Категория: Т.О. Смит

Глава 15
СКАЙЛЪР

Засмях се и отблъснах ръката на Кайл от вътрешната част на бедрото си, докато седяхме с останалите в клуба и чакахме с нетърпение да се качат останалите пътници.
Но след пет минути на борда все още бяхме само ние, което беше странно. Не беше като да летим с частен самолет. Летяхме с търговски самолет.
Намръщих се, когато стюардесата затвори вратата.
– Само ние ли летим? – Попита Винсънт.
Стюардесата кимна с глава, изглеждайки леко объркана от въпроса му.
– Вие всички купихте всички билети, нали?
Кайл погледна към Деймън, повдигайки вежди към него.
– Братко, имаш ли нещо общо с това?
Деймън сви рамене.
– Толкова ли е очевидно? – Попита той.
Кайл се ухили.
– Ти си единственият от нас, който все още не си е купил къща и няма превозно средство извън мотора, така че да. Ти си най-очевидният избор.
Деймън отново сви рамене.
– Мислех, че заслужаваш това за сватбения си уикенд.
Усмихнах се на намръщения мъж.
– Благодаря ти, Деймън.
Той само похърка. Винсънт се развесели.
– Ебаси да!
След като стюардесата премина през всичките си обичайни речи преди полета и бяхме във въздуха, дойде ред на напитките. Кайл ми намигна.
– Готова ли си да се забавляваме през целия шибан уикенд?
Засмях се и се наведох напред, като притиснах устните си към неговите.
– Ебаси да. – Вдигнах чашата си. – За да стана госпожа Фрейзър! – Развеселих се.
Всички се развеселиха и вдигнаха чашите си, преди да изпият напитките си и да поискат втори рунд. Грабнах одеялото си и го метнах върху себе си, въздухът беше само малко хладен от вентилацията над мен, но знаех, че ако летя без този въздух върху лицето си, определено ще прекарам остатъка от полета в повръщане.
Имах ужасно гадене при движение.
След четвъртото питие опрях глава на рамото на Кайл, затворих очи и се престорих, че не обръщам внимание на ръката му, която се плъзгаше по бедрото ми под одеялото и бавно се изкачваше до горната част на панталона ми. Дъхът ми застина в гърлото, когато той плъзна ръката си в лентата, а пръстите му се плъзнаха под ръба на панталона ми.
– Мислиш ли, че можеш да останеш тиха? – Прошепна в ухото ми, като гласът му едва се чуваше над двигателя на самолета.
Кимнах с глава, дишането ми се учести, докато той плъзгаше пръста си между гънките ми и лесно намираше вече мокрия ми вход.
– Майната му – изръмжа той в ухото ми. Прехапах устните си, преглъщайки стона си. – Вече си толкова шибано мокра.
Задъхах се, когато той попадна на това перфектно място в мен, като в същото време страната на ръката му се допря до клитора ми. Зрението ми се замъгли, когато свърших, но той не спря. Продължи, като предизвикваше още и още, докато вече не можех да се сдържам и почти извиках името му. За щастие Кайл покри устата ми навреме, раменете му се разтресоха от смях, докато бавно ме обработваше обратно, а сърцето ми гърмеше силно в гърдите.
– Има баня, нали знаеш – каза Пени, като се наведе над седалката. Кайл облиза пръстите си, което накара бузите ми да изгорят от угризения. Той само ми намигна.
– Ако стане, ще ѝ стане лошо – каза той на Пени.
Тя сви рамене.
– Сигурно е добре, че не си се опитал да я използваш така или иначе. Уокър е там с русата стюардеса.
Кайл се разсмя, а очите му блестяха с толкова много живот, че сърцето ми се разтуптя в гърдите.
Още от самото начало знаех, че не правя грешка с Кайл, но това само го потвърди.
Времето нямаше значение, когато знаеш с всяка фибра на тялото си, че някой е предназначен да бъде твой завинаги.

***

Когато слязохме от самолета, бях на път да се напия. Едва можех да вървя направо, а Кайл се забавляваше, докато се смееше за моя сметка.
Накрая той ме вдигна на ръце и ме изнесе от терминала, привличайки погледите на всички към нас.
– Хората гледат – промърморих аз.
Той извъртя очи.
– Откога ти пука, че хората те гледат? – Попита ме той.
– Откакто съм тежка – промълвих аз.
Той ме погледна объркано, преди да изпъне ръцете си, а аз все още висях в тях. Изпищях, като го погледнах с тревога.
– Първо, ти не си шибано тежка. Не казвай повече тази глупост – предупреди ме той, докато ме приближаваше обратно до тялото си, където свързах ръце около врата му, за да не се изкуши да направи още някоя подобна глупост. – Второ, това, което току-що каза, няма никакъв шибан смисъл. Ще обвиня за това, че си пияна.
– Не съм пияна – изпъшках аз.
Той се усмихна, а очите му се присвиха в ъгълчетата.
– Определено си пияна, бейби. Дори не можеш да ходиш права, затова те нося на ръце.
Усмихнах се.
– Харесва ми, когато ме носиш. Ти си голям и силен и наистина, наистина секси, а аз просто искам да си стисна зъбите…
– Стига – засмя се Хален, докато се приближаваше до нас. – Достатъчно е да слушам как вие, момичетата, постоянно се занимавате с това.
Детски изплезих език към него.
– Ти просто ревнуваш, защото Кайл получава повече мацки от теб.
Това предизвика смях у всички, включително и у Деймън. Хален сви рамене.
– Един ден ще си хвана жена, Скай, и смятам да си върна на теб и Кайл за безкрайните безсънни нощи, които вие двамата ми подарихте.
Извих вежди.
– Оргии?
Кайл изръмжа.
– Ебати не. Вече си много пияна.
Хален ми намигна.
– Това е покана да се присъединя? – Попита той, без да обръща внимание на Кайл.
Почесах се по носа.
– Не. Харесва ми само Кайл.
Хален се ухили.
– Знам, че е така, сестричке.
Гърлото ми се сви от внезапни сълзи. Кайл въздъхна.
– Мислиш, че съм ти малка сестра? – Измърморих.
Хален ми се усмихна.
– Всички ние го правим, Скайлър, а ти се вписваш в него, сякаш си едно от момчетата. Обичаме те толкова, колкото обичаме Пени и Оливия.
Избухнах в сълзи като голямото, пияно плачещо дете, което бях.

***

Кайл се беше излегнал на леглото и играеше на някаква игра на телефона си, когато се събудих от така необходимата ми дрямка. Главата ме болеше малко, но не чак толкова, че все още да не искам бъдещия си секси като дявол бъдещ съпруг.
– Жена, очите ти ме пронизват – изръмжа той, докато заключваше телефона си и го оставяше настрана. Той се усмихна. – Ти си шибано ненаситна. – Той се протегна и прокара пръсти по слепоочието ми, като прибра част от разхвърляната ми коса зад ухото, откъдето беше изпаднал кокът ми. – Не те ли боли главата?
– Малко. – Повдигнах рамене. – Но знам какво ще я накара да се почувства по-добре.
Той се усмихна, а очите му светнаха от смях, макар че и в тях се надигаше топлина, която накара корема ми да се свие.
– Какво е това, бейби?
Претърколих го по гръб, усмихвайки му се лукаво.
– Пишка – промърморих.
Той изръмжа и ме хвана за врата, придърпвайки лицето ми към себе си, за да може да ме целуне по онзи див начин, който беше изцяло негов. Претърколи ме по гръб и притисна ръцете ми над главата.
– Мога ли да ти се доверя, че ще ги оставиш там? – Попита ме той. – Без докосване.
Поклатих глава, но бях напълно сериозна. Кайл знаеше колко много обичам да го докосвам.
Той се усмихна и се подпря на коленете си, сваляйки колана си. След това с лекота ме обърна по корем и издърпа ръцете ми зад гърба, като ги пристегна с колана си. После ме обърна обратно и ме погледна.
– Удобно ли ти е?
Кимнах, нагласяйки леко тялото си, така че коланът вече да не се впива в китките ми. Той изстена.
– Сигурно трябваше първо да те съблека.
Повдигнах рамене.
– Мога да отида по магазините, за да ги сменя – казах му с подканващо намигване.
Той хрипливо се засмя и спусна устните си към моите, като тялото му ме покри.
– Моят тип жена – изръмжа той.
Той разкъса блузата ми и я хвърли в другата част на стаята, а сутиенът ми отиде след това. След това устните му бяха върху лявата ми гърда, като засмукваше кожата, докато не стигна до зърното ми. Изкрещях, а в същото време ръката му се приближи и пощипна и дръпна другото ми зърно, което ме накара да извия гръб и да хленча, а ръцете ми се дърпаха за белезниците.
Майната му, имах нужда да го докосна.
Той се спусна надолу по тялото ми, ръцете му хванаха колана на панталона ми и стринговете ми, преди да ги свали от краката ми и да ги хвърли на пода.
– Вече си толкова шибано мокра – изръмжа той одобрително.
Дори нямах време да измисля умен отговор, преди той да зарови лице между краката ми и аз да извикам, бедрата ми се стегнаха около главата му, докато се извивах назад, а от устните ми излизаха въздишки и стонове.
Този мъж беше шибан бог с езика си.
Преди да успея да свърша, той разкопча дънките си и извади члена си. Разтворих краката си по-широко, позволявайки му да се плъзне в мен. Плъзна ръцете си под тялото ми, хвана раменете ми и продължи да ме чука като пещерен човек, какъвто наистина беше.

Назад към част 14                                                   Напред към част 16

Глава 14
СКАЙЛЪР

Погледнах нагоре, когато Пени се втурна в гаража, изглеждайки силно раздразнена. Тя посочи с пръст към мен. Очите ми се разшириха от тревога.
Какво, по дяволите, бях направила?
– Ти – отивай да се измиеш веднага, за да мога да те заведа обратно в клуба. Трябва да си вземеш душ и да се преоблечеш. Трябва да си купиш сватбена рокля. – Тя сложи ръце на бедрата си. – Къде е твоят шибан бъдещ съпруг?
– Ебаси – прошепна Кайл изпод колата, по която работех. Той се измъкна изпод колата. – Точно тук, Пени – обяви той, докато се изправяше и избърсваше ръцете си в парцала за смазване.
Тя вдигна ръце във въздуха в знак на раздразнение.
– Тя ще се омъжи след по-малко от седмица, а ти я караш да работи! – Избухна тя. – Тя трябва да се подготвя за сватбата си, а не да робува на коли!
Кайл въздъхна и погледна към Купър, който мълчаливо се смееше под капака на колата, по която работеше.
– През, моля те, обясни на жена си, че не аз преча на Скайлър да пазарува рокли.
Поставих ръка на ръката на Кайл и се усмихнах на Пени.
– Оценявам мисълта ти, Пени, но аз не харесвам особено роклите. – Свих се от огъня в очите ѝ. – Просто щях да нося това, което нося обикновено.
– Притежаваш ли изобщо чифт неопетнени дънки? – Недоверчиво ме попита тя.
Свих се.
– Е, не, но…
– Никакви „но“. Ако ще се жениш по дънки, тениска и ботуши, то поне може да са без петна. Хайде да вървим.
Погледнах Кайл с умоляващи очи. Той само вдигна ръце в знак на капитулация.
– Съжалявам, бейби – промълви той. – Няма да тръгна срещу нея, когато е в това състояние.
Изпъшках.
– Путка – промълвих аз.
Той ме плесна по дупето, докато се обръщах да вървя към Пени. Погледнах го през рамо, но усмивката на лицето му стопи разочарованието ми. С въздишка се обърнах към Пени.
– Хайде да вървим – каза ми тя. – Ще ми благодариш за това, след като видиш снимките си, когато изтрезнееш след уикенда.
Засмях се.
– Когато съм трезва? – Попитах я.
Тя кимна, като също се засмя.
– Наистина ли си мислиш, че отиваш във Вегас с група мотористи и че няма да си напълно пияна през по-голямата част от уикенда? – Тя се усмихна. – Имаш още много да учиш, Скайлър.

