея, но не му пукаше.
– Искаш ли да помолиш за прошка?- Кейлъб измърка, оглеждайки жадно гърлото и.
– Какво, по дяволите, правиш?- Гуен извика, опитвайки се да стигне до тях, за да отдръпне Кейлъб от сестра и, но Макс стигна до нея първи, смеейки се мрачно, докато я дърпаше в ръцете си да я задържи.
Рокси все още не се отказваше, опитвайки се да издърпа китките си от хватката на Кейлъб, докато аз се принудих да остана неподвижен и да ги наблюдавам, скръствайки ръце на гърдите си в опит да скрия напрежението в тялото си.
Драконът в мен беше притежателен мръсник и всичко, за което можех да мисля, докато я гледах в прегръдките му, беше, че наистина ще ми хареса да го откъсна от нея и да избия дългите кучешки зъби от красивото му момчешко лице. Проклет задник. Може и да го обичам, но точно сега щях да откъсна главата му от раменете, защото докосва това, което е мое.
Само фактът, че знаех това, нямаше по дяволите никакъв смисъл, а имахме и публика от Феи, които с радост ще ни продадат на пресата, ме задържа на място. Нямах причина да не я поставя на нейното място. Просто исках аз да бъда този, който ще го направи.
Лек смях ми се изплъзна, когато Рокси се опита да го ритне с коляно в топките, а Сет ми се ухили развълнувано, докато се притисна към мен за момент. За съжаление Кал избегна удара в топките и успя да я задържи.
– Последен шанс – предложи той, заигравайки се с храната си. Всички знаехме, че той няма да я пусне, без да я захапе, независимо какво казва.
– Майната ти – отсече Рокси и това наистина само ме накара да я харесам повече. Да, мога да призная, че я харесвам. В нея имаше борбен дух, който не можеше да бъде сломен лесно. И виждах, че ще отнеме повече, отколкото очаквах, за да изпълня обещанието, което бях дал на баща си, да се отърва от нея и сестра и. Но аз се наслаждавах на предизвикателството в очите й, звярът в мен е повече от готов да се изправи срещу нея и да победи.
– Надявах се, че ще кажеш това – отвърна Кейлъб, спусна уста към врата й и я ухапа, преди тя да успее да каже още нещо.
Рокси извика уплашено, като се напрегна и се опита да се пребори с него, въпреки факта, че нямаше шанс сега, когато отровата му беше в кръвта и.
Тълпата се събра да гледа, много от тях желаеха да видят първата разправия между Наследниците и изгубените принцеси и с удоволствие забелязвам, че явно излизаме победители за сега, дори ако планирах да ритам задника на Кейлъб веднага щом имам шанса.
Макс държеше Гуен, въпреки че тя го блъскаше и проклинаше и можех да кажа, че той се наслаждаваше на яростта и, докато тя губеше нервите си.
Погледът на Рокси се спря върху мен, докато Кейлъб продължаваше да пие от нея и за миг изразът в очите и изпрати шип на вина в гърдите ми. Тя нямаше проклета представа в какво току-що е попаднала, като се върна тук, и ако смяташе, че това е лошо, тогава я чакаше голяма изненада.
Втвърдих погледа си, като и се усмихнах, за да се уверя, че може да види всички най-лоши части от мен. На практика виждах как омразата се формира в тези нейни големи зелени очи. И въпреки факта, че това трябваше да е точно това, което исках от нея, не можех да не почувствам, че просто съм се прецакал някак си. Все едно съм се провалил в нещо, без дори да знам какво е то. Но ако предизвикателството в очите и е нещо, което трябва да приема, тогава знам, че това няма да е единствения ни сблъсък. Така, че трябва да загърбя чувствата които се появяват, защото това трябва да се направи. Тези момичета можеха да изложат на риск цяла Солария и моя работа беше да се уверя, че това няма да се случи.
Така че да играем, Вегас. Това ще бъде само началото.
Погледът ми падна до точката, в която ръката на Кейлъб беше притисната към кръста и ниско ръмжене се образува в гърдите ми, но се принудих да остана неподвижен. Тя вече беше разбрала, по дяволите, защо мамка му все още я държи така?
Мускулите ми се стегнаха, докато желанието да го откъсна от нея се смеси с необходимостта да я видя поставена на мястото и, под мен стиснах челюст от желанието да се придвижа към тях. Не знаех защо, но исках това момиче да е мой проблем. И не само това. А желанието да претендирам за нея караше Дракона под кожата ми да се гърчи от нужда.
Но преди да успея да взема глупавото решение да пристъпя натам и да откъсна най-добрия си приятел от нея, яростно ръмжене се откъсна от устните на другата Вега, която Макс все още държеше в ръцете си.
– Пусни ме!- Заповяда Гуендалина и аз почти се засмях, преди експлозия от енергия да се откъсне от тялото и, едва се задържах на краката си, по дяволите.
Макс беше хвърлен силно през Кълбото с изненадан вик, преди да се блъсне в стената в далечната страна на залата и да изчезне сред учениците там. Бях почти сигурен, че чух как Джералдин Грус извика и го нарече досаден планктон.
Устните ми се разтвориха от изненада, когато Кейлъб се отдръпна от Рокси, за да види какво, по дяволите, се е случило, а Сет на практика започна да вибрира от желанието да се бие.
Хванах китката му в хватката си, стиснах веднъж, за да го предупредя да се отдръпне, докато изглаждах собствените си черти. Всеки шибаняк в тази стая ни гледаше и без съмнение имаше повече от няколко Атласа, които записаха цялото нещо. Нямаше, по дяволите, начин да позволим на някой да види, че полууплашеното момиче, което стои пред нас, току-що ни беше надвило.
Погледът ми се плъзна към близначката със сините връхчета на косата, докато тя зяпаше в посоката, в която беше хвърлила Макс, ръцете и все още бяха вдигнати пред нея и изражението на шок на лицето и даваше да се разбере, че не е очаквала това повече от останалите от нас.
Запазих изражението си равно, умът ми се въртеше, докато възприемах този обрат на събитията. Може да е била нова в силите си, но нямаше грешка в суровата бруталност на енергията, която току-що използва. Въпреки това нямаше да и кажа, че е било нещо необичайно или заслужаващо внимание.
– Ще съжаляваш за това – казах просто, мускулите ми се свиха, докато се принудих да остана неподвижен.
Сет се ухили злобно до мен, ясно чувайки заплахата в гласа ми и повече от готов да започнем плановете срещу тези момичета.
Рокси отблъсна Кейлъб от нея, хвана се за врата, докато той облиза устните си, за да вкуси последните капки кръв и погледът ми веднага се прикова върху нея още веднъж.
– Какво, по дяволите, става с теб, психо!?- изръмжа тя към него.
Кейлъб започна да се смее, няколко от малкия му фен клуб се присъединиха, докато аз нарисувах усмивка на лицето си от нейното възмущение. Изглеждаше, че горката малка Вегас наистина не знаеше в какво се забърква, идвайки тук.
Гуен се приближи към сестра си, затваряйки разстоянието между тях със загриженост, изпълваща очите и.
– Добре ли си?- попита тя, докато Рокси погледна надолу към изцапаните си с кръв пръсти и само кимна, изглеждайки по-скоро ядосана, отколкото разстроена от малкото ухапване.
Желанието да пристъпя напред и да го излекувам, за да премахна доказателствата за докосването на Кейлъб от плътта и, ме изпълни и Драконът в мен изръмжа от досада, докато му се съпротивлявах. Колкото и да ме вбеси гледката на тези прободни следи по врата и, знаех, че е по-добре да я оставя с тях. Изцелението можеше да изглежда, като да ме е грижа за нейното благополучие, но това не можеше да бъде по-далеч от истината.
Макс си проправи път през тълпата, докато се връщаше в битката, надигайки ръкави, докато тълпата от зяпачи бързо се разделиха за него, без да иска да стане жертва на яростта му.
– Махни се – изплю Рокси и се приближи до сестра си, сякаш смяташе да я спаси от гнева на идващия фае. Пренебрегнах дръпването, което почувствах в отговор на това – знаех добре какво е да се поставиш между брат си и опасността, а изглеждаше, че тя и аз притежаваме тази обща черта.
– Или какво?- Попитах, като исках вниманието ѝ да се върне върху мен, докато Сет се смееше като хиена, без съмнение трудно контролирайки вълнението си от драмата, която се развиваше около нас.
Джералдин Грус се промуши през тълпата с вид на ядосана и горната ми устна се отлепи от тази нейна проява на подкрепа за шибаните кралски особи. Беше точно това, от което се опасявахме – всички роялисти щяха да започнат да излизат от ъглите, в които се криеха, откакто бе умрял Кралят, и политическата стабилност на кралството щеше да се наруши. А при положение че нимфите се приближаваха по краищата на Солария, не можехме да си позволим подобно разсейване. Баща ми и останалите съветници имаха основателна причина да се нуждаят от бързо справяне с проблема с Вега, а аз и братята ми бяхме повече от готови за тази задача.
– Или ще се бием за нашите кралици!- Извика Джералдин, като се настани между близначките и Макс, който така или иначе вдигна ръка, изглеждайки повече от щастлив да се бие първо с нея, ако се наложи.
– Многоелементни първокурсници време е да изберете къщите си!- Директорката Нова се обади гръмко и аз се възползвах от възможността да се одтегля.
