ДАРСИ
– Майната ти, Клидиний! – Изкрещя Тори, изстрелвайки камък към стената, който я удари толкова силно, че се запали искра. Тя тръгна да го прави отново, а аз скочих на крака със залитане.
– Чакай, Тор. – Хванах я за ръката. – Искрите.
– Свята работа – каза тя в осъзнаване.
Бързо откъснах парче от ръкава на блузата си и Сенчестия звяр изхърка, докато се приближаваше, очевидно заинтригуван от това, което правех.
Звукът от разкъсването на дрехите на Тори се носеше до мен в тъмното и аз опипах пода за още няколко камъка, събрах по един във всяка ръка и ги ударих заедно. Светкавицата ми даде достатъчно светлина, за да се видя за милисекунда, а Тори грабна парчетата дрехи и ги хвърли заедно в краката ми. Ударих камъните по тях още веднъж, а в мускулите ми кипеше решителност. Трябваше да се измъкнем оттук. Да се върнем при мъжете си, при приятелите си.
Със стягане в центъра на гърдите си осъзнах, че те са станали много повече за мен от приятели. Ланс, Дариус, Джералдин, Сет, Макс, Кейлъб, София, Ксавие и Тайлър, те се бяха превърнали в семейство за мен, така дълбоко, както Тори и Гейбриъл. Всеки един от тях се беше превърнал в част от мен, за което бях адски благодарна. И не можех да ги разочаровам, да гният тук, в някоя прашна пещера, за да се превърна в купчина безполезни кости.
Едно ръмжене ме напусна, когато отново ударих камъните, и върху лентите с дрехи се изсипаха каскадно искри. Пламъкът се разгоря и аз изпищях, докато Тори изрева от облекчение. Тя свали горнището си, предлагайки го на огъня, а аз разкъсах горната част на блузата си, за да го подхраня и аз, като паднах да седна до него и да се потопя в силата, която ми предлагаше. Тори прокара ръце през самия огън, стенейки, когато той започна да пълни магическите ѝ запаси.
Земята се разтресе под нас, когато Сенчестият звяр заби огромното си тяло между нас, като задните му крака се разтвориха, а предните се подредиха прилежно между тях. Той се извиси над нас, мечешкото му лице се наклони надолу, за да ни погледне, и изпусна леко хъркане.
Усмихнах му се, протегнах ръка, за да го потупам по крака, и кафявите му очи просветнаха.
– Орион знае ли, че си осиновила огромната козина? – Попита Тори развеселено.
– Да.
– И опита ли се да те спре?
– Разбира се.
– Но ти все пак го осинови.
– Да.
Тори се засмя, но смехът ѝ бавно отпадна, докато вместо това не се намръщи към мен.
– Добре ли е Орион? След всичко, през което го е прекарала Лавиния?
Замълчах, погледът ми падна към огъня, докато ужасът от пленничеството ни отново ме обземаше. Кълна се, че в пламъците долових проблясък на кръв, на Ланс на колене, докато ножът се въртеше между ребрата му. Помръкнах, покрай устните ми премина треперещ дъх и ме обземаше ужас. Отблъснах го, заземявайки се в настоящето и напомняйки си, че вече не сме там, макар че беше трудно да се отърся от чувството на страх в костите си.
– Не знам – признах аз. – Едва ли сме имали време да го обработим. А сега отново сме разделени… – Поех си дъх. – Но той е адски силен.
Тя кимна, в собствените ѝ очи премина мрак, преди да се изправи на крака, и имах чувството, че си мисли за времето, прекарано под властта на Лайънъл.
– Ти… – Започнах, но тя заговори над мен, явно не искайки да стига дотам.
– Ще хвърля няколко пламъка, за да ускоря това. – Тя отвори дланта си, вплете огън в съществуването си и го остави да се разлее от нея, да обиколи около нас и да стопли гърба ми.
Въздъхнах, наслаждавайки се на усещането, че силата ми се разпалва в мен, и макар че отчаяно исках да хвърля, се въздържах, докато не получих достатъчно, за да ни освободи.
Най-накрая застанахме заедно в центъра на пещерата и аз подканих Сенчестия звяр да се върне към пръстена на пръста ми, а призрачната му форма се изви в скъпоценния камък.
Обърнахме поглед към тавана, като се държахме за ръце и вдигахме свободните си. Магията ни течеше заедно като река, която идваше от един и същи източник. Като една хвърлихме земната си сила в тавана, издълбахме дупка право в него и създадохме каменна стълба, която се виеше спираловидно нагоре и надалеч към свободата.
