Глава 29
Махия примигваше със сълзите си, а светът ѝ беше като в калейдоскоп.
– Не съм ли била изтръгната от утробата на майка си?
– Не, не. – Страданието на Ванхи нарастваше. – Уверих се, че раждането на Ниврити е било толкова лесно, колкото може да бъде за жена, която лежи в килия. – С треперещи пръсти тя отметна назад косата на Махия. – След раждането, когато те бяха взели от нея, останах сама в стаята с майка ти за едва няколко мига. Тя ми прошепна, че ще остави на детето си подарък, и ме накара да обещая, че ще ти дам този подарък в подходящия момент.
– Какъв е той? – Попита тя, треперейки от идеята за връзка с майка си.
Смехът на Ванхи беше напоен с вода.
– Махия, толкова красиво име, не мислиш ли? Това, което предложих на Нейха.
Махия винаги бе приемала името си за жестока шега от страна на Нейха, защото то означаваше щастие, радост. … а понякога и любима.
– Майка ми ми е дала името? – Това беше подарък, който никой не можеше да ѝ отнеме.
– Да, но втората част трябваше да запазя в тайна, защото Нейха не би го позволила. – Мъката на една жена, която обичаше архангела, но виждаше липсата в него.
Махия се наведе напред, в кръвта ѝ се появиха сто пеперуди.
– Каква е втората част?
– Гет – прошепна Ванхи. – Името ти е Махия Гет.
Радостна песен… любима песен.
Сърцето ѝ се разкъса отвътре навън. Далеч от подигравката, името ѝ беше съкровище, последен подарък от майка, на която, знаеше без да иска, не е било позволено да държи новородената си дъщеря.
– Благодаря ти – прошепна тя на Ванхи през набъбналото от емоции гърло.
– Мислех да ти кажа по-рано… но ти не беше готова – каза Ванхи и я взе в прегръдките си. – Сега си. Мисля, че светът ще потръпне, когато чуе песента ти, мило момиче.
* * *
Любима песен.
Махия стисна парапета на балкона и се обърна, за да погледне мъжа, който единствен освен Ванхи знаеше истинското ѝ име. Трябваше да каже на някого, а Джейсън… той щеше да пази тайните ѝ.
Близо до полунощ небето беше пусто, освен че външните стражи се разхождаха. Тук, вътре в стените на крепостта, беше тихо, освен нощните насекоми, вятърът беше тих като стъклено езеро, въздухът беше хладен, но не студен. Мъжът до нея беше част от нощта, крилата му почти не се различаваха от сенките.
– Подхожда ти – каза той, а едно от тези крила докосна нейното, докато ги разперваше зад нея.
Тя се засмя, а звукът беше мек и интимен в тъмнината.
– Не съм от най-надарените певци, но не ми пука.
Дръпване на косата ѝ. Пръстите на Джейсън разплетоха спретнатия възел на тила ѝ с изящно търпение, всяка златна карфица се поставяше на парапета по ред, докато не заблестяха в тъмното и косата ѝ не се разпиля по гърба и над крилата. Махия потрепери. Беше родена във време, когато жената не спускаше косата си пред никого, освен пред любимия си, и някаква част от нея все още беше това момиче.
Това беше интимност, която споделяха под звездното небе.
Когато той плъзна ръката си под косата ѝ, за да се приближи до тила ѝ отзад, тя очакваше да я дръпне назад, за да я целуне, но той само прокара палец по кожата ѝ, преди да прокара кокалчета по централната линия на гърба ѝ и да се върне, за да се облегне на балкона на предмишниците си, като крилото му лежеше тежко върху нейното.
– Мога да пея.
Това беше последното нещо, което очакваше да чуе от него, този мъж, който заплашваше да разцепи защитните ѝ сили, докато не повтори приказката на майка си за несподелената любов. И все пак сега, след като той проговори, съзнанието ѝ зашепна с полузапомнени фрагменти от подслушани разговори.
– „Казват, че гласът е по-красив от този на Калиане.“
– „… накара сърцето ми да се разбие.“
– „Чистота, това е гласът на Джейсън.“
Всички говорители бяха на повече от четиристотин години.
– Ще те чуя – прошепна тя.
– Не съм пял от много години.
– Случи ли се нещо, което да спре песента ти? – Попита тя, без да иска да се отдръпне, когато за първи път той спонтанно ѝ предложи да надникне в тайната му.
Отговорът му дойде бавно, но тя не прие мълчанието му за гняв, тъй като знаеше, че Джейсън е човек, който не изпитва нужда да загрозява въздуха с думи. Вместо това, изкушена от начина, по който главата му беше под нейната, когато той се наведе, тя посегна да развърже връзката, която държеше косата му в обичайната опашка. Тя падаше като черна вода около лицето му и той не я спря, когато тя започна да я изглажда назад, за да легне върху раменете му.