***

Пени вдигна чифт тъмно изпирани дънки с изрязани крачоли.
– Какво ще кажеш за тези? – Попита ме тя. – Приличат на твоя стил.
И те бяха такива. Имаха малки разкъсвания на бедрата и на задните джобове, но не достатъчно, за да се вижда кожата – точно толкова, че да изглеждат изтъркани. Кимнах и ги взех от нея.
– Ще ги пробвам – казах ѝ.
Тя стисна устни.
– А сега какво търсиш в един топ? – Попита ме тя.
Повдигнах рамене.
– Нещо обикновено. Без яка – казах ѝ. – Наистина искам това да е възможно най-просто. Предполага се, че ще бъде просто нещо забавно – изобщо не е стресиращо. Дори няма да си правя грим.
Тя ме зяпна.
– Без грим? – Попита тя с ужас.
Засмях се.
– Без грим – потвърдих аз. – Мразя тези неща.
Тя сви рамене.
– Добре. – Тя отиде до друг стелаж за дрехи, на който имаше няколко ризи с къси ръкави. Тя вдигна една обикновена черна V-образна блуза.
– Какво ще кажете за тази? – Попита ме тя.
Кимнах и я взех от нея. Тя изведнъж изпищя и ме повлече към друг стелаж, на който имаше кожени якета.
– Трябва да носиш това – изрева тя, докато взимаше моя размер.
– Не съм сигурна, че кожата е моето нещо – казах ѝ, докато грабвах якето от нея и го вдигах, за да го разгледам.
– Не, но то определено ще е за Кайл. – След това тя ме поведе към секцията с обувки и ми взе чифт ботуши, които изглеждаха точно като тези, които носех, само че бяха нови. – Добре, иди да пробваш всичко това – нареди тя, като посочи към пробните, които бяха близо до нас.
– Сигурна ли си, че не си ти тази, която ще се омъжи? – Подразних я. Тя можеше да бъде ужасно властна.
Пени се засмя.
– Изключително съм развълнувана, че Кайл ще се жени. Той винаги е бил такъв задник за жените, никога не е искал да се установи. – Тя въздъхна, като погледна през рамото ми. – Разбира се, Купър изпрати защита – измърмори тя.
Обърнах се да погледна и видях Хален, който се излежаваше до пробните, с усмивка на лицето, докато ни махаше. Засмях се.
– О, развесели се, Пени. Сигурна съм, че е било колкото Кайл, толкова и Купър. – Повдигнах рамене. – Поне е Хален. Той е доста спокоен – напомних ѝ.
Тя въздъхна.
– Да, права си. Просто Купър е толкова притеснена през цялото време, че не е около мен.
Блъснах рамото ѝ с моето.
– Той те обича – казах ѝ. – Понякога мъжете могат да бъдат изключителни защитници на жените, които обичат. – Тръгнахме към пробните. – Със сигурност няма да се оплаквам. Ще се наслаждавам на всеки миг от свръхпротективността на Кайл, дори и да ме дразни леко.
Пени нежно стисна ръката ми, а в очите ѝ премина разбиращ поглед.
– И двамата заслужавате всяка частица щастие, която ви се падне, Скайлър. И се надявам ти и Кайл да сте толкова щастливи, колкото сме аз и Купър.
Очите ми се наляха със сълзи.
– Ще ме накараш да плача – измърморих аз.
Тя се засмя и нежно ме избута към пробната.
– Иди да ги пробваш – нареди тя.
Поемайки си дълбоко дъх, аз се преоблякох в дрехите, които Пени беше избрала, и всъщност бях шокирана, когато се погледнах в огледалото. С усмивка на уста извадих телефона си от дънките и направих снимка, като я изпратих на Кайл.
Той веднага ми отговори.

По дяволите. Ти носиш това? Жена, побързай да си върнеш задника в гаража, за да мога да те чукам в кабинета си.

– Ебаси – прошепнах аз, а коремът ми се сви.
– Престани да флиртуваш с Кайл и ме остави да видя – поиска Пени откъм вратата.
Поставих телефона си на пейката и отворих вратата, позволявайки ѝ да види как изглеждам. Тя изпищя, пляскайки с ръце от вълнение.
– Кайл ще те изяде жива – засмя се тя. – Изглеждаш шибано невероятно. Определено ще си ги вземем!
Засмях се и затворих вратата, а сърцето ми се завъртя в гърдите. Телефонът ми отново се включи и аз погледнах надолу към екрана, а сърцето ми трепна от сладкото съобщение на Кайл.

Шегата настрана, можеш да носиш парцали, момиченце, и аз пак ще съм толкова шибано щастлив да се оженя за теб. Обичам те.

Успокой се, сърце мое.

***

Кайл влезе в клуба заедно с Винсънт. Двамата се смееха за нещо и съдейки по това колко мръсни и мокри бяха Уокър и Логан, реших, че има нещо общо с тях.
– Какво е толкова смешно? – Попитах, като опрях бедрото си на бара.
– Шибаните Винсънт и Кайл ни напръскаха с шибан маркуч за вода, веднага щом паркирахме моторите си – псуваше Уокър, докато се придвижваше към стълбите, най-вероятно за да си вземе душ. Логан го последва.
Кайл се усмихна, докато се приближаваше към мен.
– И двамата паднаха по задници, а Райкър и Джейла хвърлиха мръсотия по тях.
Поклатих глава, а на устните ми заигра усмивка.
– И се чудиш защо момчетата ви смятат тези двамата за кошмари – подиграх се аз. Надигнах се на пръсти, когато той стигна до мен и постави устните ми върху неговите. – Как мина работата?
Той сви рамене.
– Добре. Два автомобила излязоха, само за да влязат още три, които да ги заменят. – Той сви рамене. – Наистина трябва да намеря работници за новия магазин.
– Може би госпожа Розана може да сложи табели в кафенето си? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Може би, но повечето хора, които ходят там, вече имат работа. Все пак си струва да опитам. Отчаян съм. Все повече се давя в работа с превозни средства.
Усмихнах се нагоре към него.
– Ще се справиш – уверих го.
Той се наведе и ме целуна отново, преди да се отдръпне.
– Отивам да си взема душ. Увери се, че тези шибаняци не са взели цялата храна, преди да се върна долу.
Подиграх се.
– Сякаш някога ще оставя задника ти да гладува.
Той ми намигна, преди да се обърне и да тръгне нагоре по стълбите.
– Знам. Нуждая се от издръжливост, ако смятам да те изчукам до малка кома тази вечер.
Бузите ми изгоряха, докато Хален и Винсънт ревяха от смях. Кайл ми намигна още веднъж през рамо, преди да изчезне по стълбите.
Пени измъкна глава от кухнята.
– По-добре свикни с това, Скайлър. Кайл вероятно е най-откровения от всички нас.
Поклатих глава.
– Как да свикнеш с това?
Тя сви рамене.
– Не свикваш. – Тя се засмя. – Просто се научаваш да се справяш. Ела да ми помогнеш да разнеса чиниите, за да не се стиска никой за храната.
Намръщих се, докато влизах в кухнята.
– Те са пораснали. Не би ли трябвало да знаят по-добре да не вземат повече от своята порция?
Пени отново сви рамене.
– Трябва ли? Да. Дали? Не.
Засмях се. Тя се усмихна и блъсна бедрото си в моето.
– Ще се впишеш тук, Скай. Добре дошла в семейството.

Назад към част 13                                                        Напред към част 15

Глава 13
КАЙЛ

Облегнах се назад на стола си на масата, когато Купър започна църквата. Нищо не ни се случваше. Нямаше бягане. Никакви продажби. Беше спокойно време за клуба, на което всички винаги отделяхме време да се насладим.
И аз определено щях да отделя време, за да му се насладя. Жената ми искаше да се върже за мен.
– Нещата са спокойни – каза ни Купър. – Очаквам да останат така поне няколко месеца.
Юмруците удариха по масата. Възползвахме се от всеки миг спокойствие, който, по дяволите, можехме.
– И така, тъй като имаме свободно време, искам клубът да се съсредоточи върху това да се ангажира повече с града – да организираме събития, да даряваме на различните приюти тук. Разбирахме ли се?
Всички кимнахме. Купър се облегна назад на стола си.
– Има ли идеи, които някой иска да представи?
Прочистих гърлото си и се наведох напред.
– Скайлър се съгласи да ми позволи да я поискам – по всеки начин, по който може да се поиска – обявих аз. Всички мъже се усмихнаха и ме поздравиха. – Тя иска сватба във Вегас и иска целият клуб да дойде.
– Ебати да! – Зарадва се Винсънт. – Влизам, братко.
Засмях се и погледнах Купър.
– Президент?
Той кимна.
– Ще видя дали Блинк може да се качи и да вземе близнаците. Кога трябва да се случи това?
– Очаква се разводът ѝ да бъде финализиран…
Вратите на параклиса се отвориха внезапно и всички се обърнахме, за да видим кой е достатъчно глупав, за да ни прекъсне. Скайлър стоеше там с широка, лъчезарна усмивка на лицето, държейки в ръка документите за развод.
– Разведена съм, кучки! – Изкрещя тя.
Засмях се и се изправих, като я придърпах в прегръдките си, за да поставя устните си върху нейните. Подписването на развода беше отнело адски по-малко време, отколкото бяхме предвидили, но бях щастлив като дявол.
Обърнах се и се усмихнах на стаята. Нито един мъж не беше ядосан от прекъсването ѝ – дори Купър.
– Изглежда, че следващия уикенд отиваме във Вегас! – Обявих.
С това наведох жената назад през ръката си и поставих устните си върху нейните, а братята ми ликуваха около нас.

***

Влязох в мазето заедно с Деймън и Логан. Грант беше заспал с глава на гърдите си, но се дръпна и се събуди, когато го ритнах по крака. Погледна ме, а устните му се изкривиха в насмешка.
– Какво? – Изръмжа той.
Хвърлих копието на документите за развод в краката му.
– Тя официално е свободна от теб, Грант.
Той се изплю върху документите.
– Няма значение. Тази жена винаги ще помни кой съм аз.
Кимнах.
– Може и да е така, но също така винаги ще помни кой, по дяволите, я спаси от теб. – Той стисна челюстта си. – И просто си помислих, че трябва да ти кажа, че тя поиска сватба във Вегас. Тя и аз ще се оженим следващия уикенд.
– Тя ще отиде за да избяга – измърмори той през стиснатите си зъби.
Засмях се.
– Ще избяга ли? – Подиграх се. – Защото тя вече иска бебе. – Грант ми се изсмя. Погледнах към Логан. – Освободи го.
Логан бързо преряза въжетата, които свързваха ръцете и краката му. Изритах Грант на земята и поставих ботуша си върху гърлото му, оказвайки натиск.
– А сега изпълнявам другото си обещание към нея – а именно да те убия, дяволе – заклех се аз. – Мислех да ти прережа гърлото – нали знаеш, да си изцапам ръцете с кръвта ти и всички тези глупости, но много повече предпочитам да те гледам как се бориш – усмихнах се, – без шибани ръце.
Той се задави и лицето му стана лилаво. Той се изви под мен, но ботушът ми упражняваше идеален натиск.
Не след дълго очите му се завъртяха в задната част на главата му. След това, за сигурност, прерязах гърлото му и изтрих острието си върху ризата му.
– Вана готов ли е? – Попитах, като погледнах към Деймън.
Деймън кимна веднъж.
– Винсънт трябва да е на път да слезе с брезента.
Кимнах веднъж.
– Добре. Да се отървем от този шибаняк.

***

Скайлър се втурна през задната врата, докато аз затварях вратата на микробуса, позволявайки на Деймън да затвори другата. Погледнах към нея.
– Добре ли си? – Попитах я, като я хванах за ръцете.
– Мислех, че вече си тръгнал. Исках да дойда с теб.
Намръщих ѝ се.
– Просто ще изгорим тялото му, бейби – казах ѝ. – Повярвай ми, вероятно това е нещо, на което не искаш да ставаш свидетел.
Тя сви рамене.
– Но аз искам да бъда свидетел на това – каза ми тя.
С въздишка я поведох към страната на микробуса. Влязох вътре и след това ѝ протегнах ръка, за да ѝ помогна и на нея да влезе във фургона. Винсънт влезе след това, като я постави между нас. Обгърнах раменете ѝ с ръка, като я придърпах по-близо до себе си. Притиснах устни към косата ѝ и нежно стиснах раменете ѝ.
– Мислех, че щеше да спиш – признах аз.
Тя поклати глава.
– Винаги те чакам да си легнеш.
Когато спряхме до крематориума, Дан вече ни чакаше отвън. Излязохме и аз помогнах на Винсънт да внесе тялото на Грант вътре. Дан ни инструктира къде да го поставим. След като поставих тежкия му задник, извадих портфейла си от джоба и подадох на Дан хилядарка в стотачки.
– Благодаря, че го правиш, човече.
Той кимна и прибра парите в джоба си.
– Винаги съм щастлив да помогна на клуба, братко. – Погледна към Скайлър. – Ще се справи ли с миризмата?
Повдигнах рамене и я погледнах. Тя ме дари със слаба усмивка.
– Ще се справя.
С въздишка поклатих глава и я придърпах в прегръдките си.
– Упорита жена – измърморих аз.
Дан вкара тялото на Грант в крематора и затвори вратата. Не след дълго миризмата се разнесе из стаята. Скайлър се задави от миризмата и закри носа си с риза и ръка. Обърнах главата ѝ в гърдите си, притискайки я по-силно, докато последните остатъци от гадното ѝ минало най-накрая бяха премахнати.
Деймън ме погледна.
– Двамата с Логан ще останем и ще се погрижим за тази гадост. Продължавай, заведи я вкъщи, братко.
– Сигурен ли си? – Попитах го.
Той кимна, а на устните му трепна усмивка, докато гледаше Скайлър.
– Ако стане още по-бледа, ще припадне.
– Не, няма да го направя – промълви тя, но не протестираше срещу това да се прибере у дома.
Засмях се и я изведох през вратата, като кимнах веднъж на Деймън.
– Благодаря, братко.

