Т.О. Смит – Кайли ЧАСТ 10

Глава 10
СКАЙЛЪР

Когато се събудих, леглото до мен беше празно, а мястото на Кайл беше студено. Намръщих се и седнах, превивайки се от болка. Майната му, Кайл ми беше направил проклетия номер снощи. Никога досега тялото ми не е било възпалено от секс.
Бавно се измъкнах от леглото и се запътих към душа. Направих гримаса. Всички долу щяха да разберат без съмнение какво се е случило между мен и Кайл. Дори не можех да ходя както трябва.
След дълъг душ се облякох в чифт панталони и тениска. Когато успях да сляза долу, всички вече се бяха събудили. Кайл излизаше от мазето, а ръцете му бяха покрити с кръв. Очите ми се разшириха от ужас.
– Спокойно, бейби – успокои ме той, докато отиваше до мивката зад бара. – Не е моя.
– Той все още е жив? – Попитах го, дишайки по-леко сега, когато знаех, че Кайл не е този, който е пострадал.
Кайл кимна. Въздъхнах.
– Жалко – промълвих аз.
Кайл се ухили. Влезнах в кухнята, а Кайл избухна в смях. Обърнах се и му се намръщих. Той само ми се усмихна, а в очите му блесна гордост.
– Ти си копеле – изсъсках накрая.
Той отново се разсмя.
– Може и така да е, но снощи със сигурност си получила моя хуй.
Уокър се засмя, докато се промъкваше покрай мен, за да влезе в кухнята. Кайл ме обгърна в обятията си и притисна нежна целувка към устните ми, която моментално потуши борбата в мен.
– Развесели се, момиченце. – Той допря носа си до моя. – Всички ще влезем да поиграем на надлъгване в гаража, докато е още затворен. Остани тук и си почини.
– Не – казах му.
Той въздъхна, въртейки очи.
– Мале, ти едва ходиш.
Повдигнах рамене.
– И какво? Искам да ти помогна, Кайл. Това е моята работа.
Той затвори очи, сякаш търсеше търпение в себе си.
– Жена, казвам ти не. Трябва да си починеш и да дадеш време на тялото си да се излекува от претоварването.
– Това не е по моя вина – отвърнах аз, като присвих очи към него.
Двамата с Кайл задържахме равномерно погледите си за няколко мига, преди той да въздъхне раздразнено, да се отдръпне от мен и да вдигне ръце във въздуха. На устните ми се появи горда, доволна усмивка.
– Добре, жено, но не идвай да ми плачеш, когато по-късно едва ще можеш да функционираш.
Повдигнах рамене.
– Няма да го направя – обещах.

***

Трябваше просто да го послушам – трябваше просто да си остана вкъщи и да си почина, както той искаше от мен.
Всяка шибана част от тялото ми крещеше в знак на протест, но не позволих дискомфортът ми да проличи на лицето ми, макар да знаех, че всеки може да разбере по начина, по който се движа, колко много ме боли.
Кайл беше затънал в документи с Оливия в офиса. Явно беше нормално за застрахователите и прочие да се разхвърлят в офиса след няколко почивни дни.
– Жена, стига толкова – нареди Кайл, докато излизаше от офиса с Брет зад гърба си.
Въздъхнах.
– Кайл, добре съм. – Но всъщност не бях.
Без да ми даде възможност да възразя, той ме вдигна от краката ми и ме занесе в офиса. Внимателно ме постави на дивана. Не можах да се сдържа – въздъхнах с облекчение, защото болното ми тяло най-накрая си почиваше.
– Ето защо ти казах да си останеш вкъщи и да си починеш – измърмори Кайл. – Знаех, че това ще се случи.
Усмихнах му се, опитвайки се да облекча настроението му.
– Не дойдох да се оплаквам.
Устните му потрепнаха. С невярващо поклащане на главата той ме целуна бързо по устните.
– Предполага се, че трябва да съм разгневен от теб, жено.
Усмихнах се.
– Как можеш да се ядосваш на това лице? – Попитах го.
Той извъртя очи.
– Оливия се прибра вкъщи. Подредихме всичко. Аз ще отида да довърша тази кола, по която ти работеше. Поспи малко – нареди той.
Целуна ме още веднъж, преди да изгаси осветлението в офиса. Настаних се удобно на дивана и след няколко минути издъхнах.