– Имаш толкова красива коса.
– Предпочитам твоята.
Ръката му се сгуши в косата ѝ, устните му бяха на гърлото ѝ.
Стиснала бедра, тя прокара пръсти по скалпа му.
– Значи сме добре съчетани.
Той се изви леко в докосването ѝ.
– Единствените песни в сърцето ми бяха тези, които караха Убежището да се удави в сълзи. Затова спрях.
Тъй като не очакваше такъв безпристрастен отговор, тя за миг се стресна и пръстите ѝ се размърдаха. Имаше паническото усещане, че шансът се изплъзва през пръстите ѝ, възможност, завинаги загубена.
– Болеше ли те да спреш? – Попита тя, сграбчвайки този шанс с мрачна решителност.
– Да – каза той най-сетне. – Приличаше на отрязване на крайник, но подобна песен не беше добра за мен.
Намръщена, тя разтвори устни, за да попита защо, после спря. Джейсън беше човек, обвит в сенки – да даде глас на мрака в себе си… да, нямаше да е добре за него да се потопи в него.
– Ако някога отново откриеш нещо, за което си струва да пееш – каза тя, а в сърцето ѝ се появи тиха, пламенна надежда за неговата песен – надявам се, че ще ме поканиш да я чуя.
Джейсън се оттласна от парапета, за да застане в пълния си ръст, като едновременно с това сгъна крилата си към гърба. Вече ѝ липсваше топлата тежест до нея, но после той наведе глава и топлината се превърна в черен огън, който целуна кръвта ѝ и се разпространи във всяка клетка на тялото ѝ.
Нямаше да забрави Джейсън.
* * *
Той я поведе към спалнята, но когато спря в подножието на леглото, тя вдигна пръсти към копчетата на ризата му, след като разкопча ремъка на меча сбруя през гърдите му. От начина, по който беше поел контрола предишната вечер, тя се притесняваше, че той няма да приеме желанието ѝ да открие какво му доставя удоволствие, но той си играеше с косата ѝ, докато разкопчаваше ризата, за да покаже красотата на тялото му.
Всяко меко дръпване на скалпа ѝ, когато завърташе около пръста си свободна, тежка къдрица и я освобождаваше, караше сърцето ѝ да прескача. Но именно хребетите и долините на тялото му я накараха да въздъхне с женско удоволствие, когато разтвори страните на ризата, за да разпръсне пръсти по кожата му. Ръката му се сви в косата ѝ, но той не прекрати изследването ѝ.
Възхитена, тя оформяше нагорещената му стомана, галейки тежките мускули, които говореха за неговата сила и бързина. Своеобразна особеност на ангелската биология беше, че невероятно мощните мускули, необходими за поддържане на полета, не претоварваха горната част на тялото. Вместо това те лежаха фино и свирепо силни под кожата.
Но тялото на Джейсън разказваше друга история – на воин, който трябваше да прави маневри в небето, за които само мускулите за летене не стигаха.
– Можеш ли да използваш меча си по време на полет?
– В противен случай ще съм безполезен като боец – промърмори той и вдигна пръстите ѝ към ремъците на раменете си, които помагаха да се придържат ремъците с меча към гърба му.
Приемайки мълчаливата инструкция, тя разкопча гладката, но здрава катарама, повтори действието от другата страна, кожата беше мека от употреба.
– Някога бил ли си без меча си?
– Не. – Сваляйки ремъка и меча, той ги постави до леглото.
На една ръка разстояние.
– Това е основното ми оръжие.
– Да, разбирам. – Като отмести ризата му, тя разтърка с пръсти светлочервените следи, създадени от кожата. Такова нещо не би било нищо за ангел със силата на Джейсън, но на нея не ѝ харесваше да вижда как тялото му се малтретира дори по такъв малък начин.
След като събу сандалите си в хола, където Джейсън беше оставил ботушите си, тя се изправи на боси крака, за да притисне устни към една от следите. Свободната ръка на Джейсън я обгърна около кръста, но той не спря движенията ѝ, когато тя си проправи път с целувки към другите следи.
– Мога да правя това с часове – каза тя, пристрастена към усещането за него, към вкуса му.
Отговорът на Джейсън отново беше неочакван.
– Ако това е твоето желание.
Накара я да потръпне от идеята, че този мъж е в леглото ѝ, неин, за да го изследва. Падайки отново на крака, тя не му даде време да промени мнението си и заобиколи, за да разкопчае обикновените копчета, които държаха затворени процепите на крилата. След секунди ризата му падна на пода, а крилата му зашеметяващо се разтвориха в тежки черни дъги.
Тя прокара пръсти по сенчестото съвършенство на перата му, внезапно засрамена. Но той вече разкопчаваше колана си, а металните звуци бяха резки и интимни в тишината на спалнята. Дишайки учестено, тя заобиколи, за да се заеме със задачата, а пръстите ѝ докоснаха неговите.