***

Бях се събудил, но запазих дишането си равномерно, слушайки как Скайлър се преобръща. Тя постави главата си на гърдите ми, а ръката си върху коремната ми преса.
Тази жена беше шибано ненаситна.
Тя бавно плъзна ръцете си надолу по коремната ми преса и в панталоните ми, а ръката ѝ обиколи члена ми. Снощи тя си беше легнала гола след душа, но аз останах малко по-дълго, все още не бях достатъчно уморен.
Тя изпищя от шок, когато внезапно ни преобърнах, а ръцете ми се подпряха от двете страни на главата ѝ, за да не я смачкам. След това тя се захили, което предизвика усмивка на собствените ми устни.
– Мислех, че спиш.
Поклатих глава, като прокарах устни по шията ѝ. Дъхът ѝ застина в гърлото.
– От известно време съм буден – промърморих, като придвижих устните си надолу по тялото ѝ. Намигнах ѝ, докато изчезвах под завивките. После зарових лице между бедрата ѝ и продължих да закусвам за деня.
Тя извика името ми, а пръстите ѝ се вплетоха в косата ми. Аз изръмжах тихо, обичайки да се губи в мен. Точно както знаех, че ще стане, тя започна да движи бедрата си, като се качваше на лицето ми, докато я изяждах. Наслаждавах се на сладките, съблазнителни стонове, които се изтръгваха от устните ѝ.
Не спрях, докато тя не свърши в устата ми. След това, преди да успее да слезе напълно от височината, на която я издигнах, се плъзнах вътре в нея и ни преобърнах, така че тя да е отгоре. Поставих ръце на дебелите ѝ бедра и ѝ позволих да определя темпото, да ме възседне, както искаше.
С ръце на гърдите ми тя въртеше бедрата си, а лицето ѝ бе картина на чист екстаз. Тя нямаше представа колко шибано красива е, когато напълно се отпусна с мен.
Когато най-накрая свърши, я придърпах към себе си, обгръщайки раменете ѝ с една ръка. След това хванах дупето ѝ с другата си ръка и продължих да я чукам, както исках, като взех от нея каквото ми трябваше, преди да свърша в нея, предизвиквайки още един от оргазмите ѝ.
– Ебаси – изхриптях след това, а сърцето ми заби в гърдите.
– Мхм – промълви тя, дишайки неравномерно в ухото ми. Изгладих ръката си по гърба ѝ. – Мисля, че искам да се върна да спя.
Засмях се тихо и я плеснах по дупето.
– Не може, бейби. Имаме работа.
Тя изръмжа.
– Аз се отказвам.
Засмях се и седнах, като я държах до себе си, докато се плъзгах към ръба на леглото.
– Държа те – уверих я, докато я носех към банята.
Само че когато я вкарах в банята, вместо да се изкъпем, както трябваше, отново я придърпах към стената на душа.
След това я плеснах по дупето, докато бързо се къпех.
– Побързай, иначе ще закъснеем.
Тя ме погледна, докато спираше да си мие косата.
– Всичко това е по твоя вина – измърмори накрая тя, като поклати глава.
Усмихнах ѝ се.
– О, знам, но все пак – побързай. Ако го направиш, ще накарам някое от момчетата да ти донесе кафе и глазирана поничка от „Розана“.
Тя изплези език срещу мен, когато излязох от душа.
– Така или иначе ще го получа – напомни ми тя.
Извъртя Винсънтх очи, но не отговорих. Знаех и това. Винаги някой я чакаше на работа, независимо дали спирах по пътя, за да ѝ го донеса сам.
Без кафе жената ми беше абсолютен ад, а момчетата предпочитаха да победят този демон възможно най-скоро.

Назад към част 12                                                      Напред към част 14

Глава 12
СКАЙЛЪР

Кайл продължаваше да държи ръката ми в своята, докато слизахме по стълбите към мазето. Деймън беше пред нас, а Винсънт – зад нас. Щом се озовах на равната, студена, бетонна повърхност на пода в мазето, Деймън и Винсънт се преместиха да застанат до Грант.
– Какво, по дяволите, е това? – Изръмжа Грант.
Погледнах надолу към ръцете му. И на двете им липсваха пръсти. Вдигнах очи към Кайл. Той само сви рамене.
– Няма полза от пръстите му, щом е отказал да подпише документите ти за развод.
Подсмръкнах от забавление. Устните на Кайл се размърдаха. Обърнах се към Грант.
– Документите за развод се подават.
Грант сви рамене.
– Това не променя нищо, скъпа – изръмжах аз. – Аз винаги ще бъда първият мъж, с когото си била. Не го забравяй, по дяволите.
Скръстих ръце на гърдите си, като се засилих срещу думите му и болезнените, горчиви напомняния за миналото ни заедно.
– Може да си бил първият ми за всичко, Грант, но Кайл ще бъде последният ми. – Издърпах ризата си през главата, без дори да ми пука за голотата ми. Грант се беше погрижил да не го изпитвам. Бях се научила да се имунизирам срещу това след всички пъти, когато ме беше чукал пред мъжете си.
Очите му пламнаха от ярост.
– Ти, кучко – изръмжа той.
Повдигнах рамене и се обърнах към Кайл. Очите му пробягаха по горната част на тялото ми, преди да хване с шепа тъмната ми коса и да дръпне главата ми назад, покривайки устните ми със своите. Изстенах, когато другата му ръка се плъзна по извивките ми, преди да хване талията ми и да ме дръпне по-близо до себе си.
Всичко освен Кайл отпадна, точно както винаги се случваше с него.
Той пусна косата ми и плъзна ръка по гърба ми, докато стигна до закопчалката на сутиена ми. Оставих го да се плъзне по ръцете ми и да падне на пода между нас. Той изръмжа тихо, като наведе глава и взе лявото ми зърно между зъбите си, захапвайки го нежно. Изкрещях името му, пръстите ми се заплетоха в косата му, докато той опустошаваше душата ми.
Изпищях от шок, когато той внезапно ме вдигна и ме положи по гръб върху одеялото. Все още обаче усещах студа на пода и се разтреперих. Чух Грант да казва нещо, но бях толкова потънала в тъмните очи на Кайл, че дори не му обърнах внимание.
– Ето ти го – изръмжа Кайл. – Очите ти винаги са насочени към мен, момиченце.
Той свали раменете си и издърпа ризата си през главата. Винсънт взе елека от него, като го преметна през ръката си.
Препусках гладно с очи по Кайл, попивайки всеки твърд, тонизиран сантиметър от него. Мускулите му се огъваха при всяко негово движение.
Той беше съвършен – красива скулптура.
Беше шибано произведение на изкуството.
– Не отвръщай поглед – чух Деймън да ръмжи. – Тя е негова. Тя вече не е твоя и ти ще гледаш как той я има.
Кайл лукаво се усмихна към мен, което отново успокои нервите ми. Коленичи между краката ми, разкопча дънките ми и ги свали заедно с бикините, оставяйки ме напълно гола пред него. Вдъхнах рязко, когато хладният въздух на мазето обля нагорещената ми кожа.
– Ебаси да – изръмжа Кайл.
Повдигна бедрата ми и плъзна езика си между гънките ми, след което нежно засмука клитора ми. От устните ми се откъсна остър вик, който се получи от внезапния натиск, а ръцете ми се свиха в одеялата под мен.
Кайл затегна хватката си върху бедрата ми и направи магия с устата си, докато не се озовах на ръба. И тъкмо когато щях да падна, той ме постави обратно и премести масивното си тяло върху моето.
Мигновено обвих краката си около бедрата му и се надигнах, докато той се плъзгаше дълбоко в мен. Устните му се движеха по шията и гърдите ми, смучеха и хапеха кожата, докато той продължаваше да ме чука силно и бързо, карайки ме да се преобръщам през ръба отново и отново.
Той дори не беше излязъл от дънките си, но на мен не ми пукаше. Бях толкова изгубена във всичко, което беше той – начина, по който изръмжа името ми, начина, по който тялото му се усещаше върху моето, начина, по който мускулите му се огъваха под докосването ми всеки път, когато се напъваше.
Той се наведе и обгърна гърлото ми с ръка.
– На кого принадлежиш? – Поиска да знае той.
Устните ми се разтвориха. Бях толкова близо.
Той забави движенията си. Заплаках.
– Зададох един шибан въпрос, Скай. На кого, по дяволите, принадлежиш?
– На теб! – Изкрещях. Той отново се втренчи в мен – този път по-силно. – Кайл, принадлежа на теб!
Светът ми се разпадна около мен.

***

– Спокойно, бейби – успокои ме Кайл, докато увиваше одеялото около голото ми тяло.
– Стаята се върти – промълвих, докато той се опитваше да ме изправи.
Усетих, че под главата ми се поставя нещо хладно и кожено. Затворих очи, слушайки как Кайл се мърда, обличайки се отново.
– Не си по-добър от мен – засмя се Грант. – Аз постоянно я чуках пред мъжете си.
– Точно в това грешиш, глупако – изпъшка Кайл. – Тя ме помоли да я чукам пред теб. – Грант млъкна подозрително. Усетих как Кайл ме вдига от пода, а одеялото все още е увито около мен. – Тя е моя, шибаняк, и денят, в който съдията подпише документите за развод, е последният ден, в който ще дишаш – обеща Кайл.
– Искам да спя – промълвих аз.
Кайл допря устни до върха на главата ми.
– Ще те заведа горе – увери ме той.
След като се озовахме в стаята, Кайл внимателно ме положи на леглото и размота одеялото от мен.
– Трябва да те почистя, бейби. Свършването ми капе по краката и дупето ти.
Сънливо го подканих да слезе при мен с един пръст.
– Какво ще кажеш просто да продължим да ме правим мръсна? – Попитах го.
Той се засмя.
– Жена, с това темпо ще забременееш – хапче план Б или не.
Повдигнах рамене.
– Аз съм твоя, нали? – Попитах го. Очите му светнаха, ноздрите му се разшириха. – Защо да не ме поискаш по всеки възможен начин?
Той изръмжа тихо, почти като че ли воюваше в себе си.
– Скай, бейби, ти току-що си излязла от един гаден брак.
Повдигнах рамене.
– Ти не си като него, Кайл. И аз искам да бъда изцяло твоя.
Той преглътна тежко.
– Сигурна ли си?
Кимнах.
– Сто процента – уверих го.
С ръмжене той издърпа блузата си над главата и премести тялото си върху моето, а устните му ме целунаха жестоко.

***

Когато се събудих късно на следващата сутрин, леглото до мен беше празно и студено. Със стон бавно маневрирах с изключително болезненото си тяло от леглото, като всяка стъпка към банята ми се струваше като агония.
Кайл имаше дивашко поведение, когато се чукаше, това беше сигурно.
– Спокойно, бейби – обади се Кайл, докато влизаше в стаята с чаша кафе в ръце. Бързо я постави и ми се притече на помощ, като внимателно повдигна болното ми тяло върху плота в банята. Даде ми бърза целувка.
– Сутрешен дъх – погледнах го, докато закривах уста си с ръката, за да не се изкуши да го направи отново.
Той извъртя очи към мен.
– Жена, целунах те с дъх на пишка, след като ми направи свирка. Не се притеснявам за сутрешния дъх.
Бузите ми изгоряха от униние. През целия си живот съм била откровена, но Кайл определено ме беше победил в това отношение. Сякаш нямаше абсолютно никакъв филтър в шибаната си уста.
Той отиде до ваната и пусна водата. След това се върна при мен.
– Колко е часът? – Попитах го.
– Почти обед – съобщи ми той.
Очите ми се разшириха от ужас.
– Гаражът, Кайл!
Той се засмя.
– Оливия получи офиса, а момчетата знаят какво правят. Повярвай ми, мога да си взема почивен ден, за да се погрижа за теб. Тялото ти е преминало границите на възможностите си.
Свих очи към него.
– Може би защото някой се чука толкова грубо? – Отвърнах му язвително.
Той се усмихна.
– Ако си спомням обаче, ти беше тази, която казваше:
„О, ебаси, да, Кайл, по-силно“ – имитираше той с висок глас.
Бузите ми изгоряха и го ударих по гърдите. Той се засмя.
– Боже, ти можеш да бъдеш такъв задник – промълвих аз.
Той се наведе напред и ме целуна. Обвих ръце около врата му, наслаждавайки се на тази сладка, любяща страна на Кайл. Той прокара ръка по корема ми, докато се отдръпваше.
– Ако искаш бебе от мен, знаеш, че трябва да се омъжиш за мен, нали?
Извъртях очи към него.
– Казваш това, сякаш се страхувам да се омъжа за теб.
Той сви рамене, лицето му беше тържествено.
– Просто знам историята ти с Грант, момиченце.
Лицето ми омекна. Протегнах ръка нагоре и погалих бузите му.
– О, Кайл – прошепнах аз. – Този мъж може и да е съсипал част от мен, но аз знам какво искам и искам теб. Искам да ти принадлежа по всеки един начин, по който мога. – Очите ми се насълзиха. – Ти ме спаси, Кайл; спаси ме по повече начини, отколкото някога ще разбереш.
Той обгърна шията ми и придърпа устните ми обратно към своите.
– Тогава посочи дата и ще се оженим.
– Следващият уикенд, след като разводът ми бъде финализиран? – Попитах го. На устните ми се появи усмивка. – Мислиш ли, че клубът ще е отворен за полет до Вегас?
Той се засмя, а в очите му блеснаха искрици.
– Питаш дали група мотористи биха били отворени да летят до единствения град в света, където могат да играят хазарт, да пият и да си лягат с когото искат? Това е глупав въпрос, момиченце.
Усмихнах се.
– Тогава Вегас?
Той кимна.
– Вегас, бейби.