Нямаше много какво да спечелим, ако сега напреднем към Вегас. Те нямаха никаква подготовка – по дяволите, вероятно сега изобщо биха се затруднили да призоват още някаква магия, така че нямаше да е точно гореща гледка да ги принудим с груба сила тази вечер. Това само щеше да разпали пламъците на глупостите на роялистите. Вече виждах заглавията: „Наследници нападат необучени принцеси на Вега в първата им нощ в Солария“. Майната му. Можем да играем много по-умно.
Сет и Кал, изглежда, мислеха по същия начин като мен и се промъкнахме покрай Грус и малката ѝ банда последователи, за да пресрещнем Макс.
– Не сега – изръмжах му аз, сложих ръка на рамото му и го подканих да се обърне. Той се поддаде с недоволно мърморене и ние се отдалечихме от близначките Вега, за да обсъдим следващия си ход.
Нова събираше всички първокурсници, за да ги подготви да си изберат дом.
– Ще ми достави огромно удоволствие да унищожа тези двете – изръмжа Макс, като смущението му от това, че бяхме хванати неподготвени по този начин, беше ясно, но, по дяволите, никой от нас не бе очаквал, че една необучена фея може да нанесе такъв удар, камо ли да призове магията си, без да има и най-малка представа как да го направи.
– Имаме достатъчно време – каза Кейлъб.- Лично аз се надявам тази кръв да бъде пусната на чешмата в „Дом Земя“, защото тя има вкус на шибан екстаз.
Изръмжах към него и той повдигна вежди към мен, а усмивка дръпна ъгълчето на устните му, сякаш усещаше предизвикателството във въздуха между нас, без да е нужно да казвам и една проклета дума по въпроса. Задникът винаги обичаше да натиска шибаните ми бутони.
– Предлагам да ги прецакаме адски зле на изпитанието на дома тази вечер – каза Сет развълнувано. – Да им дадем възможност да усетят какво е необходимо, за да бъдат фея. Ще избягат оттук толкова бързо, че следващата седмица по това време дори няма да помним името Вега.
– Надявам се тогава да изберат Вода – каза Макс с тихо ръмжене, като присви очи към близначките в другия край на стаята.- Защото искам да им се отплатя, преди да напуснат това място.
– Капитани на къщи!- Нова ни извика, докато останалите ученици отново заеха местата си. Излязохме напред, за да застанем пред събралите се първокурсници, а аз трябваше да се преборя с усмивката при вида на ужасеното разбиране, което се появи по лицата на близначките. Погледът ми се спря на Рокси, която ме изгледа твърдо и трябваше да се преборя с истинската си усмивка. Да, момиченце, ние управляваме това място. По-добре започни да свикваш с това.- Посочете името на вашата къща и защо първокурсниците трябва да искат да се присъединят към вас. И за малко напрежение ще оставим най-новите наследници за накрая – каза тя развълнувано.
Преборих се с въртенето на очите, което исках да предложа на Нова за театралните и изпълнения по повод връщането на Вегас. На нея това и харесваше, по дяволите. Несъмнено и на всички феи в стаята също. През цялото време, откакто бяхме тук, нямаше никакъв шанс някой да оспори нас и нашата власт. По дяволите, в деня, в който пристигнахме в Академията „Зодиак“, вече имахме години магическо обучение оспорихме местата на четиримата капитани на домове и се преместихме направо в най-добрите стаи във всеки от съответните ни домове. Никой не се беше съмнявал в силата ни тогава и щяхме да се прецакаме, ако започнеха да се съмняват в нея заради двойка момичета, отгледани от смъртни. Баща ми наричаше Нова властова курва. Тя следваше този, който имаше най-голяма власт в стаята, а досега това бяхме ние. И възнамерявах да го запазя по този начин.
Макс излезе пръв напред и с предизвикателна усмивка прокара ръка по косата си, което означаваше, че иска кръв.
– Воден елемент, Къща Вода. Моята къща е за онези, които имат всичко необходимо, за да се изправят без колебание пред смъртоносното море на живота в Зодиак.
– Благодаря ти за поетичното описание – каза Нова и прочисти гърлото си, преди да посочи на Кеилъб да говори втори.
Кейлъб послушно пристъпи, усмихвайки се с усмивката си на красиво момче по онзи начин, който караше гащите на момичетата да се възпламеняват, и ме вбеси още повече, докато прокарваше очи по моето момиче. – Елемент на Земята, Къща Земя. А терорът е точно това, което ще получиш, ако не се впишеш в нея.
Рокси измърмори нещо на сестра си, докато стрелкаше отровен поглед по посока на Кейлъб, и аз бях доволен да видя, че тя поне не изглеждаше склонна да се превърне в кръвожадна курва заради него. Ако беше започнала да се задъхва от идеята да я ухапе отново, трябваше да призная, че вероятно щях да се сбия с него тук и сега. Не знаех защо това ме вбесяваше толкова много, но беше така. Бях я поискал още в момента, в който я видях, и знаех, че с вампирския си слух той адски добре знаеше за това. Което означаваше, че това е предизвикателство към моето командване. И, разбира се, трябваше да го очаквам, защото нямаше нито един от братята ми, който да се прекланя пред останалите, но все пак това ме накара да му се разсърдя по всякакъв начин.
Сет се запъти напред, изглеждайки като мило и кученце, макар да знаех, че това означава само, че е още по-близо до това да убие. Беше си поставил за цел да си поиграе с Вегас тази вечер и това малко шоу беше изцяло мръсна тактика.
– Въздушен елемент, Къща Въздух. Животът с нас е лек.- Той дори се усмихна приветливо на близначките и по погледите, които те му хвърляха в отговор, току-що бяха попаднали в капана. Още повече ги заблуди.
Следващият ред беше мой, без да обръщам внимание на начина, по който погледът на Рокси се спря върху мен в момента, в който пристъпих напред. Тя ме поглъщаше, оценяваше ме точно както аз нея и ако не се лъжа, двамата се бяхме запътили към адска разправия съвсем скоро. Само се надявах да и хареса вкусът на поражението.
– Елементът на огъня, Къща Огън. Ние не сме за хора със слаби сърца. И честно казано, не виждам никой в този състав, който да е достатъчно добър, за да се присъедини към нас – подиграх се, отправяйки предизвикателство, за което бях сигурен, че ще се страхуват да приемат, като същевременно се надявах, че все пак ще опитат.
Нова започна да се движи през първокурсниците, които се насочиха към нас четиримата, докато избираха къщите си, в очакване да видят какво сме им подготвили, но аз не им обърнах внимание. Никой от тях нямаше значение. Нито един. В тази стая имаше само един човек за мен и аз просто изчаках двете да избират накрая.
Когато там стояха само близначките, пулсът ми започна да се ускорява. Те нямаше да изберат Игнис. Знаех го. Бях им дал да разберат, че няма да им е лесно с мен, а по начина, по който Гуен шепнеше в ухото на сестра си и гледаше Сет с надежда, можех да разбера, че са се хванали в капана му. Но преди да успеят да изрекат думите, директор Нова ги прекъсна, което направи играта много по-интересна.
– Страхувам се, че ще трябва да изберете различни момичета. Всеки Дом е много конкурентен и ние насърчаваме всички да участват в здравословното съперничество. Тъй като разполагате с толкова много власт, не би било честно един Дом да има такова предимство.
Наблюдавах как лицето на Гуен се свлече, устните и се разтвориха, а в очите и се появи паника. Рокси просто изглеждаше вбесена. Толкова шибано ядосана. И аз не можех да не изпитам удоволствие от гледката на скърцащата и челюст и от начина, по който не и пукаше от абсолютно нищо, за да даде на нас и на целия свят да разберем, че ни мрази. Не бях сигурен защо ми беше толкова горещо, но влизането под кожата и бързо се превръщаше в любимото ми ново хоби.
– Ами това е просто перфектно – промълви тя, като ни погледна, сякаш бяхме трън в очите и, изпратен да развали деня и.
– Ще бъдем настанени отделно?- Гуен попита Нова.
– Ооо, ще плачеш ли?- Макс се подиграваше, а забавлението му сгъстяваше въздуха така, че трябваше да се преборя с желанието да се смея заедно с него.
– Избирам огъня – обяви Рокси гръмко, като ме изненада и накара сърцето ми да се разтупти в гърдите. Дали бях чула правилно? Дали тя сериозно избираше мен пред останалите? Защо? Дали имаше смъртно желание, или просто доказваше колко шибано глупава е в момента?
Или пък беше нещо далеч по-интересно от това? Би ли се справила с предизвикателството, което и бях приготвил? Защото аз не исках това – исках само да обърне гръб и да избяга оттук, както се предполагаше. И все пак… идеята да се изправя срещу това момиче караше пулса ми да се учестява, а звярът в мен да се вълнува. Възможно ли беше тя наистина да иска да се справи тук?

Рокси тръгна към мен, погледът и беше предизвикателен и държеше моя, сякаш не се чувстваше ни най-малко уплашена от мен. Тя дори не помръдна, за да застане зад мен като останалите първокурсници, вместо това зае място точно до мен и наклони главата си само малко, сякаш ме караше да направя най-лошото.
Погледнах назад, пиех я, поглъщах огъня, който гори в душата и, и топлината, която сякаш кипеше между нас. Това момиче щеше да има проблеми. Вече можех да кажа. Най-добрият вид неприятности.
– Въздух – обяви Гуен, но аз почти не забелязах, цялото ми внимание беше заето от момичето до мен.