Ароматът на свеж въздух се вля отгоре и двете се втурнахме към стъпалата, спринтирайки по тях толкова бързо, колкото можехме. Когато стълбите ни издигнаха право над джунглата и влажният въздух целуна кожата ми, усетих как излизаме от потискащата сила на тази пещера и страхът ми, че ще освободя Ордена си и ще се поддам на проклятието на Клидиний в тези тунели, отмина.
Стигнахме до платформата на върха на стълбите, където от короната на джунглата се носеше птича песен и маймунски говор, а слънцето напичаше кожата ми, нагрявайки ме докрай. Поех си глътка свеж въздух, наслаждавайки се на облекчението от нашето бягство, след което разтворихме крилата си, разперихме ги веднъж, преди да се издигнем в небето, завивайки на север към нашето семейство.
Туптенето на сърцето ми ме извика обратно при Ланс и адреналина подхрани движенията ми, крилете ми биеха силно и бързо, докато Тори се движеше до мен. Полетът обратно към академия „Зодиак“ щеше да е дълъг, но аз нямаше да се успокоя, докато не стигнем у дома.
***
Приземих се пред внушителните порти на академията и Тори се приземи до мен, но когато направих крачка напред, един глас избухна.
– Стой!
Охранителите ни погледнаха от металните стени, а подозрителността изкриви чертите им.
– Това сме ние – казах объркано. – Пуснете ни.
– Но се говори, че не сте вие – обади се една жена уплашено.
– Клидиний – изсъска Тори и аз споделих с нея гневен поглед.
Охранителите мърмореха помежду си, след което един от тях усили гласа си, за да се разнесе чак до кампуса.
– Истинските кралици са пред портата!
Орион и Кейлъб бяха там в миг, а аз се втурнах напред, срещайки с надежда погледа на моя съпруг.
– Това съм аз – казах яростно. – Какво мога да направя, за да го докажа?
– Няма нужда, Блу – каза Орион, като ме пое с пронизващ поглед. – Бих те познал навсякъде.
– Да, това е шибано романтично и всичко останало, братко, но ми трябват повече доказателства от това – каза Кейлъб, като сведе очи към Тори.
– Можем да проверим магическия им подпис – каза Орион. – Ще донеса направляващ кристал. – Той се изстреля и се върна на скорост точно когато Джералдин и Дариус се затичаха по пътеката зад него.
– Здравей, съпруже – каза Тори, като се приближи до портата и посегна към Дариус през нея. – Усещаш как сърцето ми бие, нали?
Той се усмихна лукаво и хвана ръката ѝ.
– Това са те – потвърди той пред останалите.
– Все пак. – Кейлъб взе кристала от Орион, като го протегна, за да провери подписите ни, и после си отдъхна, когато очевидно потвърди, че сме ние.
– Отворете портите! – Изръмжа Джералдин и стражите ги разтвориха широко.
Джералдин издаде звук, подобен на падане на козле по хълм, след което изтича напред и се сблъска с Тори и мен. Ние се спънахме назад, стискайки я силно, докато тя се разпадна напълно, изхлипа силно и зарови лице в косата ми.
– Моята лейди Дарси и моята лейди Тори, заслужавам буздоган за това, че не разбрах по-рано, че едно подло същество е отнело лицата ви. В момента, в който прелетяхте над нас на Поляната на Войната, трябваше да разбера. Имаше точно този момент, в който трябваше да видя лъжата като глиган, който се преструва на дървояд. И все пак не го осъзнах, дори когато говорих с този самозванец лице в лице, и за това трябва да приема собствената си брънка като наказание. – Тя се хвърли на колене, измъкна от гърба си своя буздоган и наведе глава, докато го държеше над себе си. – Размахай ме, Кралице моя. Размахайте ме като плъх, какъвто съм. Защото съм безполезна като изсъхнал сеновал в зимна утрин.
– Никой няма нужда да бъде размахван, тук. – Тори я побутна с върха на обувката си.
– Джералдин, не можеше да знаеш – казах аз, но тя само вдигна боздугана по-високо.
– Размахай ме – изрева тя. – Няма да се отърва от вината си, докато не ме размахат.
– Никой няма да те размаха. Всички ние те обичаме прекалено много – казах аз и се опитах да я издърпам на крака, но тя не помръдна.
Тя пусна ръцете си и ме погледна с широко отворени очи.
– Любов? – Тя погледна към Орион, сякаш той от всички хора можеше да го потвърди, а той сгъна ръце, стиснал устни.
– Ланс Орион, професор по всички кардинални магии и професор по истинска, неумираща любов към една от моите скъпи кралици. Ще потвърдите ли думите на моята скъпа Дарси?