Назад към частр 11                                                          Напред към част 13

Глава 11
КАЙЛ

Нанси влезе в офиса на гаража, докато обсъждах с клиент цените на някои части. Оливия се усмихна и веднага пое работата, като ми позволи да видя от какво има нужда Нанси, като се има предвид, че тя държеше папка, в която предполагах, че са документите за развода на Скайлър.
– Трябва твоята жена да се подпише върху тях – каза ми тя.
Взех химикалка от бюрото.
– Нека отида да я взема. Помниш къде е стаята за почивка, нали?
– Да – отговори Нанси и ме последва през вратата в гаража. Тя се вмъкна в стаята за почивка, докато аз отидох да разсея Скайлър от автомобила, по който работеше.
– Скъпа, имам нужда да си починеш за няколко минути.
Тя ме погледна объркано, докато вадеше от джоба си парцал за смазване и избърсваше ръцете си в него.
– Какво става? – Хубавото ѝ лице беше леко набраздено от объркване, докато ме гледаше.
– Нанси има нужда да подпишеш документите за развод – казах ѝ аз.
Лицето ѝ се отпусна, а напрежението напусна раменете ѝ толкова много, че те почти увиснаха.
– Искаш да кажеш, че е успяла да накара Грант да ги подпише?
Усмихнах ѝ се, харесваше ми колко безгрижна изглеждаше най-накрая. Никога не бях осъзнавал колко много напрежение носеше със себе си, докато не разбра, че най-накрая ще бъде напълно свободна от Грант Уудс.
– Логан е адски добър в това, което прави – казах аз. – Хайде. Тя е в стаята за почивка и те чака.
Скайлър се отдалечи от колата и се придвижи към стаята за почивка. Вмъкнах се в стаята зад нея, като затворих вратата след себе си, за да ѝ дам малко уединение.
– Успяхте ли да получите подписа му върху документите? – Попита я Скайлър.
Нанси кимна.
– Искам да съм сигурна, че това е, което искаш, Скайлър. Знам, че искаш да се разведеш с него, но искам да съм сигурна, че това, което изложих тук, е наред. Помислих си, че щом клубът трябва да се намеси, за да ти помогне с това, значи ти не искаш нищо от него.
Скайлър кимна.
– Правилно си предположила.
– Добре. Така че, за да стане процесът бърз и лесен, в документите за развода записах, че не искаш нищо – искаш всичко да остане за него. С малко ровене открих, че всичко, което притежава, е напълно изплатено, така че това не би трябвало да притеснява съдията. Той би трябвало да може да прегледа всичко това и да се съгласи с него. Смятам, че до края на седмицата ще бъдете напълно разведени.
– Свята работа – издиша Скайлър.
И тогава се разплака.
– О, бейби – прошепнах аз, докато се приближавах към нея. Бързо седнах до нея и я придърпах в прегръдките си.
– Най-накрая всичко ще свърши – заплака тя.
– Свърши в момента, в който ти дойде тук и аз те срещнах – казах ѝ честно. – Но да, момиченце, най-накрая всичко свърши.
Скайлър седна и избърса очи, а ръцете ѝ се протегнаха към купчината документи. Подадох ѝ химикалката от джоба си и тя се подписа на всеки ред, който Нанси ѝ посочи.
След като приключи, от нея се изтръгна почти истеричен смях.
– Боже мой, най-накрая всичко свърши – прошепна тя.
А после отново се разплака.

***

Скайлър и аз излязохме от стаята за почивка няколко минути по-късно. Очите ѝ бяха подути и подпухнали от плач, но тя беше шибано лъчезарна. Беше адски красива гледка.
Около гаража се разнесоха възгласи и Винсънт беше първият, който я прегърна и я поздрави, че най-накрая се е развела с вече бившия си съпруг.
Брет се облегна на стената до мен, докато я гледах как се смее и шегува с момчетата. Той ме побутна. Измърморих в отговор.
– След като тя най-накрая ще се разведе, ще завържеш ли възела с нея?
Поклатих глава.
– Не веднага – казах му. Брет се намръщи към мен объркано. – Братко, тя току-що излезе от един скапан задочен брак. Има нужда от време, за да бъде себе си.
– Няма да я напуснеш, нали? – Попита той, като звучеше истински загрижен.
Аз изръмжах.
– Ебати не. – Брет се засмя. – Искам само да кажа, че тя просто има нужда от известно време, за да не бъде законно обвързана с мъж. – Повдигнах рамене. – Скайлър е достатъчно смела, за да ми съобщи, когато е готова да направи такава крачка с мен. В момента съм доволен от това, което сме, точно както съм сигурен, че е и тя. Ние се обичаме и се разбираме. Точно сега това е всичко, което трябва да бъде.
Брет ме плесна по гърба.
– Под тази твърда външност ти си добър човек, Кайл.
Аз само похърках. Не бях добро момче, но за нея щях да направя всичко възможно да бъда какъвто и да е.
Тя се обърна и погледна през рамо, като срещна очите си с моите. Усмивка разтегли устните ѝ, което накара тези нейни красиви лешникови очи да заблестят шибано красиво. Приближих се и я обгърнах с ръце, като я издърпах малко нагоре, за да мога лесно да достигна устните ѝ.
Тя се засмя, но бързо се превърна в стон, когато вкарах езика си между устните ѝ и ѝ дадох поздравителната целувка, която тя заслужаваше.
Всичките ми братя се развеселиха.

***

По-късно същата вечер партито беше в разгара си и Скайлър беше малко след като се напи, но аз се наслаждавах на всеки миг, в който тя най-накрая се отпусна.
Усетила погледа ми върху нея, тя се запъти към мястото, където седях с Брет и Винсънт, като поклащаше допълнително бедрата си. Съблазнителна усмивка изкриви устните ѝ, когато постави бутилката с водка на масата и разкрачи краката си, а путката ѝ се настани точно срещу члена ми.
Очите ѝ заблестяха с течна топлина и аз изръмжах тихо.
– Цяла нощ не си мръднал от този стол – промърмори тя, а носът ѝ се плъзна по колоната на гърлото ми.
– Уверявам се, че няма да се нараниш, бейби – казах ѝ честно.
Тя ме погледна.
– Още не съм пияна, Кайл. Пияна съм, да, но все още взимам ясни решения.
Плъзнах ръката си под ризата ѝ, точно толкова, колкото да се облегна на гладката вдлъбнатина на талията ѝ.
– Струва ми се, че си и възбудена като дявол, бейби.
Злобна усмивка наклони устните ѝ.
– Винаги съм, когато става дума за теб – засмя се тя. Тя прокара ръце под ризата ми, плъзгайки ги по коремната ми преса. Въздъхнах. Обичах да ме докосва по този начин и честно казано, не ми пукаше дали братята ми гледат.
– Искам да направя нещо, но не съм сигурна дали ще се съгласиш.
– Какво е то?
– Искам да ме чукаш пред Грант.
Отметнах глава назад, като я погледнах с присвити очи. Тя беше смъртно сериозна. Но ако го направех, това означаваше, че трябва да взема поне двама братя с мен, за да съм сигурен, че Грант няма да опита някоя глупост. Може и да го държахме под ключ, но не рискувахме някой затворник да избяга.
– Не само Грант ще ни наблюдава – предупредих я аз.
Тя сви рамене.
– Планираш ли да споделиш?
Изръмжах, а очите ми проблясваха опасно при мисълта да я споделя с когото и да било.
– Не, по дяволите не – изригнах.
Тя сви рамене.
– Тогава не виждам проблем. Не съм грубиянка. Но той ме държеше в плен толкова шибано дълго, Кайл, и унищожи част от мен, която никога няма да мога да сглобя отново. – В очите ѝ се появи уязвимост. – Бях най-ценното му притежание и искам най-накрая да ме изтръгнеш от шибаната му хватка.
Хванах я за косата, принуждавайки я да задържи тези уязвими очи, вперени в мен.
– Сигурна ли си, че това е, което искаш?
Тя кимна.
– Никога не съм била по-сигурна в нещо на света, Кайл. Искам да го нараня.
Кимнах веднъж.
– Кого искаш в мазето с нас?
Тя преглътна тежко, изведнъж изглеждаше нервна. Търпеливо изчаках. Изцяло от нея зависеше дали ще го направим, или не. Ако това беше нещо, което тя трябваше да направи, за да ѝ помогне, тогава да го еба, щях да я чукам пред Грант цяла проклета нощ, защото знаех, че в момента, в който започна да докосвам тази жена, очите ѝ ще бъдат само за мен.
– Винсънт и Деймън – каза ми тя накрая.
Устните ми потрепнаха от забавление.
– Деймън? – Попитах.
Тя сви рамене.
– Той е толкова… безчувствен. Това помага.
Вдигнах рамене и леко я потупах по дупето.
– Стани, момиченце.
Тя се изправи и хвана ръката ми в своята, свързвайки пръстите ни, веднага щом и аз се изправих. Винсънт, който беше чул разговора, ми кимна веднъж.
– Ще отида да взема Деймън.
Лицето му беше напълно сериозно. Той знаеше също толкова добре, колкото и аз, че когато ставаше въпрос за нашите жени, правехме всичко, което беше необходимо, за да им помогнем.
Хванах брадичката на Скайлър и наклоних главата ѝ назад, като покрих устните ѝ с моите.
– Влизам суров – тихо я предупредих. Очите ѝ блеснаха, в тях отново се натрупа онази топлина, която скриваше уязвимостта ѝ. – На сутринта ще ти купим хапчето план Б.
Тя кимна и стегна ръката си около моята, когато Винсънт излезе от параклиса с Деймън до него. Деймън кимна веднъж към мен, показвайки, че разбира какво ще се случи.
Погледнах обратно към Скайлър.
– Сигурна ли си на сто процента в това? – Попитах я.
Тя кимна, като леко наклони брадичката си нагоре. В гърдите ми се завихри гордост заради нея. Тази жена нямаше никаква шибана представа колко е смела.
– Сигурна съм – каза ми тя.
Кимнах веднъж и я поведох към вратата на мазето.

