***
Бяха минали няколко часа и те отново се бяха прибрали у дома.
Кейлин най-накрая беше приключила с прибирането на дрехите и тоалетните принадлежности, които беше взела от „Уолмарт“. Беше скъпо – беше купила неща за около сто долара – достатъчно, за да и стигнат за няколко дни. По някое време щеше да и се наложи да отиде и да вземе още неща от общежитието, но не искаше да го прави още.
Не беше готова за това. Не беше готова да се изправи срещу Алисия или Нели в скоро време. Разбира се, сигурно можеше да избере да отиде във време, когато те най-вероятно няма да са в стаята си, но винаги имаше вероятност едната или двете да се окажат там неочаквано.
А преди да влезе в стаята си в общежитието, първо щеше да трябва да се върне в дома на родителите си и да вземе обратно чантата си и всичко, което беше в училище – лични документи, шофьорска книжка, ключове, пари в брой, кредитни карти. В момента имаше само телефона си и нищо друго.
Но да се прибере вкъщи беше още по-страшно, отколкото да отиде в стаята си в общежитието, така че засега просто щеше да отложи и това. Можеше да почака няколко дни, ако се наложи.
Докато си мислеше за тези болезнени бъдещи срещи, чу как вратата на банята се отвори със скърцане. Илайджа си беше взел душ, докато тя разопаковаше багажа.
Сега той излезе от банята само с кърпа, увита около кръста му. Водните капки се стичаха на струйки по твърдата, гладка кожа на гърдите и плоския му корем, докато той се движеше грациозно из стаята. Косата му също беше все още мокра и той прокара ръка през нея, усмихвайки се.
– По дяволите, приятно е отново да си взема душ в собствения си апартамент – каза той.
– Имаш ли нещо против и аз да си взема един сега? – Попита тя, като отклони погледа си от него.
Той стоеше пред нея, а бицепсът му изпъкваше, докато ръката му се огъваше, за да вземе блуза от гардероба.
– Защо да имам нещо против? – Каза той. – Това е твоята баня, както и моята.
Тя се усмихна и поклати глава.
– Не е точно така.
– Да, точно така.
– Само че аз не плащам наем, името ми не е вписано в нито един договор за наем…
– Не плащам наем и името ми също не е вписан в нито един договор за наем – каза той. Той взе чифт дънки.
Когато се обърна за миг, тя си позволи да се възхити на извивката на дупето му под кърпата и на цялата тази открита кожа, която показваше. Представяше си как отива до мястото, където стоеше той, как прокарва ръце по тялото му, после прокарва пръсти под кърпата и щом тя падне на пода…
Илайджа щракна няколко пъти с пръсти, докато Кейлин подскочи, изненадана от сексуалната си фантазия.
– Къде беше преди малко? – Попита той, а палавият му поглед я накара да си помисли, че знае повече, отколкото даваше да се разбере.
Нима тя се беше взирала толкова явно?
Бузите ѝ пламнаха.
– Просто си мислех как трябва да се върна в къщата на родителите ми и да си взема чантата – излъга тя.
Илайджа кимна, все още стоейки там полугол, напълно безсрамен, дръзнал да я погледне.
– Да, това е добра идея. Мислиш ли, че ще ти я върнат? – Попита той.
– Надявам се.
– Хм. – Той хвърли блузата, панталоните и боксерките си на леглото и след това отново се обърна леко.
За миг Кейлин не разбра какво прави, а след това я осени, точно когато той започна да сваля кърпата си.
– Хей, ах, какво правиш? – Извика тя, като наполовина закриваше очите си с една ръка, докато той хвърляше кърпата си на пода.
Не можа да се сдържи да не зърне голия, мускулест задник на Илайджа, когато кърпата падна.
– Какво имаш предвид, какво правя? – Засмя се той. – Обличам се.
– Да, това го виждам – каза тя.
Отдръпна ръката си от лицето си достатъчно, за да наблюдава как мускулите на гърба му се свиват, докато той навлича боксерките си, а след това се обърна, за да я погледне.
– Изнервям ли те? – Попита той.
Тя пусна ръката си. Сега, когато той беше облечен донякъде, тя не се чувстваше толкова притеснена.
– Не ме изнервяш, но това не е съвсем… не знам… не трябваше ли да се преобличаш в другата стая?