Рокси извърна очи и отвърна поглед от мен, като сгъна ръце и се обърна, за да ми покаже профила си, докато оглеждаше стаята. Отхвърли ме точно така. Но това нямаше да се получи не и с мен.
– И какво е това? Желание за смърт или глупост?- Попитах, докато другите Наследници започнаха да водят домовете си, за да започнат посвещенията си. Щях да стигна и до това, но за момента цялото ми внимание беше насочено към Рокси Вега.
Тя се обърна да ме погледне с отегчени очи, погледът и падна върху ботушите ми, преди да пропълзи по цялото ми тяло в една вяла, ленива инспекция, която накара шибания ми член да се размърда в панталоните.
– През живота си съм познавала много мъже, които говорят големи неща, но повечето от тях са просто позиращи задници, които нямат топките да ги направят. И имам чувството, че това може да си ти – каза тя, а гласът ѝ беше това богато, съблазнително мъркане, което ме накара да се хвана за всяка дума.
Направих крачка по-близо до нея, вдишвайки въздуха и принуждавайки я да наклони главата си назад, докато ме гледаше.
– Не – отвърнах с тих глас само за нея.- Не вярвам на това нито за миг, Рокси. Не си ме избрала, защото си мислила, че съм пълен с глупости.
– Не?- попита тя, като задържаше погледа ми и не изглеждаше ни най-малко склонна да се отдръпне, което говореше много за гръбнака и. Или пък за идиотизма и. Все още не бях разбрал това.- Защо тогава не ме просветиш?
Облизах си устните, докато и давах точно същата оценка, която тя току-що ми беше предложила, като прекарах повече време, отколкото беше необходимо, в оценяване на извивките и, преди да се върна към предизвикателния пламък в големите и зелени очи.
– Мисля, че търсиш нещо, което да те събуди – казах бавно.- Нещо, което да разтърси клетката ти и да накара сърцето ти да се раздвижи. Не се надяваш, че съм по-малко, отколкото се представям – надяваш се, че съм всичко това и повече. Защото този огън в теб търси нещо, което да го накара да гори още по-силно.
– Мога да ти обещая, че ти не ме правиш никак гореща – отвърна тя и сгъна ръце на гърдите си.
– Добре – изръмжах, приближавайки се към нея, като исках да се пречупи, да се отдръпне, да ме отблъсне с крачка назад или дори просто да трепне. Но тя не го направи. И някак си това само ме привлече още повече.- Направила си грешка, като си избрала моята къща. Сега няма да можеш да ми избягаш.
Рокси изхърка, поклащайки глава към мен, сякаш бях много шибан глупак.
– Не е нужно да бягам от теб, задник. Няма нужда да правя каквото и да било, що се отнася до теб, защото след този момент ти няма да фигурираш дори в мислите ми, да не говорим за страховете ми. Така че какво ще кажеш ти да се пазиш от мен, а аз от теб? Защото сериозно нямам място в календара си за нито една от твоите драми.
Тя мина покрай мен, преди да успея да кажа още една дума, а ръката и се удари в моята достатъчно, за да ми покаже нивото на неуважение, с което се сблъсквах, когато ставаше дума за нея.
В гърлото ми прозвуча ръмжене, докато я гледах как се отдалечава от мен, а в ума ми се въртяха всички начини, по които бих искал да я накарам да се подчини на волята ми.
Баща ми беше казал, че ще трябва да разбия Вегас, когато пристигнат тук, но трябва да кажа, че никога не съм очаквал да жадувам за предизвикателството толкова много, колкото в момента. Рокси Вега току-що беше хвърлила ръкавицата и сега, когато играта беше започнала, щях да бъда сигурен, че няма да я разочаровам.

Назад към част 3                                                             Напред към част 5

ОРИОН

Tри месеца в Царството на смъртните и най-накрая се приближих до целта си. Кристалът в ръката ми бръмчеше с енергията на близначката Вега и аз изчаках да се появи с усещане за боцкане, търкалящо се по врата ми. Тази беше Гуендалина или Дарси, както я наричаха тук. Кристалът разпознава всяка от тях на свой ред и различните вибрации в дланта ми ми подсказваха коя от тях се приближава. На практика можех да чуя името и, прошепнато от кристала, беше нещо неосезаемо, в ръбовете на съзнанието ми. Усещах я. И не се чувстваше като тежко наметало от тъмнина, обгръщащо ме по начина, по който очаквах, чувствах я като слънце в дланта ми.
Няколко четения на Таро и малко побутване от моя приятел Габриел, след като ми се обади снощи, ме доведоха до тук днес, застанал пред къщата на някакъв човек, докато дъждът леко се сипеше около мен и аз го задържах далеч от кожата си с най-финната въздушна магия, която мога да създам. Макар че честно смъртните бяха достатъчно скептични към света, че ако застана тук на полъх въздух и направя задно премятъне, докато извиквам воден кон, някой ще намери начин да го дискредитира. Те биха го отписали като някакъв трик или илюзия. Технически не ми беше позволено да се разктивам пред смъртни, но също така технически никога не съм бил човек, който следва правилата.
Трябват много умения, за да нарушаваш закона няколко пъти седмично заедно със сина на най-безмилостния съветник в Солария. Но успяхме, отчасти нещо като по дяволите на великия стар Господар на драконите, малко защото искахме да ловим Нимфи „което само по себе си беше друг вид нелегално“ но най-вече защото имахме сметка, която трябваше да уредим с споменатия Драконов Господар, а аз работех, за да дам предимство на Дариус Акрукс срещу баща му, когато дойде време да го измести от Съвета.
Разбира се, Лайънъл Акрукс беше обучен в тъмна магия от собствената ми майка и баща ми, така че всъщност аз просто отплащах услугата в натура на сина му, за да съм сигурен, че той може да се изправи срещу всичко, което неговият задник баща му хвърли. Играехме толкова честно, колкото играеше Лайънъл, така че на кого му пука, ако беше незаконно? Нарушаването на закона имаше значение само ако те хванат. Което не планирах да стане. Защото това ще ми изрита задника в затвора Даркмор, а не мислех да ходя там. Това място само по себе си беше смъртна присъда, така че ако трябваше да умра в опита си да унищожа Лайънъл Акрукс, поне нека бъде навън в свободния, проклет звезден въздух.
Пръстите ми бръмчаха, когато енергията в кристала стана по-неистова и умът ми се върна към задачата ми. И по-точно моя проблем. Защото да се уверя, че Дариус ще седне в Съвета, беше единствената ми цел, заради която си струваше да живея през последните години, тъй като бях обвързан с него като негов Пазител и бях принуден да се откажа от живота си в преследване на бъдещето на Дариус. И единствената утеха в това беше, че един ден щях да видя Лайънъл да пада в ръцете на Дариус и да знам, че съм бил отговорен за това по някакъв начин, помогнал съм да усъвършенства магията му на елемента и съм го научил на начините на тъмна магия, така че той да се превърне в най-страшния опонент, срещу който Лайънъл някога се е изправял.
Но сега… по дяволите, сега имаше проблем с този план. Проблемът, който никой не би могъл да предвиди, очевидно дори и най-великите ясновидци в страната не са го виждали. Поне докато Вегас не бяха навършили осемнадесет години и магическият им подпис се беше появил, тогава всеки ясновидец в кралството го беше усетил. Промяната в съдбата. Огромна пукнатина метафорично разкъсва центъра на нашия свят и променя всичко.
Близначките Вега бяха живи, двете момичета, родени от стария крал и кралица на Солария и се смятаха за изгубени в огъня, който погълна родителите им, след като бяха убити от Нимфи. Кълна се, че и аз го почувствах, събуждайки се в ранните часове на сутринта на единадесети юни, докато звездите сякаш шепнеха нещо в ума ми, което не можех да разбера, но знаех, без да се налага да дешифрирам думите че беше изключително важно. Тази нощ не бях спал нито едно намигване, говорейки с Дариус, който също беше събуден, измъчван от кошмари за огън и смърт.
На следващия ден беше обявено, че магическите им подписи са открити в Смъртното царство и Съветниците свикаха среща, за да решат как да продължат. Но аз знаех от момента, в който беше обявено, че това ще се случи. Щяха да бъдат намерени и докарани в Солария да тренират, защото такъв беше законът. И дори и да не беше, съветниците трудно можеха да пренебрегнат буйните луди роялисти, които купонясваха по улиците като диви животни, когато беше обявена новината за продължаващото съществуване на Вегас. Кълна се в шибаната луна, ако трябваше да гледам още един новинарски репортаж на роялист, който се радва, като съблича дрехите си и разклаща циците или члена си пред камерата, щях да се самоубия.
Както и да е, Лайънъл беше помислил, че ще бъде страхотна идея да избере мен да бъда този, който ще доведе Вегас, за да мога „да ги разбера“ вместо него. И сега бяха изминали три проклети звездни месеца, откакто започнах да търся в Царството на Смъртните – по-конкретно целия щат Илинойс – за двете подменени близначки, които щяха да променят историята на моя свят. Така че лятото ми отмина и утре щях да се върна за да преподавам на малките задници в Зодиакалната Академия.
Днес беше последният ми ден, в който успях да се докопам до близначките и най-накрая определих местоположението им, така че трябваше да ги хвана възможно най-скоро и да ги завлека до тяхното Пробуждане тази вечер.
– Хайде, къде си, ти, малък животоразрушител?- Измърморих под носа си.