– Наистина не съм подходящия избор за този въпрос – промълви той и вместо това очите на Джералдин се насочиха към Дариус. Отново лош избор в цялата си честност.
– Великият драгун на лагуната. Ще отречеш ли или ще потвърдиш, че съм твърде обичана, за да бъда размахвана?
– Разбира се – измърмори той и изглеждаше развеселен.
– Кое е то! – Проплака тя, като се придвижваше към него на колене. – Отричане или потвърждение?!
– Това, което те кара да се отлепиш от земята – каза той.
– Ти не можеше да знаеш нищо от това, Джералдин – каза Тори. – Бяхме представени от него.
– Добре, че сме знаели! Видяхме кадрите. Но от кого? От кухия гущер? – Задъха се Джералдин.
– Кадрите на какво? – Попитах уплашено, а Орион се приближи със сериозен поглед, който накара стомаха ми да се свие.
– На това как изгаряш до основи центъра на инквизицията на Небюла с всички феи вътре – каза той мрачно.
– Шибаният Клидиний – изсъска Тори.
– Кой е Клидиний? – Изръмжа Дариус.
– Имперската звезда – казах аз и всички ме погледнаха объркано. – Е, нещо като.
Обясних лудостта, с която се бяхме сблъскали след коронясването ни, и как звездите ни бяха дали избор как да се справим с Имперската звезда, като ни казаха, че тя принадлежи на сърцето на Клидиний, който е проклел рода Вега за това, че не я е върнал.
– И сега тази шибана звезда носи лицата ни – изръмжа Тори.
– И убива невинни хора, докато се представя за нас – казах аз с ужас. – Трябва да го спрем.
– Това наистина е сериозна новина – изпъшка Джералдин, като най-накрая се изправи на крака. – Този кретен от шпаньол не се е връщал тук, откакто бяха излъчени кадрите с гнусното му превъплъщение. О, моят сок Джери. – Тя се хвана за гърдите, като вдишваше дълбоко. – Как изобщо можем да се надяваме да се изправим срещу такъв враг? Звезда, която се разхожда сред нас като смокиня, паднала от дървото си, само за да и пораснат крака и да се разхожда по тревата. Това е най-отвратително. Отвратително изкривяване на естествения ред.
– Всички останали провеждат съвет в Кълбото – каза Орион. – Можем да отидем там и да направим план.
Кимнах и всички се отправихме натам, като оставихме стражите да затворят портите зад гърба ни. Орион ме хвана за ръка и сърцето ми се разтуптя от контакта, а нуждата ми да бъда по-близо до него караше дишането ми да замира. Той ме доближи, докато следвахме в края на групата, а устата му падна до ухото ми.
– Ти ми липсваше през цялото това време. Ебаси, Блу, съжалявам, че не го осъзнах по-рано.
– Как можеше да знаеш? – Вдигнах поглед към него, а той се наведе, за да докосне устните си до моите, изгарящо обещание за любов в тази кратка целувка.
Когато влязохме в Кълбото, настъпи тишина, сякаш току-що бяхме хвърлили заглушаващ балон над цялата стая.
– Най-сетне сте тук – обади се Мелинда Алтаир от мястото си на огромната кръгла дървена маса, която беше изработена така, че да седи в центъра на Кълбото. Всички останали маси и столове бяха избутани настрани, за да се освободи място за нея.
– Къде сте били? Какво е обяснението за ужасното клане в онзи инквизиционен център в Небюла? – Поиска Тиберий, а гръмкият му глас отекна от купола.
Двете с Тори се впуснахме в поредното обяснение, очите в стаята бяха приковани в нас, лицата им побеляха, когато истината за думите ни се стовари върху тях.
– Звезда, която се разхожда сред нас? – Издъхна шокирана Антония. – Как е възможно това? Сигурно е невъзможно? – Тя погледна към Тиберий, сякаш той знаеше отговора, но очите му бяха вперени в нас, а върху чертите му се бе настанила мрачна вяра.
– Изглежда, че е така – каза той тежко, а тежка пауза запълни пространството, преди да продължи. – Е, имаме какво да обсъдим сега, след като Истинските кралици се завърнаха.
Всички погледи се спряха на мен и Тори, а пулсът ми се ускори от благоговението в израженията на някои от тях. Фактът, че Съветниците ни се поклониха заедно с Наследниците, беше особен вид главоблъсканица и щеше да отнеме известно време за свикване.