– Аз ще го направя. – Беше шепот, но ръката на Джейсън се отдръпна… за да се повдигне, да разкопчае копчетата на раменете на туниката ѝ.
Измъквайки колана му от примките, тя го пусна на пода и му съдейства да съблече туниката ѝ. Гърдите ѝ, колкото и малки да бяха, нямаха нужда от подкрепа и тя носеше само камизолка отдолу. Джейсън се нуждаеше само от миг, за да я свали от тялото ѝ и да прокара задната част на ръката си по една стегната могила.
– Красива.
Тя разкопча копчето на дънките му и прокара пръсти по пъпа му. Мускулите му се свиха. Отговорът му я опияни и тя пожела да узнае всяко докосване, всяка ласка, която караше този силен, чувствен мъж да трепери от удоволствие. Преглъщайки завладяващата мисъл, тя прокара пръсти по ципа му и твърдия хребет под него.
Устата на Джейсън изведнъж се оказа върху нейната, а хватката му за косата ѝ я задържаше на място. Не знаеше как се случи, но секунди по-късно панталоните ѝ бяха свалени от нея и тя се озова по гръб на леглото с Джейсън между краката си, а тежката денимна материя на дънките му се търкаше в кожата ѝ, докато той поглъщаше устата ѝ.
Тя закачи единия си крак за бедрото му, отвори уста за влажната съблазън на целувката му, облиза с езика си срещу неговия в разтопено желание. Той изстена и се настани по-силно върху нея, студеният метал на ципа му се притисна в кожата на корема ѝ, а крилете му се разпериха над нея в среднощна ласка.
– По-късно. – Хрипкава дума срещу устните ѝ. – По-късно можеш да докосваш всичко, което пожелаеш.
Грубото обещание я накара да се разтопи.
– Възнамерявам да го направя.
Ръката му върху гърдите ѝ, стискаща твърде нежно. Може би беше безсрамно, но тя постави ръката си върху неговата и увеличи натиска. Наградата ѝ за тази дързост беше пронизващо удоволствие, устните му бяха горещи и влажни на шията ѝ, докато той галеше гърдата ѝ, търкаше зърното ѝ. Придържайки главата му към себе си, тя се завъртя срещу него, разочарована от плата, който ги разделяше.
– Джейсън, дънките ти.
Внезапен хлад, когато той се надигна, за да се отърве от останалите си дрехи. Гледката му на слабата лунна светлина, която влизаше в стаята през високия прозорец, образуван от фини мотиви, изрязани в самия камък, открадна дъха ѝ. Той беше произведение на изкуството, всяка част от него беше шлифована до смъртоносно острие. Тя вдигна ръка и го повика да се върне в леглото.
Той се върна с първична вълна от топлина, която я завладя. Целувайки надолу по тялото ѝ, той закачи пръстите си в сатена и дантелата на бикините ѝ, за да ги свали и да ги захвърли настрани.
Мокра, засмукваща целувка, притисната точно над хълмчето ѝ, преди да разтвори бедрата ѝ…
Махия се свлече от леглото под суровата интимност на следващата му ласка, а устата му вкуси най-нежната ѝ плът с буйна еротика, докато ръцете му я държаха отворена за неговото удоволствие. Ръцете ѝ се вкопчиха в чаршафите, крилете ѝ трепнаха като на същества, попаднали в капан, а дъхът ѝ, се превърна в ридание.
Той задълбочи целувката, а един от пръстите му се плъзна в сърцевината ѝ.
Чувствената намеса я преобърна, удоволствието беше толкова силно, че открадна гласа ѝ.
Придвижваше се нагоре по треперещото ѝ тяло с бавно внимание към детайлите, което не оставяше нито един сантиметър от кожата ѝ недокоснат, неовкусен, зърната ѝ бяха твърди като малки плодове, които той търкаля срещу езика си, гърдите ѝ бяха хлъзгави и влажни, за да се търкат срещу мускулестата красота на гърдите му, когато най-накрая достигна до устните ѝ.
Първо целуна ъгълчетата на очите ѝ, вкусвайки солта на удоволствието, което все още трептеше по кожата ѝ. Но когато тя обърна устни към него, той прие поканата със суров глад, а едната му ръка се спусна по талията ѝ, за да хване бедрото ѝ и да го прехвърли през бедрото си, отваряйки я за себе си.
И тогава той се впи в нея, бавно и настоятелно. Тя се задъхваше, плътта ѝ се подуваше, но нямаше болка. Само почти болезнена нужда да го има в себе си. Обвивайки другия си крак около тялото му, тя го притискаше, като го подтикваше да навлезе по-дълбоко.
– Махия.
Контролът на нейния шпионин се разпадна.
Назад към част 29 Напред към част 31