Погледът ми беше прикован в пътя, засиления поглед на моя вампирски орден караше очите ми да потрепват върху всичко, което се движи, от прозяващата се котка от другата страна на улицата до катерицата, която се движеше нагоре по дървото над нея и клатеше агресивно опашката си.
Проблясък на синьо в периферията ми накара главата ми да се наклони настрани и аз се намръщих, когато забелязах гърба на момиче със синя коса, докато тичаше през една градина отляво. Тя стигна до отворения прозорец на къщата, която наблюдавах, протегна ръка и започна да се промъква вътре. Маратонките и ритнаха в стената и тя изръмжа ядосано, докато се бореше да влезе, главата и изчезна през прозореца, докато аз се преместих, за да я видя по-добре.
Дупето и се размърда отляво надясно, когато бедрата и се забиха в тясната пролука – дупе, което привличаше твърде много вниманието ми. Зъбите ми настръхнаха, докато се разтягаха и аз прокарах език по тях, борейки се с този плътския порив в мен. Това беше просто реакция на нейното ниво на сила, бях сигурен, така че нямаше да мисля много за това. Освен това защо да не хапна от Вега? Нямаше да са безпомощни за дълго, така че защо да не се възползвам максимално от това, докато мога?
Вероятно е по-добре да ги заведа в клас, преди да започна да ги изсмуквам. Все пак трябваше да бъда професионалист.
Полицейска сирена зазвуча в ушите ми и аз се потрудих, за да заглуша виенето и, сетивата ми бяха твърде остри, когато ставаше дума за подобни звуци.
Момичето почти падна в къщата и веждите ми се извиха. Какво, по дяволите, прави тя?
Вървях покрай къщата и използвах заклинание за прикриване, за да придърпам сенките по-близо около себе си, докато се шмугнах през предната порта и се насочих към прозореца, за да надникна вътре. Малък крадец ли беше тази Вега?
Полицейските сирени се приближиха и един поглед настрани каза, че са на път да спрат, така че набрах скорост и се стрелнах към градината, прескочих оградата и се стрелнах зад прикритието на високо дърво. Не трябваше да използвам силите си от Ордена по този начин, но също така нямах нито едно притеснение по този въпрос.
Едно ченге изтича до вратата и разби нещото с няколко негови приятели и аз изпсувах. Първия ден, в който намерих една от Вегас тя прави някаква тъпа кражба за да бъде арестувана?
Да… не. Това нямаше да се случи. Нямаше да се връщам в Солария с празни ръце. Отново.
Атласът ми избръмча в джоба и аз го извадих, намирайки съобщение от Габриел. Бях го помолил да следи съдбата ми днес и изглеждаше, че се изплати. Той беше добър приятел и един от най-добрите ясновидци в кралството. Срещнахме се преди няколко години, докато учех в „Зодиак“ и той беше изпратен тук на екскурзия от собствената му академия. В крайна сметка бях дрогиран с отвара за похот от фенка и той се беше погрижил за мен – след като отварата ме накара да се опитам да смуча члена му. По дяволите, аз и той нямахме късмет с подобни глупости, но странно се свързахме заради това. Заклех се да пазя тайна следващия път, когато някой се опита да ме упои и Габриел се окаже жертва. Той каза, че ако някога кажа на някого какво се е случило с члена му онзи ден, той ще ме убие. Но той знаеше, че може да ми се довери. Все пак ме караше да се смея, когато си помисля за това.

Нокси:
Визията е неясна, но трябва да вземеш парите, Орион.
Какви пари?

– Хей спри!- извика жена ченге.
Главата ми се завъртя, когато тропотът от стъпки достигна до мен и погледнах покрай дървото, виждайки ченгето да преследва Дарси Вега през тревата. Момичето вече беше на колене до оградата с пачка пари, натъпкана в задната част на колана и, като започна да се промъква през дупка под нея, която изглеждаше като изкопана от животно. Ченгето я настигаше, движваше ръцете си напред-назад като супергерой.
– Имам нужда от тези пари дори не са негови!- Дарси се разплака точно преди ченгето да я хване за глезените и да започне да се опитва да я издърпа обратно.
Това е моята Вега, кучко.
Изхвърчах от скривалището си, проклинайки този ден, когато парите се освободиха от колана на Дарси и паднаха навсякъде.
– Не!- извика Дарси с болка.
– Сарж!- ченгето извика за подкрепа, когато се приближих зад нея, тялото и попадна в голямата ми сянка.
– Пусни я – наредих аз, използвайки Принуда, за да я накарам да слуша.
Ченгето веднага пусна момичето и Дарси се измъкна из под оградата, преди да ритне в ярост.
Грабнах парите и, преди тя дори да успее да се опита да ги вземе отново и ги пъхнах в джоба си.
Погледнах през оградата, когато зад мен се чуха викове и бях принуден да избягам в мъгла от скорост, прескачайки през градините опитвайки се да държа окото си върху косата със сини връхчета на Вега, минаваща през дърветата отляво. Най-накрая стигнах до онези дървета и се втурнах в сенките, хвърляйки заглушаващ мехур около себе си, за да запазя движенията си скрити.
Но докато се оглеждах, не можах да видя къде, по дяволите, е отишла.
Съдбата се приближава към теб, Дарси Вега. Не можеш да ме изпревариш.

***
Бях проследил тананикането на моя кристал до една запусната част на града и сега седях в автобусна спирка, докато чаках една от близначките да се появи отново, въртейки карта Таро между пръстите си докато спящ пиян човек, който вони на бира и пикня спеше до мен. Кристалът беше достатъчно добър само да ме вкара в общата зона, в която се намираха и тъй като нивото им на мощност беше толкова силно, не можеше да ми помогне да заключа местоположение по-конкретно от това.
Майната му на този ден. Майната и на тази работа. Въпреки че животът ми беше откраднат от мен преди много време, аз все още не бях свикнал да бъда роб на Лайънъл Акрукс. Някои феи бяха родени за подчинение, но аз със сигурност не бях от тях. От дете мечтаех да управлявам собствения си живот. Беше достатъчно лошо, когато майка ми очакваше да се присъединя към незаконния семеен бизнес да помагам на Акрукс с всяка нужда от тъмна магия, която биха могли да пожелаят, но сега да бъда принуден да се занимавам с това и да работя като професор по всички звездни проклети неща, само за да мога да държа под око Дариус, това унищожаваше душата. Буквално. Защото душата ми беше на парчета, откакто тази магическа връзка беше наложена върху мен и постоянното желание да защитя Дариус в моя собствена вреда сега живееше в мен като чуждо тяло. Това беше сукуб, хранещ се с моята жизнена сила, и разбира се, че обичах Дариус като приятел и разбира се, исках да го защитя по нормален начин, по който той ми е най-добрият приятел. Но не бях планирал да се откажа от свободната си воля за него или да търпя дори една секунда повече глупостите на баща му, отколкото исках.
Имах шанс да играя за Соларианска питболна лига. Бях буквално на път да стана звезда и се бях отказал от толкова много по време на обучението си в Зодиакалната Академия заради това. Бях пропуснал да купонясвам, да пия с приятели, да имам приятели. Искам да кажа, да, аз бях вампир и самотата така или иначе беше едно от любимите ми неща. Но може би можех да имам… повече. Сега всеки шанс за повече беше добре и наистина премахнат от Лайънъл и всяка тъга, която бях изпитал, че съм пропуснал да пия, беше забравена, като се има предвид, че тези дни потенциално бях около границата на алкохолизма.
Пънкар Пегас беше нахлул в офиса ми миналия мандат и откраднал бутилка бърбън от бюрото ми. Достатъчно е да кажа, че малкият задник беше задействал магическите ми аларми и аз бях хвърлил задника му в арест, карайки го да се търкаля в лайна на Грифин само по боксерките си, докато не се покри с непоносим обрив. Но той вече беше успял да изпие по-голямата част от моя бърбън, преди да стигна там. Това беше и времето, когато разбрах, че може да имам проблем с пиенето.
Дъждът беше завалял отново и сега беше постоянно влажно, докато седях нетърпеливо там в заслона и тъмнината започна да пада. Пияният се събуди рязко с хълцане, след което вдигна стара бирена кутия, все още стисната в ръката му, към устните си, изтръсвайки последните капки от нея в зейналата си уста. Погледът ми се плъзна твърдо обратно към пътя, докато търкалях кристала в дланта си, ниското, бумтящо усещане ми подсказваше, че и двете близначки са близо. Но къде?
Заедно техните магически подписа се чувстваха като нощ и ден, съвпадащи в перфектна хармония един с друг, сякаш не биха могли да съществуват отделно. Усещането беше топло и хладно едновременно и те не се чувстваха като пълно и катастрофално падане на Солария – каквото очаквах. Това бяха децата на Дивия крал, дъщери на жестокост, потисничество, убийство. Фамилното им име остави горчив вкус в устата ми и нямаше да се заблуждавам от усещането им. Вълшебният подпис на Дивия крал можеше да се почувства като целувки на коте и захарен памук, доколкото знаех. Това не означаваше, че той не е разярен мръсник, който е управлявал с железен юмрук и карал цялото кралство да се страхува от него.
– Тази сутрин видях котка там – промълви пияният, като посочи от другата страна на пътя и аз му хвърлих гневен поглед, който го предупреди, че не съм в настроение за разговор. Харесваше ми да говоря с много малко хора в този живот, и мразех приказките с непознати. Особено пияните, които миришат на пикня.