Назад към част 10                                                       Напред към част 12

Глава 10
СКАЙЛЪР

Когато се събудих, леглото до мен беше празно, а мястото на Кайл беше студено. Намръщих се и седнах, превивайки се от болка. Майната му, Кайл ми беше направил проклетия номер снощи. Никога досега тялото ми не е било възпалено от секс.
Бавно се измъкнах от леглото и се запътих към душа. Направих гримаса. Всички долу щяха да разберат без съмнение какво се е случило между мен и Кайл. Дори не можех да ходя както трябва.
След дълъг душ се облякох в чифт панталони и тениска. Когато успях да сляза долу, всички вече се бяха събудили. Кайл излизаше от мазето, а ръцете му бяха покрити с кръв. Очите ми се разшириха от ужас.
– Спокойно, бейби – успокои ме той, докато отиваше до мивката зад бара. – Не е моя.
– Той все още е жив? – Попитах го, дишайки по-леко сега, когато знаех, че Кайл не е този, който е пострадал.
Кайл кимна. Въздъхнах.
– Жалко – промълвих аз.
Кайл се ухили. Влезнах в кухнята, а Кайл избухна в смях. Обърнах се и му се намръщих. Той само ми се усмихна, а в очите му блесна гордост.
– Ти си копеле – изсъсках накрая.
Той отново се разсмя.
– Може и така да е, но снощи със сигурност си получила моя хуй.
Уокър се засмя, докато се промъкваше покрай мен, за да влезе в кухнята. Кайл ме обгърна в обятията си и притисна нежна целувка към устните ми, която моментално потуши борбата в мен.
– Развесели се, момиченце. – Той допря носа си до моя. – Всички ще влезем да поиграем на надлъгване в гаража, докато е още затворен. Остани тук и си почини.
– Не – казах му.
Той въздъхна, въртейки очи.
– Мале, ти едва ходиш.
Повдигнах рамене.
– И какво? Искам да ти помогна, Кайл. Това е моята работа.
Той затвори очи, сякаш търсеше търпение в себе си.
– Жена, казвам ти не. Трябва да си починеш и да дадеш време на тялото си да се излекува от претоварването.
– Това не е по моя вина – отвърнах аз, като присвих очи към него.
Двамата с Кайл задържахме равномерно погледите си за няколко мига, преди той да въздъхне раздразнено, да се отдръпне от мен и да вдигне ръце във въздуха. На устните ми се появи горда, доволна усмивка.
– Добре, жено, но не идвай да ми плачеш, когато по-късно едва ще можеш да функционираш.
Повдигнах рамене.
– Няма да го направя – обещах.

***

Трябваше просто да го послушам – трябваше просто да си остана вкъщи и да си почина, както той искаше от мен.
Всяка шибана част от тялото ми крещеше в знак на протест, но не позволих дискомфортът ми да проличи на лицето ми, макар да знаех, че всеки може да разбере по начина, по който се движа, колко много ме боли.
Кайл беше затънал в документи с Оливия в офиса. Явно беше нормално за застрахователите и прочие да се разхвърлят в офиса след няколко почивни дни.
– Жена, стига толкова – нареди Кайл, докато излизаше от офиса с Брет зад гърба си.
Въздъхнах.
– Кайл, добре съм. – Но всъщност не бях.
Без да ми даде възможност да възразя, той ме вдигна от краката ми и ме занесе в офиса. Внимателно ме постави на дивана. Не можах да се сдържа – въздъхнах с облекчение, защото болното ми тяло най-накрая си почиваше.
– Ето защо ти казах да си останеш вкъщи и да си починеш – измърмори Кайл. – Знаех, че това ще се случи.
Усмихнах му се, опитвайки се да облекча настроението му.
– Не дойдох да се оплаквам.
Устните му потрепнаха. С невярващо поклащане на главата той ме целуна бързо по устните.
– Предполага се, че трябва да съм разгневен от теб, жено.
Усмихнах се.
– Как можеш да се ядосваш на това лице? – Попитах го.
Той извъртя очи.
– Оливия се прибра вкъщи. Подредихме всичко. Аз ще отида да довърша тази кола, по която ти работеше. Поспи малко – нареди той.
Целуна ме още веднъж, преди да изгаси осветлението в офиса. Настаних се удобно на дивана и след няколко минути издъхнах.

***

Пени беше развълнувана, когато същата вечер влязох в клуба с Кайл.
– Здравей, добре ли си? – Попитах я.
Тя поклати глава.
– Не. Трябва да се подготвя за благотворителна вечер и забравих да осигуря детегледачка. Оливия не може, защото отива с мен. И Купър също трябва да дойде с мен, тъй като е президент.
– Мога да гледам Джейла и Райкър – уверих я аз.
Никога през живота си не бях виждала някой да изглежда толкова облекчен.
– Сигурна ли си? Те са толкова диви. Не искам да се претоварваш.
– Ще се справя – уверих я аз. – Отиди вкъщи да се приготвиш. Аз съм с децата.
Тя ме прегърна.
– О, слава Богу. Ти си спасител на живота. – Тя ме пусна. – Във фризера имам ястия за микровълнова фурна за тях, които могат да ядат за вечеря. Ако огладнеят преди това, в килера има плодови закуски. Могат да си вземат по една опаковка. Без сок или газирана напитка. По това време на денонощието се пие само вода. Не им позволявайте да те тормозят, за да им дадеш нещо, което не трябва да ядат.
– Разбрах – казах ѝ с усмивка. Тя изпусна тежък дъх.
– Добре – мисля, че това покрива всичко. Ако имаш нужда от помощ, просто се обади на мен или на Купър. Можем да ти помогнем да преминеш през какъвто и да е проблем – увери ме тя.
– Би трябвало да съм добре, Пени.
– Още веднъж ти благодаря. – Тя ме прегърна и се втурна през вратата.
Кайл обви ръце около кръста ми отзад.
– Защо имам чувството, че току-що вкара и двама ни за една нощ в ада?
Повдигнах рамене.
– Не може да е толкова лошо. – Повдигнах рамене. – Те са само малки деца.
Кайл изхърка.
– Нямаш никаква шибана представа за какво си ни записала, бейби. – Той ме целуна по бузата. – Дай ми да взема Брет, ще ни е нужен.
Намръщих се.
– Кайл, те са само малки деца. Държиш се така, сякаш ще подпалят клуба.
Той изхърка, като ме пусна, отивайки да търси Брет.
– Могат, ако им обърнем гръб за част от секундата.
Извъртях очи. Трябваше да е прекалено драматичен. Нямаше как тези деца да са толкова лоши.

***

И точно както си мислех, те не бяха. Не се нуждаех от помощта на Кайл или Брет въпреки това, което двамата мъже се опитваха да ми кажат. Оставих ги да поиграят малко навън и да изразходват енергията си, а след това се свих с тях горе в стаята им, за да гледаме анимационен филм.
Вечерята мина гладко. Те изядоха цялата си храна без оплаквания. Не се скараха през целия следобед и вечер. Банята мина лесно и Кайл облече Райкър, а аз облякох Джейла.
Пени и Купър се върнаха в клуба малко след полунощ. Пени носеше гореща рокля, която беше едновременно елегантна и секси. А Купър не можеше да откъсне очи от нея.
– Добре ли са? – Прошепна тя, когато забеляза, че и двете ѝ деца са заспали.
Кимнах.
– Всъщност бяха малки ангелчета – казах ѝ. Успях да се измъкна от леглото, без да ги събудя.
Пени бръкна в чантата си и извади пари. Веднага поклатих глава и се отдръпнах.
– Пени, не – казах ѝ. – Наистина – ти и клубът ме приехте безрезервно и всички вие ми помогнахте толкова много. Не искам заплащане.
Тя се намръщи.
– Сигурна ли си? – Попита тя. – Винаги плащам на Оливия и Брет…
– Пени, казах не – казах ѝ твърдо, но нежно. – Харесваше ми да гледам децата. Когато не се разкъсват помежду си, те всъщност са много сладки и добре възпитани.
Тя се усмихна, а очите ѝ се наляха със сълзи.
– О, това е толкова мило – изсъска тя. Прегърна ме. – Благодаря ти. Понякога една майка има нужда да знае, че си върши добре работата.
Засмях се и я прегърнах обратно.
– Ти си страхотна майка, Пени.
– Да, така е – тихо се съгласи Купър, когато я пуснах. Той я придърпа в прегръдките си и притисна целувка към слепоочието ѝ. – Благодаря ти, че гледаше децата, Скайлър.
Повдигнах рамене.
– Не беше проблем – казах му. Приех това като знак да си тръгна и се измъкнах от стаята, като затворих тихо вратата след себе си. Кайл и Брет все още бяха долу и играеха видеоигра на телефоните си, но и двамата вдигнаха очи, когато слязох.
– Какво, по дяволите, даде на тези деца, за да се държат толкова добре? – Попита Брет.
Засмях се.
– Любов и искреност – отвърнах аз.
Той се намръщи.
– Неудачник – измърмори той.
Кайл го бутна, събаряйки Брет от стола му. Засмях се. Кайл се изправи и хвана ръката ми в своята.
– Готова ли си за лягане, бейби?
– Никакъв секс – казах му веднага.
Той се разсмя, а очите му светнаха от забавление.
– Дори езика ми ли не, бейби?
– Отвратително – измърмори Брет.
Бузите ми потъмняха, докато удрях Кайл по гърдите.
– Лазиш ми по нервите – промълвих.
Той се усмихна.
– Но ти го обичаш.
Е, със сигурност не можех да отрека това.

Назад към част 9                                                                Напред към част 11