Сет ми махна отдясно на масата, усмихвайки се нетърпеливо от мястото си между Кейлъб и Ксавие, и аз му отвърнах с усмивка.
– Къде е Гейбриъл? – Попитах, оглеждайки се с надежда за брат ми сред събралите се тук феи.
– Той си почива, Бела – каза Данте, а между върховете на пръстите му пропукваха мълнии, докато седеше на дървения си стол. Мускулестата му фигура беше обсипана със златни медальони, пръстени и огърлици; Буреносният дракон не беше виждан често без злато. – Дарбите му на ясновидец са претоварени от това, което му се случи в Двореца на душите, но той е в добри ръце.
Червата ми се свиха, като знаех, че Гейбриъл се бори след онова, което Вар и Лайънъл му бяха сторили, но знаех, че семейството му ще се погрижи за него, а и аз ще направя каквото мога, за да помогна.
Джералдин ни насочи към масата с емоция в очите си.
– Вашите места ви очакват.
Тя посочи към мястото, където очаквано седяха два огромни резбовани дървени трона, предназначени само за мен и сестра ми. От двете им страни седяха два забележително по-малки стола, единият с гравиран на повърхността му надпис – Майстор на гилдията, а другият – Кралски консорт.
Дариус свъси вежди при тази титла, а Орион му се усмихна, докато се придвижвахме, за да заемем местата си. Дариус не губи време да изгори името от стола си – за ужас на Джералдин – но преди да се стигне до спор, се обърнах към стаята.
– Много неща се случиха, откакто всички бяхме заедно за последен път – казах, като погледнах към наследниците, към Данте и Розали Оскура, съветниците и Ксавие. Уошър размаха пръсти към мен и от него потече бръмчене на щастлива енергия, която за кой ли път не беше опетнена от похот.
– Не са тук всички, които би трябвало да са тук. – Помислих си за онези, които бяха изгубени, а сърцето ми тежеше в гърдите, докато мрачните очи се взираха в мен. – Но ние сме толкова близо до това да приключим с Лайънъл завинаги, че усещам вкуса му във въздуха.
– Чуйте, чуйте! – Извика Джералдин, удряйки с юмрук по масата от мястото си до Орион. – Нападението срещу Двора на Солария мина зрелищно – дори и да атакувахме по заповед на вашите двойници, вместо да следваме заповедите на Истинските кралици, както би трябвало. – Тя наведе виновно глава.
– Този план беше наш, независимо от всичко – каза Тори. – Съмнявам се, че на Клидиний така или иначе му пука за всичко това. Той си има свои собствени планове, върху които да се съсредоточи, каквито и да са те. Разкажи ни какво стана с атаката?
– Спечелихме – каза Макс със смях, който отекна в стаята, а победата явно беше предизвикала много надежда и гордост в нашия вътрешен кръг. – Линда стана безполезна за Лайънъл.
– Как така? – Попита Тиберий, като седна по-изправен при споменаването на предателската му съпруга.
– Пречупих съзнанието ѝ – мрачно обясни Макс. – Премахнах от нея всякакъв спомен за магията и разруших всички пътища за нейното владеене. Тя никога повече няма да може да използва магията с умение.
– Но ти я остави жива? – Попита Тори, четейки между редовете на това, което казваше.
Макс прочисти гърлото си и погледна от Тори към баща си, преди да отговори.
– Елис беше там – призна той с тих глас. – Тя не действаше срещу мен, макар че тя не се обърна и срещу Линда. Но ме помоли за милост за майка си и аз…
Тиберий си пое бавно дъх при потвърждението, че дъщеря му все още е жива.
Джералдин сложи ръка върху тази на Макс и я стисна нежно.
– Мекият ти корем е разбираем, моя сепия – успокои тя.
– Баща ми няма да иска безсилен съветник – твърдо заяви Дариус. – Линда Ригел ще бъде изхвърлена от вътрешния му кръг само заради срама. Струва ми се, че сега тя е безобидна.
– Изглежда, че тогава можем да забравим за нея. А какво да кажем за генерал Макрийди? – Попита Тори, явно знаейки повече от мен за плановете за тази атака.
– Залових го – каза Кейлъб.
– Да, той се справи с всичко – каза весело Сет. – Трябваше да го видиш – изгубихме го в битката и всички се върнахме тук без него, а аз се побърках от мисълта, че може да е мъртъв. Но се оказа, че той е преследвал Макрийди в канализацията и са се борили в гадостите там, дори след като магията им е била изчерпана. Когато се върна тук, всички си мислеха, че е блатен звяр, защото изглеждаше като гад и миришеше на…
Назад към част 11 Напред към част 13