– Прилича на теб.- Той дръпна брадичка към мен и намръщеният ми поглед се задълбочи.- Това е погледът, който ми отправи!- Той махна към лицето ми и зъбите ми настръхнаха от желание да му изтръгна гърлото, за да не се наложи да слушам блуждаенето му и секунда повече.- Имаше най-ядосаното лице, което някога съм виждал. И си помислих, че котката е нещастна. Беше тъжна отвътре.
– Спри да говориш – наредих аз, използвайки Принуда, за да реша проблема си и следващите му думи замряха в гърлото му. Смъртните бяха пластелин в ръцете ми; беше твърде лесно да ги манипулираш. Ето защо имахме строги закони, които ни забраняват да го правим. Миналата година в Източна Солария беше разкрита група за трафик на смъртни. Те бяха отвлечени от това царство и бяха принудени към сексуално робство за феите. Шибано нещо. Смъртните дори не можеха да оцелеят в нашето царство много дълго, така че тази история взе още по-тъмен обрат, когато FIB разкри първия масов гроб.
Моят вид имаше способността да бъде зъл. Това живееше във всички нас. Цялото ни общество беше изградено върху спечелването на власт и всички бяхме лесно подтикнати да я претендираме над по-слабите феи от нас самите. Предполагах, че смъртните са изкушаващо място за придобиване на висока сила, когато магията ти не е силна и всеки ден си бил унищожаван от Фея с превъзходни подаръци. Много от задниците, замесени в групата за трафик, бяха слабаци, половината бяха попаднали в затвора Дармор, половината бяха загинали по време на набезите. Надявам се, че са крещяли, когато са умирали. Нямаше нищо, което да ме отврати повече от фея, която злоупотребява с властта си. Предполагах, че това е, защото знаех какво е да бъдеш смазан под петата на някой, срещу когото не мога да спечеля. А Лайънел Акрукс беше олицетворение на насилник. Той биеше сина си до черно и синьо, за да се опита да го изкове по своя образ, стопроцентен насилник.
Когато се стъмни напълно и най-после пияният се качи в автобуса, вратата на жилищния блок отсреща се отвори и Роксаня, известна още като Тори, излезе навън с голямо кожено яке и нещо, което приличаше на мъжки дънки и рокерски ботуши. Енергията в кристала се измести в дланта ми, когато тя пресече улицата и аз издърпах качулката си нагоре, използвайки магия, за да приближа сенките около мен. Нейният магически подпис нахлу в кристала, докато всичко, което усетих, беше нещо като хладната целувка на луната срещу дланта ми. Беше странно как две близначки могат да се чувстват толкова различни, но предполагах, че всички братя и сестри са уникални по свой начин. Сестра ми беше обратното на мен. Оптимистична, забавна, закачлива – по дяволите, липсва ми.
Тори изтича надолу по улицата и аз се изправих, като тръгнах след нея на известно разстояние и прокарах палец по кристала, сякаш се опитвах да извадя нещо друго от него. Бях пристрастен към нощта, като се има предвид, че моята поръчка е свързана с луната, но по някаква причина ми липсваше докосването на слънцето в дланта ми и топлината на присъствието на сестра и. Пренебрегнах това странно чувство и последвах Тори, докато вървеше няколко пресечки. Имаше слушалки в ушите си и от време на време поклащаше главата си докато слушаше, аз вътрешно и завъртях очи. Това момиче да не търсише смърта си? Тя вървеше през лошата част на града през нощта и всеки можеше да я нападне отзад с нож. Или остри зъби.
В крайна сметка тя се промъкна в многоетажен паркинг, вдигна качулката си и наведе глава, докато вървеше право под охранителна камера. Размахах пръсти, използвайки полъх въздух, за да откъсна камерата от стената и внимателно я спуснах върху тревистия ръб, докато последвах Тори вътре. Смътният ми план беше да я притисна в ъгъла, да обясня, че е изгубена фея принцеса, която трябваше да дойде с мен тази вечер на нейното пробуждане, след което да вземем сестра и по пътя и да тръгнем. Или това или да ги отвлека, но това беше план Б, към който бих прибягнал само ако трябва. Имах конкретни заповеди от съветниците „да бъда професионалист“. Което беше чиста глупост, но както и да е. Бих им дал един доброволен опит, но така или иначе те идваха с мен тази вечер, защото приключих с Царството на смъртните. Не можех да усетя звездите тук така, както в Солария, и с всеки изминал ден магията ми ставаше все по-трудна за усещане. Това ми се отразяваше и трябваше да се прибера вкъщи, преди да се разболея. Вероятно съм прекарал повече време тук, отколкото на някое друго място през живота си.
Загубих Тори от поглед, но имаше само едно място, към което тя можеше да се отправи, така че започнах да се изкачвам по рампите към по-високите нива, кристалът в ръката ми ме подтикваше към нея.
Докато се качвах на третото ниво, руса жена с малка розова рокля, високи токчета и мрежести чорапи излезе от асансьора и погледът и се спря върху мен.
– Ей, здравей, каубой, искаш ли да се возиш на диво пони?
– Не – казах просто, вървейки към следващата рампа, но тя тичаше след мен, като се смееше бурно, сякаш съм казал нещо особено смешно. Не бях сигурен какво точно е смешното в моя пренебрежителен отказ, но всеки е люд по своему.
– Предполагам, че едно хубаво момче като теб има жена, която го чака у дома, а? Но какво правиш толкова късно без нея? Търсиш си неприятности ли?- попита тя, опитвайки се да ме хване за ръката, но аз просто ускорих крачката си, за да не може. Като вампир можех да се движа по-бързо от вятъра, ако исках, но също така можех да вървя постоянно с темпото на закъснял пътуващ, без да се потя.
– Хайде, двеста за през нощта – предложи тя, като започна да бяга, за да се опита да ме хване.
Ревът на двигателя прозвуча и аз изпсувах, докато заобиколях следващата рампа и се свих обратно в сенките точно преди Тори да мине с мотоциклет покрай мен, завивайки покрай рампата с висока скорост.
Проститутката се затича по рампата към мен и аз изръмжах от разочарование.
– Затвори си очите – наредих на момичето и очите и веднага се затвориха. Увеличих вампирска скорост и се спуснах обратно през паркинга, следвайки бръмченето на кристала в дланта си, докато препусках след Тори Вега.
Майната и на тази нощ.
Препусках през града в мъгла след този мотоциклет, движейки се достатъчно бързо, за да не ме виждат, знаейки, че това нарушава куп правила, но вече не ми пукаше. Трябваше скоро да се свържа с близначките Вега и да ги заведа в Солария, иначе щях да се побъркам.
Най-накрая стигнах до бар, където енергията на Тори бръмчеше по-силно в кристала и забавих, за да спра в тъмна уличка от другата страна на улицата.
Пресякох пътя, минах покрай редицата мотоциклети отвън и бутнах вратата. Беше като един от онези моменти във филмите, в които всички вдигат поглед и знаят, че не сте на мястото си там. Но дали ми пукаше? Ни най малко. Защото бях най-смъртоносното същество в стаята, дори и да бях с хубава риза.
Зъбите убождаха езика ми, докато огромни мотоциклетисти с татуировки по тях ме гледаха яростно над бирата си. Отидох направо до бармана, игнорирайки всички и се приближих до Тори Вега, която пиеше текила.
Найнакрая.
– Може ли да поговоря с вас?- попитах аз, борейки се да запазя тона си учтив, когато всичко, което исках да направя след тези дълги три месеца, беше да я хвърля през рамо и да се хвърля в облак звезден прах, изпращайки я към новия и живот. Но предположих, че мога да изразходвам последната си капка търпение, за да опитам това по добрия начин.
– Загуби ли се?- попита с усмивка. Тя ме огледа отгоре-надолу, явно мислейки си колко се различавам от всички останали в бара, докато аз разглеждах красивите черти и подозрението в зелените и очи. Това беше моят враг. Може да е била малка, но това не означаваше нищо, когато си Фея. Силата, която се намираше във вените и, накара гърлото ми да гори от нуждата да пия от нея, но смятах, че това е сигурен начин да я изплаша завинаги. И тъй като имах работа за вършене…
– Не. Намерих точно това, което търся – отвърнах аз, опитвайки се да заглуша силната хеви метъл музика, която опустошаваше моите обострени сетива.
– Радвам се за теб. Ще се видим наоколо.- Тя започна да се отдалечава от мен, но това нямаше да го бъде, по дяволите, не, затова я хванах за ръката.
– Кой, по дяволите, си мислиш, че си… – започна тя.
– Седни с мен – принудих я, приключих с добрите опити.
Тя моментално се строполи на стол до бара и аз седнах до нея, като пуснах ръката и. Тя имаше абсолютно нулеви умствени щитове и въпреки че очаквах това, все пак ме изненада. Дори и без магия, феите бяха научени млади да работят върху умствените си стени, които им помогнаха да се борят срещу Принудата, но това момиче изглежда имаше нулева способност да ми се съпротивлява. Така щяха да превърнат времето им в академията в истински ад, докато успеят да се защитят. Жалко.
Усетих как барманът гледа между мен и Тори и решително го игнорирах, докато обръщах цялото си внимание към тази болка в задника ми.
– Ще пиеш ли тази вечер, Тори?- попита барманът, докато и напълни още една доза текила.
– Мисля, че ще го пропусна след събитията от миналия уикенд – каза тя и предположих, че това означава, че е редовна тук. Това изглеждаше като място, където хората идват за да умрат, а аз знам всичко за такива места.