Глава 9
КАЙЛ

Щом качих Скайлър горе в стаята си, заключих вратата зад нас, хванах я за косата и придърпах устните ѝ към моите. Тя изстена и разпери ръце върху гърдите ми, след което ги плъзна нагоре и по раменете ми, за да обвие ръцете си около врата ми.
Възнамерявах да спазя обещанието си към нея.
Тази жена щеше да бъде чукана върху всяка мебел в стаята ни.
Не бях нищо, ако не бях мъж, който държи на думата си.
Плъзнах ръцете си под блузата ѝ, лесно разкопчах сутиена ѝ и след това плъзнах ръцете си обратно надолу, за да хвана подгъва на блузата ѝ.
Без да се налага да я подканям, тя вдигна ръце над главата си, позволявайки ми да издърпам блузата ѝ през главата. Тя пусна ръцете си, позволявайки на презрамките на сутиена ѝ да се плъзнат надолу, докато той падна на пода в краката ни.
Съвършенство. Тази жена беше чисто. Шибано. Съвършена.
Притиснах с меки целувки колоната на гърлото ѝ и тихо изстенах от благодарност, когато тя наклони врата си назад, предоставяйки ми още по-голям достъп до гладката ѝ, кремава кожа.
Стиснах леко двете ѝ гърди, преди да притисна зърната ѝ и да ги завъртя между палеца и показалеца си. Тя изрече името ми, ръцете ѝ се вдигнаха, за да стиснат раменете ми, ноктите ѝ се впиха леко, когато го направих отново, изкарвайки секси задушевен стон от гърлото ѝ.
Планирах да накарам тази жена да хрипти, докато приключа с нея.
Тя се нахвърли върху елека ми, а аз я отблъснах със злобна усмивка, преди да издърпам блузата си с дълъг ръкав над главата си и да я хвърля настрани. Тя въздъхна, а ръцете ѝ се вдигнаха, за да преминат по гърдите и корема ми. Останах неподвижен – просто я гледах – оставяйки я да се увери, че съм тук с нея.
Накрая тя ме погледна с тези шибани хипнотизиращи лешникови очи. Приех това като знак и освободих косата ѝ от кока, за да мога да прокарам пръсти през нея.
Дръпнах малко главата ѝ назад и покрих устните ѝ с моите. Тя нетърпеливо ми отвърна на целувката, но не се опита да ме надвие, позволявайки ми да запазя инициативата и да определям темпото.
Това е моят тип жена.
Пуснах косата ѝ и плъзнах ръцете си надолу по тялото ѝ, докато стигнах до копчето на дънките ѝ. След като го разкопчах, дръпнах и дънките, и бикините ѝ надолу по краката. Тя изхвърли обувките си и най-накрая беше шибано гола, точно както я исках.
– Готова ли си за това, бейби? – Попитах я.
– Да – измърмори тя, а ръцете ѝ се вдигнаха, за да стиснат тила ми. Тя придърпа устните ми към своите. – Чукай ме, Кайл.
Сигурен съм, че не е нужно да ми се казва два пъти.
Вдигнах я и я поставих върху нощното шкафче. Облизах си устните, разтворих бедрата ѝ и коленичих пред нея.
– Кайл, какво – о, да еба – изстена тя, когато зарових лице между дебелите ѝ бедра и плъзнах език между гънките ѝ.
Завъртях езика си около клитора ѝ и леко захапах малкото снопче нерви, след което леко го засмуках. Тя се дръпна, но аз притиснах ръце към бедрата ѝ, задържайки я на място, оставяйки я напълно на моя милост.
Не след дълго тя напълно изпадна в екстаз заедно с мен и започна да се върти по лицето ми. А когато най-накрая свърши? Излизах всяка шибана капка, слушах я как вика името ми, ръцете ѝ ме дърпаха за косата, докато се опитваше да се отдалечи, но аз не спирах.
Повдигнах я и я изправих на крака.
– Ръцете на скрина – наредих аз. – Наведи се.
– Кайл, не мога…
Хванах я за брадичката и вдигнах лицето ѝ към моето.
– Да, можеш – казах ѝ. Тя преглътна трудно, а очите ѝ блестяха с толкова много топлина, че членът ми буквално пулсираше в отговор. – Обещах да те чукам по всички повърхности в тази стая. И смятам да изпълня обещанието си, момиченце.
Тя се обърна и послушно се наведе, като постави ръцете си на скрина. Свалих останалите си дрехи и взех презерватив от горната част на скрина. След като го нахлузих на члена си, се плъзнах дълбоко в нея, като изръмжах името ѝ, докато путката ѝ се увиваше около мен.
Тя беше толкова шибано пристрастяваща.
При всеки тласък, който правех, тя отдръпваше дупето си назад и всеки път ме поемаше дълбоко. Не се съмнявах, че всеки мъж долу я чува, но не ми пукаше.
Продължих да я приемам като гладен мъж.
Когато свърши, не ѝ дадох време да се съвземе от оргазма си, преди да я сложа върху бюрото си и да се плъзна обратно в нея, а стените ѝ отново се притискаха около мен, все още пулсиращи от последния ѝ оргазъм.
Обгърнах с ръка тила ѝ, докато закачах левия ѝ крак за ръката си и я избутвах назад. Тя се задъхваше, очите ѝ бяха приковани в моите, докато бавно навлизах и излизах от нея, без да увеличавам или намалявам темпото си.
И да я гледам как се разпада по този начин отново? Може би това беше една от най-красивите гледки, които бях виждал през живота си. Главата ѝ беше отметната назад, тъмната ѝ коса се разпиля по гърба ѝ, докато тя напълно се изгуби в този момент с мен.
– Още малко, бейби – изстенах, когато седнах на стола на бюрото си и я придърпах към себе си.
Тя моментално започна да движи тялото си, приемайки ме бавно и дълбоко, като от време на време променяше тласъците и ъгъла на бедрата си. Прокарах ръце по нея, позволявайки ѝ да поддържа каквото темпо иска.
Исках тя да ме използва – да вземе от мен каквото поиска.
Защото, когато я качих на това легло, най-накрая щях да взема каквото си поискам.
Изискваше се всякаква сдържаност, за да не свърша още сега. Исках да лежи по гръб на леглото под мен, когато най-накрая свърша.
Точно когато си помислих, че няма да мога да издържа повече, тя най-накрая свъърши. Тя изпищя от шок, когато я хвърлих на леглото, преди да преместя тялото си върху нейното и да се вмъкна отново в нея. Преметнах краката ѝ през ръцете си, преди да я поема силно, предизвиквайки силни стонове, хленчене и понякога малки писъци, докато я карах да свършва отново и отново.
Когато свърших, свършихме заедно. Изкрещях името ѝ, докато заравях лицето си в рамото ѝ, а сърцето ми биеше толкова силно, че ми беше трудно да дишам.
На следващата сутрин пиех първото си кафе за деня, когато Купър влезе вътре с адвоката на клуба. Нанси ми се усмихна, докато вървеше към мен, държейки дебел плик. Взех го от нея, докато оставях кафето си.
– Документите за развод между Скайлър и Грант Уудс – обясни тя, когато започнах да го отварям. – Трябват ми само няколко подписа от него върху документите и тогава ще мога да ги подам официално. Тя ще бъде разведена до края на деня, ако успееш да го направиш сега.
Повдигнах рамене.
– Да видим дали ще ми съдейства – казах, докато се придвижвах към мазето.
Тя изхвръкна.
– Помислих си, че ще е някаква извратена гад.
– Единственият начин, по който се движим тук, момиче – подиграх се, докато бутах вратата на мазето. Винсънт седеше на един стол до дъното на стълбите с пистолет в скута си, а до него имаше стоманена бейзболна бухалка.
– Някой идва ли вече да ме освободи? – Попита Винсънт Купър. – Имам нужда от малко проклет сън.
Без да отговаря, Купър тръсна глава към стълбите. Винсънт въздъхна с облекчение и се отправи нагоре по стълбите. Погледнах към Грант. Той спеше на студения, твърд циментов под.
С раздразнено мърморене го ритнах да се събуди. Той се размърда, а разтревожените му очи се срещнаха с моите, преди да се намръщи.
– Трябва да подпишеш тези документи за развод – казах му. – Опитай се да направиш някоя смешна глупост и ще ти отрежа шибаните пръсти.
Той ми се изсмя.
– Няма да подписвам глупости. Клетвите ни бяха, докато смъртта ни раздели, и това е единственият начин да се отървем един от друг.
Приклекнах пред него.
– Помниш ли шибаното ми предупреждение от вчера? – Попитах го. Той стисна челюстта си. – Имам два начина да получа тези подписи. И ако избереш аз да ги фалшифицирам, тогава ще продължа и ще ти отрежа пръстите така или иначе. – Повдигнах рамене. – Няма смисъл от тях, ако не подписваш тези шибани документи.
Той ме погледна и се изплю в краката ми. Аз го ударих с опъкото на ръка. От устата му се разля кръв заедно с един зъб.
– Ебаси – изхриптя той.
– Опитай пак да направиш нещо глупаво – предизвиках го аз. Той само мълчеше. Кимнах веднъж. – И така, какво ще бъде, Грант?
– Няма да подпиша шибаните документи.
Изправих се и подадох документите на Купър.
– Намери Логан и го накарай да се подпише на тези документи. Изпрати ми двама души. Трябва да го задържат неподвижно.
– Нали наистина не искаш да направиш тази глупост? – Попита Грант, като изведнъж прозвуча паникьосан. Очите на Купър светнаха от забавление, докато го слушахме. – Майната му, ще подпиша документите!
– Твърде късно – казах му, без да се обръщам с лице към него. – Не позволявам на хората да променят мнението си.
Купър се засмя, преди да тръгне нагоре по стълбите. Минута по-късно Деймън и Халън слязоха по стълбите. Обърнах се с лице към Грант.
– Дръжте го на земята – наредих, докато вадех ножа от държача на колана си. – Той реши да не подписва документите за развод.
Хален се разсмя, докато гледаше пребледнелия Грант.
– Грешен избор, човече.
– Опитах се да променя решението си…
– Кайл не дава втори шанс – грубо заговори Деймън, докато двамата с Хален започнаха да връзват тялото на Грант за един стълб в средата на стаята, като го държаха неподвижно. След това Хален се облегна на крака на Грант, а той хвана лявата му ръка. Деймън придържаше десния крак на Грант и кимна веднъж към мен.
И да, аз бях болнав ебач, но се наслаждавах на това, че той крещеше от болка, докато бавно отрязвах всеки негов пръст.
Преди да умре, щеше да разбере, че не съм човек, на когото да се противопоставя.
И щеше да си плати за всичко, което е направил на Скайлър.

Назад към част 8                                                     Напред към част 10

Глава 8
СКАЙЛЪР

Някой почука тихо на вратата, докато гледах как Кайл изчезва зад завоя, а сега напълно се изгуби от погледа ми. Преглътнах трудно, опитвайки се да игнорирам неприятното усещане в центъра на гърдите си, и се обърнах, за да отворя вратата.
Пени стоеше от другата страна на вратата и държеше чаша с кафе.
– Слез долу – каза ми тя. – Да седиш тук и да чакаш Кайл да се върне, само ще те подлуди.
Приех чашата с кафе, която тя ми подаде, с благодарна усмивка, преди да я последвам надолу по стълбите. Винсънт и Логан вече се бяха събудили. Логан се беше съсредоточил върху компютъра си, но Винсънт вдигна поглед, когато слязохме.
– Здравей, момиче – поздрави той и ми подаде един стол. – Ние сме твоите кучета пазачи, докато мъжът ти се върне – информира ме той.
Устните ми потрепнаха от усмивка.
– Кучета пазачи? – Попитах, силно развеселена от избора му на думи.
Винсънт се усмихна, като кимна.
– Пени скоро ще приготви закуска. Това е обичайната ѝ процедура за подобно нещо.
Отпих глътка от кафето, въздъхвайки с удоволствие от перфектния вкус. Пени знаеше как да направи адски добро кафе. Беше перфектно.
– И така, какво става с гаража? – Попитах, искрено любопитна. Беше средата на седмицата. Хората все още очакваха гаражът да е отворен.
– Вече се погрижиха – заговори Логан, като не откъсваше очи от екрана на лаптопа си, макар че отговаряше на въпроса ми. – Промених гласовата поща в гаража, за да съобщя на всички, че имаме спешен случай в семейството и че гаражът ще бъде затворен до края на седмицата. Могат да очакват, че ще отвори отново в понеделник. – Той грабна чашата си с кафе и отпи глътка. – А Деймън се качи късно снощи и постави табела, на която пишеше същото.
Обгърнах с двете си ръце чашата с кафе.
– Всички вие имате завидно чувство за братство, знаете ли това?
Винсънт сви рамене, докато се облягаше на стола си.
– Ние сме едно семейство тук. Кръвта не определя всичко, момиче. – Той ме погледна. – И с това, че ти си старата дама на Кайл, това те прави семейство. Винаги помни това. Не си сама тук.
При думите му в гърлото ми се образува внезапна буца. Без да мога да отговоря гласно, му кимнах в знак на благодарност. Той се усмихна. Известно време беше тихо, единствените звуци бяха, че всички стават и се движат на горния етаж, докато се подготвят за това, което им предстоеше. Купър и Логан говореха тихо помежду си, като и двамата се бяха сгушили около екрана на компютъра на Логан.
– Кайл е на позиция – обяви Купър. – Той ще бъде от другата страна на пътя от нас. Няма достъп до нищо достатъчно високо, като в същото време остава наблизо.
– Достатъчно високо? – Попитах.
Купър кимна, поглеждайки обратно към компютърния екран пред себе си, когато Логан посочи нещо.
– Кайл седи горе на едно дърво.
– На дърво? – Попитах. – Как, по дяволите, той трябва да пази равновесие, докато стреля? – Попитах.
– Спокойно, момиче – каза Винсънт, опитвайки се да ме успокои, като седна малко напред, когато Купър ми хвърли мръсен поглед за начина, по който му бях говорила. – Кайл знае какво прави. Правил е това многократно преди върху нещо още по-трудно за поддържане на равновесие. Никога не пропуска и никога не се прави на ударен. Твоят човек ще се справи. Всичко ще приключи, преди да се усетите.
– Наистина? – Попитах саркастично. – Защото вече ми се струва, че са минали милион шибани години.
Той просто стисна рамото ми. Предполагам, че знаеше, че нищо, което би могъл да ми каже, няма да ме накара да се почувствам по-добре точно сега – не и докато моят човек не застане отново пред мен и не ме обгърне отново със силните си, стабилни ръце.
Всички се появиха долу, точно когато Пени приключи с приготвянето на закуската. Никога през живота си не бях виждала мъже да поглъщат храната толкова бързо.
Пени се намръщи през масата към мен.
– Не ядеш ли? – Попита ме тя.
Поклатих глава.
– В момента не мога да приема никаква храна – казах ѝ честно. – Ще оцелея с кафе.
Купър похърка, докато поставяше Райкър в скута си. Джейла все още спеше на горния етаж.
– Кайл каза да ядеш – каза ми Купър, очевидно предавайки съобщението на моя човек.
Стиснах челюстта си и поклатих глава.
– Само ще го повърна. Кажи му, че ще ям, когато се върне у дома при мен – жив и здрав.
Купър сви рамене, но предаде съобщението. Въздъхнах и затворих очи, като ми се искаше часовете да минават по-бързо, за да мога да се отърва от кълбото тревога в дъното на стомаха си.

**

Това беше изнервящо. Не знаех как Пени се справяше. Може би защото Райкър и Джейла я разсейваха с играчките и въпросите си – да не говорим за всички спорове и караници, които тези двама малчугани водеха.
– Добре – излез с нас отзад – изведнъж каза Винсънт, като се изправи, а Логан го последва. Той вече беше прибрал лаптопа си и аз знаех, че това означава, че момчетата са на мястото си. Кайл щеше да се заеме с това, като съобщи на Купър, когато Грант и хората му се приближат.
– Какво има отзад? – Попитах, докато се изправях, и взех бутилката си с вода от съседната стая.
– Нещо, което да занимава ума ти, докато всички се върнат – заговори Логан. Той поведе навън, а Винсънт се качи на гърба ми. Когато излязохме навън, Винсънт отиде до едно старо Камаро. Той удари капака му.
– Купих това бебче преди няколко месеца, накарах го да го теглят тук и не съм направил нищо друго с него – каза ми той. – Всичко, което знам, е, че не върви, вътрешността трябва да се претапицира, а отвън – да се боядиса.
Направих гримаса, докато обхождах с очи колата. Да, няма нищо страшно. Тя отчаяно се нуждаеше от боядисване.
– Виждал съм работата, която си свършила в гаража – каза ми той.
– Не работя там от много време – напомних му.
Той сви рамене.
– И? Виждал съм те да работиш достатъчно, за да знам, че знаеш какво по дяволите правиш – направи жест към колата. – Искам да я поправиш. Ще ти плащам по трийсет на час, за да си заслужава времето ти.
Едва не изпуснах бутилката си с вода от шок.
– Тридесет на час? – Изпсувах.
Той кимна.
– Това казах току-що, нали?
Загледах го така, сякаш току-що е загубил ума си. Логан се ухили.
– Осъзнаваш ли колко много ще ти струва това? – Попитах го. – Тази кола се нуждае от часове работа. Това не е малка работа.
Винсънт сви рамене.
– И? Нямаше да предложа, ако не можех да си го позволя, Скайлър. Просто кажи „да“, за да можеш да помогнеш на Логан, а аз да изтегля кутията с инструменти тук, за да можеш да се заемеш с работата.
Повдигнах рамене.
– Ако наистина си сигурен, че не си си изгубил шибания ум, тогава да. Ще го поправя – казах му.
Той кимна веднъж.
– Добре. А сега ни помогни да изнесем този гигантски сандък с инструменти оттук.