Илайджа сви рамене, грабна тениската си и я навлече върху главата си.
– Не знам. Ще го направя, ако искаш, Кейлин.
– Не ме интересува – каза тя. – Прави това, което искаш да правиш.
Той облече дънките си, като ги плъзна нагоре по бедрата си. Сега, когато отново беше напълно облечен, ѝ се искаше да не е така. Какъв беше нейният проблем? Дали просто беше изгубила ума си?
– Искам да ти е удобно – каза той, като се взираше директно в очите ѝ. – Така че, ако те притеснявам, просто ми кажи. Ще се облека като проклет ескимос, ако това е необходимо.
Кейлин се засмя.
– Не се подигравай, Илайджа.
– Не се шегувам – каза той. – И така, сега ще си вземеш душ или какво?
– Да – каза тя, а сърцето ѝ се ускори. Нещо толкова интимно се случваше, докато се гледаха един друг. Тук бяха сами в този апартамент, никой не им казваше какво могат или не могат да правят заедно. Те бяха тези, които определяха правилата.
Почти и се искаше да му каже да влезе с нея под душа. Мисълта, че трябва да изрече подобно нещо на глас, я накара да се замая от възбуда, страх и нужда. Сърцето ѝ се разтуптя.
Сексуалното напрежение между тях беше толкова силно, че тя почти го виждаше.
– Е – каза Илайджа, като се обърна най-накрая и прокара ръка през косата си – наслаждавай се. Има добро налягане на водата.
– Добре – засмя се тя и поклати глава колко странни бяха станали нещата. Сега те обсъждаха налягането на водата от всички неща. Сякаш това беше най-нормалното обстоятелство на света. Тук нямаше нищо за гледане, просто двама млади хора живееха заедно в един апартамент и правеха нормални неща като вземане на душ, преобличане, пазаруване.
Само че това беше всичко друго, но не и нормално, и точно това накара главата ѝ да се завърти. Трябваше постоянно да си напомня този факт.
Кейлин взе няколко дрехи и найлонова торбичка с тоалетните принадлежности, които беше купила по-рано в „Уолмарт“, и влезе в банята.
Взе си хубав горещ душ, наслаждавайки се на усещането на водата върху кожата си, знаейки, че Илайджа е стоял на същото място неотдавна и също е бил гол.
Може би някой ден скоро наистина щяха да бъдат под душа заедно, да гледат как водата се разлива по телата им, да се целуват, да се докосват, без да се страхуват от последствията и възможностите.
Тя се възбуждаше.
Беше едновременно приятно и притеснително да осъзнае какъв ефект има той върху нея.
След като излезе от душа, тя се преоблече, изми зъбите си и прибра все още мократа си коса на конска опашка. Когато Кейлин излезе от банята, в спалнята беше тъмно, а Илайджа лежеше в леглото и гледаше телевизия.
От телевизора се чу звук от катастрофирала кола, а след това и стрелба.
Илайджа вдигна поглед към нея, а лицето му се къпеше в сиянието от екрана.
– Не е ли прекалено силно? – Попита той.
– Не – каза тя и поклати глава. – Какво гледаш?
– „Семейство Сопрано“. Обичам този сериал.
– Всъщност никога не съм го гледала – каза тя. – Аз съм по-скоро момиче на „Дневниците на вампира“.
– Никога не съм го гледал – каза Илайджа – но съм готов да го пробвам, ако толкова ти харесва.
– Всичко е наред – каза тя, заставайки неловко в средата на спалнята. – Не е нужно да харесваш същите сериали като мен.
Той погледна от телевизора към нея и обратно.
– Идваш ли да си легнеш?
Тя усети как по ръцете ѝ се появяват ледени тръпки.
Каква е голямата работа, Кейлин? Вече си спала в едно легло с Илайджа.
Да, но този път е различно. Целунахме се. Това е почти сигурно, че той ще очаква нещо да се случи.
Ти искаш това да се случи по-силно от него.
Конфликтът в главата ѝ я подлудяваше. Тя реши да пренебрегне объркването в ума си.
– Ще си взема една чаша вода. Искаш ли нещо? – Попита го тя.
Илайджа продължи да гледа предаването си.
– Не, благодаря. Добре съм.
– Добре. – Тя си пое дълбоко дъх, казвайки си, че всичко е нормално, казвайки си да престане да бъде такъв чудак.