Барманът се наведе по-близо, сякаш се е настанил за разговор.
– Е, някой от тези дни може би…
– Изчезни – наредих аз раздразнено и човекът моментално се отправи към далечния край на бара.
Тори вдигна вежда към мен.
– Мисля, че това е и моята реплика – каза тя, като скочи от мястото си и се промъкна между тълпата от облечени в кожа тела.
– Дайте ми шибана сила, звезди – измърморих, потърках очи и се избутах от собствения си стол. Тръгнах след нея през тълпата, движех се с бърза скорост, докато никой не гледаше и хванах ръката и. Този път не я пуснах. Най-после имах пред погледа си Вегас и щях да ги върна в Солария, ритайки и крещейки, ако трябваше.
– Трябва да поговорим – изръмжах аз, но не изглеждаше, да ме е чула при силната музика.
– Махай се, по дяволите – отсече тя, изви ръката си от хватката ми и отново изчезна в тълпата от тела. Няколко задника я дочуха и пристъпиха на пътя ми, пукайки кокалчетата си, сякаш наистина си мислеха, че ще ме набият. Беше наистина смешно.
– Махнете се от пътя ми – изръмжах аз, гласът ми звънеше от магия и всички се разтърсиха като треперещи се мишки. Тръгнах през пролуката, която се беше отворила за мен, търсейки Тори, докато зъбите ми се изостриха от ярост. Това е. Приключих.
Тръгнах през бара към изхода, като отворих вратата, докато горната ми устна потрепна от желание да изръмжа. Но да покажа на куп смъртни зъбите ми вероятно не беше най-добрата идея, така че държах вътрешните си феи под контрол, докато тръгвах към улицата и погледът ми се прикова в Тори качена на мотора на някакъв пич.
– Спри!- Изревах, опитвайки се да принудя шофиращия, но той в същото време отпусна газта, така че гласът ми се загуби от рева на двигателя. Тогава наистина ми избяга ръмжене и изчезнах през улицата в сенките, преди да спринтирам след нея с вампирската си скорост, разкъсвайки пътищата в мъгла, която просто трябваше да се надявам, че никой не може да види.
Човекът я остави на една пресечка от дома й и аз я последвах чак до апартамента. Изчаках в тъмнината на нечия веранда, докато тя отключи вратата, след което се стрелна зад нея, мислейки, че най-накрая ще я притисна в ъгъла и този път няма да се прецакам. И двете щяха да ме изслушат и ако не им хареса това, което имах да кажа, по дяволите. Това не беше мой проблем.
– Не приключихме разговора си – извиках аз на Тори, знаейки, че ще я изплаша, но в този момент не ми пукаше. Тя погледна назад, очите и се разшириха от страх, че ме намери точно зад себе си, а туптенето на сърцето и достигна до ушите ми.
Доказвайки, че всъщност не е имала желание да умре в този град, тя се обърна и избяга нагоре по стълбите.
Тръгнах спокойно след нея, като затворих вратата с крак и прекарах пръсти през косата си. Бях уморен и ядосан и не исках да бъда тук. Така че сега това щеше да стане в режим задник. Което беше моята природа по подразбиране.
Изстрелях се нагоре по стълбите, устата ми се напълни, докато тя продължаваше да бяга и желанието да я ловя се зароди в сърцето ми. Беше адски изкушаващо, но изцяло против Кодекса на вампирите и вероятно щях да бъда хвърлен в затвора за това, като се има предвид кои са тези момичета.
– Спри!- Казах, принуждавайки я да го направи и тя го направи. За всичките две секунди, след което тя се пребори и продължи да бяга.
Извих вежди, някак впечатлен от това, като се има предвид, че тя имаше нулева тренировка, но след това настроението ми отново се изостри до ярост, защото, по дяволите, се уморих от тази игра.
Ускорих се и се стрелнах зад нея, запуших с ръка устата и, за да заглуша писъка и. В този момент желанието за хранене се надигна в мен като звяр. Бях хванал плячката си. Трябва да ям. Така беше справедливо.
Стиснах челюст, борех се усилено с този инстинкт и поех бавно дъх.
Не я хапете. Дръж лайната си затворени.
Преглътнах назъбената буца в гърлото си и се преборих с жаждата, но силата на нейната сила дърпаше инстинктивните нужди на моя Орден и ме молеше да погълна всяка капка от кръвта и.
Не, няма да го правя. Не съм роб на жаждата си.
– Аз съм професор Орион. Няма да те нараня и няма да крещиш. Искам да ме пуснеш вътре.- Освободих я и се отдръпнах, докато тя се взираше в мен със страх в очите, но сега тя беше уловена в примката ми, силата на Принудата, която използвах, не и остави шанс този път да се измъкне от нея.
Тя отвори уста, сякаш щеше да откаже командата ми, после пъхна ключа си в ключалката и го завъртя.
– Влезте – каза тя мило. Така е по-добре .
Пристъпих близо до нея, в случай че някак си и хрумне да избяга отново, знаейки, че тези Вегас трябва да са изключително мощни, дори и все още да не го знаят. Предложих и плоска усмивка, докато я последвах вътре и затворих вратата зад себе си, хвърляйки лед в ключалката като предпазна мярка, за да я държа плътно затворена. Докато Тори не гледаше, аз извадих камъка от джоба си, който криеше чантата ми с моите бележки в нея, и свалих магическата отливка, задържайки я скрита, като преметнах чантата през рамото си.
Влязох в малкия, запуснат апартамент с шокиран поглед, след което погледът ми почти неволно се насочи към момичето, свито на дивана и гледащо телевизия. Главата и се завъртя, а погледът и падна върху мен и сестра и, карайки сърцето ми да се свие в гърлото ми. Боцкането в зъбите ми веднага стана по-взискателно и желанието да се храня от нея беше почти невъзможно да се пребори. На лице тя беше същата като сестра си във всяко отношение, единствената разлика между тях бяха сините краища на косата й и все пак…
Погледът ми се движеше по гънката между очите и, когато тя се намръщи към нас, след което вниманието ми се насочи към устните и, когато ги намокри. Пълни. Розови. Апетитни – майната му , Спри.
Това момиче беше красиво по начин, който минаваше някак по-дълбоко под кожата ми, по начин, който можех да усетя. Тя ме погледна с повишено внимание и за момент ми се стори, че сме две животни, които ще се разкъсат в плътта на другия. Не, беше нещо различно от това. Това не беше битка, която исках, членът ми се раздвижваше в панталоните ми и в гърлото ми се надигаше собственическо ръмжене. И двете Вега бяха привлекателни, но нещо в тази беше хипнотизиращо. Не исках цял живот да откъсвам очи от нея.
-По дяволите не.- Дарси се изправи, давайки ми възможност да разгледам пижамата, която носеше, беше покрита с пухкави зайчета. Устните ми потрепнаха, когато зъбите ми изтръпнаха по-силно. Приличаше на един от тези зайци, невинен, с широко отворени очи, точно като моя плячка. И все пак нещо ми подсказваше, че това, което живее в нея, е чисто диво и не е лесно да се опитоми.
– Отиди при него, Тор, ти луда ли си? Наистина ли очакваш да се разкарам, за да оскверниш единственото ни легло?
Страхотно. Тя мисли, че съм тук, за да чукам сестра и.
Не че има значение какво мисли тя. От утре тя ще бъде моя ученичка.
Тори поклати глава .
– Очевидно не. Този човек просто… е искаше да влезе, става ли?
– И това е приемливо защото?- попита Дарси в пълно объркване и ме заля забавление. Това всъщност беше доста забавно. Тя беше шибано сладка когато се ядоса, докато носеше тази нелепа пижама.
– В какво се взираш?- попита Дарси, обръщайки се към мен за първи път и веждите ми се извиха. Момичето зайче хапе.
– Мислех, че идвам тук, за да взема две осемнадесетгодишни момичета. Сигурно съм попаднал в грешен апартамент, малко зайче. Засмях се, наслаждавайки се на начина, по който бузите и порозовяха и тя започна да се притеснява. Можех да чуя буйното и сърцебиене оттук. И това ме правеше гладен.
Очите и паднаха към пижамата, която носеше, а бузите и пламнаха от още кръв. Кръвта, на която исках да знам вкуса. Не, трябваше да знам вкуса и. Имаше ли вкус на нейния вълшебен подпис? Топла ли е кръвта и като слънчева светлина? Топло и толкова шибано приканващо, че да се пазя от него в момента беше най-голямата работа, с която някога съм се сблъсквал. Храненето от това момиче би било осмият смъртен грях, но по дяволите, исках да го извърша.
– Кой по дяволите си ти? И защо си в дома ми и ме обиждаш?- Дарси отново погледна сестра си и Тори и повдигна извинително рамене, преди да се обърне към мен.
Дарси се придвижи да се присъедини към нея, измъкна се от дивана и застана рамо до рамо с близначката си, давайки ми възможност да ги сравня отблизо. Погледнах надолу към двата малки тръна в очите ми и се зачудих дали не стоя пред най-голямата заплаха, пред която някога се е изправяла Солария. Бях хванат неподготвен от това колко много не ги намразих веднага. Аз мразех всички, така че това говореше нещо.
– Донеси ми вода – стрелях към Тори и тя незабавно влезе в кухнята и ми наля чаша вода, което ми даде възможност да изучавам Дарси отблизо. Какво беше толкова привлекателно в тази? Инстинктите ми се объркаха и гърлото ми изгаряше от жажда. Не се бях хранил твърде дълго, ето какво беше.