***

Пени беше развълнувана, когато същата вечер влязох в клуба с Кайл.
– Здравей, добре ли си? – Попитах я.
Тя поклати глава.
– Не. Трябва да се подготвя за благотворителна вечер и забравих да осигуря детегледачка. Оливия не може, защото отива с мен. И Купър също трябва да дойде с мен, тъй като е президент.
– Мога да гледам Джейла и Райкър – уверих я аз.
Никога през живота си не бях виждала някой да изглежда толкова облекчен.
– Сигурна ли си? Те са толкова диви. Не искам да се претоварваш.
– Ще се справя – уверих я аз. – Отиди вкъщи да се приготвиш. Аз съм с децата.
Тя ме прегърна.
– О, слава Богу. Ти си спасител на живота. – Тя ме пусна. – Във фризера имам ястия за микровълнова фурна за тях, които могат да ядат за вечеря. Ако огладнеят преди това, в килера има плодови закуски. Могат да си вземат по една опаковка. Без сок или газирана напитка. По това време на денонощието се пие само вода. Не им позволявайте да те тормозят, за да им дадеш нещо, което не трябва да ядат.
– Разбрах – казах ѝ с усмивка. Тя изпусна тежък дъх.
– Добре – мисля, че това покрива всичко. Ако имаш нужда от помощ, просто се обади на мен или на Купър. Можем да ти помогнем да преминеш през какъвто и да е проблем – увери ме тя.
– Би трябвало да съм добре, Пени.
– Още веднъж ти благодаря. – Тя ме прегърна и се втурна през вратата.
Кайл обви ръце около кръста ми отзад.
– Защо имам чувството, че току-що вкара и двама ни за една нощ в ада?
Повдигнах рамене.
– Не може да е толкова лошо. – Повдигнах рамене. – Те са само малки деца.
Кайл изхърка.
– Нямаш никаква шибана представа за какво си ни записала, бейби. – Той ме целуна по бузата. – Дай ми да взема Брет, ще ни е нужен.
Намръщих се.
– Кайл, те са само малки деца. Държиш се така, сякаш ще подпалят клуба.
Той изхърка, като ме пусна, отивайки да търси Брет.
– Могат, ако им обърнем гръб за част от секундата.
Извъртях очи. Трябваше да е прекалено драматичен. Нямаше как тези деца да са толкова лоши.

***

И точно както си мислех, те не бяха. Не се нуждаех от помощта на Кайл или Брет въпреки това, което двамата мъже се опитваха да ми кажат. Оставих ги да поиграят малко навън и да изразходват енергията си, а след това се свих с тях горе в стаята им, за да гледаме анимационен филм.
Вечерята мина гладко. Те изядоха цялата си храна без оплаквания. Не се скараха през целия следобед и вечер. Банята мина лесно и Кайл облече Райкър, а аз облякох Джейла.
Пени и Купър се върнаха в клуба малко след полунощ. Пени носеше гореща рокля, която беше едновременно елегантна и секси. А Купър не можеше да откъсне очи от нея.
– Добре ли са? – Прошепна тя, когато забеляза, че и двете ѝ деца са заспали.
Кимнах.
– Всъщност бяха малки ангелчета – казах ѝ. Успях да се измъкна от леглото, без да ги събудя.
Пени бръкна в чантата си и извади пари. Веднага поклатих глава и се отдръпнах.
– Пени, не – казах ѝ. – Наистина – ти и клубът ме приехте безрезервно и всички вие ми помогнахте толкова много. Не искам заплащане.
Тя се намръщи.
– Сигурна ли си? – Попита тя. – Винаги плащам на Оливия и Брет…
– Пени, казах не – казах ѝ твърдо, но нежно. – Харесваше ми да гледам децата. Когато не се разкъсват помежду си, те всъщност са много сладки и добре възпитани.
Тя се усмихна, а очите ѝ се наляха със сълзи.
– О, това е толкова мило – изсъска тя. Прегърна ме. – Благодаря ти. Понякога една майка има нужда да знае, че си върши добре работата.
Засмях се и я прегърнах обратно.
– Ти си страхотна майка, Пени.
– Да, така е – тихо се съгласи Купър, когато я пуснах. Той я придърпа в прегръдките си и притисна целувка към слепоочието ѝ. – Благодаря ти, че гледаше децата, Скайлър.
Повдигнах рамене.
– Не беше проблем – казах му. Приех това като знак да си тръгна и се измъкнах от стаята, като затворих тихо вратата след себе си. Кайл и Брет все още бяха долу и играеха видеоигра на телефоните си, но и двамата вдигнаха очи, когато слязох.
– Какво, по дяволите, даде на тези деца, за да се държат толкова добре? – Попита Брет.
Засмях се.
– Любов и искреност – отвърнах аз.
Той се намръщи.
– Неудачник – измърмори той.
Кайл го бутна, събаряйки Брет от стола му. Засмях се. Кайл се изправи и хвана ръката ми в своята.
– Готова ли си за лягане, бейби?
– Никакъв секс – казах му веднага.
Той се разсмя, а очите му светнаха от забавление.
– Дори езика ми ли не, бейби?
– Отвратително – измърмори Брет.
Бузите ми потъмняха, докато удрях Кайл по гърдите.
– Лазиш ми по нервите – промълвих.
Той се усмихна.
– Но ти го обичаш.
Е, със сигурност не можех да отрека това.

Назад към част 9                                                                Напред към част 11

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!