Отчаяно чакаше и се бореше за шанса да бъде отново с него, да бъде близо до него, и все пак тук се държеше така, сякаш това беше съдба, по-лоша от смъртта.
Кейлин излезе в кухнята и намери чаша в шкафовете, изненадана от факта, че в апартамента на Илайджа имаше набор от хубави чинии и чаши. Докато си наливаше чаша вода от чешмата, тя забеляза лепкава бележка, залепена на стената.
„Липсваш ми, И. Ще се видим утре вечер? -Х“
Когато я прочете, в стомаха ѝ се появи странно усещане. Кейлин се наведе напред, за да разгледа бележката по-внимателно. Изглеждаше стара, едва се крепеше, сякаш беше оставена там случайно. Тя я отлепи от стената и погледна гърба.
Беше стара. Лепилото беше износено. Тя я обърна отново в ръката си и внимателно изучи написаното. Беше написан с химикал, а шрифтът беше дребен и точен. И все пак тя беше напълно сигурна, че тези думи са написани от жена.
„И“ очевидно означаваше Илайджа, но коя означаваше „Х“?
Кейлин стоеше и се чудеше какво да прави. При вида на бележката ѝ стана малко лошо от стомаха. Нещо в нея беше толкова интимно, толкова познато – този човек имаше комфорт с Илайджа, какъвто Кейлин все още нямаше.
Приятелка? Възможно ли беше той все още да се среща с някого?
Никога не си беше направила труда да го попита, което ѝ се струваше глупаво и наивно сега, когато се замисли за това. Когато за пръв път срещна Илайджа, Кейлин си помисли, че той явно знае, че жените го намират за привлекателен, и изглеждаше много добре запознат с този факт.
Човек като Илайджа щеше да се наложи да ги отблъсква с пръчка, а повечето мъже не отблъскваха жените – те приветстваха вниманието.
Дори и да беше придирчив, почти нямаше начин да не е имал някакви романтични заложби.
По някакъв начин обаче, като видя лепкавата бележка на стената, съмненията ѝ изплуваха на повърхността. Илайджа все още беше загадка, черна кутия. Историята му, миналото му, жените, с които се е срещал, видовете незаконни дейности, в които е бил замесен – тя не знаеше нищо за всичко това.
Кейлин залепи бележката обратно на стената и спокойно влезе в спалнята.
Илайджа все още гледаше щастливо телевизия. Той я погледна за кратко, когато влезе, спря и бързо извървя останалата част от пътя до леглото. Тя постави чашата си на нощното шкафче, след което се вмъкна под завивките, сложи глава на възглавницата и се обърна настрани от Илайджа.
– Всичко наред ли е? – Попита той.
– Да – каза тя.
– Сигурна ли си?
– Да. Просто съм уморена. Беше дълъг ден.
– Добре, момиченце. Тогава няма да те безпокоя.
Известно време тя слушаше споровете и изблиците на насилие, които идваха от телевизора. Отчаяно искаше да се успокои и да заспи, но умът ѝ се връщаше към онази глупава бележка, която беше намерила.
Просто го попитай вече и престани да се държиш като слабачка за всичко това.
Накрая се завъртя и го погледна. Клепачите му бяха натежали и той очевидно беше уморен. Но той все още гледаше филма си.
– Илайджа, трябва да те попитам нещо – каза тя.
Той я погледна изненадан.
– Мислех, че вече си заспала.
– Виждаш ли се с някого? Имаш ли си приятелка?
Илайджа я гледа известно време и тя започва да усеща как тревогата излиза извън контрол. Но после той поклати глава с „не“.
– Имаше някой, но вече е минало.
– Обещаваш?
– Обещавам – каза той. – Не беше никой… тя не беше специална за мен. Не като теб.
Кейлин се усмихна, чувствайки се глупаво, че думите му могат да имат такъв ефект върху нея. Веднага ѝ стана топло и сънливо.
– Благодаря ти, че ми каза истината.
Той протегна ръка и нежно погали косата ѝ.
– Никой не се доближава до теб – каза той, гласът му беше тих и успокояващ.
Очите на Кейлин се затвориха и тя се унесе, докато той продължаваше да гали косата ѝ. Скоро тя заспа.
Назад към част 3 Напред към част 5