Дарси се взря в мен със същата свирепост, след което челото и се намръщи, когато осъзнаването премина през чертите и.
– Ти си ченге. Ти беше там днес.
– Къде точно?- попитах невинно, харесвайки начина, по който самото ми присъствие сякаш я раздразни.
– Не се прави на глупав с мен.- Тя ме посочи, когато пулсът и се ускори още повече и ми хареса, че и въздействам по този начин. Въпреки че определено не трябваше да си мисля това, които ми минава през ума за нея. Тази синя коса би изглеждала толкова добре, увита около юмрука ми.
По звездите, тя ще ти бъде проклета ученичка, идиот.
Тори се върна, пъхайки водата в ръката ми с напрегнато изражение, докато се опитваше да се пребори с принудата ми, а Дарси я погледна намръщено, ясно усещайки необичайното и поведение.
Изказах и благодарност, след което изсипах водата в устата си, надявайки се, че може да направи нещо, за да измести болката за кръв от гърлото ми. Изцеждах водата до капка, всеки път, когато преглъщах, се надявах това да отслаби малко от жаждата ми за кръв, но като я свърших и поставих чашата на кухненския плот, се оказах още по-кръвожаден от преди.
Може би просто ми трябва малко простанство.
– Преследвах двете ви цял ден.- Тръгнах към дивана, хвърлих се на мястото, което Дарси беше освободила, и сложих ръце на корема си.
– Просто не намесваите Тори в това. Аз бях тази, който взе парите – каза Дарси, притеснението в гласа ими се стори доста смешно, че тя вярваше, че съм ченге, когато бях докрай нарушител на закона. Нямаш представа на какво съм способен, принцесо.
– С изключение на това, че не донесе парите, ти ги изпусна – посочи Тори и аз се усмихнах.
– Имаш предвид тези пари?- Вдигнах дупето си и извадих пачката пари от задния си джоб, като я размахах над главата си.
Тори се приближи и я грабна от ръката ми, кацнала на масичката за кафе пред мен, докато броеше всяка една бележка.
Когато беше доволна, че всичко е там, тя ме погледна с леден поглед и аз видях блясък на Фея в нея. Но нищо, което би ми предизвикало кошмари. Като цяло дъщерите на Дивия крал изглеждаха доста недиви, ако трябва да бъда честен. И докато оглеждах скапания им апартамент, започнах да се чувствам неудобно. Това място беше дупка, а те бяха кралски особи. Ако бяха отгледани от родителите си, щяха да са по-богати от всички феи в Солария. Те щяха да познават богатство, различно от всичко, което биха могли да си представят. Те нямаше да отброяват тези пари, сякаш това е нещо, което им осигурява добър живот.
Изграждах досие за тях, докато бях тук, преглеждах болничните им досиета, приемните им домове, изграждах картина в съзнанието си за живота, който са водили. И честно казано, това беше гадно, нещо което не бих пожелал на никое дете. Не исках да ги съжалявам, защото те щяха да бъдат от другата страна на войната, в която щях да бъда твърдо техен враг. Но свидетелството на ада, който са издържали, беше обезпокоително.
– Та какво искаш?- настоя Тори.- Хората не дават просто пари в брой, освен ако не искат нещо за това, г-н Орион.
– Професоре – поправих я аз, преценявайки, че е най-добре да заложа границите сега. Особено след като все още си мислех за малката пижамена мис зайче в периферията ми и как може да изглежда тялото и под цялата тази торбеста материя.
– На колко години си?- попита Дарси.
– Достатъчно възрастен, за да бъда професор.- Очите ми се върнаха към нея и моментално отново попаднах в нейния капан. Може би тя беше сирена, нейният орден на път да се появи, и тя някак вече владееше силите си над мен, привличаше ме и се превръщаше в тъмно желание, което не можех да пренебрегна. Разбира се, ще се съглася с това.
Дарси застана пред дивана, скръстила ръце, докато чакаше обяснение.
Тя изглеждаше строго, но излъчваше и страх, несигурност и продължаваше да ме гледа по начин, който не можех да разбера. Но имах чувството, че е точно същият начин, по който продължавах да я гледам и аз.
– Ще ме изслушате и ще останете спокойни и събрани – казах аз със силен тон, за да ги принудя и да се уверя, че това е минало без проблем, сега ги притиснах в ъгъла.
Дарси кимна лесно и майната му, това ми хареса. Прекалено много ми хареса, че тя ми се подчинява. Тя беше принцеса, дъщеря на мъж, когото презирах, мой смъртен враг точно тук, от плът. И аз я притежавах в този момент.
Тя се спусна до Тори на масичката за кафе и двете ми дадоха цялото си внимание. Най-накрая.
В мен засия задоволително, подготвяйки се да издухам тъжния им малък беден балон и да ги тласна в свят на невъобразими богатства, слава и повече врагове, отколкото биха могли да си представят. Един от които бях аз, защото бях твърдо от отбора на Наследниците – въпреки че някои от тях ме дразнеха – и още по-твърдо отбора на Дариус Акрукс.
– От осемнадесетия си рожден ден и двете издавате подпис, който моят вид може да усети през един свят. Буквално.- Замълчах, оставяйки ги да възпиемат тези странни думи. Дарси отвори уста, за да зададе въпрос, но аз вдигнах ръка, за да я спра, продължавайки напред, преди те да успеят да откачат.- Ще обясня, само се успокой.
Дарси кимна и аз отделих един мъчително дълъг момент в изучаване на устата и. До луната, тази уста.
— Продължавай — насърчи ме Тори. Да, кажа нещата, които трябва да кажа.
Облегнах се на облегалката, като потърках ръка по тила си.
– Аз не съм човек, който се върти около въпроса, така че ето го: Вие не сте човеци. Вие сте Феи. Което означава, че имате непробудена сила във вас, определена от самите звезди. Вие принадлежите на Солария: огледален свят на земята, където властват феите. Продължаваме ли?- Забавлението ми кипна от пускането на бомбата просто така. Може би ми беше приятно да бъзикам близначките на Дивия крал.
И двете се спогледаха, което потвърди, че смятат, че съм за лудницата, така че аз просто продължих, като си помислих, че или ще ми повярват, или не, но когато им пусна задниците в Зодиакалната Академия, те вероятно ще получат съобщението.
— И двете сте Близнаци — казах аз. — Луди глави, оттук и Принудата, която използвах върху вас, за да поддържам всичко това гладко. Особено след като вече закъсняваме — измърморих аз, повдигайки китката си, за да си погледна часовника. Сега наистина надхвърлях границите. Тяхното Пробуждане трябваше да започне всеки момент.
– Близнаци…като в знака на зодията?- попита Тори.
– Точно така – казах аз. Ах добре, те не са абсолютни идиоти.- Близнаците са въздушен знак, така че след като силите ви се събудят, вие ще…
– Чакай малко – проговори Дарси над мен и пръстите ме засърбяха от желание да я накажа за това. Ако беше направила това в моята класна стая, щях да я накарам да плати сериозно за това. Както и да е, предполагах, че мога да бъда снизходителен този път. Тя скоро щеше да научи, че така или иначе не трябва да ме прекъсва. Разбира се, тогава коварният ми ум се втурна към опасното място, където наказанията ми включваха, че я бутах на бюрото си и я наплясквах силно по дупето, и вътрешно се проклех.
Какво, по дяволите, става с мен?
– Наистина ли очакваш да вярваме, че имаме сили? Като магия ?- Дарси се присмя.
– Честно казано? Не ме интересува в какво вярваш. Но имам работа за вършене и част от тази работа е да ви обяснявам това. Честно казано, предпочитам да не си губя дъха, тъй като така или иначе ще разберете всичко сами достатъчно скоро – казах аз с достатъчно рязък тон, за да прореже стъклото, а очите и се присвиха върху мен, сякаш искаше да се справи с предизвикателството в моето глас. Ела при мен, малка фея, ще ти покажа как изглежда истинската сила.
– Какво означава това?- попита Тори с намръщено лице.
– Това означава, че цял ден се опитвах да говоря с вас, но очевидно разбиването, влизането и кражбата на мотоциклети е било в дневния ви ред, така че тичах наоколо след вас като куче. И наистина не обичам да гоня хора, така че нека просто кажем, че не съм в най-доброто настроение в момента.
Дарси стисна устни и това нахалствено изражение накара зъбите ми отново да настръхнат.
Устата ми се сви от раздразнение и отново погледнах часовника си, като открих, че времето ни е изтекло. – Добре, тръгваме.- Изправих се, измъкнах малко звезден прах от джоба си и двете ме гледаха напълно объркани. О, ще стане много по-объркващо, момичета Вега.
– Чакай малко.- Дарси също се изправи и аз я погледнах надолу с меко изражение, което не издаваше нищо от ненаситния глад, който изпитвах над нея.- Казахте, че сме фея? Какво изобщо означава това?
– Ние сме различна раса. По-добъра.- Вдигнах рамене и тя се намръщи по начин, който изпрати гореща вълна по гръбнака ми. По звездите, това момиче.- Внимавайте госпожице Вега, подобни изражения са наказуеми в класната ми стая.
– Вега?- Носът и се сбръчка и си спомних, че буквално нямаха представа за нищо.- Това не е моето име. Чакай, моля те, кажи ми, че имаш грешни близнаци?
Поклатих глава отчаяно.
– Това е истинската ти фамилия в Солария. Никой няма да ви нарече с друго име, след като стигнете там, запомнете думите ми.