***

Момчетата се върнаха – всички освен Деймън и Кайл. Според Купър те бяха на път. И така, продължих да се заравям в дълбините на този автомобил, а от това, което виждах, целият двигател щеше да се наложи да бъде възстановен.
– За колко си купил това парче? – Попитах Винсънт.
Той сви рамене.
– Няколко хиляди.
Подсмърчах, докато се навеждах, за да извадя радиатора от вътрешността на колата. Той отчаяно се нуждаеше от смяна.
– Не бих платила и два шибани долара за тази гадост – казах му. – На практика ще трябва да възстановя този двигател.
Винсънт сви рамене.
– Искам тази кола – каза ми той. – Когато искам нещо, не ми пука колко ще ми струва.
Извъртях очи, докато пъхах гаечния ключ в задния си джоб и вдигнах радиатора от колата, хвърляйки го на земята.
– Това е глупаво.
– Казвам му го от години – заговори Кайл зад мен.
Завъртях се към него толкова бързо, че загубих опора, но той беше точно там, за да ме хване. Щом ръцете му ме обгърнаха, устните му покриха моите.
Обвих здраво ръце около врата му, прилепнах към него, докато той разтваряше устните ми, а езикът му се плъзгаше по моя толкова еротично, че в долната част на стомаха ми започна да ме боли.
– Ти си у дома – издишах, когато той бавно се отдръпна от целувката. Хванах лицето му в ръцете си, а стягането, което беше в гърдите ми, изчезна заедно с онази топка тревога в стомаха ми. – Ти наистина си тук, по дяволите. – Прекарах очи по него. – Непокътнат и жив.
Той ми се усмихна.
– Казах ти, че всичко ще бъде наред, бейби. – Притисна устните си към моите в още една бърза целувка. – Ела вътре. Имам подарък за теб.
– Подарък? – Попитах недоверчиво. – Това ли сте правили с Деймън? – Попитах.
Кайл изхърка, бутна една врата отстрани и ме поведе надолу по едни стълби, а Винсънт и Логан ни последваха.
На пода пред мен, на колене и с вързани зад гърба ръце, беше Грант Уудс – съпругът ми.
Страхът пропълзя по гръбнака ми, но Кайл свърза пръстите ни и нежно стисна ръката ми – мълчаливо напомняне, че вече не трябва да се страхувам от него.
Сега Грант не можеше да ми направи нищо и всичко това беше благодарение на Кайл и Дивите врани MC.
– Дните ти са преброени – предупреди го Кайл със спокоен, тих глас.
– Защо не го прекратиш сега, както направи с останалите ми хора? – Избухна Грант.
Кайл се усмихна.
– Защото ми трябва твоят подпис върху документите за развод, за да мога да се оженя за скорошната ти бивша съпруга.
В очите на Грант пламна ярост. Той понечи да се изправи, но Винсънт го изрита грубо в гърба, запращайки Грант по лице. Логан го издърпа обратно на колене.
– Никой не ти е разрешавал да ставаш от шибаните си колене – изръмжа Логан в лицето му. Тонът на гласа на Логан дори накара кръвта ми да се смрази. – Остани си под Скайлър като парче говно, каквото си.
– Ще ме убиеш, преди изобщо да подпиша тези шибани документи за развод – изсумтя Грант срещу Кайл.
Кайл се усмихна.
– Ако се стигне дотам, нямам нужда от твоя подпис. Нищо, че ще копираме подписа от сватбеното ти свидетелство. – Грант се ухили на Кайл. – Но ти ще бъдеш жив, за да видиш как ти отнемат съпругата. – Кайл пусна ръката ми и уви ръка около гърлото на Грант, като приклекна пред него. – Защото независимо от това чие име стои в момента до нейното в брачното свидетелство, Грант, тя вече е моя.
С това Кайл го пусна и ме хвана за ръка, повеждайки ме обратно нагоре по стълбите.

Назад към част 7                                                    Напред към част 9

Глава 7
КАЙЛ

Премахнах дрехите ѝ за рекордно кратко време. Бях на косъм от това да изгубя контрол – да избухна напълно и да се превърна в разрушителния мъж, за когото се знаеше, че съм.
Но ѝ обещах, че ще се опитам да запазя самообладание, и ето че спазих това шибано обещание.
Дори не отделих време да се съблека. Единственото, което направих, беше да освободя члена си от дънките, да дръпна краката ѝ настрани и да се заровя между топлите ѝ, мокри бедра.
Тя моментално извика името ми, гърбът ѝ се изви от леглото, а перфектните ѝ цици се притиснаха към гърдите ми. Изръмжах, качих краката ѝ на ръцете си и се наведох напред. Новият ъгъл ме изпрати по-навътре в нея. Стените ѝ се притиснаха около мен, а устните ѝ образуваха перфектното „О“. Звукът, който се изтръгна от гърлото ѝ, беше едно от най-сексапилните шибани неща, които бях чувал през живота си.
Тази жена беше шибана богиня.
И красива като дявол.
– О, Боже, Кайл – изхриптя тя, ръцете ѝ се вкопчиха в раменете ми, а острите ѝ нокти се впиха в гърба ми. – О, ебаси! – Извика тя и свърши отново за нула време.
– Майната му, бейби – изръмжах аз. Покрих устните ѝ с моите, целувах я гладно – дивашки. Тя приемаше всичко, което ѝ давах, а устните ми поглъщаха стоновете и хлиповете ѝ. Тя се задъхваше под мен, сърцето ѝ се блъскаше в гърдите ми, докато аз продължавах да я чукам като обладан.
Когато най-накрая свърших, изревах името ѝ, а тялото ми трепереше над нейното. Черни петна танцуваха за миг в погледа ми, когато се претърколих и я поставих върху себе си. Имах нужда да си почина, но не исках да я смачкам.
Тялото ѝ се свлече върху моето, а очите ѝ се затвориха. Допрях носа си до бузата ѝ. Дишането ѝ вече се беше успокоило. Днешният ден беше изтощителен, знаех това. Това – умопомрачителен, горещ като ебане секс – беше това, от което се нуждаеше, за да я приспи най-накрая и да ѝ позволи да заспи.
И това ми помогна да успокоя буйния си нрав отново.
Бавно я свалих от себе си и нежно поставих спящата ѝ форма на леглото. Беше изстинала, но исках да съм сигурен, че няма да я събудя.
Тя отчаяно се нуждаеше от почивка след днешния ден.
След като я покрих, съблякох дрехите си и отидох в банята, за да си взема бърз душ. Знаех, че всички ще обсъждат тактиката, а аз трябваше да се върна там, за да съм в течение. Нямаше никакъв шибан начин да остана тук, когато дойде време да извадим Грант. Двама от другите членове на клуба можеха да останат.
Исках Грант Уудс само за себе си.
Взех си кратък душ и се облякох отново. След като се преоблякох, се наведох над леглото и поставих лека целувка на устните на Скайлър, преди да се измъкна от стаята и да тръгна надолу по стълбите.
Пени ми подаде чиния с храна.
– Знаех, че за нищо на света няма да пропуснеш тази среща, затова ти приготвих ядене. – Очите ѝ се преместиха към тавана. – Тя все още ли спи?
Кимнах.
– Тя има нужда от почивка – казах на Пени и взех чинията с храна, която тя ми предложи с благодарна усмивка.
– Направих ѝ храна. Тя е в микровълновата, покрита с алуминиево фолио. Това е нейната. Вече предупредих другите момчета да я оставят на мира.
Притиснах целувка в горната част на главата ѝ.
– Благодаря, Пени.
Отидох до трите маси, които бяха струпани една до друга, и заех последното свободно място. Купър ми кимна веднъж.
– По-добре? По-добре ли се контролираш?
Кимнах веднъж, давайки му отговора си. Той преглътна малко бира, преди да заговори отново.
– Добре. Логан току-що се върна при мен точно преди всички да седнем да ядем. Камерите са подготвени. Засега изглежда, че идва откъм Олд Лоусън Бридж Роуд. Логан ще ни уведоми, ако плановете се променят. Но там има поле. Логан казва, че е доста обрасло – не е докосвано от няколко години. Така че ще използваме това поле, за да устроим засада на Грант и хората му.
– Винсънт и Логан ще останат тук със Скайлър – каза Деймън, като продължи оттам, откъдето спря Купър. – Кайл иска Грант да е жив. Така че, ранете го, ако трябва, но не го убивайте, по дяволите.
Купър насочи вилицата си в моята посока. Извих вежда към него, докато доизяждах храната си.
– Ти си най-добрият ни снайперист – каза ми Купър. – Трябва да си на позиция преди останалите – някъде, където лесно ще можеш да уцелиш всички. Искам да сведа раните ни до възможния минимум.
– Разбрах, През – казах му аз. Погледнах часовника си. – Колко време имаме, преди да ударят този район?
Купър погледна часовника си.
– Около десет часа и половина – каза ми той. – Всички трябва да приключат с яденето и да си починат. Трябва да бъдем възможно най-бодри, когато излезем там. Тази гадост може да струва живота на някой от нас.
Нито един от седящите там мъже не изглеждаше притеснен от това. Всички отдавна се бяхме примирили с факта, че членуването в това MC може да ни струва живота. Всеки ден си тръгвахме от тази площадка, знаейки, че това може да е последният път, когато си поемаме дъх.

***

Скайлър седеше в леглото с една от моите тениски, а одеялата се бяха събрали около кръста ѝ. Все още беше полузаспала, но искаше да е будна, за да ме изпроводи.
Първо щях да тръгна сам. Разполагах с два часа, преди Грант Уудс да се появи на мястото, където планирахме да му устроим засада, и трябваше да намеря идеалното място, на което да се разположа, преди останалите от клуба да стигнат до него.
Трябваше да мога да видя всичко.
– Наистина ли трябва да отидеш сам? – Попита ме тя, а гласът ѝ все още беше дрезгав от съня.
Кимнах, докато нахлузвах бронежилетката си, пристягайки я плътно към себе си. Тя преглътна трудно, очите ѝ за миг проблеснаха от страх при вида на жилетката, преди да го задуши. Нахлузих блузата с дълъг ръкав, преди да се приближа до нея и да притисна съвършеното ѝ лице в ръцете си.
– Правил съм това многократно преди – уверих я аз. Допрях върха на носа си до нейния. – Знам какво правя. Ще бъда свързан с Купър през цялото време от момента, в който седна на мотора си, за да напусна паркинга на клуба – обещах ѝ.
Тя обгърна китката ми с ръце.
– Обещай, че ще се върнеш при мен? – Помоли тя.
Притиснах устните си към нейните.
– Обещавам, че ще направя всичко по силите си, за да се върна при теб – поправих думите ѝ. Долната ѝ устна потрепери. – Спокойно, бейби – успокоих я и отново допрях устни до нейните. – Не давам обещания, които не мога да изпълня – предупредих я аз. – Да бъдеш с мен – ето какво включва тази работа. Придържай се към Пени. Тя е преминавала през това многократно преди. Тя ще ти помогне да се задържиш на земята, докато ме няма.
Тя си пое дълбоко дъх, като се овладя, преди да кимне с глава. Усмихнах се.
– Това е моето смело момиче. – Изправих се до пълния си ръст и нахлузих коженото яке. Прогнозите бяха, че скоро ще вали, и знаех, че ще се измокря. Температурата също щеше да падне, точно както винаги се случваше тук, когато валеше.
Нахлузих елека си върху него, преди внимателно да издърпам Скайлър от леглото и да заплета пръсти в тъмната ѝ коса, придърпвайки устните ѝ към моите, за да я целуна подобаващо, езикът ми се плъзгаше с нейния толкова шибано еротично, че единственото, което исках, беше да се заровя отново дълбоко в нея.
Но тази работа беше твърде важна. Трябваше да се погрижа за гадния ѝ съпруг вместо нея.
Бавно я освободих.
– Бъди силна за мен – казах И. Взех Bluetooth слушалката си от горната част на скрина и я закачих на ухото си. – Когато се прибера, ще те чукам по всяка повърхност в тази стая, за да можеш да се успокоиш, че съм добре – че съм в безопасност – уверих я.
– Обещаваш ли? – Попита ме тя, а устните ѝ се извиха най-малкото с чувствено обещание.
Очите ми потъмняха, гърдите ми се размърдаха.
– Ебати обещанието, бейби.
Измъкнах се от стаята и се затичах надолу по стълбите. Пени ми подаде чаша кафе, която беше достатъчно охладена, за да мога да я изпия. Купър стоеше зад нея, а ръцете му бяха обвити около кръста ѝ. Бързо преглътнах кафето, като след това поставих чашата на бара.
– Увери се, че сме свързани, преди да си тръгнеш от този парцел, Кайл – каза ми Купър. – Трябва да знам всяка твоя шибана стъпка, която правиш.
Кимнах веднъж.
– Ще те държа в течение, През.
Той кимна веднъж.
– Върви – заповяда той. – Винсънт и Логан вече са станали и са будни. Ще трябва да накарам Пени да се увери, че Скайлър е облечена, преди да допусна двамата дотам. Те ще я пазят в сянка, докато се върнем.
Усмихнах се.
– Тя ще ги изкара по дяволите за тази глупост – предупредих го аз.
Купър сви рамене.
– Ще се справят – увери ме той. – Нищо, по дяволите, няма да се случи на старата ти дама – обеща той.
Вече дори не отричах термина. Вместо това само кимнах веднъж.
– Благодаря, През.
С това излязох от клуба с телефон в ръка, който се свързваше с Купър. Той изръмжа, когато отговори, и това беше цялото потвърждение, от което се нуждаех, за да знам, че моят президент е на линия.
Качих се на мотора си, а очите ми се насочиха към прозореца на стаята ми. Скайлър стоеше там, скръстила ръце на гърдите си. Беше облечена в тесни дънки и черна блуза с дълъг ръкав, а косата ѝ беше вдигната на висок кок, какъвто винаги носеше.
Изстрелях към нея усмивка, докато закопчавах каската на главата си. След това се качих на мотора си и потеглих от паркинга, насочвайки се към Олд Лоусън Бридж Роуд.
Беше време да сложа край на кошмара на моята жена.