– Е… извинете?- Тори се намеси. Челюстта и беше стисната, сякаш искаше да може да извика тези думи, но благодарение на моята Принуда тя беше просто ядосано куче на каишка.- Няма да ходим никъде с някакъв измамник от фоайето. На какъв наркотик точно си? Съдейки по луксозното облекло, ще позная кока?
Усмихнах и се хищнически при тези думи, огънят в очите им накара чудовището в мен да надигне глава.
– Вижте, имам далеч по-добри неща, които да правя с времето си, отколкото да стоя тук в мръсен апартамент с две момичета, които си мислят, че съм пристрастен към кока. Но нямах избор по въпроса. Така че просто ме последвайте, нали?
– Нищо не си обяснил.- Дарси поклати глава в знак на отказ.- И защо трябва да вярваме на всичко, което казвате?
Грабнах чантата си, обърнах я и изсипах съдържанието върху масичката им за кафе. Водопад от хартии падна навсякъде, страници и страници от всяка информация, която бях събрал за тях по време на престоя си в Царството на Смъртните, падаха на повърхността.
Прегледах всичко, като извадих снимка на осиновените им смъртни родители в деня на сватбата им. Дарси я грабна от ръката ми, притисна я към гърдите си, докато сълзите блеснаха в очите и, сякаш мислеше, че ще я изгоря.
– Какво правиш със снимката на нашите родители?- изсъска Тори.
— Те не са ваши родители — казах хладно.- Вие сте Смяна. Родени фея. Елементали с естествена магия, която тече във вените ви. Истинските ви родители те ви замениха с близнаците, родени от тази двойка. Посочих снимката в ръката на Дарси и веждите и се събраха.
Тези хора бяха просто смъртни и тези момичета не разбираха величината на това кои са всъщност.
– Това не е вярно. Ти си луд. Защо биха направили това?- попита Дарси.
– Моето предположение? Бяхте в опасност — казах и свих рамене. Кралицата сигурно е предвидила смъртта им, но ако е знаела, че идва, защо не е успяла да промени съдбата на себе си и на съпруга си?- Или може би просто сте ги дразнили толкова, колкото мен в момента и те са решили да ви заменят с по-малко дразнещи близнаци.
Тори изглеждаше така, сякаш се кани да ме удари с юмрук и щях да се смея с глас, ако беше опитала.
– Махай се – каза Тори с премерен тон, сякаш наистина щях да я послушам.
– Добре, опитах се.- Извадих малката копринена черна чанта от джоба си и развързах конците.- Срамота е обаче да загубиш наследството си. Истинските ви родители бяха най-богатото семейство в Солария.
– Добре – измърмори Дарси, но аз бях закачил моркова и изглеждаше, че Тори ще захапе.
– Чакай… богати?- попита Тори, приближавайки се, гневът и очевидно намаля. Начинът, по който тя беше грабнала тези пари от мен, показа точно колко отчаяни са те за пари, така че ако това беше, което беше необходимо, за да ги примамя, тогава имаше много от това. Но изглеждаше, че Тори е била привлечена повече от Дарси.
– Не може да е истина, Тор – каза Дарси под носа си.
Тори вдигна едно рамо.
– Нека го изслушаме. Тя хвърли поглед на сестра си, който не можех да видя и аз се усмихнах.
– Да. Чуйте ме – настоях аз и изведнъж Дарси кимна, повлияна отново от мен и ми даде още едно малко захранване. Издърпах снимката от хватката на Дарси, като я изгледах за момент с намръщен поглед.- Вижте, не се опитвам да разбия малките ви мечти за тази двойка, но те са просто двама случайни хора, които са се замесили в нещо много по-голямо. Фактът, че са мъртви, е трагедия, но те не са вашата кръв. А кръвта е всичко, което има значение според мен.- Особено когато кръвта ти е кръвта на Дивия крал. Вдигнах рамене, хвърляйки поглед между тях.- Вие двете бихте направили всичко една за друга, надявам се? Тъй като този скапана живот може да си отиде като дим – щракнах с пръсти.- Всичко, което трябва да направите, е да се съгласите да се запишете в Зодиакалната Академия. Ще получите пълен пансион, ще имате свои собствени легла — Погледнах дивана – и наследството ви ще покрие разходите за престоя ви плюс ще получавате месечна стипендия от него. След като завършите, всичко е ваше. Но само когато завършиш. Такъв е законът.
– Значи искаш да отидем в някъкво училище?- попита Тори.
– Да. Но не кое да е училище. Най-доброто училище.- Наистина беше най-доброто по дяволите.- Е какво казвате?
– Казвам, че си луд – каза Дарси и имах идея да и покажа колко луд мога да бъда. Все пак не е подходяща. Видът, в който тя беше прикована под мен, задъхана от името ми.
Фокусирай се.
– Да… но аз искам парите.- Тори удари Дарси с лакът в ребрата и тя се намръщи.
– Пълен пансион ли е?- Дарси отново ме погледна, дърпайки кичур коса със сини връхчета. Беше много разсейващо.
– Редовно хранене – заклех се аз.- Така?- Потупах нетърпеливо крака си.
Никоя от двете не отговори.
– Просто кажете „да“ и ела с мен – изръмжах.
– Да – казаха двете в един глас, без да се колебаят.
Ухилих се от ухо до ухо, работата ми най-накрая приключи.
– Трябваше да го направя по рано.- Дигнах брадичка към Дарси.- Отивай да се облечеш, ако се появиш така в Зодиак, ще бъдеш изядена жива от другите ученици.- И от мен.
Тя излезе от стаята и аз останах с Тори, тъй като тя остана под моите магии.
– Значи има… много пари?- потвърди тя.
– Купища – потвърдих аз и очите и блеснаха.
Малко по-късно Дарси се върна от банята с тесни дънки, прилепнали към кръглото и дупе, и черен потник, който обгръщаше извивките на тялото и в формата на пясъчен часовник. А, страхотно. Защо не можеше да е покрита с кожа на хептова жаба?
По някаква причина нейната близначка с абсолютно същата фигура не беше раздвижил нищо в мен, но тази накара члена ми да пулсира и съзнанието ми се върти от мръсни фантазии, на които никога, никога не бих могъл да дам живот. Проклет идиот.
– Споменахте магия… – каза Дарси любопитно.
– Да – казах аз, опитвайки се да гледам другаде, само за да открия, че отново се взирам в нея.- Вода, въздух, огън, земя. И двете ще притежавате един, може би два елемента. Родителите ви бяха много могъщи, така че очаквам да бъдете неизмеримо надарени.- И ако сте, Наследниците ще загубят позицията си. Но разбира се, че сте, разбира се, че ще направите това трудно.
Отворих копринената торба, щипнах звезден прах между пръстите си и го поръсих в дланта си.
– Какво е това?- прошепна Тори, когато Дарси се приближи, за да го разгледа.
– Най-рядкото вещество в Солария и най-бързият начин за пътуване: звезден прах.- Това ще бъде забавно. Вдигнах глава с демонична усмивка.- Добре дошли във вашето пробуждане.
Издухах праха право в лицата им и те ахнаха в такт една с друга. Звездният прах се изсипа над нас и скапаният им апартамент избледня, докато бяхме вкарани в ефира между световете, пренасяйки ни в Солария, завеждайки ме най-накрая у дома.
Краката ми се удариха в земята и Дарси се препъна в мен, а челото и се блъсна в гърдите ми. Ръката и се притисна към корема ми, а точката на допир изпрати в мен изгаряща, почти непоносима нужда да я хвана. Ухапи я, вземи я, хвани я.
Хванах я за раменете, като я завъртях, за да се изправи пред кръга от нови студенти на „Виещата ливада“, готови за тяхното пробуждане, докато сърцето ми биеше и буйстваше в гърдите ми.
Дарси се отдръпна от мен и пръстите ми се свиваха и разпускаха, докато се взирах след нея, ръмжене се търкали тихо през гърлото ми, докато работех, за да се боря срещу жаждата, и другата, гладна част от мен, която се беше събудила.
Дарси ме погледна уплашено.
– Какво става?- попита тя, а зелените и очи танцуваха от паника. Предполагах, че това наистина е така.
– Току-що ни упои?- Тори се обърна към мен.
– Какво става с теб и наркотиците?- измърморих аз.- Не забравяйте да запазите спокойствие – заповядах аз, като имах нужда те да преминат през това, без да правят някъква сцена.
Трябваше да знам какви Елементи притежават. Лайънъл щеше да ме чака да се обадя и да му разкажа всичко, което се беше случило тази вечер, всичко, което бях научил за Вегас. Но имаше едно сигурно нещо, което не бих казал дори на Дариус за тази нощ. Че почувствах притегляне към една от тях, което се противопоставя на всякаква логика и накара омразата ми към тях да се задълбочи. Поради всички притеснения, които имах относно връщането на близначките Вега в Солария, нито едно от моите въображения не беше измислило това.
Може би силата на кръвта им ме вика, но тъй като само Дарси ме беше накарал да горя от нежелана нужда, се съмнявах, че бих могъл да се спра на това. Едно нещо беше сигурно, щях да отрежа тези изкривени пориви от мен веднага щом мога. И те нямаше да повлияят на нищо от това, което следва. Защото близнаците Вега няма да се изкачат на трона. Мой дълг беше да се уверя в това. И никое момиче със синя коса в пижама зайче нямаше да прецака моите планове.

Назад към част 2                                                             Напред към част 4