Назад към част 6                                                                Напред към част 8

Глава 6
СКАЙЛЪР

Понякога имах чувството, че разкъсването на струпеите от старите рани боли повече, отколкото самата рана.
И докато седях на масата с мъжете от Дивите врани MC, се опитвах да намеря всяка частица сила в себе си, за да премина през това, което трябваше да им кажа, защото щеше да боли адски много.
– Запознах се с Грант, когато бях на шестнайсет години – започнах аз. – Бях на състезание с баща ми. Татко реши да не се състезава тази вечер и вместо това проверихме колите на всички, които бяха в нашия отбор, като правехме бързи малки настройки тук и там, за да сме сигурни, че нашият екипаж ще спечели състезанията тази вечер.
Загледах се в скута си. Говоренето за баща ми все още болеше, особено след като бях в затвора, когато той почина. Все още нямах смелостта да отида на гроба му.
– Грант привлече вниманието ми от другия край на паркинга. Баща ми не беше около мен, затова той дойде да поговори с мен. – Повдигнах безпомощно рамене. – Паднах в капана му.
Потърках длани по изцапаните си с мазнина дънки.
– Баща ми ме предупреди за него веднага щом разбра, че съм влюбена в Грант – опита се да ме предупреди, че Грант Уудс ще ме завлече в дълбока гнусна яма без изход. – Преглътнах трудно. – Не го послушах. В рамките на два месеца, откакто бях с Грант – от това, че бях негово момиче – ме затвориха в затворническо общежитие до осемнайсетия ми рожден ден.
– За какво? – Попита ме Купър.
Вдигнах глава, поглеждайки към мъжа, който носеше президентската лепенка за тази харта.
– Хванаха ме да търгувам с хероин – казах му. – След това, когато ме принудиха да направя тест за наркотици, откриха опиоиди в организма ми, заедно със следи от трева и бензодиазепини.
Купър измърмори и поклати глава, почти сякаш очакваше отговора ми.
– Затворническото общежитие беше сигнал за събуждане – продължих аз. – Затова, когато баща ми дойде да ме види за последен път, го накарах да донесе пари и дрехи и той ги остави на рецепцията за мен, така че когато изляза, да мога да избягам. Знаех, че Грант няма да ме пусне без адски добър бой – или може би дори без смърт. Знаех и бях видяла твърде много.
– Грант Уудс има хора в джобовете си, момиче – заговори Винсънт, привличайки погледа ми към него.
Кимнах.
– Знам – казах му. – Поне сега знам. Тогава не знаех. Така че, когато излязох, готова да взема пътуването, което баща ми беше уредил за мен, Грант беше там вместо този, когото баща ми беше наел, а наетият шофьор беше мъртъв в багажника.
В главата ми изплуваха образи от онзи ден – писъците ми от ужас, когато той натъпка носа ми с парцал с хлороформ и ме нокаутира, мъченията, които бях търпяла дни наред заради смелостта да се опитам да избягам от него.
Кожата ми настръхна само като си го представих.
– Грант ме нокаутира с хлороформ и когато се събудих, се намирах в мазето на къщата му, а подът беше облицован с пластмаса. – Преглътнах жлъчката. Ръцете ми започнаха да треперят. – А той седеше на един стол, пушеше цигара и чакаше да се събудя отново.
Усетих как ръцете на Кайл се преместват върху раменете ми, стискайки ги нежно, преди просто да остави ръцете си да почиват там, а силата му се просмукваше в мен, давайки ми сили да продължа.
– Грант ме преби и ми счупи няколко кости, докато го правеше. – Стиснах очи и си поех дълбоко дъх. – Няколко дни по-късно ме захвърли на верандата на баща ми, когато най-накрая беше изхвърлил цялата си ярост от организма си. Трябваше да ме оперират. Имах вътрешен кръвоизлив – наложи се да ми отстранят далака. Всичките ми ребра от дясната страна на тялото, с изключение на три, бяха счупени, а едно от тях беше пробило белия ми дроб. – Ръцете на Кайл се стегнаха върху рамото ми. Протегнах ръка и покрих едната му ръка със своята, опитвайки се да заземя едновременно и себе си, и него. – Бедрената ми кост беше счупена на левия ми крак. Лявото ми рамо беше изкълчено и имах счупена ключица. Китката ми и по-голямата кост на дясната ми ръка бяха счупени.
– Господи Боже – въздъхна Хален, докато ме гледаше с ужас.
– Това бяха месеци на възстановяване – казах им аз. – Татко беше подал молба за ограничителна заповед, но полицаите в нашия град отказаха да издадат заповед за арест на Грант.
– Бяха в джоба му – констатира Деймън.
Кимнах.
– Няколко седмици по-късно Грант дойде да ме посети в болницата. Натиснах бутона за медицинските сестри, но никой така и не дойде да ми помогне. Получих пристъп на паника – напълно изгубих съзнание. Когато дойдох в съзнание, той все още беше там, говореше мило, сякаш не ме беше хоспитализирал току-що.
– Върнала си се при него – отбеляза Винсънт.
Повдигнах безпомощно рамене.
– Какъв избор имах? – Попитах го. – Бях ужасена. Виж какво ми се случи, когато се опитах да избягам първия път. Бях почти на шибаното си смъртно легло – изригнах, чувствайки се защитена.
– Спокойно, момиче – каза ми Винсънт. – Никой тук не те съди. Опитвала си се да останеш жива. Никой не може да те вини за това.
– Баща ми го направи – прошепнах аз.
Кайл се наведе и целуна върха на главата ми. Стиснах ръката си върху неговата.
– Върнах се в затвора, когато бях на деветнайсет. Този път беше същото, само че ме хванаха при опит да премина границата между Мексико и САЩ с кокаин и хероин. Опитвах се да се върна в САЩ. Получих две години – излязох, когато бях на двадесет и една години.
Поех си дълбоко дъх.
– Успях да се измъкна от Грант за един ден; той трябваше да лети за чужбина и не можеше да ме вземе със себе си. Това беше шибана благословия. Отидох да видя баща си.
Гласът ми се пречупи при думата „баща“. Майната му, толкова ми липсваше.
– Измислихме план как да замина. Имах насрочено бягане след два месеца, за да замина за Калифорния. Татко щеше да преведе пари на свой приятел, който имаше там, а приятелят му щеше да се срещне с мен в малък град в Северна Калифорния, където щеше да ми даде парите и да ме качи на товарен кораб за Аляска.
– Разбрал е – лесно разбра Купър.
Кимнах.
– Бягането беше насрочено за рождения ми ден. Веднага щом се срещнах с мъжа в онова малко градче, отвсякъде заваляха полицаи. Нямах никакви наркотици у себе си – бях ги изхвърлила няколко щата назад. Но Грант се погрижи да им даде достатъчно муниции, за да ме затворят. Осъдиха ме на три години, а аз излязох за добро поведение две години по-рано. Грант не знаеше. Съдията взе решение на момента.
– И така, ти избяга тук.
Кимнах.
– Баща ми почина, докато бях в затвора последния път. Цялото му имущество и парите му останаха за мен, но нямам достъп до тях. Грант го е затворил.
Погледнах към Кайл. Очите му бяха убийствени – сякаш едва удържаше контрола си. Изправих се и заобиколих стола, за да обвия ръцете си около кръста му, притискайки се плътно към него. Тялото му се отпусна, собствените му ръце се увиха около мен, докато заравяше лицето си в косата ми.
– Ще го убия – изръмжа Кайл накрая. – Но не и преди да го принудя да подпише проклетото си име върху документите за развод. Не искам да му принадлежиш по никакъв шибан начин. След това ще го унищожа до крак – ще му счупя всяка кост, която ти е счупил. Едва след това ще позволя на шибаната му душа да напусне шибаното му тяло – обеща Кайл.
В отговор само стегнах ръцете си около него.
– Скайлър не ходи никъде сама – започна Купър. – Искам двама мъже с нея през цялото време. Също така бих предпочел – каза Купър, като ме погледна – ако ти си само тук и в гаража. Така е по-лесно да те следя и да те пазя, докато се справя с този кучи син.
Хален се наведе напред, на устните му се появи усмивка.
– След като Кайл се справи с този кучи син, бихме могли да вземем клиентите му – предложи Хален. – Да отворим друг чартър близо до границата с Мексико. Вече имаме тунели там.
Купър се усмихна.
– Харесва ми начинът ти на мислене, братко.
Брет се облегна назад в стола си.
– Някой знае ли местоположението му?
– На около дванайсет часа източно оттук – заговори Логан. Той вдигна телефона си. – Проследявам го, откакто открих местоположението му. Той се насочва насам и ние ще бъдем готови, когато дойде.
Купър посочи с пръст към Логан.
– Вземи двама души и поставете камери на всеки вход на около час извън града. Искам да сме възможно най-подготвени, когато той дойде, защото се съмнявам, че ще дойде сам. Когато излезе на около час и половина според телефона ти, всички ние, освен двама, ще направим засада на него и на когото и да е, по дяволите, довел със себе си.
Логан кимна веднъж и се изправи, приемайки това като знак да си тръгне.
– Брет, Уокър, да вървим – каза им Логан.
Брет измърмори.
– Всичко, което исках да направя след работа, беше да си взема моята дама.
– Можеш да си намериш по-късно – отвърна Купър. – Имаме по-важни неща, за които да се притесняваме.
Брет посочи с пръст президента си.
– Жена ми е важна, президенте.
Купър въздъхна раздразнено.
– Брет, махай се от параклиса ми.
Брет се ухили, преди да се измъкне. Погледнах към Кайл.
– Ще се оправиш ли? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Толкова добре, колкото мога да бъда, докато не се справя с този кучи син. – Той стегна ръцете си около мен и погледна към Купър. – Виж дали адвокатът на клуба може да подготви документи за развод. Искам го жив и ми трябва неговият подпис върху тези документи.
Купър кимна веднъж.
– Имаш го, братко.
Кайл ме изведе от стаята и ме поведе нагоре по стълбите.
– Кайл, къде ме водиш? – Попитах го.
Той не отговори. Но веднага щом влязохме в стаята, получих отговора си.
Той издърпа блузата ми над главата и разкопча сутиена ми.
– Имам нужда от това – изръмжа той. Устните му агресивно срещнаха моите. Изстенах в целувката, вече се губех в него толкова бързо и лесно. – Имам нужда от теб.
– Аз съм твоя – обещах му задъхано.

Назад към част 5                                                         Напред към част 7